Embed Size (px)
Citation preview
С Ъ В Е Т З А Е Л Е К Т Р О Н Н И М Е Д И И
Д О К Л А Д
ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО
ВЪРХУ РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРОГРАМИ
НА ДОСТАВЧИЦИ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ
ПО ВРЕМЕ НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ ЗА ИЗБИРАНЕ
НА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ И ОРГАНИ НА МЕСТНА ВЛАСТ
23 септември – 23 октомври 2011 г.
София, ноември 2011 г.
Наблюдението се основава на правомощията на Съвета за електронни медии съгласно Закона за радиото и телевизията /чл. 33, т. 3/ за надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги относно отразяването на изборите на държавни органи и органи на местното самоуправление. При неговото осъществяване регулаторът се придържа към правната рамка, регламентираща общественото и медийното поведение в периода на предизборната кампания, чиито основни норми са: Конституцията на Република България; Изборният кодекс, който определя организацията и реда за провеждане на всички видове избори и така заменя досегашните Закон за избиране на президент и вицепрезидент и Закон за местните избори; Изискванията към принципите на радио-телевизионната дейност и професионалните стандарти в медийните услуги, уредени чрез Закона за радиото и телевизията; Препоръки № R (99) 15 и R (2007) 15 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите-членки относно мерките за медийното отразяване на избирателните кампании и Препоръка № R (97) 20 на Съвета на Европа относно езика на омразата;
Наблюдението цели да установи най-вече съответствието на медийното поведение при отразяване на кампанията с медийното и с изборното законодателство. Същевременно то обхваща спазването на основни професионални стандарти и принципи, изискванията за обективност, равнопоставеност и баланс в цялостната програма на доставчиците на медийни услуги при представянето на политическите претенденти и при отчитане на многообразието на мненията. Изисквания, подчертани и в подписания по инициатива на СЕМ на 09.06.2011 г. Предизборен меморандум за отразяването от доставчиците на медийни услуги на предизборната кампания. Съгласно утвърден от Съвета за електронни медии план усилено са наблюдавани общо 35 програми – 19 телевизионни и 16 радиопрограми. От тях 13 са с национален и 22 с регионален /местен/ обхват.
12 от програмите са на обществените доставчици на медийни услуги БНТ /4 програми/ и БНР /8 програми/. Останалите 23 програми на търговски доставчици на медийни услуги са подбрани според програмния им профил, степен на влияние върху аудиторията, технически възможности за наблюдението им /в регионалните центрове/, както и според кадровия капацитет на дирекция “Мониторинг”.
Експертите в София са наблюдавали 18 програми /с национален и регионален обхват на разпространение/, а в регионалните центрове е извършено наблюдение върху 17 програми.
Освен изброените програми, обхватът на наблюдение включва още 41 програми, мониторирани в отделни периоди от кампанията за ограничени програмни отрязъци. Поради това данните от този мониторинг не са включени в доклада.
Резултатите от наблюдението са изразени в специфични и обобщени данни за наблюдаваните информационни единици /броят на всички форми на предизборна агитация/ и политическото представителство /броят участия на всеки политически субект в различните форми на политическа агитация/. На тази основа е извършен анализ на кампанията, включващ и изборния ден, 23 октомври.
Статистическите данни, констатациите и изводите отразяват информационните единици, които са обхванати от наблюдението.
ОБЩЕСТВЕНИ ДОСТАВЧИЦИ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ:
Изборният кодекс /Глава осма/ съдържа изисквания към отразяването на предизборната кампания в електронните медии. В частност изборният закон регламентира точно ефирното време и начина на отразяването на кампанията за националните обществени доставчици – Българското национално радио и Българската национална телевизия /включително и за регионалните радио- и телевизионни центрове/ и определя строго допустимите медийни програмни елементи на предизборна кампания /обръщения, клипове, хроники, диспути и други форми/ в програмите на БНТ и БНР.
Съответствието на тези законови изисквания са разписаните в Споразумение за реда и условията за отразяване в програмите на Българското национално радио на предизборната кампания за изборите за общински съветници и кметове и за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и Споразумение между Българската национална телевизия и упълномощени представители от 20.09.2011 г..конкретно договорени с подписалите се политически партии, коалиции, инициативни комитети и др. политически субекти телевизионни и радиоформи. Част от тях се придържат към определените от Изборния кодекс наименования (встъпителни и заключителни клипове и обръщения, агитационни клипове, предизборни хроники, диспути, други форми - интервюта, визитки), а други (репортажи, тематични дискусии) се предлагат допълнително. Заложената в законодателството възмездност на всички форми на предизборна агитация предопределя до голяма степен комерсиалния фактор при договарянето им дори и за обществените оператори. Ето защо за самите доставчици в тази кампания е трудно постижимо да следват прецизен баланс както между самите форми, така и в представителството /чрез тях/ на политическите субекти- участници в кампанията.
Обхванатите от наблюдението информационни единици предоставят данни за 10 програми на обществените доставчици:
бнт 1 бнт пирин бнт север бнт пл овдив хоризонт радио
пл овдив
радио
ст .загора
радио видин радио
бл агоевград
радио шумен
Графиката не съдържа данни за още две наблюдавани програми на БНР – “Христо Ботев” и “Радио София”, тъй като предизборната тематика в тях присъства символично и е от общ характер, без да са използвани формите на политическа агитация.
Спектърът на формите за медийно отразяване на предизборната кампания е
използван сравнително пълноценно от обществените доставчици НО предимно в традиционната му част: клипове, хроники, дебати /диспути/, встъпителни заключителни обръщения /които са безплатни/ и индивидуални участия /интервюта/.
