National report: Bulgaria

Prosocial approaches and methodology to investigate the

relationships between the lack of social competences and the

early drop-out in vulnerable target groups

National report: Bulgaria

ПС Клуб-Просоциален спортен клуб-Просоциалност за интеграция и мултикултурализъм.

Проект 518393-LLP-1-2011-1-IT-COMENIUS-CMP

Споразумение 2011-3565/001-001

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия.

Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да

бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.

Co-funded by

the Lifelong Learning Programme

of the European Union

Bulgarian research - Prosociality Sport Club 2

2

Part 1: Description of the situation about the drop-out in secondary schools in

the country

Проблемът с отпадането от училище в България е обект на целенасочени мерки и

политики от страна на държавните институции. В последните няколко години се

наблюдава ясно изразена тенденция за търсене на комплексни решения на проблема при

координиране на усилията в образователната система с тези в системата за закрила на

детето и социална закрила, като преобладаващата част от осъществяваните мерки са по

характера си междусекторни. Пример в това отношение са политически инструменти като:

− Законът за народната просвета и правилникът за неговото приложение;

− Интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето 2006–

2009 г.;

− Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителната

училищна възраст 2005-2008;

− Съвместен Меморандум за социално включване на Република България

− Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите

малцинства

− Национален план за интегриране на деца със СОП и/или с хронични заболявания в

системата на народната просвета и др.

Националният статистически институт (НСИ) и Министерството на образованието

младежта и науката (МОМН) събират и обобщават данните за отпадащите ученици,

според които годишният дял на отпадащите от училище е в рамките на 2-3% от децата в

училищна възраст. Най-голям е делът на напусналите по семейни причини – 9.8хил. или

47% от общия брой на напусналите, както и на делът на напусналите поради нежелание

да учат – 5.4хил. или 25.8%. Независимо от някои разлики в данните на НСИ и МОН за

броя на отпадналите от училище деца като най-значим се очертава проблемът с


3

отпадането при децата след завършване на началната образователна степен. По данни на

информационната система “АДМИН” на Министерството на образованието и науката,

делът на отпадналите от училище деца сред 12-16 годишните ученици е 87.6% от всички

отпаднали.

Световната практика сочи, че от училищната система отпадат деца от различни етнически

и социални групи. В България от училище отпадат най-вече деца от ромския социален

етнос и такива от социално-слаби семейства от селските райони. Според данни от НСИ

обхватът на децата в предучилищно обучение, например за българи е 54%, а за роми –

12%; завършилите средно образование българи са 54%, а ромите – 7.8% от общия брой

на съответните групи. Обезпокоителен е делът на онези, които нямат дори начален етап

на основната степен на образование – при децата от българския етнос той е близо до

нулата, докато при ромите е 20.5%.

Държавните институции полагат усилия за намаляване на отпадането от училище. През

2005 г. Народното събрание прие специална Национална програма за по-пълно

обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, финансирана с 130 млн. лв.,

чието изпълнение и финансиране продължи и през следващите години. Програмата

съдържа три компонента, изпълнявани от МТСП и МОМН, като най-популярният от тях е

„Закуска и чаша топло мляко за всяко дете”, свързан с предоставянето на безплатна

закуска за учениците от началните класове. Централизираният и ниско ефективен начин

на изпълнение на Програмата бе критикуван от различни експерти и неправителствени

организации, като в същото време Програмата оказа и известен положителен ефект. Тя

създаде една до голяма степен погрешна нагласа, че проблемът с отпадането от училище

е преди всичко социален и маже да бъде разрешен с непедагогически средства- нагласа,

която не отговаря на реалното положение.

Структурната реформа в българското образование, свързана с въвеждане на делегирани

бюджети, единни разходни стандарти и оптимизация на училищната мрежа изостри

допълнително проблемът с отпадането и необхващането на деца в задължителна


4

училищна възраст. Реформира се финансирането на училищата, което се превърна в

основен двигател за оптимизирането на училищната мрежа. От своя страна

оптимизирането на мрежата беше последвано почти незабавно от рязко увеличение на

дела на отпадналите сред учениците от 1-ви до 8-ми клас, което е сериозно основание да

се допусне, че двата процеса са свързани. Закриха се основно училища в малките

населени места с преобладаващо ромско население, поради малкия брой ученици и

нерентабилността на неговата издръжка. Повсеместното въвеждане на единния стандарт

за финансиране започна при много ниски стойности, с идеята общините да бъдат

принудени да закрият определен брой училища. В резултат през 2008 г. бяха закрити

повече от 300 училища, основно в малките населени места, в които основната група

ученици са от социално-слаби семейства или от ромската общност. Това означава

намаляване на броя училища с около 12% само за една година и далеч не е относимо към

демоглафския спад. Този подход не предвиди адекватни буфери за предпазване на

застрашените ученици и статистиката недвусмислено показва, че финансовите

регулаторни механизми не работят в посока намаляване броя на отпадналите ученици,

защото голяма част от учениците от закритите училища по редица причини отказаха да

посещават средищните училища и да пътуват извън своето населено място.

