Доц. д-р инж. Иван Антонов Иванов

БЕЗОПАСНИУСЛОВИЯНА ТРУДИЕКОЛОГИЯ

КТП – София, 2009 г.

Учебникът по „Безопасни условия на труд и екология” е по програмата за студентите с образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър” за всички специалности в Колежа по телекомуникации и пощи.

В учебника са разгледани предимно изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Изискванията по електробезопасност са разгледани за напреженията до 1000 V.

Въпросите, свързани с работата на съоръжения с повишена опасност, поради тяхната специфичност не се разглеждат. Особено внимание е обърнато на въпросите, свързани с преодоляването на извънредните ситуации.

В новото издание на учебника са отразени забелязаните грешки и непълноти спрямо първото издание.

Изпитната процедура е разделена на две части: практическа и теоретична(под формата на тест).

Учебникът може да се използва и от студентите в други колежи, висши училища и университети, учениците от професионалните гимназии, както и от специалисти в практиката..

1

, Телефонът на който трябва да се обадите в случай на 112 – необходимост е национален телефон при

.извънредни ситуации

„ ” – 150, „ Телефоните за Спешна помощ Пожарна и ашарийна” – 160 „ ” – 166 безопастност и Полиция същомогат да се

.използват

, , След осъществяване на връзката кажете името си от къде . и защо се обаждате Никога не затваряйте първи

. телефона Въможно е даВипоискат допълнители!сведения

УВОД

Създаването на здравословни и безопасни условия за труд (ЗБУТ) е един от най-важните фактори за опазване на здравето, работоспособността и живота на работниците и служителите. Това спомага за ефективното изпълнение на техните задължения. Съгласно разпоредбите на Европейския съюз, главно внимание се обръща на въпросите, свързани с опазване на здравето на хората.

Правилното и умело съчетаване на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и другите нормативни документи в ежедневната работа води до повишаване на производителността на труда и конкурентноспособността на фирмите.

Лицата, които се допускат до работа, трябва да притежават необходимата квалификация и документ за правоспособност, посочени в съответната длъжностна характеристика; да са преминали предварителен медицински преглед, удостоверяващ, че нямат противопоказания за конкретната работа; да са издържали изпита след инструктажа на работното място и да притежават квалификационна група по техника на безопасност съгласно изискванията за извършваната работа (само за електротехническите специалисти).

Работодателите осигуряват условия за здравословни и безопасни условия на труд и контрол върху тях на всяко работно място в организационно и техническо отношение, а работещите е необходимо да спазват предписанията и да поддържат техническите средства здрави и изправни.

Работникът или служителят има право, съгласно чл.283 от Кодекса на труда и чл.22 (1), да откаже изпълнението или да преустанови работата, която извършва, при възникване на сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, както и тогава когато няма подсигурени необходимите защитни средства. Веднага след това той трябва да уведоми НЕЗАБАВНО прекия си ръководител.

Хора с явни признаци на заболяване, в нетрезво състояние или под действие на опиати НЕ СЕ ДОПУСКАТ ДО РАБОТА.

2

Работата се подновява след отстраняване на опасността и след изришно нареждане на непосредствения ръководител.

Работа в ограничени пространства се допуска само в изключителни случаи (когато не може или не е подходящо да се извърши на друго място). За извършване на такава работа се издава специална заповед.

Синдикатите сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство, както и искат административни наказания за виновните лица.

Неизправни и нестандартни инструменти, машини и съоръжения не могат да се използват и се спират незабавно от експлоатация.

ГЛАВА 1.НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД. ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ. ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ.

1.1.Общи сведения

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) е грижа на цялото общество – държава, работодатели, както и на самите работещи (по-долу, под работещи ще разбираме работниците, които полагат предимно физически труд и служителите, които не полагат физически труд). Под предприятие се разбира всяко място – учреждение, кооперация, фирма, заведение и др.подобни, където се извършва производствена и непроизводтвена дейност. Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения след консултации с работодателите, работниците и служителите, както и с техните организации. Грижата за създаването на ЗБУТ започва още с издаването на нормативни документи от дъжавните органи, които пряко определят правата и задълженията на работодателите и работещите.

Основните въпроси, свързани с осигуряването на ЗБУТ, са залегнали в Конституцията на Република България. Тя е основоположният закон, въз основа на който се издават кодекси, закони, правилници, наредби и т.н. Никой нормативен документ не може да й противоречи, а може само да конкретизира основните й положения.

При това строго се спазва принципът на йерархичност (приоритетност) – кодексите и законите не могат да противоречат на Конституцията, а наредбите и правилниците – на законите. Нормативните актове се отменят, изменят и допълват с последващ нормативен акт. Изменения, допълнения и отмяна могат да се правят само от органа, който ги е издал.

Нормативните документи съдържат административно правни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно действие. Всеки нормативен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта и главния му предмет. Във всеки нормативен акт се посочва правното основание за неговото издаване (въз основа

3

на кой по-висш йерархичен документ е издаден). Те се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля. Тълкувания на нормативен документ се прави само от организацията (органа), която го е издала.

Компетентният орган издава нормативни актове, след като обсъди проекта със заинтересованите организации, въз основа на представените от тях становища, предложения и възражения.

Текстът на нормативния акт, както и приемането му се отвърждават от:

1. При постановление на Министерския съвет – от министър-председателя;

2. При другите административни актове – от ръководителят на органа, който ги е издал.

Законите, правилниците и наредбите с общодържавното приложение се обнародват в Държавен вестник (ДВ), както и всички техни изменения и допълнения. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в самия текст не е посочен друг срок. Не е достатъчно да се знае първото им обнародване в ДВ, а и следващите изменения, допълнения или отпадания (както на целищ документ, така и на отделни негови части).

При ползването им, се внимава не само за номера и датата на съответния нормативен документ, но и откого са издадени, тъй като различните ведомства ги издават с техен номер, т.е. може да има нормативни документи с един и същи номер и година, но да са издадени от различни ведомства. Наредбите и правилниците, одобрени с постановления на Министерския съвет са без номера.

Кодексите, законите, наредбите и правилниците, публикувани в ДВ, са задължителни за всички фирми – частни или дъжавни и тяхното неспазване води до административни нарушения, за което се носи наказателна отговорност.

При противоречие между някой закон, правилник, наредба и някой от кодексите, приоритетно значение имат постановките в съответния закон.

Правилниците важат само за даден отрасъл или професия. Те предписват видовете дейности, които трябва да се извършват, за да се постигнат резултатите, посочени в съответните наредби.

При необходимост, в отделните предприятия се издават също наредби, правилници и заповеди, които не могат да противоречат на тези публикувани в ДВ, но конкретизират отделини положения, както и могат да въвеждат по-строги изисквания. В този случай работещите се уведомяват чрез писмени нареждания, указания и инструкции. Тези местни нормативно документи имат силата на закон за работещите в съутветното предприятие.

Изискванията за ЗБУТ не зависят от формата на собственост на сградите и средствата за производство и са еднакви и задължителни за всички работодатели и работещи.

1.2.Нормативни документи за осугиряване на безопасни и здравословни условия на труд.

4

Въпросите за ЗБУТ са уредени в Кодекса на труда (КТ), Закона за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), Закона на здравето (ЗЗ) и другите нормативни актове: правилници, наредби, инструкции и т.н. Особено внимание при осигуряване на ЗБУТ се обръща в Кодекса на труда, който урежда трудовите отношения между работещите и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. В него са посочени и условията, при които работещите могат да се съюзяват в синдикални организации за защита на своите професионални интереси.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) урежда правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на организациите и юридическите лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд чрез ЗБУТ, въвежда общи принципи за превениция и мерки за стимулиране подобренията на безопасността и здравето на работещите. Работодателите са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работещите да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Организирането на профилактични прегледи на работниците и служителите е задължение на личните лекари и не са задължение на работодателите. Те се извършват веднъж годишно.

Тъй като не навсякъде могат да се осигурят адекватни условия за ЗБУТ, независимо от положените и полаганите усилия в тази посока, Министерският съвет определя с наредби видовете работи, при които има вредни условия за здравето. Това се прави само за тези лица, на които не може да се осигури отпадане, ограничаване или намаляване на условията, при които работят. На работещи при такива условия се дава безплатна храна и те имат намален работен ден.

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ГИТ) към Министерството на труда и социалната политика чрез районните й инспекции...

Работещи, които не изпъляват изискванията за безопасна работа съгласно инструкциите, както и тези, които се явяват на работа в състояние, което явно пречи за нормалната им работа не се допускат (отстраняват) от работното им място.

В законните разпоредби, при дискутиране на трудовите злополуки и професионалните болести, се говори за осигурител и осигурени лица, т.е. всички разсъждения се отнасят само до лица, за които или които, са плащали или са им плащани редовно осигурителни вноски към НОИ.

Под осигурител се разбира работодателят, под осигурен – съответният работещ. Осигуреният трябва да уведоми незабавно осигурителя или негов пълномощник на настъпила с него или друг човек от персонала на същата фирма трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно. Когато физическо лице работи за своя сметка, то само се осигурява.

5

На въпросите, свързани с ЗБУТ, се отделя голямо внимание и в ЕС. Това е процес, който се управлява чрез съответни системи, напр. ILO-OSN:2001 на Международната организация по труд.

Нормативните документи в България не могат да противоречат на тези, приети в ЕС. Нормативната уредба на ЕС се дели на първично и вторично право. При вторичното право, правните актове се делят на няколко вида:

РЕГЛАМЕНТ – актове с общо действие, които са задължителни и непосредствено приложими във всяка страна-член. Тези актове не се нуждаят от въвеждане в националното законодателство чрез допълнителни нормативни актове, тъй като са задължителни;

ДИРЕКТИВИ – всяка страна-член трябва да прецени по какъв начин трябва да ги транспонира (въведе) в своето законодателство или да не ги въведе. Това са най-често издаваните документи в ЕС;

РЕШЕНИЕ – актове, които са за определен адресат и/или за конкретен случай;

ПРЕПОРЪКИ И СТАНОВИЩА – това са актове, които изразяват препоръка или становище на даден орган ЕС по конкретен случай;

НЕНАИМЕНОВАНИ АКТОВЕ – актове, за които не се дава точно определение.

1.3. Трудови злополуки

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време, във връзка или по повод извъряваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, която е причинила неработоспособност или смърт. За трудова злополука се считат и: злополука по време на обичайния път при отиване и връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постянен характер (времето не се регламентира); до мястото, където обикновено се храни през работния ден, до мястото за получаване на трудово възнаграждение; през време на организирани мероприятия, като бригади и спортни състезания; при изпълнение на обществени задължения, свързани с предприятието, в което лицето работи, вкл. действия при извънредни ситуации.

За всяка трудова злополука и за всеки пострадал, в тридневен срок от възникването й се съставя протокол по специален образец. В него се описват обстоятелствата за възникването й, броят на засегнатите лица, имената на свидетелите, както и други необходими сведения.

За трудовите злополуки вина носи както работодателят, така и всички преки и косвени участници в нея, с действие или бездействие!

До доказване на противното се предполага, че пострадалият работник или служител е добронамерен.

6

Не се счита за трудова злополука, ако пострадалият умишлено е увредил здравето си.

За вреди от трудова злополука, която е причинила временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работещия, работодателят отговаря имуществено,

независимо от това дали негов орган или друг негов работещ има вина за настъпването им.

В зависимост от мястото им на възникване, трудовите злополуки се разделят на производствени и приравнени.

Според тежестта има трудовите злополуки се разделят на четири групи:

1. Обикновени (пострадали един или двама работещи)

2. Аварийни – при пострадали едновременно трима и повече работещи;

3. Тежки – след които има инвалидизирани работещо

4. Смъртни

Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа, или на каквато и да е работа, извършвана и без нареждане, но в интерес на работодателя.

Работодателят е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки, професионални болести и общи заболявания. Ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, отговорността на работодателя може да се намали.

След трудови злополуки работата не се подновява на мястото, където тя е възникнала, докато не се установи и отстрани причината за възникването й и последващо разрешение за работа от прекия ръководител.

Всяка аварийна, тежка и завършила със смърт трудова злополука, както и злополука, за която има основания да се предполага, че ще доведе до инвалидност, задължително се разследва от НОИ и ГИТ. Разследването има за цел да се установят причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на увреждане, да даде сведения, които ще помогнат на НОИ да се произнесе по характера на злополуката, както и други сведения, с оглед да се вземат необходимите мерки, подобна трудова злополука да не се повтаря. При злополука довела до инвалидност или смърт, се уведомява и прокуратурата.

При разследването на злополука пострадалият има право да присъствува или да посочи работник (служител) от фирмата, както и синдикален представител.

1.4.Професионални болести

7

Професионалната болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействие на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма. Към професионалните болести се отнасят и техните усложнения, както и късните им последици. Професионалните болести водят до трайно намалена работоспособност или смърт.

За работа при особено вредни и опасни за здравето производства и видове работи, се определя максимален брой години за работа, след което работникът или служителят задължително се премества на друга подходяща работа.

За предотвратяване на професионални болести работодателите вземат необходимите организационни и технически мерки, които не изключват необходимостта, всеки работещ да се грижи за здравето си. При всяко съмнение за професионална болест е необходимо да се търси лекарска консултация. Работещите трябва да знаят, че грижата за собственото има здраве е и тяхно задължение. Предписваните мероприятия от службите по трудова медицина, като производствена гимнастика, режим на почивки и т.н. е необходимо стриктно да се спазват, за да се намали до минимум вероятността за възникване на професионални болести.

Професионалните болести не се считат за трудови злополуки!

Професионалните болести се регистрират от трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК), въз основа на Списък на професионалните болести, издаден от Министерския съвет. Към тях се отнасят и тези, за които е установено, че са причинени основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и това е причинило трайна неработоспособност или смърт.

Практикуващите лекари и стоматолози, при съмнение за професионална болест, изпращат известие и до териториалното поделение на НОИ. Експертизата за нея се извършва от органите на ТЕЛК. При временна нетрудоспособност, експертиза се прави от лекуващите лекари и лекарските консултативни комисии (ЛКК).

При несъгласие с решенията за трудова злополука или професионална болест има утвърдени процедури за обжалване, като последната инстанция за обжалване е съдът. Решенията на съда са окончателни.

ГЛАВА 2. МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ. ЕРГОНОМИЯ И МИКРОКЛИМАТ НА РАБОТНОТО МЯСТО. ОЦЕНКА НА РИСКА НА РАБОТНОТО МЯСТО.

2.1.Общи сведения

За предотвратяване на трудовите злополуки и професионални болести, работодателите взимат организационни и технически мерки. Организационните мерки са по-важни от техническите – не е достатъчно да са осигурени

8

приспособления, инструменти и т.н., които да орговарят на всички изисквания на за ЗБУТ, но работещите трябва да бъдат инструктирани как да работят с тях. Работодателите осигуряват работни помещения, обезопасени машини и съоражения, лични предпазни и колективни средства, предпазно облекло и инструменти, които да отговарят на изискванията на нормативните актове за осигуряване на ЗБУТ. Пълното им избряване е невъзможно поради огромния брой възможности – достатъчна площ, височина и пространство, позволяващи работещите да извършват трудовите си задължения, брой на работещите в тях, разполагане на работното оборудване, пътища до него и т.н. Машините се използват съгласно паспортните им данни.

Подовете и стените трябва да са изработени от материали, които не отделят и не пропускат вредни емисии, като са съобразени с технологичните изисквания и тези за противопожарна безопасност. Те трябва да са стабилни и да не са хлъзгави; върху прозрачните стени и врати трябва да има ясно видими знаци срещу сблъскване, а достъпът до покриви, изработени от материали с недостатъчна яркост , е забранен без наличие на специални предпазни средства.

Вратите на изходите, където работят или се намират над 15 човека трябва да се отварят навън (по посока на излизане).

Всеки човек от персонала отговаря за своето здраве и лична безопасност, като спазва установените правила.

Не се допускат до работа лица, които нямат необходимите знания и умения, така както са предвидени в правилата за ЗБУТ.

Всички работи около и със съоръжения, които не са собственост на организацията, която извършва строително-ремонтни работи, се съгласуват задължително със собствениците й.

На работа се приемат лица над 15 години. За лица до 18 години се правят ограничения срещу вредното влияние на някои фактори върху физическото, психическото и нравственото им развитие, както и във връзка с това, че нямат трудови навици. За назначаването им се иска изрично съгласие от органите на ГИТ. На трудоустроени лица не се позволява да извършват предишната си работа.

Съгласно ЗБУТ работодателите осигуряват постоянно здравно обслужване на работещите чрез Службите за трудова медицина (СТМ). Тези служби нямат разпоредителни и контролни функции. СТМ организират периодични медицински прегледи, според предписанията на закона. Честотата им се определя от характера на работата, условията на труд и възрастта на хората.

Предварителните медицински прегледи са задължителни и са част от периодичните медицински прегледи. Те се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата, с оглед на здравословното им състояние, да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност). Без предварителен медицински преглед не се назначават служители във фирмата. Този преглед е

9

задължителен не само за лицата, които постъпват за пръв път на работа, но иза лицата, които преминават на друга работа в същата или друга фирма, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални болести, както и за лицата, прекратили трудовите си отношения за повече от три месеца.

Периодични медицински прегледи се организират от Службите по трудова медицина и се извършват с оглед диагностициране на ранни форми на заболяванията и разкриване на рисковите фактори за възникване на масово разпространените и на социално значимите болести. Те се извършват по задължителен план-график и са за сметка на работодателите. Тези медицински прегледи имат превантивен характер. Работодателите сключват договори с медицински центрове за извършване на необходимите прегледи, ако в тяхното ведомство няма служби по трудова медицина. Такива служби се създават в големите предприятия. СТМ правят подробен анализ на здравословното състояние на персонала на основание на извършен преглед и връзката с комисията. Те дават препоръки относно влиянието на работната среда върху съответните заболявания, за необходими излследвания и консултации с други специалисти, препоръки относно промяната на работното място, за смяна на работата или работната поза по време на работа.

Медицинските прегледи от службите по трудова медицина не изключват задължителните профилактични медицински прегледи чрез личните лекари по Закона за здравето и са задължение на работещите и служителите, а не на ръководителите на фирмите.

Особено важни са медицинските прегледи при лица до 18 години и при жените, с оглед на физиологията на женския организъм.

СТМ изготвят и план за здравословни и безопасни условия на труд. Той съдържа: организационен план, ситуационен план, списък на машините и съоръженията, план за действие при бедствия, аварии и катастрофи, списък на местата със специфичен риск, списък на отговорните лица.

2.2.Ергономия и микроклимат на работното място.

Под ергонометрични условия на труд се разбира създаването на оптимални условия на труд за увеличаване на производителността на човека, при съхраняване на силите, здравето и работоспособността му. Работните места трябва да бъдат съобразени с физиологичните и ергонометричните изисквания на работещите, както и с антрометричните им характеристики.

Оформянето на работното място е важен показател, който трябва да се съобрази не само с изискванията за работния процес и изискванията на техническата безопасност, но и с индивидуалните потребности на работещия. Саксия с цвете или подходяща картина намаляват рязко умората при монотонни дейности. При оцветяването на стени, машини, инструменти се водим от естетиката и от

10

направените физиологични изследвания за повишаване на вниманието. Цветовото оформяне трябва да бъде съобразено с изискванията на фирмените документи, според вида на работата (офис, производство и др.). То трябва да бъде в меки пастелни тонове (резеда, бледокафяво, охра, бледосиньо и др.), които не дразнят окото и не предизвикват умора и раздразнение.

Неподвижните части на машините трябва да са боядисани в по-тъмни тонове, а подвижните в по-светли тонове.

Предотвратяване на опасностите се отнасят за случаите, които могат да възникнат по време на работа – смазване (премазване), срязване, порязване или отрязване, омотаване или навиване, удари, пробождане или обождане и т.н.

Размерите на работните помещения се съобразяват с характера на трудовата дейност и броя на работещите в тях, съгласно действащите норми.

Осветлението трябва да бъде съобразно установените норми и изискванията. Осветеността на работните помещения е общо и локално. Съвременната тенденция при оформяне на осветлението е да има достатъчно общо осветление, което да осигурява свободно придвижване около работните места, коридорите и фоайетата, а на работните места да се осигурява локално осветление. Осветлението се проектира така, че да може да се различава най-малкият размер на работните обекти. Работници, работещи извън работните помещения в тъмната част на денонощието, трябва да бъдат облечени в ярко облекло със светлоотразяващи ивици.

Ако работното място е разположено там, където светлината е недостатъчна, обикновено най-добрият вариант за допълнително осветление са луминисцентните лампи.

Съвременното оборудване предлага всевъзможни начини за осигуряване на достатъчна за работа светлина. Дали ще са тавани конзоли или странично разположени осветителни тела, е въпрос по-скоро на дизайнерско решение и дали помещението е с прозорци, къде са разположени или е изцяло без тях. За помещения, които са изцяло на изкуствено осветление, се препоръчват висящи осветители. За полутъмни помещения се препоръчват стенни осветители.

Работните помещения с широки прозорци са най-добрият вариант на осветление. Те обаче създават проблеми с отоплението и във връзка с това къде са разположени. За това, те са по-малко предпочитания вариант. Прозорецът, независимо от големината му, е отправна точка за разположение на оборудването. Специалистите препоръчват работното оборудване да е разположено срещу светлината, особено при работа с компютри. Другият вариант е прозорецът да е отляво, така че сянката, която се получава, да не пречи на работата. Достъпът на слънчеви лъчи може винаги да се ограничи с пердета и щори. При помещения с машини с въртящи се части е необходимо, при луминисцентно осветление да се дефазира захранващото електрическо напрежение при две и повече луминисцентни лампи, за да не се

11

получава стробоскопичен ефект. Това се налага от особеност на човешкото зрение, че при честота на въртене на движещи се части, кратна на честотата на захранващата електрическа мрежа, движещите се части изглеждат неподвижни.

На работни помещения, където при прекъсване в осветителната система, работещите са изложени на злополуки, се осигурява аварийно осветление. По пътищата за евакуация, и на изходите, се осигурява евакуационно осветление... осветителните тела на евакуационните помещения и изходи се монтират на височина до 1,80 m от пода, без да намаляват допустимата широчина на пътя за евакуация.

От значение за осветлението е и подходящото оцветяване не само на стените, пода и тавана, но и на екипировката, с която се работи.

Цветът на изкуственото осветление трябва да се доближава до спектъра на дневната светлина, защото възприемането на осветлението зависи и от неговия цвят. (ако се приеме, че производителността на човек при продължителна работа при дневно осветление е 100%, то при жълта светлина тя намалява до 93%, при зелена – до 92%, при зелена – до 92%, при сива – до 78%, а при червена и оранжева – е само 76%).

Особено внимание се обръща и на включването и изключването на електрическите апаратури, като най-важното е да се осигури бързо изключване при аварии. В машини и апарати с голяма по площ мнемосхема винаги има специален бутон, оцветен в червено, с по-големи размери, който се разполага в края й, за по-бързо реагиране. Този бутон изключва цялото захранване, като всички вериги се обезточват. Автоматично включване на машини и апаратури след последващо подаване на отпадналото захранване е забранено.

Включването и изключването на маломощните апаратури към електрическото захранване се извършва чрез бутони, лостови прекъсвачи (наричани често ключове) или кобилични прекъсвачи.

А/ Бутони – биват самозадържащи (механично) и несамозадържащи. При самозадържащите бутони, след натискането им (това е положение „включено”), те остават навътре. Изключването им става с повторно натискане. Много често положението влючено/изключено се индикира със светлинен сигнал. При несамозадържащите бутони, при включване, поради липса на механичен фиксатор, бутонът се връща в изходно положение. Заради това е препоръчително да има и светлинен сигнал, който показва положението „ВКЛЮЧЕНО”.

Б/ Лостови прекъсвачи – при тях, правилното положение за „Включено” е нагоре на лоста. За по-добро ориентиране, върху лицевите плочи или върху самите прекъсвачи се нанасят допълнително знаци (I – включено и O – изключено) или надписи (“ON” – включено, “OFF” – изключено)

В/ Кобилични прекъсвачи –

12

Върху кобилицата се маркират знаците “I” и “O”. Превключването “I” или “O” на кобилицата се разбира и от това дали повърхността на кобилицата със знака е успоред на на лицевата плоча. При монтаж на кобилицата отзад или встрани на апаратурата (хоризонтално или вертикално), включено е това положение, при което повърхността й е успоредна на плочата в най-близкото положение за докосване от ръката на оператора.

Включването и изключването на средномощни и високомощни апаратури се извършва с изключватели, които имат по-големи размери. При конструкция те се разделят на бутони (те командват други изпълнителни устройства), лостови прекъсвачи и прекъсвачи с въртеливо движение на командната ръкохватка. Поради големите им размери, върху тях и около тях има достатъчно място, върху което трайно са маркирани положенията „включено” и „изключено”.

Работното оборудване и необходимите инструменти (особено ръкохватките им) трябва да са съобразени с ергонометричните изисквания, за да се работи удобно с тях. Ръкохватките на електротехническите инструменти трябва да бъдат изолирани на площ по-голяма от площта на дланта на работещия. Технологичните инструкции трябва да са преведени на български, като не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита и сигнализация.

Работното оборудване трябва да гарантира сигурна защита на работещите от поражения от електрически ток при пряк и индиректен допир. Органите за управление, включването и изключването на работното оборудване от енергийните източници, трябва да са монтирани и означени така, че да бъдат лесно видими и достъпни за оператора. Всяко работно място трябва да има командно устройство, което да го изключва напълно и безопасно, без това да влияе на другите оборудвания.

Командните устройства за спиране трябва да имат приоритет пред устройствата за пускане и работа.

Под МИКРОКЛИМАТ се разбира състоянието на температурата на въздуха, относителната влажност, топлинното излъчване и скоростта на въздуха в производствените помещения.

Осигуряването на подходящ микроклимат е много важно за пълноценната работа на човека. Създаването на зони с контролирани микроклиматични условия (температура и влажност) може да се извърши само в затворени помещения. Тези зони се наричат зони на комфорт.

Температурата на въздуха на работното място не трябва да е по-ниска от 18o C и да не надвишава 23o C през зимния период и да не надвишава 28о С през летния период. При работа на открито, е затруднено създаването и поддържането на оптимална температура и влажност на работното място. Затова, през зимния период

13

се осигуряват помещения или фургони за периодично затоплаяне на работниците, а през летния сезон – за сянка срещу прегряване.

Повърхнините на съоръженията в затворени помещения, вкл. ръкохватките, не трябва да са нагрети над 45о С.

Относителната влажност на въздуха трябва да е от 30 до 75%, като производителността на труда рязко намалява над 80% влажност.

Скоростта на въздуха трябва да е 0,5 – 0,2 m/s, в зависимост от характера на извършваната работа (лека, среднотежка и тежка), според годишния сезон. Въздушната струя не трябва да е насочена, за да се предотвратят простудни заболявания.

Шумът в работните помещения оказва негоативно влияние върху производителността на труда. За производствени помещения се допуска шум до 85 dB, за офиси – 55 dB, а за помещения с напрегната умствена работа – 40 dB. За намаляване на шума се използват звукопоглъщащи стени, подове, тавани и прегради, както и лични предпазни средства от типа на антифоните.

Вибрацията и ударите се получават при работа на машини и инструменти. Допустимата им амплитуда при различни честоти е в обхвата 0,003 – 0,3 mm.

