Embed Size (px)
Citation preview
BВ ТОЗИ БРОЙ МОЖЕТЕ
ДА ПРОЧЕТЕТЕ:
Декември 2013
# 70
Илиян Василев: Надолу по пътя, който води надолу стр.1 AFP: Газовият гамбит на Путин може да има обратен ефект стр.3 Natural gas Europe: Пречки от страна на ЕС пред придобиването на DESFA от СОКАР стр.6
Tribute Review: Анти фракинг скандал: Още псевдонаука стр.8
Fuel Fix:
Business Standart: На север! стр.9
Reuters/Роснефт: Докато Русия днес громи шистовия газ по света и в Централна и Източна Европа, Роснефт и Статойл правят съвместно предприятия за шистов газ стр.9 John Stossel: Зелена тирания и зелена митология стр.10 Natural gas Europe: Полша може да промени проектозакон след консултации с инвеститори стр.12 The National:Либия разчита на чужди инвеститори да разработят шистовия газ стр.13 Syracuse: Фермерите от Ню Йорк отхвърлиха анти-фракинг позиция стр.13
Надолу по пътя, който води надолу Илиян Василев
Светът на глобалната енергетиката е разтърсен до основи. Почти всички
усещат, накак подсъзнателно, че живеем при прагово състояние – знаем, че
днешната енергетика няма да е утрешна; сравнително добре усещаме и се
справяме с посоката на вятъра на промяната, но трудно вместваме всички
нейни аспекти в знание, прогноза или конкретни решения, които да бъдат в
състояние да ни служат като управленски компас.
Това, което важи за световната се отнася и до българската енергетика.
Единствената разлика е, че управленският капацитет на публично и държавно
корпоративно равнище у нас на практика е нулев, ако трябва да го сравняваме
с глобалните пазарни репери. У нас нито правителството, нито държавните
енергийни дружество, нито болшинството корпорации или граждани имат
опит или рефлекс да оцелеят в конкурентна пазарна среда, още по-малко да
преуспеят в условията на институционална деградация.
Всички виждаме, че корабът на българската енергетика потъва, дори по-бързо
отколкото очаквахме. Капитаните обаче стоят на брега, публиката гледа сеир и
никой не предприема нищо. Редят се представления и реалити шоу програми
– като „заварките“ на Южен поток, като сключената за две седмици
стратегическа сделка за нов блок на АЕЦ „Козлодуй“, сервира се шампанско и
хайвер (с времето шампанското става все по игристое, а хайвера все по
тарама), държат се пламенни речи за предимствата на дизайна и
Продължава на стр.2
CBBSS INFOLETTER ON OIL AND GAS E&P
2
Продължение от стр.1
непотопяемостта на нашия Титаник, за славното
му минало и за още по-светли перспективи,
гарнирани с медийни фойерверки за поредно
намаляване на цената на електрическата
енергия. Капитаните, здраво стъпили на брега,
„вършат чудеса от храброст“. Публиката също
впечатлява с не по-маловажни чудеса от
търпение и безгрижие.
Кризата и предизвикателството са глобални, но
реакциите си остават локални и разнообразни
като диагноза и терапии. Ние си оставаме
устойчиво неподготвени и което е по-страшно –
примирени и пасивни в епицентъра на това
финансово торнадо, което е сигурно
предизвествие за щети и загуби, за пропуснати
ползи с поколения напред.
Проблемът е не само в това, че енергетиката ни е
в колапс, а в това, че нищоправим, докато
спорим за характера и дълбочината на
бедствието. Пропускаме критично време за
логични и елементарни ходове за да облекчим
страданието. Стоим на прага на либерализацията
на енергийния пазар и пълната му интеграция в
регионалния и европейски пазар, които
неминуемо ще доведат до повишаване на
цените и до затварянето на мощности. Нашите
държавни енергийни дружества, в които
българските гражданин са акционери и които
формират същностна част от богатството на
нацията, стават все по-„боси и голи“. Вземаме
кредити, които отиват за покриване на „голотата“
и финансовите дупки, резултати от погрешни
минали решения и текущо бездействие, без
никакви инвестиции за преструктуриране и
усилване на конкурентни позиции. Миньорите и
енергетиците, докарани от техните собственици,
„протестират“ от името на техните собственици
пред президента Плевнелиев и хвалят премиера
Орешарски. Това е пар екселанс театър на
абсурда, в който са подменени реални
проблеми, решения и отговорности.
