© Allan Pease, 1998 WHY MEN DON'T LISTEN AND WOMEN CAN'T READ MAPS Pease Training International

© Корнелия Стефанова Великова-Дарева, превод © Любомир Бориславов Пенов, художник

София • 1999 Издателска къща СИЕЛА ISBN 954-649-227-2

Съдържание

Въведение 11

Защо написването на тази книга бе толкова трудно 13

1. Един и същи вид, различни светове 15 Някои неща са напълно очевидни 17 Различна трудова специализация 18 Въпросът за „стереотипа" 19 Дали всичко това не е заговор на мъжете 21 Какво е нашето (на авторите) мнение 22 Въпросът „природа или възпитание" 23 Вашият човешки пътеводител 25 Как сме станали такива, каквито сме 26 Не сме очаквали нещата да се развият така 28 Защо мама и татко не могат да помогнат 29 Човекът е само още едно от многото животни 29

2. Та то е очевидно 33 Жените като радари 35 Всичко е в очите 36 Дали тя няма очи и на гърба си 37 Защо жените виждат толкова много 39 Загадъчният случай с липсващото масло 39 Мъжете и „бройкането" 41 Да видя, та да повярвам 41 Защо мъжете трябва да шофират нощем 43 Защо жените имат „шесто чувство" 44 Защо мъжете не могат да излъжат жената 46 Целите сме в слух 47 Тя и чува по-добре 48 Жените „четат между редовете" 49 Мъжът „чува" посоката 50 Защо момчетата не чуват, когато им се говори 51 Мъжете не забелязват подробностите 52 Магията на докосването 54 Жените обожават гальовното общуване 55 Защо мъжете са толкова дебелокожи 56 Вкус в името на живота 57 Нещо във въздуха 58 Досиетата X 59 Защо казваме, че мъжете са нечувствителни 60

5

3. Всичко е закодирано в мозъка 61 Защо сме по-умни от останалите животни 63 Как нашият мозък защитава територията ни 65 Успехът се крие в мозъка 66 Какво къде се намира в мозъка 68 Началото на изследванията на мозъка 69 Как се анализира мозъчната дейност 71 Защо мозъчните свръзки при жените са по-добри 72 Защо мъжете могат да правят нещата само „едно по едно" 74 Опитайте теста с четката за зъби 76 Защо сме такива, каквито сме 76 Програмиране на зародиша 77 Тест за определяне ориентацията на мозъка 80 Как да изчислим резултатите от теста 86 Анализ на резултатите от теста 88 Зона на застъпване 89 В заключение 89

4. Говорене и слушане 91 Стратегията на „сините или златните обувки" 93 Защо мъжете не могат да говорят „като хората" 94 Момчетата в училище 98 Защо жените са такива бърборани 99 Защо жените изпитват необходимост да говорят 101 Хормоналната зависимост 102 Жените обичат да говорят 102 Мъжете си говорят мълчаливо наум 104 Неудобството да си говориш наум 105 Жените мислят на глас 105 Неудобството да мислиш на глас 106 Жените говорят, а на мъжете им се струва сякаш ги „прекарват през мелница" 107 Защо двойките се провалят 110 Как говорят мъжете 111 Жените говорят многопистово 112 Какво показват скенерите на мозъка 114 Стратегии за говорене с мъже 114 Защо мъжете си падат по големите думи 115 Жените използват думите като награда 116 Жените говорят завоалирано 117 Мъжете карат направо 119 Какво можем да направим по въпроса 120 Как да мотивираме мъжа за действие 121 Жените говорят емоционално, мъжете буквално 122

6

Как слушат жените 123 Мъжете слушат като сфинксове 124 Как да използваме „хъмкането" 124 Как да накараме мъжа да ни изслуша 125 Гласът на малката ученичка 126

5. Способност за пространствено ориентиране -пътни карти, цели и успоредно паркиране 127

Как една пътна карта едва не доведе до развод 129 Сексистки начин на мислене 130 Ловецът на храна в действие 131 Защо мъжете знаят накъде да вървят 133 Защо момчетата висят по клубовете за електронни игри 134 Мозъчните полукълба на момчето се развиват по различен начин 135 Диана и нейните мебели 136 Тест на умението за пространствено ориентиране 137 Как жените се ориентират за пътя 139 И какво, ако не знаете накъде е север 140 Летящата карта 140 Обърнатата наопаки карта 141 Заключителен тест 142 Как да избегнем караницата 145 Как да се караме, докато шофираме 146 Как да продаваме на жена 146 Мъките на успоредното паркиране 147 Как бяха излъгани жените 149 Способността за пространствено ориентиране и образованието 149 Професии, изискващи умения за пространствено ориентиране 151 Билярд и ядрена физика 153 Компютърната индустрия 155 Математика и счетоводство 155 При еднакво развити умения и способности 156 Момчетата и техните играчки 157 Как се чувстват жените '. 158 Възможно ли е да подобрим уменията си за пространствено ориентиране 159 Няколко полезни стратегии 160 В заключение 161

6. Мисли, поведение, чувства и други съсипващи области 163

Мъжете и жените възприемат света различно 166 Момчетата харесват предмети, момичетата - хора 166 Момчетата се състезават, момичетата си сътрудничат 169 За какво говорим 170

7

Какво искат съвременните мъже и жени 170 Чувството в мозъка 171 Жените ценят отношенията, мъжете - работата 173 Защо мъжете „оправят нещата" 174 Защо мъжете и жените се изоставят едни други 175 Защо мъжете мразят да не са прави 176 Защо мъжете крият чувствата си 178 Защо мъжете се мотаят навън с приятели 178 Защо мъжете мразят съветите 179 Защо мъжете предлагат решения 180 Защо при стрес жените говорят 180 Защо при стрес мъжете млъкват 182 Използването на уменията за пространствено ориентиране при решаване на проблемите 184 Защо мъжете прищракват с дистанционното по каналите 184 Как да накараме момчетата да говорят 185 Когато и двамата са в стрес 186 Пълното изключване 186 Как мъжете отчуждават жените 187 Защо мъжете не умеят да се справят с женските изблици на чувствителност 188 Номерът със сълзите 189 Посещение на ресторант 190 Пазаруването - радост за нея, ужас за него 190 Как да направим на жената искрен комплимент 192

7. Химическият коктейл вътре в нас 193 Как хормоните упражняват своя контрол над нас 197 Химия на влюбването 198 Хормонална химия 200 Защо блондинките са силно плодовити 201 ПМН и сексуалното желание 202 Химията и потиснатото настроение при жената 204 Тестостеронът - божи дар или проклятие 205 Случаят с летящите чинии и чаши 207 Защо мъжете са агресивни 207 Защо мъжете работят толкова много 208 Тестостеронът и способността за пространствено ориентиране 210 Защо жените ненавиждат успоредното паркиране 211 Математика и хормони 212 Как ловуват съвременните мъже 213 Защо мъжете имат „бирени" коремчета, а жените големи дупета 214

8

8. Момчетата ще бъдат момчета... но не винаги 217 Хомосексуалисти, лесбийки и транссексуални хора 219 Хомосексуалността е част от човешката история 221 Генетична предопределеност или избор 222 Защо виним бащите 224 Хомосексуалният Страстен вторник в Сидней 224 Възможно ли е „изборът" да бъде променен 226 Случаят с идентичните хомосексуални близнаци 227 Всичко е закодирано в гените 228 Хомосексуалният ген 229 Хомосексуалността личи по пръстовите отпечатъци 230 Хомосексуално обременени семейства 230 Как да си създадем плъх хомосексуалист 231 Как се получават хомосексуални бебета 233 Как лесбийките стават лесбийки 235 Транссексуалният мозък 236 Наистина ли сме роби на своята биология 237 Защо хомосексуалистите и лесбийките изглеждат вманиачени на тема секс 238 Защо понякога е трудно да познаем кои мъже са хомосексуалисти 239 Защо е още по-трудно да познаем кои жени са лесбийки 240

9. Мъжете, жените и секса 241 Началото 243 Къде е мястото на секса в мозъка 245 Защо мъжете не могат да се владеят 246 Защо жените са верни ....247 Мъжете са газови котлони, жените-електрически фурни 248 Защо се караме за секса 249 Сексуално желание и стрес 251 Колко често го правим 252 Сексът в мозъка 253 Как сексът спомага за по-добро здраве 254 Моногамия и полигамия 255 Защо мъжете са склонни към безразборен секс 255 „Ефектът на петела" 258 Защо мъжете искат жените им да се обличат като курви (но не и пред други хора) 259 Защо мъжете са „всяко чудо за три минути" 260 Номерът с топките 261 Топките също имат мозък 263 Мъжете и тяхното вечно „бройкане" 263 Какво трябва да направят мъжете 265

9

Какво наистина искаме „за дългия път" 266 Защо мъжете искат „само едно нещо" 267 Защо сексът изведнъж секва 269 Какво искат мъжете от секса 270 Какво искат жените от секса 271 Защо мъжете не говорят по време на секс 272 Оргазмът като цел 273 Какво ни възбужда 275 Несправедливостта спрямо мъжете 276 Митът за афродизиаците 277 Мъжете и тяхната порнография 277 Има ли жени-сексуални маниачки 278 На светло или на тъмно 280

10 Брак, любов и романтика 281 Защо жените имат нужда от моногамия 285 Защо мъжете отбягват обвързването 286 Къде е мястото на любовта в мозъка 287 Любовта: защо мъжете се влюбват, а жените разлюбват 289 Защо мъжете не могат да кажат „Обичам те" 289 Как мъжете успяват да разграничат любовта от секса 290 Докато жените правят любов, мъжете правят секс 291 Защо подходящите партньори изглеждат привлекателни 292 Наистина ли противоположностите се привличат 294 физическата противоположност привлича 294 Разковничето е в съотношението ханш - талия 295 Мъжете и романтиката 296 Няколко супервъзпламеняващи съвета за романтично ухажване, предназначени за мъже 297 Защо мъжете спират да докосват и да говорят 300 Защо мъжете опипват, а жените - не 301 Наистина ли пролетта носи любов? 302 Как да мислим секси 302 Как да разпалим отново страстта 303 Как да открием подходящия партньор 303

11. Към едно по-различно бъдеще 307 Какво наистина искат мъжете и жените 309 Възможности за професионална изява 311 Феминизирането на бизнеса 312 Може ли да се говори за политическа коректност 313 Нашата биология не се е променила чак толкова много 314 И накрая 316

10

Въведение

Неделна разходка с кола

В един слънчев неделен следобед Боб и Сю напъхаха трите си подрастващи щерки в колата и цялото

семейство потегли към морския бряг за ленива разходка. Боб шофираше, а Сю седеше до него и току се обръщаше назад, за да се включи в оживения разговор на момичетата. На Боб му се струваше, че и четирите говорят сякаш едновременно, а думите им се сливаха в изморителна и напълно безсмислена звукова лавина. Направо не издържаше повече.

- Не може ли всички да млъкнете за малко, моля! - изрева той.

Настана мъртва тишина. - Защо? - тихичко се обади Сю. - Защото се опитвам да шофирам! - отвърна той отчаян. Жените се спогледаха напълно объркани и смутени.

„Опитва се да шофира ли?" - недоумяваха те. Просто не разбираха каква е връзката между техния

разговор и неговото шофиране. Той пък не можеше да разбере що за разговор е това - говореха сякаш едновременно, понякога на съвършено различни теми и като че изобщо не се слушаха една друга.

Защо просто не могат да помълчат и да го оставят да се съсредоточи върху шофирането? Бърборенето им вече го разсея веднъж и така изпусна отбивката от магистралата.

Основният проблем, залегнал в тази случка, е следният: мъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши едни от други - просто различни. Вече от години този факт е добре известен на учените, антрополозите и социобиолозите. Но също така до болка им е ясно и това, че ако заговорят за него публично в този наш крайно „равноправно" ориентиран свят, обществото по всяка вероятност много бързо ще ги низвергне. Защото нашето общество си е навило на пръста, че мъжете и жените притежават напълно еднакви способности, умения и потенциал - и то точно днес, когато, по ирония на съдбата, науката започва да доказва, че те всъщност са напълно различни.

Но накъде ни води всичко това? Като общество почвата под краката ни е твърде несигурна. И само ако съумеем да осъзнаем разликите между мъжете и жените, най-сетне ще започнем да градим бъдещето си наистина с колективни сили, а не въз основа единствено на индивидуалните ни слабости, както досега. В тази книга се облягаме върху огромния напредък, постигнат напоследък в областта на науката за

12

човешката еволюция, и показваме как извлечените от тези достижения уроци могат да бъдат приложени към взаимоот­ношенията между мъжете и жените. Заключенията, до които стигаме, могат да ви се сторят спорни. Или противоречиви. На моменти дори крайно смущаващи. Но те несъмнено ще помогнат на всички ни да си обясним и наистина да разберем онези странни неща, които стават между мъжете и жените. Да можеше само Боб и Сю да бяха прочели всичко това, преди да потеглят на своята неделна разходка с кола...

Защо написването на тази книга бе толкова трудно

Написването на тази книга ни отне три години и ни струваше над 400 000 км обиколки. По време на предва­рителните проучвания прегледахме купища документи, интервюирахме много специалисти и изнасяхме семинари в Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Тайланд, Хонконг, Малайзия, Англия, Шотландия, Ирландия, Италия, Гърция, Германия, Холандия, Испания, Турция, САЩ, Южна Африка, Ботсуана, Зимбабве, Намибия и Ангола.

Една от най-трудните ни задачи беше да накараме обществените и частните организации да коментират събраните факти. Например по-малко от 1% от всички пилоти в търговската авиация са жени. Но когато се опитахме да обсъдим този факт с отговорни служители на различни авиокомпании, те всички посрещнаха с истински ужас предложението ни да изкажат мнение по въпроса, защото се бояха, че ще бъдат обвинени в антифеминизъм и сексизъм*, тоест „полова пристрастност". Мнозина ни отказваха с категоричното „без коментар", а някои организации дори ни заплашваха със съд, ако името им бъде споменато в книгата. По принцип жените на ръководни постове бяха по-склонни да

*Сексизъм - понятие от съвременната социология, обозначаващо привързаността към теорията за различните умения и способности на двата пола, като се подчертават предимствата, а следователно и по-големите права на мъжете - Б.прев.

13

сътрудничат, въпреки че повечето веднага заемаха отбра­нителна позиция, предполагайки, преди още да са разбрали за какво точно става дума, че проучването ни е опит за атака срещу феминизма. Някои от авторитетните мнения, документирани от нас, получихме от ръководни корпоративни служители и университетски преподаватели „при изключен микрофон", в полутъмни кабинети, зад залостени врати и при изрично поискани и дадени гаранции, че няма да ги цитираме, нито ще споменаваме имената на ръководените от тях организации. Мнозина изказваха две мнения - едното съобразно модерната крайно „равноправно" ориентирана обществена настройка, а другото отразяваше истинските им лични убеждения, но то в никакъв случай не биваше да бъде цитирано.

Сигурно тази наша книга ще ви се стори на моменти предизвикателна, друг път дразнещо смущаваща, но сме убедени, че при всички случаи ще ви бъде крайно интересна. Въпреки че в основата й са залегнали необорими научни доказателства, за написването й съзнателно използвахме и разговори от ежедневието, повсеместно разпространени убеждения и редица истински случки, които понякога звучат смешно, друг път предизвикват направо безумен кикот, като целта ни беше да ви е забавно, докато я четете. Написахме я, защото искаме да помогнем на вас, нашите читатели, да научите някои нови неща за вас самите, а също и за противо­положния пол, така че взаимното ви общуване и съжителство да стане по-пълноценно, да ви носи повече радост и удовлет­ворение.

Тази книга е посветена на всички онези мъже и жени, които в един момент от своя живот са си скубали косите от яд посред нощ и напразно са умолявали партньора си: „Но защо не можеш да разбереш?!" Двойките се провалят и разделят, защото мъжете все още не разбират защо една жена не може да постъпва като мъж, а жените очакват от мъжете си да реагират като тях самите. Тази книга ще ви помогне да разберете не само представителите на противоположния пол, но и самите себе си. А също и да осъзнаете как в резултат на това ново разбиране съвместният ви живот може да стане по-щастлив, по-здравословен и много по-хармоничен.

Барбара и Алън Пийз

14

Първа глава

Един и същи вид, различни светове

Еволюцията на едно великолепно създание

М ъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши едните или другите - просто различни. Вероятно един­

ственото общо нещо между тях е това, че принадлежат към един и същи животински вид. Те живеят в различни светове, според различна ценностна система и съобразно набор от напълно различни правила. Всеки го знае, но наистина малцина, особено сред мъжете, са склонни да го признаят открито. И все пак тази истина съществува неопровержимо. Ето и доказателството. Около 50% от браковете и сериозните безбрачни съжителства в западните страни се разпадат, преди още да могат да бъдат определени като дълготрайни. Мъжете и жените по цял свят - независимо от култура, вероизповедание и цвят на кожата - непрестанно се карат поради различията в мненията, поведението и убежденията си.

Някои неща са напълно очевидни

Когато в заведение или на друго обществено място един мъж тръгне към тоалетната, той го прави поради една-единствена причина. Докато жените използват обществените тоалетни като всекидневни или кабинети за психотерапия. Често се случва жени, влезли там напълно непознати, да излязат като най-добри приятелки, сякаш са се познавали цял живот. И това на никого не прави впечатление. В същото време всеки би изгледал с подозрение мъжа, подвикнал: „Ей, Франк, отивам в тоалетната, идваш ли с мен?"

Мъжете завладяват дистанционното на телевизора и непрекъснато прищракват от канал на канал; жените нямат нищо против да гледат рекламните клипове. Когато са стресирани, мъжете пият или нападат чужди държави; жените се тъпчат с шоколад или нападат магазините.

Жените критикуват мъжете за това, че са нечувствителни и негрижовни, че не ги изслушват, не подхождат към тях с топлота и съпричастие, не разговарят, не показват достатъчно обич, че не са беззаветно предани към връзката, че искат по-скоро да правят секс, а не да се любят и че редовно не затварят капака на тоалетната чиния.

Мъжете критикуват жените за това, че не шофират добре, не умеят да разчитат правилно пътеуказателите, обръщат пътните карти наопаки и нямат усет за посоката, че говорят

17

прекално много и не по същество, че не правят достатъчно често първата стъпка за секс и че редовно затварят капака на тоалетната чиния.

Мъжете сякаш никога не могат да намират нещата си, затова пък компактдисковете им са подредени по строго азбучен ред. Жените винаги могат да открият изчезналата връзка ключове, но не и най-прекия път за там, накъдето са тръгнали. Мъжете си въобразяват, че са най-здравомислещите същества на света. Жените знаят, че това се отнася за тях самите.

Колко мъже са необходими, за да сменят рулото тоалетна хартия?

Неизвестно, защото това никога не е ставало.

Мъжете се удивляват как така жената успява още с влизането си в претъпкана с хора стая веднага да направи подходящ коментар за всеки; жените пък не могат да повярват, че мъжете са чак толкова ненаблюдателни. Мъжете винаги се чудят защо жената не може да види припламващата пред очите й червена лампичка на индикатора за маслото върху контрол­ното табло на колата, а на секундата забелязва мръсния чорап, захвърлен в някой тъмен ъгъл на 50 метра разстояние от нея. Жените са удивени как мъжете съумяват безпроблемно да паркират успоредно и на заден ход колата дори в най-тесните пролуки, като използват само огледалото за обратно виждане, но никога не успяват да налучкат женската G-точка.

Ако жената се загуби по време на шофиране, тя просто спира и моли някой да я упъти. Но за мъжа това е белег за слабост. Часове наред той ще обикаля, и ще обикаля наоколо с колата, като си мърмори фрази от рода на: „Открих по-кратък път за натам", „Вече съм в района" или „Хей, знам я тази бензиностанция!"

Различна трудова специализация Мъжете и жените са еволюирали по различен начин,

защото така е било необходимо за оцеляването на човешкия

18

вид. Мъжете ловували, жените събирали и подреждали дом. Мъжете защитавали, жените отглеждали и възпитавали. В резултат на това и телата, и мозъците им еволюирали по съвършено различен начин.

И както телата им се променяли физически, за да се пригодят по-добре към специфичните им роли в живота, така се променяли и мозъците им. Мъжете израствали по-високи и по-силни от повечето жени, а мозъкът им се развивал така, че да подхожда на предназначението им. Жените били по-скоро доволни от това, че мъжете се трудят някъде по-далеч и не им се мотаят в краката, докато те поддържали огъня в домашното огнище, а мозъците им еволюирали така, че да са в съзвучие с предназначението им в живота.

Следователно в продължение на милиони години мозъчните структури на мъжете и на жените продължавали да се развиват по напълно различен начин. Днес вече знаем, че противоположните полове обработват информацията по различен начин. Мислят по различен начин. Вярват в различни неща. Имат различни възприятия, приоритети и поведенчески навици.

Да твърдиш обратното, означава, съвсем сигурно да се обречеш за цял живот на сърдечна мъка, объркване и разочаро­вание.

Въпросът за „стереотипа" От края на осемдесетте години на нашия век сме свидетели

на истински бум в изследванията на различията между мъжете и жените и на начина, по който действат мъжкият и женският мозък. И все пак едва съвременните уреди за компютърно сканиране на мозъчната дейност ни позволиха да наблюдаваме този процес „на живо". И именно това надзъртане в необятните простори на човешкия мозък ни даде голяма част от отговорите на въпросите относно различията между мъжете и жените. Проучванията, въз основа на които е написана тази книга, бяха направени според доказателства, събрани от редица научни, медицински, психологически и социологически изследвания. И всички те ясно и недвусмислено показват, че нещата не са еднакви при двата пола - тоест, че мъжете и жените са различни. През по-голямата част от XX век тези различия бяха

19

обяснявани с ролята на обществената среда. Тоест, ние сме такива, каквито сме, поради поведенческите навици на нашите „родители и учители", а те на свой ред отразявали общо-възприетото поведение на тяхното житейско обкръжение. Бебетата момиченца били обличани в розово и получавали кукли, за да си играят с тях; бебетата момченца били обличани в синьо и получавали оловни войничета и футболна екипировка. Малките момиченца били прегръщани и галени, а момченцата - катурвани по гръб и наставлявани да не плачат. До съвсем неотдавна всички бяха убедени, че при раждането бебешкият мозък е девствено чист - като училищна дъска, върху която учителите и възпитателите могат да напишат собствените си избрани правила и предпочитания. Но биологичните доказа­телства, с които разполагаме понастоящем, дават малко по-различно обяснение защо мислим така, както мислим. Те доказват убедително, че наборът от хормони в организма и ориентацията на мозъчните връзки предопределят нашите постъпки, предпочитания и поведение. Това означава, че ако м о м ч е т а и м о м и ч е т а растат на самотен остров, без организирано общество или родители, които да ги направляват, момичетата все така ще се гушкат и галят, ще завързват приятелства и ще си играят на кукли, а момчетата ще се състезават помежду си умствено и физически и ще формират групи със строго съблюдавана йерархия.

Ориентацията на човешкия мозък, която става още в утробата, и

ефектът от наличните в организма хормони предопределят начина ни

на мислене и нашето поведение.

Както ще видите и по-нататък, специфичното ориен­тиране на нашия мозък и действието на хормоните в организма ни са двата фактора, които още преди да сме се родили, вече ни диктуват как да мислим и действаме. Нашите инстинкти -които всъщност не са нищо друго, освен собствените ни гени -предопределят реакциите ни при определени обстоятелства.

Дали всичко това не е заговор на мъжете От шестдесетте години насам различни, войнствено

настроени, феминистки организации се опитват да ни убедят, че трябва да се отречем от биологичното ни наследство. Те претендират, че правителствата, управите на различните вероизповедания и образователните системи са се съюзили в един ни повече, ни по-малко глобален заговор на мъжете, чиято цел е да потиска нещастните жени и да ги държи в подчинено положение. Забременяването на жените също било начин за смазващ контрол над тях.

Разбира се, ако се погледне от историческа гледна точка, нещата изглеждат точно така. Но нека попитаме: ако мъжете и жените наистина са съвършено еднакви същества, както твърдят представителите на тези войнстващи феминистки организации, то как тогава мъжете са успели да постигнат такова тотално доминиране над света? Съвременните изследвания на мозъчната дейност ни дават отговор на редица въпроси. Ние просто не сме еднакви същества. Мъжете и жените трябва да бъдат равни, в смисъл да имат равни права и възможности да разгърнат в пълна степен своя потенциал, но това съвсем не означава, че способностите и уменията, заложени и развити в тях от природата, са напълно еднакви. Напротив, те са коренно различни. Следователно дали мъжете и жените са равни е политически и нравствен въпрос, докато това, дали са еднакви, е въпрос от областта на науката.

Равенството на мъжете и жените е политически и нравствен въпрос;

същностното им различие е научна тема.

Тези, които се опълчват срещу идеята, че нашата биоло­гия до голяма степен предопределя поведението ни, често го правят с най-добри намерения - а именно, за да се противопос­тавят на сексизма. Но объркването при тях идва оттам, че не могат да разграничат понятията равни и еднакви, а това са две съвършено различни неща. Тази книга ще ви покаже какви Доказателства привежда науката, за да потвърди твърдението си, че мъжете и жените са дълбоко и същностно различни -

21

както физически, така и умствено - тоест, че мъж и жена не са едно и също нещо.

Проучихме изследванията, осъществени от водещи учени - палеонтолози, етнолози, психолози, биолози и невролози. Понастоящем разликите в устройството и дейността на мозъка при мъжете и при жените вече са напълно ясни и не могат да бъдат предмет на спекулация, предразсъдъци или дори на основателно съмнение.

Съпоставяйки и преценявайки различията между мъжа и жената, обсъждани в тази книга, някои хора могат да си кажат: „Не, това не се отнася до мен, аз не постъпвам по този начин!" Е, сигурно наистина е така. Но не забравяйте, че тук става дума за средностатистически мъже и жени, тоест говорим за това, как повечето мъже и жени биха постъпили в повечето случаи при определени обстоятелства, как най-често са постъпвали при същите обстоятелства в миналото, а и понастоящем. „Средностатистически" означава, че ако сте в стая, пълна с хора, ще забележите, че мъжете са и по-едри, и по-високи от жените - в действителност средно със 7% по-високи и с 8% по-едри. Най-високият и най-едър човек в стаята може да се окаже жена, но общо погледнато, мъжете са по-едри и по-високи от жените. Ако разгърнете Книгата на рекордите на Гинес, ще видите, че най-високите и едри хора почти винаги са били мъже. Най-високият човек, регистриран в книгата, е Робърт Пешинг - 2,79 м, а най-високият за 1998 г. човек е Алън Чана от Пакистан - 2,31 м. Историческите романи са пълни с типове от рода на Големия Джон и Мъничката Сузи. И това не е израз на сексизъм. Това е факт.

Какво е нашето (на авторите) мнение Вероятно докато четат тази книга, някои хора ще бъдат

обзети от самодоволство и високомерие или пък ще се ядосат. И това е така, защото в по-голяма или в по-малка степен те са станали жертва на различни идеалистични философски поста­новки, твърдящи, че между мъжете и жените няма разлика. Затова нека сега изясним нашата - на авторите - позиция. Написахме тази книга, за да ви помогнем да развиете и подобрите взаимоотношенията си с противоположния пол. Убедени сме, че мъжете и жените трябва да имат равни

22

възможности да следват която и да било кариера във всяко избрано от тях поле за изява, а също и че трябва да бъдат равностойно оценявани и да получават еднакво възнаграждение за едни и същи положени усилия.

Различието не е нещо противоположно на равенството. Равенство означава човек да е свободен да избира и да прави нещата, които иска. А различието се изразява в това, че мъжете и жените може и да не искат да правят едни и същи неща.

Целта ни е да видим обективно взаимоотношенията между мъжа и жената в двойката, да обясним историческото им развитие, включените в тях най-различни значения и предпо­ставки, както и да предложим техники и стратегии за постигане на по-щастлив и удовлетворителен начин на живот. Няма да преливаме от пусто в празно с разни предположения или модни „равноправни" клишета. Ако нещо прилича на патица, кряка като патица, ходи, клатейки се като патица, и има достатъчно очевидни факти, които да доказват, че това е патица - е, в такъв случай, за нас то ще е патица и нищо друго.

А очевидните факти, с които разполагаме в подкрепа на нашето твърдение, са, че двата пола са вътрешно обусловени да действат по различни начини. Но с това съвсем не искаме да кажем, че който и да било от тях е длъжен или би трябвало да се държи по някакъв точно определен начин.

Въпросът „природа или възпитание" Мелиса роди близначета - момиче и момче. Тя пови

Жасмин в розово одеялце, а Адам - в синьо. Роднините донесоха за подарък на Жасмин меки пухкави играчки, а на Адам -детска футболна топка и мъничък екип на футболист. Когато се обръщаха към Жасмин, всички нежно гукаха, говореха гальовно и непрекъснато й повтаряха колко е хубава и сладка, но обикновено само жените я вдигаха и гушкаха. Мъжете насочваха вниманието си предимно към Адам, като му говореха приповдигнато високо, боцкаха го с пръст по коремчето, подхвърляха го и му предричаха бъдеще на футболист.

Позната история. Но тя поставя все пак един важен въпрос: дали поведенето на възрастните е предопределено от човешката ни биология, или е заучено, предавано от поколение на поколение? Дали става дума за природа, или за възпитание?

23

През по-голямата част от XX век психолозите и социоло­зите вярваха, че в повечето случаи нашите постъпки и пред­почитания са заучени от средата, в която живеем и от социал­ното ни обкръжение. И все пак знаем, че възпитанието е нещо заучено - майките осиновителки, независимо дали са човешки същества, или маймуни, обикновено се справят великолепно с обучението на осиновените си деца. От друга страна, учените възразяваха, че биологията, химията и хормоните играят първостепенна роля в този процес. От 1990 г. насам вече имаме убедителни доказателста в подкрепа на това тяхно твърдение, а именно, че хората се раждат с почти изцяло зареден софтуер в мозъка, фактът, че в течение на милиони години мъжете са били предимно ловци, а жените - възпитателки, диктува дори днес човешкото поведение, съждения и приоритети. Едно обширно проучване на Харвардския университет показва, че ние не само се държим по различен начин към бебетата момиченца и бебетата момченца, но при това си служим с различни думи и словесни изрази. На бебетата момиченца нежно нашепваме: „Толкова си сладка", „Ти си едно малко сладурче", „Ти си една мъничка красавица", а когато говорим на бебета момченца обикновено повишаваме глас и казваме: „Ей, юнак!" и „Охо, ама че си силен!".

И все пак не това, че даваме кукли Барби на момиченцата и кукли Супермен на момченцата, формира тяхното поведение; то просто го „отключва". Проучването на Харвардския универ­ситет доказва, че различното държане на възрастните към бебетата момченца и бебетата момиченца само подсилва вече съществуващите различия между тях, заложени в мозъка им още преди раждането. Когато пуснете малко пате в езеро, то веднага започва да плува. Ако надникнете под повърхността на водата, ще видите, че има ветрилообразни ципести крачета. А ако анализирате мозъка на патето, ще откриете, че той е еволюирал със заложен в него „плавателен модул". И това, че патето се е озовало в даден момент в езерото, не е главната причина за неговото поведение.

Многобройни изследвания показват, че ние, хората, сме по-скоро продукт на нашата биология, отколкото жертви на някакви обществени стереотипи. Мъжете и жените са различни, защото ориентацията на мозъка им е различна. Именно това е причината да възприемаме света по различен начин и да имаме различна ценностна система и приоритети. Не по-добри или по-лоши - просто различни.

24

Вашият човешки пътеводител

Тази книга е един вид пътеводител към чужда култура или страна. В нея има характерен местен жаргон и изрази, сигнали от езика на тялото и поглед отвътре защо обитателите на този непознат свят са такива, каквито са.

Повечето туристи посещават чуждите страни, без да са си дали труда предварително да проучат местните нрави и обичаи и затова често се чудят или са възмутени от факта, че „абори­гените не говорят английски" или че „там не продават бургъри и чипс". А за да може човек да се наслади пълноценно и да има полза от общуването с една чужда култура, трябва първо да се опита да опознае и разбере нейната история и еволюция. После е необходимо да научи някои основни изрази, да получи от първа ръка сведения за начина на живот, а и по-задълбочена оценка на тази непозната за него култура. Така вече няма да изглежда, да говори и да постъпва като турист - тоест, като човек, който със същия ефект би могъл да си остане и у дома и само да си мисли за други страни и култури.

Тази книга ще ви покаже как да се наслаждавате и да извличате полза от познанието за противоположния пол. Но първо трябва да разберете неговата история и еволюция.

Англия, чули един американски турист да казва „Прекрасен замък, само че защо

; са го построили толкова близо до летището?''

Тази книга е написана въз основата на факти и действи­телност. В нея става дума за реални хора, автентични изслед­вания, истински случки и записи на истински разговори. И не е необходимо да се тревожите за разните му там дендрити, корпус калозуми, невропептиди, магнито-резонансни скенери и използването на допамин при изследването на мозъчната Дейност. Ние доста се тревожехме за всичко това, но при написването на книгата се опитахме да говорим за нещата по възможно най-простичък начин, така че тя да се чете лесно и приятно. Щедро сме използвали проучванията на една

25

относително нова наука, наречена социобиология, чийто предмет е изучаването на това, как човешкото поведение се обяснява с нашите гени и еволюцията на човешкия род.

Ще разгърнем пред читателя широка мрежа от концепции, техники и стратегии, изцяло подкрепени от научни доказа­телства, за които в повечето случаи ще се уверите, че са нещо напълно очевидно, продукт на здравия разум. Пренебрегваме всички онези техники, практики и мнения, които не се осно­вават на научни факти или не са научно доказани.

В нашата книга представяме на читателя модерната, оголена до същността си, човекоподобна маймуна - маймуната, която контролира света посредством създадените от нея мега-компютри и може да кацне на Марс, но при все това носи в себе си следи от всички етапи на своята еволюция, чак до някогашното си битие на риба. Милиони години са били необходими, за да се развием като човешки същества, а ето че днес сме принудени да живеем в един технологичен, крайно „равноправно" настроен свят, който никак или почти никак не дава право на съществуване на нашата човешка биология.

Бяха ни необходими около сто милиона години, за да еволюираме в общество, което е достатъчно развито, за да изпрати човек на Луната, но когато отива в тоалетната, същият този човек го прави както и примитивните си предци. Между човешките същества може и да има известна разлика, според културата на обществото, в което живеят, но по същество нашите биологични нужди и желания са едни и същи. В нашата книга ще покажем как именно различните модели на поведение са наследявани или предавани от поколение на поколение и ще видите, че на практика няма културални различия.

Нека сега се запознаем накратко с начина, по който е еволюирал човешкият мозък.

Как сме станали такива, каквито сме Някога, много, много отдавна, мъжете и жените живеели

щастливо заедно и се трудели в съвършена хармония. Всеки ден мъжът излизал навън, в един враждебен и опасен свят, и рискувал живота си, докато ловувал, за да може да осигури храна за своите жена и деца, като освен това самоотвержено ги защитавал от дивите зверове и враговете. Постепенно в него

26

се развили забележителни умения за ориентиране и пътешес­твия на далечни разстояния, така че да може да открива храна и да я отнася обратно у дома си, а също и съвършени умения на стрелец, така че да може безпогрешно да улучва движеща се цел. Същината на неговата работа била ясно и точно опреде­лена - мъжът бил ловец на храна. Това и само това се очаквало от него.

Жената чувствала, че има голяма стойност, защото ней-ният мъж излагал на риск живота си, за да осигури прехраната на семейството. Успехът му като мъж бил съизмерван със способността му да отстреля успешно дивеч и да го отнесе у дома си, а самочувствието му зависело от оценката, която жената давала на усилията и постиженията му. Семейството зависело от неговите способности да изпълнява добре ролята си - ловец на храна и защитник - нищо друго не се очаквало и изисквало от него. За мъжа никога не е било необходимо да „анализира взаимоотношенията", нито пък от него се очаквало да изхвърля боклука или да сменя пелени.

Ролята на жената в семейството също била пределно ясна. Това, че тя износва и ражда детето, предопределя пътя й на еволюция и развитието на такива умения, които да са строго специализирани, така че да може най-успешно да изпълнява отредената й роля. Налагало се е жената да развие способности да наблюдава близкото обкръжение за признаци на опасност, да придобие съвършени умения за ориентиране и пътуване на близки разстояния, да използва наличните ориентири, за да намира правилната посока, както и да развие изключително чувствителен усет, за да долавя и най-малките промени в поведението и вида на децата и възрастните.

Нещата били пределно ясни: мъжът бил ловец на храна, жената - закрилник на семейното гнездо.

Жената прекарвала деня си в грижи по децата, събиране на плодове, растителна храна и грудки, и в общуване с другите жени в групата. Тя не била обременена с грижи за доставяне на основните запаси от храна или за воюване с враговете, а успехът й като жена се съизмервал със способността й да поддържа хармоничен семеен живот. Самочувствието й зави­село от оценката, която мъжът давал на уменията й да подреди и организира дома и да отглежда и възпитава децата. Способ­ността на жената да износва и ражда деца била възприемана като нещо магично, дори свещено, защото единствено тя

27

владеела тайната да поражда живот. От нея никога не се очаквало и изисквало да ходи на лов, да се бие с неприятелите или да сменя изгорелите крушки на лампите.

И макар че оцеляването било трудно, взаимоотношенията в двойката били безпроблемни. Животът минавал по този начин в продължение на стотици хиляди години. В края на всеки ден ловците се връщали със своята плячка. Донесената храна била разпределяна поравно и всички се хранели заедно в общата пещера. Всеки ловец обменял част от донесения дивеч с жените, от които получавал по нещо от събраните от тях плодове и растителна храна.

След като се нахранели, мъжете сядали около огъня, зяпали пламъците, играели на разни игри, разказвали си истории или си разменяли шеги. За мъжа това било праисто­рически вариант на прищракване с дистанционното от канал на канал или четене на вестник. Мъжете били изтощени от целодневното ловуване и възстановявали силите си, за да могат на другия ден отново да излязат на лов. Жените продължавали да се занимават с децата и да се грижат мъжете да бъдат достатъчно нахранени и отпочинали. И всеки оценявал усилията, положени от другия - никой не обвинявал мъжете в мързел, нито пък жените били възприемани като експлоа­тирани слугини.

Тези простички ритуали и модели на поведение все още съществуват при някои изостанали племена, по места като Борнео, в някои части на Африка и Индонезия, при австра­лийските аборигени, новозеландските маори и примитивните племена в Северна Канада и Гренландия. В тези култури всеки познава и разбира отредената му роля. Мъжете ценят жените и жените ценят мъжете. Всеки оценява уникалния принос на другия за оцеляването и добруването на семейството. Затова пък мъжете и жените, които живеят в модерните цивилизовани страни, са напълно лишени от тези роли модели. На тяхно място цари хаос, объркване и нещастие.

Не сме очаквали нещата да се развият така Оцеляването на семейството вече не зависи изцяло и

единствено от мъжа, нито пък от жената се очаква да си седи вкъщи единствено като възпитателка и домакиня. За първи път в историята на нашия вид повечето мъже са напълно

28

объркани по отношение на трудовите си задължения. Вие, читателите на тази книга, сте първото поколение човешки същества, изправено пред редица обстоятелства, с които на вашите предци не им се е налагало да се справят. За първи път понастоящем ние търсим от партньорите си любов, страст и личностно удовлетворение, тъй като осигуряването на основ­ните средства за оцеляване вече не е критичен въпрос. Нашата съвременна социална структура обикновено подсигурява т.нар. основна потребителска кошница посредством пенсионните фондове, социалните осигуровки, законите за защита на потребителите и различните правителствени програми. Но в такъв случай, какви са новите правила и къде можем да ги научим? Тази книга се опитва да ви даде някои отговори.

Защо мама и татко не могат да помогнат Ако сте родени преди 1960 година, то вие сте отраснали,

наблюдавайки родителите си да се отнасят един към друг съобразно древните правила за оцеляване на мъжа и жената. Вашите родители са повтаряли правилата за поведение, възприети от техните родители, които на свой ред са копирали своите родители, които пък са подражавали на техните родители и така чак до някогашните обитатели на пещерата с ясно определените им роли в живота.

Но сега вече правилата са напълно променени, така че вашите родители просто не знаят как да ви помогнат. Понас­тоящем статистиката сочи, че приблизително 50% от ново-сключените бракове завършват с развод, а ако вземем предвид и безбрачните съжителства, и хомосексуалните двойки, дей­ствителният процент на разпаднали се двойки надхвърля 70%. Затова е наложително да си създадем и усвоим нов набор от правила, за да съумеем да открием как да бъдем щастливи и да навлезем емоционално здрави в настъпващия XXI век.

Човекът е само още едно от многото животни Повечето хора трудно се възприемат като едно от многото

животни на Земята. Те просто отказват да приемат факта, че 96% от всичко, което може да се открие в техните тела, може да бъде открито и в тялото на една свиня или на един кон

29

например. Единственото, което ни отличава от останалите животни, е способността ни да мислим и да градим планове за бъдещето. Другите животни само откликват на възникналите ситуации съобразно ориентацията на своя мозък и посредством повтарянето на определени модели на поведение. Те не могат да мислят, могат само да реагират.

- Така, сине, той маркира територията си, за да прогони другите мъжкари. Това е инстинктивно поведение, присъщо на низшите животни,

които не могат да мислят.

Повечето хора възприемат и споделят факта, че животните имат инстинкти, до голяма степен предопределящи тяхното поведение. Това инстинктивно поведение на животните е очевидно - птиците пеят, жабите крякат, мъжките кучета вди­гат крак, а котките дебнат набелязаната плячка. Но тъй като

30

това не са модели на поведение - плод на умствена дейност, повечето хора трудно ги свързват със собствения си начин на действие. Те дори пренебрегват факта, че собственото им пове­дение като новородени същества - да плачат и да сучат - също е напълно инстинктивно.

В действителност, каквито и модели на поведение да онаследяваме от нашите родители - положителни или отрица­телни - повече от сигурно е, че ще ги предадем и на децата си по същия начин, както това става и при всички останали животни. Когато усвоите някое ново умение, вие генетично го предавате и на вашите деца - точно както учените могат да отгледат поколения умни плъхове и глупави плъхове от една и съща първоначална група, постепенно разделяйки ги съобразно способността им да намират изход от лабиринт (или напълно да се оплитат в проходите). И само ако ние, човешките същества, се научим да се възприемаме като вид животно, чиито импулси и инстинкти са били изковавани и усъвър­шенствани по пътя на милиони години еволюция, ще можем по-лесно да разберем собствените си основни подтици и нужди, както и да бъдем по-толерантни към самите себе си и към другите. А именно това е пътят към истинското щастие.

31

Втора глава

Та то е очевидно

Мъжете не могат да открият това, което търсят, в хладилника и шкафовете

К огато Джон и Сю пристигнаха, партито беше вече в разгара си. Още щом влязоха, Сю се обърна към Джон

и втренчена право в лицето му, почти без да мърда устни, каза: "Погледни онази двойка там, до прозореца..." Джон извърна глава, за да ги види. "Не така! - изсъска Сю. - Толкова си не-тактичен!" Сю не можеше да разбере защо Джон трябва да си обръща главата толкова недискретно, а Джон пък не можеше да повярва, че Сю успява да види другите хора в стаята, без да се извръща към тях.

В тази глава ще проследим изследванията, доказали разликите в сензорните възприятия на мъжете и на жените, и как това се отразява на взаимоотношенията в двойката.

Жените като радари

Една жена на секундата може да каже дали друга жена е разтревожена, или се чувства наранена, докато мъжът трябва да стане свидетел на такива физически прояви като проливане на сълзи, темпераментен скандал или да бъде зашлевен през лицето, преди изобщо да заподозре, че нещо не е наред. И това е така, защото, както повечето женски бозайници, жените също Са снабдени с много по-чувствителен сензорен апарат, отколко­то мъжете. Тъй като милиони години наред тяхната роля била да се грижат за децата и да закрилят домашното огнище, за жените било жизненоважно да развият способност да долавят и най-незабележими промени в настроението и поведението на другите. Това, което обикновено наричаме "женска интуиция", обозначава най-вече изострената способност на жената да забелязва и най-незначителните подробности и промени във външния вид или в поведението на околните. Това, буквално съсипвало през цялата човешка история онези мъже, които са кръшкали... и винаги са били улавяни "в крачка".

Един участник в наш семинар сподели как просто не можел да повярва колко зорък е погледът на жена му, когато се опитвал да скрие нещо от нея, а същевременно тя сякаш ослепявала, когато трябвало да вкара на заден ход колата в гаража. Е, в случая трябва да се знае, че умението за преценка на разстоянието между бронята на колата и стената на гаража

35

принадлежи към набора умения за пространствено ориен­тиране, чийто център е разположен в предното дясно полукълбо на мозъка, а при повечето жени този център не е особено силно развит. Ще се спрем по-подробно на този въпрос в Пета глава

"Жена ми може от петдесет метра да забележи някой рус косъм на сакото ми, а когато паркира, редовно забърсва с колата вратата на гаража"

За да подсигурят спокойствието на своето семейство, жените, закрилници на домашното огнище, трябвало да са способни да долавят на секундата и най-малките промени във вида и поведението на своите деца - евентуалните сигнали за болка, глад, нараняване, агресивност или депресия. Мъжете, ловци на храна, никога не се задържали достатъчно дълго в пещерата, та да имат възможността да изучат несловесните сигнали или изобщо различните начини за междуличностно общуване. Невропсихологът проф. Рубен Кюр от Пенсил-ванския университет доказва посредством скенерни тестове, че когато мозъкът на мъжа е в състояние на почивка, поне 70% от неговата електроактивност е изключена. Приложени на жени, в състояние на почивка, същите тестове регистрират 90% електроактивност, което доказва, че жените непрекъснато приемат и анализират информацията от обкръжението си. Жената познава приятелите на децата си, надеждите и мечтите на децата си, техните сърдечни трепети и скрити страхове, знае какво мислят и как се чувстват и обикновено е напълно наясно каква беля подготвят. Мъжете просто смътно осъзнават, че в дома живеят и някакви по-дребнички хора.

Всичко е в очите Окото е продължение на мозъка, което се намира обаче

извън черепната кутия. Ретината, разположена в задната част на очната ябълка, е изградена приблизително от 130 милиона пръчковидни клетки, наречени фоторецептори, посредством които възприема черния и белия цвят, и от 7 милиона конусо­видни клетки, посредством които възприема останалите цвето-

36

ве. Тези конусовидни клетки за възприемане на цветовете се осигуряват от Х-хромозома. Жените притежават два X-хромозома, което означава, че при тях има по-голямо разно­образие от конусовидни клетки, отколкото при мъжете. Тази разлика става съвсем очевидна от начина, по който жените описват цветовете - много по-подробно и нюансирано, откол­кото мъжете. Мъжът използва основно обозначаване на цветовете - червено, синьо, зелено..., докато жената ще говори например за слонова кост, езернозелено, блатистозелено, тревистозелено, бледомораво или ябълковозелено.

Белтъкът в ябълката на човешкото око е забележимо широк - и почти напълно липсва при останалите примати. Това позволява по-голям диапазон на движение на окото и по-точно насочване на погледа, което пък е жизненоважно за между­личностното общуване "очи в очи". При женските очи белтъкът е дори още по-голям, отколкото при мъжките, защото директ­ното и близко личностно общуване е неделима част от предо­пределената от еволюцията роля на жената, а по-широкият белтък позволява по-широк диапазон за изпращане и приемане на визуални сигнали посредством разчитане посоката на движение на окото.

Този тип визуално обменяне на информация не е жизне­новажен за повечето други животински видове, затова белтъкът на техните очи е малък или напълно липсва, и при тях главно средство за общуване е езикът на тялото.

Дали тя няма очи и на гърба си? Е, не съвсем, но пък и подобно твърдение не е много далеч

от истината. Жените не само притежават по-голямо раз­нообразие от конусовидни клетки в ретината, но имат и по-широк обхват на периферното зрение, отколкото мъжете. Като закрилница на дома, жената е снабдена с мозъчен софтуер, който й позволява да обхваща ясно с поглед един дъговиден периметър от минимум 45° от всяка страна на главата, както и над и под носа. При много жени дъгата на периферното зрение стига дори до 180°. Очите на мъжа са по-широко разположени от тези на жената, а мозъкът му ги е конфигурирал така, че да са пригодени за дългообхватно "тунелно зрение", което

37

означава, че мъжът може да вижда ясно и отчетливо право пред себе си, на голямо разстояние, почти като през бинокъл.

Жените имат по-широко периферно зрение, мъжете имат „тунелно зрение".

За да изпълнява успешно ролята си на ловец, мъжът се нуждаел от зрение, което да му позволява да си набелязва жертвата, да я задържа неотклонно в обсега на погледа си и да преследва често доста отдалечени цели. Еволюцията сякаш му е поставила наочници, така че да не се разсейва при преслед­ването на храната, докато жената е била снабдена с по-широко-обхватно зрение, за да може да забелязва неприятелите, евентуално промъкващи се от различни посоки към семейното гнездо. Ето защо съвременните мъже могат безпроблемно да открият пътя към някоя отдалечена кръчма, но никога не съ­умяват да намерят каквото и да било в хладилника, шкафа или чекмеджетата.

Визуалният обхват при очите на мъжа и на жената

През 1997 г. във Великобритания при пътни злополуки са пострадали (загинали или тежко ранени) 4132 деца пешеходци, от които 2460 момчета и 1492 момичета. В Австралия пътните

38

злополуки с момчета пешеходци са два пъти повече от тези с момичета. Обикновено момчетата пресичат по-рисковано улиците, а като добавим към това и по-слабото им периферно зрение, при тях рискът от злополуки се увеличава.

Защо жените виждат толкова много

Милиарди фотони светлина, което се равнява на 100 мегабайта компютърна база данни, нахлуват ежесекундно в ретината на всяко око. Твърде много информация, за да може мозъкът да я поддържа изцяло, затова той прави подбор и излъчва обратно само онази част от нея, която е необходима за оцеляването на вида. Например щом веднъж мозъкът ви е асимилирал цялостната информация за всевъзможните нюанси в цвета на небето, той подбира само един от тях, който смята за необходимо да вижда - синия. Тоест, нашият мозък стеснява обхвата на зрението ни, така че да можем да се съсредоточава­ме върху точно определено нещо. Ако търсим паднала на килима игла, обхватът на зрението ни е по-тясно концентриран.

По същия начин мозъкът на мъжа, предварително ориентиран съобразно ролята му на ловец, има много по-тесен визуален обхват. Мозъкът на жената разшифрова визуалната информация, постъпваща от по-широко периферно поле, поради ролята й в миналото на закрилница на семейното гнездо.

Загадъчният случай с липсващото масло Едва ли има жена на света, която да не е провела подобен

разговор с някой мъж, безпомощно изправен пред отворения хладилник.

Дейвид: Къде е маслото? Джин: В хладилника.

Дейвид: Никакво масло няма в хладилника, нали гледам. Джин: Е, там е, точно преди десет минути го прибрах!

Дейвид: Нищо подобно, сигурно си го пъхнала някъде другаде. В хладилника съвсем сигурно няма никакво масло!

39

И тогава Джин дотичва в кухнята, бръква, без да гледа, в хладилника и сякаш по вълшебен начин в ръката й се появява пакетче масло. Неопитните мъже понякога си мислят, че това е някакъв номер от страна на жената и започват да я обвиняват, че непрекъснато крие това-онова от тях по чекмеджетата и шкафовете. Чорапи, обувки, бельо, конфитюр, масло, ключове за кола, портфейли - всичко си е там, точно пред очите им, но те просто не могат да го видят. С нейната по-широка дъга на периферно зрение жената може да обхване с поглед почти цялото съдържание на хладилника или шкафа, без да помръдва глава. А мъжете въртят глава наляво-надясно и нагоре-надолу, докато оглеждат за "изчезналите" вещи.

- Не може повече да се срещаме така, Голди... Някой ден Сам ще си свали наочниците!!

Тези различия в зрението оказват значително влияние върху целия ни живот. Статистиката на автозлополуките например показва, че за жената шофьор вероятността да бъде ударена отстрани при катастрофа на кръстовище е по-малка,

40

отколкото за мъжа шофьор. Нейното по-широко периферно зрение й позволява да следи приближаващите отстрани коли. По-голяма е вероятността тя да бъде ударена отпред или отзад, докато се опитва да паркира успоредно, тъй като в този случай на изпитание са подложени не тъй добре развитите й умения за пространствено ориентиране.

Жената може да си спести доста стресови моменти в живота, ако разбере затрудненията на мъжа да вижда близ-костоящи предмети. А когато тя пък му каже: "В шкафа е!", за него ще е много по-добре да й повярва и да продължи да търси именно там, където му е казала.

Мъжете и „бройкането"

Именно по-широкото периферно зрение е причина жените рядко да бъдат улавяни "в крачка", докато зяпат по мъже.

Почти всеки мъж в един или друг момент е бил обвиняван, че "бройка" чужди жени. Същевременно наистина много малко жени чуват подобни оплаквания от страна на мъжете, с които са. Проучванията на сексолозите навсякъде по света показват, че жените се заглеждат в мъжките тела също толкова често и толкова много, а понякога дори по-често и повече, колкото мъжете "бройкат" женските тела. Просто при жените това не си личи именно поради по-широкото периферно зрение, с което ги е надарила природата.

Да видя, та да повярвам

Мнозина няма да повярват на нещо, докато не видят доказателството, но дали наистина можем да се доверяваме на очите си? Милиони хора вярват в съществуването на НЛО, въпреки факта, че 92% от всички появи на НЛО са били видени в отдалечени провинциални райони, обикновено в събота вечер, около единадесет часа - точно след затварянето на кръчмите. Не е имало случай НЛО да е бил видян от някой премиер-министър или президент, нито пък НЛО да е кацнал някога в университетско селище, край правителствена изследователска лаборатория или в двора на Белия дом. И освен това, НЛО никога не се появяват при лошо време.

41

Изследователят Едуард Боуринг предлага следните илю­страции, за да ни покаже как всеки от нас забелязва различни неща в една и съща картинка. Жените са по-склонни да видят възрастна дама, сгушила врат в яката на коженото си палто, докато мъжете по-скоро виждат левия профил на млада жена, загледана встрани (фигура 2).

фиг. 2 Какво виждаш?

Фигура 3 подлъгва мозъкът ви да повярва, че отдалечената задна страна на масата е по-дълга от по-близката предна страна. Това обикновено забавлява жените, докато мъжете искат доказателство и грабват линийка, за да премерят и сверят размерите.

42

При фигура 4 мозъкът се фокусира върху по-силния цвят и вижда група от различни фигури. Но ако погледнете картинката по друг начин и се съсредоточите върху белите полета, то ще се появи думата FLY (летя - б.пр.). Жените по-вероятно веднага ще видят думата FLY, тъй като мозъкът на мъжете "зацикля" на геометричните фигури.

фиг. 4

Защо мъжете трябва да шофират нощем

Въпреки че жената вижда в тъмното по-добре, отколкото мъжът, особено червения край на светлинния спектър, очите на мъжа му осигуряват по-добро зрение на дълго разстояние при стеснен обхват на полето, което означава, че той има по-

43

добра, а следователно и по-безопасна, нощна видимост на дълги разстояния, отколкото жената. Съчетано с добре развития център за пространствено ориентиране, разположен в дясното му мозъчно полукълбо, това означава, че мъжът е способен да отличи и определи движението на другите коли, които са на пътя пред и зад него. Повечето жени могат съвсем точно да кажат в какво именно се изразява изпитваната от тях един вид "нощна слепота": невъзможно им е да определят от коя страна на пътя се движи приближаващото превозно средство. Задача, с която тренираното за лов мъжко зрение може безпроблемно да се справи. Това означава, че ако тръгвате на дълго пътуване с кола, за жената е по-разумно да шофира денем, а за мъжа -нощем. Жените могат да забелязват повече подробности в тъмното, отколкото мъжете, но само на късо разстояние и с по-широк обхват на полето.

При дълги пътувания е добре мъжете да шофират нощем,

а жените - денем.

Мъжете страдат повече от преумора на очите, отколкото жените, понеже очите им са конфигурирани за гледане на далечни разстояния и затова те са принудени непрестанно да нагаждат погледа си за близко виждане - към компютърния екран или при четене например. Очите на жената са по-добре пригодени за дейности с по-близък обхват на видимостта, което й осигурява възможността да работи по-продължително с фини детайли, без да преуморява очите си. Освен това женският ум е програмиран за съгласуване на фини детайли при по-тясно поле на дейност, което означава, че средностатистическата жена притежава отлични способности да борави с игла и да разчита детайли на компютърния екран.

Защо жените имат "шесто чувство"

Столетия наред жените били изгаряни на клада, защото притежавали "свръхестествени сили". А това включвало и способността им да предричат как ще се развият нечии

44

взаимоотношения, да разобличават измамниците, да говорят на животните и да разбират кога някой ги лъже.

В 1978 г. проведохме експеримент за една телевизионна програма, по време на който разкрихме способността на жените да разчитат сигналите от езика на тялото при бебета. В една акушеро-гинекологична болница заснехме и после монтирахме подборка от десетсекундни филмови клипове на бебета, плачещи поради различни причини. Помолихме майките да изгледат клиповете, но без звук. По този начин те получаваха само визуална информация.

Повечето майки успяваха бързо да отличат серия от емоционални състояния, като се почне от глад и болка, та до газове в коремчето или умора. Когато подложихме бащите на същия тест, постиженията им бяха направо жалки - по-малко от 10% от бащите можаха да отличат повече от две емоци­онални състояния. А дори за тези случаи подозираме, че по-вероятно са резултат от налучкване. Мнозина бащи опо­вестяваха победоносно: "Бебето плаче за майка си". Ако изобщо притежават някаква способност да разшифроват различията в бебешкия плач, то при повечето бащи тя е силно недоразвита.

Направихме същия тест и на бабите и дядовците, за да видим дали възрастта оказва влияние върху резултатите. Повечето баби постигнаха от 50% до 70% от резултатите на майките, докато мнозина дядовци не можаха да познаят дори собственото си внуче!

Проучването, което направихме с идентични близнаци, разкри, че повечето дядовци са напълно неспособни да отличат едното от другото близначе, докато почти всички жени от семейството изпитват по-малко трудности в това отношение. Филмите за идентични близнаци, които се разменят и така ма­мят другите хора, за да получат любов или пари, биха отго­варяли на реалността единствено ако близнаците са момичета, мъжете по-лесно могат да бъдат излъгани.

Ако влезе в помещение с петдесет двойки, на средно­статистическата жена й трябват по-малко от десет минути, за да анализира взаимоотношенията на всяка двойка в стаята. Когато жената влезе някъде, по-добре развитите сензорни способности й позволяват бързо да отличи кои двойки се раз­бират добре, кои са се карали, кой на кого пуска аванси и кои от жените са й потенциални съпернички или приятелки. А когато в помещението влезеше мъж, нашите камери регис-

45

трираха съвсем друга история. Мъжете зорко се оглеждат за входове и изходи - древната ориентация на техния мозък ги кара да преценяват откъде може да дойде потенциалната атака и къде са възможните пътища за отстъпление. Следващото, което мъжът прави, е да се огледа за познати лица и за възможни неприятели, а след това преценява разположението на помещението. Неговият логически ориентиран мозък го кара да отбелязва неща, които се нуждаят от ремонт или поправка - например счупени прозорци или изгоряла крушка на лампа. Междувременно жената е огледала незабележимо всички лица в стаята и вече е наясно къде за какво става въпрос, кой кой е и как се чувстват всички, заедно и поотделно.

Защо мъжете не могат да излъжат жената

Проучванията ни във връзка с книгата "Езикът на тялото"* разкриват, че при общуване "лице в лице" несловесните сигнали предават от 60% до 80% от смисъла на посланието, докато гласовите звуци - от 20% до 30%. Останалите от 7% до 10% са предавани посредством думи. По-добре развитият сензорен апарат на жената бързо улавя и анализира цялата информация, а устройството на женския мозък позволява скоростен обмен на сведения между двете полукълба, което прави жената по-способна да съпоставя, съчетава и отличава различните словесни, визуални и други сигнали.

Ето защо повечето мъже трудно могат да излъжат някоя жена, ако са изправени лице в лице с нея. Затова пък - и то е известно на повечето жени - да излъжеш някой мъж в очите е относително лесна работа, тъй като той не притежава необ­ходимата сензорна чувствителност, за да долови разминаването между словесните и несловесните сигнали на жената. Повечето жени винаги ще могат да симулират оргазъм, без да се притесняват, че измамата им ще бъде разкрита. Но ако искат да излъжат някоя жена, то за повечето мъже е далеч по-добре да го направят по телефона, с писмо или в пълен мрак, с одеяло, метнато върху главите на двамата.

* Книгата се подготвя за печат от ИК СИЕЛА

46

Целите сме в слух

В миналото ни битие на примати, ушите ни са напо­добявали тези на кучетата, котките и конете. Ушите на кучето (някога днешните наши човешки уши са имали същата форма) са способни да чуват ултразвуците, които ние вече не можем да долавяме. Проучвания показват, че кучешките уши отлича­ват звукови честоти до 50 000 трептения в секунда, а понякога и много високи честоти, достигащи до 100 000 трептения в

47

секунда. Човешко бебе може да отличи звуци с честота до 30 000 трептения в секунда, но с годините тази способност намалява, за да стигне до 20 000 трептения в секунда в късния пубертет и до 12 000 на около шестдесетгодишна възраст. Сегашните hi-fi стереосистеми оперират с 25 000 трептения в секунда, а това означава, че ще си хвърлите парите на вятъра, ако подарите ново стерео на дядо си и баба си - те почти няма да го чуват.

В човешкото ухо има закърнели остатъци от девет мускула и с тяхна помощ около 20% от хората все още могат да мърдат ушите си. Изглежда, че с течение на еволюцията ушите ни са се фиксирали неподвижно, защото сме обръщали глави по посока на звука, при което краищата на ухото са се сгъвали, за да приглушат силната деформация на звука. Чарлз Дарвин смята, че малката бучица от вътрешната страна на горната външна сгъвка на човешкото ухо е останка от връхчето на някогашните ни заострени уши и нарича тази бучица "връхче на Дарвин".

Тя и чува по-добре...

Жените чуват по-добре от мъжете и притежават отлична способност да отличават тънки и остри звуци. Женският мозък е програмиран така, че да чува бебешкия плач посред нощ,

48

докато бащата може и да не го долови и да продължи да си спи най-спокойно. Ако някъде в далечината плаче малко котенце, жената ще го чуе. Затова пък мъжът, ако го чуе, може съвсем точно да й каже къде е котенцето, тъй като той пък притежава по-силно развити умения за пространствено ориентиране и за определяне на посоките.

Капещото кранче на чешмата може направо да влуди жената,

докато мъжът най-спокойно си спи.

На едноседмична възраст бебетата момиченца могат да отличат гласа на майка си или плача на друго бебе от остана­лите звуци в същата стая. Но не и бебетата момченца. Женският мозък притежава способността да разделя и ка­тегоризира звуците и да взема решения за всеки от тях поотделно. Именно това обяснява способността на жената да слуша някого, с когото говори очи в очи, като същевременно следи и разговора на друг човек. Тук се крие и обяснението на това, защо на мъжа му е трудно да чува разговор на фона на включен телевизор или на тракащи в мивката чинии. Ако телефонът позвъни, преди да вдигне слушалката, мъжът ще помоли всички да замълчат, ще намали музиката докрай и ще изключи телевизора. Жената просто вдига слушалката и отговаря.

Жените „четат между редовете"

Жените притежават по-силна чувствителност за отли­чаване на тоновите промени в силата и височината на гласа. Това им дава възможност да чуват емоционалните промени при децата и възрастните. Ето защо на всеки мъж, който може да пее вярно в тон, се падат осем жени, които също го могат. Тази способност напълно обяснява често използваната от жените фраза "Не ми дръж такъв тон!", когато спорят с мъже или момчета. На повечето мъже изобщо не им е ясно за какво става дума в случая.

49

Тестове, проведени при бебета, разкриват, че бебетата момиченца откликват почти два пъти повече на "тънък" звук, отколкото бебетата момченца. Това обяснява защо моми­ченцата могат да бъдат по-лесно успокоени и утешени от характерните звуци, наподобяващи бебешки говор, отколкото момченцата, и защо майките инстинктивно пеят люлчени песни на момиченцата, а на момченцата говорят или си играят с тях. Предимствата на женския слух допринасят значително за така наречената "женска интуиция" и са една от причините жената да може "да чете между редовете" на това, което другите хора изричат. И все пак мъжете не бива да се отчайват. Те притежават отлични способности да идентифицират и ими­тират гласовете на различните животни, което им е давало значително предимство в древното им битие на ловци. За жалост днес мъжът едва ли има особена полза от това свое умение.

Мъжът „чува"посоката Жените са по-добри в отличаването на звуците, затова

пък мъжете могат да посочат точно откъде идват тези звуци. В съчетание със способността на мъжа да идентифицира и имитира животинските гласове, това негово умение го прави изключително успешен и активен ловец. Но нека видим как именно мозъкът превръща звуците в карта.

Професор Мазаказу Кониши от Калифорнийския техно­логически институт открива някои от отговорите на този въпрос, използвайки улулици - птици, които могат много по-успешно от човешките същества да определят съвсем точно откъде именно идва даден звук. Щом чуят някой звук, улулиците веднага обръщат глава именно по посока на неговия източник. Кониши открил група клетки в обособения в мозъка им център на слуха, които именно локализирали съвършено точно първоизточника на звука. Към двете уши на птицата били монтирани мънички предаватели, които излъчвали един и същи звук, но с различна скорост - около 200 милионни части от секундата, което позволило на птичия мозък да състави триизмерна пространствена карта за локализацията на звука. Благодарение на тази способност на своя мозък, улулиците обръщат глави по посока на звука, което им позволява да ло-

50

кализират безпогрешно плячката си или да избегнат при­ближаващите се врагове. Изглежда че и мъжкият мозък притежава подобна способност и именно тя позволява на мъжете да определят точно откъде идва даден звук.

Защо момчетата не чуващ когато им се говори

Момчетата често биват мъмрени от учителите и родите­лите си, задето не чуват, когато им се говори. Постепенно, в процеса на порастването и особено към началото на пубертета, ушните канали на момчетата преодоляват затрудненията на растежа, които понякога могат да причинят нещо като вре­менна глухота. Проучвания показват, че в подобни случаи на "нечуване" учителките мъмрят по различен начин момичетата и момчетата и изглежда интуитивно усещат и разбират разликите в слуха на жените и на мъжете.

Ако някое момиче откаже визуален контакт, докато го мъмрят, учителката независимо от това продължава да му Говори. Ако някое момче откаже визуален контакт, повечето учителки интуитивно знаят, че в този момент то или не може да чуе, или не слуша, затова най-често го подканят: "Гледай ме, когато ти говоря". За жалост, момчетата са по-добре екипирани за ефективно гледане, отколкото за слушане. В това най-лесно може сами да се убедите по следния начин -накарайте няколко момчета и момичета да преброят колко пъти се повтаря буквата Р в някакво изречение.

Изготвената документация е резултат * от многогодишни научни изследвания. I

Момчетата отбелязват по-добър резултат от момичетата, бързо определяйки с поглед броя на буквите Р. Но ако същият тест бъде направен, без децата да виждат текста, а той само им бъде прочетен на глас, момичетата ще съобщят точния брой на буквите по-бързо от момчетата.

51

Мъжете не Забелязват подробностите

Лин и Крие се прибират с колата от гости в непознат квартал - той шофира, а тя му дава указания за посоката, но ето че са се скарали, защото тя му казала да завие наляво, като всъщност е имала предвид надясно. Девет минути минават в мълчание, когато той най-сетне започва да подозира, че има нещо.

- Мила... - пита Крие, - наред ли е всичко? - Да - отвръща Лин, - всичко е просто прекрасно! Но начинът, по който произнася "прекрасно", потвърждава

подозрението му, че нещата не са чак толкова прекрасни. Крие започва да премисля изминалата вечер.

- Да не съм сгафил нещо на партито - пита той. - Не желая да говоря за това! - рязко отвръща Лин. А това означава, че тя е бясна и желае да говори именно

за станалото. Междувременно той трескаво мисли с какво ли може да я е засегнал.

- Моля те, кажи ми - умолява Крие. - Наистина не знам какво съм направил!

При повечето подобни случаи това си е точно така - мъжът наистина не знае какво е направил и просто не може да разбере къде е проблемът.

- Е, добре - отвръща най-сетне Лин, - ще ти кажа, но стига си се преструвал, че не знаеш!

Но това съвсем не е преструвка от негова страна. Той наистина не знае. Тя поема дълбоко дъх:

- Оная изрусена фльорца цяла вечер се увърташе около теб и ти пускаше аванси, а ти не само че не я отблъсна, а напротив - окуражаваше я!

Сега вече Крие е окончателно объркан. Каква изрусена фльорца? Какви аванси? Той действително нищо-нищичко не е забелязал. Разбирате ли, докато "фльорцата" (типично женски израз, защото мъжете биха определили подобен тип жена по-скоро като "секси маце") му е говорила, той изобщо не е обърнал внимание, че тя си пъчи ханша към него, че връхчето на обувката й е насочено в неговата посока, че си разбухва косата, докосва гальовно бедрото си, потрива мекичкото на ушите си, че му отправя по-дълги от обичайното погледи, обикаля с пръст ръбчето на чашата си с вино и му говори с глас на малка

52

ученичка. Крие е ловец. Способен е да забележи зебра на хоризонта и да определи на око колко бързо се движи тя. Но не притежава женската способност за моментално улавяне на визуалните и вокалните сигнали, нито пък нюансите в езика на тялото, които да му подскажат, че някой си го е набелязал за жертва. Дори без да обръща главата си, всяка жена на партито на секундата е забелязала маневрите на "фльорцата". И веднага телепатично е било предадено и прието преду­преждението "фльорца на хоризонта", осъзнато от абсолютно всички присъстващи жени. Затова пък повечето мъже наистина нищо-нищичко не са забелязали.

Мъжете не забелязват подробностите

53

Следователно, когато в подобна ситуация някой мъж ви каже, че нищо не е разбрал, той вероятно говори истината. Мъжките мозъци не са пригодени да чуват или виждат подроб­ностите.

Магията на докосването Докосването може да бъде животоспасяващо. Опити в

тази насока за първи път правят учените Харлоу и Цимерман с тестове върху маймуни и доказват, че при малките май-мунчета липсата на докосване води до депресия, разболяване и преждевременна смърт. Подобни резултати са отчетени и при наблюдения над изоставени деца. Внушително изследване на бебета на възраст между десет седмици и шест месеца разкрива, че децата на майките, посъветвани повече и по-често да ги докосват и галят, изключително рядко настиват и хващат хрема, както и че много по-рядко повръщат и имат разстройс­тво, отколкото децата на онези майки, които не ги докосват и галят толкова често. Друго проучване разкрива, че когато жени, страдащи от невроза и депресия, бъдат докосвани и галени, те се възстановяват много по-бързо, като подобрението в състоя­нието им е пряко свързано с това, колко често биват галени и с продължителността на докосването.

Антропологът Джеймс Прескот - пионер в изследването на зависимостта между начина на отглеждане на детето и насилието в обществото - доказва с редица свои проучвания, че в общества, в които децата рядко биват галени и докосвани ласкаво, насилието сред възрастните има най-високи стой­ности. Децата, отгледани от любвеобилни хора, обикновено израстват като по-добри, по-здрави и по-щастливи възрастни. Ранните години от живота на изнасилвачите и на насилниците на деца обикновено са белязани с отхвърляне, жестокост, липса на прегръдки и ласки, особено ако, както често става, са израснали в откъснати от обществото домове за изоставени деца. В много от човешките общности, в които докосването и галенето не са възприети, хората обичат и отглеждат кучета и котки, като галенето и игрите с домашните любимци им позволява да компенсират недостига от докосване. Доказано е, че терапията посредством галене на животни оказва ценна помощ на хора с депресии и други умствени и душевни

54

проблеми, като им помага да преодолеят затрудненията си. Та погледнете англичаните - народ, при който се забелязва вероятно най-силна антипатия към гальовното общуване, те направо обожават домашните си любимци. Показателно за техния нрав е едно изказване на Джърмейн Гриър: "Дори при­тиснат към собствения си брат в претъпканото метро, средно­статистическият англичанин отчаяно ще се преструва, че е сам."

Жените обожават гальовното общуване

Кожата е най-големият орган на човешкото тяло, като обхваща приблизително два квадратни метра. По цялата й площ са разпределени неравномерно 2 800 000 рецептора за болка, 200 000 - за студ и 500 000 - за докосване и натиск. Още от самото си раждане момиченцата са изключително чувстви­телни към докосванията. При възрастните кожата на жената е поне десет пъти по-чувствителна към докосване и натиск, отколкото тази на мъжа. Едно изключително прецизно проведено проучване по този въпрос разкри, че дори най-чувствителните към докосване момчета са много по-малко чувствителни и от най-нечувствителните момичета. Женската кожа е по-тънка от мъжката, а под най-горния й пласт има допълнителен слой подкожна мазнина, което осигурява на жената повече топлина през зимата и по-голяма издръжливост, отколкото тази на мъжа.

Хормонът, който стимулира желанието ни да бъдем докосвани и възпламенява разположените в кожата ни рецептори за досег, се нарича окситоцин. И като знаем, че при жената тези рецептори са десет пъти по-чувствителни, от­колкото при мъжа, няма нищо чудно в това, че жените отдават толкова голямо значение на прегръдките, ласките и гушкането на своите мъже, деца и приятели. Проучванията ни, свързани с езика на тялото, показват, че в западното общество вероят­ността една жена да докосва друга жена по време на разговор на обществено място е от четири до шест пъти по-голяма от тази, мъж да докосва друг мъж. Жените употребяват много повече изрази, свързани с докосването, отколкото мъжете. За да опишат например някой преуспяващ човек, те казват, че той има "магическо докосване". В други случаи определят хората като "тънкокожи" и "дебелокожи". Жените обичат "да

55

не губят досег" и мразят хората, които "те изкарват извън кожата". Те употребяват изрази като: "чувствено докосване", "личен досег", "галене срещу косъма" (за досадно и дразнещо преживяване).

Вероятността една жена да докосва друга жена по време на разговор на

обществено място е от четири до шест пъти по-голяма от тази мъж, да

докосва друг мъж.

Едно проучване, осъществено сред душевноболни па­циенти, показва, че когато са под напрежение, мъжете избягват докосването и се затварят в собствения си свят. Докато повече от половината жени се стремят да се доближат до мъжете, но не за секс, а за да получат утешителната интимност на докос­ването. Когато една жена е емоционално наранена или ядосана на някой мъж, тя най-често реагира с израза: "Не ме докосвай!" - фраза, която няма никакъв смисъл за мъжете. Каква е поуката от този урок? Ако искате да спечелите благоразположението на някоя жена, използвайте често и много на брой подходящи докосвания, но избягвайте опипването. А за да израснат децата ви душевно здрави хора, гушкайте ги колкото се може повече.

Защо мъжете са толкова дебелокожи Мъжката кожа е по-дебела от женската, което обяснява и

защо жените се сбръчкват повече, отколкото мъжете. Кожата на гърба на мъжа е четири пъти по-дебела от кожата на корема му - наследство от някогашното му битие на четирикрако животно, когато това му е осигурявало по-добра защита при нападение откъм гърба. Повечето от момчешката чувстви­телност към докосване изчезва по времето, когато момчето навлиза в пубертета, защото тогава тялото му започва да се подготвя за суровия живот на ловец. Кожата на мъжа е трябвало да стане нечувствителна, за да може той да тича през бодливи храсталаци, да се бори с диви животни и да воюва с враговете,

56

без болката от нараняванията да забавя неговия устрем. Когато някой мъж съсредоточи вниманието си върху извършване на физическа работа или упражняване на спортна дейност, той може дори да не забележи, че се е наранил.

Всъщност при навлизането си в пубертета момчето не губи чувствителността

на кожата си, просто цялата му чувствителност се насочва към

едно единствено място.

Когато вниманието на мъжа е изцяло съсредоточено върху някоя конкретна задача, прагът на чувствителността му към болка е много по-нисък от този на жената. Когато мъжът започне да стене: "Дай ми малко пилешка супа (натурален портокалов сок, грейка за краката), обади се на доктора да дойде и се погрижи мъничкият ми приятел да е наред!" това обикновено означава, че съвсем леко го понаболява главата. Освен това мъжете са по-нечувствителни и спрямо женските страдания и неразположения. Ако жената се превива от болка, вдигнала е 40° температура и цяла се тресе под одеалото, той пита мимоходом: "Всичко наред ли е, мила?", а вътрешно си мисли: "Ако се правя, че не забелязвам, тя може и да се навие за секс - и без друго е вече в леглото".

И все пак мъжете проявяват силно изразена чувстви­телност, когато гледат футболни мачове или други агресивни спортове. Ако мъж и жена гледат боксов мач по телевизията и някой от играчите е повален от съкрушително кроше, жената обикновено отронва съчувствено "Ооо... сигурно го е заболя­ло", докато мъжът стене високо, превива се и наистина чувства болката.

Вкус в името на живота При жените усещането за вкус и мирис е много по-силно

развито, отколкото при мъжете. Човекът разполага с при­близително 10 000 рецептора за вкус, чрез които различава поне

57

четирите основни вкусови усещания: рецепторите за сладко и солено са на върха на езика, тези за кисело са от двете му страни, а за горчиво - в задната му част. Понастоящем японски изследователи провеждат изследвания за наличието на едно пето вкусово усещане - това за мазно. Мъжете имат по-добре развит вкус за солено и горчиво, затова и пият бира; жените усещат по-добре сладкото, поради което на света има много повече жени шоколадохолички, отколкото мъже - любители на шоколад. Като закрилница на домашното огнище и събирачка на плодове и растителна храна, жената е развила способност да различава кога плодовете и зеленчуците са достатъчно узрели, за да ги откъсва и носи на рожбите си, и така небцето й станало силно чувствително към вкусовото усещане за сладост. Това обяснява защо жените обичат сладкишите и защо повечето контрольори на вкусовите качества на хранителните продукти са жени.

Нещо във въздуха

Обонянието на жената не само че е по-добре развито от това на средностатистическия мъж, но то става дори още по-чувствително около момента на овулацията по време на нейния месечен цикъл. Тогава носът й безпогрешно улавя мириса на феромони и свързаните с мъжа мускусови аромати, а това са миризми, чието отличаване става на подсъзнателно ниво. Женският мозък е в състояние да разшифрова в какво състоя­ние е имунната система на мъжа. И ако мъжът е здрав, жената ще го нарече "привлекателен", а ако имунната му система е по-устойчива от нейната, тя би казала, че той притежава "странна магнетична сила". Но ако нейната имунна система е по-силна и устойчива от неговата, то тя по всяка вероятност няма да го намери за особено съблазнителен.

Силната имунна система надарява мъжа със "странна магнетична привлекателност".

Изследователите на мозъчната дейност са открили, че женският мозък е способен да анализира състоянието и разликите в имунните системи в разстояние на трисекундна среща.

58

Хармоничното съотношение между двете имунни системи дава на потомството по-благоприятен шанс за оцеляване. Един резултат от тези научни изследвания на мозъка може да бъде открит понастоящем на всички щандове за козметични продукти, където на мъжете се предлага голямо разнообразие от кремове и мазила, чиято реклама гласи, че съдържат различни привле­кателни феромонни аромати, направо подлудяващи жената и възпламеняващи желанието й за секс.

Досиетата X

Ролите, предопределени ни от еволюцията на човешкия вид, са ни екипирали с биологичните умения и възприятия, необходими за оцеляването ни. Векове наред хората са се удивлявали и изпълвали със страх от женските "магьоснически" и "свръхестествени" сили, а също и от прословутата женска интуиция. През осемдесетте години тези качества най-сетне бяха научно тестувани и измерени, а в резултат на проведените изследвания бе доказано, че жената има много по-съвършени сензорни възприятия. Повечето "вещици" са били жени, редовно и безжалостно умъртвявани от мъжете, които били неспособ­ни да разберат биологичните различия между двата пола. А жените просто са надарени с по-чувствителни сетива и затова могат да долавят и най-малките нюанси в езика на тялото, в тона на гласа и в интонацията на изказа, както и при всички други сензорни стимули. Дори днес съвременните жени често стават жертва на различни обвинения и предразсъдъци поради по-добре развитите си биологични способности и нерядко изсипват с труд спечелени пари в ръцете на астролози, екстрасенси, гледачки на карти, нумеролози и други шарлатани, които предлагат разгадаване на "свръхестествената" женска ин­туиция. По-добре развитите и по-чувствителни сензорни възприятия на жената в значителна степен допринасят за по-ранното узряване на подрастващите момичета. Приблизително на седемнадесетгодишна възраст повечето момичета вече могат да действат като възрастни, докато на същата възраст момчетата обикновено все още се блъскат едно друго в басейна и си устройват състезания чия пръдня е по-силна.

59

Защо казваме, че мъжете са нечувствителни

Това е така не само защото сензорният апарат на жената е по-съвършено развит, но и защото възприятията на мъжа са, образно казано, по-тъпи от нейните. Надарена с по-тънък усет за нюансите, жената очаква от мъжа да разшифрова сигналите, които му дава посредством слово, глас и език на тялото, и да предугажда желанията и нуждите й, така както би го направила всяка друга жена. Но поради вече обсъденото еволюционно разпределяне на ролите, това просто е невъзможно. Жената предполага, че мъжът ще разбере нейните нужди и желания, а когато види, че той изобщо не схваща за какво става дума, обикновено го обвинява, че е "нечувствителен" и че "не загрява". На което мъжете по цял свят отговарят ядно: "Да не искаш да ти чета мислите?" Редица изследвания доказват, че мъжът просто е неспособен "да чете мисли". Но добрата новина е, че стига да искат, повечето мъже могат да се научат как да подобрят способностите си да разшифроват несловесните и вокални послания на жената.

В следващата глава ще откриете един забележителен тест, който ще ви помогне да определите половата ориентация на собствения си мозък и ще ви обясни защо сте такива, каквито сте.

60

Трета глава

Всичко е закодирано в мозъка

Мъжкият мозък -факт или измислица?

Женският мозък

Т ези две добродушни илюстрации на мъжкия и женския мо­зък са забавни именно защото съдържат доста голяма доза

истина. Но колко точно? Е, повече, отколкото може да си помислите. В тази глава ще разгледаме поразителните открития, направени в резултат на съвременни изследвания на човешкия мозък.

Защо сме по-умни от останалите животни Погледнете следващите три картинки и сами ще забе­

лежите очебийната разлика между черепните кутии на гори­лата, неандерталеца и съвременния човек. Първо, човешкият мозък е над три пъти по-голям от този на горилата и близо три четвърти по-обемен от този на неандерталеца - нашия при-

63

митивен предшественик. Откритите фосили* показват, че поне през последните 50 000 години нашият мозък не се е променил чувствително нито по размер, нито по начина си на функ­циониране. Второ, съвременният човек има изпъкнало чело, каквото липсва при праотците ни и при нашите примитивни братовчеди. В тази част на черепната кутия са разположени левият и десният фронтални мозъчни лобове, благодарение на които притежаваме повечето от уникалните си способности -например да мислим, да се ориентираме по карта и да говорим. Именно това ни прави по-висши същества от всички останали животни.

горила неандерталец съвременен човек

Мозъкът на мъжа и на жената е еволюирал, придобивайки различни способности, таланти и умения. Налагало се е мъжете, на които била отредена ролята на ловци, да развият в мозъка си области, които да ръководят ориентирането им на дълги разстояния, способността им да обмислят тактики и да организират ловуването, а също и безпогрешни умения за улучване на цел. Не им се е налагало да умеят да разговарят добре, нито пък да бъдат чувствителни към чиито и да било емоционални нужди, затова и в техния мозък областите, отговорни за междуличностното общуване, почти не са развити.

За разлика от тях, жените трябвало да развият способност да се ориентират на близки разстояния, да имат по-широко периферно зрение, така че да могат да наблюдават околността около семейното гнездо, както и способност да вършат няколко дейности едновременно, а също и умения за активно и ефектив­но общуване. В резултат на тези специфични нужди в мозъка

* Фосил - вкаменена животинска или растителна останка - Б.прев.

64

на мъжа и на жената се развили съответните области, поддържащи всяко от тези умения.

Според съвременните разбирания, в който живеем, в тога­вашното общество е царувал изключително силен сексизъм, но с тази тема ще се занимаем малко по-нататък.

Как нашият мозък защитава територията ни

"Старите навици трудно умират", казва една народна поговорка. "Генетичната памет е жива и действена", казват пък учените. Генетичната памет е част от нашето инстинктивно поведение. И това е съвсем естествено. Нима може да очакваме, че десетките хиляди години, през които човешките същества са седели в пещерите, обърнали зорък поглед към външния свят, за да не бъдат изненадани от врагове, защитавали са територията си и е трябвало да решават милионите проблеми по оцеляването си, няма да оставят никакъв белег в мозъка ни?

Достатъчно е да наблюдавате хората в ресторанта, за да се убедите в това. Повечето мъже предпочитат да сядат с гръб към стената, с лице към входа на заведението. Това им помага Да се чувстват удобно и сигурно, защото са уверени, че няма да бъдат изненадани. Така никой няма да може да се промъкне незабелязано към тях, макар че в днешно време едва ли някой -би ги цапардосал с нещо друго, освен с някоя особено надута сметка. От своя страна, жените нямат нищо против да седят гърбом към открито пространство, освен когато са сами с децата си, защото тогава те обикновено заемат мястото на мъжа, с гръб към стената.

В дома си мъжът също постъпва инстинктивно, като вапример ляга от онази страна на леглото, която е по-близо до вратата на спалнята - символично напомняне за времето, Когато е трябвало да защитава входа на пещерата. Ако някоя двойка се премести в нова къща или отседне в хотел и по стечение на обстоятелствата жената заеме мястото, което е по-близо до вратата, възможно е мъжът да се чувства нервен и трудно да заспи, а сънят му да е неспокоен, без дори да си дава Сметка защо е така. Много често е напълно достатъчно двамата просто да си разменят местата в леглото, за да отпадне Проблемът.

65

Мъжете често казват на шега, че когато се оженят, започват да спят по-близо до

вратата, за да могат по-бързо да избягат - в действителност това е

чисто инстинктивно - поведение на защитник на семейството.

Когато мъжът отсъства от дома, жената обикновено подсъзнателно поема неговата роля на закрилник и се настанява в леглото откъм неговата страна. Нощем, колкото и дълбоко да спи, жената се събужда на секундата при някой по-"тънък" звук, като плача на бебето. В такива случаи, за нейна досада, мъжът продължава да спи непробудно. Затова пък неговият мозък е настроен така, че да долавя шумове, свързани с движение - долетелият откъм прозореца тих пукот на счупена съчка може на секундата напълно да го разбуди, за да защити дома си от евентуална атака. В този случай жената ще спи не­пробудно - освен ако мъжът отсъства от дома и нейният мозък се е настроил да поеме неговата роля и да чува всеки шум и всяко движение, заплашващо семейното гнездо.

Успехът се крие в мозъка

Древногръцкият философ Аристотел вярвал, че съсре-доточието на мисълта е в сърцето, а мозъкът служел да охлажда тялото. Ето защо сърцето е обект на много от изразите за обозначаване на чувства. Днес това твърдение може да ни се струва смешно, но мнозина специалисти, чак до края на XIX век, изцяло споделяли мнението на Аристотел.

През 1962 г. Роже Спери спечелва Нобелова награда за научния си труд, с който доказва, че двете полукълба на мозъчната кора управляват обособени интелектуални функции. Съвременните модерни технологии ни позволяват да видим как работи мозъкът, но все още сме много далеч от цялостно­то разгадаване на неговата дейност. Все още познаваме само

66

някои основни неща. Знаем например, че дясното полукълбо управлява творческите способности и лявата страна на тялото, а лявото контролира логиката, разума, говора и дясната страна на тялото. В лявата част на мозъка се намират езиковите умения и речниковият фонд, особено при мъжете, а дясната част съхранява и контролира визуалната информация.

Леворъките хора са ориентирани към дясното полукълбо, тоест към творческата част на мозъка. Това обяснява защо сред гениите на изкуството и науката има толкова непро­порционално по-голям брой леворъки хора, включително Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Пикасо, Луис Карол, Грета Гарбо, Робърт де Ниро, Пол Макартни... Сред леворъките хора жените преобладават, а 90% от всички хора са десноръки.

Редица тестове сочат, че интелектуалният капацитет на жените е с 3% по-висок

от този на мъжете.

До шестдесетте години на нашия век повечето данни относно устройството на човешкия мозък са били натрупвани чрез изследвания на мозъците на войници, загинали по бойните полета, а такива определено не са липсвали. Единственият проблем бил, че в основната си част това били все мъже, затова по мълчаливо споразумение учените приемали, че женският мозък е устроен и функционира по същия начин.

Днес обаче, благодарение на съвременните технологии, научните изследвания разкриват, че женският мозък функцио­нира доста по-различно от мъжкия. И именно тези разлики са извор на повечето проблеми във взаимоотношенията между половете. Женският мозък е малко по-малък от мъжкия, но проучванията доказват, че това не е от значение за дейността му. През 1997 г. датският изследовател Берте Пакенберг от Научния департамент по неврология към Общинската болница на Копенхаген доказа, че мъжкият мозък има средно четири милиарда мозъчни клетки повече от женския, но че като цяло интелектуалният капацитет на жената е с около 3% по-висок от този на мъжа.

67

Мъжете често казват на шега, че когато се оженят, започват да спят по-близо до

вратата, за да могат по-бързо да избягат - в действителност това е

чисто инстинктивно - поведение на защитник на семейството.

Когато мъжът отсъства от дома, жената обикновено подсъзнателно поема неговата роля на закрилник и се настанява в леглото откъм неговата страна. Нощем, колкото и дълбоко да спи, жената се събужда на секундата при някой по-"тънък" звук, като плача на бебето. В такива случаи, за нейна досада, мъжът продължава да спи непробудно. Затова пък неговият мозък е настроен така, че да долавя шумове, свързани с движение - долетелият откъм прозореца тих пукот на счупена съчка може на секундата напълно да го разбуди, за да защити дома си от евентуална атака. В този случай жената ще спи не­пробудно - освен ако мъжът отсъства от дома и нейният мозък се е настроил да поеме неговата роля и да чува всеки шум и всяко движение, заплашващо семейното гнездо.

Успехът се крие в мозъка

Древногръцкият философ Аристотел вярвал, че съсре-доточието на мисълта е в сърцето, а мозъкът служел да охлажда тялото. Ето защо сърцето е обект на много от изразите за обозначаване на чувства. Днес това твърдение може да ни се струва смешно, но мнозина специалисти, чак до края на XIX век, изцяло споделяли мнението на Аристотел.

През 1962 г. Роже Спери спечелва Нобелова награда за научния си труд, с който доказва, че двете полукълба на мозъчната кора управляват обособени интелектуални функции. Съвременните модерни технологии ни позволяват да видим как работи мозъкът, но все още сме много далеч от цялостно­то разгадаване на неговата дейност. Все още познаваме само

66

някои основни неща. Знаем например, че дясното полукълбо управлява творческите способности и лявата страна на тялото, а лявото контролира логиката, разума, говора и дясната страна на тялото. В лявата част на мозъка се намират езиковите умения и речниковият фонд, особено при мъжете, а дясната част съхранява и контролира визуалната информация.

Леворъките хора са ориентирани към дясното полукълбо, тоест към творческата част на мозъка. Това обяснява защо сред гениите на изкуството и науката има толкова непро­порционално по-голям брой леворъки хора, включително Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Пикасо, Луис Карол, Грета Гарбо, Робърт де Ниро, Пол Макартни... Сред леворъките хора жените преобладават, а 90% от всички хора са десноръки.

Редица тестове сочат, че интелектуалният капацитет на жените е с 3% по-висок

от този на мъжете.

До шестдесетте години на нашия век повечето данни относно устройството на човешкия мозък са били натрупвани чрез изследвания на мозъците на войници, загинали по бойните полета, а такива определено не са липсвали. Единственият проблем бил, че в основната си част това били все мъже, затова по мълчаливо споразумение учените приемали, че женският мозък е устроен и функционира по същия начин.

Днес обаче, благодарение на съвременните технологии, научните изследвания разкриват, че женският мозък функцио­нира доста по-различно от мъжкия. И именно тези разлики са извор на повечето проблеми във взаимоотношенията между половете. Женският мозък е малко по-малък от мъжкия, но проучванията доказват, че това не е от значение за дейността му. През 1997 г. датският изследовател Берте Пакенберг от Научния департамент по неврология към Общинската болница на Копенхаген доказа, че мъжкият мозък има средно четири милиарда мозъчни клетки повече от женския, но че като цяло интелектуалният капацитет на жената е с около 3% по-висок от този на мъжа.

67

Какво къде се намира в мозъка

Обикновено по този простичък начин може да добиете представа коя част от мозъка кои функции управлява.

Ляво полукълбо

Дясна страна

на тялото

Математика

Слово

Логика

Факти

Изводи

Анализ

Практичност

Ред

Думи на песен

Линейност

Долавяне на

незначителните

подробности

Дясно полукълбо Лява страна

на тялото Съзидателност

Творчество Наблюдателност

Интуиция Идеи

Въображение Холизъм

(убеждение, че всичко в

природата е взаимосвързано) Мелодия на песен

Долавяне на "общата картина"

Пространственост

Многофункционалност

Но въпреки че обхватът на провежданите изследвания и разбирането ни за функциите и дейността на човешкия мозък нарастват все повече, и повече с всеки изминал ден, тълку­ванията на получените резултати са невероятно разнообразни. И все пак има някои области, относно които мнението на изс­ледователите и учените е наистина единодушно. Благодарение на магнито-резонансния скенер, който регистрира електроак-тивността на мозъка, днес вече е възможно да се идентифицира и измери точното местоположение на голям брой специфични негови функции. Посредством апаратурите за сканиране на мозъка можем да видим коя част от него управлява определена дейност. Когато сканирането на мозъка покаже, че дадено умение или функция има специфично местоположение, това означава, че съответният човек обикновено се справя много добре с прилагането на това умение, че го прави с удоволствие

68

и че го привличат дейности и задачи, които му позволяват да го използва.

Например в мозъка на повечето мъже усещането за посока има специфично местоположение и затова те лесно се ориен­тират в пространството. Мъжете с удоволствие планират дълги пътувания и ги привличат задачи и занимания, които им позволяват да използват тези свои способности - например навигация и ориентиране. В мозъка на жените има специфична област за контрол на говора - те боравят много успешно със словото, правят го с лекота и ги привличат полета за изява, които им позволяват да прилагат това свое предимство -например психотерапия, консултантска дейност по проблеми при междуличностното общуване и преподавателска работа. Ако дадено умение няма ясно определено местоположение в мозъка, това обикновено означава, че съответният човек по начало не се справя добре с този род дейност, а упражняването на това умение не му доставя особено голямо удоволствие. Ето защо е толкова трудно да откриете жени навигаторки, да получите утеха от мъж терапевт или пък да научите английския "като хората" от мъж учител.

Началото на изследванията на мозъка

Най-ранните регистрирани научни тестове относно раз­ликите между половете са проведени в Лондонския градски музей от Франсис Гатън през 1882 г. Тогава той открива, че мъжете възприемат по-добре "светлите" звуци - писъци и пронизителни шумове, имат по-здрав захват на ръката и са по-малко чувствителни към болка, отколкото жените. По същото време в Америка се провежда подобно изследване, което открива, че мъжете предпочитат червения цвят пред синия, имат по-богат речников фонд и предпочитат да решават технически, а не домакински проблеми. От друга страна, същото проучване сочи, че слухът на жените е по-остър, те използват повече думи, за съпоставим с мъжете период от време, и че предпочитат да се занимават с индивидуални задачи и проблеми.

Показателно е едно ранно изследване относно специ­фичното местоположение на различните мозъчни функции, проведено при умствено увредени пациенти. То показва, че при

69

нараняване в лявата част на мозъка, мъжете до голяма степен напълно изгубват уменията си за словесен изказ и ползване на речниковия фонд, докато жените със същото увреждане почти не губят словесните си способности, което доказва, че в женския мозък има повече от един център за контрол на говора.

При мъжете вероятността да изгубят дар слово или да имат затруднения в тази насока била три-четири пъти по-голяма, отколкото при жените, а шансът да си възвърнат някога тези умения бил направо нищожен. Следователно, когато мъжът е получил нараняване от лявата страна на главата, има голяма опасност да онемее. Докато жена със същото нараняване вероятно ще може и занапред да говори.

Същото изследване показва, че при нараняване в дясната част на мозъка мъжете изгубват до голяма степен или изцяло уменията си за пространствено ориентиране - способността да мислят в три измерения и да въртят предметите наум, за да си представят как изглеждат, погледнати от различни ъгли. (Например женският мозък възприема двуизмерно архитек­турния план на една къща, докато мъжкият мозък го вижда в три измерения, тоест освен дължина и височина, мъжете могат да виждат и в дълбочина, а повечето от тях съвсем ясно си представят как ще изглежда сградата, когато бъде завърше­на.) Но жени със същото нараняване в дясната част на мозъка почти не страдат от загуба на уменията да се ориентират в пространството.

Дорийн Кимура, професор по психология от Университета в Онтарио, доказва, че мъжете губят дар словото си само когато бъде наранена лявата част на мозъка, докато жените изпитват затруднения със словесния изказ само когато бъде наранен фронталният лоб на някое от мозъчните полукълба. Заекването е почти изцяло само мъжки проблем, а в помощните групи за справяне с този дефект на говора момчетата са три-четири пъти повече от момичетата. Нека го кажем по-простичко: мъжете притежават ограничени способности що се отнася до словесен изказ и разговор. Подобен резултат от изследвания на мозъка едва ли ще изненада повечето жени. Историческите романи недвусмислено показват, че неспособността на мъжете да говорят и разговарят хилядолетия наред е карала жените да си скубят косите от яд и отчаяние.

70

Как се анализира мозъчната дейност

От появата си в началото на деветдесетте години, апа­ратурата за сканиране на мозъка се усъвършенства толкова много, че днес вече е възможно да наблюдаваме на телеви­зионен екран как действа мозъкът "на живо". Това става посредством два вида скенери - позитрон-излъчващи томо-графи (ПИТ) и магнито-резонансни скенери (МРС). Маркус Рейчъл от Университетската школа по медицина във Вашинг­тон измерва определени области на усилен метаболизъм в мозъка и обозначава точното местоположение на центровете, управляващи някои специфични умения:

Оформяне на думи

Изричане на думи

Чуване на думи

Виждане на думи

Специфични горещи точки в мозъка, определени посредством МРС (магнито-резонансен скенер)

През 1995 г. в Йелския университет група учени под ръководството на д-р Бенет Шейвиц и д-р Сали Шейвиц провеждат редица тестове на мъже и жени с цел да установят коя част от мозъка се използва за римотворчество. Посредством МРС те регистрират и най-незначителните промени в притока на кръв към различни части на мозъка и доказват, че при решаване на задачи, свързани със словото, мъжете използват главно лявата част на мозъка си, докато жените използват и двете части на своя мозък.

Тези, а и още много други експерименти, проведени през деветдесетте години, недвусмислено водят до един и същи извод: мозъкът на мъжете и на жените работи по различен начин.

71

Попитайте мъже и жени дали мъжкият и женският мозък работят по различен начин.

Мъжете ще отговорят: "Мием, че да", но просто защото преди ден-два са мярнали

нещо подобно по Интернет... Жените ще кажат: "Разбира се, че да! Друг въпрос?"

Редица изследвания сочат, че лявата страна от мозъка на момичетата се развива по-бързо от тази на момчетата. Тоест, при брат и сестра близнаци сестрата ще проговори по-бързо и по-добре от брата, по-рано ще започне да чете и по-лесно ще научи някой чужд език. Това обяснява и защо графикът на специалистите по говорни дефекти е солидно запълнен пре­димно с малки момчета.

Но затова пък дясната част от мозъка на момчетата се развива по-бързо от тази на момичетата, което им осигурява по-добри пространствени, логически и свързани с възприятията умения. Момчетата показват много по-високи резултати по аритметика, решаване на словесни задачи, строене с кон­структори и редене на фигурални мозайки, като овладяват всичко това по-рано от момичетата.

Може и да е модно да се твърди, че различията между половете са минимални и незначителни, но научно доказаните факти изобщо не потвърждават това мнение. За нещастие, понастоящем живеем в общество, което настойчиво твърди, че между мъжа и жената няма никаква разлика - въпреки ог­ромния брой неопровержими доказателства за това, че мъж­кият и женският мозък имат различна ориентация и че дългият еволюционен процес на човешкия вид е изградил в двата пола коренно различни способности и наклонности.

Защо мозъчните свръзки при жените са по-добри Лявото и дясното полукълбо на мозъка са свързани посред­

ством свръзка от нервни влакна, наречена корпус калозум. Този "кабел" прави възможно общуването между двете мозъчни полукълба и обмена на информация.

72

Представете си, че на всяко рамо имате по един компютър и че те са свързани с интерфейсен кабел. Този кабел е корпус калозум.

Неврологът Роджър Горски от Калифорнийския универ­ситет в Лос Анджелис доказа, че корпус калозум в женския мозък е по-дебел от този в мъжкия и че жените притежават с около 30% повече свръзки между лявото и дясното мозъчно полукълбо, отколкото мъжете. Същият учен доказа, че когато работят над една и съща задача, мъжете и жените използват различни части от мозъка си. Впоследствие тези факти бяха потвърдени от мнозина други изследователи навсякъде по света.

Корпус Калозум

Корпус Калозум

Освен това, редица изследвания сочат, че женският полов хормон естроген подтиква нервните клетки да изграждат повече свръзки вътре в мозъка и между двете мозъчни полу­кълба. А проучванията доказват, че колкото повече свръзки притежава мозъкът на един човек, толкова по-леко се лее сло­весният му изказ. Повечето свръзки обясняват и способността на жените да извършват едновременно много и несвързани помежду си дейности, а до голяма степен и осветляват въпроса за женската интуиция. Както вече обяснихме, женският мозък е развил по-широк и по-богат спектър от възможности за сензорни възприятия, а като добавим към тях многото и разнообразни нервни свръзки за по-бърз обмен на информа-

73

ция между двете мозъчни полукълба, то няма нищо чудно в това, че жената съумява да прави толкова бързи и точни преценки за хората и ситуациите интуитивно, на подсъзнателно ниво.

Защо мъжете могат да правят нещата само "едно по едно"

Всички съвременни изследвания са единодушни по следния въпрос: мъжкият мозък е специализиран. В него задачите са строго класифицирани и разделени по групи. Програмиран е така, че във всеки отделен момент да се съсредоточава само и единствено върху една специфична първостепенна задача. Затова мъжете често се сопват ядно: "Не мога да правя сто неща на­веднъж!" или малко по-спокойно обясняват, че нещата трябва да се правят "едно по едно". Когато мъжът спре колата, за да проучи пътеводителя, какво прави с радиото? Намалява звука! Повечето жени просто не могат да разберат защо го прави. Та нали жената може да чете и същевременно да слуша и разговаря! Защо и мъжът да не може? Защо, когато звъни телефонът, мъжът намалява звука на телевизора? Няма жена по света, която в един или друг момент да не се е оплакала: "Защо, когато се е зачел във вестника или гледа телевизия, той просто не чува какво му говоря?" Е, отговорът е ясен: мъжкият мозък е програмиран да върши различните дейности "едно по едно" именно защото между лявото и дясното му полукълбо има по-малко свързващи нервни влакна, а и самият мозък е разделен на отделни специализирани отделения. Ако направите скенер на мозъчната дейност на мъжа докато чете, ще видите, че в този момент той е буквално глух.

74

Мъжът може или да чете, или да слуша -но не и двете едновременно.

Женският мозък е програмиран за многофункционално действие. Жената е способна да извършва различни, несвързани помежду си дейности по едно и също време, а мозъкът й никога не бездейства, винаги е активен. Жената е в състояние да разговаря по телефона и едновременно с това да готви по някоя нова рецепта от книга и да гледа телевизия. Или да шофира, като едновременно с това се гримира, слуша радиото и разговаря по телефона в колата си. Но ако говорите на мъж, когато се е заел да готви по рецепта от готварската книга, той вероятно ще се ядоса, защото просто не може да следи напи­саните указания и едновременно с това да слуша какво му казвате. Ако говорите на някой мъж, докато се бръсне, то той почти сигурно ще се пореже. Голям брой жени са били обви­нявани от мъжете си, че заради тяхното бъбрене той е пропус­нал нужната отбивка от магистралата. А една жена дори ни сподели своя малка тайна, когато се ядосвала на мъжа си, тя

75

го карала да зачука някой пирон и в същото време започвала неспирно да му говори!

Тъй като жените използват и двете си мозъчни полукълба, много от тях по-трудно правят разлика между лявата и дясната си ръка. Около 50% от жените не могат на секундата да кажат коя ръка е лява и коя дясна, а първо поглеждат към пръстен или луничка за ориентир. Мъжете, от своя страна, си служат или с лявото, или с дясното полукълбо на мозъка и затова за тях е по-лесно да различават бързо ляво от дясно. В резултат на това, по цял свят жените непрекъснато биват обвинявани, че по време на път са казали на мъжете си да завият надясно, а всъщност са имали предвид завой наляво.

Опитайте теста с четката за зъби

Тестът с миенето на зъбите е забавен и показателен за дейността на мозъка. Повечето жени могат да търкат зъбите си с четката, като в същото време вървят и разговарят по различни въпроси. Способни са без затруднения да движат четката нагоре-надолу по зъбната повърхност, като в същото време почистват масата с кръгови движения на другата ръка. Но за повечето мъже това е много трудно, да не кажем непостижимо.