Концентрацията на вредни газове и прах трябва да бъде в определените норми. За осигуряване на тези изисквания се прилага вентилация – обща или локална (на всяко работно място), която е естествена или принудителна (нагнетателна, смукателна или комбинирана), в зависимост от производственият процес. Там, където вентилацията не е достатъчно ефективна, работещите ползват прахозащитни маски.

Интензитетът на електромагнитните полета и други лъчения на работните места не трябва да превишава максимално допустимите стойности. Всички метални предпазни екрани трябва да бъдат заземени.

ИЗИСКВАНИЯТА ПРИ РАБОТА С ВИДЕОДИСПЛЕИ. Навлизането на компютърната техника във всички области на живота постави сериозни изисквания към здравето на хората, които работят с нея. Всички правила при работа се отнасят само за хора, които работят повече от половината от работното си време с видеодисплеи, като не се отнасят за видеодисплеи в кабини на кранове и др.

Основните фактори, които трябва да се имат в предвид при работа с видеодисплеи (монитори) са: работната среда (микроклимат, шум и осветление); зрителното натоварване; статичното натоварване на организма, работната поза; двигателната монотонност и нервно-психическото напрежение.

Ако не се вземат профилактични организационни и технически мерки е установено, че непрекъснатата работа с монитор от 2 до 6 часа увеличава шест пъти сърдечно-съдовите заболявания и до 3 пъти заболяванията на опорно-двигателната

14

система. Поради тази причина са въведени много строги и подробни изисквания към работното място на операторите.

Работното място на всеки оператор трябва да е с площ над 4,5 кв.м. и обем над 13 куб.м., като повече от 20 души не могат да работят в едно помещение.

Масата (плотът), върху която е монтирана компютърната техника трябва да е с височина 680-750 mm, като е с размери над 1200x800 mm. Столът на оператора трябва да е ергонометричен, за да осгигурява плавно регулиране на седалката, облегалката и подставката за крака, така че от екрана на монитора да има разстояние над 500-700mm до очите. Разстоянието от тялото на оператора до клавиатурата трябва да е 450-500mm. Кабелите, свързани с компютърната конфигурация (компютър, принтер, клавиатура, мишка, монитор) трябва да бъдат събрани (да не бъдат „разпръснати” в помещението) с оглед избягване на спъване, увличане и т.н.

Осветлението трябва да бъде минимум 300lx при позитивен контраст на монитора (най-често срещания случай) или 500 lx – при негативен.

За да се избегне влиянието на отражението от пряка слънчева светлина и от изкуствено осветление, повърхностите на компютърната техника са матирани, а залите да са с пердета или щори, които да ограничават пряката слънчева светлина. Подът трябва да е с антистатично нехлъзгащо се покритие – балатум, линолеум и др. Облеклото, обувките и работната мебел не трчбва да натрупват електростатични заряди.

Шумът в залата трябва да е по-нисък от 55 dB, а допустимата скорост на въздуха е от 0,2 до 0,5 m/s, в зависимост от сезона.

Температурата в залата трябва да е от 18 до 25о С, (през летния сезон до 28О), влажността на въздуха трябва да е от 30 до 60%, като средата не трябва да създава електростатични полета. На практика, това изискване се решава с използването на климатици, при което се съвместяват, както изискванията на операторите, така и изискванията на електрониката да работят в слабопроменящи се спрямо климатичните сезони условия за конфорт.

Работещите с видеодисплеи, които са под 40 годишна възраст, трябва веднъж на три години да бъдат преглеждани от лекар офтамолог, а тези над 40 годишна възраст – всяка година. Осигуряваните от работодателя очила трябва да бъдат коригирани съобразно резултатите от прегледите.

При работа компютърна техника се дават физиологични почивки от работодателя, които трябва да бъдат активни или полуактивни. Те не могат да се сливат в една.

Препоръчва се в почивките да се обърне особено внимание на гимнастиката на очите. За целта, погледът се отправя към точка, намираща се на повече от два метра от очите; съсредоточава се поглед първо наблизко, а след това и на далечно разстояние, очите се затварят с длани за две минути. Лек масаж на очните ябълки и

15

слепоочията при затворени клепачи подобряват очното налягане и кръвоснабдението на очите. Има разработени и други, специални методики за гимнастика на очите, както и на други части от тялото, които дълго време са били неподвижни в едно положение.

Особено важно при провеждане на упражненията е дишането – въздухът се поема бавно, спокойно през носа, така че да се активизира коремно диафрагмалната преса и се издишва леко, бавно, удължено през събрани устни.

За разтоварване на дланите и ръцете, се препоръчва свиване и отпускане на пръстите в юмрук 5-6 пъти в минута; свиване в юмрук и максимално разперване на пръстите; обръщане на едната китка, като пръстите на другата ръка натискат максимално пръстите на обърнатата в китката ръка 3-4 пъти и други подобни натоварвания. Подобни упражнения са необходими и при всички хора, работещи в офиси, т.е. работа с умерено физическо натоварване. Някои от посочените упражнения могат да се съвместят с извършваната работа.

2.3.Оценка на риска на работното място.

Риск на работното място е вероятността за настъпване на физическо нараняване и/или увреждане на здравето при конкретни условия. Рискът представлява по-голяма или по-малка вероятност дадено лице да получи увреждане поради опасност. Под опасност се разбира възможен източник на нараняване или увреждане.

Оценката на риска е процесът на извършване на оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите, произтичащи от работната среда. Тя представлява систематична проверка на всички аспекти на работата, която включва:

- възможности за нараняване или увреждане;

- възможности за отстраняване на опасностите;

- ефективно въвеждане на превантивни мерки с цел контрол на риска.

Правилно извършената оценка на риска подобрява безопасността, а оттам и здравето на работещите на работното им място и цялостната производителност в предприятието.

Всяко работно място трябва задължително да има оценка за риска. Оценката на риска по препоръките на ЕС се прави на пет стъпки:

Първа стъпка – определяне на опасностите и застрашените лица. Опасност може да представлява всеки фактор – материали, оборудване, методи на работа и т.н. Определянето им се извършва чрез обхождане на работните места; консултиране с работещите и/или техни представители за проблемите, които те считат, че не са отстранени; психологични фактори и фактори, свързани с организацията на работа;

16

запознаване на документацията за трудовите злополуки и здравословните проблеми на предприятието; запознаване с нормативните актове за ЗБУТ, вкл. и вътрешните правила. Особено внимание се обръща на работещи в предприятията имигранти, бременни жени и кърмачки, неопитен и необучен персонал, работници по подръжка, работещи с проблеми на имунната система, работещи с влошено здравословно състояние и вземащи продължително време лекарства.

Втора стъпка – оценка на рисковете и тяхното подреждане по степен на опасност. Това става чрез определяне степента на вероятност дадена опасност да причини увреждане, сериозността на възможно увреждане и броят (честотата) на работещите, изложени на тази опасност.

Трета стъпка – решение за предприемане на превантивни действия. На този етап се взема предвид дали е възможно да се отстрани риска, в случай на невъзможност – как да се контролира риска. При това се използват принципите на превенция, които се заключават в избягване на рисковете, замяна на по-опасните рискове с по-безопасни, борба с източниците на рискове, прилагане колективни вместо индивидуални предпазни мерки, адаптиране към техническия прогрес и към промените в информацията, търсене на начини за подобряване нивото на защита.

Четвърта стъпка – предприемане на действия. Тук е необходимо да се включат работещите и техните представители. Определят се мерките, които ще бъдат приложени, лицата, които осъществяват тези мерки и спрямо, които ще се приложат, както и определяне на крайния срок на извършване.

Пета стъпка – контрол и преглед. Трябва да се упражнява редовен контрол върху посочените мерки за намаляване на рисковете на работните места, защото действията за намаляване на рисковете не е еднократна дейност, която се извършва за шинаги.

Оценката на риска се документира, за да се представя не само на контролните органи, но и да се предостави на заинтересованите лица, преразглеждане при промяна на обстоятелствата и т.н. В документацията трябва да се включат: името и длъжността на лицата, извършващи проверката, набелязаните опасности и рискове, необходимите предпазни мерки, включващи име на отговорниците и дати, данни за участието на работещите и техните представители в процеса на оценката на риска и допълнителни данни от предишен преглед на рисковете с дати, участващи лица, набелязани констатации и мерки за отрстраняването им.

Оценката на риска се прави задължително преди:

1. Да се създаде или използва работното място;

2. Планиране на работния процес;

3. Монтиране и пускане в действие на конкретно съоръжение;

4. Избиране на колективни и лични предпазни средства;

5. Промени в работното място, машини, съоръжения и технологии;

17

6. При нова информация.

При оценяването на риска учавстват службите по трудова медицина, органите по безопасност и други специалисти. Периодичността на оценката за риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и изискванията на нормативните актове. Оценяването на риска става по специални методики. Стандартна методика за оценка на риска няма.

Тъй като за обезпечаване здравето и безопасността на работещите се изисква определени допълнителни инвестиции, за оптимизиране на направените разходи се възприема принципът на разумната достатъчност.

ГЛАВА 3. ОРГАНИЗАЦИОННИ МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

3.1. Общи сведения

Организационните метоприятия за ЗБУТ са най-важни, защото каквито и да са създадените условия и проведените технически мероприятия, ако работещите не изпълняват инструкциите, опасността от трудови злополуки и професионални болести нараства. Тези мероприятия се провеждат от работодателите и са процес, който включва непрекъснато обучение и контролиране на персонала по ЗБУТ. При малък по състав личен състав, провеждането на организационните мерки се възлагат на външна фирма.

Организационните мероприятия обхващат: управление на персонала, оперативно обслужване, технически контрол, техническо обслужване, ремонт и модернизация, управление и съхраняване на енергийната ефективност, поддържане и съхраняване на оперативната и техническата документация.

Работодателят създава за всички длъжности длъжностни характеристики. Те включват

1. Изисквания за образователна степен, професионална квалификация и стаж по специалността;

2. Определен обем от знания, практически умения и професионални качества;

3. Списък на наредби, инструкции и т.н., спазването на които е задължително;

4. Правата, задълженията и отговорностите;

5. Нивата на подчинение в управлението – взаимоотношения с висшестоящия и подчинения персонал.

6. Изисквания към здравословното състояние на работещия;

7. Изискванията за квалификация и квалификационна група по електробезопасност (за електротехническите специалисти).

18

За определени професии и специалности за работа със съоръжения с повишена опасност (заварчици, кранисти и др.) се изисква свидетелство за придобита правоспособност. За придобиване на квалификационна група по електробезопасност се прави изпит по въпросник, утвърден от работодателя или с тест, който се провежда от специализирани фирми.

Работодателите са длъжни да осигурят всички изисквания към работните места за създаване на необходимата температура, влажност на въздуха, запрашеност, минимална работна площ, осветеност, зануляване и заземяване на електрическите уреди и съоръжения, поставяне на пожароизвестителни и пожарогасящи уредби (там, където е предписано), пожарогасители, аптечки и други специфични мероприятия. Работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, като не застрашава здравето и безопасността на работещите.

При работа с лебедки, машини с въртящи се части и с електрооборудване, облеклото трябва да бъде плътно закопчано, без да висят части от тях. Косите на работещите трябва да бъдат прибрани. На електротехническия персонал е забранено да работи с навити ръкави. Електроизолационните ръкавици на електротехническия персонал не се проверяват чрез надуване, а чрез обръщане и визуален оглед.

Работните места трябва да отговарят на минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Към организационните мероприятия се отнасят и изискванията за осигуряването на средства за колективна защита, лични предпазни средства (ЛПС) и защитни приспособления. Използването на колективните средства за защита е с предимство спрямо личните предпазни средства.

Работодателят приоритетно осигурява колективни предпазни средства. При работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин на работещите се осигуряват БЕЗПЛАТНО ЛПС, ш т.ч. защитни и работни облекла, които да не са вредни за здравето и да не предчат на извърването на възложената работа. ЛПС е всяко приспособление (екипировка), предназначено за използване от едно лице, предпазващо го от една или повече опасности. Когато има необходимост от две или повече ЛПС е необходимо да се осигури тяхната съвместимост. Видът и характеристиката на ЛПС, както и срокът им на годност, се съгласуват с Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). ЛПС осигуряват предимно защита на част от човешкото тяло. Там, където е необходима цялостна защита на тялото се използва защитно облекло – в металургията, в химичните производства и др. ЛПС и защитни облекла се предоставят на работещите в деня на постъпването им на работа. При откриване на неизправности по личните предпазни облекла, работещите трябва да уведомят работодателя и да преустановят работа с тях, докато не им се осигурят нови. ЛПС се използват само по предназначение на работното място.

ЛПС се проверяват начално, периодично и извънредно. Те не се почистват със сгъстен въздух.

Не се допускат до работа лица, които нямат ЛПС и не са инструктирани и обучени за ползването им. При повреда на ЛПС по вина на работещите, те са длъжни да ги заплатят, но

19

нямат право да работят без тях. Не е позволено да се дава компенсация в пари за неосигурени ЛПС.

Защитното облекло не трябва да бъде смесвано с работното облекло. Последното се дава от работодателя, за да се запази личното облекло, когато извършваната работа води до опасност от замърсяване, за по-добър естетичен вид на персонала и понякога за онагледяване на фирмената му принадлежност.

В предприятията се формират групи (при персонал от 5 до 25 човека) и комитети (при персонал над 25 човека) по условията за труд, които следят за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд. Те са в помощ на работодателите, дават препоръки за спазване на нормите, предлагат и прилагат мерски за въздействие, организират и координират дейностите в тази насока.

Всеки работник или служител, който сключи трудов договор за изпълнение на дадена работа, трябва да притежава съответната квалификазия за изпълнението й. Всички работници и служители се инструктират и обучават по ЗБУТ.

Работодателят непрекъснато полага грижи за обучението на персонала.

Контролът върху това обучение се осъществява от:

1. Специализираните органи към всяко ведомство или големи предприятия. Ако предприятието е малко, се натоварва с тази задача конкретно лице със заповед. Това лице контролира и алармира ръководителя при неизпълнение на заложените в съответните наредби и правилници норми.

2. Органите на главна инспекция по труда (ГИТ) към Министерството на труда и социалните грижи (МТСГ).

3. Синдикатите, които имат териториални поделения.

При завършване на обучението, обучаваният се подлага на изпит пред квалификационна комисия в състав най-малко от трима човека, определена със заповед на административния ръководител.

Ремонтни работи по електроинсталации с повече от един човек се извършват с наряди или нареждане

НАРЯДЪТ е писмена заповед за група от хора, на които е определено да извършват дадена работа, в строго определено помещение или пространство за определено време (не повече от 15 дни), при непроменени условия за работа. При промяната им, както и ако предвидената работа не е извършена за предварително определеното време, старият наряд се закрива и се издава нов наряд. Нарядът се отнася най-малко за две лица. Ръководителят (отговорникът) на наряда пряко не се занимава с извършваната работа. Той следи за навременното и качественото й извършване. Работата по наряд се отчита със специални формуляри. В наряда за работа се посочва обемът й, часът и датата за започване, срокът за извършването й, поимене списък на участващите, начините за закриване и отговорникът. Задължително се включва спазването на ЗБУТ.

20

НАРЕЖДАНЕ е устна заповед за извършване на определена работа. То има еднократен характер и действува в продължение на работния ден.

Изключването на електрическото захранване за всяко помещение се отчита (отбелязва) в специален дневник.

3.2.Работно време

Спазването на работното време е едно от основните задължения на работещите. Работното време при основно и допълнително правоотношение при подневно изчисляване е не повече от 48 часа седмично и 40 часа седмично за лица до 18 години. За повече от 48 ч работна седмица се иска съгласие от ГИТ.

Работната седмица е петдневна с нормална продължителност от 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през един ден е до 8 часа. Работодателят може да удължава работното време през деня до 10 часа и да го компенсира с намаляване в други дни. Това може да става до 60 дни годишно. Компенсирането (намаляването на работното време) става до 4 месеца след тази процедура. Допълнителен (извънреден) труд не може да се полага от работници в специфични условия и риск за здравето и живота им при работа.

Намалено работно време се установява при специфични условия и рискове за живота и здравето, когато те не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, както и за лица до 18 години. Видовете работа, за които има намалено работно време се установяват с постановление на Министерския съвет (ПМС).

Работата през нощта е до 35 часа седмично при петдневна работна седмица и до 7 часа на нощ. Нощна смяна се смята интервалът от 22 часа до 6 часа, а за лица до 18 години – от 20 до 6 часа. При нощна работа се дават задължително топла храна и ободряващи напитки.

Извънредният труд е по принцип забранен. При известни условия той може да се полага, но не повече от 150 часа годишно, като се компенсира с почивки и увеличено заплащане.

През работния ден е задължително ползването на почивки. Разпределението на почивките по време на работа по брой и продължителност се определя от характера и тежестта на извършваната работа, факторите на работната среда и трудовия процес. Работният ден включва работното време и почивките! Основен принцип при разпределянето на почивките е те да бъдат по-чести и по-кратки.

Почивките не влизат в работното време!

Почивките са три вида: активни, полуактивни и пасивни. Видът на почивката се определя от характера на извършваната работа.

При нормална продължителност на работното време (8 часа) и възможност за прекъсване на трудовия процес, освен задължителна обедна почивка от 30 min, се дават поне две почивки за време не по-малко от 5-10 min, но не повече от общо 30 min. Първата трябва да започва 2-2,5 часа след започване на работа, а втората 1-1,5 часа след почивката за хранене. Седмичната почивка е 48 часа седмично, при петдневна работна седмица – в

21

събота и неделя. При вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят им и продължителността им се определя от характера и условията за труд. При удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две почивки от 30 min в първата и втората половина на работния ден.

Сменната работа се организира така, че въртенето на смените да е по часовниковата стрелка и да са осигурени два последователни почивни дни, като поне единият от тях да е в събота или неделя. Сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 часа, а нощната - по-късно от 22 часа. Не се допускат повече от 5 последователни нощни смени. Почивката между две последователни смени не може да бъде по-малка от 12 часа.

Забранено е дежурство в продължение на две последователни смени, освен в случаите при ликвидиране на аварии и бедствия или при невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен. Дежурният няма право да напуска дежурството си, докато не бъде сменен.

Работниците и служителите, заети в производства, свързани с вредни за здравето последствия, получават за сметка на работодателя безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, които ги неутрализират.

Годишната отпуска не се отнася към почивките!

3.3.Инструктажи. Видове, изисквания.

Инструктажите за извършване на дадена работа са:

Начален /встъпителен/; на работното място /конкретен/; периодичен; ежедневен; извънреден, вкл. И след 45 дена отсъствие от работното място и целеви.

Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасни методи на работа. Лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на ЗБУТ, не се допускат до работа.

Редът и начинът за изпълнение на нормативните изисквания за провеждане на инструктажите зависят от управленческите решения и действия. Те се обявяват от работодателя с една обща цел или с няколко отделни заповеди. С отделна заповед се определят лицата, които ще извършат видовете инструктаж на отделните работни места.

А. НАЧАЛЕН ИНСТРУКТАЖ

Всеки новопостъпил работещ преминава начален инструктаж по безопасност на труда в зависимост от условията на работа. Той се провежда индивидуално или групово в деня на постъпване на работа. Неговата продължителност се определя от степента на производствения риск и характера на работата. Необходимо е да се акцентува върху опасните работни места с високо ниво на производствен риск. Следва да се посочат т.н. „ОПАСНИ ЗОНИ” (зоните около работното оборудване и на работното място, в които съществува съществена опасност за здравето и живота на работниците). След края на началния инструктаж, инструктираните се подписват в специална книга и им се издава

22

служебна бележка за този инструктаж. Началният инструктаж не се съвместява с другите инструктажи!

В началния инструктаж се разглеждат:

1. Приложно поле на трудовото законодателство във фирмата, вид на производството или услугите и неговите особености.

2. Безопасност на труда – изисквания, характерни злополуки, мерки за превенция.

3. Хигиена на труда – характерни професионални заболявания, мерки за превенция.

4. Оказване на долекарска помощ на пострадал.

5. Противопожарна охрана и действия при пожари.

6. Запознаване с района на фирмата и установения в него ред.

Б. ИНСТРУКТАЖ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Инструктажът на работното място се извършва след началния инструктаж и се провежда там, където инструктираният ще работи, преди да се възложи самостоятелна работа. Той се извършва от прекия ръководител на работещите, чиято работа е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и съоръжения или извършване на дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хората, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация или трудов стаж. Продължителността му зависи от характера на работата. Инструктажът се допълва от обучение за безопасни условия на работа. Допускането на инструктирания работник до самостоятелна работа става само след като непосредствения му ръководител се убеди, че работещия познава правилата за безопасен и здравословен труд и се е подписал в книгата за начален инструктаж. При промяна на местоработата в друго предприятие с подобна дейност, работещия отново се прави инструктаж на работното място. Това се отнася и за работещи от външни фирми, работещи на територията на предприятието. В психологичен план, работещият трябва да се убеди в необходимостта от безопасно поведение. На него трябва да му се внуши дане подражава на колеги с неправилно отношение и поведение в трудовата им дейност.

Инструктажът на работното място не се извършва преди да е извършен начален инструктаж.

В. ПЕРИОДИЧЕН ИНСТРУКТАЖ

Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и да допълва знанията на работещите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.

Периодичният инструктаж се провежда не по-рядко от един път на три месеца, ако в други нормативни актове не е регламентиран по-малък период. Тематиката на инструктажа се определя в зависимост от характера на работата и условията на труд. В края на инструктажа, инструктираният се подписва в специална книга.

Колкото работата е с по-висок професионален риск, толкова периодите, през които се провежда периодичният инструктаж са по-къси.

23

Г. ЕЖЕДНЕВЕН ИНСТРУКТАЖ

Ежедневният инструктаж се извършва там, където има по-голяма опасност за здравето на хората, напр. мини, металургия, химични производства, където бързо се мени обстановката при работа.

Д. ИЗВЪНРЕДЕН ИНСТРУКТАЖ

Ивънредният инструктаж се провежда:

- след всяка смъртна, тежка и аварийна трудова злополука, пожар, промишлена авария и природно бедствие;

- при констатирани груби нарушения на нормите и изискванията по безопастност, хигиена на труда и противопожарната охрана;

- по нареждане на контролен орган;

- след отсъствие повече от 45 дни, независимо от причините за това.

Е. ЦЕЛЕВИ ИНСТРУКТАЖ

Целеви инструктаж се извършва при изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения на работещите, ликвидиране на последици от бедствия и аварии, както и на съпровожданите външни лица на територията на обекта.

3.4.Изискванията към квалификационните групи по електробезопасност

Лицата, които обслъжват електрически уреди и съоръжения, извършват или ръководят работи в тях, трябва задължително да имат съответната квалификационна група по електробезопасност. При това те трябва:

1. Да имат необходимата техническа правоспособност за заеманата длъжност (образование и стаж);

2. Да са медицински освидетелствувани (съгласно нормативните актове);

Броят на квалификационните групи по електробезопасност е пет.

Изискванията към квалификационната група се определят в зависимост от заеманата длъжност и извършваната работа. Лицата с по-висока квалификационна група могат да извършват дейности, които не са предвидени за тези с по-ниска квалификационна група.

Квалификационната група се придобива, потвърждава или променя при: постъпване на работа, смяна на длъжността, промяна на характера на работата или дейността и/или на свързаните с нея професионални рискове и при документирани нарушения или неспазване на правилата за безопасност при работа по съответния правилник.

За придобиване или потвърждаване на квалификационна група се изисква съответно образование, стаж по електрообзавеждане, специално обучение и успешно положен

24

изпит пред оторизирана организация. За резултатите от изпита се съставя протокол, а на издържалите се дава удостверение. Валидността на това удостоверение е 2 години за изпълнителни кадри и три години за ръководни кадри.

Обучението на работещите се организира и осъществява от работодателите в работно време без и с откъсване от производството.

Работите по действащите електрически уредби с напрежение до 1000V се извършват най-малко от едно лице с трета квалификационна група.

Работите по действащи електрически уредби с напрежение над 1000V се извършват най-малко от две лица – второто, от които е с най-малко трета квалификационна група, а при работи под напрежение – най-малко с четвърта квалификационна група.

При работа на две или повече лица, лицето с по-висока квалификационна група изпълнява функциите на наблюдаващ, а лицето с по-ниска квалификационна група – на изпълнител.

Работещи, които само пускат и спират захранвани с електрическа енергия отделни работни машини, апарати, съоръжения и др., без да участват в тяхното техническо обслужване и ремонти, се отнасят към инструктирания персонал и преминават само предвидените инструктажи (деловодители, счетоводители и др.). За тях не се изисква квалификационна група по техника на електробезопасност.

Първа квалификационна група се изисква за:

1. Неелектротехнически персонал – общи и строителни работници, чистачи, такелажници, бояджии, монтажници и др., работата на които е свързана с ремонт и обслужване на неелектрическата част на електрическите уредби и мрежи, обхващаща сгради, покриви, строителни конструкции, В и К и други технически проводи (инсталации);

2. Работници, които при работа използват ръчни и преносими електроинструменти от клас I на защита срещу поражения от електрически ток;

Втора квалификационна група се изисква за:

1. Начинаещи работници, които не се допускат до самостоятелна работа и работят под прякото ръководство на електроспециалист с не по-ниска от трета квалификационна група;

2. Електрозаварчици, електрошлосери, машинисти от електротранспорта, кранисти на кранове с електрозахранване;

3. Лица от неелектротехнически специалности, работата на които е свързана с ремонт и експлоатация на електрическите уредби и мрежи, като кранисти, булдозеристи, шофьори и др.;

4. Практиканти и стажанти от средни учебни заведения, колежи и ВУ с електротехническа специалност.

25

Трета квалификационна група се изисква за:

1. Изпълнитеелни кадри, които самостоятелно извършват работи;

2. Лица, които ръководят и/или обучават работници с първа и втора квалификационна група;

3. Оперативния и оперативно-ремонтния персонал;

4. Допускащи, наблюдаващи или изпълнители на работа с наряд;

5. Настройчици на КИП и А, лаборанти в електролаборатории и др.;

Четвърта квалификационна група се изисква за:

1. Лица, които пряко организират и ръководят изпълнение на работи по експлоатация, профилактика и ремонт;

2. Издаващи наряди и отговорни ръководители;

3. Лица, които извършват висококвалифицирани работи по настройки, изпитване, измервания

Пета квалификационна група се изисква за:

Ръководители и техни заместници, които ръководят практическата дейност по обслужване, ремонт и контрол на електрически уредби и мрежи; ръководен и оперативен персонал на диспечерските служби; дежурни инженери в електрически и топлофикационни централи; оперативно-ремонтен ръководен персонал в подстанции, възлови станции, трафопостове и електропроводни линии, както и извършване на оперативни превключвания при напрежение над 1000V; издаващи наряди и нареждания, отговорни ръководители за работа в електрически уредби/мрежи с напрежение над 1000V; ръководители на служби/отдели по експлоатация и безопасност при работа.

3.5.Организационни мероприятия при електроремонтни работи

Електроремонтни работи под напрежение са забранени!

Преди започване на работа в електрически инсталации или уредби, трябва да се спазват задължително следните пет правила:

1. Да се изключи захранването;

2. Да се направи осигуровка срещу повторни включване, като се поставят защитни прегради, ограничаващи достъпа до мястото за включване на напрежение и мястото за работа, както и поставянето предупреждаващи табелки, че по електрическата инсталация работят хора;

26

3. Да се провери, че захранването е изключено (проверка с индикатор за напрежение, който може да не е фазомер). Не се допуска проверка за напрежение с лампи с нажежаема нишка.;

4. Заземяване и свързване на късо (там, където е допустимо, за да не се получат неверни резултати при текущи измервания);

5. Покриване с изолационен материал или ограждане на всички съседни части, които са под напрежение, с изолационен материал.