Протестиращите „маси“ не осъзнават мащаба на
бедата, която ги очаква търсейки инвидуалното
спасение, като пренебрегват системната грешка и
червената светлина на семафорите. С подобни
преднамерени действия се подкопават дори
минамалните шансове за излизане от дупката и
за търсене на отговорност. Протестиращите днес
гласуват за ускорено затваряне на работните си
места, защото компаниите в които работят няма
да могат да оцелеят в условията на жестока
конкуренция. Колкото и да натискат
правителството и да митингуват, няма откъде да
дойдат субсидиите и помощите.
Дори и с някаква последна и затихваща„сянка от
независимост“ ДКВЕР не устройва
управляващите. Търсят се завършени
политкомисари, които да изпълняват
безпрекословно желанията на капитаните, да
свалят цени и преразпределят в полза на всеки,
който бъде посочен „от горе“. Пък ако ще след
тях да бъде и потоп.
Страхувам се, че това е последната зима на
българската енергетика в този и вид. Зимата след
която ще се върнем към шокова терапия, към
сделките за „един лев“, към форсирани
разпродажби. Отново ще виним хората, които
ще трябва да вземат трудните решения –като
поредния Сашо Божков и други реформатори,
като за пореден път ги разпънем на кръст за това,
че са продали „националното богатство“, а
истинските виновници ще се спотайват в своето
удобно задкулисие и анонимност, едновременно
тщестлавни и суетни в своята мания за
непогрешимост и абонамент за власт, и
уплашени, дребни и объркани пред мащабите на
проблемите, които са създали или които са
пропуснали да забележат поради професионална
непригодност.
Корабът потъва, а медийните коментатори,
повечето „на живо“ спорят в ефир дали
потъването е поредната умела маневра или
признак на временна нестабилност, породена
най-вече от неправилно позициониране на
камерите. Възгласът на малцината „будни“ –
„Беда!“, постепенно се прихваща от спешния
екип по анестезия на общественото съзнание, в
съпровод от рап или чалга акомпанимент на
винаги готовите медийни оркестри.
Зима е. Политическа.
Студът е най-малкият проблем.
3
Газовият гамбит на Путин
има обратен ефект
AFP
Алексей Дружинин
Според Владимир Путин, огромните резерви от
природен газ на Русия в нарастваща степен се
превръщат в оръжие – което Кремъл не се
поколебава да използва за сплашване на съседи
и да засилва руското влияние. Москва използва
заплахата от прекъсване на снабдяването с газ
или го е прекъсвала повече от 50 пъти след края
на Студената война.
Но ако се съди по сътресенията предизвикани в
Украйна, използването на енергийното оръжие
от Русия може да има обратен ефект, което
подкопава някои от целите във външната и
политика и предизвика възраждане на
украинския национализъм.
Нещо повече и по-важно за стремежите на Русия
- нейната способност да владее енергията като
геополитически инструмент отслабва и вероятно
ще продължи да отслабва, благодарение на
поредица от промени, които разклащат
енергийния свят: нови доставки на газ , особено
от САЩ, по-значителни обеми търговия с
транспортиран по море газ, и постепенно
интегриращ се европейски газов пазар.
Продължаващите народни протести в Украйна ,
най-големите след Оранжевата революция от
преди десет години, бяха провокирани от
решението на украинския президент Виктор
Янукович да смени рязко посоката в края на
ноември и да се откаже от по-тесни връзки с
Европа. Този внезапен обрат бе предшестван от
вълна от руски икономически натиск – като
контролът от Русия на Украйна и доставките на
природен газ за Европа от Русия изиграха
значителна роля за този натиск.
Русия използва както моркови, така и тояги, за да
принуди Янукович да се откаже от плановете си
да придвиже Украйна по-близо до Европа.
Тоягите включваха заплахата да накара Украйна
да плаща предварително за своя газ, както и за
природния газ, който се транзитира през страната
за Европа – нещо което Киев просто не може да
направи. Морковите са включения намек за по-
евтин газ и някой облекчения по неплатените от
Украйна дългове към Москва.
В известен ограничен смисъл, тактиката на Русия
сработи. Украйна рязко се отказа от плановете си
да подпише споразумението за асоцииране с
Европейския съюз. И Янукович, който не бе
фаворит на Москва след като започна да
флиртува с Европа, е изправен пред народен
бунт в навечерието на изборите през 2015 г.
Но в по-широк план, непохватната тактика на
Русия имаше обратен ефект. Украйна не се
присъедини към водения от Москва
Митническия съюз - една от основните цели на
Москва - и не изглежда да има начин това да се
случи в близко бъдеще, като се има предвид
дълбочината на недоволство по улиците на Киев.
Путин заяви в четвъртък , че Русия не е оказвала
натиск Украйна, като настоя, че страната все още
може да се присъедини към митническия съюз .