БНТ - форми /”БНТ 1” + регионални програми */ * наблюдавани “БНТ-Пирин”, “БНТ-Север”, “БНТ-Пловдив” клипове 394 хроники 309 диспути 11 обръщения /встъпителни и заключителни/
20
интервюта 10 дискусии 9 Общо инф. единици 753
0
50
100
150
200
250
300
350
400
клипове
хроники
диспути
обръщения
интервюта
дискусии
БНР – форми /”Хоризонт” + регионални програми*/
* наблюдавани: “Радио Пловдив”, “Радио Стара Загора”, “Радио Видин”, “ Радио Благоевград”, “Радио Шумен” Клипове 1045 Хроники 411 Диспути 24 Тем. дискусии 9 Интервюта 78 Обръщения 14 Визитки 36 Репортажи 28 Съобщения 85 Инф.единици
1730
0
200
400
600
800
1000
1200
клипове
хроники
диспути
обръщения
интервюта
тем.дискусии
визитки
репортажи
съобщения
Заслужава внимание наблюдението върху присъствието на политическата реклама в “чист” вид /клипове/ в програмите на обществените доставчици. Предпочитанията са към програмите на националния обществен радиооператор /особено в кампанията за местни избори/, а не толкова към предложеното ефирно време от БНТ. Същевременно екранът на “БНТ 1” /с 292 рекламни клипа за двете кампании/ е по-привлекателен от програмите на регионалните центрове на националния телевизионен оператор. Картината е: БНР БНТ
ДРУГИ ИНФ. ЕДИНИЦИ
ПОЛИТ. РЕКЛАМАДРУГИ ИНФ. ЕДИНИЦИ ПОЛИТ. РЕКЛАМА
Цялостният преглед на резултатите от наблюдението позволява обобщение за
всички включени в двете кампании форми в програмите на обществените оператори:
клипове хроники диспути дискусии интервюта обръщения визитки репортажи съобщения 1439 720 35 18 88 34 36 28 85 ОБЩО: 2 483 ИНФОРМАЦИОННИ ЕДИНИЦИ
1439
53 34
14
9
720
88
0 500 1000 1500 2000 2500 3000
клипове хроники диспути и дискусии интервюта обръщения други инф. Форми
Разпределение на информационни единици по кампании:
0
50
100
150
200
250
300
350
400
450
бнт 1 хоризонт
президентски
местни
Въпрос на пиар стратегия е включването и динамиката на политическите сили в
програмите на операторите в различните стадии на кампанията. Свободата на търговското договаряне /макар и в регламентирани рамки/ и
развитието на самата кампания създават известен временен дисбаланс /при водещите политически субекти/ във втората и третата фаза:
“БНТ 1” по фази на кампанията /десетдневки/
23.09-02.10 03.10-12.10 13.10-21.10
бсп
герб
рзс
м.кунева
сдс
дпс
БНР- “Хоризонт” – по десетдневки
23.09-02.10 03.10-12.10 13.10-21.10
бсп
герб
рзс
м.кунева
сдс
дпс
Наблюдението установява, че в програмите си националните обществени доставчици представят като цяло немалък брой политически субекти, включително непарламентарно представени сили, местни коалиции, сдружения и граждански формирования възможно балансираност на участващите дори при различните им финансови възможности и заявени предпочитания от щабовете им:
“Хоризонт” – политическо представителство – президентска кампания
ХОРИЗОНТ
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
БНР – политическо представителство /”Хоризонт” + регионални програми/ - двете
кампании
атака бсп бсдп бнрп вмро-бнд герб дсб
дпс енп за хората ндсв одс осд рзс
сдс ск ал. Петров бдо д.куцаров кунева коалиции и др.
“БНТ 1” – политическо представителство – президентска кампания
БНТ 1
СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
БНТ – политическо представителство / „БНТ 1” + регионални програми/ - двете кампании
атака бсп вмро-бнд герб дсб дпс енпза хората ндсв одс рзс сдс ск ал. Петровд.куцаров кунева вмро-ние варна утре коалиции и др.
Избори за президент – национални обществени операториБНТ 1 Хоризонт общо
Ал.Петров - ИК 27 60 87
Атака 38 22 60
БСП 65 136 201
ВМРО-БНД 14 33 47
ГЕРБ 36 44 80
Д.Куцаров 18 7 25
За хората 16 27 43
М.Кунева 15 37 52
НФСБ 3 1 4
РЗС 48 42 90
Св.Витков - 1 1
СДС 31 5 36
БДО 1 1 2
БЗНС 3 - 3
ЕНП 15 14 29
Н.Василев - - -
В.Йосифов - - -
НДЕ - 1 1
Избори за президент – БНТ1 и Хоризонт18 кандидати- 16 участници в медийна кампания
ТЪРГОВСКИ ДОСТАВЧИЦИ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ
В Изборния кодекс участието на програми на търговски доставчици на медийни услуги е формулирано така:
“ Електронните медии, с изключение на БНТ и БНР и техните регионални центрове, могат да предоставят време за отразяване на предизборната кампания на партиите, коалиците от партии и инициативните комитети, регистрирани кандидати, при едни и същи условия и цени”.
Това неограничено поле за разполагане на агитацията в програмите предполага съчетаване на бизнес интересите с прояви на журналистическа независимост /от неутралност до отчетлива позиция/ по време на самата кампания, както и конкуренция между отделните програми.
Наблюдението, осъществено в централния офис на СЕМ, включва програми на търговски доставчици с национален, с регионален и с местен обхват на разпространение и е за 9892 информационни единици. В регионалните центрове са отчетени 8059 информационни единици.
Формите, в които протича предизборната агитация повтарят рамката на предписанията за обществените доставчици – преобладават отново клиповете, хрониките, има и диспути /дебати/, интервюта. Това се вижда най-вече в телевизионните програми, а логично в радиопрограмите на търговските доставчици се добавят репортажите, кореспонденциите, съобщенията: Тв графиките групират тв програми за прегледност/ “bTV”
клипове хроники диспути интервюта новини Общо инф. единици 144 19 5 27 52 247 “НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ”
клипове хроники диспути интервюта визитки дискусии Общо инф. единици
201 10 4 19 4 1 239
“ТВ 7”
клипове хроники диспути интервюта визитки дискусии новини Общо инф. единици
164 101 17 42 13 11 30 378
0
50
100
150
200
250
bTV нтв тв 7
клипове хроники диспути интервюта новини визитки дискусии пресконференции митинги и концерти съобщения
“ЕВРОПА” ТВ
клипове хроники диспути интервюта визитки дискусии новини Общо инф. единици
358 320 0 104 0 0 202 984
“КАНАЛ 3”
клипове хроники диспути интервюта визитки дискусии новини пресконференции митинги Общо инф.
