INFORMATION FOR NURSING STAFFcml.mu-sofia.bg/CML/assets/files/SD-1-2017.pdf · 2020-06-15 · вешкия организъм, манипулативни умения, комуникативни

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИНСКА БИБЛИОТЕКА

INFORMATION FOR NURSING STAFF

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:КАЧЕСТВОТО И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЗДРАВНИТЕ ГРИЖИ, КВАЛИФИКАЦИЯТА НА МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ и др.

Списанието се обработва в БД

CABI – GLOBAL HEALTH DATABASEБЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА

Сестр. дело

Sestr. delo

Год. XLIX 2017 Брой 1

Редакционна колегияПроф. Г. Чанева, дм (главен редактор)

Проф. С. Младенова, дм (секретар)Проф. И. Стамболова, дм, доц. Г. Петрова, дмДоц. Е. Димитрова, дм, доц. П. Добрилова, дм

Editorial staffProf. G. Chaneva, PhD (Editor-in-Chief)Prof. S. Mladenova, PhD (Secretary)Prof. I. Stambolova, PhD, Assoc. Prof. G. Petrova, PhDAssoc. Prof. Е. Dimitrova, PhD, Assoc. Prof. P. Dobrilova, PhD

СЪДЪРЖАНИЕАВТОРСКИ СТАТИИЗ. Атанасова, Кр. Митева и М. Ангелова. Учебно-възпитателният процес като условие и фактор

за формиране и развитие на комуникативните компетенции на акушерките ........................................3И. Стамболова, М. Спасова и В. Петкова. Самооценка на комуникативната компетентност

на студенти Медицински сестри във Факултет „Обществено здраве” при Медицински университет – София ......................................................................................................8

Ц. Джиганска, В. Цветанова и П. Добрилова. Обучение на акушерките за прилагане на холистичен подход при жени с рак на маточната шийка ...................................................................14

Г. Янкова. Нагласи и действия на здравните професионалисти по отношение на свързаните с бърнаут аспекти на професионалната дейност здравна грижа ..........................................................18

И. Милушев, К. Богданова, Ст. Георгиева и Г. Чанева. Удовлетвореността на пациентите от болничното обсужване като показател за качество ...........................................................................25

В. Цветкова и С. Борисова. Влияние на стреса от болничната среда върху болното дете ..........................29Т. Попова, Д. Благоева, Х. Георгиева и Л. Иванова. Роля на професионалистите

по здравни грижи при извършване на плазмафереза при пациенти с неврологични заболявания ....................................................................................................................34

ОБЗОРНИ СТАТИИМ. Котева и Ив. Стамболова. Личностно-професионален подбор и пригодност

на медицинските сестри за работа в системата на хосписните грижи в България ..............................40

CONTENTSORIGINAL ARTICLESZ. Atanasova, Kr. Miteva and M. Angelova. Training-educational process as a condition and factor for

the formation and development of communicative competence of midwives ...............................................3I. Stambolova, M. Spasova and V. Petkova. Self-assessment of the communicative competence

of students in the Nursing specialty in Faculty Of Public Health, Medical University – Sofi a ........................8Ts. Dzhiganska, V. Tsvetanova and P. Dobrilova. Training of midwives for the implementation

of a holistic approach in women with cervical cancer .................................................................................14G. Yankova. Attitudes and actions of health professionals in relation to the burnout-related

aspects of the health care professional activity ...........................................................................................18I. Milushev, K. Bogdanova, St. Georgieva and G. Chaneva. The patients’ satisfaction with hospital

care as a quality parameter .........................................................................................................................25V. Tsvetkova and S. Borisova. The effect of stress from hospital environment

on pediatric hospital patients .......................................................................................................................29T. Popova, D. Blagoeva, H. Georgieva and L. Ivanova. Quality of health care in preparation

and participation of the medical nurse in performing plasmapheresis on neurologically ill patients ...........34REVIEW ARTICLESM. Koteva and Iv. Stambolova. Personality-based professional selection and suitability

of medical nurses for work in the system of hospice care in Bulgaria .........................................................40

СЕСТРИНСКО ДЕЛО 1/2017

ISSN 1310-7496 УДК 641.253.5

Организационен секретар Св. ЦветановаСтилова редакция Д. Танчева Корекция Св. ЦветановаРедакция на англ. резюмета В. КолевСтраниране О. МарковаПодписана за печат на 27.02.2017 г.1431 София, ул. “Св. Г. Софийски” № 1952 16 45, 851 82 65, e-mail: [email protected]За реклама – В. Герчева – 0888-282-422; e-mail: [email protected]

Сестринско дело, 49, 2017, № 1 3

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

Професията на аку шер ка та е свързана с много и разнообразни между лич ностни кон-такти. Еже днев но тя общува с пациентите и техните близки, с ме дицински и немедицин-ски персонал, в работна и извън ра бот на сре-да. Всич ки тези хора са личности с различия във възраст, възпи та ние и култу ра, ценностна система, психо-емоционална стабилност и обре ме не ност, бит и навици, образователен

ценз, вероизповедание и др. Реа ли зи рането на съвременните модели за взаимоотноше-ния с пациента, изразяващи се в правото му на инфор миран избор и вземане на решения според собстве ните интереси, изисква нов начин на мислене и висококомпетентен про-фе сионален подход от страна на здравните специалисти. Кому ни ка тив ността позволява на аку шер ките да осъществяват социални

УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО УСЛОВИЕ И ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ КОМПЕТЕНЦИИ

НА АКУШЕРКИТЕЗ. АТАНАСОВА, КР. МИТЕВА И М. АНГЕЛОВА

Медицински факултет, Тракийски университет – Стара Загора

TRAINING-EDUCATIONAL PROCESS AS A CONDITION AND FACTOR FOR THE FORMATION AND DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE COMPETENCE

OF MIDWIVESZ. ATANASOVA, KR. MITEVA AND M. ANGELOVA

Medical Faculty, Trakia University – Stara Zagora

Резюме. Комуникативната компетентност на акушерката е предпоставка за изграждане на ефективни стилове на поведение и за преодоляване на затрудненията в типичните и много-вариантни ситуации в здравната помощ. Оптималното организиране и провеждане на учебно-възпитателния процес в значителна степен определя пълноценната подготовка на студенти-те акушерки като специалисти, способни да отговорят на потребностите на пациентите и на очакванията на потребителите на кадри. Целта на изследването бе да се разкрият условията и факторите за формиране и развитие на комуникативните компетенции на акушерките в учебно-възпитателния процес. За нейното реализиране са използвани: социологични методи (анкетен и документален), съдържателен анализ и математико-статистически методи. Данните от про-учването показаха, че учебно-възпитателният процес предоставя добри възможности за форми-ране на теоретични знания за същността, съдържанието и измеренията на комуникативната компетентност на акушерката, като част от цялостната ѝ професионална компетентност.

Ключови думи: учебно-възпитателен процес, акушерка, комуникативна компетентност

Abstract. Communicative competence of the midwife is a prerequisite for building effective styles of behavior and overcoming diffi culties and multivariate typical situations in health care settings. Optimal organizing and conducting educational process largely determines the complete training of students-midwives as specialists able to respond to patients‘ needs and expectations of staff. The aim of the scientifi c report is to reveal the conditions and factors for the formation and development of communicative competence of midwives in training-educational process. We used sociological methods (questionnaire and documentary), meaningful analysis and mathematical and statistical methods. It was revealed that the educational process provides good opportunities for the formation of theoretical knowledge of the nature, content and dimensions of communicative competence of the midwife as a part of the overall professional competence.

Key words: educational process, midwife, communicative competence

4 УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО УСЛОВИЕ И ФАКТОР...

кон такти, соци ал но влияние и коорди нация съобразно етичните принципи и профе си о-налната си квалификация.

Оптималното организиране и провеж-дане на учебно-възпитателния процес в значителна степен определя пълноценната подготовка на студентите акушерки като спе-циалисти, способни да отговорят на потреб-ностите на пациентите и на очакванията на потребителите на кадри.

Условията, които предоставя педагоги-ческата среда на университета, трябва да обезпечават формирането, тренирането и усъвършенстването на компонентите на професионалните компетенции на акушер-ката като комплекс от знания, умения, от-ношения и личностни качества (теоретични знания за анатомията и физиологията на чо-вешкия организъм, манипулативни умения, комуникативни умения, умения за работа в екип, умения за клинично мислене, умения за планиране и организиране на дейността, етично поведение) [3].

Целта на научното съобщение е да се разкрият условията и факторите за форми-ране и развитие на комуникативните компе-тенции на акушерките в учебно–възпитател-ния процес.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИИзследването обхваща:

155 студенти от специалност „Акушер-ка” в Тракийски университет, от които: 91 – обучаващи се в Меди цинския факултет, Ста-ра Загора, през учеб ната 2013/2014 г. и 76 от филиала в Хасково през уч. 2014/2015 г.;

13 преподаватели от специалност „Акушер ка” в Тракийски университет;

64 учебни програми за специалност „Акушерка”, ОКС бакалавър при Медицин-ския факултет на Тракийския университет, от които 49 по задължителните и 15 по избира-емите дисциплини, съгласно Учебния план, в сила от 2011 г.

1. Социологични методи: Анкетен метод – източникът на со-

циологическа информация е самосъзнание-то на из след ваните лица – студенти специ-алност „Акушерка“, преподаватели във ВМУ. Данните са събрани посредством анонимна, пряка, индивидуална анкета.

Документален метод – направен е анализ на учебен план и програми за базово обучение на акушерки.

2. Съдържателен анализ за оценка на теоретичните знания на бъ де щите акушерки за същността, съдържа нието и измеренията на комуни ка тивната им компетентност, като част от цялостната им професионална ком-петентност.

3. Математико-статистически ме-тоди – данните са обработени с помощта на пакета IBM SPSS Statistics Version 19 for Windows и Microsoft Offi ce Excel 2007. Из-ползвани са мето дите на описателната ста-тистика и статистическия извод.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ

За разкриване на факторите и условия-та, които съдействат за оптимал ното фор-миране и развитие на комуникативната ком-петентност на акушер ките в организационен аспект, се направи съдържателен анализ на Учебния план и на учебните програми за специалността при Медицински факултет на Тракийския университет.

По Учебен план общият брой на задъл-жителните дисциплини, осигуря ващи теоре-тичната подготовка на студентите от специ-алност „Акушерка”, е 49. По 19 от тях (38,8%) са включени теми за аудиторна форма на обучение, които формират и/или усъвър-шенстват комуникативната компетентност на бъдещите акушерки, а по 24 (49%) – като извънаудиторна заетост.

Задължителните дисциплини са с ауди-торна заетост от 1938 часа (при минимум по ЕДИ 1935 ч) и 922 часа – извънаудиторна. Общата ангажи ра ност на студентите с теоре-тични знания за същността, съдържанието и из ме ренията на комуникативната компетент-ност на акушерката като част от ця лостната ѝ професионална компенетност е 15,4%, от които: аудиторна заетост 184 часа (9,5%) и извънаудиторна – 257 часа (27,9%).

Практическа подготовка на студентите от изследваната специалност се осъществя-ва чрез клинична практика (от първи до шес-ти семестър с хо ра риум 1140 часа) и пред-дипломен стаж (през седми и осми семестър – 1600 астрономически часа). Провежда се в реални условия, което предпо лага, че във

З. Атанасова, Кр. Митева и М. Ангелова 5

всеки един от посочените като хорариум ча-сове студентите разполагат с възможността да упражняват своите умения за устна или писмена кому никация, като част от профе-сионалното си практическо обучение.

По учебен план избираемите дисципли-ни за специалност „Акушерка” са 15 на брой. По 4 от тях (26,7%) са включени теми за ау-диторна форма на обучение, които форми-рат и/или усъвършенстват ко му никативната компе тентност на бъдещите акушерки, а по 7 (46,7%) – като извънаудиторна заетост. В съ-държателен аспект с приоритетно значение по изследвания проблем са учебните дисциплини „Психо-социални комуникации в сестринските и акушерските грижи”, „Психо-физическа под-готовка на бременна за раждане” и „Педагоги-ка на общуването”. От последната актуализа-ция на Учебния план на специалността (2011 г.) и понастоящем 100% от студентите избират обучение по първите две дисциплини. За пе-риода няма сту денти, които са пожелали да се обучават по „Педагогика на общуването”.

Съдържателният анализ на учебния план и програмите за обучение на студентите от специалност „Акушерка” в МФ на Тракийския университет – Стара Загора, разкри, че учеб-но-възпитателният процес предоставя добри възможности за формиране на теоретични знания за същността, съдържанието и изме-ренията на кому ни кативната компетентност на акушерката, като част от цялостната ѝ професионална компетентност.

На въпроса: „Кои учебни дисциплини в процеса на обучение допри насят в най-висока степен за усъвършенстване на комуникатив-ните уме ния на студентите по „Здравни гри-жи”?” преподаватели посочват раз ли чен брой, които представяме в низходящ ред, в съответ-ствие с дела на значението им в проценти:

● „Клинична практика” – 100%; ● „Практически основи на сестринските

и акушерските грижи” – 53,9%; ● „Философия и въведение в сестрин-

ските и акушерските грижи. Теоре тич ни ос-нови” – 23,1%;

● „Акушерство” – 15,4%; ● „Психо-социални комуникации в

сестрин ските и акушерските грижи” – 15,4%; ● „Медицинска етика и деонтология” –

15,4 %; ● „Медицинска психология” – 7,7 %;

● „Социално и здравно законодател-ство” – 7,7%;

● „Принципи и методика на обучение” – 7,7%.

Студентите посочват като водещи при формирането и усъвър шенст ва нето на ко-муникативните им умения предимно четири учебни дисципли ни: „Практически основи на сестринските и акушерските грижи” (100%), „Клинична практика” (100%), „Медицинска ети-ка” (31%) и „Медицинска психология” (31%).

Проучването констатира, че учебните дисциплини в процеса на обучение на сту-дентите от специалност „Акушерка” не раз-виват и усъвършенстват комуникативната им компетентност в еднаква степен.

Организационните форми, осигуряващи най-добри условия на студентите да общу-ват пряко с пациентите, техните близки и ме-дицинския персонал и да формират, трени-рат и развиват комуникативните си умения, са клинична практика, преддипломен стаж и учебно-практически занятия.

Немалък процент студенти и преподава-тели посочват проекта „Студентски прак-тики”, финансиран от ОП „Развитие на чо-вешките ресурси”, като форма на обучение, която във висока степен допринася за усъ-вършенстване на кому ни ка тивните умения на акушерките.

Важен аспект при обучението и в частност във формирането на комуникативни уме ния е взаимодействието между преподавателите и студентите. Ефек тивната комуникация меж-ду тях води до развитие на позитивни меж ду-личностни отношения, повишава мотивацията на студентите и засилва стре межа към усъвър-шенстване и професионално развитие. Важно условие за организирането на резултатна ко-муникация са компе тентността и майсторство-то на преподавателя да създаде благоприят-на атмосфера, използвайки най-подходящите методи и средства за обучение, адек ват ни за всяка конкретна ситуация.

В анкетната карта на преподавателите е включен отвореният въпрос: Кои методи на обучение допринасят в най-висока степен за усъвър шенст ване на комуникативните умения на студентите по „Здравни грижи”?. Студентите посочват различен брой тради-ционни и интерак тивни методи на обучение, които са представени обобщено на фиг. 2.

6 УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО УСЛОВИЕ И ФАКТОР...

Преподавателите ежедневно правят своя избор за пътищата за пости гане на поставе-ните цели, изхождайки от личните си дидакти-чески предпо чи тания, но и съобразявайки се със спецификата на изучаваната тематика, учебното време, с което разполагат, познава-телното развитие на студентите и т.н. Тяхното умело ръководство в обучението по здравни грижи е базира но на педагогическо творчест-во, правилен професионален избор на твор-чески подходи, методи и средства, оригинал-ност, вариантност и комбина тивност. Наред с класическите методи на обучение като особе-но важни за развитието на клиничното и твор-ческото мислене, за усвояване на модели на поведение и развитие на комуникативните умения на акушерките могат да се определят работата в малки групи, упражняването, ре-шаването на проблемни задачи, решаване-то на казуси, игровото моделиране (условна игра на роли или ролеви игри).

Резултатите от проведено проучване по-твърждават казаното и приори тетно поста-

вят „ролевите игри” (69,2%) като водещи за формиране и усъвър шенст ване на комуни-кативните умения на студентите от специ-алността. Предимствата на метода са, че помага на студентите: да изразят чувствата си; да разберат какво чувстват и как реаги-рат другите в различни ситуации; да наблю-дават как се държат като цяло други хора в сложна и трудна ситуация; да получават незабавна и разнообразна обратна инфор-мация за собственото си представяне; да упражняват уменията си за кому ни кация и т.н. [2, с. 194]. Методът е подходящ за фор-миране на умения за адекватно реагиране в определена ситуация, дава възможност да се усети поведението на други хора, как-то и да се усъвършенстват комуникативни-те умения като цяло. Ето защо успешно се прилага при усвояването на професио нал-ни и на чисто човешки взаимоотношения – акушерка–пациент, лекар–медицински спе-циалист, както и между членовете на екипа и др. [1].

