-
МЕТОДОЛОГИЯ
за оценка на статии „Пътувания“, „Пътнически транспорт“ и
„Компенсация на наетите – кредит“ в платежния баланс на
България
Дирекция „Статистика“ Отдел „Платежен баланс и външен дълг“
Март 2010 г.
-
Съдържание 1.
Увод.................................................................................................................................
3 2. Методологическа
рамка...............................................................................................
3 2.1. Пътуванията зад граница и отразяването им в статистиката на
платежния
баланс.............................................................................................................................................
3 2.1.1. Статия „Пътувания“
...............................................................................................
3 2.1.2. Статия „Пътнически транспорт“
............................................................................
4 2.1.3. Статия „Парични преводи от емигранти“
............................................................. 4
2.1.4. Статия „Компенсация на наетите“
........................................................................
4 2.2. Методологии, прилагани към момента в
България................................................... 5
2.2.1. За оценката на статия „Пътувания“
......................................................................
5 2.2.2. За оценката на статия „Пътнически транспорт“
.................................................. 5 2.2.3. За
оценката на статия „Парични преводи от
емигранти“.................................... 5 2.2.4. За оценката
на статия „Компенсация на наетите – кредит“
............................... 6 2.3. Фактори, налагащи промяна на
прилаганите методологии ...................................... 6
2.3.1. Въвеждането на
еврото............................................................................................
6 2.3.2. Отпадането на граничния контрол по вътрешните граници
............................... 6 2.3.3. Повишаването на прага за
предоставянето от банките на информация за целите на статистиката
на платежния баланс
................................................................. 7
2.3.4. По-високите изисквания на потребителите
......................................................... 7 2.4.
Международна практика при събирането на информация за броя и
характеристиките на презграничните пътувания
............................................................. 7
2.4.1. Проучвания сред домакинствата в страната
....................................................... 8 2.4.2.
Проучвания сред опериращите в страната туристически фирми
...................... 8 2.4.3. Ползване на данни за банкови
трансакции
......................................................... 9 2.4.4.
Проучване сред туристите на местата за настаняване
...................................... 9 2.4.5. Използване на данни
от операторите на кредитни карти .................................
10 2.4.6. Проучване сред фирмите предоставящи услуги по
настаняване.................... 10 2.4.7. Използването на
информация за чуждестранната валута, обменена в бюрата и в банките
........................................................................................................................
10 2.4.8. Проучване сред пътуващите, извършвано на границата
................................. 10 2.4.9. Международни
сравнения...................................................................................
11 2.4.10. Административни източници на
данни.............................................................
11 2.5. Избор на подход
........................................................................................................
12 2.5.1. Критерии за избор на
подход..............................................................................
12 2.5.2. Тенденции в държавите от ЕС в тази област
.................................................... 12 2.5.3.
Предлагано
решение...........................................................................................
12 2.5.4. Избран подход
.....................................................................................................
13 3. Методология на „Проучване на границата сред пътуващите
български и чуждестранни
граждани“...............................................................................................
14 3.1. Обект, предмет, обхват и цел на проучването
........................................................ 14 3.2.
Характеристики на генералната
съвкупност............................................................
14 3.3. Формиране на извадка
..............................................................................................
18 3.3.1. Модел на
извадката.............................................................................................
18 3.3.2. Обем на
извадката...............................................................................................
19 3.3.3. Структура на извадката
.......................................................................................
20 3.3.4. Избор на гранични
пунктове................................................................................
20 3.4. Пилотно проучване
....................................................................................................
21 3.5. Въпросници
................................................................................................................
22 3.5.1. Въпросник за български граждани
.....................................................................
23 3.5.2. Въпросник за чуждестранни граждани
............................................................... 25
3.6. Същинско проучване
.................................................................................................
26
1
-
3.6.1. Метод за събиране на информацията
............................................................... 26
3.6.2. Работа на терен
................................................................................................
26 3.6.2.1. Организация на теренната работа
............................................................... 26
3.6.2.2. Координиране на проучването с граничните и летищните
власти............. 26 3.6.2.3. Обучение на интервюерите
..........................................................................
27 3.6.2.4. Контрол върху работата на интервюерите
.................................................. 27 3.6.3.
Верификация и въвеждане на
данните..............................................................
27 3.6.3.1. Първоначален оглед на картите
...................................................................
27 3.6.3.2. Шифриране и въвеждане на картите
........................................................... 27
3.6.3.3. Чистене на данните и логически оглед от фирмата изпълнител
............... 28 3.6.3.4. Контролно интервю по телефона или по
електронната поща.................... 28 3.6.3.5. Проверки на
базата данни в БНБ
.................................................................
28 3.6.3.5. Изчистване на базата данни и допълване на данни
................................... 29 3.6.4. Доклади от
проучването......................................................................................
29 3.6.4.1. Месечни доклади от теренната работа
........................................................ 29
3.6.4.2. Месечни доклади с резултати от проучването
............................................ 30 3.6.4.3. Доклад за
хода на проучването през неговите първи три месеца ............. 30
3.6.4.4. Годишен доклад
.............................................................................................
30 3.7. Процент на отзовалите се и процент на
отговорилите........................................... 30 3.8.
Разпростиране на резултатите на база на извадката върху генералната
съвкупност
.........................................................................................................................
31 3.8.1. Изравняване на извадката и коефициент на екстраполация
........................... 32 3.8.2. Построяването на оценките
................................................................................
33 3.8.3. Построяване на доверителни
интервали...........................................................
34 4. Прилагане на резултатите от проучването
............................................................ 34
4.1. Предизвикателства при построяването на моделите
............................................. 34 4.1.1. Разделянето
на туристическите пакети на
компоненти.................................... 35 4.1.2.