Само този, който е изключил напрежението преди ремонт, може да го включи след ремонт!

Защитата на персонала започва още с инструктажа им, определянето на наряд, както и с ясно и точно поставяне на задачите за изпълнение.

Преди започване на ремонтни работи се поставят наоколо здрави (стабилни) метални ограждения с височина над 1,4 m, които осигуряват необходимата площ за работа, както и за предпазване от неочаквани посетители. След това се поставят предупредителните табели „Внимание”, „Работят хора” и др. подобни, които да акцентуват вниманието на странични лица.

Напрежението се прекъсва чрез съответния прекъсвач. При използване на термични предпазители, се изваждат патроните им. Проверява се за отсъствие на напрежение, като при високоволтови мрежи се поставят заземителни щанги между проводниците и земята. Особено голямо внимание се обръща при тези електрически мрежи, при които захранване може да се подава от две страни. В такъв случай захранването се изключва и от двете страни и от двете страни се поставят заземители!

След извършване на ремонтни работи, всички манипулации се повтарят в обратен ред. Всички консуматори се изключват при подаване на напрежението, за да се избегнат токови удари при включване.

Всички групови изключващи устройства и предпазители на захранващата мрежа трябва да имат надписи с наименование на захранващата уредба на прекъсвача и допустимия ток на съответния прекъсвач.

Включването към мрежата на аварийното осветление на преносими трансформатори и други потребители, които не се отнасят към аварийното осветление е забранено. Към мрежата за аварийно осветление не трябва да има присъединени контакти.

Не се допускат никакви отстъпления от предписанията на правилниците.

Когато по време на експлоатация на електрическите уреди, апарати, машини и др. бъде забелязана неизправност или каквото и да е отклонение от нормалната работа (бръмчене, миризма на изгоряла изолация и др.), работещите веднага трябва да прекратят работата, да изключат съответния потребител или цялата електрическа инсталация и да потърсят съдействието на дежурния в техническата служба или обслужващата сервизна база.

27

4. , ГЛАВА ФАКТОРИ ОПРЕДЕЛЯЩИПОРАЖЕНИЯПРИ РАБОТАСЕЛЕКТРИЧЕСКИТОК

4.1.Общи сведения

Действието на електрическия ток върху организма на човека е сложно и многообразно: биологично, което е най-често (спиране работата на сърцето); топлонно (обгаряния), механично (разкъсване на тъкани) и химично.

Факторите, които определят пораженията от електрическия ток (електротравматизма) върху човек се разделят на електрически и неелектрически.

Към електрическите фактори се отнасят: силата, честотата и формата на електрическия ток, стойността на електрическото съпротивление на човек.

Към неелектрическите фактори се отнасят: продължителността на въздействието на тока, път на тока през човешкото тяло, психофизиологичното състояние, условия за работа, квалификация на персонала.

Токов удар се нарича протичането на недопустим по сила електрически ток през човека. Има два вида токови удари: директни и индиректни.

ДИРЕКТЕН токов удар се получава при допиране на човек до метална част, която не трябва да е под напрежение, но върху нея има напрежение в следствие на неизправност (най-често вътрешен пробив в електроапаратурата).

ИНДИРЕКТНИТЕ ТОКОВИ УДАРИ СА ПО-ОПАСНИ ОТ ДИРЕКТНИТЕ ПОРАДИ СВОЯТА НЕОЧАКВАНОСТ.

Уврежданията , които се получават под въздействието на електрически ток се наричат електротравми (травма се нарича всяко увреждане на човешкия организъм).

Според тежестта си на въздействие върху човешкия организъм електротравмите след токов удар се разделят на четири степени:

I степен – конвулсивно свиване на мускулите без загуба на съзнание;

II степен – конвусивно свиване на мускулите и загуба на съзнание;

III степен – загуба на съзнание и нарушаване функцията на сърдечната дейност и дишането;

IV степен – клинична смърт;

Електротравмите в следствие на директен или индиректен допир се наричат първични.

Електротравми, при които в следствие наа токов удар, пострадалият е получил механични увреждания (напр. падане от стълба, маса, платформа и др.,върху които е бил при токовия удар), се наричат вторични.

28

Електротравми се получават и при неправилна работа с електротехническите съоръжения, в следствие на което се получават обгаряния, механични травми; осветявания на ретината; комбинация от посочените обстоятелства.

Обгарянията възникват в резултат на комплексната дейност на тока и предизвикват дълбоки патологични изменения в кръвоносните съдове, нервите и тъканите. Най-често те се получават при въздействие на кожата от волтова дъга, предизвикана от допир с две части на тялото до части под високо напрежение. Обгарянето е толкова по-голямо, колкото е по-силен протичащия ток и времето му на въздействие. При обгаряния се получават „електрически знаци”, които се локализират в кожата и понякога се проявяват след известно време, но не изчезват напълно след това. Те имат овална форма с размери около 5 mm. Металът от токопровеждащите части, където е възникнала дъга, се разпрашва, прониква на дълбочина в кожата, като й придава специфично черно оцветяване.

При работа с електродъгови устройства (електрожени) се получава засягане на ретината на очите, ако не се използва защитна маска със затъмнено стъкло. Тя предпазва лицето на работещия от евентуално разпръскване на метал при заварка, а затъмненото стъкло спира ултравиолетовите лъчи, които се образуват при този процес. Работа и стоене на странични лица без защитни маски и защитно облекло около мястото, където се извършват електродъгови операции е забранено.

4.2.Електрически фактори

Сила на протичащия през човека ток – това е токът, който протича през човешкото тяло при директен или индиректен допир. Електрическият ток не преминава през най-краткият път, поради голямата разлика в съпротивленията на различните части (органи) на човешкото тяло. Въздействието на протичащия през човека ток зависи главно от състоянието на кожата му. С голи ръце никога не се допират неизолирани проводници.

Сравнително слаби токове, протичащи през човека, предизвикват прекъсване на сърдечната дейност и парализа на дишането. Силните токове предизвикват тежки външни и вътрешни изгаряния. И в двата случая съществува опасност за живота. В зависимост от силата на протичащия ток се получават различни усещания – от леко пощипване до финрилация на сърцето. (Фибрилация се нарича несинхронно свиване на сърцето, при което се нарушава нормалната му работа. Тя се получава при токов удар. Възстановяването на правилната работа на сърцето се нарича дефибрилация). В табл. 4.1. са посочени въздействията на електрическия ток върху човек в зависимост от силата му.

Таблица 4.1.

Сила на тока Въздействие върху човек1 A Спиране на дишането75 mA Долен праг на необратими сърдечни

фибрилации30 mA Долен праг на респираторна парализа0.5 mA Много слабо усещане

29

При преминаващ през човека ток със сила над 50 mA (променлив) и над 80 mA (постоянен), отделянето му от тоководещата част става практически невъзможно, тъй като електрическият ток води доо трайно свиване на мускулите, т.е. човек се притиска по-силно към тоководещите части, до които се е допрял.

Прагът на усещане при променлив ток е по-голям, отколкото при постянен ток. Жените и децата имат до 2 пъти по-голяма чувствителност към електрическия ток. Животните имат също по-голяма чувствителност към електрическия ток спрямо човека. Прието е, че променлив ток със сила до 50 mA и постоянен ток със сила до 100 mA са безопасно, т.е. такъв ток може да протича през човек продължително време без поражения.

Честотата и формата на протичащия електрически ток. Върху тях не можем да влияем, тъй като са определени от предназначението на електрическите уреди или системи. Влиянието на честотата се определя от това, че човешкото тяло няма само активно съпротивление, а има и капацитивна съставка, т.е. правилно е да се говори не за съпротивление, а за импенданс на човешкото тяло. Най-опасни са честотите от 20 до 150 Hz.

Допустимото безопасно свръхниско напрежение е косвена стойност, тъй като се определя от произведението от допустимата стойност на протичащия ток и стойността на електрическото съпротивление на човек при допир, както и от някои неелектрически фактори. Допустимо безопасно свръхниско напрежение за човек се счита променливото напрежение до 25 V и постоянно напрежение до 60 V.

Опасно е не напрежението, а силата на протичащия през човека ток!

Електрическо съпротивление на човека – то се обуславя от съпротивлението на органите по пътя на тока, тъй като различните органи имат различно съпротивление. Най-голямо съпротивление има кожата, особено роговия й слой, тъй като в него няма кръвоносни съдове. Експериментално е установено, че съпротивлението на човек (то се измерва по специална методика) е между 500 и 500 kΩ. То зависи от индивида, физиологичното му състояние и други външни фактори. Съпротивлението на сухата човешка кожа при допиране до напрежение над 100 V рязко спада, тъй като през кожата се възниква електрически пробив. В резултат на това, съпротивлението на кожата спада до нула и остава сравнително малкото вътрешно съпротивление на тялото от меките тъкани. Опасност от пробив същестува преди всичко в случаите, когато съпротивлението на мястото на стоене на човек спрямо земя е малко (напр. във влажни помещения). При работа в електрически инсталации се препоръчва да се ограничи размахът на ръцете, за да се намали вероятността да се докоснат метални части под различно напрежение. При възможност се работи само с една ръка!

Състоянието на кожата (съпротивлението й) се влошава при работа при висока температура, влажност, наличие на прах и изпарения от химикали.

Влажните и мокри помещения са особено опасни, тъй като съпротивленията намаляват силно от влагата. При такива условия дори ниски напрежения могат да предизвикат опасни за живота токове.

4.3.Неелектрически фактори

30

Продължителност на въздействие на протичащия ток – тя се свързва и с намаляване на съпротивлението на тялото поради биологичното въздействие (вследствие навлажняване на ккожата), изтощаване на защитните сили на организма, както и увеличаване вероятността за съвпадане на момента на протичане на тока с най-уязвимия период (фаза) Т на ритъма на сърцето. При напрежение на мрежата до 1000 V, смъртоносно е протичане на ток за време над 30 ms (при напрежение над 1000 V, токовите удари се получават от настъпилата дъга още преди допир).

Път на електрическия ток през човешкото тяло – това е разстоянието между точките с различен потенциал, до които се допираме. Най-опасно е допирането глава - ръце, а най-безопасно е допирането крак - крак.

Условия на работа (условия на околната среда) - те се определят от категорията на помещенията, включително И от техните размери, заради евентуално влошаване на изолацията на проводниците от температура и влага, както и от ограничените размери на помещението, които пречат на нормална работа.

Квалификация (компетентност) на персонала – тя е много важна, с оглед на възможността му да реагира при токови удари и опасности от тях.

Психофизиологичното състояние на човек – физически и психически здрави хора понасят по-леко електрически удари.

4.4. Класификация на помещенията по електробезопасност

Помещенията, в които се работи се разделят на три категории – с особена опасност, с повишена опасност и с нормална опасност, които са посочени в табл. 4.2.

Всички работи, които се извършват на открито, се отнасят към категорията на помещения с особена опасност за поражения от електрически ток!

Таблица 4.2

Категория на работните помещения Параметри на околната средаС ОСОБЕНА ОПАСНОСТ Таван, под, стени и съоръжения, които често

се пръскат с вода и са покрити с влага; наличие на агресивни пари, газове, течности; наличие на два или повече параметъра за категория с повишена опасност

С ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ Относителна влажност на въздуха над 75%; температура над 35о; метални землени, стоманобетонни и тухлени токопроводящи подове; възможност за едновременно докосване на човек до електрически съединени със земята метални части и метален корпус на електрически съединения.

С НОРМАЛНА ОПАСНОСТ Всички останали помещения, в които няма нито един от другите посочени по-горе

31

параметри или условия

4.5.Работа с ръчни (преносими) електрически инструменти, преносими електрически лампи и трансформатори.

Инструментите, кабелите, удължителите и лампите не трябва да имат видими външни дефекти – пукнатини, шупли, изгаряния и др.

Номиналното променливо напрежение на използваните електрически уреди, в зависимост от категорията на работното помещение и средата за използване е посочено в табл. 4.3.

Таблица 4.3

Категория на работното помещение и/или среда по отношение от поражения от електрически ток

Електрически уред UR, V

Особена и при работа на откритоВ тесни помещения

Преносими лампи

Електрически инструменти

12

12Повишена Преносими лампи,

електрически инструменти4224

Нормална Преносими лампиЕлектрически инструменти

42220/380

Допуска се използването на фабричнозащитно изолирани преносими лампи (клас II) за номинално напрежение 220 V в среда с повишена и особена опасност, ако дължината на захранващия кабел е до 10 m.

За получаване на напрежения до 42 V се използват преносими (защитни) трансформатори, които едновременно с понижаване на напрежението гарантират сигурно галванично отделяне от захранващата мрежа. Към тях може да се свърже само ЕДИН КОНСУМАТОР. Техническите изисквания по електробезопасност към тях са по-големи, особено към изолацията им. Вторичното напрежение на защитните трансформатори не трябва да е по-високо от 50 V при празен ход (без включен косуматор). При тези трансформатори, стандартното вторично им напрежение при натоварване е е 42, 24, 12 и 6 V.

Допуска се използването на защитно изолирани инструменти (клас II) с номинално напрежение 220 V, независимо от характеристиката на средата, но не и при валежи при работа на открито.

Забранява се работа с ръчни и преносими електроинструменти извън помещения при валеж.

Работа с ръчни инструменти не се допуска при височина над 2.5 m, поради опасност от травми при изпускането им.

32

Забранена е всякаква работа с нестандартни електрически инструменти, лампи и трансформатори.

ГЛАВА 5. ТЕХНИЧЕСКИ ЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ РАБОТА С ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК: ИЗОЛАЦИЯ, СИГНАЛИЗАЦИЯ, ПРЕКЪСВАНЕ, ЗАЗЕМЯВАНЕ, ЗАНУЛЯВАНЕ, РАЗДЕЛЯНЕ, ЗАЩИТА ОТ АТМОСФЕРНО И СТАТИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

5.1.Общи сведения

Мерките за защита срещу поражения от електрически ток се предвиждат за цялата електрическа уредба и/или за нейните части. Те се реализират при производството на електрообзавеждането, изграждането на електрическата уредба или/и в двата случая. За електробезопасността на новите електрически уреди носи отговорност ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ.

Частите на електрическите уредби, които нормално се намират под опасно за човека напрежение, се изолират, разполагат или ограждат по такъв начин, че да не е възможно, че да не е възможно приближаването на хора на опасно разстояние или допиране до тези части без използване на защитни средства.

Техническите мероприятия за защита срещу директен допир са:

1. Разполагане на частите под напрежение на безопасни разстояния;

2. Защитни прегради и огради;

3. Защитни облицовки;

4. Защитни блокировки;

5. Безопасни свръхниски напрежения;

Защита срещу директен допир може да не се прилага:

1. При напрежения до 25 V (променливо) и 60 V (постоянно);

2. При особени условия (например заваръчни и галванотехнически уредби, изпитателни стендове и други), като осигуряване на безопасността в такива

случаи се използват ЛПС.

Техническите мероприятия за защита срещу индиректен допир са:

1. Защитно заземяване;

2. Зануляване и повторно заземяване;

3. Защитно изключване;

4. Защитно изолиране;

5. Защитно разделяне;

33

6. Безопасни свръхниски напрежения.

От гледна точка на електробезопасност е най-добре да се работи с безопасно свръхниско напрежение, което обикновено се получава чрез разделителни трансформатори и чрез батерии. Безопасно свръхниско напрежение чрез автотрансформатори не може да се получи, защото те са галванично свързани със захранващата мрежа.

Най-голямото допустимо напрежение на батерията за детски играчки е 9 V, а при захранване през адаптор – 12 V!

Ако тялото на измервателен уред е от диелектрик, той не трябва да се поставя директно върху трансформатор. При използване на трансформатор, най-напред се включва вторичната му страна.

При измерване на изолацията на кабели чрез мегаомметри е необходимо да се провери предварително дали други хора не работят по кабелите.

При използване на токови трансформатори, винаги преди началото на работа с тях се проверява дали вторичната намотка е дадена на „КЪСО”! Ако вторичната намотка не е дадена на „КЪСО” има опасност от възникване на опасни напрежения, тъй като в този случай вторичната намотка работи в режим на „празен ход” и напрежението й е недопустимо високо.

Не се допуска работа с неизправни щепселни съединения, ключове, шнурове и кабели (с пукнатини, замърсявания и др. подобни), както и с проводници с нарушена изолация.

Забранява се използването на радиоприемници, телевизионни приемници и служебна свързочна апаратура с външни антени при активна атмосферна (гръмотевична дейност). В такъв случай антените се заземяват.

Проверка на ефективността на защитата срещу поражения от електрически ток се извършва най-малко два пъти годишно на съществуващи съоръжения. Проверка на защитата се прави и след:

- Въвеждане на машини, съоръжения и инсталации в експлоатация;

- Преместване на ново място;

- Ремонти и преустройства;

Особено важни са и проверките на постоянните (неподвижни) контакти между тоководещите части и проводниците, реализирани с клеми. Те трябва да са добре затегнати, за да няма увеличаване на контактното им съпротивление.

В електрически табла неутралата (нулата, неутралният проводник, земята) се оформя като медна шина, която се разполага най-отгоре в таблото. В тях, при свързване на проводниците от захранващата мрежа към косуматорите се спазва правилото, че захранващите проводници се поставят над тези за косуматорите. Само на захранващите фазови проводници

34

се слагат максималнотокови предпазители. Телата (корпусите) на всички електрически табла задължително се заземяват.

За безопасна работа с електрозахранващите съоръжения, пред главните разпределителни табла и токоизправителите се поставят диелектрични пътеки с минимална ширина 0,75 m и дължина, съответстваща на съоръженията.

На вратите на шкафовете и таблата да има надписи, определящи вида и схемата на системата, а вътре надписи за предназначението на предпазителите за съответната верига. Екектрическите табла трябва да бъдат винаги заключени.

За избягване на поражения от директен допир, особено там, където има проводници без изолация поради технически причини, се поставят стабилни защитни прегради и защитни облицовки на разстояние на 0,6 m от тоководещите части при напрежение до 1000 V. Помещения, в които има проводници под напрежение, но без изолация, се заключват.

Там, където поради производствени причини се работи И под напрежение (най-често при ремонтни работи) трябва да се осигури сигурна изолация срещу протичане на опасни токове при директен допир – това са случаите на работа при контактни линии или изпитателни полигони. Елементите, които служат за изолация на работното място, трябва да бъдат закрепени и оразмерени за необходимото изолационно напрежение на съответната електрическа уредба. Размерите на изолационните части върху пода трябва да бъдат над 500x500 mm. Съпротивлението на изолацията на тези елементи трябва винаги да е по-голямо от 10 kΩ/V, отнесено към номиналното напрежение на уредбата.

При всички въпроси, свързани с термина „ФАЗА”, ще се водим от термините и определенията при многофазни системи (трифазни или монофазни).

Трифазна верига се нарича съвкупност от електрически вериги, в които действува трифазна система от е.д.н. Трифазната система се състои от трифазен генератор (най-често вторична намотка на трансформатор), съединителни проводници и трифазен консуматор. Ще разгледаме само симетрични трифазни системи, свързани в звезда, при които амплитудите на всички фазови напрежения са еднакви (същото се отнася и за линейните, но фазовото и линейното напрежение имат различни стойности), а фазовата разлика между две напрежения е 120О.

Свързването на намотките на генератора в звезда се осъществява като се съединят крайщата на всички намотки в една обща точка О, наречена НЕУТРАЛНА ТОЧКА или ЗВЕЗДЕН ЦЕНТЪР (фиг. 5.1).

Общият край на звездния център може да бъде директно или индиректно заземен или незаземен. В България се работи само с директно заземен център на захранващите мрежи (монофазни или трифазни). Тя се означава с TN и има три подсистеми:

- TN-C, при която неутралата N и защитният проводник PE са обединени в общ проводник PEN, т.е. при монофазни системи, до консуматорите са прекарани два проводника, а при трифазните четири проводника. Неутралата е многократно заземена – най-голямото разстояние между

35

заземителите е 150 m. От 2002г в България, тази система за нови електроинсталации и преустройства при основен ремонт с медни проводници със сечение по-малко от 10mm2 е забранено за реализиране. При нормална работа в монофазни мрежи, през неутралата протича същият по сила ток, както през фазовия проводник!

36

- TN-S, при която неутралата N и защитният проводник PE са отделни (фиг. 5.1), независимо, от това, че са свързани към директно заземения звезден център (при монофазни системи, до консуматорите са прекарани три проводника, а при трифазни – пет проводника);

- TN-C-S, при която от звездния център до електрическото табло системата е TN-C, а от електрическото табло до съответния консуматор е TN-S. Тази система се използва само, когато в цялата сграда има система TN-C, а в отделни помещения трябва да се реалириза системата TN-S. Обратното съчетание е абсолютно забранено.

В едно работно помещение е забранено използването на две различни системи за заземяване!

В трифазната верига има два вида напрежения – линейни и фазови. Линейно е напрежението, между които и да са два линейни проводника (между L1 и L2, между L2 и L3 и между L3 и L1). При трифазните мрежи то е 380V. Фазово е напрежението между крайщата(изводите) на всяка фаза на генератора и общата точка. При трифазните мрежи за 380 V, фазовото напрежение е 220 V. В практиката това напрежение се нарича монофазно.

Началата на намотките (H1, H2 и H3) служат за изводи на генератора и от тях излизат три проводника, наречени линейни или фазови проводници, или накратко ФАЗИ. Фазите се означават най-често с букви (R, S, T или A, B, C) или с букви и цифри (L1, L2, L3). Тяхната последователност е неизменна. При работа с монофазно напрежение (220V), линейният

37

проводник, наречен неутрала (преди се е наричал неутрален), означаван с N или PEN при системата TN-C, който е многократно заземен.

В TN-S мрежите има свързан към звездния център още един проводник освен неутралата, който се нарича защитен, с оглед подобряване на електробезопасността. Той се означава с РЕ и през него не тече ток при нормална работа на устройствата. Клемите на консуматорите, към които се свързват захранващите проводници, се означават с Р при монофазни мрежи, респ. Р1, Р2 и Р3 при трифазните мрежи.

За проверка на това дали има или няма фаза върху проводник или метална част, си служим най-често с еднополюсни индикатори на напрежение, които в цяла България се наричат неправилно фазомери (фиг. 5.2). Те се използват за индикация на променливо напрежение над 60 V или постоянно над 100 V. Фазомерите се състоят от последователно включени резистор и глим-лампа, монтирани в пластмасов прозрачен корпус. Глим-лампата светва, когато пробният електрод (този, който се допира до металната повърхност) контактува с променливо напрежение над 60 V или постоянно напрежение над 100 V, а до другата метална част (метален нит) допрем палеца си. Фазомерите се изполват за напрежение до 500 V. Токът, който протича през фазомера про напрежение до 500 V, е много слаб, така че не представлява опасност за човек.

При наличие на напрежение, фазомерът свети независимо от стойността на съпротивлението на човек спрямо земя, тъй като стойността на защитаващия (токоограничаващия) резостор е много по-голяма от човешкото съпротивление.

Преминаването от системата TN-C в системата TN-S е посочено на фиг. 5.3. Както се вижда, това става като се изведе защитният проводник РЕ от неутралата, но преди електрическото табло. Това позволява при ремонт да се обособят отделни помещения със система TN-S (понякога отбелязвана като система TNC-S), независимо от това, че в цялата сграда системата е TN-C. При преминаване от система TN-C в система TN-S се прави задължително преустройство на електрическата инсталация след електрическото табло (прекарва се защитен проводник РЕ във веригите на контактите).

Фиг. 5.3

38

Системата TN-S дава изключително големи възможности за предпазване на хората от токови удари, тъй като позволява включване на дефектнотокова защита, като намалява и генерирането на електромагнитни смущения (ЕМС).

При използването на електрически уреди и апаратури, произведени от други държави, е необходимо предварително да се разбере каква е тяхната система за заземяване. При друга система на заземяване е възможно появяването на проблеми по електробезопасността!

Система за заземяване TN-C TN-SБезопасност за хора средна добраБезопасност срещу пожар лоша среднаГенериране на ЕМС лоша средна

Тук не разглеждаме мрежи с постояннотоково напрежение, при които има някои особености, тъй като те са локални и универсално захранване не съществува, с изключение на захранването на трамвайните, тролейбусните и ж.п. линии.

С навлизането на електрониката се разшири и броят на захранващите постоянно токови източници. Стандартизираните стойности за постояннотоково захранване са от реда: 1,5; 3; 5; 6; 9; 12; 15; 24; 48 и 60 V. При това, някои от захранванията имат произволна полярност спрямо общия проводник спрямо общия проводник, който поради задължителната му връзка със земята се нарича „земя”. Тази връзка е наложително реализирана не само заради електробезопасността при работа, но от възлаганите й други функции.

Според степента на защита на апаратурите по отношение на прякото проникване в тях от физически тела от органичен и неорганичен произход, както и защитеността им от проникване на вода, те се класифицират чрез т.н. IP код.

Върху апаратурите се отбелязва IP кода с букви, след които задължително се записват две цифри. Първата от тях отчита степента на защита на даденото устройство по отношение на пряк физически допир до вътршни части под напрежение. Втората – отчита защитеността на апаратурата спрямо проникване на течности – предимно вода. Значението на цифрите, според EN 60529, са посочени в табл. 5.2.

Ако степента на защита на едно съоръжение трябва да се означи само с една от двете цифри, излишната цифра се замества с буквата Х, напр. IP 5X.

Различните части от дадена апаратура или оборудване могат да бъдат с различна степен на защита.

Стандартът EN 60529 не предвижда означения за защита на апаратурата срещу удар с твърди тела, риск от експлозия, влажност, газове, предизвикващи корозия и вредни микроорганизми!

Защитата срещу удари се дефинира чрез кода IK, който съгласно френския стандарт NF C 20-010 се посочва с двуцифрено означение. Те се записват след двете цифри на IP кода (напр. IP 55-07) или отделно от IP кода.

39

Таблица 5.2

Първа цифра IP Втора цифра IP Трета цифра IK0 – липса на защита 0 – липса на защита 0 – липса на защита1 – защита срещу предмети с диаметър > 50 mm (напр. допир с ръка)

1 – защита срещу вертикално обливане с вода

01 – защита срещу удар по-силен от 0,150 g

2 – защита срещу предмети с диаметър > 12 mm (напр. допир с пръст)

2 – защита срещу обливане с вода под ъгъл > 15o от вертикалата

02 – защита срещу удар по-силен от 0,200 g

3 – защита срещу предмети с диаметър > 2.5 mm (напр. допир с външен кабел)

3 – защита срещу обливане с вода под ъгъл < 60o от вертикалата

03 – защита срещу удар по-силен от 0,500 g

4 – защита срещу предмети с диаметър > 1 mm (напр. допир с външен тънък проводник)

4 – защита срещу обливане с вода от всички посоки

04 – защита срещу удар по-силен от 0,500 g

5 – защита срещу прах 5 – защита срещу водни струи под налягане

05 – защита срещу удар по-силен от 0,700 g

6 – пълна защита срещу прах 6 – защита срещу водни струи под силно налягане

06 – защита срещу удар по-силен от 1 g

7 – защита при потапяне във вода на дълбочина 1 m, считано от основата на оборудването

07 – защита срещу удар по-силен от 2 g

40

Максималната степен на защита е IP68, а минималната (липса на защита) е IP 00 (но тя също се изписва). Най-често срещаната степен на защита в сухи помещения е IP 00 и IP 20, за влажни помещения – IP 41 и на открито – IP43 и IP 45.