31%

78,7%

19,4%

78,7%

47,1%

47,7%

15,4%

69,2%

30,8%

100%

100%

30,8%

0 20 40 60 80 100 120

Лекции

Учебно-практически занятия

Семинари

Клинична практика

Преддипломен стаж

Студентски практики

Студенти Праподаватели

Фиг. 1. Форми на обучение, които допринасят в най-висока степен за усъвършенстване на комуникативните умения на студентите

Ролеви игри – 69,2%

Казуси – 38,5%

Дискусия – 30,8%

Беседа – 15,4%

Мозъчна атака – 15,4%

Дидактични тестове – 7,7%

0 10 20 30 40 50 60 70

Фиг. 2. Методи на обучение, способстващи в най-висока степен за усъвършенстване на комуникативните умения на студентите

З. Атанасова, Кр. Митева и М. Ангелова 7

Комуникацията преподавател–студент в процеса на обучение на акушерките трябва да бъде диалогова и демократична. Тя трябва да зачита различията и да позволява активно конструиране на нови знания и разби рания. В този смисъл преподавателят би следвало да се приема като во дач на студентите към опре-делени знания, умения и навици; помощник за достигането от тях до собствени открития и партньор при съвместното търсе не на ис-тината, на нови познания и научни открития.

Методите на обучение беседа, дискусия, решаване на казуси и мозъчна атака намират широко приложение в учебните дисциплини. Същността на посочени те, за разлика от мо-нологичното изложение на учебния материал, предпо лага аналитико-синтетична мисловна дейност от страна на студентите, оси гурява възможност за познавателна активност и раз-витие на комуни ка тив ните компетенции. Уме-нието на преподавателя да ръководи методи-те (да изслушва внимателно разсъжденията и мненията на обучаваните, да не ги прекъсва, да дава възможност за изява на всички и т.н.) е от съществено значение.

В професионално детерминиран аспект, чрез анализираните методи, сту ден ти те от специалност „Акушерка” формират умения:

да създават подкрепяща атмосфера във взаимо действието с па ци ент, колеги, студентска група;

ясно, точно и крат ко да формулират въпроси, както и да задават открити въпроси;

прециз но да изразяват мнение, дово-ди и аргументи;

да слушат активно; да проявяват емпатия към пациента

както по отношение на позитивните, така и по отношение на негативните чувства;

да контролират емоциите си; да се усъвършенстват в култура на

спора и т.н.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В динамичното ни съвремие ефективна-та комуникативна компе тент ност се превръ-ща в едно от необходимите изисквания за успешна про фе сионална реализация. Обу-чението на акушерките е ори ен тирано към практическо прилагане на придобитите зна-ния, умения и ком петенции; към предоставя-не на най-високо ниво на здравни грижи; към

изграждането на комуникативно ориентира-ни специалисти с адекватен поведенчески модел и способни пълноценно да участват в интензивния обмен на информация.

Направеният анализ позволява да се из-влекат следните изводи:

Учебно-възпитателният процес пре-доставя добри възможности за формиране на теоретични знания за същността, съдър-жанието и изме ренията на кому ни кативната компетентност на акушерката, като част от цялостната ѝ професионална компетентност.

Учебните дисциплини в процеса на базовото обучение на студен тите от спе-циал ност „Акушерка” не развиват и усъвър-шенстват комуни кативната им компетент-ност в еднаква степен.

Организационните форми на обуче-ние: клинична практика, пред дипломен стаж и учебно-прак тическо занятие в най-висока степен допринасят за усъвършенстване на кому ни ка тивните умения на студентите от специалността.

Особено важни в процеса на обуче-ние за усвояване на модели на поведение и развитие на комуникативните умения на сту-дентите от специ алност „Акушерка” са мето-дите: игрово моделиране, решаване на про-блемни задачи и казуси, беседа и дискусия.

Библиография

1. Атанасова З, Митева, Кр. Ролевите игри – предпоставка за усвояване на комуникативни умения и модели на по-ведение при медицинските специалисти, Международ-на научна конференция на Съюза на учените в Стара Загора, 2-3 юни 2011. Наука и технологии, 2011, 1(1): 229-233.

2. Гюрова В. и съавт. Приключението учебен процес, Со-фия, Европрес, 2006.

3. Митева Кр. Процесът на обучение за изграждане на професионалните компетенции на медицинските спе-циалисти. Сестринско дело, 2011, 43(1-2): 47-51.

4. Учебен план за специалност „Акушерка“ ОКС „Бака-лавър“, Медицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора, 2011.

5. Учебни програми за специалност „Акушерка“ ОКС „Ба-калавър“, Медицински факултет, Тракийски универси-тет, Стара Загора, 2011.

Адрес за кореспонденция:

Ас. д-р Здравка Динева АтанасоваКатедра „Здравни грижи”Медицински факултетТракийски университет6000 Стара Загораe-mail: [email protected]

8 Сестринско дело, 49, 2017, № 1

САМООЦЕНКА НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СТУДЕНТИ МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ ВЪВ ФАКУЛТЕТ „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ”

ПРИ МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯИ. СТАМБОЛОВА1, М. СПАСОВА2 И В. ПЕТКОВА1

1Катедра „Здравни грижи”, Факултет по обществено здраве, Медицински университет – София2Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ)

SELF-ASSESSMENT OF THE COMMUNICATIVE COMPETENCE OF STUDENTS IN THE NURSING SPECIALTY IN FACULTY OF PUBLIC HEALTH,

MEDICAL UNIVERSITY – SOFIAI. STAMBOLOVA1, M. SPASOVA2 AND V. PETKOVA1

1Department of Health Care, Faculty of Public Health, Medical University – Sofi a2Bulgarian Association of Health Care Professionals (BAHCP)

Резюме. Професията на медицинската сестра е свързана с общуване и интензивна комуника-тивна активност. Процесът на комуникация предполага добри способности както за говорене, така и за разбиране под формата на т.нар. „обратна връзка”. При обучението на студентите от специалност „Медицинска сестра” е необходимо да се акцентира върху изграждането на уме-ния за отправяне на ясна информация и разбираеми послания, както и върху способността да възприемат съдържанието и емоционалната обагреност на посланията. Ефективната комуни-кативна способност се изгражда с опита през годините, но нейните добри основи се поставят с възпитанието в семейството, с обучението в училището и университета. Оптималната ко-муникация между медицинските сестри и пациентите е общуване, насочено към постигане на основната цел – опазване и възстановяване на здравето. Целта на проучването е да се изследва самооценката на комуникативната компетентност на студенти от специалността „Медицин-ска сестра” от ФОЗ, МУ – София. Изследването е проведено в периода ноември-декември 2015 г. със 165 студенти от специалността „Медицинска сестра” в МУ – София, ФОЗ – 30 от първи курс, 32 от втори курс, 35 от трети курс и 68 от четвърти курс. Изследването е осъществено чрез социологически и статистически методи. Резултатите показват, че всички анкетирани лица са удовлетворени от обучението, което са преминали по комуникативни умения в процеса на следването си. Знанията и уменията, свързани с ефективните професионални комуникации, студентите изграждат в тригодишния курс на обучение и окончателно придобиват самочувст-вие за общуване с пациенти и колеги по време на преддипломния стаж. Студентите от първи курс споделят, че не се чувстват достатъчно подготвени и се страхуват от общуване с паци-ентите и техните близки. По-уверени стават след втори и трети курс на обучението си. По-вече от 80% от студентите считат, че комуникативните умения се изграждат и по-нататък в работата им. От проучването могат да се направят следните изводи: 1. Комуникативната компетентност на студентите медицински сестри се изгражда през целия период на обучение-то им. 2. Студентите от първи курс се чувстват най-неуверени в знанията и уменията си за общуване с пациенти и колеги. 3. Над 80% считат, че комуникативните умения ще се доразви-ват в процеса на работата им за в бъдеще.

Ключови думи: комуникативни умения, самооценка, медицински сестри

Abstract. Introduction: The nurses’ profession is related to communication and intensive communicative activity. The process of communication involves good skills for speaking and understanding in the form of so-called “feedback”. In the process of training of students in the nursing specialty it is necessary to focus on building skills for giving clear and understandable messages, and the ability to perceive the emotional content of messages. Effective communication skills are acquired with the work experience

И. Стамболова, М. Спасова и В. Петкова 9

УВОДПрофесията на медицинската сестра е

свързана с общуване и интензивна комуни-кативна активност. Тя е изградена от раз-лични по форма и съдържание двупосочни послания между медицинската сестра и па-циентите, колегите, медиците, близките на болните. Този процес предполага комуника-тивна култура – добри способности както за говорене, така и за разбиране под формата на т.нар. „обратна връзка”. Има необходи-мост да се акцентира върху обучението и уменията на студентите от специалност „Ме-дицинска сестра”, придобивани в процеса на това обучение, така че те да отправят ясна информация и да изпращат разбираеми пос-лания, както и да имат добра способност да възприемат съдържанието и емоционална-та обагреност на посланията. Принципите и нормите на културата на общуване са се оф-ормяли векове наред. Хората са подбирали, съхранявали и натрупвали опита за общува-не съгласно принципа: разумно–нравстве-но–красиво. Основа на историческата култу-ра на общуването е хуманното отношение на човек към човека.

Комуникативната култура предполага интелектуална, психична и социална готов-ност на човека за общуване. Човек се нуж-дае от другите хора и това е една основна потребност, жизненоважна за него.

В съвременните здравни грижи значител-но се разширяват възможностите и сферите за комуникация, което изисква и допринася

за повишаване значимостта на комуникатив-ните способности и култура на медицинската сестра. Общуването осигурява възможност-та за социално и професионално утвържда-ване по пътя на непрекъснатото разширява-не на индивидуалния опит. Именно от този опит в значителна степен зависят резултати-те от практическата дейност на медицинска-та сестра в различни направления.

Активното и пълноценно участие на ме-дицинската сестра в междуличностно общу-ване е свързано с определена култура, която включва три основни елемента:

да разбира хората, с които общува, и правилно да оценява техните психични осо-бености;

да отговаря адекватно емоционално на тяхното поведение и състояние;

да избира и прилага към всеки само такива способи на обръщение и поведение, които са в нормите на добрата сестринска практика и в съответствие с индивидуалните особености и състояние на пациента.

Взаимодействието и сътрудничеството между медицинската сестра и пациента се основават на хуманни взаимоотношения и са възможни само като резултат от качест-вена комуникация. Такова общуване е въз-можно, ако сестрата непрекъснато се стреми да издига и обогатява своята комуникативна култура. Знанията и уменията за професио-нално общуване се изграждат в студентите през целия процес на обучение и се прила-гат в реална обстановка по време на учебна-та им практика и преддипломния стаж.

through the years, but their good fundamentals are placed with family upbringing, training at school and university. Optimal communication between nurses and patients is that communication which is aimed at achieving the main goal – to preserve and restore health. Objective: The study aim is the self-assessment of communicative competence of students of the nursing specialty in Faculty of Public Health, Medical University – Sofi a. Material and methods: The survey was conducted during the period November–December 2015, with 68 successful graduates of the specialty „Nurse“ in Medical University of Sofi a, Faculty of Public Health. The study was conducted by sociological and statistical methods. Results: All respondents are satisfi ed with communication skills they have received during their studies. In the three-year training course students have built their knowledge and skills related to effective professional communication and during the internship they acquire the confi dence to communicate with patients and colleagues. Students in their fi rst year of training said that they did not feel enough prepared and they are afraid of communicating with patients and their relatives. They become more confi dent after the second and third year of training. More than 80% of students think that communication skills continue to build and further in their work. Conclusions: 1. The communicative competence of nursing students have been built throughout the period of their training. 2. Students in their fi rst course feel most unconfi dent in their knowledge and skills to communicate with patients and colleagues. 3. Over 80% of students believe that communication skills will be further developed during their work in the future.

Key words: communication skills, self-assessment, nurses

10 САМООЦЕНКА НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СТУДЕНТИ...

Ефективната комуникативност се форми-ра с опита през годините, но нейните добри основи се изграждат с възпитанието в семей-ството, обучението в училището и универси-тета. Оптималната комуникация между меди-цинските сестри и пациентите е комуникация, насочена към постигане на основната цел – опазване и възстановяване на здравето.

Комуникацията в медицинската практика е вид социално общуване. Тя е основен ме-ханизъм за организиране и осъществяване дейността на медицинските специалисти. По своята същност тя може да се определи като преднамерена, съзнателно проектирана и осъществявана дейност, като активно взаимо-действие и многостранен процес. Чрез нея се реализира предаването на адаптиран социа-лен опит, на определени норми на отношение и поведение на личността в съответствие със со-циокултурни модели. Първостепенно значение има комуникацията между главните субекти – медицинска сестра–пациент, без да се под-ценява и тази на всички останали участници – близки, роднини, ръководители на здравните грижи и др. Този вид комуникация е вторична спрямо екзистенциалната (всекидневната) ко-муникация, има официален статус, отличава се със своята целенасоченост, преднамере-ност, системност и регламентираност.

Ефективността на комуникацията до го-ляма степен зависи от това доколко взаимо-отношенията между медицинските сестри и пациентите се изграждат на принципите на сътрудничеството, взаимното уважение и доверие, съпричастността и отговорността. Процесът на комуникация между медицин-ските сестри и пациентите, от една страна, и между самите медицински специалисти, от друга, има широки и богати измерения.

ЦЕЛ

Да се изследва самооценката на кому-никативната компетентност на студенти от специалността „Медицинска сестра” от Фа-култет „Обществено здраве” (ФОЗ) към Ме-дицинския университет (МУ) – София.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИИзследването е проведено в периода но-

ември–декември 2015 г. със 165 студенти, от които в първи курс – 30, втори курс – 33, тре-

ти курс – 35, и 68 успешно дипломирали се студенти от специалността „Медицинска се-стра” във ФОЗ, МУ – София. Изследването е осъществено чрез социологическа анкета, за обработка и представяне на резултатите са използвани статистически методи.


В процеса на обучение на студентите от специалност „Медицинска сестра” са вклю-чени лекции и учебно-практически занятия по комуникации при изучаване на учебните дисциплини: „Философия и въведение в сес-тринските грижи”, „Медицинска етика”, „Пси-хология”, „Медицинска педагогика”, СИП „Комуникативен тренинг”. Те се изучават по-следователно, като допълват и надграждат знанията и уменията на студентите за кому-никация и общуване в професията. Самите студенти имат изградени личностни умения за общуване в дома и в училище, а много от тях и в работна среда. Средната възраст на випускниците е 24.3 г., което предполага до-бре развити социални умения за общуване.

В сестринската професия ефективната комуникация и общуване са основните фак-тори за постигане на добри терапевтични резултати, поради което липсата на кому-никативни умения се отразява съществено върху работния процес във всички здравни структури и направления.

0%

11,3%

9,4%

79,3%

Да По-скоро да Не По-скоро не

Фиг. 1. Мнение на студентите относно водещата роля на университета за формиране на комуника-ционни умения за професията медицинска сестра

Според респондентите, академичната подготовка в университета има водеща роля за придобиването на знания и формирането на комуникативните умения – 79,3%. По-ско-ро „да“ са посочили 11,3% от респондентите, а 9,4% – по-скоро „не“. Напълно отрицателни


отговори няма. В университета студентите имат възможност да се обучават и да разви-ват конкретни комуникативни умения, които са им необходими, за да изпълняват профе-сионалните си задължения (фиг. 1).

Обучението на студентите през целия курс възпитава отношение на емпатия, тър-пение, разбиране, съпричастност и уважение към личността. Общуването в професията е съчетание от отлично слушане, правилно и ясно говорене и емпатично отношение към пациенти и колеги.

89,3%

0%

10,7%

Да Не Отчасти

Фиг. 2. Самооценка на анкетираните лица относно умението им за слушане

Студентите дипломанти определено считат, че имат знания и умения, свързани с изслушването на събеседника – това може да е пациент, да са близките на пациента или колеги. Положителен отговор дават бли-зо 90.0%, а делът на тези, които не са убеде-ни в уменията си за слушане, е едва 10.7%.

Не по-малко важно за вербалната ко-муникация е умението да се задават под-ходящи въпроси. Повече от половината от

анкетираните самооценяват, че имат умения за водене на терапевтичен разговор и за за-даване на въпроси към пациенти и колеги. Едва 2,30% не смятат, че биха се справили с разговорите с пациенти и колеги.

След усвояването на основните теоре-тични знания за комуникацията в сестрин-ските грижи и формирането на комуникатив-ни умения в учебно-практическите занятия, студентите усъвършенстват тези умения и ги превръщат в навици на професионалното си поведение по време на клиничната практика и преддипломния стаж.

54,79%

2,30%12,18%


Фиг. 3. Притежаване на умения за водене на разго-вори и задаване на въпроси в професионална среда

Вследствие на тази системна подготовка по време на преддипломния стаж студенти-те се чувстват уверени и свободни в общу-ването си с пациенти, с техните близки и с колегите си. Те самооценяват високо кому-никативността си с тях.

Резултатите показват, че не съществуват статистически значими разлики в самооцен-ките на анкетираните лица за общуването

Таблица 1. Сравнителен анализ на самооценките на студенти дипломанти медицински сестри за комуника-тивните им умения

Оценка Общуване с пациенти

Общуване с близки на пациентите

Общуване с колеги

Общуване с ръководители

Брой % Брой % Брой % Брой %

Отличен 6 54 79,4% 38 50,0% 66 97,04% 36 52,3%

Мн. добър 5 14 20,6% 27 39.7% 2 2,94% 29 43,3%

Добър 4 – – 3 10,3% – 3 4.4%

Среден 3 – – – – – –

Слаб 2 – – – – – –

Ср. оценка ( x ) 5,79 5,51 5,97 5,48

Р > 0,05

Забележка: Резултатите са от отговори само на студенти дипломанти!

