Market analysis Bulgaria

G r e e n B l u e E n e r g y F a c t o r y

GREEN BLUE ENERGY FACTORYBULGARIA

I N T E L L I G E N T E N E R G YE U R O P E

Supported by

16-20, Alabin Str., 1000 Sofia, BulgariaTel.: +359 2 932 09 11Fax +359 2 987 26 04 E-mail: [email protected]

Анализ на българския пазар за предприятия за производство на

зелена енергия в секторите индустрия и търговия (с интензивно използване

на енергия за отопление и охлаждане)

Този анализ е разработен в рамките на проекта „Предприятие за

производство на зелена енергия (Green Blue Energy Factory – GBE Factory),номер на договора IEE/10/233/SI2.593827, финансиран по програма „Интелигентна енергия Европа” на Европейската комисия (CIP Framework Programme)

Настоящият анализ е изготвен от Българска стопанска камара – съюз на

българския бизнес в изпълнение на задача 2.5 от проекта

София 1000, ул. „Алабин” 16-20Тел. 02/ 932 09 11, факс 02/ 987 26 04 16-20, Alabin Str., 1000 Sofia, BulgariaTel.: +359 2 932 09 11, fax +359 2 987 26 04E-mail: [email protected] Web: www.bia-bg.com

Съдържание

1 Цели и обхват на проекта GBE F ..........................................................................7

1.1 Цел на маркетинговия анализ .....................................................................8

2 Обобщени данни за състоянието на ВЕИ сектора в България .......................9

2.1 Национални цели ............................................................................................9

2.2 Законова рамка и институции .....................................................................10

2.3 Цени на енергоносителите от ВЕИ .................................................................13

2.4 Възможности за финансиране ...............................................................................14

2.5 Обобщени данни за производството и използването на ВЕИ в България ...15

3 Маркетингов анализ по фокус групи ....................................................................19

3.1 Предприятия в химическата промишленост ...................................................19

3.2 Търговски центрове ..............................................................................................20

3.3 Потенциални потребители на ВЕИ от биомаса – хотели и оранжерии ......22

3.4 Общински програми за насърчаване използването на ВЕИ за периода 2010 – 2015 г. в област Стара Загора – обобщен анализ .........................................28

4 Експертни оценки ..................................................................................................35

7

1. Цели и обхват на проекта GBE F

• Име на проекта: Предприятия за производство на зелена енергия (GBE F), съфинансиран по линия на програмата „Интелигентна енергия - Европа”, с подкрепата на Европейската комисия.

• Цел на проекта – насърчаване на GBE F: подпомагане създаването и развитието на GBE F и като краен резултат постигането на икономии на енергия и спестени емисии на СО2.

• Проектът насърчава въвеждането на производство от отделни или комбинирани източници на възобновяема енергия (биомаса, соларно-топлинна, фотоволтаична, геотермална, биогаз, когенерация с използване на ВЕИ, обработка на отпадъци и др.) в новопостроени или реконструирани индустриални и търговски помещения и сгради, с цел да се използва електрическа и/или топлинна енергия за отопление, охлаждане, както и за нуждите на производствените дейности.

• GBE предприятие може да бъде отделна, една или повече индустриални или търговски сгради, където има съоръжения за производство на възобновяема енергия, която е изцяло или частично на разположение на предприятията от същата индустриална, търговска или регионална зона.

• Основни партньори в проекта са публични дружества, бизнес организации и ESCO (фирми за енергийни услуги) от Европейския съюз (България, Италия, Германия, Австрия и Словакия).

• Настоящият анализ се извършва в изпълнение на задача 2.5 от проекта.

1.1 Цел на маркетинговия анализ

Основни цели и задачи на маркетинговия анализ:

1. Да се оценят потребностите и предпоставките за създаването и разпространението на зелени предприятия и на готовността за развитие на този процес в България – поне в един регион и два сектора

2. Оценка на приоритетните видове ВЕИ и области на приложение по видове сектори

3. Непосредствено привличане на по 70 МСП от партньорските организации общо за Проекта

4. Разпространение на резултатите от анализа сред основните участници на пазара на предприятия за производство на зелена енергия (не по-малко от 300 потребители, доставчици, инженерингови фирми, институции и др.)

8

9

2. Обобщени данни за състоянието на ВЕИ сектора в България

Настоящото проучване няма за цел да анализира в пълнота състоянието на ВЕИ сектора, а да представи обобщени данни, даващи ориентация за обстановката в България, в която предстои да се изпълнява проектът, както и за избора на областите, в които той да се фокусира.

2.1 Национални цели

С Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се установява обща рамка за насърчаване енергията от ВИ и се задават задължителни национални цели за общия дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия. Задължителната национална цел на България за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. възлиза на 16 %.

Въз основа на изискванията на Директива 2009/28/ЕО министърът на икономиката, енергетиката и туризма е разработил проект на Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници на Р България до 2020 г. (НПДЕВИ). Индикативната крива за постигане на националната цел през 2020 г. включва следните междинни индикативни цели:

• от 2011 до 2012 – 10, 72 %;

• от 2013 до 2014 – 11, 38 %;

• от 2015 до 2016 – 12, 37 %;

• от 2017 до 2018 – 13, 69 %.

10

2.2 аконова рамка и институции

Националната политика се формира от законодателната рамка и включва следните по-важни нормативни документи:

• Закон за енергетиката

• Закон за водите

• Закон за земеделските земи

• Закон за опазване на околната среда

• Закон за енергийната ефективност

• Закон за енергия от възобновяеми източници (в сила от 03.05.2011 г.)

Този закон урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на:

o електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници;

o газ от възобновяеми източници;

o биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Въведени са различни стимули, включително преференциални цени, приоритетно присъединяване на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници към електропреносната мрежа и задължително изкупуване на електроенергията от такива източници.