5.2. Защитна изолация.

Тоководещите части трябва надеждно да бъдат изолирани от металните части на електроапаратурите, до които човек може да се допре при работа. Състоянието на изолацията, т.е. стойността на изолационното й съпротивление, зависи от вида на използвания материал и условията, при които работи. Колкото по-тежки са условията (повишена температура, влажност, резки промени на температурата и др.), толкова по-голямо внимание трябва да й отделяме при периодичните проверки. При ръчните електроинструменти, дължината на изолацията на дръжките им трябва да бъде по-голяма от 100 mm.

Защитната изолация се разделя на:

- Основна (работна), която е необходима за осигуряване на нормална работа на електрическата уредба и за основна защита срещу индиректен допир;

- Допълнителна, която е независима изолация, поставена допълнително към основната изолация;

- Двойна изолация, която съдържа основна и допълнителна изолация, отделени една от друга;

- Усилена, която е подобрена основна изолация, равностойна на диелектрични и механични качества на двойната изолация;

Видът на изолацията се определя и изпълнява от производителите!

Според начина за оформяне на изолацията за реализиране на електрическа защита срещу индиректен допир, електротехническите изделия се класифицират на четири класа:

Клас 0 – изделие, което има навсякъде само работна изолация и няма клема за свързване към заземителен (защитен) проводник. Този клас се използва само за пълнота на класификациите, тъй като у нас и в ЕС не се допуска изработването на такива изделия;

Клас I – изделие, което навсякъде има работна изолация и има клема за свързване към защитен проводник. Тези изделия имат специална маркировка. Принадлежността към този клас се установява, чрез разчитане на означеното върху табелката номинално напрежение и по наличието на защитна клема отвън на изделието. При апаратури и съоръжения, които са с трайно свързан електрически кабел вътре в електроуреда, защитната им клема се свързва чрез проводник към зануляваща пластина на щепсела им (наричан у нас „шуко-щепсел”). Сега всички фабрични захранващи кабели (шнурове) за монофазно напрежение са със запресован шуко-щепсел. По този начин се повишава надеждността на свързването между жилата на кабела и шуко-щепсела. Изделията клас I, издържат без пробив приложено изпитателно променливо напрежение от 2000 V между тялото им и който и да е извод на щепсела им. Изпитанията се правят от производителя;

41

Клас II –изделие, което има навсякъде двойна или усилена изолация и няма клема за свързване към защитен проводник. Изделията се означават със специален знак, състоящ се от два вписани един в друг квадрата, разположен на табелката им или близо до мястото, където влиза кабела в изделието. Тези изделия издържат без пробив приложено изпитателно напрежение от 4 000 V между тялото им и който и да е извод на щепсела им. Изделията от клас II са с двужилен кабел, който при малка мощност до 800 VA е свързан от другия си край с т.н. „еврощепсел”, чийто щифтове са изолирани до половината от дължината им и са по-тънки от тези на шуко-щепселите. Кабелите на някои електрически уреди от клас II са с по-голяма маса и с по-масивен кабел (ръчни бормашини, флексове и др.). Поради специфичността на работата с тях, кабелът им не завършва с „еврощепсел”, а с щепсел, който наподобява шуко-щепсела, но няма изведени заземителни пластини. Изпитанията се правят от производителя.

Клас III – изделие, което е предназначено само да работи при безопасно свръхниско напрежение. Принадлежността на дадено изделие към този клас се установява чрез разчитане на номиналното напрежение, посочено върху табелката му. Щепселите за включване на такива уреди към електрическото захранване, са така конструктивно оформени, че да изключват включването им към контакти за 220 или 380 V.

5.3. Сигнализация

Навсякъде върху електрическите табла се поставят табели: „Внимание! Опасно напрежение”!

Знаците и сигналите съдържат информация за опасности и изисквания за специфично поведение на работещите и минаващите около работните места хора.

В зависимост от информацията, която съдържат, знаците са:

Забраняващи, предупреждаващи, задължителни, указателни.

Сигналите се разделят на светлинни, звукови, подавани с ръка и словестни. Светлинните и звуковите сигнали се използват предимно за индициране състоянието на електрическите уредби. Звуковите сигнали се използват предимно при аварийни ситуации.

В табл. 5.3. е посочена зависимостта между цвета на светлинните сигнализатори и значението на състоянието

Таблица 5.3

Цвят Значение Червен Опасност или аларма, които изискват бързо

реагиранеЖълт Внимание! Възможна е промяна в състояниетоЗелен Нормално функциониране или разрешение за

продължаване на работатаСин Без определено значение. Може да се използвува

за всички функции.

42

Бял Без определено значение

Шините на трифазните мрежи се оцветяват в контрастни цветове. Те са посочени в табл. 5.4.

Оцветяването на шините е по цялата им дължина или в близост до местата за разклняване и свързване. Оцветяването се извършва с топлинно устойчиви бои или самозалепващи се цветни ленти с ширина над 10 mm.

Таблица 5.4

Функция на шината ЦвятФазен проводник L1 (A, R) Жълт Фазен проводник L2 (B, S) Зелен Фазен проводник L3 (C, T) Червен (виолетов)Заземителна Черен

В рабл. 5.5 са посочени цветовете на изолацията на проводниците, в зависимост от вида на тока и функциите му.

Таблица 5.5

Вид напрежение Функция Означение в схема ЦвятПостоянно Положителен

(плюсов)Отрицателен (минусов

L+

L-

Червен

Син

Променливо Неутрала (Неутрален проводник без защитна функция)

Фазов проводник

Защитен проводникПроводник за изравняване на потенциалите

N, PEN

L

PEPA

Светлосин

Кафяв

ЖълтозеленЖълтозелен

Забележка: Допуска се при променливо напрежение вместо комбинацията светлосин-кафяв цвят да се използва комбинацията бял-черен цвят.

5.4.Защитно прекъсване (изключване)

Защитно прекъсване срещу поравения от токово удар не се реализира чрез максималнотоковите прекъсвачи. Те се използват само за защита срещу претоварване или късо съединение в електрическата верига и не защитават срещу токов удар, защото са за по-силни токове (над 4 А). Те са бавнодействащи (времето за изключване е над 30 ms).

43

ПРЕКЪСВАЧИТЕЗАЗАЩИТАОТПРЕТОВАРВАНЕИЛИ КЪСОСЪЕДИНЕНИЕНЕСЕСЧИТАТЗАЗАЩИТАПРИ

, , ДОПИР ТЪЙКАТОТЕЗАДЕЙСТВУВАТПРИТОКОВЕ , КОИТОМНОГОКРАТНОНАДВИШАВАТТОКОВЕТЕ

.ОПАСНИЗАЧОВЕКТоплинните прекъсвачи, наричани често предпазители, са за ниско напрежение и се разделят конструктивно на винтови прекъсвачи, предпазители за уреди, средномощни и вискомощни прекъсвачи. В тези прекъсвачи се използва ефектът на прегаряне на тънък проводник (метална нишка), когато през тях протече недопустимо силен ток. Действителен защитен елемент е патронът (вложката), който има еднократно действие, т.е. при прегаряне трябва да се смени с нов. РЕМОНТИРАНЕТО МУ Е ЗАБРАНЕНО.

На фиг. 5.4 е посочен патронът за винтови прекъсвачи за напрежение до 220 V, използван най-често в електрическите битови и промишлени инсталации. Целият прекъсвач се състои от основа, към която се свързват проводниците от електрозахранването и към консуматорите (товара); патрон със стопяема нишка при претоварване и капачка, чрез която патронът се вкарва (монтира) към основата.

44

Основата, тялото на патрона и капачката са от порцелан, тъй като при претоварване могат да се загреят над 100о С. Проводникът от електрозахранващата мрежа се свързва задължително към металната пластина, поставена в центъра на основата (най-отдалечената точка сорямо мястото, от където се завива капачката). Патроните, посочени на фиг. 5.4 се състоят от 1 – индикатор, 2 –контакт метален за допиране до капачката, 3 – пружина, 4 – изолационна пластина за задържане на кварцовия пясък, 5 – кварцов пясък, 6 – порцеланово тяло, 7 – стопяем проводник, 8 – метален контакт, който се допира до основата. Индикаторите за оцветени в зависимост от тока, за който за оразмерени патроните и при прекъсване на 7 падат н капачката.. кварцовият пясък се поставя, за да се намали времетраенето на електрическата дъга, която се образува при изгарянето на проводника.

Маломощни предпазители (за токове до 6,3 А) за уреди се използват за напрежение до 500 V и конструктивно представляват стъклена тръбичка, в която е монтиран прегарящия проводник при късо съединение или претоварване.

Използването на винтови предпазители с патрон със стопяема нишка сега не се препоръчва и се избягва, тъй като сега има автоматични прекъсвачи със същите габаритни размери, които се навиват към основата без да се налага подмяна на патрона. Те имат в тялото си биметална пластина, която се деформира при протичане на ток, по-силен от указания в паспорта им. Тези винтови прекъсвачи са с многократно действие, защото при изстиване на биметалната пластина отново са готови за включване (фиг.5.5).

Автоматичните прекъсвачи, които изключват електрическата мрежа при претоварване или късо съединение се наричат още АВТОМАТИЧНИ ИЛИ ЗАЩИТНИ ПРЕКЪСВАЧИ.

Средномощни и високомощни прекъсвачи ( за токове над 50 А) се използват за напреженеи до 1000 V и служат за защита на кабели и уреди в големите комутационни и разпределителни уреди. Те се състоят от керамична основа и патрон с призматична форма. Тъй като нямат капачка, поставянето и изваждането на патрона се извършва със специална ръкохватка. Те се използват само в заключвани електрически табла.

Най-новите автоматичните прекъсвачи са с призматична форма и са задължителни при изграждането на новите инсталации, защото не позволяват да се получи директен или индиректен токов удар, тъй като са с клас на защита II. При тях повторното включване се осъществява чрез лостче (движение нагоре). Общият вид на автоматичните прекъсвачи (размерите могат да бъдат различни в зависимост от фирмата производител) е посочен на фиг.5.6.

Прекъсвачите се изработват в три класа – В за маломощни електродвигателите, С – за битови уреди и D – за мощни електродвигатели.

В защитните прекъсвачи за електрически двигатели са вградени термични и електромагнитни устройства, монтирани в едно тяло. Термичните (биметалните) прекъсвачи изключват при претоварване с известно закъснение, електромагнитните – изключват практически без закъснение при късо съединение.

Към автоматичните прекъсвачи се отнасят и автоматични прекъсвачи за защита от токове с нулева последователност (дефектнотокова защита – ID). Тази защита се използва за

45

изключване на електрическата мрежа при допир до тоководеща част. При тях конструктивно са обединени функцията на защитни прекъсвачи при претоварване и защита при допир. Тези прекъсвачи могат да се включват САМО в системите TN-S и TNC-S. Изключването на захранващата мрежа става преди прекъсвача.

На фиг. 5.7 е посочена принципната времетокова характеристика на изключване при късо съединение или претоварване.

На фиг. 5.8 е посочен начинът на свързване на дефектнотоковата защита , като със стрелка е посочена посоката, от която се предава енергията (захранването). Важно е да се запомни, че при сработване на дефектнотоковата защита се изключва (прекъсва) и неутралата N.

За защита от поражение от електрически ток (30 mA) и пожар (300 mA) се използва т.нар дефектнотокова защита. Дефектнотоковата защита се свързва веднага след електрическото табло, а отделните вериги се защитават от оретоварване и късо съединение чрез максималнотокови прекъсвачи.

46

Прекъсвачите за дефектнотокова защита са настроени за ток I∆N=30mA при защита от индиректен допир и за ток I∆N=300mA, за предотвратяване на пожари. Принципът им на действие се състои в сравняване на токовете, които протичат през фазовия проводник L и неутралата N (фиг. 5.9). При изправна електрическа инсталация разликата между токовете в двата проводника (L и N) е равна на нула. Двата тока създават магнитни потоци с противоположна посока във феритното тяло, върху което са навити и при еднакви по сила токове, общит магнитен поток е нула. При неравенство на токовете (от повреда на изолацията или при директен допир на човек до части под напрежение), в проводниците L и N се получава некомпенсиран магнитен поток, който индуктира в трета намотка променливо напрежение, което задействува изключващото устройство (то се намира вътре в дефектнотоковата защита).

5.5.Зануляване

Зануляване се извършва само при системи тип TN-C!

Зануляване се нарича свързването на части, подлежащи на защита срещу индиректен допир, с многократно заземената неутрала на мрежата. При мрежите тип TN-C неутралата и заземителния проводник са обединени и се отблеязват с означението PEN или N. При тази система неутралата е едновременно и защитен проводник! Зануляването и заземяването имат една и съща цел – защита на човек от токов удар.

Корпусите (телата) на всички уреди, които са от клас I, са свързани с отделно жило в захранващия кабел към заземяващите пластини на Шуко щепсела. При пробив в електрическия уред към корпуса, не се получава офазяване на корпуса, тъй като фазата, която би се появила върху металното тяло се отвежда към земята, тъй като заземителните пластини на шуко-щепсела са свързани електрически със заземителните пластини на шуко контакта, които са занулени или заземени. При това се получава късо съединение и предпазителите в захранващото табло изключват. След изключването на прекъсвачите, във веригата отсъства фазово напрежение и корпусът не е опасен при докосване.

47

Начинът на свързване на двупроводните линии (система тип TN-C) към шуко-контактите е като към едната букса на контакта се свързват фазовия проводник L, а към другата букса на контактите и заземяващата пластина се свързва неутралата (неутралният проводник) N – (фиг. 5.10, като електрическата връзка между защитната пластина и неутралата е осъществена от производителя).

При трипроводните линии (система тип TN-S) към едната букса на шуко контакта се свързва фазовият проводник L, към другата букса се свързва неутралата (неутралният проводник) N, а към заземяващата пластина се свързва защитният проводник PE (фиг. 5.11).

Все още съществуват контакти, които не са шуко, тъй като са по-стар и отдавна отменен стандарт. Такива контакти трябва незабавно да се сменят с шуко-контакти, тъй като те единствено дават възможност за осъществяване на електробезопасна работа, независимо от това дали са свързани към система TN-C или система TN-S!

Заземяващите (зануляващите) пластини са елстични. Те са разположени перпендикулярно на буксите, към които се вкарват щифтовете на шуко-щепселите. Двете стърчащи навън пластини са електрически свързани помежду си под капачката.

Свързването на захранването към контактите се извършва само от електроспециалист, който има най-малко трета квалификационна степен по електробезопасност!

Всяка „самодейност” е риск за живота и здраве!

Подвижните уреди (както при необходимост могат да се преместят от едно място на друго), чрез захранващите си кабели се свързват с трижилен проводник към съответния шуко щепсел. Тялото (корпусът) на електрическите уреди трябва да има трайна електрическа връзка с проводника от кабела, който е свързан със заземяващата пластина на шуко-щепсела. Този проводник е с жълто-зелена изолация. Връзката му с тялото на уреда се прави вътре в самия уред, а другия край на този проводник се свързва в шуко-щепсела към заземяващата пластина чрез винтова връзка. При включване на шуко-щепсела към шуко-контакта се реализира електрическа връзка, като тялото на уреда чрез неутралата или защитния проводник се свързва към заземяващата пластина на щепсела, която от своя страна е допряна до заземяващата пластина на шуко-контакта. Изпълнителните вериги на електрическата инсталация на уреда се

48

свързват към захранващата мрежа (контакта) чрез двата проводника на захранващия кабел, които са свързани към щифтовете на шуко-щепсела.

При зануляване на корпуса на осветително тяло, резбата на фасунгата задължително трябва да е свързана с неутралата.

5.6.Заземяване

Заземяване се нарича свързването на части, подлежащи на защита срещу индиректен допир, към земя чрез специално изведен проводник или директно свързване на частта към заземител. Много често заземяването се нарича защитно заземяване. Заземяването и зануляването от гледна точка на електробезопасност имат една и съща функция. Защитният проводник РЕ за разлика от неутралата N се свързва само на едно място към директно заземения звезден център.

Заземяването се разделя на:

1. Работно – свързване на звездния център на генератора на е.д.н. към земя;

2. Защитно – свързване чрез защитен проводник на части, които в нормални условия не са под напрежение, или свързване директно на тези части към заземител;

3. Мълниезащитно.

Заземителите се разделят на естествени и изкуствени. Сега не се разчита на естествените заземители като водопроводни тръби, метални конструкции на сграда и т.н., тъй като части на водопроводни и топлофикационни инсталации се изпълняват с пластмасови тръби. Използваните изкуствени заземители се разделят на линейни, площни, хоризонтални, вертикални и др., според конфигурацията си и начина на поставяне.

Около работния заземител потенциалът на земята не е нула. При протичане на ток през работния заземител, поради съществуващото съпротивление на заземителя спрямо земята, около него се образува зона, която има напрежение. Между краката на човек, попаднал в тази зона се получава напрежение, което се нарича крачно US. Как се изменя това напрежение в радиус около заземителя е посочена на фиг. 5.12. Тази точка от земята, която е на достатъчно голямо разстояние от заземителя се приема, че има нулев потенциал и се нарича неутрална земя. На фиг. 5.12. с 1 е отбелязан заземителят, с 2 – посоката на заземителя, с 3 – неутралната земя, с UE е посочено напрежението на заземителя, а с US – крачното напрежение, което може да е опасно за човек. Зоната 3 около заземителя се загражда задължително.

Заземяване към тръбите на водоснабдяването и топлофикацията е забранено, тъй като те нямат гарантиран нулев потенциал. При пробив в други електрически уредби, свързани към такива тръби, съществува опасност от токов удар при докосването им (индиректен допир)!

В ЕДНО И СЪЩО ПОМЕЩЕНИЕ Е ЗАБРАНЕНО ЕДНОВРЕМЕННО ЗАЩИТНО ЗАНУЛЯВАНЕ (TN-C) И ЗАЗЕМЯВАНЕ (TN-S)!

49

Корпусите на всички неподвижни по месторазположение големи машини (електродвигатели, стругове, фрези и т.н.) се заземяват задължително, като свързването им към заземяващия проводник (най-често метална шина) е индивидуално (паралелно). При последователно свързване на заземителните проводници към апаратурите има опасност от непреки токови уреди, ако при някоя апаратура има вътрешен пробив, а в следствие на прекъснат заземителен проводник тялото й ще остане под напрежение спрямо земята.

Агрегатите за променливо напрежение трябва да са на разстояние над 10 m от лесно запалими предмети и се заземяват предварително преди пущането им в действие.

Всяко заземяване, променливотоково или постояннотоково, се прави отделно в зависимост от изискванията на електрическите инсталации – повторно, работно, технологично, срещу попадане на мълнии и т.н.

Осветителните лампи се включват чрез ключ, поставен на фазовия проводник, а при необходимост (работа в повишена особена опасност или извън помещенията) се заземяват металните тела, в които са вградени. По принцип електрическите ключове се поставят извън помещения с повишена влажност.

Изравняване на потенциалите се извършва за намаляване или отстраняване на потенциални разлики между масивни електропроводящи части чрез медни проводници или стоманени ниши. Означаването на проводниците за изравняване на потенциалите е РА. Местата за свързване на проводниците за изравняване на потенциалите трябва да са достъпни за изпитване и контрол. В слушай, че проводниците са изолирани, изолацията им трябва да бъде оцветена жълто-зелено.

50

Изравняването на потенциалите засилва ефективността и мерките за защита срещу индиректен допир в резултата на корпусни съединения. То е необходимо да се извършва поне на едно място във всяко строително съоръжение, в което има електрически уредби. В многоетажни сгради се прави многократно изравняване на потенциалите (на много места).

5.7. Защитно разделяне

Защитното разделяне е начин за защита срещу индиректен токов удар чрез разделителен трнасформатор. То се използва главно в строителството. При защитното разделяне е осигурено сигурно галванично разделяне на незаземената вторична намотка на трансформатора от заземената първична намотка на трансформатора (токовия кръг на монофазната мрежа е винаги с един заземен проводник). Използваните разделни трансформатори трябва да бъдат с клас на защита II. Разделителните трансформатори се използват за свързване САМО на един консуматор. Дори при електрически пробив вътре в уреда, човек, който работи с него не получава електрически удар, защото проводниците, свързани към вторичната намотка не са заземени. За по-голяма сигурност, ако тялото на използвания уред е метално, то задължително се заземява чрез захранващия кабел.

Напрежението на който и да е от двата проводника, включени към вторичната намотка на разделителния трансформатор към земя е нула!

5.8.Защита от атмосферно и статично електричество

Защитата от атмосферно електричество се извършва чрез мълниезащитни инсталации, които се състоят от мълниеотвод, свързващи го с метални въжета (стоманени ниши или медни въжета със сечения над 32 mm2) със заземителни листове, поставени в земята. Мълниеотводът може да е метален прът (за сгради с наклонен покрив или метална мрежа за сгради с плосък покрив. Мълниеотводът защитава площ с радиус равен на височината на сградата. (мълния е правилното наименование, а не гръмотевица или светкавица). Последните две наименования акцентуват върху проявите на мълнията – звук или светлина.

За професионални апаратури, върху кабелите се поставят т.нар катодни отводители. Те преставляват устройства, които отвеждат към земя възникналите високоволтови индуктирани напрежения в жилата на кабелите вследствие на индуктираното електромагнитно поле при мълния. Те се свързват между заземителните устройства и метална обвивка на кабелите. За предпазване от пренапрежения между жило на кабел и изолация, както и между жилата на захранващите проводници и земя се използват варистори.

Проблем в някои помещения е възникването на статично електричество вследствие на наелектризирането на отделни части, вкл. и облекло, особено ако е синтетично. При допир до заземително устройство се получава искра вследствие изравняване на потенциалите. Това е особено опасно при работа с полеви трнзистори и интегрални схеми. При монтажници на електронни апаратури с такива полупроводникови устройства, е необходимо монтажникът да бъде сигурно заземен със специални приспособления.

51

За хора, които работят в условия, при които се получава статично електричество е необходимо носенето на специално работно ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРОВОДИМО ОБЛЕКЛО И ОБУВКИ, а подовете да бъдат проводими и заземени!

При производството и обработка на някои материали, например изолационно фолио, вследствие триенето им в различни неметални и метални незаземени части, върху повърхността им също възникват високи статични напрежения, които са опасни за човек. За отвеждането им към земя се използват заземени метални гребени и проводима гума, които непрекъснато се допират до фолиото, с т.н. антистатични материали. Понякога се повишава изкуствено влажността на въздуха в работни помещения или се използват йонизатори, които намаляват потенциалната разлика между статично наелектризираните части и земята. Този проблем е особено важен и при транспортирането на течности в цистерни. В бензиностанции задължително се прави електрическа връзка между тръби, които са свързани с фланци.

5.9.Определяне съпротивлението на заземяване и специфично съпротивление на почва

Съпротивлението на заземяване на заземителните устройства се измерва само при променлив ток, тъй като земята е ограничен диелектрик (при постояенен ток се поляризова). Честотата на напрежението, с което се прави измерването не трябва да бъде равна или кратна на 50 Hz, за да се избегне влиянието на блуждаещите токове, които се появяват между металните предмети (предимно тръби), когато са заровени в земята и са под различни потенциали. Измерванията се правят по четириточкова или триточкова схема, за да се избегне влиянието на присъединителните проводници и връзките между тях, тъй като съптротивленията са малки. Като измервателни уреди се използват променливотокови омметри.

Заземителят е метален лист (от медна, стоманена или поцинкована ламарина, но никога алуминиева) или стоманен винкел, към който е осъществен постоянен електрически контакт (обикновено чрез заварка) към стоманена шина или медно въже. Металният лист се поставя на дълбочина над 2 m (счита се, че на тази дълбочина има постоянна влажност), а електрическия му извод е на височина 2 m над повърхността на земята. Връзката между мълниезащитните заземяващи устройства се прави с метални планки.

Пределно допустимите норми за различни видове заземявания се посочват в съответните технически документации, но съпротивлението на който и да е заземител не може да бъде над 10 Ω.

Преди измерването се прекъсва електрическата връзка между заземителните шини и проводниците, свързани с тях, като след измерването тази връзка се възстановява.

ГЛАВА 6. БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ. СРЕДСТВА ЗА МОБИЛНИ КОМУНИКАЦИИ. ОФОРМЯНЕ НА САНИТАРНО-ЗАЩИТНИ ЗОНИ

6.1.Общи сведения

52

Електромагнитното поле (ЕМП) е особена форма на материята, посредством която се осъществява взаимодействието между електрически заредениете частици на веществото. Физическите причини за съществуването на електромагнитното поле са свързани с това, че изменящото се във времето електрическо поле Е поражда магнитно поле Н, както и обратното. Електромагнитното поле се характеризира с интензивност, честота (дължина на вълната), амплитуда, фаза и поляризация.

Ние сме непрекъснато в среда, в която има електромагнитни полета с най-различна честота и интензитет. Влиянието на електромагнитните полета се анулира ако сме в плътна и заземена Фарадеева клетка. При нея, електромагнитните полета индуктират в металните повърхности токове, които се отвеждат пряко в земята.

Днес е всеобщо признато, че ЕМП, както в нискочестотния обхват, така и във високочестотния обхват, оказват въздействие върху човешкия организъм. Има големи различия в мненията по въпроса при какъв интензитет на полето и при какво времетраене на неговото въздействие може да се очакват последици за човешкото здраве и точни какви механизми в тялото може да се задействат под влияние на ЕМП. Това се дължи на факта, че очевидно някои хора са значително по-чувствителни към ЕМП, отколкото други.

Източници на електромагнитни полета, които имат въздействие върху човека са:

1. Далекопроводи и уредби за високо и ниско напрежение;

2. Уредби за индукционно и диелектрично нагряване;

3. Радио-телевизионни предавателни станции и радиолокационни станции;

4. Електромедицинска техника;

5. Комуникационни системи (мобилни станции и апарати).

При измервания на електромагнитното поле се измерва интензитета му Е, VM и магнитната индукция В, Т (понякога интензитета на магнитното поле Н, А/m). Най-често се измерва електрическия интензитет на полето Е.

ЕМП са най-опасни за мозъка, ендокринната, сърдечносъдовата и половата система на човека. Особено силно е влиянието на полетата с висока честота, тъй като те въздействат топлинно и специфично върху организма. Разликите в електрическите свойства на кожата, мускулната тъкан, подкожните тлъстини и др., влияят съществено върху разпределението на погълнатата от тялото енергия и физиологичните промени в тях. Вълните от милиметровия диапазон се поглъщат от кожата, тези от сантиметровия обхват – от кожата и подкожните мазнини, тези от дециметровия обхват – от вътрешните органи, а вълните от метровия обхват минават през тялото.

Въпреки интензивните проучвания в тази насока, все още няма общоприети допустими стойности на въздействие. Сега възприетите принципи за намаляване на влиянието на ЕМП върху човешкия организъм се заключават в намаляване на експозицията (времето за въздействие), мощността на предавателя и създаването на санитарно-защитни зони.

53

Въздействието на ЕМП, в зависимост от честотата им върху човек, се разделя на: при честоти до 30 Hz и над 30 Hz (диапазонът се подразделя на два поддиапазона – от 30 kHz до 300 MHz и над 300 MHz).