В отговор на протестите, Янукович дори е
предложил накрая да подпише споразумението
за асоцииране, както заяви Върховният
4
представител за външна политика на
Европейския съюз Катрин Аштън. Това
споразумение ще стимулира реформите в
Украйна, като например засилването на
върховенството на закона и човешките права,
както и икономическите реформи, като
същевременно ще даде въможност на Украйна
за по-широк достъп до пазарите и
сътрудничество със страните от Европейския
съюз.
Отслабването на Янукович може да се тълкува
нееднозначно като успех на Русия.
"След като Янукович се върна на власт, той бе
всичко друго, но не и руска марионетка, за
голямо учудване на Кремъл. Те със сигурност не
изпитват никаква любов към него", каза Джеф
Манкоф, заместник-директор на програмата за
Русия в Центъра за стратегически и
международни изследвания.
"В същото време, трябва да се запитате кой ще го
замести", допълни Манкоф . Има съвсем реална
възможност за идването на власт на нови
лидери, които са "идеологически посветени на
извеждането на Украйна извън орбитата на
Русия."
Разбира се, Украйна все още е в състояние на
неопределеност. Европейският съюз използва
много силни думи за репресиите на
правителството срещу протестиращите, но все
още предлага малко в плана на икономическо
подпомагане, което може да компенсира
заплахите на Русия. Аштън призна в четвъртък, че
краткосрочните икономически
предизвикателства са най-големият проблем за
Киев. При липса на силна финансова подкрепа ,
Москва може в крайна сметка да притегли
Украйна по-пълно в своята орбита , по естествен
път и по подразбиране.
Но това не е задължително да се дължи на
способността на Русия да използва енергията за
натиск, така както е правила в миналото. И това,
отчасти, се дължи на поведението на самата
Русия.
Големите страни, които добиват природен газ - а
Русия е сред най-големите - след Съединените
щати - имат геополитическо предимство пред
производителите на петрол: петролът се движи
свободно, докато природния газ се транспортира
по тръбопроводи. Тези постоянни връзки, с
дългосрочни договори, означават, че купувачите
на природен газ нямат възможност да избират да
купуват от други доставчици, така както правят
петролните купувачи. И износителите на газ имат
по-голяма способност да „затягат“ гайки.
Само през последното десетилетие, Русия
използва заплахата за прекъсване на
снабдяването с газ спрямо съседи като Беларус и
Молдова, за да предотврати по-тесни техни
връзки с Европа. И този натиск даваше резултат.
Беларус, например, днес стои наистина по-близо
до Москва и се присъедини към Митническия
съюз.
Тази есен, Русия се опита да притисне Литва,
която водеше преговорите за по-близки връзки
на Европа с бивши съветски републики. През
последните години Русия заплашва и
Азербайджан по повод на развитието на
5
алтернативни газопроводи за доставка на
природен газ на Запад.
Страните, които са напълно зависими от руския
газ често нямат особен избор. Когато Русия спря
доставките на газ за Украйна през 2006 г.,
например, страната трябваше да отстъпи пред
исканията на Москва. Киев нямаше алтернативи
за своето снабдяване с природен газ, а надолу по
веригата към европейските клиенти, като
например Германия, натискът и болката бяха
усетени също.
Но всичко това се променя по множество
дребни, но важни начини, които откъсват късове
от властта която Русия може да упражнява чрез
природния газ. Тъй като енергийната мощ стои
редом с ядрения арсенал като основен аргумент
в претенциите на Русия за великодържавен
статут, всяко нещо, което отслабва способността и
да използва енергията като оръжие има огромно
значение.
"Мисля, че енергийният лост на Русия отслабва , "
каза Mankoff на CSIS. "Едно от
предизвикателствата, пред които тя е изправена,
е, както следва от това?"
Европа е на прага на снабдяване с нови
източници за снабдяване с природен газ, като
постепенно се превръща в единен и все по-малко
фрагментиран пазар на природен газ – реформи,
които бяха провокирани от непохватните силови
опити с енергията от страна на Русия. И двете
правят Европа като купувач по-силна, а Русия
като продавач по-слаба. За Европа (включително
Украйна), които приемат три четвърти от износа
на газ от Русия, това има значение. Това също
обяснява желанието на Русия да потърси нови
пазари в Азия, където привидно изглежда
съществува естествено партньорство, пред вид
огромния апетит на Китай за петрол и газ.
Изненадващата заплаха за енергийния арсенал
на Русия дойде от големия бум в САЩ на добива
на природен газ, в следствие на фракинг
революцията. Докато износът на природен газ от
САЩ към Европа и Азия все още е на четири или
пет години разстояние, и все още има много
въпроси относно това колко природен газ ще
бъдат изнесени от САЩ, много законодатели
настояват САЩ да ускорят износа на газ за
съюзниците си в Европа и Азия. Европейски
официални представители се тълпят във
Вашингтон през последните месеци за да
призоват конгресмените да изработят правилата
по начин, който да позволи на съюзниците в
НАТО да получат достъп до евтин газ от САЩ.