единици
65 73 1 8 0 0 0 17 38 202
“ЕВРОКОМ”
клипове хроники диспути интервюта визитки дискусии Общо инф. единици
87 4 0 3 0 0 94
0
50
100
150
200
250
300
350
400
европа канал 3 евроком
клипове хроники диспути интервюта новини визитки дискусии пресконференции митинги и концерти съобщения
радио-програми “ДАРИК РАДИО”
клипове Хроники/новини диспути интервюта кореспонденции репортажи Общо инф. единици
637 572 5 55 16 214 1499 “ФОКУС-СОФИЯ”
клипове хроники диспути интервюта визитки репортажи Общо инф. единици
812 1300 0 171 0 65 2348
0
200
400
600
800
1000
1200
1400
дарик фокус
клипове хроники диспути интервюта репортажи новини кореспонденции
“ФОКУС-ПИРИН”
клипове хроники диспути интервюта визитки репортажи Общо инф. единици
930 593 0 142 0 65 1665/*от които 1603 за
местни
0
200
400
600
800
1000
1200
1400
фокус пирин фокус софия
клипове хроники диспути интервюта репортажи новини кореспонденции
Любопитна е цифровата статистика за наблюдаваните форми: т. н. “големи”
оператори / „БТВ”, “Нова телевизия”/ не постигат в телевизионните си програми обема на информационните единици на по “малките” / “Европа”, “ПТ Тракия”/ и са далеч от количествените показатели на доставчиците на радиопрограми /“Дарик”, “Фокус”, “Радио К 2”/
0
500
1000
1500
2000
2500
СКАТ
РАДИО
ФОКУС
СФ
ДАРИК
РАДИО
РАДИО
К 2
ЕВРОПА
ТВ ТВ
7 НБТ
БИ
ТИ
ВИ
НОВА
ТВ
КАНАЛ
3
ЕК
НКТ
В 11-те регионални търговски програми извън София наблюдението е обхванало
общо 8059 информационни единици. Най-силно присъствие кампанията има в трите наблюдавани програми в Бургас /2866 инф. ед./, а най-слабо – в двете във Видин /220 инф. ед./.
Докато при обществените доставчици самите изисквания в закона ограничават свободата на журналистическия подход и намеса в договореностите за отразяване, при търговските това би могло да е различно, но не е, както е видно от съотношението на клиповете и хрониките към другите форми: съотношение към други форми тв
0
500
1000
1500
2000
2500
3000
3500
обществени тв търговски тв
клипове и хроники
други форми
радио
0
500
1000
1500
2000
2500
3000
3500
4000
4500
5000
обществени радиа търговски радиа
клипове и хроники
други форми
Още в предварителното планиране на отразяването на предизборната кампания в програмите на търговските оператори предпочитани са формите със заплащане и това е важен фактор за въздействие върху програмирането.
Съотношението политическа реклама - други форми, независимо от количеството /в абсолютни числа/ е :
“НТВ” “БТВ” “ТВ 7”
“Европа” “Канал 3” “Евроком”
“Скат” “ПТ Тракия” “Дартс” ТВ
“Фокус” Сф “Дарик” “Радио К 2”
клипове
Други форми
Обобщените данни за присъствието на различните форми на политическа агитация подкрепят този извод:
Разпределение по форми в телевизионни програми на търговските доставчици:
3162
115
735
1253
65
2085
0 1000 2000 3000 4000 5000 6000 7000 8000клипове хроники диспути и дискусии
интервюта и визитки съабщения други форми/директни
Разпределение по форми в радио-програми на търговските доставчици:
2908
41
514
572
295
208
2036
0 1000 2000 3000 4000 5000 6000 7000клипове хроники диспути и дискусии интервюта и визитки
новини репортажи други/събития
По принцип към програмите на търговските доставчиците няма предявено
изискване за равнопоставеност по политическо представителство на субектите. При разполагането на различните предизборни материали действа финансовата договореност и политическата “ориентация”.
Съответно и картината на политическото представителство в различните програми е твърде разнообразна. Участието само на 18 кандидат-президентски двойки в надпреварата при изключително голям брой местни формирования, подкрепени от различни конфигурации на политическите сили, самостоятелни независими местни кандидати и широк спектър от коалиции, дава предимство в разнообразието за регионалните и местни програми /вкл. и тези за област София/.
“bTV” - политическо представителство – президентска кампания
bTV
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
“bTV” - политическо представителство – двете кампании
0
10
20
30
40
50
60
атака бсп вмро-бнд герб дпс за хората ндсв одс рзс сдс ск ал. Петров д.куцаров кунева други
“Нова телевизия” - политическо представителство – президентска кампания
НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
“Нова телевизия” - политическо представителство – двете кампании
0
10
20
30
40
50
60
атака бсп вмро-бнд герб дпс за хората ндсв одс
рзс сдс ск ал. Петров д.куцаров кунева други
“ТВ 7” – политическо представителство – президентска кампания
TV 7
“ТВ 7” – политическо представителство – двете кампании
0
20
40
60
80
100
120
атака бсп бсдп бнрп вмро-бнд герб дсб дпс енп за хората ндсв одс
осд рзс сдс ск ал. Петров бдо д.куцаров кунева вмро-ние други
ТВ “Европа” – политическо представителство – президентска кампания
Тв ЕВРОПА
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
ТВ “Европа” – политическо представителство – двете кампании
0
100
200
300
400
500
600
атака бсп бсдп бнрп вмро-бнд герб дсб дпс
енп за хората ндсв одс осд рзс сдс ск
ал. Петров бдо д.куцаров кунева вмро-ние други
“Канал 3” – политическо представителство – президентска кампания
КАНАЛ 3
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
Канал 3 – политическо представителство – двете кампании
0
10
20
30
40
50
60
70
ал.петров атака бсп вмробнд герб дпс дсб кунева ндсв рзс сдс други
“Евроком Царевец” и “НКТ Евроком”-политическо представителство
0
10
20
30
40
50
60
ЕК-Царевец ЕК-нац.