6.2.Мерки за осъществяване на техническата безопасност при електромагнитни полета

Мерките за защита от електромагнитни полета зависят от интензитета и честотата им, както и от това какъв е източникът им – стационарен или мобилен (подвижен).

В зависимост от разстоянието от източника на електромагнитното поле се разглеждат две зони – близка (разстоянието от източника до човека е по-малко от дължината на вълната) и далечна (разстоянието е по-голямо от трикратната дължина на вълната). В първия случай – интензитетът на полето намалява с разстоянието обратно пропорционално на втора или трета степен. Защитата се осъществява чрез Фарадееви клетки. При втория слушай – интензитетът на полето намалява обратно пропорционално на разстоянието. В този случай защитата се осъществява с хигиенно-безопасни зони.

Трябва да се отчита, че променливите магнитни полета проникват и през твърдите вещества, като стени, стъкло и др., докато електрическите полета се отслабват особено силно от електропроводящи заземени части (материали).

6.2.1. Електромагнитни полета с честота до 30 kHz

При тези честоти, с увеличаване на напрежението нараства и интензитетът на електрическото поле. Такава зависимост не може да се открие по отношение на магнитната индукция, тъй като нейните стойности силно зависят от моментната консумация на електроенергия и по-малко от напрежението на системата. Максималните стойности на магнитната индукция са най-високи при по-ниските напрежения, което се дължи на по-големите стойности на електрическия ток, консумиран в системата.

Допустимият интензитет на електромагнитното поле Е в жилища е 10V/m, а за магнитните полета допустимата стойност на магнитната индукция е 200 nT.

Защитата от действието на електромагнитни полета за работещи в подстанции се осъществява с намаляване на времето на престой в обсега им и носенето на предпазно работно екраниращо облекло, изработено от електропроводяща материя, както и носенето на електропроводящи обувки, стъпващи на електропроводящ заземен под. Пребиваването на хора продължително време, особено на разстояние под 5 m в близост до електропроводи за високо напрежение не е препоръчително. Препоръчва се кабелите за ниски напрежения да са в заземен екран.

Напоследък се обръща по-голямо внимание на електромагнитното поле с честота 50 Hz, като има сведения, че там най-голямо влияние върху човек оказва магнитната му съставка.

Енергоспестяващите технологии намаляват влиянието на електромагнитните полета, поради намалената електрическа мощност, използвана от косуматорите.

54

6.2.2. Електромагнитните полета с честота над 30 kHz.

В поддиапазона от 30 kHz до 300 MHz

Таблица 6.1

Честотен обхват Допустимо ниво, V/mОт 30 до 300 kHz 25От 0,3 до 3 MHz 15От 3 до 30 MHz 10От 30 до 300 MHz 3

В поддиапазона над 300 MHz – допустимото ниво е плътността на потока на мощността S, която не трябва да бъде по-голяма от 100 W/m2.

За защита на хората от въздействието на електромагнитното поле се намалява времето за пребиваването им в зоната на въздействие на силни полета и/или увеличаване на разстоянието до източника им.

За отслабване на въздействието на електромагнит$ните полета се използват отразяващи и поглъщащи екрани.

Отразяващите екрани са изработени от метали – желязо, мед, алуминий и сплавите им, във формата на листове, решетки, тръби. Колкото са по-малки квадратчетата на мрежите и колкото е по-дебел металът, от който са изработени, толкова защитните свойства на мрежата са по-добри. Размерите на клетките зависят от дължината на вълната. Колкото тези размери са по-малки, толкова до по-къси вълни (по-високи честоти) могат да се използват.

Отрзяващите екрани трябва задължително да са заземени, като заземяването е необходимо да бъде така направено, че да не се създават отразени електромагнитни полета, които вторично да въздействуват на човека.

Поглъщащите екрани са еднослойни и многослойни, като вторите са по-добри. Понякога се използва комбинацията от отразяващи и поглъщащи екрани. В този случай отразяващият екран трябва да бъде поставен в противоположна посока на източника. В табл. 6.2. са посочени някои от използваните поглъщащи материали, както и честотният диапазон, в който се появяват техните поглъщащи свойства, коефициентът на отазяване по мощност и затихването на преминаващата мощност.

Таблица 6.2

Материал Дължина на вълната, mm

Коефициент на отражение по мощност, %

Отслабване на преминаващата мощност, %

Гумени килими 8-40 1-2 98-99Магнитодиелектрици 8 1-2 98-99Стиропор 8-1000 1-2 98-99Феритни пластинки 150-2000 3-4 96-97

55

Тъй като електромагнитните полета проникват и през прозорците, и през вратите, за намаляване на въздействието им, стъклата се метализират двустранно (при това не се губи прозрачността на стъклото), като задължително се заземяват.

Поглъщащи свойства имат и почти всички строителни материали. Няма права пропорционалност между дебелините на различните материали и затихването, което внасят, така че при осредняване за една единица дебелина се получават само ориентировъчни стойности. Затихването на електромагнитното поле от строителни материали е посочено в табл. 6.3.

Таблица 6.3

Материал Дебелина, cm Затихване, dBТухлена стена 70 16Шлакобетонна стена 46 14.5Стена с хоросан или с дървени прегради

15 8

Дъски 3.5 5Прозорец с двойни стъкла, силикатно стъкло

- 7

Посочените стойности за дебелина на материалите в табл. 6.3 са посочени с оглед реалните им изпълнения.

При оценка на безопасната работа около източници на електромагнитни полета трябва да се има предвид, че храстите, дърветата, къщите и моторните превозни средства също допринасят за затихването на електромагнитните полета.

6.3.Средства за мобилни комуникации

Широкото навлизане на мобилните връзки в живота изисква отделното разглеждане на влиянието им върху човека. Те работят при честота над 300 MHz. Тук накратко ще разгледаме влиянието на т.н. базови станции и самите мобилни апарати (много често неправилно наричани у нас GSM).

Базовите станции (наричани често КЛЕТКИ), по-точно антените им, се поставят на височина 10 – 100 m над повърхността на земята. Мощността им не е постоянна във времето, поради зависимостта им от обслужваните абонати (най-голяма мощност се излъчва от тях през деня, а най-малка – през нощта). Плътността на потока на полето се изменя не само от разстоянието до абоната, но и от височината му спрямо земята, като е най-малка до земната повърхност. Под антените на базовите станции се поставят заземени екранирани метални плочи.

Мобилните апарати не излучват само в периода на използването им. Те не излъчват само, когато е изключено захранването им, тъй като дори да са изключени, през известни периоди от време на време се осъществява автоматична връзка между тях и базовите станции. Излъчваната мощност зависи от разстоянието до базовата станция, като тя е най-голяма след избиране на номера на

56

търсения абонат до реализиране на връзката. Колкото това разстояние е по-малко, толкова излъчваната мощност е по-малка (това се регулира автоматично). Максималната им излъчвана мощност е до 1 W.

Допуснатата мощност на излучване, която не води до физиологични промени в човешкия организъм е приета за 2 W/kg. Тази норма е условна, защото различните части на човешкия организъм имат различна степен на уязвимост. В случая електромагнитната мощност „товари” мозъка. Доказано е, чрез проследяване формата и големината на мозъчните импулси, че човешкият организъм се влияе от излъчването на мобилните апарати. Изменението на биоелектричната активност на мозъка се запазва 15-20 min след спиране на разговор. Вълните с честота над 300 MHz влияят пряко на човешките клетки.

Поради огромните удобства, които създава мобилната връзка е изключено тя да бъде ограничена, дори и по здравословни причини. Затова се търсят подходящи методи за намаляване на въздействието й върху човек.

Сега се препоръчва намаляване на въздействието на електромагнитното поле на мобилните апарати чрез:

1. Ограничаване на използването им (да не се използват без необходимост);

2. Намаляване на времето на използването им (да не се говори повече от 5 min);

3. Увеличаване на времето между два разговора (да не е по-малко от 10 min);

4. Ограничаване използването им от деца;

5. Използване на мобилни апарати с малка мощност;

6. Поставянето на антената върху центъра на купето на автомобил и използване на системата „hand-free”

6.4.Оформяне на санитарно-защитни зони

Предотвратяването на злополуки и нежелателни въздействия от ЕМП е най-важната дейност за човека, както при изпълнение на служебните му дейности, така и за защита на околните. За това около всички опасни места се създават санитарно-защитни зони (СЗЗ), които надеждно се ограждат по височина и се поставят предупредителни надписи. Колкото по-опасно е от гледна точка на риска дадено място, толкова изискванията по техника на безопасност са по-строги.

Оформянето на СЗЗ е особено важно при мощни предаватели и височестотни уредби. Лицата, които ги обслужват, трябва да имат не по-ниска от трета квалификационна група по техника на безопасност. Допускането на странични лица (несвързани с експлоатацията им), дори и инструктирани, е забранено. СЗЗ се оформя така, че допустимата мощност, излъчвана от съответните апаратури, да е под съответните норми извън оградите.

57

Там, където оформянето на СЗЗ е затруднено поради технологични причини (например около високоволтови далекопроводи), се правят свободни от висока растителност и постройки зони, които явно се означават, че пребиваването в тях е нежелателно. Ширината на тези просеки в двете посоки около далекопроводите е в зависимост от напрежението в тях, но не може да бъде по-малка от 5 m спрямо проекцията на последния проводник върху земята. Продължителното пребиваване в такава просека е недопустимо. В тази зона са забранени каквито и да е строително-монтажни работи, складиране на материали, паркиране на МПС и т.н. Около източниците на високочестотни полета също се изграждат СЗЗ. Всички метални части, с изключение на излъчвателите (антените), се заземяват.

Към оформянето на СЗЗ се отнася и това около машини и съоръжения във и извън помещения, което налага недопускането на неинструктиран персонал в тях. Границите на зоните трябва да бъдат извън габаритните размери на машините и съоръженията, които представляват реална опасност. Те се оформят със здрави огради и са трайно маркирани с контрастни бои. Същото се отнася и за помещения, където поради технологични причини има товарен транспорт.

Локални СЗЗ се оформят не само за защита от електромагнитни полета. В или извън помещенията, на капаците над въртящи се части се слага и електрическа блокировка, така че при демонтирането им се изключва и електрическото захранване и няма опасност от травми при допир до въртящи се части, особено циркуляри за рязане и други подобни.

Оградите трябва да са здрави, неплътни, за да има добра видимост при приближаване на странични лица. Забранено е стоенето под товарно-разтоварни съоръжения, както и в зоните на въможните падания. Площадки за редовно извършване на товарно-разтоварни дейности не се устройват на места със земен под. Преходните мостове и преносими рампи за преминаване на ръчни колички трябва да са широки над 1 m при еднопосочно движение и не по-малко от 1,5 m, при двупосочно движение. Наклонът им трябва да бъде до 300 и трябва да имат парапет с височина над 1 m. Строителните площадки в населени места се заграждат с плътни огради с височина над 1,8 m.

Почистването и поддържането на района става само по определен график и то при напълно спряло действие на машините и съоръженията. Периодично, но не по-рядко от веднъж на шест месеца, се прави проверка за здравината на оградите и състоянието на маркировката. Конкретните възможности за оформянето на хигиено-безопасните зони зависят от естеството на технологичния процес.

58

7. ГЛАВА БЕЗОПАСНОСТПРИРАБОТАС . ЕЛЕКТРОХИМИЧНИУРЕДИИХИМИКАЛИ ПРАВИЛА

, ЗАРАБОТАПРИТОВАРИ КУРИЕРСКИИПОЩЕНСКИ. УСЛУГИ БЕЗОПАСНОСТПРИПОЛАГАНЕИРЕМОНТ

НАКАБЕЛИ7.1.Общи сведения

Безопасността при работа с електрохимични уреди (най-често акумулаторни батерии) и химикали се гарантира от стриктното спазване на предписанията за работа с тях. В работните и складовите помещения, в които те се съхраняват и се работи с тях, задължително трябва да има принудителна вентилация (аспирация), препарати за оказване на долекарска помощ (аптечки) и указания за използването им.

Всички работи с химикали се извършват само от обучени лица, облечени в защитно облекло (химически устойчиви костюми) и лични предпазни средства (защитен щит за лицето, гумени ръкавици и каска).

7.2.Безопасност при работа с електрохимични уреди и химикали

Зареждането и съхраняването на акумулаторни батерии (наричани често само акумулатори) се прави в различни помещения, които трябва да са облицовани с фаянсови плочки, включително и подът, за да може бързо и лесно да се измиват. В тези помещения трябва да има изградени отделни аспирационни уредби.

Обслужването на токоизправителите за зареждане на акумулаторни батерии се извършва само след изключването им от захранващата електрическа мрежа и изходящата му страна чрез прекъсвачите за променлив и постоянен ток. Захранването им от мрежовото напрежение става чрез разделителни трансформатори. Забранено е да се свалят капаците им, когато са в работен режим.

В акумулаторните помещения и техните предверия не се пуши, забранено е да се влиза с огън, да се съхраняват и използват хранителни продукти и да се използват електронагревателни уреди. На вратите на акумулаторните помещения се поставя надпис „Акумулаторно помещение” и табелки „Пушенето забранено”, „Огнеопасно”, „Не влизайте с огрън”.

Вратите на акумулаторните помещения се затварят със секретни брави, които се отварят отвън с ключ, а отвътре - без ключ (с дръжка).

Акумулаторните батерии с киселинен или основен електролит се съхраняват и обслужват в отделни помещения, в които не трябва да се държат други вещества и предмети. Те се съхраняват в плътно затворени стъклени или устойчиви на химикали пластмасови съдове, положени в метални или дървени касетки или в изплетени кошове, разположени върху пода на един ред, без пряка слънчева светлина, при температура до 40оС. По този начин се съхраняват и празните съдове.

59

На съдове задължително се поставят устойчиви надписи за тяхното съдържание. Забранено е в помещенията да се съхраняват съдове без такива надписи.

Пренасяне на съдове с киселина или основа трябва да се извършва от две лица с помощта на специална носилка. За подобряване устойчивистта му, съдът трябва да е така разположен, че да е закрепен на 2/3 от височината му.

За да се предотврати разплискване на химикалите, наливането и излизването им става само чрез приспособления за закрепване и наклоняване на съдовете или чрез специални ръчни помпи.

Изключително строго трябва да се спазват препоръките, давани от производителите, за несъвместимостта при съхранение на химичните вещества.

Приготвянето на киселинен електролит (най-често сярна киселина) става в съд, в който най-напред се налива дестилирана вода. След това във водата бавно и внимателно се налива неразредената киселина. ПРИГОТВЯНЕТО НА ЕЛЕКТРОЛИТ ПОСРЕДСТВОМ НАЛИВАНЕ НА ВОДА В КИСЕЛИНА Е АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО, тъй като реакцията силно екзотермична и има опасност да се получат пръски от електролита, които причиняват изгаряния.

Забранява се и приготвянето на електролит чрез директно наливане на киселина в големи съдове, предназначени за съхранение и транспортиране.

Доливане на дестилирана вода в акумулаторните се извършва с повишено внимание и се допуска само за гъстотата на електролита.

Безопасността при работа с леснозапалими течности е в пряка връзка с противопожарните изисквания. По принцип, леснозапалими течности са по-леки от водата и затова е забранено гасенето им при пожар с вода. Поради ниската им пламна температура и специфичната им миризма, както и за предпазване от взрив, те винаги трябва да са в надеждно затворени съдове. Нови или използвани леснозапалими течности НИКОГА не се излизват в канализацията заради опасност от пожар. За избягването на създаването на статични електрозаряди никога не се изсипват лесногорими течности направо. Това става чрез накрайник (маркуч), чийто край е на разстояние 0,20 m от дъното на съда или наливаната тчност да се стича по стените на съда. Металните съдове трябва да са задължително заземени.

7.3.Правила за работа с товари и при куриерски и пощенски услуги.

Масата на пренасяните товари трябва да е съобразена с физиологичните норми и правила за ръчна работа с тежести. Допустимата маса за пренасяне от човек при единични товари е 50 kg за мъже и 15 kg за жени. Разрешената дължина на пътя за ръчно пренасяне е до 30 m за мъже и 20 m за жени. При изкачване на стълби се приема, че едно стъпало отговаря на усилията за пренасяне на товар на разстояние 1 m. При пренасяне на товари до 30 m (САМО ЗА МЪЖЕ) не се позволява пренасянето на повече от 6 000 kg на смяна, като времето между отделните операции да не е по-малко от 30 s. При извършване на чести, повторими операции с честота на една операция в минута, масата на пренасяния товар не трябва да превишава 5 kg за жени и 11

60

kg за мъже. При честота на операциите до две в минута, посочените допустими натоварвания се намаляват наполовина.

Работа с товари над 50 kg се извършва само механизирано. По изключение, товари до 300 kg се пренасят от група лица, но отделно падащия се товар на всеки от тях е до 50 kg. между дъното на товара, който се хваща отдолу и подложката, върху която е поставен е необходимо разстояние от 50 mm. Товари не се вдигат и пренасят за обвързващите ги средства , когато не са предназначени за това. Вагонетки се бутат само отстрани.

Ръчна работа с тежести не се възлага на бременни жени и родилки до 6-ия месец след раждането, както и на лица до 16 години.

Правилният начин за индивидуално хващане и вдигане на товарите, както и пренасянето им (с приклякване и последващо изправяне), е посочен на фиг.7.1. Този начи е задължителен, за да се избегнат професионални болести.

Фигура 7.1

При ръчна работа с тежести предварително се прави план за пренасянето им. Работещите трябва да със специални обувки със защитени бомбета срещу изпускане на товара. Не се препоръчват резки движения и усуквания на тялото при пренасяне, като по-тежката част от товара трябва да бъде по-близо до тялото. Товарите се повдигат от ниво не по-ниско от височината на коленете и не по-високо от раменете (до 2 m)..

Суровините, готова продукция, транспортни и други технически средства се съхраняват на разстояни по-голямо от 1 m спрямо електрически табла и ревизионни шахти на канализацията. Не се разрешава открито полагане на преминаващи електрически кабели през складови помещения. Вътре в склад, срещу вратата му се прави пътека с ширина 1 m. Материали без стелажи се подреждат на фигури с височина до 2 m и площ до 100 кв.м.(ако нямапожарогасяща стационарна инсталация). Паркиране и ремонт на товарно-разтоварни средства не се прави в складовете.

61

Складирането на пратките (товарите, колетите) трябва да става само на определените за това места. Складовете трябва да бъдат снабдени с подходящи здраво закрепени към пода и стените стелажи. По-тежките стелажи се поставят на пода или на най-близката до пода лавица, а най-леките – най-отгоре. Разстоянията между вертикалните опори на стелажите трябва да бъдат до 0,6 m. Размерите на товарите трябва да бъдат съобразени с това разстояние. Колетите (товарите) трябва да се държат отдолу, като никога не трябва да се хващат за опаковъчните въжета. При това не се позволява: оставяне на товарите в неустойчиво положение; хващане и пренасяне на товарите за обвързващите ги средства; стоенето под или близо до повдугащи товари; повдигане, спускане или транспортиране на хора върху захватните приспособления (при работа с повдигащи съоръжения или електро и мотокари) или върху товара.

Не се повдигат товари с неизвестно тегло, а повдигнатите товари не се направлпват с ръце.

Ако товарите се пренасят с високоповдигащ кар (електро- или мото-), е забранено да се стои под товара, а самият кар не трябва да се придвижва със скорост по-голяма от 5 km/h.пренасянето на товари с обтегач трябва да бъде на най-малка земята. Хората, обслужващи кати с повдигачен механизъм трябва да са задължително с каски. Абсолютно е забранено да се превозват хора с транспортни или други превозни средства, непредвидени за тази цел. При използване на мотокар или електрокар за теглене на товарни колички се препоръчва пътят да бъде предварително очертан, а броят на товарните колички не трябва да бъде повече от пет.

Забранено е поставянето на колетни пратки извън габаритите на стелажите. При манипулиране с товари на височина, товарачите трябва да носят ударозащитни каски. Между рафтовете се осигурява проход с ширина не по-малка от 1 m. Поставянето и свалянето на колетни пратки на/от горните рафтове (стелажи) се извършва със здрави и устойчиви преносими стълби с височина до 700 mm. Подреждането на пратки една върху друга се допуска до височина 1,5 m, а на гаровите перони – до 1 m, като най-отдолу се поставят най-устойчивите и тежки колетни пратки. Допустимата маса на чувалите за пренасяне на писмовна кореспонденция е до 15 kg, максималната маса на вътрешните колетни пратки е 15 kg, а когато съдържанието е неделимо – до 20kg. За международните колетни пратки допустимата маса е 31,5 kg. При надвишаването на посочените по-горе норми е необходимо пратките да се пренасят от двама души. Винаги е за предпочитане да се ползват колички, които намаляват усилията за пренасяне. Количките трябва да се бутат а не да се дърпат.

Чантите на пощальоните и куриерите не трябва да тежат повече от 6 kg при наличие на опорни пунктове и 15 kg – в останалите случаи, като върху тях трябва да има поставени светлоотразителни знаци.

Пощальоните и куриерите е необходимо да бъдат инструктирани за възможни опастности в района им и за спазване на Правилата за движение.

Особено внимание трябва да се обръща на помещенията, в които има транспортни ленти за внасяне и изнасяне на пощенски пратки, както и при пощообработващите машини. Около тях трябва да има ясно очертани зони, в които не се допускат странични лица. Товаренето и разтоварването на транспортни ленти става само хоризонтално. При необходимост трябва да се изградят здрави защитни прегради. Всички въртящи се части трябва да бъдат затворени със

62

защитни капаци, които да бъдат така подсигурени, така че при свалянето им, ако не е изключено захранването, то да се изключва аварийно. При пускане на транспортните ленти трябва да има звуков сигнал, повишаващ вниманието на околните служители. Освен бутони за пускане и спиране на транспортната лента, трябва задължително да има и авариен бутон, който принеобходимост да ги спира, като едновременно изключва цялото захранване. Промяната на посоката на движение на лентовите транспортьори става само при напълно спряла лента. Качването на хора върху транспортните ленти, когато са спрели, дори когато са в ремонт, е забранено.

При използване в складове и други обекти с голяма площ, пътят на превозните средства трябва да бъде ясно очертан, като работещите се инструктират да го пресичат по най-краткия и бърз начин.

Размяната на товари при пощенските вагони се извършва само при напълно спрели превозни средства. Широчината на рампата трябва да е над 3,5 m. Ако има разлика във височините между пода и вагона и платформата на електрокара или количките, трябва да се поставят дъски или плотове с дебелни над 40 mm и ширина на 0,8 mm. При ръчно транспортиране на товари с количка, те трябва да се обслужват най-малко от двама човека. Не се допуска пренасяне на пощенски пратки под и през стощи на коловоз вагони. Обслужващият персонал в пощенските вагони трябва да е най-малкок от две души. Начинът на подреждане на пощенските пратки и манипулирането с тях в пощенските вагони е същото както и в пощенските съоръжения. При използването на контейнери е необходимо да се спазва ограничението за максималната носима маса на контейнерите.

7.4.Безопасност при полагане и ремонт на кабели

Полагането на кабели в земята се извършва в специални бетонни блокове, в които има цилиндрични канали или в тръби от PVC. В много редки случаи се поставят кабели направо в земни изкопи. В този случай те се полагат на дъното на изкопа върху слой от фин пясък с дебелина от 10 cm. Кабели, поставяни в PVC тръби или директно поставяни в земята кабели, се покриват със защитни черупки или тухли. Над тях се поставят пластмасови яркооцветени ленти за сигнализиране при ремонтни работи. Кабелният изкоп е с дълбочина над 0,7 m. Земекопните машини работят на разстояние над 0,5 m от края на изкопа. Изкопни работи над кабелни трасета и около тях се правят само с разрешение на организацията, която ги експлоатира. Механизирано отнемане на почвата се прави до дълбочина 0,3 m., като при дълбочина над 0,4 m, ръчната работа се извършва с повишено внимание.

Кабелният изкоп се разполага в съответствие с предписаните в строителния план кабелни трасета в свободни от пътища участъци. При дълбочина над 1,5 m се поставят в изкопа задължително стълби широки над 0,7 m, които трябва да стърчат над 1 m от повърхността на земята. Върху широки изкопи се слагат дървени масивни плотове с перила високи над 0,8 m за безопасното им преминаване. Изкопът се прави така, че изкопаната пръст се изхвърля на разтояние най-малко 30 cm от него.

Съобщителните кабели се поставят над топло и водопроводи.

63

За свързването на кабелите се оформят железобетонни кладенци с размери, позволяващи нормална работа при свързването им и в ремонт.

При въздушни електропроводни линии до 1000 V, разстоянието от най-ниско разположените проводници до повърхността на земята при най-голямо провисване е не по-малко от 6 m за всяка местност. Кастренето на дървета около тях се прави само при изключено напрежение. Разстоянието по вертикала от най-ниско разположените проводници на въздушните мрежи за НН при най-голямо провисване до пресичането на проводници за съобщителни линии е най-малко 1,25 m, а до носещите въжета или контактните проводници на трамвайни и тролейбусни мрежи – 1,5 m.

При ремонт на кабелите трябва да се прекъсне захранването от двете им страни. Задължително се прави проверка за отсъствие на напрежение в кабелите чрез „пробождане”. Ако кабелите са с метална обвивка, тя не трябва да се използва като неутрала или земя, тъй като тази метална обвивка (обикновено оловна или от стоманени ленти) има значително по-малка елетропроводимост от тази на жилата.

Работата при поставяне или ремонт на кабели се съобразява с околната температура. При температури под минус 100 С, полагане и ремонт на кабели се прави само при аварийни случаи.

Работа върху стълбове се извършва само с предпазни колани и каски. Кабели за временни уредби се поставят така, че да се изключи механично въздействие върху тях и да не пречат на движението.

8. ГЛАВА ПЪРВАДОЛЕКАРСКАПОМОЩ8.1. Общи сведения

Първа долекарска помощ е съвкупност от прости, но достатъчно целесъобразни и ефективни действия за спасяване на живота на пострадалите и предотвратяване развитието на възможни рискове за здравето им. Тя се оказва от тези хора, които са най-близко до пострадалите хора, докато пристигне „Спешна помощ”. Колкото по-бърза и по-квалифицирана помощ е оказана, толкова по-малки са вредите и последствията за здравето на пострадалия.

Долекарската помощ задължително се провежда в случаите, когато дишането е недостатъчно и/или сърдечната дейност (липса на пулс) на пострадалия са спрели. Винаги трябва да се опадим на телефон 150 (Спешна помощ)

Усилията за съживяване на пострадал могат да се окажат безполезни ако е загубено много време след злополуката. Оказването на долекарска помощ се прави без да се губи време. Всяко забавяне от 4-6 Min след произшествието може да се окаже абсолютно фатално за пострадалия!

Никога не се оказва долекарска помощ ако има и най-малкото съмнение, че са засегнати костите на таза и гръбначния стълб! Всяко действие при такива случаи може да има

64

непоправими ефекти, дори пострадалия да остане жив – парализи, удължен период на оздравяване и т.н.

При пострадал, най-напред се проверява дали той има съзнание (говори ли), има ли дишане (диша ли), има ли кръвообръщение (какъв е пулсът му).

За ефективно оказване на долекарска помощ, работодателите осигуряват аптечки или аптечни чанти, които са окомплектовани с медикаменти в зависимост от рисковите фактори на съответната трудова дейност.

8.2. Долекарска помощ на пострадал

Уврежданията, които се получават при злополуки, се разделят на нервни и физиологични. Реакцията на нервната система на пострадал човек при травми се нарича ШОК. Хора, изпаднали в шок, имат бледа, студено-влажна кожа, сини устни, студени пръсти и ускорен, слаб пулс.