Но дори и преди да е започнал износа,
пренасищането с газ в САЩ оказва влияние в
чужбина. Количества втечнен природен газ,
предназначени за Съединените щати се
пренасочват към Западна Европа. Разполагащи с
алтернативен източник на доставки, с по-ниски
цени, редица европейските енергийни компании
като EON Германия и RWE, френската GDF Suez и
италианската ENI успяха да предоговорят
условията за доставка на руски природен газ с
Газпром и да получат по-ниски цени.
Някои европейски страни , в това число и
Украйна, се опитват да възпроизведат
революцията в шистовия газ. Chevron и Shell
подписаха сделки в Украйна, за да сондират за
газ. Exxon опита в Полша. Великобритания е
6
нетърпелива да докосне своите собствени
ресурси. Докато европейския добив на шистов
газ е на години отстояние, той остава
потенциален източник на алтернативни доставки,
за да се балансира доминиращото положение на
Русия.
Други източници на доставки на хоризонта :
дългоочаквани проекти като Транс-
Адриатическия газопровод , който ще доставя газ
от Азербайджан до Балканите и Италия. Това не
е точно съвсем Набуко, газопровода за който
мнозина мечтаха в Европа и работиха в
продължение на години, и който щеше да
донесе газ в Централна Европа, но все пак ТАП е
друга алтернатива на доставките от Русия.
В същото време, и до голяма степен в резултат на
поведението на Русия през последното
десетилетие, Европа най-накрая е решена да има
собствен енергиен пазар чрез либерализиране на
пазара на газ, увеличаване на физическата
свързаност между отделните държави, и
изграждането на повече газотранспортната
инфраструктура. Звучи скучно, но свързва по-
тясно съседни страни.
"Мисля, че имаше доминиращо положение на
природния газ (от Русия), но бързото нарастване
на ролята на спот пазара , както и нарастването
на значението на шистовия газ създадоха
абсолютно нови пазарни условия", твърди
дипломат от централна и източна Европа, който
работи в сферата на енергетиката.
Русия, разбира се, няма да загуби своят енергиен
ливъридж за една нощ. Всички тези промени на
пазара на природен газ ще отнемат години за да
окажат някакъв ефект. Други, като добива на
шистов газ, може и никога да не стигнат
равнището на очакванията.
Но сеизмичните трусове люлеещи глобалния
енергийния пазар, и по-специално този на
природния газ, ще правят все по-трудно за Русия
да използва уроците от овехтелия учебнки за да
постига геополитически победи.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Пречки от страна на ЕС
пред придобиването на
DESFA от СОКАР Natural gas Europe
Азерската държавна компания СОКАР успешно
спечели миналото лято търга за придобиване
срещу 400 милиона евро на контролния пакет за
оператора и 66% от активите на газопреносната
компания на Гърция ДЕСФА, като трябваше да
влезе в компанията до края на 2013 година.
Съществуват обаче пречки от страна на
комисията, които правят този процес
малковероятен като го отложат с година.
На проведена неотдавна среща в Брюксел на
представители на СОКАР и гръцки официални
лица, в това число и от гръцкия регулатор, с
шефовете на Генералната дирекция Енергетика
(DG Energy), се изясни, че трябва да бъде
следвана допълнителна процедура, при която да
се подпише споразумение между ЕС и
Азербайджан. В него Баку следва да поеме
ангажимент да спазва разпоредбите на Третия
енергиен пакет (ТЕП), и което трябва да бъде
ратифицирано от Европейския парламент и
парламента на Азербайджан.
7
Споразумението трябва да ангажира Баку със
спазването на разпоредбите в ТЕП относно
разделянето на собствеността в добива, преноса
и търговията.
За пръв път подобно изискване се предявява към
приватизационна сделка от страна на Брюксел, и
e първия път когато това касае държавна
добиваща и търговска компания - като СОКАР, по
повод на придобиването на контролиращ пакет в
европейска компания по пренос на газ, каквата е
DESFA.
Въпреки изложените от страна на Атина и Баку
аргументи, Брюксел настоява за спазване на
всички правни процедури, което означава че на
практика приватизационната процедура все още
е в ход и СОКАР все още не е собственик на
DESFA, като е възможно да загуби делото в
следващите месеци.