атака бсп бсд бнрп вмро-бнд герб дсб дпс
енп за хората ндсв одс осд рзс сдс ск
ал. Петров бдо д.куцаров кунева вмро-ние други новото време дв. Царевец
“Нова българска телевизия” – политическо представителство - президентска кампания
NBT
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
“Пловдивска ТВ Тракия” – политическо представителство
0
50
100
150
200
250
300
атака бсп бсдп бнрп вмро-бнд герб дсб
дпс енп за хората ндсв одс осд рзс
сдс ск ал. Петров бдо д.куцаров кунева вмро-ние
други гм мод.ПД зелена партия кауза ПД пк Тракия съюз за ПД
“Телевизия Видин” – политическо представителство
0
5
10
15
20
25
30
35
40
45
50
бсп/зс герб алт.ВД об.ВД преобр. ВД рзс други
“Канал 0” – Бургас – политическо представителство
0
10
20
30
40
50
60
70
80
90
атака бдо бсп бсд вакл.стойновски вмро бнд герб за хората нфсб осд рзс сеп сдс
“Дартс” ТВ – Благоевград – политическо представителство
0
5
10
15
20
25
30
35
40
45
атака бсп бсд вмро-ние вмро бнд герб деи екип к Кюстендил рзс сдс други
Това разнообразие е нарушено при телевизия “СКАТ”, която е с особен формат – създател на партия / „Национален фронт за спасение на България – партия на телевизия СКАТ“ /. В резултат на тази конвергенция между политическа и медийна територия в предизборното пространство се наблюдават потискащи като количество и еднотонност политически представителства : “СКАТ” -политическо представителство – президентска кампания * идентична е картината в програмата –близнак “СКАТ +”
СКАТ
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
“СКАТ” -политическо представителство – двете кампании
0
500
1000
1500
2000
2500
атака бсп бсдп бнрп вмро-бнд герб дсб дпс енп
за хората ндсв одс осд рзс сдс ск ал. Петров бдо
д.куцаров кунева вмро-ние други нфсб
Избори за президент – търговски доставчици- тв програми
bTV НТВ TV 7 ЕВРОПА СКАТ КАНАЛ 3 NBT Общо в тв програми
/инф.единици/
Ал.Петров -ИК
2 2 - - - 3 9 16
Атака 2 4 2 2 - 2 - 12
БСП 44 37 61 6 - 26 31 205
ВМРО-БНД 1 4 20 31 - 2 - 58
ГЕРБ 9 18 33 113 - 18 - 191
Д.Куцаров 5 2 18 39 6 4 7 81
За хората 1 - - - - - 1 2
М.Кунева 11 17 - - - 2 1 31
НФСБ 1 - - - 993 - - 994
РЗС 27 32 - - - 53 - 112
Св.Витков 1 2 - - - - 1 4
СДС 2 - - - - 3 2 7
БДО - - - - - - 1 1
БЗНС - - - - - - - 0
ЕНП - - 19 3 - - 2 24
Н.Василев - - - - - 1 2 3
В.Йосифов - - - - - - 2 2
НДЕ - - - - - - - 0
Избори за президент – тв програми на търговски оператори18 кандидати- 16 участници в медийна кампания
Предизборната агитация в радиопрограмите е по-широкоспектърна откъм
политическо присъствие /вкл. и количествено/ с известно предимство за “малките” партии, коалиции и независими /издигнати от инициативни комитети/ кандидати. /Например “Радио Фокус” Сф и “Радио Фокус Пирин” изпреварват националния търговски доставчик “Дарик Радио” по предпочитания на основните опоненти–сили за местни избори. “Дарик” включва повече президентски кандидатури, а “Радио К 2” –местен обхват - е силно предпочетена територия за един от участниците в столичната надпревара/ “Дарик” – политическо представителство – президентска кампания
ДАРИК РАДИО
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
“Дарик” – политическо представителство – двете кампании
0
100
200
300
400
ал.петров атака бсп вмробнд герб кунева ндсв одс рзс ск сдс дру ги
“Радио Фокус” /верига/ – политическо представителство – президентска кампания
ФОКУС-радиоверига
С СЕМ-МОНИТОРИНГ&ИТ
“Радио Фокус” - София - политическо представителство – двете кампании
0
200
400
600
800
атака бсп бсд вмробнд вмроние герб дпс енп нфсб ндсв дру ги
Избори за президент- радио-програми на търговски операториДАРИК ФОКУС радиоверига общо
Ал.Петров - ИК 99 - 99
Атака 120 - 120
БСП 203 338 541
ВМРО-БНД 22 - 22
ГЕРБ 171 433 604
Д.Куцаров - 1 1
За хората - 14 14
М.Кунева 48 - 48
НФСБ - 41 41
РЗС 133 - 133
Св.Витков - - -
СДС 53 - 53
БДО - - -
БЗНС - - -
ЕНП - 2 2
Н.Василев - - -
В.Йосифов - - -
НДЕ - - -
Избори за президент – радио- програми на търговскиоператори
18 кандидати- 12 участници в медийна кампания
Избори за президент-представяне на политическите субектив програмите на търговските оператори/общо радио- и тв/
АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО
В състезание за доверието на избирателите чрез медиите са могли да участват 78 политически субекти. На практика в наблюдаваните програми са го направили далеч не всички и не в еднаква степен.
Това би могло да е критерий за оценка равностойно ли е било медийното отношение към един или друг кандидат, ако не се отчита, че според изборното законодателство достъпът до медиите е платен. Кой, как и колко пъти да участва в кампанията се определя не само от медийната политика и от редакционното планиране, а и от бюджета на кандидатите. Заложеното в закона купуване на ефирно време е предпоставка достъпът до медиите да е неравностоен и е сред мотивите за избора на щабовете им коя и каква медия да използват за предизборните си послания.
Самите радио- и телевизионни програми също встъпват в кампанията от различни позиции.