Резидентност на международния
превозвач..................................................... 36
4.1.3. Скъпоструващи стоки и стоки, закупени и внесени с цел
продажба................ 36 4.1.4. Резидентност на пътуващия
...............................................................................
36 4.1.5. Ползването на втори дом в чужбина
..................................................................
37 4.1.6. Структура на пътуванията по цел на пътуването и по страна
......................... 38 4.1.7. Структура на пътуванията по
използвано превозно средство ......................... 39 4.1.8.
Закупеното в чужбина гориво
.............................................................................
39 4.2. Оценка на отделните статии
.....................................................................................
41 4.2.1. Статия „Пътувания“
.............................................................................................
42 4.2.1.1. Модел за оценка на статия „Пътувания –
кредит“....................................... 42 4.2.1.2. Модел за
оценка на статия „Пътувания – дебит“
........................................ 45 4.2.2. Статия
„Пътнически транспорт“
..........................................................................
48 4.2.2.1. Модел за оценка на статия „Пътнически транспорт –
кредит“ ................... 48 4.2.2.2. Модел за оценка на статия
„Пътнически транспорт – дебит“..................... 51 4.2.3. Модел
за оценка на статия „Компенсация на наетите – кредит“
..................... 53 4.3. Начало на прилагането на новите
оценки и ревизиране на данни за стари периоди
.............................................................................................................................
56 5. Развитие на методологията
......................................................................................
56 5.1. Актуализиране на оценките
......................................................................................
56 5.2. Препоръки към методологията на евентуално бъдещо подобно
проучване ........ 56 5.3. Възможности за развитие на методологията
на петте статии на баланса ........... 57 5.4. Хармонизиране с
шестото издание на „Ръководство по статистика на платежния баланс“
..............................................................................................................................
58 Използвана литература
...................................................................................................
59
Приложения.......................................................................................................................
60
2
-
1. Увод Статистиката на платежния баланс има за задача да оцени
трансакциите между резиденти и
нерезиденти. Разнообразието на субектите, извършващи тези
трансакции, както и на благата – обект
на размяна, поражда и голямо разнообразие при типовете сделки,
което налага прилагането на
различни подходи за оценка на различните потоци. На практика
изучаването на всяка отделна група
трансакции се явява отделна статистика.
Сред тези статистики има няколко, които се отличават със своята
сложност. Съвсем нормално
това са областите, в които има много на брой участници,
извършващи голям брой малки по обем
сделки. Изхождайки от този критерии за определяне трудността на
отделните статистики, се откроява
група статии, при които тези условия са изпълнени в най-голяма
степен. Това са статиите „Пътувания“,
„Пътнически транспорт“, „Компенсация на наетите“ и „Парични
преводи от българи, живеещи
постоянно в чужбина“. От една страна, участниците са предимно от
най-многобройната група
икономически агенти – домакинствата, а от друга, всяка покупка
на стока или услуга между резидент и
нерезидент представлява отделна трансакция. Това прави
съвкупността от трансакции много голяма.
А както е добре известно от теорията на статистиката, при
изучаването на големи генерални
съвкупности най-ефективни са представителните извадкови
изследвания.
2. Методологическа рамка 2.1. Пътуванията зад граница и
отразяването им в статистиката на платежния
баланс Пътуванията зад граница се отразяват в платежния баланс
главно в статиите „Пътувания“,
„Пътнически транспорт“, „Компенсация на наетите“ и „Парични
преводи от емигранти“.
Статиите на баланса имат своя кредитна и дебитна страна. В
кредитната страна се отразява
износът на стоки и услуги, като износ е налице, когато местно
лице (резидент):
• получава постъпления за извършена услуга към чуждестранно лице
(нерезидент);
• получава постъпления по извършена продажба на стока на
чуждестранно лице;
• получава безвъзмездно постъпление от чуждестранно лице.
В дебитната страна се отразява вносът на стоки и услуги. Внос е
налице, когато местно лице:
• плаща за услуга, извършена от чуждестранно лице;
• плаща за стока закупена от чуждестранно лице;
• извършва безвъзмездно плащане към чуждестранно лице.
2.1.1. Статия „Пътувания“ Съгласно изискванията на петото
издание на „Ръководство по статистика на платежния
баланс“, статия „Пътувания“ обхваща трансакциите между резиденти
и нерезиденти по повод на
ползвани услуги и закупени стоки при пътуване в чужбина. Тук се
включват всички стоки и услуги,
закупени по време на пътуването зад граница за собствено
потребление или за подарък (настаняване,
храна, напитки, забавления, сувенири, подаръци). Включват се и
стоките и услугите, платени преди
3
-
или след пътуването, но придобити/ползвани по време на
пътуването, включително и пакетите от
такива стоки и услуги (туристически пакети).
2.1.2. Статия „Пътнически транспорт“ Тази статия обхваща
трансакциите между резиденти и нерезиденти по повод на
международни
пътувания, т.е. включва се разходът за международен транспорт, а
разходите по евентуалните
пътувания вътре в страната (трансфери) следва да се включат към
статия „Пътувания“. Втори много
важен момент е, че запис в платежния баланс се прави само ако
има сделка между резидент и
нерезидент. Примерно ако германски турист за пътуването си до
България ползва услугите на
„Луфтханза“, то това не поражда запис нито в българския, нито в
германския платежен баланс. Ако
ползва услугите на „Ал Италия“, отново няма да има запис в
българския платежен баланс, но ще има
такива в германския и в италианския. В българския платежен
баланс запис ще има само ако
германският турист ползва услугите на българска авиокомпания. По
подобен начин запис ще има в
българския платежен баланс и когато местна авиокомпания превози
нерезидент при пътуването му
между две други държави (например германски турист при
пътуването му от Германия до Италия).