Институции:

Министерски съвет: определя държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта;

11

Министри на: икономиката, енергетиката и туризма, на околната среда и водите с отговорности за реализация на държавната политика в ръководените от тях министерства

Агенция по устойчиво енергийно развитие (АУЕР): има статут на изпълнителна агенция към министъра на икономиката, енергетиката и туризма Държавната политика за насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта, се изпълнява от изпълнителния директор на АУЕР. Агенцията включва 4 дирекции, една от които е Дирекция „Възобновяеми източници на енергия”, която участва в разработването и актуализирането на Национални планове за действие за енергията от възобновяеми източници (НПДЕВИ), организира изпълнението на дейностите и мерките, включени в НПДЕВИ и др.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която определя преференциални цени за изкупуването на електрическата енергия от възобновяеми източници, разработва методика за справедливо разпределение на разликата между пазарната и преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, между всички потребители и др.

Регионални структури

Областният управител:1. осигурява провеждането на държавната, координира

дейностите по насърчаване производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта между общините в областта и др.

Общинските съвети приемат дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива.

12

Кметът на общината разработва и внася за приемане от общинския съвет общински дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива в съответствие с НПДЕВИ.

Неправителствени организации – съдействат на своите членове за ефективно участие на пазара на услуги, свързани с използването на ВЕИ, както и при обсъждане на свързаната с това нормативна база:

• Асоциация на производителите на екологична енергия (АПЕЕ)

• Институт за Алтернативна и Възстановяема енергия (АРЕИ)

• Българска фотоволтаична асоциация

• Българска соларна асоциация

• Европейска асоциация за вятърна енергия (EWEA)

• Българска ветроенергийна асоциация (БГВА)

• НС „Екоенергия”

• Съюз на производителите на екологична енергия-Юг

• Българо-японска асоциация за вятърна и фотоволтаична енергия

• Българска хидроенергийна асоциация

• Българска асоциация за устойчива енергия

• Български енергиен форум

• Асоциация на енергийните инженери в България

• Сдружение Хидроенергия и др.

13

2.3 Цени на енергоносителите от ВЕИ

Преференциалните цени за изкупуване на ел. енергията от за различните видове централи с използване на ВЕИ са по-високи от цените на ел. енергия, получавана от крайния снабдител. Остава мотивацията на производителите от тези видове ВЕИ да продават ел. енергията на преференциалните цени, вместо да я консумират на място или в региона.Наред с това, има политика за системно намаляване на разликата в цените. Правителството на България декларира своето виждане за обосновано намаляване на преференциалните цени, особено на енергията от фотоволтаичните и вятърни електрически централи, в изграждането на които се отчита процес на насищане.

2.4 Възможности за финансиране

В страната съществуват сравнително добри възможности за финансиране на проекти за ВЕИ.

• Кредитна линии по линия на EBRD по енергийна ефективност и възобновяеми източници (КЛЕЕВИ) – до 20% грант;

• Български фонд за енергийна ефективност и ВЕИ – преференциален лихвен процент. Необходимост от съчетаване на мерките за ВЕИ и Енергийна ефективност

• Кредитни линии, оперирани от банки (Райфайзен Банк, ПроКредит Банк и др.) с възможност за грант до 15%

• Програми по линия на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013” с възможности за грант до 50% (Програма „Зелена индустрия” за големи предприятия) и Програма „Енергийна ефективност и зелена икономика” за МСП.

• Козлодуйски фонд,

• Оперативна програма за развитие на селските райони

• Оперативна програма „Регионално развитие”

• ESCO фирми, др.

14

Наличието на възможности за финансиране на проекти за производство и потребление на ВЕИ на място и в региона е добра предпоставка за създаването и развитието на предприятия за производство на зелена енергия.

15

2.5 Обобщени данни за производството и използването на ВЕИ в България

Българската икономика е между страните с най-висока енергийна интензивност – около 5 пъти по-висока от средната за 27-те страни-членки на ЕС.

Делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление (11,6% за 2009 год.) е близък до средния за 27-те страни.

Дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление (%)

Години 2006 2007 2008 2009 ЦелEU (27 страни) 9 9,9 10,5 11,7 20България 9,3 9,1 9,6 11,6 16Германия 7,1 9,4 9,3 9,8 18Италия 5,6 5,5 7 8,9 17Австрия 25,1 27,2 27,9 29,7 34Словакия 6,6 8,1 8,3 10,3 14

Източник: Евростат, Код: t2020_31

16

На следващата таблица е показана извадка от общия енергиен баланс за 2010 год. за някои сектори, представляващи интерес от гледна точка на проекта. От нея могат да се направят следните изводи:

• Химическата промишленост е един от най-значимите промишлени консуматори (7,5 % от крайното енергийно потребление за 2010 г.), въпреки че този дял за последните 3 години е намалял с около 30%. Използваните в отрасъла ВЕИ са практически незабележими на фона на общото енергийно потребление, като потенциалът остава значителен.

• Значителен консуматор са и обектите от отрасъл търговия (11,4 % от крайното енергийно потребление за 2010 г.), в които влизат търговските центрове – обект на специално внимание за Проекта. Както се вижда, в тези обекти използването на ВЕИ е забележимо по-голямо.