Изборните правила са по-строги към обществените доставчици на медийни услуги, от които, според други правила – медийните, се очаква най-много и най-разнообразна значима информация за всички, както и в най-висока степен обективност, равнопоставеност и баланс при представянето на политическите претенденти. Обаче при предварително регламентирани законово вид и времетраене на формите за агитация и задължението всичко да се заплаща, практически съдържанието на
предизборните елементи в тези програми е предопределено, а балансът – трудно постижим.
Обществените радио- и телевизионни програми се отнасят отговорно към законовите изисквания и затова кампанията в тях не носи изненада – преобладаващите форми са клипове и хроники. Толкова и такива, каквито ги иска този, който е платил. В такава кампания не на медийни образи, а на финанси оценката за степента на многообразие на мненията /оценка, важна за обществените оператори/ е трудна и е основана единствено на излъчените полемики. А те са необичайно малко. Диспутите /дебатите/ не се оказват предпочетена форма от обществените оператори, а именно те биха могли /както в предходни кампании/ да са водещи в организацията им. /Например за цялото времетраене на сегашната кампания са установени излъчвания на 6 дебата по “ БНТ 1” и 7 по “ Хоризонт”/.
В редица случаи претендентите в последния момент се отказват от заявеното си участие, недоволни от състава на опонентите си и обявените диспути се оказват единично интервю. Така остава констатацията, че медията поне е положила усилия да осигури различни гледни точки.
Предложенията на самите медии за обогатяване на тази иначе постна палитра явно са останали неоценени от страна на подписалите Споразуменията политически сили. /Така например БНТ не излъчва нито един път предвидената си рубрика “ Тук живея”, а БНР не успява докрай с тематичните дискусии, обявени надлежно предварително/.
Остава въпросът доколко субектите с финансови възможности намират за важни в кампанията си обществените програми.
В националните програми “БНТ 1” и “Хоризонт” логично в центъра на вниманието е президентската кампания. 14 от кандидат-президентските двойки - най-често тези на БСП, РЗС, АТАКА и ГЕРБ - са предпочели за агитация телевизионния екран. 15 – радиото, като ”Хоризонт” е предпочитан канал за двойките, водени от Калфин, Ал. Петров, Плевнелиев и Семов.
Прави впечатление, че кандидатите за президент присъстват слабо в регионалните програми на обществените доставчици. /Например в “ Радио Видин” не се наблюдава нито една информационна единица, а в “ Радио Благоевград” и в “ Радио Пловдив” те са общо 104. Трите телевизионни програми събират едва 9 информационни единици/.
Въпреки че кампанията на кандидатите за местна власт е съсредоточена предимно в регионалните програми, показателен факт е, че двете национални медии, макар и в различен обем, са трибуна за немалък брой различни политически субекти /”БНТ 1” – 37, а “Хоризонт” – 18/.
Като се придържат към подписаните споразумения с политическите сили и не са отчетени каквито и да било възражения от страна на участниците в кампанията, двата обществени доставчика спазват изискванията на изборното законодателство. Не са установени и нарушения на ЗРТ.
За разлика от обществените, търговските доставчици на медийни услуги се радват на осигурена им от законодателя значителна свобода. Те могат да предоставят за политическа агитация която и да е част от своето ефирно време, в каквито и да било форми, с каквото и да било времетраене. При това – с възможност по своя преценка не винаги да го продават, а да осигурят безплатна агитация.
Наблюдението показва, че най-ярък израз на тази свобода е доста по-голямото количество на агитационните материали в сравнение с обществените програми. Това е валидно, както за президентската, така и за кампанията за местна власт, макар че
именно в търговските програми личи най-много спецификата на цялата кампания - ”две в едно”. Има много информация за смесени прояви – президентски кандидати подкрепят местни и обратно.
/Прави впечатление огромната “ ножица” по брой информационни единици между програмата с най-голям обем предизборна агитация /” СКАТ”/ и програми като “ Би Ти Ви” и “ Нова телевизия”. Двете медии с висока степен на обществено влияние и с приблизително равно участие в кампанията отстъпват не само на всички национални телевизионни и радиопрограми с изключение на “ Канал 3” и “ НКТ “ Евроком”, но и на редица регионални медии/.
Видима е тенденцията, за разлика от предишни кампании, изборната тематика да не е съсредоточена в специално предназначени за нея програмни елементи, а да е дифузирана в цялото програмно съдържание. /В много случаи така правят “ големите” телевизионни програми и “ Дарик радио”, но най-характерно това е за “ Канал 3” и за “ Радио К 2”. Тези две медии имат специфичен подход към предизборните прояви като преобладаващо излъчват /директно или на запис/ цели срещи, митинги, концерти и т.н./
Логично политическите сили и кандидати за местни избори имат по-висок интерес към програмите с регионален и местен обхват, а присъствието на президентската кампания в същите тези програми е по-малко.
/Например в програма “ Радио Фокус Пирин” са разположени 1603 информационни единици в кампанията за местни избори срещу 62 – за президентската; “ Канал 0” има излъчени 350 информационни единици в местната кампания и 50 – в президентската; 104/6 е съотношението в “ Евроком Царевец”; 115/5 - в кампаниите при “ Дартс ТВ”/.
Макар и предпочитани пред обществените доставчици на медийни услуги като канал за комуникация в кампанията, програмите на търговските доставчици не се различават съществено от тях по вида на агитационните форми. Преобладават клиповете и информационните жанрове, които по същество дублират хрониките в обществените програми. Отликата е, че редица медии /в най-голяма степен - “Дарик радио”, “ Радио К 2”, “ Нова българска телевизия”, “ СКАТ”/ разполагат съобщения, репортажи, кореспонденции, изявления от предизборни прояви в информационните си емисии.