Последният поток се оценява на база на данни, събирани в БНБ
посредством пряко отчитане на
фирмите, и е предмет на друга методология.
2.1.3. Статия „Парични преводи от емигранти“ В статията се
включват средствата, които емигранти изпращат към роднини и
приятели в
родината си. Критерият е те да са със статут на резиденти на
приемната страна, т.е. да живеят за
постоянно зад граница. Формалният критерий е продължителността
на пребиваването в приемната
страна да е повече от година.
Кредитната страна на статията обхваща потоците към България от
българи по произход,
живеещи постоянно зад граница. Макар и с по-малко значение в
момента, за икономиката съществува
и обратният поток: чужденци по произход с постоянно
местожителство в България, които изпращат
пари към роднини зад граница.
2.1.4. Статия „Компенсация на наетите“ Статията обхваща дохода
на резиденти от трудови взаимоотношения с нерезидентни
работодатели (кредитна страна) и на нерезиденти с резидентни
работодатели (дебитна страна).
Разликите с предходната статия са главно две: 1) работещият в
чужбина е резидент на
икономиката, от която идва, и 2) в статията се отразява целият
размер на реализирания доход, а не
само онази негова част, която е спестена и изпратена на роднини
и приятели в страната на произход.
Съответно по кредитната страна се включват доходите на всички
българи, които работят в
чужбина за чуждестранни работодатели за срок, по-малък от
година. По дебитната страна се включват
доходите на чуждестранните лица, работещи в България за местни
работодатели за срок, по-малък от
година.
4
-
2.2. Методологии, прилагани към момента в България
Методологиите, прилагани досега в България за оценките на тези
четири статии на платежния
баланс, са, както следва:
2.2.1. За оценката на статия „Пътувания“ Оценката на тази статия
се базира на информация относно:
o Броя на пътуванията зад граница на български граждани с
разбивка по посетена
държава, както и на чуждестранни граждани в България, по
държава, издала паспорта,
с който пресичат границата. Данните са с разбивка и по цел на
пътуването. До януари
2007 г. тези данни се предоставяха от Национална служба
„Гранична полиция“ . След
януари 2007 г. изчерпателните данни бяха заменени с оценки на
НСИ на база частична
информация от Национална служба „Гранична полиция“ и данни от
две проучвания на
НСИ – тримесечно проучване на местата за настаняване (хотели,
мотели и къщи за
гости с повече от 10 легла) относно заетостта на легловата база
от чужденци, и
месечното „Извадково изследване на преминаващите български и
чуждестранни
граждани през границите на Р. България“.
o Оценка на разходите на човек по време на пътуването му зад
граница/в България, по
отделни цели на пътуване. Тези оценки се базират на проучване
сред българските
туристически фирми (туроператори и пътнически агенции) относно
разходите на техни
клиенти. Проучването бе проведено от БНБ през 1999 г. и събра
информация за 1998 г.
През 2001 г. то бе повторено и събра информация за 2000 г.
Оценката на кредитната и дебитната страна на статия „Пътувания“
е произведение от броя на
пътуванията с дадена цел на пътуване и оценката на разходите по
време на пътуванията с тази цел.
Географската разбивка на статията се получава от разбивката на
броя пътувания по: посетена
държава (за българите) и държава, издала паспорта (за
чуждестранните граждани).
Добавя се и информация от банковата система за трансакции,
свързани с пътувания с цел
лечение и учение.
2.2.2. За оценката на статия „Пътнически транспорт“ Оценката на
тази статия се базира на оценката на статия „Пътувания”. Това е
възможно
поради установената връзка между разходите по време на престоя и
разходите за международен
транспорт. Подходът е най-добрата алтернатива в условията на
липса на информация за
резидентността на превозвача, която е различна за различните
дестинации и за различни видове
транспорт, както и при липса на наблюдения за цената на
международния транспорт.
2.2.3. За оценката на статия „Парични преводи от емигранти“
Ползва се информация от банковата система. В кредитната страна на
статията се включват
трансакции между българи по произход с постоянно местожителство
зад граница към техни роднини и
приятели в страната. По дебита на статията се обхващат
трансферите на чужденци по произход с
постоянно местожителство в България, които изпращат средства на
роднини/приятели зад граница.
5
-
2.2.4. За оценката на статия „Компенсация на наетите – кредит“
За дебитната страна на тази статия се ползва информация от
банковата система за дохода на
чужденци по произход, живеещи временно (за срок по-малък от
година) в България, като доходът
следва да е от трудови правоотношения с български
работодател.
Кредитната страна на тази статия на платежния баланс се оценява
по методология,
разработена през 2006 г. от Дирекция „Статистика“ на БНБ.
Методологията отразява наложилата се
практика българите, временно заети в чужбина, да изпращат част
от реализирания от тях доход към
роднини в България по неофициални канали. Такива са всички
канали извън банковата система,
поради което тази информация не може да бъде събрана посредством
банките. Оценката на
реализирания от тях доход от трудови правоотношения с
работодатели-нерезиденти е произведение
между минималната работна заплата за съответната държава и броя
на българските граждани,
заминали за тази държава с цел временна заетост. Допускането е,
че поради неофициалния си статут
българските работници получават заплащане, по-ниско от средното
за съответната икономика. Броят
на заминалите с цел временна заетост се установява като функция
от напусналите страната с цел
туризъм по данни на Национална служба „ Гранична полиция“ и
данните на българските туристически
фирми за броя на изпратените от тях зад граница туристи. Правят
се оценки и за броя на българите,
заминали зад граница с цел туризъм, които ползват услугите на
чуждестранен туроператор или които
изобщо не ползват услугите на туристическа фирма.