ОБЩ ЕНЕРГИЕН БАЛАНС ЗА 2010 ГОДИНА (Енергия-6 1 OEB) Единица Общо Възобновяеми

горива и отпадъци

Топлинна енергия от ВЕИ

Електрическа енергия (без ПАВЕЦ) от ВЕИ

Производство на първична енергия

1000 toe 10234 779 43 495

Крайно енергийно потребление

1000 toe 8691 900 43 -

Химическа промишленост

1000 toe 648 - - -% спрямо крайно енерг. потребление

7,5 - - -

Хранително-вкусова промишленост

1000 toe 252 7 - -% спрямо крайно енерг. потребление

2,9 0,8 - -

Търговия, обществени организации и други

1000 toe 987,0 11 37,0 20,0% спрямо крайно енерг. потребление

11,4 1,2 86,0 -

17

Интерес представлява разглеждането на очакваните ползи и разходи от GBE F на фона на дейностите по икономия на енергия – също с много висок приоритет. В следващата таблица са показани обобщени резултати от изпълнени енергийни одити в над 150 промишлени фирми по данни на АУЕР. Вижда се, че средният срок за изкупуване на инвестициите от предложените енергоспестяващи мерки е около3,5 год. В същото време системите за ВЕИ в индустрията и сградния сектор са със забележимо по-висок срок за изкупуване – над 5-6 год.

ПАРАМЕТЪР РАЗМЕРНОСТ СТОЙНОСТ

Обследвани обекти бр. 154

Годишно потребление на енергия GWh/год. 2 927

Икономия на енергия от ЕСМ GWh/год. 378

Парична икономия от ЕСМ млн. лв./год. 52,1

Редуцирани емисии СО2 хил. т./год. 187,7

Необходими инвестиции за ЕСМ млн. лв. 183,4

Среден срок на откупуване год. 3,5

Среден дял на спестяванията % 12,6 Източник: АУЕР

Изводи:

• Достъпният потенциал на всички ВЕИ в страната е около 6 000 ktoe. Най-голям достъпен потенциал от всички ВЕИ в страната има биомасата (~2 700 ktoe), следвана от водната енергия (~2 280 ktoe), слънчевата енергия (~390 ktoe), геотермалната енергия (~350 ktoe) и вятърната енергия (~280 ktoe).

• Средният срок за изкупуване на инвестициите от предложените енергоспестяващи мерки е около3,5 год. В същото време системите за ВЕИ в индустрията и сградния сектор са със забележимо по-висок срок за изкупуване – над 5-6 год.

• Устойчиво енергийно развитие в условията на нашата страна, включващо оптимално използване на конвенционални горива, може да бъде достигнато при съчетаване на мерки, въвеждащи ВЕИ с мерки по повишаване на ЕЕ.

• През следващите 10 години най-значителен дял в производството на електроенергия от ВЕИ ще имат водната

18

енергия и биомасата, а за задоволяване на нуждите от топлина, охлаждане и БГВ - биомасата и геотермалната енергия.

• Съществена особеност на ВЕИ е икономическата целесъобразност за реализация на малки инвестиционни проекти, вследствие на разпределението на потенциала, което налага децентрализация на преобразуващите/преработващите мощности.

В резултат на предварителния анализ на състоянието на ВЕИ сектора в България пазарното проучване се насочва с приоритет към следните области:

• По видове ВЕИ – биомаса, слънчеви колектори за топлинна енергия, биогаз от преработени отпадъци, термални източници – с най-голям потенциал

• Сектори – химия, търговски вериги, хотели в национален разрез – със значителна енергийна интензивност и подходящи за целите на проекта

• Региони - Национален обхват и Стара Загора в широк обхват на проучваните обекти

В следващите раздели са показани резултатите от пазарните проучвания в следните фокус групи:

• Предприятия от химическа промишленост, разпределени в цялата страна – 40 предприятия

• Търговски центрове, разпределени в цялата страна – 10 центъра

• Обекти с интерес към използването на биогорива – 14 хотела и 10 оранжерии

• Обекти на територията на област Стара Загора

В допълнение е са извършени експертни оценки на състоянието на пазара.

19

3. Маркетингов анализ по фокус групи

3.1 Предприятия в химическата промишленост

Изводи:

• Използвани са данни от 42 фирми от химическата промишленост от различни подсектори: каучукова, фармацевтика, пластмаси, бои, органични и неорганични химикали, полимери и др. Анализът дава възможности за оценки на интереса на сектора към използването на ВЕИ. Около 11% от фирмите са от региона на Стара Загора, което дава възможност за проектиране на резултатите от анализа върху този район.

• Около 22% от фирмите са със значително енергийно потребление – над 20% от общите производствени разходи и прилагането на ВЕИ за покриване на тези разходи или на част от тях би допринесло за увеличение на дела на зелената енергия в индустрията на България.

• Около 40% от общата консумация на енергия е електроенергия, а около 14 % на течни горива – енергоносители с високо влияние върху емисиите на парникови газове. Предприятията, използващи течни горива са сериозни потенциални кандидати за BGE F, водещи до повишена конкурентоспособност и намалени емисии на парникови газови.

• В малките и средни предприятия за отопление и БГВ се използват в рамките на 38-44% от общата консумация на топлинна енергия – видове консуматори с особен приоритет за Проекта GBE F.

• Около 24% от общата консумация на ел. енергия се използва за отопление и охлаждане - видове консуматори с особен приоритет за Проекта GBE F.

• Само 2 от проучените фирми са използвали ВЕИ като мярка за

20

икономия на енергия, средства и влияние върху околната среда през последните 3 години. В тях оценките от въвеждането им са положителни. Други 7 фирми планират въвеждането на ВЕИ, а 5 – когенерационни системи през следващите 2-3 години. Това е индикация за нарастващи интерес към зелената индустрия и готовност за дългосрочно ориентирани инвестиции.

• Фирмите оценяват като цяло положително степента на своята информираност, както и услугите, предлагани от доставчиците на системи за ВЕИ.

• Посочените бариери пред въвеждането на мерки за енергийна ефективност се отнасят практически еднозначно (а в повечето случаи – в по-голяма степен) и за използването на ВЕИ в предприятията. Между най-често споменаваните препятствия са липсата на специфична информация (техническа, експертна, за най-добри практики и др). Задачите на проекта GBE F в голяма степен са насочени към преодоляване на тези бариери.