Правителствени и медийни източници в Атина,
оценяват, че ще бъде необходима около година
за завършване на всички процедури, което може
да се окаже прекалено дълъг срок, да откаже
СОКАР от сделката и да осуети навлизането му на
гръцкия пазар. Главна причина за този интерес
на СОКАР е решението за избор на ТАП като
маршрут за транзитиране на природния газ от
Шах Дениз - 2.
Предстои посещение на гръцкия премиер
Антониос Самарас в Баку в средата на декември
за откриване на Южния коридор и
Трансадриатическия газопровод - Trans-Adriatic
Pipeline (TAP), в който Гърция има важна роля.
Основният извод от изложеното до тук е, че
евробюрокрацията поставя ударението върху
промотирането на Третия енергиен пакет, дори
срещу волята на мнозинството страни, които
искат, както е случая с Гърция, да увеличат
приходите в бюджета чрез продажба на
държавни активи, докато диверсифицират
енергийния си внос от Русия.
При този случай DG Energy индиректно визира
Газпром като отправя послание, че енергийните
правила ще бъдат приложени при всички случаи
и във всички страни, така че въпросите, които
бяха повдигнати относно подписаните
междуправителствени споразумения по Южния
поток и негативната позиция на Брюксел ще
бъдат отразени при всички случай при
налагането на клаузите на ТЕП.
Въпреки това, тъй като има ангажиран
значителен политически и дипломатически
ресурс от различни влиятелни държавни и
недържавни играчи, който допринесе за
ускорената реализация на проектите Южен
коридор и за навлизането на СОКАР на пазара на
Югоизточна Европа, натискът оказван от DG
Energy би могъл да има обратен ефект и да
предизвика правни усложнения насочени срещу
Брюксел.
Natural Gas Europe разполага с информация от
достоверни източници, че компании като СОКАР
и Газпром - всяка със свой дневен ред и интерес -
събират екипи от топ правни консултанти, които
да оборят инструкциите на Генералната
дирекция на ЕК по редица въпроси, в това число
и по въпроса за приватизацията на DESFA, Южен
8
поток, междуправителствените споразумения и
други подобни сделки.
Паралелно с това гръцкото правителство
сериозно обмисля да протестира на
правителствено равнище по време на своето
председателство на ЕС през първата половина на
2014 година, ако пресметне, че губи интереса на
Азербайджан в резултат на правните усложения
от страна на Брюксел. Проведена неотдавна
среща на премиера Самарас с комисаря
Йотингер в Атина по темата не даде резултат.
По идентична причина и във връзка с проекта
Южен поток, правителствата на България,
Сърбия, Словения и Унгария защитиха
междуправителствените споразумения с Русия
по Южен поток като оспориха действията на
Брюксел по темата.
От друга страна известна тайна е фактът, че дори
ако ТЕП бъде приложен в пълния му обем,
компании като Газпром могат да разменят
контролни пакети с други държавни компании
или в които държавата има решаващо влияние -
като Роснефт или Новатек, което реално ще
преодолее ограниченията в правилата на ЕС, без
да променя "правилата на енеригйната игра".
Същото се отнася и до Азербайджан.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Анти фракинг скандал: Още псевдонаука Tribune Review
След като позволи на екоекстремистите да
нарушат собствените си правила - да разчитат на
истинската наука, Националната служба Паркове
в администрацията на Обама оттегли документ
срещу фракинга, който бе цитират в редакционна
статия на вестник New York Times като "научно
доказателство".
Вестник „Вашингтон таймс" пише, че документът
на НСП, публичен коментар върху
предложението да се позволи извършването на
фракинг операции върху земя собственост на
Бюрото за управление на земите - Bureau of Land
Management (BLM), изразява загриженост за
"възможния преливен ефект върху земи на
националния парк, които често са близо или са
обкръжени от земи на BLM,” с особена вреда за
качеството на въздуха.
Сред поддържащите твърдението
"доказателства", които са цитирани от службата
на парка бе и редакционна статия на от 29 юли на
Anthony R. Ingraffea — чиято работа е оспорвана
от негови колеги изследователи и отхвърлена от
Министерството на енергетиката - в нея се
твърди, че фракингът причинява течове на метан,
който е силен парников газ.
Пишейки „с яйце върху лицето" до члена на
Камарата на представители в Конгрена на САЩ
Rob Bishop, републиканец от щата Юта, който е и
председател на подкомитета на Камарата по
въпросите на публичните земи и регулацията на
околната среда, директорът на НСП Jonathan B.
Jarvis поше, че документът не е трябвало да бъде
прилаган и е трябвало да се позовава на
проверени научни доклади, а не на редакционна
статия. Господин Бишъп още казва, че това
показва "съгласувания дневен ред на
администрацията и на групите със специални
интереси срещу енергетиката.”
