Пред един човек се смаляваме всички,
колкото и да сме важни...
Падат пагони, титли, отличия...
Падат годините ни даже -
И ние пристъпваме, олекнали и смутени
по старата черга със шарки познати...
Ето я –същата, и страшно смалена.
МАМА.
И се навеждаме над ръката й...
Генерали, министри, велики певци,
глави на семейства, побелели любовници –
навеждаме се над сухата й десница
като деца виновни.
... Не ни гледай, мамо, с такива очи,
в дън душата ни спрели.
Не ни питай нищо – и така си личи,
че сме във белези целите,че много сме бъркали,
че ни тежатскрити от другите поражения,че сме избрали по-лесен път,
че сме сели, а не сме женали...
Тя нищо не пита...
Над главите ни сведенинейната горест и прошка се
сливат...
Колко самотен си, колко си беденбез тая прошка
мълчалива...
Created by Viliwww.slideshar
e.net/vili48