• Всички фирми проявяват интерес и готовност за участие в мероприятията, организирани от проекта.

3.2 Търговски центровеИзвършено е проучване, обхващащо 10 близки по размер и функции търговски центрове, разположени на територията на страната. Събрани и обработени са следните данни:

• Използвани площи

• Видове използвани енергоносители

• Енергийни баланси

• Особености на конструкцията от гледна точка на възможности за инсталация на соларни панели и др.

21

Осреднените резултати от обработването на данните са приведени на следващата таблица.

Таблица Данни за търговските центрове – средни

Тип предприятие Tърг. център Местоположение : Цялата страна Отопляема площ 5 147 m2 Баланс по енергоносители kWh kWh/m2 %Електрическа енергия 539 290 104,77 78,15%Топлинна енергия 150 764 29,29 21,85%Общо 690 054 134,06 100,00%Баланс по консуматори kWh kWh/m2 %Отопление 113 451 22,04 16,44%Вентилация 37 313 7,25 5,41%ТВБН 5 750 1,12 0,83%Помпи, компресори, вентилатори 91 429 17,76 13,25%Други – свързани със специфични технологии 442 111 85,89 64,07%Общо 690 054 134,06 100,00%Възможности за ВЕИ Възможност за соларни панели : Да Тип покрив : Плосък Площ на покрива : 4 289 m2 Засенчване : Няма

Както се вижда, средната отопляема площ е над 5000 м2. Търговските центрове са значителни консуматори на ел. енергия – около 78% от общата консумация на енергия. Отоплението, вентилацията и топлата вода за битови нужди формират един значителен дял - около 23% от общата консумация на енергия. Тези данни показват, че търговските центрове са сериозен потенциален кандидат за GBE F.

22

3.3 Потенциални потребители на ВЕИ от биомаса – хотели и оранжерии

Обобщени резултати на анализа, включващ 14 хотела (потенциални потребители) са показани на следващите таблици

No. Наименование Населено място

Консумация на енергия за отопление и БГВ Разходи на енергия за отопление и БГВ, без ДДС

Дизелово гориво Природен газа Електро-енергия Общо Дизелово

горивоПрироден

газЕлектро-енергия Общо

(t/год.) (МWh/ год.) (1000nm3/ год.)

(МWh/ год.)

(МWh/ год.)

(МWh/ год.)

(BGN/ год.)

(BGN/ год.) (BGN/ год.) (BGN/год.)

1 Александър СПА Хотел гр. Банско 80 924 24 948 176000 2424 178424

2 Хотел Самоков кк. Боровец 696 6475 96 6571 582237 9696 591933

3 СПА Хотел Девин гр. Девин 107 1236 54 1290 235400 5454 240854

4 Хотел Финландия кк. Пампорово 155 1791 91 1882 341000 9211 350211

5 Хотел Гайтани гр. Хисаря 55 635 19 655 121000 1939 122939

6 Хотел Пирин гр. Банско 110 1271 42 1313 242000 4242 246242

7 Хотел Зареница с. Нареченски бани 55 635 22 657 121000 2182 123182

8 Хотел Родопски дом гр. Чепеларе 86 993 43 1037 189200 4363 193563

9 Хотел Ал Макс гр. Благоевград 70 809 26 835 154000 2666 156666

10 Хотел Еделвайс гр. Банско 66 762 34 796 145200 3394 148594

11 Хотел Боровец кк. Боровец 545 5070 50 5121 343350 5090 348440

12 Хотел Алпин кк. Боровец 390 3628 43 3671 245700 4363 250063

13 Хотел Рила кк. Боровец 620 5768 53 5821 390600 5333 395933

14 Хотел Каменград гр. Панагюрище 50 578 16 594 110000 1616 111616

Общо: 834 9635 2251 20941 614 31189 1834800 1561887 61974 3458661

Общото количество използвана енергия за отопление и БГВ е около 31 200 MWh/год., като 53% от общите разходи са за течни горива.

3.3 Потенциални потребители на ВЕИ от биомаса – хотели и оранжерии

Обобщени резултати на анализа, включващ 14 хотела (потенциални потребители) са показани на следващите таблици


Консумация на енергия за отопление и БГВ Разходи на енергия за отопление и БГВ, без ДДС

Дизелово гориво Природен газа Електро-енергия Общо Дизелово

горивоПрироден

газЕлектро-енергия Общо

(t/год.) (МWh/ год.) (1000nm3/ год.)

(МWh/ год.)

(МWh/ год.)

(МWh/ год.)

(BGN/ год.)

(BGN/ год.) (BGN/ год.) (BGN/год.)

1 Александър СПА Хотел гр. Банско 80 924 24 948 176000 2424 178424

2 Хотел Самоков кк. Боровец 696 6475 96 6571 582237 9696 591933

3 СПА Хотел Девин гр. Девин 107 1236 54 1290 235400 5454 240854

4 Хотел Финландия кк. Пампорово 155 1791 91 1882 341000 9211 350211

5 Хотел Гайтани гр. Хисаря 55 635 19 655 121000 1939 122939

6 Хотел Пирин гр. Банско 110 1271 42 1313 242000 4242 246242

7 Хотел Зареница с. Нареченски бани 55 635 22 657 121000 2182 123182

8 Хотел Родопски дом гр. Чепеларе 86 993 43 1037 189200 4363 193563

9 Хотел Ал Макс гр. Благоевград 70 809 26 835 154000 2666 156666

10 Хотел Еделвайс гр. Банско 66 762 34 796 145200 3394 148594

11 Хотел Боровец кк. Боровец 545 5070 50 5121 343350 5090 348440

12 Хотел Алпин кк. Боровец 390 3628 43 3671 245700 4363 250063

13 Хотел Рила кк. Боровец 620 5768 53 5821 390600 5333 395933

14 Хотел Каменград гр. Панагюрище 50 578 16 594 110000 1616 111616

Общо: 834 9635 2251 20941 614 31189 1834800 1561887 61974 3458661

Общото количество използвана енергия за отопление и БГВ е около 31 200 MWh/год., като 53% от общите разходи са за течни горива.