Преместването на децата в нова среда представлява стрес както за тях, така и за техните

родители. Ученето далеч от дома прави осигуряването на столово хранене почти

задължително. Целодневната форма на обучение става още по-необходима и наложи

поетапна организация на целодневното обучение на базата на изпълнение на национален

проект «Подобряване на качеството на образование в средищните училища чрез

въвеждане на целодневна организация на учебния процес», съфинансиран от ЕСФ по

ОП»Развитие на човешките ресурси» от 2012 до 2015 година. Преодоляването на

културните бариери пред изпращането на децата в друго населено място е съществен

проблем спрямо културата и традициите на ромската общност. Към списъкът с проблеми

можем да прибавим намаленото време за подготване на уроците, игра, спорт и т.н.,


5

ограничените възможности за общуване между учители и родители, интегрирането на

децата от малцинствата сред техните съученици от мнозинството. За повечето от тези

проблеми на много места системата на училищното образование не беше подготвена да

даде адекватен отговор и в резултат се стигна до тревожен спад в коефициентите на

записване и обучение на учениците в средищните училища.

В България проблемът с отпадащите ученици беше признат и осъзнат още през средата на

90-те години на миналия век, а първите системни усилия за преодоляването му датират от

края на 90- те на миналия век. Тогава започна и по- сериозното инвестиране в проекти за

образователна интеграция на ромската общност – финансирани преди всичко от външни

донори. Най-широки като финансиране и обхват бяха проектите за десегрегация на

ромските училища, в които проблемът „отпадане от училище” не се третираше специално,

като се считаше по презумция, че ще бъде разрешен само ако децата се преместят в

етнически смесени училища, в които качеството на образование е по- високо.Тези

проекти не отговориха на очакванията и бяха прекратени. През 1999 г. по програма ФАР

беше финансиран специален проект за отпадащите ученици, по който бяха създадени

ресурсни центрове за учители и т.нар. центрове за училищен диалог. Първите имаха

задача да събират и разпространяват ресурси за учителите, да организират обучения,

работни срещи и пътувания, обмяна на опит и добри практики и пр. Вторите имаха за

основна цел да укрепят (понякога – да възстановят или създадат) връзките в училищната

общност, особено връзката между родители и учители, които са решаващи за създаването

на гостоприемна училищна среда. Тези центрове в последствие се превърнаха в

Регионални педагогически центрове, изгубвайки голяма част от първоначалните си

фукции и бяха окончателно закрити през 2009 г., въпреки нарастващия брой на отпадащи

от образователната система ученици. В началото на нашия век стартираха проекти за

образователна интеграция на ромската общност, финансирани преди всичко от външни

донори. През 2002/2003 г. Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”

стартира програма „Привличане и задържане на ромските деца в училище чрез изучаване


6

на ромски фолклор”, подкрепена от Министерство на образованието и науката и

Фондация „Отворено общество” – София. За няколко години програмата обхвана около

200 училища във всички региони на страната. Програмата е насочена към въвеждане на

интеркултурно образование чрез часове по СИП „Фолклор на етносите – ромски

фолклор”, комбинирано с широко използване на интерактивни методи и работа с

родителите. По информация на учителите в много от училищата, в които тя се прилага

може да бъде наблюдавано намаляване на отпадането и повишаване на качеството на

учебен процес, като това не е изследвано системно до този момент. Програмата показва,

че интеркултурното образование дава шанс за задържане на децата в училище, като е

необходимо да бъде допълнено от други дейности за създаване на благоприятна

училищна среда, като механизми за привличане на родителите, за въвеждане на т.нар.

„умения за живот” (life skills) и др.

Разглеждайки целия процес на обучение можем да дефинираме три важни проблема: как

да обхванем децата в училище; как да намалим процента на отпадащите ученици, които

вече посещават училище и как да реинтегрираме тези, които вече са отпаднали от

училището.