9
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
На север! Business Standart
Богатствата на фракинга поставят скептиците на
колене. Броят на милионерите в богатата на
петрол Северна Дакота почти се е удвоил за една
година. Средните доходи нарастват. Подобно
богатство лесно измества настрана екологичните
тревоги около фракинга. Но за интелигентната
политика не е необходимо да избира между
регулации и печалба.
Никъде не са се възползвали повече от спорната
техника отколкото Северна Дакота. От бума на
фракинга насам, добивът на петрол се е повишил
почти осем пъти. Последната данъчна статистика
сега показва, че почти 1 200 жители могат да се
похвалят със седем цифрена заплата. Само този
факт не може да се трансформира в по-широка
политическа подкрепа за сондажите. Но
нефтеният бум увеличава средните заплати с
почти 71% от 2006 г. , което води до покачване на
средния доход на глава от населението на
Северна Дакота – щатът е на 6-то място в
страната, в сранение със заеманото преди 38-мо
място. Освен това щатът е с най-нисък процент на
безработица в страната.
Благосъстоянието на държавата подчертава
колко успешно Америка е разпределила ползите
от сондажите. Частните земевладелци от Тексас
до Охайо се възползват от благоприятните
възможности. Според проучване на
консултантската компания IHS по-евтиния
природен газ и нарастваща заетост водят до
увеличаване на средния доход на домакинствата
с около 1200 долара годишно. Дори екологично
чувствителните демократи като калифорнийския
губернатор Jerry Brown подкрепят фракинга.
Но успехът на сондажите не е аргумент срещу
внасянето на по-строги регулации. В момента
операторите работят при смесица от щатски
правила. Това не е идеален вариант, не само
защото енергийните лобисти имат огромно
влияние в малки щати като Северна Дакота. A
допълнителни федерални регулации ще
посигурят добрите практики да се разпростират
навсякъде.
Фракингът е безопасен, когато се извършва
правилно, но небрежните практики могат да
доведат до замърсяване на въздуха и водите.
Също така има незначителен стимул за щатите да
регулират метановите емисии от сондажите, при
положение че парниковите газове имат
глобално, а не локално въздействие.
Внимателен федерален надзор може да източи
малко печалба, но няма да промени
икономиката на фракинга. Въпреки това ще
редицира риска от изолиран инцидент в щат с
незначителна регулация, който да стопира
цялата индустрия. Това няма да бъде добре за
ничий джоб.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Докато Русия днес громи шистовия газ по света и в Централна и Източна Европа, Роснефт и Статойл правят съвместно предприятия за шистов газ Reuters/Роснефт
По сведения от двете фирми руската енергийна
компания Роснефт и норвежката Статойл са се
10
разбрали да направят съвместно предприятие,
което да оцени рентабилността на разработката
на шистови находища във формацията Доманик
в района на град Самара.
Споразумението е подписано от Игор Сечин,
президент на Роснефт и Helge Lund, Statoil, и е в
изпълнение на подписаното рамкото
споразумение за партньорство по разработката
на шистови находища между двете компании
през месец юни т.г.
Двете компании ще разработят три-годишна
пилотна програма и ще оценят потенциала за
търговска разработка.
Роснефт ще има 51% в съвместното предприятия,
а Статойл ще държи останалите акции.
Компаниите са били окуражени да се ангажират
с проекта след решението на руското
правителство от месец септември 2013 година за
въвеждане на данъчни облекчения - нулева
ставка от данък върху добива на минерални
ресурси от находищата Баженов, Абалак, Хадум
и Доманик за следващите 15 години.
В съответствие със споразумението Статойл ще
осигури стартово финансиране за
първоначалната пилотна програма в 12
лицензирани блока. Пилотната програма
включва придобиването на данни и сондирането
с хидроразрив на пилотен сондаж. След
завършване на пилотната програма, Роснефт и
Статойл съвместно ще решат в кои от
лицензираните блокове да продължат
търговската разработка.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
John Stossel: зелена тирания и зелена митология New Hampshire Union Leader
Eкоактивистите и политиците биха искали да
мислим, че ние трябва да обичаме техните
регулации, или съответно да мразим дърветата и
животните.
Аз обичам дърветата и животните.
Можеш едновременно да обичаш природата и
да мразиш тиранията, която носят екологичните
регулации.
Агенцията за защита на околната среда обяви, че
цените на природния газ ще се увеличат (само I
пени, въпреки че индустрията говори за 6 до 9
цента).
В New York City кметът иска да забрани
стиропорените чаши, като казва: "Мисля, че това
е нещо, без което можем. "
Конгресът вече диктува дизайна на нашите коли,
бани и електрически крушки.
Първоначално екологичните правила бяха нещо
добро. Обичам свободния пазар, но той не
предлага практично решение на замърсяването.