Обобщени данни от анализа на възможните ползи от използването на биомаса за отоплени и БГВ в хотелите са показани на следващата Таблица

No. Наименование

Консумация на енергия

за отопление и БГВ

Разходи на енергия за

отопление и БГВ

Консумация на чипсРазходи на чипс за

отопление и БГВ, без ДДС

Разходи на ел.енергия за

С.Н.Икономии Инвестиции,

без ДДССрок на

откупуване

(МWh/год.) (BGN/год.) (t/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN) (год.)

1 Александър СПА Хотел 948 178424 413 49578 1939 126906 426684 3,4

2 Хотел Самоков 6571 591933 2863 343574 7757 240602 792445 3,33 СПА Хотел Девин 1290 240854 562 67456 4363 169035 580544 3,44 Хотел Финландия 1882 350211 820 98395 7369 244447 846814 3,55 Хотел Гайтани 655 122939 285 34226 1551 87162 294560 3,46 Хотел Пирин 1313 246242 572 68641 3394 174208 551357 3,27 Хотел Зареница 657 123182 286 34352 1745 87085 269361 3,18 Хотел Родопски дом 1037 193563 452 54207 3491 135866 414680 3,19 Хотел Ал Макс 835 156666 364 43663 2133 110870 392479 3,5

10 Хотел Еделвайс 796 148594 347 41624 2715 104255 345487 3,311 Хотел Боровец 5121 348440 2231 267739 4072 76629 358436 4,712 Хотел Алпин 3671 250063 1600 191966 3491 54607 242309 4,413 Хотел Рила 5821 395933 2536 304347 4266 87320 395803 4,514 Хотел Каменград 594 111616 259 31039 1293 79284 290872 3,7

Общо: 31189 3458661 13590 1630807 49579 1778275 6201830 3,6

Общата икономия на разходи за енергия е около 1 780 хиляди BGN при среден срок за изкупуване 3,6 год. Очакваните икономии на емисии се оценяват на 7590 t/год.

Обобщени резултати на анализа, включващ 10 оранжерии (потенциални потребители) са показани на следващите таблици

25

Обобщени данни от анализа на възможните ползи от използването на биомаса за отоплени и БГВ в хотелите са показани на следващата Таблица


Консумация на енергия

за отопление и БГВ

Разходи на енергия за

отопление и БГВ

Консумация на чипсРазходи на чипс за

отопление и БГВ, без ДДС





(МWh/год.) (BGN/год.) (t/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN) (год.)

1 Александър СПА Хотел 948 178424 413 49578 1939 126906 426684 3,4

2 Хотел Самоков 6571 591933 2863 343574 7757 240602 792445 3,33 СПА Хотел Девин 1290 240854 562 67456 4363 169035 580544 3,44 Хотел Финландия 1882 350211 820 98395 7369 244447 846814 3,55 Хотел Гайтани 655 122939 285 34226 1551 87162 294560 3,46 Хотел Пирин 1313 246242 572 68641 3394 174208 551357 3,27 Хотел Зареница 657 123182 286 34352 1745 87085 269361 3,18 Хотел Родопски дом 1037 193563 452 54207 3491 135866 414680 3,19 Хотел Ал Макс 835 156666 364 43663 2133 110870 392479 3,5

10 Хотел Еделвайс 796 148594 347 41624 2715 104255 345487 3,311 Хотел Боровец 5121 348440 2231 267739 4072 76629 358436 4,712 Хотел Алпин 3671 250063 1600 191966 3491 54607 242309 4,413 Хотел Рила 5821 395933 2536 304347 4266 87320 395803 4,514 Хотел Каменград 594 111616 259 31039 1293 79284 290872 3,7

Общо: 31189 3458661 13590 1630807 49579 1778275 6201830 3,6


Обобщени резултати на анализа, включващ 10 оранжерии (потенциални потребители) са показани на следващите таблици

26


Консумация на енергия за отопление Разходи на енергия за отопление, без ДДС

Дизелово гориво Природен газа Електро-

енергия Общо Дизелово гориво

Природен газа Електроенергия Общо

(t/год.)

(МWh/ год.)

(1000nm3 /год.)

(МWh/ год.) (МWh/ год.) (МWh/ год.) (BGN/ год.) (BGN/ год.) (BGN/ год.) (BGN /год.)

1 Одесосстрой ООД гр. Варна 182 2103 12 2115 400400 1260 401660

2 МТЖ ООД гр. Берковица 90 1040 13 1052 198000 1285 1992853 Еурогреен ЕООД гр. Павликени 154 1779 12 1791 338800 1212 3400124 К-РБ ЕООД гр. Нови пазар 111 1282 14 1296 244200 1406 2456065 ПИВИ ООД гр. Разград 83 959 12 971 182600 1260 1838606 Булгарцвет ЕО

АД гр. Елин Пелин 190 2195 13 2208 418000 1333 4193337 Навона ООД гр. Първомай 540 5024 13 5037 340200 1357 3415578 Булком плюс

ООД гр. Пловдив 710 6605 14 6619 447300 1382 4486829 ЕТ Ангел Пейчев гр. Пазарджик 730 6791 14 6805 459900 1406 461306

10 ДЖИ ЕН СИ ООД гр. Перущица 485 4512 12 4524 305550 1212 306762

Общо: 810 9357 2465 22932 130 32419 1782000 1552950 13114 3348064

Общото количество използвана енергия за отопление и БГВ е около 32 400 MWh/год., като 53% от общите разходи са за течни горива.Обобщени данни от анализа на възможните ползи от използването на биомаса за отоплени и БГВ в оранжериите са показани на следващата Таблица