1. Обхващане на децата в училище

Периодът, когато детето достига училищна възраст е първият рисков момент, в който

то може да бъде лишено от достъп до образование, като просто не тръгне на училище.

Както се вижда от статистиката на Евростат за коефициентите на записване, такива

случаи са по-скоро в порядъка на изключенията. Но системата трябва да функционира

така, че да гарантира нито едно дете да не остане необхванато. В този начален етап от

интеграцията на децата в образователната система социалните служби играят особено

важна роля. Децата на 7-годишна възраст, които не се явяват в училище в първия

учебен ден са от семейства, които имат някакъв сериозен проблем. Тези деца са на

път да останат трайно изолирани от света на ученето и първата задача на държавата е

да ги намери и да игнорира причините, които им пречат да започнат училище със


7

своите връстници. Можем да определим няколко основни причини, поради които

децата не тръгват на училище са:

1) Бедност. Тя е основа на повечето от останалите причини.

2) Здравословни проблеми.

3) Ниска грамотност, необразованост на родителите.

4) Етнокултурни причини: в случаите на непостъпващи (и отпадащи) в училище деца от

етническите малцинства етнокултурни причини играят важна съпътстваща, а често и

водеща роля. Българската образователна система все още не е намерила адекватни

механизми за работа с родителите от етническите малцинства, в резултат на което

малцинствените общности често възприемат училището като чужда институция и не се

чувстват ангажирани с нея.

5) Миграция на родителите: през последните години този проблем се изостри. Често

при миграция на родителите в Западна Европа децата остават в семействата на

роднини, които нямат особен ангажимент към тяхното образованието. През

последните години се засили и тенденцията родителите да вземат децата си в

чужбина: за месеци или за години. Това създава сериозни проблеми пред българската

образователна система, която трудно интегрира деца, които са били известно време в

чужбина и те често отпадат.

2. Отпадане на учениците от училище:

Основните причини за отпадане на децата от училище, спжред проведено национално

проучване сред ученици, родители, учители и социални работници могат да се групират в

три категории: социално-икономически, образователни и етнокултурни.

Социално-икономическите причини са един от основните фактори за отпадане от

образователната система. Лошото качество на живота на определени социални слоеве

поставя сериозни препятствия пред образованието на децата и младежите от тези групи.


8

Ниските доходи не позволяват на много семейства да покрият разходите на своите деца

за образование. Според 50% от учителите и 69% от социалните работници, участвали в

национално проучване, “бедността на семейството” е съществена причина за отпадането

от училище. От друга страна, детето, което не посещава училище, е ценно и като

трудов ресурс и често подпомага формирането на семейния бюджет или участва в

домакинската работа.

Образователните причини са свързани както с училищната среда така и с организацията

на учебния процес. Официалната статистика сочи, че основните причини за отпадане от

училище са: наличието на съществени затрудненията при усвояване на учебния материал;

слабия интерес към учебния процес и произтичащото от него нежелание да се посещава

училище; наличието на конфликтни отношения със съучениците или учителите и др. От

голяма важност за около 15% от децата и техните родители е възможността в училище

децата да усвоят практически определена професия. Съществуват и някои обективни

страни на училищната среда, които влияят върху риска за отпадане на детето от училище–

наличие и ефективност на предучилищната подготовка, качество и сложност на учебното

съдържание, квалификация на учителите, проблемите на обучението в смесени и непълни

паралелки и др.

Етнокултурната среда на детето оказва съществено влияние. Различните етнически

групи имат своите особености и традиции, които също трябва да бъдат отчетени. В

ромския етнос, сред който е огромната група отпадащи ученици се регистрират и някои

специфични етнокултурни причини за ранното отпадане - по-ранното стъпване в брак

(около 12% от отпадналите), страх на родителите да пускат по-големите си момичета в

училище поради опасността от открадване, по-ниска ценност на образованието и пр.

Акумулирането на икономически, образователни и етнокултурни рискови фактори, оказва

най-силно влияние, когато семейството живее в компактна група сред представители на

собствения етнос. Най-ясно феноменът се проявява в градските ромски гета, където

икономическите причини за напускане на училище, влиянието на семейството и


9

образователните фактори – ниска степен на училищна готовност, трудности при усвояване

на учебния материал, нередовно посещаване на училище, конфликти с учители и

съученици поставят децата в особено висок риск от отпадане от училище.

