ХИПЕРКИНЕТИЧЕН СИНДРОМ С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО И

РАЗКАЗВАНЕ НА ПРИКАЗКИ

09.09.2014 г.

Ние сме такива, каквито сме, точно защото сме различни от другите.

Какво представлява развитието и психологията на развитието?

Развитието е:“...процес, чрез който организмът расте и се променя през живота си.” (Smith, Cowie & Blades, 2011, p. 6)

Психология на развитието:“...дисциплината, която се опитва да опише и обясни промените, които настъпват с течение на времето в мисленето, поведението, мотивите и функционирането на дадено лице поради влиянието на биологични, личностни или средови фактори.” (Slater, Johnson & Muir, 2011, p. 5)

Психопатология на развитието

Психопатология на развитието е: "... Една развиваща се интердисциплинарна научна област, която се стреми да изясни взаимодействието между биологични, психологични и социално-контекстуални аспекти на нормално и анормалното развитие през целия живот." (Cicchetti & Тот, 2009, р. 16)

Аспекти на развитието

Исторически преглед

Хиперкинетичният синдром :

- “минимална мозъчна увреда”;

- - “минимални мозъчни дисфункции (ММД)”;

- - “хиперактивен детски синдром”;

- “нарушение с дефицит на внимание”;

Класификация: Хиперкинетичен синдром - DSM-IV-2000 г. и МКБ-10

• Хиперактивност;• Импулсивност;• Невнимание;

• Проблеми в следването на правилата и инструкциите;

• Екстремно непостоянство в отговорите към ситуациите;

Още малко за Вниманието:

• Вниманието е базисен когнитивен процес, който обслужва интегрирането на ситуацията в смислено и действено преживяване.

• Устойчивост на вниманието.

Силни страни на ХАДВ:

Способност да се види голямата картина и внимание към детайлите.Креативност и изобретателност.Поемането на рискове може да произведе важни открития.Способност да се обработва информацията и да се осъществяват по-широки наблюдения.Високо ниво на енергия.Добри умения за преговаряне.Интуитивност и реактивност.Способност за хипер-фокус.

Способност да се види голямата картина и внимание към детайлите.Креативност и изобретателност.Поемането на рискове може да произведе важни открития.Способност да се обработва информацията и да се осъществяват по-широки наблюдения.Високо ниво на енергия.Добри умения за преговаряне.Интуитивност и реактивност.Способност за хипер-фокус.

Известни хора със Синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност

Има 5 основни възпитателни нужди: 1) Кохерентност с възрастните; 2) Добронамереност; 3) Структура; 4) Сътрудничество;5) Смисъл в живота;

НАСОКИ ЗА РАБОТА – ПОСЛАНИЯ, НУЖДИ, ПРАВИЛА И ЦЕННОСТИ

Правила и Ценности

СТРУКТУРАТА

ПРАВИЛАТА, които

могат да бъдат предмет на преговори:

не могат да бъдат предмет на преговори:

Детето се научава да мисли, защото прави избор; да става автономно.

Детето се научава да има доверие, да си има доверие, да се изгражда.Правилата, които могат да бъдат

предмет на преговори, често се изразяват с „или/или”.

Договорът е друга форма на преговаряне.

Последствия и Дисциплина

Последствията ... учат детето на отговорност, на последователност; свидетелстват за уважението и доверието, които

възрастният има към детето си и към самия себе си; се отнасят до действията на детето, а не към

личността му; се отнасят към настоящето или към бъдещето, а не

към миналото; позволяват на учителя да не дава квалификации; са формулирани с твърдост и любезност, а не под влияние на гнева.

Насърчения и избор на подкрепители:

Насърчителните изречения започват с думите: „виждам”, „чувам”, „наблюдавам” и завършват с добавена ценност. Пример: „Когато наблюдавам как ти учи, се чувствам горда от усилията, които полагаш, за да успееш.

Избиране на подкрепителите и критериите за подкрепление:

Типичните подкрепители в класната стая включват похвалите, привилегиите и осезаемите награди.

Разказване на приказки в образованието – ДА!

(Декларация относно значението на приказките в образованието от The Youth, Educators, and Storytellers Alliance (YES!) August 1, 2006, A Special Interest Group of the National Storytelling

Network - http://www.yesalliance.com/.)

Силни страни: - Свързване и разбиране на минало, настояще и бъдеще;- Умения за слушане;- Умения за визуализация;- Сензорна стимулация;- Мисловни операции;- Умения за вземане на решения;- Намалява се страха от говорене пред публика;- Умения за писане и проследяване на истории;- Обогатяване на речника – използване на нови думи;- Усвояване на нови академични умения;

Разказването на приказки помага на децата с ADHD

Prof. Richard Milich, University of Kentucky, http://childrenwithadhd.net/storytelling-

helps-children-with-adhd/

7 Съвета Когато разказвате една история,

разберете и следвайте основната структура.

Обяснете мотивите и решенията на героите, дори и това да не е изрично посочено в приказката.

Не се притеснявайте, ако детето иска да направи или да си играе с плюшена играчка докато слуша.

Ако детето ви прекъсне … Опитайте да включите повтаряща се

фраза или звуков ефект в историята и да покани детето да ги казва с вас.

Направете разказването на приказка “специално време”.

Не превръщайте разказването на всяка приказка в урок.

Priscilla Howe, storyteller

http://www.priscillahowe.com/

Въпроси ???