Консумация на енергия за

отопление

Разходи на енергия за отопление

Консумация на чипс

Разходи на чипс за отопление,

без ДДС





(МWh/год.) (BGN/год.) (t/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN) (год.)1 Одесосстрой ООД 2115 401660 922 110588 1134 289938 930601 3,22 МТЖ ООД 1052 199285 459 55029 1156 143100 484117 3,43 Еурогреен ЕООД 1791 340012 780 93650 1091 245271 850752 3,54 К-РБ ЕООД 1296 245606 565 67777 1265 176564 570340 3,25 ПИВИ ООД 971 183860 423 50788 1134 131938 427382 3,26 Булгарцвет ЕО АД 2208 419333 962 115458 1200 302675 971582 3,27 Навона ООД 5037 341557 2195 263374 1222 76961 357629 4,68 Булком плюс ООД 6619 448682 2884 346080 1244 101358 509646 5,09 ЕТ Ангел Пейчев 6805 461306 2965 355821 1265 104220 530796 5,1

10 ДЖИ ЕН СИ ООД 4524 306762 1971 236545 1091 69126 298579 4,3 Общо: 32419 3348064 14126 1695111 11802 1641151 5931425 3,9


27


Консумация на енергия за отопление Разходи на енергия за отопление, без ДДС

Дизелово гориво Природен газа Електро-

енергия Общо Дизелово гориво

Природен газа Електроенергия Общо

(t/год.)

(МWh/ год.)

(1000nm3 /год.)

(МWh/ год.) (МWh/ год.) (МWh/ год.) (BGN/ год.) (BGN/ год.) (BGN/ год.) (BGN /год.)

1 Одесосстрой ООД гр. Варна 182 2103 12 2115 400400 1260 401660

2 МТЖ ООД гр. Берковица 90 1040 13 1052 198000 1285 1992853 Еурогреен ЕООД гр. Павликени 154 1779 12 1791 338800 1212 3400124 К-РБ ЕООД гр. Нови пазар 111 1282 14 1296 244200 1406 2456065 ПИВИ ООД гр. Разград 83 959 12 971 182600 1260 1838606 Булгарцвет ЕО

АД гр. Елин Пелин 190 2195 13 2208 418000 1333 4193337 Навона ООД гр. Първомай 540 5024 13 5037 340200 1357 3415578 Булком плюс

ООД гр. Пловдив 710 6605 14 6619 447300 1382 4486829 ЕТ Ангел Пейчев гр. Пазарджик 730 6791 14 6805 459900 1406 461306

10 ДЖИ ЕН СИ ООД гр. Перущица 485 4512 12 4524 305550 1212 306762

Общо: 810 9357 2465 22932 130 32419 1782000 1552950 13114 3348064

Общото количество използвана енергия за отопление и БГВ е около 32 400 MWh/год., като 53% от общите разходи са за течни горива.Обобщени данни от анализа на възможните ползи от използването на биомаса за отоплени и БГВ в оранжериите са показани на следващата Таблица


Консумация на енергия за

отопление

Разходи на енергия за отопление

Консумация на чипс

Разходи на чипс за отопление,

без ДДС





(МWh/год.) (BGN/год.) (t/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN/год.) (BGN) (год.)1 Одесосстрой ООД 2115 401660 922 110588 1134 289938 930601 3,22 МТЖ ООД 1052 199285 459 55029 1156 143100 484117 3,43 Еурогреен ЕООД 1791 340012 780 93650 1091 245271 850752 3,54 К-РБ ЕООД 1296 245606 565 67777 1265 176564 570340 3,25 ПИВИ ООД 971 183860 423 50788 1134 131938 427382 3,26 Булгарцвет ЕО АД 2208 419333 962 115458 1200 302675 971582 3,27 Навона ООД 5037 341557 2195 263374 1222 76961 357629 4,68 Булком плюс ООД 6619 448682 2884 346080 1244 101358 509646 5,09 ЕТ Ангел Пейчев 6805 461306 2965 355821 1265 104220 530796 5,1

10 ДЖИ ЕН СИ ООД 4524 306762 1971 236545 1091 69126 298579 4,3 Общо: 32419 3348064 14126 1695111 11802 1641151 5931425 3,9


28

3.4 Общински програми за насърчаване използването на ВЕИ за периода 2010 – 2015 г. в област Стара Загора – обобщен анализ

3.4.1 Макроикономически тенденции за област Стара ЗагораСтойностите по основни макроикономически показатели в периода 2005 -2008 очертават паралелни положителни тенденции на промяна:

ПОКАЗАТЕЛИ 2005 2008 ПРОМЯНАБългария

БВП - млн. лв. 42797 56520 +32,1%БВП/човек - лв. 5529 7379 +33,5%Приходи от продажби - млн. лв. 123110 209257 +70,0%ДМА - млн. лв. 49552 97287 +96,3%Предприятия - бр. 252519 307831 +21,9%Заети лица - бр. 1945492 2266485 +16,5%

Област Стара ЗагораБВП - млн. лв. 2157 2489 +15,4%БВП/човек - лв. 5974 6971 +16,7%Приходи от продажби - млн. лв. 5043 7376 +46,3%ДМА - млн. лв. 2619 5247 +100,3%Предприятия - бр. 11564 12913 +11,7%Заети лица - бр. 94910 102436 +7,9%

Обобщени характеристики на общините в областта

Ст. Загора Раднево Казанлък Гълъбово П. Баня Чирпан Гурково Б. Даскалово Мъглиж Опан Николаево2005 г. 54,3% 18,9% 12,6% 10,1% 1,4% 1,2% 0,5% 0,4% 0,2% 0,2% 0,1%2008 г. 58,5% 16,5% 11,9% 8,0% 1,2% 1,9% 0,5% 0,3% 0,3% 0,6% 0,1%

НЕТНИ ПРИХОДИ ПО СЕКТОРИ дялТърговия и ремонт на мпс 35,1%Преработваща индустрия 22,4%Енергия и газообразни горива 14,0%Строителство 11,9%

29

Добивна индустрия 5,4%Селско, горско и рибно стопанство 3,0%Други от третичен сектор 8,3%

Източник: НСИ - текуща статистика

Между целите и Област Стара Загора до 2013 год. са :• дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление 9,0% • повишаване на енергийната ефективност 8,0% • намаляване на енергийната интензивност на БВП 16,0%

Източник: Актуализиран документ за изпълнение на областната стратегия за развитие на Област Стара Загора 2011-2013 г.