Когато мъжете си мият зъбите, техният еднофункцио-нален мозък ги кара да се съсредоточат изцяло върху тази задача. Всички мъже застават точно пред мивката, двата крака раздалечени на около 30 см един от друг, накланят тялото си напред и движат главата си нагоре-надолу срещу четката за зъби, обикновено със скоростта на течащата от крана вода.

Защо сме такива, каквито сме В днешно време, когато отглеждаме и възпитаваме си­

новете и дъщерите си така, сякаш са напълно еднакви, науката все по-убедително доказва, че те всъщност са коренно различни по начина си на мислене. Навсякъде по света невролозите и изследователите на мозъчната дейност достигат до извода, че ние сме такива, каквито сме, поради дейността на хормоните в организма ни.

76

Ние сме такива, каквито сме, поради нашите хормони. Всички ние сме продукт на

нашата химия.

До съвсем неотдавна, почти до последните няколко години на XX век, общоприето бе мнението, че човешките същества се раждат с празен ум, а родителите, учителите и околната среда диктуват поведението и избора ни. Но ето че понастоящем най-новите изследвания на мозъка и неговото еволюционно развитие разкриват, че човешкият мозък бива конфигуриран като компютър около шестата-осмата седмица след зачатието. По това време бива заредена нашата основна "оперативна система" и биват въведени голям брой различни "програми", така че всъщност в момента на раждането, също като компютър, мозъкът ни вече е зареден с необходимия програмен продукт, със съответните хардуерни и софтуерни пакети от база данни.

Съвременните изследвания доказват още, че основната оперативна система и съответната й ориентация всъщност почти не дават възможност за промяна. Околната среда и учителите могат само да добавят нови данни към основния пакет и да подбират съвместими програми. На всичкото отгоре, до съвсем наскоро, на практика не разполагахме с никакво "Упътване". А това означава, че още преди момента на раждането в мозъка ни са заложени предварително всичките ни бъдещи избори и сексуални предпочитания. Природа или възпитание? Въпросът е предрешен. От самото начало приро­дата играе водещата роля. Днес вече знаем, че възпитанието е заучено поведение. И това съвсем ясно личи от майките осиновителки, които също така добре се справят с отглеж­дането и възпитанието на осиновените деца, както и биологичните майки.

Програмиране на зародиша Почти всички ние сме изградени от 46 хромозома, а това

са един вид нашите генетични тухли, строителната ни скица, или с други думи, генетичният ни код. От майка си наследяваме

77

23 хромозома и от баща си също 23. Ако 23-ят хромозом от майката е т. нар. Х-хромозом (защото формата му е като на буквата X) и 23-ят хромозом от бащата също е Х-хромозом, то се получава едно ХХ-бебе, тоест момиченце. Ако 23-ят хромозом от бащата е У-хромозом, ще се получи ХУ-бебе, тоест момченце. Основният шаблон за човешкото тяло и за човешкия мозък е женски - всички ние започваме като момиченца - и именно поради това мъжете имат такива женски атрибути, като зърна на гърдите и млечни жлези.

Науката доказва, че Ева е била първа!

До настъпването на момента на програмирането, тоест докъм шестата-осмата седмица след зачеването, зародишът е повече или по-малко безполов и има потенциал да развие както мъжки, така и женски полови органи.

Немският учен д-р Гюнтер Дьорнет, водещо име сред пионерите на социологията, бе един от първите, които защитиха теорията, че човешката полова определеност се формира от шестата до осмата седмица след зачеването. Неговите из­следвания доказаха, че ако зародишът е генетично момче (ХУ), в него се развиват специални клетки, които насочват по-големи количества мъжки хормони, особено тестостерон, през тялото, така че да образуват мъжките тестиси, и освен това програ­мират мозъка на зародиша с мъжки характеристики и поведен-чески модели, например със зрение за дълги разстояния и с т. нар. пространствени умения за улучване на цел, ловуване и преследване.

Да кажем, че мъжкият зародиш (ХУ) има нужда поне от една доза мъжки хормони, за да оформи мъжките полови органи, и други три дози мъжки хормони, за да програмира мозъка с мъжка оперативна система, но че - поради причини, които ще обсъдим по-нататък - не получи необходимото ко­личество. Трябват му, да речем, четири дози, но получи само три. В такъв случай първата доза мъжки хормони бива използвана за оформяне на мъжките полови органи, но мозъкът получава само две дози. А това означава, че мозъкът бива програмиран полово като 2\3 мъжки, а другата 1\3 си остава с изначално заложената женска полова програма. В резултат на това се ражда момченце, което ще порасне като мъж с основно

78

мъжки мозък, но и с някои женски мисловни навици и способ­ности. Ако мъжкият зародиш получи, да речем, само две дози мъжки хормони, едната бива използвана за оформяне на тестисите, а мозъкът получава само една, вместо необходимите три дози мъжки хормони. В такъв случай се ражда бебе, чийто мозък е основно женски по своето устройство и начин на мислене, но е вложен в тяло на бебе, генетично определено като момче . При настъпването на пубертета детето най-вероятно ще се развие като хомосексуално същество. В Осма глава ще разгледаме как именно става това.

Когато зародишът е женски (XX), в него има съвсем малко или почти няма мъжки хормони, така че се оформят женски полови органи, а мозъкът си остава с изначално заложения женски шаблон. После той бива програмиран посредством женските полови хормони и бива зареден със способностите и уменията да бъде закрилник на семейното гнездо, включително с центрове за разшифроване на словесни и несловесни сигнали. Когато се роди, бебето има външен вид и поведение на мо­миченце, благодарение на женската ориентация на своя мозък. Но понякога, обикновено по чиста случайност, женският зародиш получава доста внушителна доза мъжки полови хормони, в резултат на което се ражда бебе момиченце с повече или по-малко мъжки ориентиран мозък. Как именно става това ще разгледаме също в Осма глава.

Проучванията сочат, че средно между 80% и 85% от мъжете имат главно мъжки ориентиран мозък и само при 15% - 20% -мозъкът е повече или по-малко феминизиран. Мнозина от мъжете, попаднали в тази последна група, стават хомо­сексуалисти.

15% - 20% от всички мъже имат феминизиран мозък. Около 10% от всички жени имат

по-мъжки ориентиран мозък.

Когато в тази книга говорим за женския пол, това се отнася за приблизително 90% от всички момичета и жени, което означава, че при тях мозъкът е ориентиран към предимно женски модел на поведение. При 10% от всички жени мозъкът е надарен с повече или по-малко мъжки способности, защото

79

е получил по-голяма доза мъжки полови хормони между шестата и осмата седмица от зачатието.

Предлагаме ви един простичък и любопитен тест, посред­ством който можете сами да определите до каква степен собственият ви мозък е ориентиран към мъжки или женски начин на мислене. Въпросите са подбрани от голям брой научни изследвания относно половата определеност на човешкия мозък, а използваната точкова система за оценка е създадена от английската специалистка по генетика Ен Мойър. В теста няма правилни и грешни отговори. Той просто ви позволява да си направите някои интересни заключения защо през живота си избирате едно или друго, защо мислите по начина, по който го правите. След като отговорите на въпросите, можете да изчислите и разтълкувате резултата си според дадените след теста таблици и указания. Преснимайте въпросите и ги дайте на хората, с които живеете и работите - резултатът от техните отговори наистина ще ви позволи да прозрете съкровената същност на всеки.

Тест за определяне ориентацията на мозъка

Целта на този тест е да определи женската или мъжката насоченост на програмирания в мозъка ви модел на поведение и реакции. Няма правилни или грешни отговори - резултатът просто показва вероятното количество мъжки хормони, които вашият мозък е получил (или не е получил) между шестата и осмата седмица след зачеването ви. Количеството получени по това време мъжки хормони се отразява върху личните ви предпочитания на ценности, модели на поведение, стил, ориентация и избор.

80

Отбележете отговора, който в най-голяма степен е валиден за вас през повечето време.

1. Когато трябва да разчетете пътна карта или пътеу­казател, вие:

а) се затруднявате и често молите за помощ; б) обръщате картата, така че да е насочена по посоката, в

която се движите; в) не изпитвате никакви затруднения.

2. Приготвяте ястие по сложна готварска рецепта, радиото свири и някой приятел ви се обажда по телефона. Тогава вие:

а) оставяте радиото да си свири, продължавате да готвите по рецептата, като същевременно бъбрите с приятеля по телефона;

(б) изключвате радиото, разговаряте по телефона и продължавате да готвите;

в) казвате на приятеля си, че ще му позвъните веднага щом свършите с готвенето.

3. Поканили сте приятели на гости и те ви молят да ги упътите как да стигнат до новия ви адрес. Вие:

а) рисувате им карта с най-подробни указания и им я изпра­щате или пък намирате някой друг да им обясни как да стигнат до дома ви;

б) разпитвате ги подробно кои от по-забележителните сгради от вашия район познават и съобразно това им обяснявате как да стигнат до вас;

в) обяснявате им със словесни указания как да ви открият -"Караш по магистралата до Нюкасъл, после излизаш на отбивката, завиваш наляво, стигаш вторите светофари..."

4. Когато обяснявате някоя идея или концепция, какво правите обикновено:

а) използвате молив, хартия и езика на тялото посредством жестове;

б) обяснявате я с думи, използвайки езика на тялото посред­ством жестове;

в) обяснявате я с думи, пределно ясно и конкретно.

81

5. Когато излизате от някой наистина хубав филм, пред­почитате:

а) да си преигравате наум сцени от филма; б) да коментирате някои сцени и реплики; в) да цитирате най-вече реплики от филма.

6. В киносалона предпочитате да седите: а) от дясната страна на пътеката; б) където и да е, напълно ви е безразлично; в) от лявата страна на пътеката.

7. Някакъв електроуред на ваш приятел не работи. Вие: а) ще му съчувствате и ще обсъждате как го е накарала да

се почувства повредата на уреда; б) ще му препоръчате някой проверен специалист, който да

поправи уреда; в) ще се опитате да разберете как работи уредът и сами да

го оправите.

8. Намирате се на непознато място и някой ви моли да му покажете накъде е север. Вие:

а) признавате си, че не знаете; б) след кратък размисъл налучквате вярната посока; в) напълно уверено посочвате на север.

9. Откривате място за паркиране, но то е прекалено тясно и се налага да вмъквате колата на заден ход. Вие:

а) по-скоро ще се опитате да откриете друго място; б) внимателно ще опитате да паркирате на заден ход; в) леко и уверено паркирате на заден ход.

10. Гледате телевизия, телефонът звъни. Вие: а) вдигате слушалката и отговаряте; б) намалявате звука на телевизора и тогава отговаряте; в) изключвате телевизора, казвате на останалите хора в

стаята да мълчат и чак тогава вдигате слушалката.

11. Току-що сте чули нова песен от любимия си изпълнител. Обикновено вие:

а) без затруднение сте в състояние веднага да изтананикате част от песента;

б) може да изтананикате нещичко от песента, стига тя да е наистина простичка;

в) трудно ви е да си спомните как точно звучи мелодията, но си припомняте някои думи.

82

12. Най-успешно можете да предвидите бъдещи резултати като:

а) използвате интуицията си; б) вземате решение въз основа както на достъпната ви инфор­

мация, така и на "вътрешното си чувство"; (в) се опирате на факти, статистически и други данни.

13. Сложили сте ключовете си не на обичайното им място и не можете да ги намерите. Вие:

а) ще се заемете с някаква друга дейност, докато ви "светне" къде сте ги оставили;

б) ще се заемете с някаква друга дейност, но непрекъснато ще се опитвате да си спомните къде сте ги оставили;

в) стъпка по стъпка ще преповтаряте наум всичките си действия, докато се сетите къде сте оставили ключовете.

14. Намирате се в хотелска стая и чувате далечен вой на сирена. Вие:

(а) веднага безпогрешно можете да определите посоката, от която идва;

б) вероятно бихте могли да определите откъде идва, ако се съсредоточите;

в) изобщо ви е невъзможно да определите от коя посока идва.

15. Отивате на светско събиране и ви запознават със седем - осем нови за вас хора. На следващия ден вие:

а) лесно можете да си представите лицата им; (б) ще си спомните отделни черти от лицата им;

(в) по-скоро ще си спомняте имената, отколкото лицата им.

16. Искате да прекарате почивните дни в провинцията, но партньорът ви предпочита да посетите морски курорт. За да го убедите, че вашата идея е по-добра, вие:

а) нежно му говорите за чувствата си по въпроса - обичате спокойствието на природата, пък и децата винаги така добре се забавляват там;

б) казвате, че ако този път отидете в провинцията, ще сте му много благодарна и следващия път ще сте щастлива да отидете на морски курорт;

в) служите си с факти: провинциалното курортно селище е по-близо, по-евтино и разполага с добре организирани спортни и развлекателни програми.

83

17. Когато изготвяте дневната си програма, вие обикновено: а) правите списък, за да имате ясен поглед за това, какво

трябва да свършите; б) обмисляте всичко, което трябва да свършите; в) представяте си хората, с които трябва да се срещнете, мес­

тата, където трябва да отидете, и дейностите, които трябва да извършите.

18. Ваш приятел има личен проблем и е дошъл да го обсъди с вас. Вие:

а) проявявате съчувствие и разбиране; б) казвате, че проблемите никога не са чак толкова лоши,

колкото изглеждат и му обяснявате защо; в) правите предложения и му давате разумен съвет как да

реши проблема си.

19. Двама ваши приятели от различни семейни двойки имат любовни отношения. Кога най-вероятно ще го забе­лежите?

а) още в съвсем ранен стадий; б) посред разгара на връзката; в) вероятно изобщо няма да забележите.

20. Смисълът на живота според вас е: а) да имате приятели и да живеете в хармония с хората около вас; б) да имате приятелски отношения с останалите, като съще­

временно си запазвате и личната независимост; в) да постигате значими цели, да си извоювате уважението

на околните, да спечелите престиж и издигане.

21. Ако можете да избирате, бихте предпочели да работите: а) в екип, със съвместими по характер и интереси хора; б) заедно с други хора, но запазвайки своята независима те­

ритория; в) самостоятелно.

22. Предпочитате да четете: а) романи и фантастика; б) вестници и списания; в) историческа литература и автобиографии.

23. Когато отивате на пазар, вие по-скоро: а) често купувате нещата импулсивно, особено по-реклами­

раните стоки;

84

б) имате си някакъв основен списък, но го спазвате както дойде;

в) внимателно четете етикетите и сравнявате цените.

24. Предпочитате да си лягате, да се събуждате и да се хра­ните:

а) когато имате желание за това; б) в определени часове, но може да проявявате и гъвкавост; в) по едно и също време всеки ден.

25. Започнали сте нова работа и се запознавате с много нови хора от колектива. Един от тях се обажда на домашния ви телефон. Вие:

а) лесно разпознавате на кого е гласът; б) разпознавате на кого е гласът чак след като сте преполо­

вили разговора; в) трудно разпознавате кой ви се обажда.

26. Какво най-много ви дразни, когато се карате с някого? а) неговото мълчание и липсата на отговор; б) когато този човек не иска да разбере вашата гледна точка; в) неговите изпитателни или предизвикателни въпроси и

забележки.

27. Как възприемахте в училище правописните тестове и писането на съчинения?

а) справяхте се и с двете доста лесно; б) обикновено добре се справяхте с едно от двете, но не и с

двете; в) не се справяхте особено добре нито с едното, нито с другото.

28. Когато става дума за танци и аеробика, вие: а) веднъж щом сте научили стъпките, с лекота "усещате"

музиката; б) справяте се с някои танци и упражнения, но при други сте

напълно безпомощна; (в) трудно ви е да поддържате такта и ритъма.

29. Колко добре ви се отдава да различавате и подражавате на гласовете на различни животни?

а) не много добре; б) сравнително добре; в) много добре.

85

30. В края на дълъг ден обикновено предпочитате: а) да разказвате на приятелите и близките си как е минал

денят; б) да слушате другите да ви разказват как е минал техният

ден; в) да четете вестник, да гледате телевизия и да не говорите.

Как да изчислим резултатите от теста След като сте отговорили на въпросите, съберете отговорите

с а), б) и в), а крайния резултат изчислете според дадените по-долу таблици.

За мъже Брой отговори (а) х 15 точки = Брой отговори (б) х 5 точки = Брой отговори (в) х (-5) точки =

Общо =

За жени Брой отговори (а) х 10 точки -Брой отговори (б) х 5 точки = Брой отговори (в) х (-5) точки =

Общо =

Към общия си резултат прибавете по пет точки за всеки въпрос, чиито отговори не отразяват точно вашето житейско поведение или на който не сте отговорили.

86

Анализ на резултатите от теста Повечето мъже ще съберат от 0 до 180 точки, а повечето

жени - от 150 до 300 точки. Мозък, който има главно мъжка ориентация, обикновено събира под 150 точки. Колкото крайният резултат е по-близо до 0, толкова по-мъжки ориен­тиран е мозъкът и по всяка вероятност нивото на хормона тес-тостерон в организма е по-високо. Хората с такъв резултат показват силно изявени логически и аналитични умения, както и способност за точно боравене с думите, и обикновено са дисциплинирани и добре организирани. Колкото по-близък е резултатът до 0, толкова съответните хора са по-добри в пла­нирането на разходи и обработването на резултати от статистически данни, като остават напълно неподвластни на чувствата си. Резултатите от теста, които се изразяват в отрицателни числа, бележат силна мъжка ориентация на мозъка. Това означава, че в ранните стадии от развитието си зародишът е получил големи количества тестостерон. Колкото по-малка цифра е резултатът от теста, направен от жена, толкова по-голяма е вероятността, че при нея ще се забелязват лесбийски тенденции.

Мозък, който има предимно женска ориентация, ще покаже резултат от теста над 180 точки. Колкото по-голямо число е резултатът, толкова по-женска ще е ориентацията на мозъка и толкова по-голяма е вероятността съответният човек да има силно изразени творчески, артистични и музикални таланти. Такъв човек взема повечето си решения интуитивно, при определянето на проблемите са му необходими минимални данни. Освен това той е способен да решава проблемите творчески, ръководен от вътрешния си усет. В колкото по-голямо число над 180 се изразява резултатът от теста, направен от мъж, толкова по-голяма е вероятността той да бъде хомо­сексуалист.

Мъже с резултат под 0, и жени с резултат над 300 точки, имат мозъци, чиято ориентация е толкова противоположна, че вероятно единственото общо нещо между тях е това, че живеят на една и съща планета!

88

Зона на застъпване Резултат между 150 и 180 точки означава, че при съот­

ветния човек мъжкият и женският начин на мислене се припокриват, тоест той е стъпил с единия крак в едното, а с другия - в другото поле на полова ориентация. При такива хора няма ясно изразено предпочитание към мъжкия или към женския начин на мислене и обикновено те проявяват гъвкавост, а това е значително предимство при участието им в колективно решаване на някакъв проблем. Такива хора са предразположени да завързват приятелства както с мъже, така и с жени.

Взаключение... От началото на осемдесетте години познанията ни за

човешкия мозък надминаха и най-смелите ни очаквания. Американският президент Джордж Буш обяви деветдесетте години за "Декада на мозъка", а ето че навлизаме и в XXI век -"Златния век на ума".

При представянето на свързаните с човешкия мозък теми, съзнателно говорихме с по-голяма лекота за откритията на неврологията, за да не стане четивото твърде технично, не същевременно се постарахме и да не опростяваме прекалено много нещата, защото всъщност мозъкът е твърде сложна структура - мрежа от неврони, свързващи се в заплетени образувания от мозъчни клетки, а те пък изграждат мозъчни области и центрове.

Но ти, читателю, сигурно не искаш да станеш невролог, а просто да разбереш най-основното относно мозъчната дейност и да се запознаеш с някои стратегии за по-успешно общуване с противоположния пол. Лесно е да посочим коя точно опреде­лена област от мозъка управлява пространствените умения при мъжа и да си определим ефективни стратегии за нейното развитие. Много по-трудно е да схванем откъде и по какъв именно начин мозъкът управлява чувствата, но дори в този случай пак е възможно да се изградят действени стратегии за тяхното овладяване.

89

Четвърта глава

Говорене и слушане

Какво казват жените • Какво чуват мъжете

Б арбара и Алън се обличат за коктейл. Барбара си е купила нова рокля и гори от желание да изглежда наистина

великолепно. Държи в ръце два чифта обувки - едните сини, другите златисти. И задава на Алън въпроса, от който нас­тръхват всички мъже:

- Скъпи, кои да обуя с тази рокля? Студени тръпки побиват Алън. Знаеше си, че го очакват

неприятности. - Ъъъъ...ммм - започва той нерешително - които искаш,

мила. - О, хайде, Алън - подканва го тя нетърпеливо, - кажи

кои ще отиват повече, сините или златните? - Златните - отвръща той нервно и неуверено. - Че какво им е на сините? - пита тя. - Ти никога не си ги

харесвал! Платих за тях цяло състояние, а ти ги мразиш, признай си!

Алън е потиснат. - Щом не те интересува мнението ми, Барбара, друг път

просто не ме питай! - сопва се той. Въобразяваше си, че жена му иска от него да реши

възникнал проблем, а ето че когато й даде отговора, тя изобщо не му беше благодарна. Но в този случай Барбара всъщност използва един типично женски начин на словесно изразяване: мислене на глас. Тя всъщност вече е решила кои обувки ще обуе и въобще няма нужда от неговото мнение по въпроса - от него се иска просто да потвърди, че изглежда прекрасно.

В тази глава ще говорим за проблемите, които възникват при общуването между мъжете и жените, и ще предложим някои нови подходи за преодоляването им.

Стратегията на "сините или златните обувки"

Когато при избора на обувки една жена попита: "Сините или златните?", от огромно значение е мъжът изобщо да не отговаря конкретно на въпроса. Добре е вместо това да зададе насрещен въпрос: "Избра ли кои да бъдат, мила?" Този подход обикновено обърква повечето жени, защото по-голямата част от познатите им мъже на секундата биха изказали предпо­читание. Затова тя започва да мънка нерешително: "Ммм... Мислех си, че може би е добре да обуя златните..." В дейс-

93

твителност, тя вече твърдо е решила да си обуе златистите обувки. Добре е той да продължи с уточняващ въпрос, който ще го доведе до един наистина блестящ финал: "Защо златните, мила?" На което тя най-вероятно ще отговори: "Защото бижутата и аксесоарите ми са златни, а и в роклята има зла­тиста нишка." И тогава опитният мъж трябва да възкликне: "Оуу! Великолепно! Изглеждаш наистина потресаващо! Пре­красен избор! Страхотно ми харесва!" И спокойно може да се хванете на бас, че той ще бъде възнаграден с наистина шеметна нощ.

Защо мъжете не могат да говорят "като хората"

От хилядолетия насам е известно, че мъжете не ги бива много-много по разговорите, особено в сравнение с жените. Момиченцата не само че проговарят по-рано, но и на три годинки вече имат почти два пъти по-богат речник от мом­ченцата на същата възраст, а речта им е почти 100% разбираема и смислена. Специалистите по говорни дефекти са претрупани от работа благодарение на родителите, които водят в кабине­тите им малките си момченца с едно и също оплакване: "Той не може да говори като хората". Ако момчето има по-голяма сестра, то разликата в словесния изказ е дори още по-натрап­чива, особено ако майката и сестрата често имат навика да говорят вместо него. Попитайте например някое петгодишно момченце: "Как си?" и ще видите, че майка му или сестра му на секундата ще отговори: "Добре е, благодаря".

Майките, дъщерите и по-големите сестри често говорят от името на мъжете в

семейството.

При мъжете говорът не е точно локализирана мозъчна функция. Тя се поражда и действа само в лявото полукълбо и няма специфичен център. Изследвания на хора с нараняване от лявата страна на главата сочат, че след такава травма повечето говорни смущения при мъжете ее наблюдават в

94

задната част на лявото мозъчно полукълбо, а при жените -главно във фронталната област на лявото мозъчно полукълбо. Магнито-резонансни скенери на мозъка показват, че когато един мъж говори, цялото му ляво мозъчно полукълбо е активно, сякаш търси къде точно се намира центърът за говор, но така и не съумява да го открие. Затова и мъжете не се справят особено добре с говоренето.

Местоположение на центъра за говор при мъжа

Момчетата са по-склонни да хъмкат и да имат неясно произношение, отколкото момичетата. По време на разговор те често използват паразитни думички от рода на "ъъ", "хм", "ами", "всъщност" и т.н., по-склонни са да замазват думите и да използват само три тоналности на гласа, докато жената при разговор използва пет. Когато няколко мъже се съберат да гледат мач по телевизията, те точно това и правят - един­ственият им "разговор" в такива случаи обикновено се състои от изречения от рода на: "Подай чипса" или "Още бира?" Докато за жените общото гледане на някоя телевизионна програма е просто още един повод да си поговорят. Затова именно, когато се събират пред телевизора, жените предпочитат да гледат заедно по-скоро поредната серия от някоя сапунена опера, чиито герои и сюжет са им близки и познати, отколкото сложна криминална драма например.

95

Различният начин, по който двата пола използват сло­весния изказ, проличава може би най-ярко в областта на спорта. Достатъчно е да погледаме репортажите от някое спортно състезание и ще се уверим в това. Например баскетболистките описват съвсем точно, подредено и напълно разбираемо играта си по време на срещата. Докато по време на интервюта с баскетболисти, не само че и малкото, което намират да кажат, няма почти никакъв смисъл, но те сякаш изобщо не си движат устните.

При подрастващите тези различия също са доста оче-бийни. Когато попитаме дъщеря ни как е минал купонът предната вечер, тя започва подробно и смислено да ни разказва какво е станало - кой какво и на кого казал, кой как го е въз­приел и кой как бил облечен. На същия въпрос синът ни измър-морва само "Ъъъ... добре".

В деня на Свети Валентин цветарките обикновено съвет­ват мъжете "да си го кажат чрез цветята", защото много добре знаят, че за мъжа е трудно да изрази чувствата си с думи. За него не е проблем да избере и купи поздравителна картичка, но фактът, че трябва да напише нещо на нея, направо го па­рализира.

Мъжете често купуват поздравителни картички с готово написани обширни текстове.

Така им остава по-малко място, което да трябва да запълват със собствени думи.

Но нека си припомним, че еволюцията е наложила мъжът да се развие като ловец на семейната прехрана, а не е искала от него да общува. Ловът се придружава от серии несловесни сигнали и често се случва ловците часове наред да седят мълчаливо в очакване на плячката. Те рядко разговарят помежду си, не общуват активно. Когато съвременните мъже отиват заедно на риболов, те могат цял ден да седят един до друг, без да разменят и дума. Прекарват си наистина чудесно, доставя им удоволствие да са заедно, но просто не изпитват необходимост да изразят усещанията си с думи. Докато ако жени прекарват заедно известно време без да си говорят, това е белег за наличие на някакъв сериозен проблем между тях.

96

Единствените моменти, когато мъжете се доближават поне малко от малко до жените по отношение на словесния изказ, настъпват тогава, когато рухнат преградите около отделението за общуване в стриктно разпределения по "чекмеджета" мъжки мозък, а това става след поглъщането на обилни количества алкохол.

Мъжете никога не са били Царе на разговора

97

Момчетата в училище

В началните класове момчетата не се справят толкова успешно с уроците, тъй като словесните им умения са по-недоразвити от тези на момичетата. Обикновено те се пред­ставят зле в часовете по езици, литература, разказвателни предмети и изкуство. Чувстват се по-глупави в сравнение с мо­мичетата и затова започват да се държат с тях грубо и невъзпитано. От тази гледна точка, вероятно има доста голям смисъл в идеята момчетата да тръгват на училище една година по-късно, когато словесните им умения ще са на едно ниво с тези на момичетата, които са с една година по-малки от тях. Това несъмнено би се отразило благоприятно върху само­чувствието им, няма да им е толкова неудобно пред по-малките момиченца и няма да им се налага да се самодоказват с грубост.

В по-горните класове момичетата изостават от момчетата по физика, математика и всички точни науки, където уменията за пространствено ориентиране са изключително важни. Но докато разтревожените родители непрестанно мъкнат мом­четата по терапевтични говорни консултации, обладани от безпочвения страх дали синовете им ще могат да се научат да четат, пишат и говорят правилно, от момичетата никой не иска да посещават помощни сеанси при специалисти, за да подобрят пространственото си мислене. Като видят, че някои науки не им се отдават, момичетата просто сменят избрания "основен пакет"*.

Редица училища в Англия разделят момчетата и моми­четата в отделни паралелки по някои предмети - например по английски, математика, точни науки. В прогимназията в

*В английската и американската образователна система децата могат в началото на учебната година и след първия срок да сменят "основния пакет" предмети, които изучават по-подробно. Този основен пакет има няколко варианта - един с чисто хуманитарна насоченост, друг включва само точни науки, третият е в различни комбинации от предмети. Науките извън избрания от детето основен пакет се изучават само за обща култура, а получените по тях оценки се включват в годишното свидетелство, но не са определящи за преминаването на по-горно ниво - Б.прев.

98

Шенфийлд, Есекс, момчетата и момичетата учат по отделни програми, като по този начин се избягва конкуренцията между половете. В часовете по математика задачите с думи в тестовете за момичетата са свързани с градината, а в тези за момчетата - с железарския магазин. Този тип разделение е направено съобразно естествените предпочитания, диктувани от ориента­цията на женския и на мъжкия мозък, а много по-високите резултати на децата са наистина забележителни. По английски успехът на момчетата от това училище е четири пъти по-висок от средния за страната, а успехът на момичетата по математика и точни науки е почти двойно по-висок от този в другите училища.

Защо жените са такива бърборани

При жените има обособен специализиран център на говора, разположен във фронталната част на лявото мозъчно полукълбо, а освен това и още един, по-малък, също спе­циализиран център на говора, разположен в дясното мозъчно полукълбо. Именно с тези две специализирани области за говор могат да бъдат обяснени силно развитите умения на жените да разговарят. Нещо повече, разговорът доставя удоволствие на жените и те могат да бъбрят с часове. Благодарение на тези две специализирани области за контрол на словесния изказ, останалата част от мозъка остава всъщност свободна за из­пълняване на други задачи. Именно това дава възможност на жената да върши по няколко дейности едновременно.

Съвременни изследвания показват, че бебето се научава да разпознава гласа на майка си още докато е в утробата й, вероятно посредством резонанса на звуковите трептения през майчиното тяло. Едно четиридневно бебе може да различи родния от чуждия език. Четиримесечните бебета разпознават движенията на устните, свързани с гласните звукове. Още преди първия си рожден ден бебето може да свързва звученето и смисъла на думите. На годинка и половина вече има наченки на речников фонд, който на двегодишна възраст при моми­ченцата стига и до 2000 думи. И от физиологична, и от инте­лектуална гледна точка, това е наистина невероятно пости­жение, особено в сравнение със способността на един възрастен да попива знания.

99

Местоположение на центъра за говор при жената

Това, че в мозъка на момичетата има обособени центрове за говор и словесен изказ, им позволява да учат чужди езици и по-лесно, и по-бързо от момчетата, а също обяснява защо те се справят по-успешно с граматиката, пунктуацията и пра­вописа. В продължение на 25 години обикаляхме различни чужди страни, за да изнасяме лекции и да участваме в семинари, но наистина изключително рядко имахме преводач мъж, обикновено бяха все жени.

Предмети, чието преподаване изисква словесна способност. (Брой учители по чужди езици във Великобритания през 1998 г.)

Предмет Испански Френски Немски Драма Други езици

Брой учители 2 700

16 200 8 100 8 900 1300

% жени 78 75 75 67 70

% мъже 22 25 25 33 30

Тази таблица съвсем ясно показва, че жените се изявяват при учебни предмети, които изискват силно развити словесни способности. Наличието на специализирани центрове за говор

100

в мозъка на жените обяснява по-големите им способности за боравене с думите и изказа.

Ако погледнете и таблиците в Пета глава (стр.152 - 154), ще видите, че дори в най-"равноправните" спрямо половата принадлежност области, каквито са обучението и общественото управление, специфичната ориентация на мъжкия и на женския мозък оказва влияние на учителите при избора на предметите, които преподават. Групите, борещи се за равни възможности на половете, са убедени, че от дейността им има резултати, защото като цяло половината учители са мъже, другата половина - жени, но както сами виждате, жените чувствително преобладават в области, изискващи говорни умения.

Лявото мозъчно полукълбо контролира физическата дейност на дясната половина на тялото и вероятно поради това повечето хора пишат с дясната ръка. Сигурно поради същата причина почеркът на повечето жени е много по-добре оформен и ясен, отколкото на мъжете - двата центъра за говор в женския мозък са предварително програмирани за по-умело боравене с езика - както с говоримия, така и с писмения.

Защо жените изпитват необходимост да говорят

Мъжкият мозък е високо организиран в нещо като строго специализирани камери и притежава силно развита способност да сортира и складира информация. В края на някой изпълнен с проблеми ден, мъжкият мозък с лекота може да ги подреди по "файлове" и да ги "складира" някъде встрани. Женският мозък не разпределя и не съхранява информацията по този начин - в главата на жената проблемите просто продължават безспир да се въртят и блъскат един друг.

Мъжете могат да номерират всичките си проблеми наум и да ги разпратят по

складовете на мозъка си, докато настъпи подходящият момент за решаването или

Жените просто се побъркват.

101

Единственият начин, по който жената може да осмисли проблемите си и да освободи мозъка си, е като говори за тях. Следователно, когато в края на деня жената говори за пробле­мите си, целта й е по-скоро да разтовари мозъка си, а не непременно да открие решение или изход.

Хормоналната зависимост Изследователката Елизабет Хенсън от Университета в

Онтарио проучи зависимостта между поведението на жените и женския полов хормон естроген. Тя откри, че ниските нива на мъжкия полов хормон тестостерон потискат простран­ствените умения на жената, докато високите нива на естрогена повлияват благоприятно върху артикулацията и фините й двигателни умения. Това обяснява защо по време на менструал-ния си цикъл, тоест в дните, когато нивата на естроген са много високи, жената може да се държи спокойно и да говори с почти съвършена артикулация. И обратното, в т. нар. предменструал-ни дни, тоест когато нивата на тестостерон са по-високи, гово­рът й не е толкова ясен, затова пък умението й да се ориентира в пространството е много по-добро - тогава тя може и да не успее да клъвне мъжа с добре пресметната хаплива забележка, но е почти сигурно, че ще го улучи с тигана, който е хвърлила по него от двадесет метра разстояние.

Жените обичат да говорят Когато жените сядат да гледат заедно някой филм по

телевизията, те обикновено говорят едновременно на най-различни теми, включително за децата, мъжете, професията и изобщо за всичко, което се случва в живота им. Когато мъже и жени гледат заедно някой филм по телевизията, мъжете обик­новено не издържат и всеки нарежда на половинката си да спре да бъбри. Мъжете могат или да говорят, или да гледат екрана, но не и двете едновременно - и просто не разбират, че за жените това изобщо не е проблем. И още нещо, жените са убедени, че събирането в група има смисъл само ако хората си прекарват добре, като си говорят и развиват отношенията си, а не само да седят като истукани, мълчаливо втренчени в екрана.

102

- ...и значи Жасмин казала на Кейти какво прави Алекс, ама не знаела, че Мери вече го знае, понеже Линдъл чул да се говори за това от Мелиса, така

че казала на Адам и затуй Сам си помислил, че...

Често се случва, докато текат рекламите, мъжът да помоли жената да му разясни развоя на интригата във филма и да му подскаже в каква посока се развиват отношенията между героите. И това е така, защото за разлика от жената, той просто е неспособен да улови загатнатите сигнали от езика на тялото, които да му разкрият емоционалното състояние на действащите лица - както във филма, така и в живота. Тъй като еволюцията е отредила на жената да прекарва дните си сред другите жени и децата, женският мозък развива способност за добро общуване, като целта е вътре в обособената група да бъдат изградени и поддържани стабилни и здравословни за човешкия вид отношения. За жената и до ден днешен словото

103

продължава да има конкретно и ясно предназначение: из­граждане на взаимоотношения и завързване на приятелства. Докато за мъжа говоренето е свързано с излагане и предаване на факти.

За мъжа телефонът е уред, посредством който той може да прехвърля факти и информация към други хора. За жената телефонът е средство за общуване и свързване. Жената може да прекара двуседмична ваканция с приятелка и още щом се върне, веднага да се обади по телефона на същото момиче и да говори с него още два часа.

Няма убедителни доказателства за това, че социалното обкръжение - тоест фактът, че майките на момиченцата са им говорили повече - е причината момичетата да говорят повече от момчетата. Психиатърът д-р Майкъл Луис, автор на "Со­циалното поведение и овладяването на езика", провежда редица експерименти и разкрива, че майките говорят и гледат бебетата момиченца много по-често, отколкото бебетата момченца. Научните доказателства сочат, че родителите откликват на мозъчната ориентация на своите деца. И тъй като мозъкът на момиченцето е по-добре устроен за излъчване и приемане на говор, ние откликваме на тази негова способност и му говорим по-често и повече. А майки, които се опитват да говорят повече на синовете си, обикновено биват разочаровани, защото в отговор получават само кратки изсумтявания.

Мъжете си говорят мълчаливо наум

Мъжете еволюират като бойци, защитници и разрешители на проблеми. Мозъчната им настройка и общественото им положение не им позволяват да показват страх или неувереност. Ето защо, когато помолиш някой мъж да реши даден проблем, той обикновено казва: "Остави го на мен!" или "Ще го обмисля". И той именно това и прави - мълчаливо и с абсолютно безизраз­на физиономия оглежда наум проблема от всички възможни ъгли, обмисля го, преценява. И чак когато вече е открил отговора, мъжът заговаря или показва леко оживление, та да стане ясно, че е готов с решението на проблема. Мъжете говорят най-вече наум, разговарят със самите себе си, защото не разполагат със способността на жената да използва думите и словото за външна комуникация. Скенери на мозъка показ­ват, че когато мъжът седи неподвижно, мълчаливо загледан

104

навън през прозореца, той всъщност оживено разговаря със самия себе си - но наум. Когато го видят да седи така, повечето жени допускат грешката да си мислят, че той скучае или няма какво да прави, затова се опитват да го заговорят или да го ангажират с нещо. В такива случаи мъжът често се ядосва, защото не обича да го прекъсват. А както знаем, той не може да прави две неща едновременно.

Неудобството да си говориш наум

Ако мъжът е в компанията на друг мъж, то тогава гово­ренето наум не е никакъв проблем. Мъжете могат часове наред да си седят на някое събиране един до друг, без и дума да разменят, като това изобщо няма да ги притесни - все едно са на риболов. Често им доставя удоволствие след работа да поспрат и изпият по едно "на тишина" - и то ще бъде наистина на тишина. Но когато мъжът е в компанията на жена или на група жени и продължава да си говори само наум, то те вероятно ще решат, че се държи отчуждено и високомерно, че се цупи или че просто не иска да се присъедини към тях.

Следователно, ако мъжете искат да имат по-успешни отношения с жените, трябва да се научат да говорят повече на глас.

Жените мислят на глас "Жена ми направо ме побърква, когато има някакъв

проблем или започне да ми разправя какво смята да прави през деня - сподели един мъж по време на наш семинар. - Най-подробно изрежда всичко на глас, изброява всички места, където се кани да ходи, всички хора, с които евентуално ще се срещне, какво трябва да направи и какво не трябва да прави... Пълен кошмар. Изобщо не мога да се съсредоточа върху каквото и да било!"

Жената изрежда на глас и абсолютно безредно серии от дейности, възможности за избор и

вероятни решения.

105

Умът на жената е програмиран предварително да използва речта като главно изразно средство, като именно в това се крие част от силата й. Ако мъжът има да свърши пет-шест задачи, той обикновено ще каже: "Имам да свърша това-онова. Ще се видим по-късно" и ще излезе. Докато жената ще започне да изрежда на глас и в пълно безредие това, което трябва да свърши, споменавайки всички възможни варианти: "Я да видим... Трябва да прибера дрехите от химическото чистене и да отида да измият колата... Между впрочем, Рей се обади и поръча да му звъннеш... после ще взема колета от пощата, а освен това предполагам, че ще мога и да..." Това е една от причините, поради които мъжете обвиняват жените, че приказват прекалено много.

Неудобството да мислиш на глас

За жените мисленето на глас означава проява на прия­телски чувства и споделяне, но мъжете го възприемат по съвсем друг начин. В лични взаимоотношения, мъжът подсъзнателно решава, че по този начин тя всъщност му връчва списък от проблеми и че от него се очаква да ги реши веднага, затова той или става неспокоен и напрегнат, или започва да й казва какво да прави. По време на делови срещи, ако една жена започне да мисли на глас, мъжете я възприемат като разпиляна, неоргани­зирана или неинтелигентна. За да впечатли мъжете в делови план, жената трябва да си държи мислите в главата и езика зад зъбите, а когато отвори уста и заговори - да предлага единствено решения. Относно взаимоотношенията в двойката, добре е двамата партньори да обсъдят различния начин, по който подхождат към проблемите. Необходимо е мъжете да разберат, че когато жената говори, това не означава, че тя очаква от тях непременно да й отвърнат с готови решения. А жените трябва да разберат, че когато мъжът не говори, това изобщо не означава, че нещо не е наред.

106

Жените говорят, а на мъжете им се струва сякаш ги прекарват "през мелница"

Изграждането на взаимоотношения посредством словото е приоритет на мозъка с женска ориентация. Жената е в състояние с лекота да изрича средно от 6000 до 8000 думи дневно. Освен това в общуването тя използва допълнително още 2000 - 3000 гласови звука, а също и около 8000 - 10 000 жеста, изражения на лицето, движения на главата и други сигнали от езика на тялото. Тоест дневно тя си служи с около 20 000 изразни средства за общуване, посредством които предава посланията си. Това обяснява едно съобщение, направено неотдавна от Британската медицинска асоциация, според което жените страдат четири пъти по-често от здравни проблеми, свързани с челюстта.

"Веднъж цели шест месеца не продумах на жена си. Не исках да я прекъсвам."

А ето за сравнение и дневната доза "бъбрене" на мъжа: той изрича около 2000 - 4000 думи и приблизително 1000 - 2000 гласови звука, а сигналите от езика на тялото, с които си служи, едва стигат до 2000 - 3000. Тоест средно на ден мъжът използва около 7000 изразни средства за общуване - приблизително 1/3 от женския арсенал.

Говорните различия стават особено очевидни в края на деня, когато мъжът и жената седнат заедно да вечерят. Той си е изрекъл неговите 7000 "думи" и повече изобщо няма желание за общуване. Мълчаливото зяпане "в огъня"(чийто съвременен еквивалент е телевизорът) го прави истински щастлив. Нейното състояние зависи от това, какво е правила през деня. Ако е прекарала времето си в разговори с хора по един или друг повод, то е възможно тя също да си е изрекла нейните 20 000 "думи" и да няма особено голямо желание за общуване. Но ако е прекарала деня вкъщи с малките деца, може да се смята за щастливка, ако е изрекла и 2000 - 3000 "думи". Тоест, остават й още цели 15 000! Я кажете, не ви ли е до болка познат следният "диалог" по време на вечеря?

107

фиона: Здравей, скъпи... радвам се, че си отново тук, при мен. Как мина денят?

Майк: Добре. Фиона: Брайън ми каза, че днес сте щели да приключите онази

голяма сделка с Питър Госпър. Как мина? Майк: Чудесно.

фиона: Прекрасно. Защото той може да бъде и много труден клиент. Мислиш ли, че ще се вслуша в съветите ви?

Майк: Ъхъ. ...и т.н.

Майк започва да се усеща като на разпит и го обзема раздразнение. Не иска нищо друго, освен "тишина и спо­койствие". Опитва се да предотврати евентуално сдърпване, задето не иска да говори, и затова пита:

- А твоят ден как мина? Е, и тя му разказва. Всичко. От игла до конец. - О... ама че ден беше! Реших днес да не ходя в града,

защото най-добрият приятел на братовчед ми работи на автогарата и той му казал, че днес щяло да има стачка и затова реших да не слизам в центъра, а просто да се поразходя. Прогнозата за времето беше, че денят ще е слънчев, затова реших да си облека синята рокля... знаеш коя... онази, дето си я купих в Америка... както и да е... та, както си се разхождах, изведнъж налетях на Сюзън и...

И фиона устремно започва да изрича остатъка от дневната си доза думи и несловесни сигнали. А той седи и се чуди защо тя просто не млъкне и не го остави на мира! Чувства се така, сякаш е смлян, "изтерзан до смърт!" Навсякъде по света мъжете стенат: "Искам само малко тишина и спокойствие!" Той е ловец. Цял ден се е трепал, за да осигури прехраната на семейството си. Сега не иска нищо друго, освен да седи и да зяпа в огъня. Но истинският проблем възниква, когато тя започне да се чувства пренебрегната и се обиди.

Когато мъжът млъкне и се зазяпа в огъня, жената лесно може да се почувства необичана.

Същината на женското говорене е самото говорене. Но мъжът възприема непрекъснатото приказване на жената

108

относно проблеми като настоятелна молба от нейна страна да й предложи решения за тези проблеми. И тъй като има силно аналитичен ум, той непрекъснато я прекъсва.

фиона: ...и точно там се подхлъзнах и ми се счупи токчето на една от новите обувки, и тогава аз...

Майк: (прекъсва я): Чакай малко, фиона... Слу­шай, не бива да ходиш с високи токчета в су­пермаркета! Имаше някаква статистика за нещастните случаи. Какво ли не става. По-добре си обувай маратонки - по-безопасно е!

Той си мисли: Е, тоя проблем е решен! Тя си мисли: Ама защо не си мълчи и просто да ме слуша?

фиона: (продължава):... а като се върнах обратно при колата, задната гума беше спаднала напълно и тогава аз...

Майк: (прекъсва я): Виж сега, просто трябва, ко­гато зареждаш в гаража, да проверяваш наляга­нето в гумите. Така няма пак да закъсаш като днес!

Той си мисли: Е, отървах я от още един проблем! Тя си мисли: Ама защо той не може просто да мълчи и да

ме слуша? Той си мисли: Защо сега не млъкне и не ме остави на мира?

Да не би да очаква аз да й реша всичките пробле­ми вместо нея? И какво сложно има, та не може да направи нищо като хората още първия път?

Тя не обръща внимание на прекъсванията му и продължава да говори.

По време на пътуванията си сме разговаряли с хиляди жени по целия свят. И всички те държаха съвсем ясно да подчертаят следното:

Когато вечерта жената изрича останалите и, неизползвани през деня думи, тя не иска да я

прекъсват и изобщо не и трябват никакви решения на проблемите.

109

Е, това поне е добра новина за мъжете - никой нито очаква, нито иска от вас да отговаряте, просто си седете и слушайте. Когато жената най-сетне изчерпи дневния си запас от думи, тя се чувства облекчена и щастлива. А за вас ще си мисли, че сте най-невероятният мъж на света, и то само задето сте я изслушали. И нищо чудно да прекарате незабравима нощ.

- Надявам се, че не съм бъбрила прекалено много!!

Говоренето за ежедневните проблеми помага на съвремен­ните жени да се справят със стреса. За жената споделянето и изслушването означава да не бъде изолирана, да дава и да получава подкрепа. Затова и повечето посетители при консултантите по междуличностни и семейни проблеми са жени - както впрочем и повечето консултанти също са жени, специално обучени да изслушват.

Защо двойките се провалят

Според едно проучване 74% от работещите и 98% от неработещите жени споделят, че възприемат като най-голям провал в отношенията със съпрузите и интимните си приятели техния отказ да говорят, особено в края на деня. Предишните поколения жени никога не са имали такъв проблем, защото е трябвало да се грижат за куп деца, а и край тях винаги е имало

110

други жени за разговор и подкрепа. Съвременните майки, които не работя, а се грижат за детето си вкъщи, се чувстват доста изолирани и самотни, защото често всичките им съседки ходят на работа. Работещите жени изпитват по-малко затруднения с неразговорливите си мъже, понеже през деня са имали въз­можност да говорят с други хора. И за това положение на нещата не можем да виним абсолютно никого - просто ние сме първото поколение, което не разполага с готови подходящи модели на поведение за постигане на удовлетворителни взаимоотношения в двойката. Родителите ни никога не са имали подобни проблеми. Но добрата новина е, че всички ние - и мъжете, и жените - можем да усвоим новите умения, необходими ни за оцеляването.

Как говорят мъжете Изреченията на мъжа са по-кратки от тези на жената, а

също и по-добре построени и организирани. Обикновено те се състоят от простичък увод, ясно и точно изложение, последвано от кратко заключение. Човек лесно може да следи мисълта на мъжа и да разбере съвсем недвусмислено какво има предвид и какво иска. Ако говорейки с мъж, превключите на типичното женско "многопистово" излъчване на информация по няколко теми едновременно, той се обърква и губи нишката на мисълта. Важно е жената да разбере, че ако иска да спечели вниманието на някой мъж и да го убеди в нещо, то в разговора трябва да представя мислите и идеите си една по една, ясно и недвус­мислено, по системата "на час по лъжичка".

Първо правило при разговор с мъж: пределна простота! Казвай каквото имаш да казваш, но "на час по лъжичка", за да има той време

да го осмисли и възприеме.

Ако ви се налага да представите някоя идея пред смесена група от мъже и жени, по-безопасно и сигурно е да използвате мъжката структура на изречения, за да изложите мислите си. И двата пола са в състояние да следят мъжкия тип изразяване,

111

докато за мъжете е трудно да следят женските многопистови разговори и това може бързо да ги умори и да ги накара да изгубят интерес.

Жените говорят многопистово Тъй като между лявото и дясното полукълбо на женския

мозък протича повече информация, а в самия него има два специфични центъра на говора, повечето жени могат да говорят по няколко теми едновременно - понякога и само в едно-единствено изречение. Това прилича на жонглиране с няколко топки и изглежда, че повечето жени го могат с лекота. И нещо повече, жените умеят не само да жонглират с по няколко топки теми, но и непрекъснато да си ги прехвърлят една на друга - и на никоя от участничките никога няма да й се изплъзне ни една топка!

В края на разговора всяка жена е наясно с обсъдените теми: знае къде, кога, какво се е случило, същината и зна­чението на станалите събития и мнението на останалите участнички за тях. Тази женска способност за многопистово предаване и приемане на информация е буквално съсипваща за мъжа, понеже неговият мозък е еднопистов и може да приема и осмисля информацията само ако темите му се подават една по една. Ако в присъствието на мъже група жени обработва многопистово няколко теми, мъжете са направо поразени и се чувстват напълно объркани.

Жената може да започне да говори по един въпрос, насред изречението да се прехвърли на друг, а после, без каквото и да било предупреждение, отново да се върне към първия, добавяйки мимоходом нещо малко, но коренно различно. Мъжете са смутени и тотално заплетени. Ето ви като пример един семеен разговор между Барбара и Алън Пийз.

Алън: Чакай сега малко, не ми стана много ясно - кой какво на кого казал в офиса?

Барбара: Не говорех за офиса. А за зет ми. Алън: За зет ти? Ти изобщо не спомена, че сменяме темата!

Барбара: Е, просто трябва да слушаш малко по-внимателно. Всички други разбраха за кого говоря.

112

фиона: Ами да. Знам какво има предвид. На мен ми е (сестра) напълно ясно какво иска да каже.

Жасмина:Ш на мен също. Тате, толкова бавно загряваш! (дъщеря) Никога на нищо не можеш да му хванеш края!

Алън: О, предавам се! Вие, жените, направо може да побър­кате един мъж.

Камерън: Аха - и мен също, а пък съм още дете! (син)

Мъжете са способни да стигнат по най-бързия начин от точка А до точка В, като

безпогрешно се оправят сред плетеницата малки задни улички, но са напълно изгубени, ако попаднат сред група жени, обсъждащи

няколко въпроса едновременно.

Тази лекота на сложно многопистово общуване е присъща на всички жени. Вижте например секретарките. Самото естество на работата им изисква от тях да извършват по няколко различни дейности едновременно. И затова няма нищо чудно в това, че от 716 148 секретарски места във Великобритания за 1998 г., 99,1% са били заети от жени - имало е само 5913 мъже секретари. Някои антисексистки организации обясняват този факт с това, че още от училищната скамейка момичетата били подготвяни за подобна кариера. Но подобно твърдение не взема под внимание това, че жените владеят по-добре словото и че имат по-добри организационни и многофункционални умения. Дори в професионални области, където йерархията съблюдава стриктно политиката за равни възможности на мъжете и жените - например в местното самоуправление, консултациите по проблеми на брака, семейството и интимните взаимоотношения и в системата на социалните грижи - от общо заетите в подобни дейности 144 266 души във Великобритания през 1998 г., 43 816 са мъже, а 100 450 - жени. Съвсем очевидно е, че навсякъде, където се изискват умения за общуване и словесна ефективност, жените имат водещо място.

113

Какво показват скенерите на мозъка Скенери на мозъка показват, че когато жената говори, в

главата й работят и двата центъра за контрол на говора - във фронталната част на лявото мозъчно полукълбо и в дясното мозъчно полукълбо. Същевременно е активиран и слуховият й апарат. Силно развитата способност за многопистово приема­не и предаване на информация позволява на жената едно­временно да говори и да слуша, като при това и двете дейности могат да обхващат различни, несвързани една с друга теми. Мъжете са направо потресени, когато за първи път научат, че жената действително притежава такива способности - дотога­ва те са си мислели, че тя просто вдига излишен шум.

Жените могат да говорят и да слушат едновременно, а същевременно и да обвиняват

мъжете, че те не могат нито да говорят, нито да слушат.

Хилядолетия наред жените са били прицел на измисляните от мъже вицове на тема "колко много дрънкат жените". По време на наши конференции, навсякъде по света, все се на­мираха мъже да ни кажат: "Чуйте ги само тия жени, непре­къснато дрънкат една през друга - бър - бър - бър - и никоя не слуша!" И това го казват както китайци, германци и норвежци, така и африканци, и ескимоси. А разликата всъщност е, че докато го изричат, те не могат нищо друго да чуят. Защото, както вече знаем, мъжете могат или да говорят, или да слушат - но не и двете едновременно.

Стратегии за говорене с мъже

Когато се чувстват конкурирани или станат агресивни, мъжете обикновено просто се прекъсват един друг. Ако искате успешно да общувате с някой мъж, най-простичката стратегия е да не го прекъсвате, когато говори. Но за жената именно това е трудно, защото за нея едновременното говорене е начин да се изграждат по-тесни взаимоотношения и да се покаже

114

съпричастие. Настройката на нейния мозък я подтиква да разговаря многопистово - било за да впечатли мъжа, било за да го накара да се чувства значим. Но ако говори с него по начин, характерен за нейния мозък, мъжът буквално оглушава. А освен това вероятно ще се обиди и ще се изпълни с неприязън, защото ще го възприеме като грубо прекъсване.

Мъжете говорят един след друг. Затова, когато е дошъл редът на някой мъж да говори - оставете го да си каже думата.

Навсякъде по света и на всички възможни езици мъжете редовно крещят на жените: "Не ме прекъсвай!" Мъжките изречения са ориентирани към даване на решения. На мъжа просто му е необходимо да си довърши изречението до края, защото в противен случай не вижда никакъв смисъл изобщо да си отваря устата. И понеже е неспособен да изказва многопистово различни гледни точки и съждения в различните моменти от разговора, за него всеки, който го прави, е или невъзпитан, или откачен. От друга страна, това пък е нераз­бираемо за жената - тя говори многопистово, за да установи контакт с него и да го накара да се почувства значим и оценен. А жените са в правото си да се чувстват не само наскърбени, но и обидени, защото в един типичен мъжко-женски разговор 76% от прекъсванията са дело на мъжа!

Защо мъжете си падат по големите думи

В мозъка на мъжа няма специфични центрове за говор, а той като ловец е трябвало да може да предава възможно най-много информация с възможно най-малко думи, затова и в мозъка му са се развили обособени центрове за речников фонд, разположени във фронталната и в задната част на лявото мозъчно полукълбо. При жената речниковият фонд е разполо­жен отпред и отзад в двете мозъчни полукълба, а способността за точно боравене с него е относително слабо развита. В резултат на това, дефиницията и смисълът на думите не са от толкова голямо значение за жената, тъй като тя разчита на

115

гласовата интонация, за да предаде смисъла, и на езика на тялото, за да изрази емоционалното съдържание.

Ето защо точният смисъл на думите има толкова голямо значение за мъжете и затова те си служат с дефиниции, за да спечелят предимство пред друг мъж или жена. Мъжете използват езика, за да се съревновават един с друг, а в тази игра дефиницията е високо ценена тактика. Ако един мъж се опитва да спечели силна или важна "точка" и каже: "...той не излагаше точно нещата, не стигаше до същината на въпроса, така че всеки да е наясно какво иска да каже", друг мъж може да го прекъсне и да попита: "Неразбираем беше, така ли?", като целта му е да дефинира по-добре мнението на първия мъж, но също и да "отбележи точка" в своя полза. Тоест, настроеният за съревноваване мъж използва думата "неразбираем", за да обобщи цялото изречение на "съперника" си.

Местоположение на речниковия фонд при мъжа

Жените използват думите като награда Жената използва думите, за да покаже съпричастие и да

гради взаимоотношения, затова за нея те са един вид награда. Ако й харесвате, ако й допада това, което казвате, или иска да се сприятели с вас, тя ще ви говори много. Обратното също е

116

вярно - ако иска да ви накаже или да ви покаже, че не е ваша приятелка, тя изобщо няма да ви говори. Мъжете често наричат подобно мълчание "мълчалива закана", а когато жената заплаши, че "Вече никога няма да ти проговоря!", то това трябва да бъде възприемано изключително сериозно.

Ако една жена ти говори много, значи те харесва. Ако изобщо не ти говори - чакай неприятности.

На средностатистическия мъж му трябват около девет минути мълчание, за да осъзнае, че го наказват. До изтичането на деветте минути, той възприема мълчанието на жената по-скоро като бонус - най-сетне има малко "тишина и спокой­ствие". Навсякъде по света мъжете се оплакват, че жените говорят прекалено много. Е, да, в сравнение с мъжете, жените наистина говорят доста.

Жените говорят завоалирано Отначало това беше една чудесна, отморяваща неделна

разходка с кола, през красива долина, на няколко часа път от вкъщи. Постепенно пътят започна да се вие в полите на планината, затова Джон изгаси радиото, за да може да се съсредоточи върху завоите. Просто му беше невъзможно и да внимава за тях, и да слуша музика.

- Джон - обади се приятелката му Алисън, - не ти ли се иска чашка кафе?

Джон се усмихна и отвърна: - Не, благодаря. Много съм си добре така. Помисли си, че е много мило от нейна страна да му

предложи. Но след около девет минути Джон си даде сметка, че Алисън подозрително дълго мълчи, което го накара да заподозре, че е сгафил нещо.

- Всичко наред ли е, мила? - попита той със свито сърце. - Просто прекрасно! - отвърна тя през зъби. Смутен и объркан, Джон попита: - Тогава... какъв е проблемът? Тя се позасмя горчиво и подигравателно: - За нищо на света не би спрял, нали!

117

Аналитичният ум на Джон се опита да си спомни кога му беше казала да спре. Повече от сигурен беше, че не е искала да спира и й го каза. Алисън му отговори, че би трябвало да бъде поне малко по-чувствителен, защото когато го попитала дали иска чашка кафе, това всъщност означавало, че тя би искала да спрат и да изпият по едно кафе.

- Да не би да искаш да ти чета мислите! - сопна се Джон саркастично.

"Говори по същество!" е друга заповед, която мъжете навсякъде по света редовно изстрелват гневно към жените си. Когато говори, жената използва индиректна, косвена реч, което означава, че говори завоалирано, с недомлъвки. Индиректната реч е типично женски специалитет и служи за постигане на специфична цел - да бъдат изграждани и поддържани добри взаимоотношения с другите хора, като се избягва агресив­ността, сблъсъка и несъгласието. Този тип реч е в пълно съз­вучие с основната задача на закрилницата на семейното гнездо - изграждането на хармонични отношения с околния свят, за да се осигури спокойствие за отглеждането на децата.

Завоалираната реч е много полезна в общуването между жените, но често няма никакъв смисъл спрямо мъжете, защото

те просто не разбират правилата на играта.

Женският мозък е процесно ориентиран, затова жените обожават процеса на общуването. Но за мъжете липсата на ясна структура и цел е твърде объркваща, затова те често обвиняват жените, че не знаят за какво говорят. Когато става въпрос за бизнесотношения, индиректната реч може да се окаже съсипваща за жените, тъй като мъжете са неспособни да следят многопистовия индиректен разговор и в крайна сметка е възможно да отхвърлят предложенията на жената, изискванията й или настояването за по-добро заплащане и издигане в йерархията. И макар че завоалираната реч е чудесна за изграждане на близки взаимоотношения, има случаи когато, за жалост, предимствата й могат да се превърнат в недостатъци, ако коли и самолети започнат да се разбиват, защото шофьорът или пилотът не е наясно какво всъщност му се казва.

118

Индиректната реч обикновено включва редица опреде­лителни изрази - "един вид", "малко нещо", "до известна степен". Представете си, че по време на Втората световна война британ­ският премиер Уинстън Чърчил беше използвал индиректна реч, за да вдъхнови съюзниците за борба срещу хитлеристката заплаха. Едва ли ефектът би бил същият, ако речта бе прозвучала така: "Ще се бием с тях един вид по бреговете ни... ще се сражаваме малко нещо из полята... и никога, до известна степен, няма да се предадем." Съюзниците като нищо можеха и да изгубят войната.

Няма никакъв проблем, когато при общуването помежду си жените си служат с индиректна реч - те са изключително чувствителни към нея и без никакви затруднения могат да доловят истинския смисъл на казаното. Но използването й при общуване с мъже може да бъде наистина катастрофално. Защото мъжете говорят с директна реч и приемат казаното буквално. И все пак, с търпение и постоянство, и мъжете, и жените могат да се научат да се разбират едни други.

Мъжете карат направо Мъжките изречения са кратки, директни, сбити, ориен­

тирани към даване на решение, построени въз основа на по-конкретен и точен речников фонд и обилно подправени с факти. Мъжете използват количествени определения - например "никакъв", "никога", "абсолютно". Директната реч подпомага бързото и резултатно уреждане на бизнесделата, а освен това е и начин да се наложи авторитет над другите. Но когато използват директната реч в личните си взаимоотношения, мъжете често изглеждат груби и недодялани.

Вижте например следните изречения: 1. Върви и направи омлет за закуска! 2. Ще ми направиш ли омлет за закуска? 3. Би ли ми направила омлет за закуска, моля? 4. Не мислиш ли, че е добре да хапнем омлет за закуска? 5. Няма ли да е прекрасно, ако имаме омлет за закуска? 6. Как би се чувствала, ако имаме омлет за закуска?

119

Тук начинът, по който е изказано желанието за омлет за закуска, минава от оголено директен до напълно индиректен. По-вероятно е първите три изречения да бъдат изказани от мъж, а последните три - от жена. И в шестте желанието е едно и също, различен е начинът, по който това желание е изказано. И като се вгледаме в тези шест изречения, лесно може да си представим как желанието за омлет за закуска може да доведе до скандал и сълзи, ако тя каже: "Безчувствено животно! Сам си го направи!", а той отвърне: "Неспособна си да вземеш решение и за най-простото нещо. Отивам в "Макдоналдс"!"

Какво можем да направим по въпроса

Мъжете трябва да разберат, че завоалираното говорене е част от ориентацията на женския мозък и не бива да се дразнят от недомлъвките на жените. За да изгради удовлетворителни близки взаимоотношения с жена, мъжът трябва да слуша ефективно, да използва "слушането" на гласовите звуци и на езика на тялото - след малко ще говорим за това. Не е необходимо непрекъснато да й натрапва решения или да подлага на съмнения мотивите й. Ако жената звучи така, сякаш има някакъв проблем, най-доброто, което мъжът може да направи, е да я попита "Как искаш да те слушам, като мъж или като жена?" Ако тя каже, че го иска в ролята на жена, той просто трябва да я слуша и окуражава. Ако ли пък го иска в ролята на мъж, тогава може да й предлага решения на проблемите.

За да накараш един мъж да те слуша, уведоми го предварително за какво ще става

въпрос и му изготви разписание.

За да направите по-силно впечатление на мъжа и да привлечете вниманието му, кажете му предварително за какво и кога искате да говорите с него. Например: "Бих искала да говоря с теб относно един проблем, който имам с шефа в служ­бата. Удобно ли ще ти бъде да ме изслушаш довечера в седем, след като вечеряме?" Подобно изречение е в съзвучие с

120

логическата настройка на мъжкия мозък, кара мъжа да се чувства ценен и привлича интереса му към проблема! Екви­валентът на същото изречение в индиректна реч би бил "Никой не ме цени!", което автоматично води до неприятности, защото мъжът най-вероятно ще си помисли, че го обвинявате и веднага ще заеме отбранителна позиция.

Директната реч е начинът, по който мъжете общуват делово помежду си в западните страни, но не и на Изток. В Япония например индиректната реч е широко използвана в бизнесотношенията, а за хора, които си служат с директна реч, казват, че се държат детински или наивно. Когато става дума за чужденци - смятат ги за незрели.

Как да мотивираме мъжа за действие

Тъй като притежава магистърска степен по изкуството на индиректната реч, жената задава въпроси с "можеш ли", "би ли могъл" и "дали ще можеш": "Можеш ли да изхвърлиш боклука?", "Би ли могъл да ми звъннеш довечера?", "Дали ще можеш да вземеш децата?". Но мъжът възприема думите й буквално и затова когато тя пита: "Можеш ли да смениш изгорялата крушка?", той чува: "Достатъчно способен ли си да смениш изгорялата крушка?" Мъжът тълкува буквално въпросите, започващи с "можеш ли" или с "би ли могъл" - като проверка на физическите му умения да свърши дадена работа, затова и логиката на неговия ум му диктува да отговори: "Да, мога да изхвърля боклука" или "Да, бих могъл да сменя крушката", но това съвсем не означава "Да, ще го направя", тоест че поема ангажимент да го свърши. На всичкото отгоре, така зададените въпроси карат мъжа да се чувства манипулиран и принуден да отговори с "да".

За да мотивирате мъжа за действие, по-добре задавайте въпросите си с "ще". Например "Ще ми звъннеш ли довечера?" мотивира мъжа да поеме (или да не поеме) конкретен ангажимент и той трябва твърдо да отговори "да" или "не". Сто пъти по-добре е да получите отрицателен отговор на въпрос, зададен с "ще" - така поне ще знаете съвсем точно какво да очаквате - отколкото положителен отговор на всеки въпрос, зададен с "можеш ли" или "би ли могъл", но без изобщо да сте

121

сигурни какво всъщност ще последва. Когато прави предло­жение за женитба, мъжът пита: "Ще се омъжиш ли за мен?" Той никога не задава въпроса "Би ли могла да се омъжиш за мен?"

Жените говорят емоционално, мъжете - буквално

Тъй като в женския мозък няма обособен център за речников фонд, жената смята, че точната дефиниция на думите е нещо несъществено. Затова тя си позволява доста своеволно и поетично боравене с думите и изобщо не се притеснява да преувеличава просто за да постигне по-голям ефект. Но мъжете възприемат всяка нейна дума буквално, като чиста истина, и й отговарят също толкова буквално.

При караница мъжът дефинира думите на жената и съобразно това се опитва да вземе надмощие. Не ви ли звучи познато следната размяна на реплики?

Робин: Ти никога не си съгласен, каквото и да кажа! Джон: Какво искаш да кажеш с това " никога"? Та нали се съг­

ласих с последните ти две твърдения? Робин: Ти винаги ми опонираш и винаги искаш все ти да си! Джон: Не е вярно! Не ти опонирам винаги! Днес сутринта се

съгласих с теб! И снощи се съгласих! А също и минала­та събота! Не можеш да твърдиш, че винаги ти опонирам!

Робин: Ти всеки път така казваш! Джон: Това е лъжа! Изобщо не го казвам всеки път! Робин: И се сещаш за мен само когато искаш секс! Джон: Не преувеличавай! Не се сещам за теб само когато...

Тя продължава да спори, като си служи с емоции, за да вземе надмощие над него. А той продължава да дефинира и да възприема буквално думите й. Караницата се изостря до точката, когато тя спира да говори или той изхвърча навън и трясва вратата зад гърба си, за да остане сам.

Но за да има успех в спора с жена, мъжът трябва да разбере, че тя ще използва думи, чието буквално съдържание всъщност не отразява истинското състояние на нещата и че

122

той не бива да ги възприема буквално или да се опитва да ги дефинира точно. Например когато жената каже: "Просто ще умра, ако трябва да седна до жена, облечена в съвсем същата рокля като моята! Няма нищо по-ужасно от това!", тя всъщност изобщо няма предвид, че наистина няма нищо по-ужасно или че наистина очаква да умре. Но логичният ум на мъжа го кара да отговори: "Спокойно, няма да умреш, има и къде-къде по-ужасни неща от това!", което пък жената ще възприеме като саркастично подмятане.

По същия начин и жената трябва да разбере, че при спор с мъж тя трябва да изказва съжденията си логично, ако иска да вземе надмощие, и че трябва да му подава мислите си "на час по лъжичка". И още нещо, жените не бива никога да говорят многопистово, когато спорят с мъже - стрелите им просто няма да попаднат в целта.

Как слушат жените

Обикновено жената използва приблизително шест изражения на лицето за десетсекунден период на слушане, за да отрази, а после и за да отговори на чувствата на събеседника си. Лицето й е като огледало за неговите емоции. На страничния наблюдател му се струва, че обсъжданите събития са се случили и на двете жени.

Типична десетсекундна последователност на израженията при жена, показваща, че слуша:

Тъга Изненада Гняв Радост Страх Желание

Жената разшифрова същността на това, което й казват, с помощта на вслушване в гласовите интонации и разчитане на сигналите от езика на тялото. Именно това трябва да усвои мъжът, ако иска да привлече и задържи вниманието на жената

123

- и да я накара да продължи да го слуша. Повечето мъже се плашат и притесняват от подобна възможност и грижливо запазват каменно изражение на лицата си, докато слушат. Но те трябва да знаят, че ако усвоят изкуството на женския тип слушане, усилията им ще бъдат възнаградени стократно.

Мъжете слушат като сфинксове Биологичната еволюция на мъжа като войн го е научила

да слуша с каменно изражение, за да не издава чувствата си пред евентуалния неприятел.

Същата последователност от изражения на лицето, използвани от мъж в разстояние на десетсекундно слушане:

Тъга Изненада Гняв Радост Страх Желание

Това, разбира се, е закачлив поглед към мъжката техника за изслушване, но, както знаем, във всяка шега има и капка истина, а именно тази капка би ни помогнала да разберем мъжа. Безизразната маска, която мъжете използват по време на слушане, им позволява да се усещат господари на положе­нието, но това съвсем не означава, че мъжът не изпитва никакви чувства. Скенери на мозъчната дейност разкриват, че чувствата на мъжете са толкова силни, колкото и тези на жените. Мъжът просто избягва да ги показва.

Как да използваме "хъмкането"

По време на слушане жените използват серия от високи и ниски звуци (пет тона), включително "Ооо", "Ааа", повторение на казани думи или подразбран контекст, а също и много-пистово говорене. Мъжът използва по-ограничена серия от

124

звуци (три тона) и му е трудно да разшифрова значенията на издаваните звуци, затова и говори по-равно, с по-монотонен глас.

За да покаже, че слуша, мъжът обикновено си служи с т.нар. "хъмкане" - серия от кратки "хм... хм", понякога придру­жавани от кимвания с глава. Жените са много критични към тази форма на изслушване, чиято сдържаност отчасти обяснява защо жените навсякъде по света обвиняват мъжете, че не ги слушат. Много често мъжът всъщност слуша най-внимателно, но това просто не му личи.

За бизнесдамите "хъмкането" е истинска златна мина. Ако сте жена и трябва да разясните пред мъж или група мъже своя идея или да изложите своя оферта, то за вас е жизнено важно, когато мъжът заговори на свой ред, да не отразявате с активно слушане неговите емоции, както бихте направили в разговор с друга жена - просто останете с безизразна маска на лицето, кимвайте кратко, хъмкайте и не го прекъсвайте! Редица проуч­вания сочат, че жени, използващи тази типично мъжка техника на изслушване, получават от мъжете много повече точки по скалата на доверието. Докато за жени, които отразяват мъжките емоции (или по-скоро предполагаемите мъжки емоции), се смята че не заслужават доверие и нямат авторитет, а понякога мъжете ги определят дори като "завеяни" или "откачени"!

Как да накараме мъжа да ни изслуша

Кажете му кога точно ще говорите, в колко часа и по какъв въпрос, колко ще продължи разговорът и подчертайте, че от него не се искат решения или план на действие. Кажете: "Ще ми се да поговоря с теб за днешния ми ден, Алън. Ще ти бъде ли удобно в седем, след като вечеряме? Не искам да ми даваш решения на проблемите, а просто да ме изслушаш." Повечето мъже охотно ще се съгласят да изпълнят подобна молба, защото в начина, по който е отправена, са отбелязани точното място, време и цел - все неща, които имат смисъл и активират мъжкия мозък. Пък и не искате от него да върши каквото и да било, нали?

125

Гласът на малката ученичка Повечето жени не се нуждаят от научна степен по ево-

люциионна биология, за да познават и използват силата на говоренето с тъничко напевно гласче. Тъничките гласчета се дължат на по-високи нива на женския полов хормон естроген в организма и тяхното детинско звучене възбужда и активира закодирания във всеки мъж инстинкт да закриля. От своя страна, жените харесват дълбокото басово звучене на мъжкия глас, защото той е мощен показател за наличие на по-високи нива на мъжкия полов хормон тестостерон, което пък е белег за по-голяма мъжественост. Промяната в нивата на тези два хормона се наблюдава най-отчетливо при момчетата, когато навлязат в пубертета. Тогава тестостеронът започва постепенно да измества естрогена в телата им, което пък кара гласовете им "да мутират" от по-високи към по-ниски тонове. Когато мъж и жена разговарят и тя започне да говори с по-тъничко и напев­но гласче, а той - да буботи, това е недвусмислен сигнал, че двамата се харесват и си дават аванси един на друг. В никакъв случай не искаме да кажем, че именно така трябва да подхождат мъжете и жените един към друг, просто се опитваме да обясним какво всъщност става.

Мислиш, че някой ти се сваля? Вслушай се в тона на гласа му.

Важно е да знаете следното: редица проучвания сочат, че в бизнессредите колкото по-дълбок и плътен глас има една жена, толкова я възприемат като по-интелигентна, авторитетна и заслужаваща доверие. Възможно е да се научите да създавате впечатление за по-плътен глас - наведете брадичката леко към шията, говорете по-бавно и по-монотонно. Опитвайки се да наложат авторитета си, повечето жени погрешно извисяват глас, но това само създава впечатление за агресивност. Две интересни изследвания показват, че доста жени с наднормено тегло използват тъничкия гласец на малка ученичка - някои, за да уравновесят впечатлението за тежест на тялото; други, за да отключат инстинкта за закрила в мъжете, които харесват.

126

Пета глава

Способност за пространствено ориентиране - пътни карти цели и успоредно паркиране

- 0, не! Просто не мога да повярвам... Момичета, я погледнете тази карта!... Май е трябвало да завием

надясно при онази висока зелена планина...

а

Как една, пътна карта едва не доведе до развод

Р ей и Рут отиваха на театър в града. Рей шофираше, Рут седеше на мястото до него. Винаги шофираше Рей - никога

не бяха обсъждали въпроса, защо все той сяда зад волана, просто така си беше. И както обикновено става с повечето мъже, седнеше ли зад волана, той се превръщаше в съвършено друг човек.

Рей помоли Рут да погледне в пътната карта как точно се стига до адреса на театъра. Тя отвори картата на нужната страница, а после я обърна наопаки. Извъртя я надясно, после пак я обърна наопаки. След което дълго време остана мъл­чаливо втренчена в плетеницата от улици. Много добре разбираше предназначението и организацията на пътните карти, но странно, всеки път щом станеше дума да се ориентира по тях, те нищо не й говореха. Същото беше и в часовете по география в училище. Всички тези розови и зелени петна нямаха нищо общо с истинския свят, в който живееше. Понякога, когато пътуваха на север, все успяваше някак да се справи с пътната карта, но тръгнеха ли на юг, настъпваше пълен хаос. А сега те пътуваха на юг. Отново извъртя картата наопаки. След още няколко секунди мълчание, Рей й се сопна:

- Стига си я въртяла насам-натам! - Аз... просто си я нагласям по посоката на движение -

измънка Рут в отговор. - Да де, ама как ще прочетеш указанията, като е наопаки?

- попита саркастично Рей. . - Виж, Рей, напълно логично е да обърна картата така, че

да я гледам по посоката, в която се движим. По този начин мога да сравнявам пътните знаци с тези в указателя! -възмутено повиши тон Рут.

- Да де, само че ако трябваше хората да четат картите наопаки, всичко вътре щеше да е написано наопаки, нали? Я стига глупости, казвай накъде да карам!

- Как ли пък не, ще ти казвам накъде да караш! - отвърна Рут побесняла. Запокити пътната карта към него и изкрещя: -Сам си виж накъде да караш!

Е, какво, познато ви звучи, нали? Един от най-често срещаните поводи за скандал между мъжете и жените от всички

129

раси и народности, столетия наред. В XI век първа лейди Годива подкарва коня си гола и поема по погрешка по Ковънтри стрийт. След любовна среща с Ромео, Жулиета се изгубва и не може да намери пътя към дома си. Клеопатра заплашва Марк Антоний, че ще го кастрира, задето я насилвал да разучава военните му карти. А Злата западна вещица от детските приказки често обърквала посоките и вместо на запад, тръгвала на изток, север или юг.

Сексистки начин на мислене

Умението да четеш пътни карти и да си наясно къде се намираш е свързано със способността за ориентиране в пространството. Скенери на мозъка показват, че при мъжете и момчетата центърът за пространствено ориентиране е разположен във фронталната част на дясното мозъчно полукълбо и че контролираните от него умения са може би най-силно развитите умения на мъжа. Способността за ориентиране в пространството се е развивала от най-древни времена, за да позволи на мъжете ловци да изчисляват скоростта на движение, посоката и разстоянието до плячката, да са наясно колко бързо трябва да тичат, за да стигнат до целта на лова, а също и за да могат да преценяват колко сила ще им е необходима, за да убият вечерята си с камък или копие. При жените способността за пространствено ориентиране е разпиляна и в двете мозъчни полукълба, без да има строго определен център за контрол, както е при мъжете. Едва 10% от жените имат добре развита, а още по-рядко отлична, способност за ориентиране в пространството.

ОКОЛО 90% от жените имат съвсем ограничена способност за ориентиране в пространството.

Вероятно това изследване ще се стори на някои хора израз на сексизъм, защото в тази глава ще обсъждаме онези качества и умения, които мъжете владеят до съвършенство и ще говорим за области и професии, за които биологията ги е надарила с явни преимущества. Затова пък малко по-нататък ще се спрем и на области, в които жените имат главната роля.

130

Ловецът на храна в действие

Способността за ориентиране в пространството означава да можеш да си представяш формите на предметите и техните размери, да координираш пропорции, движение и географско местоположение. Означава също и да виждаш мислено как даден предмет се придвижва и завърта в пространството как можеш да заобиколиш появило се препятствие, а също да си представяш предметите в триизмерна перспектива. Целта на всички тези сложни умения е оцеляването на човешкия вид, а за това мъжът ловец трябвало във всеки един момент да има съвършено ясна представа за движението на плячката си и за начина, по който може да я улучи.

Д-р Камила Бенбоу, професор по психология в щатския университет на Айова, провежда мащабно изследване, като сканира мозъците на над един милион момчета и момичета, за да проучи как се проявява способността за ориентиране в пространството. Резултатите сочат, че в това отношение раз­ликите между половете са очебийно големи още при четиригодишните деца. Д-р Бенбоу открива, че докато моми­четата имат отлично развита способност да си представят предметите двуизмерно, момчетата притежават и способността да виждат още едно, трето измерение, което придава дълбочина и перспектива на образа. При провеждане на триизмерни видео-тестове за способността за пространствено ориентиране, момчетата показват по-добри умения от момичетата в пропорция 4:1, като при това най-добрите момичета често са декласирани от най-слабите в това отношение момчета. В мъжкия мозък специфичната дейност за ориентиране в пространството се ръководи поне от четири центъра, разположени във фронталната част на дясното мозъчно полукълбо.

Тъй като не притежават обособен мозъчен център за пространствено ориентиране, повечето жени обикновено се справят много лошо с геометрични задачи. Голямата част от жените не обичат дейностите, свързани с пространствено ориентиране, и не избират професии или занимания, които изискват такива умения.

131

Местоположение на центъра за визуално-пространствена ориентация при мъжа

От своя страна, тъй като притежават обособен мозъчен център за ориентиране в пространството, повечето мъже показват завидно високи резултати във всички дейности, които изискват подобни умения и често избират свързани с тази способност професии и спортове. Специфичната обособена област в мозъка за контрол на пространственото ориентиране помага на мъжете и при решаването на различни задачи и проблеми. При жените способността за пространствено ориентиране е слабо развита, защото преследването на животни и отнасянето на улова обратно до дома никога не е било част от семейните им задължения. Именно поради това голям брой жени се затрудняват, когато трябва да се ориентират по карта или пътеуказател.

Жените нямат добре развити умения за пространствено ориентиране, защото по време

на еволюцията не им се е налагало да ловуват нещо друго, освен мъже.

132

Хиляди са документираните научни изследвания, които потвърждават превъзходството на мъжете по отношение на уменията за пространствено ориентиране. И в това няма нищо изненадващо, като имаме предвид еволюцията на мъжа като ловец. Но на съвременните мъже вече не им се налага да ловуват семейната вечеря. Днес те използват уменията си за пространствено ориентиране в други области - например голф, компютърни игри, футбол, дартс*, с една дума в спортове и дейности, в които има преследване на нещо и улучване на цел. Повечето жени биха ви казали, че дартс е изключително скучна игра, но ако и в техния мозък имаше специфичен център за контрол на правилата, те не само че щяха да се наслаждават на мятането на стреличките, но и щяха да побеждават.

Мъжете са толкова пристрастени в това, да наблюдават как други мъже улучват с топка дадена цел, че понастоящем едни от най-високо платените хора в света са играчите на голф, футболистите, баскетболистите и тенисистите. Днес вече мъжът няма нужда от университетска диплома, за да бъде уважаван. Достатъчно е да се облегне на закодираните в мозъка му хилядолетни умения и да може добре да преценява скорост, разстояние, ъгли и посоки.

Защо мъжете знаят накъде да вървят Способността за ориентиране в пространството позволява

на мъжа да върти пътната карта наум и съвсем ясно да си представя в коя посока трябва да се движи. А ако по-късно му се наложи да се върне в същия район, вече изобщо няма да му трябва карта, тъй като мозъчният му център за пространстве­но ориентиране складира завинаги веднъж получената ин­формация. Повечето мъже могат прекрасно да се ориентират по пътните карти, дори ако трябва да се движат на юг, а всички пътни карти, както знаем, са ориентирани спрямо севера. Нещо повече, те могат просто да хвърлят един поглед на картата, а после безпроблемно да се движат по памет. Редица проучвания сочат, че мъжкият мозък автоматично изчислява скоростта и

* дартс - вид игра, която представлява целене със стрелички в мишена

133

разстоянието, за да се ориентира кога трябва да смени посоката. Попаднали в непозната стая без прозорци, повечето мъже безпогрешно ще посочат накъде е север. И това е така, защото мъжът ловец е трябвало във всеки един момент да може да открие пътя си обратно до дома, иначе човешкият вид едва ли би оцелял.

Повечето мъже могат безпогрешно да посочат накъде е север, дори да си нямат

и представа накъде е.

Отидете на който и да е претъпкан стадион и с очите си ще се убедите в способността на мъжете да напускат местата си, да отиват едва ли не в другия край, за да си купят нещо за пиене, а малко по-късно безпогрешно да се връщат точно на своето си място. В който и да е голям град по света може да видите жени туристки да висят по кръстовищата и, с вид на напълно изгубили се, яростно да въртят пътните си карти насам-натам. Ако застанете на който и да е голям паркинг пред някой хипермаркет, ще видите тълпи жени купувачки унило да бродят нагоре-надолу, опитвайки се да открият колите си.

Защо момчетата висят по клубовете за електронни игри

Където и по света да влезете в който и да е клуб с елек­тронни игри или с игрални автомати, ще видите, че навсякъде гъмжи от момчета, прилагащи на действие уменията си за пространствено ориентиране. Нека погледнем някои от научните изследвания, които хвърлят светлина върху тази способност. При повечето тестове се използва сглобяването на триизмерни механични уреди.

Едно проучване на Йелския университет показва, че само 22% от жените могат да се справят с подобни задачи толкова добре, колкото и мъжете. Според същото проучване 68% от мъжете могат още при първия опит да програмират видео или друг подобен апарат според брошурата с писмени инструкции към него. Но едва 16% от жените са в състояние да се справят

134

с подобна задача. Момчетата показвали отлични резултати и когато дясното им око било закрито, така че информацията била получавана само от лявото око, откъдето била препращана към дясната половина на мозъка, а там именно е центърът за пространствено ориентиране. За момичетата било без значение с кое око ще гледат, понеже техният мозък се опитвал да реши проблема, използвайки и двете си части. Именно поради тази особеност на женския мозък жените рядко избират професиите на механик, инженер или пилот на самолет.

Д-р Камила Бенбоу и колегата й д-р Джулиън Стенли изследват чрез тестове група талантливи деца и откриват, че момчетата, показали отлични резултати по математика, са в пропорция 13:1 спрямо момичетата с отлични резултати. Като се ръководят от двуизмерен план, момчетата могат да построят къща много по-лесно и по-бързо, отколкото момичетата, като много по-точно изчисляват мислено ъглите и съвсем вярно преценяват на око дали дадена плоскост е равна. Именно древните умения на мъжа ловец обясняват защо мъжете се изявяват по-добре в области като архитектурата, химията, кон­струирането и статистиката. Момчетата показват и по-добри резултати при тестуване на координацията между ръката и окото, което ги прави по-ефективни и при различните спортове с топка. Това обяснява и мъжката пристрастеност към крикета, футбола, баскетбола и изобщо към всяка игра, при която се изисква преценка за координати и преследване, шутиране или хвърляне в цел. Именно това е причината, поради която навсякъде по света клубовете за видео- и други електронни игри, а също и площадките за скейтборд са пълни с момчета и само тук-там има по някое момиче. Пък и момичетата се включват в такива игри главно, за да направят впечатление на момчетата, но скоро повечето от тях забелязват, че момчетата обръщат много по-вдъхновено внимание на играта, отколкото на техните прелести.

Мозъчните полукълба на момчето се развиват по различен начин

Родители, които имат и синове, и дъщери, скоро осъзнават, че момчетата са много по-различни от момичетата по отно­шение темповете на развитие. При момчетата дясното мозъчно

135

полукълбо се развива и пораства по-бързо от лявото. При това в него се изграждат повече нервни свръзки, а свръзките между двете полукълба са по-малко, отколкото при момичетата. При момичетата двете мозъчни полукълба нарастват по-равно­мерно, което им осигурява и по-голямо разнообразие от умения. И тъй като между двете полукълба в женския мозък има много повече свръзки, преминаващи през по-дебел корпус калозум, това обяснява защо много повече момичета, отколкото момчета, могат да си служат еднакво добре и с двете ръце и защо толкова много жени изпитват затруднения, когато трябва бързо да кажат коя е дясната и коя лявата им ръка.

Хормонът тестостерон възпрепятства нарастването на лявото мозъчно полукълбо при момчетата, като по този начин дава възможност за по-доброто развитие на дясното полукълбо, което пък подсигурява на мъжа ловец по-голяма способност за пространствено ориентиране. Изследвания на деца на възраст между 5 и 18 години показват, че момчетата са очебийно по­добри в уменията си да улучват цел с лъч от фенерче, да въз­произвеждат с крачки по пода показана им рисунка на геометрична фигура, да сглобяват триизмерни предмети и да решават задачи, които изискват математическо мислене. При почти 80% от момчетата и мъжете всички тези умения са разположени в дясното мозъчно полукълбо.

Диана и нейните мебели Докато хамалите сваляха мебелите от камиона и се готвеха

да ги внесат в новия апартамент, Диана трескаво мереше с рулетката всяка мебел, за да види дали ще се побере на отреденото й място. Докато мереше бюфета за трапезарията, четиринадесетгодишният й син Клиф само му хвърли един поглед и отсече: "Забрави, мамче, няма да се побере в нишата. Малко по-дълъг е." Диана премери бюфета, после премери и нишата. Клиф беше прав. Но тя просто не можеше да проумее как той успява с един поглед да прецени кое къде може и къде не може да се побере. А на какво всъщност се дължи тази невероятна, според Диана, способност на Клиф? На зако­дираното в неговия мозъка умение за пространствено ориенти­ране.

136

Тест на умението

за пространствено ориентиране Американският учен д-р Д. Уечлър създава серия тестове

за IQ (коефициент на интелигентност), при които са ели­минирани половите предубеждения срещу мъжете или жените при определяне на уменията за пространствено ориентиране. Като тестува членове на различни култури по целия свят - от примитивни племена до обиграни жители на големите градове - той, както и редица други изследователи от различни страни, също стига до извода, че жените превъзхождат мъжете по общото си ниво на интелигентност и са с около 3% по-интелигентни от мъжете, въпреки че по обем мозъкът им е малко по-малък. Когато обаче трябва да се решават ребуси лабиринти, мъжете се представят драстично по-добре от жените, като постигат забележителните 92% успеваемост срещу скромните 8% на жените - независимо от средата и образованието. Възможно е някои критици да възразят, че жените са прекалено интелигентни,-за да си играят с разни глупави ребуси лабиринти, но този тест всъщност нагледно и убедително доказва изключително силно развитата способност на мъжете за пространствено ориентиране.

Тестът, който ви представяме малко по-долу, е разработен от Университета в Плимут и е от серията професионални тестове, използвани при подбора на пилоти, навигатори и контрольори на въздушния трафик. Чрез него може да прецените способността си да приемате визуално двуизмерна информация, въз основа на която мислено да изграждате триизмерен предмет.

Представете си, че фигурата на Тест 1 е от картон. Ако я сгънете по свръзките, ще се получи куб с по един символ на всяка от външните стени. Като се знае, че страната с кръста е отдясно, а тази с кръга е отляво, кой от предложените варианти, според вас, отговаря на куба, който ще се получи при сгъване­то? Направете теста сега.

137

Този тест изисква от мозъка ви да си представи изображе­нието в три измерения, а после да го извърти така, че да се получи правилния ъгъл. За решаването на теста се изискват същите умения, както и при разчитане на карта или пътеуказател, при приземяване на самолет или при лов на бизон. (Верният отговор е А.)

Ето и един по-сложен вариант на теста, който изисква от мозъка още повече въртене на обекта в пространството.

Тестове, проведени от зоолози, показват, че мъжките млекопитаещи имат по-добре развити способности за пространствено ориентиране от женските млекопитаещи. Мъжките плъхове много по-бързо и ефикасно намират изхода от лабиринтите, отколкото женските плъхове. Мъжките слонове много по-успешно, отколкото женските, намират повторно пътя до веднъж вече открит от тях водоизточник. (Верният отговор на Тест 2 е С.)

Как жените се ориентират за пътя Много жени се оплакват: "Ако мъжете не чертаеха картите

по този идиотски начин, нямаше да ни се налага да ги обръщаме наопаки". Британското картографско общество обаче докладва, че 50% от неговите членове са жени и освен това 50% от дизайнерите и издателите на пътни карти също са жени. "Дизайнът на една карта е двуизмерна задача, с която жените могат да се справят също тъй успешно, както и мъжете - казва водещият британски картограф Алън Колинсън. - Затруд­нението, което повечето жени срещат при разчитането на картата и намирането на посоката с нейна помощ, произтича от това, че те имат нужда от нагледна триизмерна перспектива, за да откриват пътя си. Аз самият създавам туристически карти с триизмерна перспектива - на тях са нарисувани дървета, планини и други ориентировачни знаци от околния пейзаж. Действително жените се справят много по-успешно, изпол­звайки такъв вид карти. Проведените от нас тестове показват, че мъжете притежават способността да виждат мислено двуизмерната карта като триизмерен пейзаж, докато това изглежда е непостижимо за повечето жени."

Картите с обозначена перспектива повишават изключително много умението на жената

да се ориентира и да открива пътя си.

Направените изследвания откриват и друг много ин­тересен факт - мъжете много по-успешно се ориентират и откриват пътя, ако се движат групово с водач, който им съобщава устно новата посока, по която трябва да поемат на всеки даден етап от пътя. За разлика от тях, при жените устното упътване води до пълен провал и тотално объркване. Това показва, че мъжете са способни да превръщат наум звуковите сигнали в триизмерни карти и съвсем ясно си представят правилната посока и пътя, по който трябва да поемат, докато жените се справят по-успешно с помощта на триизмерни перспективни карти.

139

И какво, ако не знаете накъде е север? Австралийката Кей Котий е първата жена - самотна

мореплавателка, обиколила света по вода, без да спира. Дей­ствително пример за жена, която съвсем определено знае къде отива, нали?

Неотдавна, по време на една конференция, тя сподели с нас, че изпитвала огромни затруднения да се ориентира по пътеуказатели. Потресени и невярващи на ушите си, ние попитахме: "Как в такъв случай успя да обиколиш сам-сама света?"" Успях, защото използвах навигацията - отвърна Кей. - Програмираш компютъра и после той те води в правилната посока. Не ми се налагаше да излизам на палубата, да се оглеждам и да възклицавам: "Я, тук май трябваше да завия наляво...". Докато при ориентирането по улиците и пътните карти става въпрос за интуиция - човек просто трябва "да усеща" накъде да поеме. Когато посещавам непознат град, аз лично винаги се придвижвам само с такси. Опитах с кола под наем, но в крайна сметка постоянно се губех."

Трудно е да повярва човек, че Кей Котий може да се изгуби, докато търси яхтата си, с която да обиколи сам-сама света. Но нейният пример ясно показва как с упоритост, добро планиране и кураж човек може успешно да обиколи света -дори ако не може да се справи и с най-простия пътеуказател -като мобилизира хората и си осигури екипировката, от които има нужда, за да постигне целта си.

Летящата карта

Ние (авторите) обикаляме света девет месеца от годината и прекарваме голяма част от времето си в коли под наем. Обикновено шофира Алън, тъй като неговите умения за пространствено ориентиране са по-добри от тези на Барбара, но това пък означава, че тя трябва да му дава указания за пътя. Е, да, но способностите на Барбара в областта на навигацията са почти нулеви, поради което двамата с Алън години наред се караха и почти стигаха до бой, откривайки пътя си по света -от град на град и от държава на държава. Неведнъж към главата на Алън летяха пътеуказатели и карти, запокитени от разя­рената Барбара (а такива те имаха в изобилие, написани едва

140

ли не на всеки език на Земята). На няколко пъти Барбара дори пращаше по дяволите и Алън, и неговите проклети карти, трясваше вратата на колата с ядното "Чети си ги сам!" и хукваше да гони влакове и автобуси.

Барбара Пийз няма усет за посоките, но затова пък Алън Пийз е напълно неспособен

да открие собствените си чорапи в собственото си чекмедже.

За щастие съвместните им проучвания относно човешката способност за пространствено ориентиране най-сетне им отвориха очите за природата на проблемите, които възникват, когато един от партньорите почти не притежава такава способност, а другият просто не разбира, че това е възможно. Днес вече Алън проучва картата, още преди да потеглят на път, а Барбара говори и му сочи разни интересни неща от пейзажа, които той обикновено пропуска да види. Те все още са щастливо задомени, а разни излитащи през прозореца на колата карти и дебели пътеводители вече не излагат на риск живота на минаващите мотористи.

Обърнатата наопаки карта

През 1998 г. англичаните Джон и Ашли Симс създадоха една забележителна двойна пътна карта, която обединява две гледни точки. Едната част от нея е обичайният вид карта, ориентирана по посока север. Втората част всъщност е обърната наопаки карта, ориентирана по посока юг, тоест юг е в горната част на всяка страница. В неделното издание на един национален британски всекидневник те предложили безплатна карта на първите 100 души, които си я поръчат. Получили заявки от над 15 000 жени и... само шепа мъже. Двамата споделиха с нас, че мъжете просто не виждали смисъл да притежават обърната наопаки карта или пък мислели, че това е някаква шега. Затова пък жените били силно впечатлени и заинтересовани, защото с тази карта отпадала необхо­димостта от умствено пространствено завъртане на обектите.

141

Автомобилният концерн BMW пръв вгради в електро­никата на колите си един уред за визуална навигация, наречен Глобална позиционна система (GPS - Global Positioning Sys­tem), който позволява образът на екрана да бъде обърнат наопаки, тоест така че да съвпада с посоката на движение на колата. И както можеше да се очаква, нововъведението бе хит сред жените.

Заключителен тест Опитайте да направите теста на стр. 144. Той е разработен

от компанията за подбор и изследване на персонала "Севил енд Холдсуорт" (Великобритания) и се дава на кандидатите, които искат да проверят способността си за пространствено мислене, ориентирани към професии като контрол на въздушния трафик например. Ако не можете да направите теста

в рамките на три минути, отпадате от класацията. Той е доста по-сложен от първите два теста и ако сте мъж, решаването му би трябвало да повиши температурата във фронталната част на дясното ви мозъчно полукълбо.

Имате образец, който, ако бъде изрязан, може да бъде сгънат, така че да се получи триизмерна кутия. Трябва да решите коя (ако има такава) от четирите кутии, дадени при всеки отговор, ще се получи след сгъването на образеца -оградете верния според вас отговор. Ако сметнете, че никоя от кутиите не е направена от дадения образец, просто нищо не ограждайте.

Повечето хора, успешно справили се с теста в рамките на три минути, са мъже, като особено добри резултати показват тези, които упражняват професии, изискващи триизмерно мислене - архитекти и математици. Е, сега вече знаете защо 94% от персонала за контрол на въздушния трафик са мъже. Повечето жени смятат, че подобен вид тестове са чиста загуба на време, макар че сред отлично представилите се открихме и една жена, решила теста за девет секунди. По професия тя е... статистик. (Верните отговори са 1В, 2D, ЗС, никоя.)

143

Как да избегнем караницата Мъжете обожават да шофират скоростно, буквално да

фучат по пътищата, защото тогава активно се задействат техните пространствени умения - смяна на скоростите, раз­лични комбинации на педалите за газ и спирачка, съобразяване на скоростта с остротата на завоите, преценка на ъгли и разс­тояния.

Съвременният шофьор сяда зад волана, пъхва в ръцете на жена си пътната карта и я натоварва с ролята на навигатор. Но поради ограничената си способност за пространствено ориентиране, тя потъва в мълчание, започва да върти картата насам-натам и се чувства тотално некомпетентна. Повечето мъже просто не разбират, че тъй като в женския мозък няма център за пространствено извъртане на получения от картата образ, то жената я върти в ръцете си. За нея е напълно логично да извърти картата по посока на движението на колата. И ако мъжът не иска да се стига до караница, той просто не бива да кара жена си да го упътва по карта.

Правило за щастлив живот: никога не настоявайте жена ви да ви упътва

по карта или пътеуказател.

Това, че при жената уменията за пространствено ориен­тиране са разпилени и в двете мозъчни полукълба, оказва влияние върху функционирането на центровете за контрол на говора. Ето защо, когато дадете на жената пътна карта, тя спира да говори, преди да я обърне наопаки. Ако дадете пътната карта на мъжа, той ще продължи да говори, но затова пък ще спре радиото, защото мозъкът му не може да управлява едно­временно и слуха, и способността за пространствено ориен­тиране. (Помните, нали, че когато си е у дома и телефонът звънне, той казва на всички да млъкнат и чак тогава вдига слушалката.)

Жените решават математически задачи главно в лявото си мозъчно полукълбо, а това не само забавя изчисленията, но и обяснява защо толкова много жени и момичета решават

145

задачите на глас. В такива моменти мъжете по цял свят обикновено казват: "Моля те, смятай наум! Не мога да се със­редоточа!", като в същото време се опитват да четат вестник.

Как да се караме, докато шофираме

Съпруг, който се заема да учи жена си да шофира, прави първата стъпка към развода. Навсякъде по света мъжете дават едни и същи инструкции на жените си: "Завий наляво!... Намали!... Смени скоростите... Внимавай за пешеходците... Съсредоточи се!... Спри да плачеш!" За мъжа шофирането е тест за способността му да се ориентира пространствено спрямо околната среда. За жената целта на шофирането е да стигне безпрепятствено от точка А до точка В. Ако е в колата като пътник, най-успешната стратегия, която мъжът може да използва, е да затвори очи, да пусне радиото и да спре със забележките и коментарите, защото е доказано, че като цяло жените са по-безопасни шофьори от мъжете. Повече от сигурно е, че тя ще го откара цял и невредим там, накъдето са тръгнали - само дето това ще й отнеме малко повечко време. Но пък голямото предимство да пътуваш с жена шофьор е, че меж­дувременно можеш да се отпуснеш и че ще стигнеш жив.

Жената критикува шофирането на мъжа, защото неговите умения за пространствено ориентиране го карат да взема решения и да прави преценки на пътната обстановка, които на нея й се виждат твърде рисковани. Но ако неговият талон е чист, тя също трябва да се отпусне, да не критикува и просто да го остави да шофира. Още при първите капки дъжд жената веднага включва чистачките - реакция, която мъжете изобщо не могат да разберат. Мъжкият мозък изчаква, докато количеството дъждовни капки по стъклото стане пропор­ционално на скоростта на чистачките и ги включва точно в необходимия момент. Или с други думи, дори тук мъжът използва способността си за пространствено ориентиране.

Как да продаваме на жена

Никога не давайте на жената указания от рода на: "Карай на север" или "Пет километра карай на запад", тъй като следването на подобни упътвания изисква от нея умения за

146

ориентиране по компас, каквито тя не притежава. По-удачно е указанията да включват ориентири от околния пейзаж, на­пример: "Карай покрай "Макдоналдс", по посока към сградата с рекламата на Националната банка на покрива". Жената безпроблемно улавя тези ориентири с периферното си зрение. Строителните инженери и архитектите навсякъде по света губят милиони, когато при оформяне на сделки предоставят на жените, отговорни за вземането на решения, двуизмерни планове и скици. Мъжкият мозък лесно може да си представи същите чертежи триизмерно и съвсем точно да види как именно ще изглежда завършената сграда, докато за жената те са просто купчина хартия с нищо незначещи плетеници от линии. Ако искате да продадете някоя къща на жена, предоставете на вниманието й триизмерен макет или компютърен модел.

Е, след цялата тази. информация, която ви дадохме, жената не би трябвало никога повече да се чувства като пълен идиот, когато й пъхнат пътна карта в ръцете. Просто дайте картата на мъжа, това е мъжка работа.

За мъжа е много по-отпускащо и приятно да прилага навигаторските си способности и да шофира, докато жената му говори за интересните гледки и обекти по пътя. Доста честна размяна, като се има предвид, че неговите словесни умения и периферното му зрение са по-недоразвити от нейните. От друга страна, това означава, че той безпроблемно ще може да намери пътя към дома на новата си приятелка, макар че няма да знае какво да й каже, когато стигне там.

Мъките на успоредното паркиране

Ако ви кажат да огледате успоредно паркираните коли по улицата и да познаете кои са паркирани от мъже и кои от жени, как мислите, дали ще познаете? Изследване, поръчано от една английска школа за безопасно паркиране, показва, че във Великобритания мъжете постигат 82% акуратност при близко паркиране до бордюра, като 71% успяват успешно да се справят още при първия си опит. Жените постигат едва 22% акуратност, а първият опит е успешен само при 23% от тях. Подобно изследване, проведено в Сингапур, разкрива 66% акуратност и 68% успешен пръв опит при мъжете и съответно 19% акуратност и едва 12% успешен пръв опит при жените.

147

Най-главният извод в случая е следният: ако шофьорът е сингапурка, изчезвайте от пътя й! Най-добре се справят с паркирането германските мъже, които показват 88% акуратно паркиране при пръв опит. Изпитите за паркиране в курсовете по кормуване сочат, че по време на обучението жените като цяло се справят по-успешно с паркирането на заден ход, отколкото мъжете, но пък статистическите данни за реалните пътни ситуации показват, че в живота е точно обратното. И това може да бъде обяснено отново с различния начин, по който действат мъжкият и женският мозък. Жените могат по-успешно от мъжете да разучат поставена задача и да я повторят правилно, стига само обстановката и условията да останат непроменени. Но всяка ситуация на пътя предоставя за обработка нова и различна серия данни, с които мъжките умения за пространствено ориентиране са много по-способни да се справят.

Когато видят, че трябва да паркират на заден ход в тясно пространство, повечето жени се отказват и предпочитат да потърсят друго, по-широко място за паркиране, макар това да означава, че ще трябва да се върнат пеша обратно до целта си.

Ако законите в правилника за движение по пътищата се определяха само от жени,

то паркирането на заден ход и успоредното паркиране щяха да

бъдат наказуеми закононарушения!