Мога да съдя замърсяващите като нарушители
на правото ми на собственост, но при нашата
правна система, това изобщо не е практично.
През 70те правителството правителството прие
правила, които целяха да спрем да замърсяваме
11
въздуха и водата. Индустрията постави
прахоуловители в комините. Градове изградиха
канализация. Сега въздухът е доста чист, и мога
да плувам в реките около Манхатън.
Но правителството не спира дотук.
Правителството никога не спира. Сега когато
въздухът е по-чист, правителството харчи повече,
отколкото е харчило преди за чист въздух, за да
субсидира слаби методи за добив на енергия,
като вятърни мелници и слънчеви панели.
Активисти искат дори повече разходи в тази
посока. Само допреди няколко години Центърът
за американски прогрес обяви тревога, че
„докато Германия, Испания и Китай се
възползват от благоприятните възможности в
енергетиката ... САЩ рискува да изостане“.
В този случай ние сме по-добре като
„изоставащи" След изразходване на милиарди,
тези европейски правителства не успяват да
направят никакви пробиви, и в момента вървят в
обратна посока.
Законът за застрашените видове е друга
благородна идея. Ние всички искаме да спасим
полярните мечки. Но сега бюрократите правят
почти невъзможно за редица хора да подобрят
личната си собственост.
Собственикът на земя Edward Poitevent има
желание да строи жилищни сгради и офиси
северно от Lake Pontchartrain. Той иска до
осигури жилища на хора, които имат желание да
се преместят от областите, които бяха наводнени
от урагана Катрина. Но той не получава
разрешение за строеж, понеже правителството
решава 1500 акра от неговата земя да се
превърне в зона за опазване на застрашен
някъде вид жаби. Нито една подобна жаба не
живее в неговата собственост. Poitevent ми каза
„Службата риби и див свят увери, че жабата не е
наблюдавана в щата Луизиана от 1967г. насам“
Експертите от службата заявиха, че не са на
разположение да говорят с мен по тези въпроси.
Вместо това те постнаха видео в YouTube, в което
се казва, че работят със собствениците на земя
„Службата има много доброволни програми за
партньорство, на базата на които могат да
предоставят техническа и финансова помощ за
управление на видовете."
Това звучи добре, но наръчник на
правителството за това как да работим с тях е
обременяващо дълъг - 315 страници .
Природозащитниците така измъчват тези, които
се противопоставят на техните схеми, че сред
собственици на земя има следния анекдот : "Ако
намерите застрашен вид, застреляйте го,
закопайте го и си мълчете „Това е най-вече шега.
Но не се случва, и това е още един начин
правителствените регулации да постигнат
обратен ефект.
Редуциране на замърсяването в целия свят е
постигнато поради капитализма, а не поради
правителствения контрол.
Фракингът за природен газ редуцира
парниковите емисии.
Дори омразните въглища и нефт носят ползи.
Научният писател Matt Ridley казва: „Изгарянето
12
на изкопаеми горива помага на тропическите
гори в Амазония да растат. "
Ridley посочва също, че съвременното
индустриално земеделие позволява на хората да
отглеждат повече храна на по-малко земя, и така
хората изсичат по-малко дървета. " Щатът New
England беше 70 процента земеделска земя -
сега вече е 70 на сто гора. "
Можете да видите разликата между районите,
които стават по-зелени от други дори от космоса:
Доминиканската република е чувствително по-
зелена отколкото непосредствения й съсед
Хаити, главно защото Доминиканската република
използва полезни изкопаеми вместо да гори
дървесина, както прави Хаити.
Индустрията и технологията, не регулациите, са
големият принос на човечеството към околната
среда. Оставете на хората свободата, и те излизат
с нови, по-интелигентни, по-ефективни и по този
начин по-чисти начини за правене на нещата.
Задушаването този процес с регулации не е
„прогресивно".
John Stossel е водещ на предаването "Stossel" по
Fox Business Network. Той е автор на "Не, те не
могат: защо правителството се проваля, а
индивидите успяват“.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Полша може да промени проекто закон след консултации с инвеститори
Natural Gas Europe/Bloomberg
Новият министър на околната среда на Полша
може да промени предложения проектозакон, за
да ускори проучването на шистов газ след като
проведе разговори с инвеститори и членове на
правителството през следващата седмица.
„Ако преценя, че са необходими поправки, имам
намерение да представя окончателен вариант в
рамките на следващите седмици, не месеци,”
отбеляза на своята първа пресконференция
Maciej Grabowski, който бе назначен на поста на
27 ноември. “Инвеститорите чакат това от доста
време и няма да възобновят работа без стабилно
законодателство.”