3.4.2 Подход при подготовката на програмитеВ област Стара Загора са разработени общински програми за насърчаване използването на ВЕИ за периода 2010-2015 год. в следните общини:

• Стара Загора• Казанлък• Гълъбово• Гурково• Николаево• Мъглиж• Опан

Тези документи са създадени в рамките на проекта „Европейско сътрудничество за европейски просперитет”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие с активното участие на Търговско-промишлена палата – Стара Загора.

Програмите са с унифицирана структура, което улеснява обобщаването на резултатите на областно ниво. В програмите са включени следните раздели:

30

• Въведение • Национални цели и законодателна рамка • Регионални цели • Общинска политика за насърчаване и устойчиво използване на ВЕИ • Потенциал на ВЕИ в общината • Опазване на околната среда • Общинска програма за насърчаване на използването на ВЕИ (ОПНИВЕИ)• Стратегическа цел, приоритети и цели и на ОПНИВЕИ • Оценка на ресурсното обезпечаване на поставените цели • SWOT анализ • Оценка на риска • Разработване на местен устойчив енергиен план • Наблюдение и оценка на общинската програма за насърчаване на използването ВЕИ • Заключение

Информационна основа на ОПНИВЕИИнформационна основа за разработването на ОПНИВЕИ са:

• Плана за развитие на община Стара Загора 2005 - 2013 г.;• Информация и данни, получени от национални и регионални институции и организации.• Информация и данни, поучени от община Стара Загора.• Доклад - Оценка на потенциала на възобновяемите енергийни източници, разработен в рамките на проект „Европейско сътрудничество за европейски просперитет” за обмен на добри практики и насърчаване на развитието на ВЕИ в Старозагорски регион по Оперативна програма “Регионално развитие” с програмен продукт REScan за анализ на енергийния потенциал на ВЕИ в общината.

31

3.4.3 Общински програми за насърчаване на използването на ВЕИ (ОПНИВЕИ) – основни приоритети

Приоритет №1: Намаляване на консумацията на енергия в общинския сектор чрез използване на ВЕИ

Цел 1.1: Намаляване на консумацията на енергия в общинските сгради чрез използване на ВЕИ

Очаквани резултати:а/ Намаляване на разходите на горива и енергия с 5% годишно:б/ Намаляване емисиите от СО2 и постигнат екологичен ефект с 5% годишно:в/ Подобрен комфорт на обитаване в обновените сгради;

Инвестиционни проекти:

Общо за 6-те общини1.1.1. Инсталиране до 2015 г. на 55 термосоларни инсталации за топла вода на общински сгради с целогодишно използване (общинска администрация, детски и социални заведения).1.1.2. Инсталиране до 2015 г. на 10 фотосоларни инсталации за генериране на електричество за потребление от общинския сектор.1.1.3. Инсталиране до 2015 г. на фотосоларни инсталации с мощност до 16 MWp, инсталирани, на покриви, или върху рециклирани площи

Приоритет №3: Повишаване на използването на ВЕИ от местния бизнес

Цел 3.1: Насърчаване на използването на ВЕИ в предприятията на територията на общината.

Очаквани резултати:а/ Намаляване на консумацията на енергия в промишления сектор с 10% до 2015 г. ;б/ Намаляване на емисиите парникови газове и постигане на

32

екологичен ефект;в/ Повишаване на конкурентоспособността на бизнеса.

Инвестиционни проекти:

За Стара Загора3.1.1. Изграждане на 115 термосоларни инсталации за топла вода.3.1.2. Изграждане на 15 отоплителни инсталации на биомаса.

Цел 3.2: Насърчаване на бизнеса и привличане на инвеститори за изграждане на големи ВЕИ инсталации територията на общината.

Неинвестиционни дейности:3.2.1. Популяризиране на потенциала на ВЕИ в общината, установен в рамките на проект „Европейско сътрудничество за европейски просперитет” за обмен на добри практики и насърчаване на развитието на ВЕИ в Старозагорски регион по Оперативна програма “Регионално развитие” с програмен продукт REScan за анализ на енергийния потенциал на ВЕИ в община Стара Загора.3.2.2. Популяризиране на източници за финансиране на ВЕИ проекти.3.2.3. Привличане на инвеститори и създаване на ПЧП.

Приоритет № 4: Въвеждане на система за управление на енергията натериторията на общините, вкл. ВЕИ

Цел 4.1: Изграждане на общински капацитет с кадри, специализирани в сферата на ЕЕ и ВЕИОчаквани резултати:а/ Обучени общински ръководители и специалисти за работа в общинската администрация в областта на ЕЕ и ВЕИ.б/ Основаване на общинско звено по ЕЕ и ВЕИ с обучени специалисти за работа в него.

Неинвестиционни дейности:4.1.1. Осъществяване на обучения на общински ръководители

33

и специалисти в сферата на ЕЕ и ВЕИ за работа в общинската администрация.

Цел 4.2. Мобилизиране на обществена подкрепа за изпълнение на програмите по ЕЕ и ВЕИ енергийната програма на основата на широко партньорство с бизнеса и организации на гражданското общество.