12 САМООЦЕНКА НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СТУДЕНТИ...

им със съответните групи в професионална-та сфера. Най-висока оценка те поставят на общуването с колеги, а след това на общува-нето с пациентите. Въпреки високата оцен-ка става ясно, че общуването с близките на пациентите затруднява стажантите меди-цински сестри, а комуникацията им с ръко-водните здравни кадри е с най-ниска оценка. В нея те визират най-вече общуването със старшата сестра, като техен пряк ръководи-тел и наставник по време на преддипломен стаж, и в много по-малка степен с главната сестра.

Както вече подчертахме, ефективността на комуникацията до голяма степен зависи от взаимоотношенията между медицински-те сестри и пациентите – те се изграждат на принципите на сътрудничеството, взаимно-то уважение и доверие, сърдечността и от-говорността. Пропуските в комуникацията и недостигът на персонал са най-вероятните причини за нарушаване на доброто общува-не и за възникване на конфликт.

72,6%

0%

27,4%


Фиг. 4. Мнение на студенти дипломанти относно притежаването на комуникативни умения за избяг-ване на конфликтни ситуации

Значителна част от анкетираните лица – 72,6% – са отговорили положително на въпроса Считате ли, че притежавате ко-муникативни умения, които Ви помагат за избягване на конфликтните ситуации в ра-ботната среда? Близо 1/3 от респондентите са посочили отговор „отчасти“ (фиг. 2). Резул-татът показва, че студентите дипломанти в голямата си част оценяват своите комуника-тивни умения като достатъчно добре разви-ти, за да се справят в конфликтни ситуации. Въпрос на лично усърдие и желание за са-моусъвършенстване е непрекъснатото обо-гатяване на комуникативната им компетент-ност, за да могат да избягват конфликтните

ситуации, възникващи по време на тяхната практика. Значение за безконфликтното об-щуване на работното място имат личността и възпитанието на медицинската сестра, а качества като запазване на самообладание, честност, искреност, тактичност са особено важни във всекидневието ѝ.

През целия период на обучението сту-дентите получават знания и умения, свър-зани с комуникациите и общуването, самият академичен процес на обучение включва и личния пример на преподавателите относ-но комуникациите и общуването с пациенти и колеги. При анкетирането, студентите от различните курсове оценяват по различен начин обема на теоретичните знания и кому-никативните умения в учебната практиката по специалността. От анализа на данните е видно, че докато в първи курс според студен-тите преобладава натрупване на теоретични знания за комуникация и общуване, то във втори и най-вече в трети курс те прилагат все по-широко своите умения за невербално и вербално общуване на практика (фиг. 5).

55%

46%

32%

45%

54%

68%

0 20 40 60 80 100 120

1-ви курс

2-ри курс

3-ти курс

Фиг. 5. Съотношение на придобиваните теоретич-ни и практически знания по курсове

Всички анкетирани лица са удовлетво-рени от обучението, което са преминали по комуникативни умения в процеса на след-ването си. Знанията и уменията, свързани с ефективните професионални комуникации, студентите изграждат в тригодишния курс на обучение и окончателно придобиват само-чувствие за общуване с пациенти и колеги по време на преддипломния стаж. Въпреки това на въпроса Считате ли, че учебният хорариум е достатъчен за усвояване на не-обходимите знания и умения за комуника-ция и общуване? – само половината от рес-пондентите отговарят положително, а около

%


30% отрицателно и биха желали тези часове да бъдат повече.

Студентите споделят, че в първи курс не се чувстват достатъчно подготвени и се страхуват от общуване с пациентите и тех-ните близки. По-уверени стават след втори и трети курс на обучението си. Преддиплом-ният стаж е време за самостоятелна работа и за усъвършенстване на професионалната комуникация. Повече от 80% от студентите считат, че комуникативните умения ще се до-изграждат и по-нататък в работата им.

ИЗВОДИ

1. Комуникативната компетентност на студентите медицински сестри се изгражда през целия период на обучението им.

2. Студентите от първи курс натрупват теоретични знания за общуване, но се чувст-ват най-неуверени в уменията си за общува-не с пациенти и колеги.

3. Над 80.0% от анкетираните лица счи-тат, че комуникативните умения ще се до-развиват в процеса на работата им за в бъ-деще.


1. Дойновска Р. Нагласа за професионално и кариерно развитие на професионалистите по здравни грижи. Здравни грижи, 2011, (2):16-23.

2. Дойновска Р. Управление на човешките ресурси – дей-ности по набиране и подбор на служители. Сестринско дело, 2012, 44(2): 27-31.

3. Маринов Р. Комуникационна култура и комуникативна компетентност, МРЕЖА@, 2002, 8(1):13.

4. Стамболова И. Комуникации в управлението на здрав-ните грижи. – В: Управление на здравните грижи. Со-фия, Филвест, 2007.

5. Стамболова И. Сестринството в България – възниква-не, развитие, състояние и перспективи, МУ – София, ЦМБ, 2015.

6. Терзиева А., Стамболова И. Професионална реали-зация на дипломирани студенти от специалност „ме-дицинска сестра” през 2015 г. на ФОЗ, МУ – София. Здравни грижи, 2016, № 2.

7. Rider E. A., Keefer C. H. Communication skills compe-tencies – defi nitions and teaching toolbox, Blackwell Publishing Ltd 2006. Medical education, 2006, 40, 624-629.


Проф. И. Стамболова, дмКатедра „Здравни грижи”Факултет по обществено здравеМедицински университетул. „Бяло море” № 81527 София e-mail: [email protected]

: 1. :

720 .; 600 .

2. - / 1 150 . 3. – 1.00 ./ .

.

1 .

.


ВЪВЕДЕНИЕПрофесионализмът се изгражда чрез

обучение, възпитание и мотивация за ус-пешна професионална реализация. „Създа-ването” на съвременните професионалисти по здравни грижи е сериозно предизвикател-ство пред висшите медицински училища. Те трябва да формират в студентите професио-нални знания, практически умения и устой-чиви мотиви за учене през целия професио-нален път. Новата визия на акушерката е не

просто на технически изпълнител на мани-пулации, а на медицински специалист, който има уникалната възможност за насърчаване на здравето и възстановяването му, както и за промяна в начина на живот на пациентите чрез грижа.

Холистичният подход в здравните гри-жи присъства в много от теориите и моделите на научното сестринство. Д. Джонсън (1968) смята, че пациентът е индивид, който при-тежава набор от взаимосвързани системи на

ОБУЧЕНИЕ НА АКУШЕРКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД ПРИ ЖЕНИ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА

Ц. ДЖИГАНСКА, В. ЦВЕТАНОВА И П. ДОБРИЛОВА

Филиал „Проф. д-р Иван Митев” – Враца, МУ – София

TRAINING OF MIDWIVES FOR THE IMPLEMENTATION OF A HOLISTIC APPROACH IN WOMEN WITH CERVICAL CANCER

TS. DZHIGANSKA, V. TSVETANOVA AND P. DOBRILOVA

Affi liate „Prof. Dr. Ivan Mitev” – Vratsa, Medical University – Sofi a

Резюме. Обучението на акушерките цели да се подготвят качествени специалисти за здравео-пазването. Професионализмът се изгражда чрез обучение, възпитание и мотивация за успешна професионална реализация. „Създаването” на съвременните професионалисти по здравни грижи е сериозно предизвикателство пред висшите медицински училища. Целта на представеното изслед-ване е да се проучи обучението на акушерките за прилагането на цялостен подход при жени с рак на маточната шийка. Изследването е проведено сред 163 студенти от специалността „Акушерка” от три висши медицински училища – Факултет „Обществено здраве“ на МУ – София, Филиал „Проф. д-р И. Митев” – Враца, към МУ – София, и Факултет „Обществено здраве“ на МУ – Плевен. Резултати-те показват, че подготовката в базовото обучение за прилагането на холистичен подход при жени с рак на маточната шийка все още не е достатъчна според изследваната група студенти.

Ключови думи: обучение, акушерки, холистичен подход

Abstract. Training of midwives aims to prepare professionals for high-quality health care. Professionalism is built through training, education and motivation for successful professional development. „Creation“ of the modern health care professional is a serious challenge facing higher medical schools. The purpose of this study is to examine the training and qualifi cations of midwives for the implementation of a comprehensive approach for women with cancer. The survey was conducted among the 163 students of specialty of „midwifery“ of three senior medical schools – Medical University of Sofi a – Public Health Faculty, Affi liate „Prof. Dr. Мitev“ – Vratsa. Medical University of Pleven – Faculty of Public Health. The results show that preparation for the implementation of a holistic approach in women with cancer during basic training is still not suffi cient, according to the target group of students.

Key words: training, midwives, holistic approach

Ц. Джиганска, В. Цветанова и П. Добрилова 15

поведение, при това всяка от тях се стреми към баланс и вътрешно равновесие. Тезата за взаимосвързаните системи се открива и в модела-адаптиране на К. Рой (1976). Според нея пациентът е индивид, който има набор от взаимосвързани биологична, психологич-на и социални система, влияещи върху пове-дението му [7].

Необходима е комплексна здравна гри-жа, осигуряваща на болните добро приспосо-бяване към болестта и гарантиране на пъл-ноценен живот въпреки нея. Потребностите на пациентката с рак на маточната шийка не се свеждат само до органичните – при нея възниква цяла йерархия от различни соци-ални и психологични потребности. Ето защо е необходимо прилагане на биопсихосоциа-лен (холистичен) подход от акушерките при решаване на здравните проблеми на жените с рак на маточната шийка.

Л. Хънтър твърди, че холистичната гри-жа в акушерската дейност осигурява психо-логични и физиологични ползи за жените, удовлетвореност на клиента, както и потен-циални икономии на разходите [10].

В съвременното обучение на акушерките стремежът е да се обхванат всички здравни потребности на пациентите и да бъде прило-жен холистичен подход за запазване и въз-становяване на тяхното здраве.

ЦЕЛ

Да се проучи мнението на студентите от-носно обучението им за прилагане на холис-тичен подход при жени с рак на маточната шийка.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИПроведено е анонимно анкетно проучване

сред 163 студенти от III и IV курс на специал-ността „Акушерка” от Факултет „Обществено здраве“ на МУ – София, Филиал „Проф. д-р И. Митев” – Враца, към МУ – София, и Факултет „Обществено здраве“ на МУ – Плевен.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТОСред изследваните преобладават лица-

та от възрастовата група 18-25 год. (55,3%), следвани от студенти на възраст между 30 и

35 години (16,8%). Относителният дял на ан-кетираните във възрастта 25-30 год. е 13%. По-малък е делът на възрастовите групи между 35 и 40 год. (8,1%), а 6,9% са студен-тите между 40 и 45 и над 45 год.

Значителен дял от анкетираните студен-ти (76,1%) съобщават, че са удовлетворени от обучението по специалността „Акушерка“ и то отговаря на техните очаквания. Едва 1,2% от обучаващите се смятат, че има раз-минаване между техните очаквания и реал-ното обучение (табл. 1):

Таблица 1. Удовлетвореност на анкетираните сту-денти от обучението

Удовлетвореност от обучението по специалността

Абсолютна честота

Процент от валидни отговори

Да, много 41 25,2

Да, удовлетворена съм 83 50,9

Отчасти 37 22,7

Не съм удовлетворена 1 0,6

Изобщо не съм удовлетворена 1 0,6

Общо 163 100

Висок е относителният дял на студен-тите (88,4%), които считат, че специалност-та, в която се обучават, е подходяща за тях. Относителният дял на анкетираните, които все още не могат да преценят, е 9,2% и няма нито един студент, който да смята, че избра-ната специалност не е подходяща за него (табл. 2).

Повече от половината от анкетираните студенти (66,0%) изпитват потребност от до-пълнителни знания при работата си с жени с рак на маточната шийка. Притеснителен е фактът, че 11,3% от студентите съобщават, че изобщо не са придобили подобни знания (табл. 3).

Данните показват, че значителен дял (96,8%) от анкетираните студенти смятат, че могат да приложат своите теоретични знания в практиката, като 55,7% от тях отговарят „да, напълно“, а 44,1% „отчасти“, което е добър по-казател за нивото на преподаване и обучение във висшите медицински училища (фиг. 1).

16 ОБУЧЕНИЕ НА АКУШЕРКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД...

Таблица 2. Мнение на студентите относно избора на специалността „Акушерка“

Подходяща ли е специалността за Вас


Относителен дял в %

Да, много е подходяща 50 30,7

Да, подходяща е 94 57,7

Все още не мога да преценя 15 9,2

Донякъде е подходяща 4 2,5

Не е подходяща 0 0,0

Изобщо не е подходяща 0 0,0

Общо 163 100

Таблица 3. Придобити знания от студентите от-носно потребностите на жени с рак на маточната шийка

По време на обучение-то придобихте ли зна-ния за потребностите на жени с РМШ


Относителен дял в %

Да, достатъчно, за да мога да работя 26 16,4

Да, но са ми необхо-дими още знания 105 66,0

Не мога да преценя 10 6,3

Не, не съм придобила такива знания 15 9,4

Изобщо не съм при-добила знания за по-требностите на жените с РМШ

3 1,9

Общо 159 100

Не малък дял от студентите съобщават, че се чувстват подготвени да приложат тео-ретичните си знания на практика, но почти 1/3 от тях (29,5%) не смятат, че са подготвени за прилагане на цялостни грижи при онколо-гично болни жени. Според 23,3% подготов-ката им за прилагане на холистични грижи е задоволителна, а други 6,2% я определят като слаба. Добре подготвени за прилагане на цялостни грижи се чувстват 40,4% от сту-дентите, а 26,7% са много добре подготвени. Отлична подготовка смятат, че имат, едва 3,4% от анкетираните лица (фиг. 2).

Приложимостта на холистични грижи при жени, болни от рак на маточната шийка, изисква много добра теоретична и практи-ческа подготовка на професионалистите по здравни грижи, допълнителна квалифика-ция, определени личностни качества, психо-социални умения и умения за работа в екип.

55,7%

41,1%

2,5% 0,6%

Да, напълно Отчасти Не, не мога Изобщо не мога да го приложа

Фиг. 1. Самооценка на студентите относно готов-ността им за приложимост на теоретичните зна-ния в практически условия

6,2%23,3%

40,4%

26,7%3,4%

Отлична Много добра

Добра Задоволителна

Слаба

Фиг. 2. Мнение на студентите за подготовката им за прилагане на цялостни грижи при онкологично бо-лни жени


Пациентките с рак на маточната шийка се нуждаят от комплексна здравна грижа, осигуряваща им пълноценен живот въпреки болестта. Ето защо е необходимо прилагане на биопсихосоциален (холистичен) подход от професионалистите по здравни грижи при решаване на здравните проблеми на тези лица. Холистичният подход в обучението е мост, който свързва подготовката на профе-

Ц. Джиганска, В. Цветанова и П. Добрилова 17

сионалистите по здравни грижи за справяне с реални ситуации и е важен за успешно то лечение. Качествените холистични грижи из-искват не само грижи за физическото, пси-хичното и социалното благополучие на тези пациенти, но също така професионалистите по здравни грижи трябва да притежават и ре-дица лични качества като емпатия, комуни-кативност, толерантност.


1. Джоргова, Р, Къшева Г. Ролята на акушерката в реша-ването на морално-етичните проблеми на онкологично болните, Здравни грижи, 2005, (3):40-45.

2. Димитрова, Е. Формиране на професионални качества у студентите – медицински сестри, в процеса на кли-нично обучение, Здравни грижи, 2006, (4):24-27.

3. Маринова, П, Есинк М. Палиативни грижи. С., Българ-ски писател, 2007.

4. Милчева, Х. Взаимоотношенията при обучението в ме-дицински колеж от етико-деонтологичен аспект. Здрав-ни грижи, 2006, (1): 20-26.

5. Митова, М, Воденичаров Ц. Педагогически проблеми на медицинското образование, С., График консулт, 1998.

6. Митова, М, Младенова С. Методика на практическото обучение на специалистите по здравни грижи, С., Артик 2001, 2008.

7. Мухина, С, Тарновская И. Теоретични основи на сес-тринските грижи. ИЦ на МУ Плевен, 2006.

8. Стамболова, И, Чанева Г. Управление на здравните грижи. С., Филвест, 2007.

9. Ericson H. Philosophy and theory of holism. Nurse Clin North American, Jun, 2007, 42(2), 139-63.

10. Lauren P. Hunter. Being with woman: A Guiding Concept for the Care of Laboring Women, JOGNN, 2002.

Адрес за кореспондениция:

Цветанка ДжиганскаКорпус 1Университетски комплекс3000 Враца

0878650379e-mail: [email protected]

1431 , . “ . . ” 1

./ 952 23 9302


Професионалната дейност на здравния специалист е специфична дейност, концен-трирана върху грижите за пациента и насо-чена към решаване на съществуващи и по-

тенциални здравни проблеми в условията на променяща се околна среда [1, 2, 5, 8]. Тази специфика и интензивните междуличностни взаимодействия с пациентите поставят ра-

НАГЛАСИ И ДЕЙСТВИЯ НА ЗДРАВНИТЕ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВЪРЗАНИТЕ С БЪРНАУТ АСПЕКТИ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДЕЙНОСТ

„ЗДРАВНА ГРИЖА“Г. ЯНКОВА

Катедра „Здравни грижи”, Филиал „Проф. д-р Иван Митев“ – Враца, МУ – София

ATTITUDES AND ACTIONS OF HEALTH PROFESSIONALS IN RELATION TO THE BURNOUT-RELATED ASPECTS OF THE HEALTH CARE

PROFESSIONAL ACTIVITYG. YANKOVA

Department of Health Care, Affi liate „Prof. Dr. Ivan Mitev“ – Vratsa, Medical University – Sofi a

Резюме. Професионалната дейност „здравна грижа“ е особен вид практическа дейност, съдържаща компоненти, повишаващи риска от възникване на burnout (прегаряне). Целта на настоящото изслед-ване е да се установят нагласите и действията на здравните професионалисти по отношение на свързаните със синдрома на прегаряне – т.нар. бърнаут синдром, аспекти на професионалната дейност „здравна грижа“. Материал и методи: Проведено бе анкетно проучване на базата на до-броволно анкетиране сред 400 здравни професионалисти, работещи в три многопрофилни болници за активно лечение и две специализирани онкологични болници, за периода август 2013–септември 2014 г. За целите на изследването е използвана комплексна методика, включваща два инструмента: Maslach Burn out Inventory – за изследване на бърнаут, и Caring Behaviors Inventory – за измерване на грижите. Резултатите от анкетното проучване разкриват компоненти на здравната грижа, кои-то в контекста на професионалната дейност способстват за формиране на синдрома и влошават качеството на предлаганите здравни услуги. Професионалното прегаряне засяга личната и профе-сионалната ефективност на професионалиста и води до невъзможност за качествено прилагане на професионалните умения и за изпълняване на обгрижващите функции.

Ключови думи: бърнаут, нагласи, здравна грижа, здравни професионалисти

Abstract. The professional activity „health care“ is a special kind of practical activity consisting of elements which increase the risk of burnout. The aim of this study was to determine the attitudes and actions of healthcare professionals regarding related burn-out aspects of the professional activity „health care“. Material and methods: It was made a voluntary survey among 400 health professionals who are working in three general hospitals for active treatment and two specialized hospitals of oncology for the period August 2013–December 2014. It was used a complex methodology with two instruments for the purposes of research: the Maslach Burnout Inventory – for the exploring of burn-out, and the Caring Behaviors Inventory – for measuring care. The results of the survey found the elements of health care that in the context of professional activity infl uence the syndrome occurrence and impair the quality of delivered health services. Occupational burnout affects the personal and professional effectiveness of the professional. It leads to failure to implement quality professional skills and fulfi ll caring functions.

Key words: burnout, attitudes, health care, health professional

Г. Янкова 19

ботещите в сферата на здравните грижи на едно от първите места в групата с повишен риск за синдром на прегаряне.

Обезпокоителен факт е, че според систе-мата на здравеопазване медицинските сес-три имат по-малко отговорности при грижата за пациентите, а същевременно се оказват с по-висока степен на прегаряне [6, 7].

Като част от общественото здравеопаз-ване, пред професионалистите по здравни грижи стоят редица проблеми и труднос-ти в процеса на синхронизиране на про-фесионалните функции. През годините на демократични промени, преход и иконо-мическа криза, дейността на голяма част от тях се осъществява в условия, в които те биват засегнати от комплекс от небла-гоприятни фактори от различно естество, нервно-емоционални, пренапрежение, ви-сока отговорност.

Очертават се противоречия в професио-налната дейност на здравните специалисти, предпоставка за бърнаут, а именно: високи професионални изисквания и отговорност и ниско заплащане; голяма обществена значи-мост на професията и некомфортни условия на труд; изисквания за висока професионал-на квалификация и образование и несигурни перспективи за кариерно израстване; нали-чие на необходими знания и умения и огра-ничена възможност за автономност в профе-сията; високи очаквания, мотивация и любов към професията и ниска степен на удовлет-вореност от работната среда [4].

Сред психологичните стрес фактори, кои-то оказват негативен ефект върху здравния персонал, се отнасят: голям брой контакти с болни хора и техните близки, постоянно съп-рикосновение с чуждите проблеми и болката на други хора, с негативните емоции, които носят отрицателна енергия; повишени изиск-вания към професионалната компетентност на професионалиста и в службата на други-те, себеотдаване; отговорност за живота и здравето на други хора.

Целта на представеното изследване е да се установят нагласите и действията на здравните професионалисти по отношение на свързаните със синдрома на прегряване т.нар. burnout аспекти на професионалната дейност „здравна грижа“.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ Емпиричното изследване е насочено към

анализиране на връзката между елементите на професионалната дейност „здравна грижа“ и burnout синдрома при здравните професио-налисти. Проведено бе анкетно проучване на базата на доброволно анкетиране сред 400 здравни професионалисти (350 медицински сестри и 50 здравни професионалисти: ме-дицински лаборанти; рентгенови лаборанти; рехабилитатори; кинезитерапевти; акушер-ки; медицински фелдшери), работещи в три многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ – Враца, МБАЛ – Монтана, МБАЛ – Мездра) и две специализирани болници по онкология (СБАЛО – София, КОЦ – Враца), за периода август 2013–септември 2014 г.

За целите на изследването е използва-на ревизирана концептуална рамка на Wu, Larrabee и Putman [11], формулираща струк-тура на „грижата“, състояща се от четири аспекта: професионални знания и умения; осигуряване на качество на грижата; почти-телност и позитивна свързаност. Тези факто-ри са използвани като независими промен-ливи, които действат върху трите измерения на синдрома burnout. Показателите за оцен-ка на аспектите на грижата и нивото на реа-лизация са измерени чрез Caring Behaviors Inventory [10, 11], преведен на български език и адаптиран за целите на изследването. За изследване на burnout e използвана техни-ката на Маслач и Джаксън (MBI) [9]. Всички въпроси са измерени по 7-точкова скала от Ликертов тип от 0 (никога) до 6 (винаги). Из-следването е представително, което е свър-зано с допустима грешка 5% и гаранционна вероятност 95%. За обработка на данните са приложени математико-статистически мето-ди, включени в програмата SPSS 19.0.


В изследването са обхванати 400 лица. Разпределението им в наблюдаваните бол-ници е представено в табл. 1.

С цел определяне степента на прегаряне сред професионалистите по здравни грижи се направи анализ на усреднените данни от цялата извадка. Данните показват, че сред професионалистите преобладават високи

20 НАГЛАСИ И ДЕЙСТВИЯ НА ЗДРАВНИТЕ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ ПО ОТНОШЕНИЕ...

нива по скалите на емоционално изтощение и деперсонализация и умерени нива по ска-лата на персонални постижения. Статистиче-ските оценки на резултатите от изследването по MBI методиката са показани в табл. 2.

Таблца 1. Разпределение на здравните професиона-листи в наблюдаваните болници

БолницаМедицински

сестриЗдравни

професионалисти

брой отн. дял брой отн. дял

МБАЛ – Враца 120 34,3% 7 14,0%

МБАЛ – Монтана 84 24,0% 17 34,0%

МБАЛ – Мездра 35 10,0% 11 22,0%

СБАЛО – София 64 18,3% 11 22,0%

КОЦ – Враца 47 13,4% 4 8,0%

Таблица 2. Средна стойност и стандартно откло-нение по субскалите на MBI

Показатели Mean Std. Deviation Интерпретация

Емоционално изтощение

25,58 11,281 Високо ниво

Деперсона-лизация

10,74 5,589 Високо ниво

Персонални постижения

32,03 7,420 Умерено ниво

Феноменът на прегаряне се наблюдава в по-висока степен при медицинските се-стри и се проявява във високо усещане за емоционално претоварване, опустошеност и изчерпване на емоционалните им ресурси, дистанцираност в комуникацията с пациенти и колеги и с понижена самооценка за персо-нална ефективност.

Висока степен на емоционално изтоще-ние показват 2/3 от медицинските сестри и почти половината от другите здравни профе-сионалисти (медицински лаборанти, рентге-нови лаборанти, рехабилитатори, кинезите-рапевти, акушерки, медицински фелдшери). Половината от медицинските сестри и почти толкова от другите ПЗГ проявяват високо ниво на деперсонализация. Високо само-чувствие за компетентност демонстрират едва 27,1% от медицинските сестри и 30% от другите ПЗГ.

4,9%2%

16,9%

30%

14,6%

24%

63,7%

44%

0

10

20

30

40

50

60

70

Липса Нискониво

Умеренониво

Високониво

Емоционално изтощение

Мед. сестри

Други ПЗГ

0,6% 2%

11,1%14%

38,3%40%

50%

44%

05

101520253035404550




Деперсонализация


Други ПЗГ

8,9%6%

17,4%

26%

46,6%

38%

27,1%30%

05

101520253035404550




Персонална ефективност


Други ПЗГ

Фиг. 1. Изразеност на синдрома при ПЗГ

Изследването идентифицира ключови елементи на грижата, имащи статистическа зависимост с трите измерения на синдрома.

Комуникативни умения Професията на здравния специалист се

отнася към така наречените комуникативни професии. Всеки един аспект от здравна-та грижа може да се анализира като кому-никативен. В условията на общуването се изграждат взаимоотношения с пациента,

Г. Янкова 21

повлияващи неговата удовлетвореност и ак-тивност в процеса на оказване на здравни грижи. В болничните отделения общуването с болния се осъществява в условия на по-вишен психичен стрес и чувство на страх в пациента, липса на време и недостатъчен брой медицински специалисти. Това нама-лява ефективността на общуването и пови-шава при професионалистите чувството „за грубо поведение към пациентите“.

Проучването установи, че специфичните за здравната грижа комуникативни умения имат отрицателна зависимост с професио-налното прегаряне, т.е. високото ниво на емоционално изчерпване и деперсонализа-ция влошава междуличностните взаимоот-ношения и самооценката за комуникативна култура при медицинските специалисти.

34,75

31,771

24,55325,737

24,0

26,5

29,0

31,5

34,0

36,5

Понякога Често Многочесто

Винаги

CBI-17-K "Умея да комуникирам с пациента"

10,391

18

12,214

10,23

11,795

10,0

12,0

14,0

16,0

18,0

Многорядко


Винаги

CBI-17-U "Внимателно слушам пациента"

Фиг. 2. Връзка между уменията за професионално общуване и синдрома на прегаряне при здравните професионалисти

Професионална загриженостДейността на професионалиста по

здравни грижи е немислима без взаимно ува-жение и зависи от доверието на пациента, от неговите умения да слуша, от приемането на пациента като част от екипа за грижи.

Прегарянето променя ролята на здрав-ните специалисти, които чрез ежедневното

си общуване, наблюдение и взаимодействие се стремят да разберат поведението и пре-живяванията на човека при здраве и болест, да оказват емоционална подкрепа на паци-ента, който е уплашен, разтревожен, засра-мен. Високото ниво на прегаряне не позво-лява на здравните професионалисти да се ангажират с чувствата, емоциите и трево-гите на другите, превръща ги в „машина за манипулации“, а това влияе на адекватната реакция на нуждите на пациента и понижава качеството на грижата.

Все пак демонстрирането на загриже-ност към пациента засилва чувството за про-фесионална компетентност и удовлетворе-ност от работата в професионалистите.

31,957

26,478

23,521

25,737

22,5

25,0

27,5

30,0

32,5

Понякога Често Много често Винаги

12,217

12,224

10,01110,758

8,0

10,5

13,0

15,5

18,0


Винаги

30,747

33,995

30,448

29,435

20,0

22,0

24,0

26,0

28,0

30,0

32,0

34,0

Понякога Често Много често Винаги

CBI-22-K „Демонстрирам загриженост за пациента“

Фиг. 3. Връзка между професионалното поведение на подкрепа и загриженост и измеренията на бърнаут

Mea

n от

ЕИ

Mea

n от

ДП

Mea

n от

ЕИ

Mea

n от

ДП

Mea

n от

ПП


Професионални знания и уменияКомпетентността е един от важните ре-

сурси на всяка организация, нейният основен капитал и конкурентно предимство. Изпъл-нението на манипулаците, провеждането и подготовката за изследвания, раздаването на лекарства, осъществяването на базови и спе-циализирани грижи са дейности, които здрав-ният професионалист не може да осъществи, без да притежава професионална компетент-ност. Висококвалифицираният професиона-лист по здравни грижи трябва да притежава умения за организация на здравната грижа съобразно потребностите на пациента, да из-бира стандартни методи и способи за изпъл-нение на професионални задачи, да оценява тяхното изпълнение и качество. Тези умения дават на медицинския специалист самочувст-вие и сигурност, мотивация за повишаване качеството на здравното обслужване и фор-мират професионална автономност.

Недостигът на специалисти по здравни грижи, вменяването на несвойствени задъл-жения, ограничената автономност, грижата за тежко болни са причина за натрупване на физическа и психична умора, за нараства-не на професионалната неудовлетвореност и безразличието към работата. Появяват се стереотипност и рутина в поведението на професионалистите, негативно и даже цинично отношение към пациентите, което предполага професионално прегаряне.

Само 1/3 от изследваните здравни профе-сионалисти споделят, че директният контакт с пациента при осигуряването на базови и специализирани грижи, техническите умения и професионалните знания увеличават усе-щането за пълноценна дейност и подобряват взаимоотношенията с пациентите и в екипа.

Индивидуален подход в грижите На съвременния етап от развитието на

здравните грижи ключова компетенция на професионалиста е осъществяването на цен-трирана върху нуждите на всеки пациент, ин-дивидуализирана грижа. Нуждата от грижи се разглежда в по-широк смисъл на адаптация, рехабилитация, социализация, защита.

Взаимодействието здравен професиона-лист–пациент в системата личност–личност не позволява безразлично и грубо отноше-

ние на професионалистите, недостатъчност на информацията и незачитане правата на пациента. От друга страна, това води до из-разходване на огромен емоционален ресурс, изисква от професионалиста да владее емо-циите си, да контролира своите реакции и поведение като цяло. Това в съчетание с ре-дицата бариери и трудности, които пречат за прилагането в пълен обем на грижи, съобраз-но индивидуалните потребности на пациента, усилва чувството за изтощение и деперсона-лизация.

87%

27,90%

62%

32,70%

78%

27%

0

20

40

60

80

100

Изпълняваманипулациите

навреме

Показвапрофесионални

знания

Умело борави сапаратурата

Високо ниво на ЗГ Високо ниво на ПП

Фиг. 4. Връзка между професионалните знания и умения и професионалната неудовлетвореност на респондентите

В същото време възможността да се постави болният в центъра на грижата като уникална личност повишава усещането за ценност и значимост на професията.

Управление на здравната грижаСъвременният здравен професионалист

(медицинска сестра, акушерка и асоциирани здравни специалисти) е лице, което „осъ-ществява диагностика на нуждите, промо-тивни, профилактични, клинични и рехаби-литационни здравни грижи в съответствие с професионалните си компетенции“ [3].

В своята област на компетенции профе-сионалистите упражняват дейност по плани-ране, управление, осигуряване и оценка на здравните грижи.

Професионалното поведение на медицин-ския специалист се свързва и с изразяването на уважение и разбиране към преживяванията и страданията на болния, което изисква:

да насърчава пациента да сподели проблемите си;

Г. Янкова 23

31,342

26,458

24,23624,26724,286

24

26

28

30

32



Винаги

CBI-16-K "Индивидуален подход към пациента"

13,263

10,27110,65210,667

10,02410

11

12

13

14

15



Винаги


29,342

34,009

30,067

32,65332,226

29

30

31

32

33

34

35



Винаги


Фиг. 5. Връзка между индивидуалния подход в грижа-та и БА

да обсъжда потребността на пациен-та от грижи;

да дава възможност на пациента да изрази чувствата си за своето заболяване и лечение.

Натискът за намаляването на цената на грижите, неадекватното заплащане на труда, големият обем писмена работа, недостигът на медицински консумативи, апаратура и ле-карства оказват съществено влияние върху организацията на здравните грижи. Начинът, по който се предоставят здравните грижи у нас, е предизвикателство към професията. Липсата на унифицирани документи, отразя-ващи дейностите на специалистите по здрав-

ни грижи, налага една манипулация или гри-жа да бъде отразявана в няколко документа, което допълнително и ненужно утежнява ра-ботата и прави редица професионални си-туации особено неясни и безперспективни. Поради недостиг на здравни кадри, в практи-ката се изпълняват предимно медицинските назначения на лекаря, а другите грижи, като подкрепа, превенция, обучение и насърчава-не на самопомощ, са сведени до минимум. Тези организационни обстоятелства усилват деформирания подход към пациента. Въ-преки че голяма част от професионалисти-те поемат решения, свързани с грижите, но несподелени с пациента, налагат схема на поведение без каквото и да било обяснение или обсъждане, анализът показва връзка (p < 0,05) между самооценката за автоном-ност на респондентите и чувството за лична ефикасност и удовлетвореност от работата.

34,559

29

32,09

30,149

31,638

30,562

29

30

31

32

33

34

35

Никога Многорядко


Винаги

Информира пациента с цел свободен избор на грижа

35,151

28,647

32,885

30,852

32,469

31,045

28

29

30

31

32

33

34

35

36

Никога Многорядко


Винаги

Планира грижата заедно с пациента

28,811

34,827

30,779

32,612

30,955

28

29

30

31

32

33

34

35

Много рядко Понякога Често Много често Винаги

Дава указания/обучава пациента

Фиг. 6. Връзка между професионалната автономност на респондентите и чувството за лична ефикасност

Mea

n от

ЕИ

Mea

n от

ДП

Mea

n от

ПП

Mea

n от

ПП

Mea

n от

ПП

Mea

n от

ПП


ИЗВОДИ

● Сред здравните професионалисти преобладават високи нива по скалите на емоционално изтощение и деперсонализа-ция и умерени нива по скалата на персонал-ни постижения. При медицинските сестри феноменът на прегаряне се наблюдава в по-висока степен.