2.3. Фактори, налагащи промяна на прилаганите методологии През
последните години настъпиха някои промени в макросредата, които
рефлектираха върху
условията, при които се събират данни за статистиката на
платежния баланс, както и върху
изискванията към тези данни. Ще посочим четирите най-значими
фактора за промяна.
2.3.1. Въвеждането на еврото За банкови трансакции новата валута
се използва от 1999 г., а за плащания в брой – от 2002 г.
През 1999 г. в еврозоната са 11 държави, а в края на 2009 г. –
16, като още няколко държави, сред
които и България, се готвят за присъединяване. С въвеждането на
единната валута се губи
възможността за географска разбивка на статия „Пътувания“ на
база на информация за валутата на
плащанията или посредством косвени методи за оценка, основаващи
се на данни за обема на
чуждестранната валута, обменена в бюра и в банки (виж точка
2.4.7.).
2.3.2. Отпадането на граничния контрол по вътрешните граници В
страните от ЕС този процес започва през 1995 г. с премахването на
контрола по вътрешните
граници между шестте страни, подписали Шенгенското споразумение.
В края на 2009 г. 25 европейски
държави формират т.нар. Шенгенска зона и още няколко са на път
да се присъединят. Считано от
момента на присъединяването на България към ЕС, граничният
контрол по границите с Румъния и
Гърция за гражданите на тези 25 държави е по метода „анализ на
риска”, което ще рече, че на тези две
вътрешни граници се проверяват, респективно вкарват в системата,
само част от гражданите на тези
25 страни, като този дял варира във времето и по пунктове.
6
-
След влизането на България в Шенгенското пространство
пограничният контрол на границите с
Гърция и Румъния ще бъде изцяло преустановен.
2.3.3. Повишаването на прага за предоставянето от банките на
информация за целите на статистиката на платежния баланс
Този праг засяга размера на банковите трансакции, за които
банките са длъжни да
предоставят информация на институцията, съставяща платежния
баланс на страната (в България това
е Българската народна банка). Интерес представляват само
трансакциите между резиденти и
нерезиденти, като за трансакциите под този праг се предоставя
обобщена информация, а за тези над
него се предоставя информация за всяка отделна операция. На 1
януари 2010 г. сегашният праг от
12 500 евро ще бъде повишен на 50 000 евро1. Това се прави с цел
намаляване на тежестта върху
респондентите (самите банки и техните клиенти) и съответно
намаляване на крайната цена на
услугите, които банките предоставят на своите клиенти. От
въвеждането на новия праг ще пострадат
главно онези статии на баланса, които обхващат предимно по-малки
по размер банкови трансакции, а
това са най-вече статиите в раздел „Услуги“, включително статии
„Пътувания“, „Пътнически
транспорт“, както и трансакции от или към физически лица, кавито
са повечето операции в статиите
„Парични преводи от българи, живеещи постоянно в чужбина“ и
„Компенсация на наетите“.
2.3.4. По-високите изисквания на потребителите В условията на
глобализиращ се свят и засилваща се обвързаност на икономиките
съвсем
естествено анализаторите обръщат все по-голямо внимание на
взаимотношенията между местните
икономически агенти (резиденти) и останалия свят (нерезиденти).
Този интерес допълнително
нараства, когато във фокуса на вниманието е влиянието на
финансовата криза.
В резултат през последните години изискванията към статистиката
на платежния баланс се
повишиха, както по отношение надеждността на данните и сроковете
за оповестяването им, така и по
отношение обема на предоставяната информация. Едно от новите
изисквания към тази статистика е
за географска ù разбивка. На практика, ако преди години се
правеше платежен баланс на България
спрямо целия свят, то сега се съставят платежни баланси на
България спрямо всяка държава – членка
на ЕС, както и спрямо други водещи световни икономики.
Тези четири фактора водят до необходимостта от промяна на
прилаганите понастоящем
методологии за оценка на четирите статии, свързани с пътувания
зад граница – „Пътувания“,
„Пътнически транспорт“, „Компенсация на наетите“ и „Парични
преводи от българи, живеещи
постоянно в чужбина “. Възможните подходи са разгледани в
следващата точка.
2.4. Международна практика при събирането на информация за броя
и характеристиките на презграничните пътувания
При компилирането на статии „Пътувания“, „Пътнически транспорт“
и „Компенсация на наетите“
от платежния баланс в международен план са се наложили следните
основни подходи (на статия
1 Съгласно чл. 5 на Регламент № 924/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно
презграничните плащания в рамките на Общността.
7
-
„Парични преводи от българи, живеещи постоянно в чужбина“ е
посветен отделен документ, поради
което тя не се разглежда в тази точка):
2.4.1. Проучвания сред домакинствата в страната Този подход е
приложим само за дебитната страна на статии „Пътувания“ и
„Пътнически
транспорт“ и за кредитната на статия „Компенсация на наетите“.
Също така подходът е относително
скъп. Това важи с особена сила за страните, в които по-малък дял
от домакинствата имат възможност
да пътуват/работят зад граница, което е характерно и за
България. В такъв случай набирането на
необходимия брой интервюта сред пътували зад граница лица става
посредством по-голям обем на
извадката. Това допълнително оскъпява проучването.
При проучванията сред домакинствата са възможни два основни
източника на изкривявания в
резултатите: 1) непълно обхващане, породено от отдалеченост във
времето на интервюто от
пътуването и невъзможност интервюираният да си припомни всички
разходи, направени по време на
пътуването (т.нар. ефект на паметта, или memory effect), и 2)
т.нар. „оптическа грешка“ (telescopic
error) – ефект, при който отдалечеността във времето води до
завишаване на оценките за направените
разходи поради това, че интервюираният е склонен да отнесе към
наблюдавания период и пътувания,
съответно разходи, които са били направени извън него2.
