26

На такто и мама много им било мъчно, че Чичо Фьодор изчезнал.

– ти си виновен – казала мама. – Всичко му позволяваш и си го разглезил.

– той просто обича животните – обяснил ú татко. – Затова взе котарака и замина.

– трябваше да го научиш да борави с техника. Да му купиш конструктор или прахосмукачка, за да се занимава с нещо сериозно.

Но татко не бил съгласен: – котаракът е живо същество. С него човек може

и да играе, и да излиза на разходка. А конструкторът гони ли хартийка, вързана за конец? И можеш ли да изведеш прахосмукачката на каишка? той има нужда не от играчка, а от приятел.

– Не знам от какво там има нужда! – казала мама. – Но всички деца седнат в някой ъгъл и майсторят човечета

27

от жълъди. Да ти е драго да ги гледаш. – На теб може да ти е драго, но на мен не ми е.

Вкъщи трябва да има и кучета, и котки, и цял чувал приятели. И криеници, и жмички. така децата няма да изчезват.

– тогава ще започнат да изчезват родителите – казала мама. – Защото аз и бездруго се уморявам в работата, едва ми стигат силите да погледам мало телевизия. И изобщо не ми говори твоите глупости. По -добре ми кажи как да намерим детето.

татко помислил, помислил и накрая казал: – трябва да пуснем във вестника обява, че е

изгубено едно момче. което се казва Чичо Фьодор. И да го опишем как изглежда. Ако някой го види, да ни съобщи.

така и направили. Написали обява. Обяснили как изглежда чичо Фьдор. На колко е години. Че на челото косата му е щръкнала, сякаш го е близнало телето. И обещали възнаграждение на когото го намери. Занесли обявата в най -интересния вестник. С най -многото читатели.

Чичо Фьодор не знаел нищо за това. Живеел си на село. И на другата сутрин попитал котарака:

– Я ми кажи, ти как си живеел преди?котаракът казал: – Лошо живеех. толкова лошо, че няма накъде. Не

искам повече.

28

– Ами ти, Шарик? – Аз си живеех нормално. Ни така, ни така. като

ми дадат нещо за ядене – добре, като не ми дадат – лошо.

– Аз също живеех нормално. Ни така, ни така – казал Чичо Фьодор. – Сега обаче ще живеем другояче. Ще живеем щастливо. На теб, Матроскин, какво ти трябва, за да си щастлив?

– крава. – Е, добре, купи си крава. А най -добре си я вземи

под наем. За да можеш първо да опиташ.котаракът помислил и казал: – Добра идея – да си вземем крава под наем. А

после, ако ни хареса да си имаме крава, ще си я купим завинаги.

Чичо Фьодор попитал Шарик: – А на теб какво ти трябва, за да си щастлив? – трябва ми пушка – казал Шарик. – Сам да си се

водя на лов. – Добре – рекъл Чичо Фьодор. – Ще имаш пушка. – А освен това ми трябва нашийник с медали! –

викнало кучето. – И ловджийска раница! – Стига де! – казал Матроскин. – така парите за

нищо няма да ни стигнат! Никакви приходи не носиш, само разходи. А ти, Чичо Фьодор, какво искаш да си купуваш?

– На мен лично ми трябва колело – казал Чичо

29

Фьодор. – В града не ми разрешиха да си взема, имало много коли. Но тук мога да се возя колкото щеш. Из селото и полята. Насам -натам.Натам -насам.

котаракът обаче бил против: – Само за себе си мислиш, Чичо Фьодор. Значи,

ти ще се возиш по селото, а ние да тичаме след тебе пеш. Насам -натам. Натам -насам. Не, не съм мечтал цял живот само за това! Нямаме нужда от твоето колело!

– Я си купи мотор? – предложило кучето. – Знаеш ли как ще ЗАБръМ –БръМ –БръМЧИМ из селото! Всички кучета ще умрат от завист.

Чичо Фьодор само като си представил това БръМ –БръМ –БръМ, и веднага му станало весело. А котаракът извикал:

– За нищичко не мислите! Само се чудите как да похарчите парите. Ами ако завали или например стегне студ? Всички ще изпонастинем. Ще се изпоразболеем. Може пък на мен да ми се живее, да искам да си купя крава! Не, моторът не е кола. Нямам нужда от вашето БръМ –БръМ – БръМ, хич не ме увещавайте!