Пострадалият се поставя винаги на сянка, върху твърда повърхност, освобождава се от пристягащите го дрехи и се напръскава с вода. Трябва да му се говори ободряващо.

1. Ако пострадалият е в съзнание, се поставя по гръб и се оглежда за наранявания. Състоянието му се следи непрекъснато.

При кръвотечение се притиска артерията или вената над раната и се слагат марли или чисти носни кърпи (т.н. стерилна превръзка). Върху кървяща рана никога не се слага памук, а само марля. Отгоре се превързва с бинт. Предварително, раната се почиства с вода или с риванол. Около раната се дезинфекцира със спирт или йодна тинктура. При силен кръвоизлив, се натиска за две-три минути с пръст или юмрук кръвоносният съд над кръвотечащото място. При по-силен кръвоизлив, със здрав ремък или колан се стяга над засегнатото място. В ТОЗИ СЛУЧАЙ ПРИСТЯГАЩАТА ПРЕВРЪЗКА НЕ ТРЯБВА ДА СТОИ ПОВЕЧЕ ОТ 50-60 МИНУТИ. Препоръчва се да се напише часът на бележка до превръзката или върху превръзката. На всеки 15 min превръзката се отпуска, за да се осигури нормално кръвоснабдяване. Ако кървенето на раната спре, превръзката се маха.

Проверява се пулсът на ръцете (по-нагоре от китките). Наличието на дишане се проверява по няколко начина – чрез огледало пред устата и носа, което трябва да се овлажни ако пострадалият диша; с леко провиснал конец пред носа – който трябва да се мърда и др. подобни. Наличието на дишане се познава и по това, че ако се сложи ухо близо до устата и носа му (като се гледа в посока на гърдите му), се чуват дихателни шумове (дишане).

2. Ако пострадалият е в безсъзнание, но има дишане и пулс. Той се поставя легнал на една страна с разтворени крака (стабилно странично положение) върху твърда повърхност и се освобождава от пристягащите го дрехи. Безсъзнанието на пострадалия се определя по това, че той не отговаря на задавани въпроси, при разтърсване не реагира и изглежда като дълбоко заспал. Зеницата му е разширена. Наличието на пулс се проверява като се сложат три пръста на врата (отляво и отдясно) до ларингса, където са „сънните артерии”.

65

Пострадалият не се повдига и не му се дава нищо за пиене.

3. Ако пострадалият е в безсъзнание и няма дишане, но има пулс. Той се поставя отначало на една страна и се почиства устата му внимателно с пръст увит в марля или с чиста кърпа. След това се поставя по гръб и му се прави изкуствено дишане. При провеждане на изкуствено дишане е абсолютно задължително най-напред да се провери свободната проходимост на дихателните пътища! Причините за запушване на дихателните пътища могат да бъдат различни: падане на езика назад; повърнато стомашно съдържание; секрети; кръвни съсиреци; чужди тела (счупени протези, зъби, пръст и др.). При съмнения за наличие на чуждо тяло в дихателните пътища се нанася на пострадалия удар в диафрагмата отдолу нагоре. Запушващите тела или материя трябва внимателно да се махнат, а не да се втикват навътре или надолу!

При изваден от вода човек най-напред се извършват действия за „изваждане” на погълнатата вода, най-често се обръща с главата надолу и се притиска силно корема му.

Не се провежда изкуствено дишане при недостатъчна проходимост на дихателните пътища или при съмнения за чуждо тяло в тях.

Главата на пострадалия се изтегля назад и се поставя по-долу от тялото. Устата му се отваря и се проверява дали не си е „глътнал” езика. Ако си е „глътнал” езика, хванете го и го изтеглете навън. При необходимост, долната му челюст се хваща с две ръце и се изтегля навън. Започва да му да се прави изкуствено дишане „уста – уста”.

Дишане „УСТА – УСТА” се прави като се слага марля или чиста кърпа върху устата му (ако има чантичка от автокомплект за спешна помощ, се използва пластмасовият мундщук от нея и се поставя в устата му откъм цилиндричния му край). Поема се въздух, плътно се допира устата на спасяващия до марлята, запушва се носа на пострадалия с пръсти и се започва вдухване на издишвания от спасяващия въздух в устата на пострадалия. Спасяващият стои зад главата на пострадалия!

Ако пострадалият е възрастен – обдухването е 14-15 пъти в минута, ако е дете – обдухването е до 20 пъти в минута.

Необходимо е да се следи за разгръщане на белия дроб на пострадалия. Когато въздухът навлезе в белия дроб, оказващият помощ усеща преодоляване на съпротивлението. Изкуственото дишане се прекратява след като пострадалия започне да диша!

4. Ако пострадалият е в безсъзнание и няма сърдечна дейност, но диша, възстановяването й се извършва посредством провеждане на непряк масаж върху сърцето. Той трябва да се извърши след като има увереност, че няма счупване на гръбначния стълб, гръдна кост или ребра. За провеждането му:

А. Пострадалият се поставява по гръб на твърда основа.

Б. Провеждащият реанимацията застава от едната страна на пострадалия, поставя дланта на едната си ръка с леко повдигнати пръсти върху долната част на долната трета гръдна кост. Другата ръка се поставя косо върху първата.

66

Б. С прави ръце без да се свиват лактите, като се използва тежестта на тялото, провеждащият непрекия масаж се отпуска и натиска плавно (без удар) гръдната кост на пострадалия, така че тя да хлътне с 2-4 см.

Г. Притискането се извършва ритмично 60-80 пъти в минута.

Д. За ефикасността на масажа се съди по появата на пулсации на големите артерии, които са синхронни с притисканията на гръдната кост.

При реанимация на кръвообращение (непряк масаж на сърцето) се допуска преди да започнат притисканията, да се нанесе един юмручен удар в центъра на гръдната кост и след това да започнат настисканията. Действията на спасяващия се прекратяват след „появяване” на пулс.

5. Ако пострадалият е в безсъзнание, няма дишане и пулс (най-тежкия случай) – устата се почиства най-напред. Пострадалият се поставя легнал по гръб и се застава от едната страна на пострадалия. ТОВА ПРАВИЛО НЕ СЕ СПАЗВА САМО АКО ИМА СЪМНЕНИЯ, ЧЕ ПОСТРАДАЛИЯТ Е С УВРЕЖДАНИЯ НА ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ ИЛИ ТАЗА! Главата се отвежда силно назад по начините, споменати, по-горе, хваща се с ръка долната челюст, така че устата да се отвори, без да се позволи долната челюст и езикът да се изместят назад. След всяко вдишване, провеждащит изкуствено дишане трябва да се отдръпва назад от пострадалия, за да може той пасивно да издиша.

Пострадалият се обдишва един път и два пъти се притискка сърцето (като цикъл). Този цикъл се повтаря, докато се възстановява дишането и сърдечната дейност.

При необходимост, оказващите помощ се сменят.

6. Счупени кости по тялото се установяват по това, че над тях кожата е силно подута и зачервена, като е загубена обичайната подвижност. До идването на лекар счупената кост се укрепва неподвижно с летва или с друг твърд плосък предмет. Той трябва да се постави така, че да обхване и двете стави от двете страни на счупеното. Същият ефект се получава, когато счупения крак или ръка се привържат към другия крайник. Това не се прави ако има разкъсване на кожата от счупената кост. Изчаква се лекарска помощ, а ако има кървене, трябва да се пристегне артерията над счупеното място.

Счупването е съпроводено от внезапна силна болка а и може да се появи кръвонасядане в меките тъкани. Задължително трябва да се осигури пълен покой на пострадалия. Понякога при движение или опит за ставане се чупят нови кости. Могат да се разместят вече счупените, стига се до разкъсване на кръвоносни съдове, нерви мускули, сухожилия и кожа. При съмнения за счупване на лопатката или ключицата трябва да се обездвижи ръката и рамото. ЗАБРАНЕНО Е ВСЯКАКВО НАМЕСТВАНЕ НА СЧУПЕН ОРГАН! Пострадалият трябва да се транспортира до здравно заведение.

7. При контузии и натъртвания се слага чиста превръзка на пострадалото място и пострадалият веднага се придвижва до лекар. При кръвонасядания могат да се направят студени компреси. За целта се поставя студена вода в полиетиленов плик или счукан лед (по възможност на ситно, за да може да се „нагоди” по-добре към контузеното място) в

67

пластмасова торба, която след това се обвива с тънък плат. След няколко дни, когато опасността от кръвотечение е преминала, се поставя съгреваещ компрес на мястото на отока за по-бързото му разнасяне.

При навяхвания е необходимо да се сложи лед или да се облее засегнатото място със студена вода. След това увреденото място се стабилизира с еластична превръзка.

8. Нараняване на главата. Пострадалият БНИМАТЕЛНО трябва да бъде поставен по гръб, на сянка или в затъмнена стая, като около него не трябва да се вдига шум. Под главата се поставят внимателно сгънати дрехи. Добре е главата да бъде обърната настрани, за да не попадне при повръщане течност от стомаха в дихателните пътища! При тези травми повръщанията са най-чести.

8.3. Долекарска помощ при поражения от пожари

При пожари има два вида поражения върху човешкия организъм – от задушаване (най-чести), вследствие на дима, и от термично изгаряне.

При задушаване е необходимо пострадалият веднага да се изведе на сянка и чист въздуг. На пострадалия не се прави ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ.

Долекарскката помощ при термични изгаряния се заключава в обливане със студена вода за охлаждане на обгорената част от тялото. Раната се полива обилно с вода (не по-малко от 10 min); прави се стерилна превръзка (при малка площ на изгарянето) и се осигурява покой на пострадалия, като се вземат мерки за запазване на пострадалия от охлаждане (завиване със завивка). Пострадалият се слага, при възможност, легнал на едната си страна.

ЗАБРАНЕНО Е:

1. Отлепване на залепнали по кожата части от облеклото!

2. Поливане с други течности, освен с вода!

3. Мазане с мехлеми, кремове и правене на студен компрес!

4. Спукване на мехури и късане или рязане на кожа!

В зависимост от дълбочината и площта на пораженията, при термичните изгаряния се различават четири степени, като най-сериозно е поражението от четвърта степен.

8.4. Долекарска помощ при злополуки с химикали

Злополуките вследствие работа с химикали (химически изгаряния) биват два вида – външни и вътршни.

ВЪНШНИ ИЗГАРЯНИЯ

При изгаряния с киселини се получава пресичане на белтъчините и изгарянията обикновено не проникват в дълбочина в тялото на пострадалия. При изгаряния с основи се получава осапунисване на мазнините и изгарянията проникват на голяма дълбочина. При

68

термохимичните изгаряния се получават, изгаряния на малка площ, но с голяма дълбочина. Те са предизвикани главно от стопени смоли или фосфор.

При изгаряния засегнатите дрехи не се свалят, а се разрязват и изрязват.

Долекарската помощ при външни изгаряния се заключава в:

1. Обилно поливане на изгореното място с течаща вода под слабо налягане (не по-малко от 10 min) и промиване с разтвор от сода за хляб (при изгаряне с киселина) или със слаб разтвор на оцет, или борова вода (при изгаряне с основи);

2. Направа на стерилна превръзка (при възможност);

3. Осигуряване на покой.

ВЪТРЕШНИ ИЗГАРЯНИЯ

Вътршните изгаряния и отравяния са от киселини (солна, азотна, сярна), основи (натриева, наричана разговорно сода каустик, калиева и др.) и амоняк. Признаците на отравяне се появяват веднага след поглъщане. Те са:

Силна болка в храносмилателната система, обриви, повръщане, затруднено дишане, ускорен и мек пулс, повишена температура, кървави изпражнения. При поглъщане на големи количества концентрирана киселина или основа, смъртта настъпва бързо. Ако се касае за неголеми количества или разредени киселини или основи, отровеният може да преживее, но по храносмилателният му път се получават уплътнения, които му пречат да се храни.

На пострадалият се дава да изпие разтвор от активен въглен или при възможност – половин литър прясно мляко , в което има разбити 2-3 яйца.

Чак след това се опитваме да му предизвикаме повръщане.

АКО НЕ Е ДАДЕНО ПРЯСНО МЛЯКО С РАЗБИТИ В НЕГО ЯЙЦА, НА ПОСТРАДАЛИЯТ НЕ СЕ ПРЕДИЗВИКВА ПОВРЪЩАНЕ.

Долекарската помощ при отравяния с киселини се състои в пиенето на големи количества вода или прясно мляко..

При отравяния с основи, се пие подкиселинена вода (1% разтвор от лимонена, винена или оцетна киселина). Това се прави незабавно и внимателно, за да се избягнат напъни за повръщане.

8.5. Долекарска помощ при отравяния с лекарства

Поемането на лекарства (медикаменти) без лекарско предписание НИКОГА не е безвредно. При по-големи количества и при тях може да се стигне до отравяне. То може да протече с различни признаци, които са в зависимост от вида на медикамента:

А/ от страна на храносмилателната система – гадене, повръщане, разстройство;

69

Б/ от страна на сърдечно-съдовата система – сърцебиене, неритмична работа на сърдечната дейност, забавен пулс;

В/ от страна на нервната система – буйстване или подтиснатост, главоболие, изпотяване, треперене, повишаване на температурата.

Не всички признаци са ясно изразени.

Долекарската помощ се състои в:

1/ Незабавно спиране вземането на медикаменти;

2/ Предизвикване на повръщане;

3/ Бързо транспортиране до лечебно заведение.

8.6. Долекарската помощ при ужилване от насекоми

Ужилването от насекоми е съпроводено от болка, оток и зачервяване. Могат да се появят отпадналост и световъртеж.

Долекарската помощ се заключава в изваждане на жилото (най-добре с пинсета), поставяне на марля върху ужиленото място, напоена с разтвор на амоняк или спирт, даване на течности и болкоуспокояващи средства. Около ужиленото място се поставя лед или торбичка със студена вода. По-късно се правят студени компреси. Кожата около раната се намазва с „Алергозан”.

Около местата, където се очаква да има насекоми (пчели, оси и др.), не се носят ярки цветове и не се използват парфюми.

8.7. Долекарската помощ при ухапване от кучета, змии и кърлежи

Раната от ухапване от куче обикновено не е голяма и рядко е много дълбока. Ухапаните хора от безстопанствени кучета са повече в градовете отколкото в селата. Главната опасност е, че кучето може да е бясно.

Не трябва да се дразнят кучетата, при възможност не им се обръща явно внимание, но се следят с периферното зрение. На пощальоните се раздават „кучегони”, които отблъскват кучетата със светлинни лъчи или с ултразвук.

Долекарската помощ се състои в намазване на кожата около раната с йод (но не и самата рана), превързване на кожата около раната и бързо транспортиране до болнично заведение.

При ухапване от змия се получава остра пареща болка в мястото на ухапването и се виждат две кървавочервени точки. Пострадалият има силна болка в мястото на ухапване и мястото около ухапването се подува (получава се оток). Долекарската помощ се заключава в пристегната превръзка над мястото на ухапването, обилно измиване със студена вода на ухапаното място и правене на стерилна превръзка. НЕ СЕ ИЗСМУКВА С УСТА ОТРОВАТА ОТ УХАПАНОТО МЯСТО!

При ухапване от кърлежи ухапаното място се намазва с олио или с друга мазнина, кърлежът се хваща с пинсета и внимателно се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка. Кърлежът се изважда едновременно със завъртането. Изваденият кърлеж не се смачква, защото има

70

опасност от разпръскване на заразите, а трябва да се изгори. Ухапаното място се дезинфеккцира със спирт.

За да се предотврати ухапване от кърлеж, трябва да се избягва движение във висока трева и храсти, които са разположени на сенчести места. Препоръчва се в такива места винаги да се ходи с чорапи и панталони, колкото и да е неудобно това в лятно време.

8.8. Долекарска помощ при измръзване

Измръзване настъпва когато човек се подлага продължително време на ниска температура. Най-често пораженията са върху органите, които са непосредствено подложени на ниска температура – пръстите на ръцете и краката, ушите, върхът на носа и брадата. Измръзванията се делят на четири групи, като най-опасна е четвъртата.

Признаците на измръзване са побледняване, изтръпване и мравучкане в областта на измръзването, отпадналост и силна умора, забавяне на пулса и дишането, загуба на съзнание.

Долекарската помощ се състои в отстраняване на всичко пристягащо до замръзналия орган, възстановяване на кръвообращението чрез затопляне и масажи с вълнен плат или ръка, даване на подсладени топли течности (но не и алкохол), даване на обезболяващи средства при необходимост. Появилите се мехури в мястото на измръзване не се пукат! Пострадалият се транспортира до болнично заведение!

ЗАБРАНЕНО Е ОБТРИВАНЕТО НА ИЗМРЪЗНАЛИ ОРГАНИ СЪС СНЯГ, ЗАЩОТО ОТ ЛЕДЕНИТЕ ИГЛИЧКИ В НЕГО СЕ ПОЛУЧАВАТ ЧАСТИЧНИ РАЗКЪСВАНИЯ НА КОЖАТА, КОИТО ДОВЕЖДАТ ДО ИНФЕКТИРАНЕ!

8.9. Долекарска помощ при слънчев и топлинен удар

Слънчев удар се получава, когато човек дълго време стои под непосредственото въздействие на слънчеви лъчи без шапка. При слънчевия удар се засяга централаната нервна система. Предразполагащи фактори са прекомерно прегряване, пълен стомах след хранене и употреба на алкохол.

Признаците на слънчевия удар са отпадналост, главоболие, шум в ушите, виене на свят.

Долекарската помощ се състои в поставяне на пострадалия на сянка, пръскане с вода, разкопчаване на дрехите.

Топлинен удар се получава, когато топлоотделянето на човек е затруднено. То може да се затрудни при неподходящо облекло, дори и при не много високи температури в стайни условия.

Признаците на топлинен удар са неспокойствие, отпадналост, общо изпотяване, виене на свят, повишаване на температурата, зачервяване на лицето, главоболие, повръщане, ускорен пулс.

Долекарскката помощ се заключава в поставяне на пострадалия на сенчесто място в хоризонтално положение, освобождаване от пристягащи дрехи, обилно даване на ХЛАДКИ течности, пръскане с вода.

71

8.10. Долекарска помощ при изкълчване

Изкълчването е трайно разместване на ставните плоскости на дадена кост или кости от тяхното нормално положение в ставата (главно при крайниците), при което се разкъсва стайната капсула.

Признаците при изкълчване са рязка болка в момента на травмата, която продължава и след получаването й, крайникът е в неестествено положение (много често е неподвижен в изкълчената става.

Долекарската помощ се заключава в пълен покой на пострадалия, правенето на стегната превръзка или шиниране, за да се осигури обездвижване на засегнатата става, даване на обезболяващи средства.

8.11. Долекарска помощ при синкоп, колапс или шок

Синкопът (припадък) е краткотрайна загуба на съзнание. Дължи се на бързо влошаване на кръвоснабдяването на мозъка, вследствие преумора, кръвозагуба, силна болка, страх и т.н.

Синкопът се предхожда от бледност, повърхностно дишане, мек и учестен пулс.

Долекарската помощ се състои в: поставяне в хоризонтално положение, разкопчаване на дрехите, изнасяне на чист въздух, напръскване на лицето с вода, даване на чай, кафе и други ободряващи напитки. Необходимо е пострадалият да е в покой.

Колапсът е по-продължително състояние, отколкото синкопът. Той се получава, когато има някакво предварително увреждане на сърцето или сърдечно-съдовата система. Признаците на долекарската помощ са същите, както при синкопа. Той се получава коагто има някакво предварително увреждане на сърцето или сърдечно-съдовата система. Признаците и долекарската помощ са съяите, както при синкопа, но при изстиване на тялото пострадалият се завива с топли завивки или се поставят грейки.

Шокът е тежко състояние на организма, което се получава при тежки кръвоизливи, тежки изгаряния, големи счупвания, обширни рани, сърдечни увреждания, загуба на течности при тежки стомашни разстройства и повръщания.

Основната причина е кислородна недостатъчност и обезводняване. Признаците на шока са доста разнообразни. В началото пострадалите са неспокойни, дори свръхвъзбудени. По-късно те стават подтиснати и безразлични. Лицето им става бледо, кожата им се овлажнява със студена пот, пулсът е слаб и ускорен, дишането е ускорено, но повърхностно. Долекарската помощ е както при колапс и синкоп, при необходимост трябва да се дадат обезболяващи средства. Пострадалият бързо се транспортира до болнично заведение.

8.12. Долекарска помощ при попадане на чужди тела в очите

Това е една изключително опасна травма, тъй като очите са орган, който ни осигурява над 90% от информацията, която имаме за заобикалящия ни свят. Окото обилно се измива с вода със слабо налягане (при възможност с повдигнат клепач). След това се промива с борова вода. Метални стружки в окото се изваждат само от лекар.

72

ПОСТРАДАЛИЯТ ВЕДНАГА СЕ ТРАНСПОРТИРА ДО БОЛНИЧНО ЗАВЕДЕНИЕ!

8.13. Долекарска помощ при електрозлополука (електрически удар)

Електрическият удар е болестно въздействие на електрическия ток при преминаването му през организма и се изразява в нарушаване функциите на жизненоважни органи, като дишането и сърдечната дейност. Степента на това въздействие зависи от силата на тока и времето му на протичане, неговият вид и честота, от пътя, по който минава през тялото, и състоянието на организма в момента на попадането му под напрежение.

Най-напред се премахва контакта между тоководещата част и тялото на пострадалия. Това се прави с твърд изолационен предмет или доелектрични ръкавици, за да не получи и спадяващият също така токов удар. След премахването на контакта между пострадалия и тоководещата част (най-често проводник) трябва веднага да се изключи напрежението. Това се налага, тъй като не трябва да се губи време в търсене или съобразяване от коя електрическа верига е получен токовия удар, както и поради факта, че при спасителните действия може и други лица да получат токов удар при обгрижването на пострадалия. Ако има и друго лице около пострадалия, то веднага трябва да изключи напрежението! Изключване на напрежението, особено извън сгради, невинаги е възможно! Веднага след премахване на контакта между пострадалия и частта под напрежение (проводник или друга метална част), пострадалият трябва да се постави на твърда подложка и на сянка, в хоризонтално положение, да се разхлабят дрехите му, ако са стегнати, и да се уведомят специалистите от Енергоразпределение или от енергетичния отдел на фирмата.

Пострадалият трябва да се постави на чист въздух, а лицето му да се измие или напръска с вода. Предприемат се действия посочени в т.8.

Много често, след получаване на токови удари, пострадалият има и други увреждания вследствие падане, счупване на кости, натъртвания, замайвания и др. Спасителната дейност продължава, както при поражения от нетокови удари.

Продължителното лъчисто въздействие на електрическата дъга върху очите предизвиква заболяването електроофламия. То се изразява във възпаление на очите от ултравиолетовото излъчване на дъгата. От това заболяване най-често са застрашени електрозаварчиците, които не използват защитните маски, както и странични лица, които нерегламентирано наблюдават тяхната работа. В този случай долекарската помощ се изразява в поставяне на студени компреси от борова вода или тънки резени от суров картоф върху очите, а пострадалият веднага се отправя към здравно заведение.

При удар от мълния, уврежданията и долекарската помощ са същите както при поражение от токов удар.

9. ГЛАВА ДЕЙСТВИЯПРИИЗВЪНРЕДНИСИТУАЦИИ

73

9.1. Общи сведения

Извънредни (екстремни) ситуации са всички случаи, които са извън общоприетите.

ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ (бедствия, аварии, терористични актове или нападения над личността) Е НАЙ-ВАЖНО ДА СЕ ЗАПАЗИ СПОКОЙСТВИЕ. ПАНИКАТА УСИЛВА ПОСЛЕДИЦИТЕ. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОЗВОЛЯВА И НА ОКОЛНИТЕ ДА СЕ ПАНИКЬОСАТ!

При възможност е необходимо да се предаде за опасността и на други хора. Това намалява неправилните действия и в повечето случаи ограничава последствията. Правилното и адекватно поведение на всеки човек е животоспасяващо. Винаги е необходимо да се оказва помощ и на другите хора около нас. При екстремни ситуации е задължително да се слушат сведенията и изпълняват инструкциите по радиото и телевизията.

За преодоляване и бързо ликвидиране на извънредни ситуации в местата, където работим и/или живеем, се прави предварителен план за действия, вкл. И заоказване на долекарска помощ и евакуация.

В сградите се обозначават предварително пътищата за евакуация, по които при опасност хората ги напускат и се спасяват материалните ценности. Към пътищата за евакуация се отнасят: коридори, фоайета и стълби към изходните врати, както и самите врати. Изходните врати, както и вратите, в които се събират повече хора (над 10 човека), трябва да се отварят навън (по посокана на излизане). При отпадане на основното осветление, пътят за евакуация се осветява от аварийно осветление (ако има изрично изискване от противопожарните органи). То трябва да се задействува до 30 s, ако няма опасност от възникване на паника и до 1 s – при опасност от възникване на паника.

Хората, които работят с ценни предмети и пари, е необходимо да имат предварителна подготовка за бързо реагиране (заключване и прибиране на ценните книжа и пари в касите). При напускане на мястото, където има извънредна ситуация, се вземат най-необходимите документи, дрехи, пари.

При бедствия и аварии се уведомява задължително ГРАЖДАНСКАТА ЗАЩИТА, където специалистите имат съответната подготовка за помощ. Стриктно се спазват указанията, които нейните служители дават. Работата след бедствия и аварии се подновява след възстановяване на условията за ЗБУТ.

9.2. Действия при бедствия и аварии

БЕДСТВИЕ е всяко природно явление, като заметресение, наводнение, свличане на земни маси, бури, снежни виелици, мълнии, пожари, епидемии, което предизвиква заплаха за здравето и живота на хората и причинява тежки щети на собствеността. Не всички бедствия могат да се предскажат.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА са най-опасните природни бедствия, поради тяхната неочакваност. Те се предизвикват от колебанията на земната кора вследствие натрупани напрежения в нея. Характерно за тях е, че първият трус продължава сравнително малко време (до 10 s) и причинява големи материални щети, ако е с голяма интензивност. Обикновено след първия

74

трус (който е най-силен) има последващи трусове с по-малка интензивност, които продължават понякога и с дни. При земетресенията се създава паника, която действа негативно върху хората, вследствие внезапността на явлението и липсата на ориентация в първия момент. За недопускането на човешки жертви и материални щети, се извършва антисеизмично строителство, спазват се стриктно строителните норми, създава се готовност за адеккватно реагиране и ликвидиране на последиците.

Земетресенията се оценяват главно по скалата на Рихтер, която има 9 степени. Колкото по-силен е земният трус, толкова степента е по-висока.

Напускането на сградата или помещението става след първия трус. До края му се заема най-безопасното място в помещенията – под рамката на врата (ако сте сам), близо до вътрешната стена или до колона, но винаги по-далече от прозорци (вътре в сградата и извън нея), защото стъклата при счупване се разсейват на голямо разстояние. При земетръс на улицата, се застава далече от сгради, далекопроводи, електрически, трамвайни и тролейбусни мрежи. В превозно средство, се изчаква края на труса вътре в него.

След преминаване на първия трус се изключва електричеството, газта и водата. Вземат се личните вещи и бързо се напуска сградата. Местата, в които има затрупани хора се означават, като при възможност им се помага.