Има няколко разновидности на проучвания сред домакинствата. Що
се отнася до единицата на
наблюдение, това могат да бъдат отделните домакинства, но могат
да бъдат и отделни лица.
Съответно при избора на единиците се използва регистър на
домакинствата или регистър на лицата,
живеещи на дадена територия, която играее ролята на извадково
„гнездо“. Това може да са отделните
общини, населени места или избирателните секции.
При провеждането на интервютата е възможно интервюиращият
(т.нар. интервюер) да
посещава дома на интервюирания, но интервюто може да бъде
проведено и по телефона. Това е
въпрос на човешки и финансови ресурси.
2.4.2. Проучвания сред опериращите в страната туристически фирми
Фирмите в отрасъла биват два основни типа: туроператори и
туристически агенти. Разликата
между туроператор и туристически агент е в правото да се създава
свой собствен туристически
продукт, което първите имат. Информацията от туристическите
фирми би била полезна за
декомпозирането на туристическите пакети на техните компоненти,
като единствено туроператорите
са в състояние да направят тази разбивка. За съжаление, този
източник не може да осигури
информация за разходите извън пакета, както и за пътуванията,
при които не се ползват услугите на
местни туристически фирми. Това става в следните случаи:
• не се ползва услугата на туристическа фирма при организирането
на пътуването.
Възможно е услугите по настаняване да се уговарят на място или
да се договарят
предварително при пряк контакт на туриста с предоставящия
услугата, обикновено
в интернет.
• ползват се услугите на чуждестранна фирма.
2 Повече за двата ефекта може да се прочете в следният документ:
Memory Effect in the Spanish Domestic and
Outbound Tourism Survey. Instituto de Estudios Turísticos,
Испания.
8
-
2.4.3. Ползване на данни за банкови трансакции Този подход,
макар и широко прилаган в недалечното минало в много европейски
страни, се
счита за неперспективен поради намаляващия му обхват. Това се
дължи на повишаването в
държавите от ЕС на прага, под който не може да се събира
информация за статистиката на платежния
баланс (виж точка 2.3.3.). В допълнение, подходът си има и някои
специфични ограничения, като
наличието на нетиращи операции между туристическите фирми, което
води до подценяване на
обемите.
Друго ограничение се поражда от създалата се ситуация на
европейския пазар на туристически
пътувания. А именно, все повече туристи при своите задгранични
пътувания ползват услугите на
туристически оператори, от които закупуват пакет от стоки и
услуги. Поради отвореността на местните
пазари и силната конкуренция в бранша се стигна до това няколко
големи европейски туроператора да
имат доминираща роля на повечето от местните пазари, на които те
предлагат своите продукти
посредством местни туристически агенции. И понеже тези
туроператори са резиденти предимно на
две страни, Великобритания и Германия, то съответно паричните
потоци от реализацията на техните
продукти са насочени към тези две страни, а не към страните до
които е пътуването. Това води до
изкривяване в географската структура и прави данните от банкови
трансакции ненадежден източник на
информация3.
2.4.4. Проучване сред туристите на местата за настаняване Тези
проучвания се провеждат, като в колективните места за настаняване
(хотели, мотели,
къмпинги, къщи за гости) се оставят анкетни карти, които
напускащите хотела туристи, при желание от
тяхна страна, попълват и оставят на рецепцията. Предимство са
ниската цена и големият обхват.
Недостатък е липсата на контакт между интервюер и интервюиран.
Също така няма възможност да се
гарантира равен шанс на всички туристи да попаднат в извадката,
защото тя е на принципа на
самоотзовалите се. Това я нарежда сред непредставителните
извадки, т.е. не може да се оцени
стохастичната грешка на оценките и да се построят техните
доверителни интервали. Друг недостатък
е, че информацията, която може да подаде чуждестранният
гражданин, не е окончателна за
пътуването му в страната, в случай че то не приключва в деня,
когато той напуска хотела. Освен това с
подобно проучване се събира информация само за кредитната страна
на статии „Пътувания“ и
„Пътнически транспорт“.
С такова проучване не се обхващат част от пътуванията,
пътуванията без преспиване и
пътуванията, при които преспиването е в частни квартири, в
домове на роднини и приятели, в жилища
под наем и в собствени жилища.
3 Повече за този проблем може да се прочете в статията „Проблеми
при отчитането в статистиката на
платежния баланс на туристически пакети на туроператори от трети
страни”, сп. „Статистика“, бр. 4/2007.
9
-
2.4.5. Използване на данни от операторите на кредитни карти Това
предполага да се използват данни от българските банки относно
тегления на резиденти
от устройства зад граница и тегления на нерезиденти в страната.
Недостатък на този подход е, че се
обхващат само разходите за стоки и услуги, платени с кредитна
карта, както и тегленията на пари в
брой от банкомати. И не се обхващат разходи, заплатени с налични
пари. Това важи с особена сила за
пътуванията на български граждани в чужбина. Поради
съществуващата зависимост между посетена
държава и начин на плащане (за българите) и между страна на
произход и начин на плащане (за
чужденците), не е възможно тези данни да бъдат използвани дори и
за построяване или за
верифициране на географската разбивка, построена посредством
някой от другите подходи. Пример в
това отношение са резидентите на Португалия, които при своите
пътувания зад граница плащат с
кредитни карти много по-често, отколкото представителите на
други страни (Португалия е държавата в
Европа с най-голям дял на плащанията с кредитни карти).