Напоследък доста регионални градове и селища въведоха изискването, паркирането на заден ход да става под 45-градусов ъгъл между задницата на колата и бордюра, тъй като бе доказано, че този начин е по-безопасен и позволява на шофьора безпрепятствено да потегля напред. За жалост това не спомага за уталожване на женските тревоги относно паркирането на заден ход, тъй като то все още изисква прилагане на умения за пространствено ориентиране и преценка на ъгли и разстояния. Проучихме състава на 20 местни съвета в градове, въвели като задължителен този начин за паркиране на заден ход, и от­крихме, че на практика в нито един от тях не е имало участие

148

на жени при вземането на това решение. Съставът на коми­сиите беше главно мъжки. Но ако градските съвети бяха изцяло в женски състав, то паркирането на заден ход и успоредното паркиране отдавна щяха да бъдат забранени със закон! Жените неминуемо щяха да наложат стил на паркиране, условно наречен "свободен достъп", при който да отпадне необ­ходимостта от придвижването на заден ход и преценката за ъгли и разстояния. Е, да, наистина, този начин на паркиране изисква повече свободно пространство, но затова пък определено би намалил броя на злополуките.

Как бяха излъгани жените

И така, очевидно е предимството на мъжете при ориен­тиране в пространството. Но докъде доведе жените този факт? Голям брой женски организации, обзети от най-добри наме­рения, бяха убедени, че веднъж освободили се от пред­полагаемите окови на мъжкото потисничество и преду­беждения, жените много бързо ще се изкачат до върховете на повечето завладени от мъжете професии и занимания. Но както сами видяхте, мъжете все още държат монопола върху професиите и дейностите, които изискват умения за простран­ствено ориентиране. Всъщност милиони жени по света са излъгали сами себе си, пренебрегвайки собствените си естествени ориентири към професии и занимания, в които съвсем естествено биха могли да преуспеят и да се наложат, благодарение на уменията, дарени им от характерната ориентация на женския мозък.

Способността за пространствено ориентиране и образованието

Както видяхме, самото биологично развитие на човека по пътя на еволюцията ни насочва към професии и занимания, които отговарят на присъщата ориентация на нашия мозък. Нека сега анализираме една област, в която принципът за равни възможности на половете е основополагащ, а именно обра­зованието. Интервюирахме редица отговорни служители от различни ведомства, свързани с въпросите на образованието и

149

обучението в Австралия, Нова Зеландия и Англия. Те всички настоятелно подчертаха, че се опитват да поддържат равно съотношение (50% на 50%) между преподавателите мъже и жени, за да спазват принципа за равни възможности на по­ловете. През 1998 г. във Великобритания 48% от общия брой преподаватели са били мъже, а 52% - жени. Но трябва да се знае, че мозъкът с женска ориентация е по-добре пригоден за преподавателска дейност, отколкото този с мъжка, тъй като притежава по-добре развити умения за общуване и за поддържане на междуличностни взаимоотношения. Нека видим какви са предпочитанията към отделните предмети при учителите от двата пола.

Брой учители във Великобритания през 1998 г.

Предмет Брой Биология Бизнеснауки История География Социология Музика Професионално насочване Социална сфера и

управление на персонала Общообразователни науки Класически науки физическо възпитание Вероучение Изкуство

учители 5 100 6 400

13 800 14 200 11000 5 600

1900

74 200

7 900 510

20 100 13 400 9 400

% жени 49 50 54 56 52 51

47

47

53 47 58 56 44

% мъже 51 50 46 44 48 49

53

53

47 53 42 44 56

Въз основа на тази таблица можем да направим два важни извода. Първо, преподаването на нито един от избраните пред­мети не изисква по-висока степен на развитие на дясното или на лявото мозъчно полукълбо. Тоест, преподаването им не налага по-развита способност за пространствено ориентиране (дясно полукълбо при мъжете). И второ, за преподаването на

150

тези предмети не се налага и по-умело боравене със словото (ляво полукълбо при жените). Затова и процентното съот­ношение между преподавателите мъже и жени е почти равно.

Предмети, чието преподаване изисква способност за пространствена

ориентация

Предмет I физика Информатика Техника Химия

Брой учители 4 400 10 700 28 900

4 600

% мъже 82 69 65 62

% жени 18 31 35 38

Тази таблица ясно показва, че мъжете учители прео­бладават при предмети, чието преподаване изисква по-силно развита способност за пространствено мислене.

Професии, изискващи умения за пространствено ориентиране

В представената таблица на стр.152 ще видите кои са професиите, при които силно развитата способност за пространствено мислене не само е крайно необходима за доброто изпълнение на служебните задължения, но освен това е и жизненоважна, тъй като липсата й или слабите умения за пространствено ориентиране могат да доведат до нечия смърт. Не е нужно да бъдете учени ракетчици, за да разберете значението на тази таблица и взаимовръзката между изброените в нея професии и мъжките дясномозъчни ловни инстинкти.

151

Процентно съотношение между мъжете и жените, работещи в

сферата на професии, които изискват способност за пространствено ориентиране

(Данните са за Австралия, Нова Зеландия и

Великобритания, 1998 г.)

Професия

Бординженер

Инженер

Автомобилен

състезател

Ядрен инженер

Пилот

Възд. контрол

Картинг-пилот

Колоездач

Архитект

Служител в

управлението на

самолетоносач

Статистик

Играч на билярд

Счетоводител

Брой

51

1608

2822

1185

2338

808

3519

1360

250

30 529

19 244

5081

750

113 221

Мъже

51

1608

2818

1167

2329

807

3452

1274

234

27 781

17 415

4578

655

93 997

Жени '

0

0

4

18

9

1

67

86

16

2748

1829

503

95

19 224

%мъже

100%

100%

99.8% '

98.3%

99.6%

99.9%

98%

94%

93.6%

91%

90.5%

90%

87%

83%

Източник

Ансет Еърлайн

Институт

по инж. науки

Ауто Рейсинг Клуб

Инст. по ядрена

техника

Кантас

Ансет

Бритиш Еъруейс

Департамент

Гражд. авиация

Асоциация на

Дрегездачите

Институт

по архитектура

Държ. статистика

Стат. институт

Асоц. за билярд

Институт

по счетоводство

Все още има хора, които се придържат сляпо към убеждението си, че природните дадености и умения са празни приказки и все още упорито твърдят, че единствено арогант­ното поведение на мъжете и традиционните мъжки братства целенасочено пречат на жените да постигнат равенство в изявата си в тези професии. Според статистики, предоставени

152

от Кралския институт на британските архитекти, 50% от студентите по архитектура са жени, но затова пък само 9% от всички практикуващи архитекти са жени. Нормално е част от завършилите архитектура жени впоследствие да са предпочели да си останат вкъщи, за да отглеждат децата си, но какво е станало с останалите? В счетоводството 38% от студентите са жени, но само 17% от практикуващите във Великобритания счетоводители са жени.

Обърнахме се към редица авиокомпании с въпроса "Защо няма повече жени пилоти?" Отговаряха ни: "Не се записват да учат в този профил" или "Жените не се интересуват от само­лети". Повечето отговорни служители в авиокомпаниите или само смътно си даваха сметка, или изобщо не отчитаха значението на способността за пространствено ориентиране при полетите. Мнозина пък бяха доста нервни и отказваха да обсъждат съотношението между половете в професията, въпре­ки очебийния факт, че 98% от управляващите самолетите екипажи са съставени само от мъже. Един извод е пределно ясен: в повечето от тези професии няма жени, защото те просто не се записват в специализираните професионални курсове. Тяхната мозъчна ориентация не е пригодена за подобни области на изява и затова именно жените не проявяват интерес към тях.

Билярд и ядрена физика По време на нашите проучвания разговаряхме с мнозина

играчи и състезатели по билярд. "Жените, играещи профе­сионално билярд, мислят и се държат като мъже - ни каза един бивш световен шампион. - Те говорят точно като нас и се обличат също като нас, в костюми и с папийонки." Играещите билярд жени, с които разговаряхме, пък бяха убедени, че ако практикуват толкова, колкото мъжете, и те ще могат да постигат техните резултати. Много от тези жени вярваха, че отношението и поведението на мъжете в игралните зали към тях всъщност ги отблъсква и е важен фактор за недоброто им представяне. "А как преценявате значението на способността за пространствено ориентиране?" - питахме ние. Най-често срещахме недоумяващи погледи и затова пояснявахме: "Прецен­ката за относителната скорост и ъглите при удара на топките,

153

за разстоянието до улея и за крайното положение на бялата топка." Най-често се повтаряше отговорът: "Никога нищо подобно не сме и чували". И пак твърдяха, че единствено мъжкото отношение е причина да няма жени, участнички в състезанията, и шампионки по билярд.

В Института по ядрена физика ни казаха: "Предоставяме равна възможност и на двата пола да кандидатстват, но наемаме хората според способностите им, а не водени от стремеж за равно съотношение между половете." И така, 98,3% от ядрените физици са мъже. Едно интересно изследване на същия институт показва, че жените инженери се справят по добре с проблемите и задачите, представени текстово и буквено, докато мъжете инженери са по-добри при работа с цифри. И това е напълно логично - буквите са свързани с хората, с междуличностните взаимоотношения и уменията за боравене със словото, докато цифрите са свързани с пространствените взаимовръзки между предметите.

Ако се вгледате в историята, ще видите, че на практика няма изключително изявени жени в области, които изискват силно развити умения за пространствено ориентиране и мате­матическо мислене, например в шаха, композирането на музика или ракетостроенето. Някои хора продължават да твърдят, че сексистката мъжка тирания пречи на жените да се изявят в тези области. Но е достатъчно да се огледате наоколо и сами ще се убедите, че дори в нашето общество, което дава равни възможности за изява на половете, има много малко жени в специалностите, свързани с пространствено ориентиране. И основната причина за това е, че техният собствен по женски ориентиран мозък им подсказва, че за тях е много по-интересно да завързват и поддържат хармонични приятелства и да изграждат и закрилят хармонията в семейното гнездо, отколкото да атакуват чужда територия.

Жените се изявяват блестящо в творческите области -изпълнителски изкуства, преподавателска дейност, взаимоот­ношения и управление на персонала, литература - там, където абстрактното мислене не е от първостепенна важност. Мъжете играят шах, жените танцуват и декорират.

154

Компютърната индустрия В основата на компютърната наука е математиката, която

пък разчита на способността за ориентиране в пространството и в резултат на това компютрите са мъжка територия. И все пак, някои области от компютърната наука, например програмирането или дизайнът на потребителския интерфейс, изискват по-скоро добро познаване и разбиране на човешката психология, отколкото математически умения, затова и в тях има най-много жени.

Едно проучване, проведено от списанието "Американските бизнесдами в компютърната индустрия" показва, че в периода от 1993 г. до 1998 г. се наблюдава равномерно намаляване на броя на жените, които постъпват на работа в компютърната индустрия, а като причина се изтъква липсата на интерес при жените да следват и завършат информатика. Същото проучване разкрива, че два пъти повече жени, отколкото мъже, използват компютър на работното си място. Но докато за 84% от жените компютърът е просто средство за свършване на дадена работа или уред, даващ възможност за творческа свобода, само 33% от мъжете споделят този възглед. От друга страна, пак според същото проучване, 67% от мъжете смятат, че в работата с компютър най-важното е технологията на програмирането или играта с програмите и аксесоарите, докато на същото мнение са едва 16% от жените.

Математика и счетоводство Мъжете, заели се с дейности и професии, свързани със

способността за пространствено ориентиране, обикновено не само не се отказват от упражняването им, но и се налагат в тях. Повечето учители по математика все още са мъже, макар че напоследък се забелязва стесняване на процентната разлика между половете в тази област. През 1998 г. 56% от учителите по математика във Великобритания са били мъже, а 44% -жени.

Как можем да си обясним растящия процент жени, пре­подаващи този предмет? Вероятно най-вече с това, че жените са по-подходящи за изискванията, налагани от учителската професия, за общуване с учениците и организиране на груповата

155

дейност, а освен това са по-съзнателни и с по-голяма готов­ност усвояват основите на предмета, отколкото мъжете. И тъй като в училище един и същи материал се преподава отново, и отново, жените се справят великолепно с повечето предмети, включително и с математиката.

По същия начин може да си обясним и нарастващия брой на жените счетоводителки. Постепенно общественото мнение започна да възприема счетоводството като област, свързана с продажбите, където се установяват приятелски взаимоот­ношения между съответната фирма и потребителите на пред­лаганите от нея продукти и услуги, а това са взаимоотношения, за които женският мозък е по-добре програмиран, като чисто счетоводната дейност минава на втори план. Понастоящем във всички водещи счетоводни фирми е нещо съвършено обичайно да видите в големия шефски кабинет жена главен счетоводител, чиято роля е да привлича, очарова и задържа клиентите, а чисто математическата счетоводна работа е прехвърлена на помощ-ник-счетоводителите мъже, чиито бюра са наблъскани едно до друго в някое странично помещение.

И все пак там, където успешното изпълнение на работата зависи главно от уменията за пространствено ориентиране и от способността за математическо мислене, все още преоб­ладават и властват мъжете. Ето защо 91% от статистиците и 99% от всички инженери са мъже.

При еднакво развити умения и способности...

В Австралия само 5% от работните места за инженери са заети от жени, но затова пък те печелят средно 14% повече от своите колеги мъже. А това показва, че когато мъжете и жените имат еднакво развити умения и способности, жените могат да постигат по-високи резултати, отколкото мъжете. От създава­нето на автомобила до ден днешен в професионалните ралита почти няма класирали се сред победителите жени пилоти. Но в състезанията на картинг почти 10% от участниците и победителите са жени. На какво се дължи това? Състезанията с карт не изискват умения за пространствено ориентиране при изчисляване на скорост, ъгли на завиване, дистанция при задминаване и усложнено боравене с педалите за газ и спирачка.

156

Картовите състезатели карат по права линия, а победител е онзи, който има най-бързи реакции спрямо зелената светлина - а в това отношение жените определено са по-добри от мъжете.

Когато уменията и способностите за ориентиране в пространството са еднакво добре развити, жените постигат по-високи

резултати от мъжете.

Макар че повечето жени, състезателки с карт, които изследвахме с предложения в тази книга Тест на умението за пространствено ориентиране, показаха по-мъжко програ­миране на мозъчната дейност, отколкото несъстезаващите се с карт жени, те също смятаха, че най-важното в упражнявания от тях спорт е възможността за създаване и поддържане на приятелски взаимоотношения. На въпроса какво ги привлича в този спорт, почти всички отговаряха: "Наистина се разбираме страхотно с момчетата", "Всички си помагат един на друг" или "Всички сме много добри приятели". Докато за мъжете състезатели водещо е желанието да печелиш трофеи, колата ти да има забележителни спецификации и да можеш да се хвалиш как майсторски си успял да оцелееш след претърпени катастрофи.

Момчетата и техните играчки

Момчетата обожават своите играчки - затова и 99% от всички патенти са регистрирани от мъже. Момичетата също обичат играчките, но интересът им към тях обикновено изчезва около дванадесетгодишна възраст, когато навлизат в пубертета и започват да се превръщат в мънички жени. А мъжете никога не губят своя страстен интерес към непрактичните, но свързани с пространственото ориентиране играчки - с възрастта те просто започват да пръскат още повече пари по тях. Мъжете обожават мъничките джобни телевизорчета, мобифоните с форма на коли, компютърните и видеоигрите, дигиталните камери, разните му усложнени машинарии, които се задвижват

157

и почват да присвяткат с лампички при устна команда, а също и всичко, което има мотор. Щом нещо бибипка, присветва и му трябват поне шест мощни батерийки, бъдете сигурни, че мъжът просто умира да го има!

Как се чувстват жените Всяко доказване на такива различия между половете,

каквито обсъждаме в тази книга, неминуемо повдига вълна от протести от страна на феминистките организации и на активис­тите, отстояващи идеята за "равенство във всичко", защото те виждат в него заплаха за собствените си аргументи в полза на възможността за равен старт в живота. Но макар че е възможно обществените предразсъдъци да подсилят и изострят стереотипното поведение както на мъжете, така и на жените, а също и фундаменталните неравенства между тях, не стереотипът е причина за едно или друго поведение. За да бъдем такива, каквито сме, вина имат нашата човешка биология и начинът, по който е програмиран мъжкият и женският мозък. Много жени се чувстват неуспели в живота или смятат, че жените като цяло са се провалили, защото така и не успяват да завземат владените от мъжете области. Но това не е истина. Жените изобщо не са се провалили. Просто природата не ги е снабдила с екипировката, необходима за изява в области, много по-подходящи за прилагане на уменията, с които е дарила мъжкия мозък.

Жените не са пренебрегнати - природата е пренебрегнала възможността да ги

направи мъжеподобни.

Идеята, че жените не са преуспели в обществото е валидна само тогава, когато се приема, че успехът според мъжките стандарти е, или трябва да бъде мерило изобщо за всеки успех. Но я си помислете: кой казва, че ако си ръководител на корпорация, пилот на самолет или конструктор на между-планетна ракета, то това е крайното мерило за житейско осъществяване?

158

Мъжете го казват. И това е така, но само според техния мъжки стандарт за успех, не и според стандарта на всички останали хора, тоест на жените.

Възможно ли е да подобрим уменията си за пространствено ориентиране

С една дума - да. Възможностите са няколко. Първата е да изчакате развитието на естествения процес на еволюцията, като непрекъснато практикувате дейности, изискващи при­лагане на умения за пространствено ориентиране, докато мозъкът ви най-сетне развие достатъчно свръзки и си изгради специфичен център. Но в случая трябва да знаете, че това ще ви отнеме доста време. Биолозите споменават някакви си десетки хиляди години.

Друга възможност е малко по-продължителен курс на приемане на мъжкия полов хормон тестостерон, който опре­делено ще подобри до известна степен способността ви за пространствено ориентиране, но пък едва ли ще останете доволни, защото страничните ефекти от "лечението" включват повишена агресивност, оплешивяване и поникване на брада -нещо, което може и да не се хареса на всички жени.

Днес вече е ясно, че практикуването и постоянното повторение на определена задача или дейност спомага за изграждане на повече мозъчни свръзки, необходими за решаването й. Плъхове, отглеждани в клетки с много играчки, имат по-голяма мозъчна маса от плъхове, отглеждани без играчки. Когато хората се пенсионират само за да не правят нищо, постепенно губят мозъчна маса, докато онези, които продължават да поддържат активен умствен живот и интереси, не само че не губят, но дори увеличават мозъчната си маса. Ако се научите да боравите с пътни карти и упорито се упражнявате да се ориентирате по тях, то това определено ще подобри способностите ви в това отношение - така, както пианистът трябва ежедневно да се упражнява, за да усъвър­шенства изпълнението си. Има случаи, когато мозъчната настройка улеснява интуитивното овладяване на пианото -всички останали обаче трябва всеки ден да свирят часове наред, ако искат да поддържат добро ниво. И ако "непрограмираният"

159

пианист или човекът с пътна карта не практикуват упорито, то придобитото умение ще западне по-бързо и ще може да бъде възстановено по-трудно, отколкото при човек, чийто мозък е бил програмиран за изпълнението на съответната дейност.

Плешивата глава и брадата са може би твърде солена цена, която жените ще трябва да

платят, ако искат да подобрят уменията си за пространствено ориентиране.

НЯКОЛКО полезни стратегии

Ако вие, читателю, сте жена и имате син или изобщо някой мъж в живота си, то за вас е наложително да разберете, че макар и да има отлична способност за ориентиране в про­странството, той може да върши нещата само едно по едно. Повечето мъже се затрудняват да организират домашните си задължения, дневния си режим и изобщо живота си така, че да се изявяват пълноценно. Затова пък организационните умения са природно присъщи на момичетата и жените. Например Албърт Айнщайн е гений на пространството, но е проговорил чак на петгодишна възраст и е нямал почти никакви орга­низационни умния и способност за междуличностно общуване, което съвсем ясно си личи и по прическата му.

Ако ли пък вие, читателю, сте мъж, работещ в някоя област, свързана с пространствено ориентиране, например строителство или архитектура, то за вас е наложително да разберете, че повечето жени имат нужда от триизмерна перспектива, ако искате да ги убедите в нещо от професионална гледна точка.

Искате да убедите някоя жена да приеме вашите планове и чертежи, нали?

Покажете и ги в триизмерен вариант.

160

Ако набирате жени клиенти за продукти или услуги, свързани с ориентиране в пространството, например от областта на инженерните науки или статистиката, то знайте, че евентуалните ви купувачи ще бъдат едва 10% от всички жени, така че насочете усилията си именно към тях. Ако изградите пазарната си стратегия въз основа на факта, че жените пред­ставляват 50% от цялото население, то каузата ви е пред­варително обречена на неуспех.

В заключение Сега вече Рей и Рут си прекарват чудесно, когато тръгнат

нанякъде с колата. Той е навигаторът и той решава по кой път ще карат. Тя говори и му показва интересните неща по пътя, а той слуша, без да я прекъсва. Тя вече не критикува начина му на шофиране, защото знае, че добре развитата му способност за пространствено ориентиране го кара да взема решения, които на нея може и да й се струват рисковани, но всъщност са напълно безопасни.

Рей си е купил камера за 3000 щ. д., с куп най-различни приспособления към нея, все свързани с пространственото ориентиране, но сега вече Рут не се дразни, защото знае на какво се дължи любовта му към тази скъпа играчка. А когато е неин ред да снима, той наглася вместо нея всичките приспособления и търпеливо й показва къде точно да натисне, за да се получи хубава снимка, а не й се смее както преди, когато тя не се сеща как да насочи обектива.

Рей и Рут - една модерна любовна история.

Когато мъжете престанат да карат жените си да ги упътват по карти, животът ще стане много по-щастлив за всички. А когато жените престанат да критикуват мъжкия стил на шофиране, скандалите драстично ще намалеят. Всички ние се справяме много успешно, но с различни неща. Затова, ако от­криете, че нещо конкретно не ви се отдава особено добре -просто не се тревожете. Опитайте, ако имате желание, да подобрите уменията си с упорити упражнения, но нека това не опропастява живота ви. Нито пък този на вашия партньор.

161

Шеста глава

Мисли, поведение, чувства

и други съсипващи области

К олин и Джил отиват с колата на гости в непознат район. Според упътванията на приятелите им, би трябвало да

стигнат за 20 минути. Но вече пътуват 50 минути и все още няма изгледи, че наближават. Колин става все по-кисел, а Джил напълно отпада духом, когато за трети път минават покрай един и същи гараж.

Джил: Скъпи, мисля, че при този гараж трябваше да свием надясно. Нека спрем и помолим да ни упътят.

Колин: Няма проблем, знам, че сме някъде наблизо... Джил: Вече сме закъснели повече от половин час. Хората

отдавна са се събрали и ни чакат. Нека спрем и попи-таме някого!

Колин: Слушай, знам какво правя! Вземи ти да караш, ако ис­каш, или ме остави на мира!

Джил: Не, не искам да карам. Но и не искам цяла нощ да се въртим в кръг из квартала!

Колин: Ами чудесно тогава - дай да обръщаме и да се приби­раме!

На повечето мъже и жени този разговор им е до болка познат. Жената просто не може да разбере защо този неин прекрасен мъж, когото тя толкова много обича, изведнъж заприличва на натъпкания със стероиди Мед Макс* и то само защото се е загубил. Ако тя се загуби, просто спира и моли някого да я упъти, така че защо и той да не го направи? Защо поне веднъж не си признае, че не знае нещо?

Защо Мойсей блуждал четиридесет години из пустинята? Защото не искал да спре и да

помоли някой да го упъти.

*Мед Макс (Лудия Макс) - герой на серия приключенски филми, чиято роля се изпълнява от Мел Гибсън - Б.прев.

165

Жените нямат нищо против да си признават грешките, защото в техния свят това се възприема като установяване на по-близки взаимоотношения и изграждане на доверие. Но това изобщо не е валидно за мъжете.

Мъжете и жените възприемат света различно

Мъжът и жената гледат с различни очи общия свят, в който живеят. Мъжът вижда нещата и предметите и възприема връзките между тях от гледна точка на положението им в пространството, все едно, че сглобява отделните части на конструктор „Лего". Жената буквално попива една по-широка, по-обхватна картина, обръща внимание и на фините подроб­ности - все едно че реди картинна мозайка, като за нея всяко отделно парченце е интересно само по себе си, а взаимоот­ношенията му с околните парченца са много по-важни от пространственото им разположение.

Съзнанието на мъжа е ориентирано към печелене на точки, постигане на цели, обществено положение и власт, към съревноваване с другите и успешно достигане до крайния резултат. Съзнанието на жената е съсредоточено в общуването, сътрудничеството, в постигането на хармония и любов, в споделянето и в човешките взаимоотношения. Контрастът е толкова потискащо силен, че е невероятно как мъжете и жените изобщо могат дори да си помислят да живеят под един покрив.

Момчетата харесват предмети, момичетата -хора

Мозъкът на момичетата е ориентиран така, че да откликва на хора и лица. Мозъкът на момчетата откликва на предмети, форми и размери. Редица тестове на бебета, на възраст от няколко часа до няколко месеца, единодушно потвърждават следния извод: момчетата харесват предмети, момичетата -хора. Разликите между двата пола са научно доказани и съиз­мерими и показват, че всеки от тях възприема един и същи свят, но по различен начин, съобразно характерната за всеки пол мозъчна ориентация. Вниманието на бебетата момиченца се насочва към лица и техният визуален контакт е от два до

166

три пъти по-дълъг от този на момчетата. Бебетата момченца наблюдават с по-голям интерес някоя движеща се играчка с неправилни форми и ритъм.

На дванадесетседмична възраст момиченцата могат да различат снимки на хора от семейството от фотографии на непознати, което момченцата все още не могат да правят, но те пък много по-бързо и успешно откриват с поглед някоя изгубена играчка. И тези разлики са вече очевидни далеч, преди да започне да се проявява влиянието на каквито и да било социални условия. Деца в предучилищна възраст били изследва­ни посредством тест със специален бинокъл, през който на едното око били показвани лица на хора, а на другото -предмети. Според регистрираните резултати от теста, моми­ченцата си спомняли по-ясно лицата на хората и изписаните по тях чувства, докато момченцата помнели по-отчетливо предметите и техните форми и размери. По време на между­часията в училище, момиченцата сядат в кръг и говорят, като всяко отразява груповия език на тялото. Сред тях не изпъква лидер.

Момичетата се стремят към приятелство и сътрудничество, момчетата - към власт и

положение.

Ако някое момиченце строи нещо, то обикновено е дълга, ниска постройка, като детето набляга повече върху това какво правят въображаемите хора, които са вътре в нея. От своя страна, момченцата се стараят да построят по-голяма и по-висока структура от тази, която строи другото момченце. Мом­четата тичат, скачат, боричкат се, правят се на самолети или танкове, а през това време момичетата си говорят коя кое момче харесва или колко глупаво изглеждат някои момчета.

В предучилищна възраст всяко ново момиченце е добре дошло и останалите момиченца го посрещат радушно, като много скоро всички вече си знаят имената и някои подробности една за друга. Докато момчетата на същата възраст посрещат равнодушно и се държат безразлично към новото момченце и го включват в групата само ако йерархичната им структура прецени, че участието му може да послужи за нещо. В края на

167

деня повечето момчета няма да знаят името на новото мом­ченце или каквото и да било друго за него, но пък съвсем точно ще са преценили колко добре или зле се е представило то в някоя обща игра. Момичетата посрещат сърдечно и приемат другите, като показват дори по-голяма симпатия и готовност за общуване към някое дете с дефект или недъг, докато момчетата по-скоро ще отхвърлят или ще превърнат в своя жертва такова не съвсем здраво дете.

-Да, Изабел... Много добре знам, че това е един побъркан садист убиец... Но може да е някой изпаднал в беда побъркан садист убиец!!

Въпреки най-добрите намерения на родителите да от­глеждат и възпитават синовете и дъщерите си по един и същи начин, в крайна сметка, различната ориентация на мъжкия и на женския мозък си казва думата при изявата на предпо­читания и типове поведение. Ако дадете на едно четири­годишно момиченце плюшено мече или друга играчка, то веднага ще я гушне и ще я обяви за свой най-добър приятел. Ако дадете същата играчка на момченце на такава възраст, то ще я разчлени, за да види какво има вътре и как действа, после ще зареже парчетата и ще се заеме със следващата.

Момчетата се интересуват от предметите и техния начин на действие, момичетата - от околните и установяването на добри взаимоотношения с тях. Когато хората си припомнят нечия сватба, жените говорят за церемонията и за присъствалите гости, мъжете - за ергенското изпращане на младоженеца.

Момчетата се състезават, момичетата си сътрудничат

В момичешките групи цари атмосфера на сътрудничество и никое момиче не изпъква очебийно като лидер. Те използват говоренето, за да покажат привързаност и съучастие, и обик­новено всяко момиче си има най-добра приятелка, с която да си споделя тайни. Момичетата ще отхвърлят друго момиче, което се опитва да наложи авторитета си в групата, като обявят, че "Тя си вири носа" или ще я нарекат "командаджийка".

В момчешките групи цари строга йерархия, с очебийно изпъкващи лидери, които се отличават с високомерния си или агресивен тон и език на тялото, а всяко от останалите момчета се стреми да си извоюва положение и да се издигне в йерар­хията. Властта и положението са от първостепенна важност в момчешките групи. Те обикновено се постигат чрез уменията и познанията на момчето, чрез способността му да говори агресивно с другите или да се бие и да побеждава онези, които са го предизвикали.

Момичетата са щастливи, ако успеят да изградят добри взаимоотношения с учителите и приятелите си, докато мом­четата гледат с недоверие на учителите и вместо да общуват с приятели, по-скоро предпочитат да изследват пространствените отношения на нещата от околния свят, при това сами.

169

За какво говорим

Заслушайте се в разговорите на която и да било група от мъже, жени, момчета или момичета, където и да било по света, и ще чуете как мозъчната електросхема на всеки пол кара хората да говорят за едни и същи неща по различен начин.

Момичетата говорят за това кой кого харесва или кой на кого се сърди; играят си на малки групички и си споделят "тайни" за другите, което се явява форма на привързаност. Във възрастта на пубертета момичетата говорят за момчета, тегло, дрехи и обсъждат приятелите си. Като възрастни жените говорят за диети, лични взаимоотношения, брак, деца, любов­ници, личности, дрехи, за постъпките на другите, отношенията на работното място и за всичко, свързано по някакъв начин с хората и с личния живот.

Момчетата говорят за предмети и дейности - кой какво направил, кой е добър в нещо и как действат разните машинарии. Във възрастта на пубертета говорят за спорт, механика и функционирането на различни уреди. Като възрастни мъжете коментират спортни изяви, говорят за работата си, за политика, за това, какво са свършили или къде са били, за технологии, коли и механични уреди.

Какво искат съвременните мъже и жени

Едно ново проучване, проведено в пет западни страни, се обръща към мъже и жени с молба да опишат какъв човек биха искали да бъдат. Почти всички мъже избират следните прилагателни: смел, решителен, борбен, способен, властен, пробивен, практичен и достоен за възхищение. Жените посочват: топъл, обичлив, великодушен, състрадателен, привлекателен, печелещ приятели и способен да се раздава. Според жените най-ценното е да си полезен за другите и да си заобиколен от интересни хора, докато според мъжете най-важното е да имаш престиж, власт и да притежаваш различни неща. Изводът от проучването е недвусмислен: мъжете ценят предметите, жените - отношенията. Структурата и ориентацията на техния мозък им диктува именно такива предпочитания.

170

Чувството в мозъка Канадската изследователка Сандра Уитълсън провежда

редица тестове с мъже и жени, за да открие къде именно в мозъка е разположен центърът за контрол на чувствата. Тя използва емоционално натоварени образи, които показва първо на дясното мозъчно полукълбо (посредством лявото око и ухо), а после и на лявото мозъчно полукълбо (посредством дясното око и ухо). На дадените малко по-долу илюстрации е обоз­начено къде е мястото на чувствата в мозъка на мъжете и на жените. И въпреки че то не може да бъде определено толкова ясно, колкото местоположението на центъра за ориентиране в пространството или на центъра за контрол на говора, направените по време на проучването магниторезонансни скенери го разполагат приблизително така, както е обозначено на двете илюстрации.

Зона на чувствата при мъжа Зона на чувствата при жената

При мъжете чувствата обикновено са съсредоточени в два центъра, разположени в дясното мозъчно полукълбо, а това означава, че те могат да се проявяват независимо от другите мозъчни дейности.

Например по време на спор мъжът може да си служи логично с думите (ляво мозъчно полукълбо), а после да взима пространствени решения (дясно фронтално полукълбо), без при това да се вълнува или да изпитва други някакви чувства,

171

свързани с темата. Все едно, че чувствата му са затворени в самостоятелно килерче, а по-малкото свръзки на корпус калозум в мъжкия мозък ги възпрепятстват да се проявяват едновременно с други мозъчни дейности.

При жените чувствата обхващат по-широки области, разположени и в двете мозъчни полукълба, и могат да се проявяват едновременно с другите мозъчни дейности. Жената може да се разчувства, когато разговаря на някоя по-емо­ционална тема, докато при мъжа това едва ли ще се случи. А много е вероятно той изобщо да откаже да говори на емоцио­нални теми. Така ще избегне възможността да се развълнува или да му проличи, че не владее положението. Освен това при жените чувствата могат да се проявяват едновременно с повечето други мозъчни дейности. Например жената може да плаче, докато сменя спукана гума, докато за мъжа смяната на гумата е тест за способността му да отстранява проблеми и очите му ще останат напълно сухи, дори когато открие - избутал колата встрани от пътя, посред нощ, под проливен дъжд - че резервната гума също е много мека, а освен това се сети, че още преди седмица е извадил за нещо помпата от багажника и е забравил да я върне обратно.

Чувствителният мъж може да се вбеси и да се мята, съска и хапе като настъпена змия. Чувствителната жена предпочита

да "поговори за това".

Рубен Гът, професор по невропсихология в Пенсилванския университет, проведе за първи път подобно изследване и стигна до извода, че тъй като мъжкият мозък съхранява информацията в обособени, независими едно от друго, отделения, а и функциите му също са строго разделени, то той отреагирва с емоциите на едно по-първично, животинско ниво - подобно на нападащ крокодил - докато жената е склонна "да седне и да поговори за това". Когато обзетата от емоции жена обяснява как се чувства, тя използва изразителна мимика, богат език на тялото и широк спектър от спомагателни звукови и речеви сигнали. Обзетият от емоции мъж по-скоро деградира към състояние на влечуго, като дава израз на чувствата си със съскане (буквално и преносно) или става агресивен.

172

Жените ценят отношенията, мъжете -работата

Съвременното общество е просто едно мигване на екрана на човешката еволюция. Стотиците хиляди години живот според традиционните роли са обусловили мозъчната ориен­тация на съвременния мъж и на съвременната жена, което пък днес е причина за повечето от нашите проблеми и недоразуме­ния в интимната сфера.

Мъжете винаги са се себедоказвали чрез своята работа и постижения, а жените са съизмервали собствената си стойност като личности посредством качеството на взаимоотношенията в двойката, в която са. Мъжът трябва да осигури основното препитание и да решава проблемите - това се е наложило като негов приоритет, необходим за оцеляването на вида. Жената като закрилница на семейното гнездо е трябвало да се грижи за отглеждането на следващото поколение.

Всички изследвания, проведени през деветдесетте години, с цел да бъдат изяснени мъжката и женската ценностни сис­теми, неизменно разкриват, че навсякъде по света 70% - 80% от мъжете все още твърдят, че най-важното в живота им е тяхната работа, а 70% - 80% от жените казват, че техен прио­ритет е семейството. Следователно:

Ако жената е нещастна в интимния си живот, тя не може да се съсредоточи върху работата си.

Ако мъжът е нещастен в работата си, той не може да се съсредоточи върху

взаимоотношенията в двойката.

Когато една жена е подложена на стрес или напрежение, за нея разговорът с партньора се явява компенсация, утеха и награда, докато мъжът го възприема като намеса в протичащия в главата му процес на решаване на проблемите. Тя иска разговор и гушкане, той - мрачно усамотение и мълчаливо зяпане "в огъня". В такъв случай жената смята, че той е безду­шен и безразличен, докато за мъжа тя пък е досадна или дребнава. А тези техни различни възприятия всъщност са

173

просто отражение на различната ориентация и приоритети на мъжкия и на женския мозък. Ето защо жената винаги се оплаква, че връзката им изглежда е по-важна за нея, отколкото за него - и това е наистина така.

Но ако осъзнаете на какво се дължи тази разлика между вас, това ще смъкне част от напрежението както от вашите, така и от неговите плещи, и двамата ще спрете да се обвинявате остро един друг за начина, по който отреагирвате на нещата.

Защо мъжете "оправят нещата"

Мъжкият мозък е програмиран така, че да разгадава и преценява предметите, отношенията им към други предмети, пространствените параметри, начина им на работа, а също и да намира решение за възникналите проблеми. Закодираният в мъжкия мозък подход към живота е да търси отговор на въпроса "Как да го оправя?" И мъжът прилага този критерий за "оправяне" почти към всичко.

Една жена ни каза, че помолила мъжа си да й засви­детелства малко повече обич в отношението си към нея - в резултат на което той окосил моравата пред дома им. За него това било израз на любовта му към жената. А когато тя му казала, че все още не е щастлива, той пребоядисал кухнята. Когато и това не помогнало, предложил й да я заведе на футболен мач.

Разтревожената от нещо жена ще говори и споделя раз­вълнувано със своите приятели (най-често приятелки). Угриженият мъж ще се залови мълчаливо да оправя нещо по колата или да потегне капещото кранче.

За да и докаже колко много я обича, той изкачи най-високия връх, преплува

най-дълбокия океан, прекоси най-широката пустиня. Но тя го изостави - него

все го нямаше у дома.

174

Докато жените мечтаят за любов и романтика, мъжете мечтаят за по-бързи коли, по-мощни компютри, яхти и мотори. Защото това са все неща, които мъжът може да използва, те до едно са свързани със способността му за пространствено ориентиране и със заложения в него стремеж "да прави и оправя".

Защо мъжете и жените се изоставят едни други

Биологично заложеният приоритет на мъжа е да осигурява прехраната и живота на жената, а оценката, която тя дава на усилията му, утвърждава и определя успеха му като мъж. Ако тя е щастлива, той се чувства удовлетворен и спокоен. Ако тя* не е щастлива, мъжът се възприема като слабак и неудачник, защото е убеден, че жената е нещастна, тъй като той е неспо­собен да й осигури необходимото препитание. Навсякъде по света мъжете непрестанно се оплакват пред приятелите си: "Никога не успявам да я направя щастлива". А това може да бъде достатъчно силна мотивация за един мъж, за да напусне връзката и да заживее с друга жена, която изглежда щастлива и с това, което той е способен да й осигурява.

Жената изоставя мъжа не защото е недоволна от това, което той й осигурява,

а защото се чувства емоционално неудовлетворена.

Жената има нужда от любов, романтичност и общуване. Мъжът има нужда неговата жена да му казва колко успешно се справя с всичко, което прави, и че е страшно доволна от това, което той й осигурява. И все пак много важно е мъжът да бъде поне малко романтичен и най-вече просто да изслушва жена си, без да натрапва решения.

175

Защо мъжете мразят да не са прави За да можем да разберем защо мъжете мразят да не са

прави, първо и изключително важно е да си обясним къде са корените на това тяхно поведение. Представете си следната сцена. Пещерното семейство се е свило край огъня. Мъжът е седнал до входа на пещерата, втренчил поглед навън, наблю­дава околността, зорко се вглежда към хоризонта за евентуално подозрително раздвижване. Жената и децата гладуват вече дни наред, а той знае, че при първото затихване на бурята трябва да излезе на лов и да не се връща, докато не намери храна. Това е неговата роля и семейството му изцяло зависи от него. Те са гладни, но уверени, че той ще успее да донесе храна, както винаги дотогава е успявал. Неговият стомах също къркори, а душата му е в плен на страха. Дали и този път ще успее да осигури храна? Дали семейството му няма да умре от глад? Дали други мъжкари няма да го убият, защото е заслабнал от глада? Но той просто седи до входа с безизразно лице, седи и гледа навън. Не бива да показва и следа от страх пред семей­ството си, защото това ще ги обезкуражи. Той е длъжен да бъде силен.

За мъжа признанието, че не е прав, означава да си признае, че се е провалил, защото не е успял

да се справи със задълженията си както трябва.

Изглежда че дълбоко в мозъка на съвременния мъж са се загнездили милионите години на нежелание да бъде смятан за неудачник. Повечето жени не го знаят, но чуйте: ако, когато изгуби пътя, мъжът е сам в колата, той би спрял и помолил някой да го упъти! Но да го направи, когато Тя е до него -никога, защото това би означавало да се почувства така, сякаш се е провалил в задължението си да я откара там, закъдето е тръгнала!

Когато жената казва: "Нека помолим да ни упътят", мъжът всъщност чува: "Ти си некомпетентен, не можеш да се ориен­тираш". Ако тя каже: "Кранчето в кухнята капе, нека извикаме майстор", той чува: "Теб за нищо не те бива, ще си намеря друг мъж да го свърши!" Именно поради тази причина на толкова

176

много мъже им е така трудно да кажат "Извинявай". Защото за тях това е равносилно да признаят, че не са били прави, а мъжкият им мозък им внушава, че грешката е равна на провал.

-Вече пети път минаваме оттук, Натан... спри и питай за посоката!

За да преодолее този проблем, жената трябва да се научи да спестява на мъжа усещането, че не е прав, когато обсъжда с него различни въпроси. И да знае, че когато за рождения ден му подарява книга за самоосъвършенстване, той може да изтълкува това като: "Ти не си достатъчно добър".

Мъжете мразят да бъдат критикувани, затова им харесва да се женят за девственици.

От своя страна, мъжът трябва да разбере, че целта на жената не е да го накара да се чувства провинил се, а да му помогне и затова не бива да приема подобни жестове твърде лично. Жената просто иска нейният любим да стане още по-съвършен, а той го възприема като намек, че не е достатъчно

177

добър. Мъжът не си признава грешките, защото смята, че ако го направи, тя ще престане да го обича. Но истината е, че жената започва да обича мъжа още повече, когато той си признава, че не е бил прав.

Защо мъжете крият чувствата си Съвременният мъж все още носи, дълбоко закодирания в

него генетичен закон да бъде смел и да не показва слабост. Навсякъде по света жените питат: "Защо винаги трябва да бъде толкова суров, защо просто не ми покаже как се чувства?" Когато мъжът е ядосан или угрижен, той потиска чувствата в себе си, става затворен и далечен. "Всеки опит да го накарам да сподели тревогите си прилича на вадене на зъби" - споделя една жена.

Мъжът по природа е подозрителен, настроен за съпер­ничество, овладян, винаги нащрек, самотник, който крие чув­ствата си, за да е в състояние да владее положението. Защото мъжете смятат, че изявата на чувства е равнозначна на загуба на контрол. Обществените условности подсилват този тип поведение при мъжете с поуки от рода на: "дръж се като мъж", "я гледай по-смело" и "мъжете никога не плачат".

Жената в ролята си на закрилница на семейното гнездо е програмирана да бъде открита, доверчива, готова да сътруд­ничи, да показва уязвимост, да разкрива чувствата си и да знае, че не е необходимо непрекъснато да владее положението. Ето защо, когато мъжът и жената имат някакви общи проблеми, всеки е смутен и объркан от реакцията на другия.

Защо мъжете се мотаят навън с приятели

За нашия пещерен човек животните, обект на неговия лов, били много по-едри и по-силни от самия него, ето защо той се събирал с други мъже в ловни дружинки. Вече добре развитият мозък му позволявал да организира нещо като ловни мачове, по време на които използвал знаци от езика на тялото, бла­годарение на които ловните му стратегии били разбираеми за другите от отбора.

Тези ловни дружинки били съставени изцяло от мъже,

178

които си вършели тяхната "мъжка работа", тоест забивали копията си в семейната вечеря, докато жените, обикновено непрекъснато бременни, се занимавали с "женската работа" -грижели се за децата, събирали плодове и ядливи растения, оправяли пещерата и я защитавали в случай на нужда.

В продължение на милиони години в мъжкото съзнание се е утвърждавала необходимостта да излиза от пещерата и да се мотае насам-натам с другите от ловната дружинка, затова колкото и да се стараем, просто е невъзможно с един скандал или с няколко сълзи да заличим у мъжа този инстинкт. Ето защо съвременните мъже излизат и се срещат със своите ловни дружинки из кръчми и клубове, където си разказват вицове и истории за своите "ловни" подвизи, а когато се върнат вкъщи, повечето все още обичат да седнат и да се втренчат мълчаливо в огъня (разбирай телевизора).

Защо мъжете мразят съветите

За мъжа е необходимо да усеща, че е способен сам да реши проблемите си и смята, че не е редно да обременява другите с обсъждането им. Той не би занимавал дори най-близкия си приятел с някой гнетящ го въпрос, освен ако не мисли, че приятелят може да предложи по-удачно решение.

Никога не предлагайте на мъжа съвет, освен ако сам не ви го е поискал - кажете му, че имате пълно доверие в способността му

да оправи нещата.

Когато жената се опитва да накара мъжа да говори за чувствата или проблемите си, той се съпротивлява, защото го възприема като форма на критика и смята, че тя вероятно го мисли за некомпетентен и затова иска да предложи решение вместо него. В действителност, нейната цел е да му помогне да се почувства по-добре, тъй като за жената предлагането на съ­вет е форма на изграждане на доверие между двама души и не е белег за слабост.

179

Защо мъжете предлагат решения Мъжкият ум мисли логично и е настроен за предлагане

на решения. Когато мъжът влезе за първи път в някоя зала за конференции или в ресторант, той се оглежда наоколо и под­съзнателно вижда къде какво трябва да се оправи, кои картини висят накриво и как е по-удачно да се организира влизането и излизането от помещението. Мозъкът му е машина за решаване на проблеми, която работи непрекъснато, без почивен ден. Дори да лежи на смъртното си ложе в болница, той пак ще мисли за по-удачна подредба на отделението, така че да се използва по-пълно дневната светлина и да има изглед към природата зад прозореца.

Като говори за проблемите си, жената се стреми да се освободи

от напрежението на стреса. Но тя иска да бъде изслушана, а не "оправена".

Когато жената заговори за проблемите си, мъжът непре­къснато я прекъсва и предлага решения. И не може да се възпре, защото умът му е устроен по този начин. Той просто е убеден, че тя ще се почувства много по-добре, когато й бъде дадено решение на проблема, който я мъчи. Но жената просто иска да поговори, решенията изобщо не я интересуват. Това пък кара мъжа да се чувства некомпетентен, да си мисли, че се е провалил, да смята, че тя вероятно обвинява него за проблемите си. Пак повтаряме: жените не искат решения, а просто да поговорят за това-онова и да има някой, който да ги слуша.

Защо при стрес жените говорят

Когато е в стресова ситуация или под напрежение, глав­ните мозъчни функции на мъжа, а именно способността за пространствено ориентиране и логическото мислене, се активират. При жената се активира функцията за говор и тя започва да говори, често без прекъсване. Когато жената е в стрес, тя говори, и говори, и говори... на всеки, който е готов да я слуша. Може да говори часове наред със своите приятелки

180

за грижите си, да им ги описва в най-малки подробности, след което всички заедно правят още една дисекция на проблема. Тя говори за настоящи проблеми, за минали проблеми, за възможни проблеми и за неразрешими проблеми. Когато говори, жената не се стреми да открие решение на измъчващите я въпроси, а получава успокоение и облекчение от самия процес на говорене. Речта й е разпиляна, може едновременно да обсъжда няколко теми, без да прави каквито и да било заключения.

За жената споделянето на проблемите с близките е белег за доверие и приятелство.

На мъжа наистина му е трудно да слуша жената, която говори за грижите си, защото му се струва, че тя очаква от него да й даде отговор и решение за всеки проблем, който спомене, докато излива на глас напрежението си. Мьжът не иска само да говорят за проблемите, а да направи нещо, за да ги реши! В повечето случаи той я прекъсва често с един типично мъжки встъпителен израз към даване на решение: "Какво е най-важното да се направи в случая?" Най-важното в случая е, че не е необходимо нищо да се прави. Най-ценното, което един мъж може да стори, е да се научи да слуша с потвърждаващи съучастието му звуци и жестове, без да предлага решения. Независимо че за него този начин на говорене е непонятен, защото той си отваря устата само когато има да предложи някакво решение.

Когато някоя угрижена жена иска да поговори с вас, не й предлагайте решения, нито пък се

опитвайте да и доказвате, че тревогите й са преувеличени - просто й покажете, че я слушате.

Когато жената откаже да възприема предлаганите от мъжа решения, следващата крачка, която той прави, е да се опита да омаловажи проблемите с фрази от рода на: "Това всъщност не е важно", "Преувеличаваш нещата", "Забрави го",

181

"Чудо голямо", "Всяко чудо за три дни". Но това само ядосва жената, защото започва да й се струва, че него изобщо не го е грижа за нея, тъй като не иска да я изслуша.

Защо при стрес мъжете млъкват

Жената говори извън себе си, тоест човек може да чуе мислите й, докато мъжът говори вътре в себе си, наум. В неговия мозък няма специализиран център за говор и той всъщност реагира според мозъчното си устройство. Затова и когато има някакъв проблем, мъжът говори на себе си, докато жената говори на другите.

Ето защо, когато е в стрес или е разтревожен от някакви проблеми, мъжът става ледено спокоен и спира да говори. В такива случаи той усилено включва на работни обороти дясното си мозъчно полукълбо, като се опитва да реши проблемите, а междувременно изключва лявото си мозъчно полукълбо, с което слуша и говори. И това е така, защото мъжкият мозък може да върши нещата само "едно по едно". На него му е просто невъзможно едновременно и да решава проблеми, и да говори или слуша. Но за жената това негово мълчание често е по­тискащо и плашещо. И затова жените подканят своите мъже, синове и братя: "Хайде, хайде, трябва да говориш за това какво те тревожи! Ще се почувстваш по-добре!" Казват го, защото именно по този начин техният мозък намира облекчение и се разтоварва от напрежението. Но мъжът иска само да бъде оставен на мира и сам да седи втренчен в пространството, докато успее да стигне до някакви решения и отговори. Не иска да говори с абсолютно никого за това, какво му е на главата, особено пък с терапевт, защото за него това е белег за голяма слабост.

Прочутата скулптура на Роден "Мислителят" е символ на мъж, който се е замислил над своите проблеми. Мъжът иска само да си седи на своята скала и да мисли за възможни решения на измъчващите го въпроси, като при това му е необходимо да е напълно сам. Именно това е ключовата дума - сам. В такъв момент той не допуска никого при себе си, дори най-добрите си приятели. Всъщност на тези негови приятели мъже дори не би им хрумнало да отидат при него. Затова пък

182

жената изпитва остра необходимост да се покатери на скалата при мъжа, за да го утеши, и е направо потресена и шокирана, когато той я отблъсне грубо.

Потънали му гемиите

Мъжете се усамотяват на скалата на мълчанието, за да решават проблемите си.

Жената, която реши да ги последва там, бива най-грубо изритвана.

Ако Роден бе създал скулптура на жена, то тя вероятно щеше да се нарича "Приказливката". Налага се обаче жените да разберат, че когато мъжът се усамоти в мълчание, те трябва да го оставят на мира, да си мисли на спокойствие. В такива случаи жената обикновено възприема това негово мълчание за белег, че той вече не я обича или че й се сърди. Но тя съди по себе си, защото когато една жена спре да говори и потъне в мълчание, това означава, че тя е ядосана или угрижена. Е,

183

повярвайте ни, ако оставите мъжа на мира, с чаша чай и парче сладкиш, без да го принуждавате да говори, той ще се чувства направо чудесно. А когато най-сетне реши измъчващия го проблем, сам ще дойде при вас, отново ще е щастлив и пак ще започне да говори.

Използването на уменията за пространствено ориентиране при решаване на проблелите

Различните начини, чрез които мъжете потъват в мълча­ние на скалата на "Мислителят", включват четене на вестник или списание, игра на скуош, риболов, тенис, голф, ремонт на нещо или гледане на телевизия. Когато е под напрежение, мъжът би се обадил на своя приятел да отидат на голф например, а по време на играта двамата едва ли биха си разменили и няколко думи. Мъжът с проблем използва дясното си мозъчно полукълбо, за да приложи уменията си за прос­транствено ориентиране в играта на голф, а изглежда, че сти­мулирането на тази част от мозъка активизира и процеса за решаване на проблема.

Защо мъжете прищракват с дистанционното по каналите

Жените "най обичат" мъж, който седи мълчаливо пред телевизора и прищраква с дистанционното по каналите. Седи, втренчен в екрана като зомби, и само прищраква по каналите, без да обръща внимание на която и да било програма. Когато мъжът постъпва така, той всъщност е в ролята на "Мислителят" и често дори не забеляза какво точно дават по отделните канали. Но затова пък се опитва да долови най-важното във всяка мярнала се пред погледа му история. Докато прищраква с дистанционното, той може за момент да забрави собствените си терзания и да се опита да разбере как другите решават техните си проблеми. Жените не си играят с дистанционното -те си избират една програма, гледат я от край до край, следят сюжета, изследват чувствата и взаимоотношенията на героите. По същия начин може да бъде обяснено и пристрастяването на мъжете към вестниците.

184

Жените трябва да разберат, че когато мъжете се държат така, те не чуват и не запомнят почти нищо от това, което им се говори. Затова всеки опит на жената да разговаря с тях в такъв момент е не само труден, но и безсмислен. Много по-удачно е да определите на мъжа място и час за разговор, като му кажете за какво точно искате да говорите.

И помнете, че в продължение на милиони години неговите прадеди са седели безизразно на някоя скала и са наблюдавали хоризонта за евентуална опасност, ето защо за мъжа подобно поведение е съвсем естествено и той се чувства напълно добре и уютно така.

Как да накараме момчетата да говорят

Навсякъде по света майките се оплакват, че синовете им не искат да разговарят с тях. Дъщерите им се връщат от училище и още от вратата изливат всичко, което им е на сър­цето и на ума, независимо дали е важно, или не. Но мъжете са програмирани "да правят и оправят" нещо и именно това е начинът да накараш момчетата да говорят. Майка, която иска да общува повече със сина си, трябва да се включи към някаква обща дейност с него - рисуване, гимнастика, компютърни игри, и да провежда разговорите по време на тази дейност.

Момчетата не обичат особено много визуалния контакт, но майките го обожават.

По такъв начин момчето може да избегне прекалено продължителния визуален контакт. Разговорът сигурно ще върви с неравномерен ритъм, но все пак на него от време на време ще му се налага да прекъсва заниманията си, за да отговори на някой въпрос. За момчето ще е трудно да върши две неща едновременно, но въпреки това, така по-лесно ще постигнете главната си цел, а именно - да го предразположите да говори. Същата стратегия може да бъде приложена успешно и към някой мъж, но не го заговаряйте в такъв крайно отго­ворен за него момент, какъвто е смяната на изгоряла крушка например!

185

Когато и двамата са в стрес Когато са в стрес, мъжете се напиват и нападат някоя

чужда държава. Жените се тъпчат с шоколад и нападат магази­ните. Когато са под напрежение, жените говорят, без да мислят, а мъжете действат, без да мислят. Ето защо 90% от затвор­ниците са мъже, а 90% от клиентите на терапевтите са жени. Когато и мъжът, и жената са в стрес, и двамата всъщност се движат по осеяното с мини поле на емоциите, които трябва да преодолеят, за да се освободят от напрежението. Мъжете млъкват, което още повече разтревожва жените. Жените започват да говорят неуморно, с което пък мъжете не могат да се справят. В желанието си да помогне на мъжа да се чувства по-добре, жената започва да го увещава да говори за пробле­мите си, а това е възможно най-лошото, което може да направи. Защото той й се озъбва да го остави на мира и се оттегля някъде на спокойствие, най-често тръшвайки вратата.

Мъжете трябва да разберат, че когато е в стрес, жената иска да говори и че той трябва просто да я слуша, без да и предлага решения на проблемите.

Но тъй като е под напрежение, жената иска да говори за тревогите си, което пък потиска мъжа още повече. А когато той се оттегли, тя се чувства отблъсната и необичана и започва да звъни на майка си, сестра си или на приятелките си.

Пълното изключване Това е една от най-трудните за осъзнаване и разбиране

разлики в реакцията на мъжа и на жената спрямо стреса. Когато се намира под изключително силно напрежение или трябва да открие решение на някой крайно сериозен проблем, мъжът обикновено се усамотява и отблъсква абсолютно всич­ки. Той напълно изключва онази част от мозъка си, която контролира емоциите, включва в режим на действие цен­тровете, управляващи процеса на решаване на проблемите и спира да говори.

186

Когато мъжът премине към тази фаза на пълно изключ­ване, това обикновено хвърля жената в ужас, защото тя самата реагира по подобен начин единствено когато е била силно наранена, болезнено излъгана или изнасилена (буквално или преносно). Затова жената решава, че нещо подобно се е случило и с него - най-често си въобразява, че неволно го е наранила и той вече не я обича. Тя се опитва да го накара да говори, което пък той решително отказва, защото си мисли, че тя няма доверие в способността му да се справи сам с проблемите. Жената прибягва до пълното изключване, когато се чувства наранена, но тогава, съдейки по себе си, мъжът си мисли, че тя има нужда да бъде оставена на спокойствие и затова излиза с приятели или се заема да чисти карбуратора на колата.

Следователно, ако мъжът престане да общува, оставете го на мира. Така ще се чувства най-добре, защото всъщност точно това иска. Ако обаче жената се изключи напълно, знайте, че назряват неприятности и че е време да седнете и да й дадете възможност да се "изприказва".

Как мъжете отчуждават жените

Ако на мъжа му се стори, че жената е в стрес или че има проблем, той постъпва така, както би постъпил спрямо друг мъж - оттегля се, за да й даде възможност да остане насаме със себе си и да реши проблемите си. Той пита: "Всичко наред ли е, миличко?", на което тя отговаря: "Да, просто прекрасно...", което обаче е индиректно изказване на мисълта "Ако ме обичаш, попитай ме какво точно има". Но той не си служи с индиректна реч и затова казва: "Добре тогава" и отива да работи на компютъра си. Тя си мисли: "Той е безразличен и безсър­дечен" и звъни по телефона на някоя приятелка. След което двете дълго и подробно обсъждат как се чувства тя и колко нечувствителен е той.

До неотдавна мъжете никога не са се сблъсквали с проб­лемите, с които е принуден да се справя съвременният мъж. За да покаже, че обича жена си и семейството си, мъжът просто е правел това, което открай време са правели всички мъже -всяка сутрин е отивал на работа, за да може "да осигури месото". Именно така е протичал животът хилядолетия наред и за повечето мъже такова поведение е напълно естествено. Но понастоящем в повечето страни мъжете и жените работят

187

наравно, така че от мъжа вече не се очаква да осигурява сам и изцяло препитанието на семейството. Затова пък от него вече се изисква да общува - умение, което не му е присъщо. Е, добрата новина е, че това е нещо, на което всеки може да се научи.

Защо мъжете не умеят да се справят с женските изблици на чувствителност

Когато жената е разтревожена или изпитва някакво силно чувство, тя може да се разплаче, да размахва развълнувано ръце и непрекъснато да говори, като използва силно натоварени емоционално прилагателни, за да опише точно как се чувства. В такива случаи жената иска да бъде приласкана, някой да я гушне и просто да я изслуша. Но мъжът обикновено тълкува поведението й според собствените си приоритети и цялото нейно държание сякаш му казва: "Спаси ме, оправи проблемите ми!"

Затова, вместо да утешава и приласкава, той започва да дава съвети, да задава уточняващи, практично насочени въп­роси и да й казва, че не бива да се вълнува чак толкова много. "Спри да плачеш! - нарежда й той с ужасен израз на лицето. - Преувеличаваш! Нещата не са чак толкова лоши!" Вместо

да я утешава като нежна майка, той се държи като суров баща. И това е така, защото е наблюдавал баща си и дядо си да се държат по същия начин - каквато всъщност е била реакцията на всички мъже, откакто са слезли от дърветата.

За жената изливането на чувствата е форма на общуване, моментът ще премине и тя бързо ще го забрави. Мъжът обаче смята, че е длъжен да открие решение за нейните проблеми, а когато не му хрумне нищо подходящо, за да я успокои, той започва да се чувства като провалил се неудачник. Ето защо, когато жената дава воля на своята чувствителност, мъжът започва да се тревожи или ядосва и я кара да престане. Нещо повече, мъжете се боят, че веднъж почне ли да плаче, жената никога няма да спре.

188

Номерът със сълзите

Жените плачат повече от мъжете. Поради изискванията към тях, наложени им и от еволюцията, мъжете много малко плачат, особено пред други хора, а обществените условности подсилват стремежа им да се въздържат. Ако по време на футболна игра някое момче бъде наистина много болезнено изритано, то вероятно ще се свлече на земята и ще започне да стене, но тогава ще го връхлети опуленият му треньор и ще се разкрещи: "Ставай веднага! Не показвай на противника, че е успял да те рани! Бъди мъж!"

Но ето че от "чувствителния мъж на новото време" днес вече се очаква да плаче винаги и навсякъде. От всички страни го окуражават да пролива сълзи - терапевти, брачни съветници, статии по разни списания, а също и по време на онези излети, организирани от различни "братства", когато мъжете се пре­гръщат едни други около лагерния огън, запален някъде вдън гори тилилейски. Съвременният мъж все по-често бива обвиняван, че е студен и че прилича на робот, ако при всяка предоставена му възможност не "си излива всичко навън". Но неговият мозък не е устроен като женския, в който включ­ването на емоцията не възпрепятства останалите мозъчни функции и затова жената може да плаче или да проявява чувства при всяко положение.

Истинският мъж също плаче, но само когато е задействан разположеният в дясното му мозъчно полукълбо център на чувствата.

Истинският мъж също плаче, но само когато "отключи" кутийката на чувствата, разположена в дясното му мозъчно полукълбо, а един мъж рядко би допуснал това да стане на публично място. Така че, имайте си едно наум за мъже, които редовно плачат пред други хора. В сравнение с мъжете, сензорните умения на жените са по-съвършено развити. Те получават по-подробна информация за околния свят, отколкото мъжете, и имат по-голяма способност да изразяват емоцио­нално и словесно усещанията си. Възможно е жената да се

189

разплаче, когато я обидят, защото обикновено обидата е емоционално заредена дума, докато мъжът може изобщо да не си даде сметка, че са го обидили. За него емоционалният пълнеж на думата буквално няма смисъл.

Посещение на ресторант

За жената отиването на ресторант е начин да се градят и поддържат близки взаимоотношения, да се обсъждат по-непринудено проблеми или да се окаже подкрепа на някой приятел. Докато за мъжа това е просто израз на логичен подход към храненето - никакво пазаруване, готвене и миене на чинии. По време на съвместно посещение на ресторант, жената се обръща към всички участници на малко име, защото това спомага за изграждането на по-близки отношения. Мъжете обикновено отбягват каквато и да било интимност с другите мъже. Ако Барбара, Робин, Лиза и фиона излязат да обядват заедно, те ще се обръщат една към друга с Барбара, Робин, Лиза и Фиона. Но ако Рей, Алън, Майк и Бил излязат да пийнат нещо заедно, те ще се обръщат един към друг с Копеле, Боклук, Майна и Пич например. А това са все имена, които изключват какъвто и да било намек за интимност.

Когато дойде сметката, жените вадят калкулатори и изчисляват кой колко дължи. Докато всеки от мъжете хвърля на масата 50 щ. д. и настоява да плати цялата сметка. Така той е в центъра на прожекторите и печели точки пред другите, като се преструва, че наистина не иска да му връщат ресто.

Пазаруването -радост за нея, ужас за него

За жените пазаруването е като говоренето - не е необ­ходимо да има определена цел или смисъл, и може да продължи напълно хаотично часове наред. Освен това изобщо не е необходимо в края на процеса "пазаруване" да е постигнат някакъв резултат. За жените пазаруването е освежително и от­пускащо занимание, независимо дали ще купят нещо, или ще се върнат с празни ръце. Докато подобен стил на пазаруване

190

може да вдигне кръвното на мъжа само в рамките на някакви си двадесетина минути. За да се зареди с енергия, мъжът има нужда от някаква причина, от цел, която да улучи и от разписание на времето. Та в крайна сметка, той е ловец, това му е работата. Иска колкото се може по-бързо да убие плячката и да я отмъкне у дома.

Повечето мъже вдигат кръвното след двадесетминутно пазаруване на дрехи.

Мъжът се чувства неспокоен и направо сринат, когато в магазина за облекло жената мери рокля след рокля, непре­къснато го пита за мнението му, но в край на сметка нищо не купува. Жените обожават да пробват най-различни дрехи, защото това е в съзвучие със заложената в женския мозък програма - широка гама от чувства и усещания, за всяко от които може да бъде подбран съответният тоалет. Облеклото на мъжа отразява организацията на мъжкия мозък - пред-сказуемост, консервативност, насоченост към най-същест­веното. И е много лесно да откриете кой мъж поддържа сам гардероба си, и на кого дрехите са подбрани от жена. Добре облеченият мъж или има жена, която да се грижи за облеклото му, или е хомосексуалист. Един на всеки осем мъже страда от цветова слепота към синьото, червеното или зеленото, а повечето не умеят да съчетават десени и кройки. От друга страна обаче, това пък помага на жените да откриват по-лесно свободните мъже.

За да мотивирате един мъж да дойде с вас на пазар, предварително го осведомете за най-важните критерии -цветове, размери, стилове, марки. Кажете му къде точно ще пазарувате и колко дълго. Когато мъжът е снабден с ясно поставени цели (дори ако сте си ги измислили специално за случая), сами ще се удивите от ентусиазма, с който ще се хвърли да пазарува.

191

Как да направим на жената искрен комплимент

Когато жената мери нова рокля и пита мъжа "Как ми стои?", вероятно ще получи кратък отговор от рода на "добре" или "чудесно", което за нея няма никакъв смисъл. За да натрупа точки в очите на жената, мъжът трябва да й отговори така, както би го направила друга жена - най-подробно.

Някои мъже се изприщват при мисълта да отговярят подробно, но знайте, че ако го

направите, с това ще спечелите много по точки при повечето жени.

Повечето жени ще бъдат силно впечатлени, ако той каже, например: "Оуу! Страхотен избор! Я се завърти... дай да видя как стои в гръб... Прекрасно! Този цвят наистина ти отива! Кройката подчертава хубавата ти фигура...Обиците чудесно подхождат на тоалета ти... Изглеждаш направо потресаващо!"

Седма глава

Химическият коктейл вътре в нас

- Нека изясним нещата, госпожо Гудуин. Казвате, че страдате от предменструално напрежение и затова

сте предупредили съпруга си, че ако не спре да прищраква с дистанционното по каналите, ще му

пръснете мозъка... Той какво ви отговори?

В еднъж Питър поканил Паула на ресторант и двамата пре­карали вечерта чудесно. Всъщност, те толкова добре се

разбирали, че решили да се сближат. И ето, година по-късно, една вечер двамата били на кино.

По-късно, вече в колата, Паула пита Питър какво би желал да направят, за да отпразнуват първата годишнина от връзката си. А Питър отговаря:

- Ами... може да си поръчаме пица и да гледаме мача по телевизията!

Паула млъква. След малко Питър започва да подозира, че нещо не е наред и казва:

- Е, ако не ти се яде пица, може да си поръчаме и китайска храна.

Паула отговаря: "Прекрасно!" и продължава да мълчи. Питър си мисли: "Една година! Значи сме започнали да

излизаме заедно през януари и точно тогава купих тази кола. Дванадесет месеца, време й е вече за годишния гаранционен сервиз. Механикът в гаража каза, че оправил лампичката на индикатора за маслото... но пък скоростната кутия май не работи както трябва!"

Междувременно Паула си мисли: "Нашата връзка не значи кой знае колко много за него, щом иска да яде пица и да гледа телевизия точно днес, на годишнината ни... Остава само и приятелите си да покани... На мен пък ми се иска да вечеряме някъде на свещи, да потанцуваме и да поговорим за бъдещето. Но явно, за него връзката ни не е толкова важна, колкото е за мене. Вероятно се чувства ограничаван. Аз лично бих искала по-сериозно обвързване, но това май го плаши... Впрочем, понякога и на мене ми се ще малко повечко свобода, за да прекарвам повече време с приятелките си. В действителност, трябва ми време, за да помисля накъде всъщност отива връз­ката ни... Имам предвид какво ще правим! Все така ли ще я караме или ще се оженим? Ще си имаме деца, семейство... Или какво изобщо ще правим? Дали съм готова за толкова сериозно обвързване? Наистина ли искам да прекарам с него остатъка от живота си?"

Питър забелязва, че лампичката на индикатора за маслото пак премигва, сбърчва вежди и мисли: "Тия идиоти в гаража обещаха, че ще я оправят, дори я били оправили, гаранционният срок почти изтече!"

195

Паула го гледа и в главата й започват да се въртят други мисли: "Мръщи се... не е щастлив... Предполагам, че ме смята за дебела и иска да се обличам по-добре. Знам, че трябва да слагам по-лек грим и да започна да правя упражнения. Той все повтаря колко добре изглежда приятелката ми Кери и че трябва да ходя на тренировки с нея. Говорих с приятелките ми по този въпрос и те всичките до една смятат, че Питър би трябвало да ме обича такава, каквато съм, а не да се опитва да ме променя... Може би са прави!"

В това време мислите на Питър са съвсем другаде: "Добре ще ги наредя, като отида в гаража! Хубавичко ще им насоля задниците!"

Паула, все така загледана в лицето на Питър, си мисли: "Сега вече е наистина ядосан... То си му е изписано на лицето, пък и просто долавям напрежението му. Може би не тълкувам нещата правилно... може би той иска много по-сериозно обвър­зване от моя страна, а е усетил, че малко се колебая... Ами да, точно така! Затова не ми говори... Не иска да ми разкрие какво чувства, да не би да го отхвърля. Просто виждам по очите му колко е наранен."

Питър мисли: "И ще е добре този път да си свършат рабо­тата докрай! Казвах им аз и преди, че не всичко е наред, ама те все производителя обвиняват. Хич и да не се опитват да ме убеждават, че това тук не влиза в гаранцията, защото тогава просто ще ги съсипя в съда... Цяло състояние платих за тая кола, така че те просто могат..."

- Питър? - казва Паула въпросително. - Какво? - процежда Питър, недоволен, че прекъсват

мислите му. - Моля те, не се самоизмъчвай така... Може би греша,

като мисля по този начин... О, чувствам се толкова ужасно... Може би просто ми трябва малко време... Искам да кажа, животът не е шега работа...

- Повече от сигурно! - изръмжава Питър. - Ти сигурно смяташ това за глупаво, нали? - Не - отвръща Питър, леко объркан. - Знаеш ли, просто... о, всъщност и аз самата вече не знам...

Объркана съм... Необходимо ми е малко време, за да обмисля нещата - казва Паула.

196

Питър си мисли: "За какво, по дяволите, говори? Е, ако просто се съгласявам с всичко, което каже, до утре ще й мине. Сигурно е в оня прословут период от месеца."

- Благодаря ти, Питър...просто не знаеш колко много значи това за мене - казва Паула. После се вглежда в очите му и осъзнава, че той наистина е много специален мъж и че тя трябва внимателно да обмисли развоя на тяхната връзка.

През цялата нощ Паула се мята неспокойно в леглото, а рано на следващата сутрин звънва по телефона на приятелката си Кери, за да обсъди с нея проблема. Решават да обядват заедно и да поговорят за Питър и нещата около връзката им.

А предната вечер, след като е изпратил Паула, Питър се е прибрал вкъщи, отворил си е една бира и е включил телевизора. Убеден е, че нещо тревожи Паула, вероятно предменструални оплаквания.

Паула и Кери се срещат за обяд, а после приказват надълго и нашироко чак до вечерта.

След няколко дни Питър среща приятеля на Кери, говорят, после в един момент Марк казва:

- Значи между теб и Паула има проблеми, а? Сега вече Питър е напълно объркан. - Не знам за какво говориш - засмива се той, - но я виж

по-добре тая лампичка и ми кажи какво мислиш, че...

Как хормоните

упражняват своя контрол над нас

В миналото се смяташе, че хормоните оказват влияние на организма, но не и на мозъка. Сега вече знаем, че именно хормоните програмират човешкия мозък далеч преди раж­дането, че диктуват всичките ни мисли и цялото ни поведение.

Нивото на тестостерона при подрастващите момчета е 15 - 20 пъти по-високо, отколкото при момичетата на същата възраст, а разпределянето и протичането на хормоналния поток се контролира и регулира от мозъка, съобразно нуждите на тялото.

През пубертета тестостеронът нахлува в организма на момчето, като предизвиква рязко увеличаване на ръста и осигурява необходимата за тялото пропорция от 15% мазнини и 45% протеини. Постепенно тялото на момчето се променя

197

физически, така че да отговаря на еволюционното му предназ­начение - жилеста, безчувствена машина за преследване и убиване на храна. Момчетата показват отлични резултати в спорта, защото телата им са хормонално изградени така, че да дишат ефективно и да имат отлично разпределяне на кисло­рода, посредством червените кръвни телца, което да им позволява продължително време да тичат, да скачат и да се катерят. Стероидите са мъжки хормони, които спомагат за бързото натрупване на мускулна маса и осигуряват на атлетите допълнителни "ловни" способности, като им дават доста несправедливо предимство пред онези, които не приемат такива препарати.

Женските хормони оказват различно влияние върху подрастващите момичета. Тяхното разпределяне в организма не е регулирано според нуждите, както е при мъжките хормони, а става на редовни вълни, на цикли през 28 дни, което действи­телно побърква хиляди момичета и жени поради придружава­щите ги резки покачвания и спадания на емоционалния градус. Женските хормони променят тялото на момичето, като осигуряват пропорцията от 26% мазнини и 20% протеини - за голямо съжаление на жените по цял свят. Целта на допъл­нителното количество мазнина е да осигури необходимата енергия за кърмене и да бъде един вид хранителен запас, ако настанат времена на оскъдица.

Тъй като женските хормони допринасят за увеличаване на тлъстините по тялото, те се използват и при храненето на селскостопанските животни. Мъжките хормони намаляват мазнината и увеличават мускулната маса, поради което са неподходящи за хранене на селскостопански животни.

Химия на влюбването Току-що сте срещнали този толкова специален човек,

сърцето ви бие учестено, дланите ви се потят, в стомаха ви сякаш пърхат пеперуди, цялото ви тяло е като изтръпнало и ви обливат горещи вълни. Излизате на вечеря с него и се усещате като зареяно в облаците хвърчило. На раздяла се целувате и това сякаш ви разтапя. Дни наред след това не слагате и залък в уста, но никога не сте се чувствали по-добре, а освен това и настинката ви е изчезнала като по чудо.

198

Различни научни изследвания доказват, че феноменът на влюбването е резултат от серия химични реакции, които про­тичат в мозъка и предизвикват съответни други умствени и физиологични реакции. Според приблизителни изчисления, в мозъка има около 100 милиарда неврони, които изграждат неговата съобщителна мрежа. Кандис Перт от Американския национален здравен институт пръв провежда изследване и открива невропептидите - свръзки от аминокиселини, които плуват из тялото и се прикрепят там, където открият подходящи приемници (рецептори). Досега са открити 60 различни невро-пептида и е доказано, че именно те отприщват емоционалните реакции в тялото, когато се прикачат към съответните прием­ници. Или с други думи, всички наши чувства - любов, мъка, щастие... - са резултат от биохимични реакции. Когато англий­ският учен Франсис Крик и неговите сътрудници получиха Нобеловата награда за медицина за техния труд по разшифро­ването на кода на ДНК, който определя гените, той направо потресе медицинския свят, заявявайки: "Всички вие, вашите радости, съжаления, спомени, амбиции, самоусещане, свободна воля и любов не са нищо друго, освен израз на поведението на големи групи от нервни клетки".

Основният химически елемент, чието освобождаване в организма води до приповдигнатите физиологически усещания на влюбеност, е ФЕА (фенилетиламин). Той е от групата на амфетамините и се съдържа в големи количества в шоколада. Това е един от химическите елементи, които карат сърцето ви да бие учестено, дланите да се потят, зениците да се разширяват, а в стомаха ви да пърхат пеперуди. Наред с ФЕА, в организма се освобождава и адреналин, който също учестява пулса, кара ви да бъдете нащрек и ви помага да се чувствате "върховно". Освен това освобождават се и ендорфини, които укрепват имунната система и лекуват настинката. Когато двамата се целувате, мозъкът прави скоростен химически анализ на слюн­ката, от който си вади заключения за генетичната ви съвмести­мост. А женският мозък изследва и състоянието на имунната система на мъжа.

Цялата тази положителна химическа реакция обяснява защо здравословното състояние на влюбените е по-добро и защо при тях вероятността да прихванат някое заболяване е по-малка, отколкото при останалите хора. Изводът? Да си влюбен е здравословно.

199

Хормонална химия Естрогенът е женският хормон, който кара жените да се

чувстват доволни и спокойни, като същевременно играе голяма роля за поведението им при отглеждането на децата и закрилата на семейното гнездо. Поради успокоителния ефект, който оказва този хормон, той често бива даван и на затворници, за да контролира агресивното им поведение. Естрогенът под­помага и паметта, а това обяснява защо след настъпването на менопаузата, когато нивата му в организма чувствително намаляват, толкова много жени започват да се оплакват от различни проблеми, свързани с паметта. Такива затруднения са много по-рядко срещани при жени, които са на ХЗТ (хормонозаместваща терапия).

Прогестеронът е хормонът, който "отключва" родител­ските чувства и стремежа към отглеждане на деца. Ролята на този хормон в организма е да подтиква и помага на жената да изпълнява успешно отредената й от еволюцията роля за отглеждане на децата. Прогестеронът се освобождава в организма, когато жената види бебе, а редица изследвания доказват, че това става благодарение на характерната форма на бебетата. Бебето е с къси, пухкави ръчички и крачета, със закръглено пълничко телце, с леко несъразмерна главичка и ококорени очи. Именно тези специфични форма и външен вид "отключват" освобождаването на прогестерон в организма. Реакцията спрямо тази форма е толкова силна, че организмът на жената започва да освобождава прогестерон, дори когато тя види предмет с подобни контури - например различните плюшени играчки. Ето защо играчки като мечета и други живо­тинки се купуват толкова много от жени, докато издължените и "костеливи" играчки не се приемат добре. Момичето или жената ще вземе плюшеното мече и ще възкликне "Ооо... колко е сладичко!", а в кръвния й поток ще бъде отделен прогестерон.

Поради липсата на този хормон в организма им, повечето мъже просто не могат да разберат реакцията на жените към тази скъпо струваща натъпкана с вата стока. Именно прогесте­ронът обяснява и защо жени от т. нар. майчински тип се омъжват за ниски, закръглени мъже с бебешки бузи.

200

/. Бебе 2. Мече 3. Ръбеста играчка

Погледнете тези три илюстрации. Видът на бебето пре­дизвиква отделяне на прогестерон в кръвния поток на жената. Същият ефект има и играчката мече от втората илюстрация. Играчката, изобразена на третата илюстрация, няма необхо­димите форми и затова не предизвиква отделяне на прогестерон в кръвта на жената. Поради това няма да има и много купувачи. Най-добре се продават играчките с форма на пухкави бебета и животинки.

Защо блондинките са силно плодовити Русата коса издава високи нива на естроген в организма

на жената и именно това обяснява голямата притегателна сила на блондинките за мъжете. Русата коса е белег за плодовитост и може би тук се крие обяснението на израза "глупава блондин­ка". Защото според разпространената шега, глупавите блондинки имат силна плодовитост и слабо математическо мислене. Редица изследвания показват, че подрастващи момичета, чиито майки са приемали мъжки хормони по време на бременността, се справят по-успешно с академичните науки,

201

отколкото другите, и за тях има по-голяма вероятност да издър­жат с високи оценки приемните изпити в университета. Обрат­ната страна на медала обаче е, че в повечето случаи тези момичета са не толкова женствени и имат по-силно изразено окосмяване по тялото.

След като блондинката роди първото си бебе, косата й обикновено потъмнява, тъй като нивата на естроген в кръвта намаляват. След раждане на второ дете косата потъмнява още повече. Именно намаляването на естрогена в организма обяснява защо има толкова малко естествено руси жени над тридесетгодишна възраст.

ПМН и сексуалното желание Предменструалното напрежение (ПМН) е огромен про­

блем за съвременната жена - нещо, с което на нейните предшественички никога не им се е налагало да се справят. До преди две-три поколения, жените обикновено са били бременни през повечето време, тоест средностатистическата жена се е сблъсквала със слаби прояви на предменструални затруднения едва 10 - 20 пъти през целия си живот. Е, съвременната жена трябва да се справя с доста силни прояви на подобни проблеми дванадесет пъти годишно! Ако има средно 2,4 деца (според статистиката), това означава, че днешната жена ще страда 350 - 400 пъти от симптомите на предменструалното напрежение по време на плодовитите си години, тоест от 12 до 50-годишна възраст. А ако няма деца - около 500 пъти.

Защо толкова много жени с ПМН бяха изпратени да воюват в Персийския залив? Защото се бият като зверове, пък и нямат

нужда от много вода, тъй като я задържат в продължение на четири дни.

До появата на противозачатъчните хапчета през пет­десетте години, никой не си е давал сметка за цикличното повишаване и спадане на емоционалния градус при жените.

202

При повечето жени на предменопаузна възраст, през първите 21 дни след менструацията хормонът естроген създава чувство за добро разположение, общо усещане за щастие и положително отношение към света. Сексуалното желание постепенно на­раства, така че в определен момент жената е напълно готова за оплождане - между 18-ия и 21-ия ден след менструацията, като по това време тестостеронът достига най-високото си ниво в кръвта й.

Природата е умна и предвидлива - при повечето женски животни времето и периодите са изчислени така, че към най-благоприятния момент за зачеване те да са най-склонни за полов акт. Това е съвсем очевидно при много женски животни. При конете например, когато е разгонена, кобилата мами и възбужда жребеца, но не му позволява да й се качи, буквално чак до секундата, в която яйцеклетката е заела най-благо­приятното положение за оплождане. Човешките женски животни обаче не знаят, че съвършено същото прецизно раз­писание и ответни реакции са валидни и за тях самите.

Ето защо някоя жена съвършено неочаквано може да се озове в леглото с мъж, с когото току-що се е запознала на парти, а на другия ден да недоумява, да се чуди на акъла си и изобщо да не може да си обясни как или защо е станало така. "Просто не знам какво стана - сподели една жена. - Срещнахме се на купон и докато се усетя, вече бяхме заедно в леглото! Никога преди нищо подобно не ми се е случвало!"

Всъщност в станалото няма нищо неразбираемо. Както става и при другите женски животни, случило се е така, че тя е срещнала този мъж в подходящия ден и дори час от месеца и се е озовала с него в леглото в момента, когато е имало най-голям шанс яйцеклетката й да бъде оплодена. Подсъзнателно мозъкът й е анализирал скоростно генетичните дадености на мъжа, състоянието на имунната му система и всички други необходими характеристики. И тъй като те са се оказали подходящи спрямо съответните нейни женски характеристики, мъжът е събрал необходимите "точки" от теста за подходящ потенциален баща и оттам насетне природата е взела нещата в свои ръце. Жените, изпитали подобно нещо, изобщо не могат да си го обяснят и често го описват като "съдба" или "странно магнетично привличане", вместо да се опитат да разберат, че в този момент всичко е било под контрола на собствените им хормони. В резултат на подобни моменти много жени се

203

оказват обвързани за цял живот с неподходящи за тях парт­ньори. И знайте, че повечето мъже биха дали мило и драго само и само да знаят кога настъпва хормоналният връх на жената!

Химията и потиснатото настроение при жената

Между 21-ия и 28-ия ден след менструацията нивото на женските хормони рязко спада, което предизвиква проявата на редица неприятни симптоми, всеизвестни под общото име ПМН (предменструално напрежение). При много жени ПМН включва усещания за силна нервна напрегнатост, потиснато настроение, депресия и дори желание за самоубийство. При една на всеки 25 жени нарушаването на хормоналния баланс в организма се проявява в толкова остри форми, че е възможно да настъпят дори промени в личността.

Каква е разликата между жена с ПМН и терорист?

С терориста може и да се спогодите.

Редица проучвания разкриват, че повечето престъпления, извършвани от жени - например нападения и кражби в магазините - стават между 21-ия и 28-ия ден след менструация­та. Изследвания, проведени в женските затвори, сочат, че поне 50% от убийствата и нападенията са извършени от жени, страдащи от ПМН. Когато са в тази фаза от своя цикъл, жените увеличават рязко посещенията си при психиатри, терапевти и астролози, а много жени споделят, че в тези дни се чувстват така, сякаш "губят всякакъв контрол" или "направо полудяват". Редица проучвания, подкрепени от необорими факти и статис­тики, показват, че когато са на волана на кола или самолет, жените, страдащи от ПМН, катастрофират четири-пет пъти по-често. Следователно ако при следващото ви пътуване със самолет, видите, че пилотът е мрачна и сприхава жена, тичайте да хванете влака.

204

От много отдавна вече женските хормони се използват като средство за успокояване на хора с агресивно поведение. В някои страни ПМН е фактор, с който съдиите се съобразяват при издаване на присъди срещу жени, обвинени в тежки престъпления.

Когато жената навлезе в менопаузата - обикновено към края на четиридесетте или началото на петдесетте си години -в нея настъпват различни физиологични, емоционални и хормонални промени. Какви ще са те и как ще се проявят, за­виси от всеки конкретен случай.

Каква е разликата между мъж, изживяващ кризата на средната възраст, и клоун в цирка?

Клоунът знае, не е облечен в смешни дрехи.

Затова пък менопаузата при мъжете - деликатно наречена криза на средната възраст - е напълно предсказуемо събитие. Всички разбират, че е настъпила, когато мъжът си купи авиа­торски слънчеви очила, кожени ръкавици за шофиране, присади си коса, тръгне да си купува мотор или червена спортна кола и започне да носи смешни дрехи.

Тестостеронът - божи дар или проклятие

Мъжките хормони, и особено тестостеронът, са хормони на агресията, които подтикват мъжете да ловуват и да убиват. Тестостеронът е една от причините за оцеляването на човешкия вид, тъй като именно той кара мъжете да преследват храната на семейството и да се бият с нападателите. Освен това този хормон е причина за израстването на брадите и за появата на плешивост, той прави мъжките гласове по-дълбоки и подобрява уменията за пространствено ориентиране. Доказано е, че бас-баритоните се радват на над два пъти повече еякулации сед­мично, отколкото тенорите, а повечето хора, преминали курс на лечение с тестостерон, се ориентират по-лесно по карти и пътеуказатели, отколкото преди. И нещо интересно, напо­следък с нивата на тестостерон в кръвта се свързват и пристъпи­те на астма, а също и предпочитанията към използване и работа

205

с лявата ръка. Освен това известно е, че при мъже, които злоупотребяват с цигари и алкохол, нивата на тестостерон в кръвта са силно занижени.

За съвременните мъже завишеното количество тесто­стерон в кръвта има и неблагоприятен ефект, защото ако няма достатъчно физическо натоварване, при което хормонът да бъде оползотворен, той може да доведе до натрупване на агресивност и до антиобществени прояви. С бурното нахлуване на тестостерон в телата им, момчетата на възраст между 12 и 17 години се вписват в групата на най-високата мъжка прес­тъпност. Ако на някой пасивен мъж бъде даден тестостерон, хормонът направо ще го възпламени и той ще стане по-нападателен и самоуверен. Ако същата доза бъде дадена на жена, и при нея ще бъде отбелязано повишаване на агресив­ността, но не до такава степен, колкото при мъжа. И това е така, защото мъжкият мозък е програмиран да реагира на тестостерона, а женският - не. Причината за тази реакция все още не е напълно изяснена, но очевидно е свързана по някакъв начин със способността за ориентиране в пространството.

Предупреждение към жените: отваряйте си очите на четири и се пазете от леворъки, плешиви, брадати счетоводители, които

говорят с баритонов тембър, нямат проблеми с пътните карти и освен това

кихат астматично.

Когато мъжете стигнат 50 - 60-годишна възраст, нивото на тестостерон в кръвта им намалява, агресивността им се уталожва и те стават по-грижовни. При жените се наблюдава обратното - при тях след менопаузата намаляват нивата на естроген и тестостеронът в кръвта им взема превес над естроге-на. Ето защо жени на 45 - 50-годишна възраст изведнъж стават по-борбени и самоуверени. Обратната страна на медала е, че при тях е възможно да се появи окосмяване по лицето, а освен това и да станат по податливи на стрес, на мозъчни и сърдечни удари.

206

Случаят с летящите чинии и чаши Авторката Барбара Пийз не знаеше, че новите противо­

зачатъчни хапчета, които й бяха предписали, имат доста по­вишено съдържание на тестостерон. Съпругът й Алън много бързо трябваше да усвои изключително ценното изкуство да се извърта и плонжира встрани от летящите към главата му чинии, чаши и други хвърчащи предмети по време на фазата ПМН на Барбара, припомняйки си шампионските си пости­жения от детството в дисциплината спринт на къси разстояния. Но интересна работа, нейните умения за успоредно паркиране - или по-скоро пълната липса на такива - вече не предизвикваха караници. Благодарение на хапчетата те направо се повиша­ваха не с дни, а с часове.

След едно изследване на кръвта Барбара разбра какви огромни количества тестостерон е приемала с таблетките, затова бързо-бързо ги смени с други, в които пък този хормон изобщо липсваше. След около месец вече нямаше и помен от ураганите на агресивните й изблици, но сега на Алън започна да му се струва, че живее с библиотекарка, която учи за мо­нахиня. Последва нова смяна на хапчетата. В третия вид съдържанието на тестостерон беше в златната среда, а това спаси както брака им, така и домашната посуда.

Защо мъжете са агресивни Тестостеронът е хормонът на успеха, постиженията и стре­

межа да се съревноваваш и да печелиш, но попаднал в лоши ръце (разбирай тестиси) той прави мъжете и мъжките животни потенциално опасни. Повечето родители са се сблъсквали с почти неутолимата страст на младите момчета към филмите с насилие и са се стряскали от способността на синовете си невероятно точно да си спомнят и да разказват и с най-малки подробности кървавите сцени. Момичетата обикновено изобщо не се интересуват от подобни филми. Едно проучване, осъ­ществено в университета в Сидней, показва, че когато попаднат в потенциално агресивна ситуация, например сбиване в двора на университета, 74% от момчетата прибягват към словесна или физическа агресия, за да разрешат конфликта, докато 78%

207

от момичетата или се отдръпват далеч встрани, или се опитват да помирят воюващите страни, предлагайки взаимни отстъпки и компромиси. Когато на кръстовището ви писнат ушите от нетърпеливо виещите клаксони на колите, знайте, че 92% от този звуков ад е дело на мъже. Мъжко дело са и 96% от въоръжените обири, както и 88% от убийствата. На практика всички сексуални престъпления се извършват от мъже, а тестове, проведени с жени, извършителки на сексуални престъпления, показват високи нива на мъжки хормони в кръвта им.

Всъщност най-вече мъжката агресивност е допринесла за налагането на човешкия вид като господар над останалите животински видове. Но ние не преподаваме на момчетата уроци по агресия дори се опитваме да ги предпазим от нея. Следо­вателно агресивността е мъжка черта, която не може да бъде обяснена с обществената среда и с възпитанието.

Редица изследвания на спортисти показват, че при тях нивата на тестостерон са значително по-високи след края на спортна среща, отколкото преди началото й, тоест съпер­ничеството може да повишава степента на агресивност. Преди самото начало на някоя спортна среща често може да видите новозеландските състезатели да изпълняват бойния танц на маорите, наречен хака. Това се прави с двойна цел - да вдъхне страх на противника, но и да повиши нивото на тестостерон в кръвта на играчите. Поради същата причина в много спортове, навсякъде по света, използват водачи на агитката, чиято задача е да повдигат нивата на тестостерон в кръвта на играчите и поддръжниците на отбора. Редица проучвания доказват, че най-големите насилия от страна на тълпата са ставали винаги по време на мачове, в които са били използвани водачи на агитките.

Защо мъжете работят толкова много

Професор Джеймс Дабс от Щатския университет в Джор-джия изследва проби от слюнката на силно изявени в своята област мъже - бизнесмени, политици, спортисти, свещеници и затворници. Той открива, че водещите представители от всяка група имат много по-високи нива на тестостерон в кръвта от редовите мъже, работещи в същата област, като най-ниски

208

стойности са отбелязани при свещениците, което несъмнено се дължи на техния, като цяло, по-умерен и сексуално неактивен живот. Професор Дабс открива също, че най-преуспелите жени, например адвокатки и бизнесдами, имат много по-високи нива на тестостерон в кръвта от средностатистическата жена. Изследването доказва и още нещо - не само че по-големите количества тестостерон в кръвта водят до по-високи постиже­ния, но и че по-високите постижения предизвикват производ­ството на допълнителни количества тестостерон в организма.

Самите ние наблюдавахме поведението на различни групи животни - от Африка до джунглите на Борнео - и лично се убедихме в това, което доказват и многогодишните научни изследвания - мъжките животни с най-много тестостерон в кръвта обикновено са водачи на стадото. При някои животни, например петнистите хиени, тестостеронът е толкова много, че те се раждат с пълен набор зъби и са толкова агресивни, че често малките им се изяждат едни други.

Животните с най-високи нива на тестостерон в кръвта управляват

животинското царство.

Най-изявените кучета, котки, коне, кози и маймуни са онези, в чиято кръв се откриват най-високи нива на мъжки хормон. Мъжете с най-много тестостерон са управлявали човешката раса през цялата нейна история и напълно оправ­дано можем да предположим, че изтъкнатите жени в историята на човечеството - например Маргарет Тачър, Жана д'Арк и Голда Майер - са получили допълнително количество мъжки хормон между шестата и осмата седмица от зародишното си развитие.

И все пак постоянно високите нива на неизгарян, посред­ством някаква активност, тестостерон имат сериозен обратен ефект. Това бе доказано неотдавна от едно задълбочено изследване, проведено в Америка. Проучването започва преди тридесет години в Минесота, когато 118 студенти по право се включват доброволно в научното т. нар. "многофазово изслед­ване на личността". В продължение на тридесет години техният личен, професионален и обществен живот е бил следен и

209

регистриран отблизо и най-подробно. Изводите са наистина забележителни: за даден период от време вероятността хората с най-високи нива на враждебност и агресивност да умрат е четири пъти по-голяма от тази за средностатистическите хора. Напълно основателна причина, за да се опитаме да изграждаме в младите момчета непоклатим житейски навик за редовно физическо натоварване.

Тестостеронът и способността за пространствено ориентиране

Вероятно вече сами сте стигнали до заключението, че тъй като способността за пространствено ориентиране е една от най-силно изявените мъжки черти, то тя несъмнено е свързана с нивата на тестостерон в кръвта. В трета глава видяхме, че тестостеронът има водеща роля в конфигурирането на мозъка на зародиша, генетично определен като мъжки (XV), а също и в инсталирането на "софтуера", свързан с уменията за простран­ствено ориентиране, необходими за преследването и убиването на прехраната. Следователно колкото повече тестостерон произвежда организмът, толкова по-мъжки ориентирано ще е поведението на мозъка. Мъжките плъхове, на които е било инжектирано допълнително количество мъжки хормон, откриват изхода от лабиринта много по-бързо от нормалните мъжки плъхове. Когато получат допълнително мъжки хормон, женските плъхове също чувствително подобравят уменията си за пространствено ориентиране, макар и не чак в толкова високи степени, каквито се наблюдават при мъжките плъхове. И при двата пола нивото на агресивност се повишава.

При теста за определяне на ориентацията на мозъка, резултатите на мъжете с най-високи нива на тестостерон в кръвта обикновено се движат в границата от -50 до +50 точки спрямо нулата. Те нямат никакви затруднения при разчитане на пътни карти, ориентиране, видеоигри, улучване на цели. Брадите на такива мъже растат бързо и те обожават "ловните" спортове, като футбол, билярд и мотокрос, а освен това са богове на успоредното паркиране.

Нещо повече, тестостеронът е хормонът, който подпомага праволинейността и концентрацията на ума, а също така нама-

210

лява и усещането за умора. Проучвания показват, че добро­волци, на които е бил инжектиран тестостерон, проявяват по-голяма издръжливост по време на физическа активност -например маратон и бягане на дълги разстояния - и са способни да се съсредоточават за по-дълги периоди от време.

Вероятно няма да се учудите, ако ви кажем, че лесбийките също притежават много от тези умения. Сюзън Ресник от американския Институт за изследване проблемите на възрастовите изменения провежда редица изследвания на сестри и доказва, че момичетата, получили още като зароди­ши необичайно високи количества мъжки хормони, притежават много по-добре развити умения за пространствено ориентиране от сестрите си, които не са получили допълнителни мъжки хормони.

Защо жените ненавиждат

успоредното паркиране

За разлика от тестостерона, който подобрява способността за пространствено ориентиране, женският хормон естроген потиска развитието на тази способност. Количеството тес­тостерон в организма на жените е много по-ниско от това при мъжете, в резултат на което колкото по-женски ориентиран е мозъкът, толкова по-слабо развита е способността за простран­ствено ориентиране. Ето защо подчертано женствените жени обикновено не се справят с успоредното паркиране и не могат да се ориентират по карта. Съществува един рядък случай на развитие на зародиша, наречен Синдром на Търнър, при който в генетично женския зародиш (XX) липсва единият Х-хромозом и се ражда бебе, наречено ХО момиченце. Цялото поведение на тези момичета е свръхженствено, като при тях почти напълно липсва или е изключително слабо развита способност­та за пространствено ориентиране и за определяне на посоките. Никога не давайте ключовете от колата си на свръхженствена жена!

Доказано е, че мъжете от жълтата раса (китайците напри­мер) имат много по-ниски нива на тестостерон в кръвта, отколкото мъжете от бялата раса (т. нар. кавказки тип). Впро­чем това си личи и от външния им вид - липса на лицево окос-

211

мяване й изключително редки случаи на оплешивяване. Ста­тистиките отчитат и много по-малкия брой мъже китайци, обвинени в насилия и агресивни престъпления, в сравнение с положението при мъжете от бялата и чернокожата раса. При китайците например изнасилванията са много по-рядко среща­ни, отколкото сред мъжете от кавказки тип, което се обяснява с по-ниските нива на тестостерон в кръвта. Това обяснява и защо като цяло мъжете от жълтата раса показват по-лоши способности за успоредно паркиране.

Математика и хормони Момчетата използват фронталната част на дясното си

мозъчно полукълбо за решаване на математически задачи. При момичетата уменията за пространствено ориентиране са разпилени в двете мозъчни полукълба, а различни тестове показват, че много жени се опитват да решават математически задачи посредством фронталния си център за контрол на говора, разположен в лявото мозъчно полукълбо. Може би затова толкова много жени смятат на глас. Вероятно тук се крие и обяснението на факта, че момичетата като цяло показват по-добри резултати от момчетата при основните аритметични действия, а готовността им за сътрудничество и за всеотдаиност в ученето често ги извежда на челните места, далеч пред момчетата, на изпитите по аритметика и математика.

Женският мозък се развива много по-рано от мъжкия и това отчасти обяснява защо момичетата се представят по-добре на по-ранна възраст от момчетата. Но след пубертета мом­четата наваксват и вече показват - за разлика от момичетата -отлични резултати там, където се изисква математическо мислене, тъй като повишените количества тестостерон чувствително подобряват способността им за пространствено ориентиране. Университетът "Джон Хопкинс" в Бостън провежда различни тестове за установяване на математи­ческите способности при надарени деца на възраст между 11 и 13 години. Учените открили, че колкото по-сложни ставали тестовете, толкова момчетата се справяли по-успешно от момичетата. На най-лесните тестове резултатите били 2:1 в полза на момчетата. При среднотрудните тестове съотно-

212

шението било 4:1. А на най-трудните нива съотношението на успелите момчета спрямо успелите момичета вече било 13:1.

През 1998 г. авторитетната научна изследователка на мозъка, канадката д-р Дорийн Кимура, доказа, че ако се удвои или утрои количеството тестостерон в кръвта на мъжа, това не води автоматично до удвояване или утрояване на неговите умения за математическо мислене. Тоест, вероятно съществува едно оптимално ниво за ефективността на тестостерона, приближаващо се до средните стойности. Или с други думи, Кинг Конг не притежава по-добри математически умения от някой мъж с по-малко окосмяване и по-бавно растяща брада. Същото изследване обаче показва нещо много интересно: тес-тостеронът увеличава много повече математическите способ­ности на жените, отколкото на мъжете. Следователно много по-голяма вероятност има жената с мустачки да постигне забележителни резултати като инженер, за разлика от куклата Барби. И още нещо, способността на мъжете да се ориентират по карта е най-голяма през есента, когато тестостеронът в организма им достига най-високи нива.

Образователната система облагодетелства момчетата за сметка на момичетата при изпитите по математика, защото редица изследвания доказват, че нивата на тестостерон при момичета, страдащи от ПМН, са значително по-ниски, когато те са в тази фаза от цикъла си. Неотдавнашно проучване разкри, че когато са във фаза на ПМН, страдащите от този синдром момичета показват 14% по-лоши резултати от тези на момиче­тата, които не страдат от ПМН. Една по-справедлива образова­телна система би насрочвала датите на изпитите съобразно биологическия календар на момичетата. Момчетата могат да се явяват на изпити по всяко време.

Как ловуват съвременните мъже Спортът е съвременният заместител на лова. Повечето

спортни дейности започват да се развиват обособено след 1800 година. Преди това болшинството мъже все още са ходели на лов, за да си осигуряват прехраната или за забавление. Индус­триалната революция от края на XVIII век и развитието на селскостопанските технологии отнема водещата роля на лова

213

за прехранването на семейството. Но ето че мъжете, хилядоле­тия наред програмирани да излизат ежедневно на лов, изведнъж били лишени от това си занимание и вече нямало къде да ходят.

Спортът се зародил като алтернатива на лова. Над 90% от съвременните спортове били създадени между 1800 г. и 1900 г., като през XX век се появяват само няколко нови спорта. Повечето спортове включват бягане, преследване и улучване на цели, което позволява на индивидите с високи нива на тестостерон в кръвта да изгарят излишните количества хормо­ни. Проучвания показват, че физически активните момчета, практикуващи някакъв спорт, проявяват по-малка склонност да се замесват в престъпления или агресия, докато младежите с криминално досие са сред най-малко практикуващите някаква спортна дейност. Или с други думи, ако тестостеронът не бъде изгорен на някое игрище, той може да доведе до обществено-опасни прояви. По пътищата и магистралите агресивните "подвизи" са почти изцяло мъжко дело. По шосетата мъжете се състезават едни с други, докато жените случайно попадат там по същото време.

Преди да се запишете към някой спортен клуб, проучете целите, ценностната система, кумирите и лидерите на хората в него. Ако тяхното мото е "всичко в името на играта" и ако те поставят победата над всичко останало, знайте, че тези хора все още са роби на своята биология - по-добре ги зарежете и станете член на някое риболовно дружество. Съществуват много клубове - например по йога и бойни изкуства, където все още запознават хората с принципите на здравословния начин на живот, грижа за здравето, релаксация, истинските стойности в живота. Избягвайте клубовете, където наблягат върху евентуалните финансови облаги, които могат да получат техните членове.

Защо мъжете имат "бирени" коремчета, а жените големи дупета

Природата складира излишъците от мастни тъкани колко­то се може по-далече от жизненоважните органи, за да не бъде затруднена ефективната им дейност. Обикновено няма никакви - или има съвсем малко - мастни тъкани около мозъка, сърцето

214

и половите органи. Жената има още един жизненоважен орган - яйчниците. Именно поради това жени, които все още са способни да зачеват и износват деца, не проявяват склонност да натрупват излишни тлъстини по корема. Тъй като нямат яйчници, мъжете натрупват излишъците от тлъстини в това, което обикновено наричаме "бирено" коремче, а също и по гърба. Ето защо рядко може да видите мъже с дебели бедра. Затова пък при жените запасите от тлъстина се натрупват по бедрата, дупетата и в горната част на ръцете, като целта е в случай на глад тези запаси да бъдат използвани при кърменето. Ако мъжете притежаваха яйчници, те също щяха да имат едри бедра и плоски кореми. Когато яйчниците на жената биват отстранени при хистеректомия, природата преразпределя тлъстините и насочва част от тях към корема.

Осма глава

Момчетата ще си бъдат момчета ...но не винаги

...и тогава един ден, след урока по биология, Елиът най-сетне видя съвсем ясно това, което съучениците

му си мислеха тайно - в него имаше ненормално много тестостерон.

К акво прави жената жена и мъжа мъж? Дали наистина е въпрос на избор това, да бъдеш или да не бъдеш хомо­

сексуалист? Защо лесбийката предпочита жени? Как транс-сексуалните хора успяват да балансират, стъпили на двата ръба над пропастта? Дали вие сте такива, каквито сте, защото майка ви е била агресивна, или защото баща ви е бил вечно уморен, емоционално студен и безразличен работник, или защото в трети клас сте си падали по учителя/учителката си? Дали сте такива, каквито сте, защото сте второ дете в семейството, или защото сте израснали в мизерия, дете сирак, дете на разведени родители, Лъв на границата със Скорпион, или защото в предишния си живот сте били котка?

В тази глава ще обсъдим какво става, когато човешкият зародиш получи твърде много или твърде малко мъжки хормони.

Хомосексуалисти,

лесбийки и транссексуални хора

Редица изследвания доказват, че по своята структура основната конфигурация на човешкия зародиш е женска. В резултат на това мъжете имат някои закърнели подобия на типично женските окръглености, каквито са гърдите. Мъжете имат и млечни жлези, които не функционират, но са запазили потенциала си да произвеждат мляко. Има хиляди докумен­тирани случаи на лактация (производство на мляко от млечните жлези в гърдите) при военопленници по време на война, когато острото недохранване нарушава правилното функциониране на черния дроб и той започва да произвежда хормони, обикновено отделяни само от жените кърмачки.