● Здравната грижа, като специфична професионална дейност, и взаимоотноше-нията здравен професионалист–пациент в контекста на тази дейност влияят на нивото и честотата на бърнаут синдрома.

● При респондентите с много високи нива на емоционално изчерпване (χ = 34,75) и деперсонализация (χ = 17,25) има влоше-на комуникация и общуване с пациентите и утежнено изграждане на междуличностни отношения. Те имат и много ниско ниво на персонална удовлетвореност (χ = 18,25).

● Налице е значимо повишаване ниво-то на професионално прегаряне при респон-денти, неизразяващи загриженост към паци-ента.

● Само 1/3 от респондентите споделят, че директният контакт с пациента при оси-гуряването на базови грижи увеличава усе-щането за пълноценна дейност и подобрява взаимоотношенията с пациентите и в екипа.


Получените резултати от анкетното про-учване разкриват компоненти на здравната грижа, които в контекста на професионал-ната дейност способстват за формиране на синдрома и влошават качеството на пред-лаганата здравна услуга. Професионалното

прегаряне засяга личната и професионална-та ефективност на професионалиста и води до невъзможност за качествено прилагане на професионалните умения и за изпълня-ване на обгрижващите функции.


1. Александрова М. Съвременната медицинска сестра, София, Симелпринт, 2007.

2. Гавраилова Д. и др.Сила и авторитет на сестринската професия. Здравен мениджмънт, 2003, 3(6): 17-19.

3. Закон за съсловната организация на медицинските се-стри, акушерките и асоциираните медицински специа-листи, ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г.

4. Лечева З. Противоречия между професионалните изи-сквания и социалния статус на медицинската сестра.сп. Управление и образование, 2012, 9(3): 130-135.

5. Стамболова И. Комуникативни способности в сестрин-ската практика,сп. Сестринско дело,1998, 31(1):3-13.

6. Цонева Д., Ст. Хинев. Проблемът „емоционално изга-ряне“ (burnout синдром) при медицинския персонал в КАИЛ/ОАИЛ, сп.Анестезиология и интензивно лечение, 2010; 1: 16-20.

7. Цонева Д. Актуални аспекти на „burnout“ синдрома при медицински персонал в отделение по анестезиология и интензивно лечение в условията на здравна реформа в България. Дис., МУ – София, 2012.

8. Чанева Г. Автономните функции в сферата на здравни-те грижи. Science & Technologies, 2013, 3(1): 242-245.

9. Maslach C. et Jackson S. E. Maslach Burnout Inventory. 2nd ed.Palo Alto, Calif: consulting Psychological Press. 1986.

10. Wolf Z. R. The caring concept and nurse identifi ed caring behaviors. Top. Clin. Nurs., 1986, 8(2), 84-93.

11. Wu Y., Larrabee JH, Putman HP. ‚Caring behaviours inventory: a reduction of the 42-item instrument. Nursing Research,2006, 55:18-25.


Галя ЯнковаУниверситетски комплекс; корпус 1, ет. 2Филиал „Проф. д-р Иван Митев“Катедра „Здравни грижи“Медицински университет – София3000 Враца

0878650375e-mail: [email protected]


ВЪВЕДЕНИЕПроблемът за качеството в сферата на

здравеопазването придобива актуално зна-чение и непрекъснато се изостря не само вследствие на бързото развитие на меди-цинската наука и практика, но и поради на-растването на здравната култура на пациен-тите, които имат все по-високи очаквания и са по-критични относно болничния престой. Качествена здравна услуга е тази, която пре-доставя на всеки пациент достатъчен обем медицински дейности, осигуряващи възмож-но най-добър здравен резултат.

Обслужването на пациентите е свърза-но с по-голяма ангажираност, отговорност и

качествени здравни грижи. Предоставянето на качествена медицинска помощ на населе-нието е една от основните цели в управле-нието на здравеопазната система.

Услугите по осигуряване на качеството в болниците служат като управленски ин-струмент, за да се гарантира увереността на болницата в способността ѝ да изпълня-ва изискванията на пациентите, персонала и другите заинтересовани страни. За оси-гуряване на качеството е необходимо да се предоставят адекватни възможности, така че болничните услуги да удовлетворят зададени-те изисквания за качествено обслужване. Па-циентите играят важна роля за подобряване

УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА ПАЦИЕНТИТЕ ОТ БОЛНИЧНОТО ОБСУЖВАНЕ КАТО ПОКАЗАТЕЛ ЗА КАЧЕСТВОИ. МИЛУШЕВ, К. БОГДАНОВА, СТ. ГЕОРГИЕВА И Г. ЧАНЕВА

Катедра „Здравни грижи“, ФОЗ, МУ – София

THE PATIENTS’ SATISFACTION WITH HOSPITAL CAREAS A QUALITY PARAMETER

I. MILUSHEV, K. BOGDANOVA, ST. GEORGIEVA AND G. CHANEVA

Department of Health Care, Faculty of Public Health, Medical University – Sofi a

Резюме. Пациентите играят важна роля за подобряване на качеството чрез своите изисквания и поведение, чрез оценките си за качеството и активното си участие в лечебния процес. Целта на настоящото проучване е да се установи удовлетвореността на пациентите от качеството на предоставените здравни услуги в структурите на МБАЛ „Токуда“ – София, като са анкетирани 600 пациенти през периода 2015-2016 г. Обработката на данните от изследването показа, че пациен-тите са значително по-удовлетворени от организацията на приема в болницата, от отношение-то на персонала и от извършваните грижи, манипулации и процедури, докато удовлетвореността им от болничната хигиена и хранене е по-ниска.

Ключови думи: качество, болница, удовлетвореност, пациент

Abstract. Patients play an important role in improving quality through their requirements and behavior, their assessments of the quality and active participation in the healing process. The aim of this study was to determine the patients’ satisfaction with the quality of provided health services in the structures of the „Tokuda Hospital“ Sofi a, with 600 patients interviewed in 2015-2016. The patients are signifi cantly more satisfi ed with the organization of admission in hospital, the attitude of the staff and performed care treatments and procedures and are less satisfi ed with hospital hygiene and nutrition.

Key words: quality, hospital, satisfaction, patient

26 УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА ПАЦИЕНТИТЕ ОТ БОЛНИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ...

на качеството чрез своите изисквания и по-ведение, чрез своите оценки за качеството и с активното си участие в лечебния процес.

Целта на настоящото проучване е да се установи удовлетвореността на пациентите от качеството на предоставените здравни услуги в структурите на МБАЛ „Токуда“ – София.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИПроведено е анонимно анкетно проучва-

не, обхващащо 600 пациенти, постъпили за лечение в клиниките и отделенията на МБАЛ „Токуда“ – София през последните три месеца на 2015 г. и първите три месеца на 2016 г. Ан-кетните карти са предоставени на пациентите в деня преди тяхното изписване от болницата. Извършен е анализ и математико-статистиче-ска обработка на резултатите от анкетирането на пациентите.


Пациентите като цяло са удовлетворе-ни от създадената организация по приема в болницата. Част от анкетираните – 28,00%, категорично са неудовлетворени, а като при-чина посочват големия обем документация, който е необходимо да бъде попълнен. Част от пациентите са хора в напреднала възраст и им е трудно да се справят с попълването на толкова много документи. Приемането на болните се осъществява в специално обосо-бени приемни кабинети, където се предоста-вя необходимата за пациентите информация.

Отношението на професионалистите по здравни грижи към пациентите е основен показател за добро качество на болничните грижи. По-голямата част от анкетираните па-циенти (79%) посочват, че са напълно удо-влетворени от отношението на професио-налистите по здравни грижи. Пациентите, които са посочили отговор „Да, отчасти“ са 14%, а отрицателен отговор дават 7%.

В болницата се работи при голяма нато-вареност на персонала и разнообразна па-тология, но тези резултати показват, че към пациентите съществува професионално и етично отношение, но изискванията не на всички пациентите са удовлетворени.

Времетраенето на хоспитализацията е твърде кратко за създаването на по-трайни

взаимоотношения, а също така и състоя-нието на болните често пъти възпрепятства нормалната комуникация, но пациентите имат възможност да направят преценка за отношението на персонала към техните про-блеми, което е от съществено значение за качеството на здравното обслужване.

7%

14%

79%

Да, напълно Да, отчасти Не

Фиг. 1. Удовлетвореност на пациентите от отно-шението на професионалистите по здравни грижи

91%

4%5%


Фиг. 2. Удовлетвореност на пациентите от получе-ната информация

Почти всички пациенти – 95,00%, са до-волни от информацията, която получават, но една малка част – 5,00%, отговарят отрица-телно на поставения въпрос. Трябва да се има предвид, че част от пациентите са болни и възрастни хора, които не винаги успяват да разберат естеството на получената инфор-мацията. Като се прибавят и страхът, и бол-ката, неизвестността, използваната терми-нология, понякога пациентите не разбират голяма част от информацията.

От анализа на данните става ясно, че 97,00% от анкетираните пациенти са напъл-но или отчасти доволни от качеството на

И. Милушев, К. Богданова, С. Георгиева... 27

предоставените им грижи (процедури, мани-пулации). Съществува обаче и малка част – 3,00%, според които качеството на пред-ставените грижи е незадоволително. Това мнение на пациентите доказва авторитета на лечебното заведение като водеща струк-тура на национално ниво. Високата квали-фикация на лекарите и професионалистите по здравни грижи, комфортните условия и модерното оборудване са фундаментални-те предпоставки за извършването на редица високоспециализирани и авангардни проце-дури.

88%

9%3%


Фиг. 3. Удовлетвореност на пациентите от качест-вото на предоставените грижи (процедури, манипу-лации)

91%

7%2%


Фиг. 4. Удовлетвореност на пациентите от болнич-ните условия

Почти всички пациенти са напълно удо-влетворени от болничните условия – 91,00%, недоволните са едва 2,00%. Болница „Току-да“ е построена през 2006 г., като същата година е удостоена с престижното отличие „Сграда на годината“ заради съвременния дизайн и проект с мисъл за удобството на

пациентите и на работещите в него. Болни-цата е в много добро общо състояние, като добавим и това, че всеки пациент има въз-можност за избор на самостоятелна стая с индивидуален сестрински пост, телевизор и интернет, уникални бани и зимна градина във всяко отделение. Малкият процент на недоволство би могъл да се обясни, с голе-мите очаквания на пациентите.

43%

54%

3%


Фиг. 5. Удовлетвореност на пациентите от болнич-ното хранене

Пациентите като цяло са доволни от храната в болницата, независимо, че една малка част – 3,00%, категорично посочват неудовлетворението си по този показател, както и голям брой пациенти (43,00%) са само „отчасти” удовлетворени. Трябва да се отбележи, че голяма част от хоспитализира-ните по време на престоя си в болницата, а и след изписването им се налага да спазват определен диетичен режим. Спазването на такъв хранителен режим нарушава навиците в храненето на пациента и режимът се при-ема с нежелание, което би могло да обясни негативните резултати.

34%

4%

62%


Фиг. 6. Оценка на хигиената в болницата

28 УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА ПАЦИЕНТИТЕ ОТ БОЛНИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ...

Напълно удовлетворени от болничната хигиената са 62,00% от анкетираните, отчас-ти са удовлетворени 34,00%, а неудовлетво-рените са 4,00%. Тези резултати определено показват, че анкетираните имат съмнения по отношение на болничната хигиена. Премина-ването на много пациенти през болничните отделения изисква спазването на въведени-те правила за превенция на вътреболнични-те инфекции. На пациентите е необходимо да се предоставя повече информация по от-ношение на ефективността на използваните дезинфектанти, както и за планираните и из-вършвани дейности по болнична хигиена.

ИЗВОДИ

Пациентите, които са постъпили за ле-чение в МБАЛ „Токуда“ – София, са преди всичко удовлетворени от качеството на из-вършваните процедури, манипулации и гри-жи. Значителна част от тях са удовлетворени от отношението на персонала, от създаде-ната организация за прием в болницата, от предоставената им информация, както и от болничните условия. Пациентите посочват, че те са по-малко удовлетворени от болнич-ната хигиена и болничното хранене. Това са основни болнични услуги, които е необходи-

мо да се променят, така че да отговарят на изискванията на пациентите.


1. Чанева, Г., Проблеми на качеството на сестринските грижи в болничните отделения, Сестринско дело, бр.1, 2008.

2. Чанева, Г., Качество на сестринските грижи като прио-ритет, Изд.“ Артик 2001“, София, 2008.

3. Чанева, Г., Болнични условия и качество на грижите, Здравен мениджмънт, 2007, бр. 6.

4. Чанева, Г., Пациентите за качеството на болничните грижи, Социална медицина, бр.4, 2007.

5. Чанева Г. Удовлетвореност на пациентите от качест-вото на сестринските грижи в болницата. БМЖ, 2008, 2(1):61-64.

6. Stanton MW, Rutherford MK. Hospital nurse staffi ng and quality of care. Rockville (MD): Agensy for Healthcare Re-search and Quality. Research in Action, 2004 March, № 14. AHRQ Pub. № 04-0029. Avalible at: https://archive.ahrq.gov/reserch/findings/factsheets/services/nursestaffing/nursestaff.pdf.


Ивайло МилушевДокторант в катедра „Здравни грижи“Факултет по обществено здравеМедицински университетул. „Бяло море“ № 81527 Софияe-mail: [email protected]


УВОДПрестоят в болничното заведение е из-

пълнен с много емоционални моменти, които често са отрицателни за малкото дете. При постъпване в детското болнично заведение започва ускорен процес на адаптация, който е в резултат на цялостната смяна на среда-та. При попадането в тази среда, която е нова за детето, независимо дали с него ще бъде майката, то изпитва големи емоционални трудности и стрес. Промяната на обстановка-та и отделянето от семейната среда са фак-тори, които натоварват детския организъм и психика [1]. През първите дни след прием в отделението болните деца се чувстват стре-сирани, изпитват нужда от контакт с майката, близките, липсват им семейната среда и лю-

бимите играчки. Според Томова, при заболя-ване връзката с тази среда се ограничава до минимум [4]. За детето това е период, който го отделя от средата и хората, с които живее, и често предизвиква у него психична травма. Понижаването на стреса от болничната среда е основна и първостепенна задача на меди-цинската сестра, работеща в педиатричните сектори. Изключително трудно е преживява-нето от страна на детето при хоспитализация без майката или придружител. Периодът на приспособяване към болничното отделение може да бъде по-продължителен. Раздялата с близките, приятелите, играчките се прежи-вява особено болезнено от децата.

Целта на проучването е да се изследва мнението на медицински сестри и родите-

ВЛИЯНИЕ НА СТРЕСА ОТ БОЛНИЧНАТА СРЕДА ВЪРХУ БОЛНОТО ДЕТЕВ. ЦВЕТКОВА И С. БОРИСОВА

Катедра „Здравни грижи“, Факултет по обществено здравеопазване, Медицински университет – Варна

THE EFFECT OF STRESS FROM HOSPITAL ENVIRONMENT ON PEDIATRIC HOSPITAL PATIENTSV. TSVETKOVA AND S. BORISOVA

Department of Health Care, Faculty of Public Health, Medical University – Varna

Резюме. Престоят в болничното заведение е изпълнен с много емоционални моменти, които за малкото дете често са отрицателни. За детето това е период, който го отделя от среда-та и хората, с които живее, и често предизвиква у него психична травма. Понякога на децата им се налага да бъдат хоспитализирани без майката, обстоятелство, което те изживяват е изключително трудно. Периодът на приспособяване към болничното отделение може да бъде по-продължителен. Раздялата с най-близките, с приятелите, с играчките се преживява особено болезнено от децата.

Ключови думи: болно дете, стрес, болнична среда

Abstract. THospital stay includes highly emotional events that often are negative for a little child. For the child it is a period that separates it from the environment and the people, with whom the child lives together, often causing mental trauma. In some cases, children have to be hospitalized without the mother, and this is an extremely discomfort experience for them. The period of adaptation of the children to the hospital ward can be more protracted. Their separation from relatives, friends and toys is a particularly painful feeling for them.

Key words: sick child, stress, hospital environment

30 ВЛИЯНИЕ НА СТРЕСА ОТ БОЛНИЧНАТА СРЕДА ВЪРХУ БОЛНОТО ДЕТЕ

ли за оценка на въздействието на стреса от болничната среда върху деца на възраст от 1 до 7 години, хоспитализирани с остри за-болявания.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ ● Документален метод – литературен

анализ, проучен международен опит, норма-тивни документи и документи на Световната здравна организация (СЗО).

● Социологически метод – анкетно про-учване, чрез специално разработена онлайн платформа, проведено в периода април 2014–юли 2016 г. сред родители на деца, пролежали в клиники/отделения в УМБАЛ „Света Марина” – Варна – Детско отделе-ние, Инфекциозно отделение, МЦ „Св. Сти-лиян“ – Варна, МОБАЛ „Д-р Стефан Черке-зов“ – Велико Търново – Детско отделение, Инфекциозно отделение (68). Проучването обхваща и медицински сестри, работещи в акредитирани лечебни заведения, утвърде-ни за бази за практическо обучение, в гра-довете Варна и Велико Търново (90) – http://anketi.e-electronics.eu.