2.4.6. Проучване сред фирмите предоставящи услуги по настаняване
Това е подход от т.нар „supply-side statistics”, което ще рече
статистика на предоставяните
туристически услуги, т.е. това отново е проучване сред местата
за настаняване, но от гледна точка на
лицата, предоставящи услугата. Това е проучване, което се прави
изчерпателно или извадково след
приключването на активния туристически сезон и събира информация
за числеността на легловата
база и нейната натовареност, както и за цената на услугата.
Недостатъците са, че не се събира
информация за разходите извън мястото за настаняване, както и че
ако настаняването е част от
туристически пакет, от хотела не може да знаят крайната цена,
която клиентът плаща за тяхната
услуга.
2.4.7. Използването на информация за чуждестранната валута,
обменена в бюрата и в банките
Този подход се базира на допускането, че закупената от резиденти
чуждестранна валута е по
повод на пътувания зад граница, а продадената от нерезиденти
чуждестранна валута е във връзка на
разходите им в страната по време на престоя им тук. Подходът е
неприложим за България, защото
резиденти купуват чуждестранна валута и за цели, различни от
пътуване в чужбина, например при
имотни сделки. Ползването на този източник предполага и
събирането на информация от обменните
бюра за резидентността на техните клиенти, което не е практика в
България. В допълнение,
въвеждането на еврото и използването му наред с щатския долар
като общовалидно платежно
средство изкривява географската разбивка, защото в долари и в
евро плащат както граждани на САЩ
и на еврозоната, така и туристи от други държави.
2.4.8. Проучване сред пътуващите, извършвано на границата Това е
подход, който се налага в Европа през последните няколко години.
Причините за това
са въвеждането на еврото, повишаването на праговете за събиране
на информация за целите на
статистиката на платежния баланс, практиката за нетиращи
разплащания между туристическите
фирми и отпадането на контрола по вътрешните граници.
Най-значимите предимства на проучванията на границата са: по
този начин се обхващат
всички типове пътувания, като на всяка единица от генералната
съвкупност се осигурява равен шанс
10
-
да попадне в извадката. Информация се събира в края на
пътуването и съответно обхваща всички
разходи, направени по време на пътуването. Няма проблем с
непълно обхващане поради
отдалеченост във времето.
Съществен недостатък на проучването е неговата по-висока цена,
но това се компенсира в
голяма степен от неговите предимства от методологична гледна
точка.
2.4.9. Международни сравнения При международните сравнения
обикновено се сравняват оценки за броя на пътуванията и/или
оценки за разходите по време на пътуването. По отношение на броя
на пътуванията най-ефективни са
сравненията между съседни страни. При тях следва да се отчитат и
особеностите на прилаганите
методики.
2.4.10. Административни източници на данни Административни
източници на данни са всички онези институции, които
регистрират,
съхраняват и евентуално разпространяват данни. Това се прави с
цел да бъде задоволена някаква
потребност от обществото от информация, която като правило е
различна от целите на статистиката
на платежния баланс. Административните източници на данни са
най-разнообразни. Ще посочим само
два подобни източника, които са използвани в настоящата
методология:
• данните на Национална служба „Гранична полиция“ относно броя
пресичания на
държавната граница от български и чуждестранни лица – по цел и
по държава на
пътуването. За чуждестранните граждани държава на пътуването е
държавата,
издала паспорта, а за българските граждани е по посетената
държава. За съжаление,
източникът не разполага с данни за резидентността на
пътуващите.
• данните на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“
относно броя на излетелите и броя на кацналите пътници – по
месеци за всяко от
българските международни летища (София, Бургас, Варна, Пловдив и
Горна
Оряховица). Източникът не разполага с деление по националност,
по паспорт или
резидентност на пътуващите.
Съществуват и други административни източници на данни, чието
използване е теоретично
възможно и следва да бъде проверено на практика. Например,
мобилните оператори разполагат с
информация за разговорите на своите абонати в мрежите на
чуждестранни оператори и за
разговорите на абонати на чуждестранни оператори в своята мрежа.
Тази информация би могло да се
ползва за верифициране на географската разбивка на пътуванията.
Трябва да се има предвид, че има
много случаи на резиденти, които са абонати на чуждестранни
оператори (заради по-ниски разходи),
както и случаи на граждани, които имат повече от един абонамент
към съответния оператор, което би
довело до двойно отчитане. Това налага да се правят допълнителни
оценки.
Но това е само един пример за това, как допълнителни данни могат
да се извлекат от най-
неочаквани източници. Трябва да се има предвид, че понякога
институциите регистрират и съхраняват
данни, но не ги разпространяват, което налага за целите на
статистиката тези източници да бъдат
активно издирвани.
11
-
2.5. Избор на подход 2.5.1. Критерии за избор на подход
При избора на подход за оценка на тези статии на платежния
баланс следва да се вземат
предвид както променящите се условия на макросредата по
отношение на постъпващата информация
и на изискванията към резултатите, така и възможните решения и
опитът на други държави.
Най-общо бяха формулирани следните критерии: Подходът
следва:
• да е методологически издържан;
• да е приложим в българските условия;
• да е реализуем с наличните ресурси (финанси и персонал);
• да събира необходимата информация;
• да е приложим в дългосрочен план.
2.5.2. Тенденции в държавите от ЕС в тази област В ролята на
допълнителен (шести) критерий при избора на подход е изискването
той вече да е
прилаган от други държави в Европейския съюз. Така експертите на
БНБ ще са в състояние да ползват
опита, натрупан от техните колеги.