Както вече знаем, между шестата и осмата седмица след зачатието, мъжкият зародиш (ХУ) получава солидна доза от мъжките полови хормони, наречени андрогени, които да офор­мят тестисите, а после още една доза, която да пренастрои мозъ­ка от женска на мъжка конфигурация. Ако мъжкият зародиш не получи подходящите количества мъжки хормони, в опреде­леното за това време, може да се случи едно от двете:

Първо, може да се роди бебе момченце, чиято мозъчна структура да е повече женска, отколкото мъжка, или с други

219

думи, момче, което в пубертета вероятно ще се развие като хомосексуалист.

Второ, може да се роди генетично бебе момченце, с напълно оформени мъжки полови органи, но с изцяло женска настройка на мозъка. Това дете ще се развие като транс-сексуална личност, тоест като човек, който биологически е определен към единия пол, но знае, че всъщност принадлежи към другия.

Има случаи, когато генетичен мъж се ражда едновременно с набор от мъжки и женски полови органи. В своя фунда­ментален новаторски труд „Мозъчния пол" специалистката по генетика, Ен Мойр документира голям брой случаи на генетични момчета, които при раждането си приличат на момичета, затова и биват отглеждани като момичета, а по-късно изведнъж става ясно, че те притежават пенис и тестиси, „появили се" неочаквано в пубертета.

Подобна генетична аномалия е била открита в Домини­канската република. Задълбочено проучване сред родителите на тези „малки момиченца" показва, че те са били отглеждани и възпитавани като момичета, според стереотипните изис­квания и модели на женско поведение, като женско облекло и игра с кукли. Мнозина от родителите на такива деца преживели истински шок, когато изведнъж се оказало, че вместо дъщеря имат син, защото в пубертета, под влияние на взелите надмощие увеличени дози, произвеждани от организма, мъжки хормони, скрито „дремещите" до този момент пенис и тестиси бързо се оформили и израснали, а „дъщерята" буквално за броени месеци заприличала на момче, с типично мъжки поведенчески навици и прояви. И тази промяна настъпила независимо от начина на отглеждане и от възпитанието на детето, независимо от средата и социалния натиск за женско поведение.

фактът, че повечето от тези „момичета" преживели живота си безпроблемно и успешно като мъже, подчертава още веднъж мнението за ограниченото влияние на обществената среда и на възпитанието върху живота на такива деца като възрастни. Защото е съвършено очевидно, че именно био­логичното им развитие е ключов фактор за установяването на поведенческите им навици.

220

Хомосексуалността е част от човешката история

В обществото на Древна Гърция хомосексуалността не само била разрешена, но и дълбоко уважавана. За древните гърци слабата, по момчешки стройна младежка фигура била идеал за красота и затова я прославили в безчет рисунки и статуи. Създали поеми, възпяващи любовта на изтъкнати възрастни мъже към млади момчета. Древните гърци вярвали, че в мъжката хомосексуалност има някакъв благороден, по­висш божествен промисъл, което пък вдъхновявало младежите да стават достойни членове на общността. Освен това древните гърци открили, че младите хомосексуалисти са сред най-смелите и успешно сражаващи се воини, тъй като воювали „рамо до рамо и в любов един с друг".

По време на Римската империя Юлий Цезар бил възхваляван като „мъж за всяка жена

и жена за всеки мъж".

Когато християнството се смръщило неодобрително към еднополовите връзки, а Бог, според християнските свиде­телства, наказал заради тях и изпепелил блудния град Содом, хомосексуалността била прокълната и прогонена вдън гори тилилейски, откъдето едва съвсем наскоро посмя да излезе и отново да се появи пред очите на обществото.

Викторианската епоха отказвала да признае съществу­ването на такова нещо като хомосексуализъм, а когато просто нямало как да си затвори очите пред нечии хомосексуални прояви, те били обявявани за дело на Сатаната и жестоко наказвани.

Днес, на прага на XXI век, повечето хора от по-старите поколения все още вярват, че хомосексуализмът е явление, породено от съвременния начин на живот, и че е „неестествен акт". Но истината е, че хомосексуализмът съществува откакто свят светува и че се проявява винаги, когато мъжкият зародиш не получава полагаемото му се количество мъжки полови хормони. Сред приматите хомосексуалното поведение се използва за по-здраво обвързване на членовете на групата или

221

като начин да се засвидетелства покорност пред по-висше­стоящия в йерархията. Същото е и при говедата, петлите и кучетата.

Лесбийството получава името си през 612 г. преди новата ера от гръцкия остров Лесбос. Но обществото никога не е проявявало към него толкова отвращение и неприязън, колкото към мъжкия хомосексуализъм, нито пък е било определяно безапелационно като „перверзия", вероятно защото винаги е било свързвано с по-голяма степен на интимност.

Генетична предопределеност или избор

Когато в 1991 г. Алън Пийз, автор на „Езикът на тялото"*, и специалистът по генетика Ен Мойр се появиха заедно в едно предаване по английската телевизия, за да представят новите си книги - съответно „Езикът на говора" и „Мозъчен пол" -Мойр съобщи резултатите от своето изследване, които доказваха нещо, което учените знаеха от години: хомосек-суалността е генетично предопределена, а не е въпрос на избор.

И така, вече знаем, че в повечето случаи хомосексуал-ността е вродена, но постепенно стана ясно и това, че ролята на средата, в която растем и ни възпитават, е много по-незначителна за определяне на нашето поведение, отколкото смятахме преди. Учените доказаха, че на практика всякакви родителски опити да потиснат или отклонят хомосексуалните наклонности на своите деца са напълно безсмислени. И тъй като главна вина за хомосексуализма има твърде голямото количество мъжки полов хормон (или липсата на такъв) в мозъка, то повечето хомосексуалисти са мъже.

Няма солидни доказателства, че хомосексуалното възпитание на едно дете

увеличава вероятността то да стане хомосексуалист.

* Книгата се подготвя за печат от ИК СИЕЛА

222

На всяка лесбийка (женско тяло с мъжки ориентиран мозък) се падат между осем и десет хомосексуални мъже. Ако движението за защита правата на хомосексуалистите и лес­бийките вземе на въоръжение тези научни изследвания и ако образователната система запознае учениците с научните открития в тази област, животът на хомосексуалните и на транссексуалните хора ще стане много по-нормален. Защото повечето хора са по-толерантни и склонни да приемат в обществото си човек с вродени различия, отколкото такъв, който, според тях, съзнателно е избрал неприемливо житейско поведение. Нека вземем за пример талидомидните бебета (родили се с различни деформации поради това, че по време на бременността майката е приемала лекарствения препарат „Талидомид"), хората, страдащи от Паркинсон или аутизъм, или тези с вроден церебрален паралич. Обществото е по-склонно да приеме тези хора, защото това обикновено са вродени състояния, но не и хомосексуалистите, за които се предполага, че сами избират начина си на живот.

Нима можем да критикуваме и обвиняваме човек, родил се леворък или с генетично нарушена способност за четене? Или защото има сини очи и червена коса? Или защото се е родил с женски мозък в мъжко тяло? Поради своята непро-светеност повечето хомосексуални хора вярват, че тяхната хомосексуалност е въпрос на избор и като всяка друга мал­цинствена група често използват различни обществени форуми, за да демонстрират и защитават своя „избор", с което обаче не само измъчват самите себе си, но и предизвикват отрицателна реакция сред мнозина представители на обществото.

По рождение страдаше от нарушена способност за четене, от разстройство в

познавателните процеси и от безсъние. Лежеше по цели нощи буден и се чудеше

дали изобщо си струва да се живее.

Тъжно е да се каже, но според статистиката 30% от жертвите на самоубийства сред подрастващите са хомо­сексуалисти и лесбийки, а всеки един от трима транссексуални

223

хора се самоубива. Изглежда тези хора не могат да преживеят осъзнаването на факта, че до края на дните си ще трябва да останат „напъхани в чуждо тяло". Едно проучване на начина, по който са били възпитавани тези хомосексуални младежи, разкрива, че повечето са израснали в семейства или общности, изповядващи неприязън или отхвърляне на хомосексуалистите, и/или пък са изповядвали религия, която се е опитвала да спаси някои от „жертвите" чрез молитви и различни верски терапии.

Защо виним бащите

Когато стане ясно, че някое момче е хомосексуалист, хората често винят за това бащата. Членовете на семейството го обвиняват, че е наказвал сурово или е критикувал остро сина си, когато като малък е отказвал да участва или не се е пред­ставял добре в различни мъжки дейности. Тези обвинения се основават на теорията, че момчето се е разбунтувало срещу бащата тиранин и нарочно е станало хомосексуалист, за да му отмъсти. Но за подобни твърдения няма никакви научни доказателства. Вероятно момчето е проявявало по-голям интерес към женски занимания, отколкото към футбол, мотокросове, коли и бокс. Това пък е било извор на постоянна тревога и недоволство у бащата, който е възлагал големи надежди на израстването на сина си като „истински мъж". Или с други думи, по-скоро женствените наклонности на сина са предизвиквали критичното и агресивно поведение на бащата, отколкото обратното.

Хомосексуалният Страстен вторник в Сидней

Най-мащабното хомосексуално събитие в целия свят се провежда в Сидней, в последния ден на ежегодната карнавална седмица, преди започването на Великите пости. То е известно като Страстния вторник на хомосексуалистите и лесбийките. На него се събират около милион души от цял свят, които го честват като празник на хомосексуалността. Милиони други

224

хора гледат австралийския Страстен вторник по телевизията, а хомосексуалистите и лесбийките по цял свят се гордеят с положителния, според тях, обществен отклик, който постига събитието. В действителност обаче повечето от милионите хетеросексуални хора, които гледат предаванията от Страстния вторник по телевизията, се подиграват или се смеят, защото го възприемат като един вид „шоу на откачалки". Анкети сред телевизионните зрители показват, че повечето от тях наистина са се забавлявали, гледайки участниците, но и че целият „спектакъл" е затвърдил убеждението на голямата част от хетеросексуалните хора, че хомосексуалните им събратя действително са точно такива „извратени откачалки", за как­вито винаги са ги смятали. Ако хомосексуалистите и лес­бийките, участващи в пъстрите улични тълпи, бяха увити от глава до пети в едноцветни мюсюлмански одежди, малцина биха проявили интерес да ходят в Сидней или да гледат по телевизията Страстния вторник.

Но ако хетеросексуалните хора решат да организират подобно събитие за тяхната общност, по време на което да скачат и танцуват по улиците на Сидней по бельо или дори както ги е майка родила, не само че малцина биха изявили желание за участие, но вероятно всички ще бъдат арестувани за неприлично поведение на обществено място!

Червената коса и луничките се срещат толкова често,

колкото и хомосексуалността.

Ако обществото осъзнае и разбере научните доказа­телства, които показват, че в повечето (всъщност почти във всички) случаи хомосексуалността е вродена, то интересът и любопитството към някоя сбирка на хомосексуалисти ще са толкова големи, колкото и към събиране на червенокоси хора с лунички - генетично съчетание, което се среща точно толкова често, колкото и хомосексуалността. И тогава обществото ще е по-склонно да приема нормално хомосексуалните хора, а те от своя страна, ще имат далеч по-малко проблеми с нараненото

225

си самолюбие, защото отношението към тях ще е много по-достойно, тъй като няма да бъдат отхвърляни и осмивани. Всъщност незнанието и нежеланието да се информират, проявявани и от двете страни, ги отдалечава една от друга и е извор на съществуващите проблеми.

Възможно ли е „изборът" да бъде променен

Хомосексуалистите и лесбийките избират своята сексуал­на ориентация толкова, колкото и хетеросексуалните хора избират тяхната сексуална ориентация. Учените, а и повечето специалисти по проблемите на човешката сексуалност, са единодушни, че хомосексуалността е мозъчна ориентация, която не може да бъде променена. Изследователите смятат, че в повечето случаи хомосексуалната ориентация се развива още в утробата, а до към петгодишна възраст хомосексуалните навици и предпочитания вече са здраво фиксирани, така че и дума не може да става за съзнателен контрол от страна на съответната личност. Векове наред били използвани различни техники, посредством които да се потискат хомосексуалните чувства и усещания на „страдалците", включително ампутация на гърдите, кастрация, химиотерапия, отстраняване на матката, фронтална лоботомия, психотерапия, електрошокова терапия, молитвени събрания, спиритически сеанси и прогонване на злите духове (екзорцизъм). Никога никой от тези методи не е довеждал до успех. Най-многото, което са успявали да постигнат, е било да принудят някой бисексуален човек да ограничи сексуалната си активност само до общуване с представители на срещуположния пол или посредством насаждане на страх и/или на чувство за вина да принудят някои хомосексуални хора да се обрекат на безполов живот и да тласнат мнозина други към самоубийство.

Учените доказаха, че хомосексуалността е ориентация на мозъка, която не подлежи на

промяна, а не въпрос на личен избор на сексуално поведение.

226

Вероятността вие, читателю, да сте хетеросексуален човек, надхвърля 90%. Вероятно ще ви е трудно да си пред­ставите, че сте сексуално привлечен от човек от собствения ви пол, но опитайте и сам ще се убедите, че е буквално невъзможно да се събудят чувства и усещания, освен ако вече не съществу­ват. Ако наистина ставаше въпрос за избор, както твърдят мнозина, какъв е смисълът един интелигентен човек да избере начин на живот, който ще го обрече на враждебност, ще го направи жертва на предразсъдъци и на дискриминация? Виновни за хомосексуалността са хормоните, а не инди­видуалният избор.

Случаят с идентичните хомосексуални близнаци

Има едно обширно проучване, осъществено с двойки идентични близнаци, разделени още при раждането и отгледани и възпитани в различни семейства и среди. По време на проучването са били направени редица тестове, за да бъде установено достоверно дали определени човешки харак­теристики са генетично онаследявани, или са резултат от влиянието на средата. Резултатите сочат, че много човешки характеристики са генетично онаследявани, включително неврастенията, депресията, нивата на интровертност (вглъ­бяването в себе си) и екстровертност (откритостта към света и другите), деспотизмът, склонността към спортуване и възраст­та на първия сексуален контакт.

Като се има предвид, че хомосексуалистите представляват около 5% от цялото мъжко население и като се тръгне от предположението, че хомосексуалността е въпрос на личен избор, то ако анализираме 100 хомосексуални момчета, които имат идентичен брат близнак, от когото са били разделени още при раждането, бихме очаквали, че около 5% от идентичните братя близнаци на изследваните 100 момчета също ще бъдат хомосексуални.

Различните изследователски групи, изследващи този въпрос, стигат до един и същи еднозначен отговор. Той бе демонстриран най-ярко от американските изследователи д-р Ричард Пилард от Бостънския университет и психолога Майкъл

227

Бейли от Северозападния университет. Въз основа на своите проучвания на сексуалната ориентация на отраснали заедно братя, двамата учени стигат до следното заключение:

Вероятността за поява на хомосексуалност при братя е: • 22% за неидентични близнаци • 10% за братя - не близнаци и за осиновени братя • 52% за идентични близнаци с еднакви гени

Колективното изследване на хомосексуалните момчета, разделени от своите идентични братя близнаци още при раж­дането, разкрива, че над 50% от вторите идентични близнаци също са хомосексуалисти. Освен това, изследователите като цяло допускат, че около 10% - 20% от близнаците, заявили, че са хетеросексуални, вероятно са хомосексуални, но по една или друга причина за нищо на света не биха си го признали.Сред тях вероятно има бисексуални, избрали да се самоопределят като хетеросексуални. Следователно реалният процент на хомосексуалните братя близнаци с идентичен генетичен код е около 60% - 70%, тоест двама от всеки трима, което е убедително доказателство, че в повечето случаи хомосексуал-ността се поражда още в утробата. Освен това изследването потвърждава и тезата, че възпитанието не оказва никакво, или почти никакво, влияние върху сексуалното ориентиране.

Всичко е закодирано в гените

Въз основа на теорията, че хомосексуалността се поражда в утробата, навярно бихте очаквали, че всички идентични братя близнаци на изследваните 100 хомосексуални момчета също ще са хомосексуалисти. На какво се дължи това, че 30% - 40% от тях не са хомосексуални?

Гените притежават една характеристика, наречена „про-бивност", която изразява способността на гена да се проявява ефективно и определя каква при него е вероятността да бъде „включен" и да започне да се проявява като доминиращ ген. Например вариантът на гена причинител на заболяването на Хънтингтън, притежава 100% пробивност, докато генът, причинител на диабет от първи тип, има само 30% пробивност.

228

Това означава, че ако двама идентични близнака са носители и на гена, причинител на заболяването на Хънтингтън, и на гена, причинител на диабет, то за всеки от братята идентични близнаци вероятността да развие заболяване на Хънтингтън е 100%, докато тази за диабет е само 30%.

Пробивността на „хомосексуалния ген" (както вече нари­чат този ген) е 50% - 60%, тоест такъв процент вероятност има хората, носители на този ген, да станат хомосексуалисти. Тази теория обяснява защо не всички братя идентични близ­наци са хомосексуални. Изчислено е, че приблизително 10% от всички мъже са носители на „хомосексуалния ген" и около половината от тях ще станат хомосексуалисти, благодарение на пробивността от 50% - 60%, която притежава този ген. Лабораторни опити с плъхове и маймуни доказват, че тази честота се наблюдава и при другите животински видове. И въпреки че провеждането на подобни експерименти за промяна на сексуалната ориентация с хора е незаконно и недопустимо от етична гледна точка, известно е, че такива опити са били извършвани успешно в Русия, като учените са стигнали до същите заключения.

Хомосексуалният ген Дийн Хамър от Националния онкологичен институт на

САЩ сравнява ДНК на 40 двойки хомосексуални братя и открива, че 33 имат едни и същи генетични маркери в областта Х928 на Х-хромозома. В резултат на това вече е възприето да се смята, че именно там се намира хомосексуалният ген. Ученият сравнява ДНК и на 36 двойки сестри лесбийки, но при тях не открива подобни съответствия. Това изследване на ДНК показва, че хомосексуалността не само е състояние, засягащо главно мъжете, но и че почти сигурно е генетично обусловена. Изглежда че вероятността, хомосексуалният ген да увеличи своята пробивност и да се наложи, зависи най-вече от наличните количества тестостерон в периода от шест до осем седмици след зачатието. Изглежда, че все пак съществува и някаква малка вероятност други фактори, включително сре­дата, също да спомагат за активирането на хомосексуалния ген в ранните години от живота, обикновено преди навършване на петгодишна възраст.

229

Хомосексуалността личи

по пръстовите отпечатъци

В 1998 г. водещата канадска изследователка на мозъчната дейност д-р Дорийн Кимура оповести, че е провела изследване на броя бразди между две специфични точки от пръстовите отпечатаци на отделни хора. Тя открила, че хора с повече брой бразди по пръстовите отпечатъци на лявата ръка се изявяват по-добре при изпълнение на „женски" задачи.

Изследователката открила също така, че повечето хора имат по-голям брой бразди по пръстовите отпечатъци на дясната ръка, но че при жените и хомосексуалистите има по-голяма вероятност браздите да са повече по пръстовите отпечатъци на лявата ръка.

Резките на отпечатъците от пръстите също имат значение

Хомосексуално обременени семейства

Друго изследване, проведено от Националния онколо­гичен институт на САЩ, разкрива, че има семейства, в които хомосексуалността се предава по наследство. Данните, събрани за генетичните роднини на 114 хомосексуални мъже, показват, че има три пъти по-голяма вероятност братята, чичовците, братовчедите или родителите на хомосексуалния мъж също да са хомосексуални. Повечето от хомосексуалните мъже са генетични роднини по майчина линия, малцина са по линия на

230

бащата. Причината за подобна проява може да бъде единствено генетична и следователно някъде в Х-хромозома се намира отговорният за нея ген. Този Х-хромозом се получава от майката (която има две Х-хромозоми). Това изследване още веднъж доказва генетичната обусловеност на мъжката хомосексуалност.

Как да си създадем плъх хомосексуалист

Плъховете са любимци на учените изследователи поради две причини. Първо, техните хормони, гени и централна нервна система са еднакви с тези на хората. И второ, мозъкът на плъховете не се развива в утробата на майката, както е при човека, а след раждането, което ни дава възможност да наблюдаваме как точно протичат процесите.

Ако кастрирате един мъжки плъх, той започва да се възприема като тя и се превръща в общителна женска, която веднага се втурва да гради гнездо. Ако инжектирате тестостерон на новородено женско плъхче, то започва да се възприема като той, става агресивно и започва да се качва на другите женски. Някои женски птици, например канарчетата, не могат да пеят. Но ако в съвсем ранна възраст им инжектирате тестостерон, те започват да пеят като мъжките канарчета. И това е така, защото тестостеронът влияе върху ориентацията на техния мозък, а следователно и върху способностите им.

За да се постигне промяна на сексуалната ориентация, мозъкът трябва да бъде повлиян, когато още е в ембрионален стадий от развитието си. Подобни тестове, проведени с въз­растни плъхове, птици и маймуни, не показват същите коренни промени, защото техният мозък вече е бил програмиран по време на ембрионалния стадий. При хората програмирането на мозъка става между шестата и осмата седмица след зача­тието. Това означава, че нито възрастните плъхове, нито въз­растните хора ще се променят особено много.

По време на семинарна обиколка в различни градове на Русия се запознахме с един професор по мозъчна хирургия в местен университет, който ни разкри, че известно време в Русия тайно са се провеждали експерименти за промяна на мозъчната ориентация при хора, а постигнатите резултати били също като при плъховете - учените превръщали момчетата в момичета и

231

момичетата в момчета, атакувайки с мъжки хормони мозъка на зародиша в утробата. По такъв начин създавали хомо­сексуалисти, лесбийки и транссексуални хора. Професорът ни разказа още, че имало случаи, когато зародишът не получавал достатъчно количество мъжки хормони или че ги получавал в неподходящо време от развитието си. Един от резултатите бил бебе едновременно и с мъжки, и с женски полови органи. Тази генетична аномалия се наблюдава от време на време и в природата (например в Доминиканската република) и обяснява как едно бебе може да се роди и да прилича на момиче, а после в пубертета изведнъж да се превърне в момче.

Това изследване показва нещо, което учените отдавна знаят, но не са склонни да обсъждат, а именно че като се повлияе върху сексуалната ориентация на мозъка посредством хормони, полът на зародиша може да бъде определен „по поръчка" преди раждането - достатъчна е една инжекция с определена доза хормони в определен момент от развитието на плода. Но това - естествено и напълно обяснимо - би повдигнало редица нравствени, етични и хуманни въпроси.

Как се получават хомосексуални бебета

Ако по време на ранните стадии от забременяването бъде намалено количеството тестостерон в организма на жената, а зародишът е мъжки, това рязко увеличава вероятността да се роди женствено или хомосексуално момче, тъй като в такъв случай за конфигурацията на мозъка се използват женски хормони. Едно германско изследване, осъществено през седемдесетте години, показва, че при майки, преживели силен стрес през първите седмици на бременността, има три пъти по-голяма вероятност да родят хомосексуален син. Проучване, проведено от професор Ли Елис от департамента по социология към Щатския университет в Майнот, Северна Дакота, също показва, че изложените на стрес бременности водят до раждане на хомосексуални деца. Ако зародишът е женски, бебето момиченце може да се развие като крайно женствено, като вероятно почти няма да притежава способност за простран­ствено ориентиране. Или с други думи, тя ще е нежна и грижовна майка за всички, но изобщо няма да може да паркира успоредно, нито пък ще знае накъде е север.

Брайън Гледю от Щатския университет в Северна Дакота доказа, че хетеросексуалните мъже притежават по-силно раз­вити умения за пространствено ориентиране от хомосексуал­ните мъже, а лесбийките притежават по-силно развити умения за пространствено ориентиране от хетеросексуалните жени. Защо? Защото при програмирането на техния мозък са участвали повече мъжки хормони.

И така, какво влияе отрицателно върху количествата тестостерон? Главните виновници са стрес, заболяване и някои лекарства.

233

Нивото на изпитвания от вас стрес може да се покачи, когато разберете колко голяма е месечната вноска за къщата, която сте купили на изплащане, или когато над главата ви виене заплахата, че ще загубите работата си, а също и когато се карате с партньора или със съседите си или когато страдате поради смърт на ваш приятел или роднина. Ако освен това сте в ранните стадии на бременност, то попадате в рисковата група и има вероятност да родите хомосексуален син или прекалено женствена дъщеря.

Ако боледувате например от остра форма на грип или приемате лекарства, потискащи тестостерона, то сте изложени на същия риск. В древен Китай на бременната императрица било забранено да гледа или да слуша неприятни неща. Било й забранено да използва всякакви по-груби думи или изрази, а също и да си мисли потискащи неща, както и да общува с болни или депресирани хора. Целта на всички тези забрани била да се избегне увреждането на нероденото царско дете. Съвремен­ните изследвания изцяло потвърждават и подкрепят мъдростта и значението на тези древни забрани.

От известно време вече сме наясно с опасните ефекти от алкохола и никотина за нероденото дете, както и с положи­телните ефекти от подходящия хранителен режим и освобо­дения от стрес начин на живот. Проведени неотдавна проуч­вания, осъществени от д-р Вайвет Гловър в лондонската бол­ница „Челси", показват, че бременни жени, страдащи от стрес, раждат бебета, които също са неспособни да се справят със стресови ситуации. Д-р Глен Уилсън от Лондонския институт по психиатрия също провежда задълбочени изследвания в тази насока. Като заключение той казва: „Определени химически лекарствени съставки могат да повлияят върху действието на тестостерона и в резултат на това да се роди хомосексуално бебе."

Ако имате намерение да забременеете, осигурете си продължителна почивка

на някое неподвластно на стреса място и не общувайте с болни и отрицателно

мислещи хора.

234

И така, ако се готвите да забременеете, добре е да обмис­лите възможностите за една по-дълга отпуска, а също и внимателно да се огледате и да изключите от обкръжението си всякакви стресови емоции и мрачни или болни хора. Разумно ще е също така да се консултирате с лекар, който да провери дали някое от лекарствата, които приемате, потиска или увеличава хормоналните нива.

Как лесбийките стават лесбийки Ако зародишът е генетично момиче (XX), а мозъкът

получи доза мъжки хормони, резултатът ще бъде женско тяло с мъжка мозъчна ориентация. В детството обикновено наричат тези момичета „палавници", а в игрите те са по-груби и невъз­държани от приятелките си. В пубертета вероятно ще имат по-силно окосмяване, отколкото другите момичета и несъмнено ще бъдат много по-добри от тях при всички игри с топка. Като възрастни понякога биват наричани „мъжкарани". Голям процент от тях стават лесбийки. В мозъка на зародиша на генетично момиче може случайно да постъпи доза мъжки хормони, ако бременната майка приема определени лекарства с високо съдържание на мъжки хормони например някои противозачатъчни хапчета, някои лекарства за диабетици и др.

Какво е лесбийка? Просто още една жена, която се напъва

да върши мъжката работа.

Едно изследване на жени диабетички, които са били бременни през петдесетте и шестдесетте години на века раз­крива, че ненормално висок процент от родените от тях момиченца през пубертета си са станали лесбийки, тъй като в критичния момент от развитието на зародишите в майчината утроба мозъкът им е получил твърде много мъжки хормони от приеманите от майките диабетични лекарства.

Според друго изследване на жени, които са били бременни пак по това време и са приемали увеличени дози женски хормони, естроген например, защото тогава се е вярвало, че

235

това подпомага правилното протичане на бременността, вероятността в такива случаи да се роди хомосексуално момче е от три до пет пъти по-голяма. Но тъй като сексуалната мо­зъчна ориентация се задейства чак в пубертета, благодарение на големите количества хормони, които се освобождават в организма на подрастващите, то именно тогава става явна и истинската сексуална ориентираност на детето.

Изследователи от американския институт „Кинси" повта­рят тези изследвания и потвърждават, че майки, приемали мъжки хормони по време на бременността, са родили „палави" дъщери, при които се наблюдават по-висока степен на самоу­вереност и самостоятелност и за които има по-голяма вероят­ност да се увлекат по агресивни спортове като кикбокс или футбол. Майки, приемали женски хормони, са родили дъщери, често описвани като „изключително женствени", и синове, които били по-нежни и деликатни от връстниците си, по-зависими и не толкова активни физически.

Транссексуалният мозък От ранна детска възраст транссексуалните хора усещат,

че са се родили в чуждо тяло, от гледна точка на пола. Областта в мозъка, която отговаря за сексуалното поведение, се нарича хипоталамус и е забележимо по-малка при жените, отколкото при мъжете. През 1995 г. Дик Свааб и неговите сътрудници от холандския Институт за изследване на мозъка успяха за първи път да докажат, че хипоталамусът при транссексуални мъже е с размерите (или дори по-малък) на женски хипоталамус. Това още веднъж потвърди изводите, че половата определеност се поражда от взаимодействието между развиващия се мозък и различните полови хормони. Тази теория бе предложена за първи път от немския учен д-р Гюнтер Дьорнер, който откри, че когато бъде инжектиран с женски полови хормони, хипо­таламусът на хомосексуалните мъже реагира по абсолютно същия начин като женския хипоталамус. А в своя доклад Свааб отбелязва: „Нашето изследване за първи път показа съществу­ването на женска мозъчна структура в генетични мъже-транссексуални хора." Или с други думи, съществуването на женски ум, затворен в мъжко тяло.

236

Вече съществува нов вид операция, чрез която една жена може да бъде превърната в мъж.

Тази операция се нарича ададиктомия. *

Психиатрите определят транссексуалните хора като страдащи от „нарушение на половата идентичност". Прибли­зително 20% от тези хора предприемат операция за смяна на пола. Това означава премахване на тестисите, надлъжно срязване на пениса и отстраняване на вътрешните тъкани. Кожата на пениса остава непокътната, тръбата на уретрата се скъсява и изравнява с костта, след което кожата на пениса се нагъва в оформена по хирургически път кухина, така че да наподобява вагина. В някои случаи главичката на пениса остава като клитор и дори може да постига оргазъм. Трагичното е, че транссексуалните хора се самоубиват пет пъти по-често, отколкото останалите хора. Един на всеки петима прави опит за самоубийство.

Наистина ли сме роби на своята биология

Учените знаят как да променят сексуалността на плъхове и маймуни, докато са в утробата. Има групи от хора, които твърдят, че ние можем да контролираме симпатиите и антипатиите си посредством воля и съзнателен избор и настояват, че всички ние сме способни с еднаква лекота да паркиране успоредно и да разчитаме пътните карти. Но учените знаят, че това е нереалистично. Не е необходимо човек да е учен, за да види, че зайците не могат да летят, че патките не ги бива в бягането, че повечето жени трудно се оправят с пътните карти и че когато четат вестниците си, мъжете са глухи. Ако разберем различията в устройството на мъжкия и

*Ададиктомия - непреводима игра на думи. Името на операцията наподобява звученето на редица оперативни интервенции - лоботомия, хистеректомия и т.н. - и е образувано от английския израз „Add a dick to me", буквално „Прибави ми патка." - Б.прев.

237

на женския мозък, това ще ни направи по-толерантни един към друг, ще ни позволи да упражняваме по-голям контрол върху съдбата си и да имаме положително отношение към собствените си наклонности и предпочитания.

Човешката интелигентност е еволюирала до състояние, в което сме способни да владеем по-успешно емоциите си, за разлика от останалите животни, и да осмисляме предпо­читанията си. Останалите животни не мислят, те реагират на обстоятелствата и това ги прави роби на собствената им биология. Нашата човешка биология е мотивацията, обусла­вяща много от нашите наклонности и предпочитания, които понякога ни се струват напълно необясними и безсмислени. Следователно, въпреки че сме по-способни да се владеем, отколкото другите животни, ние все пак не можем напълно да разбием с глава системата. Най-голямата пречка, с която се сблъскват повечето хора, е собствената им реакция на от­хвърляне на идеята, че човекът е просто още едно животно, но с по-умен мозък. Именно отказът да приемат тази истина превръща подобни хора в роби на собствената им биология.

Защо хомосексуалистите и лесбийките изглеждат вманиачени на тема секс

Хипоталамусът е онзи център на сексуалността в мозъка, който откликва на влиянието на тестостерона. Мъжете не само имат по-голям хипоталамус от жените, но в организма на средностатистическия мъж има 10 - 20 пъти повече тесто-стерон, отколкото в организма на средностатистическата жена. Затова именно мъжете са винаги готови за секс, а жените обикновено не са.

Повишеното количество тестостерон разпалва хомосексуалистите.

При повечето хомосексуалисти сексуалното желание напо­добява това при хетеросексуалните мъже и въпреки разпро­страненото мнение малцина имат стереотипно женско пове-

238

дение. Представете си мъжкото желание за секс, умножено по две, и ще ви стане ясно защо хомосексуалните мъже изглеждат вманиачени на тема секс. При двойка хомосексуалисти никой не би се отказал от секса, тъй като и двамата са подвластни на мъжките хормони в себе си, затова няма нищо необичайно в това един хомосексуален мъж да има стотици или дори хиляди партньори през живота си.

Лесбийките също имат по-високи нива на тестостерон в организма, отколкото хетеросексуалните жени, което и обяснява по-голямото им желание за секс.

Защо понякога е трудно да познаем кои мъже са хомосексуалисти

Казано накратко, в мозъка има два главни центъра, свързани с хомосексуалността - център на съешаването и цен­тър на поведението.

Центърът на съешаването се намира в хипоталамуса и определя към кой пол ще бъдем привличани. При мъжете този център трябва да е получил определена доза мъжки хормони, които да го превключат на мъжко функциониране, така че мъжът да бъде привличан от жени. Ако обаче този център е получил недостатъчна доза мъжки хормони, той ще продължи да функционира, в по-голяма или по-малка степен като женски, в резултат на което мъжът ще бъде привличан от други мъже.

Възможно е мозъчният център на поведението да не получи достатъчно количество мъжки хормони, така че да осигури на мъжа мъжко поведение, маниер на говорене и език на тялото. Ако получените в този център мъжки хормони са недостатъчни, поведението на мъжа ще бъде значително феминизирано.

Все още е неизвестно по какъв именно начин центърът на съешаването и центърът на поведението могат да получават различни количества мъжки хормони, но е ясно все пак защо не всички нежни мъже са хомосексуалисти и не всички мъжка­ри са хетеросексуални.

239

Защо е още по-трудно да познаем кои жени са

лесбийки

Ако мозъкът на женския зародиш неочаквано получи мъжки хормони, това може да маскулинизира центъра на съешаването. Тоест жената ще бъде привличана от други жени. Ако и нейният център на поведение бъде маскулинизиран, тя ще възприеме мъжко поведение, маниер на говорене и език на тялото и вероятно ще започнат да я наричат „мъжкарана".

От друга страна, ако нейният център на поведението не бъде повлиян от мъжки хормони, то тя ще запази женственото си поведение, но ще бъде привличана от жени. Тези изводи бяха доказани посредством експерименти с женски плъхове и женски маймуни.

Но докато при лесбийките мъжкарани ролята на биоло­гията е съвсем очевидна, много хора все още не приемат идеята, че женствените лесбийки също са в плен на своите хормони. Тези хора предполагат, че тук всъщност става въпрос за съзнателен избор на сексуална ориентация, защото такива жени определено не приличат на лесбийки. Мнозина са мъжете, които възкликват, когато видят някоя много женствена лес­бийка (от типа на т. нар. „жени червило"): „А на бас, че мога да я накарам да смени резбата".

И все пак за тези жени е също толкова трудно да упраж­няват контрол над съдбата си, колкото и за „мъжкараните", за „мъжкарите" или за женствените хомосексуалисти. Все още няма достатъчно на брой категорични изследвания относно лесбийската сексуалност, но повечето учени са единодушни, че независимо дали са „мъжкарани" или „червила", тези жени са привличани от жени.

Девета глава

Мъжете, жените и секса

- Искам взаимоотношения на базата на откровеност, почтеност и моногамия. Не си падам

по любителите на разни играчки!

С тела и Норман се запознаха на купон при общ приятел. На мига усетиха силно взаимно привличане и отноше­

нията им скоро прераснаха в ненаситна и бясна връзка. И двамата бяха пометени от вихрена страст и просто не можеха да се наситят един на друг. Техният специалитет бе "секс у дома" - във всекидневната, в спалнята, в кухнята, в банята, на стълбищната площадка и в гаража. Норман смяташе, че сексуалният им живот е "върхът" и затова реши, че Стела е точно жена за него. И Стела също смяташе, че сексът с Норман е прекрасен, затова реши, че е влюбена. Двамата взеха решение да заживеят заедно, завинаги.

След две години сексуалният им живот все още беше ненаситен и бесен - той беше ненаситен, а тя бясна. Стела бе напълно щастлива и задоволена при секс два пъти седмично, но Норман искаше да го правят всеки ден. Та нали в края на краищата в името на тяхната връзка той се беше отказал от ергенския си живот, затова смяташе, че е справедливо да бъде възнаграждаван редовно. Но колкото повече Норман настоя­ваше за секс, толкова по-малко го искаше Стела.

Скоро сексуалният им живот се ограничи само до "секс в спалнята". Започнаха да се карат яростно и по най-дребни поводи, постепенно от всекидневието им изчезнаха целувките и гушканията. Много скоро и двамата вече виждаха само отрицателни черти един в друг. Дори започнаха да си лягат по различно време и да се отбягват. Сега вече правеха само "секс в коридора" - когато се разминаваха между стаите, си под­викваха или просъскваха "Еби си майката!". Норман се чувстваше като сексуален предмет - щом заговореше за секс, тя го замеряше с някой предмет.

И ето че в една самотна вечер, някой от тях отива на купон при общ приятел и там среща някого. На мига двамата усещат силно взаимно привличане и отношенията им скоро прерастват в бурна и яростна връзка. Пометени са от вихрена страст и просто не могат да се наситят един на друг...

Началото

Животът се е зародил от едно единствено едноклетъчно създание преди около 3,5 милиарда години. За да оцелее, то е започнало да се дели и да създава точни свои копия. И така в

243

продължение на милиони години. Създанието променяло по нещичко от външния си вид само ако в структурата на клетката му случайно настъпела някаква мутация или ако научело нещо ново от опита си. Животът се влачел едва-едва.

Но ето че преди около 800 милиона години нашето едно­клетъчно усвоило един крайно любопитен трик - вероятно пак по чиста случайност. По някакъв начин то успяло да започне да си обменя гени с други едноклетъчни създания. А това означавало, че всички тънкости по оцеляването, които било усвоило и придобило едно едноклетъчно, вече можели неза­бавно да бъдат предавани на новото едноклетъчно бебе и така то ставало по-силно и по-издръжливо от своите родители. Вече не било необходимо да се чакат милиони години, та някоя случайна мутация да осигури по-добри възможности за оцеля­ване на нашето едноклетъчно създание.

Този случайно усвоен удивителен трик за обмен на гени между едноклетъчните довел до невероятно успешно и бурно развитие, ускорило израстването на новите клетки в по-големи и по-устойчиви създания. Постепенно от тях, наистина с удиви­телна скорост, започнали да се развиват нови и нови същества, като се започне от самовъзстановяващите се червеи и медузи. Преди около 600 милиона години се появили животинки с костна система, скелет и черупчести обвивки. А след само още някакви си 300 милиона години първата риба се научила да диша и се измъкнала от водата на сушата. И всичко това благодарение на обмена на гени.

Сега вече се вихрел наистина бесен секс. Веднага след създаването на новата клетка с нейните по-силни и издръжливи гени, родителите трябвало да умрат. За това имало две причини. Първо, новата клетка била по-добра от родителските клетки, така че те ставали излишни. Второ, родителите трябвало да бъдат премахнати, за да не отнемат от храната на новата клетка и по такъв начин да допринесат за заслабването й. Смъртта на родителите трябвало да подпомогне оцеляването на новата, по-силна клетка, за да може и тя да започне да си обменя гени с други от своите новооцелели другарчета. Следователно първо­началната цел на секса било обмен на гени между две създания, така че следващото поколение бебета да има по-силни и издръжливи гени. При все това, през по-голямата част от своята съзнателна човешка история, хората изобщо не са свързвали секса с появата на бебета, като и днес още има примитивни племена, за които тази взаимовръзка е напълно непозната.

244

Къде е мястото на секса в мозъка В човешкия мозък центърът на секса е разположен в

хипоталамуса, който освен това контролира чувствата, пулса на сърцето и кръвното налягане. Хипоталамусът е голям горе-долу колкото череша и тежи около 4,5 грама, като при мъжете е по-голям, отколкото при жените, при хомосексуалните и при транссексуалните хора.

Хипоталамусът - център на секса в мозъка

Именно това е областта, където хормоните, и особено тестостеронът, разпалват желанието за секс. Като се има предвид, че мъжете притежават от 10 до 20 пъти повече тесто-стерон в организма си, отколкото жените, а освен това имат и по-голям хипоталамус, то става ясно защо мъжкото желание за секс е толкова силно. Именно тази е причината, поради която мъжете могат да правят секс буквално по всяко време и почти навсякъде. Като прибавим и благосклонния взор, поколения наред отправян към мъжете, когато са решавали "да си поживеят", а също и общественото порицание, с което се е гледало на всяка сексуално активна, "шавлива" жена, то няма нищо чудно защо отношението към секса винаги е било ябълката на раздора между мъжете и жените.

245

Защо мъжете не могат да се владеят

Обяснението за ентусиазираното и импулсивно желание за секс на мъжете е съвсем очевидно и убедително - природата ги е създала такива, за да подсигури продължението на човеш­кия вид. Както и повечето мъжки млекопитаещи, мъжът е тряб­вало да еволюира добре екипиран с няколко неща, които да му осигурят успех в оцеляването на вида. Първо, желанието му за секс трябвало да бъде направо умопомрачително (буквално), дотолкова, че нищо да не го разсейва. По пътя на еволюцията това позволявало на мъжа да опложда почти при всякакви обстоятелства, дори в присъствието на потенциално заплаш­ващи го врагове, и навсякъде, където му се предоставела такава възможност.

Целите на еволюцията налагали мъжът да е способен на възможно най-много оргазми за възможно най-кратък период от време, за да

не бъде залавян от хищници или врагове.

Налагало се също така той да пръска семето си колкото се може по-нашироко и колкото се може по-често. Учените от американския институт "Кинси" - световен лидер в изслед­ванията на човешката сексуалност - докладват, че ако ги няма­ше наложените от обществото правила за нравствено поведе­ние, то според проучванията им почти всички мъже щели да водят безразборен полов живот, както е било при 80% от всички човешки общности през цялата история на човешкото съществуване. Но след настъпването на ерата на моногамията, биологично обусловената жажда на мъжете за колкото се може повече секс става причина за вечни скандали в двойките, които се опитват да изградят стабилна връзка и е водещата причина за съвременните проблеми във взаимоотношенията между живеещите заедно мъж и жена.

246

Защо жените са верни

Хипоталамусът на жената е много по-малък от този на мъжа и освен това в нейния организъм има много по-малко тестостерон, който да го активира. Ето защо, като цяло, жените имат значително по-слабо желание за секс и са по-малко агресивни в това отношение. Но защо природата не е създала и жената като разгонена нимфоманка, за да подсигури още по-добре продължението на вида? Отговорът на този въпрос се крие в дългия период, необходим за износване на плода и за отглеждане на детето, докато то стане самостоятелно.

При животински видове като зайците например периодът на износване на плода е само шест седмици, а две седмици след раждането новородените зайчета вече са способни да се хранят сами, да тичат и да се крият. Не е необходимо мама зайка и татко заек да са непрекъснато около тях, за да ги хранят и защитават. Няколко дни след раждането си, новороденото слонче или сърне вече може да тича наравно със стадото. Дори човешкият братовчед, шимпанзето, ще оцелее, ако остане сирак шест месеца след раждането си.

През значителна част от деветмесечния период на човеш­ката бременност дейността на повечето жени е физически ограничена, а на новороденото човешко дете са му необходими поне пет години хранене и грижи, преди да може поне малко от малко само да се изхранва и защитава. Ето защо жените, повече или по-малко подсъзнателно, внимателно анализират такива черти на потенциалния баща, като способността му да осигурява прехрана и покрив, а също и да отпъжда враговете.

Някои мъже си въобразяват, че бащинството приключва с оплождането на жената.

Женският мозък е програмиран така, че да търси мъж, който ще поеме отговорността да е достатъчно дълго край жената, за да може тя да отгледа децата си. Това намира отражение и в качествата, които жените посочват като водещи за евентуалния им дълговременен партньор.

247

Мъжете са газови котлони, жените -електрически фурни

Мъжкото желание за секс прилича на газов котлон -пламва мигновенно, само след секунди достига пълния си капацитет и също тъй бързо може да бъде угасен, веднага щом яденето стане готово. Женското желание за секс прилича на електрическа фурна - загрява постепенно, бавно стига до най-високата температура и й трябва по-дълго време, за да изстине.

По-долу ви представяме една схема, отразяваща жела­нието за секс на средностатистическите мъже и жени през целия им живот. На нея не са отразени онези периоди от живота, когато желанието за секс може да бъде по-голямо или по-малко, в зависимост от различни фактори от обкръжението, като раждания, смърт, период на ухажване, пенсиониране и т. н. Графиката е нарочно опростена, защото целта й е просто да покаже най-общо разликите в мъжкото и женското желание за секс.

С напредването на възрастта, нивата на тестостерон в организма на мъжа постепенно намаляват, а съобразно с това намалява и неговото желание за секс. При средностатисти­ческата жена желанието за секс се увеличава също така посте­пенно, като обикновено достига своя връх между 36 и 38 го­дишна възраст. Това обяснява синдрома на "момчето играчка" при връзките между по-възрастни жени и по-млади мъже. По-младият мъж има такова ниво на физическа сексуална изява, каквото е необходимо на по-възрастната жена. Когато той е на деветнадесет години например сексуалната му изява е съв­местима с тази на жена, която е в края на тридесетте или в началото на четиридесетте си години. От схемата ще видите, че сексуалната изява на мъж, навлязъл в четиридесетте си години, е съвместима с тази на жена, която е в ранните си двадесет години, което пък обяснява връзките между по-възрастни мъже и по-млади жени. И при двете комбинации обикновено има около двадесет години разлика във възрастта.

Когато казваме, че желанието за секс при мъжа достига своя връх на деветнадесетгодишна възраст, след което започва да намалява, имаме предвид нивото на неговата физическа сексуална изява. Защото мъжкият интерес към секса остава неизменно висок през целия му живот, тоест и на седемдесет години той ще се интересува от секса толкова, колкото се е интересувал и на тридесет, но физическите му възможности вече няма да са същите. Една жена може да проявява силен интерес към секса в ранната си младост (главно поради това, че го свързва с любовта), но желанието й за секс да е незна­чително. Тя може да има същия интерес към секса и когато стане на тридесет години, но тогава ще има и по-голямо желание за секс.

Защо се караме за секса Имайте предвид, че тук говорим общо за сексуалното

желание, тоест за това, какво е то при мъжете като цяло и при жените като цяло. Индивидуалното желание за секс е различно при всеки човек, но в тази глава ние разглеждаме типичната му проява при повечето хора. Някоя жена може да изпитва огромно желание за секс, а някой мъж да не изпитва почти

249

никакво, но това са изключения и не отразяват състоянието на нещата при болшинството от хората.

Като цяло, повечето мъже имат силно желание за секс, а повечето жени- по-слабо. Едно проучване на института "Кинси" показва, че 37% от мъжете мислят за секс на всеки тридесет минути. Само 11% от жените мислят за секс толкова често. При мъжа повишеното количество тестостерон в кръвта поддържа желанието му непрекъснато будно, ето защо, когато стане дума за секс, той е винаги готов.

Когато става дума за секс, жената има нужда от причина,

мъжът - от място.

Защрихованите места на графиката показват кога мъжете и жените се карат за секса. Докато навлезе в своите късни тридесет години, жената често ще се оплаква, че мъжът непре­къснато я насилва да правят секс, което води до неприязън и от двете страни. Обикновено тя го обвинява, че я "използва". Чак когато навлезе в късните си тридесет години, желанието на жената за секс се изравнява с това на мъжа, а често става дори по-голямо. Тук също откриваме пръста на природата, която по този начин подтиква жената още веднъж да зачене и да роди, преди да започне менопаузата. Когато навлязат в ранните си четиридесет години, мъжете често биват изненад-вани от подобна размяна на ролите. Защото тогава неговото желание може да се окаже по-слабо от това на жена му, която е на същата възраст, но изведнъж готовността й за секс е станала по-голяма от неговата. В подобни случаи мнозина мъже се оплакват, че трябвало да действат "по поръчка". Смяна на караула, фигуративно казано.

Препоръчваме ви да прочетете книгите "Да обичаме добре, да се любим страхотно" от д-р Роузи Кинг и "Марс и Венера в спалнята" от д-р Джон Грей. И двете книги предлагат великолепни техники и стратегии за преодоляване на разли­чията в желанието за секс. Повечето двойки не отчитат тези различия и всеки очаква от другия да се досети за нуждите му, но природата не го е замислила така.

Мъжете и жените имат различно желание за секс, а при

250

повечето двойки то е различно за двамата по различно време от седмицата, месеца и годината. Може и да е модно да се твърди, че съвременните мъже и жени се интересуват в еднаква степен от секса или че нормалните двойки си пасват идеално в сексуално отношение, но в истинския живот нещата не стоят точно така.

Независимо от това какво пишат поетите и какво си въобразяват романтиците, сексуалното желание зависи от коктейла хормони, отделяни от нашия мозък. Тестостеронът е главният хормон, който създава усещането, наречено желание за секс, а любовта - както видяхме в седма глава - е комбина­ция от химически и електрически реакции. И са съвършено прави онези, които мислят, че любовта е рожба на ума. При жените, комбинирането на такива психологически фактори като доверие, близост и общо усещане за сигурност и спокой­ствие е необходимо условие, за да може мозъкът им да освободи необходимия химически коктейл. Този коктейл мъжете си го имат винаги и навсякъде.

Сексуално желание и стрес

Женското желание за секс се влияе чувствително от събитията в живота на жената. Тя няма да се сети за такова нещо като секс, ако има опасност да я уволнят, ако трябва да се справи с отговорен проект в службата, ако вноските за къщата са се удвоили, децата са болни, измокрила се е до кости под проливния дъжд или кучето е избягало. В подобни случаи ще й се иска само да се пъхне в леглото и да се наспи.

Когато същите събития сполетят някой мъж, за него сексът е като сънотворно хапче - начин да се разтовари от натрупаното през деня напрежение. И така, в края на деня той си го поисква директно от жената, тя го нарича „безчувствено дърво", той нея „фригидна", след което се оттегля да спи на дивана в хола. Познато, нали?

А ето и нещо любопитно: На анкетен въпрос за състоянието на взаимоотношенията

в двойката, мъжете обикновено го описват съобразно личните услуги, които партньорката им е оказала през същия ден - дали им е приготвила закуска, изгладила ризата или масажирала

251

раменете. На същия въпрос жените отговарят въз основа на неща, станали между двамата в определен период от време, например колко внимателен към нея е бил той през последните няколко месеца, дали й е помагал в домакинската работа и колко често са разговаряли. Повечето мъже не разбират тази разлика. Мъжът може през целия ден да се е държал като истински джентълмен, но вечерта жената пак да не откликне на желанието му за секс, защото още се чувства наскърбена от това, че преди две седмици той е засегнал майка й.

Колко често го правим

Едно изследване, проведено в Австралия през 1997/1998 г. показва средната честота на сексуални контакти при брачно или безбрачно живеещите двойки. Включените в изследването хора били случайно подбрани, а на въпросите трябвало да отговарят напълно анонимно, така че отговорите вероятно отразяват истинското състояние на нещата.

Възрастова група Честота на сексуалното общуване 20-годишни 144 пъти годишно 30-годишни 112 пъти годишно 40-годишни 78 пъти годишно 50-годишни 63 пъти годишно 60-годишни 61 пъти годишно

Не забравяйте, че тук става въпрос за средни стойности. Мъж и жена на по шестдесет и пет години може да го правят и шест пъти седмично, а други на по двадесет години изобщо да не го правят, но това са изключения, а не общо правило. Любопитното в случая е, че 81% от двойките са заявили, че са щастливи от състоянието на сексуалния си живот, а това означава - ако допуснем, че са казали истината - че сигурно са били изтъргувани и сключени доста "сделки", за да са доволни и двете страни. В западните общества процентът двойки, които са доволни от сексуалния си живот, обикновено е около 60%.

Едно американско проучване разкрива, че всички бели мъже получават общо взето едно и също количество секс; латиноамериканките правят секс по-често, отколкото черно-

252

кожите и белите жени (при които стойностите са почти еднакви); а чернокожите жени двойно по-често от белите жени постигат оргазъм при всеки сексуален контакт. Най-малко секс правят жълтокожите мъже, което се обяснява с по-ниските нива на тестостерон в кръвта им.

Сексът в мозъка

Американското списание "Демография" публикува резул­татите от проучването на група изследователи, които през 1997 г. наблюдавали над 10 000 души и открили взаимовръзка между сексуалното желание и интелигентността. Основното заключение е, че колкото по-интелигентен е един човек, тол­кова по-малко секс прави, а и има желание да прави. Инте­лектуалците със следдипломна квалификация правят секс средно 52 пъти годишно, притежателите на диплома от универ­ситет- 59 пъти, а завършилите училище -61 пъти. Работещите с професии "от девет до пет" правят секс 48 пъти годишно, за разлика от хората, които работят повече от 60 часа седмично. Вероятно повишените нива на тестостерон в кръвта обуславят както работния им ритъм, така и желанието им за секс. Любителите на джаза правят секс с 34% повече от любителите на попмузиката, а най-рядко правят секс любителите на класи­ческата музика.

Жената ще е в най-голяма безопасност с някой китаец, трудещ се на ненормирано работно

време, любител на класическата мушка, но пък трябва да внимава с работещите

нон-стоп джаз-пианисти.

В организма на мъжете тестостеронът приижда на вълни между пет и седем пъти дневно, като нивата му са най-високи призори - почти два пъти повече, отколкото през което и да е друго време на деня - точно преди да потегли за ежедневния си лов. Обикновено нивото на мъжкия тестостерон в организма

253

е с около 30% по-ниско вечер, когато той зяпа в огъня. "Събудих се в шест сутринта, защото жена ми ме буташе с

дръжката на метлата по гърба - сподели с нас един мъж, присъствал на наша лекция. Когато я попитах защо го прави, тя каза: "Поне веднъж и ти да видиш какво е!"

Как сексът спомага за по-добро здраве

Има натрупани изключително много и убедителни доказателства, че сексът е страхотно полезен за здравето. Любовната интерлюдия три пъти седмично изгаря 35 000 килокалории, което се равнява на 130 километра годишен пробег. Правенето на секс повишава нивата на тестостерон, което пък заздравява костната и мускулната системи и снабдява организма с т. нар. добър холестерол. Изследователката-сексоложка д-р Бевърли Уипълс казва: "По време на секс се освобождават ендорфини - естествените болкоуспокоителни на организма - затова сексът облекчава главоболието, схваща­нията на вратния и на раменния пояс и артрита."

Точно преди настъпването на оргазма се освобождава и хормонът ДХЕА (дехидроепиандростерон), който подобрява познавателната способност, заздравява имунната система, възпрепятства нарастването на туморните образувания и спомага за изграждането на костната система. По време на секс в организма на жената се освобождават големи дози от хормона окситоцин - отговорен за желанието да бъдеш докос­ван - нарастват също и нивата на естроген. В своята книга "Властта на петте" д-р Харолд Блумфийлд разкрива, че при жените естрогенът спомага за укрепване на костната система и сърдечносъдовата дейност. Всички тези хормони укрепват сърцето и удължават живота, следователно колкото повече секс прави човек, толкова по-дълго ще живее и няма да страда толкова много от стрес. С всяко ново изследване в тази област, списъкът на благоприятните ефекти от бурния сексуален живот става все по-дълъг, и по-дълъг!

254

Моногамия и полигамия Полигамия означава, че един мъж или една жена имат

повече от един сексуален партньор по едно и също време. Досега вече сигурно сте си направили извода, че човешкият вид по природа не е моногамен. Преди да се разпространят идеологиите на юдаизма и християнството, над 80% от всички човешки общества са били полигамни, като главната причина за това е било оцеляването на вида.

Мнозина мъже смятат, че полигамията е материал, от който се правят мебели.

Моногамия означава, че едно мъжко животно живее в постоянна двойка с едно женско животно. Това е естествено състояние за голям брой животински видове например лиси­ците, гъските, щъркелите и орлите. Обикновено моногамните мъжки и женски животни са почти еднакви по големина, ро­дителските задължения са разделени стриктно по равно. При полигамните видове, мъжките животни са по-едри, по-пъстро оцветени, по-агресивни и почти не участват в отглеждането на малките. Мъжките полигамни животни съзряват сексуално много по-късно от женските, благодарение на което се избягват конкурентните конфликти между по-възрастните и по-младите мъжкари, чиито по-малък опит ги прави уязвими за оцеляване при битка. По физическите си показатели, мъжките човешки животни имат спецификациите на полигамните видове, затова няма нищо чудно, че с мъжете трябва постоянно да се воюва, за да остават моногамни.

Защо мъжете са склонни към безразборен секс Дали ще можете да посочите животински вид, чиито

мъжки представители са биологично предопределени за без­разборен секс, но при все това живеят в моногамен "брак" с женската?

Безразборните полови контакти са програмирани в мъжкия мозък, като наследство от миналото му еволюционно развитие. През цялата човешка история войните чувствително

255

са намалили броя на мъжете, затова от еволюционна гледна точка било необходимо оцелелите да допринасят за увелича­ването на племето колкото се може повече и по-често. След края на битката мъжете били много по-малко, отколкото в началото й. Тоест, винаги имало голям брой вдовици, затова и за племето печелившата стратегия за оцеляване била завръ­щащите се от война мъже да живеят в харем.

Раждането на момчета било посрещано като забеле­жително и радостно събитие, защото винаги имало глад за допълнителен брой мъже, които да защитават общността. Раждането на момичета пораждало разочарование, защото в племето обикновено винаги имало излишък от жени. И така стотици хиляди години наред. А да не забравяме, че съвремен­ният мъж все още има голям хипоталамус и огромни количества тестостерон в организма си - наследство от древната необ­ходимост да опложда непрекъснато. Истината е, че мъжете -както повечето примати и други млекопитаещи - биологично не са склонни да живеят в моногамна връзка.

Най-убедителното доказателство за това твърдение е ориентираната главно към мъжа разцъфтяваща сексиндустрия. На практика цялата порнография, еротичните видеофилми, проституцията и Х-сайтовете по Интернет са предназначени за мъжете, а това показва, че дори да живеят в моногамно съжителство, мозъчната ориентация на повечето мъже изисква полигамно умствено стимулиране. Необходимо е все пак да подчертаем, че когато обсъждаме заложения в мъжете стремеж към безразборен секс, говорим за биологични наклонности. Не защитаваме и не оправдаваме безразборния секс при мъжете, нито пък им даваме удобно извинение за изневерите им. Днес живеем в свят, който е коренно различен от света в миналото, а собствената ни човешка биология често се разминава напълно с нашите очаквания и изисквания.

Човешката биология е опасно изостанала от съвремието.

Фактът, че нещо е инстинктивно и естествено, не означава непременно, че то е и добро за нас. Мозъчната програма на нощната пеперуда я подтиква да се стреми инстинктивно към ярките светлини, защото това й позволява да открива пътя си

256

нощем, като се ориентира по светлината на звездите и луната. За жалост, съвременната нощна пеперуда също живее в свят, коренно различен от света, в който е еволюирала. Защото днес вече разполагаме с унищожители за нощни пеперуди и комари. Като действа инстинктивно, според еволюционно заложената в нея програма, съвременната нощна пеперуда влиза в унищожителя, където на секундата става на прах. Така че, ако разберат на какво се дължат биологичните им подтици, съвременните мъже биха могли де избягнат самоизпепеля-ването си, което би настъпило, ако действат така, както естес­твено им "идва отвътре".

- Не поглеждай точно сега, но току-що влезе Божият дар за паунките.

Малък процент от жените са също толкова склонни към безразборен секс, колкото и мъжете, но мотивацията им за подобно поведение обикновено е различна от мъжката. За да бъде възбуден сексуално, ориентираният към закрила на семейното гнездо мозък на женското човешко животно откликва на серия критерии, доста по-различни от простичкото обещание за секс. Преди да усетят желание за секс, при повечето жени се проявява необходимостта да се почувстват обвързани в двойка или поне да съществува възможност за установяване на емоционални взаимоотношения със съответ-

257

ния мъж. А повечето мъже не могат да осъзнаят факта, че веднъж щом бъде установена емоционалната връзка между два­мата, през следващите от три до шест месеца жената с радост ще откликва на всеки техен повик за сексуална близост. С изключение на малкия процент нимфоманки, повечето жени изпитват най-силно желание за сексуален контакт по време на овулацията, която може да продължи от няколко часа до няколко дни.

Ако нямат задръжки, някои мъже биха се хвърлили през глава в напълно безумно пръскане на семе, за да гарантират оцеляването на племето си. Едно проучване на американския Институт по здравеопазване разкрива, че 82% от момчетата на възраст между 16 и 19 години признават, че охотно биха участвали в оргии с непознати, а останалите смятат идеята за привлекателна, докато само 2% от момичетата харесват и биха направили подобно нещо.

Жената иска много секс с мъжа, когото обича. Мъжът иска само много секс.

"Ефектът на петела"

Петелът е много страстна мъжка птица, която може да опложда кокошките почти непрекъснато, над шестдесет пъти при едно съвкупление. Но затова пък му е просто невъзможно да се съвкупли с една и съща кокошка повече от пет пъти дневно. Някъде на шестия път петелът обикновено губи вся­какъв интерес към нея и "просто не му става", но ако в същия момент пред него се яви нова кокошка, той ще й се качи със същия ентусиазъм, както се е качвал и на първата в началото. Това явление е познато като "Ефект на петела".

След седмото съвкупление с една и съща крава, бикът губи интерес към нея, но отново се възпламенява при вида на нова крава. И при десетата нова крава той все още се изявява доста внушително.

Нерезът не се качва на една и съща свиня повече от пет пъти, но неуморно и със страхотно усърдие ще погне всяка нова свиня, изпречила се пред погледа му. Любопитното е, че дори когато след петото съвкупление предишните му партньорки

258

бъдат маскирани с парфюм или с чувал върху главата, нерезът пак няма да прояви интерес към тях. Просто няма начин да го излъжете. Така природата си подсигурява колкото се може по-широкото разпръскване на мъжкото семе, за да допринесе за възможно най-голям брой зачатия, които пък да гарантират оцеляването на вида.

Мъжете кръщават пениса си с някакво име, защото не искат съвършено непознат

да взема 99% от решенията вместо тях.

За младия здрав мъж броят последователни съвкупления с една и съща жена също е около пет. За един ден той може да люби пет пъти една и съща жена, като е повече от вероятно, че на шестия няма да успее. Но ако в същия момент в леглото му се появи нова жена, неговият сексуален интерес - също като при петлите и биковете - веднага много бързо ще нарасне (ведно с друга част от анатомията му).

Действително, мъжкото желание за секс е толкова силно и неустоимо, че д-р Патрик Карнес от Института за сексуално възстановяване в Лос Анджелис преценява, че около 8% от мъжете са пристрастени към секса, докато при жените за пристрастеност към секса може да се говори едва при по-малко от 3%.

Защо мъжете искат жените им да се обличат като курви (но не и пред други хора)

Мъжкият мозък има нужда от разнообразие. Както и повечето мъжки млекопитаещи, мъжът също е програмиран да търси и да се съвкуплява с колкото е възможно повече здрави женски. Затова и мъжете в моногамна връзка обичат такива фактори, създаващи впечатление за новост и разнообразие, какъвто е секси бельото например. За разлика от другите млекопитаещи, като облича партньорката си в различни секси дрехи и бельо, мъжът може да излъже сам себе си и да повярва, че живее в харем с различни жени. Това всъщност е неговият начин да й навлече чувал върху главата, а после да си въобра-

259

зява, че различният вид означава нова жена. Повечето жени познават ефекта, който бельото има върху мъжете, макар че малко са онези, които наистина разбират защо този ефект е толкова силен.

Всяка Коледа щандовете за бельо в специализираните магазини са обсадени от мъже, които срамежливо се въртят насам-натам, като се опитват да изберат някой секси подарък на партньорките си. През януари същите тези партньорки се нареждат пред съответния щанд в същия магазин, за да върнат получените подаръци. "Това изобщо не е в мой стил - обясняват те. - Той иска да се обличам като проститутка!" Е, добре, но нека не забравяме, че всъщност проститутката е професионална продавачка на секс, добре запозната с това какво се търси на пазара и съответно облечена и нагласена така, че да осъществи продажбата на своята стока. Едно американско проучване разкрива, че жените, които носят разнообразно еротично бельо, обикновено имат много по-верни съпрузи, отколкото онези, които предпочитат скромното памучно бельо. Това е само един от начините, по които - ако сте в моногамна връзка - бихте могли да подходите към желанието на мъжа за разнообразие.

Защо мъжете са "всяко чудо за три минути"

На здравия мъж са му достатъчни някакви си две минути и половина средно, за да стигне от самото начало на възбудата до оргазма. За същото нещо на здравата жена й трябват около тринадесет минути. За повечето млекопитаещи съвкуплението трябва да се извършва бързо, защото докато са "заклещени" един в друг, животните стават лесна плячка за хищниците. Следователно това, което наричаме "хайде едно бързичко", е начинът, по който Природата запазва вида.

"Никакъв любовник не си!" - каза тя. "Че как успя да го разбереш само за

две минути?" - попита той.

В зависимост от възрастта, здравословното състояние и настроението си, мнозина мъже могат да осъществяват полов

260

акт по няколко пъти дневно, поддържайки ерекция с различна продължителност. Е, това все пак е много по-добре, отколкото при африканския мъжки бабуин, чиито акт продължава едва десет - двадесет секунди, по време на които той прави само осем удара с таза. Но затова пък сексуалната изява на човеш­кото мъжко животно направо избледнява до пълна нищожност в сравнение с изпълненията на дивия плъх. Регистрирано е, че в разстояние на десет часа той може да осъществи четиристотин полови акта. И все пак на първо място в царството на живот­ните е горската мишка, чиито рекорд от сто полови акта за един час е все още ненадминат.

Номерът с топките

"Яки топки се искат, за да го направиш!" - този доста груб, но широко разпространен жаргонен израз показва, че под­съзнателно ние признаваме взаимовръзката между размера и здравината на тестисите и постигането на успех. Почти в целия животински свят, размерът на тестисите - спрямо цялата телесна маса на техния собственик - е основният фактор за определяне нивата на тестостерон. И все пак не винаги големината на тестисите съответства на големината на тялото. Горилата например тежи четири пъти повече от шимпанзето, но пък неговите тестиси са четири пъти по-тежки от тези на горилата. Тестисите на врабчето са осем пъти по-големи, спрямо телесната му маса, в сравнение с тези на орела (а това го нарежда сред най-темпераментните юначета край нас). Важното в случая е следното: размерът на тестисите определя до каква степен мъжът ще е верен или моногамен. Афри­канското шимпанзе бонобо притежава най-големите тестиси сред приматите и непрекъснато има полови контакти с всяка женска, която му се изпречи на пътя, докато голямата горила, с нейните относително малки топки, сигурно е щастлива, ако го направи поне веднъж в годината, макар че живее в свой собствен харем. Като се има предвид съотношението тестиси-обща телесна маса, в света на приматите човешките мъжкари имат средни по размер топки. А това означава, че организмът на мъжете произвежда достатъчно тестостерон, за да ги подтиква към безразборен секс, и никакъв друг хормон, който

261

да поддържа тяхната моногамност, съобразно строгите правила, наложени от жените, религията или обществото, в което живеят.

Рей гледа видеофилма от сватбата си, но го е пуснал отзад напред. Обяснява, че го гледа така,

защото иска да се види как излиза назад от църквата, отново свободен.

В светлината на гореказаното, бихме могли да предпо­ложим, че топките на политически лидери като Бил Клинтън, Джон ф. Кенеди, Боб Хоук и Садам Хюсеин са по-големи от средностатистическия размер при мъжете, въпреки че не сме имали възможността да попаднем достатъчно близко до тях, за да се уверим лично. Но пък ако действително е така, то следва, че и желанието им за секс ще е съответно по-силно от това на средностатистическия мъж и съвсем естествено ще се стреми да намери отдушник. Обществото издига на кормилото на властта индивиди с големи топки и високи нива на тесто-стерон, а после очаква от тях да се държат като кастрирани котараци. В действителност, именно високите нива на тесто-стерон (и желанието за много секс) ги е извело нагоре по стъл­бата към властта, но по ирония на съдбата, пак то може и да ги срути оттам.

Има само едно, наистина гарантирано средство, което би решило веднъж завинаги проблема с мъжките изневери -кастрацията. И тогава мъжът не само ще бъде моногамен, но вече няма да има нужда и да се бръсне много-много, няма да оплешивява, а и ще живее по-дълго. Изследвания на мъже в клиники за душевноболни показват, че кастрираните живеят средно 69 години, докато непокътнатите, в чиито организъм продължава да се отделя тестостерон, живеят само 56 години. Същият принцип е валиден и за вашия котарак.

Очаква се следващите поколения мъже да са по-малко потентни от нашите съвременници. От няколко поколения насам се наблюдава постепенно, но непрекъснато намаляване на големината на тестисите и на количеството произвеждана от тях семенна течност. Има доказателства, че нашите предци са имали много по-големи топки от съвременните мъже, а в

262

сравнение с другите примати, мъжът произвежда значително по-малко количество сперма на грам тъкан, отколкото братовчедите си - горилата и шимпанзето. Понастоящем средното количество сперма, произвеждано от съвременния мъж, е два пъти по-малко, отколкото това на средно­статистическия мъж през четиридесетте години, тоест днешните мъже са по-малко мъжествени от своите дядовци.

Топките също имат мозък Д-р Робин Бейкър от Школата по биологични науки към

Брайтънския университет в Манчестър проведе едно наистина забележително изследване, което показва, че мъжкият мозък е способен с точност до часове да познае по поведението на жената кога е настъпил нейният стадий на овулация. И тогава съвсем прецизно изчислява и освобождава точно толкова сперма, колкото е необходима във всеки даден момент, за да има най-голям шанс да оплоди яйцеклетката на жената. Например ако двойката прави секс всеки ден, докъм момента на овулация на жената мъжкият организъм ще е произвел 100 милиона сперматозоиди на акт. Ако мъжът не е виждал жената три дни, организмът му ще произведе 300 милиона сперма­тозоиди на акт, а ако не я е виждал пет дни - 500 милиона сперматозоиди, дори ако междувременно е имал полови контакти с други жени. Въз основа на биологичните пресмята­ния, извършени от неговия мозък, организмът на мъжа ще освободи достатъчно количество сперматозоиди, така че да оплоди яйцеклетката и да се пребори и да победи евентуалните чужди сперматозоиди конкуренти.

Мъжете и тяхното вечно "бройкане"

Мъжкият мозък получава стимули посредством очите, женският - посредством ушите. Мъжкият мозък е програмиран така, че да оглежда женските форми и размери, именно поради това еротичните изображения влияят толкова силно на мъжете. Жените, които притежават по-широк спектър рецептори за сензорна информация, искат да чуват "сладки думички". Женската чувствителност към слуховото възприятие на нежни

263

комплименти е толкова силна, че много жени дори затварят очи, когато любимият им нашепва сладостните за тях без­смислици.

Конкурсите за Мис Вселена събират широка аудитория, както от мъже, така и от жени, но телевизионните камери разкриват все пак, че на тях присъстват повече зрители, отколкото зрителки. И това е така, защото мъжете са привле­чени от женските "габарити", а тези конкурси са допустима и възприета от обществото форма на мъжко "бройкане". За разлика от конкурсите за Мис Вселена, тези за Мистър Вселена не привличат почти никого и много рядко биват излъчвани по телевизията. И това е така, защото нито мъжете, нито жените се интересуват от пасивните мъжки форми, тъй като привле­кателността на един мъж обикновено зависи от неговите умения и от физическата му сила.

Конкурсите за Мис Вселена се гледат предимно от мъже, а тези за Мистър Вселена не

възбуждат никого.

Понеже не разполага с добро периферно зрение, когато покрай него мине някоя жена с хубаво тяло, мъжът обръща глава, за да я огледа и изпада в състояние, подобно на транс. Очите му спират да премигват, а устата му се изпълва със слюнка - реакция, за която жените много точно казват "потичат му лигите". Ако двойка мъж и жена вървят по улицата и по отсрещ­ния тротоар срещу тях се зададе пърхайки мис Къса поличка, късообхватното периферно зрение на жената ще й позволи да съзре предизвикателството преди мъжа. За части от секундата тя ще направи сравнение между себе си и потенциалната съперница - обикновено виждайки себе си в неблагоприятна светлина. А когато мъжът най-сетне забележи, често в последния момент, пърхащите форми и се обърне, за да ги огледа по-добре, жена му го скастря остро и недоволно, че "бройка". В подобна ситуация жената обикновено има две негативни мисли: първо, съвсем погрешно тя смята, че мъжът сигурно би предпочел да е по-скоро с другата жена, отколкото с нея; и второ, че тя самата не е толкова силно привлекателна физически, колкото другата жена. Мъжете са привлечени визуално от извивките, дължината

264

на краката и формите. Всяка жена с правилни форми и пропорции ще привлече вниманието им.

Мъжете предпочитат по-скоро да гледат, отколкото да разсъждават, защото повечето мъже могат по-добре да виждат, отколкото

да мислят.

"Бройкането" съвсем не означава, че мъжът иска неза­бавно да вкара жената в леглото си, то просто му напомня, че е мъжкар и че еволюционната му роля е да търси подходящи възможности да увеличи числеността на своето племе. Пък и в края на краищата, той дори не познава другата жена и едва ли е реалистично да го подозираме, че замисля дълготрайна връзка с нея. Същият принцип важи и за мъжа, разглеждащ цветните приложения в т. нар. мъжки списания. Когато гледа снимките на голата жена, той едва ли се чуди дали тя е добър човек, дали може да готви или да свири на пиано. Мъжът разглежда формите, извивките и цялостното й физическо "оформление" - това е всичко. И за него то едва ли е по-различно от оглеждането на бут шунка във витрината на месарницата. В никакъв случай нямаме за цел да оневиним просташкия и обиден начин, по който някои мъже оглеждат жените, а просто искаме да обясним, че ако някой мъж "бройка", това съвсем не означава, че не обича партньорката си - в случая се е задей­ствала неговата биология. Любопитно е да отбележим обаче, че според редица проучвания, на обществени места - например на плажа или край басейна - жените "бройкат" много повече от мъжете.

Какво трябва да направят мъжете Един от най-големите комплименти, който мъжът може

да направи на своята партньорка, е да не "бройка" очебийно други жени, особено на обществено място, а ако все пак обърне внимание на друга жена, добре е едновременно с това да направи комплимент на своята. Например: "Да, разбира се, страхотни крака има, но май няма никакво чувство за хумор -

265

не може да ти стъпи и на малкото пръстче, мила." А когато това бъде казано пред други хора, особено пред приятели на партньорката му, то мъжът, насъбрал кураж да подходи така към собственото си "бройкане", определено ще получи солидни дивиденти още същата нощ.

Жените пък трябва да разберат, че мъжете са биологично програмирани да гледат определени женски форми и извивки и че това не представлява никаква реална заплаха за тях самите. Един лесен начин, по който жената може да снема напре­жението от себе си и от партньора си при неговото неволно "бройкане", е тя самата първа да забелязва другата жена (и без това е така) и първа да прави съответен доброжелателен коментар.

Но пък мъжете трябва да знаят, че никоя жена не приема благосклонно грубото и просташко зяпане.

Какво наистина искаме "за дългия път"

По-долу ви представяме резултатите от едно проучване, направено сред 15 000 мъже и жени на възраст между 17 и 60 години. По реда на отдаваната им значимост са показани качествата, които жените оценяват и търсят в един дълго­временен сексуален партньор, а също и какво мъжете си мислят, че търсят жените.

А В Какво търсят жените Какво мъжете си мислят,

че търсят жените 1. Индивидуалност 1. Индивидуалност 2. Чувство за хумор 2. Хубаво тяло 3. Чувствителност 3. Чувство за хумор 4. Ум 4. Чувствителност 5. Хубаво тяло 5. Добър външен вид

И макар това да е чисто американско проучване (повечето други анкети, които анализирахме, нямаха достатъчно солидна изследователска база), то показва, че мъжете разбират дос­татъчно добре какво именно търсят жените в един мъж. Независимо, че поставят хубавото тяло на второ място в своя

266

списък, докато в списъка на жените то е на последно място. Но докато 15% от мъжете вярват, че големият пенис е нещо много важно за жената, то само 2% от жените казват, че той има някакво значение. Въпреки това обаче, явно за доста мъже размерът на пениса е от първостепенна важност, защото в секс-магазините навсякъде по света вече се продават различни приспособления за удължаване на пениса.

А сега нека видим какво мъжете оценяват и търсят в една дълговременна сексуална партньорка, а също и какво жените си мислят, че търсят мъжете.

с Какво търсят мъжете

1. Индивидуалност 2. Добър външен вид 3. Ум 4. Чувство за хумор 5. Хубаво тяло

D Какво жените си мислят, че търсят мъжете 1. Добър външен вид 2. Хубаво тяло 3. Гърди 4. Дупе 5 Индивидуалност

Както сами виждате, жените не са толкова наясно с мъж­ките критерии за дълговременна партньорка. Това е така, защото жените правят предположения въз основата на някои поведенчески черти, които виждат или чуват от мъжете -например "бройкането" и коментирането на женските тела.

Списък А отразява това, което жената търси в мъжа, както при краткотрайна, така и при дълготрайна връзка. За мъжете нещата са малко по-различни. Списък D отразява какво търси мъжът в жената, когато я срещне за първи път, докато списък С отразява онова, което търси за дълготрайна връзка.

Защо мъжете искат "само едно нещо"

Мъжете искат секс; жените - любов. И това е известно от хилядолетия, макар че рядко се обсъжда защо именно е така и какво можем да направим по въпроса. А тази разлика неиз­менно става извор на оплаквания и караници между мъжете и жените. Попитайте жените какво харесват във външния вид и какви изисквания имат към характера на мъжа и повечето

267

обикновено ще ви отговорят, че харесват мъже с широки рамене, тънка талия и добре развити ръце и крака - все физически качества, необходими на мъжа, за да улавя и да се преборва с едри животни. Освен това той трябва да бъде грижовен, внимателен, чувствителен към нуждите на жената и да умее да разговаря - все типично женски качества. За съжаление на повечето жени, съчетанието между мъжествено тяло и женска ценностна система обикновено се среща само при хомосексуалистите или женствените мъже.

Налага се мъжът да бъде обучен в изкуството да умее да се харесва на жената, тъй като това не му е присъщо. Той е ловец - програмиран е да решава проблеми, да лови и убива семейната прехрана и да воюва с враговете. А в края на деня единственото му желание е да зяпа в огъня и да пораздвижи малко таза си, за да поддържа числеността на своето племе. Но за да има желание за секс, на жената й е необходимо да се почувства обичана, обожавана и значима за мъжа. И именно тук е уловката, която повечето хора никога не осъзнават. За да може да осмисли и изяви чувствата си, на мъжа му е необходи­мо първо да се разтовари от сексуалното напрежение. За жалост, на жената пък й е необходимо той първо да изяви чувствата си към нея, за да я настрои за секс. Мъжът е про­грамиран за лов. И тялото му е пригодено да изпълнява тази дейност, независимо от студ и пек. Кожата му е дотолкова не-чувствителна, че да издържа на наранявания, изгаряния или измръзвания. От историческа гледна точка, светът на мъжа е бил изпълнен с битки и смърт. В него е нямало място за каквато и да било отзивчивост към нуждите на ближния, за общуване или чувства. Всяко време, което мъжът би отделил за общуване и изявяване на съпричастност, би означавало да се разкон-центрира и да не забележи приближаваща към племето му заплаха. Жената трябва да разбере, че именно такава е биологичната програма на съвременния мъж и да си изработи подходящи стратегии, за да се справя със съществуващото положение.

Жените научават от майките си, че мъжете искат "само едно нещо" - секс, но това не е съвсем вярно. Мъжете искат и любов, но са способни да я получат единствено чрез секса.

Сексуалните приоритети на мъжете и на жените са толкова различни, че е напълно безсмислено те да се обвиняват и наказват взаимно. И за мъжете, и за жените е невъзможно

268

да се променят - просто такива ги е създала природата. Освен това, противоположностите се привличат. Единствено при партньорите, хомосексуалисти или лесбийки, сексуалното желание обикновено съвпада, затова и при тях има много по-малко караници за любов (секс), отколкото при хетеросексуал­ните двойки.

Защо сексът изведнъж секва Онзи, който пръв е казал, че любовта на мъжа минава

през стомаха, се е прицелил твърде високо. Защото по-нежната, по-чувствителната страна на мъжа се проявява не след като се е нахранил, а след като се е насладил на върховен секс. Тогава той може да чуе пеенето на птичките, да се любува на пищните цветове на дърветата, да усети аромата на цветята и да се затрогне от думите на някоя песен. Преди да е правил секс, той вероятно би забелязал птиците само ако са се изакали върху колата му. Но е необходимо мъжете най-сетне да разберат, че жените обожават да виждат именно тази тяхна следактова страна, която намират за невероятно привлекателна. И ако мъжът прояви малко добра воля и се поупражни в изявяването на тази своя страна, той ще е способен да възпламени жената преди сексуалния акт. Същевременно жената трябва да разбере колко е важно да осигурява върховен секс на мъжа, за да може да зърне тази негова по-нежна и чувствителна страна и да му обясни колко прелъстителна е тя за нея.

В началото на всяка връзка сексът е върховен и любовта е в изобилие. Тя му дава изобилен секс, той на нея - изобилна любов, като едното подхранва другото. Но след няколко години мъжът вече е твърде загрижен за осигуряването на прехраната, а жената - за устройването на семейното гнездо и ето че сексът и любовта някак изведнъж и едновременно изчезват от живота им. Мъжът и жената са еднакво отговорни за това, дали сек­суалният им живот е добър или лош, но когато нещата не вървят, те често започват да се обвиняват взаимно. Мъжът трябва да разбере, че жената има нужда от внимание, призна­ние, ласки и доста време, преди да загрее електрическата й фурна. А жената не бива да забравя, че това са чувства, които мъжът е по-склонен да изразява след сеанс на върховен секс. Мъжът пък трябва да си припомня как се е чувствал след

269

сексуалния акт и следващия път, когато поиска да прави секс с жената, да изразява тези чувства преди акта. А жената трябва да е готова да му помогне.

Разковничето се крие в секса. Когато сексът е върховен, взаимоотношенията в двойката рязко се подобряват.

Как да задоволяваме всеки път жената: Гали я, хвали я, глези я, вдишвай я, вкусвай я, масажирай я, оправяй разни неща по къщата, бъди отзивчив, прави й серенади и комплименти, подкрепяй я, осигурявай й прехра­ната, утешавай я, омагьосвай я, разсмивай я, предразполагай я, успокоявай я, стимулирай я, обожавай я, докосвай я, гушкай я, не забелязвай тлъстинките й тук и там, прегръщай я, възбуждай я, укротявай я, защитавай я, обаждай й се по телефона, предугаждай желанията й, изглаждай недо­разуменията, прощавай й, помагай й, забавлявай я, очаровай я, печели за нея, угаждай й, интригувай я, бъди внимателен, закриляй я, обличай я, хвали се с нея, прекланяй се пред нея, отдавай й дължимото, разглезвай я, умирай за нея, мечтай за нея, закачай я, ласкай я, възнаграждавай я, доставяй й радост, задоволявай я, притискай я в прегръдките си, идеализирай я, боготвори я.

Как да задоволяваме всеки път мъжа: Появи му се гола.

Какво искат мъжете от секса

При мъжа нещата са пределно прости - от секса той иска освобождаване от натрупаното напрежение посредством оргазма. След сексуален акт мъжът тежи по-малко (някои казват, че това е така, защото мозъкът му е изфирясал), понеже е изгубил част от съдържанието на тестисите си и му е необхо­димо да се възстанови. Ето защо мъжете често заспиват след акта. Това пък може да ядоса жената и тя да реши, че той е егоист и че не му пука за нея.

270

Мъжете си фантазират за секс с две жени. Жените също - за да има с кого да

си говорят, когато той заспи.

Мъжете използват секса и за да изразят физически онова, което не умеят да изразят емоционално. Ако мъжът има някакъв проблем - например дали ще успее да си намери нова работа, откъде да намери пари за вноската по заема или как да разреши някой спор, той най-вероятно ще прибегне до секса, за да се оттърси от затормозяващите го чувства. Това е нещо, което жените обикновено не разбират и често се чувстват обидени, задето са били "използвани", като изобщо не забеляз­ват, че мъжът всъщност има някакъв проблем, с който не може да се справи.

Малко са мъжките проблеми, които да не могат да бъдат оправени с един страхотен секс. Редица тестове сочат, че когато е затормозен от неудовлетворено желание за секс, мъжът има затруднения със слуха, мисленето, шофирането и управлението на тежки машинарии. Същевременно страда и от нарушение на усета за време. Например три минути може да му се сторят като петнадесет. Затова, ако жената иска от мъжа разумно решение на някой въпрос, по-добре ще е да го повдигне след секса, когато умът на мъжа е бистър.

Какво искат жените от секса За да чувства удовлетворение от секса, мъжът трябва да

изпита освобождаване от напрежението. Жената обаче има необходимост точно от обратното - тя има нужда да усеща как напрежението постепенно се натрупва в нея, и то в продъл­жение на доста дълъг период от време, като при това изисква много внимание и нежни думи. Тоест, той иска да се изпразни, а тя - да се напълни. Разбирането на тази основна разлика ще помогне на мъжете да станат по-отзивчиви и добри любовници. За повечето жени е необходима поне тридесетминутна предва­рителна любовна игра, за да бъдат предразположени към секс. На мъжа му трябват тридесет секунди, като за мнозина мъже пътуването с колата до дома е равнозначно на предварителна любовна игра.

271

Адам е дошъл пръв - мъжете обикновено си "отиват" първи.

След любовния акт жената е толкова превъзбудена от притока на хормони, че е готова сякаш да полети. Иска й се да гали и да бъде галена, да гушка и да разговаря. Но мъжът, при условие че още не е заспал, понякога се оттегля, като става от любовното ложе и се заема "да прави нещо", например да смени изгорялата крушка на лампата или да направи кафе. И това е така, защото мъжът има нужда винаги да се усеща господар на себе си, но ето че по време на своя оргазъм за известно време е изгубил контрол над чувствата си. Ставането от леглото и заемането с някаква прозаична дейност му позволява да си възвърне усещането, че владее положението.

Защо мъжете не говорят по време на секс

Мъжете могат да вършат нещата само "едно по едно", помните, нали? Затова и когато има ерекция, за мъжа е трудно да говори, слуша или шофира. Ето защо мъжете рядко говорят по време на секс. Понякога жената има нужда да слуша него­вото дишане, за да е наясно как се развиват нещата при него. Мъжът обича жената да му говори "мръсотийки" за това, какво може или какво ще направи за него, но само преди половия акт, не и по време на него. Когато жената му говори по време на акта, мъжът може да изгуби концентрацията (и ерекцията) си. По време на секс мъжът използва дясното си мозъчно полукълбо, а скенери на мозъка показват, че той е толкова съсредоточен в това, което прави, че е буквално глух.

За да може да говори по време на акта, мъжът трябва да "превключи" на лявото си мозъчно

полукълбо. Жената може едновременно да прави секс и да говори.

272

За жената разговорът е съществената част от предва­рителната любовна игра, защото за нея думите са от първо­степенно значение. Ако по време на акта мъжът спре да говори, тя може да реши, че той не се интересува от нея. Мъжът трябва да използва доста любовни приказки по време на предвари­телната любовна игра, за да удовлетвори необходимостта й от "сладки думички". Затова пък жената трябва да спре да говори по време на самия акт и да си служи само с гласови изяви, за да поддържа интереса на мъжа. Многото "ооо", "ааа" и дълбоки въздишки осигуряват на мъжа необходимото подхранване на ентусиазма, за да постигне удовлетворение. Ако жената говори по време на любовния акт, мъжът се чувства задължен да й отговаря, а това може да го разконцентрира и да провали всичко.

Женският мозък не е програмиран да откликва толкова силно и всепоглъщащо на освобождаваните от организма химически вещества на сексуалното желание, както става с мъжкия мозък. По време на акта жената ясно долавя външните шумове и промените в обкръжението, докато мъжът е напълно погълнат от това, което прави и нищо не може да го разсее. И тук се проявява древната биологична програма на жената закрилница на семейното гнездо - тя следи околните шумове, за да е сигурна, че не се промъква враг, който да й отвлече детето. Както мнозина мъже много добре знаят, опитите да убедят жената за секс на открито или в стая с тънки стени и незаключени врати често водят до караница. От друга страна, това обяснява и защо именно предизвикателството към този, дълбоко закодиран страх е в основата на сексуалните фантазии на много жени - да правят секс на обществено място.

Оргазмът като цел "Тя просто ме използва, когато й се прище, а после

напълно забравя за мене. Мразя да се чувствам като сексуален предмет!" Тези думи никога не са били казвани от мъж. Критерият на мъжа за сексуално удовлетворение е оргазмът и той съвсем погрешно смята, че това е валидно и за жената. "Как е възможно да се чувства удовлетворена без оргазъм?" -чуди се мъжът. Той просто не може да си представи подобно нещо за самия себе си и затова за него постигането на оргазъм

273

от жената е показател за собствения му успех като любовник. Но това очакване на мъжа стоварва огромно бреме върху

жената, която се чувства едва ли не задължена да постигне оргазъм на всяка цена, а това всъщност намалява шанса й наистина да го постигне. За да бъде сексът върховен за жената, тя изпитва необходимост от чувство за близост и топлота, което спомага в организма й да се отделят хормоните на удовол­ствието, и жената същност възприема оргазма само като добре дошло допълнение, но не и като цел. Мъжът винаги има нужда от оргазъм, но не и жената. Мъжете възприемат жените като тяхно сексуално огледало и в стремежа си да се покажат "на висота" и да доведат жената до оргазъм се стараят колкото се може по-дълго да „блъскат" и „помпат", като си мислят, че тя точно това и иска.

Разгледайте графиката, която ви даваме (на стр. 279), и проучете върховете и спадовете на женското полово желание в разстояние на една година. Върховете бележат моментите, когато има най-голяма вероятност жената да иска да постигне оргазъм - около времето на овулацията - а спадовете са в дните, когато й се иска повече гушкане и несексуални ласки.

мъжка сексуалност

висока сексуалност

ниска сексуалност

ЛЯТО есен зима пролет

Мъжката и женската сексуалност (Източник: Пийз Интернешънъл Рисърч, Великобритания)

274

Следната сексуална фантазия е широко разпространена сред повечето мъже: при него идва чувствена непозната жена, която го смята за неотразим, и той удовлетворява всяко нейно желание. Отбележете - всяко нейно желание. Мъжът съизмер-ва собствената си изява като любовник пряко с нейното ниво на удовлетвореност и затова по време на акта непрекъснато следи нейните реакции, за да види доколко добре се справя.

Мъжете не имитират оргазъм -никой мъж не би искал да прави такива

физиономии нарочно.

Повечето мъже са неспособни да доловят интимните усещания и емоции на жената по време на секс, затова и нейният оргазъм е толкова важен за мъжа. Защото му доказва, че си е свършил добре работата, постигнал е конкретен резултат. Повечето мъже никога няма да могат да разберат това, че задължителният оргазъм е чисто мъжко мерило за успех, но не и женско. За жената оргазмът е допълнителен бонус, не мерило за самоосъществяване.

Какво ни възбужда

По-долу ви представяме списък от петте неща, най-често отбелязвани като възбудители на сексуално желание, от който става ясно, че мъжете и жените изобщо не разбират взаимните си сексуални нужди. Този списък на предпочитания е директно отражение на начина, по който са програмирани мозъкът на мъжа и този на жената. При мъжа водещо е зрението и той иска секс. При жената водещи са слухът и чувството и тя иска ласка и романтичност.

Какво възбужда жените Какво възбужда мъжете 1. Романтичност 1. Порнография 2. Преданост 2. Женска голота 3. Общуване 3. Сексуално разнообразие 4. Интимност 4. Бельо 5. Несексуално докосване 5. Достъпността на жената

275

Биологичната задача на мъжа е да открие колкото се може повече здрави жени и да им помогне да заченат. Биологичната роля на жената е да износва децата и да открие партньор, който да се задържи достатъчно дълго край нея, за да й помогне да ги отгледа. Подсъзнателно, поведението и на мъжа, и на жената все още се управлява от тези древни и мощни биологични двигатели, въпреки че днес живеем в ера, когато продъл­жаването на рода вече не е от съществено значение за оцеляването на вида. Затова и предаността е толкова важна за жената, като романтиката е закодирано послание за готов­ността на мъжа да й помага в отглеждането на поколението. Ето защо жените имат нужда от моногамност, но на този въпрос ще се спрем в следващата глава.

А относно критиките на жената, че мъжът се нуждае от визуално сексуално стимулиране, ще кажем, че то е все едно мъжът да критикува нея, че има нужда да говори и да вечеря на свещи в ресторант. Решението на проблема е просто: правете и двете.

Несправедливостта спрямо мъжете

Нещата, които възбуждат мъжете, често биват описвани като мръсни, отвратителни, груби или перверзни, особено от страна на жените. С една дума, жените не се възбуждат от нищо, което е в списъка на мъжете, нито пък мъжете проявяват интерес към каквото и да било от списъка на жените.

Общественото мнение обикновено възхвалява в книги, филми и реклами това, което възбужда жените, и порицава мъжките възбудители като порнографски и груби. От биоло­гична гледна точка обаче всеки има нужда именно от своите си възбудители, за да пламне желанието му за секс. Но кри­тичното обществено отношение към мъжете ги кара да крият "мръсните" си списания и да отричат, че имат сексуални фантазии. Така при много мъже нуждата от възбудители остава неудовлетворена, а мнозина други биват обзети от чувство за вина или негодувание. Затова когато мъжът и жената разберат историята и еволюцията на своите желания, ще им бъде по-лесно да ги осмислят и приемат, без гняв, неприязън, негоду­вание или чувство за вина. Никой не бива да прави нещо, което го кара да се чувства неудобно, но откровеният разговор за

276

съответните сексуални желания и фантазии определено би спомогнал за изграждането на по-удовлетворителни и щаст­ливи взаимоотношения в двойката. А мъжът трябва да разбе­ре, че на него ще му коства много по-малко усилия да орга­низира една романтична вечеря на свещи за партньорката си, отколкото на нея да се облече в корсет с жартиери и да виси надолу с главата от полилея.

Митът за афродизиаците

От стотиците популяризирани афродизиаци, за които слушаме непрестанно, няма нито един с научно доказан положителен ефект. Те действат по-скоро на принципа на плацебото, тоест, ако си мислите, че ще има ефект, може и да има. Някои т. нар. афродизиаци могат дори да доведат до изчезване или намаляване на сексуалното желание, особено ако засегнат дейността на бъбреците или причинят възпаления и обриви. Единствените афродизиаци с гарантирано поло­жително въздействие са тези, които мъжете и жените посочват в съответните си списъци на възбудители.

Мъжете и тяхната порнография

Мъжете обичат порнографията, а жените - не. Тя разпалва биологичните подтици на мъжете, като им показва ясен образ на форми, съблазън и секс, но много жени я възприемат просто като израз на господството на нечувствителните мъже над жените. Няма никакви достоверни доказателства, които да потвърждават взаимовръзката между порнографията и сексуал­ните престъпления. При все това, тя може да бъде психически вредна както за мъжете, така и за жените, просто защото показва мъжете като вманиачели мулета, способни часове наред да „блъскат" и „помпат" като обезумели. И е напълно възможно това да се отрази силно неблагоприятно върху очакванията и възприемането от страна на мъжа на собстве­ното му изпълнение.

277

Каква е разликата между еротично и порно? Еротично е, когато използваш перце.

Порно е, когато използваш цялото пиле.

Освен това, порнографията предполага, че жените имат същите визуални и физически критерии за възбуда, каквито имат и мъжете, а женското желание за секс е също толкова силно или голямо, колкото и мъжкото. Твърдение, което може да окаже изключително вредно влияние и върху жените . Това, че порнографията ги показва третирани като сексуални играчки, обладани от напълно нереалистичен глад за секс може да накърни себеуважението им. Но докато редица проучвания сред хора на възраст от 18 до 23 години сочат, че 50% от мъжете смятат, че сексуалният им живот не е толкова добър, колкото този, показван във филмите, по телевизията и в списанията, 62% от жените са убедени, че техният е също толкова добър, ако не и по-добър, от описвания в медиите. От тези проучвания става ясно, че самочувствието и очакванията на мъжете са много по-силно засегнати, отколкото тези на жените.

Има ли жени - сексуални маниачки Ако извънземни кацнат на Земята и прегледат подборка

от нашите списания, предназначени за мъже и за жени , книги и филми, те много бързо биха си направили заключението, че земните жени са силно сексуални и мултиоргазмични, просто ненаситни. А ако после същите извънземни прочетат или погледат някои от порнографските издания, които произ­веждаме като рутинна практика, това окончателно ще затвърди мнението им, че земните жени притежават ненаситен сексуален апетит и биха обладали всеки мъж, който им се изпречи пред очите, независимо от обстоятелствата. Това е насажданият от медиите женски образ, на чиято "висота" трябва да бъде съвре­менната жена.

В действителност, лакомата за мъже сексманиачка е рожба на въображението и сексуалните фантазии на повечето мъже, но в живота тези жени са по-малко от 1% от всички останали. В резултат обаче на тази повсеместно тиражирана изкривена представа, днес една жена трудно би повярвала на

278

мъж, който й каже, че му харесва как изглежда, когато е гола. Сексуалната фантазия за жената - разюздана хищница обик­новено засяга единствено съвременните мъже и жени, защото техните родители, баби и дядовци никога не са били подлагани на такъв натиск да приемат идеята за жена с типично мъжко отношение и поведение към секса. И пак в резултат на тази изкривена представа, много жени се чувстват ненормални или дори фригидни, защото не само не припокриват, но дори не се и доближават до този насаждан от медиите женски образ. От своя страна пък, мъжете са принудени да повярват, че днешните жени имат по-голяма охота за секс и затова често се чувстват ядосани, измамени и провалили се, тъй като жените не само че не си го искат направо и безпардонно, но и рядко поемат инициативата за първата стъпка към секс. Със статии по списанията, чиито заглавия натрапчиво крещят: "Стани мултиоргазмична за пет дни!", "Как да свалим в леглото европейски любовник", "Тантричен секс - може да удържаш часове наред", "За три години имах 300 любовника!" и "Как да го удържим твърд цяла нощ" няма нищо чудно в това, че мъжете и жените са подлъгани да си мислят, че на жените само секс им е в главата.

Женските движения освободиха отношението на жената

към собствената и сексуалност, но не увеличиха заложеното в нея

биологично желание за секс.

Хилядолетия наред желанието на жената за секс е оста­вало неизменно едно и също, като единствената промяна понастоящем е, че за него вече се говори открито. Сексуалният апетит на съвременната жена вероятно не се различава от този на майка й, баба й или прабаба й, но по-възрастното поколе­ние жени са го потискали и определено не са го обсъждали на всеослушание. Преди появата на Хапчето, разочарованието и неудовлетворението на жената от секса вероятно са били много по-големи. Но не пък чак толкова, колкото днешните медии се опитват да ни внушат.

279

На светло или на тъмно Както вече знаем, по отношение на секса мъжете зависят

от зрението си. Те искат да гледат форми, извивки, голи тела, порнография. Едно изследване на института "Кинси" разкрива, че 76% от мъжете искат да правят секс на светло, докато с това са съгласни само 36% от жените. Общо взето, голотата не стимулира сексуалното желание на жените, освен ако не става дума за голи мъж и жена в романтична или само загат­нато сексуална обстановка. Когато мъжът види гола жена, за него гледката е силно стимулираща и той веднага се възбужда. Когато жената види гол мъж, тя обикновено избухва в смях.

Жените обичат думите и усещанията. Те предпочитат да правят любов на тъмно, на приглушена светлина или със затворени очи, тъй като това е в съзвучие с по-фино настроения им сензорен апарат. Повечето жени се възбуждат от нежни докосвания, чувствени ласки и нашепване на мили безсмис­лици. По едно време т. нар. женски списания се опитваха да ни убедят, че понастоящем отношението на жените към голотата е същото като това на мъжете и започнаха да публикуват цветни приложения с голи мъже. Е, тези притурки изчезнаха наистина много бързо, като междувременно успяха все пак да регистри­рат известно увеличаване на читателите... хомосексуалисти.

Повечето жени предпочитат да правят секс на тъмно - непоносимо им е да гледат как

мъжът се кефи сам.

Мъжете обичат да правят секс на светло -за да не сбъркат името на жената, с която са.

Всички опити да се продава порнография на жени са завършвали с неуспех, въпреки че в края на деветдесетте години се забеляза увеличаване на продажбите на календари с полу­голи мъже, което на моменти дори надхвърли това на кален­дарите с голи жени. Едно проучване показва, че купувачите на тези календари с полуголи мъже се делят на три групи: моми­чета в пубертета, които искат да имат снимките на любимите си киноартисти и рокзвезди; жени, които ги купуват, за да си направят майтап с някой приятел; и хомосексуалисти.

280

Десета глава

Брак, любов и романтика

В очакване на г-н Подходящия

Д ълго време за човешките същества събирането по двойки, тоест един мъж с една жена, било най-обща житейска

концепция. Обикновено било всеприето един мъж да издържа своята предпочитана жена, а ако можел да си позволи изхран­ването им - и още няколко жени. Същевременно било съвсем в реда на нещата да има и други кратковременни сексуални "забежки".

Съвременният брак е творение на юдаизма и християн­ството, като целта е ясно определена - привличане и орга­низиране на последователи. Убеждавайки двама възрастни да се обвържат в постоянна двойка, подчиняваща се на серия от правила, от които най-важното било покорност пред всевласт­ния Бог, църквата получавала гаранции, че тяхното поколение още при раждането си автоматично ще бъде приобщено към религията на родителите.

Бракът си има и своите добри страни. Той учи на вярност и преданост, на предаване

на ценностната система от поколение на поколение, на толерантност и самовъздържание,

като възпитава в личността и други ценни качества, от които не бихте имали

нужда, ако живеете сами.

Всяка човешка дейност обаче, която е подчинена на строги правила и публични декларации, обикновено е в разрез с нашата биология, тъй като целта е да накара хората да вършат нещо, което, оставени на природата си, те не биха вършили. На косовете например не им трябва сложна публична церемония, за да се "оженят", защото това си е тяхно естествено биологично състояние. Но пък е смешно да се принуждава някое полигамно животно, каквото е нерезът например, да сключва брачен договор с една-единствена свиня. С това съвсем не искаме да кажем, че бракът няма място в съвременното общество. Самите ние, авторите, сме женени. Но за хората е важно да разберат историята на брака като институция и взаимовръзката му с нашата човешка биология.

283

И така, какво е предимството на брачния живот? От гледна точка на цялостната еволюция на вида - никакво. Мъжът е като заека - основният му биологичен подтик е да пръска семето си колкото се може по-нашироко и по-често. Но все пак, повечето мъже все още се женят, разведените се женят повторно или водят стабилно безбрачно съжителство с една-единствена жена. А това показва забележителната способност на обществото да принуждава към въздържание биологично склонните към безразборен секс мъже.

Сексът е цената, която жената плаща за брака. Бракът е цената, която мъжът плаща за секса.

Когато попитате мъжете: "Какво може да ви предложи бракът?", повечето обикновено промърморват нещо за това, че им осигурява топло и безопасно убежище, че има кой да им готви, да ги пере и да им глади дрехите. Тоест, за тях съпругата е някакъв хибрид между майка и слугиня. Психоаналитикът Зигмунд Фройд казва, че такива мъже вероятно поддържат със съпругите си взаимоотношения от типа майка/син. Само 22% от мъжете споменават, че тяхната брачна партньорка е най-добрият им приятел. Обикновено най-добрият приятел на един мъж е друг мъж, защото двамата са способни да разбират мисловните си процеси. Когато попитате жените: "Кой е вашият най-добър приятел?", 86% от тях отговарят, че това е друга жена, тоест човек с подобна на тяхната мозъчна ориентация.

Когато вървят по пътечката към олтара на църквата, мнозина мъже смятат, че това е началото на един безкраен празник от секс "по поръчка", но това тяхно очакване, което впрочем никога не е било обсъждано преди брака, изобщо не отразява мнението на жените по въпроса. И все пак редица проучвания показват, че женените мъже имат повече сексуални контакти, отколкото ергените. При женените мъже между 25 и 50-годишна възраст това става средно три пъти седмично, докато само половината от ергените получават толкова много секс. При тях средният показател е веднъж седмично. През 1997 г. в Австралия 21% от ергените не бяха правили секс през годината на проучването, докато от женените мъже само 3% бяха в същото положение. А както вече знаем, сексът е вели­колепно средство за поддържане на добро здраве. Освен това

284

при неженените и овдовелите мъже случаите на преждевре­менна смърт са много по-чести, отколкото при женените.

Защо жените имат нужда от моногамия

Въпреки че в съвременните западни общества бракът вече е нещо като беззъб тигър от правна гледна точка, той все още е мечта и амбиция за повечето жени, а 91% от всички хора се женят. И това е така, защото за жената бракът е един вид деклариране пред света, че някой мъж я смята за "специална" и има твърдото намерение да заживее в моногамна връзка с нея. Това усещане да си "специална" оказва невероятно силно влияние върху химическите реакции в женския мозък, което намира потвърждение и в редица проучвания. Според тях жените постигат оргазъм четири-пет пъти по-често, когато са в брачното ложе, и два-три пъти по-често, когато са в моно-гамно безбрачно съжителство, отколкото в останалите случаи.