Механизми за превенция на отпадането от училище

Програмите за намаляване на риска от отпадане са насочени и управлявани от училищата

в България. Едно добре организирано училище, което умее да приобщава родителите,

има ресурси да предлага по-широк спектър от образователни възможности извън

едносменното обучение в клас и прилага модерни педагогически методи на работа (вкл.

интеркултурно и интерактивно образование) е много добре екипирано за откриване на

ранните сигнали за отчуждаване на учениците от училището. В този смисъл, най-добрата

програма за намаляване на риска от отпадане е едно достъпно и толерантно училище,

свързано с родителската общност, с мотивир1ани и иновативни учители, които използват

разнообразни методи на преподаване събразно състава и нуждите на учениците.

Интеркултурното и интерактивно образование е много добра основа за изграждането на

толерантно и достъпно училище. Важни организационни предпоставки за решаването на

този проблем са:

− Възможност за целодневно обучение -За учениците в риск от отпадане, много от

които нямат семейна среда подкрепяща обучението им, по-продължителният престой

в училище е изключително важен. Важно е той да не бъде свеждан единствено до

възможност да се подготвят за следващия ден. Целодневното обучение трябва да е

свързано с подходящи форми за пълноценно общуване, развлечение и отдих,

придобиване на допълнителни „умения за живот”, разнообразни извънкласни и

извънучилищни занимания. Необходимо е в случаите, когато училищата интегрират

деца от етническите малцинства то да съдържа и достатъчно сериозен интеркултурен

елемент – следобедните занимания могат да предоставят допълнително време за

учениците от различните етноси да опознаят културата и традициите на другите.


10

Организирането на спортни игри и състезания в рамките на часовете по «занимания

по интереси», «отдих и спорт» и «допълнителния час по физкултура и спорт» могат да

подпомогнат значително процесите на интеграция и колективизъм сред учениците.

− Часове по СИП, разнообразни извънкласни и извънучилищни дейности – тези

часове предоставят възможност за представяне в училище на въпроси, които вълнуват

учениците или просто са интересни за тях, но не присъстват в темите по предметите от

задължителната подготовка и правят престоя в училище интересен и са важни за

всички ученици, включително за застрашените от отпадане. За съжаление реформата

във финансирането на образованието доведе до рязко намаляване на тези форми в

много училища с по-малък брой ученици, поради недостига на средства.

− Реални механизми за включване на родителите -Българското училище не

работи ефективно с родителите, особено с ромските родители и педагогическите

кадри рядко имат умения в тази насока. Обикновено контактите с родители са

свързани с очаквания за подкрепа от родителите, но не и с дейности за подкрепа на

родителите, въпреки че в много от случаите с деца, застрашени от отпадане са

необходими и такива дейности. Практиката сочи, че при активно включване на

родителите и ангажирането им с дейността на училището, отпадането рязко намалява.

− Повишаване на капацитета на педагогическите кадри -Нивото на

педагогически умения за работа в мултикултурна среда на учителите е изключилно

важен фактор, имащ пряко отношение към отпадането от чилище. Отпадането е и

педагогически проблем, за справянето с който са необходими педагогически средства.

− Въвеждане на интеркултурно образование -Интеркултурното образование е

необходимост с оглед на етническия състав на учениците в днешното българско

училище. То дава шанс на учениците от различните етноси да опознаят другите и така

формира толерантна класна стая. От друга страна дава възможност на учениците от

етническите малцинства да запазят своята идентичност и дори да я опознаят чрез


11

учебното съдържание. Важно е това, че интеркултурното образование дава шанс на

децата от малцинствата и на техните родители да намерят нещо от себе си в училище

и да почувстват училището като свое. Това може да се реализира чрез различни

форми като: включване на интеркултурни знания в часовете от задължителната

подготовка, СИП (напр. СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор”, СИП „Майчин

ромски език” и др.), клубове по интереси, спортните секции и др.

− Използване на интерактивни методи на обучение -Активното участие на

учениците в учебните часове е сигурно средство за повишаване на техния интерес,

което от своя страна предпазва от отпадане. Интерактивните методи са подходящото

педагогическо средство за провокиране и поддържане на ученическата активност.

− Формиране на „умения за живот” – абстрактния академичен учебен материал,

както и липсата на ясна връзка с реалния живот е една от сериозните причини за

отпадане, особено при ромските ученици. Изход от този проблем не е ранното

професионално образование, което често допълнително засилва опасността от ранно

напускане на училище, а вплитането в учебното съдържание и учебния процес на

т.нар. „умения за живот”, които дават шанс на ученика да се превърне в човек, който

успява в живота.