Тенденциите в държавите от ЕС са за постепенно преминаване от
използването на
административни данни (гранична статистика) и изнесена извън
централната банка първична
регистрация на данни (банкови трансакции) към „по-статистически“
подходи (проучвания на границата,
проучвания сред домакинствата, проучвания в местата, посещавани
от туристи). За илюстрация през
1996 г. проучване на границата се провежда от две страни в ЕС
(Италия и Обединеното кралство), а в
момента 16 държави провеждат подобно проучване.
От значение са и местните условия. Страните с малко на брой
гранични пунктове по-ефективно
прилагат проучвания на границата, например Обединеното кралство
е остров, а Италия е полуостров с
малко на брой шосейни пунктове през Алпите. Сраните, имащи дълга
сухоземна граница и много на
брой шосейни пунктове, като Австрия и Германия, се ориентират
към проучвания сред домакинствата
за дебитната страна и комбинация от източници за кредитната
страна.
В контекста на сравнението между Италия, Обединеното кралство,
Австрия и Германия
условията в България могат да се определят като междинни.
Страната има дълга сухоземна граница,
но в същото време в резултат от разделението, съществувало в
Европа до 1989 г., има малко на брой
сухоземни пунктове.
2.5.3. Предлагано решение Първоначално предлаганото решение бе
за провеждане на проучване сред пътуващите в
граничните пунктове, което да съчетава както извадково
интервюиране с цел регистриране на
направените разходи, така и извадково броене на пътуванията.
Подобно проучване произвежда както
оценка за броя на пътуванията по страни и по цели, така и оценка
на направените разходи по време на
пътуването. Интервютата следва да се провеждат към края на
пътуването, когато направените
разходи са вече факт, т.е. сред напускащите страната
чуждестранна граждани и сред завръщащите се
в страната български граждани.
12
-
С цел верификация могат да се използват данни от статистиките на
съседните страни,
доколкото това е възможно. Турция и Гърция вече имат свои
проучвания на границата, а Румъния в
момента организира свое.
Този подход отговаря и на всеки от изброените в точка 2.5.1.
критерии за избор. Подходът е
методологчески издържан, защото, както вече бе посочено в
началото, при изучаването на големи
генерални съвкупности най-ефективни са представителните
извадкови изследвания. Най-
същественото предимство на проучванията в граничните пунктове е,
че при тях пряко се наблюдава
интересуващата ни генерална съвкупност на презграничните
пътувания. Обхватът на тези проучвания
е възможно най-пълен, понеже всяко подобно пътуване преминава
през граничен пункт.
Подходът не само е приложим в българските условия, но и ще бъде
ефективен. Гаранция за
това е и малкият брой сухоземни гранични пунктове.
Ресурсите, необходими за реализиране на този подход, също са
налице. Поне две институции
в страната – Националният статистически институт и БНБ –
разполагат с необходимия експертен
потенциал за изготвянето на методология на подобно проучване и
контрола по нейното прилагане.
Необходимите финансови ресурси съществуват и на практика през
последните две години, както БНБ,
така и НСИ проведоха свои самостоятелни проучвания на
границата.
Подобно проучване дава възможност за оценка както на броя на
пътуванията с разбивка по
държави и по цели, така и на направените разходи по време на
пътуването. Практиката в други
европейски страни е проучването да събира информация и за цели,
различни от статистиката на
платежния баланс и статистиката на презграничните пътувания.
Несъмнено този подход събира
информацията, необходима за целите на тези две статистики, както
и има потенциал да събира и
допълнителна информация за други видове статистика.
Подходът е приложим в дългосрочен план и това е много съществено
негово предимство. Дори
след отпадането на граничния контрол по вътрешните граници,
пътуващите ще продължат да
използват същата инфраструктура (шосета, летища, пристанища и жп
коридори). И ако в един бъдещ
момент се наложи интервюирането да се премести от шосейните
гранични пунктове на близка
бензиностация или крайпътно заведение, каквато е практиката в
Италия, това по същество пак ще
бъде проучване на границата.
2.5.4. Избран подход Преобладаващата практика в страните от ЕС е
националните статистически власти да
отговарят за статистиката на броя и структурата на
презграничните пътувания, а централните банки да
събират допълнителна информация за оценка на разходите по време
на тези пътувания, която им е
необходима при съставянето на статистиката на платежния баланс.
Такава е практиката и в България.
След отпадането в България на изчерпателния граничен контрол и
регистрирането на всички
презгранични пътувания (след януари 2007 г.), възникна
необходимост от прилагането на нова
методика за оценка на броя на пътуванията. Предварителната
информация (към началото на
проучването на БНБ – август 2007 г.), бе че НСИ в рамките на
своето „Извадково изследване на
преминаващите български и чуждестранни граждани през границите
на Р. България“, започнато през
2008 г., ще включи и процедура за извадково броене на
пътуванията, с помощта на която да се
оценява потокът по граничните контролно-пропускателни пунктове
(ГКПП) по месеци.
13
-
Ето защо с цел да се избегне дублирането при събирането на данни
от двете институции, бе
решено проучването на БНБ да се концентрира върху регистрирането
на разходите, направени по
време на пътуванията, и да се ползват оценките на НСИ за броя и
структурата им. В своя окончателен
вариант проучването на НСИ не включи подобно броене или пък
друга методика за оценка на
потоците по отделни гранични пунктове.
3. Методология на „Проучване на границата сред пътуващите
български и чуждестранни граждани“
3.1. Обект, предмет, обхват и цел на проучването Обект на
настоящото проучване са пътуванията и престоят на български
граждани в чужбина и
пътуванията и престоя на чуждестранни граждани в България.
Предмет на проучването са множество характеристики на тези
презгранични пътувания, сред които са и разходите, направени във
връзка с пътуването.