По-възрастните хора смятат, че за младите бракът е отживяло понятие. Но едно проучване, направено през 1998 г. сред 2344 учащи в колеж на възраст между 18 и 23 години, по равен брой момчета и момичета, разкрива, че подобно твър­дение не отговаря на истината. На въпроса за отношението им към брака, 84% от жените и 70% от мъжете твърдо заявяват, че някой ден ще се оженят. Само 5% от момчетата и 2% от момичетата смятат, че бракът е отживелица.

За 92% и при двата пола приятелството между партньо­рите е по-важно, отколкото секса. От отговорите на въпроса за отношението на младите към това, че ще бъдат женени за един и същи човек до края на живота си, става ясно, че 86% от момичетата и 75% от момчетата харесват тази перспектива. Само 35% от младите двойки смятат, че съвременният стил на съжителство е по-добър от този на техните родители. Жените поставят верността на изключително високо място сред своите приоритети, като 44% от момичетата под тридесетгодишна възраст заявяват, че ще прекъснат връзката, ако мъжът изне­вери, а от жените над тридесетгодишна възраст така ще постъпят 32%. При четиридесетгодишните изневярата ще доведе до край на връзката при 28%, което е валидно само за 11% от шестдесетгодишните жени. А това показва, че колкото

285

по-млада е една жена, толкова по-непреклонна ще е към изневярата на мъжа, с когото живее, а верността и моногамията заемат водещо място в нейната ценностна система.

Тази разлика в отношението към моногамията е нещо, което болшинството мъже едва ли биха разбрали някога. Повечето от тях смятат, че "забежката" няма да се отрази на връзката им с постоянната партньорка, защото за мъжкия мозък не е проблем да подхожда разделително към секса и любовта. Но за жените сексът и любовта са неразривно свързани. Затова те възприемат сексуалния контакт на мъжа с друга жена като връх на предателството и достатъчна причина за прекъсване на връзката.

Защо мъжете отбягват обвързването

Жененият мъж или този, който е в дълготрайно безбрачно съжителство, винаги тайно се тревожи, че изпуска нещо и смята, че ергените получават повече секс и страхотно се забавляват. Във въображението му се вихрят буйни ергенски купони, необвързващи сексуални приключения с пищни красавици и басейни, пълни с голи супермодели. Той се бои, че просто под носа му се изплъзват невероятни възможности за суперсекс и че оставайки в моногамна връзва няма да усети нищо от живота. И напълно забравя, че докато е бил ерген никога не му се е отдавало случай да преживее нещо подобно. Забравя безкрайните самотни вечери, когато е ял студен боб направо от консервата, и колко унизително е бил отблъскван от жени по разни купони, и то в присъствието на приятелите му, както и дългите периоди без никакъв секс. Забравя всичко това и продължава да се тревожи, че обвързването е равнозначно на пропускане на възможности.

На мъжете им се иска да изчакат най-подходящата за тях партньорка, но всъщност дочакват само остаряването.

286

Къде е мястото на любовта в мозъка Американската антроположка д-р Хелън Фишър от уни­

верситета "Рътджърс", Ню Джърси, за първи път започна изследване, което има за цел, посредством скенери на мозъка, да бъде открито местоположението на центъра на любовта в него. Още в началните стадии на изследването, тя открива специфични области в мозъка, свързани с проявата на три вида емоции - похот, страст и привързаност. При всяка от тях се извършват характерни химически реакции, които буквално озаряват мозъка ви, когато се почувствате привлечен от друг човек. От биологична гледна точка тези три съставки на лю­бовта са еволюирали така, че да подпомагат изпълнението на жизненоважната функция на възпроизводството на вида. След постигането на целта, тоест след осъществяване на зачатието, системата се деактивирали процесът на любов се преустановява.

Първият стадий на любовта - похотта, е именно физичес­кото и несловесно привличане, за което вече говорихме. Относ­но втория стадий - страстта, Фишър казва: "Страстта е стадий, при който непрекъснато мислите за даден човек и за нищо на света не можете да си го избиете от главата. Мозъкът ви се фокусира върху положителните качества на любимия, като напълно игнорира отрицателните му качества и лошите му навици."

Целта на чувството за страст се крие в това, че мозъкът се опитва да изгради емоционално обвързване с потенциалния партньор, а изпитваните усещания са толкова силни, че довеждат човека до невероятна еуфория. Ако, когато е в този стадий, той бъде отхвърлен от обекта на своята страст, това може да доведе до невероятно силно отчаяние и до маниа-калност, която в екстремни случаи може да стигне и до убийство и самоубийство.

По време на този стадий на страст, в мозъка се отделят няколко изключително силни химически вещества, които предизвикват усещане за невероятно приповдигнато настрое­ние. Допаминът създава чувство за щастие, фенилетиламинът повишава нивата на възбудата, серотонинът създава усещане за емоционална стабилност, а норадреналинът ви кара да се чувствате едва ли не всемогъщ като бог. Пристрастеният към секса човек всъщност е пристрастен именно към ефектите от

287

действието на този химически коктейл по време на стадия на страст, чието влияние върху мозъка е наистина толкова изклю­чително силно и вдъхновяващо приятно, че ви се иска да про­дължи вечно.

Но страстта е временно състояние, което може да про­дължи средно от три до дванадесет месеца, когато повечето хора по погрешка я обявяват за любов. В действителност това е биологичен трик, чрез който природата си осигурява гаран­ции, че един мъж и една жена ще бъдат привързани един към друг достатъчно дълго време, за да заченат дете. Опасността при този стадий се състои в това, че любовниците си въобразя­ват, че сексуалното им желание съвпада напълно и то само защото са се отдали на тези занимания като зайци. Едва след края на стадия на страстта, когато започва следващият стадий - на привързаността, се разкриват разликите в сексуалното же­лание на двамата.

Страстта е биологичен трик на природата, като гаранция, че мъжът и жената ще бъдат привързани един към друг достатъчно дълго

време, за да заченат дете.

След като действителността най-сетне вземе надмощие над страстта, единият от двамата партньори ще отхвърли другия (или и двамата ще се отхвърлят взаимно), или пък ще настъпи третият стадий на любовта - привързаността, когато мозъкът фокусира усилията си към изграждането на чувство за сътрудничество, което би продължило достатъчно дълго време, за да бъдат отгледани децата.

Фишър очаква, че с последващи изследвания и с бързото технологично усъвършенстване на апаратите за мозъчно сканиране, скоро ще може да открие формула, която би позволила да се определи точното местоположение на центъра на любовта и свързаните с нея чувства и в мъжкия, и в женския мозък. Правилното разбиране на тези три стадия на любовта би ни помогнало да се справяме по-лесно с различните прояви на страстта, както и да ни подготви за евентуалните й отри­цателни последици.

288

Любовта: защо мъжете се влюбват, а жените разлюбват

Казват, че любовта побърква и това е особено валидно за мъжете. Те са натъпкани до краен предел с тестостерон, който бързо-бързо ги увлича в първия стадий на влюбването - тоест, събужда в тях полово влечение, което наричаме похот. По време на този стадий на похот, бушуването на тестостерона разпалва така силно мъжете, че мнозина от тях буквално не знаят на кой свят живеят. А когато най-сетне слязат на земята, това може да бъде изключително тежко преживяване. Защото много е възможно на сутринта, при изгрев слънце, да се окаже, че прекрасната жена, която са отвели в леглото си предишната вечер, е меко казано непривлекателна, пък и не толкова умна, колкото им се е струвало в полунощ.

Тъй като центровете за контрол над чувствата и над разума са по-добре свързани в женския мозък - и освен това в кръвта на жената няма тестостерон, който да я пощури, тя може по-лесно да прецени дали един мъж е потенциално подходящ партньор за нея. Това обяснява защо повечето връзки биват прекъсвани от жените и защо толкова много мъже просто не могат да разберат какво става. При раздялата жените обик­новено са внимателни и тактични, дори когато именно те зарязват мъжа. Често в края на прощалното си писмо до мъжа, някои жени рисуват усмихнати личица и му казват, че винаги ще го обичат.

Защо мъжете не могат да кажат "Обичам те"

Никога за никоя жена не е никакъв проблем да каже "Обичам те". Ориентацията на женския мозък изпълва света, в който живее жената, с богата палитра от усещания, чувства, общуване и думи. Жената знае, че когато се чувства уютно, желана и обожавана и се намира в стадия на привързаност, то сигурно е влюбена. Затова пък мъжът не е съвсем наясно какво точно е любовта, затова е много вероятно да обърка похот, страст и любов. Мъжът знае единствено, че просто не може да се удържи да не я докосва и гледа, така че... дали пък това не е

289

любовта, а? Умът му е заслепен от тестостерон, ерекцията му не спада, изобщо не може да мисли... Много често, чак години по-късно след започването на връзката, мъжът осъзнава, че е бил влюбен, но обикновено това става в ретроспекция. Докато жените много бързо познават кога няма любов, затова и повечето връзки биват прекъсвани именно от тях.

Жените разпознават липсата на любов. Затова и са по-активни в прекъсването

на връзките.

Мнозина мъже изпитват ужас от обвързването. И се страхуват, че ако кажат "Обичам те", то това би ги обвързало до края на живота им, което автоматично ще им отнеме всякаква възможност за басейни, пълни с голи супермодели. Но когато някой мъж най-сетне се реши и прекоси Рубикон, казвайки на жената "Обичам те", после иска да го повтаря непрекъснато. Но, за жалост, повечето мъже изобщо не забелязват колко много това признание увеличава честотата на оргазми при жената.

Как мъжете успяват да разграничат любовта от секса

Щастливо омъжена жена да изневери веднъж на мъжа си? Това става наистина изключително рядко. Затова пък щастливо женените мъже изневеряват под път и над път. Над 90% от извънбрачните любовни афери са започнати от мъже, затова пък над 80% от тях са приключени от жени. И това е така, защото когато жената започне да осъзнава, че подобна връзка не обещава продължително емоционално обвързване, а ще си остане само физически контакт, тя обикновено по­желава да я прекрати. Тъй като мозъкът на мъжа е строго разделен по направления и всичко в него се "складира" по отделни "чекмеджета", той е способен да разграничава любов­та от секса и да ги "обслужва" независимо едно от друго - "едно по едно" и "всяко с времето си". Затова често мъжът е напълно доволен и щастлив от една добра, чисто физическа връзка, която поглъща цялото му внимание.

290

Все още не е напълно ясно къде е точното място на любовта в мозъка, но редица изследвания показват, че женският мозък притежава мрежа от разклонения и свръзки между центъра на любовта и центъра на секса (хипоталамуса) и че при жената центърът на любовта трябва да бъде активиран, преди да може да се "включи" центърът й за секс. В мъжкия мозък не съществува такова разнообразие от свръзки, затова и мъжът може да подхожда поотделно към любовта и към секса. За него сексът е секс, а любовта е любов, като само понякога двете се припокриват.

Първият въпрос, който жената задава, когато хване мъжа си в изневяра, обикновено е: "Обичаш ли- я?" А когато мъжът отговори: "Не, беше само секс, тя не означава нищо за мене", той по всяка вероятност казва истината, именно защото в не­говия мозък любовта и сексът са две съвършено отделни неща. Но ориентацията на женския мозък не позволява на жената да разбере и приеме подобен отговор. Затова и много жени трудно могат да повярват, когато мъжът каже, че изневярата не озна­чавала нищо за него - за жената сексът е равнозначен на любов. Според ориентацията на своя мозък, жената е засегната не толкова от физическия сексуален акт на партньора й с другата жена, колкото от това, че мъжът е нарушил грубо емоционал­ния обет между двамата и е измамил нейното доверие в него. Но ако жената изневери, а после каже, че това не означавало нищо за нея, тя по всяка вероятност лъже. Защото преди да пресече линията на задръжките и да прави секс с другия мъж, жената първо се е обвързала емоционално с него.

За жената любовта и сексът са взаимосвързани. Едното е равнозначно на другото.

Докато жените правят любов, мъжете правят секс

Една стара поговорка твърди, че докато мъжът я „чука", жената прави любов с него. Тази реалност неизменно поражда караници между любовниците навсякъде по света. Мъжът

291

обикновено нарича секса "чукане", а жената реагира крайно отрицателно на тази груба дума, защото според ориентацията на нейния мозък тя не отговаря на истинското положение на нещата. Жената "прави любов" или "се люби", което означава, че преди да прави секс, тя трябва да се е почувствала обичана и да изпитва чувство на обич към мъжа. За повечето жени "чукането" обикновено е лишена от любов, напълно безмозъчна дейност, защото ориентацията на женския мозък възпрепятства жената да се идентифицира с подобно определение на половия акт.

"Спахте ли с тази жена?" - пита съдията. "Не, Ваше благородие... цяла нощ не мигнах!"

Когато един мъж казва "секс" или "чукане", понякога той има предвид наистина само чисто физическия акт, но това съвсем не означава, че не обича партньорката си. Дори когато мъжът желае "да прави любов" или "да се люби", той по всяка вероятност пак ще го нарече "секс" или "чукане". Това може да има крайно отрицателен ефект върху жената, но пък изразът "правя любов" кара мъжа да се чувства префърцунен или измамник, защото понякога той иска чисто и просто само секс и нищо друго. Ако мъжът и жената осъзнаят и разберат взаимните си намерения и постигнат съгласие да не съдят един за друг според използваните от всеки словесни дефиниции, този проблем вече няма да е пречка за взаимоотношенията им.

Защо подходящите партньори изглеждат привлекателни

Проучвания на института "Кинси" разкриват, че по време на сексуалния акт начинът, по който мъжът възприема парт­ньорката си, е тясно свързан с дълбочината на интимните му чувства към нея. Това означава, че той ще й даде висока оценка за физическа привлекателност, ако е безумно влюбен в нея, дори ако другите хора смятат, че когато е гола, тя прилича по-скоро на човечето от рекламата на гумите "Мишелин". Ако не

292

е особено увлечен по партньорката си, мъжът ще й даде по-ниска оценка за физическа привлекателност, дори ако тя е потресаващо красива. Когато мъжът е увлечен по някоя жена, размерът на бедрата й няма никакво значение. За него те са съвършени. Следователно при първите срещи мъжът дава висока оценка на физическата привлекателност на жената, а впоследствие топлотата и взаимната грижовност при дълго­трайното съжителство допринасят значително за женската привлекателност, което се потвърждава и от двете таблици: "Какво търсят жените" и "Какво търсят мъжете" в Девета глава

Но съвсем не е такъв случаят с мъжката привлекателност за жената. Това се потвърждава от редица доста любопитни проучвания, осъществени в баровете за самотни хора. Изсле­дователите открили, че колкото повече напредва нощта, тол­кова по-привлекателни стават присъстващите жени за самот­ните мъже. И ако в 19 ч. мъжът даде на някоя жена оценка петица по десетобалната система, в 22.30 ч. тя вече получава седмица, а в полунощ - осмица и половина, като изпитият алкохол определено подпомага натрупването на точките. При жените обаче, ако мъжът е получил петица в 19 ч., в полунощ той ще си е пак петица и нищо повече.

За жената, ако мъжът е получил петица в 19 ч., в полунощ той пак ще си е петица, независимо

с колко алкохол се е опитал да й замае главата.

Изпитият алкохол не само че не повишава оценката за мъжа, но в много случаи дори я понижава. Жените преценяват перспективността на мъжа като партньор според личностните му характеристики, а не според външния му вид, независимо от късния час и изпития алкохол. При мъжа оценката на женската привлекателност расте право пропорционално с вероятността жената да му позволи да изпълни ролята си на професионален донор на сперма.

293

Наистина ли

противоположностите

се привличат Широкомащабни проучвания, проведени от група учени

през 1962 г., разкриват, че хора с подобни ценностни системи, интереси, поведенчески навици и възприятия за света се привличат и между тях обикновено веднага "прищраква". Пос­ледващи проучвания показват, че ако тези условия са налице, шансът двама влюбени да установят дълготрайна връзка е по-голям. И все пак прекалената еднаквост може да стане отег­чителна. Необходимо е и малко различие, което да поддържа интереса и да подчертава индивидуалността на всеки от партньорите, но не дотолкова, че да влияе върху присъщия начин на живот за всеки. Например някой тих и стеснителен мъж може да бъде привлечен от темпераментна и общителна жена; или пък жена, която постоянно и за всичко се тревожи, може да си падне по някой спокоен непукист.

Физическата противоположност привлича

Погледнете което и да било проучване или изследване относно това, какво ни привлича физически в противоположния пол, и ще видите, че всички ние предпочитаме физически черти, противоположни на нашите собствени. Мъжете предпочитат жени с извивки и заоблености там, където при тях самите всичко е твърдо и плоско. Предпочитат жени с широк ханш, тънък кръст, дълги крака и обли гърди - все неща, които те самите никога няма да имат. Освен това мъжът предпочита мъничките брадички и нослета, а също плосък корем, тъй като при него вероятно всичко споменато е голямо.

Жените също предпочитат мъжете да притежават проти­воположни физически характеристики, включително широки рамене, тесен ханш, добре развити ръце и крака, яки вратове и едри носове. Има все пак и интересни изключения. Според някои проучвания, мъже, които не пият алкохол, предпочитат жени с малки гърди; едрогърдите жени предпочитат мъже с

294

малки носове; мъжете с големи носове обикновено си падат по плоскогърди жени; а мъжете, открити към света и другите хора, предпочитат жени с много едри гърди.

Разковничето е в съотношението ханш - талия

Ако проследите какъв тип жени са харесвали мъжете през вековете, ще видите, че техният вкус е изминал доста път от едрите, пищни модели на XVI век до днешните моливоподобни супермодели, които приличат по-скоро на стръкчета аспарагус. И все пак има нещо, което си остава непроменено - мъжкият интерес винаги и неизменно е привлечен от съотношението между широчината на ханша и на кръста при жената. Доказано е, че жени, чиято обиколка на талията е 70% от обиколката на ханша, са по-плодовити и по-здрави от останалите. Д-р Дивен-дра Сингх от Кеймбриджския университет изследва мъже от различни националности и стига до заключението, че някъде в древното ни минало мъжете са получили тази инфомация, закодирали са я дълбоко в мозъка си и оттогава насам ско­ростно преценяват доколко е валидна тя за всяка жена, която срещат.

Добрата новина за жените е, че ако обиколката на талията ви е в рамките на 67% - 80% от обиколката на ханша, вие неизменно ще привличате мъжкото внимание, дори ако сте с десет кила по-тежка от необходимото, защото основният кри­терий за мъжкия интерес са извивките и чупките.

Навсякъде по света жените предпочитат мъже с прибрани, стегнати задници, макар че

едва ли някоя жена знае защо.

Жените все още си падат по V-оформения мъж с широки плещи, тесен кръст и силни ръце - тоест, по физическите характеристики, наложили се от древни времена като белег за ловък ловец на храна. Освен това, навсякъде по света жените предпочитат мъже с прибрани, стегнати задници, макар че едва

295

ли някоя жена би могла да обясни разумно защо го намира за привлекателно. Човешките същества са единствените примати, които имат изпъкнали задни части, което има двояка цел. Първо, това ни помага да се държим изправени. И второ, явява се като един вид осигуровка, че мъжът ще може да извършва достатъчно силно необходимите тласъци по време на секс, за да увеличи възможността за оплождане на жената.

Мъжете и романтиката

Мъжете не че не искат да ухажват романтично жената, те просто не разбират колко изключително важна е романтиката за нея. Книгите, които купуваме, са ясен показател за това, какво ни интересува. Ежегодно жените харчат милиони за лю­бовни романи. Предназначените за жени списания съсредото­чават вниманието си изцяло върху любовта, ухажването, ро­мантиката, чуждите любовни истории или какви упражнения да правим, как да се храним и да се обличаме по-добре, така че да бъдем още повече обичани и романтично ухажвани. Едно австралийско проучване разкрива, че жените, любителки на любовни романи, правят два пъти по-често секс, отколкото онези, които не четат такава литература. От своя страна, мъжете харчат милиони за книги и списания, от които могат да научат нещо ново по най-различни теми, свързани с пространственото ориентиране - от компютрите и разните механични уреди, до такива близки до сърцето на ловеца на храна дейности като риболов, лов и футбол.

Няма нищо чудно, че когато стане дума за романтика и ухажване, повечето мъже не знаят какво да направят. Това незнание е напълно разбираемо, защото съвременният мъж просто няма роля модел, по която да се води. Баща му също не е знаел какво да прави, но пък на него никога не му се е налагало да знае. На една от нашите неотдавнашни конференции присъстваща жена сподели, че когато помолила съпруга си да проявява малко повече нежност и внимание към нея, той взел че измил и лъснал до блясък колата й. Това отново показва, че за мъжете "правенето" и "оправянето" на разни неща е начин да заявят своята привързаност и обич към партньорката си. Същият съпруг подарил на жена си за рождения й ден автома-

296

тична помпа за гумите на колата й, а за да отпразнуват десет-годишнината от сватбата им, купил билети на първия ред за някакво състезание по борба.

Никога не забравяйте, че жената е романтичка. Обожава да получава цветя, вино и шоколад. Показвайте и, че помните всички тези неща,

като поне от време на време... говорите за тях.

Но докато европейците имат репутация на романтични ухажори, донякъде доста преувеличена, почти всички останали мъже, в което и да е кътче на света, си нямат и понятие какво значи да ухажваш романтично една жена. Предишните поко­ления мъже били твърде заети и загрижени да свързват двата края всеки месец, та затова въобще не им било до подобни изящни занимания. Пък и мъжкият мозък е ориентиран техни­чески, а не естетически. Не че мъжът не би опитал, но той просто не разбира значението на това, да отвори вратата на колата пред жената, да й изпраща цветя, да я води на танци, да й сготви нещо или да смени рулото на тоалетната хартия вместо нея. Когато започва новата връзка, жената търси романтичност и любов. Сексът се явява като последващо допълнение. Докато мъжът често започва със секс, а после се оглежда и се чуди дали пък случайно това не може да му даде възможност да започне връзка.

Няколко супервъзпламеняващи съвета за романтично ухажване, предназначени за мъже

Жените нямат никакъв проблем, когато става дума за любов и романтичност, но в главите на повечето мъже цари пълен мрак по въпроса, затова те гледат просто да са под­готвени за любов, винаги и навсякъде. Уменията на мъжа да ухажва романтично (или по-точно пълната липса на такива) оказват значително влияние върху желанието на жената да прави секс с него. Затова ви предлагаме шест изпитани и проверени подхода, които биха били от полза на съвременните мъже така, както са помагали и на мъжете преди 5000 години.

297

По какво ще разберете дали един мъж е готов за секс? По това, че диша.

1. Подгответе обстановката. Като знаете вече колко чувствителна е жената към

обкръжението, в което се намира, и колко фина е настрой­ката на сетивата й към всички външни стимули, определено си струва мъжът да се погрижи за подходяща обстановка. Женският полов хормон естроген прави жената чувстви­телна към осветлението - приглушената светлина в стаята кара зениците да се разширяват, което я прави по-привле­кателна, кожата сияе матово, а бръчиците не си личат чак толкова много. Добре развитият слух на жената подсказва, че е много важно внимателно да подберете подходяща музи­ка. И знайте, че чистото, подсигурено срещу натрапници мазе е много по-добър вариант от луксозна стая, в която обаче всеки момент могат да нахлуят деца или други хора. Жената държи да прави секс с мъжа насаме, затова вероятно една от сексуалните фантазии на толкова много жени е да правят секс на обществено място, затова пък любимата сексуална фантазия на мъжа е да прави секс с непозната.

2. Нахранете я. След като е еволюирал като ловец на прехрана, мъжът

вероятно и сам би се досетил, че като предложи на жената храна, това ще възбуди първичните й женски усещания. Ето защо, когато мъжът изведе жената на вечеря, за нея това е значително събитие, дори ако изобщо не е гладна, тъй като това й показва, че той е загрижен за добруването и оцеля­ването й. Когато мъжът се заеме да сготви сам вечеря за жената, това има дори още по-дълбоко значение, защото събужда както неговите, така и нейните най-първични чув­ства.

3. Запалете огън. Стотици хилядолетия наред мъжът е събирал дърва и е

разпалвал огън, за да осигури топлина и закрила на жената, затова подобен жест пряко докосва нейната романтична душа. Дори ако става дума за газова камина, с която тя

298

съвсем лесно може да се справи и сама, именно мъжът трябва да запали огъня, ако иска да създаде романтична атмосфера. Жената ще ви се отплати стократно не заради самия огън, а защото сте проявили загриженост да й е добре.

4. Подарете й цветя. Повечето мъже не разбират огромната сила, скрита в

китка свежи цветя. Те често си мислят: "Защо да харча луди пари за нещо, което след ден-два ще е мъртво и изхвърлено на боклука?" Логичният мозък на мъжа му подсказва, че е по-разумно да подари на жената саксия с някакво растение, защото при постоянни грижи и внимание то вероятно ще оцелее - пък дори би могло да се извлече някаква полза от него! Но за жената нещата не стоят точно така - тя иска букет свежи цветя. След ден-два те ще умрат и ще бъдат хвърлени на боклука, но това ще даде възможност на мъжа да й купи и подари нов букет, с което отново ще докосне романтичната й душа, защото така ще засвидетелства внимание към съкровените й женски нужди.

5. Водете я на танци. Не че мъжете не искат да танцуват, просто при мнозина

от тях центърът за усещане на ритъма, който трябва да е в дясното мозъчно полукълбо, не е развит. Посетете някой сеанс по аеробика и понаблюдавайте колко отчаяно мъжете участници (ако изобщо попаднете на такива) се опитват да поддържат темпото и ритъма. Но ако един мъж вземе няколко урока по танци и усвои поне основните рокендрол и валс, то той ще предизвиква фурор на всеки купон и в сърцата на всички жени. Често наричат танца вертикално осъществяване на хоризонтално желание. Всъщност именно това е неговата история - ритуал, който постепенно еволюи­ра, като целта е да позволи по-близък контакт между мъж­кото и женското тяло, като първа стъпка към ухажването, точно както е и при другите животни.

6. Купете шоколад и шампанско. От доста отдавна това съчетание се свързва с романтиката,

макар че малцина знаят защо. Истината е, че шампанското съдържа едно химическо вещество, неприсъстващо в никоя друга алкохолна напитка, което повишава нивата на тесто-

299

стерон в кръвта. Шоколадът пък съдържа фенилетиламин, който стимулира центъра на любовта в женския мозък. Неотдавнашни изследвания, осъществени от Даниела Пио-мела в Неврологичния институт в Сан Диего, откриха в шоколада три нови химически вещества, наречени N-ацилетаноламини, които въздействат върху наркотичните рецептори в женския мозък и карат жената да се чувства възбудена и окрилена, сякаш е пушила марихуана. Тези вещества се откриват в кафявия шоколад и какаото, но ги няма в белия шоколад и кафето.

Защо мъжете спират да докосват и да говорят

"Преди да се оженим, той непрекъснато ми държеше ръката, дори на обществени места, галеше ме по гърба и не спираше да ми говори. Сега никога не ме държи за ръката, дори насаме, и изобщо не иска да говори. Докосва ме само когато иска секс." Не ви ли звучи познато това оплакване?

След сватбата мъжът вече знае всичко, което го интересува, за брачната си половинка

и не вижда смисъл от много-много говорене.

По време на ухажването мъжът докосва приятелката си повече и по-често, отколкото когато и да било по-късно по време на съвместното им съжителство. И това е така, защото той просто умира "да я докопа в ръцете си", но все още не му е дадена зелена светлина за какъвто и да е сексуален допир - е, вместо това той я докосва навсякъде другаде, където му е позволено. А когато най-сетне получи позволение за сексуален допир и контакт, логичният му мозък не вижда никакъв смисъл да се връща към някогашните неудовлетворителни ласки, така че той просто се съсредоточава единствено върху смислените за него докосвания. По време на ухажването мъжът говори много, за да събере информация - факти и данни относно приятелката си, както и за да я информира за себе си. До времето, когато двамата се оженят, той вече е узнал всичко

300

необходимо за нея и не вижда смисъл от много приказки. Но когато мъжът разбере, че женският мозък е програмиран за общуване посредством разговор и че чувствителността й към докосване е десет пъти по-голяма от неговата, той би могъл да се постарае и да придобие известни умения в тези две области, а това ще подобри изключително много качеството на любов­ния му живот.

Защо мъжете опипват, а жените - не

Хормонът окситоцин е познат като "хормон на гушкането" и се освобождава, когато кожата е леко докосвана и галена, или когато човек е нежно гушнат. Той усилва чувствителността на кожата към докосване, а също и усещанията за емоционал­на обвързаност и е важен фактор в поведението и отношението на жената към бебетата и мъжа. Когато жената започне да кърми, именно този хормон задейства рефлекса, който осво­бождава млякото от гърдите.

Ако една жена иска да достави удоволствие на мъжа като го докосва, тя обикновено го прави по начина, по който на нея самата й доставя удоволствие да бъде докосвана. Гали го по лицето, масажира гърба му и нежно разрошва и подръпва косата му. Този вид докосвания не оказват кой знае какъв ефект върху повечето мъже, а понякога може да им се сторят дори досадни. Мъжката кожа е много по-нечувствителна, благода­рение на което мъжът ловец не усеща толкова силно болката от нараняванията по време на лов. Мъжете предпочитат да бъдат докосвани и галени най-вече по едно точно определено място, и то колкото се може по-често. А това създава големи проблеми при общуването им с жена. Когато мъжът реши да докосне чувствено жената, той го прави така, както би искал и на него да му го направят - опипва я по гърдите и по половия орган. Но това е най-омразното нещо за жената и често става повод за недоволство и обида и от двете страни. Когато мъжът и жената се научат да се докосват чувствено според индиви­дуалните нужди и чувствителността на кожата на всеки от тях, това определено ще обогати взаимоотношенията им.

301

Наистина ли пролетта носи любов Биологичният часовник на природата работи така, че да

позволява на женските животни да раждат през топлите месеци от годината, за да могат малките да оцелеят. Ако, да речем, на някой вид са му необходими три месеца за износване на плода, животните се разгонват през пролетта, така че малките да се родят през лятото. При човешките животни износването на плода трае девет месеца и за да може малкото да се роди през лятото, нивото на тестостерон при мъжа е най-високо девет месеца по-рано, тоест през есента. Старата поговорка "Напро­лет всички човешки чувства се превръщат в любов" е валидна само за видове, при които периодът на бременност е кратък, около три месеца.

"Любов напролет" е само за животни, които износват бързо бебетата си.

Изследванията показват, че в Южното полукълбо нивата на тестостерон при мъжа са най-високи през март, а в Север­ното полукълбо - през септември. Освен това е доказано, че именно по това време на годината мъжете се справят най-добре с пътните карти, тъй като тестостеронът подпомага техните способности за пространствено ориентиране. (Погледнете отново схемата в Девета глава - "Оргазмът като цел" - и ще видите какво точно става.)

Как да мислим секси

Тъй като умът всъщност е коктейл от химически вещества и реакции, напълно възможно е да настроим мисълта си така, че да се почувстваме секси. Мнозина секстерапевти препоръч­ват тази техника и помагат на пациентите си да я усвоят. При нея трябва да се съсредоточите само върху положителните черти на партньора си и да си припомняте възбуждащи сексуални преживявания, които сте имали заедно. Като реакция на тези мисли, мозъкът започва да освобождава съответните химически вещества, които разпалват половото ви желание и ви карат да се усещате готови за секс. Тази реакция е очебийна

302

в процеса на ухажването и при втория стадий на любовта -страстта, когато човек вижда само и единствено добрите черти на любимия, а желанието за секс с него сякаш никога не секва. Но също така е напълно възможно да настроите мисълта си така, че да ви се отще всякакъв секс със съответния човек -достатъчно е упорито да си мислите само за отрицателните му черти и мозъкът ви ще откаже да освобождава химическите вещества, необходими за появата на полово желание.

Как да разпалим отново страстта

Добрата новина е, че както е възможно да настроите мисълта си за секс, така може да се настроите и на вълната на страстта, винаги, когато пожелаете, като си припомняте и мислите за това, каквf сте правили двамата по време на ухажването и в ранните стадии на връзката си. Ето защо вечерите на свещи, романтичните разходки покрай морето и почивните дни, които двамата прекарват сами, повлияват толкова добре на взаимоотношенията в двойката. Те осигуряват хормоналния "бум" - онова чувство, което често определяме като "да полетя от любов" и "нося се в облаците". Влюбените, които очакват, че възторзите на страстта ще траят вечно, обикновено са горчиво разочаровани, но ако и двамата желаят да я разпалят отново, е, вече знаете, че това може да бъде постигнато винаги, когато пожелаете.

Как да открием подходящия партньор Любовта започва с похот, която може да трае няколко часа,

няколко дни или няколко седмици. После идва страстта, която продължава средно между три и дванадесет месеца, когато на нейно място настъпва привързаността. След около година от запознанството ви, заслепяващият коктейл от хормони се ута­ложва и сега вече виждате партньора си в студената светлина на всекидневието, а тези негови дребни навици, които сте намирали тъй очарователни в началото, започват да ви дразнят. Някога си мислехте, че той е невероятно сладък с тази негова неспособност да открие каквото и да било в хладилника, а сега, само като го видите да тръгва към кухнята, ви се ще да запищите.

303

В началото той направо се разтапяше, докато я слушаше да му бъбри непрекъснато най-различни глупости, а сега вече съвсем сериозно обмисля варианти за убийство. И човек започва да се пита: "Нима мога да живея така до края на живота си? Какво ли общо има между двама ни?"

Цветето на любовта е розата. След три дни листенцата й окапват и оставате

само с някакво грозно и бодливо... нещо.

Възможно е наистина да нямате много общо или пък за какво да си говорите. Но целта на природата е здраво да свърже мъжа и жената под влиянието на мощен хормонален коктейл, който да ги накара да се размножават, без да мислят. Докато откриването на подходящия партньор означава да обмислите и решите какво общо бихте искали да имате със съответния човек "за из дългия път", и то да го направите преди природата да ви ослепи и зашемети с хормоналния си коктейл. Предва­рително си задайте въпроса, дали когато страстта отмине - а тя ще отмине - двамата ще можете да поддържате продължи­телни взаимоотношения на приятелство и общи интереси? Направете си списък от онези черти и интереси, които бихте искали да има дълговременният ви партньор и тогава вече съвсем точно ще знаете кого именно търсите.

Мъжът също може да си има списък с качествата на идеалната за него партньорка, но когато отиде на някой купон, мозъкът му е замъглен от приток на тестостерон. И той започва да търси "идеалната" жена, воден от своите хормони - хубави крака, плосък корем, закръглено дупе, страхотни цици и т. н., все неща, свързани с кратковременните цели на размно­жаването. Жената пък иска мъж, който да е чувствителен и грижовен, да има V-образно тяло и да е свястна личност - все неща, свързани с отглеждането на деца, лова на прехрана и защитата от неприятели. Това също са кратковременни биологични нужди и нямат нищо общо със съвременното разбиране и изисквания за успешно и щастливо съжителство. Но ако си направите списък на желаните дълговременни характеристики на подходящия за вас партньор и ако той ви е винаги под ръка, то следващия път, когато природата се опита

304

да контролира мислите и желанията ви, този списък може да ви помогне да възприемете обективно новия за вас човек.

Природата иска от вас да се размножавате колкото се може по-често и за да ви принуди да го направите, си служи с наистина силни наркотични вещества. Когато обаче осъзнаете това и се въоръжите с точно описание на човека, с когото бихте желали да изминете "дългия път", има по-малка вероятност природата да успее да ви подлъже и много по-голяма вероят­ност най-сетне да успеете да уловите този ваш, вечно изплъзващ ви се най-подходящ партньор, с когото оттук насетне ще живее­те доволно и щастливо, докато свят светува.

Единадесета глава

Към едно по-различно бъдеще

„Вероятно никога няма да узнаем какво е накарало нашите предшественици рибите

да излязат от водата." Дейвид Атънбъроу, естествоизпитател

К азват, че е страхотно да си мъж, понеже: можеш да се мо­таеш с голи гърди по плажовете в Тунис, без да бъдеш

пребит до смърт с камъни; не е необходимо да помниш къде си оставяш нещата и спокойно можеш да ядеш банан пред бригада строители. Но пък е страхотно да си жена, защото: можеш сама да си избираш дрехите; спокойно можеш да кръстосваш крака, без да трябва непрекъснато да си наместваш това-онова и най-вече - можеш да зашлевиш шамар на някой мъж на публично място и при това всички ще си помислят, че си напълно права.

Страхотно е да си мъж, защото можеш да си купуваш големи и прави

краставици и моркови, без да се изчервяваш от неудобство.

Мъжете и жените са различни. Не по-добри или по-лоши - просто различни. Науката отдавна го знае, но наложилото се в нашето общество крайно левичарско схващане за равно­правието прави всичко възможно, за да го отрече. Обществе­ното и политическото мнение по въпроса е, че отношението към мъжете и към жените трябва да е еднакво, като се основава на повече от странното убеждение, че те самите са еднакви. Но те всъщност са коренно различни и за това има безброй доказателства.

Какво наистина искат мъжете и жените За съвременните мъже малко неща са се променили през

вековете. Днес 87% от мъжете казват, че работата им е най-важното нещо в техния живот, а 99% - че искат страхотен сексуален живот. За съвременните жени обаче нещата са коренно променени и голяма част от техните приоритети вече са много различни от тези на техните майки и баби.

Много жени са избрали пътя на професионалната кариера, защото искат някои от нещата, които имат мъжете: пари, обществено уважение и власт. Редица изследвания разкриват обаче, че освен тези мъжки „плюсове", съвременните жени с

309

професия получават и другите мъжки „странични ефекти" -сърдечносъдови проблеми, язви, стрес и преждевременна смърт. Освен това днес работещите жени пият и пушат много повече, отколкото когато и да било през цялата история на човешкия род. Понастоящем една от всеки три жени с профе­сионална кариера в САЩ пуши.

Поне една от всеки три работещи жени ежегодно взела по девет дни отпуск, поради дължащи

се на стрес проблеми.

От жените с професия 44% казват, че понастоящем за тях работата им е най-големият извор на стрес. Едно проучване сред 5000 жени, осъществено от английската частна здравно-застрахователна компания ВUРА и от списание „Топ Санте", разкри, че 66% от работещите жени смятат, че преумората от работата вреди на здравето им.

Освен това повечето работещи жени признават, че ако не им трябваха парите, които изкарват, биха предпочели да са домакини или „дами за удоволствие", като само 19% казват, че професионалната кариера наистина ги влече и интересува. Подобно проучване в Австралия разкрива, че само 5% от же­ните на възраст между 18 и 65 години поставят кариерата на първо място, докато останалите жени от същата възрастова група масово отговарят, че за тях на първо място е майчин­ството. Нека погледнем какъв процентен израз намира това общо заключение в най-подходящите за майчинство, а и за кариера също, възрастови групи: за 31% от жените на възраст между 18 и 31 години майчинството е на първо място, а за 18% - кариерата; за 60% от жените на възраст между 31 и 39 години майчинството е на първо място, а за 2% - кариерата.

На първо място в списъка на своите приоритети 80% от всички жени поставят отглеждането на децата си в традиционно семейство. А това показва, че шумотевицата в медиите и феми-нисткото движение не са оказали чак толкова голямо влияние върху поведението и ценностната система на жените, както се вярваше доскоро. Стойностите и приоритетите на съвремен­ните жени в основата си са същите, каквито са били векове

310

наред. Огромната разлика обаче е в това, че 93% от тях казват, че финансовата независимост е жизненоважна, а 62% искат повече власт в политиката - или с други думи, днешните жени вече не искат да бъдат зависими от мъжете.

Колкото до личния им живот, сексът е приоритет за малко повече от 2% от жените, 45% поставят на първо място дове­рието, а 22% - уважението. Само 20% определят сексуалния си живот като фантастичен, а 63% признават, че партньорът им не е добър любовник.

Главният извод от тези проучвания е, че за болшинството жени майчинството все още е на първо място от всички дейности, които носят личностно удовлетворение. Голям брой от жените с професионална кариера казват, че работят за пари, като повечето от тях живеят в градовете, където влизането на два дохода в семейството е жизненоважно за оцеляването му. Много жени вярват, че да печелиш пари, за да храниш, обличаш и изучиш следващото поколение е много по-благородна кауза, отколкото да ги влагаш в каквото и да било друго. Жените харесват ролята си на родители повече от мъжете, които, за жалост, оценяват какво са изпуснали, обикновено чак когато станат дядовци.

Възможности за професионална изява Като цяло, възможностите за професионална изява не са

се променили особено много за мъжете. При тях свързаните със способността за пространствено ориентиране професии все още са на първо място. Забелязва се известно повишаване броя на мъжете, които навлизат в традиционно женски професии, но ако ги изследваме, вероятно ще открием, че мозъчната им ориентация е повече или по-малко женска. Това е очебийно в области като фризьорството и модата, но не толкова очевидно в консултантските и преподавателски професии.

За жените обаче доста неща са се променили. Понастоя­щем в САЩ 84% от работещите жени са в информационния и обслужващия сектор. В западните страни между половината и две трети от всички новорегистрирани бизнесдейности са соб­ственост на жени, като над 40% от тях заемат висшите изпъл­нителски, административни и управленчески постове.

311

Ако сте жена, работеща в служба с традиционна мъжка йерархия, имате две възможности: да напуснете или да се маскулинизирате.

В професионални среди с традиционна мъжка йерархия, жените все още трябва да се борят със зъби и нокти, за да заемат ръководните постове, но пък както видяхме, повечето жени изобщо не ги и искат. В системата на политиката и на държав­ното управление жените са по-малко от 5%, макар че те изглежда привличат 50% от отзивите и вниманието на медиите. Но ако сте жена, която работи в традиционна мъжка йерархия, разполагате с две възможности, за да постигнете успех: първата е да напуснете и да си намерите работа някъде, където отношението към жените е справедливо; втората е да започнете да се държите като мъж. Мъжеподобието може да разтвори вратите пред вас, защото редица проучвания потвърждават това, че жени, които се обличат и държат в по-мъжки стил, имат по-голям шанс да бъдат избрани на управленчески постове, отколкото онези, които се обличат и държат типично по женски, и то дори когато шефът, от когото зависи изди­гането на по-отговорен пост, е жена. Освен това имайте пред­вид, че провеждащите интервютата мъже не обичат канди­датките да са парфюмирани!

Фемнизирането на бизнеса Мъжките характеристики и стойности са тези, които

подтикват и отвеждат хората до върха, но напоследък женската ценностна система все повече се доказва като единствен начин човек да се задържи там.

По традиция, повечето организации са били контролирани от мъжка йерархия, доминирана от тираничен лидер мъжкар, чието кредо е било: „Следвай ме или...!" Понастоящем такива организации стават все по-голяма рядкост, те са на изчезване, също както изчезна, презрян от всички, някогашният тартор на училището, от времето, когато мускулите се ценяха повече от мозъка. Мъжките приоритети трябва да бъдат осмислени и разбрани от всеки, който се е прицелил във върха, но напо­следък се оказва, че женските стойности и характеристики са

312

много по-добре пригодени, за да накарат цялата зверилница да работи по-ефикасно и хармонично, а следователно - по-успешно и печелившо.

По върховете на йерархията, където се цени и налага мъжката ценностна система, се водят безмилостни вътрешни борби за власт. Когато някой спор не може да бъде спечелен, индивидите мъжкари започват самостоятелни силови акции за надмощие. На това бойно поле, където всеки се стреми да изглежда, и да бъде най-добрият, не се гледа с добро око на инициативата „отдолу" и на интуитивните решения, макар че новите стратегии и страничното подхождане към проблемите може да донесе разрастване и успешно развитие на органи­зацията.

От друга страна, женските стойности предполагат екипна работа, сътрудничество и взаимозависимост - стил на управ­ление, който е много по-подходящ, за да се разгърне страте­гическият потенциал на организацията, успешно увличайки всички работещи в нея хора.

Но това съвсем не означава, че мъжът трябва да се феминизира или пък жената да се маскулинизира. Просто е необходимо и мъжете, и жените да разберат, че присъщите на всеки пол ценностна система и подход към проблемите са посвоему изключително важни в различните моменти от из­качването към върха.

Може ли да се говори

за политическа коректност Направихме проучване сред повече от 10 000 делегати на

конференции в шест страни, в които принципът за равенство на половете (т. нар. политическа коректност) е един от водещите приоритети на политиците, и открихме, че 98% от мъжете и 94% от жените смятат, че този принцип се е пре­върнал в ограничителна концепция, която им пречи да изкажат свободно, без цензура, това, което мислят и чувстват.

Първоначалното намерение на принципа за политическа коректност бе да противостои на сексистките поведение и език, на неравнопоставеността на двата пола и да предостави на жените възможности за изява, равни с тези на мъжете. Пред­полагаше се, че жените са потиснати от тираничните мъже.

313

Но естествено принципът за политическа коректност не намери подкрепа в мнозинството. А дали изобщо е възможно да бъде осъществен? Учените казват, че това е доста невероятно. Милиони години са били необходими на мъжете и жените да еволюират до това, което са днес, и навярно ще им трябват още милиони години, за да еволюират в същества, годни и способни да живеят в един политически коректен свят. Защото най-големият проблем, с който човешкият род се сблъсква днес, се състои в това, че неговите възвишени идеали и концепции за поведение са изпреварили с милион години заложената в човека генетична реалност.

Нашата биология не се е променила чак толкова много

Момчетата искат да си играят с разни неща; момичетата - да общуват с хора. Момчетата искат да контролират, да доминират и да стигнат до върха. Момичетата са загрижени повече за нравствеността, за взаимоотношенията вътре в двой­ката и между хората изобщо. Жените все още са малцинство в големия бизнес и на политическата арена, но не поради мъжко потисничество. А просто защото тези неща не ги интересуват.

Въпреки най-добрите намерения на работодателите да прилагат на практика

принципа за равенство между половете, момчетата се инатят и все още се насочват към

работни места, свързани с техника и с пространствено ориентиране,

а момичетата упорито се стремят към служби с възможност за междуличностно общуване

и взаимодействие.

Принципът за равенство между половете се прилага стриктно в кибуците на Израел, където от години се опитват

314

да заличат половите стереотипи при момчетата и момичетата. В кибуците дрехите, обувките, прическите и начинът на живот на децата са замислени и осъществявани по един безполов, неутрален модел. Там окуражават момчетата да си играят с кукли, да шият и плетат, да готвят и чистят, а момичетата - да ритат футбол, да се катерят по дърветата и да мятат стрелич-ките на дартс.

Идеята на кибуца е да се изгради едно полово неутрално общество, в което да няма строга формула за всеки пол, и където всеки негов член да има равни възможности и равни отговорности в своята обособена група. Сексисткият език и фрази от рода на: „Големите момчета не плачат" и „Малките момиченца не си играят в мръсотията" са напълно изхвърлени от употреба. А обитателите на кибуците твърдят, че могат да демонстрират пълната заменяемост на ролите между половете.

Но какво става в крайна сметка? След деветдесет години живот в кибуци, редица проуч­

вания показват, че момчетата там непрекъснато демонстрират агресивно и непокорно поведение, събират се в банди, воюват помежду си, изграждат си неписани йерархии и правят „сделки", докато момичетата си сътрудничат едно с друго, избягват конфликтите, привързват се и се държат мило, създават прия­телства и споделят едно с друго. А когато за целите на проуч­ването на децата бе дадена възможност сами да изберат какви курсове и предмети да изучават в училище, всеки направи своя избор съобразно половата ориентация на своя мозък и погра-мираните в него интереси - момчетата избраха физико-математически и инженерни науки и различни спортове, а момичетата се насочиха към обучение за учителки, консул­тантки, медицински сестри и управление на персонала. Въпреки че бяха родени, отраснали и възпитани в пълно равенство, тяхната биология ги накара да изберат професии, съзвучни с половата ориентация на мозъка им.

Изследвания на неутрално отгледани деца от тези общнос­ти показва, че прекъсването на връзката майка - дете не премахва, нито дори смекчава, половите различия или предпо­читания. А по-скоро създава поколение от деца, които се чув­стват пренебрегнати, изоставени и объркани, а като възрастни стават затворени, мрачни и комплексирани хора.

315

И накрая... Но въпреки тегнещите над тях основни различия между

половете, брачните и безбрачните съжителства на мъжете и жените продължават да съществуват. Това до голяма степен се дължи на жените, тъй като те притежават необходимите умения да направляват връзката и семейството. Те са биоло­гично екипирани да долавят мотивите и скрития смисъл зад думите и поведението, а следователно могат да предвиждат евентуални последици или да предприемат действия, за да предотвратяват проблеми и конфликти. Само това е доста­тъчно, за да можем да твърдим, че този наш свят щеше да бъде едно доста по-безопасно място за живот, ако начело на всяка нация стоеше жена. Мъжете са програмирани и екипи­рани за лов и убиване на прехрана, за връщане с улова вкъщи, за зяпане в огъня и оплождане - е, това е. Но и мъжете, и жените, трябва да усвоят нови начини за оцеляване в съвре­менния свят.

Взаимоотношенията в двойката започват меко казано да куцат, когато мъжът и жената не осъзнаят и не признаят, че двамата са биологично различни и когато всеки очаква от другия да се държи и да реагира не според собствените си, а според неговите критерии. Голяма част от стреса, от който по­настоящем страдаме в нашите съжителства, произтича от фалшивото убеждение, че мъжът и жената са идентични същес­тва, с еднакви приоритети, подтици и желания.

За първи път в човешката история, днес ние отглеждаме и възпитаваме по еднакъв начин момчетата и момичетата, като ги учим, че между тях няма никаква разлика и че всеки и във всичко е толкова способен, колкото и другият. А после, вече като възрастни, те влизат в съжителство с човек от противо­положния пол и една ясна сутрин се събуждат, за да открият, че са коренно различни един от друг - във всичко. Затова и не бива да се учудваме, че брачните и безбрачните съжителства на младите хора са в такова окаяно състояние. Всяка концепция, която се гради върху презумцията за еднаквостта на двата пола, е потенциално опасна, защото изисква едно и също поведение от мъжете и жените, независимо от различната им мозъчна ориентация. Понякога е направо невъзможно да разберем защо й е било необходимо на природата да създава такава пълна несъвместимост между половете. Но това всъщност ни се

316

струва непонятно просто защото нашата човешка биология е така отчайващо изостанала от обкръжението, в което живеем понастоящем.

Добрата новина е, че когато разберете откъде произтичат различията между половете, вече не само ще ви е по-лесно да ги търпите в ежедневния си живот, но постепенно и ще се научите да ги преодолявате, цените, а в края на краищата, дори да ги обичате и пазите.

Мъжете искат власт, постижения и секс. Жените искат съжителство, стабилност и любов. И да се ядосва човек на това е толкова безсмислено, колкото да ругае небето, че вали. Е, вие не поставяте под въпрос факта, че вали, нали? Въздъхвате и решавате проблема, като си вземате чадър или обличате шли­фер. Но по абсолютно същия начин може да подходите и към затрудненията и конфликтите, които е възможно да назреят във взаимоотношенията с вашия партньор поради биоло­гичните различия между двама ви - след като веднъж сте осъзнали и приели факта на тяхното съществуване, ще ви е по-лесно да ги разпознавате, предугаждате и изглаждате, когато се появят.

Ежедневно все по-усъвършенстваните апарати за скани­ране ни показват „отвътре" нови за нас вълнуващи моменти от дейността на човешкия мозък и ни обясняват много от нещата, които смятаме за подразбиращи се. Когато едно моми­че с анорексия се погледне в огледалото, то се вижда дебело или затлъстяло. Тоест, вижда една изкривена действителност. През 1998 г. д-р Брайън Ласк от лондонската болница „Грейт Ормънд" сканира мозъците на подрастващи болни от анорек­сия момичета и откри, че почти при всички тях има намален приток на кръв към онази част от мозъка, която контролира зрението. А това е само едно от десетките изследвания, които се провеждат понастоящем, за да открият какво именно става в мозъка, когато нещата излязат извън контрол.

Учените навсякъде по света натрупват все нови и нови, солидни и необорими доказателства, които показват, че хими­ческите вещества в утробата предопределят структурата на човешкия мозък, който после на свой ред ни диктува какво да харесваме и предпочитаме. Но на повечето от нас не са ни необходими апаратите, струващи милиони долари, за да знаем, че мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта - апаратите просто обясняват това, което и така е очевидно.

317

В тази наша книга ви предоставихме информация, която вероятно вече ви е известна на подсъзнателно ниво, но пък може би още не сте се опитали да разберете със съзнанието си.

Удивително е, че днес, на прага на XXI век, в нашите училища все още не учим децата си да разбират взаимоот­ношенията между мъжа и жената. Предпочитаме да учим плъховете да тичат из лабиринти или да наблюдаваме как маймуната прави кълбо назад, за да си получи наградата банан. Но науката е мудна и тромава дисциплина, понякога са нужни години, за да могат получените от нея резултати да стигнат от лабораторията до образователната система.

И следователно единствено от теб, Читателю, зависи да се самообразоваш. Защото само тогава, въоръжен със знанието, ще можеш да се надяваш, че интимните ти връзки ще бъдат толкова щастливи и удовлетворителни, колкото всички ние, и мъжете, и жените, заслужаваме.

Алън и Барбара Пийз

ВОЙНАТА ЗА ВДИГНАТИЯ КАПАК НА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ

ЗАЩО МЪЖЕТЕ НЕ ЧУВАТ, А ЖЕНИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ ОРИЕНТИРАТ ПО КАРТА

Английска Първо издание

Редактори: Анжела Кьосева Елка Миленкова

Технически редактор: Божидар Методиев Предпечатна подготовка: Ани Господинова

формат 60x90/16 Печатни коли 20

Издателска къща СИЕЛА София, бул. „Патриарх Евтимий" 80А тел./факс: 954 93 97, 951 63 76, 54 10 30

Copyright © Allan Pease 2002

First Published in Great Britain in 2002 by Orion Books Ltd, Orion House, 5 Upper St Martin's Lane, London WC2H 9EA

© Анелия Данаилова Александрова, превод от английски © Любомир Пенов, художествено оформление на корицата

София • 2003

© С И Е Л А - СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

ISBN 954-649-631-6

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ 7

Първа глава НАТЯКВАНЕТО 19

Втора глава СЕДЕМ НЕЩА, С КОИТО МЪЖЕТЕ ВЛУДЯВАТ ЖЕНИТЕ 47

Трета глава ЗАЩО ПЛАЧАТ ЖЕНИТЕ,. 85

Четвърта глава СВРЪХСЕКРЕТНАТА ТОЧКОВА СИСТЕМА НА ЖЕНИТЕ 117

Пета глава ДА РАЗГАДАЕМ СЕДЕМТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ МИСТЕРИИ ПРИ МЪЖЕТЕ 135

Шеста глава ДРУГАТА ЖЕНА-МАЙКА МУ 161

Седма глава ТАЙНИТЕ СЛОВЕСНИ МЕТОДИ НА ЖЕНИТЕ 181

Осма глава ТЕСТ ЗА ЖЕНСКИ СЕКСАПИЛ 207

Девета глава ЗАЩО ИЗХВРЪКНАХА ОЧИТЕ НА РОДЖЪР РАБИТ 217

Десета глава ТЕСТ ЗА МЪЖКИ СЕКСАПИЛ 257

Единайсета глава МЪЖКИЯТ СЕКСАПИЛ 265

Дванайсета глава "ИЗГЛЕЖДАМ ЛИ ДЕБЕЛА В ТОЗИ ТОАЛЕТ?" 285

Тринайсета глава КОГАТО ЛОВЕЦЪТ ЗАХВЪРЛИ ЛЪКА СИ - ПЕНСИОНИРАНЕ 321

5

ВЪВЕДЕНИЕ

Раждаме се голи, мокри и гладни. После нещата стават още по-лоши.

Китайска поговорка

Защо лъжат мъжете? Защо мислят, че трябва да са прави за всичко? Защо бягат от ангажименти? От друга страна, защо жените плачат, за да стане тяхното? Защо искат да говорят до припадък за едно и също нещо? Защо не желаят по-често да поемат инициативата за секс?

Пропастта между половете, неразбирателствата и конф­ликтите дори в двайсет и първи век продължават да присъст­ват в живота ни не по-малко, отколкото когато Адам за първи път се е разсърдил на Ева. За трийсет години изследвания на разликите между мъжете и жените, експерименти, анализи на километри записи на кинолента, писане на книги, телевизи­онни участия и обмяна на информация по конференции, ние получихме десетки хиляди въпроси за това каква е причината мъжете и жените да се държат по определен начин. Писмата, телефонните обаждания и имейлите идват все от хора, които са озадачени от действията на другия пол, които се чувстват разочаровани и безпомощни и не знаят как да се справят с тях. Затова ние написахме книгата „Защо мъжете лъжат, а жените плачат". Тук сме класифицирали 40 от най-често зада­ваните въпроси от страна на читателите и публиката от цял свят и сме направили опит да им отговорим, използвайки своя опит, изследвания, проучвания, най-нови научни резулати и, не на последно място, здравия си разум. След това разрабо­тихме приложими решения, за да ви посочим правилния път към противоположния пол.

7

„Защо мъжете лъжат, а жените плачат" обхваща онези важни и необходими въпроси, които жените си задават при­зори в неделя. Въпроси като: „Защо мъжете се заглеждат по другите жени?" или „Защо винаги ми казват какво да напра­вя и как да мисля?" Освен това включваме онези сложни неща, с които мъжете се борят към десет часа в неделната утрин, когато се събудят или съвсем сами, или с приятелка, която вече не им говори. Обхващаме и въпросите от типа: „Защо жените никога не говорят по същество?", „Защо не­прекъснато натякват?" и „Защо трябва да си прибирам чо­рапите в десет часа в неделя?"

Жените се притесняват за бъдещето, докато се омъжат. Мъжете никога не се притесняват за бъдещето, докато

не се оженят.

Сега науката може да обясни защо жените говорят толкова много, често „го усукват", искат да знаят и най-малките под­робности за всеки около себе си и рядко са инициатори за секс. Вече знаем, че съществуват еволюционни и биологични при­чини, поради които мъжете не могат да вършат няколко неща едновременно, мразят пазаруването, не искат напътствия, пред­почитат рулото тоалетна хартия да сочи навън, а не към стена­та, да не знаят почти нищо за личния живот на приятелите си, независимо че са били заедно цял уикенд за риба.

В много от случаите „Защо мъжете лъжат, а жените пла­чат" подчертава очевидните неща, които хората пропускат. Може би сте забелязали как много жени сякаш изпитват био­логична необходимост да разглеждат и купуват декоративни възглавнички или пък да пренареждат мебелите, за да могат мъжете да се спъват в тях, когато се промъкват вкъщи късно нощем. Или колко малко са жените, разбиращи тръпката да гледаш безброй пъти на видео едно и също спортно състеза­ние, както и колко малко са мъжете, приемащи откриването на маркова рокля на разпродажба за важно постижение в живота.

8

ЗАЩО НА ЖЕНИТЕ И НА МЪЖЕТЕ ИМ Е ТОЛКОВА ТРУДНО

Да си мъж в днешно време е огромно бреме. От 60-те го­дини на двайсети век насам, когато феминистичното движение издигна глас и пожъна успехи, самоубийствата при жените са намалели с 34 %, но при мъжете са се увеличили с 16%. Въпре­ки това в центъра на вниманието все още е темата за тежкото положение на жените.

През последните десетилетия на двайсети век, когато же­ните откриваха новите си свободи и често смятаха мъжете за свои врагове, взаимоотношенията и семейството редовно бяха подлагани на огромно напрежение. Жените бяха сърдити; мъже­те се чувстваха замаяни и объркани. През последните поколе­ния техните роли бяха ясно разграничени. Мъжът беше главата на дома. Той беше основният източник на хляба в къщата, ду­мата му беше закон и сферите, в които взимаше решенията, бяха ясно определени. Той беше защитникът и доставчикът. Съпругата му беше майка, домакиня, секретарка и човекът, кой­то се грижи за семейството. Той знаеше своите отговорности и тя - своите. Животът беше прост.

Но изведнъж всичко започна да се променя. Телевизионни­те сериали и реклами започнаха да изобразяват мъжете като глупави и некомпетентни пред лицето на по-интелигентните, по-съвършени жени. Все повече жени прегърнаха идеята за ра­венство. Проблемът беше в това, че жените знаеха какво искат и накъде са се запътили, докато много мъже се чувстваха изо­лирани и пренебрегнати.

Ако жена удари плесница на мъж на обществено място, Всички приемат, че

той е Виновният.

Много често мъжете сякаш не схващаха правилата. Напри­мер, ако една жена говореше за неравенството, тя печелеше

9

симпатия, ако мъжът обаче надигнеше глас, то тогава го на-рочваха за женомразец. Подигравателните вицове за мъже вече са десет пъти повече от тези за жени. Ето един типичен пример за това какво намирате всеки ден в електронната си поща:

Забелязали ли сте, че Всички женски проблеми започват с men (мъже)?

Мен - опауза Мен - струална болка Мен - тални заболявания

И последният виц, обикалящ женските среди - виц, който е изключително деморализиращ и застрашителен за повечето мъже:

Каква е дефиницията за мъж? Жизнеподдържаща система на пениса.

Като имаме предвид, че много мъже живеят с усещането за открита враждебност, не можем да отречем, че това е фактор от общото състояние на депресия, което сякаш залива едно цяло по­коление мъже. Сега при мъжете, и млади и стари, се отбелязва възможно най-високият процент на самоубийства въобще, като японците са на върха на класацията. Мъжете вече не знаят какви са функциите им и нямат значими примери за подражание.

За жените също е трудно. Феминизмът започна като начин да обърнем внимание на неравенството между мъжа и жената и той обещаваше на жените освобождаване от веригите, които ги привързваха към кухненската мивка. Днес около 50 % от же­ните в Западния свят работят - независимо дали желаят или не. Във Великобритания всяко пето семейство е оглавено от самотна майка срещу едно на петдесет - оглавено от самотен баща. От тези жени сега се очаква да бъдат майки, бащи и да печелят хляба на семейството. В наши дни жените получават язви, инфаркти и боледуват от всякакви свързани със стреса болести, точно както винаги е било с мъжете.

10

Булимията засяга 4 до 5% от жените В колежанска Възраст

и само един мъж от 300.

Прогнозите са, че през 2020 г. 25% от всички жени в За­падния свят няма да сключват брак. Това положение не е естествено и е напълно в разрез с основните човешки по­требности и с биологията. Сега жените са претоварени от ра­бота, често са сърдити и стават все по-самотни. Мъжете чув­стват, че жените искат от тях да мислят и да се държат като жени. Всички вече сме объркани. Тази книга ще ви осигури картата, която ще ви води през лабиринта на взаимоотно­шенията и ще ви позволи да разпознаете фал стартовете, опасните завои и задънените улици.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ ИМАТ ТОЛКОВА НЕПРИЯТНОСТИ

Жените еволюират с функцията да износват поколението си и да защитават семейното гнездо. В резултат на това мозъкът им се развива повече в посока кърмене, изхранване, любов и грижи към най-близките. Мъжете еволюират със съвсем раз­лична длъжностна характеристика - те са били ловци, преслед­вачи, защитници, осигурявали прехраната и разрешавали про­блемите. Напълно естествено е мъжкият и женският мозък да са програмирани за различни функции и приоритети. Научни­те изследвания, особено високотехнологичното сканиране на мозъка, потвърждават това.

Жените пишат повечето книги за човешките взаимоотно­шения и над 80% от купувачите им също са жени. Тези книги се занимават най-вече с мъжете: в какво грешат те и как мо­жем да ги променим за добро. В по-голямата си част семей­ните съветници и терапевти са също жени. За неутралния на­блюдател този факт може би създава впечатлението, че жени-

11

те отдават по-голямо значение на взаимотношенията, откол­кото мъжете.

До голяма степен това е така. Идеята да се съсредоточи върху взаимотношенията мъж/жена не присъства по естествен начин в психиката на мъжа, ако трябва да степенуваме негови­те приоритети. Ето защо силният пол или изобщо не прави усилия за връзката си, или се отказва на ранен етап, защото смята за много сложен начина, по който действа и мисли сла­бият пол. Понякога на мъжете това им изглежда твърде трудно и смятат, че е по-лесно да се откажеш рано, отколкото да те сметнат за неудачник. Но всъщност мъжете наистина искат здрава, пълноценна връзка не по-малко от жените. Те просто си мислят, че някой ден идеалната връзка ще се появи, без да има нужда от предварителни изследвания или подготовка. Че­сто жената погрешно приема. че след като един мъж я обича, той също ще я разбира. Но това обикновено не се случва. На­ричаме се взаимно „противоположния" пол напълно основа­телно - ние наистина сме противоположности.

За жената е достатъчно да опознае един мъж, за да разбере Всички мъже,

докато мъжът може да познава Всички жени и да не разбере нито една от тях.

Хелън Роуланд

Ние сме единственият биологичен вид, които има непрекъс­нати проблеми при ритуалите, свързани със „заварката", ухажва­нето и регламентирането на връзката - при другите видове всич­ко е установено и те се справят чудесно. Дори паяци като черната вдовица, а също и богомолката, които убиват партньора си вед­нага след съвкупление, знаят правилата на играта и се придържат стриктно към тях. Да вземем за пример октоподът. Това е просто устроено животно с миниатюрен мозък. Но октоподите никога не се карат за различията между мъжките и женските, за секса или увертюрата към него. Женската се разгорещява по определено време и мъжките я обграждат, разклащайки пипалата си. Тя си

12

избира онзи, чиито пипала най-много хареса, и му дава зелена светлина. Никога не го обвинява, че не й е обърнал достатъчно внимание, а той не се притеснява, че на нея може да не й е било толкова хубаво, колкото на него. Няма роднини, които да им се месят със съвети, а женската не се безпокои дали изглежда дебе­ла, нито пък си мечтае за партньор с „бавни" пипала.

Хората са изключително комплицирани. Жените твърдят, че искат чувствителни мъже, но пък не искат и да са прекалено чув­ствителни. Мъжете едва ли осъзнават къде е фината граница между двете. Те не разбират, че трябва да са отзивчиви към чувствата на жените, но във всички други случаи да бъдат непоклатими и мъже­ствени. Едно от нещата, които мъжете ще научат в тази книга, е как да се ориентират в този лабиринт. Жените пък ще прочетат как да разбират какво искат мъжете и как да им го дадат.

Ако вложите в Интернет търсачката си думите „емоционал­на връзка" и „секс", ще ви бъдат предоставени 36 714 референ­ции само на английски език, с които да си послужите. За всички други животни взаимоотношенията са сравнително установена процедура, заложена от възпроизводствените нужди на съответ­ния вид. Те не мислят за това - просто го правят. Ние обаче сме еволюирали до степен, в която искаме да знаем как най-добре да общуваме с отсрещния пол, тъй че да имаме шансове за ща­стлив живот, в който да си вземем полагаемия ни се дял от за­бавлението и вълнението, придружаващо една добра връзка.

ПЪТУВАНЕ ПО СВЕТА

„Защо мъжете лъжат, а жените плачат" е следващата стъпка по стълбата на взаимоотношенята след „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" и покрива голяма част от онези области на живота, за които рядко мислим или просто не забе­лязваме. За да напишем тази книга, ние посетихме над 30 стра­ни, като навсякъде събирахме и съпоставяхме информация и проучвания върху взаимоотношенията между мъжа и жената. По време на работата се опитахме да установим универсални-

13

те теми и да дефинираме общите проблеми, за да предложим, както се надяваме, решения. Видовете поведение и сценарии­те, които описваме в тази книга, не се отнасят до всички хора през цялото време. Всички те са достоверни разкази и прин­ципно се отнасят до повечето хора през по-голямата част от времето за техните взаимоотношения с противоположния пол.

Ако посланията на тази книга бъдат разбрани правилно, за повечето хора през по-голямата част от времето, когато съжи­телстват, работят със, и обичат противоположния пол, животът би бил много по-щастлив. За жалост откриваме, че доста хора не ги използват правилно през повечето време.

Във Великобритания например разводите вече надвиша­ват 50% за периода от първите 4 години след брака и ако добавите онези двойки, които никога не стигат до брак, съвсем основателно можем да приемем, че в действителност става дума за 60-80%.

100% от разводите започват с брак.

Книгата „Защо мъжете лъжат, а жените плачат" ви предла­га действителна възможност да спестите известна част от мъки­те, терзанията и хаоса в живота си. Тя е изпълнена със здраво-мислие и научни факти, които са много внушителни, но същев­ременно са поднесени с чувство за хумор и по лесносмилаем начин. Тя обяснява поведението на „другата страна", незави­симо дали това е партньорът ви, синът ви, дъщеря ви, майка ви, баща ви, роднините, приятелите или съседите.

НАУЧАВАНЕТО НА ВТОРИ ЕЗИК

За да успеете с противоположния пол, е нужно да можете да разговаряте на два езика - „мъжки език" и „женски език". Ако говорите само английски и посетите Франция, няма ни­какъв смисъл да си поръчате на английски риба и пържени кар-

14

тофи. Французите няма да ви разберат. Ако сте французи и пътувате в англоговоряща страна, няма никакъв смисъл да из­ползвате френски, за да поръчате печени охлюви. Местните хора просто ще вдигнат рамене. Но ако си купите един обикновен разговорник, който ще ви научи да използвате основните думи и фрази на чуждия език, ще се оправите, местните хора ще бъдат очаровани от вас и ще искат да ви услужат, дори и да не се справяте много добре. Хората се впечатляват, когато знаят, че правите усилия да ги разбирате и да общувате с тях.

„НИМА ТРЯБВА ДА СИ СМЕНЯ ПОЛА?"

Хората често ни питат: „Нима трябва да мисля, говоря и действам като същество от противоположния пол?" Катего­рично не. Когато си купувате мобилен телефон, той е придру­жен от книжка с инструкции. Като научите как работи теле­фонът ви и го програмирате така, че да ви върши работа, той ще ви донесе много удоволствие, полза и забавление. Никога не бихте обвинили телефонната компания, че се опитва да ви превърне в телефонен техник, просто защото ви е дала наръчник. „Защо мъжете лъжат, а жените плачат" представлява книжка с инструкции, за да разберете отсрещния пол и да се научите кои копчета да натискате, за да получите най-добри резултати.

Когато една жена осъзнае как са еволюирали мъжете, из­веднъж й става по-лесно да бъде толерантна към различното им поведение и мислене. Когато един мъж разбере, че жената има различен подход, то тогава и той би могъл да има полза от нейния опит и светоглед.

ОПИТ ОТ ПЪРВА РЪКА

Самите ние, авторите на тази книга, сме щастливо женени и верни в любовта си и сме най-добри приятели. Освен това сме родители на четири прекрасни деца. В книгата „Защо мъжете

15

лъжат, а жените плачат" сме използвали също и собствения си опит, като смятаме, че сме ви представили едно балансирано мнение за отношенията мъж/жена от най-различни гледни точ­ки. Надяваме се, че не сме били предубедени. Докато писахме и събирахме материал за тази книга, започнахме да разбираме по­вече себе си, нашите родители, братя, сестри, братовчеди, коле­ги и съседи. Не сме абсолютно безпогрешни, но смятаме, че го постигаме повечето време с повечето хора. В резултат рядко се караме с хората около нас и те ни обичат заради това. Не винаги всичко е идеално, но обикновено се получава.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТАЗИ КНИГА ЗА ПОДАРЪК

След световния успех на последната ни книга „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" (над шест милиона броя, продадени и преведени на 33 езика до този момент) някои мъже ни обвиниха, че сме направили живота им по-сложен. Те смя­таха, че жените им я използват, за да ги преследват с думите: „Алън казва така..." или „Барбара казва така..." „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" е любимо четиво на же­ните навсякъде по света и ние сме наясно, че някои наистина са я подарили на мъжете до себе си с коментара: „Имаш нужда от това! Трябва да я прочетеш от кора до кора! Всъщност, под­чертала съм местата, които трябва да прочетеш."

Когато една жена подарява на друга книга за самоусъвър-шенстване, получателката се чувства поласкана и благодарна за подаръка, който може да й помогне да се развива. Мъжът обаче може да се почувства обиден, да помисли, че по този начин жената му казва, че не й харесва такъв, какъвто е. „Ня­мам нужда от това!", би казал той пренебрежително, докато й я подава обратно, оставяйки я наранена и раздразнена.

Затова, ако сте мъж и четете тези редове, вие принадлежите към малцината, които искат да разберат как мислят и постъпват жените. Поздравления! Ако сте жена, би било най-безопасно да

16

попитате мъжа за мнението му по разглежданите в книгата про­блеми, защото мъжете умират да дават съвети. Отбележете паса­жите, които искате той да прочете и оставете книгата върху ма­сичката в хола или в тоалетната. Или му купете билет за един от нашите семинари за взаимоотношенията между мъжа и жената.

НАКРАЯ...

Казват, че е страхотно да си мъж, защото автомонтьорите не те лъжат, бръчките ти отиват, бельото ти струва само ня­колко долара комплекта и можеш да закусваш със шоколад. Хората никога не забиват поглед в гърдите ти, докато си гово­риш, и не е нужно да напускаш стаята, за да се пооправиш.

Какват, че е страхотно да си жена, защото можеш да разго­варяш с представители на противоположния пол, без да си ги представяш голи, такситата ти спират и можеш да уплашиш шефовете си мъже с тайнствени гинекологични заболявания. Не приличаш на жаба в миксер, когато танцуваш, и ако се омъ­жиш за някой с двайсет години по-млад от теб, знаеш, че при­личаш на крадец на бебета.

Може би един ден мъжете и жените ще си заприличат. Може би жените ще обичат да гледат как състезателните коли се дви­жат в кръг, пазаруването ще се смята за нещо като аеробика и мъжете ще трябва да прекарват един месец годишно в ПМС* симулатор. Може би тоалетните седалки ще бъдат заковани, жените ще говорят само по време на рекламите, а мъжете ще четат „Плейбой" само заради литературната му стойност.

Съмняваме се - едва ли това ще се случи в следващите няколко хиляди години. А междувременно ще продължим да разбираме, да се справяме и да се учим да харесваме нашите различия. В резултат и нас ще ни обичат и желаят.

Приятно четене! Барбара и Алън Пийз

* Предменструален синдром. (Бел. р.)

17

Първа глава

НАТЯКВАНЕТО

Когато просто не те оставят на мира

Натяквам: (гл.) укорявам, коря, упреквам, опя­вам (разг.); трия (кълцам, чукам, търкам, меля) сол на главата (разг.), трия лук по носа (разг.), трия сол на носа (разг.); навирам (завирам, ти­кам, въвирам) в носа (разг.), навирам (въвирам, тикам) в очите (разг.), ям главата (душата) (разг.) (само с несв. вр.); натякване (същ.): укор, упрек, опяване (разг.), надумване (нар.)

19

Натякването е термин, използван почти из­ключително от мъжете, за да описват жените. Повечето жени отричат, че натякват. По тяхно мнение, те

просто напомнят на мъжете, с които живеят, да свършат необ­ходимите неща: домакински задължения, вземане на лекарства, поправяне на повредени вещи, прибиране на разхвърляното от самите тях. Някои натяквания се смятат за конструктивни. Как щяха мнозина от мъжете да се справят, без жената да ги уве­щава, че не бива да прекаляват с бирата и с нездравословните храни и ако не могат да се въздържат, да ги кара да спортуват и редовно да си правят изследвания за холестерол? В опреде­лени случаи мъжете може дори да дължат живота си на натяк-ването.

Обществото обаче гледа по съвсем различен начин на на-тякването от страна на мъжете. За тях не е свойствено да на­тякват. Те са пробивни, с лидерски качества и непременно раз­дават своята мъдрост - внимателно припомнят на жените по кой път трябва да поемат, ако случайно са забравили. Разбира се, критикуват, намират кусури, пъшкат и се оплакват, но това винаги е за доброто на жената. Повтарянето на даден съвет, като например: „Намери го на картата, преди да тръгнеш! Колко пъти трябва да ти напомням?" или пък „Не можеш ли да си дадеш повече труд с външния вид, когато знаеш, че ще бъдем с моите приятели?", показва възхитителна настойчивост и, пре­ди всичко, доказва, че не им е все едно.

Жените, по същия начин, смятат, че натякването им е знак, че ги е грижа, но мъжете рядко го виждат в тази светлина. Една жена би гълчала мъжа си заради метнатите върху леглото мокри кърпи, заради захвърлените чорапи по пода, заради това, че е забравил да изхвърли боклука. Тя знае, че така го дразни, но вярва, че повтаряйки непрекъснато едно и също всеки ден, евен­туално ще накара мъжа да се вслуша в думите й. Знае също, че оплакванията й са основателни и макар да си дава сметка, че е досадна, смята, че има основания да продължи. Приятелките на

21

тази жена също не биха я обвинили в натякване - на тях ще им се струва, че мъжът е мързелив или е с труден характер и ще изпит­ват единствено симпатия към потърпевшата партньорка.

„Мъжка песен" - една хумористична песен, написана от Шон Морли и репродуцирана хиляди пъти в Интернет, стана хит още щом се появи. Жените я харесват, защото в нея се каз­ва, че понякога натякването дава резултати, т.е. мъжете разби­рат кой командва парада. Мъжете я обичат, защото в нея се твърди нещо, което те може би винаги тайно са подозирали. Ето как започва един от куплетите:

„Колкото по-бързо разбереш кой командва тук парада, толкова по-бързо можеш да ме изкомандваш, драга... Кой е шефът тук, е ясно... Той е само в моята глава..."

Но обикновено, когато жената започне да повтаря нарежда­нията си, мъжкият мозък чува само едно - натякването. Натяква­нето за него е като капеща чешма - то износва душата му и посте­пенно може да натрупа дълбоко негодувание. Навсякъде мъжете поставят натякването на първо място в списъка на любимите си омрази. Само в САЩ има повече от 2000 случая годишно, в които мъже убиват жените си, като твърдят, че са били подтикнати към това от натякването на половинките си. В Хон Конг съпруг, който ударил жена си с чук по главата и й причинил увреждане на мозъ­ка, получил снизходителна присъда от съдията, който заявил, че обвиняемият бил подлуден от нейните натяквания.

НАТЯКВАНЕТО НА ЖЕНИТЕ И ЖАЛВАНЕТО НА МЪЖЕТЕ

Жените натякват; мъжете напътстват.

След като прочел последната ни книга, един мъж, който се е подписал като „Накьлвания Джереми", ни изпрати следния имейл:

22

„Имам нужда от помощ. Женен съм за царицата на натякването и секунда повече не мога да издържам на Вечното и дуднене, оплакване и тормоз. От момента, В който се прибера Вкъщи до момента, В който си легна, тя мърмори ли мърмори и никога не спира.

Дошли сме до положение, В което единственото общуване между нас е, когато тя започне да изрежда Всички несвършени от мен неща през този ден, седмица или месец, или пък дори откакто сме женени.

Нещата са опрели дотам, че дори моля шефа си да работя извънредно. Можете ли да си представите? Предпочитам да стоя на работа, отколкото Вкъщи. толкова се напрягам, като слушам оплакванията й, че още като си тръгна от работа към къщи, получавам главоболие. А не би трябвало да е така - би трябвало да се радвам, че се връщам у дома, за да я видя.

Баща ми твърдеше, че всички жени се оплакват и натякват, но никога не съм му вярвал, докато не се ожених. Приятелите ми също споделят, че жените им натякват непрекъснато. Вярно ли е, че жените са по рождение мърморани? Моля, помогнете ми."

Цитираме ви един подслушай в ресторанта разговор меж­ду жени, обсъждащи съпрузите си.

Руса жена: На него никога не може да му се угоди. Все се жалва. Ако не искам да се любим, когато той иска, толко­ва мърмори, че много често се съгласявам, само за да пре­стане, но пък тогава не ми е особено приятно. Може би про­сто не съм в настроение. Но той не спира и най-лесно е да му вървя по свирката, иначе трябва да слушам безкрайните му жалби.

Брюнетка: Стивън е същият. Все намира кусури на всич­ко, което правя. Ако се издокарам, когато излизаме с прияте­лите му, се жалва, че се натягам повече за тях, отколкото за него. Все мърмори, че сигурно ги харесвам повече, отколкото

23

него самия. Ако пък не си дам много труд, пищи, че той явно толкова не ме интересува, та дори не се грижа за външността си. Така или иначе, няма изход от положението.

Трета жена: А защо все разправят, че жените натяква­ли?"

И трите се смеят.

НАТЯКВАНЕТО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

В човешката история жените винаги са били набедени, че натякват. Глаголът „натяквам" води началото си от скандинав­ската дума „гризя, захапвам или човъркам нещо". В повечето речници съществителното „натякване" е от женски род и няма мъжки еквивалент.

Докъм деветнайсети век английското, американското и европейското законодателство позволявали съпругът да се оплаква в съда заради натякването или „гълчането" на съпру­гата си. Ако случаят се докажел, жена му била изпращана на „потапящия стол". „Потапящият стол" бил широко използ­ван в САЩ и Великобритания за наказание на вещици и про­ститутки, за дребни нарушения и гълчане. Провинилата се била завързвана за седалка, провесена от свободно движе­ща се ръкохватка, и била потапяна в най-близката река или езеро за предварително уговорен период от време. От сери­озността на провинението и/или от броя на предходните на­казания зависело колко пъти ще бъде потопена във водата.

В архивите на едно британско съдилище от 1592 г. четем:

„... съпругата на Уолтър Хайкок и съпругата на Питьр Филипс са известни с това, че от сутрин до Вечер само натякват. Ето защо заповядваме да бъдат предупредени В църквата да спрат да натякват. Но ако съпрузите или съседите им се ожалят за Втори път, ще ги осъдя на потапящия стол."

24

Ако се сметнело, че „потапящият стол" не е достатъчно наказание, имало и още по-лошо. Някой жени стигали дотам, че били развеждани из целия град, за да послужат като предуп­реждение към останалите, с нахлузена желязна маска на лице­то, с метална пръчка в устата, която да държи езика притиснат надолу. Последната жена, осъдена на „потапящия стол", след като я обявили за „градска кавгаджийка", била Джени Пайпс от Лиоминстър, Англия през 1809 г.

КАК СЕ ЧУВСТВА ТОЗИ, КОЙТО НАТЯКВА

Жената, която натяква, винаги се надява, че ще мотивира жер­твата си да предприеме някакво положително действие, след като я е накарала да се почувства виновна. Тя се надява, че ще пришпо­ри мъжа да вземе мерки, ако не защото е разбрал, че греши, то поне просто за да спре тирадата. Жените знаят, че натякват, но това не означава, че натякването им доставя удоволствие. Най-често те го използват само като средство за постигане на дадена цел.

Някои жени са превърнали натякването във форма на изкус­тво. Откриваме пет негови основни категории:

Натикване за едно нещо: „Кърт, какво ще кажеш да изнесеш боклука?" Пауза. „Кърт, ти обеща, че ще изнесеш боклу­ка." След още пет минути. „Какво става с боклука, Кърт? Гледам, че още си седи там."

Натякване за много неща: „Тревата пред къщата изглежда ужас­но, Найджъл, дръжката от вратата на спалнята пада, а зад­ният прозорец продължава да не се отваря. Кога ще на­строиш телевизионната антена и..." и т.н. и т.н.

Благородно натякване: „Изпи ли си лекарствата днес, Рей? И престани да ядеш тези пици - вредно е за холестерола и теглото ти..."

25

Натикване чрез трета страна: „Ами, Мойра каза, че Шейн вече е почистил барбекюто им и утре са поканили гости. Лято­то ще мине, ако още се мотаеш..."

Предварително натикване: „Надявам се, че ще бъдеш внима­телен с пиенето довечера, Дейл. Нали не искаш да се по­втори миналогодишното фиаско."

Когато натякването излезе от контрол, отношенията на въпросната жена с околните могат наистина да пострадат. Мъжете ще я избягват още повече, което само ще засили раз­дразнението й и може да я докара дори до бяс. Накрая тя може да се почувства самотна, може да изпита неприязън и отчая­ние. Когато чашата прелее, в много случаи връзките напълно се разкъсват.

КАК СЕ ЧУВСТВА ЖЕРТВАТА

От гледна точка на мъжа натякването е непрекъснато, зао-биколно, заредено с отрицание напомняне за нещата, които не е свършил или за неговите недостатъци. То се осъществява предимно в края на деня, когато мъжът има нужда да се отпус­не и да погледа огъня.

Колкото повече натякващият натяква, толкова повече жертвата се оттегля зад защитните си бариери, което влудя­ва натякващия. Сред тези бариери са например вестникът, компютърът, домашната работа, мрачното лице, амнезията, явната глухота и дистанционното на телевизора. Никой не обича да бъде изправен лице в лице с едва потискани бесо­ве, двусмислени послания, самосъжаление и обвинения, или пък да му навират непрекъсното в носа някаква вина. Всич­ки избягват тази, която натяква, оставят я сама с раздразне­нието й. А когато започне да се чувства още по-безсилна, онеправдана и изолирана, жертвата може да страда още по­вече.

26

Колкото повече натяква натякващият, в толкова по-голяма изолация изпада.

Единственият реален резултат от натякването е разруша­ването на връзката между натякващия и неговата жертва, за­щото жертвата се чувства притисната вечно да се защитава.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА ПО-ГОЛЕМИ „СПЕЦИАЛИСТИ" В НАТЯКВАНЕТО?

Мозъкът на повечето жени е организиран така, че да над-приказват и надминат в опяването всеки мъж на планетата. Илюстрациите, които прилагаме, са направени по снимки на мозъка на 50 мъже и 50 жени и показват активните зони в него (в черно), използвани, когато говорим. Това всъщност е гра­фично изображение на мъже и жени, които разговарят и общу­ват помежду си.

Тъмните зони са зоните на речта. Ясно се вижда, че жените имат по-голям капацитет за говорене от мъжете. Това обясня­ва защо от женска гледна точка, мъжете не си отварят устата, а от мъжка гледна точка, жените сякаш бъбрят безспир.

Мъжки мозък Женски мозък

Зоните в мозъка, отговорни за речта и езика, Институт по психиатрия, Лондон, 2001

27

Женският мозък е организиран многопланово - жената може да жонглира с четири или пет топки във въздуха едновременно. Може да инсталира компютърна програма, докато говори по телефона, като междувременно слуша разговора зад себе, пией­ки кафето си през цялото това време. Тя може да разговаря по няколко несвързани помежду си теми, като използва пет вокал­ни тона, за да смени темата или да подчертае нещо. Мъжете идентифицират само три от тоновете. Затова се случва често да загубят нишката, когато слушат жената да говори.

Многоплановостта може да се прояви в едно-единствено изречение...

Бил: Сю ще дойде ли за Коледа? Деби: Тя каза, че идването й зависи от това как се движат

поръчките за килими, които намаляват заради икономиката, а Фиона може да не дойде, з щото Андрю трябва да се прегледа при специалист и Нейтън е уволнен от работа, тъй че трябва да си търси нова, пък на Джоди не й дават отпуск - шефът й е толкова строг - тъй че Сю каза, че може да дойде по-рано, за да идем на пазар и да потърсим рокля за сватбата на Ема, та си помислих, че ако ги настаним с Лен в стаята за гости, бихме могли да помолим Рейда да дойде по-рано...

Бил: Това „да" ли е, или „не"? Деби: Ами, зависи също и от това дали шефът на Даяна,

Ейдриън, ще й даде отпуск, защото колата му не е в движение и тя трябва да..." и т.н. и т. н.

Бил смята, че е задал един прост въпрос и щеше да е дово­лен от също така прост отговор като „да" или „не". Вместо това той получава мултитематичен отговор, включващ девет различни теми и единайсет участници. Изпитва разочарование и излиза да полее градината.

28

Мъжкият мозък е организиран еднопланово. Той може да се съсредоточи за даден момент само върху едно нещо. Щом от­вори карта например, той загася радиото. Ако тя говори с него, докато той върти по детелината, той ще изпусне отклонението и ще я обвини, че му е попречила. Когато звъни телефонът, той моли всички да мълчат, за да отговори. За някои мъже, често на много високи професионални постове, може да се окаже трудно дори да дъвчат дъвка и да ходят едновременно.

Мъжкият мозък е еднопланов. Мъжът не може да прави, любов

и едновременно с това да отговори защо не е изнесъл боклука.

Голям проблем за мъжа е, когато многотемието се яви в процеса на натякване. Това вече е твърде много за него и той просто изключва. Това пък стартира един омагьосан кръг от стра­на на натякващата с все по-усилващи се децибели и сила на об­виненията, докато жертвата постепенно се оттегля зад своите бариери, като често стига дори до налагане на физическа дис­танция помежду им. Невинаги е възможно да се напусне място­то на действието и напрежението може да ескалира дотам, че жертвата да отвърне на удара, което би довело до горчива сва­да. Понякога това може да доведе и до физическо насилие.

ЗАЩО ОТ НАТЯКВАНЕТО НИКОГА НЯМА ПОЛЗА

Основната причина, поради която няма полза от натяква-нето е, че в него е заложено очакването за провал. Докато на­тякващите се надяват, че думите им ще подтикнат жертвата към действие, те всъщност често не очакват това да даде ре­зултати и подканят към отрицателна реакция.

Най-голямата грешка е подходът към проблема. Вместо да внушават: „Очаквам това, защото е мое право", те казват: „... никога не изнасяш боклука, отказваш да си прибираш дрехи-

30

те..." Те подхождат към проблема дребнаво. Отправят едва до­ловими, заобиколни молби, силно подплатени с вина. „Молби­те" обикновено са групирани напосоки, изложени в непряка реч, която мъжкият мозък изпитва затруднения да разшифрова. За мъжа това е като нападение от рояк комари, които непрекъсна­то го хапят. Той усеща леки, сърбящи убождания по цялото тяло, без да може да смачка натрапника. „Всъщност, не те карам кой знае какво да вършиш вкъщи... изнасянето на боклука не е голя­ма работа, нали знаеш... пък и помниш, че лекарят ми забрани да вдигам тежки неща... всичките си почивни дни се бъхтя, за да придам на дома ни приятна атмосфера, докато ти си седиш по цял ден и гледаш телевизия... ако малко поне имаш срам, щеше да оправиш парното, че температурите паднаха под нулата и..."

Този вид натякване е безпредметно, пораженческо и създа­ва ситуация, в която всички губят. При такъв подход натяква-нето се превръща в разяждащ навик, който причинява стрес, дисхармония, неприязън, гняв и лесно може да приключи с бурна физическа реакция.

КЪДЕ СТАВА НАЙ-ЛОШОТО НАТЯКВАНЕ

Натякването рядко се извършва в работна среда - освен в случаите, когато натякващата жена и жертвата й имат интимна връзка. Непогрешим признак за интимност между шефа и сек­ретарката му е, когато тя започне да му натяква какво не е свършил.

Всъщност натякването е свързано с баланса на властта между двама души. Когато секретарката забележи, че шефът не е свършил нещо, тя може внимателно да му припомни или да го свърши вместо него. В крайна сметка, до голяма степен това влиза в задълженията й. Но щом се почувства по-сигурна в положението си, по-властна и дори незаменима, тя лесно може да започне да натяква на шефа, че не върши добре работата си. Може да се стигне дотам, че тя да помисли, че работи по-ефи­касно и от него. На този етап натякването може да се превърне

31

в кресчендо. Тя вероятно няма власт да изземе задълженията му, но дори несъзнателно, сигурно чувства, че това е начинът да го изтощи, „да го смъкне до своето ниво", да го накара да разбере колко много неща не му достигат.

Жените с кариера, които са щастливи и удовлетворени от работата си, рядко натякват вкъщи. Жената с кариера нито има време, нито енергия за това. Обикновено нея далеч повече я занимава „голямата картина" на професионалния й живот, къде­то може да получава комплименти, похвали и предложения. Ако партньорът й не върши своята част от домакинските задъ­лжения, тя или плаща на някой да ги свърши, или си намира друг партньор, който ще ги изпълнява. Тя действа от позиция­та на властта.

Секс-сирените също рядко натякват. И те имат власт, но от малко по-различен характер. Те използват сексуалната си власт, за да постигнат своето с мъжете. Вероятно няма да си направят труда да натякват за мръсните дрехи по пода - те захвърлят своите по същия начин, освен това със силно сексу­ален нюанс. Но когато една връзка стане постоянна, секс-си-рената може да стане най-мърмореща от всички.

Секс-сирената не се притеснява от захвърлените на пода дрехи - тя хвърля

своите по същия начин.

Лудо влюбените жени обикновено не натякват. Те са тъй изпълнени с романтични фантазии за своя партньор, или пък са заети с плановете си да правят луда любов във всички кътче­та на дома, че не забелязват дрехите по пода или оставените на масата мръсни чинии. Техните партньори, които също изживя­ват първия ентусиазъм на връзката, също по всякакъв начин се опитват да ги удовлетворят. На никой не му е до натякване.

Натякването става между хора, които са интимно свърза­ни - съпруги, съпрузи, майки, синове, дъщери и партньори, живеещи на съпружески начала. Затова типичният натякващ образ, присъстващ в много комедийни ситуации, е съпругата

32

или майката - хората, обвързани с домашните отговорности, които обикновено се чувстват безсилни в живота, неспособни да променят битието си драстично в положителна посока.

Жената с кариера излъчва материална и духовна сила. Секс-сирената е обгърната в сексуална власт. Тя е силна, независи­ма и свободна. Жената, която е склонна непрекъснато да на­тяква обаче е тази, която се чувства безсилна, разочарована, в безизходица. Тя може да стигне дотам, че да фучи наляво и надясно, изливайки своята обърканост и потисната ярост. Тя знае, че не е взела това, което й се полага от живота, но се чувства твърде виновна, за да признае, че не харесва ролята си. Объркана е, защото всъщност не знае какво да си мисли.

С векове изгражданият стереотип, семейните отношения, жен­ските списания, филмите и телевизионните реклами са я убедили, че всяка истинска жена ще предпочете ролята на Идеалната съпру­га и майка. Тайно в себе си тя усеща, че заслужава повече, но са й втълпили, че трябва да живее с една истина, за която подозира, че вече не е валидна. Не иска да я погребат с епитафа: „Тя винаги поддържаше кухнята си изрядна", но не знае как да се освободи и да си създаде по-хубав живот. Често дори не осъзнава, че чув­ствата й са широко споделени, нормални и здравословни.

Нашето изследване показва, че целеустремените жени, които работят повече от 30 часа седмично или пък тези, които безрезер­вно приемат монотонността и повторяемостта на домакинската работа и майчинството, най-рядко прибягват до натякване.

НАТЯКВАНЕТО МОЖЕ ДА Е ТЪРСЕНЕ НА ПРИЗНАНИЕ

Натякването е знак, че жената иска повече: повече призна­ние от страна на семейството заради всичко, което дава, и по­вече възможности да се захване с нещо по-добро.

„Всеки път, когато майка ми направи нещо, задължително трябва да наблегне на това", въздъхва Адам, тийнейджър, под­ложен на непрекъснато натякване. „Винаги щом измие чинии-

33

те или изсмуче пода с прахосмукачка, прави някакъв много­значителен коментар, за да привлече вниманието върху себе си. Накрая си казвам, че по-добре да не го беше правила изоб­що. Защо трябва все да дудне и за най-малкото нещо?"

Тя „дудне" и за най-малкото нещо, защото животът й се е превърнал в склад за непотребни дреболии. Трудно е да се по­чувстваш самоуверен и силен, ако от сутрин до вечер си се за­нимавал само с тривиални, предвидими и най-обикновени неща. Всеки може да почисти килима. За разлика от войника, когото възвеличават, защото е жертвал живота си за благото на роди­ната, никой няма да изпише името ви върху гранитен мемори-ал, защото сте посветили живота си на благото на семейство­то. Не съществува Нобелова награда за домашен мир. Майка­та на Адам му натяква, защото той не е оценил постигнатото от нея, и по този начин търси признание.

Няма награда „Пулицър" за най-добре написан пазарски списък,

Идеалната съпруга и майка не е изтезавана (поне не в оби­чайния смисъл на думата), вдигана във въздуха или подлагана на величаво страдание. Всекидневните й задължения изглеж­дат твърде тривиални, за да оправдаят силни протести или пре­тенции за високи обществени почести. Нейното страдание е невидимо. То е нещастието на потъпканото, мълчаливо, стра­дащо мнозинство.

Ако Адам й беше засвидетелствал признанието, за което мечтае - и заслужава - качеството на живота му щеше драс­тично да се подобри.

Жените, които губят контрол върху натякването си, са най-вече разочаровани, самотни и обезверени съпруги и май­ки, които се чувстват необичани и недооценени. И в това се крие ключът. Ако покажем признателност за някое дребно, всекидневно нещо, ще елиминираме значителна доза от на­тякването.

34

МАЙЧИНСКИЯТ КОМПЛЕКС

Много жени живеят с чувството, че са единственият възрас­тен човек в семейството. Те имат усещането, че съпругът или при­ятелят им се държи като дете. Разбира се, в своята работна среда един мъж може да общува, да решава проблеми и да постига по­ложителни резултати, като при това получава много по-голямо възнаграждение от някоя жена, която работи същата работа. Жен­ската му половинка знае, че той притежава тези качества, затова изпитва още по-голямо разочарование, че не ги използва вкъщи.

Изследванията показват, че женените мъже живеят по-дълго от неженените.

Някои мъже смятат, че това само така изглежда.

Проблемът е в това, че в такива случаи жената често се отна­ся с мъжа си по-скоро като с палаво дете, отколкото като със завършен мъж. Съответно неговата реакция е наистина да се държи като малко момче. Това изместване на отношенията е първата стъпка по пътеката, която води до съсипването на връзка­та. Колкото повече се бунтува мъжът, толкова повече натяква жената. Колкото повече й се опъва, толкова повече тя се прави на майка. В един момент и двамата стигат дотам, че вече не се чувстват партньори, любовници и първи приятели. А няма по-голям страстоубиец за мъжа от чувството, че е с майка си, нито пък за жената, че е с незряло, себично и мързеливо момченце.

СПРАВЯНЕ С НАТЯКВАНЕТО: ДА КАЖЕШ КАКВО ИМАШ ПРЕДВИД

Някаква двойка се караше гръмогласно в една пицария. Целият ресторант затихна, когато гласовете им се извисиха над останалия шум. Спорът започна от това коя двойна пица да си

35

поръчат и да си разделят. Той искаше пеперони с подправки, а тя - хавайска. Тя започна, като го обвини, че никога не се вслуш­ва в желанията й, че мрази подправките. Глупаво било да мис­ли, че ананасът ще развали хубавата пица. Освен това, ако и той някога си направел труда да напазарува или сготви, няма­ло толкова често да излизат и да се хранят в пицарии. Тъй или иначе, тя не искала да яде толкова често пици, защото предпо­читала по-здравословна храна. От всички тия пици само дебе­леела. Толкова ли много искала - просто да си избере поне веднъж пицата по свой вкус?

След последното изречение настъпи тишина. Целият рес­торант се бе заслушал какъв отговор ще даде мъжът. Той не бързаше. Отпиваше от виното си, загледа се в пода, в менюто, накрая се взря в жена си.

„Скандалът не е за пицата, нали?", каза най-после той. „А за последните 15 години."

Най-често натякването е сигнал, че между двама души е възникнал проблем в общуването. Но вместо да говориш по този проблем, много по-лесно е да опяваш за дребни неща и да се заяждате помежду си. Това е тенденция, присъща най-вече на жените. Много малки момиченца са възпитавани в духа, че трябва да са сладки и нежни и да поставят желанията и чув­ствата си на последно място. По-късно те се превръщат в жени, които вярват, че тяхната роля е да опазват мира, да заглаждат проблемите, да бъдат харесвани и обичани. За повечето жени е изключително трудно просто да кажат: „Не съм щастлива така. Задушавам се. Искам да захвърля всичко за две седмици, да замина сама някъде и да си почина. Какво ще кажеш да оставя децата за седмица при майка ми, а през следващата ти да си вземеш отпуск, за да ги гледаш, докато аз остана насаме със себе си? Мисля, че ще се върна много по-щастлив човек, ще бъда много по-приятна за общуване." Това е доста по-трудно да се направи, отколкото да се заядеш за избора на пица на обществено място.

Жените често очакват от мъжете да схванат интуитивно мис­лите им, без всъщност да ги изказват на глас. Те предполагат, че

36

ако се прозеят и кажат: „Толкова съм уморена, мисля да си ля­гам вече" и се оттеглят, мъжът веднага ще си измие зъбите, ще направи гаргара с освежител за уста, ще се напръска с дезодо-рант, ще си облече нещо домашно и ще се вмъкне в леглото, готов за любовни подвизи. Вместо това повечето мъже изсумтя-ват нещо, връщат се до хладилника за още една бира и се наста­няват върху дивана, за да гледат спорт по телевизията. Изобщо не им минава през ума, че жената до тях е използвала в случая индиректен код. В това време съпругата седи сама в леглото, докато накрая заспива с чувството, че не е обичана и желана.

Непрекъснатото натякване чисто и просто прикрива ня­какъв по-дълбок проблем в общуването. Когато жените се на­учат да казват направо това, което мислят, мъжете реагират по-отзивчиво. Жените трябва да разберат, че мъжкият мозък функционира относително просто и мъжете рядко могат да се досетят, че съпругите или приятелките им наистина влагат по­вече смисъл в думите, които произнасят. След като веднъж и двата пола са наясно с това, общуването става далеч по-прос­то и до голяма степен отстранява нуждата от натякване.

СПРАВЯНЕ С НАТЯКВАНЕТО: ДА КАЖЕШ КАК СЕ ЧУВСТВАШ

Мъжът няма да признае, че мъжествеността му страда, ко­гато поправяте държанието му. Няма да ви каже, че когато го укорявате и му натяквате, той се дразни така, както се е драз­нил от майка си в тийнейджърска възраст. Когато му давате да разбере, че не очаквате да вземе правилно решение, той чув­ства, че се е провалил и не може да бъде на нивото на очаква­нията ви. Затова се затваря в себе си.

Може и двамата да говорите много, но това не означава, че успявате да предадете на партньора си точно какво мислите. Почти всички проблеми в една връзка като например изневя­ра, физическо или словесно насилие, скука, депресия и натяк­ване са резултат от лошото общуване. Жените рядко се питат:

37

„Чудя се защо не ми говори?" В същото време мъжът вероятно мисли: „Жена ми вече не изпитва чувства към мен." Но никога не го споделя.

Ако жена ви натяква, значи иска нещо да ви каже, а вие не я слушате, затова ще продължи така, докато не го сторите. А вие не слушате, защото тя няма правилен подход към вас. Лош жен­ски навик е да се тръгне погрешно към мъжа с индиректни вну­шения.

Една вечер Даниъл се връща вкъщи от работа и заварва жена си Сю да го чака с буреносна физиономия. Преди да е успял да каже и дума, тя се нахвърля:

Сю: Не те е грижа за мен! Защо пак закъсня? Никога не знам къде си! Вечерята отново изстина - за никой друг не мис­лиш, освен за себе си!

Даниъл: Не ми викай! Както винаги, пак се оплакваш и пре­увеличаваш. Работя до късно, за да спечеля пари да живеем по-охолно... но ти никога не си доволна.

Сю: Какъв си егоист! Веднъж поне постави семейството си на първо място! И никога с нищо не помагаш - очакваш всич­ко да свърша аз.

Даниъл (излизайки): О, махай ми се от главата! Уморен съм и искам да си почина. Само натякваш!

Сю (бясна): Точно така, разбира се! Хайде сега излез от стаята! Пак се държиш като хлапе! Знаеш ли какъв ти е про­блемът? Винаги бягаш от проблемите и никога не искаш да говориш за тях.

Вместо да му обясни какво точно изпитва, използвайки директния подход, Сю проявява враждебност по индиректен начин, който от своя страна кара Даниъл да възприеме отбра­нителна тактика.

А след като това е сторено, общуването замира и те не на­мират изход от ситуацията. Никой нито слуша, нито обръща внимание на другия; Сю е зациклила на старото си обвинение, а Даниъл всеки път бяга, смятайки я за досадна мърморана.

Всъщност те не изказват истинките си чувства и проблеми­те им само ще се задълбочават.

38

СПРАВЯНЕ С НАТЯКВАНЕТО: МЕТОДЪТ „АЗ, МЕН"

За да привлече вниманието на Даниъл, първата задача на Сю е да не го напада и да не го кара да се отбранява. Това тя може да постигне, като вместо „ти" използава метода „аз, мен".

Ето някой от „ти" фразите на Сю, които подразниха Да­ниъл.

Не те е грижа за мен! Какъв си егоист! Пак се държиш като хлапе! Знаеш ли какъв ти е проблемът? Винаги бягаш.

Използването на второ лице единствено число провокира защитна реакция. Изявленията на Сю под формата на „ти" я поставят в положението на съдник - позиция, която Даниъл отказва да приеме. Методът „аз, мен" ще позволи на Сю да съобщи какво изпитва, без да влиза в ролята на последна ин­станция. Този метод ще ви позволи да водите нормален разго­вор с партньора си безконфликтно. И възпира споровете - за­винаги!

Методът „аз, мен" се състои от 4 части. Описва поведени­ето на партньора ви, дава вашата интерпретация за него, чув­ствата ви и последствията, които отсрещното поведение има за вас.

Ето как Сю трябваше да се справи с Даниъл: Сю: Даниъл, вече цяла седмица закъсняваш от работа, без

да ми се обадиш (поведение). Мен ли се опитваш да отбягваш или се виждаш с друга? (интерпретация). Мен наистина ме боли от това (чувства). Ако продължава така, аз наистина ще се побъркам от притеснение (последствие).

Даниъл: О, Сю, толкова съжалявам. Не съм си предста­вял, че се чувстваш по този начин. Не, аз не те избягвам. Аз те харесвам. И не, скъпа, не се виждам с друга. Толкова съм

39

потънал в работа напоследък, че трябваше да работя и след работно време и вече наистина чуствам как напрежението ме изяжда. Когато се върна вкъщи, аз съм просто толкова умо­рен, че имам нужда от малко време за себе си. Аз наистина не искам да се чувстваш по този начин и ти обещавам, че оттук нататък винаги ще ти се обаждам, когато трябва да остана до по-късно.

Методът „аз, мен" е въздействащ, защото намалява отбра-нителността, предразполага към откровеност и изяснява чув­ствата на всеки поотделно. На практика е невъзможно да ядо­саш някого с този метод.

В горния пример посланието е предадено съвсем ясно как­то от Сю, така и от Даниъл, и това решава проблема. Добре обмислени изявления от типа „аз, мен" имат най-голям ефект, когато са направени подходящо, с подходящ тон и в подходящ момент, затова изчакайте няколко секунди, докато се уверите, че партньорът ви слуша.

СПРАВЯНЕ С НАТЯКВАНЕТО: ДАЙТЕ НА МЪЖА ТРИЙСЕТ МИНУТИ,

ЗА ДА СЕ ОТПУСНЕ

В края на дългия работен ден мъжът има нужда от около 30 минути за себе си, в които да събере отново енергията си, пре­ди да може да разговаря. Повечето жени обаче са готови и ис­кат да разговарят веднага. Ето как е най-добре да приложите тази техника:

Даниъл: Скъпа, аз имах наистина тежък ден - моля те, дай ми половин час да се съвзема. Аз ти обещавам, че след това ще си поговорим.

Сю: Съкровище, аз имам нужда да ти разкажа за нещата, които се случиха днес. По кое време можем да ги обсъдим?

Ако Даниъл определи час (и го спази), а Сю му предостави възможност да се отпусне, няма спорове, няма напрежение и никой не се чувства застрашен.

40

СПРАВЯНЕ С НАТЯКВАНЕТО: НАКАРАЙТЕ ДЕЦАТА ДА ВЪРШАТ ТОВА,

КОЕТО ИСКАТЕ

Част от отговорността на родителя е да напомня, увещава и дори да изисква от децата да се държат по определен начин заради собствената им безопасност, благоденствие и успех в живота. Но кога нашата загриженост се превръща в натяква-не? Кой е виновен за наличието на един вечно натякващ роди­тел вкъщи - непослушното дете или натякващият родител? Отговорът е - родителят.

Той е приучил детето автоматично да реагира по този на­чин. Детето е било приучено, че не е необходимо да реагира след първата молба и че е нормално да напомняте, увещавате или изисквате по няколко пъти, преди да очаквате подчинение. Детето ви е свикнало да повтаряте искането си и мисли, че вие всъщност не изисквате от него да действа.

За родителя това е един порочен кръг. Колкото повече пов­таряте и се оплаквате, толкова по-дълго ще се опъва детето. И колкото по-разочаровани се чувствате от отказа на детето да се подчини, толкова по-ядосан и по-шумен ставате. Тогава де­тето намразва яда ви, защото, според него, не е направило нищо нередно. То се отчайва и обърква. Това, което е започнало като най-обикновена молба, например: „Ела и седни да вечеряш!" се е превърнало във война.

Натякването при ситуация родител/непослушно дете може лесно да се коригира - трябва ви само дисциплина и упорство -за себе си, не за детето.

Изисквайте от себе си, не от децата си.

Трябва да сте подготвени да бъдете твърди при всеки про­блем и да издържите поне 30 дни без колебание. Обяснете на детето си, че сте наясно как само една молба би трябвало да ви осигури съдействието му и че ако то не реагира, то това си е

41

негов избор. После подчертайте какви са последствията от не-послушанието му.

Например: Джейд, искам да си прибираш мръсните дрехи от пода и да ги слагаш в коша за пране. Ако не го правиш, няма да ти пера дрехите.

И тук вече влиза в сила самодисциплината и твърдостта. Кой първи ще отстъпи? Ако се огънете и приберете дрехите, връщате се отново в изходна позиция. Но ако имате самодис­циплина, оставете мръсните дрехи да се трупат и си правете оглушки за всякакви оплаквания от страна на детето, че няма какво да облече. Може да звучи драстично, но ще го научите на отговорни навици, да не говорим, че в семейството ще цари по-добра атмосфера. Пък и бъдещите партньори на децата ви няма да ви обвиняват, че сте им създали лоши навици.

Държанието на детето е директен резултат от родителско­то обучение, добро или лошо.

НЕ ИМ НАТЯКВАЙТЕ, УЧЕТЕ ГИ

Ако усетите, че непрекъснато натяквате на някого, това по­казва, че въпросната личност ви е обучила да правите онова, което иска от вас. С други думи, друг създава правилата, а вие се подчинявате. Например, непрекъснато молите тази личност да не хвърля мокрите кърпи по пода на банята. Сякаш протестите ви са без значение, нещата продължават по същия начин. На­края прибирате въпросните кърпи, защото ви е неприятно в раз­хвърляната баня и защото, ако не го сторите вие, никой друг няма да го стори и чистите кърпи просто ще свършат. Истината е, че отсрещната страна знае, че в даден момент тъй или иначе ще ги приберете и той ще трябва да изтърпи само малко натяк-ване, което не е кой знае какво. И тъй, вие вече сте обучени.

Ето как можете да обърнете ситуацията: дайте на всяко дете и възрастен в къщата по една чиста кърпа и кажете, че тя е лична и всеки се грижи изцяло за нея и състоянието й. Обяс­нете, че ако захвърлят на пода мократа си кърпа, вие ще я

42

преместите, защото искате банята ви да е подредена, а тя ог­раничава правото ви да имате хубав дом. Кажете, че ще оста­вите въпросната кърпа в задния двор или на страничната ог­рада, в кучешката колиба или дори под съответната възглав­ница. Все ви едно къде ще я сложите - изборът е техен. Когато за първи път въведете тази стратегия, ще предизвикате доста смях, объркване и протести от пострадалите, но трябва да доведете действията си до край, иначе ще си останете на тях­но разположение.

Да кажем, че следващият път, когато това се случи, вие скри­вате мократа кърпа на дъното на някой килер например. Кога­то провинилият се се запъти към душа и ви пита за местона­хождението на кърпата, вие ще му кажете мястото. Тогава той ще открие колко е неприятно да се бършеш с влажна и мириз­лива хавлия. Трябват му само два или три пъти, за да се обучи да вдига и закача пешкира си. Същата техника е полезна при мръсни чорапи, бельо и всякакви други вещи, които не искате да се разхвърлят наоколо. По този начин вие се превръщате в инструктор, а не в инструктиран, а натякването ще стане напълно излишно. Ако обаче упорствате да прибирате след всички, значи сте предпочели да бъдете обучаваната страна, като по този начин губите правото да натяквате на когото и да е заради неразборията вкъщи.

СПРАВЯНЕ С НАТЯКВАНЕТО: СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА С ДЕЦА

На Камерън, 13-годишен, е възложена задачата да изнася боклука всяка сряда вечер. Обикновено той казва, че ще го свърши след вечеря или след като свърши филмът му, или пък веднага, след като си вземе душ, но непрекъснато забравя задъл­жението си. Седмица след седмица миризмата на разваляща се храна се носи из къщата, докато боклукът набъбва все пове­че. Майка му вече е престанала да моли и е преминала към натякване. На цялото домочадие е додеяло да слуша за боклу-

43

ка и миризмата му. Но това не безпокои Камерън - той просто го забравя и е свикнал да му натякват.

В един момент майката разбира, че той я е обучил да на­тяква, и решава да сложи нещата в ред. Тя му казва, че задъл­жението за изхвърлянето на боклука е било негово, но тъй като не го е спазил, цялото семейство е страдало заради миризма­та. После му обяснява последствията от това, че не си е свършил работата. Щом сметта не е изнесена, твърди тя, мястото й е в неговата стая. Щом той няма нищо против миризмата на раз­валена храна, то не би трябвало да му пречи да спи в една стая с нея. Всичко това е казано с весел, спокоен, неагресивен тон.

Цялото семейство чака с нетърпение срядата и, както обик­новено, Камерън забравя да изнесе боклука. На следващата вечер, когато си ляга и дръпва завивката на леглото, открива смърдящата купчина. Спалнята му вони. Цената на този урок са няколко замърсени и миризливи чаршафа (които той сами­ят трябва да изпере - предупреден е за последствията). И пове­че никога не забравя да изхвърли кофата с боклука.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ТОЗИ, КОЙТО НАТЯКВА

Ако този, който натяква, е честен със себе си и открие елементите на истина в натякването, като признае, че то е обик­новено търсене на признание, той бързо би могъл да обърне ситуацията в печеливша за всички. Най-силно заложеният сти­мул в човешката природа е стремежът към признание. Изслед­ванията непрекъснато показват, че хората, които работят на пълен работен ден, натякват по-малко от тези, които прекар­ват дълго време изолирани в къщата. Те виждат своя принос в цялостната картина на семейния живот като важен и искат усилията им да се зачитат. По подобен начин домоседите, които с удоволствие остават вкъщи и се гордеят със създаде­ния от тях чист и уютен дом, които готвят добра, здравослов­на храна и се грижат за семейството, също не са склонни към

44

натикване - при положение че получават същия вид призна­ние и благодарност.

Така че потенциалните мърморковци са тези, които се за­нимават със скучна, монотонна работа или онези, за които сто­енето вкъщи е мъчение. Някои жени безспорно чувстват, че животът им е лишен от събития. Прането, чистенето, миенето на кухнята, оправянето на леглата и пазаруването може след няколко години да се превърнат в затъпяващо занимание. Като прибавите към този коктейл и децата, които се държат отвра­тително и разбутват всичко разтребено през деня само за десе­тина минути и готово - имате жена, която ще започне да на­тяква и ще накара всички останали да се чувстват не по-малко нещастни от нея.

Жертвата трябва да поеме еднаква част от отговорността за натякването, тъй като обикновено то се основава на истина­та. То е резултат от лошата комуникация.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ТОЗИ, КОЙТО НАТЯКВА

Ако сте от онези, които натякват, идвало ли ви е на ум, че другият човек може би не може да изпълни молбата ви? Държи­те ли се като родител с него? Настоявате ли той да действа, независимо какви са нуждите му в този момент? Повтаряте ли непрекъснато едно и също?

Ако отговорът на повечето от тези въпроси е „да", седнете с партньора си и използвайте техниката „аз, мен", за да си по­говорите.

Кажете му от какво изпитвате разочарование. Споразумейте се за Време, В което ще изслуша молбите

Ви. Престанете да се повтаряте. Обяснете от какво се нуждаете, после замълчете и се Вслу­

шайте В реакцията на съпруга си.

45

Стимулирайте участието му В този разговор. Той може да има по-добри идеи.

избягвайте изявления от типа „ти", които предизвикват съпротивата на партньора Ви.

Какви биха били последствията, ако той не преосмисли безотговорните си действия?

Какво правите, за да подобрите своя собствен имидж? Предвиждате ли награда за себе си, ако постигнете цел­

та си във Всекидневието? Искате ли да с т е щастливи?

Натякването може да се превърне в стил на живот за мно­зина и чрез него те неминуемо ще стигнат до задънена улица в общуването, а това от своя страна ги прави гневни, недоволни и нещастни по отношение на единствения човек в живота им, който би трябвало всъщност да е всекидневен източник на ра­дост, топлина и поддръжка. Но не е задължително да е така. Следвайте нашите простички стратегии и си изградете по-ща­стливо и емоционално бъдеще за двама.

Втора глава

СЕДЕМ НЕЩА, С КОИТО МЪЖЕТЕ ВЛУДЯВАТ ЖЕНИТЕ

Трима мъдреци следвали Звездата на изток към Витлеем, за да открият новородения Иисус. Те носели дарове от злато, тамян и смирна. Но как­во щеше да стане, ако това бяха три мъдри жени?

47

ж. Историята за тримата мъдреци и Рождество Христово е една от най-разказваните в света. За жените тя илюстрира безпогрешно всички черти на мъжкия пол, които им носят разочарования. На първо място мъжете просто при­емат, че вселената се върти около тях - че звездата, която грее на изток и която следват, е била поставена там специал­но за тяхно улеснение. Второ, те пристигат в яслата, където се ражда Христос, с повече от два месеца закъснение, най-вероятно, защото не са искали да спрат и да питат за пътя. Трето, каква е възможната полза, която новородено бебе и изтощената му майка биха извлекли от даровете им - злато, тамян (смола, използвана за кадене) и смирна (растително масло с остър мирис, което се използва за балсамиране на мъртъвци)? И накрая - трима мъдреци? Някой виждал ли е някога такава невероятна гледка?

Представете си, че героите в тази история са три мъдри жени. Те щяха да попитат за пътя, щяха да пристигнат навреме, за да помогнат при раждането, щяха да донесат практични да­рове като пелени, шишета, играчки или пък букет цветя. После щяха да изведат животните навън, щяха да почистят яслите, да приготвят нещо за ядене, щяха да поддържат връзка чрез пис­ма и на земята завинаги щеше да се възцари мир.

Мойсей се скитал из пустинята цели 40 години. Явно не е

питал за пътя.

Трудно е да се сведат до някаква обозрим брой недо­статъците, които жените откриват у мъжете, но от 5 хиляди -те писма, които сме получили досега от читателките си, из­ведохме седемте въпроса, които те най-често задават за мъжете.

49

1. Защо мъжете непрекъснато предлагат решения и дават съвети?

2. Защо мъжете все щракат с дистанционното и сменят ка­нали?

3. Защо мъжете не желаят да спрат и да попитат за пътя? 4. Защо мъжете все оставят капака на тоалетната чиния

вдигнат? 5. Защо мъжете вдигат толкова шум около пазаруването? 6. Защо мъжете имат толкова отвратителни лични навици? 7. Защо мъжете обичат дебелашки шеги?

Това, което жените определят като „лоши навици", попада в две категории: навици, които той е научил в семейството, и навици, които са свързани с функционирането на мъжкия мозък. И едните, и другите са преодолими. Всеки е податлив на про­мени, ако знаем как да подходим към него.

1. ЗАЩО МЪЖЕТЕ НЕПРЕКЪСНАТО ПРЕДЛАГАТ РЕШЕНИЯ

И ДАВАТ СЪВЕТИ?

„Мъжът В моя живот започна да ми дотяга много с непрекъснатите си опити да решава проблеми, независимо има ли ги, или не. Той ми дава съвети как да се справям с Всичко В живота, без да ме пита дали ги желая. Когато просто искам да споделя за деня си или чувствата си, той Все ме срязва и прекъсва, за да ме поучи какво трябва да направя, да мисля или да кажа. Страшно го бива да решава проблеми, които опират до разни неща - течащи чешми, развалени лампи, проблеми с колата или компютъра и т.н., но щом се дойде до слушане, просто не го прави. И ако не приема „съвета" му, се сърди.

„Полудяваща" Карън".

50

За да схванем защо един мъж настоява да предлага реше­ния за всяко дребно нещо, трябва да разберем няколко неща, свързани с начина, по който работи мъжкият мозък.

Мъжете са еволюирали в ролята си на ловци, когато главни­ят им принос за оцеляването на човешката раса бил да ударят движеща се цел така, че да могат всички да се нахранят. Те тряб­вало да умеят да се прицелват правилно в цели, които стават за ядене или пък във врагове, които искали да им откраднат храната или заплашвали семействата им. В резултат в мъжкия мозък се развила една зона, наречена визуално-пространствена, която им позволява успешно да реализират смисъла на съществуването си на този свят - да улучват цели и да разрешават проблеми. Те са се превърнали в хора, насочени към резултата, които измерват соб­ствения си успех с резултатите, придобивките и способността си да решават проблемите. Вследствие на това един мъж все още идентифицира себе си със способността си да решава проблеми, както и с постиженията си.

Самооценката на мъжа се определя от резултатите, които може да постигне или от това с каква точност може да

улучи бягаща зебра.

Ето защо мъжете обичат да носят униформи и шапки със значки и пагони, които показват тяхната компетентност и спо­собност да разрешават проблеми. Мъжът усеща, че той един­ствено може да реши собствените си проблеми и не вижда смисъл да ги обсъжда с някой друг. Той би поискал мнението на друг човек, само ако усети, че има нужда от експертен съвет и смята това за интелигентна, стратегическа стъпка. От своя страна, консултираният мъж приема молбата като особена чест.

Ако мъж помоли друг мъж за съвет, другият приема молбата като

комплимент.

51

Затова, ако една жена предложи на мъжа съвет, когато не я е молил за това, той го приема като обвинение в некомпетент­ност, защото не може да реши проблемите си. Мъжът възпри­ема молбата за съвет като слабост, тъй като чувства, че би тряб­вало сам да стигне до решение, затова рядко ще заговори за това, което го безпокои. Но много обича да предлага съвети и решения на другите, въпреки че сам не приема нетърсено мне­ние, особено ако идва от жена.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ СЕ ДРАЗНЯТ ОТ РЕШЕНИЯТА НА МЪЖЕТЕ

Мозъкът на жената е организиран за общуване чрез разго­вор и основната цел на говоренето е говоренето. В повечето случаи тя не търси отговори и не е необходимо да се стига до някакви решения. В това се крие проблемът на мнозинството от двойките - в края на деня тя обикновено иска да говори за събитията, които е преживяла, и да сподели чувствата си, а той си мисли, че тя му предлага да реши проблемите й и й предла­га решения. Тя се дразни, че той не я изслушва, а той се дразни, защото тя не приема предложените решения. „Защо просто не млъкнеш да ме изслушаш!", крещи тя, тръгвайки да излиза. А той се ядосва, докато тя затръшва вратата: „Щом не искаш мне­нието ми, не ме питай повече!" И всеки от тях мисли, че други­ят не оценява думите му.

Когато тя иска от него да прояви съчувствие, той смята, че го моли да

реши проблема й.

Той мисли, че проявява грижа и любов, като предлага ре­шения, а тя си въобразява, че е безразличен или че омаловажа­ва чувствата й, като не я изслушва.

52

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: САРА И АНДИ

Сара се връща след тежък работен ден: шефът я е юркал през целия ден, изкарали са я виновна за някаква администра­тивна неразбория, изгубила си е портмонето, счупила си е нокът. Чувства се направо съсипана и иска да поговори с Анди за всич­ко, щом той се върне вкъщи.

Обажда му се по телефона, за да разбере кога ще си дойде и приготвя вкусна вечеря с надеждата, че двамата ще седнат да хапнат и да си побъбрят на спокойствие.

Той ще я обгради с любов и симпатия. Тя ще си излее всич­ко пред човек, който е съпричастен, и знае, че след това ще се почувства много по-добре. От него тя иска да я изслуша и да я накара да се почувства разбрана и обичана, да я увери, че ще успее да преодолее проблемите си.

Но Анди също е имал тежък ден. Той си е тръгнал от работа с няколко все още висящи проблема, които ще трябва да реши преди утрешния работен ден. Докато кара към къщи, мозъкът му работи и се мъчи да намери решение. Той знае от телефон­ния разговор със Сара, че и тя е имала труден ден, но наистина има нужда от разтоварване, за да си подреди мислите.

След като пристига вкъщи, той я поздравява набързо и сяда в хола, за да гледа новините по телевизията. Тя проверява яде­нето и го предупреждава, че вечерята ще е готова след петнай­сет минути. Той си мисли: „Добре, петнайсет минути тишина, преди да седнем на вечеря." А в това време Сара си казва: „Пре­красно, петнайсет минути, в които да започнем разговора пре­ди вечеря."

Сара: Как мина деня ти, скъпи? Анди: Добре. Сара: За мен това беше най-лошият ден в живота ми, про­

сто не издържам повече! Анди (все още с едно око към телевизора): Какво не можеш

да издържаш повече?

53

Сара: Шефът направо ме побърква. Още щом отидох на работа сутринта, ме подхвана, че не е доволен от мен и попита защо не съм приключила с новата рекламна кампания. После ми каза, че я иска до края на седмицата и че планира посеще­ние на клиента ни в понеделник, за да види какво сме постиг­нали. Когато се опитах да му обясня, че не съм свършила, за­щото още работя по проекта Зайнфелд, за който ми беше ка­зал, че е спешен, и че няма да имам време да се справя с двата проекта толкова бързо, той просто ме сряза и каза, че не иска да чува повече извинения, а просто очаква кампанията на бю­рото си преди края на работния ден в петък. Можеш ли да си представиш? Дори не ме изслуша... (вече разстроена)... накрая смени темата и ми каза, че ще разговаряме за последните не­обходими промени в шест часа в петък вечерта. Направо ми иде да напусна. Не мисля, че мога да издържам повече...

Анди: Виж, много е просто, Сара... трябва да му се опъ­неш и да заявиш, че не можеш да завършиш и двата проекта, затова да ти каже кой държи да приключи първи. Утре влез при него и му кажи, че срокът е невъзможен и той или трябва да го промени, или да намери някой да ти помогне с двата проекта.

Сара (доста емоционално): Какво ми говориш! Тъкмо ти обяснявах, че този човек само дава заповеди и никога не из­слушва, а ти ми казваш какво да правя. Защо не си отпушиш ушите! Писна ми от мъже, дето все знаят много!

Анди: Хайде сега, Сара. Щом не искаш да чуеш мнението ми, не ми споделяй проблемите си. Сама си ги реши и не ми се оплаквай! Имам си достатъчно проблеми, които, между друго­то, винаги сам решавам.

Сара (почти разплакана): О, върви по дяволите! Ще намеря някой друг, дето ще ме изслуша и няма все да ми търси греш­ките. Можеш да си вечеряш сам. Аз излизам и не знам кога ще се върна!

Това е добре познат сценарий както за мъжете, така и за жените по цял свят. Сара се чувства предадена, необичана и

54

наранена. Анди пък се чувства недооценен и объркан, защото Сара току-що е разкритикувала най-ценното му качество: ре­шаването на проблеми.

КАК ПО-ДОБРЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ СПРАВИ АНДИ?

Да върнем тази сцена и да видим как Анди можеше да из­бегне провала на вечерта.

Сара: Как мина денят ти, скъпи? Анди: Добре. Имам няколко работни проблема, които тряб­

ва да реша до утре сутрин, но съм убеден, че нещата ще из­глеждат далеч по-розови, след като се наспя.

Сара: За мен това беше най-лошият ден в живота ми, про­сто не издържам повече!

Анди: О, горкичката ми. Хайде, разкажи ми какво е стана­ло, но преди това, моля те, дай ми петнайсетина минути да си подредя мислите и да оправя моите си проблеми, после ще мога изцяло да ти посветя вниманието си, докато вечеряме.

Сара: Добре... Ще проверя как са нещата в кухнята и ще те извикам, когато е готово. Сега да ти налея ли чаша вино?

Анди: Благодаря, скъпа... с удоволствие.

Като си е осигурил със съгласието на Сара спокойствие, той има време да се усамоти на своя остров и да поразмисли за проблемите си. Сара се чувства подкрепена и щастлива, че той ще й обърне внимание по време на вечерята, когато ще може да се разтовари от проблемите си и да се поободри.

Ето как протича вечерята.

Сара: Шефът направо ме побърква. Още щом отидох на работа сутринта, ме подхвана, че не е доволен от мен и попита защо не съм приключила с новата рекламна кампания. После ми каза, че я иска до края на седмицата и че планира посеще­ние на клиента ни в понеделник, за да види какво сме постиг-

55

нали. Когато се опитах да му обясня, че не съм свършила, за­щото още работя по проекта Зайнфелд, за който ми беше ка­зал, че е спешен...

Анди (по лицето му се чете интерес): Скъпа... но това е ужас­но. Нима не знае този човек колко много работиш? Изглеждаш толкова напрегната...

Сара Не можеш да си представиш дори колко съм напрег­ната! Все едно, започнах да му обяснявам, че не съм свършила, защото проектът Зайнфелд ми отнема много време. Но той про­сто ме сряза по средата и каза, че не искал да чува повече изви­нения и всичко да бъдело готово на бюрото му в петък, преди края на работния ден. Можеш ли да си представиш!

Анди (обезпокоен и въздържащ се от съвети): Май наисти­на те е взел на мушка...

Сара: Той просто не иска да ме изслуша... смени темата и каза, че ще се видим в шест петък вечерта, за да обсъдим евен­туални промени в последната минута. Та толкова съм изтор­мозена, направо ми иде да напусна...

Анди (обгръщайки я с ръце): Истински кошмарен ден за теб, мила. Какво искаш да правиш сега?

Сара: Първо да се наспя. Утре ще стана рано и ако не съм се оправила, наистина ще те помоля да ми помогнеш да наме­рим изход. Сега съм твърде изтощена и изтормозена, за да го обсъждам повече. Благодаря ти, че ме изслуша, скъпи. Чув­ствам се много по-добре...

Анди избягва спора, като не се втурва да предлага реше­ния, а си налива чаша вино и по този начин не се налага да спи сам на дивана. А като му дава време да се отпусне, Сара си спестява обичайните разправии и се чувства удовлетворена от себе си и от живота.

56

КОГАТО ИСКАТЕ ДА ПРАВИТЕ БИЗНЕС С ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ

Мъжете и жените правят бизнес по много различен начин и ако някоя от страните не разбира сложността на ситуация­та, то тогава работните взаимоотношения ще доведат до фи­нансов крах. Жените искат първо да установят персонални отношения с мъжа, преди да преминат към работата - те бъбрят на най-разнообразни теми, често доста лични, за да си съставят мнение за човека и да решат дали да му имат доверие. Много често мъжете възприемат този подход съвсем погрешно. В най-лошия случай някои мъже го възприемат като сексуален намек, а в най-добрия - почти всички виждат в това молба за съвет. Тогава те смятат, че имат право да предложат решения, да посъветват жената как да постъпи, какво да мис­ли или каже.

За нея това е много неприятно. Най-вероятно тя ще отпише такъв мъж като човек, който не изслушва и надали ще й обърне внимание, ако работят заедно. У нея настъпват колебания дали да се захване с общия бизнес, като това внася обърканост и изум­ление у мъжа, че деловите им отношения зациклят. Мъжете тряб­ва да разберат, че дори в бизнеса ще се справят с жените по-лесно, ако първо изградят с тях личен контакт. Жените трябва да са наясно, че мъжете се чувстват неловко, когато се обсъжда лична информация и предпочитат да преминат направо към де­ловите въпроси. Когато всяка от страните разбере тези неща, и двамата ще бъдат склонни на компромиси, което в дългосро­чен план води до много по-здрави работни отношения.

КАК ДА ИЗБЕГНЕМ СПОР С ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ

Ако жената е разстроена и напрегната и има нужда да го­вори, най-простото е да каже на мъжа: „Трябва да поговоря с теб за някои неща. Не искам да намираш решения на пробле-

57

мите, просто ме изслушай!" Мъжът ще е доволен от този под­ход, защото знае точно какво се очаква от него.

РЕШЕНИЕ Ако жената говори и мъжът не е сигурен дали тя търси съвет

или просто си говори, той може да разбере, като я попита ди­ректно: „Как искаш да слушам - като момче или като моми­че?" Ако иска да я слуша като момиче, той просто изслушва, а ако слуша като момче - може да й предложи решения на про­блема. И в двата случая двамата ще бъдат доволни, защото ще знаят какво се очаква.

Жената обикновено иска да я изслушат, а не да я поправят.

За да обобщим, даването на съвети се схваща по различен начин от жените и мъжете. Мъжът смята, че проявява загри­женост и любов, като дава съвет, ала жената го тълкува като нежелание да я изслушат. Изводът тук е прост, но важен. За мъжа - слушайте със съчувствие, особено ако жената е раз­строена, и ако не сте сигурни какво очаква от вас, попитайте. За жената - покажете ясно какво очаквате от мъжа, пред ко­гото изпускате пара.

2. ЗАЩО МЪЖЕТЕ ВСЕ ЩРАКАТ С ДИСТАНЦИОННОТО И СМЕНЯТ КАНАЛИ?

В продължение на хиляди години мъжете се връщали от лов в края на деня и прекарвали вечерта, просто взирайки се в огъня. Един мъж може да седи в това близко до транса състо­яние дълго време и сред приятелите си, без да общува и без другите да го подтикват да говори или да участва в разговора. За мъжете това доскоро беше ценен начин да се освободят от стреса и да презаредят батериите си за следващия работен ден.

58

За съвременните мъже взирането в огъня продължава да е ритуал в края на деня, но вече включва специални пособия като вестници, книги и уреди за дистанционно управление. Веднъж посетихме едно затънтено кътче от света - делтата на Окаван-го, на север от пустинята Калахари в Южна Африка. Забеля­захме на висок кол над една от колибите в селото сателитна чиния, захранвана от соларни клетки, влязохме вътре и видях­ме група бушмени с препаски на слабините, застанали пред телевизора, които един по един се сменяха да щракат с дистан­ционното по каналите.

В рая всеки мъж има по три дистанционни уреда и всички седалки

на тоалетните са оставени вдигнати.

Навикът на мъжете непрекъснато да превключват канали­те е едно от най-омразните неща на жените по целия свят. Из­вестен е вицът как много от тях искали да погребат мъжете си със стиснато в ръка дистанционно.

В края на тежкия ден жените предпочитат да отмарят, като съпреживяват някое телевизионно шоу и най-вече телевизи­онните сериали, които се занимават с човешки взаимоотно­шения и емоции. Женският мозък е организиран да разчита думите и жестовете на актьорите, тъй че да предвижда какво ще стане по сценарий. Те също обичат да гледат рекламите. За мъжете обаче гледането на телевизия е съвсем различен процес, задоволяващ два импулса. Първо, тъй като има ори­ентиран към решения и решаващ проблемите мозък, мъжът се интересува как най-бързо да стигне до същността на неща­та. Като превключва през каналите, той може да анализира проблемите във всяка програма и да обмисли необходимите решения. Второ, той се мъчи да забрави собствените си про­блеми, гледайки чуждите, което обяснява защо шест пъти по­вече мъже, отколкото жени, гледат вечерните новини по теле­визията. И тъй като мозъкът на мъжа може да върши само по

59

едно нещо, гледайки чуждите проблеми, без да чувства отго­ворност за тях, той може да забрави за собствените си грижи. Следователно това се превръща в някаква форма на отсво-бождаване от стреса, точно както сърфирането в Интернет, човъркането по колата, поливането на градината, бъхтенето в гимнастическия салон или, често най-любимото, правенето на любов. Щом един мъж се е концентрирал в едно нещо, той винаги ще е в състояние да забрави собствените си неприят­ности и да се чувства добре.

Мъжете не искат да знаят какво дават по телевизията, те искат да

знаят какво друго дават по телевизията.

Ако една жена има някакво притеснение, за нея няма зна­чение дали върши някое от изброените неща - проблемът продължава да занимава нейното многопланово съзнание, за­това тя има нужда да говори, за да се освободи.

Тази основна разлика между половете често води до не­приятности. Много често жената се мъчи да разговаря с мъжа, докато той чете вестник или сърфира по каналите и, тъй като той не реагира на думите й, често го предизвиква: „Какво казах току-що?", пита тя. За нейно разочарование, той обикновено отговаря. Това е, защото я е чул да говори, но тъй като мозъкът му е бил най-вече зает с едничката задача да си прочете вест­ника, всъщност не я е слушал или анализирал какво казва, а просто е регистрирал думите й.

Жените често обвиняват мъжете, че не са на тоя свят, кога­то се опитват да разговарят с тях. Това обърква мъжете, те смя­тат, че физическото им присъствие би трябвало да е достатъч­но. Жените обаче очакват от тях да присъстват и емоционално. Те се отчайват от явното им невнимание и го тълкуват като опит да ги игнорират. Мъжете пък страдат от това, че не им позволяват да се отпуснат, дори след като са предложили из-

60

ход и са били отблъснати. Колкото повече жената настъпва, толкова повече мъжът се съпротивлява. Колкото по се съпро­тивлява той, толкова по-силна неприязън изпитва тя.

Жената трябва да разбере, че взирането в огъня за мъжа е начин да се освободи от стреса и че не бива да го приема лично. Когато говори, той говори само за едно нещо. Нейният много-планов мозък й позволява да говори за широка гама от пробле­ми, минали, настоящи и бъдещи, при това едновременно.

Мълчанието на мъжа не означава, че той не я обича, а означава,

че той иска тишина.

Мъжете трябва да разберат, че жените имат нужда да гово­рят за нещата, без да стигат до решения, само за да се освобо­дят от стреса, които изпитват.

РЕШЕНИЕ За да сложи край на проблема с дистанционното, тя трябва

спокойно да го обсъди с него, да му каже колко я дразни това и да попита дали би могъл да не го прави, докато тя гледа люби­мата си програма. Или пък би могла да се опита да скрие дис­танционното на някое необичайно място. Ако нито едното не помогне, трябва да помисли за покупката на собствен телеви­зор - или второ дистанционно.

3. ЗАЩО МЪЖЕТЕ НЕ ЖЕЛАЯТ ДА СПРАТ И ДА ПОПИТАТ ЗА ПЪТЯ?

В продължение на повече от 100 000 години мъжете са из­ползвали пространствената част от мозъка си, за да проследя­ват плячка и да улучват жертвата си. През цялото това време те са имали възможност да научат изкуството на добрата ори­ентация и да развият усета да се върнат по стъпките си, тъй че

61

да могат да ловуват на далечни разстояния и после да се върнат вкъщи. Ето защо, ако влезе за първи път в стая без прозорци, двама от всеки трима мъже могат по усет да намерят севера и да го посочат, докато само една от пет жени може да го стори. За жалост това е нещо, което не се научава, просто можеш или не можеш. Най-вероятното обяснение на усета за посока е, че мъжете имат по-висока концентрация на желязо в дясното по­лукълбо, което им позволява да усетят магнитния север. Това е същото качество, което мъжът използва, за да се върне на мя­стото си в претъпкания стадион, да открие колата си в много­етажния паркинг или да намери място, на което е бил само веднъж преди това.

Жените-защитнички на семейното гнездо не са смеели да отидат сами по-далеч от хоризонта, тъй че се научили да се ориентират - за тях усетът за посока никога не е бил необходи­мост и не е принадлежал към професионалната им характери­стика. Ако вижда дърво или езеро, или пък хълм, жената ще се ориентира и ще намери обратно пътя за вкъщи. Това е всъщност и намек по какъв начин мъжът трябва да дава напътствия на жената. Ако й каже да иде до пътя с огромния дъб, после да тръгне към розовата сграда до Националната банка срещу езе­рото, тя най-вероятно ще стигне, където трябва. Но ако й каже да вземе третия изход от западната отбивка на магистрала 23, най-вероятно няма да я види повече.

Мъжете не се губят, те просто откриват алтернативни маршрути.

За един мъж да признае, че се е загубил, означава да при­знае, че се е провалил в умението, което владее най-добре - да намира пътя. Затова той по-скоро би предпочел да го горят на клада, само да не си признае пред жената. Ако вие сте жената на предната седалка и току-що сте минали покрай един и същи гараж за трети път, важно е да не го критикувате или съветвате, особено ако не искате да се връщате пеша.

62

РЕШЕНИЕ Купете карта или справочник и го оставете в колата. Ако

той си пада по компютрите, вече има и CD-ROM-ове за пове­чето големи градове, които ще ви предложат идеалния марш­рут - можете да го разпечатате и да го вземете за пътуването. За сравнително малка сума можете да му купите за Коледа или рождения ден и ръчна сателитна навигационна система - пре­красна играчка за едно момче с пространствено мислене, коя­то ще му позволи винаги да е прав, никога да не се губи и да ви обича винаги.

Защо са нужни 4 милиона мъжки сперматозоиди, за да открият

и оплодят едно яйце? Защото нито един от тях не иска

да го упътят.

Една бърза, безопасна и спасителна стратегия е да му ка­жете, че се налага веднага да идете до тоалетна, което ще го принуди да спре, най-добре на бензиностанция. Докато вие сте в тоалетната, той ще има време да се престори, че купува нещо и да попита и за пътя.

4. ЗАЩО МЪЖЕТЕ ВСЕ ОСТАВЯТ КАПАКА НА ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ ВДИГНАТ?

Докъм 1900 г. тоалетните са били малки кутийки в задния двор на къщата. Ако жената иска да я използва, тя взима със себе си и други жени за по-безопасно. От мъжете обаче се очак­вало да ходят там сами и да се защитават, ако се наложи. Мъже­те никога не пикаели в самата тоалетна - правели го в храстите или срещу нещо, навик, който съвременните мъже са наследи­ли от дедите си. Затова рядко ще срещнете мъж, който да пи­кае на открито поле, прави го винаги срещу нещо - стена или

63

дърво и, също като при останалите животни, при него задъл­жително присъства елемент на маркиране на собствена тери­тория. Когато била изобретена тоалетната с течаща вода към края на 19 век (вероятно от Томас Крапър), скромната тоалет­на се преместила в свое собствено помещение в къщите и уч­режденията. Въпреки това при жените е още валиден навикът да се ходи на групи до тоалетната. Никога няма да чуете от мъж: „Ей, Фред, отивам до тоалетната, искаш ли да дойдеш?"

Когато мъжете отиват В тоалетната, те никога не Водят със

себе си поддържаща група.

Днес обществените тоалетни навсякъде са в отделни по­мещения за мъже и жени - със седалки при жените и монтира­ни на стените писоари. Жените винаги сядат, докато мъжете седят само 10 - 20 % от времето. За модерните домове се пред­полага, че са строени така, че да са еднакво удобни за мъжете и за жените, но мъжете страдат от това, че домашните тоалетни са пригодени само за женски нужди. В дома мъжът трябва да вдигне дъската, за да не я намокри, когато жената седне на нея. Но ако забрави да я свали, го критикуват. На мнозина това е много неприятно. Защо пък отвреме-навреме жените да не вди­гат дъската заради мъжете? В някои части на света, като Шве­ция например, дори е станало стандарт мъжете да сядат, кога­то пикаят в обществените тоалетни, защото било политически коректно.

Когато Господ приключил със сътворението на света, осъзнал, че са му останали две неща, които да подели между Адам и Ева. Едното, обяснил той, било съоръже­нието, което позволявало на притежателя си да пикае прав. Адам бил впечатлен и се молил на колене да го дадат на него.

64

Ева се усмихнала благосклонно и казала на Господ, че щом Адам наистина толкова много го желае, нека му го даде. Адам веднага отишъл да пикае срещу едно дърво и си направил кръгче в пясъка. Така Господ видял, че е свършил добра работа.

После Господ се обърнал към Ева: „Е, ето го и другото нещо. Ти вземи него."

„Благодаря", рекла Ева. „Какво е то?" Господ се усмих­нал и отговорил: „Казва се многократен оргазъм".

Преди няколко години в Швеция една феминистка група настояваше за забрана на мъжките писоари с довода, че ко­гато пикаят прави, мъжете „триумфират в своята мъжестве­ност" и по този начин унизяват жените. Не спечелиха кой знае колко симпатизанти. На някои места, най-често в су-пермодерни офиси в САЩ, писоарите все повече се изме­стват от унисекс тоалетни, всяка в собствена кабинка, макар че основанията са по-скоро да се спестят средства и про­странство, отколкото някакви си аргументи за равенство между половете. През 2000 г. една холандска компания обя­ви, че лансира на пазара първия в света „дамски писоар". До този момент не може да се каже, че са направили голям про­бив в тоалетните навици на света.

Един наш читател ни писа по какъв начин той и жена му се справили с проблема за тоалетната дъска:

„Жените трябва да разберат, че понякога мъжкият пенис си има своя логика. Мъжът може да Влезе В тоалетна кабинка (защото Всички писоари са заети В момента), да се прицели точно В тоалетната чиния и въпреки това пенисът му да смогне да опикае рулото с хартия, целия му ляв крачол и дори обувката.

След 28-годишен брак жена ми ме е тренирала. Вече не ми е позволено да пикая като мъж- изправен. Иска да сядам.

65

Убеди ме, че не плащам толкова голяма цена. Другият Вариант е да ме убие В съня ми, ако още веднъж й се случи да отиде до тоалетната нощем и да седне на подгизнала от урина седалка, или да падне В чинията, защото аз не съм Върнал дъската на мястото й."

Съществува и проблемът със сутрешната ерекция, която прави прицелването двойно по-трудно и обяснява как се мок­рят тапетите. Дори и седнал, обяснява ни той, има сериозни механични проблеми, които само мъж може да разбере. Сега той е овладял изкуството да залегне с лице, наведен над тоа­летната чиния в позиция „летящ Супермен", за да се увери, че нищо не е излязло навън.

„Жените трябва да разберат, че Вината не е изцяло В мъжете. Не че не обръщаме Внимание на грижите им за хигиената и чистотата на банята, но има случаи, В които нещата просто излизат от контрол. Не е наша грешка, а на Майката Природа. Ако беше Татко Природа... нямаше да има проблем..."

Всъщност на мъжете им е все едно дали дъската е долу или горе, но се дразнят, когато жените настояват да я свалят, вме­сто мило да им се примолят или да го свършат сами.

РЕШЕНИЕ Ако помолите мъжа си да сяда, когато пикае, няма да има­

те повече проблеми. Ако той откаже, трябва тихо, но твърдо да подчертаете, че стотици хиляди мъже в ислямския свят всеки ден сядат, за да пикаят - без да чувстват, че правят дори най-малък компромис с мъжествеността си. За пророка се говори, че само веднъж уринирал прав и това станало в една градина, където нямало къде да се седне. Ако с това не го убедите, про­сто наложете нови правила в къщата. Оттук нататък негово задължение е да чисти тоалетната, което означава бърсане на пода всеки ден, за да се попият всички случайни капки. Това

66

може много скоро да хвърли нова, положителна светлина върху седящото положение...

Ако можете да си го позволите, идеалното разрешение е винаги да си купувате дом с две тоалетни - една за мъжа, друга за жената - или да реконструирате сегашния си дом така, че да има втора баня. По този начин и двамата можете да се наслаж­давате на стандарта за чистота и хигиена, който сте си избра­ли, без да се безпокоите за другата тоалетна.

5. ЗАЩО МЪЖЕТЕ ВДИГАТ ТОЛКОВА ШУМ ОКОЛО ПАЗАРУВАНЕТО?

Най-великото нещо да си мъж е, че можеш да си купиш два костюма, три ризи, колан, три вратовръзки и два чифта обувки за по-малко от осем минути. И това облекло е достатъчно, за да изкараш девет години. Той може да накупи коледни подаръ­ци за цялата фамилия за по-малко от четирийсет минути в 16.30 следобед на 24-ти декември, при това съвсем сам.

За мъжа чифт обувки, костюм и няколко ризи ще стигнат за много

сезони. Една и съща прическа също се поддържа с години, понякога

десетилетия. И още по-хубавото е, че вследствие на това, и портфейлът му

ще издържи далеч по-дълго.

Повечето мъже поставят пазаруването на едно ниво с пре­глед на простатата при лекар със студени ръце. Британският психолог д-р Дейвид Люис смята, че стресът, който мъжете изпитват по време на коледните покупки, е съизмерим със стре­са на полицай, изправен срещу гневна тълпа по време на бунт. Обратно, за повечето жени пазаруването е любима форма на разтоварване.

67

Причините за това са очевидни за всеки, който е наясно с раз­личните начини, по които са еволюирали мъжете и жените, и раз­бира как работи мозъкът им. По-раншният живот на мъжете като ловци ги е „снабдил" с нещо като тунелно виждане, което им дава възможност да се придвижват директно от точка А до точка В. Огромният брой зигзагообразни движения между пазаруващите по магазините, необходими за една успешна пазарска експеди­ция, карат мъжа да се чувства изключително неловко, тъй като промяната на посоката изисква някакво по-съзнателно решение. Жените с по-широкото си периферно виждане обаче лавират сред тълпите в търговския център и се движат на зиг-заг с лекота.

Мъжете са еволюирали в същества, които бързат да убият жертвата си и да се приберат вкъщи. Точно по този начин днес те обичат да пазаруват. Жените пазаруват по начина, по който древните им прародителки са събирали храна: тръгвали са за цял ден с група жени към място, където ня­кой си спомня, че някога е виждал да расте някаква вкусна храна. Не е нужно да има конкретна цел или посока, нито пък са важни ограниченията във времето. И те прекарвали деня, ходейки насам-натам не особено организирано, като междувременно мачкали, подушвали, опипвали или опитва­ли всички интересни неща, които намерят по пътя си и през цялото време си бъбрели за най-различни несвързани с това теми. Ако не намерели нищо годно за бране и се върнели в края на деня, без да могат да покажат нещо въпреки усилия­та си, те пак били въодушевени от страхотно прекарания ден. За мъжа това е напълно немислимо. Да излезе за деня с гру­па мъже, без те да имат някаква ясна цел или отправна точ­ка, без точни граници откъм време, и да се върне вкъщи с празни ръце, би означавало да приеме, че се е провалил напълно. Ето защо, когато помолим мъжа да купи мляко, хляб и яйца на връщане от работа, той може да донесе сар­дини и дъвчащи бонбони. Забравил е какво го е помолила жена му да купи и вместо това се връща с изгодни покупки (на сметка) - неговият собствен най-бърз улов.

68

Жената се облича грижливо в зависимост от времето, сезона,

модата, тена си, от това къде отива, какво е

самочувствието й този ден, с кого ще се види и какво ще прави. Мъжът

просто помирисва дрехите, които е оставил на гърба на стола.

Изследванията показват, че мъжете не само мразят да паза­руват храна й дрехи, но че това е вредно за здравето им поради стреса, който им причинява. Има начини обаче да помогнем на един мъж да изживее положително сблъсъка с пазаруването.

КАК ДА ПАЗАРУВАМЕ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Винаги оставяйте за мъжа бутането на количката. Мъжете обичат да контролират нещата, затова обичат да я „карат", из­ползвайки пространствените си способности - заобикаляне на ъгли, завои, сменяне на скорост и т. н. Те дори обичат колички­те с бутафорно кормило, защото това представлява още по-голямо предизвикателство за пространствените им умения. Мнозина тихичко си бръмчат наум като малки момченца. По­питайте го как е най-добре да се наредят продуктите в колич­ката - намирането на вярното решение също ще му даде възможност да използва пространственото си мислене. Жени­те предпочитат да вървят на зиг-заг, когато пазаруват в супер­маркета и да се консултират със списъка си, докато мъжете следват права линия, пазаруват по памет и разглеждат всичко, което им хване погледа. В резултат той винаги носи вкъщи едни и същи покупки - например, в кухненския шкаф на един ерген ще намерите 26 консерви печен боб и 9 шишета с доматен сос и почти нищо друго. Докато вие обхождате щандовете на зиг-заг, дайте му ясни цели - марки, вкусове и опаковки, и го пре-

69

дизвикайте да открие най-ниските цени, като го поздравите, ако се е представил добре. Винаги го питайте какво иска да яде, затрупайте го с позитивни коментари и му купете нещо специално - например шоколад. Някои жени сигурно в този момент вече негодуват: „И всичко това само за да отида на пазар за хранителни продукти?" Но припомнете си, че пазару­ването не е вложено в организацията на мъжкия мозък, тъй че той се нуждае от някои стимули.

КУПУВАНЕ НА ДРЕХИ

На някои жени им се струва, че мъжете са програмирани да купуват само грозни дрехи и не са далеч от истината. В продължение на поне сто хиляди години жените се обличали, за да привличат, докато мъжете се обличали, за да изплашат противника си. Те рисували лицата и телата си, пробивали с костици носовете си, носели на главата си убит бизон и си за­качали камък на пениса. Не би трябвало да ни учудва, че учени­те откриват наличието на ген за „лошо обличане" у повечето мъже, особено хетеросексуалните.

Винаги се държим за ръце. Ако я пусна, тя отива на пазар.

Алън Пийз

Същите мотивационни принципи се отнасят и до пазару­ването на дрехи - дайте на мъжа размери, цветове и ценови граници и го изпратете на лов. Мъжкият мозък е организиран да се концентрира върху една единствена цел.

Какво може да се каже за един добре облечен мъж?

Че жена му я бива да му избира дрехите.

70

. Ключ към начина, по който пазаруват мъжете, беше наме­рен в едно изследване с пилета. Когато давали на пилетата мъжки хормони, те кълвели цветната си храна по различен начин. Първо изяждали всички червени семенца, докато свършат, и след това изяждали жълтите. Останалите пилета (без мъжки хормони) по­глъщали цялата многоцветната храна без всякакъв ред.

РЕШЕНИЕ Давайте на мъжа да прави само по едно нещо наведнъж и

не се опитвайте да го убедите, че като купувате повече, пести­те много пари. Никога не го питайте: „В коя рокля изглеждам по-добре - синята или златистата?" Мъжът може да се при­тесни, защото знае, че никога не би могъл да отговори пра­вилно и следователно ще се провали. Повечето мъже имат два чифта обувки, мъжкият мозък има ограничени възможно­сти да подбира подходящи десени и един на осем е с цветна слепота - към червено, синьо или зелено. Ако жената помоли мъжа да й напазарува или да й купи нещо от щанда за дрехи, тя трябва да му даде точния размер на желаната дреха. Ако купи по-голям размер, тя го обвинява, че я смята за дебела, ако е по-малък - тя си мисли, че наддава килограми. Ако пък му представя модели за одобрение, само трябва да го помоли да оцени всеки тоалет по скала от 1 до 10 и никога да не зада­ва въпроси, които изискват сравнение, например: „Зелената по-добра ли е от жълтата?"Ако жената е оставила мъжа пред пробната на стола на „отегчения съпруг", тя трябва да се сети да му вземе нещо за ядене. Въпреки тези стратегии мъжът има не повече от 30-минутен запас от внимание за пазарува­не. Но ако настоявате той да ви придружава на пазар, тогава избирайте място, което е близо до железария, тъй че, в най-лошия случай, той да може да се прибере вкъщи, след като е изпробвал по пътя най-новия модел двоен електрически три­он с обратно задвижване на „Блек енд Декер", който ще му даде възможност да пробива идеално кръгли малки дупки отгоре-надолу в пластмасовия таван, без помощта на стълба, ако някога изникне такава необходимост.

71

6. ЗАЩО МЪЖЕТЕ ИМАТ ТОЛКОВА ОТВРАТИТЕЛНИ ЛИЧНИ НАВИЦИ?

Навсякъде жените се оплакват, че личните навици на мъжете са далеч по-неприемливи от тези на жените, но проучванията не го потвърждават. Мъжете просто по-леко приемат това, ко­ето смятат за лоши женски навици, а и обръщат по-малко вни­мание на подробностите. Следователно за тях е дори по-малко вероятно да забележат някоя дразнеща женска черта.

Хубаво е да си мьж, защото не се налага да излизаш от стаята, за да си наместиш интимните части.

Преди всичко жените не понасят мъжете да си бъркат в носа, да се оригват, да миришат на пот, да носят прастаро бе­льо и да се чешат по топките. Но на първо място в списъка е пърденето.

Натрупване на газове: злепоставящ остатъчен продукт на храносмилането; безкраен източник на забавление, самоизтък-ване и здрава мъжка връзка.

Пърденето е универсално отхвърляно от жените, макар че е признак на здраво тяло и добър хранителен режим. За мъжете пърденето като забавно занимание започва някъде към 10-го-дишна възраст, когато постиженията на едно момче се преценя­ват по здравословната му способност да изпусне серия пръдни при различни обстоятелства - например да имитира гласове или, използвайки запалка, да изпрати синкави пламъци из въздуха. Подобни геройства се смятат за по-голямо достойнство от от­криването на лекарство за детския паралич например. Разните варианти на оригването идват непосредствено след това.

Най-известният пръдльо в света бил Джозеф Поджул, който през 1892 г. имал известен номер в Мулен Руж в Париж под наи-

72

менованието „Пръдльото". Представлението започвало с раз­казването на история, при което той използвал забележително разнообразие от пръдни за гласовете на героите си. Той можел да пуши цигара през тръбичка, пъхната в задника му, а също и да свири националния химн на флейта, свързана с края на тръбич­ката. Разказват, че жените се смеели много повече от мъжете, до такава степен, че някои губели свяст и ги карали в болницата.

ФАКТИ ЗА НАТРУПВАНЕТО НА ГАЗОВЕ

Докато 96.3 % от мъжете си признават, че пърдят, само 2.1% от жените биха сторили същото. Един мъж изпуска средно 1.5 -2.5 литра газове на ден, което е средно 12 изпърдявания - дос­татъчно, за да се надуе малък балон. Жените пърдят средно по седем пъти на ден и изпускат 1-1.5 литра газове. Основната при­чина за прекомерно пърдене е прекаленото говорене и говорене по време на ядене. В организма се задържа въздух и макар пове­чето от него да се изхвърля чрез оригване, останалият преминава към тънките черва, където се смесва с други газове и се подготвя за изстрелване срещу нищо неподозиращия свят отвън. През 1956 г. Бърнард Клеменс от Лондон успял да пърди в продължение на официално регистрираните 2 минути и 42 секунди.

Защо мъжете пърдят повече от жените? Жените не спират да говорят

достатъчно дълго време, че да могат да създадат вътрешно налягане.

Газът се състои от 50-60 % азот и 30-40 % въглероден диок-сид. Останалите 5-10 % са метан, който предизвиква експло­зии в мините и водород, който, сложен в бомба например, може да разруши цели градове. Един от най-сериозните източници на тези газове са яйцата, откъдето води началото си израза „пръдня на развалени яйца".

73

НЕБЛАГОПРИЯТНИ ХРАНИ

Храните, които образуват най-много газове, включват кар­фиол, лук, чесън, зеле, броколи, хляб, боб, бира, бяло вино, а също плодове и зеленчуци. Ето защо вегетарианците пърдят много повече, но газовете им миришат по-малко.

Продуктите, които намаляват количеството на произвеж­даните газове, включват таблетки въглен, дегазиращи препа­рати, а също и продукти на основата на мента и джинджифил. Има и възглавница, произведена от материал на основата на въглена, която гарантира до 90 % потискане на миризмата от газовете, ако седнете върху нея.

Кравите и овцете отделят около 35 % от метановия газ в световната атмосфера и увеличават глобалното затопляне и раз­мера на дупките в озоновия слой. Тероризмът не е най-голяма­та световна заплаха - това са пърдящите крави!

РЕШЕНИЕ Лекарството в случая е да се сервира здравословна храна,

включваща по-малко от произвеждащите газове храни. Накрая, вместо кафе, поднесете на мъжа си чаша ментов чай. Комби­нираните диети също са показали добри резултати - тогава, когато храната не включва едновременно въглехидрати и про­теини.

На мьжа не бива да се поднасят газопроизвеждащи храни два часа

преди лягане.

Насърчавайте го също да не пие вода по време на хране­не. Преди това - да, но ако пие, докато се храни, храносми­лателните сокове се разреждат и поради това впоследствие има по-голяма вероятност от газове. Дайте му пример. Дъвчете храната много добре, яжте бавно и не гледайте те­левизия. Ако и тогава той продължава да яде бързо и да

74

пърди често, имате нужда от по-драстични мерки. Вземете пример от един наш читател:

Найджъл винаги се забавлявял, когато се изпърди на обще­ствено място, като универсален магазин например, когато бил с Шарън. След като пуснел една серия, правел каменна физионо­мия, за да не разбере никой кой го е направил. Когато околните се обръщали, за да изгледат двойката, обикновено Шарън била смятана за извършител, защото се изчервявала жестоко и имала смутен вид. Найджъл смятал, че цялата история е много забав­на - докато не последвал невероятен скандал. Вкъщи той пърдял в леглото и наричал това „тест за истинска любов".

Шарън решила да създаде „безпръдни" зони в спалнята и кухнята. А когато излизали, изисквала от него да даде поне две-минутно предупреждение, ако почувства, че трябва да изпусне газове. Ако той не изпълнявал изискванията й, тя щяла да изва­ди от чантата си руло тоалетна хартия и да каже на висок глас: „Това ще свърши работа, нали?"

Често и домашните любимци помагат. При звука или ми­риса на пръдня, най-лесно е да се обърнеш към кучето или кот­ката си и да го нахокаш гласовито.

Много често най-убедителният метод за мъжа е да му обе­щаете секс, ако се държи прилично. Жената може да му даде да разбере недвусмислено, че пърденето в спалнята я отблъсква от секса. Ако той внимава с диетата си, за да събира по малко газове, в замяна може да се наслаждава на много по-активен сексуален живот.

7. ЗАЩО МЪЖЕТЕ ОБИЧАТ ДЕБЕЛАШКИ ШЕГИ?

Основната роля на хумора при мъжа има три страни -първо, да изпъкне сред другарите си с добрия репертоар; вто­ро, да му предостави начин да се справи с трагични ситуации и последствия; трето, да признае истината по някаква тема. За­това почти всички вицове имат кулминация, която обикновено

75

е с неприятен завършек. Корените на смеха са в нашето древно минало, когато той бил използван като предупредителен сиг­нал към другите човешки същества, че са в непосредствена опасност, точно както го използват и човекоподобните майму­ни. Например, ако едно шимпанзе едва се отърве от нападени­ето на някой лъв, то ще се покачи на близкото дърво и с отмет­ната назад глава ще произведе серия от звуци, хо-хо-хо-ха-ха-ха, които звучат точно като човешкия смях. С това то предуп­реждава другите шимпанзета за опасността. Смехът е продължение на плача, а плачът пък е реакция на стряскане и страх, забележими още при новородените. Ако нарочно упла­шите едно бебе, първата му реакция е да се разплаче от страх. Щом забележи, че ситуацията не заплашва живота му, то за­почва да се смее, с което показа, че вече е разбрало, че това е трик.

Снимките на мозъка показват, че мъжете се смеят пове­че на неща, които стимулират дясната, а не лявата половина на мозъка, докато при жените е обратното. В САЩ учени от университета „Рочестър" твърдят, че са открили къде се ко­рени мъжкото чувство за хумор - то се намира в дясната предна половина на мозъка над дясното око. Мъжете оби­чат хумора и всички вицове, които имат логическа последо­вателност с трудно предвидим завършек. Ето някои сравни­телно „облагородени" шеги, които стимулират мъжкия мозък:

1. Каква е разликата между курва и кучка? Курвата спи с всички. Кучката спи с всички, с изключение на теб.

2. Каква е разликата между жена ПМС и терористка? С терористката можеш да преговаряш.

3. Защо мъжете дават име на пениса си? Защото не искат някой съвсем непознат да взима най-важните им решения.

76

Съществува огромна разлика между половете в това отно­шение - мъжете имат мания да разказват вицове за разни тра­гедии, ужасяващи случки и мъжки гениталии.

Женските полови органи могат да извършват изумителни неща, свързани с възпроизводството, те са добре скрити и ако ги разстелем, биха покрили разстояние от четири километра. Но жените никога не си правят шеги с тях, не ги кръщават с нежни имена и не смятат, че са подходящ източник на смях.

Мъжките полови органи висят най-отпред в една много уяз­вима и опасна позиция (още едно доказателство, че Господ е жена) и са постоянен източник на забава и смях. Женският ху­мор включва хората, взаимоотношенията и мъжете. Например:

1. Какво можеш да кажеш на един мъж, с когото току-що си преспала? Абсолютно всичко - той е заспал.

2. Каква е дефиницията за идеален любовник? Прави любов до 2 часа през нощта, после се превръща в шоколад.

3. Защо мъжете не се правят, че изпитват оргазъм? Защото никой мъж не би правил тези физиономии на­сила.

Мъжкият мозък има изумителна способност да помни и складира вицове. Някои могат да ви разкажат виц, който са чули в четвърти клас, но същевременно не могат да ви цитират името на най-добрия приятел на сина си. Мъжете смятат, че е забавно, ако оглеждат (или подсвиркват) на група неподозира-щи жени на средна възраст, особено монахини, от движеща се кола, ако намажат с универсално лепило или увият в залепва­ща се хартия дъската на тоалетната, организират състезание по пърдене или завържат някой бъдещ младоженец за уличен стълб. За една жена никое от тези неща не може да събуди дори сянка от смях.

77

Шегите са толкова важни като средство за общуване меж­ду мъжете, че винаги когато има някаква световна трагедия, електронните пощи и факсовете буквално се задръстват от из­пратените от най-различни мъже вицове, свързани с трагедия­та. Все едно дали става дума за принцеса Даяна, 11 септември или издирването на Осама бин Ладен, мъжкият мозък момен­тално се задейства.

Осама бин Ладен има 53 братя и сестри, 13 жени, 28 деца и притежава

богатство над 300 милиона долара. Но мрази американците

заради консумативно-разхитителния им стил на живот.

Ето къде е разликата между мъжете и жените при сериозни емоционални катаклизми. Жените се справят с катаклизмите и трагедиите, като открито изразяват пред другите своите емо­ции, а мъжете сдържат чувствата си. Мъжете използват шега­та, за да говорят за случката, без да показват силни емоции, които могат да се изтълкуват като слабост.

КАК ШЕГИТЕ И ХУМОРЪТ ОБЛЕКЧАВАТ БОЛКАТА

Смехът и плачът дават команда на мозъка да освободи ен-дорфини в кръвта. Ендорфините са химични вещества с близък до морфина и хероина състав. Те имат успокояващ ефект върху организма, като в същото време засилват имунната система. Това обяснява защо щастливите хора боледуват рядко, докато нещастните, често оплакващи се, сякаш боледуват повече.

Смехът и плачът са силно свързани от психологична и фи­зиологична гледна точка. Спомнете си последния път, когато някой ви е разказал виц, от който сте се прививали от неконт-

78

ролируем смях. Как се почувствахте след това? „Гъделът" се дължи на мозъка ви, който изпуска ендорфини в кръвта и по естествен начин приповдига настроението ви. Всъщност, вие сте били „дрогирани". Онези, които не смогват да се смеят на нещата от живота, често се обръщат към наркотиците, алкохо­ла или секса, за да постигнат същото чувство. Алкохолът от­пуска задръжките и кара хората да се смеят, като отделя ен­дорфини, затова естествено е нормалните хора да се смеят по­вече, когато пият, а нещастниците - да потъват в още по-голя­ма депресия и дори да буйстват. Най-вероятно след продължи­телен смях ще се разплачете: „Смях се до сълзи!" Сълзите съдържат енцефалин - друг естествен транквилант на организ­ма за облекчаване на болката. Плачем, когато изживяваме бо­лезнени моменти и ендорфинът и енцефалинът помагат за са-моупояването.

Джон стоеше неподвижно, докато гадателката се Взираше в

кристалната си топка. Изведнъж тя се разсмя силно и той се наведе напред и я цапардоса по носа. За първи път удряше

щастлив медиум.

В основата на много вицове е ситуация, при която на някого се случва нещо катастрофално или болезнено. Но тъй като зна­ем, че то не е истинско, ние се смеем и освобождаваме ендорфи­ни за самоуспокояване. Ето защо плачът често е продължение на бликналия смях, ето защо, изправени пред сериозна емоцио­нална криза като смърт, мнозина плачат, но човек, който не може да възприеме с разума си смъртта, започва да се смее. Щом ре­алността се осъзнае, смехът се превръща в сълзи.

Смехът успокоява тялото, гради имунната система, пред­пазва от болести и неразположения, помага на паметта, има по-добро обучаващо действие и удължава живота. Хуморът лекува. Изследванията по целия свят вече показват как поло-

79

жителният ефект от смеха, комбиниран с отделянето на болко-успокояващи от организма, заздравяват имунната система. След като сме се смели, пулсът се уравновесява, дишането се задъл­бочава, артериите се разширяват, а мускулите се отпускат.

Това е най-вече мъжкият начин да се справиш с емоцио­налната болка. Колкото по-трудно е за един мъж да говори за някой емоционален проблем, толкова по-силно ще се смее, ако му кажат виц за него, независимо че това изглежда ужасно без­сърдечно и безчувствено за една жена. Мъжете рядко говорят с приятелите си за сексуалния си живот, затова разказват вицове за него като форма на обсъждане. Жените обаче обсъждат сек­суалния си живот с приятелките си с най-големи подробности, без помощта на каквито и да е вицове.

НЕ СЕ ОБИЖДАЙТЕ

Докато има ирландци, ще има и ирландски вицове. Или пък азиатски, или австралийски или феминистки вицове. И всеки път, когато има трагедия, тя ще роди свой набор от шеги.

Да се обидите или не, е ваш избор. Другите не могат да ви обидят - вие избирате дали да се обидите. И, предпочитайки да се обидите, вие показвате на света, че не сте в състояние да приемете проблема, за който се говори в шегата. Самите ние, двамата автори, сме австралийци, живеещи в Англия, и англи­чаните непрекъснато ни засипват с вицове за австралийци. „Как­ва е разликата между Австралия и киселото мляко? Млякото поне има някаква култура."

Ние изобщо не се обиждаме от тези шеги. Ако вицът е сме­шен, смеем се не по-малко от англичаните. По-късно дори може да го приспособим за американците или за някой друг. Изборът ви е отрицателен, ако решите да се обиждате, както и да се срамувате, да изпитвате неудобство или да се чувствате нара­нен. Подобен избор ще покаже на околните, че имате ниско самочувствие, не контролирате собствените си емоции и не сте подготвени да се сблъскате с проблема.

80

Може да решите да се обидите, защото някой е разправил виц, в който се казва, че всички ваши сънародници са глупаци. Но това не означава, че наистина са глупави, а дори да сте съгласни, че са, те няма да станат по умни, ако нагрубите онзи, който разказва вица. Може да решите да се ядосате, защото движението е задръстено, но това няма да помогне. Ако обаче реагирате хладнокръвно и аналитично, може да стигнете до решение, което да спомогне за решаване на проблема. Няма никакъв смисъл да избирате гнева.

Ако един човек непрекъснато разказва неподходящи вицо­ве на неподходящи места в неподходящо време, кажете му, че това не ви харесва и че искате да спре. Ако той продължи, про­сто му обърнете гръб и правете нещо друго.

Това може да се окаже по-трудно, ако сте на вечеря, особе­но пък ако сте домакин. Мъжът, когото сте помолили да спре, може да се почувства публично унизен, което от своя страна би могло да го стимулира да разказва дори още по-неприлични вицове. По-подходящо би било да използвате друга тактика -да завържете разговор за неговите вицове така: „Знаеш ли ви­цове, дето да не са гадни, или всички вицове са гадни?" Това може да обърне разговора на масата към една обща дискусия за естеството на хумора. След това можете да зашеметите гос­тите си с подробните си познания по въпроса защо мъжете и жените се смеят на различни неща.

ЗАУЧЕНО ДЪРЖАНИЕ -ОБВИНЯВАЙТЕ МАЙКА МУ

За някои жени мъжете са малки, непораснали момчета. Те твърдят, че мъжете хвърлят дрехите си на пода, не помагат вкъщи, не могат да си намерят нещата, не спират да питат за пътя, очакват някой непрекъснато да им прислужва и никога не си признават грешките. Женският мозък е пригоден така, че жените да отглеждат и угаждат на другите, особено на синове­те си. Те прибират вещи след сина си, готвят му любими гозби,

81

гладят му дрехите, дават му пари и го предпазват от преврат­ностите на живота. В резултат много момчета стават мъже без умения за голяма част от домакинската работа и без ясна пред­става как да създадат здрава връзка с жена. Синовете им се привързват към жени, които, както майката, са склонни да ги глезят и отглеждат. Повечето жени отначало реагират положи­телно на майчинската си роля, но когато разберат, че това може да се окаже за постоянно, нещата се вгорчават. Много е важно една жена да разбере, че ако се държи като майка с мъжа, той ще свикне с тази й роля и ще реагира, като прави фасони, кре­щи и бяга от къщи. Пък и никой мъж не изпитва сексуално привличане към майка си.

ПОВТОРНО ОБУЧАВАНЕ НА МЪЖА

Да научите някого да върши това, което искате, е едно и също при децата и при възрастните. Възнаграждавате държа­нието, което е желано, и игнорирате нежелателните постъпки. Например, ако мъжът ви захвърля дрехите си или мокрите хав­лиени кърпи на пода, вместо в коша за пране, обяснете му вни­мателно, че искате той да ги поставя на място, за да можете да ги изперете. Ако продължава по същия начин, не ги приби­райте повече. Ако дразнят чувството ви за ред, хладнокръвно обяснете, че смятате да ги сложите в пластмасова торба в шка­фа, под леглото или в работилницата му. По този начин, ако му трябват, поне ще знае къде да ги търси. Номерът е да даде­те предупреждение за намеренията си и да избягвате саркас­тично, осъдително или агресивно държание, защото това обик­новено има обратен ефект при мъжете. Когато в даден мо­мент той има нужда от чисто бельо, ризи или кърпи, това ста­ва негов, а не ваш проблем. По същия начин, ако разхвърля из къщата инструменти или свои недовършени проекти, кажете му, че ще ги сложите в някой шкаф или чекмедже. Не ги при­бирайте в работилницата или другаде, където ще му е удобно, защото това просто ще подсили нежеланото от вас държание

82

Ако искате повторно да обучите мъжа си, не бива да се раз­нежвате и да разчиствате след него. А когато сам прибере не­щата си, наградете го за доброто държание с усмивка или бла­годарност. Някои жени се ужасяват от мисълта да благодарят на мъжа за това, че е свършил нещо толкова елементарно като прибирането на собствените си дрехи, но важно е да разбере­те, че мъжете не са еволюирали като защитници на гнездото и елементарният порядък не е нещо, което им идва отвътре. Ако майка му не го е научила да върши тези неща, вие ще трябва да го научите. От друга страна, ако продължите да разтребва-те след него, трябва да приемете факта, че сами сте избрали да заместите майка му, тъй че по-добре е да приемете поло­жително тази роля.

Когато разберете как работи мъжкият мозък, ще откриете, че мъжете могат да създават много забавна атмосфера около себе си. Те са еднакви навсякъде - може да имат различен цвят на кожата, различни културни или религиозни разбирания, но умовете им работят по един и същи начин, независимо дали живеят в Триест или Тимбукту.

Въпросът е да се справите с мъжете в живота си, а не да спорите, да се гневите или разочаровате. Така и двата пола могат след това да си живеят щастливо завинаги. И нищо чуд­но, когато попитаме жените за седемте неща, с които мъжете ги подлудяват, те да не успеят да изброят повече от три. Нищо чудно наистина!

83

Трета глава

ЗАЩО ПЛАЧАТ ЖЕНИТЕ

Опасностите от емоционалното изнудване

Дотук разгледахме задълбочено, но с чувство за хумор, разликите между двата пола и това, което можете да предприемете в тази връзка. Сега ще се занимаем със сериоз­ната страна на въпроса как могат да се използват емоциите, за да се манипулират околните и да се постигне съгласие по да­ден въпрос. Всички истории, които ви разказваме, са верни -сменили сме само имената на героите.

Има моменти, в които хората плачат като пряк израз на душевна болка, но много често те използват сълзите, за да манипулират емоциите на околните. Мъжете рядко прибяг­ват до това, докато жените по-често се възползват от сълзи­те, за да изнудват емоционално близките си. Понякога не съзнават какво правят. Те плачат, реагирайки на дадена ситуа­ция, защото знаят, че ще накарат човека до тях да се почув­ства зле и че като резултат може би ще могат да го манипули­рат. Това е контролен механизъм - преднамерен или подсъзна­телен. Целта е да се принуди друг човек - съпруг, любовник, дете, родител или приятел - да предприеме действие, което в нормални обстоятелства той не би предприел. Жените пла­чат също, когато се опитват да получат по-малко наказание за грешките си - например за връзка с друг мъж или за дреб­ни кражби. Тази глава ще ви помогне да идентифицирате хо­рата в живота си, които използват въпросната тактика, за да ви манипулират или да блъфират, само и само да направите това, което искат.

ЗАЩО ПЛАЧЕМ

Плача: гл. ридая (книж.), рева (разг.), хлипам, хълцам, цив-ря (разг), хленча, скимтя, вия, надувам гайдата (разг.)

Плачът е нещо, което споделяме с другите животни и кое­то започва още с раждането, но човекът е единственото съще

8

ство на сушата, което плаче от емоции. Сълзите имат три пред­назначения за човека - спомагат за почистването на очната повърхност, извеждат химикалите на стреса извън организма и служат за визуален сигнал за бедствие при силно емоционални ситуации.

Сълзните жлези са кранът, а сълзните канали - тръбите.

Сълзите се образуват в жлезата над окото и се отвеждат от два канала, разположени във вътрешния му ъгъл, които се от­тичат в носната кухина. В емоционални или бедствени ситуа­ции излишните сълзи, които не могат да се оттекат достатъчно бързо през каналите, се стичат по бузите на плачещия.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ ПЛАЧАТ ПОВЕЧЕ ОТ МЪЖЕТЕ

Плачът започва с раждането и главната му цел е да стиму­лира у възрастните чувства на обич и закрила. Плачът за бебе­то е начин да получи това, което иска, а някои жени цял живот

88

настойчиво го използват за същата цел. Повечето жени разли­чават седем различни значения на бебешкия плач, за да преце­нят нуждите на бебето. Женските сълзни жлези са по-активни от мъжките, което е в съответствие с по-силните емоционални реакции на женския мозък. Рядко виждаме мъже да плачат на обществено място, защото, от еволюционна гледна точка, мъж, който показва емоциите си, особено сред мъже, поема риско­ве. Той изглежда по-уязвим, а с това ще стимулира другите да го атакуват. За жените обаче да покажат емоциите си пред окол­ните, особено ако са жени, е признак на доверие, защото плаче­щата се превръща в бебе и поставя приятелката си в ролята на грижовния родител.

Плачът има три познати ни цели:

1. За промиване на окото

Много зоолози вярват, че тази функция е останала от ера, когато сме живели предимно във вода и сме развили ципи между пръстите на ръцете и краката, както и ноздри, обърна­ти надолу, за да можем да плуваме по-лесно. Сълзната жле­за отделя течност в окото, а сълзните канали служат като отводнителна система за отстраняването й през носната ку­хина. Плачът служи да се изхвърлят солите и другите замър­сители от окото - особеност, която не се наблюдава при ос­таналите примати. Сълзите съдържат също ензим на име ли-созим, който убива бактериите и предпазва окото от инфек­ции.

2. За намаляване на стреса

Химическият анализ на сълзите показва, че сълзите от стрес, онези, които се търкалят по бузите, съдържат различни проте­ини от сълзите, които служат за почистване. Организмът ся­каш използва тази функция, за да се освободи от токсините на стреса. Ето как можем да си обясним твърдението на много жени, че се чувстват по-добре, след като „се наплачат хубаво", дори тогава, когато няма видима причина за плача им. Освен

89

това сълзите съдържат ендорфини, едно от естествените бол-коуспокояващи на организма, служещи като кофа, която съби­ра емоционалната болка.

3. Като емоционален сигнал

Тюлените и морските видри плачат, когато са емоцио­нално стресирани от загубата на малките си. Човекът е един­ственото сухоземно животно, което плаче както от емоции, така и за да манипулира околните. Сълзите служат и като визуален сигнал, който подтиква околните да прегърнат и успокоят плачещия. Те стимулират производството на хор­мона окситоцин, който кара човек да изпитва желание да го галят и прегръщат.

Тюлените и Видрите не манипулират себеподобните си със сълзи. Само

хората го правят.

Блеснали или плувнали очи има, когато чувствата на човек са силни, но сълзите не преливат до степен, в която да се търкалят по бузите. Насълзени очи можем да наблюдава­ме при гордия родител или при любимия човек, чиито очи блестят и греят от отразените от светлината произведени сълзи.

ПЛАЧЪТ И ЕМОЦИОНАЛНОТО ИЗНУДВАНЕ

Как действа изнудването

След като вече сте разбрали различните цели на плача, ще разгледаме механизмите на това как даден човек може да ма нипулира друг.

90

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ИСТОРИЯТА НА ДЖОРДЖИНА

Джорджина е привлекателна, интелигентна жена, завърши­ла секретарски колеж, преди да постъпи на работа като лична секретарка. Животът на високи обороти й допада - партита, скъп апартамент, дизайнерски дрехи и спортни коли. Тя пече­ли достатъчно пари, за да посреща житейските си нужди, но за разточителния й светски живот плащат предимно мъжете, с които живее.

Тя обаче ненавижда мисълта, че трябва сама да си изкарва прехраната. Да става рано от леглото и да бъде в 9 часа в офиса след разгулен нощен живот й се струва все по-трудно. Светски­ят й живот и служебните й задължения стават несъвместими.

Една вечер на някакво парти тя споделя неприятностите си с един мъж, с когото току-що се е запознала. Той е по-възрас­тен и изглежда доста богат, притежава порше и яхта, пътува много и сякаш не работи. Той й подметва, че би могла да стане компаньонка от висока класа и срещу процент от хонорара й би могъл да я представи на богати клиенти.

След няколкодневни сериозни размишления Джорджина приема предложението и скоро се наслаждава на живота така, както й се иска. Но не за дълго. Чувството за вина, съвестта и един инцидент скоро я карат да осъзнае, че предишният й жи­вот в крайна сметка не е бил толкова лош. Тя се откъсва от тази среда, сменя името си на Памела и си намира работа в голяма счетоводна фирма. Скоро Джорджина, сега вече Паме­ла, започва да излиза с един от партньорите във фирмата -шефа й Греъм. Впоследствие те се оженват и след три щастли­ви години заедно си раждат дете. Животът се оказва благоскло­нен към Джорджина-Памела. Тя има прекрасен съпруг, който я обича, красиво бебе, нов дом, финансова сигурност и много приятели.

Една сутрин по телефона й се обажда Франк - неин посто­янен клиент от времето, когато била компаньонка. Той настоя­ва да се видят и й предлага да обядват заедно. Памела отказва.

91

Това е част от миналото й и за нея с него е свършено. Франк твърди, че е в неин интерес да се срещнат и подметва, че бил убеден, че тя не иска съпругът и детето й да разберат за пре­дишния й живот.

Памела е потресена. Може да загуби всичко - мъжа си, дома си, детето си, цялата сигурност в живота си.

Тя се среща с Франк, който иска 10 000 долара, за да мълчи. Памела има някои спестявания и разбира, че няма друг избор освен да плати. След три месеца Франк отново се появява с претенции, но този път иска не само пари, а и секс. Памела отива в полицията. Франк е осъден за изнудва­не на 12 месеца затвор. И макар че съпругът й Греъм приема всичко спокойно, Памела знае, че животът й никога няма да бъде същият.

Това е класически пример за престъпно изнудване. Този случай съдържа стратегиите, отнасящи се до всяка ситуация, в която един човек се опитва да манипулира друг за лична изго­да. Ето и основните характеристики на участниците:

Жертвата: някой, който изпитва чувство за вина или задъл­жение.

Изнудвачът: човекът, който знае слабите места на жертвата.

Изискването: заплащане, за да се получи съдействие или мълчание.

Заплахата: заплаха от публичност или наказание, заплаха за за­губата на нещо много ценено или за вина.

Съпротивата: първоначалният отказ на жертвата да сътруд­ничи.

Съгласието: съгласие с искането на изнудвача.

Продължението: неминуемите по-нататъшни изисквания.

92

Повечето хора не се сещат, че е възможно околните да из­ползват този вид манипулативна стратегия; те просто смятат, че този вид хора се „държат лошо" или че са „агресивни". Тази глава ще ви помогне да разпознавате кои са тези индивиди в живота ви и ще ви покаже какво трябва да правите с тях.

ЕМОЦИОНАЛНО ИЗНУДВАНЕ

За емоционално изнудване говорим, когато личност, която е близка за вас по неагресивен начин заплашва да ви накаже или заплашва, или намеква, че ще пострадате, ако не склоните на това, което се изисква от вас. Тя познава най-съкровените ви тайни и уязвими места и използва тази лична информация, за да ви подчини. Каквито и силни или слаби страни да имате, изнудвачът ще ги използва против вас.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ИСТОРИЯТА НА РОЗМАРИ

Съпругът на Розмари, Грег, и майка й никога не са били в добри отношения. Майка й смята, че Грег не е достатъчно добър за дъщеря й и винаги се опитва да създава напрежение между двамата.

Един ден тя казва на Розмари, че нейна приятелка видяла Грег с някаква жена в близкия бар. „Сигурно е била някоя ко­лежка", предполага дъщерята, „той не е моя собственост, нито пък аз негова."

Розмари споменава пред Грег за това. Той побеснява и я обвинява, че го шпионира. „Може би трябва да си преразгле­даме отношенията, щом ми нямаш доверие", подхвърля той. Но Розмари настоява и накрая той признава, че жената е соб­ственичката на бара и с нея обсъждали как да направят изне­надващо парти за предстоящия рожден ден на жена му. После насила я завлича в бара, където ги представя една на друга.

93

Две години по-късно майката на Розмари пада лошо. Тя прекарва четири месеца в болница и когато излиза, се чувства слаба и обезверена. Сърцето на Розмари се свива, защото е наясно, че ще трябва да й предложи да живее при тях, но може да си представи каква ще е реакцията на Грег при тази идея. Много внимателно избира момента, в който да обсъди темата.

Една вечер тя обръща специално внимание на външния си вид и сготвя любимото ядене на Грег. Щом си идва, тя му на­лива чаша вино и го пита как е минал денят му. Когато вече седят на вечеря, тя знае, че той е спокоен и отпуснат.

След десерта Розмари се хваща за главата. Грег се безпо­кои и я пита какво не е наред.

- Не знам как да ти го кажа - отвръща тя. - Направо се чувствам ужасно.

Грег поставя ръка върху нейната. - Рози, кажи ми, какво става? - пита той. - Да не би да е

нещо, което съм направил? Розмари тъжно клати глава. - Не, Грег, нищо не си направил. Аз просто... - и се раз­

плаква. Грег я прегръща и я моли да му разкаже за проблема си. Тя

клати глава през сълзи. - Не, Грег, всичко е наред. Ще се оправя. Съжалявам. Не се

притеснявай. - Но Рози - моли той, - кажи ми какво се е случило. Поло­

жението не може да е чак толкова лошо. През сълзи Рози поглежда мъжа си умолително. - Не, Грег, страх ме е, че ще ми се разсърдиш, а не бих

могла да го понеса - казва тя с тих, разстроен глас. - Няма да ме разбереш.

Грег също започва да се чувства разстроен. - Моля те, кажи ми. Обещавам, че ще се опитам да те раз­

бера. Грег вече започва да си мисли най-лошото. Розмари сигур­

но има връзка с друг. Тя потреперва, изтрива сълзите си и поема дълбоко въздух.

94

- Става дума за майка ми - обяснява му. - Сега е с толкова крехко здраве, че се притеснявам. Бих искала да се погрижа за нея, но знам как ще се почувстваш, ако я вземем да живее тук. Все се опитвам да не мисля за това, но то ме преследва не­прекъснато - мисълта, че ще е сама в онази къща, че няма да има кой да й помогне, ако отново падне. О, Грег, не знам какво да направя... Ако беше твоята майка, щях да се справя, но... - и се разридава отчаяно.

Отначало Грег категорично отказва дори да помисли върху възможността тъща му да се премести при тях. Но след два дни плач от страна на Розмари, той започва да се чувства виновен. Ако наистина я обича, не се ли предполага да напра­ви жертва за нея? Не е ли това истинската любов? Бракът не е ли низ от компромиси? Той започва да се чувства себичен и гаден - точно както е предвиждала Розмари. По-късно Грег се съгласява на едномесечен пробен период. Но както Розма­ри, така и майка й знаят, че след като веднъж е влязла в къща­та, на практика е невъзможно да я изгонят след това. Грег също го разбира всеки път, когато се противи - има сълзи и обвинения и накрая той се чувства зле. Нещата вече следват един стереотип.

Историята на Розмари и Грег има всички съставки на из­нудването, когато един човек се опитва емоционално да мани­пулира друг за собствена изгода.

Жертвата: Грег - той проявява слабост и вина, когато жена му се чувства емоционално разстроена.

Изнудвачът: Розмари - тя познава слабостите на Грег.

Изискването: майката на Розмари да се премести у тях.

Заплахата: намекът, че Розмари ще престане да го обича, ако не стане нейното.

Съпротивата: първоначалният отказ на Грег да съдейства.

95

Съгласието: Грег се съгласява с искането на Розмари.

Продължението: неминуемите постоянни разправии и сълзи.

Всеки от нас познава поне един човек, който е използвал тактиката на емоционално изнудване, за да го накара да на­прави нещо, което първоначално е отказал да стори. Може да е била ситуация, подобна на гореописаната, а може да се случва постоянно с пасивно-агресивна личност, която сякаш никога не казва какво иска, а просто играе разни игри, за да стигне до крайния резултат. Важно е да разпознавате онези хора в живота си, които използват тази тактика, за да мани­пулират или блъфират, тъй че да ви накарат да направите каквото искат. Повечето хора никога не разбират, че при­ятелите или роднините им могат да използват този тип съзна­телна, добре обмислена стратегия; просто смятат въпрос­ните хора за пробивни или агресивни. Резултатите от това да станете жертва на емоционално изнудване са винаги па­губни.

Най-често емоционални изнудвачи са членове на семейството

или близки приятели.

Накрая се съгласявате с нещо, което никога не сте искали да направите или не сте смятали за разумно при дадените об­стоятелства. В процеса на съгласяване изнудвачът ви е накарал да се чувствате лоши и гузни, че сте се съпротивлявали. Вие неминуемо ще възроптаете, че са ви поставили в такава ситуа­ция. Независимо дали осъзнавате или не, отношенията ви с изнудвача вече няма да са същите.

96

МЪЖЕТЕ И ЕМОЦИОНАЛНОТО ИЗНУДВАНЕ

Мъжете стават много по-често жертви на емоционален шан­таж. Те предпочитат да молят направо за това, което искат. Жените, след като са еволюирали в семеен миротворец, като че ли се притесняват да кажат директно какво точно искат, ко­гато го искат. Много жени нямат необходимото самочувствие, за да си дадат сметка, че заслужават това, което искат. Като пазители на гнездото, за тях главното е да бъдат харесвани от другите. Те са тези, които винаги бдят за взаимоотношенията -с партньора, с децата, с другите семейства или социални гру­пи. Женският мозък е организиран така, че да поддържа взаи­моотношения. Ето защо жените често прилагат емоционално изнудване, за да постигнат своето, вместо да поискат нещо директно и да рискуват да бъдат отблъснати.

Изнудването изглежда лесно, защото предпазва човека от конфронтация.

Мъжете също използват емоционалния шантаж, но винаги в далеч по-малка степен. Функциите на мъжкия мозък са мно­го по-прости, що се касае до емоциите. Когато мъжете били ловци, те предпочитали директния, настъпателен метод и тех­ният мозък продължил да еволюира по този начин.

Ако един мъж искаше майка му да се пресели в дома му, той вероятно би купил цветя на партньорката си, преди да я помоли, но манипулацията му би спряла дотам. После би пре­минал към обсъждане на проблема съвсем спокойно, без емо­ции, разглеждайки положителните и отрицателните му страни. Може да представи план за пристройка към къщата, за болно-гледач, който да се грижи за майка му, за пътувания през по­чивните дни без майка му и т. н. Мъжете често изискват или ненатрапчиво настояват другите да се съгласяват с желанията им и много жени се съобразяват с това.

97

Мъжете използват добре планиран, директен метод, за да постигнат

това, което искат. Жените предпочитат

емоционалното изнудване.

От историческа гледна точка мъжете винаги са били в по-силна позиция от жените, затова са можели открито да пре­дявяват претенциите си. Жените рядко са стигали до надмо­щие, затова с течение на вековете са се научили да разчитат на способността си да лавират и хитруват, за да получат же­ланото.

В някои ситуации обаче мъжете все пак прибягват до емо­ционално изнудване. Младежите например го прилагат, кога­то увещават своите приятелки да правят секс.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ИСТОРИЯТА НА ДЕЙМИЪН

Деймиън излиза два пъти с Ерика и всеки път срещите им завършват с продължителна, страстна целувка, след което тя се освобождава от прегръдката му и изскача от колата, за да изтича по пътечката към къщата на родителите си. Деймиън започва да става нетърпелив. Той харесва Ерика и иска да спи с нея, но тя като че ли се въздържа. Казва, че го харесва и за него е нормално и тя да иска да правят любов не по-малко от него.

При третата среща, след като са били на кино и той плаща за вечеря много повече, отколкото е възнамерявал, Деймиън спира колата на слабо осветен парк и загасва мотора. После се обръща към Ерика и започва да я целува и да разкопчава блу­зата й. Тя му помага с копчетата и те започват да се галят. След пет минути той се опитва да вдигне полата й, но Ерика отблъсква ръката му. После втори, трети път. Накрая той се отдръпва и я пита какво не е наред.

98

- Слушай, аз наистина те харесвам - казва той. - Искам да правя любов с теб. Чувствам, че нещата между нас вървят. Ис­кам да ти докажа, че не си ми безразлична.

Но Ерика не изглежда убедена. - Съжалявам, Деймиън, аз също те харесвам - отвръща

тя. - Но е твърде рано. Не се чувствам готова. Излизали сме само три пъти заедно. Сама ще почувствам подходящия мо­мент. Моля те, бъди търпелив с мен.

Деймиън се сгушва и прошепва в ухото й: - Хайде, скъпа. Знаеш, че и ти го искаш. Аз наистина мно­

го те харесвам. За мен сега е съвсем подходящият момент. Про­сто искам още по-добре да те опозная. Никога не съм се чув­ствал по този начин с друга.

Но Ерика се отдръпва. - Не, Деймиън... Съжалявам... но не искам. - Аз също ис­

тински те харесвам, но не съм подготвена. Деймиън изглежда отчаян: - Но... аз си мислех, че ти изпитваш към мен това, което аз

изпитвам към теб. Много съжалявам, Ерика... Явно не съм раз­брал правилно твоите сигнали...

Той изглежда толкова разочарован, че естествено на Ерика й става мъчно за него.

- Не разбираш, аз наистина много те харесвам - успокоява го тя. - Просто ми трябва малко повече време...

Деймиън тъжно клати глава. - Не, очевидно твоите чувства към мен са по-различни.

Съжалявам, Ерика. Аз наистина смятах, че между нас става нещо хубаво. Държах се като глупак. Съжалявам. Нека да заб­равим, че това изобщо се е случило.

Той посяга към ключовете на колата, за да стартира двига­теля. Ерика се чувства все по-притеснена.

- Не, Деймиън, не си прав - казва тя. - Смятам, че ти наи­стина си чудесен и искам да прекарам повече време с теб.

- Ерика, тъй като наистина те харесвам, съвсем нормал­но е за мъжа да поиска да изрази физически чувствата си. Ако ти обаче не се чувстваш по същия начин, тогава най-

99

добре да спрем дотук, преди да съм хлътнал твърде дълбо­ко... Съжалявам, но аз така чувствам нещата. Бил съм нара­няван и преди...

В края на краищата Ерика прави любов с Деймиън същата вечер. Връзката им приключва след две седмици.

В случая изнудвачът е Деймиън, а Ерика е жертвата, като искането е за секс. Той знае точно къде са слабите места на Ерика и безмилостно ги използва. За жените е много мъчи­телно да наблюдават как мъжете се разстройват емоционал­но - това задейства майчинските им инстинкти и желанието им да помогнат за намаляване на болката. Те са свикнали да виждат мъжете като силни и непобедими, затова изживяват дълбоко всяка ситуация, в която им се струва, че мъжът се скапва пред очите им. Когато Деймиън намеква, че Ерика не изпитва нищо към него, след като тя съвсем ясно вече е дала да се разбере, че го харесва, тя допуска в себе чувството, че сигурно единственият начин да му покаже, че греши, е да се съгласи на секс.

Накрая идва и недоизказаната заплаха, че той ще прекрати връзката, ако не стане неговото. Ако го беше казал недвусмис­лено, тя не би реагирала по същия начин. Но той го представя като невъзможност да понесе отново да го наранят и това сто­пява съпротивата й, тя позволява да я изнудят емоционално и да я поставят в положение, което доста е избягвала. Това от своя страна открива за Деймиън увереността, че ще правят любов всеки път, когато се видят.

Връзка, която се гради върху такава манипулативна осно­ва, обикновено е обречена. Как биха могли двама души да си имат доверие и да се уважават, ако отношенията им са започ­нали с манипулиране? Емоционалното изнудване е разруши­телно, ако не бъде прекратено още в самото начало.

100

ОБИЧАЙНИ ТАКТИКИ ЗА ЕМОЦИОНАЛНО ИЗНУДВАНЕ

Емоционалните изнудвачи могат да бъдат любовници, съпрузи или съпруги, деца, свекърви, родители и приятели. Понякога тази роля могат да приемат и работодатели. Изнуд­ването най-често се среща в семейството и е тактика, която се предава от поколение на поколение.

Ето някои типични заплахи и наказания, които изнудвачи-те използват. Някои от тях може да ви звучат познато:

Родители: „След всичко, което сме направили за теб." „Ще те зачеркна от завещанието си." „Защо правиш това? Нали си моя плът и кръв!"

Съпруги/съпрузи: „Не мога да повярвам, че си такъв егоист!" „Ти всъщност не ме обичаш." „Ако ме обичаш, ще го направиш."

Бивши партньори: „Ще си говорим в съда. Никога няма да ти позволя да видиш децата." „Ще ти взема и последната стотинка." „Винаги съм се чувствала ужасно, когато сме правили любов."

Любовници: „Всички други го правят. Какво ти става?" „Така се предполага, щом спим заедно." „Очевидно не ме обичаш. Може би ще е по-добре да скъсаме."

Деца: „Всички други родители го правят за децата си. Явно те ги обичат повече, отколкото вие мен." „Ще избягам - сигурно съм осиновен." „Вие обичате сестра ми повече от мен".

101

Свекър/свекърва: „Всичко ще оставя на църквата". „Ако не се грижиш за мен, ще се разболея и ще отида в болница." „Не се притеснявайте за мен, стара съм и скоро ще умра."

Приятели: „Ако бях на твое място, щях да го направя за теб." „Твърдиш, че съм ти най-близката приятелка. Е, може би ще е най-добре да си намериш друга." „Винаги съм била насреща. А виж ти как си отнасяш с мен, когато имам нужда."

Работодатели: „Ще обремениш колегите си. Те ще трябва да вършат и твоята работа." „Ще направя необходимото никога вече да не те предло­жат за повишение." „Не мислиш ли, че дължиш на мен и на компанията някак­ва лоялност?"

Служители: „Ако ме уволниш, ще трябва да си намериш наи­стина добър адвокат." „Обзалагам се, че пресата умира да чуе за това." „ Не си ли чувал какво значи малтретиране?"

Това, което изнудвачът се опитва да каже, е: „Ако не се държиш така, както аз искам, ще пострадаш."

Децата от рано научават, че емоционалният шантаж е на­чин да получат това, което искат - особено когато знаят, че и родителите им използват същия метод. Децата се чувстват срав­нително безпомощни заради възрастта и ръста си, тъй че из­нудването им се вижда най-лесният и най-ефективен път до же­ланата цел.

102

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ИСТОРИЯТА НА ДЖУЛИЯ

Пораствайки, децата на Джулия все по-малко имат жела­ние да прекарват времето си при чичо си Джон, който е инва­лид. Джулия се чувства виновна за това. Всеки път, когато го посещава, той пита за тях. Джулия непрекъснато се чувства задъ­лжена да лъже, казва, че за заминали от училище или са заети с домашните, или пък че имат да правят специален проект.

- Вижте, той остарява и не знам още колко време ще жи­вее - казва им тя. - Самотен е и с нетърпение чака да ви види. Спомнете си колко много неща е правил за вас, когато бяхте малки. Винаги ви гледаше, когато имаше нужда, и ви глезеше. Никога не е разполагал с много пари, но всичко, което е имал, е харчил вас.

Децата й обаче изобщо не реагират и я изнудват емоцио­нално.

- Но, мамо, той не чува какво му говорим, съвсем е оглу­шал - казва петнайсетгодишният Бърнард. - И у тях е толкова скучно. Няма какво да правим. Вече почти не се виждам с при­ятелите си. Нима не ми се полага малко забавление? Нали не искаш да съм нещастен?

Шестнайсетгодишната Кати е също специалист по изнуд­ването.

- Хайде сега, мамо - казва тя. - Знаеш колко много до­машно ни дават в училище. Нима искаш да ме скъсат на изпи­тите? Щях да дойда с теб тази сутрин, но кой ще напише това огромно есе по география? Оценката от него ще важи за го­дишните изпити. Ако не се представя добре, ще ми се отрази на успеха. Освен това, не бива да ни изнудваш така. Не е чест­но. Просто не искаме да отидем. Край.

Децата могат да бъдат истински майстори в изкуството на манипулацията. Родителите, които по навик се опитват да из­нудват децата си, трябва винаги да очакват да се случи и об­ратното.

103

В този сценарий Джулия се чувства безпомощна и се опит­ва да упражни морален и емоционален натиск върху децата си. Вместо да обсъди с тях хладнокръвно и спокойно проблема или просто да им даде нареждане да свършат това, което смя­та за правилно, тя използва емоционалния шантаж. После де­цата й отвръщат с абсолютно същото, защото вече са научили правилата на играта.

Възрастните, които прибягват до емоционално изнудване,

Възпитават деца, които дори са по-добри в това от тях.

Един ден гледахме представлението на уличен артист в Лондон. Накрая той се обърна към заплесналите се деца, кои­то го гледаха:

- Хей, хлапета! Ако родителите ви не дадат по 1 лира да сложите в шапката ми, да знаете, че те не ви обичат!

Той събра 18 лири! Колкото повече човек се поддава на емоционално изнудва­

не, толкова повече това ще диктува бъдещето на връзката му. И колкото по-близки са взаимоотношенията, толкова по-сил­но е чувството за вина, а вината е най-ефикасното оръжие на изнудвача.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ИСТОРИЯТА НА СТИВЪН

Стивън и Камила са женени вече пет години, когато по вза­имно съгласие решават да се разделят. Е, Стивън поне си мис­ли, че е по взаимно съгласие. Макар в дадения момент Камила да се е съгласила да се разделят, тя всъщност не смята, че Стивън някога ще го приеме. Просто си е въобразила, че след няколко седмици, прекарани самотно, той ще се върне при нея и ще я моли да се съберат.

104

Но не се случва така. Вместо това Стивън работи повече и по-дълго, потапя се в работа. Камила тайно се надява, че няма да е в състояние да поддържа темпото и че ще осъзнае, и то съвсем скоро, колко празен и безсмислен е животът му без нея. Но тогава той среща друга жена.

Камила направо обезумява от ярост. Непрекъснато звъни на майката на Стивън, за да се информира за живота му. Знае, че тя я обича като своя дъщеря и че е потресена от раздялата. Щом майка му заговаря за новата жена, тя побеснява. Звъни му по всяко време на денонощието, разкайва се, че е допуснала огромна грешка, иска да го види, за да поговорят.

Стивън се съгласява с неудоволствие. Камила се шегува, чаровна и отзивчива - точно такава, каквато е била, когато са се срещнали за първи път. Но той се е променил. Все още я харесва и изпитва искрена симпатия към нея, но вече я няма онази емоционална връзка. Изслушва я, когато му обяснява кол­ко много й липсва, но й казва, че съжалява, срещнал друга и се надява тя също да бъде щастлива.

Камила обаче не схваща намека. Обажда му се разплакана и го моли да я посети. Когато се появява, тя пак плаче и твърди, че животът й е свършен без него. Той се чувства безпомощен пред сълзите й. Опитва се да я успокоява. Накрая тя му се обаж­да и го заплашва със самоубийство.

Стивън просто не знае какво да направи. За щастие новата му приятелка, Криси, разбира какво става и взима инициативата в свои ръце. Тя убеждава майката на Стивън да потърси роднините на Камила, да им каже, че се страхува за душевното й състояние и да ги помоли да се погрижат за нея. Криси накарва Стивън да й напише твърдо писмо, в което потвърждава, че всичко между тях е свършено. Че няма никакъв шанс той да промени позицията си.

Както повечето жени и Криси моментално усеща емоцио­налното изнудване от страна на Камила, разбирайки, че нищо неподозиращият Стивън е нейната жертва. Бързата й реакция спасява Стивън от капана на една връзка, която той вече не желае. Без нейната намеса той е можел да се остави на течени-

105

ето и да се върне при Камила против волята си. Бил се е упла­шил много от заплахата за самоубийство и е знаел, че ще го държат отговорен, ако Камила посегне на живота си. Просто не е усетил, че Камила го манипулира преднамерено и че няма никакво намерение да се самоубива.

Стивън и Криси се оженват на следващата година. Камила е все още на хоризонта, посещава редовно майка му и говори за „добрите стари времена" на тяхната връзка. Никой всъщност не й обръща особено внимание. Всички я съжаляват, но биха предпочели да уреди живота си самостоятелно.

Чувството за вина поставя жертвата под огромно напре­жение. Никой не желае да проявява цинизъм към околните, но е важно човек да защитава позициите си. Стивън е знаел, че не желае да се връща при Камила и е трябвало да се ръко­води от това. Мъжете не са свикнали да се оправят със соб­ствените си емоции и имат бегла представа как да сторят това с жените.

Те обичат директните спорове, дебатират за това кой спортен отбор е най-добър, коя политическа партия има най-правилна политика за ръководството на страната и коя бира причинява най-слаб махмурлук. Мъжете работят с факти, дан­ни, конкретни реалности. Когато другите - обикновено жени­те - ги конфронтират с емоции, повечето мъже са просто без­силни. Жените знаят това и го използват. И въпреки това мъже­те в дадени случаи могат да стигнат до емоционално манипу лиране, за да постигнат исканото. То сякаш има най-голям успех, когато жената до тях е от типа на тихите и чувствител­ни души, свикнали да се огъват пред доминиращия мъж.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ИСТОРИЯТА НА АЙРИНИ

Айрини има прекрасен характер. Тя е спокойна и състра дателна, загрижена за околните, винаги поставя собствените си нужди на заден план. Щедра е, щастлива и лоялна. Но тя не

106

вижда себе си по този начин. Често отстъпва пред исканията на другите или просто не защитава нуждите си, само за да има мир. Съпругът й, Боб, обаче, е много претенциозен и ревнив, винаги иска нещата да стават както на него му е угодно.

Един ден Боб съобщава, че смята да си купи нова лодка. Той казва на Айрини, че старата не е достатъчно бърза и голя­ма, че е трудна за маневриране и няма необходимото техноло­гично оборудване. Той бил поогледал и видял, че може да си купи точно това, което иска, на разумна цена.

Когато й казва сумата, тя за малко да припадне. - Но ние не можем да си позволим това в момента - от­

връща тя. - Току-що платихме училищните такси на децата, а ти обеща, че ще си взема нова кола в края на месеца, защото моята е напълно скапана и непрекъснато се разваля.

Боб побеснява. - Ето, пак мислиш само за себе си. Аз, аз, само аз, както

винаги. Понякога не ти ли минава през ума, че и аз може да имам нужда от нещо? През цялата седмица работя като луд, за да издържам това семейство. Под непрекъснат стрес съм и един­ствената възможност да релаксирам е съботният ми риболов.

През следващите три дни Боб надува главата на жена си. Айрини се почувства напълно изтощена. Накрая се опитва да постигне компромис.

- Боб - казва му тя, - мислих за тази лодка и реших, че ако си взема някоя по-малка кола на втора ръка, а ти отложиш по­купката й с дванайсет месеца, ще успеем да се справим с поло­жението.

Боб не се поддава. - Не, лодката ще поскъпне за една година и освен това ни

трябва за това лято. Така ще можем да прекараме повече време с децата, защото ще идват да карат водни ски с нея. Трябва да им намираме забавления за празничните дни, иначе може да свършат зле.

Айрини е съсипана. - Но, Боб, не можем да си я позволим точно сега. Толкова

Други неща по къщата чакат реда си.

107

Боб не се трогва. - Не мога да повярвам, Айрини - казва той вече гневно. -

Как поне не те е грижа за децата. Ти си тази, която все се при­теснява къде са и какво правят. Не съм си представял, че ще дойде ден, в който ти ще ги лишиш от време, прекарано заедно с цялото семейство. Те също имат нужда от тази лодка.

След още два дни напрежение Айрини чувства, че пове­че не може да издържа. Тя познава Боб и знае, че той може да я тормози безкрайно, а и напрежението вкъщи се отразя­ва върху децата все повече и повече. Накрая намира разре­шение. Тя ще се върне на работа на цял работен ден и всич­ко ще бъде наред.

Боб си купува лодката... и сега иска стоянка за котва. Той знае, че ще я има, защото ще използва същата тактика.

Айрини е жертва на изнудване точно колкото онези хора, които получават ултиматум за откуп или директни заплахи. Ос­новните съставки на емоционалното и криминалното изнудва­не са всъщност едни и същи.

Жертвата: Чувството за отговорност на Айрини пред семей­ството, любовта й към децата и желанието й да поддържа щастието на домашните са нейните слабости.

Изнудвачът: Боб знае всички тайни и чувства на Айрини, защо­то има интимна връзка с нея.

Изискването: Айрини да се съгласи да купят новата лодка.

Заплахата: Вината, че е спомогнала да се влоши здравето на съпруга й; че ще остави децата да дружат с лоша компания поради егоизма си; че поддържа продължително напреже­ние в къщи.

Съпротивата: Опитът на Айрини да обясни на Боб колко не­практично е искането му; тя предлага алтернатива.

108

Продължението: Продължението на изнудваческата тактика на Боб, изразено в новото искане за котвена стоянка, защото знае, че тактиката е ефикасна.

Емоционалното изнудване разрушава самоуважението на жертвата. Ако тя продължава да се поддава на изнудването, постепено губи самоувереността си и завинаги може да изгуби способността си да се утвърждава. Ще бъде обладана от по­стоянни съмнения, страхове и вина, а това позволява на изнуд-вача да поставя все по-големи искания.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ЕМОЦИОНАЛНИЯ ИЗНУДВАЧ

Емоционалният изнудвач обикновено ни изглежда силен и решителен. Но макар да създава впечатлението, че знае какво иска и че е готов да направи всичко, за да го получи, в действи­телност случаят рядко е такъв.

Изнудвачите най-често прибягват единствено до заплахи. Те нямат самочувствие и трудно преглъщат, ако ги отхвърлят. Лип­сва им необходимата самоувереност да обсъдят положението и да обмислят възможностите и са силно уплашени да не загубят това, което вече имат. Те обикновено обвиняват жертвата си в егоизъм, непукизъм или егоцентризъм - всички недостатъци, присъщи на самите тях. До голяма степен те приличат на каприз­ни деца. Поставят искането си и, ако то не е задоволено момен­тално, правят фасони. Всеки път, когато един родител се поддаде на каприза, той посажда семето на емоционалното изнудвачество.

Никога не забравяйте - емоционалният изнудвач се проявява като бабаит или

капризно дете и вие трябва да реагирате на действията му по

съответния начин.

109

Ако смятате, че сте жертва на емоционално изнудване, важно е да решите дали сте готови да търпите това положе­ние или смятате да го прекратите. Хората винаги се отнасят с вас така, както вие им позволите да се държат. И както емо­ционалният изнудвач изпипва техниката си с течение на вре­мето, така с течение на времето този навик може да бъде про­менен. Подобна поведенческа промяна изисква да й посвети­те много сили и време, затова подгответе се за трудни и продължителни усилия.

Първото нещо, което трябва да разберете е, че изнудвачът се нуждае от вашето съгласие за нещо, иначе не би ви молил да му разрешите да направи това, което си е наумил. Значи всъщност вие ръководите положението. Без вашето съгласие той се чувства безсилен. Единственият начин да загубите сила­та си е да покажете слабост. Не му се молете да не бъде капри­зен и не поемайте никаква вина заради ситуацията. Не се мъче­те да разберете чувствата му. Винаги помнете, че вие сте шан-тажираният и важното е как вие се чувствате. Никога не кон­трирайте със съответно изнудване.

Когато изнудвачът започне да изисква, да заплашва и да хвърля обвинения, много е важно да имате резерв от подготве­ни реакции. Те може да не са ви присъщи, затова ги упражня­вайте, докато дойдат естествено.

КАКВО ДА КАЖЕМ НА ИЗНУДВАЧА

„Е, това си е твое решение." „Съжалявам, че си решил да вземеш такава позиция." „Очевидно е, че си ядосан, хайде да го обсъдим, когато се

успокоиш." „Твоето мнение е коренно различно от моето." „Виждам, че не си особено шастлив, но това е положение­

то." „Смятам, че това трябва да се обмисли. Да поговорим пак

по-късно."

110

„Виждаме нещата по различен начин." „Може би си прав. Нека да помислим и после ще вземем ре­

шение." „Очевидно си разочарован, но нещата не подлежат на об­

съждане."

Като откажете да проявите слабост или веднага да прего­варяте, ще накарате изнудвача да потъне в мълчание или да се намуси за известно време. Често това е моментът, в който той поддава. Впоследствие ситуацията трябва да се реши - но това трябва да стане, когато изнудващият е готов да обсъжда неща­та зряло и рационално. Докато продължава периодът на мълча­ние, не се оплаквайте от проблема, защото така ще му покаже­те, че сте разколебани, а точно оттам той черпи силата си. Можете просто да кажете: „На разположение съм да разгова­рям, щом ти пожелаеш."

Избягвайте контразаплахи, обиди и не атакувайте слабите места

на изнудващия.

Изнудвачът ще се почувства безсилен и отчаян, но въпре­ки това ще трябва да запази достойнството си, затова го по­хвалете за другите му положителни качества. Ако се стигне до компромис, определете си граници и не ги прекрачвайте. Ако той ви кара да се чувствате неловко, не се съгласявайте с това, което казва.

Не се разправяйте и не спорете с изнудвача - обработвайте го.

Като използвате реакциите, които цитирахме, вие ще мо­жете да промените поведението на изнудвача. Изнудвачите ува­жават хората, които умеят да отстояват позицията си.

111

КОГАТО ИЗНУДВАЧЪТ СЪЩО НЕ Е НАЯСНО

Понякога този, който ви изнудва, може да не осъзнава как­во прави. Южноафриканската журналистка Шарлийн Смит на­писа завладяваща книга за нощта, в която била изнасилена в собствения си дом и за това как не дава покой на полицията да издири нападателя й. Южна Африка има най-ужасяващата ста­тистика на изнасилвания в света - на всеки 26 секунди там из-насилват жена! Изнасилването е тема табу в тази страна и мал­ко хора, особено жените, които стават жертва, имат куража да изкажат гласно истината за това.

В книгата си тя говори за страшното отражение на случило­то се върху личността й и как накрая излиза от това още по-силна и се превръща в еталон за толкова много други жени, ко­ито са изживели същата травма. Една от жените, които й се оба­дили обаче, не събудила нейното съчувствие. Тя се отказала от образованието си в колежа защото била изнасилена, накарала мъжа си да купи къща в друг район и престанала да се грижи за трите им деца и дома им. Децата се оправяли сами, къщата за­паднала, а съпругът й се съсипал от скръб и отчаяние, защото не можел да й помогне да се възстанови. Когато тази жена се свърза­ла с Шарлийн, й казала, че е потресена от позицията й. Шарлийн направо я обвинила, че използва емоционален шантаж, за да накара семейството си да страда така, както тя е страдала. „При-страстеността на Мери към самосъжаление я бе направила роб на нападателите й", писа Шарлийн в „Гордея се със себе си". „Тя просто е изкопирала тяхното отвратително поведение по разли­чен начин. Техните удари са били буквални, докато ударите, ко­ито тя е нанасяла на семейството си, са били много по-нараня­ващи, но незабележими с просто око."

Случва се жертвите несъзнателно да пренасят последствията от

емоционалното изнудване към други членове на фамилията или приятели.

112

Жената вероятно не е усещала, че шантажира емоционал­но своето семейство. Много лесно е било да се окаже в ролята на изнудвач, още повече, че съпругът и децата й не са били в състояние да протестират или отвърнат на удара. Били са пре­изпълнени с гузното чувство, че изнасилването се е случило по тяхна вина. Ами ако съпругът си е бил вкъщи същата нощ? Ами ако децата не бяха излезли? Може би нямаше да има из­насилване. Често чувството за вина е най-ефективното оръжие в арсенала на изнудвача. То може да остави жертвите парали­зирани.

При това положение най-доброто решение за жертвите на шантажа е да потърсят помощ извън дома. Може да помолите някоя доверена приятелка на жената да се намеси. Може да се свържите с добър съветник, психолог или психотерапевт. По­някога има нужда от човек, който емоционално е извън обсега на изнудвача и не е обременен с емоционалния му товар, за да се прекъсне цикъла на самосъжаление и евентуално самораз-рушение.

КОГА ИЗНУДВАНЕТО СТАВА ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА

Ако се поддадете на първоначалните заплахи на изнудвача, може да се развие неприятен затворен цикъл, който все по-труд­но се прекъсва. В даден момент изнудвачът може да унищожи жертвата си емоционално, психологически и финансово.

Годеникът на наша позната успя да я убеди да подпишат общ договор за заем, от който той имаше нужда. Започна да я моли да му стане гарант за заем за нова кола, необходима му за работата, а, както сам призна, нямаше нужния кредитен статут, за да го вземе сам. Отначало тя се съпротивляваше, „Но защо не?", питаше я той. „Нали искаме да прекараме ос­татъка от живота си заедно? Щом чувстваш, че не можеш да ми се довериш за един прост заем, по-добре още сега да сло­жим точката."

113

Спорът продължи дни наред. „Ако наистина ме обичаш, ще направиш едно толкова малко нещо за мен", натякваше й той. „Не те карам да кандидатстваш за този заем само зара­ди себе си. Заедно правим всичко и той ще бъде за бъдещето и на двама ни." Като последно средство използва израза: „Най-малко съм очаквал това след всичко, което сме пре­живели заедно", за да я принуди да подпише. Накрая, засле­пена от романтичните си чувства и уплашена да не го загу­би, тя се съгласи да сложи подписа си във формуляра. По-късно, когато откри, че всъщност той е некадърник и безна­дежден лъжец, който дължи пари из цялата страна, вече беше твърде късно.

След като се огъна пред изнудвача, тя се оказа обременена с огромен дълг, който все още изплаща на вноски. А годеникът й - той отдавна изчезна яко дим. И най-тъжното е, че сега тя е мнителна към всеки мъж, който прояви интерес към нея.

Когато изнудвачът заплашва с раздяла, много жени стават лесни жертви.

Родителите също могат да оставят белези за дълго вре ме. Особено в провинцията родителите могат да упражнят силен натиск върху най-големия си син или върху най-мал­кия, ако той се окаже по-лесно управляем, да остане вкъщи, за да поеме семейната ферма, независимо че той може да си е мечтал за друго бъдеще. Може да е искал да пътува, да създаде собствен бизнес, да научи занаят или да постъпи в театрално училище. Ако той се огъне пред емоционалния шантаж, винаги ще се чувства ограбен и ще мрази родите лите си.

Емоционалното изнудване на дъщерите приема друга фор ма. Всички сме чували за жени, които са прекарали целия ся живот в грижи за старите си родители, отказвайки се от соб ственото си щастие поради чувството за дълг, с баща или май­ка с крехко здраве, които са ги натоварили с чувство за вина.

114

ако случайно помислят да ги напуснат, за да си изградят соб­ствен живот.

Емоционалният шантаж винаги е неприятен, под каквато и форма да се появи. Ако веднъж сте били в ролята на жертва, лесно може да ви изнудят да я играете вечно. Тогава шансът да намерите щастието, любовта и радостта от свободния живот без гузна съвест става минимален. Затова, ако решите да пла­чете, уверете се, че плачете за заслужаваща кауза.

115

Четвърта глава

СВРЪХСЕКРЕТНАТА ТОЧКОВА СИСТЕМА НА ЖЕНИТЕ

Как може да се провали седмицата на един мъж

Като повечето мъже Анди не беше чувал за тай­ната точкова система на жените. Той смята­ше, че поддържа достатъчно добър имидж: пред Джъстин.

117

За външния свят Марк и Кели живеят чудесно за­едно. Марк има страхотна работа, имат прекрасен дом, трите им деца са щастливи и уравновесени и всяка година пътуват в чужбина.

При затворени врати обаче взаимоотношенията им куцат. Макар че наистина се обичат, и двамата се чувстват объркани, разстроени и отчаяни от непрекъснатите си кавги. Кели сякаш е сърдита през цялото време, а Марк е изумен - той просто не разбира какво става.

Проблемът е в това, че както повечето мъже, Марк изобщо не съзнава, че Кели прилага специална женска точкова систе­ма за оценка на брака им.

Когато една вечер заговарят за пробна раздяла и двамата решават, че трябва да отидат на семейна консултация. Кели се радва на това. Марк се съгласява, но тайно в себе си смята, че трябва сами да си решат проблема. Ето как протича първият им разговор с консултанта:

Кели: Марк е работохолик. Той забравя за мен и за децата и никога не прави нищо за нас. Сякаш ние не съществуваме. Все работа, работа и пак работа, а ние сме някъде в края на списъка на приоритетите. Писна ми вечно да бъда и майка, и баща на децата. Трябва ми мъж, който ме иска, грижи се за мен и участва в семейството, без аз да трябва да го ръчкам за това.

Марк (изумен): Не мога да повярвам на ушите си, Кели... Какво искаш да кажеш с това, че не се грижа за теб и за децата? Погледни красивия ни дом, виж дрехите и бижутата, които но­сиш, отличните училища, в които ходят децата... Аз осигурям всичко това за теб и за децата. Да, наистина, работя яко, за да можем да живеем така и да имаме хубавите нища, които иска­ме от живота. Скъсвам се от работа, а ти не го оценяваш. Все натякваш...

Кели (ядосана): Не го разбираш, нали, Марк? И не мисля. че ще го разбереш някога. Аз правя всичко за теб... готвя, чис-

119

тя, пера, организирам социалния ни живот и се грижа в семей­ството ни всичко да е наред... А ти само работиш. Кога за пос­леден път изпразни миялната машина вместо мен? Изобщо знаеш ли как се включва пералнята? Кажи ми, кога за последен път ми направи изненада и ме изведе навън? А кога за после­ден път ми каза, че ме обичаш?

Марк (шокиран): Кели, но ти знаеш, че те обичам...

Повечето мъже изобщо не съзнават, че жените оценяват по точкова система цялостното представяне на партньора си. Мнозина дори не подозират, че подобна система съществува и могат да станат нейна жертва, без да са разбрали къде са сгре­шили. Броят на точките, които един мъж печели от партньор­ката си, се отразява директно върху качеството на живота му във всеки един момент. Жените не само водят отчет, те прите­жават и отчетната книга! Когато мъж и жена решат да живеят заедно, те никога не обсъждат по-незначителните подробнос­ти - например какво всеки от тях ще допринесе за връзката. Всеки предполага, че другият ще продължи да дава това, което е давал досега, ще се държи така, както са се държали родите­лите им или ще се подчини на стереотипната роля при която мъжете косят тревата с косачката, а жените готвят в кухнята.

МЪЖЕТЕ ВИЖДАТ САМО ОБЩАТА КАРТИНА

Мъжете предпочитат да отстъпят назад и да съзерцават „общата картина", като приносът им се изчерпва с малко на брой, но големи неща, вместо да затъват в цяла серия според тях по-малки и маловажни подробности. Например един мъж може рядко да се сеща да подари подарък на партньорката си, но когато се сети, той е голям. Женският мозък, обратно, е организиран за дребни детайли и жените взимат непрекъснато по-малки решения в по-широк обхват, свързани с многото слож­ни аспекти на всекидневните взаимоотношения. Жената дава

120

само една точка за всяко отделно нещо, което партньорът й извършва, независимо колко голямо е то, и две или повече точ­ки за някакъв особено интимен жест.

Ако мъжът купи на жена си роза, например, тя му присъжда една точка. Ако й купи букет от шест рози, той пак получава една точка. Но ако й носи по роза всяка седмица в продълже­ние на шест седмици му се полагат шест точки. Освен това една единствена роза определено е само за нея, докато цял бу­кет би могъл да се приеме като украса за къщата. Редовното поднасяне на една роза й показва, че тя е непрекъснато в съзна­нието му.

По подобен начин, ако мъжът боядиса къщата, той получа­ва една точка. Ако си прибере дрехите или й каже, че я обича, също ще получи по точка. С други думи, точките се дават за брой на предприети действия, не за размера, качеството или резултата от някое действие. Е, ако й кули кола или диаманта на нейните мечти, сигурно ще му присъдят и някоя допълни­телна точка. Но 95% от присъжданите в един брак точки са за всекидневни неща, които се случват или не. Всъщност за жени­те значение има самата мисъл.

Жените дават по една точка за постъпка или подарък, независимо

какви са. Ако мъжете поддържаха точкова система, те щяха да дават

точки в зависимост от големината на действието или подаръка.

Повечето мъже съвсем не съзнават, че жените присъждат точки, защото мъжът прави нещо за една връзка, без съзнател­но да отчита резултат. За жените воденето на точкова система е подсъзнателно или несъзнателно и повечето жени интуитив­но разбират как работи тя. Тази разлика става причина за мно­го недоразумения между мъжете и жените.

Жените много обичат да броят и имат дълга памет, която може да събира точки с години. Те продължават да вършат

121

разни неща за мъжа си, защото предполагат, че в един момент резултатът ще се изравни. Тайно се надяват, че партньорът им скоро ще се почувства благодарен и ще отвърне подобаващо.

Жените Водят сметки и никога не забравят.

Един мъж никога няма представа кога резултатът е нера­вен. Жената може да чака той да стигне до 30:1, преди да се оплаче. После го обвинява, че нищо не прави и той е изненадан и притеснен от нейните обвинения. До този момент изобщо не е знаел, че съществува проблем. Защото, ако мъжът водеше сметките, никога не би допуснал да стигне до тази фаза. Още при 3:1 той би се оплакал, че дава повече и ще пожелае нещата да възвърнат равновесието си.

Ако той раздаваше точките, колкото по-голямо е действи­ето или подаръкът според него, толкова повече точки трябва да се присъдят. Той ще сметне, че петте работни дни в седми­цата му носят поне трийсет точки, но от нейна гледна точка те са само пет - по един за всеки работен ден. Както повечето жени знаят, за мъжете размерът винаги има значение.

За жените има значение не големината, а честотата.

НАШИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ С БРАЙЪН И ЛОРЕЙН

Брайън е финансов брокер, който работи много, за да изгра­ди бизнеса си. Съпругата му Лорейн поддържа къщата и се грижи за двете им деца. Те се определят като нормално, щастливо се­мейство. Помолихме ги да оценяват по точкова система в продължение на 30 дни приноса, който смятат, че имат за тяхната връзка и да си записват точки, които смятат, че трябва да получат

122

от партньора си. Една точка за нещо дребно и максимум 30 за нещо наистина съществено. Трябваше също да записват наказа­телни точки за всичко, с което партньорът ги е подразнил. Не би­ваше да обсъждат помежду си кога, как и защо присъждат точки­те или пък за какво са давани точки. Ето частично резюме на ня­кои резултати след 30 дни. Ще забележите, че нито един не е запи­сал много наказателни точки. Предполагаме, че две са вероятни­те причини за това: живеещите заедно двойки развиват тенденци­ята да игнорират или да филтрират взаимно лошите си страни и когато някоя двойка е подложена на тест като този, тя често се представя в най-добрата си светлина.

КАК БРАИЪН ОТЧЕТЕ МЕСЕЦА

Дейности

на Брайън

Работа пет дни в седмицата

На гости на тъщата

Сглобяване на детски самолет

Барбекю за приятели

Проверка на подозрителни шумове

късно през нощта

Добавяне на масло в колата

Почистване на олуците от листа

Водене на семейството на пица

Измиване на колата

Работа до късно една нощ

Балансиране на киселинността

в басейна

Водене на детето на футбол

Четене на сп. „Кой компютър"

Изхвърляне на умрял плъх от градината

Купуване на боя за гаража

Зараждане на храст

Шофьор на семейството през уикенда

Неговите

точки

30

5

5

3

1

2

3

2

2

5

2

3

1

2

2

2

3

Нейните

точки

5

1

1

1

2

1

1

1

1

1

1

2

0

1

1

1

1

123

3 10

2

1

1

1

3

2

4

1 3

1

1

1

3

1

1

1

Лепене на скъсаната й обувка

Купуване на цветя/шоколад/вино

Закачане на картина

Изнасяне на боклука

Поправяне на дръжката на вратата

Казах й, че е красива

Косене на трева

Поправяне детското колело

Пренастройване на стерео говорителите

НЕЩА, КОИТО ЛОРЕИН Е ТОЧКУВАЛА ИЗВЪН СПИСЪКА НА БРАЙЪН

Даде ми палтото си, когато беше студено 3

Закара ме до входа, защото валеше 2

Отвори ми вратата на колата 2

Стопли колата, преди да се кача 2

Наточи ножа за хляб 1

Вкара номера на майка ми в бързото набиране 1

Отвори заяждаща капачка на буркан 1

Похвали готвенето ми 3

НЕЩА, КОИТО БРАИЪН МОЖЕШЕ ДА НАПРАВИ, ЗА ДА СЪБЕРЕ ПОВЕЧЕ ТОЧКИ

Да си прибере мократа кърпа 1

Да обели зеленчуци 1

Да сложи децата да спят по-рано 2

Да поговори с мен, вместо да гледа телевизия, щом се прибере 5

Да ме изслуша, без да ме прекъсва с готови решения 6

Да се обади, че ще закъснее 3

Да организира уикенд само за двамата 10

Да предложи да почисти кухнята 2

Да намали телевизора, за да поговори с мен 2

124

Да позвъни, за да ми каже „Обичам те" 3

Да оправи леглото 1

Да се избръсне преди секс 1

Да ми масажира главата и краката 3

Да ме целуне 1

Да ме целуне без да ме опипва 3

Да не щрака дистанционното 2

Да ме държи за ръка пред хората 3

Да ме накара да се почувствам по-важна от децата 3

Да дойде с мен на пазар 5

Да ми напише романтична картичка 4

Да танцува в кухнята 2

Да изпразни миялната машина 1

Да покаже интерес, когато говоря 3

Да занесе прането на пералня 1

Да ми каже, че му липсвам 3

Да сваля тоалетната дъска 1

Цитираните списъци показват няколко неща: първо, тъй като мъжете имат пространствено ориентиран мозък, те присъждат повече точки от жените за физически или простран­ствено свързани задачи. Например Брайън си дава пет точки затова, че е помогнал на сина си да сглоби самолет, докато Лорейн го оценява с една точка. За него това е била трудна и изискваща умение работа и той се гордее с постижението си; за нея е било игра с играчка. Жените обикновено присъждат по една точка за домакински задачи, но са по-склонни да дадат повече точки за малки, лични или интимни неща, отколкото за големи задачи. Например Брайън похвалил Лорейн за яденето една вечер, тя му присъдила три точки за това, а той самият не е осъзнал, че това изобщо се отчита. Всъщност той не си е спом­нил, че го е казал и не го е написал в списъка си. Не че го е забравил, просто не му е дошло наум, че като похвали сготве­ното, може да спечели точка. Когато й купува букет, шоколад и шампанско, той си мисли, че е отбелязал поне десет точки -една трета от личния си резултат, даден за петдневна работа в

125

службата - защото те са скъпи, но тя му дава само четири. Той печели значително за малки жестове като „даде ми палтото си, когато беше студено", без да съзнава, че този дребен жест би му спечелил точки. Той просто е смятал, че „се грижи за нея".

,Хайде да си сменим ролите тази Вечер", предложи той.

„Чудесна идея!, съгласи се тя. „Ти иди на кухненската мивка,

а аз ще седна на дивана и ще пърдя!"

Според Брайън колкото повече работи, толкова повече точ­ки ще получи, но допълнителните работни часове всъщност означават, че той ще има по-малко време за дребни неща из къщи, затова тук губи точки. Неговата логика е, че печели по­вече пари, за да водят по-добър живот и че тя ще му се възхити за това, но тя стига до извода, че той държи повече на работата си, отколкото на нея. Работата до късно според него би тряб­вало да спечели по пет точки на ден, но Лорейн я оценява само с една. Ако й се беше обадил от работа и й бе казал, че я обича и че му липсва, и после пак й се беше обадил, малко преди да си пристигне, щеше да получи поне три точки. Като повечето мъже Брайън не съзнава факта, че дребните неща означават много за жената, макар често да е чувал тези думи от майка си и баба си.

КАКВИ ТОЧКИ СИ НАПИСА ЛОРЕЙН ЗА МЕСЕЦА

Списъкът на личната дейност на Лорейн бе четири пъти по-дълъг от този на Брайън. Тя беше описала всяка дейност с подробности, но повечето бе оценила скромно. Прахосмуче-не, пазаруване, поливане на цветя, теглене на пари в банката, грижи за домашния любимец, плащане на сметки, изпращане на картички за рождени дни, планиране на семейни събития,

126

къпане на децата, четене на глас или дисциплиниране - всич­ко това е по една точка. Повторяеми дейности като прибира­не на дрехи или мокри кърпи от пода, пране, готвене, оправя­не на леглата също получават по една точка всеки път, щом ги върши. Брайън никога не е бил свидетел на рутинните дей­ствия на Лорейн, защото е бил на работа по това време, зато­ва й дава общо 30 точки за усилията; точно толкова присъжда и на себе си затова, че работи 50 часа в седмицата. Една нощ Лорейн му чеше гърба и получава от него три точки, а в два случая е инициатор за секс, което прибавя към сбора й два пъти по десет точки.

НАКАЗАТЕЛНИ ТОЧКИ

Когато един от партньорите разочарова или раздразни другия за нещо, той получава наказателни точки, които се от­немат от общия резултат.

НАКАЗАТЕЛНИ ТОЧКИ, КОИТО ЛОРЕЙН ДАВА НА БРАЙЪН

Критикува ме пред приятели

Пърди по време на вечеря с приятели

Заглежда друга жена в търговския център

Настоява за секс, когато не съм в настроение

НАКАЗАТЕЛНИ ТОЧКИ, КОИТО БРАЙЪН ДАВА НА ЛОРЕЙН

Говори ми, докато гледам телевизия

Отказва да прави любов

Натяква

Говори за прекалено много неща наведнъж

- 6

10

- 5

- 6

127

„Не му натяквам, а напомням непрекъснато, защото иначе той

никога няма да свърши нищо."

Оплакванията на Брайън са свързани с неща, които Ло­рейн е или не е направила за него, докато тези на Лорейн са повече за неща, които той е направил на публични места.

„Какво искаш да кажеш с това „заглеждаш„ - тя просто бе

застанала на пътя ми."

На края на експеримента Брайън бе дал на себе си средно за седмицата 62 точки, а на Лорейн - 60, затова беше доволен, че резултатът за семейството е балансиран. Лорейн си беше писала средно по 78 точки, но на Брайън беше дала средно по 48 точки седмично.

РЕАКЦИИТЕ НА БРАЙЪН И ЛОРЕЙН

Лорейн смяташе, че резултатът е изместен с 30 точки сед­мично в полза на Брайън. Това обясняваше и неудовлетворе­нието, което се бе таяло в нея през последната година. Брайън беше отчаян от резултата. Той не бе усещал, че нещо във връзка­та им куца и нямаше представа как се чувства Лорейн, защото тя никога не отваряше дума за това. Беше забелязал, че малко се отдалечава от него след раждането на последното им дете година преди това, но смяташе, че то е, защото има повече работа и е по-напрегната. За да направи по-леки нещата за нея. той беше започнал да работи с удължено работно време, за да не й се пречка и да й носи повече пари.

За Брайън и Лорейн този експеримент представляваше от­кровение. Това, което започна като забавен, простичък тест, целящ да покаже различията в оценката на мъжете и жените,

128

разкри предпоставките за една потенциална катастрофа. Ло-рейн стоеше вкъщи с чувството, че е измамена и неудовлетво­рена, а Брайън работеше все повече, смятайки, че върши оно­ва, което тя очаква от него.

РАЗРЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА ЗА ЖЕНИ

Жените трябва да приемат, че мъжкият мозък е програми­ран да вижда „общата картина" и че мъжете очакват да полу­чават повече точки за по-големите неща. По този начин те няма да се дразнят, ако резултатът сякаш клони в тяхна полза. Тряб­ва да стимулират мъжа да прави и дребните жестове, които са им приятни, и да го награждават, когато го стори.

Вътрешно Всички мъже са еднакви. Те просто имат разнообразни лица,

за да можем да ги различаваме. Мерилин Монро

Мъжете не са програмирани да предлагат помощ, подкре­па или съвети, освен ако някой специално не ги помоли, защо­то, от мъжка гледна точка, това е все едно да кажеш, че смяташ другия за некомпетентен. Така стоят нещата в мъжкия свят -те чакат да ги помолиш. Ако не го сториш, ще си помислят, че резултатът е равен и взаимоотношенията са добри. Мъжете имат къса памет.

Те забравят положителните неща, които са направили за вас през изминалата седмица, но забравят и тези, които вие сте извършили. Жените винаги помнят. Не си и помисляйте, че един мъж ще разбере как присъждате точките - това е нещо, за кое­то самите те, бащите, братята и синовете им никога не са зна­ели, че съществува. Много от нещата, които мъжете правят, няма да попаднат в списъците им, защото те ги вършат, без да се замислят, че ще спечелят точки.

129

РАЗРЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА ЗА МЪЖЕ

Жените не само си водят отчет, те събират точки в продълже­ние на дълго време и никога не забравят. Днес тя ще каже „не" на секса, защото сте креснали на майка й преди два месеца. Малко вероятно е жената да спомене нещо, ако чувства, че сте натрупа­ли повече точки. Когато точките ви са по-малко, тя ще се от­дръпне, ще е сърдита и любовният ви живот ще замре. Ако това се случи, мъжът трябва да я попита какво иска от него. Не забра­вяйте, че жената присъжда по една точка за всяко нещо, което мъжът направи, и резултатът му е по-добър, когато върши дреб­ни неща, които са свързани предимно с емоционална подкрепа. Цветя, комплименти за външния вид, прибиране на вещи, по­мощ в кухнята и използване на освежител за уста имат същата стойност, ако не и по-голяма, от връчването на заплатата и боя­дисването на къщата. С това не казваме задължително, че мъжът трябва да работи по-малко. Но ако има едно наум как гледа парт­ньорката му на тези неща и прави усилие да извършва дребните жестове, качеството на живота му значително ще се подобри.

НАПРАВЕТЕ ТЕСТА ВЕДНАГА

Оценете и запишете с партньора си целия си принос във вашата връзка през последните десет дни, точно както Брайън и Лорейн. Вижте резултатите - можете да ги използвате като пътеводител, за да сверявате и коригирате своето участие по начин, който ще ви донесе повече щастие, отколкото сте си представяли. Разлика от 15% в резултата показва, че взаимоот­ношенията ви са сравнително балансирани и никой не се чув­ства пренебрегнат или недооценен. Разлика от 15-30% говори, че има достатъчно неразбирателства за появата на напреже­ние, а повече от 30% значи, че някой се чувства нещастен.

Партньорът с отрицателен резултат трябва да балансира своето участие във връзката, като започне да прави исканите от другия неща, по този начин той ще изравни точките и на­прежението ще спадне.

130

ОБОБЩЕНИЕ

За да спечелите много точки, не е нужно да влагате пове­че усилия от обичайното във вашата връзка. Въпросът е в това да разберете как партньорът ви мери нещата и да промените подхода си. Точковата система, използвана от противополож­ния пол, нито е по-добра, нито е по-лоша от вашата, тя е про­сто различна. Жените го разбират, но повечето мъже не го съзнават, докато не им го посочите. Когато в началото помо­лихме Брайън и Лорейн да участват в експеримента, Лорейн веднага схвана какво точно искаме. Реакцията на Брайън беше: „Хм, точкова система? Това пък за какво е?" Като повечето мъже и той не знаеше, че жените точкуват всичко. Когато мъжът и жената спорят, най-често употребяваната реплика от нейна страна е: „След всичко, което съм направила за теб! Ти си толкова мързелив, и пръста си не помръдваш, за да ми помогнеш."

Правете отвреме-навреме теста за точкуване, когато взаи­моотношенията ви са взели различна посока, за да сте сигур­ни, че резултатът е равен. Една двойка може да точкува нещата различно - ако има ограничени отговорности или пък ипотека, три деца и куче.

И накрая, наш читател, направил теста, ни изпрати след­ните примери за това как една жена може да ви награди или накаже с точки за свършеното през деня.

Скъпи Барбара и Алън, След като направих този т е с т , отношенията с приятел­

ката ми изцяло се промениха. Сега се разбираме повече от кой да е друг момент В тригодишната ни Връзка и искам да споде­ля опита си за това как жените точкуват мъжете.

Благодаря Ви Щастливия Джак

131

ВСЕКИДНЕВНИ ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Изнасяш боклука

Изнасяш боклука в 4.30 сутринта, когато колата се отдалечава

Пускаш миялната машина

Оставяш чинии в мивката

Оставяш ги под леглото

Оставяш дъската на тоалетната вдигната

Оставяш дъската на тоалетната вдигната

през нощта (а тя е бременна)

Пикаеш върху дъската

Не улучваш чинията

Презареждаш с тоалетна хартия, щом ролката свърши

Щом ролката свърши, минаваш на хартиени кърпички

Щом свършат и те, подскачаш със смъкнати панталони

до другата тоалетна

Не проветряваш тоалетната

Оправяш си леглото

Оправяш леглото, но забравяш

да сложиш декоративните възглавнички

Мяташ покривката върху смачканите чаршафи

Пърдиш в леглото

Грижиш се резервоарът на колата й да е пълен

Бензинът едва ще стигне до най-близката бензиностанция

Проверяваш подозрителен шум през нощта, но не се оказва нищо

Проверяваш подозрителен шум и се оказва, че има нещо

Халосваш го с ръжена

Оказва се баща й

132

СВЕТСКИ ЖИВОТ

Стоиш до рамото й през цялото парти

Стоиш до нея известно време,

после отиваш да побъбриш със стар съученик ...

...на име Шарлот

Докато сте на парти, държиш ръката й и я гледаш влюбено

Докато сте на парти, я представяш като „моята мъчителка"

и я потупваш по задника

ПОДАРЪЦИ

Купуваш й цветя, но само за определени случаи

Не й купуваш цветя, когато се очаква

Купуваш й изненадващо цветя

Подаряваш й полски цветя, които си набрал сам

Тя ги мирише и я ужилва африканска муха це-це

ШОФИРАНЕ

Объркваш пътя при пътуване

Объркваш пътя при пътуване и се губите

Загубваш се в съмнителна част на града

Влизаш в разговор с хора от тази част на града

Тя разбира, че е лъгана за съществуването на черен колан

Пета глава

ДА РАЗГАДАЕМ СЕДЕМТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ МИСТЕРИИ

ПРИ МЪЖЕТЕ

Мъжете разговаряха за последния си риболов. Жените разговаряха за други неща.

135

След успеха на Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния бяхме отрупани с писма и имейли от жени, които искаха да им дадем повече информация за разликата между половете. Ето и седемте най-често задавани въпроса:

1. Защо мъжете не знаят много за личния живот на прияте­лите си?

2. Защо мъжете предпочитат да не се обвързват? 3. Защо мъжете имат нужда да бъдат прави за всичко? 4. Защо мъжете се интересуват от „детски игри"? 5. Защо мъжете като че ли не могат да вършат повече от

едно нещо наведнъж? 6. Защо мъжете са толкова пристрастени към спорта? 7. За какво всъщност си говорят мъжете в обществената

тоалетна?

Проблемът с жените е, че те се мъчат да анализират държа­нието на мъжете от женска гледна точка. В резултат мъжкото поведение действително може да изглежда объркващо. Но ис­тината е, че мъжете не са нелогични; те просто функционират различно от жените.

1. ЗАЩО МЪЖЕТЕ НЕ ЗНАЯТ МНОГО ЗА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ?

Джулиан не е виждал Ралф от около година и двамата се уговарят да прекарат един ден заедно на игрището за голф. Когато вечерта Джулиан се прибира вкъщи, съпругата му Хана с нетърпение чака да чуе новините от деня.

Хана: Как мина денят? Джулиан: Добре. Хана: А как е Ралф? Джулиан: Добре.

137

Хана: Как се чувства жена му, след като излезе от болница миналата седмица?

Джулиан: Не знам, не ми каза. Хана: Какво значи „не ми каза"? Не си попитал сигурно? Джулиан: Ами, не, но съм убеден, че ако имаше проблем,

щеше да ми каже. Хана: Така, а дъщеря им как се разбира с новия си съпруг? Джулиан: Ами ... нищо не е споменал ... Хана: Майката на Ралф още ли ходи на химиотерапия? Джулиан: М-м... Не съм сигурен ...

И така нататък. Джулиан би могъл да й каже точно колко удара е направил всеки на площадката, спомня си проблема с една трудна топка, вица за монахинята и гуменото пиле, но практически не знае нищо за съпругата, децата и семейството на Ралф. Знае за проблемите му с местната община за планове­те за строеж, марката и модела на колата, която Ралф иска да купи, и за последното му презокеанско пътуване, свързано с приключването на една сделка. Но не знае абсолютно нищо за най-малката му дъщеря, която сега живее в Бангкок, или за брат му, на когото наскоро са поставили диагноза паркинсонизъм, или пък за жена му, която местната община номинира за зва­нието „Гражданин на годината". Но в замяна е подновил ре­пертоара си със страхотни нови вицове.

Един мъж може да е запомнил Всички хубави Вицове, които приятелят му е разказал, но няма да знае, че той се е

разделил с жена си.

Ако мъжът излезе да пийне с приятел след работа, жена му винаги се чуди как така, когато се върне, не е научил нищо за ничий личен живот. Така е, защото за мъжете и това е като „взиране в огъня". Те могат да прекарат часове заедно на рибо­лов, да играят голф, карти или да гледат мач, без да си казват

138

много. Но дори когато разговарят, то е за факти - резултати, решения или отговори на въпроси - или за да разменят инфор­мация за неща и процеси. Но те рядко обсъждат хората и емо­циите им. Мъжете имат мозъци, които са организирани така, че обикновено не отчитат чувствата и емоциите.

Едно изследване на университета в Лийдс анализира при­чините, поради които мъжете отиват да пийнат в някой бар след работа.

Защо мъжете се отбиват за едно питие? 9.5 % отиват, за да пият алкохол

5.5 % отиват, за да се срещнат с жени 85 % отиват, за да се отърсят от стреса

Мъжете се освобождават от стреса, като разтоварват мозъка си и мислят за нещо друго. Ето защо, когато решават да пий­нат, те казват, че е „за по едно кротко питие" - няма нужда да говориш, ако не искаш. Когато единият „се взира в огъня", дру­гите интуитивно разбират и не му се натрапват, нито го карат на разговаря. Никой не го пита: „Как мина денят ти... Кого срещ­на и как изглеждаше?" А когато разговарят, мъжете обсъждат теми като работа, спорт, коли и други пространствено ориен­тирани неща. Те се редуват с репликите си, защото мозъкът им е изграден така, че мъжът или говори, или слуша. За разлика от жените, които не могат нито едното, нито другото.

РЕШЕНИЕ За мъжа е трудно да разбере защо жените искат да знаят

всички подробности за живота на приятелите и познатите, за­щото, ако неговият приятел е искал той да знае нещо, би му го казал сам. Това не значи, че мъжете не се интересуват от при­ятелите си, те просто искат да знаят основните факти и резул­тати. Единственият случай, в който мъжът би говорил на дру­гите за подробности от личния си живот е, когато не може да Разреши сам проблема си и, като последна мярка, моли при­ятеля си за съвет.

139

Тъй че, ако искате информация за здравето, кариерата, връзките или координатите на членовете от вашето семейство или на хората от социалния ви кръг, не разчитайте на мъжете да ви дадат отговорите; попитайте жените. Мъжете се срещат, за да обсъждат резултати и решения и да се отърсят от стреса. Те рядко питат за лични неща.

2. ЗАЩО МЪЖЕТЕ ПРЕДПОЧИТАТ ДА НЕ СЕ ОБВЪРЗВАТ?

Обвързване - желание да се омъжиш и да отгледаш семей­ство; забрана да бъбриш с други жени, докато си в компа­нията на жена си или приятелката си

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ДЖЕФ И САЛИ

Джоди смята, че Джеф и Сали ще бъдат страхотна двойка. затова урежда те да се запознаят.

Те прекарват чудесна вечер, разменят си телефоните и се уговарят да се срещнат отново. На следващия ден Сали се обаж­да на Джоди и й благодари, че им е посредничела, като казва, че наистина е харесала Джеф и иска да го опознае повече. Съща­та вечер Джеф също й се обажда и й казва същото.

Щом затваря телефона, Джоди моментално звънва об-ратно на Сали и повтаря думите на Джеф. Точно този сигнал чака Сали, за да стартира процеса на опознаване и завързва не на връзка, затова следващият уикенд тя го кани да отидат на плаж, а след това - на вечеря. Джеф приема с удовол­ствие. Излизат заедно през следващите три уикенда и на един-два пъти гледат филми през седмицата. За Сали прека­раното заедно време е знак, че вече имат връзка. Тя не изли-за вече с никой друг, макар че с Джеф не са обсъждали сме циално отношенията си.

140

Какво си мисли Джеф Минава един месец, но на Джеф и през ум не му минава, че

има нова връзка, защото това не е обсъждано. Мъжкият мозък работи по този начин. Той не схваща идеята за връзка по начи­на, по който го правят жените. Джеф решава да заведе Мери на рождения ден на най-добрия си приятел. Мери винаги е била душата на всяко събиране - невероятно забавна личност - а и не я е виждал от месеци. На събирането се забавляват чудесно, докато той не забелязва Джоди. Веднага отива при нея и я пред­ставя на Мери. Джоди му се струва малко сдържана и към два­мата и той усеща, че не одобрява Мери. Това го озадачава, за­щото Мери е чешит и всички я харесват. Но повече не се за­мисля за това.

Какво си мисли Джоди

Джоди е шокирана, че Джеф не е завел Сали на партито. Вместо това е дошъл с някаква устата простакеса на име Мери. Джоди знае, че е най-добре тя да е първата, която да каже на Сали, вместо Сали да го научи от клюките, и тази роля никак не й е по сърце. Естествено, нещата не се развиват добре. Щом чува за събирането, Сали избухва в сълзи, защото си е помис­лила, че нещата с Джеф се нареждат прекрасно. Тя се обажда на Джеф и го моли да я посети същата вечер. Той усеща, че сякаш има нещо гнило, но няма представа какво.

Разкриване на картите

Джеф пристига с приятни предчувствия за срещата със Сали, надявайки се, че тя е сготвила любимото му ядене. Още щом отваря вратата обаче той вижда, че е плакала и че му е сърдита.

- Как можа да ме нараниш така? - разридава се тя. - ... и то пред приятелите ни. От колко време се срещате? Обичаш ли я? Спиш ли с нея? Отговори ми!

Джеф не може да повярва на ушите си. Направо загубва дар слово. Той прекарва следващите три часа в опити да опра­ви проблемите си със Сали. каквито и да са те. Обяснява й, че

141

изобщо не си е давал сметка, че те са двойка - предполагал, че Сали се вижда и излиза и с други момчета, а не само с него. Това всъщност е първият път, в който обсъждат чувствата и емоциите си, и двамата разбират, че са се запътили в съвсем различни посоки.

Сали иска ангажираща връзка с Джеф. Но Джеф не е под­готвен да й я предложи. Той си иска свободата. Решават, че ще останат приятели, но повече няма да са любовници... или поне това е, което решава Сали. Джеф смята, че тя страда от ПМС и ще превъзмогне всичко след два-три дни...

Жените често недоумяват как един мъж може да е отдаден с почти религиозен плам на някой спортен отбор, но рядко е способен да вложи поне приблизително същата емоционална енергия във връзката си с жена. Той често сдържа чувствата и емоциите си към жената, която обича, но си позволява видимо вълнение и страсти, когато играе любимият му отбор - особе­но пък ако губи. Как може да е безусловно предан и лоялен на някаква си банда от яки, не особено интелигентни спортисти с преходно присъствие, които при това не познава лично и на които изобщо не им пука за него, а да не може да покаже дори половината от същата тази преданост към нея?

През почти цялото време от съществуването си мъжете са били полигамни по причини на възпроизводство и оцеляване. Техният брой винаги е бил недостатъчен, заещото много от тях са загивали по време на лов или в бой, така че е било изключи­телно разумно оцелелите да приемат вдовиците на убитите в своите хареми. Това също давало по-голяма възможност на тези мъже да възпроизвеждат гените си. От гледна точка на оцеля­ването на биологичния вид било съвсем естествено един мъж да има 10 или 20 жени, но било безсмислено жената да има 10 или 20 мъже, защото тя можела да износва само по едно дете за даден период от време. Само 3 % от животинските видове, като например лисиците и гъските, са моногамни. Индивидите от двата пола имат еднакви размери и цветове и обикновено не може да се разпознаят. Мозъкът на мъжките от повечето други

142

видове, включително този на човека, не е приспособен за мо-ногамност. По тази причина мъжете се опитват да отложат об­вързването с една жена за дълго, възможно най-дълго време, и имат проблеми, мъчейки се да бъдат моногамни в една връзка. Ние обаче се различаваме от останалите видове по това, че нашият силно развит мозък е формирал голям челен дял, кой­то ни позволява да взимаме съзнателни решения за това какво ще направим или няма да направим, тъй че не е достатъчно извинение от страна на прелюбодейците, че не са могли да се въздържат. Те винаги имат избор. За една жена ангажираност­та към един мъж, поне докато децата й станат самостоятелни, е закодирана в психиката.

Ако ти е нужен мъж, готов да се обвърже, потърси го В лудницата.

Мей Уест

Жените разбират, че ако друга жена е „излизала" с един мъж известно време и двамата не се срещат с други, то налице е връзка. Но за повечето мъже, като Джеф например, това е странно. Когато Сали ридае и пита: „А ти какво си мислеше?", отговорът е: той изобщо нищо не е мислил.

Какво си мислят повечето мъже

Универсална тема за шеги сред мъжкото съсловие е фактът, че постоянната връзка или бракът за един мъж е явен признак, че животът на нещастника, такъв какъвто той си го знае, е при­ключил. „След като веднъж си се дал, тя веднага те хваща за топките", през смях предупреждават те. „Кажи сбогом на 50 % от къщата си и 90 % от сексуалния си живот!", кикотят се зло­радо. После идва предупреждението, най-вече от ергените: „Ще трябва да искаш разрешение дори да кихнеш, след като ти сло­жи белезниците." Често другарите на бъдещия младоженец му погаждат следния номер - те пишат „помощ" върху подметки­те на обувките, които той ще обуе на сватбата. Мнозина избяг-

143

ват да се ангажират със сериозна връзка, защото мислят, че жената ще им отнеме свободата и ще ги направи слаби и без­помощни. В отговор на подигравателните подмятания мъжът не желае да говори за сериозни отношения с жената и дори прави точно обратното на това, което тя иска.

Доста мъже твърдят, че ангажиментът би означавал загуба на свободата, но трудно е да се разбере коя точно свобода ви­зират. Когато ги притиснеш, те говорят нещо за свободата да идват и да си отиват, когато си поискат, да не разговарят, ако не им се ще, да не се налага да обясняват действията си и оп­равдават поведението си да ходят с колкото жени си поискат. В същото време обаче те очакват да бъдат обичани, хранени и да получават много секс. Накратко - искат всичко, а колцина в днешни дни биха могли да твърдят, че са имали всичко, да не говорим, че са загубили всичко? Този вид живот може някога да е съществувал в древните хареми на Арабия и все още да се практикува в някои примитивни култури, но за повечето мъже днес е немислимо дори да опитат от този житейски стил.

Единственият начин да живееш напълно свободен живот е да се оттеглиш на някой пустинен остров, където не съществу­ват правила. Да имаш връзка с друг човек е все едно да си изва­диш шофьорска книжка. Ако искаш да бъдеш правоспособен шофьор, трябва да научиш правилата за движение и да ги спаз­ваш - иначе завинаги ще си останеш пешеходец. Връзката е просто един договор с правила - ако искаш любов, приятел­ство, секс и някой, който да се грижи за теб, трябва да предло­жиш нещо в замяна. Не може да държиш и ножа, и хляба. Това, което жените очакват в замяна, е любов, всеотдайност и лоял­ност. Последното нещо, което замислят, е да отнемат свобо­дата на мъжа.

РЕШЕНИЕ Идеята за една потенциално постоянна връзка дори не е

минала през ума на Джеф. Когато жената подозира, че мъжът се страхува да се обвърже, тя трябва ясно да му каже, че той има връзка с нея и е ангажиран. Например може да се пошегу-

ва за това как сега, когато вече имат сериозна връзка, й е при­ятно да му свари и поднесе кафе, или колко е страхотно, след като са правили любов, вече като стабилна двойка, да се събу­дят заедно в леглото. Тя трябва да се научи да бъде пряма и директна, вместо да говори завоалирано, надявайки се, че той ще схване намека. Защото може, както при Джеф, той все пак да не разбере. Мъжете не само не могат да четат мисли, мно­зина не са и особено чувствителни към емоционалното състо­яние на жената. Не забравяйте, че тяхната еволюция е да лову­ват и да се бият с враговете, опитайте се да ги разберете и улавяйте техните емоционални нужди.

Изводът е никога да не приемате автоматично, че имате връзка, без да сте я обсъждали с мъжа. Мъжете не могат за четат мисли, вие трябва да ги попитате какво чувстват към вас и в каква посока искат да се развият отношенията ви. Мъжете са директни и вашият партньор веднага ще ви съобщи дали вижда тази връзка като единствена или не. Прямостта за мъжа е въпрос на уважение, затова, ако жената иска да го ангажира, трябва да го помоли за това, вместо просто да го очаква.

Все пак има граници за това колко често ще повдигате този въпрос. Жалко биха звучали думите на жена, принудена да каже: „Моля те, би ли завел двете ни деца на училище, след като вече имаме сериозна връзка."

3. ЗАЩО МЪЖЕТЕ ИМАТ НУЖДА ДА БЪДАТ ПРАВИ ЗА ВСИЧКО?

За да разберем тази характеристика на съвременния мъж, трябва да видим как е бил отгледан като малък. От момчетата се очаква да проявяват твърдост, да не плачат и да успяват във всичко. Моделите на техния образ са Супермен, Батмен, Спай-дърмен, Зоро, Тарзан, Джеймс Бонд, Роки и Фантомас, а те всички са самотници, които никога не плачат, когато имат про­блем, и неизменно търсят решение. И, естествено, рядко не спо-лучват. Понякога имат помощник - някой по-незначителен, по-

!45

невзрачен мъжки индивид, много рядко жена. Ако изобщо се появи помощник от женски пол, той обикновено носи повече вреда, отколкото полза. Например момичето на Батмен тряб­ва винаги да бъде спасявано, Супермен редовно спасява Луиз Лейн от сигурна смърт, Тарзан прекарва голяма част от време­то си да се люлее из джунглата, предпазвайки Джейн от про­блеми, а Фантомас сигурно щеше да действа много по-бързо, ако Диана не му създаваше затруднения. Тези супергерои по­някога предпочитат да имат за партньор кон или куче, защото животните са верни, на тях може да се разчита, те никога не отговарят с остра реплика и не излагат героя. Като повечето традиционни мъжки стереотипи в книгите и филмите, момчеш­ките герои рядко грешат и никога не показват слабости или емоции. Не съществува г-жа Батман или лейди Зоро. Самот­ният рейнджър не обича тълпите. Комиксите все още предста­вят мъжкаря като огромен здравеняк с мускули, заради които прилича на презерватив, напълнен с орехи. Той има дълбок, стържещ глас (много тестостерон), а героинята продължава да прилича на Барби с анатомично невъзможни гърди.

Омъжих се за г-н Безпогрешен, само че не знаех, че първото му име е Винаги.

Докато момчето възмъжее, вече му е внушена идеята, че ако не се справи с нещо, ако не реши някой проблем, то се проваля като мъж. Ето защо, когато една жена поставя под въпрос мъжките думи или действия, той взима отбранителна позиция. Ако тя каже: „Да спрем и да попитаме за посоката," той чува: „Ти си безнадежден." Когато тя спомене: „Искам да повикам монтьор да поправи колата", той чува: „Ти си безпо­лезен. Ще си намеря друг, дето ще реши проблема." Той няма да подари на жена си готварска книга за рождения ден, но ако тя му даде книга за самоусъвършенстване, ще се възмути. Ще си каже, че тя се опитва да го убеди, че не е достатъчно добър. Дори посещението на семинар за взаимоотношенията или на

146

брачен консултант би било равносилно на унизителното при­знание, че той греши и повечето мъже заемат отбранителна или нападателна позиция при самия намек, че това може да е необходимо. За мъжете е трудно да кажат „съжалявам", защо­то това е все едно да признаят, че грешат.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ДЖАКИ И ДАН

Джаки иска да спре работа и да се отдаде на майчинство­то, но Дан смята, че още не са готови финансово. Скоро това се превръща в основен източник на напрежение между двама­та и те редовно спорят по въпроса. Един ден Джаки обявява, че се е съветвала със специалист, който да оцени финансовото им положение. Дан не вярва на ушите си: Джаки чака някой друг да реши проблемите им! Очевидно, мисли си той, тя не смята, че съм в състояние сам да направя изчисленията. Споровете ескалират и след три месеца те се разделят.

Джаки смята, че помага на Дан и го разтоварва от един проблем, като се допитва до специалист. Тя очаква той да е доволен, че поема отговорността и намира някой, който да свърши черната работа, да направи финансовите планове за тяхното бебе. Дан вижда всичко в различна светлина. Според него, тя показва, че го смята за неспособен да ги осигури фи­нансово и е извикала консултант, за да разкрие този факт.

Нямаш ли ми доверие?

Обичайната фраза на мъжете, чиито действия са поставе­ни под въпрос от жената, е: „Нямаш ли ми доверие?" Чуете ли този израз, може да сте сигурни, че току-що сте обидили мъже­ствеността му. Ако се е загубил и се мъчи да разчете картата, и тя каже: „Дай да погледна!", той приема, че го смята за неспо­собен да се оправи. Отговорът му е: „Нямаш ли ми доверие, че ще те заведа, където трябва?" Ако му е писнало да слуша как съседското куче лае през нощта и каже, че отива у съседа да се

147

разберат, а тя се примоли да не го прави, защото може да ста­не скандал, той отговаря: „Нямаш ли ми доверие, че мога без­проблемно да уредя въпроса?" Ако са на събиране и тя го пре­дупреди, че някоя от присъстващите е набедена за „мъжеме-лачка" и трябва да я избягва, той казва: „Нямаш ли ми дове­рие?" При всички изброени случаи, нейната реакция е една и съща: „Просто се опитвам да помогна!" Тя смята, че му показ­ва, че го обича и държи на него, но за него това е упрек, че греши, че не е в състояние сам да се оправи.

Когато жената дава съвет на мъжа, той го приема като упрек, че греши

и че тя му няма доверие.

РЕШЕНИЕ Жената трябва да избягва всичко, което може да накара

един мъж да се почувства виновен. Тя трябва да каже как се чувства тя самата, а не колко той греши. Например, вместо думите: „Никога не знаеш къде отиваш и винаги закъсняваме", тя би могла да сподели: „Страхотен си, скъпи, но тези знаци са толкова объркващи. Аз... бих се почувствала много по-спокой­на, ако спрем да попитаме някой местен човек коя е правилна­та отбивка." С други думи, той не е виновен.

Когато мъжът се справи, жената трябва да го похвали. Щом пристигнат където трябва, хубаво е да каже: „Благодаря, скъпи. Как само успя да намериш пътя!". Но най-добре, купете му са­телитна навигационна система - така той винаги ще бъде прав.

4. ЗАЩО МЪЖЕТЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ТОЛКОВА ОТ МОМЧЕШКИ ИГРАЧКИ?

За рождения ден на приятеля ни Гери му подарихме зах­ранвана с батерии машинка за телбод с размерите на мини­атюрен телевизор. Цялата беше от прозрачна пластмаса, тъй

148

че всичките й чаркове и колелца се виждаха как се движат от­вътре. Приличаше на нещо, излязло от космическа совалка. Трябваха й три батерии, които се сменяха всяка седмица, при все че всичко, което можеше да се извърши с нея, беше да се пришият няколко листа хартия - както с всяка друга обикнове­на машинка. Гери обаче преливаше от щастие, когато получи въпросната джаджа, не защото беше машинка за телбод, а за­щото имаше куп зъбчати колелца, които се въртяха, светкаха и бръмчаха. Гери си призна, че понякога, когато ставал в призо­ри, за да отиде до тоалетната на долния етаж, минавал край бюрото, върху което се мъдрела машинката и не можел да се сдържи да не прободе лист хартия с няколко телчета, за да чуе как бръмчат колелцата. Когато го посещавали приятели, всич­ки се изреждали да пришиват хартия, кикотейки се от удовол­ствие. Жените, които му гостували, не обръщали на машинка­та никакво внимание. Били изумени как някой може толкова да се вълнува от някаква си прескъпа машинарийка, която върши абсолютно треторазредна дейност в едно домакинство. Но всъщност това мъжко поведение съответства на друго при же­ната - когато тя купува на безбожна цена пухкав мечок с ог­ромни очи и мъничко носле, внос от Бразилия, защото „...про­сто не можах да му устоя".

Лесно обяснимо е защо половете реагират тъй различно на подобни неща. По-долу ще видите снимки, показващи оне­зи зони от мозъка, които се задействат, когато човек използва своите пространствени умения. Активираните зони са тъмни­те секции. Пространствената част от мозъка е зоната, която използваме, за да преценяваме скоростта, ъглите и разстояния­та - това е ловуващият мозък.

Поради пространствено ориентираното устройство на мъжкия мозък мъжете и момчетата се пристрастяват към всич­ко, което има бутони, мотори и движещи се части, което про­извежда шум, има мигащи светлини и работи с батерии. Това включва всички видове видеоигри или компютърен софтуеър, ръчни навигационни системи, роботизирани играчки, електри­чески задвижвани завеси, моторни лодки, коли със сложни ар-

149

матурни табла, пушки с оптичен мерник, ядрени оръжия, кос­мически кораби и дистанционно управлявани уреди. Ако съще­ствуваха перални с дистанционно управление, мъжете сигурно биха се наели с прането!

Женски мозък Мъжки мозък

Зони от мозъка, които се активират при шофиране, ритане на топка, заден ход при паркиране и работа с механични

инструменти, Институт по психиатрия, Лондон, 2001

Проекти „направи си сам"

Цялото движение „Направи си сам" е насочено към про­странствената зона от мъжкия мозък. Мъжете обожават пре­дизвикателството да сглобяват кораби, влакчета играчки, са­молетни модели, бюра за компютри, библиотечки и изобщо неща, които са придружени от упътване, колкото и неразбира­емо да изглежда то. Момчетата ходят в магазините за играчки, мъжете ходят в магазините „Направи си сам", в железарските магазини или в гробищата за коли, където могат да намерят неща, които да сглобят, построят или да наблюдават как дей­стват, като по този начин задоволяват необходимостта си от пространствени задачи. Момчетата инстинктивно вярват, че веднага щом им пораснат косми по брадата, ще се събудят и ще открият, че могат да разглобят изцяло автомобилен двига­тел и после да го сглобят без грешка.

150

В дома нуждите на мъжа от пространствени задачи може да разочарава жената, защото обикновено мъжът има деветмину-тен период на концентрация и често оставя незавършени проек­ти, пръснати из цялата къща. Най-често не се захваща да попра­ви счупените неща, но се ядосва и засяга, когато предложите да повикате майстор. Например, ако тоалетната вкъщи не работи, жената ще каже: „Да повикаме водопроводчик." За мъжа обаче това звучи като обида към пространствените му способности. Той би отговорил: „Ще я поправя сам". И не само това - водо­проводчикът взима луди пари за нещо тъй елементарно.

Мъжът може да го приеме като страхотна обида, ако повикате

Водопроводчик, без да го попитате.

И тъй в събота следобед (след играта) мъжът, който е от­казал помощта на водопроводчика, за да поправи повредената тоалетна, спира водата от главния кран и разглобява механиз­ма. Открива нещо като износен кран и се отправя към магази­на „Направи си сам". Там се мотае около 45 минути, зяпайки всички страхотни играчки, които би могъл да притежава, из­пробва едно-две електрически рендета, проверява някаква пнев­матична бормашина и накрая открива нещо, което наподобява по размер резервно кранче. Отива си вкъщи и, естествено, раз­бира, че размерът не е същият, но не може да постави и стария, тъй като не успява да го намери. Магазинът е вече затворен, а е невъзможно да пусне водата, докато не поправи крана, затова сега никой не може да вземе душ или да ползва тоалетната. Много жени не могат да разберат, че един мъж по-скоро ще си отсече крака, отколкото да признае, че е неспособен да попра­ви нещо. Това за него би означавало да признае, че е некадърен в най-мъжкото умение - пространствената способност за ре­шаване на проблемите. Ако колата му издава странен шум, той непременно ще отвори капака, за да погледне, макар да няма представа какво точно търси. Само се надява, че ще се окаже

151

нещо явно от пръв поглед - например гигантски броненосец, който е захапал карбуратора.

Жената никога не бива да вика водопроводчик, строителен работник, финансов експерт, компютърен техник, ловец на бро-неносци или кой да е мъж, квалифициран да решава простран­ствени задачи, без преди това да се е посъветвала със съпруга си, защото иначе той ще си помисли, че подценява компетент­ността му по въпроса. Вместо това тя трябва да му каже от какво има нужда, да поиска мнението му и да му даде краен срок. По този начин, ако той повика водопроводчика, може да си помисли, че сам е разрешил проблема.

Единствената разлика между мъжа и момчето

е В цената на техните играчки.

Повечето нови бизнесначинания сега са на жени, но 99 % от всички патенти - имайки предвид „момчешки играчки" -все още се регистрират от мъже. От това можем да си извле­чем поука - винаги купувайте за подарък на мъжа си простран­ствено свързана играчка. Не му поднасяйте цветя или пък кар­тичка; те няма да му говорят нищо.

5. ЗАЩО МЪЖЕТЕ КАТО ЧЕ ЛИ НЕ МОГАТ ДА ВЪРШАТ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО НЕЩО НАВЕДНЪЖ?

В книгата „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" ви поднесохме задълбочен анализ на проблема защо мъжкият мозък е толкова еднопосочно фокусиран, или както го нарекохме - едноколовозен. Реакцията на читателите ни за тази глава беше толкова силна, че тук отново ще обобщим ре зултатите. Повечето жени не разбират защо мъжът като че ли не може да върши повече от едно нещо наведнъж. Жената може да чете, докато слуша и говори, тогава защо той не може? Защо

152

намалява телевизора, когато телефонът звънне? Жените от цял свят са се сговорили и се жалват: „Защо когато чете вестник или гледа телевизия да не може да чуе какво му говоря?"

Причината е, че мъжкият мозък е разделен на секции и е специализиран. С прости думи, в неговия мозък все едно има малки стаички, всяка от които съдържа поне една главна функ­ция, която действа независимо от останалите. Връзката, която свързва лявото и дясното полукълбо, corpus callosum, е средно с около 10 % по-тънка от тази при жените и пренася около 30 % по-малко връзки отляво надясно. Това обуславя неговият под­ход „едно по едно" към всичко, което върши в живота.

Corpus Callosum

Мъжкият мозък е „сегментирам" и има около 30 % по-малко връзки между двете полукълба, отколкото женският.

Макар че този еднопосочен, фокусиран подход към всичко може да изглежда ограничен на жената, той позволява на мъжа да се превърне в задълбочен специалист или експерт в дадена област. Огромната част (96 %) от техническите експерти в све­та са мъже - те имат изключителни умения да упражняват за­ложбите си.

Едно от най-важните неща, които жената може да научи за мъжете, е да разбере техния манталитет „едно по едно". Това обяснява защо мъжът намалява радиото, когато разглежда кар­тата или паркира на заден ход. Ако шофира на сложна детели­на и някой му говори, често изпуска отклонението. Ако работи с остро сечиво и телефонът позвъни, може да се нарани. Ако

153

разгледате томографска снимка на мъжкия мозък, когато чете, ще видите, че на практика той не чува. Запомнете: Не разгова­ряйте с мъжа, ако се бръсне с обикновена самобръсначка, ос­вен ако не искате да се нарани!

За мъжа е два пъти по-Вероятно да претърпи автомобилна катастрофа, докато говори по мобилен телефон,

отколкото за жената.

Женският мозък е устроен за многофункционално действие. Повечето жени могат да вършат няколко несвързани помежду си дейности едновременно и томографските изследвания на мозъка показват, че женският мозък никога не е напълно сво­боден, той е винаги активен, дори по време на сън. Това е глав­ната причина, поради която 96 % от личните секретари в света са жени. Жената сякаш е генетично произлезла от октопода. Може да разговаря по телефона, да изпробва нова рецепта и да гледа телевизия едновременно. Може да кара кола, да си по­ставя грим и да слуша радио, като едновременно с това говори по телефон без слушалки. Но ако мъж готви по рецепта и вие му заговорите, за предпочитане е същата вечер да излезете навън на вечеря.

Най-добрата стратегия е винаги да се възлага на мъжа по едно нещо за вършене, ако искате успешен и безпроблемен завършек. В бизнеса обсъждайте само по един въпрос наведнъж и не се отклонявайте, докато мъжете не намерят решение, чак тогава минете на следващата точка.

Но най-важното е - никога не задавайте въпроси на мъжа, докато се любите.

154

6. ЗАЩО МЪЖЕТЕ СА ТОЛКОВА ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ СПОРТА?

В продължение на хиляди години мъжете излизали на лов в групи с други мъже, докато жените събирали храна и отглеж­дали малките. Мъжете тичали, преследвали, дебнели и използ­вали пространствените си умения, за да ловуват, но към края на 18 век напредналата селскостопанска технология превърнала тази тяхна динамична способност в нещо напълно излишно. Между 1800 г. и 1900 г. мъжете измислили почти всички мо­дерни спортове с топки, които съществуват сега, като замести­тели на техните ловни занимания. В детска възраст момичета­та играят с кукли като подготовка за отглеждането на деца, а момчетата ритат и тичат след топката като упражнение в ло­вуване. В зряла възраст момичетата заменят куклите с деца, но мъжете пак ритат топка. Тъй че реално почти нищо не се е променило в последните стотина хиляди години - мъжете все още ловуват, а жените - отглеждат деца.

Като става запален последовател на любимите си спортни отбори, мъжът още веднъж се изживява като член на ловната дружинка. Когато наблюдава героите си на терена, той фанта­зира, че сам стреля с топката и отбелязва точки. Понякога мъже­те толкова се вълнуват, когато гледат футбол, че имат усеща­нето, че самите те играят. Мозъкът им изчислява скоростта, ъглите и посоката на топката и те крещят от удоволствие, кога­то „жертвата пада".

Спортът позволява на мъжете да станат отново членове

на ловна дружинка.

Те обиждат словесно рефера (макар че той не може да ги чуе), когато не са съгласни с отсъждането - „И ти на това ви­каш фал? Идиот! Иди си купи очила!!!" Те могат да запомнят резултатите и възпроизвеждат в живописни подробности го-

155

лове, отбелязани в мачове преди много години, и едва не се разплакват, когато разказват какво е трябвало да направи иг­рачът и какъв е могъл да бъде резултатът. Например след като Англия спечели Световната купа през 1966 г. срещу Германия, едва ли имаше мъж във Великобритания, който да не можеше да изрецитира имената на играчите, головете, които за малко да вкарат или пък допуснати тактически грешки. Невероятни способности, нали! Но същите тези мъже още не знаят имена­та на племенниците си, на най-близките си съседи или кога се празнува денят на жената.

Мъжете може да преливат от емоции, когато гледат футболен мач,

но това рядко им се случва В една емоционална връзка.

Шофирането е почти изцяло пространствено умение. Ско­рости, ъгли, завои, смяна на скорости, паркиране - това е мъжкият рай. Мъжете са тъй вманиачени на тема шофиране, че могат да наблюдават с часове по телевизията как други мъже карат спортни коли в кръг. Мъже, които гледат боксов мач, често се превиват на две и все едно действително изпитват бол­ка, когато някой боксьор е повален с удар под пояса.

Мъжете може дотолкова да се пристрастят към гледането на спортни игри, че дори обичат да наблюдават или да уча­стват във всякакви безмислени предизвикателства. Такива са например състезанията по пиене, където победител става този, който последен остане прав, турнирите „дебели шкембета", в които мъже с огромни бирени кореми се нападат взаимно, ко­лоездачните състезания върху лед, или заниманията, свързани със самостоятелното построяване на странни летателни съоръ­жения, които те после прикрепят към гърба си и скачат от ня­кой мост в реката, за да видят какво ще стане по-нататък. Съвсем предвидимо е, че жените рядко проявяват интерес към тези видове „спорт".

156

Жена ми каза, че ако не престана да се вманиачавам толкова по Манчестър

Юнайтед, ще ме напусне и трябва да ви кажа, че наистина ще ми липсва.

Светът стана доста объркан за мъжете - основните им мозъ­чни умения до голяма степен отпаднаха като ненужни, а жените ги нападат от всички посоки. Те вече нямат ясна спецификация за това какво се очаква от тях, нито пък ярки стереотипни моде­ли за следване. Спортът винаги е бил дейност, при която мъжът може пак да се почувства част от отбор; никой не се опитва да го променя или критикува и той може да изпита удовлетворение от успеха, когато тимът му побеждава, чувство, което вероятно вече не получава чрез работата си. Това обяснява защо мъже, които извършват повтарящи се или монотонни действия, са най-запа­лени почитатели на спорта, а тези, които описват работата си като вълнуваща и удовлетворяваща, се интересуват най-малко от него. По същата причина един мъж ще купи нов комплект стикове за голф, вместо тъй необходимата маса за хранене, и предпочита да има пропуски за футболния сезон, вместо да оти­де на семейна екскурзия във Франция.

РЕШЕНИЕ Ако партньорът ви е вманиачен на тема спорт или някакво

хоби, имате избор между две неща. Едното е да се ангажирате и вие. Да научите повече за неговите интереси и да станете по-осведомена. Идете заедно на мач и ще се уверите, че там има много други „спортни вдовици", които ходят и намират удов­летворение във възможността за социални контакти, които предлагат на спортните събития. Но дори да не ви е интерес­но, всички други присъстващи ще бъдат впечатлени от знания­та ви и ще срещнете много нови приятели.

Второто е да използвате спортните увлечения на мъжа като една прекрасна възможност да се виждате с приятелите или роднините си, да ходите на пазар или да подхванете свое хоби. Когато има голямо спортно събитие, придайте му специален

157

облик. Нека той разбере как оценявате важността му. Не се борете и не се състезавайте със спортните интереси или хоби­то на мъжа си. Напротив, впишете се в него или използвайте времето, за да правите нещо положително за себе си.

7. ЗА КАКВО ВСЪЩНОСТ СИ ГОВОРЯТ МЪЖЕТЕ В ОБЩЕСТВЕНАТА ТОАЛЕТНА?

Нека първо да отговорим на въпроса, който мъжете неми­нуемо задават: „За какво си говорят жените, когато отидат за­едно в тоалетната на някое обществено място?" Отговорът е за всичко и за всички. Те говорят за това колко повече харесват това заведение от някое друго, обсъждат облеклото, което те самите или другите носят - „Видя ли онази с лилавата рокля? Да ме убият, не бих сложила подобно нещо!" - кои мъже са приятни и кои не им харесват и всякакви лични проблеми, кои­то те или техните приятели имат. Докато си оправят грима, може да сравняват начините на гримиране или различни коз­метични продукти, да ги пробват взаимно, включително и с някоя непозната. Жена, която има разстроен вид, получава на място групова терапия ... и господ да му е на помощ на мъжа, причинил проблема! Жените може да седят на седалката и да разговарят с други жени през стената, може да помолят някоя непозната да им подаде рулото хартия през процепа, дори не е съвсем непознато явлението две жени да споделят една кабин-ка само и само да продължат разговора си! Един нощен бар в Бърмингам, Англия, е монтирал по-големи от обичайното то­алетни кабини в дамската тоалетна с по две чинии в тях, за да могат дамите да водят дълбоки и пълноценни разговори.

Дамските тоалетни са информационни бюра и консултативни центрове,

където можеш да се запознаеш с нови, интересни хора.

И тъй, обратно на въпроса: За какво си говорят мъжете в обществените тоалетни? Отговорът е - за нищо. За абсолют­но нищо. Те просто не говорят. Дори той да е вътре с най-добрия си приятел, разговорът пак е сведен до минимум. А един мъж никога не разговаря с непознат на такова място. Никога, при никакви обстоятелства. И със сигурност не би разговарял с някой, ако е седнал на дъската и никога не би погледнал някого в очите. Никога. В кабинките мъжете пред­почитат плътни преградни стени, за да ограничат взаимодей­ствието със съседите, докато жените обичат да има големи процепи между тях, за да могат да си говорят и да си подават неща. Рядко можете да чуете пърдене в дамската тоалетна, но ако все пак, ако това се случи, извършителката би се крила вътре, докато всички свидетели напуснат мястото. Мъжката тоалетна често може да е озвучена като зарята на Четвърти юли и онзи, който успее да се изпърди най-звучно, ще излезе с вид на победител от кабината.

Ето писмо от наш читател, демонстриращо тезата за мълча­нието, което цари в мъжката тоалетна:

„Пътувах по магистралата на север, когато спрях В един ресторант, за да използвам тоалетната. Първата кабинка беше заета, затова влязох във втората. Едва-що се бях настанил, когато един глас В съседство попита: „Здравей, как си?" Като Всички мъже и аз не се разговарям с непознати, нито пък се сприятелявам В мъжките тоалетни на ресторантите и Все още не мога да си обясня какво ми стана тогава, но отговорих с едно смутено „Горе-долу."

Другият додаде,-- Абе... ти ... какво си замислил? Помислих си: „Това наистина е много странно", но, като

първи глупак, отговорих: -Ами същото като теб ... просто пътувам на север. После чух как онзи прошепна нервно: - Слушай, ще трябва да ти позвъня по-късно, В съседната

кабинка има един идиот, дето отговоря на Въпросите ми!"

159

Мъжете имат също териториален ритуал, който прилагат, когато си избират писоар. Ако в една редица има пет писоара и първият мъж влезе, той си избира онзи, който е най-далеч от вратата, за да е на разстояние от новопристигащите. Следва­щият, който влезе, ще избере най-отдалеченият от първия мъж писоар, докато третият новопристигнал ще застане пред онзи, който е в средата между останалите два. Четвъртият мъж обик­новено предпочита кабинката, вместо да застане до някой напълно непознат, който може да го погледне. Мъжете винаги гледат мълчаливо право пред себе си и никога не разговарят с непознати. Никога. Мотото им е: „Смърт, но не и кръстосване на погледи."

За един мъж да застане до други мъже В обществената тоалетна е като да

стои В асансьора с извадена пишка.

Шеста глава

ДРУГАТА ЖЕНА -МАЙКА МУ

Чак в първата брачна нощ Джейн разбра, че Мар­тин, който беше на 36 години, все още разчита на майка си да му купува бельото.

161

Имало две жени, които се явили един ден пред цар Соломон, влачейки насила млад мъж. Той бил обещал на дъщерята на всяка от тях да се ожени за нея. След като изслу­шал разказите им, царят заповядал да разрежат мъжа наполо­вина, тъй че всяка да получи своята част.

- Не! - възкликнала първата. - Не проливайте кръв! Нека дъщерята на другата жена се омъжи за него.

Мъдрият цар не се поколебал. - Тъй да бъде, той трябва да се ожени за дъщерята на дру­

гата - рекъл. - Но тя нямаше нищо против да го види разполовен! -

възмутили се царските съдии. - Да - отвърнал царят, - и това показва, че е истинска

свекърва.

ВЛИЗА ЛАМЯТА

Тъщите сигурно са вдъхновили най-много вицове. Те са по­стоянен обект на присмех на всевъзможни комедианти, в мъжките разговори, в телевизионни програми. Наричат ги вещици, опър-ничави или бойни секири. Не забравяйте, че Ленин, един от ос­нователите на модерна Русия, когато го попитали каква трябва да е максималната присъда за двуженство, казал: „Две тъщи".

Тъща ми се отби тази сутрин. Когато отворих вратата, тя попита: „Мога ли да остана тук за няколко дни?" „Разбира се, че можеш", отвърнах... и затворих вратата.

Каква е разликата между тъщата и лешояда? Лешоядът чака да умреш, преди да ти изкълве сърцето.

163

Макар че тъщите наистина се оказват проблем за много от браковете, от които около една трета се разтрогват, като тъщите биват обвинени за разрива, не те създават най-много неприят­ности. Многократните ни изследвания всеки път показват, че истинската опасност идва от свекървата. Тъщата може да про­вокира повечето оплаквания от страна на околните, но те са по-скоро изсмукани от пръстите, отколкото свързани с истин­ски проблем.

Днес получих имейл, с който ми съобщаваха, че тъща ми е починала и ме питаха какво да уре­дят: погребение, кремация или балсамиране. От­говорих: „За всеки случай - и трите."

Тъщите с трудни характери обикновено не са проблем за мъжете. Дори за легендарния Джовани Вилиоти от Аризона, който сключил 104 брака в периода 1949-1981 г. с истинско­то си име и 50 с псевдоним, 104-те му тъщи били далеч по-малък проблем от 34-те години в затвор, на които бил осъ­ден за това.

Тъщата може да дразни мъжа, да му опява, да го изважда от нерви, но за повечето мъже обикновено тъщите не са не­приятни. Проблемите с тях съвсем не са водещи в живота на мъжа.

Има една стара полска поговорка: „Пътят към сърцето на тъщата минава през дъщеря й." И мнозина го разбират. Това, което мнозинството тъщи искат повече от всичко, е дъщеря им да е щастлива. И ако мъжът в живота им ги прави щастли­ви, те надали ще причинят неприятности.

Ако на мъжа предстоят проблеми с роднините, те по-веро­ятно ще дойдат от свекъра, който отказва да предаде своята глезена „принцеса". А на практика няма вицове за свекъри - те просто не носят майтап.

164

НЕГОВАТА МАЙКА - НЕЙНОТО БРЕМЕ

Истинските драми в много от семействата идват от майка­та на мъжа - свекървата. Изследванията на щатския универси­тет в Юта показват, че в над 50% от браковете съществуват сериозни търкания между снахата и капризната, сееща раздор свекърва.

Макар че не всички свекърви заслужават тази страшна ре­путация, за много снахи една бъркаща се, ревнива и вечно лю­бопитна свекърва, която не иска да отреже пъпната връв на сина си, може да нанесе духовни опустошения. За снахата кри­зите на свекървата често са неконтролируеми, неразрешими и могат да причинят много болка и нещастие и дори накрая да станат заплаха за брака.

Един мъж: срещнал прекрасна жена и се сгодил за нея. Скоро се уговорил с майка си да вечерят за­едно, за да и представи годеницата си. Когато отишъл в дома й, той завел три жени - руса, чернокоса и червенокоса. Майка му го попитала защо е довел три вместо една. Той отвърнал, че иска да провери дали тя ще познае бъдещата си снаха. Майката се вгледала внимателно във вся­ка и отговорила: „Червенокосата е."

„Как тъй се досети толкова бързо?", попитал той.

„Защото не мога да я понасям", бил отговорът.

НЕ ВСИЧКИ СА ЛОШИ

Естествено не всички свекърви оправдават този ужасен образ. От изследването, проведено от щатския университет в Юта, се вижда, че приблизително 50% от свекървите са обяве­ни за несговорчиви, докато за другите 50% очевидно се смята в

165

най-лошия случай, че не се месят или че са обичливи, всеот­дайни и щедри членове на едно по-голямо семейство. Често свекървите са обвинявани за недостатъците и емоционалните проблеми на синовете или снахите си.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: АНИТА И ТОМ

Те са женени само от шест месеца, когато започват да се усещат пробойни в новопридобитото им щастие. Анита смята, че Том започва да става непоносим. Той разхвърля дрехите си където му падне, оставя мокрите кърпи по пода. Всяка стая обръща в истинска кочина. Това докарва Анита до ръба.

Анита: Виж какво си прасе! Не мога да живея повече с теб! Том: Не, проблемът е в теб, толкова си дребнава, че напра­

во ме подлудяваш. Не беше така, когато си живеех у дома. Майка ми никога не се е оплаквала от нищо, което правя.

Анита: Добре, дай да си поговорим за майка ти. След като съм живяла с теб шест месеца, не мога да повярвам, че тя те е възпитавала - сигурно ужасно те е глезила. Ти смяташ, че же­ната трябва да върши цялата домакинска работа - пране, гла­дене, готвене, чистене - и да работи на пълен работен ден. Всъщност, нямаш никакво уважение към жените. Майка ти е създала чудовище и аз нямам намерение повече да търпя.

Том: Какво общо тук има майка ми? Защо непрекъснато изместваш въпроса и не спираш да обвиняваш всички други, освен себе си?

Много майки съсипват синовете си и те стават негодни да живеят със следващите жени в живота си. Майките нра­вят всичко за тях - готвят, чистят, перат и гладят. С това мислят, че показват своята любов, но всъщност само им създават проблеми с по-късна дата, когато синовете влизат във взаимоотношения с други жени. Накрая се оказва, че на

синовете им е трудно да вършат нещата, които майка им е правила вместо тях.

Трудно е за партньорката на подобен мъж да се справя, но вместо да критикува майка му, по-ефекисно би било да го на­учи да прави това, което се иска от него. Сега той е голям мъж и трябва да поеме отговорност за действията си.

Този проблем може да бъде много усложнен, защото става дума за трипосочна връзка. Тя може да варира от случай, в който и трите страни са емоционално уравновесени, независи­ми, самоотвержени и грижовни личности, до друг, в който два­ма или дори трима участници могат да бъдат водени от рев­ност, собственическо чувство, зависимост, незрелост, егоцент-ричност и емоционална нестабилност.

ДА БЪДЕШ СВЕКЪРВА ПОНЯКОГА Е ТРУДНО

Важно е да не забравяме, че свекървите са в трудно поло­жение, защото снахите им обикновено имат близка връзка със собствените си майки и редовно обсъждат с тях в подробности и най-дребните случки. Майката обикновено иска да участва в живота на децата си. Естествено е дъщерята да разчита повече на майка си, отколкото на свекърва си. Това може да предизви­ка ревност от страна на майката на партньора й. Свекървата винаги си мисли за това, което прави синът й, особено ако той е единствено дете и животът й е скучен. Дали се храни добре? Дали къщата му е чиста и подредена? и т.н. и т.н. Но синовете рядко разговарят с майките си за нещата, които ги вълнуват. Затова майката има много малко информация, започва да се чувства изолирана от новото семейство на сина си и започва да мисли, че единственият начин да бъде отново включена е да се вмъкне насила, като присъства неотменно. По време на ухаж­ването момичето често се стреми да изгради отношения с май­ката на партньора, защото е добра стратегия да я привлече на своя страна. Когато след брака отношенията станат по-стабил­ни, се получава така, сякаш две жени се бият за един мъж.

167

Но всеки проблем има решение. Нужно е само желание то да се намери. Синът и снахата трябва да се справят с положе­нието открито и като зрели хора.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: МАРК И ДЖУЛИ

Марк и Джули решават да се оженят. Поради неразбира­телство Джули не е говорила с майка си Сара в продължение на три години. Това означава, че Джули все повече и повече раз­чита на майката на Марк, Фран, да й помогне да избере сватбе­ната рокля, сватбеното меню и всички останали неща около сватбата - всичко, което тя би свършила със собствената си майка при нормални обстоятелства.

Накрая, точно преди сватбата, с помощта на Марк Джули успява да открие майка си и двете оправят отношенията си. Изведнъж Фран се чувства излишна и изоставена.

Много често свекървата се чувства отстранена и безполез­на след брака, освен ако не е изградила сериозна връзка със снаха си. Ако снахата е близка с майка си, тя може да забрави, че майката на съпруга й е от не по-малко значение за семей­ството й. Животът ни става все по-зает и по-динамичен и има­ме все по-малко време за семейството си, да не говорим за роднините си. Времето за човешки контакт се свива непрекъс­нато. Използваме имейла за деловите си ангажименти, за да намалим нуждата от личен контакт, но за по-старото поколе­ние все още са валидни телефонната връзка и личните срещи. За сегашното поколение може да се окаже много трудно да общува с родителите си и двете страни трябва да проявят раз­бирателство и да постигнат някакво разрешение, ако искаме всички да бъдат щастливи. Родителите имат нужда от време за себе си, а децата им - от време за семейството си. Докато в миналото няколко поколения живееха заедно в една къща, сега семействата са се пръснали дори в различни села, градове или

168

държави. Да направим усилие да поддържаме връзката е част от семейния живот.

В Индия и в някои части на Африка жената, която се омъ­жва, се „развежда" със собствените си родители и заживява със семейството на мъжа си и нарича родителите му „майко" и „татко". В много страни отношенията с роднините са ясно определени и често обвързани с конкретни условия. Но в западната култура връзката между мъжа и жената е на първо място сред всички други - съответно роднините стават тема на вицовете.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: БЕРНАДЕТ, РИЧАРД И ДАЯНА

Гледната точка на Бернадет

Бернадет е малко над четирийсетте, когато мъжът й я на­пуска. „Отървах се!", хвали се тя пред приятелите си. Той пиел много и никога не се интересувал особено от семейството. Но тя си има сина им Ричард. Той е добро момче на 22 и ще се грижи за нея.

Бернадет си мисли, че Ричард не се интересува от момиче­та. Тя му е осигурила всякакви грижи, удобства и емоционална подкрепа, тъй че какво би могъл да види в друга жена? Тези вятърничави девойки, с които понякога се среща, очевидно са само за секс. Тя смята, че Ричард ясно разбира, че точно както тя го е отгледала, грижила се е и го е обичала още откакто се е родил, така сега е негова отговорността да се грижи за нея.

Гледната точка на Данна

Адам и Ева са най-щастливата двойка на света, защото той не е имал тъща,

а тя - свекърва.

169

Даяна харесва Ричард още щом се запознават. Докато са гаджета обаче, й се струва странно, че не я води в дома си, за да я запознае с майка си. Това става чак след като официално обявяват годежа си. Бернадет не е особено приветлива, но Да­яна решава, че просто й трябва време, за да свикне. Със смях отхвърля забележките й, че може би им е рано да се женят, че може да променят мнението си по някое време преди сключва­не на брака.

Когато най-после церемонията е извършена, Бернадет се държи изключително грубо и казва пред всички как не вярва бракът да издържи дълго.

Скоро Даяна разбира, че се е сдобила с истински дявол за свекърва. Проблемите започват веднага след медения месец. През повечето дни Бернадет се отбива у тях без предупреждение.

Даяна се опитва да бъде любезна, но скоро й писва да слу­ша обясненията на Бернадет как да сготви любимото ястие на Ричард и как той обича да му е подредена къщата. Бернадет критикува почти всичко, което Даяна прави. Не след дълго, ко­гато Ричард го няма, тя открито я обижда, но ако снаха й го спомене пред Ричард, отрича и я обвинява, че се опитва да създава напрежение между съпруга си и майка му. Даяна за­почва да отбягва свекърва си, но Бернадет звъни всяка вечер и води безкрайни разговори със сина си. Пита го кога ще си дой­де „вкъщи", за да боядиса, да оплеви градината, да поправи течащия кран, да обсъдят някой проблем или да я изведе на пазар. Молбите сякаш нямат край. Ричард тича като кученце при господаря си, не обръща внимание на нуждите на Даяна. Бернадет ефективно е успяла да замени съпруга си със сина си.

Колко свекърви трябват, за да се смени крушка? Една. Тя просто я хваща и

чака светът да се завърти около нея.

След две години Даяна ражда син, Трейвис. Скоро Берна­дет отново се връща в живота й, за да помага с бебето. Берна­дет знае всичко и поема нещата в свои ръце. Вместо да я научи

170

на нещата, свързани с майчинството, тя я критикува непрес­танно. Бернадет се вманиачава на тема Трейвис, вдига го на ръце, щом го зърне, и го дундурка всеки миг, в който са заедно. Даяна започна да се чувства изолирана. Бернадет й взима бе­бето и си въобразява, че детето ще обича нея повече, отколко­то майка си. Даяна се чувства нещастна и безсилна. Бернадет винаги идва неканена и без предупреждение у тях и редовно обижда и критикува снаха си.

Много пъти Даяна се опитва да обсъди проблемите с Ри­чард, но той мисли, че тя проявява собственическо чувство и че майка му просто се опитва да помогне. Смята също, че е негова отговорността да задоволява нуждите на майка си. Той мисли, че жена му проявява егоизъм, ревност и незрялост.

Даяна се отказва от споровете и беснее тихомълком.

Гледната точка на Ричард

Ричард чувства липсата на баща си след развода, но опре­делено вкъщи е станало по-мирно и тихо. Майка му често му казва, че баща му не струва и пукната пара и че сега вече той ще бъде мъжът в къщата. Тя го глези с внимание и любов, гот­ви любимите му ястия, оправя му леглото, прибира и чисти след него и никога не допуска да носи едни и същи дрехи, без да ги е изпрала и изгладила. Тя никога не го критикува, обрат­но - сякаш всичко, което върши, е абсолютно безгрешно. Един­ственият проблем е, че щом доведе вкъщи приятелка, отноше­нията им охладняват веднага след срещата с майка му. Но ко­гато се запознава с Даяна, той знае, че е влюбен и решава да я държи колкото може по-далеч от майка си.

След като двамата се оженват, Бернадет е винаги наоколо и помага, но Даяна сякаш го ревнува от отношенията с майка му, докато накрая тя спира да ги посещава. Все пак той я вижда през уикенда и й помага в къщната работа. Има само един про­блем с майка си обаче - тя му звъни всяка вечер и говори до безкрайност по телефона, точно когато той започва да се от­пуска за вечерта. Сигурно е самотна, мисли си той, живее съвсем сама, а той носи отговорност за нея.

171

Каква е разликата между роднините и престъпниците?

Престъпниците са преследвани от закона.

Когато се ражда Трейвис, Бернадет първа идва да помага, винаги на линия, пере бебешки дрешки и се грижи за сина им. Отглеждането на бебе е нещо ново за Даяна и съветите на май­ка му са безценни. Но жена му сякаш не приема съвети. Разви­ва собственическо чувство към бебето и непрекъснато спори с Бернадет, като все се оплаква на Ричард от майка му. Той я обича, но тя направо го подлудява с емоционалните си избли­ци. Ричард, който има типичен мъжки мозък, устроен да реша­ва проблеми, не смята за редно цял ден да работи здраво в службата и, като си дойде вкъщи, да трябва да решава споро­вете между жена си и майка си. Започва да си мисли, че жи­вотът му ще стане по-лек, ако отново е ерген.

Свекървата и снахата трябва да създадат някаква връзка, ако искат да живеят добре. Те са смогвали да го направят в пещера­та заради оцеляването си и трябва да го сторят и в съвременния свят, за да живеят без стрес и да не въвличат мъжа в проблемите си. Жените трябва да уредят сами своите взаимоотношения, без да занимават с това мъжа/сина си. Има вариант, в който мъжът може да се чувства поласкан от вниманието, че две жени се бият за него и докато е така, това подхранва егото му. Съпругата тряб­ва да е достатъчно мъдра, за да вземе нещата в свои ръце и да е сигурна, че проблемите се решават единствено между нея и свекъ­рва й. Когато тази система успее, тя е печеливша за всички уча­стници. Последното нещо, от което има нужда съпругата, е свекъ­рва й да се оплаква от нея на мъжа й. Тя има много по-голяма нужда от съюзник, отколкото от враг.

Тази драма е доста често срещана и се разиграва в семей­ства по целия свят. В някои страни проблемите са по-тежки, отколкото в други. В Русия, където младите живеят заедно със старите поради невъзможността да имат собствено жилище,

172

се е развила силна обществена нагласа срещу свекървите. В Испания дори има болест, позната под името Suegritis, за коя­то се твърди, че е причинена от свекървите. Има и карнавална мелодия, Masasuegras, което значи „убий свекървата". В затво­ра в индийската столица Делхи съществува цяло крило, отре­дено за свекърви, арестувани, защото са изисквали прекалено големи зестри от снахите си и са провалили техните бракове. То винаги е пренаселено.

В Испания и Италия свекървата може да бъде съдена за щети, причинени от разтрогване на брака. В град Луц, Флорида, съпру­га, неспособна да се справя с мъжа си, който защитавал майка си, го упоила и накарала да татуират на бузата му карикатурно изображение на свадливото лице на майка му. Той я напуснал и подал молба за развод, после я съдил за нанесени щети.

Еврейските свекърви са подложени на още по-голям при­смех. В документалната американска сага „Мамадрама" тях­ната прегръдка в знак на обич се сравнява с тази на мечока: смачква те до смърт.

Каква е разликата между ротвайлера и свекървата? Ротвайлерът накрая

отпуска захапката.

Проблемът свекърва/снаха може да възникне от самото на­чало и понякога враждебността е открита. Когато Силвестър Сталоун обяви, че ще се ожени за бременната си приятелка Дженифър Флавин, майка му каза на света: „ Не бива да отиде пред олтара с това момиче. Тя наистина е влюбена в него, но си придава много важност. Като че има нещо просташко в нея." Достатъчно сериозен намек имаше и в това, което заяви преди време: „Според мен няма достатъчно добра жена за Силвестър. Аз бих легнала и умряла заради него."

В много от случаите обаче, когато тримата се опитат да на­мерят приемливо решение и постигнат съгласие, то не работи успешно. Ако проблемите възникнат в ранния стадий на връзка-

173

та, снахата трябва по необходимост да е тази, която хвърля мо­стове. Тя трябва да е наясно, че периодът между ухажването и женитбата е ограничен и докато цялото й внимание е погълнато от първостепенната по важност връзка, има вероятност, ако не вложи никакви усилия в отношенията с бъдещата си свекърва, да получи отрицателни дивиденти. Тя трябва да се стреми да прекарва известно време насаме с нея, тъй че свекървата да я оцени като отделна личност, а не просто като половинката на сина й. Заздравяването на такава самостоятелна връзка би на­малило проблемите, когато вече ще има намесени повече хора.

В по-късен етап от брака обаче, ако сме позволили да покълнат проблеми, е наистина много трудно да се постигне успешно споразумение между трима души, всеки от които има различни приоритети и работна схема. Една от страните няма да отстъпва пред това, което възприема като съюз между дру­гите две. Следователно на този етап проблемът трябва да се реши от двете най-силно засегнати страни - синът и снахата.

Първите няколко въпроса, на които трябва да си отгово­рят са:

Дали и двамата усещат, че съществува проблем? Дали искат дълъг, щастлив и изпълнен с любов съвместен

живот? Дали желаят да решат проблема?

Ако отговорът на НЯКОЙ ОТ горните въпроси е „не", пре­поръчваме да посетите брачен консултант. Ако отговорите са „да", седнете и запишете на хартия какво точно чувствате по отношение на проблемите.

В случая Даяна би могла да запише:

Бернадет идва вкъщи без предупреждение, което означа­ва, че нямаме спокойствие В личния живот и плановете ни непрекъснато страдат от това.

174

Бернадет телефонира всяка вечер, точно когато се опит-Ваме да се отпуснем в тих семеен уют.

Бернадет изисква твърде много внимание от страна на Ричард, тъй че той не прекарва достатъчно време със семей­с т в о т о си.

Бернадет се бърка във всичко. Иска да знае всичко и да участва във всичките ни начинания.

Бернадет е Винаги критична и не уважава способностите ми, тиранична е и очаква Ричард да й се подчинява като малко дете.

Ричард от друга страна би МОГЪЛ да напише:

Майка ми е самотна и ние бихме могли да и обръщаме пове-че Внимание, но на Даяна не й пука.

Майка ми няма мъж В къщата, който да Върши разни дреб­ни поправки, а Даяна не разбира, че е мое задължение да й по­могна.

Майка ми се опитва да помогне на Даяна, но тя отказва да дели сина си и да приема ценни съвети за отглеждането му.

Майка ми ме кара да се чувствам виновен, когато не се отзовавам на молбите й.

Не разбирам защо Всички са непрекъснато ядосани, кога­то единственото, което искам, е разбирателство.

Става ясно, че проблемът е в ръцете на Даяна и Ричард. Той не е проблем на Бернадет. На нея са й позволили да под­държа контрола си над Ричард, а чрез него тя контролира също Даяна и Трейвис. Ричард просто никога не е срязал пъпната връв с майка си. Той всъщност още не е напуснал „дома си" и не е станал зрял мъж.

Най-подходящият момент да се среже пъпната връв е при раждането.

Тук Даяна също е неволен съучастник. Тя е съдействала сама да си изгради нещастието. Не е поставила ограничения на Бернадет, когато е съзряла проблемите в зародиш. Всъщност е позволила на свекърва си да тъпче както си иска брака и се­мейството й.

ПОСТАВЯНЕ НА ГРАНИЦИ

Да поставим граници означава да определим правилата на играта и да начертаем линиите, които другите не би тряб­вало да прекрачват. Когато са се оженили, Ричард и Даяна не са поставили тези граници. Това е често срещан капан, в който младите лесно влизат. Те нямат опит и до този мо­мент обикновено са живели в границите на други хора. Не умеят да отстояват себе си и често смятат, че другите чле­нове на семейството само се мъчат да помогнат със съвети­те си.

Поставянето на граници и отстояването на личността са два жизнено важни урока, които младите новобрачни двойки трябва да научат. След поставянето на граници всеки знае докъ­де може да се разпростре. Той е наясно, че ако престъпи лини­ята, ще причини неприятности. В своя брак Ричард и Даяна са поставили граници помежду си, които не биха пристъпили, то­гава защо да не поставят такива и за Бернадет?

Даяна твърди, че Бернадет ги посещава без предупрежде­ние и без покана. Значи тя трябва да бъде обучена да не при­стъпва границата на личния им живот. Трябва да й бъде каза­но, че е за предпочитане да телефонира, преди да се отбие. Да й се обясни, че с Ричард имат нужда от време за тях двамата, в което да релаксират или да работят по свои общи неща и че непредизвестените посещения често са неудобни. Естествено Бернадет ще се почувства отблъсната и обидена, но това си е неин проблем. Трябва да подчертаят, че те не я обичат по-мал­ко отпреди, но това са границите й. В някакъв момент тя ще го преодолее и ще привикне.

176

Проблемът, че Бернадет иска Ричард да работи по къщата й, е също въпрос на поставяне на граници. Ричард наистина има задължения да й помага, но трябва да съгласува програма­та си с Даяна. Тримата трябва да го обсъдят в момент, когато не са възбудени емоционално. Възможно решение е да се свържат с някой техник или общ работник от нейния квартал и да оставят на Бернадет неговия номер. Ричард и Даяна биха могли дори да предложат да плащат за услугите му в продълже­ние на година, вместо да й купуват подаръци за рождения ден и Коледа. Даяна би могла също да участва в усилията да се почувства Бернадет част от семейството.

Свекърва ми и аз бяхме щастливи В продължение на 20 години.

После се запознахме.

По отношението отглеждането на Трейвис Бернадет отново е прекрачила неписани закони. Проблемът значително ще се подо­бри, ако посещенията са уговорени предварително. Даяна трябва да отстоява позицията си. Тя трябва да благодари на Бернадет за загрижеността, но да й заяви, че с Ричард са възприели една про­грама за отглеждането на сина им и смятат да я спазват.

Ричард трябва да ограничи продължителността на разго­ворите с майка си до време, върху което са се споразумели с жена му, да речем - 10 минути, после той трябва да й каже, че има друга работа и да се сбогува.

Най-важното обаче е той да помогне на Бернадет да раз­вие странични интереси извън семейството. Това може да бъдат дейности от рода на боулинг на открито, членуване в литера­турен кръжок, доброволна медицинска помощ, членуване в пенсионерски клуб, записване в някакъв специализиран курс или помощ в организации, например за раздаване на безплат­ни обеди. И двамата трябва да я стимулират да излиза повече и да са готови да я подкрепят емоционално през този период. Трябва също да проявяват интерес към „новия" й живот, дока­то той се утвърди самостоятелно.

177

Ако можеш да убедиш свекърва си да ходи по 10 километра на ден, само след

една седмица тя ще бъде на 70 километра далеч от теб.

Всеки един от проблемите на Даяна може да се реши, като се сложи граница и се настоява тя да се спазва. Не е лесно. Отначало Бернадет ще страда и сигурно ще ги обсипва с обви­нения и емоционално ще ги шантажира:

„След всичко, което направих за вас!" „Към кого другиго да се обърна?" „Вече не ви е грижа за мен." „Когато умра и ме няма, тогава ще съжалявате. " „Какъв си егоист - точно като баща си. " „Сега се чувствам толкова самотна."

Подобна тактика обаче би имала ефект, само ако вие поз­волите. Вие знаете, че сте прави, като действате по този начин, обсъдили сте го внимателно, разгледали сте всички възможни реакции и сте подготвени да се справите с тях. Другите могат да ви накарат да се чувствате виновен, само ако вие се съгласи­те да приемете тази вина.

Свекърва - анаграма на Хитлер В женски образ.

Следващият етап от реакцията на Бернадет може да бъде оттегляне на помощта, т.е. от гледането на детето. Тя дори може да заплаши с лишаване от наследство. Тези реакции са очаква­ни, но ако Ричард и Даяна искат да имат независим, пълноце-нен и щастлив живот, трябва да защитят позициите си. Те не бива да се опитват да се оправдават или обясняват решенията си; просто трябва да повторят, че това е позицията, която са решили да заемат.

178

По време на целия този процес те трябва да бъдат все така грижовни и да поддържат Бернадет. Може да се изкушават да я зарежат, особено ако нейната реакция е по-остра от очаква­ното, но не бива. Трябва да я информират какво става в семей­ството, като същевременно я подтикват да заживее свой жи­вот. Ако се справят с упражнението за поставянето на граници за Бернадет, внушавайки разбиране и любов, рано или късно ще видят пред себе си един зрял човек и в крайна сметка -приятни взаимоотношения.

Но ако всички тези мерки не решат проблема ви, най-доб­ре се преместете в друг град.

Седма глава

ТАЙНИТЕ СЛОВЕСНИ МЕТОДИ НА ЖЕНИТЕ

Когато жените се опитваха да общуват с Тревър, той веднага си заравяше главата.

181

Археолог правел разкопки в историческа местност и се натъкнал на прашна, стара лампа. Докато изтривал прахта и, от нея се появил дух. - Ти ме освободи! - извикал той. -Ще ти изпълня едно желание.

Археологът помислил малко, после казал: - Искам да има мост с магистрала между Анг­лия и Франция.

Духът завъртял очи и промърморил: - Слушай, току-що излязох от тази лампа и съм схванат и уморен. Имаш ли представа колко ки­лометри са между Франция и Англия? Това е ин­женерен абсурд! Избери си друго желание!

Мъжът се замислил, после отвърнал: - Бих искал да разбера как да общувам с жените.

Духът пребледнял и попитал: - Еднопосочно или двупосочно?

А Ако сте мъж, това е една от най-важните глави,

които ще прочетете в тази книга. Вероятно ще бъдете скепти­чен към някои от написаните неща, затова ви предлагаме да търсите потвърждение на написаното от някоя жена.

Повече от десет години събирахме и записвахме отговори­те от анкети за това как общуват мъжете и жените и въз основа на научните теории за човешкото поведение се опитваме да обясним техните различия. И още по-важно - разработихме стратегии за справяне с тези различия

Изследвахме мъже от много националности и раси. В ре­зултат на това можем да разкрием за първи път интригуващата логика зад петте най-задавани въпроси от мъжете за начина, по който жените общуват. Тези тайни са източник както на за­бавление, така и на объркване за повечето мъже, но онези, кои­то смогнат да почерпят знания от тях, са способни да постиг­нат по-качествени отношения с жените. Ето и въпросите:

1. Защо жените говорят толкова много? 2. Защо жените Винаги искат да разговарят за проблеми? 3. Защо жените преувеличават? 4. Защо жените сякаш никога не стигат до същината на

нещата? 5. Защо жените искат да знаят и най-малките подробнос­

ти?

1. ЗАЩО ЖЕНИТЕ ГОВОРЯТ ТОЛКОВА МНОГО?

Огромният капацитет за говорене, който жените притежа­ват, е едно от най-трудните за разбиране неща за мъжете. В книгата „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" раз­гледахме това явление подробно и тук ще ви представим крат­ко обобщение.

183

Жените са еволюирали като принадлежащи към група от други жени и деца, които стоят близо до пещерата. Способност­та за създаване на връзка и градене на отношения била жизнено­важна за оцеляването на всяка жена. Мъжете еволюирали, се­дейки тихичко на някой хълм и търсейки движеща се цел. Кога­то жените предприемали някаква дейност заедно, те непрекъс­нато бъбрели, а това създавало връзки помежду им. Когато мъже­те ловували или ловели риба, никой не разговарял, за да не из­плаши дивеча. Когато съвременният мъж ходи на лов или рибо­лов, той пак не говори много. Когато съвременните жени се съби­рат (да пазаруват), те продължават да бъбрят безспир. Жените нямат нужда от причина, за да говорят, нито пък от крайна цел. Те говорят, за да създават връзки помежду си.

Показваме ви снимки на мозъка на мъже и жени, които раз­говарят. Тъмните петна представляват активираните части.

Мъжки мозък Женски мозък

Зони от мозъка, свързани с езика и речта. Институт по психиатрия, Лондон, 2001

Тези снимки показват как женският мозък е силно ангажи­ран с функциите на езика и речта. Във „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" ви показахме как женският мозък с лекота може да произвежда 6000-8000 думи на ден. Като съпо­ставим това с максималните 2000-4000 думи на ден за мъжа, няма да е чудно защо женският капацитет за разговори създа-

184

ва толкова проблеми на двойките. Един работещ мъж израз­ходва дневната си „норма" от думи по средата на следобеда, а после се връща вкъщи при жена, която може да има в запас още 4000-5000 думи! Две жени могат да прекарат целия ден заедно и после спокойно да разговарят още един час по теле­фона. Реакцията на мъжа е: „Защо не й каза всичко това, когато се видяхте?"

„Надявам се, че не съм говорила твърде много!"

Това, че мъжете имат мозък, който не им осигурява особе­но добри езикови и говорни умения, до голяма степен обясня­ва основните различия между половете, изразени в някои го­ворни проблеми: от три до четири пъти повече мъже заекват и десет пъти повече мъже страдат от тежка дислексия.

Мъжкият мозък е устроен да разрешава проблеми и да пред­лага решения. Мъжете използват речта и езика за размяна на факти и данни. Повечето мъже говорят само, ако „имат нещо да кажат", т.е., когато искат да споделят факти, данни или ре­шения. Това създава сериозен проблем, когато общуват с жени,

185

защото женският „разговор" е съвсем различен. Жените изпол­зват „говоренето", за да наградят някого или да създадат връзка с някого. С две думи - ако тя ви харесва или обича, ако е съгласна с вашите думи или иска да почувствате, че ви приема и държи на вас, тя ви говори; ако не ви харесва, няма да разговаря с вас.

Мъжкият мозък е ориентиран към решаване на проблеми. Женският мозък

е ориентиран към процеси.