3. Възможности за реинтеграция на отпадналите ученици

Програмите за приобщаване на отпадналите са нещо съвсем различно. Тук училището

само по себе си не е достатъчно. Социалната работа и общностното посредничество

трябва да играят важна роля във всяка програма за работа с отпадналите ученици и

техните семейства. Отпадането от училище е резултат от продължителното наслагване на

многобройни проблеми, на които не е обърнато внимание навреме. Част от отпадналите

въобще са загубили връзка с биологичните си семейства, живеят при близки или далечни

роднини; в други случаи са напълно социално занемарени, безнадзорни, изоставени или

дори без дом и подслон. Всички тези разнообразни случаи изискват специален подход,


12

професионална грижа – социална, психологическа, здравна и педагогическа. Изискват

много повече отделено време, индивидуална работа, работа със семейството, както и

дълбоки познания за народопсихологията, културата и традициите на малцинствените

общности, към които принадлежат отпадналите ученици. Докато задържането на децата в

училище е прерогатив на училището, прибирането на отпадналите предполага наличието

на голям, добре подготвен човешки ресурс в рамките на социалните служби или

неправителствения сектор. Дейностите, чрез които може да се постигне успех при

реинтегрирането на отпадналите ученици включват:

− Намиране на отпадналите -Първоначалното намиране на отпадналите често е

свързано с много трудности, тъй като по административен път трудно може да се

намери информация за тяхното действително местоположение. Често техните

семейства нямат постоянен адрес, обитават незаконни постройки без официален

адрес или са без покрив. При отпадналите деца от ромски произход, за да бъде поне

отчасти ефективна една програма за тяхното прибиране обратно в училище трябва

често да включва и консултиране на местни формални и неформални лидери особено

в по-малките общности, в които хората се познават един друг, ангажиране на различни

местни посредници или НПО, здравни медиатори, помощници на учителя, ромски

трудови посредници.

− Оценка на семейството -Следващата стъпка е свързана с оценяването на

ресурсите на семейството да подкрепя детето и да гарантира неговото

благосъстояние. Това може да стане под формата на социална оценка, оценка на

потребностите или с използването на друг инструмент на социалната работа.

− Разработване на специални програми -Приобщаването на отпадналите от

училище към образователната система е трудна и продължителна задача като успехът

силно зависи от продължителността на престоя извън системата. Колкото по-дълго е

откъсването от училище толкова по-проблематично става приобщаването, съответните


13

програми стават по-скъпи и по-продължителни, а резултатността им по-ниска. В

социален аспект тези програми обикновено изиксват сериозно ангажиране на

социален работник или някакъв социален посредник, който има достъп до общността

и семейството на детето. В българската практика вече има натрупан опит с такива

посредници в лицето на здравните медиатори и помощниците на учителя. В

педагогически план за интегрирането на отпадналите в училище също са необходими

специални мерки. Довеждането на отпадналия ученик в училище и поставянето му в

клас не е достатъчно, за да се гарантира неговото оставане в училище и пълноценното

му участие в учебния процес. Такъв ученик изисква много по-голямо внимание от

страна на учителя.

Проблемът с отпадането от училище в България е непрекъснато на дневен ред в

обществото. Необходима е нова политика за равен достъп до образование, в центъра на

която трябва да бъдат програмите за намаляване на риска от отпадане от училище и, за

съжаление, програмите за връщане на многоройните вече отпаднали ученици обратно в

училище. Програмите за превенция на отпадането от училище следва да се насочат към

създаване на достъпно и толерантно училище, свързано с родителската общност и

предлагащо широк спектър от образователни възможности, включващи целодневна

организация на учебния процес, въвеждане на разнообразни форми на интеркултурно и

интерактивно образование, комбинирано с образование, формиращо умения за живот и

механизми за участие на родителите е най- добрата педагогическа основа за програмите

за превенция на отпадането.


14

Part 2: Analysis of the soft skills and social competences

Наблюденията и заключенията в специално проведеното в рамките на проекта

изследване са направени в резултат на използването на изследавателски подход,

комбинирал количествени и качествени методи на проучане.

Количествените методи включваха провеждането на две анкетни проучвания - едно сред

ученици и едно сред педагогическия състав – от пет училища, разположени в различни

географски райони и представящи различни образователни форми. Едно от училищата е

локализирано в столицата София, а останалите четири са представители на голям град

(Бургас), среден голям град с етнически смесено население (Търговище) и малък град

(Брезово). Две от училищата са средни общообразователни училища с ученици от първи

до дванадесети клас, едно от училищата е основно, едно е гимназиално и едно е

професионално.