РЕЗУЛТАТИ

Въпросът за влиянието на стреса от бол-ничната среда е особено актуален, тъй като се отнася до един комплексен процес, изис-кващ специфично обучение и поведение на професионалистите по здравни грижи за ра-бота с деца. През първите дни след прием в отделението болните деца се чувстват ст-ресирани, изпитват нужда от контакт с май-ката, близките, семейната среда и любимите играчки. За по-бързата и безболезнена адап-тация на новоприетите деца, за намаляване влиянието на стреса от болничната среда е решаваща ролята на медицинските сестри и на други специалисти, работещи в детските отделения.

По време на хоспитализация бе дадена възможност на респондентите да изкажат своето мнение за влиянието на болничната среда върху общото състояние на детето. Интерес за изследването представлява ко-релацията на мнението на специалистите по здравни грижи и мнението на родителите. Към получените данни от двете анкетни про-

учвания е приложен корелационен анализ. Коефициентът на корелация за всеки един от въпросите има смисъл на единомислие между родителите и медицинските специа-листи (табл. 1).

Резултатите от корелационния анализ показват, че мнението, изказано от родите-лите на децата и медицинските сестри, е единодушно по отношение на зададените въпроси и в трите направления на техните отговори (да, не, не мога да преценя). Изця-ло препокриване на мнението на двете стра-ни (|R| = 1,0) се констатира по въпроси № 2 и № 6.

Добрата медицинска сестра трябва да умее да разпознава признаците на стрес и установявайки ги, да ги отстрани чрез при-лагане на добри комуникативни умения, подкрепящо поведение, уважение към дет-ския страх. Медицинската сестра трябва да проявява емпатия, да прилага разнообразни подходи за въвличане на детето в оздрави-телния процес, да създава възможност за активно сътрудничеството с пациента и не-говите придружители. Мнозинството от анке-тираните респонденти считат, че проявата на стрес в детето от болничната среда затруд-нява изпълнението на сестринските дейнос-ти и мероприятия (медицински сестри 62%, родители 69%) (фиг. 1.)

62%69%

14%9%

24% 22%

0

20

40

60

80

Да Не Не мога дапреценя

Медицински сестри Родители

Фиг. 1. Влияние на детския стрес върху качеството на сестринската дейност

Всеки период на преминаване на детето от една среда в друга, независимо от мяс-тото, в което то попада, социалното, бол-ничното или друг вид заведение, е свързан с проблеми – напрежение, затруднения във физиологичните нужди, проблеми с възпита-

В. Цветкова и С. Борисова 31

нието и навиците, които има или придобива детето, и т.н. Улесняването и съкращаването на процеса на адаптация в болничното дет-ско заведение е актуален проблем, особено в наши дни, чието решение може и ще дове-де до намаляване броя на децата, които не са се приспособили към условията на среда-та, и на отклоненията в тяхното поведение и здраве. Мнозинството от запитаните ме-дицински сестри посочват напрежението в родителите като фактор, влияещ негативно върху състоянието на детето (92%), следван от притеснението на родителите (67%) и не-желанието за сътрудничество (54%), (фиг. 2).

Проблемът за адаптивността на детето към болничната среда има важно теоретично и практическо значение. Това е сложен про-блем на взаимодействието, при който трите страни – медицинска сестра, дете и родител, се срещат с новите условия на живот, раз-лични от тези, които имат в семейството, и в същото време тези условия са жизнено-важни за оздравяването на детето. В тези случаи централно място заема детето, което създава или променя средата и същевре-менно изпитва нейното влияние. От особено важно значение за по-лекото адаптиране на децата при нови условия е проучването на

Таблица 1. Влияние на болничната среда върху общото състояние на детето (корелационен анализ)

Медицински сестри (n = 90) Родители (n = 68) Коефициент на корелация

1. Стресирано ли се чувства детето от това, че е прието в болница?

Да 72,0% 70,9%

0,98Не 6,0% 1,8%

Не мога да преценя 22,0% 27,3%

2. Според Вас, стресът у детето затруднява ли извършването на сестрински дейности?

Да 62,0% 69,1%

1,0Не 14,0% 9,1%


3. Присъствието на майката (придружител) по време на хоспитализацията влияе ли върху понижаването на стреса?

Да 72,0% 90,9%

0,97Не 6,0% 1,8%


4. Според Вас, болничната обстановка повишава ли стреса у детето?

Да 72,0% 69,1%

0,98Не 4,0% 10,9%


5. Внасянето на любими вещи, играчки, книжки, предмети облекчава ли процеса на адаптация на детето в отделението?

Да 76,0% 92,7%

0,93Не 2,0% 3,6%


6. Чувате ли често изказано от детето желание да се прибира вкъщи?

Да 78,0% 80,0%

1,0Не 8,0% 5,5%


32 ВЛИЯНИЕ НА СТРЕСА ОТ БОЛНИЧНАТА СРЕДА ВЪРХУ БОЛНОТО ДЕТЕ

възрастовите им особености, взаимоотно-шенията им с околните (деца и възрастни) и правилните възпитателни въздействия за всяко дете. Медицинските сестри отбеляз-ват две основни причини за стреса, проявен сред децата при хоспитализация (фиг. 3).

25%

33%42%

Възраст Темперамент

Предходни хоспитализации

Фиг. 3. Причини за проява на стрес при хоспитализа-ция на деца (според медицинските сестри)

Голяма част от анкетираните професио-налисти определят възрастовите особености на детето при отчитане степента на проява на стреса при хоспитализация (42%). От съ-ществено значение за адаптацията на дете-то е ролята на родителите по време на бол-ничния престой. Активното им участие може да се окаже определящо не само за намаля-ване на психичния стрес при децата, но и за правилното провеждане на самото болнично лечение. В наши дни условията на живот са

свързани с високо технологично развитие, забързан темп на живот, високи изисквания към човека, повишена психо-емоционална продуктивност, което поставя като важен проблем процеса на адаптация на болното дете към непрекъснато изменящата се сре-да. За по-бързото и по-лесно преодоляване на условията на новата среда е необходимо вниманието да се насочи към психичното и педагогическото състояние на болното дете. Това от своя страна ще доведе до увелича-ване на неговите възможности за развитие и за формиране на правилно поведение в условията на средата, в която е попаднало.

ИЗВОДИ

В заключение можем да кажем, че съз-даването на благоприятна болнична среда и подобряването на социалните взаимоот-ношения пораждат предпоставки за бърза и лека адаптация – постъпване в болнично заведение, детска ясла, детска градина или дом. Решаването на този изключително сло-жен проблем – стреса от адаптацията към болничната среда на болното дете, трябва да се търси в изработване на разнообразни методи и тяхното съчетание и в помощта на медицинската сестра. Активното включва-не на семейството и създаването на среда, близка до домашната, е най-добрият фактор за социално приспособяване на детето.

92%

54%

67%

35%

26%

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

Напрежение

Нежелание засътрудничеството

Притеснение

Отказ от съдействие

Конфронтация с екипа

Фиг. 2. Фактори от страна на родителите, повлияващи негативно адаптационния период

%

В. Цветкова и С. Борисова 33


1. Бончева Ив. Психология на детското развитие. Варна, Славена, 2013, 160.

2. Василева М. Конфликтни взаимодействия между роди-тели и юноши като проява на конфликтни взаимодейст-вия родител/дете и стратегии за справяне. – В: Прилож-на психология и социална практика – 2011 г. Сборник с доклади от научна конференция. Варна, ВСУ „Чернори-зец Храбър”, 2011.

3. Василева М. Ефекти на стреса върху семейния климат и възпитанието на децата. – В: Известия на Съюза на учените – Варна. Сборник с доклади от научна конфе-ренция. Съюз на учените – Варна, 2010.

4. Димитрова Е, Мачева Д, Иванова И. Качество на сес-тринските грижи при отглеждане и възпитание на деца-та в детска ясла. Здравни грижи, 2009, 7 (1).

5. Драгошинова Р. и кол. Психология и педагогика на ран-ното детство. София, Мед. и физк., 1987.

6. Захариева Р. Страхът: идентификация, видове и меха-низми за преодоляване на детските страхове. Образо-вание и квалификация, 2000, 5: 71-79.

7. Манова-Томова В. Психология и възпитание на болното дете. София, Мед. и физк., 1966.

8. Петкова П. Адаптация, разстройство при стрес и моде-ли за справяне в общата практика. 2008, лекция, На-лична на: http://download.pomagalo.com/201151/adaptaciya+razstroiistva+pri+stres+i+modeli+za+spravyane+v+obshtata+praktika/?fbl=1.

9. Степанов С. Азбука на детската психология. София, Гарант-21, 2007.

10. Христова Н. За детските страхове. Предучилищно въз-питание. 2005, 53(2): 24-26.


Силвия БорисоваКатедра „Здравни грижи“Медицински университет ул. „Марин Дринов“ № 559002 Варна

359 52 677274e-mail: [email protected]


РОЛЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЛАЗМАФЕРЕЗА ПРИ ПАЦИЕНТИ С НЕВРОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Т. ПОПОВА1, Д. БЛАГОЕВА1, Х. ГЕОРГИЕВА2 И Л. ИВАНОВА3

1Катедра „Здравни грижи“, ФОЗ, Медицински университет – София2Клиника по неврология, УМБАЛ „Царица Йоанна” – ИСУЛ – София

3Студент от специалност „Медицинска сестра”, ФОЗ, Медицински университет – София

QUALITY OF HEALTH CARE IN PREPARATION AND PARTICIPATION OF THE MEDICAL NURSE IN PERFORMING PLASMAPHERESIS

ON NEUROLOGICALLY ILL PATIENTST. POPOVA1, D. BLAGOEVA1, H. GEORGIEVA2 AND L. IVANOVA3

1Department Medical Care, Faculty of Public Health, Medical University – Sofi a2Clinic of Neurology, University Hospital „Tsaritsa Yoanna” – ISUL – Sofi a

3Student in Specialty „Nurses“, Faculty of Public Health, Medical University – Sofi a

Резюме. Плазмаферезата (ПФ) е лечебен инвазивен метод, при който се отстраняват патоло-гични макромолекули от кръвообращението на болния. Този метод на екстракорпорално лечение намира все по-широко приложение в съвременната медицина. При него плазмата се филтрира и се отстранява от кръвта, като отстраненият обем плазма се замества със заместителен разтвор в съотношение 1:1. Разделянето на плазмата от клетъчните компоненти на кръв-та се извършва чрез центрофугиране или мембранна филтрация с помощта на уред, наречен клетъчен сепаратор. Работата на медицинската сестра в неврологичните отделения изисква висока професионална подготовка, а това, съчетано с необходимостта от допълнително обу-чение при дейностите за извършване на здравни грижи при плазмафереза, показва значимостта на непрекъснатото професионално развитие и на обучението през целия живот. Целта на на-учното съобщение е да се разкрият ролята и участието на специалистите по здравни грижи при извършване на плазмафереза. За събиране на първичната информация в изследването са приложени документален метод, социологически метод и методът на активно и пряко наблю-дение на дейността на професионалистите по здравни грижи по време на клинична практика. Научната разработка има практическо приложение за лечебни заведения и болнични структури, които осъществяват плазмафереза. Освен това може да подпомогне студентите от специ-алност „Медицинска сестра” да развият и обогатят познанията си по отношение на техните задължения и компетенции в клиниките по неврология, в които се извършва ПФ, и да е от полза за тяхната бъдеща професионална ориентация.

Ключови думи: плазмафереза, качество, здравни грижи, обучение

Abstract. Plasmapheresis is a therapeutic invasive method, wherein the pathological macromolecules are removed from the circulation of the patient. This method of extracorporeal treatment is becoming more widely used in modern medicine, wherein the plasma is fi ltered and removed by the blood. The removed plasma volume is replaced with a substitutive solution in 1:1 ratio. Separation of plasma from the cellular components of blood is carried out by centrifugation or membrane fi ltration using a device known as a cell separator. The work of the nurse in the neurological wards require high professional qualifi cation, and this combined with the need for additional training on the activities of provision of health care in plasmapheresis shows the importance of continuous professional development and lifelong learning. The purpose of this scientifi c work is to reveal the role and participation of health care professionals in carrying out plasmapheresis. For the collection of primary information in the study documentary method, sociological method and active and direct observation of the activities of health care professionals in clinical practice

Т. Попова, Д. Благоева, Х. Георгиева... 35

Терминът плазмафереза (ПФ) произлиза от гръцката дума афереза – извличане, от-страняване. Представлява лечебен инвази-вен метод, при който се отстраняват патоло-гични макромолекули от кръвообращението на болния [9]. Този метод на екстракорпо-рално лечение намира все по-широко при-ложение в съвременната медицина. През 1912-1914 г. група учени под ръководството на J. Abel от Фармакологичната лаборатория в „Джон Хопкинс“ – Балтимор, за първи път провеждат плазмафереза на кучета [4, 9]. През 1960 г. Shwab и Fahey правят първата терапевтична мануална ПФ за намаляване на плазмените нива на глобулините при бо-лен с макроглобулинемия [9]. Днес афереза-та е утвърден метод в медицината, при който кръвта на пациента преминава през меди-цинско устройство, където се отделят един или повече компоненти, а останалата кръв се връща обратно в организма [6].

ПФ, или т.нар. терапевтичен плазма-обмен, е процедура, при която плазмата се филтрира и отстранява от кръвта, като от-страненият обем плазма се замества със заместителен разтвор в съотношение 1:1. Разделянето на плазмата от клетъчните ком-поненти на кръвта се извършва чрез центро-фугиране или мембранна филтрация с по-мощта на уред, наречен клетъчен сепаратор [6, 9]. При центрофужния метод сепараторът разделя плазмата от формените елементи чрез центрофугиране. Формените елементи се връщат в организма на пациента едно-временно с центрофугирането или поетапно. При мембранния метод се използва филтър, съдържащ кухи фибри, и през тях премина-ва кръвта. Поради високата пропускливост на фибрите плазмата преминава през пори-те, които са проходими единствено за нея, а формените елементи се връщат в човешкия организъм [9]. Отделената от пациента кръв се филтрира през пореста мембрана (клетъ-чен сепаратор), където се отделя плазмата

от формените елементи (еритроцити, лев-коцити, тромбоцити). При високодебитен кръвен ток (100 ml/min) малките молекули като цитокини, както и големите молекули като албумин и имуноглобулини биват лесно отстранени от останалата кръв – с коефи-циент > 0,95. Така „пречистените“ формени елементи се смесват със заместващия раз-твор (прясно замразена плазма, разтвор на albumin и физиологичен серум) и се връщат обратно към пациента. Един курс на ТПФ отнема средно 2-6 ч при скорост на плазма-обмена 1300 до 3000 ml/ч, в зависимост от височината и теглото на пациента, вискози-тета на кръвта и техническите параметри [6]. Кръвните клетки при това лечение се връщат обратно в пациента, а плазмата се отстраня-ва и се замества с други течности – разтвор на албумин или прясно замразена плазма.

Целта на терапевтичната плазмафереза е отстраняването от организма на автоанти-тела, алоантитела, токсини, криоглобулини, имунни комплекси [10].

Според Националния консенсус за при-ложение на плазмафереза при неврологич-но болни (Barre), терапевтична плазмафере-за се извършва при:

Остра възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия – Guillain-Barrе синдром, когато пациентите са със сигурна диагноза, тежки форми на заболяването с дихателни и двигателни нарушения, които продължават да се влошават, и давността на заболяването не превишава 3 седмици.

● Хронична възпалителна демиелини-зираща полирадикулоневропатия. Консен-сусът препоръчва комбинирано лечение с prednisone и плазмафереза, ако болните не се подобряват въпреки 4-седмично лечение с prednisone или продължават да се влоша-ват, или развиват странични ефекти от него. Тя се провежда два пъти седмично в продъл-жение на 3-6 седмици, след което се повтаря в зависимост от влошаването на пациента.

were applied. The presented scientifi c work has practical application for hospitals and hospital structures that perform plasmapheresis, and it can help students in the „Medical Nurse“ specialty to develop and enrich their knowledge regarding their responsibilities and competencies in the clinic of Neurology, in which plasmapheres is performed, and to help their future professional orientation.

Key words: plasmapheresis, quality, health care, training

36 РОЛЯ НА ПРЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЛАЗМАФЕРЕЗА...

● Мyasthenia gravis – индикации за про-веждане на терапевтична плазмафереза има при пациенти с тежки генерализирани форми на заболяването и миастенна криза. ПФ е допълнителен метод за отстраняване на циркулиращите антитела, в допълнение към имуносупресивната и антихолинесте-разната терапия.

● Болест на Wilson – ТПФ е полезен метод при остра чернодробна недостатъч-ност със или без полиорганна недостатъч-ност при пациенти, страдащи от болестта на Wilson, и може да отложи необходимостта от чернодробна трансплантация.

Плазмаферезата е доказала своя те-рапевтичен ефект и при редица състояния: автоимунни заболявания (лупус, системен васкулит, автоимунна тромбоцитопенична пурпура), хематологични заболявания (тром-ботична тромбоцитопенична пурпура, мие-лом, парапротеинемии, криоглобулинемия), отравяния, бъбречни заболявания (синдром на Goodpasture) [10].