След преминаване на земетресението, в сградите се влиза само след разрешение на компетентните органи. Комуникационните мрежи не трябва да се претоварват с дълги разговори, тъй като има и други хора, които ще търсят връзка с близките си. Необходимо е да се спазва висока лична хигиена и да не се пие вода от непроверени източници, тъй като след земетресенията има опасност от епидемии. Имуществото (лично и служебно) трябва да се пази, като при необходимост се търси помощ от МВР.

За намаляване на щетите от земетресенията е необходимо предварително да се укрепят мебелите и апаратурите, като стъкла, стъклени и тежки предмети се поставят най-отдолу. Лесно падащи предмети не се поставят на високо място. Пожароопасни и токсични вещества, химикали и отрови се съхраняват винаги в плътно затворени съдове. Най-опасните места в помещенията, където се работи или живее, се определят предварително – балкони, стени, стълбища, асансьори. Около входовете на помещенията не се поставят обемисти предмети. Никога не се използва асансьор.

НАВОДНЕНИЯТА представляват временно залети с вода площи, вследствие на природни сили или разрушени хидросъоръжения. Те се подават в известна степен на прогнозиране. В незащитени заливни зони не се строят жилищни, фирмени и селскостопански постройки. Отпадъци не се изхвърлят в руслата на реките, защото се намалява проводимостта на речното корито, което е предпоставка за наводнение.

При наводнение се застава на високо място, до което няма да достигне водата или да се отдалечим. В помещения се изключва газта и електричеството. При поройни дъждове не се разрешава подслоняването под мостове, надлези и други съоръжения. При пътуване в моторно превозно средство е препоръчително спиране и изчакване на края на пороя на по-високо място

75

от пътя. При силен дъжд и градушка се търси подслон (но не под дървета, ако има мълнии), тъй като големите ледени късове причиняват травми и наранявания.

СЦЛИЧАНИЯ НА ЗЕМНИ МАСИ (СВАЧИЩА) се получават вследствие намаляване на твърдостта и здравината на почвата по силно наклонени земни скатове, поради овлажняване от обилни валежи и подпочвени води, както и от липса на канализация.

Природните свлчищните райони в България са картотекирани и са над 1000! При естествени причини за въникването им, те са бавни и продължителни по време, което позволява да се вземат необходимите мерки за защита на хората. При внезапни възникнало свлачище се изключва електро- и газоснабдяването и се напуска районът!

При предупреждение за създаваще се опасност от порои или активизиране на свлачище, се напускат бързо сградите.

СИЛНИТЕ ВЕТРОВЕ предизвикват разрушаване на по-леки постройки, събаряне на покриви, електропроводи и т.н. При силни ветрове не се остава на открито. Плътно се затварят прозорците и вратите. Има опасност от падащи предмети. В МПС се спира на открито място, далече от далекопроводи, дървета и надвиснали камън. В планина или в поле, се заемат ниски места и дерета до отминаване на опасността. В река, езеро или море незабавно се излиза от водата. В лодка, сърф или малък кораб незабавно се тръгва към брега.

ОБИЛНИТЕ СНЕГОВАЛЕЖИ, ВИЕЛИЦИТЕ И ЗАЛЕДЯВАНИЯТА са бедствия, които създават също условия за човешки жертви и много материални загуби. При причинени от тях скъсвания на далекопроводи, има опасност от токиви удари или докосване на паднали на земята проводници.

При обилен снеговалеж и нетложно излизане се обличат топли дрехи и се взема кибрит (запалка) и храна. При снежна буря на път, се подава сигнал за помощ и се закача на антената на кола парче ярък плат. Препоръчва се пътуване по първокласни пътища с пълен резервоар с гориво, защото те се опесъчават и почистват с предимство. При „закъсване” на пътя, двигателят се гаси периодично, защото може да се получи отравяне от отработените газове. В случай на измръзване, не се разтриват пострадалите части на тялото със сняг. Измръзнали части на тялото се разтриват само със спирт или ръка, като леко се масажират!

НОСЯТ СЕ ТЕРМОС С ЧАЙ ИЛИ ТОПЛИ НАПИТКИ, НО НЕ И АЛКОХОЛ!

ЛАВИНИТЕ са най-сериозните опасности във високопланинските райони. Те възникват по склонове със специфичен наклон и неравна повърхност. Те помитат всичко по пътя си, тъй като се движат със скорост над 300 km/h. Лавиноопасните места се пресичат винаги перпендикулярно, без да се вдига шум. Винаги трябва да има водач! Преди тръгване е НЕОБХОДИМО да се съобразява с местната метеорологична обстановка и ако се очакват лавини или мъгла пътуването се отлага. Това се налага, тъй като метеорологичните прогнози, предавани по радиото и телевизията, не могат да дадат препоръки за всяка конкретна област.!

За защита от МЪЛНИИ, особено в планински местности или там, където те са често явление, се изграждат мълниезащитни системи над помещенията, в които се живее и/или работи.

76

Електрическите уреди се изключват от мрежата при мълнии. Прозорците и вратите се затварят, като се стои далече от чешми, балконски врати и прозорци.

В открита местност се застава далече от високи предмети – далекопроводи, дървета, самотно стръчащи канари и др. Не се държат метални предмети. Върху земята не се ляга и не се докосва с ръце. Кляка се или се сяда върху суха подложка, като се допират краката. Главата се навежда надолу и се притискат коленете до гърдите. С ръцете се обхващат глезените на краката. Не се допуска допиране между хората, ако са в група. Ако се почувства изтръпване, необходимо веднага да се легне на земята.

АВАРИЯ е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или нарушаване на технологичния процес. Авариите често съпровождат с пожари, замърсявания на околната среда и т.н., които застрашават здравето и живота на хората.

Задължение на работодателя е да вземе мерки за предотвратяване на авариите (профилактични мерки), както и да направи план за организиране ликвидирането на авариите и последиците от тях.

В промишлеността се използват и съхраняват големи количества химически вещества, които при аварии или бедствия, могат да се превърнат в заплаха за здравето и живота на хората. Необходимо е да се знае какви потенциални опасни обекти има в района, в които живеем и работим, и какво може, и трябва да се направи в случай на авария или на природно бедствие, вследствие на което е възможно изтичане на отровни вещества. Най-често срещаните промишлени отровни газообразни вещества са амомяк и хлор.

АМОНЯКЪТ е безцветен газ с оста и задушлива миризнам, който е два пъти по-лек от въздуха и образува експлозивни смеси. Той е разтворим във вода, като разпространяването му зависи от приземната метеорологична обстановка. Парите му образуват бял облак, който бавно слиза към земята.

ХЛОРЪТ е силно отровен газ, с характерна остра и задушлива миризма, негорим е и има жълто-зелен цвят. Той също е разтворим във вода и образува жълто-зелен облак, който се движи близо до земята.

При изтичане на амоняк и хлор, както и на други дразнещи газове, се затварят и уплътняват прозорците, вратите и отдушниците чрез МОКРИ завеси, чаршафи и др. подобни материали. Заемат се горните етажи на сградите.

НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ОТРОВНИ ГАЗОВЕ НЕ СЕ ПРАВИ ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ!

ПРИ ОБГАЗЯВАНЕ В ОТКРИТА МЕСТНОСТ, НА ЛИЦЕТО СЕ СЛАГА ПЛАТ, НАМОКРЕН С ВОДА И СЕ ТРЪГВА ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ОБЛАКА!

Пострадалите в помещения се извеждат на чист въздух, като се освобождатват от стягащите ги дрехи. Дава им се да пият топло мляко и минерална вода.

При отравяне с амоняк се препоръчва вдишване на водна пара с прибавка от оцет или лимонтузу, а при поражение на кожата или очите се прави промивка с 2-3% разтвор на оцет.

77

При отравяне с хлор се препоръчва вдишване на пари от смес на спирт етер или амоняк, както и на пулвелизиран разтвор на сода бикарбонат. При поражение на кожата или очите се прави промивка с 2% разтвор на сода бикарбонат (1 чаена лъжичка в чаша вода).

Живакът е токсичен течен метал. Той е все още много разпространен, въпреки че сега е забранен за използване. Парите му са изключително токсични. При разливане на живак в помещение, мястото на разливането се посипва със сяра на прах. Отварят се прозорците и се алармира Гражданската защита. Очите се промиват с вода в продължение на повече от 15 min, при попадане на живак в тях.

Опасност от РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ може да възникне вследствие на радиационна авария и/или трансграничен пренос на радиоактивни вещества.

При възникване на радиационна авария се подава сигнал от общонационалните средства за оповестяване. Ако компетентните органи препоръчат, се извършва йодна профилактика (чрез поемане на йодни таблетки). По собствена инициатива не се вземат йодни таблетки.

9.3. Действия при опасност от терористични атаки

Терористите са малки групи от високоорганизирани и високодисциплинирани хора. Те си поставят цели, които не могат да постигнат чрез легални средства. Това ги прави много опасни, тъй като са непредсказуеми, като действията им не са свързани с опити за лични облагодетелствуване. При всяко съмнение за опити за извършване на такива действия, трябва незабавно да се алармират органите на МВР. Експлозиви могат да се скрият в колети, изпращани по пощата и затова при приемането им стриктно се спазва изискването за пълна идентификация на подателя, както и да се направи преценка за съответствието на обема на пратката с нейната маса, ако няма скенерно устройство, което значително повишава сигурността. При съмнения за съдържанието на пакети, колети и други подобни, ТЕ НЕ СЕ ДОКОСВАТ, а веднага се съобщава на органите на МВР.

9.4. Действия при грабежи и нападения над личността

Нападенията с цел саморазправа са свързани не само с опити за доказване на превъзходство на някоя личност над друга, но и с цел грабеж. Това се отнася главно за наркоманите, които имат непрекъснато необходимост от големи суми пари. За да окажете съпротива, трябва да бъдете добре тренирани и да владеете бойни изкуства. Полицията препоръчва:

1. Да се монтира „ПАНИК БУТОН” в помещенията, където се работи с пари. При нападение този бутон трябва да се натисне незабелязано. Не се правят резки движения и не се вика, особено ако наоколо няма хора, Местоположението на този бутон не се казва на никого.

2. При нападение в населени места се препоръчва да се вика „ПОЖАР” вместо „ПОМОЩ” заради психическата настройка на хората;

78

3. Не се носят никога много пари – до 5-10 лв. Документите се носят отделно. При пренасяне на големи суми пари винаги трябва да има охрана.

4. При нападение с цел грабеж е желателно незабелязано да се запомни физиономията на нападателите, как са облечени, особености в говора и държането им. Това трябва да се прави дискретно, за да не се предизвикват;

5. Веднага след нападението се известяват органите на МВР и прекият началник.

6. Не се препоръчва движение по неоживени места, късно вечер и/или с непознати хора;

7. Винаги се информира поне един човек къде ще бъдете извън къщи. Ако трябва, се оставят бележки. Мобилен телефон не винаги може да се използва при нападение. Места, които имат „ЛОША СЛАВА”, трябва да се избягват за посещение.

При попадане в тълпа (голяма група възбудени хора, действията на които са непредсказуеми и неадекватни), трябва да бъдем особено внимателни. За да се избегне смачкване или други неприятни физически въздействия, се слагат ръцете през гърдите за предпазване на гръдния кош, като на всяка цена трябва да се остане прав. Необходимо е бързо излизане от тълпата.

10. – , ГЛАВА ПОЖАРИ ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НАЧИНИ . ЗА ГАСЕНЕ КЛАСИФИКАЦИЯНАПОМЕЩЕНИЯТАПО

.ПОЖАРНАОПАСНОСТ

10.1. Общи положения

ПОЖАРЪТ е неконтролируемо горене, което нанася морални и материални щети на обществото. Моралните щети се заключават главно в стрес на хората. Материалните щети се разделят на: преки – от загуби на унищожени или повредени от огъня материални ценности и косвени – от загуби от спиране на производството, прекратяване на договори и др..

Причините за възникване на пожари са две:

1. От дейността на хората (по непредпазливост или злоумишлено).

2. От природни явления (по-рядко) – най-често от мълнии и самозапалване на въглища, дървесина и слама от високите температури.

Горенето възниква и протича при наличие на три компонента: горимо вещество, източник на запалване (пламък или висока температура) и кислород. Практически всички вещества горят. При горенето се развиват много високи температури. В зоната на пламъка температурата достига над 10000 Ц.

79

Според горимостта им, веществата се разделят на:

- Негорими – под действието на огън и при висока температура не се запалват, но тлеят;

- Трудногорими – трудно се запалват и продължават да горят само при наличие на източник на огън (понякога те се наричат самозагасяващи)л

- Горими – лесно се самозапалват и след отстраняване на източника горят

- Леснозапалими – при поставяне в пламъка на кибритена клечка за време от 10 s и последно изваждане, продължават да горят или да тлеят за време най-малко от 30 s;

- Самозапалваяи – растителни продукти като сена, слама и др; масла и мазнини (главно при наличие на голяма повърхност на окисляване и малко топлоразсейване); железни сулфиди; въглища, някои газове и газови смеси при химически производства, както и леснозапалимите течности с пламна температура до 450 С (бензин, нафта, спирт) и горими течности – с пламна температура над 450 С (мазут глицерин, минерални и растителни масла)..

Опасност от взрив има при възпламеняване на паро-въздушна смес над течности, когато са в затворени обеми – цистерни, резервоари и т.н.. При тях горенето се характеризира с две взаимосвързани явления – изпаряване и бурно горене на паро-въздушната смес над повърхността на течността, вследствие, на което рязко се повишава налягането, което води до взрив..

Най-опасни за хората при пожар са големите количества дим, които могат да предизвикат задушаване. Ако сградата има отворени свързващи пространства – фоайета, коридори, стълбища и т.н., димът от пожара се разпространява по-бързо, отколкото хората могат да я напуснат.

Освен димът, вредно въздействие върху човешкия организъм оказват паниката, високите температури, евентуалните експлозии, разрушаването на строителни конструкции. Металните конструкции са по-опасни от дървените, защото вследствие големите коефициенти на линейно разширение се получават разрушаващи напрежения при връзките между металните части, докато дървените греди издържат по-дълго време до достигане на критичното сечение, ккоето не може да издържа натоварването.

Развитието на пожарите се разделя на три фази:

1 фаза – характеризира се с малка скорост на разпространение на пожара. В тази фаза работещите в помещение, където е избухнал пожарът, трябва да започнат да го гасят с наличните противопожарни уреди;

2 фаза – характеризира се с голяма скорост на разпространение на пожара и продължава до пълното обхващане на горимите вещества от огъня. Гасенето на пожарите в тази фаза е работа на противопожарната охрана. Хората в помещението трябва веднага да го напуснат.

80

3 фаза – характеризира се с понижаване на температурата в помещението и намаляване скоростта на горене при постоянна площ на пожара. Горимите вещества догарят.

В зависимост от горимото вещество пожарите се разделят на пет класа, които са посочени в табл.10.1. В третата колона е посочен препоръчваният реагент в пожарогасителя при първата фаза на пожар, избухнал в помещеният.

За вземане на необходими превантивни мерки срещу избухване на пожар се извършва консултиране с органите на противопожарната безопасност.

Таблица 10.1

Клас Горимо вещество Реагент на пожарогасителяА Дърво, хартия, текстил

Ценни книжа, париВода, прахВъглероден диоксид

B Горими течности, мазнини, лакове, пластмаси

Прах, въглероден диоксид

C Пропан, водород, ацетилен, газ Въглероден диоксид, пяна, прахD Литий, калий, алуминий и сплавите

муВъглероден диоксид, пяна, прах

E Електрическо оборудване Въглероден диоксид

10.2. Предотвратяване

За предотвратяване на пожарите се вземат организационни и технически мерки

1. Организационни мерки. Въвежда се строг противопожарен ред, регламентиран със съответната наредба във всяко предприятие, с която се запознават всички работещи срещу подпис. Работодателят организира обучението им за действия, насочени за предотвратяване на пожари и действия при възникнали пожари.

Поставят се табелки за предупреждения и забрани – посочени на фиг. 10.1.

Фиг.10.1.

81

На фиг. 10.1.а е посочена табелката за опасност от пожар, на фиг. 10.2.б – за опасност и повишено внимание, на фиг. 10.1.в – за забрана за пушене и на фиг. 10.1.г – за забрана за палене на огън. На вратите на производствените помещения се поставят табелкки за степента им на пожарна опасност.

За производствените сгради, обекти и др., където масово пребивават хора (над 15 души), се правят планове за евакуация, съгласувани с органите на ППО, с които задължително се запознава целият персонал. Веднъж годишно се прави учение за спазване мерките за евакуация.

На вратите на производствените помещения се поставят ясно видими табели:

- зона клас П-I – там, където има твърди горива;

- зона клас П-II-а – там, където има и твърди горива, и горими течности с пламна температура под 610 C.

- зона клас П-II-а – там, където има твърди горива;

- зона клас П-III – там, където има твърди горива и горими течности с пламна температура под 61о С.

На фиг.10.2. са посочени знаците за мястото на пожарогасителите.

Горими вещества не се складират в помещения, където работят хора. Огън около пожароопасни вещества на открита повърхност се прави след съгласуване с органите на ППО, но на разстояние над 50 m от тях.

2. Технически мерки. Пожарогасителите и взривоопасните вещества трябва да се съхрняват в метални съдове, които трябва да бъдат обозначени със съответните знаци. Окомплектоват се противопожарни табла.

Превантивната работа е най-важната за предотвратяване на пожари.

За тази цел трябва:

- строго да се спазват противопожарните изисквания и предписания;

82

- да се спазват технологичния режим и инструкциите за работа на машините, апаратите и съоръженията;

- на пожароопасните технологични места трябва да има противопожарен пост, снабден с необходимите противопожарни уреди, който да е добре инструктиран как да действува при възникнало запалване;

- да се ползват само стандартни и изправни отоплителни и елекктрически уреди, поставени на огнеустойчиви подложки;

- отоплителните уреди се монтират и разполагат най-малко на 0,80 m от горими и паянтови стени;

- да не се оставят отоплотелни и нагревателни уреди без наблюдение;

- да не се претоварва електрическата инсталация. Изгорелите патрони на термичните предпазители да се заменят само с нови (стандартни). Най-добре е да се изплозват защитни прекъсвачи;

- при напускане на помещенията се изключват отоплителните уреди.

Главната опасност при отоплителните печки е, че повърхността им се загрява до висока температура и опрените или поставени близо до тях горими вещества лесно се запалват.

При използване на електрически уреди трябва да се има предвид, че нагретият въздух излиза през отворите със значителна температура, която може да запали поставените върху тях предмети.

Електрическите отоплителни уреди се захранват от отделен токов ккръг, защитен с автоматични прекъсвачи и се монтират на негорими подложки.

Под отоплителните уреди (печки) с твърдо гориво се поставят негорими подложки с размери не по-малки от 30 см пред печката и 10 см встрани. По края на подложката трябва да има праг с височина от 3 см, а въздушното пространство между подложката и пода трябва да е над 2 см. Ккюнците и комините трябва редовно да се почистват от сажди, като комините трябва да са измазани отвън, вкл. и в помещенията, през които преминават.

Под нафтовите печки трябва да има тава за събиране на евентуално разлято гориво. Не се налива гориво в изгаснала, но все още топла печка.

Забранено е изливането на горими течности в канализацията!

Газовите отоплителни уреди с гориво пропан-бутан в отделна бутилка се монтират над равнището на околния терен, тъй като пропан-бутанът е горима газова смес по-тежка от въздуха и вследствие недобра херметизация в инсталациите може да се натрупа на пода, без да изтича към по-долните помещения. Фабрично му е „даден” мирис на чесън. Те не трябва да се монтират дори в спални, коридори, тавани, стълбища, гаражи, бани и перални, във вентилационни и инсталационни шахти, тунели и складове и в помещения с повишена опасност от пожар, заедно с леснозапалими, избухливи и поддържащи горенето вещества.

83

Забранено е затоплянето на бутилки с пропан бутан.

На неиструнктирани лица е забранено да манипулират с тях и да ги пренасят.

След монтирането на бутилките се проверява годността на инсталациите, към които са свързани чрез сапунена пяна за проверка на херметичността.

Запалването на горелките на печката се извършва, като най-напред се отваря редуцит-винтил на бутилката, с което се осигурява приток на газ към горелките и се поднася пламък към тях (от кибрит или запалка), след което се отваря кранът им и газта се запалва (при наличие на пиезозапалка към печката, както и при печки с термозащита, първо се отваря редуцир-винтилът на бутилката, след което се натиска бутонът за заплване).

При пламъци около крана на горелката, вентила на бутилката или редуцир-вентила, веднага се затваря редуцир-вентилът, а пламъкът се угасва с влажна кърпа, след което се съобщава на служба „ГАЗ”.

При спиране на използването на газовия уред след работа, най-напред се затваря редуцир-вентилът на бутилката, а след това кранът на горелката.

Негоден за употреба е всеки уред за втечнен газ, чийто пламък има жълти върхове. Не се разрешава какъвто и да е ремонт на газови бутилки и газови съоръжения от неспециалисти и в неспециализирани сервизи.

При използване на газ за гориво на МПС, също се спазват правилата за безопасност. Гаражите за такива МПС се считат за взривоопасни.

Правилата за работа с естествен газ (метан) са аналогични на тези при пропан-бутан, но трябва да се има предвид, че той е по-лек от въздуха.

10.3. Начини на гасене.

Начините на гасене на възникнал пожар зависят от горящия материал и мястото на пожара.

За прекратяване на пожар е необходимо да се наруши поне едно от условията, посочени по-горе (наличие на горимо вещество; източник на възпламеняване, кислород).

За целта се действа в определена последователност за спиране на горенето:

- охлаждане на зоната на горене и на горящите вещества, т.е. температурата им да бъде под температурата на възпламеняване. Това се постига с пожарогасителни средства с голяма топлоемкост;

- зоната на горене се изолира. Основното тук е да се прегради пътят на въздуха, парите и газовете, които постъпват в нея, чрез покриване на горящата повърхност с пяна, вода, плътни покривни одеаяла, пердета, пожарогасителни прахове и др.;

- разреждане на горящите вещества в зоната на горене;

84

- спиране на горенето по химичен път. Основава се на химическото взаимодействие на пожарогасителното средство с горящите вещества. Най-употребяваните пожарогасителни средства от този вид са с прах.

Абсолютно е забранено гасенето на течни горива и електроинсталации с вода! Гасенето на електроинсталации се извършва с въглероден диоксид, а на течни горива - с прах!

Използването на пожарогасителни средства не по предназначение е абсолютно забранено!

При невъзможност да се загаси възникнал пожар с наличната пожарогасителна техника, се затварят прозорците на помещението и се излиза навън, като се затваря вратата. Напуска се сградата, а ако това е невъзможно, се отива в най-отдалечения й край. Обаждаме се на тел.160.

Какви пожарогасители да се използват, броят им и мястото на поставянето им се посочва от органите на пожарна и аварийна безопасност!

Пожарогасителите се използват само в първата фаза на пожара!

Много е важно предварително да се запознаят работниците и служителите с начина на действие на пожарогасителите, а не чак след избухване на пожар да се четат упътванията, върху тях. Пожарогасителите се съхраняват и използват само във вертикално положение. Освен предварителното задължително познаване на инструкцията за ДЕЙСТВИЕ със съответния пожарогасител е необходимо и да се следи за срока му на годност и налягането в него.

Вътрешен пожарен кран или кофпомпа за вода се използва само за гасене с вода на дървени предмети и хартия, а пожарогасител, действуващ с химическа пяна – за гасене на леснозапалими течности;

Пожарогасител с въглероден диоксид се използва за гасене на пожари в електрически съоръжения и машини с напрежение до 34 kV, включително и тези под електрическо напрежение, леснозапалими течности, ценни предмети и др. накрайникът (маркучът) се държи за ръкохватката, защото има опасност при използването му от измръзване (изгаряне) на ръката.

Пожарогасители, действуващи с прахове – те са предназначени за гасене главно на леснозапалими течности. Праховете са силни деозксиданти и могат да променят, дори да унищожат цвета на пари и документи.

10.4. Спасителни действия.

При възникване на пожар трябва да се запази самообладание и да не се допуска паника!

Веднъж годишно се прави учение за спасителни действия. В случай на пожар се евакуират най-напред възрастните хора и децата. Хората трябва да минават по най-късите и безопасни пътища – през основните и евакуационните изходи, стълбищните клетки и коридорите. По изключение, когато няма друга възможност, спасяването става преж терасите, прозорците, покривите на съседните сгради и др., а в производствените сгради – през отворите на транспортни ленти, улеи, но само когато спасяващият се увери, че преминаването през тях е безопасно. Отварят се

85

аварийните изходи в помещенията с много хора. Предварително се поставят указателни табелки, които показват къде са поставени противопожарните средства (фиг.10.3).

Ако в помещението, където е възникнал пожар, има много дим, движението става пълзешком по пода, покрай стените. На устата и носа се поставя мокра кърпа. Този, който влиза вътре, трябва да бъде завързан с въже, като предварително се уточняват сигналите за помощ при необходимост.

10.5. Класификация на помещенията по пожарна безопасност

По отношение на пожароопасността им, помещенията, както и външните съоръжения, се разделят на 3 групи:

- взривоопасни – в тях се отделят или събират в опасни количества възпламеними газове, пари, мъгли, прахови или смеси от тях. Съседните им помещения също се считат за взривоопасни;

- с повишена пожарна опасност (пожароопасни) – към тях се отнасят тези, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими вещества и течности;

- с нормална пожарна опасност – към тях се отнасят всички други помещения;

11. , ГЛАВА ОСНОВНИПРИНЦИПИИПОНЯТИЯ . СВЪРЗАНИСОПАЗВАНЕНАОКОЛНАТАСРЕДА

.ЕКОЛОГИЧЕНРИСК

11.1. Общи сведения

86

Екологията е наукка за взимоотношенията между организмите, както и между организмите и околната среда. Думата екология произлиза от гръцката дума „oikos”, която означава място, дом за обитаване. Най-често под екология се разбира науката за опазване на околната среда. Сега, когато се говори за екология, винаги се разбира опазването на околната среда!

Административните въпроси, свързани с опазването на околната среда, са уредени в Закона за опазване на околната среда и другите нормативни актове.

Околна среда е синоним на обкръжаващата ни природна среда, но обикновено има смисъл за тази й част, която е около всеки конкретен обект или система от обекти като и е във взаимодействие с тях.

Околната среда се влияе от всичко, което правим като човешки същества. Всички наши действия трябва да са насочени към намаляване на въздействието им върху околоната среда, защото последствията понякога са непредсказуеми и непоправими. Чрез опазването й ние търсим начини за ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ на вредните въздействия от нашите действия.

Сега е прието, че опазването на околната среда се извършва чрез регламентирано спазване на режимите за опазване и използване на компонентите й: атмосферен въздух, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, биологичното разнообразие и неговите елемнти.

Опазването на околната среда се извършва и чрез вземането на подходящи мерки, за да се неутрализират и/или преработят отпадъците там (на място), където са възникнали.

Факторите, ккоито влияят негативно върху околната среда, са:

- естествени и антропогенни процеси;

- замърсяване на въздуха, почвата, сладководните и морските води;

- прекалено използване на растения и организми, водещи до тяхното изчезване;

- отпадъците и местата за складирането им;

- енергийни източници – шум, вибрации, лъчения;

- инвазията, чрез въвеждане на нови (непознати) за даден район растения и организми, вкл. генно модифицирани;

- химикали, с които се обработват почвите, растенията и т.н.

Влиянието на повечето от тези фактори е добре изяснено и за тази цел са издадени справочни материали, в които те са подробно описани. Уточнени са допустимите норми, степента им на приложимост, методиките за мониторинг, определено е въздействието им по райони. Последното е много важно, защото един и същ фактор действа различно в зависимост от района, където се проявява.

МОНИТОРИНГ е дейност, свързана с наблюдение и анализ на определени явления и процеси, както и прогнозиране тенденциите в развитието им. Под мониторинг се разбира и вземането на

87

управленчески мерки с оглед подкрепяне на благоприятни тенденции, свързани с околната среда и задържане или прекратяване на неблагоприятни тенденции. Екологичният мониторинг включва:

- физичен мониторинг, който след за температурата, влажността, атмосферното налягане, скоростта на вятъра и други подобни параметри;

- химичен мониторинг, който следи за състава и концентрацията на природните съединения и замърсителите на околната среда;

- биологичен мониторинг, който следи за замърсителите и как те вляят върху живите организми.

Елементите, свързвани с опазване на околната среда, са:

ВЪЗДУХ. Опазване чистотата на атмосферния въздух осигурява защита на човешкото здраве, живата природа, природните и културните ценности и промените в климата в резултат на различните замърсявания от човешките дейности. Запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено и подобряването му в останалите райони, е задача, която стои пред всички държави, тъй като замърсяването на въздуха е трансгранично.

Най-често използваните понятия, свързани с опазване чистотата на въздуха и по-точно на допустимите норми са:

ЕМИСИЯ – изхвърлените във въздуха вредни вещества, измерени в g/m3. Нормите за тях се определят конкретно за всяко вещество със:

-пределно допустима концентрация (ПДК) – количество вещество, което не влияе върху здравето на човек и не предизвиква вредни последствия;

-максимална еднократна концентрация (ПДКМЕ) – най-високото вредно съдържание на вредни вещества за 30 min;

-средна денонощна концентрация (ПДКСрД) – средноаритметична стойност на концентрациите през денонощието.

ИМИСИЯ – натрупани вредни вещества в 100 m слой въздух.

Допустимите стойности на вредните вещества се определят с актове на Министерския съвет.

Замърсяващите вещества във въздуха са сравнително малко като асортимент: озон, серни оксиди, азотни оксиди, амоняк и производните му, сероводород, неметанови летливи органични вещества и фини прахови частици. Те понякога трудно се локализират относно мястото, където са се появили, дори и ако замърсителя е от същия район. Най-добрата защита срещу замърсителите на атмосферния въздух е да се неутрализират в местата, където възникват.

ОЗОН – много силен окислител. За образуването му в приземния слой въздух неметановите органични замърсители, азотните оксиди, метанът и някои други химикали. При

88

високи концентрации на озон се появяват възпалителни процеси и намаляване на възможностите на белия дроб.

СЕРНИТЕ ОКСИДИ, АЗОТНИТЕ ОКСИДИ, ЛЕТЛИВИТЕ ОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА И АМОНЯКЪТ допринасят за еутрофикацията (свръхнасищане с тези съединения на водите и почвите) и повишената киселинност, които причиняват разрушаване на почвата, водните и земни екосистеми, както и на сградите и всички материали, подложени на техните въздействия. В природата, най-силно въздействие от тези продукти са южните и югоизточните склонове на планините и възвишенията. Летливите органични съединения и амоняка не са продукт само на човешката дейност и за това по-трудно се намалява влиянието им. Концентрацията им силно зависи от температурата. От тези вещества, през лятото най-често се образува СМОГ. Той има изключително неблагоприятно въздействие върху хората, посевите, естествената растителност и материалите.

ПРЕХОВИТЕ ЧАСТИЦИ, особено тези с размер под 10 µm, увеличават честотата и усложненията на респираторните симптоми (белодробните заболявания при хората).

ПОЧВА. Опазването на почвата гарантира ефективна защита на човешкото здраве и на естествените почвени функции. Във връзка със световното преминаване към големи селскостопански обединения, за да се произвежда по-качествена и по-конкурентна по цени продукция, земята се използва по-интензивно, използват се изкуствени торове, пестициди, енергия, дренажи за вода и т.н. Тази дейност води до замърсяване на питейната вода, вредни емисии, ерозия на почвата, намаляване на биологичното разнообразие и промяна на ландшафта. В близост до фирми, които изхвърлят във въздуха вредни емисии, както и около автомагистралите, върху почвата се отлагат тежки метали, които са канцерогеннни.

Опазването на земните недра се осигурява чрез опазване и рационално използване на подземните богатства и подземните води, екологично управление на отпадъците, възстановяване и рекултивиране на нарушените терени при проучване и използване, ефективна защита от бедствия, аварии и други разрушителни процеси в резулата на човешката дейност.

ВОДА. Водата осигурява живота на хората, растенията и животните, т.е. на екосистемата като цяло. Замърсяването на водата е много разнообразно поради кръговрата й в природата. На фиг.11.1. е посочен кръговратът на водата, от която си личат възможните пътища за разпространение на подпочвените води (възвратен отток). Най-опасно е замърсяването на подпочвените води, поради непредсказуемостта на движението им.

Контролът върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, се осъществява от Министерството на околната среда и водите.

89

Контролът, който се извършва за опазване на околната среда е превантивен, текущ и последващ.

Превантивният контрол има за цел измервания за недопускане на замърсяване и/или увреждане на околната среда над допустимите норми.

Текущият контрол се осъществява чрез контрол за спазване на раздадените вече разрешения и изпълнение на предвидените мерки.

Последващият контрол се осъществява чрез проследяване резултатите от изпълнението на предписаните мерки и спазването на изискванията в разрешителните документи.

11.2. Екологичен риск

Влиянието на бъдещата човешка дейност върху околната среда се установява чрез определяне на екологичния риск. Оценката му се извършва чрез „Оценка на въздействието върху околната среда” (ОВОС).

Ползата от ОВОС се заключава в:

А/ предотвратяване или намаляване на вредните въздействия върху околната среда;

Б/ спиране още на идейна фаза развитието на проекти, вредящи на околната среда и здравето на хората;

90

В/ увеличаване доверието на обществото при реализирането на нови проекти;

Г/ подобряване на социалните и здравни условия на хората, които живеят в района, където ще се реализира проектът;

Д/ намаляване на съдебни процеси, заведени от граждани, неправителствени организации (НПО) и др., виждащи опасности от даден проект.

ОВОС идентифицира и в известна степен препоръчва ограничаване на вредните въздействия върху даден обект, като същевременно оценява ефектите от предишно реализиране на подобни проекти. Така се спестяват много излишни и нервни разноски, тъй като до 40% от стойността на даден обект може да се даде за предпроектно проучване и проектиране.

ОВОС може да бъде положителна или отрицателна. При положителна оценка се започва реализирането на проекта, а при отрицателна се спира.

Не за всички нови обекти е необходимо да се прави ОВОС. Решение за това се взема от МОСВ и териториалните му поделения.

Необходимите стъпки при изготвяне на ОВОС са:

ПРЕЦЕНКА ЗА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОВОС (screening) – в повечето държави има изготвен списък на задължително подлежащите на екологична оценка планове и програми. На екологична преценка, при обществен интерес, се подлагат и други планове и програми. Преценката се извършва на най-ранен етап, което означава ПРЕДИ започване на процеса на проектиране.

При преценката е много важен въпросът дали има алтернативи за съответния план или програма. Ако отговорът е „НЕ”, то тогава е по-добре да се потърси още в началото друг подход към проблема.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБХВАТА (scoping) – на този етап се правят сравнения с екологични цели на държавната политика и с подписани международни споразумения или конвенции. Възможно е целите на държавната политика да не съвпадат с политиката на местните власти – областни, общибнски и т.н., което усложнява реализирането на планове и програми. Типични случаи са решаването на проблема със Софийския боклук и прекарването през България на газо- и нефтопроводи.

При съставянето на ОВОС се спазват следните ШЕСТ ПРИНЦИПА:

1. ИНФОРМИРАНОСТ. Още от самото начало е необходимо да се прави редовно официално и неофициално консултиране между органите по опазване на околната среда, специализираните ведомства и засегнатите обществени групи. Информацията трябва да бъде разбираема, без излишни усложнения и професионални термини.

Местните хора могат да допринесат с информацията, която имат за местните условия и опасности, съдържащите се в предложения план или програма. Те трябва да бъдат поканени да коментират причините или нуждата от програмата или плана, алтернативните подходи,

91

вероятните екологични въздействия и тяхното управление. Експертите също се поканват да споделят гледната си точка в разговори с местните хора.

2. ГЪВКАВОСТ. Конкретните стъпки за ОВОС зависят от процедурата на съгласуване. Трябва да се използват подходи, чрез които да се съвместят (координират) интересите на заинтересованите. Това е особено важно, защото не винаги се знаят интересите на засегнатите – материални и емоционални.

3. ДЕМОКРАТИЧНОСТ. Съгласуването на действията между различните нива на управление и обществеността, което се осигурява от ОВОС, спомага за демократичното вземане на решения.

4. ДИАЛОГ НА НАЙ-РАНЕН ЕТАП. Органите по проектиране започват диалог с експертите по ОВОС веднага щом има решение, че е необходимо изготвяне на план или програма, т.е. ПРЕДИ стартиране на самия процес на проучване и проектиране.

5. ОТГОВОРНОСТ. Възложителят на плана или програмата, наричан често в официалните документи ИНВЕСТИТОР, е отговорен за цялостния процес на екологична оценка. Отговорността не се състои само в спазване на съществуващите норми, но и за съобразяване с мнението на заинтересованите.

6. ПОЛОЖИТЕЛНО (ДОБРО) ОТНОШЕНИЕ. Всички заинтересовани страни трябва да имат добри отношения помежду си, независимо от разлики във възгледите си. Така се избягват съмнения в недобросъвестност.

В ОВОС се включват очакваните преки и косвени въздействия върху околната среда, изчерпаемост на ресурсите, отпадъци, промени в климата (макро и микро), замърсяване на почвата, замърсяване на въздуха, въздействие върху ландшафта, въздействие върху биологичното разнообразие, шум и вибрации, собствеността на земите, обработваеми ли са или не, въздействие върху водите, възможни аварии, икономически интереси и т.н.

Понякога се натрупва огромно количество информация, която значително затруднява работата. За това на всеки етап се преценява доколко наличната информация е нужна и адекватна, вследствие на изменящите се условия (политически, икономически и др.).

Когато се открият отрицателни ефекти, необходимо е отначало те да се предотвратят или да се намалят и чак накрая (ако предприетите действия не доведат до позитивен ефект) – да се компенсират възможните загуби. За съжаление, абсолютно е невъзможно да се компенсират загубите в природната среда. За разлика от тях, социалните загуби могат да се компенсират чрез други въздействия.

92

12. . ГЛАВА ОТПАДЪЦИИОТПАДЪЧНИПОТОЦИ ОСНОВНИПРИНЦИПИИМЕТОДИЗА

, ОБЕЗВРЕЖДАНЕ ИЗОЛИРАНЕИИЗПОЛЗВАНЕНАОТПАДЪЦИТЕ

12.1. Общи сведения

Отпадъците са вещества, предмети или част от предмети, за които вече няма конкретно приложение и от които искаме да се освободим. Те са неотменна част от цивилизацията. Отпадъците се увеличават непрекъснато в световен мащаб и за това сега се говори за отпадъчни потоци. Те няма да намаляват не само по обем (маса), но и по асортимент. Отпадъците създават големи проблеми на всички държави поради несъвършенствата на изпозваните технологии за преработка, организационни причини по управлението им и т.н. Проблеми създават не само индустрията и селското стопанство, но и битовите отпадъци, наричани често боклуци. Сега в България се падат по 500 kg битови отпадъци на глава от населението, с тенденция да се увеличават. Отпадъците се класифицират по няколко начина. Един от тях е по агрегатното им състояние: газообразни, течни и твърди.

ГАЗООБРАЗНИ – това са главно продукти от преработката на нефта, металургията и химическите производства. Те рядко могат да се складират.

Особено опасни са амонякът, азотните и серните оксиди, защото с водните пари във въздуха образуват киселинни дъждове. Обикновено, изхвърлените газообразни вещества в атмосферата са съпроводени с много голямо количество фин прах, който влияе негативно върху човешкия организъм. Част от този прах е от тежки метали, които са канцерогенни. Те падат върху почвата и растенията, които са близко до замърсителя и след това попадат в организма на човека чрез плодове, заленчуци и вода за пиене.

Отработените газове от автомобилите също замърсяват атмосферата и почвата. За разграждането им, сега са разработени дори специални каталитични бои, с които се боядисват сградите в градовете.

ТЕЧНИ – това са продукти главно от химичните производства, животновъдните ферми и отходните води на домакинствата.

ТВЪРДИ – това са продукти от дейността на индустрията, селското стопанство и бита на хората.

Твърдите отпадъци се класифицират в четири групи (вида):

ХРАНИТЕЛНИ, БИТОВИ, МЕТАЛИ и непреработваеми. Точна граница между тях не може да се постави, т.е. това разделяне е до голяма степен условно. Във всяка от посочените групи могат

93

да се дефинират подгрупи, които „проникват” една в друга. Така например, металите се разделят на черни и цветни, битовите – на преработваеми и непреработваеми и т.н.

Битовите отпадъци обикновено са смесени. Съставът им зависи от местонахождението на населеното място (икономическияр регион), големината му и т.н. това затруднява прякото им преработване в специализирани заводи за тази цел. Битовите отпадъци са около 20% от всички отпадъци.

На фиг. 12.1 е посочено процентното разпредление на битовите отпадъци (боклука) в България. От нея се вижда, че най-много са хартиените отпадъци, а най-малко дървесните.

Маркирането на опасните за хората вещества се прави върху опаковките им със специални, лесно различими и разбираеми знаци. Част от тях са посочени на фиг. 12.2. много често се посочва и кои отпадъци не трябва да се хвърлят дирекктно в кофите (контеинерите) за боклук – фиг. 12.3, а за всички видове батерии, този знак е акцентуван – фиг.12.4. върху опаковките, които подлежат на преработка (рециклиране) се поставя триъгълен знак (много често

94

стилизиран) – фиг. 12.5. вътре в триъгълника е посочена цифра, която отговаря на химическия състав на опаковката, но отдолу на триъгълника се изписва и химическото съкращение на материала за опаковка. Има специални таблици, в които е посочено на кой материал, коя цифра отговаря.

Фиг.12.2.

Фиг.12.3 фиг.12.4 фиг.12.5

Преработката на отпадъците дава понякога неочаквани резултати. Така например, от преработена хартия се отпечатват не само вестници, но се и произвеждат чаши за еднократна употреба (в тях има по-малко микроби отколкото в пластмасовите чаши). Неудобството при подготовката на хартиени и пластмасови отпадъци за преработка се явява проблемът, че те имат голям обем при малка маса. Това оскъпява събирането и транспортирането им.

Събирането и преработването на твърдите отпадъци от индустрията поради икономически причини е добре организирано, защото те са в среавнително големи количества и са еднородни по състав, което поевтинява преработката им.

ВТОРИЧНО ПРЕРАБОТЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ НЯМАТ КАЧЕСТВАТА НА ПЪРВИЧНИТЕ МАТЕРИАЛИ!

12.2. Основни принципи и методи на управлението на отпадъците

Под управление на отпадъците се разбира тяхното събиране, транспортиране, депониране, съхранение и обезвреждане.

Промишлените отпадъци се управляват много по-лесно от битовите, защото са хомогенни по състав, получават се на едно и също място, а съхранениетп и обезвреждането им е свързано с технологиите на производство.

95

Управлението на отпадъците се извършва с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното им въздействие върху околната среда и човешкото здраве. То се осигурява чрез предотвратяване или намаляване на образуването им и степента на тяхната опасност; оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране и повторна употреба; безопасно съхраняване (за тези, които са непригодни за оползотворяване в момента).

Събирането на отпадъците се отнася главно за твърдите отпадъци и по-рядко за течните. То има за цел предотвратяване на разпиляването им и подготовката им за транспортиране в подходящ вид.

Чрез разделно събиране на отпадъците се цели предварителното им сепариране, като преработваемите се отделят авансово за по-нататъшна преработка. За улеснение при събирането, съдовете се надписват и боядисват в различни цветове.

Транспортирането на отпадъците е свързано с начина им за първично събиране, превозване и разтоварване.

Депониране е събирането на големи количества отпадъци (най-често непреработваеми) на едно място.

Съхранение е процесът, при който отпадъците се подготвят за последваща преработка или депониране. Този процес е дълъг, защото се влияе от наличните технологии и приложимостта им в даден момент. Съхраняването на отпадъците е много важен въпрос, често преминаващ в проблем, поради редица нерешени въпроси, свързани с опазване на околната среда.

Обезвреждане на отпадъците, които представляват опасност за околната среда е друг проблем, който се решава във всеки конкретен случай. Готови или универсални решения няма. Най-добре е те да се обезвреждат в мястото, където са се появили. Особено внимание трябва да се отдели на отпадъците, които могат да преминат в подпочвените води.

Обезвреждането на боклука става обикновено в депа. То се организира и експлоатира по начин, който изключва замърсяване и увреждане на въздуха, почвата и водата. При организиране на нови депа за твърди отпадъци върху почва, най-напред се изземва горния слой почва (хумуса), постилат се дебели платна от гума, върху които се насипва след това боклукът.

След изчерпване капацитета на депото и/или при силни ветрове, твърдите отпадъци се покриват с фолио срещу разпиляване, като през специално оформени отвори излизат газовете от гниенето им.

Радиоактивните отпадъци са особена група, за която има специално законодателство, поради специфичните им особености. Въпреки малкката им маса и обем, те са опасни за здравето и живота на хората.

12.3. Изолиране и извозване на отпадъци

96

Намаляване на въздействията за отпадъците върху околната среда е трудно постижима задача. Това е свързано преди всичко с повишаване културата на производство и на хората, т.е. с промяна на мисленето и действията за спиране на замърсяването на околната среда, колкото и трудно да е това понякога. Универсални решения няма.

В организационно отношение сега се обръща много сериозно внимание за стимулирането при редуциране на отпадъците – чрез намаляване на данъци при разделното им събиране, транспортиране и почистване, както и предоставяне на привилегии.

Основното затруднение при събирането на отпадъците за последната преработка се състои в това, че обемът им е много голям спрямо тяхната маса. Това изисква използване на съоръжения, които преди преработката им ги привеждат в удобен вид за по-нататъшно използване.

За намаляване на газообразните отпадъци се поставят сухи, течни или твърди филтри, през които минават газовете, за да се пречистят, преди да се изхвърлят в атмосферата. Така те се превръщат в твърди, които са по-лесни за събиране, съхранение и преработка.

Безотпадъчните технологии са най-модерният начин за намаляване на отпадъците. Разбира се, не може да се мине напълно без отпадъци и затова под безотпадно производство се разбира производство, при което непреработваемите отпадъци са сведени до минимум. Този процес се стимулира чрез подходящи законодателни и финансови облекчения.

От друга страна, се търсят начини за използване на отпадъците в други дейности на човека, доста, доста по-различни от пурвоначалното производство, напр. шлаката от металургичните заводи се използва при производството на олекотени тухли.

Прогресът в технологиите на производство е свързан пряко и с намиране на начини за намаляване на твърдите отпадъци, получавани досега. В този ред на мисли може да се посочи преработване на използваните автомобилни гуми, чието събиране, съхраняване и складиране е голям проблем. Друг пример е използването на отдавна преработена руда в метал. Както се оказва, поради несъвършенствата на старите технологии, в тази шлака има достатъчно неизвлечен от рудата метал, който се извлична от нея по икономически оправдани и нови технологии.

13. ГЛАВА НАМАЛЯВАНЕНАЧОВЕШКАТАДЕЙНОСТ ВЪРХУОКОЛНАТАСРЕДА

13.1. Общи сведения

Намаляване на влиянието на човешката дейност върху околната среда е първостепенна задача за човешката цивилизация. Това не е свързано само с изменението на ландшафта при постройка на нови предприятия, което се обуславя от най-разнообразни прични, демографски проблеми, наличие на суровини, възможност за намаляване на отпадъците и тяхното

97

складиране и т.н. За съжаление, с развитието на цивилизацията се увеличава обемът на създаваните отпадъци. Начините, по които се действа за това намаляване в глобален мащаб, са най-разнообразни, в зависимост от всеки конкретен случай. При това се работи както за моментното състояние и бъдещото въздействие, така и за поправяне на пораженията от минали действия (доста често бездействия). Вече е абсолютно ясно, че икономическите съображения ще отстъпват пред действията в полза на обществото. В никакъв случай не трябва да се счита, че човешката дейност върху околната среда се обуславя само от отпадъците. Това влияние с всеобхватно и трудно може да се конкретизира.

13.2. Начини за намаляване на човешката дейност върху околната среда

Начините за намаляване на влиянието на човешката дейност върху околната среда се разделят на организационни (административни) и технически (технологични). Водещи са организационните мероприятия, тъй като се изхожда главно от международните норми и спогодби. Търсят се и се създават стратегии от прости и ефикасни мерки, свързани преди всичко с промяна на мисленето на хората. В момента е ясно, че хората трябва да пренасочат усилията си от изхвърляне на отпадъците към осигуряване на устойчиво управление на материалите в процеса на производство, използване, събиране, сепариране (разделяне) и т.н.

Намаляването на човешката дейност върху околната среда рядко може да се разглежда само в национален план. Международните правни норми за ограничаване въздействието на човешката дейност върху околната среда в тези случаи имат характер на регламент.

Техническите начини също са стандартизирани чрез използваните съоръжения и машини, но с оглед техническия прогрес и изменения на изискванията, те непрекъснато се усъвършенстват.

За преработка на отпадъците и боклуците има различни технологии, като никоя от тях не може да се приеме, че отговаря на съвременните изисквания. Това се дължи на факта, че изискванията за опазване на околната среда стават все по-строги, т.е. това, което преди се е смятало за допустимо, сега се счита за недопустимо. Сега се приема, че преработката на отпадъците от момента на възникването им до самата преработка е нещо, което непрекъснато ще се развива, видоизменя и т.н. С други думи казано, технологиите следват изискванията.

Опазването на околната среда сега се правис въвеждането на безотпадъчните технологии, минимализирането на площите, необходими за нови предприятия. Създаването на нови технологии води до ликвидиране на стари предприятия, тъй като икономически е по-изгодни на едно място да се произвежда по-голям обем продукция, вследствие на намалени производствени разходи. При това се намаляват отпадъците при производството, тъй като се използват безотпадъчни технологии (пълноценно производство без отпадъци е практически невъзможно).

Намаляване на изхвърляните в атмосферата газообразни отпадъци става чрез филтри, в които те се улавят и превръщат в твърди отпадъци. При това те по-лесно се складират, съхраняват и подготвят за следваща употреба. Цената на такива филтри е доста голяма, а е необходимо и допълнителни разходи за преустройство на съществуващите сгради и съоръжения.

98

Най-ефективният начин за борба с водоразтворимите отпадъци е чрез използване на пречиствателни станции, където те се преработват в твърди отпадъци.

Особено голямо внимание сега се обръща на събирането и преработката на твърди отпадъци не само от промичлеността, но и от бита (домакинствата. Това се налага и от факта, че днес се изхвърлят като ненужни и материали, които с малка преработка могат да се използват повторно. Фактът, че вторично преработените материали нямат качествата на новите не е особен проблем, защото ще се използват там, където няма големи изисквания при употребата.

99

ПРИЛОЖЕНИЕИзпитната процедура по дисциплината „Безопасни условия на труд и екология” се състои от две части – практическа и теоретична. За допущане до теоретична част, студентите трябва да положат успешно изпитването по практическата част. Изпитванията се правят при монофазно напрежение. При практическата част, всички студенти трябва да спазват изискванията по техника на безопасност – в случая, правилно боравене с фазомер, волтметър и омметър, прибрани коси и дрехи. Проверката се извършва с лични стандартни фазомери, които се използват само за проверка на наличие на „фаза”. Комбинирани фазомери не се допускат, както и работа с нестандартни фазомери. Процедурата се състои от три задачи:

1. Определяне с фазомер на електрически правилно или неправилно свързани основи на два винтови предпазителя към захранващата мрежа.

2. Определяне с индикатор на напрежение (фазомер) и волтметър на електрически правилно или непреавилно свързани три контакта тип „Шуко” към захранващата мрежа.

3. Определяне с омметър на електрически правилно или неправилно свързани два електроуреда клас I към щепсела на захранващия кабел.

По задача 1: С фазомера се докосват последователно металните части на основите, които са най-близо до проверяващия. За целта, само с една ръка, която държи фазомера като спринцовка, а с палеца се допира до металния му край, оформен като нит, се докосва с накрайника му металната част, на която се проверява дали има напрежение. Другата ръка се държи близо до тялото на проверяващия. Фазомерът се държи така, че да има визуален достъп до глимлампата, монтирана в тялото му. При наличие на фаза, глимлампата светва. В случай на ярка околна светлина, се застава така, че да се намали влиянието й.

Ако фазомерът светне, това показва, че металната част е неправилно свързана по отношение на електробезопасност. В случая важи правилото, че частите под напрежение (тези, които са свързани къмфазата), трябва да бъдат свързани в най-отдалечената точка спрямо човек, за намаляване опасността от токови удари. Тази проверка в реални условия се прави и към „твърдо” свързани фасунги за лампи с винтов цокъл. Заградете в табл. 1 получените резултати.

По задача 2: най-напред с фазомера се проверява дали има фаза на заземените пластини на контактите. Ако фазомерът светне, това показва, че контактът е неправилно свързан към захранващата мрежа. В реални условия, върху този контакт се поставя залепваща изолационна лента, която указва, че този контакт не може да се използва.

Отсъствието на индикация, че няма напрежение върху заземителните пластини (лампата на фазомера не свети) НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ, за да се счита, че контактът е правилно свързан от гледна точка на електробезопасност! Необходимо е да се направи втора проверка, която се състои в това, че с променливотоков волтметър се проверява напрежението между заземителната пластина и всяка от двете букси, в които влизат щифтовете на щепсела. За целта, единия край на проводниците от волтметъра се допира до заземителната пластина, а другият край се вкарва последователно във всяка една от буксите. Проводниците на волтметъра завършват с банан-щекери, които се държат с ръка на разстояние най-малко 5 mm от

100

металните му краища. Проводниците, които излизат от банан-щекерите не трябва да са с нарушена изолация, за да не се допусне токов удар. При правилно свързване на контакта, в едната посока волтметърът показва „0” V, а в другата посока – 220 V. При проверката обърнете особено внимание на контактуването метал-метал между проводниците на волтметъра и съответните метални части на контакта. Получените резултати от проверката се нанасят в табл. 2 – заградете получените резултати.

По задача 3: С единия проводник от омметъра се допира заземителната пластина на щепсела на захранващия кабел, а с другия – метална част на проверявания уред (не до боядисани части!). при правилно свързване на захранващия кабел към проверявания уред, омметърът трябва да покаже съпротивление до 1 Ω. Тази проверка се прави само на уреди клас I, тъй като тези с усилена изолация (клас II) използват т.н. „еврощепсел”, който няма заземителна пластина. Получените резултати се нанасят в таблица 3 – заградете получените резултати.

Таблица 1

Основа Свързване1 Правилно/неправилно2 Правилно/неправилно

Таблица 2

Контакт Свързване1 Правилно/неправилно2 Правилно/неправилно3 Правилно/неправилно

Таблица 3

Електроуред Електробезопасен1 Да/не2 Да/не

101