Делът на дискусионните форми е незначителен. А именно търговските програми биха могли безпроблемно да предоставят време за полемика и сблъсъци на идеи, платформи, визии на политическите кандидати. Именно в тези програми зрителите /слушателите/ – избиратели биха могли неограничено като време и свобода на изява да се запознаят по-обстойно с посланията и излъчването на избираемите, а номинираните в двете кампании да докажат превъзходство или не пред опонентите си. В кампанията обаче, това не се случва. /Изключение прави “ ТВ 7”, която, освен на чистото рекламиране, залага на професионалния капацитет на своите водещи лица-журналисти /Бареков, Кулезич, Сантова, Кошлуков/. Всъщност, това е телевизионна програма, осъществила най-много /28 диспути и дискусии в страната и първият дебат Плевнелиев-Калфин/. Усилия за диалогичност в комуникацията наблюдението отчита и в “ БТВ” / дебатът Плевнелиев-Калфин-Кунева/, както и в “ Радио К 2”. Избягването на директно противостоене на възгледи е характерно за президентската кампания и за столичната кметска и в този смисъл не е вина на медиите, че не представят на аудиторията надпреварата в полемична форма. В същото време обаче и доставчиците, като че ли не я предпочитат – залагат на приходите от клиповете и хрониките, на комфорта от отделните интервюта /” На 4 очи” с Цв. Ризова, “Седмицата” с К. Вълчев./
Категоричният превес на “концентрираните”, малки аудио и аудиовизуални форми за медийна предизборна кампания за сметка на големите /диспути и дискусии/ е показател, че политиците не предпочитат директния сблъсък на идеи и програми и залагат повече на политическата агитация /реклама/. Извън пропиляното по тази причина програмно радио- и телевизионно време и пари, по-видимите и сериозните негативи са за медиите и тяхната публика. Кампанията е лишена от истинското си съдържание, тя придобива хроникьорски облик.
Самите журналисти също не изглежда да проявяват повече интерес към острия, свободен диалог с кандидатите за сметка на агитационните форми. За журналистическа изява остава предимно територията на изборния ден – с традиционните коментари и анализи на социолози, политолози, политици. А на тези избори и с инвазията в студиата на коментатори-непрофесионалисти – от Ивана и Миро до Христо Стоичков и Тити Папазов; от Илиана Раева и Кирил Маричков до Любо Нейков и Кръстю Лафазанов.
Всичко това изглежда приемливо обяснение за оценки на кампанията като равна, вяла, безлична, скучна, лишена от драматургия. Все пак следва да се отбележи, че тя има и своите плюсове. Противно на предварителните очаквания, медиите не позволиха да бъдат арена на компроматни войни, няма го характерния за предишни кампании черен пи ар.
Политическото представителство и в търговските програми е свързано с “пазарния механизъм”. Основните опоненти разполагат сравнително симетрично кампанията си в телевизионните и в радиопрограмите /като в радиото количествено предизборната агитация е повече, вероятно поради липсата на времеви лимити и според тарифите/.
Но разпределението на политическите субекти се определя и от други фактори. Заради широкото участие на много формации в кампанията за местни избори
картината, отразяваща присъствието им в програмите, е далеч по-богата и разноцветна. Особено в регионалните търговски програми трибуна за своите послания намират местни коалиции, повече кандидати на инициативни комитети и граждански сдружения /” Съюз за Пловдив”, Политически клуб “ Тракия”, “ Бъдеще за Симитли”, Демократи за десетия град”, “ Царевец за Велико Търново”, “ Преображение за Видин” и много др./. По същата причина някои телевизионни програми с национален обхват на разпространение, се съсредоточават върху представянето на регионални кандидати. /В “ Европа” и “ Нова българска телевизия” преобладават прояви от Пловдив. А радиопрограмата “ К 2” дава предимство на кандидатите на Либерален алианс в София/.
Някои медии видимо се “профилират” в различни политически оси, твърде възможно поради свързаност в собствеността / „ Нова българска телевизия”, “ Европа”/, за каквото проучване апелира ОССЕ, тъй като то също създава възможен паралакс в електоралното влияние.
За големия диапазон в представянето на участниците в кампанията способства и един своеобразен български феномен - т.н монохромни /в политическо отношение/ програми. Генезисът на този процес - медия да генерира ново политическо формирование и с всичките възможности на медийното си влияние да го утвърждава – е от преди години. В недалечното минало “СКАТ” роди Волен Сидеров и “Атака”, сега тази партия има своя телевизия и нейните зрители не могат да видят нищо от кампанията на други политически субекти. Настоящата кампания има още по-фрапиращ пример. Партията НФСБ е афиширана от екрана като “партията на телевизия “СКАТ”. Политическата агитация по “СКАТ” и “СКАТ+”, с изключение на малък процент споменавания на други субекти в негативен контекст, е изцяло за нейните
кандидати, което изкривява картината на медийното отразяване на кампанията в национален мащаб.
Както националните, така и регионалните медии са използвани в най-голям обем за целите на кампанията от двете приемани и след проведените избори за основни политически сили – ГЕРБ и БСП. Ако оставим настрана НФСБ, безспорно най отразяваната политическа сила е ГЕРБ. А общата картина на разпределението по политически субекти /представителство/ в медиите за цялата страна е:
0 500 1000 1500 2000 2500 3000 3500 4000 4500 5000
бсд
нфсб
вмро-ние
кунева
ал. Петров
ск
сдс
рзс
ндсв
енп
дпс
герб
вмро-бнд
бсп
атака
Цялостното присъствие на радио- и телевизионните програми в кампанията се
вижда графично: радио
0
500
1000
1500
2000
2500
Фокус Сф Фокус Пн Дарик К2 Фокус ВТ Хоризонт Фокус Бс Фокус Пд Р Бд Р Пд Р СтЗ Р Шумен Фокус Вд Р Видин
телевизия
0
500
1000
1500
2000
2500
скат скат+ пд тракия европа бнт1 канал0 тв7 нбт бтв нтв канал3 тв видин дартс ек царевец ек нкт бнт север бнт пд бнт пирин
Анализът на медийното поведение при отразяване на кампанията взема предвид обстоятелството, че още през юни, ръководен от европейските препоръки за отразяване на избори в медиите /то да е честно, балансирано и безпристрастно; със специално внимание към специфични черти в отразяването като разпространението на проучвания на общественото мнение, платената политическа реклама, правото на отговор, деня за размисъл/ и като отчете, че в националното законодателство не са предвидени специализирани изчерпателни изисквания за политическата комуникация по отношение на търговските доставчици на медийни услуги, Съветът за електронни медии инициира подписването на Предизборен меморандум, включващ основните принципи, към които следва да се придържат доставчиците. За съжаление отзоваха се само малцина, а АБРО, обединяващ доставчици с висока степен на влияние, отказа да го приеме с мотива, че Етичният кодекс и саморегулационните мерки правят документа излишен.