Утвърждаването на медицинската сестра като незаменима част от екипа при извърш-ване на ПФ изисква знания, умения и опит [2]. Тази високоспециализирана дейност е невъзможна без прилагането на мултидис-циплинарния подход в здравните грижи [1]. Освен екипността в работата, за качестве-ното предоставяне на здравни грижи е необ-ходимо познаване и спазване на правилата за асептика и антисептика, теоретични зна-ния и практическа подготовка при асистира-не при ПФ, активно наблюдение на общото състояние на пациента, познаване на тех-никата и умения за асистиране при поставя-не на централен венозен път, познаване на медикаментите и правилното им прилагане, стриктно спазване на назначените часове, непрекъснато мониториране и познаване на патологичните отклонения, и осигуряване на подходяща хигиенна обстановка, като тази сестринска дейност по своята същност е „ин-телектуална и аналитична” [8].

Работата в неврологичните отделения изисква висока професионална подготовка на медицинската сестра, а това, съчетано с необходимостта от допълнително обучение при дейностите за извършване на здравни

грижи при ПФ, показва значимостта на не-прекъснатото професионално развитие и на обучението през целия живот.

Грижите за болните в неврологичните отделения представляват комплекс от меро-приятия, извършвани по време на лечението, за създаване на благоприятна обстановка и осигуряване на физическото и психично-то здраве. Без здравни грижи е немислимо постигането на качествено лечение в съвре-менната медицинска практика. Качествените грижи трябва да бъдат „навременни, целе-съобразни, научнообосновани, изпълнени с чувство на отговорност” [3]. Особено силно това важи именно за пациентите в невроло-гичните отделения, при които, от една стра-на, е налице специфика на неврологичната патология, а от друга – с повишеният риск от инфекция при наличие на множество „входни врати“ при извършването на ПФ. Определя-нето на ролята и компетентността на специа-листите по здравни грижи, разработването на алгоритми, непрекъснатото усъвършенст-ване в ежедневната дейност на медицински-те сестри са основен начин за повишаване на качеството на грижите за болните [5].

Целта на проведеното обследване е да се покажат ролята и участието на специали-стите по здравни грижи при извършване на плазмафереза.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИИзследването е документационно и ре-

троспективно. За събиране на първичната информация в проучването са приложени следните методи:

● Документален метод – използвани са литературни източници, медицинска доку-ментация, сестринска документация и нор-мативни документи относно спецификата на работа при извършване на ПФ;

● Социологически метод – използван за събиране на първична информация, об-общение и анализ на информацията относ-но подготовката и грижите за пациенти за ПФ;

● Активно и пряко наблюдение на дейността на професионалистите по здрав-ни грижи по време на клинична практика.


ЗДРАВНИ ГРИЖИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЛАЗМАФЕРЕЗАПациентите за плазмафереза с невро-

логични заболявания се настаняват в интен-зивно отделение, по възможност с обособен самостаятелен бокс или отделени с параван.

Леглото на пациентите трябва да е функ-ционално, със странични прегради, които да не позволяват евентуални травми. Избягва се фиксирането, тъй като, от една страна, може да причини нараняване и хематоми по ръцете, а от друга страна, се създават неприятни усещания и изживявания за па-циента. Допуска се имобилизация на паци-енти, които могат да извадят централния и периферния венозен път, както и уретралния катетър. Подходът трябва да е внимателен и да се съблюдава имобилизацията да не пре-късне кръвния ток и да не нарани и причини болка на пациента [5]. Леглото трябва да е удобно, с чисти, добре изпънати и без гънки чаршафи. Пациентът се настанява на анти-декубитален дюшек с цел профилактика на декубитус. Извършват се тоалет против де-кубитус и смяна на положението на пациен-та в леглото на два часа.

Медицинската сестра подготвя едно-кратен, стерилен сет за ПФ. Проверяват се срокът на годност и целостта на фабричната опаковка. Извършва се проверка на изправ-ността на клетъчния сепаратор и апарата за изкуствена белодробна вентилация, прове-рява се пълното им окомплектоване и се де-зинфекцира. Подготвя се реанимационната количка, с готовност за участие при извърш-ване на кардиопулмонална ресусцитация.

При ПФ системата изисква да бъдат въ-ведени конкретни данни за пациента – пол, височина и тегло – за определяне на общия обем кръв (TBV), хематокрит на пациента (Hct) – определящ динамичното въздейст-вие за сепарация и заместване на обемите при терапевтичните процедури. Така, бла-годарение на плазмения интерфейс, точно се пресмята необходимият обем третирана плазма. Ролята на медицинската сестра при точното измерване на ръста и теглото на па-циента е от съществено значение за качест-вото на извършване на ПФ.

Осигурява се непрекъснат мониторен контрол на пациента с цел динамично про-

следяване на жизнените показатели. Мони-торирането изисква познания от страна на медицинската сестра за нормалните и пато-логичните стойности, както и незабавната ѝ реакция и уведомяване на лекаря при уста-новяване на отклонения. Осигурява се не-прекъснат мониторинг на дихателната чес-тота, ЕКГ мониториране, мониториране на сърдечната честота, кислородна сатурация, неинвазивно кръвно налягане и температура (аксиларна и ректална).

Взема се венозна кръв по назначение на лекар. Медицинската сестра организира изпращането ѝ и проследяването на получе-ните резултати. Особено значение при про-веждане на ПФ има проследяването на ПКК, коагулационен статус, калий и калций. Те са определящи за адекватното провеждане на ПФ и ролята на медицинската сестра за пра-вилно вземане, транспортиране, получаване на резултатите и незабавно уведомяване на лекаря е от особено важно значение.

Задължително условие за провеждане на ПФ е да има поставен многопътен периферен или венозен катетър и двупътен високодеби-тен централен венозен катетър. Медицинска-та сестра асистира на лекаря при осигурява-не на достъпа, като спазва всички правила на асептика и антисептика. За венозен достъп за ПФ най-често се използва v. femoralis, но може и v. subclavia и v. jugularis. Достъпът е само за извършване на ПФ и не се използ-ва за приложение на водно-солеви разтвори и медикаменти. При буйстващи пациенти е необходимо фиксиране на крайника, на кой-то е поставен ЦВП, поради риск от изваждане и поява на хематом. На пункционното място се поставя прозрачна или марлена превръз-ка. Медицинската сестра инспектира състоя-нието на превръзката ежедневно и на всяка работна смяна. При поставяне на марлена превръзка мястото се палпира за болка и за поява на подутина на мястото на пункцията. Марлените превръзки се сменят ежедневно, а прозрачните на 7 дни и винаги при уста-новено замърсяване, овлажняване, отлеп-ване или съмнение за инфекция. При смяна на превръзката медицинската сестра спазва асептичен подход – със стерилни ръкавици и без допирна техника, а пункционното място се дезинфекцира с кожен антисептик.

38 РОЛЯ НА ПРЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЛАЗМАФЕРЕЗА...

Промиване на катетрите се прави пре-ди всяка плазмафереза. Извършва се чрез струйно приложение на стерилен физиоло-гичен разтвор в количество 10 ml. При не-възможност за възстановяване на проходи-мостта на катетъра се използва и венозно приложение на хепарин.

Храненето на пациентите се извършва с помощта на медицинската сестра или чрез назогастрална сонда. Пациентите трябва да получават богата на протеин храна и 2500 ml течности. Приетото количество храна и вода се регистрира в сестринската докумен-тация. Сондата трябва да бъде отстранена възможно най-рано, а продължителността на използването ѝ не трябва да превишава 7 дни. При необходимост от продължаване на изкуственото хранене след този период се поставя нова сонда.

Пациентите, настанени в интензивно не-врологично отделение и подложени на ПФ, се катетеризират. Спазват се всички прави-ла за асептика и антисептика. Медицинската сестра следи и регистрира стриктно количе-ството на часовата диуреза. Следи за отти-чането на урината и проверява за прегъване на уретралния катетър и уринаторната торба. Извършва се тоалет на перинеалната област два пъти дневно и при всяка необходимост.

В почти всички случаи се прилагат ан-тикоагуланти. Антикоагулантът (сitrate или heparin) се добавя към кръвния „преплазмен“ филтър, за да се предотврати коагулацията [6]. Медицинската сестра приготвя hepаrin и сitrate и прави апликация в количество, на-значено от лекуващия лекар. При използва-не на хепарин се прилагат обичайно дози от 2000-5000 Е болусна апликация, след което 500-2000 Е/ч. При центрофужна ПФ обикно-вено се избира цитратна антикоагулация, която няма системна циркулация и е подхо-дяща за пациенти с повишен риск за кърве-не [9].

Препоръчва се прилагането на замест-ващите разтвори, които могат да бъдат кристалоидни или колоидни. Кристалоидни-те разтвори доставят обем, електролити и прости въглехидрати. Най-добре е кристало-идните разтвори да се съчетаят с колоидни. Колоидните разтвори доставят обем и бел-тъци и поддържат колоидоонкотичното наля-

гане. Използват се human-albumin или пряс-но замразена плазма. При използването на нuman-albumin като заместителен разтвор се свежда до минимум рискът от заразяване с хепатит, намаляват се медиаторите на въз-палението и честотата на алергичните реак-ции е сравнително ниска. При използването на human-albumin не се налага определяне на кръвногрупова съвместимост [9]. Необ-ходимо е темпериране на human-albumin до телесна температура преди включване на инфузията. При приложение на прясно замразена плазма се изисква определяне на кръвногрупова съвместимост. Взема се информирано съгласие от пациента, а ако той не е в състояние, то се взема от негов законен представител или попечител [7]. Медицинската сестра попълва паспортни-те данни на „Требването за кръв и кръвни продукти”, лекарят назначава необходимото количество прясно замразена плазма. Меди-цинската сестра организира доставянето ѝ, приготвя всичко необходимо за определяне на кръвногрупова съвместимост и затопля плазмата до телесна температура. Поради факта, че прясно замразената плазма дава по-висок процент алергични реакции, е не-обходима готовност за тяхното овладяване. Медицинската сестра трябва да познава добре анафилактоидните реакции, здравни-те грижи при борба с тях, както и разликата между тях и вазовагалните реакции, които са възможни по време на ПФ и срив на артери-алното налягане. При алергична реакция се спира незабавно инфузията на плазма и се прилагат медикаменти и водно-солеви раз-твори по назначение на лекар.

В зависимост от стойностите на калия и калция, по назначение на лекар се вливат калциев глюконат и калиев хлорид. Когато състоянието на пациента позволява, калци-евият глюконат може да се приема и перо-рално.

Освен специфичните дейности при из-вършване на ПФ при пациентите с тежки неврологични заболявания е необходима промяна на положението на тялото на 2 часа от гръбно в странично и от едно странично в друго странично, в полуседнало, с повдига-не на краката. Целта е да се профилактира декубитус, да се избегнат флеботромбози и


да се улесни дренирането на секретите от бронхиалното дърво. Кожата трябва да се пази суха и здрава. В зависимост от тежест-та на състоянието се извършва пълен и час-тичен тоалет сутрин и вечер. Необходимо е поддържане на добра устна хигиена чрез почистване на секрети и налепи по езика. Очите се почистват от насъбрали се секрети и крусти с марля, напоена с физиологичен разтвор.

Важно значение за преживяемостта на тежко болните е поддържането на дихател-ната функция. Ако пациентитът не е инту-биран и поставен на изкуствена механична вентилация, с цел предпазване на аспири-ране на повърнати материи, е необходимо на пациентите да се придаде странично по-ложение. Медицинската сестра трябва да осигури странично положение на пациента и проходимост на ЦВП, като фиксира крака изправен.

Плазмаферезата е метод в съвременна-та медицина, чрез който се извършва отстра-няване от организма на автоантитела, ало-антитела, токсини, криоглобулини, имунни комплекси. За качественото извършване на ПФ значение имат както знанията и умени-ята на лекаря, така и качественото предос-тавяне на здравни грижи от специалистите по здравни грижи. Медицинската сестра се е утвърдила като неотменна част от екипа при извършване на ПФ и предоставяне на ка-чествени здравни грижи при тези пациенти.

Здравните грижи, които извършва ме-дицинската сестра в неврологичните от-деления, са сложни и многоаспектни. Не-обходимо е познаване на неврологичните заболявания, базовите здравни грижи при тези пациенти, стриктно спазване на прави-лата за асептика и антисептика и работа с високоспециализирана медицинска апара-тура. Прецизното изпълнение на лекарски-те назначения, многоаспектните познания в сферата на здравните грижи, непрекъсна-тото обучение имат основно значение за ка-чеството на лечебно-диагностичния процес. Препоръчително е включването на здравни-те грижи при ПФ в учебното съдържание на

медицинските сестри и провеждане на кур-сове за следдипломно обучение, за да се улесни работата на медицинските специа-листи при извършването на тези процедури. Научната разработка има практическо при-ложение за лечебни заведения и болнични структури, които осъществяват ПФ. Освен това може да подпомогне студентите от спе-циалност „Медицинска сестра” да развият и обогатят познанията си по отношение на тех-ните задължения и компетенции в клиниките по неврология, в които се извършва ПФ, и да е от полза за тяхната бъдеща професионал-на ориентация.


1. Бикова П., М. Димитрова, Н. Василева, А. Терзиева. Мултидисциплинарният екип в здравните грижи. – В: 33-та научнотехнологична сесия. Сборник статии. Со-фия, 2014, 127-130.

2. Василева, Н. Професията медицинска сестра – мотива-ция и призвание. С., 2015, 75.

3. Гайтанджиев, К. Чернодробна биопсия – съвместен подход и поведение на лекари и специалисти по здрав-ни грижи. – Варненски медицински форум, 2015, 4, при-ложение 3, 19.

4. Димова Д., М. Петкова, Д. Минчев. Kлиничен случай на плазмафереза при лечение на диабетната полиневро-патия. – Варненски нефрологичен форум. 2013, 2(1):15.

5. Масларов Д., М. Александрова. Сестрински грижи за неврологично болните. – Сестринско дело, 2010, 42(1):3.

6. Миланова М., Н. Семерджиева. Национален консенсус за приложението на плазмафереза при неврологичните заболявания. Под ред. на чл. кор. проф. д-р И. Мила-нов. Българска неврология, том 15, бр. 1, допълнение 3, юни 2014, 155-161.

7. Наредба № 9 от 25.04.2006 г. за утвърждаване на ме-дицински стандарт „Трансфузионна хематология“. Източник: http://www.mh.government.bg/media/fi ler_public/2015/11/18/transfuzionna-hematologiq.pdf

8. Стамболова, И. Сестринството в България: възникване, развитие, състояние и перспективи. ЦМБ, МУ – София, 2015, 99.

9. Филипов Ж., Б. Златков, Е. Паскалев. Плазмафереза. – Списание МД, 1(79), год. 9, февруари 2014, 84-85.

10. http://medpedia.framar.bg/.лечение/плазмафереза.

Адрес за кореспонденция

Т. Попова Катедра по здравни грижиФакултет „Обществено здраве“Медицински университетул. „Бяло море“ № 81527 София


ОБЗОРНИ СТАТИИ

REVIEW ARTICLES

ВЪВЕДЕНИЕВ системата на здравеопазването рабо-

тят хора с различни професии и квалифи-кация. Взаимодействието между тях е без-условно необходимо за реализирането на ефективно здравно обслужване. От всички професионални групи най-многобройни са специалистите по здравни грижи (медицин-ски сестри, рехабилитатори, акушерки) [11].

Сред професиите с феминизиран със-тав, професията на медицинската сестра за-ема водещо място. Тя дава възможност за пълноценна изява на жените в тази област,

защото самата ѝ същност предполага богата душевност и хуманна насоченост.

Едно от трудните и отговорни направ-ления при сестринските грижи е за пациен-ти в тежко и терминално състояние. Такива са голяма част от пациентите, обслужвани в лечебните заведения – хоспис. Тези грижи изискват освен компетентни и внимателни грижи и дълбоко човешко отношение към бо-лните хора и техните близки.

Терминално болните пациенти в хосписи-те не се повлияват от терапия през последна-та фаза на болестта. Грижите за болните през

ЛИЧНОСТНО-ПРОФЕСИОНАЛЕН ПОДБОР И ПРИГОДНОСТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ ЗА РАБОТА В СИСТЕМАТА НА ХОСПИСНИТЕ ГРИЖИ В БЪЛГАРИЯ

М. КОТЕВА И ИВ. СТАМБОЛОВА

Катедра „Здравни грижи”, ФОЗ, МУ – София

PERSONALITY-BASED PROFESSIONAL SELECTION AND SUITABILITY OF MEDICAL NURSES FOR WORK IN THE SYSTEM OF HOSPICE CARE IN BULGARIA

M. KOTEVA AND IV. STAMBOLOVA

Department of Health Care, Faculty of Public Health, Medical University – Sofi a

Резюме. Хосписите и палиативните грижи са актуален аспект на съвременната медицинска наука. Тези грижи са необходими, за да се създаде и осигури най-добро качество на живот на болния. Палиа-тивните грижи осигуряват специален подход към страданието на пациента, който се осъществява от мултидисциплинарен екип, съставен от различни специалисти – лекари, медицински сестри, со-циални работници и доброволци. Ключова роля в този екип играе медицинската сестра. Несъмнено правилното осъществяване на грижите за пациентите в един хоспис до голяма степен зависи от медицинските сестри, работещи в него. От една страна, за тези сестри е необходим висок обра-зователен ценз и достатъчно практически опит, а от друга страна, от решаващо значение е ме-дицинският персонал да притежава благородни човешки качества, като себеотдаване, алтруизъм, търпение, комуникативност, нагласа за работа с болни хора и редица други качества.

Ключови думи: медицински сестри, подбор, качества, хоспис

Abstract. The hospice and palliative cares are an important aspect of modern medical science. These cares are required to produce and warrant the best quality of life of the patient. Palliative cares provide a special approach to the suffering of patient that is performed by a multidisciplinary team, including various specialists – physicians, medical nurses, social workers and volunteers. A medical nurse plays a key role in this team. Undoubtedly, correct delivery of cares for patients in a hospice depends largely of the medical nurses, working in it. On the one hand, a high educational qualifi cation and suffi cient practical experience are required for these nurses, while on the other hand, the medical personnel‘s possession of generous personal qualities such as selfl essness, altruism, patience, communicativeness, aptitude for working with patients and many other qualities, is of decisive importance.

Key words: medical nurse, selection, qualities, hospice

М. Котева и Ив. Стамболова 41

този етап (палиативните грижи) е необходимо да бъдат насочени към физическите страда-ния и към купиране на болковия синдром. Се-риозно внимание трябва да се обръща и на психо-социалните страдания и на оказване на психо-емоционална подкрепа на пациен-та и неговите близки. Медицинската сестра е професионалистът, който е най-близко до леглото на болния и до неговото семейство.

Медицинската сестра е професиона-листът, който информира, съветва, обучава и осигурява непрекъснатостта на грижите за болния в дома или стационара. Тя про-следява състоянието на пациента и оценя-ва болката и другите симптоми и промени в неговото състояние. Тя поддържа контакта и координацията с лекаря и близките.

Тази специфика на работата на медицин-ската сестра, работеща в хоспис, налага там да работят опитни медицински кадри с под-ходящо социално поведение. Социалното поведение на всеки човек се обуславя от ли-чността, социалните норми и нагласи. Чрез со-циалното поведение човек участва в социал-ните взаимовръзки и реализира обществено присъствие. От всички многобройни варианти на поведение в обществото, социалната пси-хология формира пет основни типа: подпома-гащо поведение, агресия, зависимост, незави-симост и доминантност.

За медицинската сестра, на която се възлага да играе важна роля в социалната и емоционалната подкрепа на пациенти-те, настанени в хоспис или обслужвани по домовете, е важно да познава и да се стре-ми именно към подпомагащо поведение (helping behavior) [21].

Това е най-дефицитната форма на со-циално поведение в човешките взаимоот-ношения. Колкото повече се говори за вза-имопомощта, толкова по-често се среща бездушието, конкуренцията и експлоатация-та, които понякога се допуска да доминират дори в най-близките човешки взаимоотноше-ния, каквито са семейните. Ето защо пациен-тите на хосписите, без разлика от възраст и пол, очакват да получат наистина безкорист-ност в помощта от своята медицинска сестра.

Пациентите, които медицинската сестра ще обслужи в стационара или при които ще отиде в домовете им по причини от разно-роден характер (биологични, социални или

психични), имат в различна степен изразе-на зависимост във взаимоотношенията си с хората. И именно тя – медицинската сестра, със своите знания, умения и подпомагащо поведение трябва да успее да подпомогне и мотивира пациентите да променят поведе-нието си в максимално благоприятна посока, доколкото това е възможно.

Несъмнено правилното осъществяване на грижите за пациентите в един хоспис до голяма степен зависи от медицинските се-стри, работещи в него. От една страна, за тези сестри е необходим висок образовате-лен ценз и достатъчно практически опит, а от друга страна, от решаващо значение е медицинският персонал да притежава бла-городни човешки качества [18], като себе-отдаване, алтруизъм, търпение, комуника-тивност, нагласа за работа с болни хора и редица други качества. Като професионално значими за работещите в здравната сфера се считат добре развитите комуникативни и емоционални качества [10].

Като се има предвид, че лечебното за-ведение хоспис е една сравнително нова концепция за България, обясними са за-трудненията, които могат да се срещнат при подбора на добър медицински персонал. Хосписът е предимно сестринска дейност. В никоя друга област на здравеопазването професионализмът на медицинската сестра не е толкова очевиден и автономността на сестрата не е толкова голяма [20].

Доскоро, работата в хосписите не беше предпочитана от медицинските сестри, най-вече поради следните обстоятелства:

денонощното функциониране на хос-писите;

специфичните и тежки грижи, които изискват терминално болните;

по-ниското и непостоянно заплащане.През последните пет години се забеляз-

ва промяна в тези нагласи за работа. Най-ве-роятно напредването на здравната реформа и промените в икономическата обстановка в страната и в света доведоха до необходи-мостта много медицински кадри да работят на повече от едно работно място.

Променена е и мотивацията за работа в хоспис. Мотивацията може да се опреде-ли като състояние на ума, като схващане на лицето по отношение на дадена цел, което

42 ЛИЧНОСТНО-ПРОФЕСИОНАЛЕН ПОДБОР И ПРИГОДНОСТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ...

му придава енергия да действа, като процес на активиране на човешкото поведение [13]. Проучвания сочат, че в България водещо място заемат финансовите и хуманните мо-тиви за работа в хоспис. Причината за висо-ката честота на финансовите мотиви у нас се дължи на ниското заплащане на труда в болничните и извънболничните заведения, което принуждава персонала да търси други възможности за допълнителна работа (ос-новно почасова) и на други места освен на основната си месторабота [7].

Сред основните хуманни мотиви както у нас, така и в световен мащаб, водещо място заема т.нар. семеен опит, т.е. наличието на близък, боледувал от рак [2].

Важно е да се отбележи, че в работата на хоспис екипите основно място заемат специалните сестрински грижи, които изис-кват нов квалифициран подход: специализи-рано обучение в медицинските университети по палиативни грижи, квалификационни кур-сове за следдипломно обучение, с оглед по-лучаване на диплом за медицинска сестра с ОКС бакалавър или сертификат за премина-то обучение по палиативни грижи. Необходи-мост е и изучаването на хоспис мениджмън-та в програмата по Управление на здравни грижи [3, 4]. През 2010 г. с промяна в Наред-ба № 34 на МЗ/2008 г. е добавена нова спе-циализация „Специфични грижи за пациенти с онкологични заболявания (за медицински сестри и фелдшери)“ [17], но за получилите специалност медицински сестри няма опре-делено възнаграждение и те не получават такова, въпреки високата си квалификация.

Осъществяването на палиативни грижи налага потребност от нови знания, умения и подходи, които трябва да бъдат включени в актуални учебни програми, за да могат меди-цинските сестри да приложат реални знания и умения в практиката си в хоспис. Всички лекари, сестри и други свързани с тях здрав-ни професионалисти, работещи за пръв път в условията на палиативните грижи, се нуждаят от обучение. Рутинното професионално обуче-ние не ги подготвя адекватно за предлагане на най-добрия стандарт на палиативни грижи [6].

Съгласно „Методичното указание за ус-тройството и дейността на лечебното заведе-ние хоспис“, управлението му е поверено на

управител (директор). Негови са и пълномощи-ята по подбора и наемането на персонал [16].

Управителят има конкретни задължения при подбора и назначаването на персонала в хосписа [15]. Според специалисти в облас-тта на управлението дейността на управите-ля включва някои ключови моменти:

диагностика на ЛЗ – оценка на потреб-ностите от медицински и други специалисти;

източници за запълване на потребно-стите – вътрешно прегрупиране на дейност-ите, търсене на кандидати и др.;

назначаване – влизане в трудови пра-воотношения;

интегриране и развитие – грижа за скъсяване на интеграционния период и „вграждане” на специалиста в колектива.

Подборът на медицинските кадри в хоспи-сите се извършва най-често по документи и/или чрез събеседване с кандидатите. Проце-дурата по набиране на медицински персонал се изразява в следните основни стъпки – пър-воначално управителят на хосписа подготвя длъжностна характеристика за работното мяс-то. Основавайки се на описанието на длъж-ностните задължения и характера на работата, се определя и търсеният профил специалист. Определя се също и каква квалификация е за-дължителна и какви други умения е желателно да притежава кандидатът за работа в хоспис.

Провежда се събеседване с кандидата от управителя на хосписа на базата на раз-мяна на информация.

На кандидата се обясняват: ● Целите на лечебното заведение; ● Видът и спецификата на задължения-

та, както и степента на отговорност; ● Условията на труд на работното място,

работният график и заплащането на труда;Управителят изисква необходимата ин-

формация за кандидата: ● Образование и професионален опит; ● Обща култура и комуникативна ком-

петентност; ● Специални и социални умения и спо-

собности; ● Особености на характера и темпера-

мента на кандидата.Намирането на най-подходящия за

длъжността специалист в повечето случаи не е лесна задача, защото оценките се по-ставят от един човек – управителя, и в пове-

М. Котева и Ив. Стамболова 43

чето случаи са субективни, а грешките оче-видно са неизбежни. Най-често срещаните причини за това са:

● Кандидатът и управителят погрешно разбират въпросите и отговорите на другия;

● Кандидатът е изнервен и притеснен; ● Кандидатът казва това, което смята,

че управителят иска да чуе; ● Управителят си позволява да бъде

повлиян от първите си впечатления или от външно влияние;

● Предубежденията и начинът на ми-слене на управителя могат да се окажат пречка за правилното разбиране и възпри-емане на информацията, дадена от канди-дата.

Субективизмът, който се проявява, може да бъде резултат и от липсата на психоло-гична подготовка на управителя, на предна-мереност или мнителност, на погрешно из-бран инструментариум.

При назначаването на медицински пер-сонал в хосписите в България не се използ-ват психограми за медицински сестри, как-то се прави в редица държави с по-голяма практика. Специфичните изисквания, кои-то медицинската професия предявява към психиката на човека, са обединени в т.нар. психограма – описателна техническа и пси-хофизиологична характеристика на профе-сионалните действия на лицето с иденти-фициране на обективните изисквания, които професията предявява към него – отделни психични функции, способности или свой-ства на личността на работника [14].

За първи път психограма на медицинска сестра е създадена през 1984 г. от група пси-холози и е описана в „Основи на общата и медицинска психология“ [12].

Факт е, че образованието на специали-стите по здравни грижи дълги години беше многократно реформирано, но пък и не мал-ко пренебрегвано. Причините могат да се крият, от една страна, в недостатъчното фи-нансиране на това образование, а от друга – в дълбоко залегналата в обществото фи-лософия на убеждението, че специалистите по здравни грижи (медицинските сестри и др.) са само помощен персонал на лекарите. Необходимо е да се осъзнае, че медицин-ската сестра играе важна роля във веригата на здравното обслужване [19] и трябва да

има образователни и правни компетенции за извършване на своите професионални задължения, а също и необходимата про-фесионална пригодност. Известният клини-цист Щекел още през 1950 г. е писал в своя учебник „Медицинският персонал присъства на двете най-големи тайнства – раждането и смъртта“ [5]. За тази своя привилегия той трябва да бъде подготвен [9].

Проучената литература, нормативните документи, сравнителният анализ на ре-зултатите от социологически проучвания, проведени с управители и с медицинските сестри в някои стационарни хосписи в Со-фия и в страната, както и за грижи в дома, позволиха да се открият известни пропуски и недостатъци в квалификационната дейност на медицинските сестри [8]. „Обучението е важен компонент на хосписните и палиа-тивните грижи. Повечето хосписни центрове предлагат някакъв вид програми за обуче-ние, вариращи от неформални учебни сесии, предоставяни от местните общински сестри и лекари до професионално акредитирани курсове“ [1]. У нас съществуващата система за повишаване квалификацията на медицин-ските кадри в хосписите не се осъществява с тяхното пряко участие в избора и формата, тематичната насоченост, продължителнос-тта и мястото на провеждане на квалифика-ционния процес. След преминаване на да-дено обучение те получават документ, който няма някаква официална стойност, която да ги прави по-конкурентоспособни на пазара на труда.

Открит стои и проблемът със стимулира-нето на медицинските кадри и обвързването на заплащането с равнището на тяхната ква-лификация.

Прави впечатление също, че повече-то медицински сестри са попаднали в тази професия случайно, а случайният избор и липсата на подбор, оценяващ пригодността им, носят в себе си набор от грешки и разо-чарования, които придружават изпълнителя през целия му професионален път и трудно се преодоляват, най-често поради необрати-мия характер на самия избор.

Попадането на голяма част от вече прак-тикуващите медицински сестри в хосписите също е случайно, поради липса на други възможности за реализация. Трябва да се

44 ЛИЧНОСТНО-ПРОФЕСИОНАЛЕН ПОДБОР И ПРИГОДНОСТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ...

отбележи, че много от тях нямат необходи-мата мотивация за работа с терминално бо-лни хора.

В практиката на управлението на хоспи-сите широко е прието разбирането, че ръко-водителят няма специални задължения за авансирането, развитието и подмяната на персонала, за търсене и прилагане на раз-лични методи на оценка, пренасочване и т.н. Всички тези дейности практически остават извън вниманието и компетенциите на упра-вителя на хосписа. Персоналните решения обикновено се вземат интуитивно, без да се разглеждат като етап от една логично по-строена система за работа с персонал.

Вън от вниманието на управителя са и въпросите за ротация и смяна на персона-ла, за атестиране и оценка и т.н. Всичко това може да доведе до обвързване на резулта-тите от труда на медицинските сестри със заплащането им.

За да се преодолеят посочените пропус-ки и недостатъци и за да се постигне някаква промяна, е полезно да се има предвид след-ното:

● Да се формулират в правилника за методичното указание за устройството и дейността на лечебното заведение – точни и ясни критерии и показатели за измерване и оценяване труда на медицинската сестра. Уточняването им да стане с активното учас-тие на медицинската общност.

● Да се преодолее субективизмът при подбора на персонала чрез обогатяване на методите за оценяване на личностно-профе-сионалните качества на служителите.

● Постепенно въвеждане на конкурсна-та система при заемане на длъжността ме-дицинска сестра.

● Периодична оценка (атестиране) на медицинските сестри на основата на утвър-дени държавни стандарти и съвременна ме-тодика. Резултатите от периодичната оценка да се използват за:

а) промяна на заплащането;б) вземане на решение за израстване;в) повишаване квалификацията.Атестацията е един от ключовите еле-

менти в системата на управление. Тя трябва да осигури информация на всяко лице за оч-акванията и точните измерения на неговата работа, която да бъде обсъдена с неговия

началник. Тя трябва да мотивира, да стиму-лира и подпомага личното развитие на всеки служител, което да води до промяна във въз-награждението. Една от важните страни на оценката, свързана с кадровата политика, е да осигури информация за организационни решения относно персонала и да изследва валидността на методите за подбор на чо-вешките ресурси.

Библиография 1. Directory of hospice and palliative care services in the

United Kingdom and Republic of Irland. London, The hospice information Service at St.Christophers,2000, p.122

2. Haberman M.R., B.B.Germino, S.Maliski et al. What makes oncology nursing special? Walking the road together. Oncol nurse forum,1994, 21.

3. http://foz.mu-sofi a.bg/ – учебни планове.4. http://www.mu-varna.bg/BG/ucheben-plan-uzg.5. Stekel W, Boltz OH. Technique of Analytical Psychotherapy.

Liveright Publishing Corporation, 1950.6. Александрова С. Хосписни грижи-мениджмънт и етика,

2005, 85.7. Александрова С. Хосписни и палиативни грижи. Све-

товна практика и опит в България, 2009, 30-40.8. Александрова С. Хосписни и палиативни грижи. Све-

товна практика и опит в България, 2009, 86-89.9. Ачкова М. Приложна психология в медицината и здрав-

ните грижи. Коти, 2001, 142.10. Бойко В. В. Энергия эмоций 2-е издание. Москва, 2004.11. Борисов В., Воденичаров Ц., Юрукова К., Попова С. Со-

циална медицина. 2001, 140.12. Витенко И.С., Пискун В.М., Тылевич И.М., Чередничен-

ко А.Т. Основы общей и медицинской психологии. Киев, 1984.

13. Грънчарова Г. Управление на здравните грижи., 2011, 173

14. Дмитриева М.А. Крылов А.А., Нафтельев А.И. Психоло-гия труда и инженерная психология, 2005.

15. Закон за лечебните заведения, чл. 28, ал. 2 и 3.16. Методично указание за устройството и дейността на

лечебното заведение Хоспис.17. Наредба № 34 за придобиване на специалност в сис-

темата на здравеопазването. Издадена от министъра на здравеопазването, Обн. ДВ, бр. 7 от 23.01.2007 г., в сила от 1.01.2007.

18. Червенкова Д., Нишева В. Професионално значими ка-чества на медицинската сестра. Здравни грижи, бр. 2, 2004.

19. Стратегия за развитие на здравните грижи в Р Бълга-рия 2013-2020 г.

20. Тосева, Н. Палиативните грижи – неотложна потреб-ност. Здравен мениджмънт, 2001, 1(1), 46-48.

21. Юрукова, К. (под ред.). Обществено здраве – Ръковод-ство за специализация на медицински сестри. С., 2001.


Маргарита КотеваКатедра „Здравни грижи”Факултет по обществено здравеМедицински университетул. „Бяло море” № 81527 Софияe-mail: [email protected]

Documents

INFORMATION FOR NURSING STAFFcml.mu-sofia.bg/CML/assets/files/SD-1-2017.pdf · 2020-06-15 · вешкия организъм, манипулативни умения, комуникативни