Качествените методи са представени от проведените две интервюта с Председателя на УС

на ромската неправителствена организация „Амалипе” г-н Деян Колев и с народния

представител, член на Комисията по образование и бивш председател на тази комисия

при предишното Народно събрание, г-жа Валентина Богданова.

А. Общи данни и изводи от анкетите

Общият брой на Анкетираните ученици е 199, чийто възрастов и образователен профил

може да се види от посочените по-долу графики:


15

При педагогическия състав 90% от анкетираните са учители и само по 5% са

представителите на директорите и педагогическите съветници. 85% от анкетираните

преподават в средно-общообразователно училище или гимназия, 12% в професионално

училище и само 3% са преподавателите в началната образователна степен.

Стажът и половата принадлежност потвърждават тъжната констатация за „остаряването”

на учителската колегия и за „феминизацията” на професията.


16

Интересно впечетление прави факта, че на директния Въпрос 3 - „Твоят майчин език

различен ли е от българския?” тези, които отговарят положително са 22%, но засечено

през Въпрос 4 – „Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, определете какъв

е:” – този процент се оказва по-висок – 28%. По-внимателната проверка на данните

показва, че в 90% от случаите, когато се декларира български език като майчин, а после се

посочва друг език, това е турски език и се касае за деца във възрастовата група 8-12. Една

значителна част от децата в тази възрастова група от небългарски произход посочват, че

нямат различен майчин език от българския! Естествено би могло да се направи извод, че

директния въпрос е притеснителен и да се мисли, че разкриването на езиковата

идентификация създава проблем. Ако данните се отнасяха за по-големи ученици това би

могло да бъде възможна интерпретация, но в конкретния случай това по-скоро показва

наличието на двойната идентификация при малките. Интересно е, че подобно

„объркване” няма при ромските деца от същата възрастова група. Още по-интересен е

факта, че децата, посочили ромски език като майчин са от другите две възрастови групи –

13-16 години и над 16 години. Нелогично е да се мисли, че сред анкетираните от

възрастова група 8-12 години няма деца с ромски език като майчин и следователно

трябва да търсим обяснението на друго място. При това 100% „объркване” единственото

логично обяснение е, че става въпрос за желание за прикриване на „непрестижната”


17

езикова идентификация. А това говори за наличието на дискриминационни очаквания и

страхове, подхранвани може би в семейната среда.

При големите ученици имаме вече ясно припокриване на данните от Въпрос 3 и 4, което

говори, че гимназистите ясно осъзнават и декларират своята различна етническа и

езикова принадлежност.

В потвърждение на разсъжденията до този момент са и данните от Въпрос № 5, при който

учениците от групата на 8-12 годишните с майчин език различен от българския,

неизменно посочват като като основна причина за отпадане от училище „агресията и

нетолерантното отношение”, докато при по-големите нараства броя на тези, които търсят

оснавания в „икономически причини” или „семейната среда”.

И в трите възрастови групи, посочили българския език катко майчин, при Въпрос 5

доминира „агресията и нетолерантното отношение” и „ниската мотивация за учене”.

Недостатъчното владеене на българския език е посочено основно от учениците с майчин

език български – над 75% от отговорите. Това показва, че учениците ясно определят

трудностите, които изпитват техните съученици с друг майчин език при ограмотяването си

в началното училище, особено ако тези деца не са посещавали предучилищно обучение и

преди постъпването си в училище почти не са излизали от своята етническа и езикова


18

среда. Учениците с майчин небългарски език от възрастовата група над 16 години

категорично (над 70%) посочват тази причина като основна за отпадането от училище.

Тревожен е фактът, че сред всички възрастови групи с майчин език български е много

малък процентът на тези, които декларират, че имат приятели от ромски произход –

около 15%, докато отношението към децата с турски произход е нормално – над 50% от

анкетираните декларират, че имат приятели с турски произход - (Въпрос 7).

Отговорите на Въпрос 6 и Въпрос 8 за подобряване на интеграцията и за превръщане на

училището в по-атрактивно показват очаквани резултати. Акцентите тук трябва да се

търсят по-скоро във възрастовите групи. Така например единствено по-големите ученици


19

препоръчват активното включване на родителите в учебните и извънучебните дейности и

по-активното участие на учениците в училищния живот, докато при по-малките тези

отговори са спорадични.