Това налага интервютата да се провеждат максимално близо към
края на пътуването, когато
разходите са вече факт. Това се постига, когато българските
граждани биват интервюирани при
тяхното влизане в страната след пътуване в чужбина, а
чуждестранните граждани – при излизане от
страната, след като престоят им в България е приключил.
Обхватът на проучването включва влизанията на български граждани
в страната след пътуване зад граница и излизанията на чуждестранни
граждани от България, станали факт през
периода от август 2007 г. до юли 2008 г.
Целта на проучването е да се събере информация за
характеристиките на пътуванията на български граждани в чужбина и
пътуванията на чуждестранни граждани до България, и най-вече за
направените по време на тези пътувания разходи за международен
транспорт и за престоя в чуждата
страна. И въз основа на събраните данни да се построят модели за
оценка на шест статии на
платежния баланс; „Пътувания“ (кредит и дебит), „Пътнически
транспорт“ (кредит и дебит),
„Компенсация на наетите – кредит“ и „Парични преводи от българи,
живеещи постоянно в чужбина“.
3.2. Характеристики на генералната съвкупност Изхождайки от
обхвата на проучването, се дефинира и генералната съвкупност на
проучването, а именно: влизанията на български граждани в
страната и излизанията на чуждестранни
граждани от страната за периода от август 2007 г. до юли 2008
г.
Следва да се отбележи, че единицата на наблюдение е отделното
пътуване, а не отделният
гражданин пресичащ границата, защото един гражданин може да
направи няколко пътувания в
рамките на наблюдавания период и всяко от тях ще бъде отделна
единица от генералната съвкупност.
Пресичането на държавната граница е признак за пътуване зад
граница.
За периода до 31.ХІІ.2006 г. благодарение на изчерпателния
пограничен контрол бе известен
точният брой на пресичанията на държавната граница както за
българските, така и за чуждестранните
граждани. Но след влизането на България в ЕС режимът на
пресичане на държавната граница за
гражданите на държавите от ЕС (плюс още 3 страни: Норвегия,
Швейцария и Исландия) бе променен
14
-
съществено, при това на различните типове гранични пунктове по
различен начин. В резултат на тези
промени обемът и структурата на генералната съвкупност от
пътувания на чужденци са предмет на
допълнителна оценка.
Националният статистически институт изготвя тези оценки за броя
и структурата на
пътуванията на чуждестранни граждани до България, като за целта
ползва следната информация:
• получаваната от Национална служба „ Гранична полиция“ частична
информация за
броя на пресичанията на държавната граница от чужденци;
• данни от провежданото от НСИ тримесечно проучване в местата за
настаняване –
данните се използват до декември 2008 г. включително;
• данни от провежданото от НСИ ежемесечно „Извадково изследване
на
преминаващите български и чуждестранни граждани през границите
на Р. България“”,
започнало през юли 2008 г. (данните се използват от януари 2009
г.).
В графика 1 е представен броят на пътуванията на чужденци по
месеци за 2004 г., 2005 г. и
2006 г. (изчерпателни данни) и за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.
(оценки на НСИ). Наблюдава се добре
изявена сезонност, със силни летни и слаби зимни месеци, както и
липса на значима промяна в общия
брой на пътуванията на чужденци до България след януари 2007
г.
Графика 1. Чужденци, посетили страната за периода януари 2004 –
декември 2009 г.
0
200 000
400 000
600 000
800 000
1 000 000
1 200 000
1 400 000
1 600 000
Януари
2004
Март
Май
Юли
Септември
Ноември
Януари
2005
Март
Май
Юли
Септември
Ноември
Януари
2006
Март
Май
Юли
Септември
Ноември
Януари
2007
Март
Май
Юли
Септември
Ноември
Януари
2008
Март
Май
Юли
Септември
Ноември
Януари
2009
Март
Май
Юли
Септември
Ноември
Периода преди и след проучването Период на проучването
В графика 2 е представен броят на пътуванията на българи по
месеци за 2004 г., 2005 г.,
2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. (по данни на Национална
служба „Гранична полиция“).
15
-
Графика 2. Българи пътували зад граница за периода януари 2004 –
декември 2009 г.
0
100 000
200 000
300 000
400 000
500 000
600 000
Януар
и 20
04
Мар
т
Май
Юли
Сеп
тември
Ноември
Януар
и 20
05
Мар
т
Май
Юли
Сеп
тември
Ноември
Януар
и 20
06
Мар
т
Май
Юли
Сеп
тември
Ноември
Януар
и 20
07
Мар
т
Май
Юли
Сеп
тември
Ноември
Януар
и 20
08
Мар
т
Май
Юли
Сеп
тември
Ноември
Януар
и 20
09
Мар
т
Май
Юли
Сеп
тември
Ноември
Периода преди и след проучването Период на проучването
При българите, за разлика от чужденците, сезонността при
пътуванията е по-слабо изразена. В
резултат от влизането на България в ЕС, през 2007 г. се
забелязва нарастване на броя на
пътуванията, последвано от стабилизирането им през 2008 г.
Друга много важна за проучването характеристика на генералната
съвкупност от пътувания е
тяхното разпределение по гранични пунктове. Промените в режима
на граничния контрол от началото
на 2007 г. се отразиха по различен начин на различните гранични
пунктове. Национална служба
„Гранична полиция“ не разполага с изчерпателни данни за броя и
разпределението на пътникопотока
по отделни ГКПП.
Преди започване на проучването, за периода, в който се извършва
и с цел да се реализира
районирането на извадката, в БНБ бе разработена помесечна оценка
за разпределението на
пътуващите български и чуждестранни граждани по отделни ГКПП.
Тази оценка се базираше на
трендови модели и на допълнителни оценк�
