Abdullah Akturk 7.Grupa 30031

Кинезитерапия при прогресивна мускулна дистрофия и

дегенеративни заболявания на нервната система

Прогресивна мускулна дистрофия (МД)

Група от повече от 30наследствени заболявания характеризиращи се с генетично прогресиране и дифузна слабост на различни мускулни групи. Повечето от МД се срещат по време на детството, но съществуват и такива които могат да не се проявяват до средна възраст. Заболяванията се различават в зависимост от разпространението и степента на мускулната слабост, начален етап, темп на прогресиране, наследяване. Някои форми могат да засегнат и сърдечния мускул.

Форми на МД:

Дюшен МДБекер МД – много близка симптоматика до тази при Дюшен МД, но значително по-лека) – съдържанието на дисторфин е оскъдно.Фациосапулохумерална МД – обикновено се проявява в юношеска възраст. Налице е прогресивна слабост на мускулите на лицето, горен и долен крайник, собствените мускули на рамото и гръдния кошМиотонична МД – форма, която се проявява в средна възраст

Дюшен е най-честата форма на мускулна дистрофия. Засяга главно момчетата. Причинява се от липсата на дистрофин (протеин отговарящ за целостта на мускулите). Проявява се 3 – 5та година на детето с бърз дистрофичен процес. На 10 годишна възраст повечето деца са загубили способността си да ходят. Характеризира се с:-патешка походка (слабост на m.gluteus medius)-затруднено изкачване на стълби -трудно изправяне от клекнало положение-увеличена лумбална лордоза – слаби мускули на таза-псевдохипертрофия на мускулите на подбедрицата-симетрична слабост на мускулите, най-често на проксималните мускулни групи на крайниците-хиперекстензия в КС-ходене на пръсти-запазена сетивност-халтавост на РС-развитие на сколиоза-тенденция към паданеСтрадащите от МД доживяват до към 30годишна възраст. Честа смъртност дължаща се на усложненията – 10-15години след проявата на симптомите. Засягат се дихателните мускули съчетаващи се с контрактури и нарастваща мускулна слабост. Лечението е комплексно и включва КТ, дихателна гимнастика, ортопедични корсети, коригиращи ортопедични операции, медикаментозно лечение (кортикостероиди, антиконвулсанти, медикаменти потискащи имунната система,антибиотици), трудотерапия.

Цел на КТ: възможно най-дълго поддържане на самостоятелна активностЗадачи:-поддържане обема на движение в ставите на крайниците-предпазване от контрактури-поддържане силата на мускулатурата-предпазване от респираторни усложнения-поддържане на дихателния капацитет и правилното дишане-профилактика на гръбначните изкривявания-ходене с помощни средства-подобряване на самообслужването и ДЕЖ-психо-емоционално повлияване

Средства:-пасивни упражнения-дихателни упражнения – позиционен дренаж, дихателни упражнения, подпомагане кашлянето и откашлянето, подобряване на издишването – техники за форсирано издишване (издишване през сламка), дихателно ПНМУ-масаж-елементи от игри и спорт-упражнения на и с уреди-равновесни упражнения-упражнения с изправителен характер-суспенсотерапия-обучение в ходене с помощни средства-трудотерапия-подводна гимнастика-адаптиран спорт (плуване, езда, колоездене)

Методични указания:-внимателно и прецизно дозиране на натоварването, поради лесната уморяемост и недостатъчния усет за натовареност на мускулите-съобразяване с функционалните възможности на детето-разнообразие на прилаганите средства-да се внимава за включването на компенсаторни механизми-движенията в ставите да са в нормален ОД-при дихателните упражнения да не се допуска хипервентилация