Обобщаването на отговорите от Въпрос 9 - Как може училищната общност да помогне на

децата да не отпадат от училище? показва следните резултати:

• Ученици над 16 години. При тези с майчин език различен от българския

доминират препоръките насочени към използването на финансови инструменти

като стипендии, евтини или безплатни учебници или даването на перспектива – по-

добра професионална подготовка, осигураване на работа на завършилите. При

тези с майчин език български основен акцент да спортните секции и клубове,

макар и тук да се прокрадват идеи за финансови лостове – стипендии.

• Ученици възрастова група 13- 16 години. Изключително интересно е, че тук

при учениците с майчин език небългарски доминират препоръки към търсенето на

мотивационни средства за въздействие върху семействата. При тези с майчин език

български вниманието е насочено към материалната база и извънкласните форми.


20

• Ученици възрастова група 8-12 години. Тук по-интересните предложения

идват от децата с майчин език български, които дават много активни мнения по

отношение на учебната среда и организацията на учебно-възпитателния процес -

групи за подпомагане, занимални, транспорт...При техните връстници с майчин

език небългарски на преден план излизат типичнитие за възрастта вълнения – по-

лесни уроци и по-малко изпитване.

От Анкетите на педагогическия състав (общо 41 анкетирани) прави впечетление, че на

Въпрос 8 – причини за отпадането – директорите и педагогическите съветници (с

уговорката, че техния брой е твърде малък) посочват културни и етнически особености

като основна причина за отпадането, докато този отговор заедно с „ранното сключване

на брак” е сред най-непопулярните сред учителите. Там изцяло доминира с 62%

„недостатъчната мотивация за учене на ученици и родители” и „ниския социално-

икономически статус” – 30%.

Единодушно е мнението на всички, че ромите са най-застрашената група от отпадане от

училище с цели 83% - Въпрос 7

При Въпрос 9 за причините и проблемите за отпадане на децата от училище директори и

педагогически съветници посочват като дефицит най-вече липсата на квалификация,

докато при учителите се появява и известна критичност към недостатъчното внимание,


21

което системата отделя за тяхната подготовка, критика към семейната среда и културните

особености на учениците. Характерен тук е големия процент(23%) на отговори „друго” .

На Въпрос 10 и 11 за това как училището да стане по-атрактивно и какво ще повиши

интереса към ученето е дадена единодушно ясна формула на успеха: Модерна база –

Активно участие на учители и ученици – Стриктни наказания.

B. Обобщени изводи от интервютата

От проведените интервюта можем да отделим няколко акцента:


22

1. Учениците от езиковите малцинства имат по-слаби резултати, но се представят

по-добре в малките училища, отколкото в големите (контрол за социално-

икономическите условия). Това показва, че е необходимо да се вземат мерки, насочени

към езиковите малцинства, да се въведат програми за двуезично обучение и да се

изследват причините за обвързаността на лошите резултати с малките училища.

2. Двата основни фактора, които възпират ромите да посещават средищните

училища, са свързани с проблеми с интеграцията на учениците и отдалечеността.

Оптимизацията на училищната мрежа е извършена основно в селските райони,

включително в места с преобладаващо ромско население, а ромските деца не винаги се

интегрират лесно в средищните училища.

3. Директорите на средищни училища нямат достатъчно средства за изпълнението

на специални програми като училищния транспорт, столовото хранене и осигуряването

на условия за полуинтернатни форми на обучение, така че пътуващите деца не могат да

участват пълноценно в извънкласните форми.


23

Part 3: Conclusion and data analysis

Резултатите от проведеното проучване в голяма степен съвпадат и с резултатите от

национални представителни проучвания на Националния статистически институт,

Министерството на образованието, младежта и науката и други държавни институции. В

рамките на изследването бяха идентифицирани няколко особености на действащите

национални политики за превенция и намаляване на отпадането от училище.

Действащите в момента мерки за превенция са насочени най-вече към децата от

възрастовата група 6-11 години. Тези ученици ползват еднократна финансова помощ при

постъпването им в училище, осигурена им е безплатна закуска, безплатни учебници,

безплатен транспорт до средищното училище, целодневна организация на учебния ден

(задължителна за учениците от първи и втори клас, а през следващата учебна година и за

тези от трети клас). Учениците от възрастовата група 12-14 години ползват безплатни

учебници и безплатен транспортм тези от възрастовата група 14-16- само безплатен

транспорт, а учениците над 16 години имат възможност единствено да получат степендия

за отличен успех или нисък доход. Изследванията сочат, че все повече назрява проблема с

отпадането на учениците между 12 - 14 годишна възраст. Въпреки ограничените

финансови възможности, държавните институции и училищните власти насочват фокуса

на вниманието и към тях. Стимулира се организирането на целодневно обучение, като се

използват възможностите на Проект BG05IP000I -«Подобряване на качеството на

образование в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на

учебния процес», съфинансиран от ЕСФ по ОП»Развитие на човешките ресурси», 2012-

2015.

Цялостният преглед на наличните източници на информация за действията на публичните

институции, насочени към превенция и намаляване на отпадането от училище, както и

резултатите от проведеното изследване, позволяват да се направят няколко извода и

препоръки за работата през следващите години:


24

− Необходимо е да се създаде работеща единна система за оценка на риска от

отпадане, в която да участват всички институции, ангажирани с образованието,

закрилата на детето и социалната закрила, при добра координация между различните

нива на управление – училищно, местно, регионално и национално;

− Мерките за превенция и намаляване на отпадането да разширят обхвата си и да

включат и възрастовите групи деца в задължителна учебна възраст(12-16г.)

− Да се развият целенасочено мерки за превенция на отпадането, насочени към

преодоляването на образователните причини за отпадане за всеки от етапите на

обучение (целево финансиране на целодневно обучение, диагностични материали за

ранно откриване на образователни затруднения, ранно професионално ориентиране и

подготовка, стимулиращи четенето и ученето на български език програми и др.)

− Да се предприемат мерки за реинтеграция на отпаднали ученици в две основни

направления: наваксващи програми за отпаднали за срок до една учебна година,

които все още могат да се върнат в нормалния цикъл на обучение и образователни

програми за отпадналите за срок по-голям от една учебна година, за които трябва да

се търсят други подходящи форми на образователни услуги.

− Интеграцията на учениците, застрашени от отпадане може да се подпомогне чрез

включването им в мултикултурни извънкласни форми и спортни секции, които да

бъдат цялостно финансово обезпечени от държавата.

− Да се организират курсове за обучение на учителите за работа в мултикултурна среда,

както и за решаване на конфликтни ситуации.

Успехът на публичните политики за превенция и намаляване на отпадането зависи в

много голяма степен от привличането на широка обществена подкрепа за тях, за което

институциите трябва да положат целенасочени усилия както в областта на комуникацията,

така и за създаване на условия за публично-частни партньорства за осъществяване на

ефективни мерки на всяко от нивата на управление.


25

За разработката на този доклад са използвани следните източници:

1. НСИ, Образование в Република България, Sofia, 2006 , стр. 22.

2. Milenkova, V. (2004) The drop out of school. Sofa: Marin Drinov (in Bulgarian) Ministry of

Education and Science, (Sofia, 2009) The New Draft Law The National Education Act on

School and Preschool Education – available at http://www.minedu.government.bg

3. Ministry of Education and Science, (Sofia, 2006) The National Program on School and

Preschool Education (2006-2015) – available only in Bulgarian at

http://www.minedu.government.bg

4. National Assembly of the Republic of Bulgaria, (Sofia, 2006), The National Education Act,

Official Newspaper, last amendments, issue 41/2006

5. National Assembly of the Republic of Bulgaria, (Sofia, 2004), Regulations for

Implementation of the National Education Act, last amendments, issue 15/2004, Chapter 6:

School Boards (issue 15/2004)

6. Nonchev, A. et al. (2006) Reasons For Children Dropping Out Of School In Bulgaria. Sofia:

UNICEF, http://www.unicef.bg/upload/fck_editor/File/Drop_Outs_eng.pdf

7. Колев, Д. Боян Захариев, Отпадащите ученици в България- неочаквани странични

ефекти от интензивните реформи. Мерки за намаляване на риска от отпадане от

училище и за реинтегриране на отпадналите учиници в образователната система,

http://amalipe.com/index.php?nav=publications&lang=1

8. Herzcynski, J., Herbst, M. (2008). Education Finance Reform in Bulgaria. Review of Current

Issues. Open Society Institute – Sofia. (In Bulgarian)

9. Council of Ministers of the Republic of Bulgaria, (Sofia, 2002 – 2007), Reports on Bulgarian

Youth 2002 – 2007. State Agency for Youth and Sports


26

10. Stoyanov, A. et al. (Sofia, 2006), Reasons for Dropping from the School System in Bulgaria,

Ministry of Education and Science, UNICEF

Documents

National report: Bulgaria