Предложението на правителтвото през миналата
година за учредяване на управляван от
правителството фонд за участие в проучвателни
проекти предизвика възражения в средите на
инвеститорите, който търсят шистов газ, както и
сред други членове на кабинета.
Дискусиите с инвеститорите ще трябва да
отговорят на въпроса за ролята и надзора в
държавния фонд, както и по отношение на
тревогите на инвеститорите относно планираните
изменения в регулацията.
Противоречията между министерствата на
финансите и на околната среда по повод на този
фонд, под името NOKE, значително забавиха
работите по регулацията на шистовия газ.
Екоминистърът също посочи, че може да се
наложи Полша да чака още четири години за да
се убеди в рентабилността на добива на шистов
газ.
13
Очаква се назначаването на новият министър да
ускори работата и върне доверието на
инвеститорите в разработването на находищата
на страната от шистов газ.
"Знаем, че разполагаме с шистов газ, но още не
знаем в какъв момент добивът ще стане
рентабилен. Все още нямаме достатъчно
направени сондажа, а ни трябват още поне пет
пъти повече" - отбеляза той в коментар Полското
радио.
Ако постигнем тази бройка на сондажите,
отбеляза Грабовски, в рамките на следващите
четири години, ние ще имаме възможност да
оценим дали сме постигнали добив на
промишлено равнище".
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК и ТУК
Либия разчита на чужди инвеститори да разработят шистовия газ
The National
Либия планира чуждестранните инвеститори да
притежават повече дялове в шистовия газ
отколкото в конвенционалата въглеводородна
индустрия.
Националната петролна корпорация (NOC),
предвижда предоставяне на чуждестранните
партньори на джойнт венчър дялове от около 40
на сто, два пъти повече от предоставените
дялове при съществуващите договори,
подписани в рамките на бившия режим на
Муамар Кадафи, заяви Башир Garea, мениджър
проучване на компанията.
Извличането на ресурсите шистов газ, оценени в
Либия на 122 трилиона кубически фута - два пъти
повече от конвенционалните резерви на страната
- може да помогне за повишаване на сигурността
на енергетиката и създаване на работни места ,
така както стана в Северна Америка.
Въпреки че търси чуждестранни компании да
провеждат съвместни проучвания на шистов газ
след Алжир и Тунис в развитието на
неконвенционални въглеводороди, дискусиите
все още са на ранен етап.
Повече от две години след революцията,
правителството на Либия се бори да съживи
конвенционалното производство на нефт.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Фермерите от Ню Йорк отхвърлиха анти-фракинг позиция
Syracuse
Фермери отхвърлят предложение за
противопоставяне на хидрофракинга.
Решението на делегатите на Ню Йорк Farm
Bureau не е изненадващо. Организацията от 25
000 членове има силни позиции в Албъни и
подкрепя хидрофракинга като начин за
подобряване на отделните стопанства и щатските
селски райони.
14
Някои фермери, които живеят близо до
границата с Пенсилвания, където фракингът е
позволен, казват че пари и работни места
„извират“ от сондажите. Много от тях са
фрустрирани, че губернатор Andrew Cuomo не е
взел решение за фракинга само няколко
километра на север.
Cuomo се колебае също. Демократът е на прага
на преизбирането следващата година от
гласоподаватели, които са постоянно разделени
по темата за хидравличното разбиване.
Потенциалните сондажни части са Централен Ню
Йорк и Южен Тиер. В момента Cuomo е в
очакване на доклад относно възможните
здравни последици на хидрофракинга от страна
на здравния комисар. Докладът няма очаквана
дата.
Забавянето е на път да отчае Bradd Vickers,
фермер, който живее над находището Marcellus
Shale в Chenango County и е помогнал на другите
да научат как да договарят по-изгодно лизингите
с газовите компании.
СТАТИЯТА МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ТУК
Уточнение
Авторите на настоящия информационен бюлетин финансират
това начинание, водени от своята гражданска позиция за
необходимостта от пълноценна и балансирана
информираност на обществото по въпросите на проучването
и добива на нефт и газ. Проявилите интерес да подпомогнат
проучванията и информационната дейност на Центъра за
изследвания на Балканския и черноморския регион могат да
се обръщат за повече информация и конкретни проекти към
координатора на програмата на следния адрес
Unsolicited mail:
Ако не желаете да получавате този инфолетър, моля да се отпишете от адресния списък като изпратите обратно съобщение без текст на [email protected]
Правата по превода на всички статии принадлежат на
издателите на настоящия информационнен бюлетин.
Контакти за повече информация:
Алекс Алексиев
Васко Начев
Илиян Василев
Руслан Стефанов
Христо Казанджиев