Шарик помислил, помислил и се съгласил: – Да, мотоциклетът не е кола. той е прав. Няма

да го купуваме. И дума да не става. По -добре е да си купим кола.

– каква кола? – Най -обикновена, лека – казало кучето. – Защото

колата си е кола. – И какво? – викнал котаракът. – Някъде колата

може и да е кола. Но не и в нашата област. тук пътищата са такива... Ами ако не успее да мине

през гората? Ще трябва да я измъкваме с трактор.

като ще купувате кола, купете и трактор!

– Ами да! – викнало кучето. – Прав е. Чичо Фьодор, купи трактор.

Чичо Фьодор погледнал котарака. той обаче си мълчал. Ами какво

да каже? Само махнал с лапа в смисъл: ако щете купете

си и комбайн, не ме интересува, щом не

ме слушате.

31

Взел котаракът парите и тръгнал за крава. А Чичо Фьодор отишъл в пощата да пише писмо до завода да му изпратят трактор.

Ето какво писмо написал:

Здравейте, уважаеми, дето правите тракторите! Моля да ми изпратите един трактор. Само че не съвсем истински и не съвсем играчка. Да кара с по -малко бензин, но по -бързо. И да бъде весел и закрит против дъжд. Изпращам ви и пари – сто рубли. Ако са в повече, върнете ми рестото.

С уважение... Чичо Фьодор (момче).

Скоро след това си дошъл Матроскин и водел на въженце крава. Взел я под наем от селската помощна служба. А тя една такава кафява, с голяма муцуна и много важна. Същински професор с рога! Само че без очила. И котаракът също се направил на важен:

– тази крава е моя – казал. – Ще я нарека Мурка, на баба си. Я каква е хубавица! Беше останала

последна. Никой не я искаше. Но аз я взех, много ми хареса. Ако ми хареса още

повече, ще си я купя все за мене. Може така.

Извадил той косата и тръгнал да осигурява сено

32

за зимата. А кравата се приближила до прозореца. там имало перденца.

И ги изяла всичките. И цветята в саксиите. като видяло това, кучето рекло: – Ама ти какво правиш бе? Защо ядеш цветята и

перденцата? Болна ли си, що ли? Дали да не ти премеря температурата? Да ти сложа термометър?

кравата го гледала, сякаш всичко ú е ясно, но изведнъж провряла муцуна през прозореца, дръпнала отвътре новата покривка и... почнала да я дъвче!

Шарик направо припаднал от изненада. После станал отново и сграбчил другия край на покривката. Да не я дъвче кравата. той дърпа към себе си, тя – към нея си. И никой от двамата не щял да разтвори уста, за да не изпусне покривката. През това време Чичо Фьодор се прибрал с разни неща от магазина. купил на котарака моряшка фланелка, а на Шарик – нашийник с медали.

– какво сте се заиграли тук с новата покривка? – извикал. – Да не сте в клуба на веселчаците и остроумните?

А те мълчат. Само се блещят насреща му. тогава той видял, че всички цветя по прозореца са изпоядени и пердетата ги няма, и разбрал какво става. Измъкнал колана на панталона си и шибнал тъпата крава! тя обаче явно била глезена и тръгнала към него с рогата

напред. той се втурнал да бяга. Но нали панталоните му нямали колан, препънал се. И кравата а -а да го прободе.

кучето я сграбчило за опашката – да не намушка Чичо Фьодор. А през това време се задал котаракът.

– какво правите с кравата ми? Не съм я довел да я дърпате за опашката. Ама че занимавки!

Но Чичо Фьодор всичко му обяснил. И му показал сдъвканите пердета. А че кучето я държи за опашката, то е за всеки случай!

– Да вържеш кравата си на верига – рекъл Чичо Фьодор.

котаракът обаче се заинатил: – тя да не е куче, та да я връзвам с верига. кравите

си ходят свободно. – Само че нормалните крави! – викнал Шарик. – А

твоята крава е психясала! – И пуснал опашката ú.Че като се втурнала оная ми ти крава –

право срещу котарака! клетият той едва се отървал. Покатерил се на покрива и викнал:

– Добре! Добре! Ще я вържа, щом е такава глупачка!