Очаквани резултати:а/ Осигурена широка обществена подкрепа за изпълнението на общинските програми по ЕЕ и ВЕИ.б/ Установено трайно партньорство между общинска администрация, бизнеса и гражданите.в/ Въведена система за енергийно управление на територията на общината.

Неинвестиционни дейности:4.2.1. Подготовка и провеждане на широка разяснителна кампания сред населението и местния бизнес за целите на общинските програми по ЕЕ и ВЕИ и за необходимостта от партньорство между участниците в нейното изпълнение.4.2.2. Въвеждане на постоянно наблюдение, анализ и оценка на състоянието на изпълнението на общинските програми по ЕЕ и ВЕИ и публикуване на периодични информации.

SWOT анализ на програмите:

Силни страни • Наличие на добър потенциал на ВЕИ в общината;• Добре структуриран и балансиран енергиен сектор;• Добри комуникации и инфраструктура;• Политическа воля от местната власт за насърчаване използването на ВЕИ;• Наличие на специализирани организации, фирми и специалисти в общината за разработване и изпълнение на проекти в сферата на ВЕИ;

34

Слаби страни• Липса на достатъчен капацитет в местната администрация в сферата на ВЕИ;• Липса на достатъчна информация, мотивация и ресурси у заинтересованите страни за използване на ВЕИ;• Недостатъчни финансови ресурси за провеждане на местната политика в областта на ВЕИ.

Възможности • Европейско и национално законодателство стимулиращо производството и потреблението на електроенергия от ВЕИ;• Наличие на национални и европейски програми за насърчаване използването на ВЕИ;• Наличие на организации на фирми и специалисти в общината и региона с опит в разработване и изпълнение на проекти в сферата на ВЕИ;• Наличен ресурс за привличане на местни и чуждестранни инвестиции• Потенциал за създаване на нови работни места.• Потенциал за съхранение на екологията и намаляване на въглеродните емисии

Заплахи• Липса на достатъчен собствен ресурс за реализиране на ефективна общинска политика за насърчаване използването на ВЕИ и реализиране на конкретни проекти;• Непоследователна национална политика в областта на ВЕИ, влияеща върху инвестиционния интерес в сектора;• Възможна бъдеща промяна на националната политика за насърчаване използването на ВЕИ.

35

4. Експертни оценки

В допълнение към анализите по фокус групи е извършена експертна оценка на състоянието на пазара на предприятия за производство на зелена енергия с участието на 14 водещи експерти в тази област. Основни изводи от оценките:

• Най-перспективни типове GBE F за българския пазар – базирани на биомаси и слънчеви термични колектори• Най-перспективни сектори – дървообработване и търговски центрове• Предлагането на оборудване и технически средства надвишава търсенето им• Нивото на информираност е недостатъчно• Съществуващата структура на цените на ВЕИ в България е едно от най-големите препятствия пред GBE Factories • • Резултатите в графична форма са показани по-долу:

0 1 2 3 4 5 6 7 8

H o w d o y o u e s t i m a t e t h e p r o s p e c t i v e f o r G B E F i n t h e

n e x t 3 y e a r s u s i n g t h e f o l l o w i n g t y p e s o f R E S :

P h o t o v o l t a i c s

T h e r m a l S o l l a r C o l l e c t o r s

W i n d g e n e r a t o r s

B i o m a s s f o r :

h e a t p r o d u c t i o n

e l e c t r i c i t y p r o d u c t i o n

c o g e n e r a t i o n

P r o c e s s e d w a s t e s a n d w a s t e s w a t e r s

h e a t p r o d u c t i o n

e l e c t r i c i t y p r o d u c t i o n

c o g e n e r a t i o n

G e o t h e r m a l e n e r g y

H o w d o y o u e s t i m a t e t h e p r o s p e c t i v e f o r G B E F i n t h e

n e x t 3 y e a r s f u n c t i o n i n g i n t h e f o l l o w i n g s e c t o r s :

C h e m i c a l i n d u s t r y

F o o d i n d u s t r y

M e t a l l u r g y

W o o d p r o c e s s i n g

M a c h i n e b u i l d i n g a n d e l e c t r o n i c s

C o m m e r c i a l b u i l d i n g s

O t h e r ( p l e a s e , d e s c r i b e )

H o w d o y o u e s t i m a t e t h e s u p p l y o f e q u i p m e n t f o r G B E

F i n t h e B u l g a r i a n m a r k e t

H o w d o y o u e s t i m a t e t h e d e m a n d f o r e q u i p m e n t f o r

G B E F i n t h e B u l g a r i a n m a r k e t

H o w d o y o u e s t i m a t e t h e f i n a n c i a l t o o l s f o r G B E F i n t h e

B u l g a r i a n m a r k e t

H o w d o y o u e s t i m a t e t h e l e v e l o f a v a i l a b l e i n f o r m a t i o n

r e l a t e d w i t h G B E F .

H o w d o y o u e s t i m a t e t h e l e v e l o f f o l l o w i n g o b s t a c l e s

b e f o r e G B E F

L a c k o f i n f o r m a t i o n

L a c k o f e x p e r t s

H i g h p a y b a c k p e r i o d o f i n v e s t m e n t s

E x i s t i n g s t r u c t u r e o f p r i c e s f o r R E S

O t h e r p r i o r i t i e s : t e c h n o l o g y i n n o v a t i o n s , e n e r g y

e f f i c i e n c y , e t c .

Expert Assessments - Average Values

w w w . g b e f a c t o r y . e u

Picture: Aerial Photo of the Padua Logistic Hub (Padua, Italy). The Padua Logistic Hub has been finished in 2010 and it represents the biggest photovoltaic roof of Italy: in fact on the roofs around 12.3 million of Watt has been installed, and 7 shelters used as parking covers. The energy produced by the plant is able to provide energy to 4000 families.

Documents

Market analysis Bulgaria