Кампанията обаче откроява няколко важни проблема: 1. Политическата реклама През юни на традиционния медиен форум в Албена, макар и неофициално,
Съветът насочи вниманието на доставчиците към факта, че в законодателството липсва легално определение за политическа реклама и това може да доведе до различно тълкуване на изискванията, към които тя следва да се придържа. Отделни форми на предизборната агитация могат да попаднат под дефиницията за търговско съобщение в ЗРТ (чл. 73, ал. 1; чл. 74, ал. 1) и за тях да важат общите изисквания за рекламата, съдържащи се в ЗРТ, включително и предвидените в чл. 89 времеви ограничения.
В първите дни на кампанията, на работна среща с АБРО и с представители на доставчици с висока степен на обществено влияние Съветът изрази официално тези си опасения и срещна противоположната позиция на доставчиците, според която политическата реклама като форма на предизборна агитация не се включва в определението за реклама и за нея не се прилагат предвидените в ЗРТ ограничения.
Представителите на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО направиха предложение да се потърси тълкувателно мнение от Комисията по правни въпроси към Народното събрание и след дискусия страните постигнаха консенсус за изпращане на запитване до Председателя на Комисията по правни въпроси.
Междувременно Съветът за електронни медии се обърна със запитване по въпроса и към одитиращия неговата дейност орган - Сметната палата на Република България, чийто отговор е в подкрепа на позицията на АБРО.
Съветът информира Комисията по правни въпроси за съгласието си да приеме общата позиция, че предизборните клипове не попадат в ограниченията по време, валидни за търговската реклама в ЗРТ, но помоли ако така възприетата позиция се различава от тази на Комисията, да бъде уведомен своевременно.
В очакване на отговора наблюдението върху кампанията отчита: Всички доставчици обозначават агитационните предизборни клипове,
отделяйки ги от другите части на програмата, в съответствие с изискванията за търговската реклама. /Така, може би, индиректно се съгласяват, че тези клипове по същество са реклама/.
Макар и най-предпочитани като форма, клиповете именно в търговски програми с висока степен на влияние като “БТВ” и “Нова телевизия” не са с брой и времетраене, които постоянно да надхвърлят времевите ограничения за реклама, предвидени в ЗРТ.
Не е регистрирано такова нарушение и в програмата с най-много клипове /” Пловдивска телевизия “ Тракия”/, тъй като разположението им е равномерно в цялото програмно време. Единствено в “БНТ 1” търговските съобщения не изпълват предвидения обем, но за сметка на това в някои дни с платените клипове значително се надвишава допустимото общо времетраене за реклама на денонощие, а понякога и на час. /18 октомври- 41 мин.44 сек. на денонощие, от които политическата реклама е 29 мин. 05 сек./; на час: 18 октомври - 20-21 часа рекламата е 9 мин. 59 сек., като само политическата е 7 мин. 54 сек./.
2. Разпознаваемостта на предизборната агитация. Наистина в изборното законодателство за търговските доставчици няма изискване тя и особено платените й форми да имат специално аудио и/или аудиовизуално обозначение, но то е важно за доверието на аудиторията.
Доставчик като “Софмедиа Броадкастинг” /” Радио Фокус” София/ изключително стриктно отделя различните форми от другото съдържание с разделител “Президентски и местни избори 2011”, обозначава реклама, хроники, “бюлетин”, “ студио”. Програмите на “БТВ Медиа Груп” ЕАД и “Нова броудкастинг Груп” отделят клиповете и хрониките. “ТВ Европа” също надлежно обозначава предизборната агитация извън другото съдържание, но понякога прехвърля хрониките в новинарските си емисии, а поради особеностите на програмната си схема ги повтаря нееднократно, при това предимно с обекти за една политическа сила.
Учудващо някои програми се отказаха от практиката от предишни кампании да ориентират зрителите и слушателите си кое е платено и кое не. Когато обаче, съобщения за предстоящи или състояли се прояви на политически субекти /които, по принцип, следва да се причисляват към т.н. хроники/ са включени в информационните емисии и даже са обособени в цели емисии “новини” /две сутрешни и една следобедна
в “Дарик радио”/, те се конституират като информация с особено обществено значение. Слушателят, а и зрителят /защото така е и в “Нова Българска телевизия”, в ТВ “Европа”, понякога в “БТВ”/ получава привилегировано информация за определен политически субект /”Нова българска телевизия” - БСП, “Европа” - Герб/ и няма възможност да разпознае платеното от другото съдържание – тоест кога е агитиран и кога просто информиран.
Проблемът с разпознаваемостта на платената агитация е посочен и в междинния доклад на ОССЕ като известно противоречие с добрите европейски практики в медийното отразяване на предизборната кампания.
3. По съответствието с медийното и изборното законодателство Няма нарушения на Закона за радиото и телевизията, свързани с редакционното
съдържание. Наблюдението установява нарушения на ЗРТ /чл. 13, ал. 3/ от страна на четирима доставчици, които не предоставят поискана от СЕМ информация за дейността им /програмни схеми с отбелязано разположение на предизборната агитация/.
Наблюдението регистрира данни за несъответствия с изборното законодателство:
В началния период на кампанията доставчикът “СКАТ” ООД излъчва агитационни материали, придружени със задължителното според закона послание “Купуването и продаването на гласове е престъпление”, но го допълва с фразата “...както и ограбването и турцизирането на България”. Изпълнявайки законовото си задължение, СЕМ сигнализира ЦИК и с нейно решение излъчването на материали в този вид е преустановено.
В деня за размисъл, 22 октомври: Програма “bTV Action” повтаря предаването “24/7”, излъчено на 15 октомври. В
студийния разговор в изказванията на водещия и гостуващите се съдържат елементи на предизборна агитация, които биха могли да повлияят върху нагласата на избирателите.
В програма “АЛФА ТВ” на ПП “Атака” са включени повторения на: 1/ митинг на “Атака” по повод събитията в Катуница с присъствието и участието на В. Сидеров и П. Шопов и симпатизанти със съответните предизборни агитационни материали за кандидат-президентската двойка; 2/ предизборна проява на Н. Пехливанов, кандидат за кмет на София на ПП “Атака” – обиколка в ромски квартали - обозначена с шапка “Избори 2011”.
В програма “СКАТ” на доставчика на медийни услуги “СКАТ” ООД е излъчено “на живо” предаването “Телевизионен форум” с водещ Стефан Солаков – кандидат за президент в настоящата изборна кампания. Заедно със събеседниците в студиото водещият разисква външно- и вътрешно-политически въпроси, като излага своите виждания по тях, коментира политическите изяви на предишни и настоящи управляващи страната и поднася факти от биографията си. Може да се приеме, че самото присъствие на един от кандидатите в кампанията за избор на президент и вицепрезидент в тв програма с национален обхват на разпространение, както и възможността на същия кандидат да излага платформата си, е форма на предизборна агитация, която е забранена 24 часа преди датата на изборите.
В изборния ден, 23 октомври: В няколко програми многократно се излъчват “музикални класации”: В програма “Дарик Радио България” на доставчика на медийни услуги “Дарик
Радио” АД: “Традиционна неделна музикална класация на Дарик с предпочитана от слушателите мелодия от изброени филми” и “Неделна софийска музикална класация”.
В програма “Радио Фокус” на доставчика на медийни услуги “Софмедиа Броадкастинг” ЕООД: “музикална класация” “Хит парад Есен 2011” и “Класация на най-продаваните книги на антикварния пазар”.
В програма “Нова телевизия” на доставчика на медийни услуги “Нова Броудкастинг Груп” АД е излъчено предаването: “Класацията на нацията” .
В програма “Канал 3” на доставчика на медийни услуги “Елит Медиа България” ООД са цитирани гореописаните “класации” /на “Дарик радио” и на интернет сайтовете “Медиапул” и “Всеки ден”/.
Излъчените класации представят по своеобразен начин (чрез използване на разнообразни форми за внушения и асоциации за определени партии и коалиции - музикални произведения и заглавия на литературни творби) резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите в изборния ден 23.10.2011 г., преди обявяването на края му. Така представените междинни резултати (на практика съотношение между отделните кандидати) биха могли да повлияят върху нагласата на избирателите.
В програма “Канал 3” на “Елит Медиа България” е включено изказване на лидера на БСП С. Станишев с призив за гласуване за кандидатите на партията /поименно/, което представлява предизборна агитация в деня на изборите в нарушение на разпоредбите на Изборния кодекс.
В програмите на доставчици на медийни услуги с голяма степен на обществено влияние, след удължаването от ЦИК на изборния ден, е излъчено изказването на министър-председателя, при директен репортаж за осъществяването на правото му на глас, съдържащо оценка за предварителните изборни резултати, с възможност да повлияе върху електоралните нагласи на продължаващите да гласуват избиратели.
В програма “ТВ 7” на доставчика на медийни услуги “ТВ СЕДЕМ” ЕАД резултатите от изборите са съобщени в 19.56 ч., преди официалното обявяване на края на изборния ден.
Изпълнявайки законовото си задължение, СЕМ препраща установените случаи на ЦИК за преценка по компетентност, която се произнася, че са извършени нарушения на изборното законодателство. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ИЗВОДИ:
� Ограничени от изборното законодателство, обществените оператори са затруднени да постигат достатъчно равнопоставеност и истински плурализъм на гледните точки; да задоволяват в пълна степен с разнообразна информация аудиторията си и по този начин да могат да изпълнят докрай успешно обществената си функция по време на кампанията;
� Търговските оператори не успяват да се възползват достатъчно от потенциалната свобода в програмите им да доминира журналистиката, а не платената агитация. Програми с голямо обществено влияние в тази кампания не достигат силните си позиции и разнообразието на форми от предишни кампании, не защитават достатъчно заявявания от самите тях стремеж да осъществяват предписани в закона функции за обществените доставчици.
� Няма същностни нарушения на ЗРТ, засягащи редакционното съдържание. Съставените на три програми АУАН са за неизпълнение на предвидени в закона задължения към СЕМ. Същевременно регистрираните нарушения на изборното законодателство засилват аргументите за позицията, че етичният медиен кодекс не работи добре, както и че има страни в кампанията, които следва да се регламентират законодателно, а не да се оставят единствено на саморегулацията.
� Медийната кампания би могла да бъде оценена като впечатляваща в количествено отношение. Но посочените в анализа проблеми /най-вече еднообразието на форми, недостигът на полемика, на повече журналистически разработена и поднесена предизборна тематика/ принизяват влиянието и смисъла й, не я определят като значима, освен за така наречения “твърд” партиен електорат. Нейната фундаментална цел – чрез богато, разнообразно и подбрано съдържание да задоволи правото на слушателя и зрителя да направи сам своя информиран избор – не е постигната в достатъчна степен.
� Очевидно належащо е премахването на законови дефицити: ясно дефиниране на същността на политическата реклама, замяна на термина-анахронизъм “агитация”, либерализиране на правилата за обществените медии и известно регламентиране за търговските /поне като изискване да правят разпознаваемо за публиката платеното рекламиране/.Кампанията показва потребността от синхронизиране между медийното и изборното законодателство, а още по-добре - от изработването на ясен и изчерпателен регламент за медийното поведение при отразяване на избори. И мястото на такъв регламент да е в специализиран Закон за медиите. Съветът за електронни медии носи своята обществена отговорност да съдейства чрез надзорната си дейност за законосъобразното отразяване на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги. И няма логика в година за избори оценките за поведението на медиите да се основават на различни от медийния закон правила и практически да са право повече на други, отколкото на медийния регулатор.
© СЕМ – „МОНИТОРИНГ“& „ ИТ“ 2011