Един мъж би говорил с друг мъж за личните си проблеми, само ако смята, че другият има решение за тях. Както обясних­ме преди малко, вторият се чувства поласкан, че търсят мне­нието му, и предлага решение. Когато обаче говори жена, тя го прави предимно, за да създаде връзка с другия човек и реше­ния не са необходими. За жалост един мъж би сметнал, че же­ната обсъжда проблемите си, защото не знае как да се справи с тях, затова непрестанно я прекъсва с решения.

Нищо чудно, че жената смята, че мъжът все я прекъсва и не я оставя да се изкаже. От женска гледна точка, с непрестанните предложения за решение той сякаш винаги иска да излезе пра­вият, а тя - кривата. От друга страна, когато жената сподели своите емоции или проблеми с някого, тя показва, че му се до­верява, заради конфиденциалните неща, които споделя.

Когато споделя лични тайни с Вас, тя не се оплаква - това значи,

че Ви се доверява.

Обратното също е вярно - ако тя не ви харесва или оби­ча, ако не е съгласна с това, което казвате, или пък иска да ви накаже, тя ще спре да говори. Мълчанието се използва като форма на наказание и е ефективна тактика, приложена към другите жени. Но тя не действа при мъжете - те по-

186

грешно биха сметнали, че неочакваните „тишина и спокой­ствие" са награда. Тъй че, когато една жена заплашва: „Ни­кога няма да ти проговоря отново!", това трябва да се при­еме насериозно - но не и буквално.

Жените използват мълчанието, за да накажат мъжете. Но мъжете

обожават тишината.

Ако една жена иска да накаже мъжа, най-лесният начин е да му говори непрекъснато и постоянно да сменя темата.

Решение за мъжете

Разберете, че основната причина за „говоренето" на жена­та е да говори. Нейната цел е да се почувства по-добре, разго­варяйки за деня си, и за да установи контакт с вас, не са необхо­дими никакви решения. Нужно е само да я слушате и окуража­вате. Съдържанието на мъжкото „говорене" не е от значение, единствено участието му е важно.

Решение за жените

Определете някакъв час с мъжа, в който искате да говорите и го предупредете, че очаквате от него само да слуша, без да ви предлага решения. Не го наказвайте с мълчание, защото после ще се почувствате засегната, че той не е разбрал за вашето нака­зание. На него му е приятно да седи в мълчание и да си почива. Ако имате нещо да обсъждате заедно, бъдете директна.

2. ЗАЩО ЖЕНИТЕ ВИНАГИ ИСКАТ ДА РАЗГОВАРЯТ ЗА ПРОБЛЕМИ?

Жените живеят средно седем години повече от мъжете предимно поради по-добрата си способност да се справят със стреса. Когато един мъж иска да забрави за напрегнатия ден,

187

той мисли или прави нещо друго. Еднопосочният му мозък му позволява да се съсредоточи върху новините, телевизията, поливането на цветята, сърфирането в Интернет или конст­руирането на корабен модел, за да изключи проблемите си. Съсредоточавайки се само върху едно нещо в даден момент, различно от проблема му, той може да забрави за проблема. Стресиран мъж, който не се захване с друга дейност, ще спре да говори, ще седне сам на своята скала и ще дири решение на проблема си. Опасността е в това, че стресът влиза в орга­низма и може да доведе до стресово състояние - да причини диария, запек, стомашна язва или сърдечен удар - дано не всичките наведнъж! Жените се справят със стреса, като гово­рят за проблемите си непрекъснато, обръщат ги отпред и от­зад, и във всички посоки, без да достигат някакви решения. Споделяйки проблемите си, те се освобождават от стреса. Ако един мъж говори по този начин, другите биха приели, че той не може да се справи и моли за помощ... каквато те веднага ще му предложат.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ЛИЗА, ДЖО И СРЕДНОЩНИЯТ СПОР

Когото Лиза и Джо започват да живеят заедно, те спорят доста често. Понякога разправиите се проточват чак до сред нощ. Проблемът е в това, че Лиза е възпитана да не оставя един спор неразрешен през нощта. Тя смята, че преди да си легнат, двамата трябва да се целунат. Затова говори ли, говори за проблема - докато това причини нов спор. Джо не може да се справи. Той предпочита да влезе в спор, после да си легне и да забрави.

Лиза иска да се освободи от стреса и настоява да постиг­нат взаимно задоволително разрешение; Джо смята, че непрекъснато тъпчат на едно място. В края на деня той вече няма сили да говори и няма нищо против спорът им да отлежи.

188

Двамата със съпруга ми решихме никога да не си лягаме, преди да сме

разрешили някой спор. Една нощ стояхме будни шест месеца.

Филис Дилър

За мъжете е мистерия защо жените искат да изчерпат да­ден спор, особено ако е късно вечер. Женският мозък обаче представлява комуникационен компютър. Жената обича да изясни всеки аспект от своите действия или чувства докрай. За мъжа е по-вероятно да се оттегли при подобна перспектива. Мъжете предпочитат да поспорят и после да спрат. Те обичат да се оттеглят на своята скала и да разсъждават за нещо друго.

Има две теории за Воденето на спор с жена. Нито една от тях не действа.

Родни Дейнджърфийлд

Жените искат да се сдобрят и да изгладят недоразумения­та. Те вярват, че говоренето облекчава всички. Мъжете смятат, че говоренето обикновено влошава нещата.

РЕШЕНИЕ Когато една жена обсъжда даден проблем и ви се струва,

че не е наясно, не забравяйте, че тя се нуждае от процеса на говорене, за да се почувства по-добре. Слушайте я със съчув­ствие, кажете й, че винаги сте насреща, когато има нужда от слушател. Така е много по-лесно, отколкото да се мъчите да решите несъществуващи проблеми и не забравяйте, че това ще ви донесе много точки.

Една жена отхвърля в спора всичко, което е казала преди

шест или осем месеца.

189

Ако не можете да реагирате моментално, внимателно по­питайте жената дали би изоставила спора, за да го довършите някой друг ден, когато емоциите са по-улегнали. Кажете: „Про­щавай, скъпа, но в този момент не мога да си събера ума. Хай­де да говорим за това утре/през уикенда/следващата седмица, след като съм имал възможност да пообмисля нещата?" Такъв подход вероятно би бил много по-ефективен, отколкото да мълчите и да се надявате, че тя просто ще се изчерпа и ще престане. Невъзможно!

3. ЗАЩО ЖЕНИТЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАТ?

Както жените, така и мъжете преувеличават. Разликата е в това, че мъжете преувеличават факти и данни, докато жените -емоции и чувства. Мъжът би преувеличил значимостта на слу­жебното си положение, размера на доходите си или пък голе­мината на уловената от него риба, качеството на колата си или пък броят на хубавите жени, с които е ходил. Жените биха пре­увеличили собствените си или чуждите чувства по някакъв ли­чен въпрос или към даден човек. Мозъкът на жената е фокуси­ран върху човека и тя фантазира за живота и хората далеч по­вече от мъжа - преувеличението за подобни неща прави разго­ворите по-интересни.

Преувеличението прави разговорите за отношенията между хората много

по-интересни и вълнуващи.

Преувеличенията на жените, изразени в думи и емоции, са нещо обичайно и са напълно приемливи за другите жени в общ разговор, те са част от общия социален образ на жената по принцип.

Повечето жени обичат да мечтаят за красивия принц, който ще дойде на бял кон и ще ги отнесе, макар накрая да се задово-

190

ляват с червенокосия, луничав компютърен техник с бирата в ръка, когото са срещнали в събота вечер в кръчмата „Бялото конче".

Социологическите проучвания потвърждават, че заветната

фантазия на жената е да има двама мъже едновременно. В нея единият

готви, а другият чисти.

Ето някои често срещани преувеличения на жените:

„Милион пъти съм ти казвала да прибираш мокрите кърпи от пода."

„Винаги очакваш да върша цялата домакинска работа и същевременно да се грижа за децата."

„Като я видях облечена в тази рокля, помислих, че ще умра."

„Всеки път постъпваш така с мен." „Никога няма да ти проговоря."

За мъжа женските преувеличения са мъчителни, защото неговият мозък разчита на факти и данни, за да разбере неща­та и той декодира думите буквално. Например, ако изрази несъгласие с нея пред приятели, тя може по-късно да изкомен-тира: „Никога не ме подкрепяш и никога не ме оставяш да имам собствено мнение! Все така постъпваш с мен!" Най-веро­ятно той ще го приеме буквално и ще спори, че не постъпва така всеки път, защитавайки се с примери. „Не е вярно!", ще протестира. „Не съм го сторил снощи и не е било така от месе­ци!" Тя го опровергава, като му припомня всички случаи по часове, места и дати, когато е извършвал същото провинение. Той се оттегля обиден и възмутен. Но дали е извършил това или не, не е чак толкова съществено. Всъщност тя иска от него да демонстрира пред приятелите им привързаността си към

191

нея. Преувеличава емоциите си заради това, а той си мисли, че спори срещу факти и точни данни.

Бих искала да имам милион, но един по един.

Мей Уест за мъжете

Независимо от капацитета си за говорене, когато става дума за общуване, жените разчитат също на езика на тялото, за да изпращат и получават информация. Езикът на тялото разкрива емоционалното състояние на жената и 60 - 80% от въздействи­ето в женския разговор се падат на него. От мъжка гледна точ­ка жените сякаш често размахват ръце, докато разговарят, и използват най-разнообразни лицеви гримаси, дори когато го­ворят по телефона. Тонът на гласа носи информация за смисъ­ла на думите и жените използват пет различни интонации, до­като мъжете разграничават само три. Думите са отговорни само за 7-10% от смисъла на предаваното съобщение. Затова думи­те не са съществени в техния разговор, тъй като по-голямата част от съобщението не е вербално. За жените е абсолютно нормално да използват думи, които дори не съответстват на разговора. За тях от по-голямо значение са емоциите и чув­ствата, езикът на тялото и интонацията са основни канали за комуникация.

Как жената може да се заблуждава

Когато жената повтаря наум един и същ сценарий, може да остане с впечатлението, че споменът за него е реален. Цити­раното писмо от Джесика показва как може да се случи това:

Двамата с Люк решихме да се срещнем за Вечеря В любимия ни ресторант В събота Вечер към 6 ч.

Същия ден Люк отиде на мач с приятели, а аз си прекарах чудесно с моите приятелки, с които се Виждах рядко, откакто с Люк станахме двойка. Целия ден пазарувахме,

192

обядвахме заедно и пихме кафе, разговаряйки за най-различни незначителни неща.

Времето мина бързо и аз закъснях малко за срещата в ресторанта. Знаех, че ще бъде романтична Вечеря, бях развълнувана и наистина очаквах с нетърпение да се видя с Люк.

Когато пристигнах, той вече седеше там и се Взираше през прозореца. извиних се за закъснението и му разказах какъв страхотен ден съм прекарала с момичетата, показах му какво съм купила. Подарих му нещо специално - красиви златни копчета за ръкавели за вечерния му костюм. Той промърмори „благодаря", пъхна ги В джоба си и продължи да седи безмълвно.

Беше В странно настроение. Помислих си, че сигурно ме наказва за закъснението, като не ми говори и не ми обръща особено внимание. Разговорът по Време на Вечерята беше наистина трудна работа, освен това и доста безинтересен. Той сякаш беше на милиони километри. Решихме да си пием кафето Вкъщи.

В колата пътувахме тихо и Вече се досещах, че имаме сериозен проблем. Седях и си блъсках мозъка, мъчейки се да се досетя какво може да бъде, но реших да изчакам, докато се приберем, за да попитам. Имах някои подозрения, но Все още не исках да споменавам нищо.

Щом се прибрахме, Люк отиде право В хола и пусна телевизора, седна и се загледа отнесено В екрана. Очите му сякаш ми казваха, че между нас всичко е приключило. Започнах да осъзнавам, че нещото, което от известно Време подозирах, ще се окаже Вярно - той сигурно има друга жена, мисли за нея, но не иска да ми каже и да ме нарани. Освен това си дадох сметка коя е тя - Деби, онази развратница от службата му с мини-полите. Бях я Виждала как си върти задника Всеки път, когато мине покрай него и той сигурно ме мисли за идиотка, та да не забележа как я гледа и и се усмихва глуповато. Може би си мислят, че съм сляпа! Е, седях така петнайсетина минути до него, но накрая

193

Вече не изтраях. Легнах си. След десет минути и Люк дойде и ме изненада, като започна да ме прегръща. Не го отблъснах и правихме любов. Но после той просто се търколи настрана и заспа. Бях толкова разтревожена и стресирана, че лежах будна с часове и накрая се приспах с плач. Чувствах как краят приближава.

Обещах си, че на другия ден ще отворя дума за положението и ще настоявам да ми каже истината. Коя е другата жена? Обича ли я или е само бройка? Защо не могат мъжете да бъдат искрени? Знам само, че така не мога да продължа да живея...

А ето какво си мислеше Люк онази вечер:

„Англия загуби. Но Вечерта се чукахме страхотно ....

РЕШЕНИЕ АКО сте мъж, трябва да разберете нуждата на жената да

преувеличава в емоционалния разговор и да не я възприемате буквално. Никога не я наричайте „царица на драмите" и не я поправяйте пред свидетели. Просто погледнете отстрани и опи­тайте да чуете истинските й чувства, без да й казвате какво тряб­ва да мисли или казва. Жената обаче трябва да осъзнае, че мъжът възприема всичко буквално и тя трябва да се придържа към фактите и да ограничи преувеличенията - особено за де­ловите неща, където това може да се окаже объркващо и скъпо­струващо.

4. ЗАЩО ЖЕНИТЕ СЯКАШ НИКОГА НЕ СТИГАТ ДО СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА?

На мъжете често им се струва, че жените се изразяват не­ясно и шикалкавят, вместо да говорят за същността на неща­та. Понякога мъжът има чувството, че жената очаква от него да се досеща за това, което тя иска, че едва ли не трябва да

194

чете мислите й. Такова неясно изразяване наричаме индирек­тна реч.

Това писмо от наш читател показва по какъв начин може да се почувства мъжът:

Жена ми е издигнала индиректната реч във форма на изкуство. Вчера например, действайки из кухнята, тя заяви:

- На събранието днес шефката ми каза: „Не яж салама." - Какво? - Възкликнах аз. - Какво е казала за салама? - Не тя, ти - раздразнено ме поправи тя. - Не искам да

ядеш салама. Пестя го. Стоях с тъпо изражение, мъчейки се да открия какво

точно иска да каже, ровейки се из прашните складове на паметта си, а тя изведнъж поде разговора от мястото, на което бяхме спрели и ми цитира действителните думи на шефката си.

Прави го непрекъснато. Трябва да отбелязвам с маркери отделни места от словесния поток, тъй че да мога да определя коя нишка на разговора В момента обслужва. С непосредствена лекота тя може да поддържа 4 или 5 различни теми, които вървят паралелно, докато аз се боря да се ориентирам. Приятелките й изглежда нямат затруднения, но на мен и на двамата ни синове направо ни се разцепва мозъкът от усилие. Как може такава интелигентна жена да е толкова разпиляна, когато говори?

- Искаш ли да гледаме някой филм довечера? - попита тя.

Зарадва ме предложението й, но отговорих с „не" - имах да Върша някои неща В гаража. Чак след около час разбрах, че не е говорила на мен. Попитах има ли проблем, тя отвърна „не", но продължи да мълчи. Когато настоях, се разкрещя, разплакана:

- Никога не ме Водиш на кино! Та нали тя мене ме покани! Днес, докато пренасях куп пране към гаража, казах: - По-късно трябва да отскоча до железарията.

195

Прекарах около половин час В гаража, като през това Време пуснах пералнята, пренесох няколко кашона, прочистих една полица. Подредих наум нещата, които трябва да свърша по-късно през деня, след като се Върна от железарията. Щом Влязох отново В къщата, тя Вдигна поглед от работата си и попита:

- Защо? - Ъ-ъ? Какво защо? - Какво ти трябва? - Нищо не ми трябва. За какво говориш? -Ако нищо не ти трябва, защо отиваш В железарията? -

изстреля тя с кръстосани отпред ръце В онази безпогрешно позната поза „какви ми ги разправяш на мен", така добре известна на повечето женени мъже.

Ей, ама този разговор беше преди толкова Време, аз Вече заредих мозъка си с пет-шест нови неща, за които да разговарям, железарията е Вече прочетен Вестник. Но за жена ми това е останало недовършена тема, на първа линия В редицата, където според нея й е мястото и В моята глава.

Докато оправим бъркотията, тя Вече бе убедена, че не я слушам, та дори и аз едва не се самоубедих, че е права. По-късно ще се опитам да изясня нещата, Веднага след сандвича със салам.

Ваш отчаян Реймънд

Когато жената говори, тя често използва индиректна реч. Това означава, че намеква какво иска или заобиколно съобща­ва нещата. Жената на Реймънд е мислила многопланово, зато­ва той напълно се е объркал.

Индиректният разговор има определена цел - той гради отношения и разбирателство с околните, избягвайки агресия, конфронтация или несъгласие. От еволюционна гледна точка отказът от правия текст е позволил на жените да избягват прере­канията помежду си и е спомогнал за създаването на връзка, в която не изглеждаш доминиращ или агресивен. Този метод пре­красно се вмества в стремежа на жените да запазят хармонията.

196

Рядко има проблем, когато една жена използва индиректна реч със себеподобните си - жените са чувствителни и улавят истинското значение. Индиректната реч може да се окаже ис­тинско бедствие обаче, ако се приложи към мъже. Мъжете из­ползват правия текст и приемат думите буквално. Както вече споменахме, мъжкият мозък е еволюирал като еднофокусна ма­шина поради изискванията на лова. Мъжете приемат липсата на разговорна структура при жените за обезпокоителна и ги обвиняват, че не знаят точно за какво говорят. Реагират с по­добни изречения: „За какво става дума тук?", „Накъде води този разговор?" и „Какво всъщност искаш да кажеш?". После я об­виняват, че е луда или пък я прекъсват и питат: „Още колко ще продължи това?" и „Този разговор изисква твърде много уси­лия, а не води до никъде."

Индиректни делови разговори

Ако жената използва този метод в бизнеса, може да създаде проблеми, защото за мъжете е трудно да следват многопланов индиректен разговор. Те имат нужда да им се представят ясни, логични, организирани идеи и информация, преди да вземат решение. Идеите и молбите на жената могат да бъдат отхвърле­ни само, защото нейният шеф от мъжки пол не е успял да разбе­ре какво точно казва. Мари е класически пример за жертва:

След шестмесечни преговори Мари най-после по­лучила шанса да представи новата рекламна програ­ма на компанията си пред клиент с големи финансови възможности. Публиката й били осем мъже и четири жени, сумата, която можела да грабне, възлизала на 200 хиляди долара и тя разполагала с 30 минути да из­ложи вижданията си. Знаела, че ще има само една та­кава възможност. В съдбовния ден Мари пристигнала безупречно облечена в ушит по поръчка костюм с пола до коленете, с вдигната коса и лек, естествен грим. Тол­кова била упражнявала точка по точка презентацията, че можела и насън да я изрецитира.

197

Още в самото начало на изложението си обаче забе­лязала, че мъжете са се вторачили с празен поглед в нея. Усетила, че я съдят критично и решавайки, че губи интереса им, започнала да говори многопланово, за да събуди интереса им, връщала се на предходни диапо­зитиви, говорела по индиректен начин и се мъчела да им покаже как едното се съотнася към другото. Жени­те я окуражавали с усмивки, използвали мимиката на лицето си, издавали типичните за слушателя звуци като: „ъ-хъ", „ясно", „м-м-м" и в общи линии изглеждали за­интригувани. Мари почувствала стимул в реакцията на жените и започнала да извайва презентацията по тех­ния калъп, несъзнателно пренебрегвайки мъжете. Ця­лата й реч се превърнала в жонглиране. Тя приключи­ла и си тръгнала, убедена, че е свършила прекрасно ра­ботата си, като очаквала с нетърпение реакцията на ком­панията.

Ето разговорът, който мъжете провели, докато пиели кафе след оттеглянето на Мари:

Маркетинг директор: Момчета, имате ли представа за какво говореше тя?

Изпълнителен директор: Не ... аз изпуснах нишката. Ка­жете й да прати предложението в писмен вид.

Мари направила изложението си многопланово, използвай­ки косвени съждения пред група мъже, които не могат да се ориентират за какво говори и кое с какво е свързано. Жените били доволни от презентацията и участвали, като задавали въпроси, но никой мъж не посмял да вдигне ръка и да признае, че не е разбрал. Жените трябва да са наясно, че ако мъжът не може да следи за какво се говори, той често се преструва, че е разбрал, вместо да рискува да изглежда глупав.

198

Когато един мъж не може да следва речта на жената В делови разговор,

той често се преструва, че я разбира.

Жените очакват от мъжете в живота им да разбират, деко-дират и следят индиректните им съждения, но мъжете просто не ги схващат.

Независимо от възрастта на мъжа, жената трябва да разго-варя с него с директни изречения. Дайте му графици, планове отговори и срокове. Жените трябва да са директни с мъжете бизнеса и да им подават за обмисляне само по едно нещо на-веднъж. Мари още чака отговор...

Индиректен разговор вкъщи Когато жената казва .... Трябва да поговорим

Имаме нужда от Съжалявам Ти решаваш Не съм разстроена Ще трябва да се научиш да общуваш Обичаш ли ме? Тази вечер си наистина мил Много ли ме обичаш?

Бъди романтичен, изгаси лампата

Тя всъщност има предвид .. Притеснена съм или имам проблем Аз искам Ти ще съжаляваш Стига да съм съгласна Разбира се, че съм разстроен: Просто се съгласявай с мен Искам нещо скъпо Само за секс ли мислиш? Направих нещо, което няма, ти хареса Бедрата ми са отпуснати

СЛУЧАИ ОТ ПРАКТИКАТА: БАРБАРА И АДАМ

Барбара излиза на пазар с приятели и иска 16-годишният син Адам да почисти кухнята.

- Адам, ще почистиш ли вместо мен кухнята? - пита тя.

15

- Ъ-ъ, да - промърморва той в отговор. Когато се връща с приятелите си, в кухнята все така цари

хаос. Дори е още по-зле отпреди. Барбара побеснява. - Но аз смятах да я почистя, преди да изляза довечера! -

оправдава се Адам. Тук проблемът е в Барбара. Тя е използвала индиректния

похват, смятайки че Адам ще разбере и ще почисти кухнята преди тя да се върне с приятелите си. Тя е попитала: „Ще почи­стиш ли кухнята?" Никой тийнейджър не обича да чисти кух­нята и Адам не е изключение. Затова една директна молба с поставен срок като например: „Адам, моля те, почисти кухня­та, преди да се върна от пазар по обед" щеше да осигури по-успешен резултат.

Момчетата не „обичат" да изпълняват домакински задачи - трябва да ги

инструктирате директно, за да ги свършат.

Същата вечер Барбара казва на Адам: „Иска ми се да по­учиш един час, преди да си легнеш." Този индиректен метод е приложим при момичетата, но не и при момчетата. Мозъкът на момчето чува, че тя би искала да го направи, но той всъщност не е бил инструктиран, затова и не го върши. Ако тя го завари да слуша радио или да гледа телевизия вместо да учи, може да се стигне до разправия. Директна инструкция с ограничение във времето е единственият реалистичен начин да се справите с мъжете.

„Адам, искам да поучиш в стаята си около час, а аз ще дойда да ти пожелая лека нощ преди лягане". При преките заръ­ки има малка опасност от недоразумения и мъжете оценяват тази директност. Много жени се притесняват, че пряката реч е доста агресивна и предизвикателна. При общуване с друга жена, това може и да е вярно. За мъжете обаче правният текст е абсо­лютно нормален, защото това е начинът, по който те общуват.

200

РЕШЕНИЕ За жени: Индиректните разговори се използват от жените в

общуването с други жени. С мъже говорете направо. В начало­то може да ви се види трудно, но с повече практика ще получи­те исканите резултати и ще имате по-малко недоразумения с мъжете в живота ви.

За мъже: Ако говорите с жена и трудно следвате мисълта й, просто седете, слушайте и я оставете да бъбри, без да й пред­лагате решения. В най-лошия случай, дайте й краен срок: „Ис­кам да гледам новините в 7 часа, скъпа, но дотогава имаш пълното ми внимание." Ако постъпите така, тя ще се изприказ­ва и ще бъде щастлива и успокоена, без всъщност да сте си мръднали пръста.

Един наш читател ни изпрати „Речник на индиректните термини на жените", които те използват по време на редовните си спорове.

„Добре" Жената използва тази дума в края на всеки спор, когато вярва, че тя е правата, но иска да му затвори устата. Мъжът никога не бива да използва „добре", за да опише ней­ния външен вид. Това може да доведе до спор, в който тя казва „добре!".

„Пет минути " Това е около половин час. То е еквивалентът на петте минути, за които мъжът твърди, че остават до края на мача, след което той ще изхвърли боклука .

„Нищо" Това означава „нещо". „Нищо" обикновено се из­ползва да се опише чувството, което изпитва жената, когато й се ще да удуши мъжа. „Нищо" често бележи началото на спор, който ще продължи „пет минути" и ще завърши с думата „добре".

„Давай" (с вдигнати вежди) Предизвикателство, което ще доведе до разстройване на жената за „нищо" и ще свърши в думата „добре".

„Давай" (без вдигнати вежди) Това означава „отказвам се" или „прави каквото искаш, не ме интересува". Обикновено по­лучавате „Давай!" (с вдигнати вежди) няколко минути по-късно, следвано от „нищо" и „добре"; тя ще ви проговори след „пет минути", когато се поохлади.

201

Силна въздишка Това означава, че ви смята за идиот и се чуди защо си губи времето да стои и да спори с вас за „нищо".

„О-о?" Като начало на изречението „О-о" обикновено оз­начава, че са ви хванали в лъжа. Например: „О-о? Вече разбрах от брат ти какво сте правили снощи." и „О-о? От мен вероятно се очаква да повярвам на това, така ли?". Тя ще ви каже, че е „добре", докато изхвърля дрехите ви през прозореца, но не се опитвайте да лъжете повече, за да се откачите, иначе ще полу­чите едно „Давай!" (с двигнати вежди).

„Всичко е наред " Това означава, че тя иска да размишлява дълго и задълбочено, преди да си върне за това, което сте на­правили. „Всичко е наред" често се използва в комбинация с „Добре" и съчетано с „Давай" (с вдигнати вежди). В някакъв момент от близкото бъдеще, след като тя е изпипала замисъла и плановете си, ще си имате големи неприятности.

„Да, моля" Това не е изявление, а предложение да говори­те. Жената ви дава възможност да съобщите причината или извинението за това, което сте извършили. Ако не й кажете ис­тината, ще получите накрая едно „Всичко е наред".

„Наистина? " Тя не поставя под въпрос валидността на ду­мите ви, а просто ви намеква, че не вярва в казаното. Предла­гате да й обясните и получавате „Да, моля". Колкото повече извинения й давате, толкова по-силни и саркастични стават нейните „Наистина?", подсилени с доста „О-о", „вдигнати веж­ди" и в завършек „дълбока въздишка".

„Много благодаря" Тя казва това, когато е наистина много вкисната. То означава, че сте я обидили по доста груб начин, и ще бъде последвано от „дълбока въздишка". Не питайте какво не е наред след „дълбоката въздишка", тъй като тя ще ви отго­вори „Нищо". Следващият път, когато ще се съгласи на инти­мен контакт с вас, ще бъде „някога".

202

5. ЗАЩО ЖЕНИТЕ ИСКАТ ДА ЗНАЯТ И НАЙ-МАЛКИТЕ ПОДРОБНОСТИ?

Една вечер Джош чете вестника си, когато телефонът звъни. Той отговаря, слуша в продължение на десетина минути, из-сумтява отвреме-навреме, казва „Да, да... Окей. Ще се видим...", после затваря и продължава да чете.

- Кой беше? - пита жена му Деби. - Робърт, старият ми приятел от училище - отвръща той. - Робърт? Но ти не си го виждал от гимназията! Как е той? - Добре е. - Е, и какво каза? - пита тя. - Нищо особено... -справя се... добре е. - Джош отговаря с

раздразнен тон на човек, който се мъчи да си прочете вестника. - И това е всичко, което имаше да ти каже след цели десет

години? Че е добре? После тя продължава кръстосания разпит като някой сле­

довател, карайки го да повтаря разговора отново и отново, до­като изкопчи всяка най-малка подробност. За Джош разговорът е приключил и той не очаква никакво обсъждане Но Деби иска да знае всичко.

От гледна точка на мъжа й историята е проста - Робърт напуска училище на 15-годишна възраст и работи като при­дружител на жени, за да издържа самотната си майка, която изживяла нервна криза, когато открила, че съпругът й е транс-сексуален и се готви да избяга със собствения й брат. По-късно, след нейното самоубийство, Робърт се пристрастява към дро-гата, мъчейки се да преодолее болката, и накрая си намира работа като гълтач на саби в Московския цирк. В един инци­дент загубва тестисите си, постъпва във Френския чуждестра­нен легион, а по-късно остава като мисионер в Афганистан, но го арестуват, защото проповядва християнството. Впоследствие го освобождават, за да стане роб на талибаните. Една нощ ус­пява да избяга, като се скрива в камион-цистерна за помийни води и сега е тук с новата си съпруга - бивша лезбийка, про­ститутка, станала монахиня, която настоява да се преместят в

203

Африка, за да основат там колония за прокажени - нещо, което той възнамерява да направи, след като вече е освободен от зат­вора, където е изчакал да свалят от него обвиненията в убий­ство. Заедно със седемте си осиновени бразилски деца е ста­нал вегетарианец и последовател на Свидетелите на Йехова и твърдял, че никога не се е чувствал по-добре ... с други думи -бил добре.

За Джош всичко това е пределно ясно. Основното е, че Робърт е добре - той не вижда смисъл да повтаря цялата исто­рия. Но, не, Деби трябва да го ръчка за всяка дребна подроб­ност...

Този разговор осветлява една основна разлика в мозъка на мъжете и жените. За мъжа детайлите не са съществени. Жена­та си мисли, че щом мъжът не говори много, той сигурно не я обича, защото за нея думите служат за връзка. Мъжът смята, че жената говори твърде много и се опитва да го разпитва.

Жените са програмирани да търсят подробности

Като защитник на гнездото в човешкия род, жената се смя­тала за длъжна да си осигури близък кръг от приятели, които биха се грижили за нея, ако мъжете не се върнат от лов или бой. Групата приятели били нещо като застрахователна поли­ца. Оцеляването й зависело от способността й да създава връзки с останалите в групата, а това означавало да знае всяка дребна подробност за състоянието на всеки член от групата и негово­то семейство, както и да се интересува активно от тях заради оцеляването на групата.

Когато мъж и жена си говорят след някакво светско съби­ране, жената ще знае какво прави всеки един от приятелите й или всеки член на семейството й, техните цели и въжделения за годината, здравословното им състояние и взаимоотношения та им. Тя ще знае също къде ще ходят приятелите й на почивка и как се справят децата им в училище. Мъжете пък ще са ин­формирани какви нови „момчешки играчки" са си купили дру­гите мъже, ще са разгледали обстойно новата червена спортна кола на Боб, ще са обсъдили къде са добрите места за риболов,

204

как да се победи тероризмът и как Англия е победила Германия на футбол.... и, о, да... ще са научили вица за онзи, дето прежи­вял корабокрушение с Ел Макферсън. Но ще знаят малко за личния живот на някой, присъствал на събитието - жените им разправят всичко това на път за вкъщи.

Не че жените искат да си пъхат носа навсякъде ... или пък, да... дългосрочното оцеляване е програмирано в техните мозъ­ци, затова те искат да знаят всичко за всеки член от техния приятелски кръг и как могат да му помогнат.

РЕШЕНИЕ Ако сте мъж, разберете, че нуждата на жената да знае лич­

ни подробности и да има информация е заради оцеляването на взаимоотношенията и е закодирано в психиката й. Затова, ко­гато говорите с жена, опитайте се да й предоставите повече детайли, отколкото бихте сметнали за нужно при други обсто­ятелства. Обуйте си удобни обувки, изведете я на дълга раз­ходка и просто я оставете да говори. По този начин си осигуря­вате достатъчно спортни занимания.

Не забравяйте, не е необходимо да се съсредоточавате или да давате отговори - от вас не се изисква никакво усилие. Ако сте жена, не забравяйте, че прекалено многото подробности изкарват мъжа от равновесие и го отегчават до смърт. На де­лови срещи се придържайте към същественото, бъдето точни и стегнати. Вкъщи предупредете мъжа си, че искате да говори­те, определете време и му кажете, че не очаквате да взима ре­шения, а просто да слуша. И не го питайте непрекъснато: „Слу­шаш ли ме внимателно?" или „Какви бяха последните ми думи?"

205

Осма глава

ТЕСТ ЗА ЖЕНСКИ СЕКСАПИЛ

Накъде карате мъжете да бягат?

Как да привлечем мъжа?

НАПРАВЕТЕ ТЕСТА

Когато срещнете очите на някои мъж в пълна с хора стая, каква точно би била реакцията му към вас? Това е нещо, за което жените са се чудили още от времето, когато Адам се срещнал с Ева: когато един мъж ви забележи, какви ще бъдат първите му впечатления? Повечето жени биха искали да зна­ят доколко са привлекателни за мъжете, затова създадохме този тест, с който ще научите колко добре или зле се класира­те. Основан е единствено на вашата физическа форма, външен вид и представителност. Той е ръководство за това какво впе­чатление създавате или не създавате пред мъжа, когато ви види за пръв път, и е базиран върху реакциите на мъжкия мозък към дадени женски форми, съотношения, цветове, размери, структура и сигнали на езика на тялото. По-късно ще обсъдим и влиянието на личните характеристики върху привличането. Тестът е все едно мъж да ви преценява по снимка. Въпросите не са зададени с предвидима последователност, затова е труд­но да излъжете.

1. КОЯ ОТ СЛЕДНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ Е НАЙ-ТОЧНА ЗА ТЯЛОТО ВИ?

а. Слабо/източено б. Атлетично/ с тонус в. Тежко/крушовидно

2. КАК БИХТЕ СЕ ОБЛЕКЛИ ЗА ПЪРВА СРЕЩА, ЗА ДА ВПЕЧАТЛИТЕ МЪЖА?

а. Ще облека панталон или дълга пола, но ще бъда елеган­тна

б. Ще отида във всекидневно облекло, ненатруфена, с удоб­ни обувки

в. Ще се облека прилично, с къса пола и високи токчета, за да си покажа краката

209

3. АКО ПОГЛЕДНЕМ В ГАРДЕРОБА ВИ, КАКЪВ ТИП ОБУВКИ ПРЕДИМНО ЩЕ ОТКРИЕМ?

а. С високи токчета или остри, с каишки б. Модерни със средновисок ток в. Ниски или равни обувки, но стилни

4. АКО МОЖЕХТЕ ДА СИ КУПИТЕ НОВ ТОАЛЕТ НЕЗАВИСИМО ОТ ЦЕНАТА, КОЙ ОТ СЛЕДНИТЕ БИХТЕ ИЗБРАЛИ?

а. Дълъг, пуснат тоалет, който прикрива всякакви недо­статъци

б. Къс, впит, деколтиран тоалет, който показва прелестите ми

в. Костюм с панталони, добре скроен и елегантен.

5. ИЗМЕРЕТЕ ТАЛИЯТА И ХАНША СИ И ИЗЧИСЛЕТЕ СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ТЯХ. НАПРИМЕР, АКО ХАНШЪТ ВИ Е 100 СМ, А ТАЛИЯТА - 70 СМ, СЪОТНОШЕНИЕТО ВИ Е 75%.

Съотношението ви е: а Над 80% б Между 65 и 80% в Под 65%

6. КОГАТО БЪБРИТЕ С ПРИВЛЕКАТЕЛЕН МЪЖ ОТ КОГОТО КОЛЕНЕТЕ ВИ СЕ ПОДКОСЯВАТ, В КАКВА ПОЗА ЗАСТАВАТЕ?

а. Опитвам се да го накарам да седне, за да не забелязва тялото ми

б. Заставам близо до него, без да кръстосвам крака в. Играя си с косата, облизвам устни, извивам хълбоци, галя

тялото си, за да привлека вниманието му

210

7. АКО НАКАРАТЕ НЕПОЗНАТ ДА ОПИШЕ ЗАДНИКА ВИ, КАКВО БИ КАЗАЛ ТОЙ?

а. Широк и разлят б. Плосък, слаб или атлетичен в. Закръглен/като праскова

8. АКО ПРЕКАРАТЕ РЪКА ПО КОРЕМА СИ, КАКВО Е ЧУВСТВОТО?

а. Стегнат/мускулест б. Гладък/ плосък в. Закръглен/изпъкнал

9. КОГАТО СЕ ОБЛИЧАТЕ, ЗА ДА ИЗЛЕЗЕТЕ С ПРИЯТЕЛКИ ВЕЧЕР, КАКВО БИХТЕ СЛОЖИЛИ?

а. Пуснати дрехи, които не подчертават тялото под тях б. Сутиен с банели, за да покажа съблазнително деколте в. Скроени по тялото, впити дрехи, които подчертават фор­

мите

10. ОПИШЕТЕ ГРИМА СИ

а. Всички най-модерни цветове и стилове б. Предпочитам естествения вид в. Лицето е моята палитра и имам нужда от много грим

независимо от часа, за да изглеждам добре

11. АКО ПИКАСО МОЖЕШЕ ДА ВИ НАРИСУВА, КАК БИХТЕ ИЗГЛЕЖДАЛИ?

а. Слаба/ъгловата/мускулеста б. Множество криви в. Кръгла

211

12. АКО ВИ НАКАРАТ ДА СЕ СНИМАТЕ ЗА СПИСАНИЕ „ВОГ", КАКВА ПОЗА ЩЕ СИ ИЗБЕРЕТЕ?

а. Ще си вдигнете косата на кок и ще погледнете през рамо б. Ще изпъчите гърди, ще сложите ръка на изпъкналия си

хълбок и ще издадете устни напред в. Ще се надулите, наведени напред, и ще пратите въздуш­

на целувка на камерата

13. КАК СПОРЕД ВАС БИХА ОПИСАЛИ ШИЯТА ВИ?

а. Дълга, слаба, източена б. Средно дълга и дебела в. Къса, дебела и силна

14. ПОМОЛЕНИ ДА ОПИШАТ ЛИЦЕТО ВИ, ПРИЯТЕЛИТЕ ВИ ЩЕ КАЖАТ:

а. Елегантно/силни черти б. Бебешко/с големи очи в. Обикновено, но мило

15. ОТИВАТЕ НА ВЕЧЕРЯ СЪС СВЕЩИ И ИСКАТЕ ЗА ИЗГЛЕЖДАТЕ СЕКСИ. КАКВО ЧЕРВИЛО ЩЕ ИЗБЕРЕТЕ?

а. Неутрално/ с естествен цвят б. Яркочервено в. Най-модерния цвят

16. ОБЛИЧАТЕ СЕ ЗА ОСКАРИТЕ. МОЖЕТЕ ДА ИЗБИРАТЕ ИЗМЕЖДУ ВСИЧКИ ВИДОВЕ ОБЕЦИ.

а. Диамантени или перлени клипсове б. Средноголеми с красив камък в. Дълги, висящи с много диаманти

17. КАК БИ ОПИСАЛ ЕДИН МЪЖ ОЧИТЕ ВИ?

а. Големи/детски б. Бадемовидни в. Малки/присвити

18. ПОГЛЕДНЕТЕ НОСА СИ В ОГЛЕДАЛОТО. КАК БИ ГО ИЗРИСУВАЛ ЕДИН КАРИКАТУРИСТ?

а. По-голям б. Малък, като копче в. Среден

19. КОСАТА МИ Е;

а. Дълга б. Средна дължина в. Къса

20. КАК БИХТЕ ОПИСАЛИ ВЪНШНИЯ СИ ВИД?

а. Небрежен б. Секси в. Елегантен

ВАШИЯТ РЕЗУЛТАТ

Въпрос 1 А= 5 точки Б = 7 точки В = 3 точки

Въпрос 4

А = I точка

Б = 5 точки

В = 3 точки

Въпрос 2

А = 5

Б = 3

В = 7

Въпрос 5 А = 5

Б = 9

В = 7

Въпрос 3

А = 5

Б = 3

В= 1

Въпрос 6

А = 1

Б = 3

В = 5

2)3

Въпрос 7

А = 3 точки

Б = 5 точки

В = 7 точки

Въпрос 10

А = 3 точки

Б = 5 точки

В = 1 точка

Въпрос 13

А = 5 точки

Б = 3 точки

В = 1 точка

Въпрос 16

А = 1 точка

Б = 3 точки

В = 5 точки

Въпрос 19

А = 5 точки

Б = 3 точки

В = 1 точка

Въпрос 8

А = 5

Б = 3

В= 1

Въпрос 11

А = 5

Б = 7

В = 3

Въпрос 14

А = 7

Б = 9

В = 5

Въпрос 17

А = 9

Б = 7

В = 5

Въпрос 20

А = 1

Б = 5

В = 3

Въпрос 9

А = 1

Б = 5

В= 1

Въпрос 12

А = 3

Б = 5

В= 1

Въпрос 15

А = 3

Б = 5

В= 1

Въпрос 18

А = 5

Б = 9

В = 7

Сега съберете резултата си и вижте къде сте в скалата на сексуалността.

100 ТОЧКИ ИЛИ ПОВЕЧЕ

СЕКС-СИРЕНА

Щом мъжете ви зърнат, вече са захапали въдицата и са го­тови да ги изтеглите. Строителните работници спират работа и ви подсвиркват. Вие наистина знаете как да се движите секса-пилно и никога няма да ви липсват ухажьори. Мъжете обичат

214

да ви гледат и да търсят близост с вас. Вие знаете как да напра­вите впечатление и използвате езика на тялото, за да контроли­рате мъжете. Следващата глава ще ви покаже защо това, което правите, има резултати и ще ви предложи начини да си пови­шите резултата. Обирайте овациите!

66 ДО 99 ТОЧКИ

МИС ЕЛЕГАНТНОСТ

Повечето жени попадат в тази категория. Това означава, че имате нормален успех от пръв поглед сред мъжете. Работни­ците ще ви забелязват, ако са в обедна почивка. Ако сте в диа­пазона 78-99 точки, трябва да поработите само в някои отно­шения, за да им спрете дъха. Ако сте между 66 и 78, трябва да сте наясно, че ако поработите сериозно върху външния си вид, резултатите ще бъдат драстични. В следващата глава ще про­четете какво трябва да направите, за да сте сигурни, че привли­чате вниманието на мъжете от пръв поглед.

ДО 65 ТОЧКИ

МЪЖКАРАНА

Работниците ще ви разказват мръсни вицове. Вероятно вяр­вате, че личността е по-важна от външния вид и до някаква степен сте права. Но проблемът е: как ще привлечете в самото начало подходящия мъж, за да можете после да го зашеметите с остроумието и чара си? Можете да подобрите начина, по кой­то се представяте, без да правите компромис с принципите си. Например, ако се запишете на фитнес и подобрите физическа­та си форма, ще станете по-привлекателна за мъжете, но освен това ще се почувствате в по-добра кондиция и по-здрава, кое­то ще повиши и тонуса ви в живота. Мъжкият фактор би могъл да бъде само допълнителен фактор! Можете да замаскирате

215

физическите си недостатъци, като се обличате така, че да под­чертавате достойнствата си. Сигурно твърдите, че не се инте­ресувате от мъже, които са толкова елементарни, че абсолю-тизират външната форма. Проблемът тук обаче е, че дори най-интелектуалните и чувствителни мъже са играчка в ръцете на своята биология, поне в началото. Мъжете ги привличат първич­ните женствени сигнали. Защо да не наблегнете на това - кол­кото и да ви е неприятно - за да подобрите външния си вид, като по този начин съберете достатъчно мъже около себе си, от които да избирате? Следващата глава ще ви покаже как да увеличите притегателната си сила и ще ви обясни защо толко­ва много мъже се въртят около жени с коефициент на интели­гентност по-малък от номера на обувките им, а вас дори не поглеждат.

Девета глава

ЗАЩО ИЗХВРЪКНАХА ОЧИТЕ

НА РОДЖЪР РАБИТ

Силата на женското сексуално привличане

„Аз не съм лоша ... Просто са ме създали така .. Джесика Рабит

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ИСТОРИЯТА НА КИМ И ДАНИЪЛ

К им и Даниъл са гаджета в продължение на година и накрая решават да се оженят. И двамата ценят връзката си и всеки си мисли, че другият е идеалният партньор. Даниъл харесва у Ким това, че винаги е добре облечена, когато са заедно, и външният й вид винаги му напомня, че е направил правилния избор. Тя му казва, че обича да се докарва заради него, обича изпълне­ния му с обожание поглед всеки път, щом влезе в стаята. След четири години брак Ким се променя. Сякаш вече не се интере­сува много от външния си вид вкъщи или пък, когато излизат с приятели. Тя се чувства омъжена жена и не смята, че трябва да прави впечатление, смята, че поддържането на добър външен вид коства много време, пари и енергия.

Вкъщи след работа обикновено се облича в розовия си халат и чехли, не носи грим и не сресва косата си. Даниъл си мисли, че вероятно има труден период в работата си и че скоро отново ще се стегне. Той започва да се дразни от това, че прави усилие да изглежда представителна в службата, но у дома изглежда съвсем разпусната. Скоро обаче тя спира да обръща внимание на вида си, дори когато излизат с приятели. Престава да носи грим, да си бръсне краката и облича тоалети, в които според Даниъл из­глежда като майка си. Той започва да кипи вътрешно. Подобно държание му подсказва, че нито той, нито приятелите му са до­статъчно важни за нея, за да направи тя усилие.

И тъй като мъжете са визуални създания, видът на Ким започна да го отблъсква и той избягва да прави любов с нея. За първи път в брака им се появяват пукнатини и Даниъл започва да забелязва другите жени. В службата му много от жените носят елегантни тоалети и повечето са идеално гримирани. Те флир­туват с него, което поддържа самочувствието му, но също и Подчертава контраста между тях и начина, по който изглежда Ким, когато се върне вкъщи.

Той решава да говори по проблема открито и й разказва какво чувства. В началото Ким се ядосва, че не може да я обича

219

такава, каквато е. Очевидно, мисли си тя, е доста по-елемента­рен, отколкото си е представяла. Даниъл не може да й обясни защо изпитва това и е гузен, че го е споменал.

След шест месеца Даниъл напуска Ким и сега живее с Джейд от неговата служба. Ким се движи с нова група, предимно жени, които смятат всички мъже за копелета.

Все едно дали ви харесва, външният вид въздейства върху способността ни да привличаме и да задържаме партньорите си. Хората, които срещаме, съставят до 90% от мнението си за нас в първите четири минути, а нашата физическа привле­кателност бива оценена за по-малко от десет секунди! В тази глава ще разгледаме съставките, които обуславят способнос­тта на мъжете и жените да изглеждат желани и да се привли­чат взаимно. С това не твърдим, че щом не изглеждате като Камерън Диас или Брад Пит, не можете да имате успех с про­тивоположния пол. Но разбирайки как точно работи процесът на привличане, и после използвайки някои прости стратегии, които да приложите във ваша полза, лесно можете да станете доста по-съблазнителни за околните. Древните биологични сигнали, свързани с пола, които ще разясним сега, действат на подсъзнателно ниво, и ние пряко волята си реагираме на тях. Това е основен принцип на еволюционната психология, който гласи, че в мозъка на всеки от нас има остатъчни пове-денчески схеми и реакции, формирани от наслоения опит на нашите деди. Еволюционната биология възприема директен, понякога доста неприятен подход към сексуалното привли­чане.

И тъй, кое въздейства повече - красотата и физическото привличане или личността и интелигентността? В тази глава ще обсъдим и двете. За да го направим ефективно, ще оставим настрана теорията за романтичната любов, политическата ко­ректност и личните пристрастия и ще бъдем колкото е възмож-но по-обективни.

220

ТЕОРИЯТА ЗА КРАСОТАТА

Има обяснение защо цветята са красиви. Те са цветни, за да привличат вниманието в зеленото море на гората. Цветята предават информация за себе си на животните и насекомите, като им подсказват къде има източници на храна, а също и за своето състояние.

За хората цветята също са красиви. Това отношение е ево­люирало така, че да ни позволи да оценим необходимата ин­формация за растението или цветето, за да гарантираме соб­ственото си оцеляване. Ние трябва да знаем дали един плод е зелен, узрял, кисел, отровен или опасен. Съвсем същият про­цес е валиден за човешката красота.

Всеки човек излъчва определени сигнали, едновременно осезаеми и неуловими, които могат да го направят желан за един потенциален партньор. Това са кодирани съобщения, пре­дадени и после приети обратно, които казват на другите хора доколко са подходящи за нашите цели. За мъжа привличането възниква на биологично ниво, когато жената показва качества, които могат да му позволят успешно да предаде гените си на следващото поколение. За жената привлекателен мъж е този, който на биологично ниво може да й осигури храна и безопас­ност в периода на отглеждане на децата й, което обяснява защо по-възрастните мъже имат притегателна сила за жените.

Жените харесват по-Възрастни мъже, защото те имат повече опит

и по-големи финансови възможности.

И за двата пола тези праисторически сигнали за привлича­не са закодирани в мозъка. Красотата и сексуалната привлека­телност са всъщност едно и също нещо, като думата „красив" първоначално е означавала „сексуално стимулиращ". Еволю­цията е оформила мозъците ни така, че добрият външен вид бил белег на здраве и относителна липса на болести, а биоло-

221

гическото предназначение на красотата е да привлича с цел възпроизвеждане.

Да кажем на някой, че е красив или привлекателен, означа­ва в основния биологичен контекст, че искаме да правим секс с него.

КАКВО ПОКАЗВА НАУКАТА

Изследванията (Игли, Ашмор, Макхидж и Лонго) показват, че ние автоматично приписваме положителни качества като честност, интелект, любезност и талант на красивите хора и правим тези преценки, без да осъзнаваме това. В Университета на Торонто анализирали резултатите от федералните избори в Канада през 1976 г. и стигнали до извода, че привлекателните кандидати получили два и половина пъти повече гласове от не­привлекателните (Ефран и Патерсън). Допълнителните изслед­вания сред гласоподавателите показали, че 73% от тях катего­рично отричат, че външният вид на кандидата е оказал влия­ние върху избора им и само един на осем допускал мисълта, че е възможно външността да е повлияла върху решението му. Това означава, че изборът им е направен изцяло на несъзнава-но ниво.

Привлекателните хора получават по-добра работа, по-високо заплащане,

повече доверие от околните и на тях им е позволено по-често да нарушават

правилата, отколкото на по-малко привлекателните им събратя.

Бил Клинтьн го доказа.

Може да е политически коректно да се отрича влиянието на привлекателността върху нашите решения, но все едно дали ни харесва, фактите продължават да потвърждават, че това е

222

така и че човешкият мозък е предопределен да реагира на фи­зическите черти на околните. За щастие ние можем да контро­лираме много от факторите, които определят външния ни вид и ако пожелаем, можем да ги променим. Щом решим, можем да станем привлекателни.

ЖЕНСКОТО ТЯЛО -КАКВО ПРИВЛИЧА МЪЖЕТЕ НАЙ-МНОГО

Предпочитаният „физически образ" през 19. век за жените от Западния свят бил бледо лице, малко руж по бузите и цяло­стно излъчване на женски финес и нежност. „Физическият об­раз" днес набляга на младостта и здравето. Конкурсите за кра­сота са измислени единствено да стимулират образ на физи­ческа привлекателност, който отразява здравословното състо­яние на жената.

Изследователи на човешкия мозък от Общата болница В Масачусетс

показали снимки на „красиви"жени на хетеросексуални мъже и открили, че

образите активират същите зони от мозъка, които се задействат от

кокаина и парите.

В следващите две глави ще видите резултатите от 23 из­следвания и експеримента, които показват какво е привлека­телно в тялото на срещуположния пол за мъжете и жените. Ос­новавайки се на тези резултати, ние сме степенували по при­влекателност всяка част от тялото и ще обясним защо тя влияе по определен начин.

Почти всички изследвания върху човешката привлекател­ност през последните 60 години стигат до същите заключения, до които са стигнали поетите, художниците и писателите от

223

последните 6 000 години - външният вид и тялото на жената, и това което тя може да прави с него, са по-привлекателни за мъжете, отколкото интелектът и другите й качества, дори в по­литически коректния двайсет и първи век. Мъжът на двайсет и първи век първично изисква същите неща от жената като сво­ите прадеди, но, както ще се убедите, критериите му за парт­ньорката в живота не са съвсем същите.

Съпруга се избира по добродетели, а държанка по красота.

Китайска поговорка

Това, което прави един мъж привлекателен за жената оба­че, е коренно различно и за него ще говорим по-късно. Важно е да се разбере, че женското тяло е еволюирало като постоянна, портативна сигнална система, внедрена с цел да привлича мъжкото внимание.

Мъжете предпочитат хубостта пред ума, тъй като повечето мъже Виждат

по-добре, отколкото мислят. Джърмейн Гриьр

Не забравяйте, че първо анализираме само физическите характеристики и географията на тялото, все едно преценява­ме потенциален партньор на снимка. Това са нещата, които ви привличат у някого, преди да разговаряте с него или да го опоз­наете лично. В края на тази глава ще обсъдим и нефизическите фактори, свързани с избора ни на партньор. Първо ще анали­зираме сигналите, подадени с езика на тялото от шията надо­лу, а после ще групираме всички лицеви характеристики. Ще обсъдим и обекти на мъжко привличане номер две, седем, осем и девет.

224

ПО СТЕПЕН НА ВАЖНОСТ КАКВО ХАРЕСВАТ МЪЖЕТЕ

1. Атлетично тяло 8. Дълга коса 2. Чувствени устни 9. Малък нос 3. Големи гърди 10. Плосък корем 4. Дълги крака 11. Чупка в кръста 5. Закръглен ханш/тънка талия 12. Изпъкнала вулва 6. Изпъкнали задни части 13. Дълга шия 7. Привлекателни очи

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 1: АТЛЕТИЧНО ТЯЛО

На първо място в списъка на мъжете е жената с атлетично тяло. Силното, здраво телосложение е признак на здраве и сиг­нализира за способността на жената с успех да ражда децата на мъжа, да избягва опасностите и при нужда да защитава по­колението. Повечето мъже предпочитат по-закръглените пред слабичките жени, защото запасите от мазнини спомагат за по-доброто кърмене. Малко представителки на нежния пол знаят, че най-големият секс символ на света Мерилин Монро, носела дрехи размер 48 и имала доста пълни крака. Що се отнася до мъжете, от някоя недохранена дребосъчка никога не би стана­ло истински секс символ.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 3: ГОЛЕМИ ГЪРДИ

Гърдите на жената в нейния пиков сексуален и възпроизво-дителен период - около двайсетте й години - са любим обект на мъжете. Типичен пример са женските гърди от постерите в мъжките списания, еротичните танцьорки и рекламите, залага­щи на сексапила. Женската гърда се състои предимно от мастна тъкан, която й придава закръглената форма - тя няма връзка с производството на мляко. Нераждалите жени имат розови зърна, а майките - по-тъмни, кафеникави зърна. Женските маймуни изобщо нямат гърди. Гърдите на приматите драстично се уголе­мяват по време на бременност, но при човека те са с постоянен размер и се променят минимално през бременността. През по­вечето време те служат за едно - за подаване на сексуални сиг­нали. Когато човешкият вид ходел още на четири крака, закръг леният, месест задник играел основна роля за привличането на мъжа, който се качвал на жената отзад. Откакто човекът се из правил на два крака обаче, гърдите се уголемили, за да привли чат мъжете, които вече заставали пред жената.

226

Деколтираните рокли и повдигащите сутиени усилват този сигнал, като създават вдлъбнатина, имитираща женския зад­ник. Някои жени се ужасяват, щом чуят за важната роля на вдлъбнатината между гърдите, докато други я използват опти­мално в своя полза.

Направете теста за гърди Малко мъже могат да направят разлика между гърди и зад­

ник, снимани в близък план.

Зоологът Дезмънд Морис откри, че една на двеста жени има повече от две гърди, остатък от времето, когато хората, като много други примати, са имали по-многобройно котило и са се нуждаели от по-голям капацитет за изхранване на поко­лението. Трета гърда може да се види дори на статуята на Ве­нера Милоска, над дясната й гърда близо до мишницата.

Защо мъжете трудно срещат погледа ни? Защото гърдите нямат очи.

Зърното е обградено от розово или кафеникаво петно, на­речено ареола, съдържащо малки жлези, които изпускат ми­ризма по време на секс, влияеща върху мъжкия мозък. Това обяснява защо мъжете толкова обичат да отпускат глава върху женската гръд.

227

Всички изследвания показват, че мъжете обичат гърди във всякаква форма и големина. Няма значение дали те са като малък лимон или приличат на дини - повечето мъже изпитват необуздан интерес към тях и към вдлъбнатината между тях.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 4: ДЪЛГИ КРАКА

Гледката на жена, която сякаш има крака до мишниците, винаги е оставяла трайно впечатление у мъжа. Принципът за женските крака като сексуален сигнал е прост. Колкото по-го­ляма част от крака мъжът вижда, и колкото по-дълги са крака­та, толкова по-секси му се вижда тя, защото това привлича вни­манието към мястото, където десният и левият крак се срещат. Обратно, ако сексуалните органи на жената се намираха под мишницата, никой изобщо нямаше да забележи краката й. Вме­сто това всеки мъж би отбелязал колко красиви изглеждат би-цепсите й. Ето защо едва ли ще чуете някой мъж да каже на жена, че има красиви, дълги ръце. Бебетата се раждат с къси крака, съразмерни на големината на тялото и съотношението между дължината на краката и тялото почти не се променя при малките деца. Когато девойката влезе в пубертета обаче, с на­хлуването на хормони в тялото й, които я променят и я правят жена, краката й бързо се удължават. Супердългите й крака ста­ват мощен невербален сигнал, който уведомява мъжете, че тя узрява сексуално и вече е годна да ражда. По тази причина дългите крака винаги се свързват със засилена сексуалност.

За жената в бримка на чорапа. За мъжа - стълбище към рая.

Финалистките на конкурсите „Мис Свят" и „Мис Вселена" имат по-дълги крака от другите жени, куклите Барби имат из­куствено удължени крайници, а производителите на чорапи уве-

228

личават печалбите си, като ги демонстрират на снимки или пък на манекени кукли с много по-дълги крака, отколкото се срещат в природата. Майките на тийнейджърки често се оп­лакват, че дъщерите им носят прекалено къси поли, но това впечатление понякога се създава и от непропорционално дълги­те крака на момичето. Към двайсетгодишна възраст растежът на цялото тяло е наваксал и тогава краката изглеждат до 10 % по-къси, отколкото са били в пубертета.

Повечето жени подсъзнателно разбират въздействието на супердългите крака и като тийнеджърки бързо се научават да го използват - често слагат високи токчета, за да удължат кра­ката си и къси рокли, дори в студено време. Не обръщат вни-

229

мание на опасността, която високите токчета носят за появата на гръбначни проблеми по-късно, нито на риска от пневмония, само за да изглеждат по-привлекателни за мъжете. Мъжете обо­жават високите токчета, защото това връща на жената онези тийнеиджърски на вид крака. Те подчертават сексапилните й форми, удължават краката, извиват гърба, задникът изпъква, стъпалата изглеждат по-малки и тазът се изтласква напред. Ето защо обувките с високи токчета и острите обувки с каишки са един от най-ефикасните сексуални атрибути на пазара.

Мъжете предпочитат също жени с по-заоблени, пълни кра­ка пред по-слабите и мускулести крайници, тъй като повечето мазнини подчертават половите различия между женските и мъжките крака, а те са и индикатор за по-добра лактация. Мъже­те харесват краката на жената да бъдат атлетични, но тя би ги облъснала, ако изглежда така, сякаш може да играе в нацио­налния отбор на Англия за световната купа.

Изследванията показват, че дължината на женската пола и височината на обувките варират в зависимост от менструал-ния й цикъл. Подсъзнателно тя избира по-отворени рокли и по-високи токчета, когато е в овулация. Може би това е добър урок за родителите: заключвайте дъщерите си в периода меж­ду четиринайсетия и осемнайсетия ден след менструацията!

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 5: ЗАКРЪГЛЕН ХАНШ/ТЪНКА ТАЛИЯ

Жените са търпели корсети и всякакъв род стягащи талия­та приспособления в продължение на векове, за да постигнат идеалната фигура с форма на пясъчен часовник. Понякога дори деформирали гръдния си кош, затруднявали дишането си, при­тискали различни органи, правили спонтанни аборти и хирур гически си вадили ребра, мъчейки се да постигнат неустоима-та женственост. През деветнайсети век жените са носили под­плънки, за да подчертаят закръгления си ханш и задник и с това да подадат сигнал, че са потенциално годни да раждат. Кор-

230

сетът допълнително подчертавал ханша и пристягал стомаха в стремежа на жената да покаже, че не е бременна и, следовател­но, е свободна. През деветнайсети век идеалната обиколка на кръста била тази, която, измерена в инчове, отговаря на възра­стта на девойката.

Реших да Вляза във форма, формата, която си избрах, беше кръгла.

Роузан

Момичета, готови да прекарат вечерта извън дома, 1890 година.

Жена в добро здраве и в разцвета на детеродните си годи­ни трябва да има съотношение ханш/талия 70 %, т. е. талията й трябва да е 70 % от ханша. През цялата човешка история това

231

е съотношението, което най-ефективно приковава мъжкото внимание. Мъжете започват да губят интерес, когато съот­ношението превишава 80 % и за повече­то от тях колкото по-голямо е то - неза­висимо нагоре или надолу - толкова по-малко внимание обръщат. Жените с над 100 % привличат малко внимание, защо­то това показва разпределение на маз­нините над утробата и яйчниците и е показател за ниска плодовитост. Майка­та Природа наслагва излишни тлъстини далеч от най-важните органи, затова око-

Тесни корсети и подплънки за ханша все още се използ­ват от месните в някои страни, но при съотноше-ние 70% е достатъчно про-сто да застанете с издаден настрани хълбок, за да при-ковете мъжкото внимание

232

ло сърцето, мозъка или тестисите няма струпани мазнини. Жените с хистеректомия често натрупват тлъстини около ко­рема, както мъжете, защото вече нямат органи за възпроиз­водство.

Професор Давендра Синг, психолог в Тексаския универси­тет, е изучавал физическата привлекателност сред конкурент­ките за титлата „Мис Америка" и за средната страница на „Плейбой" в продължение на 50 години. Той открил, че тегло­то на идеалния секс символ е спаднало средно с шест килогра­ма за този период, но съотношението ханш/талия от 70 % не се е променило.Той стигнал до извода, че съотношението на най-големия сексапил е около 67-80 %.

В залата за упойки на местната болница вкарват кра­сива жена на носилка, преди да я оперират. Когато сестра­та си отива, тя остава да лежи, завита в чаршаф, който едва прикрива пищните и форми. Млад мъж: в бяла пре­стилка приближава до нея, дръпва чаршафа и започва да преглежда идеалните и форми. После вика друг мъж: в бяла престилка. Онзи също приближава, дръпва чаршафа и ог­лежда внимателно голото тяло. Когато трети започва да върши същото, тя става нервна.

- Радвам се, че търсите второ и трето мнение, за да сте напълно сигурни - казва тя, - но все пак кога ще ме оперират?

- Нямам представа - клати глава първият. -Но съвсем скоро ще свършим с боядисването на стаята.

Професор Синг провел тест, използвайки снимки на жени -с тегло под нормата, със средно и с наднормено тегло. Той ги показал на мъже, които трябвало да ги класират по степен на привлекателност. Най-харесвани се оказали жените с нормал­но тегло и съотношение ханш/талия около 70 %. Сред тези с тегло под и над нормата, най-висока оценка получили жените с най-тънък кръст. Най-забележителното откритие на експери­мента било, че мъжете дали най-висока оценка на 70 % - ното

233

съотношение дори в случаите, когато жената имала доста со­лидно тегло. Това обяснява несекващата популярност на фигу­рата с форма на пясъчен часовник, а също и защо Кока-Кола я възпроизвела във формата на своите бутилки, за да привлече интереса на войниците във военно време. Художникът от де­ветнайсети век Огюст Реноар е известен с това, че рисува пълни жени, които изглеждат като участнички в конкурса"Мис Мак си", но ако се взрем по-внимателно, ще видим, че повечето от тях имат ключовото съотношение 70 %.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 6: ИЗПЪКНАЛИ ЗАДНИ ЧАСТИ

Изпъкналите, прасковидни задни части привличат най много мъжете. Женските задни части складират големи ко­личества мазнина, която може да се използва като резерв;! при кърмене и по време на глад, подобно на гърбицата на камилата. Скулптурите и рисунките от каменната ера изо-билстват с образи на жени с огромни, щръкнали задни час-ти, конструкция, позната под наименованието стетопигия, наблюдавана все още при някои южноафрикански племена. Изпъкналият задник е древен сигнал на женската сексуал-ност, който бил тъй тачен в Гърция, че дори построили храм в чест на Афродита Калипигос, „богинята с красивите задни части".

Деветнайсети век бил период, в който от жените се очаква-ло да показват на обществени места напълно покрито тяло Младите девойки, които искали да привлекат мъжкото внима-ние, можели да имитират по-голям задник, като носят под-плънки. Когато към края на двайсети век излишните тлъстите станаха демоде, защото се свързват с преяждане и лошо здра­ве, младите жени започнаха да стягат задниците си и да прила-гат липосукция, за да намалят обема им. Носенето на маркови джинси също стана популярно, защото те подчертават форми те, придавайки им стегнатост и закръгленост. Носенето на ви

234

Жена от деветнайсети век, която носи подплънка на задника, и африканска красавица в естествен

вид. За съвременните жени е трудно да повярват, че голямото и навирено дупе дълго е било обект

на привличане - и все още е в някои африкански страни.

соки токчета кара жената да изпъчи гърди, да вирне задник и да го върти, когато ходи, което неизменно привлича мъжкия интерес. Говори се, че Мерилин Монро отрязала два санти­метра от токчето на лявата си обувка, за да подчертае това движение.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 10: ПЛОСЪК КОРЕМ

Жената има по-закръглен корем от мъжа и плоският, гладък корем излъчва ясни сигнали, че тя не е бременна, следовател­но е на разположение на мъжките ухажьори. По тази причина спортните зали и курсовете по йога навсякъде са претъпкани с жени, които правят упражнения за коремните мускули, мъчей-ки се да постигнат идеален, плосък като дъска корем.

В последните години кю­чекът отново стана популярен като средство за упражнение, макар че малко жени имат представа за неговите корени. Първоначално той бил практи­куван от момичетата от харе-ма на господаря, за да го дове-дат до оргазъм, като седнат върху него и изпълнят серия от мускулни завъртания и притис-кания. Хавайските и таитянски-те танци с таза имат подобни корени и са оцелели и до ден днешен под миловидното оп­ределение „традиционни фол­клорни танци".

Курсовете по кючек стават все по-популярни, но малцина от участниците са запознати с еро­тичната история на този танц.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 11 И 12: ЧУПКА В КРЪСТА И ИЗПЪКНАЛА ВУЛВА

Закръглените и вдлъбнати линии са показателни за жен­ственост и плодовитост, докато геометричните и ъгловати фор­ми излъчват мъжественост. Следователно мъжете по целия свят обичат жени с изваяни форми. Горната част на женския гръб е по-тясна от тази на мъжа, а долната част е по-широка; долната част на женския гръбнак е по-извита от мъжкия. По-голямата извивка в кръста прави задните части изпъкнали и изтласква

гърдите напред. Накарайте някоя жена да застане права в сек­си поза и първото, което ще направи, ще бъде пресилено да чупне кръст и да издаде единия си хълбок настрани с ръка или ръце на ханша, за да заеме повече място и следователно да привлече вниманието. Ако сте скептични, направете експери­мент с коя да е ваша позната. Хайде - опитайте веднага.

237

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 13: ДЪЛГА ШИЯ

Мъжкият врат е еволюирал като по-къс, по-дебел и силен от женския, за да не пострада лесно по време на лов или бит­ка. Така по-дългата, по-слаба и изтънчена женска шия става

Нефертити и Олив Ойл били харесвани заради дългите им шии и дори днес дефилиращите манекенки имат по-

издължени шии от повечето жени.

Щастието за тази жена от племе­то карен в Бирма се изразява в увери ността, че изглежда добре.

ясен отличителен белег, целуван и обичан от мъжете, обкич-ван със скъпоценности, любим елемент за карикатуристите, с който те подсилват женствеността. Това е и онази част от тя­лото, където става „гушкането" на влюбените.

В няколко южно и източноафрикански племена като ндебе-ле, зулу и масаи младите момичета носят сребърни пръстени около врата, които постепенно добавят и нагласят в годините на израстване. Тези пръстени удължават шията, което в тяхна­та култура е признак на голяма красота. Те предизвикват на­кланяне на главата и деформират ключицата, тъй че шията се измества под ъгъл 45 градуса. Ако металното украшение се махне, вратът не би могъл да поддържа главата и би се счупил.

КАК ДОДЕТО ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕ

Магнетизмът на привлекателното човешко лице е вграден в нашата психика и не зависи от културните ни корени. Пред­почитани характеристики на жените са дребните лица със скъсе-на брадичка, деликатни челюсти, високи скули, пълни устни и големи за пропорциите и дължината на лицето очи. В общи линии, харесвани са широката усмивка и беззащитния вид. Като цяло всички раси по света предпочитат лица, които внушават увереност, че жената е подходяща и годна за възпроизводство. А за да бъде женското лице универсално класифицирано като „красиво", формулата е ясна - то трябва да е по детски чисто.

Най-привлекателните жени инат бебешки лица.

Тези сигнали задвижват изключително силни бащински ин­стинкти в мозъка на мъжете и създават неудържимо желание у тях да докосват, прегръщат и защитават. При жените пък май­чинските реакции са причината те да купуват инстинктивно меки играчки, които задоволяват нуждата им от „бебешки" реакции.

Бебешкото лице излъчва същите сигнали, които се използват в продажбата на меки играчки-животпи на надути цени, чиито

купувачи са предимно жени.

Изследванията покачзват, че най-голяма притегателна сила за мъжете има лицето на девойка на възраст 12-14 години, тъй като то съчетава уязвимостта на младостта с излъчването н;. узряваща сексуалност. За някои жени огромното безпокойство за възрастта идва именно от това. Помислете колко много от тях се възползват от козметичната хирургия, за да се поддържа млади и да възвърнат младежкия си вид! Не е чудно, че плас­тичните хирурзи често използват шаблони на бебешки липа. когато вършат своята работа.

ние е познато като „генитално ехо", реакция, която предава силни сигнали към наблюдаващия мъж и която се е появила, когато сме започнали да ходим изправени. Червилото е изобретено в първи­те козметични салони преди 6 ООО години и е било използвано от египтянките като постоянна демонстрация на „гениталното ехо" И е имало само един цвят - червен. Ето защо мъжете обичат же­ните им да носят червило и грим на очите - и двете изкуствено подават сигнал, че тя се интересува от него и че той я привлича. Носенето на яркочервено червило е най-силният сексуален сиг­нал, който жената може да използва, а изборът на цвета е индиви­дуален за всяка, решила да позира като секс символ.

»

ски племена. Съвременните жени постигат същия ефект с дълги висящи обеци. Тестовете с компютърни образи показват, че кол-кого по-ниско висят обеците на жената, толкова по-високо кла-сират мъжете нейната чувственост,

Феминистите биха казали, че всичко тона дава достатьчно основания никога да не се употребява козметика или пък обе-цп, но за жената е важно да разбере какъв ефект имат тези оста-нали във взаимоотношинията й с мъжете, за да се възползва •• тях при романтичните си връзки. По същата логика жена. кои-то иска да я приемат насериозно в бизнеса, трябва да носи и малко грим и по-леко червило. Твърде много грим ще прии.. че мъжката клиентела по неподходящ начин и може да съцзаде съперничество сред жените.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 9: МАЛЪК НОС

Малкото носле също напомня за детството и предизвиква бащински реакции у мъжете. Създателите на анимационни филми успешно експ­лоатират това, като създават геро­ини с огромни очи и малки като коп­чета носове, за да спечелят сърцата на публиката.

шат да се подложат на подобна процедура е да подсилят само­чувствието и имиджа си, като подобрят начина, по който мо­гат да излъчват онези сигнали, за които вече говорихме ТУК Най-честите пациенти са звездите.

Майкъл Дъглас си е стегнал кожата около очите, Памела. Андерсън е уголемила бюста си. Майкъл Джексън и Шер са а, правили всичко възможно - затова и двамата трябва да се па .. от слънцето и от горещи радиатори! Може би най-сексапилна, жена на света се крие под някоя бурка нейде в Афганистан, и ние никога няма да узнаем това, защото, според всичко, кое 11

чуваме и виждаме, сексапилът върви ръка за ръка с марковите. дрехи, диетолозите, гримьорите, треньорите по фитнес, хорео-рафите, умелата фотография и пластичната хирургия.

Майкъл Джексън продължава да твърди, че не с променял външния си вид.

Козметичните подобрения не са от вчера. Векове пре-лппосукцията и гръдните имплантанти е имало чорапи с подал \.-,<. за мъжете, чиито прасци били твърде кльощави, 40~санти\" рови метални корсети за дамите, които не били достатъч гънки, и възглавпички. които да правят женския ханш и : по-широки.

Също като Хенри VIII, испанският крал дон Карлос слагал „предница", която била толкова голяма, че влизала в стаята преди него.

бичка за слабините - за да уголеми мал-кия си, разяден от сифилис мъжки атри­бут. Правел го, за да не остане по-назад от френските кралски особи, които носе­ли това приспособление, но неговото било украсено със скъпоценни камъни и емблеми.

При нормални обстоятелства за една седмица човек се сблъсква с над 500 изоб­ражения на „идеални"хора - в списания­та, вестниците, на билбордове и по теле­визията. Повечето от тях са продукт на технологична обработка като ретуш, грим, компютърна художествена шли-

фовка и специални светлинни ефекти и много рядко показват истинския образ на личността.

Ако имате белези от акне, белег по рождение или някаква черта, която наистина не харесвате, може да използвате козме­тична корекция и повечето хора, които са се подложили на това, твърдят, че са доволни от резултата.

Не четете женските списания, те само ще Ви накарат да се

почувствате грозни.

Най-обичайната козметична операция в Япония е разши­ряването на очите, за да прилича лицето на лице на човек от бялата раса. Японците имат три клепача, а хората от бялата раса - само два и скалпелът отстранява третия клепач и отваря окото.

Важно за всички е обаче да осъзнаят, че пластичната хи­рургия няма да ви направи по-добри или по-обичани, няма да разреши проблемите ви в живота. Съответно всеки, който ви съди по външния вид, сам има проблем с ниско самочувствие и не е типът човек, с когото бихте искали да сте свързан.

ДРУГАТА СТРАНА НА ПРИВЛИЧАНЕТО

Във „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" до­кументирахме резултатите от анкета с 15 000 мъже и жени, за­питани какво търсят в партньора си.

Ето резултатите:

Какво търсят мъжете

А. От пръв поглед Б. В постоянния партньор

1. Хубава външност 1. Индивидуалност 2. Добре оформено тяло 2, Добра външност 3. Гърди 3. Ум 4. Задник 4. Чувство за хумор

Списък А показва това, което вече знаем - мъжете са визуални същества и обичат да гледат привлекателни жени Повечето жени разбират това и научните изследвания не прекъснато го доказват, макар да не е „политически корект но" да го признаем. Много феминистки се ужасяват от мисъ-лта жената да бъде оценявана по физическите й характери, тики и описват мъжете като повърхностни и плитки. Но тен не променя факта, че мъжете имат преобладаващо визуални реакция към жените при първия си контакт с тях. Точките списък А без съмнение са визуални и ако си падате но нодневки, те със сигурност ще ви помогнат. Не е обаче г със списък Б, където „добрата външност" е единствена, визуална характеристика, която мъжете търсят в постоян-пия си партньор,

Сексуалната привлекателност, е 50% от това, което имате, и 50% от това,

което другите смятат, че имате. За За Габор

Това изследване сочи две неща. Първо, при първа среща с жена мъжете съсредоточават вниманието си върху визуал­ните белези и цялостният й вид има по-голямо значение от това дали фигурата й е добра или не. Това означава, че на­чинът й на обличане, гримът й, общият й вид и представи­телност са по-важни, отколкото няколкото килца отгоре, някоя и друга пъпка или малките гърди. Второ, при избира­не на постоянна партньорка мъжът се интересува повече от общата личностна характеристика на жената, интелигентно­стта й и чувството й за хумор, отколкото от тялото й, макар че „външният вид" все пак е сред челните характеристики в списъка му. Хубавото е, че до голяма степен вие владеете външния си вид и можете да промените много неща така, че да ви харесват.

Да има чувство за хумор за жената не означава да се шегува, а да се смее

на неговите шеги.

Тъй като визуалните сигнали имат такова голяма значе­ние за мъжа, той несъзнателно приема всичко, което тя прави или не прави с външния си вид, като мярка за уважението и чувствата й към него. Той смята, че ако тя се грижи за външния си вид, значи иска да му направи впечатление. Едно от най сериозните оплаквания на мъжете по време на бракоразвод­ните дела е, че след като се оженят, съпругите им занемаря ват тотално външността си. Чувстват се излъгани, че съпру­гата км е използвала външността си, за да ги привлече, а след брака е сметнала, че тя вече не й е нужна, Мъжете изпитва; разочарование от жена, която се докарва само за пред коле-

гите си. Жените обаче не могат да разберат мъжката гледна точка, защото знаят, че винаги ще обичат съпруга си, незави­симо от това как той изглежда.

РЕШЕНИЕ От външния ви вид зависи как ще ви възприемат другите и

как ще се отнасят с вас. Може би баба ви ви е казвала: „Не бива да оценяваме книгата по корицата й", по реалността е, че точ-но така става. Повечето елементи от външността ви до голяма степен са във ваши ръце. Много колежи предлагат курсове по обличане и държание, които ще ви научат как да ходите, да седите, да говорите, да се обличате, да поставяте грим и т.н. Книжарниците са пълни с издания по същите въпроси.. Голе-мите универсални магазини понякога предлагат безплатно гри-миране, за да научат клиентите си как да подбират и употребя-ват козметичните средства, а магазините за дрехи с удовол-ствие ще ви покажат как да изберете и да носите тоалетите си Можете да потърсите съветите на фризьор, за да ви препорьча най-добрата за вас прическа, зъболекарят ви може да коригира зъбите ви, в магазините за бельо ще разберете най-добрия на чин да подчертаете физическите си дадености.

Теглото ви е също изцяло под ваш контрол, тъй че съвет вайте се с диетолог, за да си изградите добър режим на хране не, запишете се в клуб „Здраве", за да придобиете желаните о > вас форми. Ако смятате, че е абсолютно необходимо, подарете си за рождения ден козметична корекция на носа или на бюста В двайсет и първи век вече няма основателна причина, поради която да не изглеждате така, както бихте желали.

има посивяла коса и бръчки, това се приема за признак на изис-каност и мъдрост, докато при жените значи просто, че са оста­рели. Но такива са фактите от живота. Истина е също, че поня­кога времето е лошо, дъждовно и буреносно, но напълно без­смислено е да се ядосваме заради това, да твърдим, че не е честно или да се караме. Времето си е време, независимо какво мислите по въпроса. Щом приемете това, можете да се подгот -вите за него, като вземете чадър, палто, шапка, ръкавици или пък плажно масло. По този начин можете да излезете в какво­то и да е време, да му се насладите и да прекарате добре. Няма смисъл да си седите вкъщи и да се оплаквате от нещо, което не можете да промените. Същото е и с начина, по който мислят мъжете. Не се борете с тях, управлявайте ги.

Ако сте недоволни от нещо във външния си вид - промене­те го.

Десета глава

ТЕСТ

ЗА МЪЖКИ СЕКСАПИЛ

Как ви възприемат жените -като расов кон или като плужек?

Какво става е мъжете, които пият мляко вместо бира

Какъв рейтинг имате сред жените? Дали ви смя­тат за чаровен или отблъскващ? Впечатляващ или ужасявящ? Направете този тест, за да откриете тайната за нещата, които жените наистина търсят у мъжа. В теста са взети предвид фи­зическите и нефизическите показатели, които впечатляват же­ната при всяка среща и така ще разберете къде се намирате в класацията. След като го направите, помолете няколко свои приятелки да ви оценят по дадените въпроси и сравнете ре­зултатите.

НАПРАВЕТЕ ТЕСТА

1. Явявате се в телевизионното предаване „Среща с непоз­нат човек" и непознатата дама ви кара да определите типа на фигурата си. Как бихте отговорили?

а. Формата на буква V б. Правоъгълна форма в. Кръгла форма

2. Вярвам, че мъжът трябва да бъде: а. 100% моногамен б. Всеотдаен, но някоя свалка понякога стимулира една

постоянна връзка в. Без ангажименти - отворената връзка има бъдеще

3. Ако накарате жените да опишат задника ви, те биха казали:

а. Голям б. Малък и стегнат в. Сплеснат или плосък

4. Колко коса имате? а. Около половината (т.е. челото се увеличава) б. Повечето в. Плешив или обръснат

5. Накарайте няколко жени да опишат устата ви. Какъв отговорът им:

а. Засмяна 6. Безизразна или отпусната в. Блага/ мила

б. Какво е чувството ви за хумор? а. С хумора съм безнадежден б. Мога да бъда душата на компанията в. Налага се да поработя върху него

7. Как би описала очите ви една жена: а. Дистанцирани/хладни б. Весели/палави в. Мили/нежни

8. Погледнете се в огледалото. Опишете брадичкат; носа си:

а. Средни, отговарят точно на лицето ми б. Силен нос, изпъкнала брадичка в. По-малък нос и брадичка

9. Бедрата ви са: а. Мускулести, изпъкнали б. Дълги/слаби в. Закръглени

10. Доходите ви са: а. Под средното, но предпочитам да работя на половин б. Средни за възрастта и опита ми в. Доста над средното

11. Премерете талията си и разделете на обиколката на хан­ша, после умножете по 100. Например: ако талията е 90 см, а ханшът - 105 см, тогава съотношението е 85.7%. Вашето съот­ношение е:

а. 100% б. 85-95% в. Под 85%

12. Ако една жена прокара ръка през корема ви, какво ще почувства?

а. Бъчва б. Стек от шест бирички в. Плоска повърхност

13. Има ли значение размерът? Смятам, че за жените раз­мерът на пениса е:

а. Маловажен б. Има значение в. Много важен

14. Поканен сте на събиране и сте чул, че там ще има много жени, които искате да впечатлите. Как ще се облече­те?

а. Ушити по мярка панталони и риза, лъснати обувки б. Анцуг и маратонки в. Джинси и риза със спортни обувки

15. Ако една жена е разстроена, тъжна или притеснена: а. Най-вероятно няма да забележа б. Веднага ще разбера в. Ако поговоря с нея, сигурно ще усетя

16. На обществено място обикновено съм с; а. Брада б. Гладко избръснат в. Тридневна брада

17. Колко многостранни са интересите и познанията ви: а. Знам много за хората, за различни места и неща б. Имам сравнително широк кръг от теми в. Експерт съм в собствената си област

ВАШИЯТ РЕЗУЛТАТ

Въпрос 1

А=7 точки

Б= 5 точки

В=3 точки

Въпрос 4

А=3 точки

Б=5 точки

В=4 точки

Въпрос 7 А=1 точки

Б=4 точки

В=5 точки

Въпрос 10 А=3 точки

Б=5 точки

В= 9 точки

Въпрос 13

А= 5 точки

Б=3 точки

В=! точки

Въпрос 16

А=3 точки

Б=4 точки

В=5 точки

Въпрос 2

А=9 Б=1 В=0

Въпрос 5

А=3 Б=1 В=5

Въпрос 8

А=3 Б=5 В=1

Въпрос 11

А=3

Б=7 В=5

Въпрос 14

А=5 Б=1 В=3

Въпрос 17

А=9 Б=7 В=3

Въпрос 3

А=3 Б=7 В=5

Въпрос 6

А=1 Б=9 В=4

Въпрос 9

А=5 Б=3 В=1

Въпрос 12

А=1 Б=5 В=4

Въпрос 15

А=1 В=9 В=7

Сега сумирайте резултата си и вижте къде се класирате по сексапил.

90 ТОЧКИ И ПОВЕЧЕ

Пичът

А-у! Може направо да смятате, че сте магнит за жените! Подавате нужните сигнали към тях и знаете как да подчертаете положителните си качества, за да ги привлечете. Само внима­вайте да не станете прекалено идеален, защото тогава жените може да сметнат, че сте изкуствен или че сте прекалено вманиа-чен в себе си, което страшно отблъсква повечето от тях. Те не харесват егоцентричните мъже. Няма жена, която иска да се бори за огледалото с партньора си.

47 ДО 89 ТОЧКИ

Готиният

Повечето мъже влизат в тази категория. Относително доб­ре използвате качествата, които имате, за да привлечете жени­те. Ако сте по-близо до 89 точки нямате нужда от нещо особе­но, за да подобрите въздействието си. Просто погледнете въпро­сите, където нямате много висок резултат и прочетете следва­щата глава, която ще ви подскаже начини за по-добро пред­ставяне. Ако сте близо до 47 точки, имате основа, върху която трябва доста да поработите, за постигнете подобрение. В след­ващата глава ще научите как.

ДО 46 ТОЧКИ

Уличното псе Стига ви да обикаляте задните улички и да си мислите, че

мъж, който предпочита жените пред бирата, не е стока. Друга­рите ви са по-важни за вас от жените. Но ако пък искате да бъдете привлекателен за жените, ще имате нужда от помощ. Жените обичат мъже със силен характер, мъже, които ги карат да се смеят, чувствителни към нуждите им, които имат мозък и амбиция, за да напреднат в живота. За щастие, повечето от тези неща се учат. Само си помислите колко забавно ще бъде, кога­то всички жени в живота ви започнат да ви гледат с друго око!

Единайсета глава

МЪЖКИЯТ СЕКСАПИЛ

Какво привлича жените

Частите от мъжкото тяло, които привличат жените, по степен на важност.

н ай-напред ще забележите, че тази глава за мъжките характеристики, привличащи жените сексуално, е два пъти по-малка от главата за женските прелести, които привли­чат мъжете. Това е така, защото, както вече споменахме, женс­кото тяло е еволюирало почти изцяло като устройство за сек­суални сигнали, което излъчва съобщения към мъжа за потен­циалната способност на жената да пренесе успешно и здравос­ловно неговите гени. Женският сексапил е по-изтънчен и сло­жен процес, докато мъжките физически характеристики на при­вличане са много по-прости и директни.

Още от праисторически времена жените са предпочитали здрави, силни мъже, които да могат да намират храна и да защитават тях и децата им. И в това отношение те не са се променили много. Но жената сега иска повече от пра-праба-бите си: тя иска мъж, който може да удовлетвори и емоцио­налните й нужди. Така женският мозък е еволюирал за две противоположни изисквания - твърдост и нежност. Твърдост­та означава, че избранникът на жената ще демонстрира доб­родетели, които ще осигурят възможно най-доброто генетич­но наследство за поколението й и ще му дадат по-големи шансове за оцеляване. За тази цел тя търси някой мъжкар от типа на Джон Уейн, Ръсел Кроу или Брус Уилис. Един от на­чините това качество да се идентифи-цира е по симетрията на мъжкото те­лосложение - по това как лявата стра­на на тялото му е огледално отраже­ние на дясната с еднакви по дължина крайници. Това е много различно от начина, по който мъжете преценяват жените. Те по-скоро търсят симетрия в лицето. Но и двата пола приемат

• тази симетрия като показател за здра­ве и младост, точно както при цветя­та симетрията се оказва по-привлека-

267

телна за пчелите, защото там има повече нектар, или както при симетричните животни, които по принцип оцеляват по-дълго от несиметричните.

Симетрията на мъжкото тяло е по-Важна за жената,

отколкото лицевата симетрия -затова шампионите по бокс често

привличат красиви жени.

Много животни и насекоми са напълно еднакви. При ня­кои мухи женските се съвкупяват само с партньори със симет­рични криле, тъй като тези екземпляри имат по-голяма устой­чивост да преодоляват трудностите в живота. Тази устойчи­вост е генетично заложена и до известна степен може да се предава на поколенията. В резултат тези мухи приемат симет­рията като сертификат за добро здраве и следователно логич­но е женската да избере въпросните мъжки индивиди за парт­ньори. Но при хората силата, с която симетрията привлича жената, може да варира според менструалния й цикъл.

Едно изследване в Шотландия показва, че вида на мъжкото лице, което жената

харесва, може да Варира в зависимост от това в коя фаза на цикъла си се намира тя.

Ако е в овулация, привличат я мъже със загрубели, мъжествени черти. Ако е в

менструация, по-вероятно е да хареса мъж, наръган с ножици в главата.

Когато възможността да забременее е най-голяма (около средата на менструалния цикъл), по-вероятно е жената да из­бере твърдостта на по-симетричния мъж за краткотрайна връзка. С други думи, тя ще бъде кандидатка да прекарва по една нощ на месеца с Ръсел Кроу.

268

За постоянни партньори обаче жените предпочитат мъже, които ще инвестират във връзката и в отглеждането на децата, независимо от това дали са от симетричния тип или не. Но когато съдим за привлекателността само по външността (кое­то правим тук сега), симетрията играе значителна роля в цяло­стния избор на жената. Във Великобритания изследванията на ДНК показват, че 10% от децата, родени в брак, не са потом­ство на съпруга. Изглежда съпругата го е избрала заради спо­собността му да ги гледа, но е потърсила добрите гени за възпроизводство.

КАКВО ПОКАЗВА НАУКАТА

Изследванията в САЩ показват, че на привлекателните мъже се плаща 12-14% повече, отколкото на по-малко привле­кателните им събратя (Хамърмеш и Бидъл). Притеснителното тук е, че привлекателните индивиди са фаворизирани и в съда, получават по-малки присъди и глоби (Кастелоу, Уенш и Мур, 1991 и Доунс и Лайънс, 1990). В Пенсилвания изследване на привекателността на 74 обвиняеми от мъжки пол, преди да за­почнат процесите им, показва, че по-хубавите не само са полу­чили впоследствие по-леки присъди, но и че е имало два пъти по-голяма вероятност да избегнат затвора в сравнение с по-грозните. Това обяснява защо почти винаги най-големите мо­шеници са красавци.

При изследвания на дела за нанесени щети по невнимание се установи, че когато обвиняемият изглежда по-добре от жер­твата, жертвата получава средна компенсация от 5 623 долара, докато в случаите, когато жертвата е по-привлекателна, тя или той взимат средна компенсация от 10 051 долара (Кулка и Кеслър, 1978). Ако всички в съдебната зала носеха превръзки на очите и не виждаха обвинаемите, фактите показват, че ре­зултатите щяха да бъдат далеч по-различни.

Може да ви звучи обезкуражаващо, но погледнато от поло­жителната му страна, всеки има шанса да подобри външния си

269

вид и да стигне до решението да увеличи своята притегателна сила за околните. Що се отнася до мъжете, женските сексуални реакции се задвижват визуално от някои аспекти на мъжкото тяло. Тук ги изброяваме по степен на важност.

Какво най-много привлича жените

1. Атлетично тяло 2. Широки рамене и гръден кош и мускулести ръце 3. Малък, стегнат задник 4. Гъста коса 5. Чувствена уста 6. Подкупващи очи 7. Силен нос и изпъкнала брадичка 8. Тесен ханш и мускулести крака 9. Плосък корем 10. Голям пенис 11. Тридневна брада

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 1: АТЛЕТИЧНО ТЯЛО

На първо място в женския списък за привлекателност стои мъжът с атлетично тяло с формата на буквата V. Силното, спортно тяло е признак на добро здраве и сигнализира за мъжки потенциал, за мъж, който успешно ловува храна и от­блъсква враговете. Дори в нашето време на предполагаемо равенство между половете, когато издутите бицепси и широ­кият гръден кош имат малко практическо приложение, тези сигнали все още стимулират женския мозък, когато преценя­ва подходящи партньори. V-образната форма също привлича жената, защото е обратна на нейната - тя представлява обърнато V. Там, където тя има извивки и мекота, мъжкото тяло обикновено има ъгли и твърдост и точно тези различия се оказват много привлекателни.

270

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 2: ШИРОКИ РАМЕНЕ И ГРЪДЕН КОШ

И МУСКУЛЕСТИ РЪЦЕ

Горната половина на тялото на ловеца е широка и се стес­нява до прибрани бедра, а женското тяло е по-тясно в рамене­те и се разширява в бедрата. При мъжете тези характеристики са еволюирали, за да им позволяват да носят тежко снаряже­ние на дълги разстояния и да влачат до вкъщи улова си.

Широките рамене са мъжка черта, която жените често ко­пират, за да се изтъкнат. За тази цел те поставят ръце на хълбо­ците си, за да изглеждат по-широки в раменете и да заемат повече място. Жените в бизнеса, които носят подплънки на раменете, създават впечатление за по-голяма увереност - та­кава е ролята на еполетите при мъжа. Гръдният кош на мъжа се е развил, за да побере по-големи дробове, като с това се дава възможност за по-ефективно разпределение на кислоро­да - за да може той да диша по-добре, когато тича или пре­следва. Колкото по-голям е гръдният кош, толкова. повече рес­пект и мощ внушава той. Когато съвременните мъже бележат успех, гърдите им „се пъчат от гордост", а тиинеиджърите все още слагат равенство между добре развития горен торс и мъжествеността.

Мъжете имат по-дълги ръце от жените, за да бъдат по-доб­ри в прицелването и в хвърлянето, следователно - по-добри в снабдяването с храна. Косматите мъжки мишници винаги са били силно мъжествена характеристика. Космите под мишницата служат за задържане на потта от жлезите, която излъчва феро-мон с мускусна миризма и стимулира сексуално женския мозък. Същото се отнася и до космите по гърдите и слабините.

Жените определено изпитват възхищение от добре офор­мения мъжки торс, но повечето не харесват типа „културист". защото чувстват, че такъв мъж би се интересувал много повече от собствената си красота, отколкото от тяхната. Един здрав, физически добре развит мъж я привлича, но не и типът Арнолд Шварценегер.

1 7 !

Мъжките гърди също са оборудвани с женската хранител­на система - зърна и млечни жлези. Това е така, защото основ­ният първообраз за човека е женски по структура и тези органи остават, дори когато бебето е от мъжки пол. Мъжките зърна не са в топ листата като обекти на привличане, но имат своята роля в сексуалната игра. Има хиляди регистрирани случаи, ко­гато мъже са в състояние да произвеждат мляко за храна при крайно бедствено положение като например при глада, който е съществувал в концентрационните лагери през Втората светов­на война. Поради факта, че мъжете все още имат тези женски органи, един от 50 случая на регистриран рак на гърдата е на мъж, и смъртта при тях идва много по-бързо. Рядко ще чуете за това обаче, защото мъжете, които развиват болестта, обик­новено се смущават от факта, че имат тази традиционно женс­ка болест и не обичат да я обсъждат.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 3: МАЛЪК, СТЕГНАТ ЗАДНИК

Мъжките човекоподобни маймуни нямат изпъкнали, полу-сферични задни части - това е само при хората. Когато сме се научили да ходим на два крака, бедрените мускули са се удъл­жили силно, за да ни позволят да стоим прави. Задникът вина­ги е бил обект на много шеги и е част от тялото, на която се гледа с насмешка и презрение. Двайсет и три процента от по­вредите при фотокопирните машини по света стават, защото хората сядат отгоре, за да „снимат" задните си части. И тъй. защо толкова много жени се интересуват от мъжки дупета, защо искат да ги потупат, когато собствениците им минават край тях, и с удоволствие се възхищават на снимки на мъже с хубави дупета? Малките, стегнати задници са любими за жените от цял свят, но малцина разбират откъде идва магнетичната им сила.

Тайната е в това, че за да има силно изтласкване напред при сексуалния акт, е нужен стегнат, мускулест задник. Мъж с

272

отпуснат или дебел задник се затруднява при това движение и прехвърля тежестта на цялото си тяло в изтласкването. За же­ната това не е идеалният вариант, тъй като тежестта на тялото му може да й дойде много и да затрудни дишането й. Обратно, мъжът със стегнато дупе обещава да свърши тази работа доста по-ефективно.

Малък, стегнат мъжки задник дава по-голям шанс за забременяване.

Пляскането на голо дупе открай време е любимо за садо-мазохистите и мнозина го смятат за сексуално възбуждащо. Почервеняването на тези части наподобява състоянието на възбуда при жената и силното стимулиране на многото нервни окончания отзад се предава и към гениталиите. С други думи. когато жената потупва задника на мъжа, тя всъщност го сти­мулира да получи ерекция.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 4: ГЪСТА КОСА

В цялата човешка история наличието на коса върху гла­вата се е смятало за запазена марка на първичната мъжка сила. В средните векове се приемало, че косата има маги-чески свойства и хората режели и пазели кичури в специал-ни медальони или ги използвали в религиозни церемонии При монасите обръсването на главата се смятало за смире­ност пред Господ. Когато на Самсон му подстригали коса та, той загубил цялата си сила. Буйната коса винаги е симво-лизирала мъжка сила и мощ, и оттам идва нейната привле-кателност.

Около 50% от жените смятат, че е много важно мъжът да има коса. За останалите 50% това не е толкова важно - те ха-ресват и оплешивяващи или бръснати мъже.

Мъжката плешивост е наследствена и е причинена от свръхпроизводство на мъжки хормони. Те пренасищат орга-низма и изключват дейността на космените луковици, обикновено на върха на главата. Поради по-висо­кото си ниво на хормони плешиви­те мъже обикновено са по-агресив­ни и с по-голям сексуален апетит от своите по-окосмени събратя, тъй че плешивостта се превръща в сиг­нал за супермъжественост. Този мъжки сигнал, предаван от голата глава, подчертава и различията между двата пола и стимулира мно­го жени.

За някои е просто гола глава. За други е слънчевата батерия на секс машина.

Проведохме експеримент, използвайки образи на мъжки глави, които са изменени с компютър така, че да показват раз­лична степен на плешивост. Представихме ги пред анкетира­ните и ги помолихме да споделят първите си впечатления за всеки от мъжете, представяйки си, че всичките са в бизнес об­кръжение. Открихме, че колкото по-плешив е мъжът, толкова повече се смята, че излъчва власт и успех, че толкова по-малко съпротива ще среща, когато се опитва да наложи волята си. От друга страна, мъжете с коса бяха смятани за по-малко властни и по-ниско платени. Така плешивата глава демонстрира недвус­мислено наличие на тестостерон. Много мъже се тормозят от плешивостта - настояща или предстояща - и са отчаяни, че не могат почти нищо да направят за това (единственият сигурен начин да се избегне оплешивяването е кастрация преди пубер­тета, което, разбира се, не ви препоръчваме). Но те трябва да осъзнаят, че в замяна на това получават една силна аура на власт и сексуалност.

По време на проучванията за нашия бестселър „Неприлич­ни и политически некоректни вицове" открихме, че вицове за плешивци разказват само мъже, рядко ще чуете жена да го пра­ви. Това може да се дължи на съчувствие от страна на жената заради неудобството, което изпитва мъжът от плешивостта си, но може би обяснението е, че голата глава е символ на мъже­ственост. Затова много жени всъщност не я приемат като не­достатък, даващ повод за присмех, а точно обратното. Тя ги привлича и те често я целуват и галят.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 5 И 6: ЧУВСТВЕНА УСТА И ПОДКУПВАЩИ ОЧИ

Когато мъжете описват устните или очите на някоя жена, те използват епитети като влажни, секси, вкусни, подканящи, сочни и еротични. Но когато жената казва, че мъжът има чув­ствена уста или подкупващи очи, тя използва думи като гри­жовни, чувствителни, отзивчиви, обични и т.н. Тези епитети не

275

са употребени буквално, за да опишат физическата характери­стика. Жените описват с тях начина, по който възприемат от­ношението на мъжа към тях. Още доказателства за разликите между половете: мъжете виждат самата характеристика, дока­то жените проникват зад нея и търсят емоцията.

Що се отнася до очите, при же-ните се вижда повече от бялото, от колкото при мъжете, защото женски ят мозък е нагласен за общуване от близо. Бялото на очите спомага за об-щуването лице в лице, тъй като по-зволява на човек да следи посоката на чуждия поглед, което от своя стра-на подсказва отношението му. Пове­чето животни не показват или показ-ват малка част от бялото на очите си защото наблюдават сигналите на тя-лото при другите животни от по-г лямо разстояние. Освен това жените

имат предпочитание към мъже с по-тъмни очи, защото свет-лите изглеждат по-инфантилни.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 7: СИЛЕН НОС И ИЗПЪКНАЛА БРАДИЧКА

Силният мъжки нос, брадичка и чело са еволюирали, за да-дадат на мъжа защита от удари по лицето по време на бой или лов и са останали изявени символи на мъжественост. Мъжете с високо ниво на тестостерон имат по-силни, издадени челюс-ти. отколкото другите с по-нисък тестостерон, и жестът, нр който вирваме брадичката напред, се тълкува като израз пренебрежение. Малката козя брада, която някои мъже си пус-кат. подчертава визуално идеята за изпъкнала брадичка, тъй мъжът изглежда по-самоуверен. За жалост такава брада свързва с нещо сатанинско и това може да попречи на :

мъж да бъде приет и да спечели доверие в бизнеса. Позата с прибиране на брадичката се свързва с проява на страх и не е популярна сред жените.

Още от римско време големината на мъжкия нос се при­равнява с големината на пениса, но, за голямо разочарование на Пинокио, няма изследвания, които да потвърждават този мит. Единственото общо между носа и пениса е начинът, по който стърчат пред тялото. Научно потвърждение обаче полу­чава фактът, че носът се изпълва с кръв и се уголемява при сексуална възбуда, като също повишава температурата си с до 6 градуса, точно както и пенисът.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 8: ТЕСЕН ХАНШ И МУСКУЛЕСТИ КРАКА

Силите, мускулести крака на мъжа, най-дългите сред при­матите, и тесният ханш му позволяват да тича бързо на дълги разстояния, за да преследва и ловува. Широките бедра на же-

ните често ги задрудняват при тичане, като долната част на краката и стъпалата им се измятат настрани, за да балансират тежестта на тялото. Един от най-добрите невропсихолози на САЩ, проф. Давендра Синг, откри, че жените възприемат за най-привлекателни мъжете, при които съотношения на обикол­ката на ханша и талията е 90% - съотношението, което „жен­ствените" лезбийки предпочитат в „мъжките" си половинки. Мъжките крака обаче са привлекателни за жените единствено с това, че са символ на сила и устойчивост.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 9: ПЛОСЪК КОРЕМ

В древни времена, когато храната трудно се намирала, голе­мият, изпъкнал корем бил признак на високо положение и показ­вал, че собственикът му има ресурси и може да си позволи да яде, колкото си иска. Сега, когато храната изобилства, изпъкналият корем сигнализира за преяждане и ниска здравна култура. Добре очертаните коремни мускули никога не са били сред важните чер­ти на мъжката анатомия. Подобен външен вид е креатура на фит-нес залите и спортните съоръжения, чиито производители отчая­но се мъчат да ни убедят, че не можем да живеем, без да накичим корема си с мускули като „стек от шест бирички". Един от малко­то герои с подобни атрибути е Херкулес - Супермен и Батмен ги нямат. Разбира се, те имат плоски кореми, но никога не са пропа­гандирали културистката физика. Всъщност много от героите на миналото по-скоро приличат на рекламите на Дънкин Донатс.

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 10: ГОЛЯМ ПЕНИС

Мъжът има най-голям пенис от всички примати. В продължение на хиляди години дължината му е била свързва­на с притежанието на власт и умения на любовник, но силата

всъщност е повече в съзнанието, отколкото в самия орган. Не­зависимо от дигитално подсилените атрибути, които виждате при кандидат-женихите в Интернет, най-дългият официално регистриран пенис е дълъг 14 инча (35 см). Няма никаква връзка между големината на тялото, размера на носа и обувките и дължината на пениса. Средната дължина в състояние на ерек­ция е 13.8 см, а средната дължина на женския вагинален канал е 8.8 см, като най-чувствителната зона е в първите пет санти­метра. Истината е, че с 8-сантиметрова ерекция мъжът може да свърти работата си по-прецизно, отколкото с 20-сантимет-рова, тъй като по-късият член може с по-голяма точност да достигне нужните места. Жените, които изразяват възхищение от дългия пенис, по-скоро реагират на идеята за мъжествена сила, символизирана от органа, отколкото на това, което дължи­ната му може да постигне физически. Жената, която има щас­тлива връзка, рядко се сеща за дължината на пениса, но когато е дълбоко засегната от разрушените взаимоотношения, би могла да говори пренебрежително за размерите на бившия си парт •• ньор, за да му отмъсти.

Младежът, изпитваше ужас, защото за пърди път щеше да прави секс със своята приятелка, а беше

убеден, че пенисът му е твърде. малък. В един момент разбра, че не може да отлага Вечно и притеснено я

покани В дома си. Той започна внимателно да се разсъблича и остави съвсем слабо осветление.

Започна несигурно да сваля дрехите й и да я гали. Накрая, изнервен до крайност, постави В ръката й

Възбудения си член, надявайки се, че тя няма да забележи размера му.

- Не, благодаря - каза тя, - не пуша.

Еволюционният процес не е програмирал жените да се възбуждат сексуално при вида на мъжките полови органи, кое­то е точно обратно при мъжете. Мъжките порно списания по­казват жени със силно разкрачени крака, прави или легнали, с

изглед отпред и отзад, докато всички опити да се пласират пор­нографски изображения на мъже сред жените са се провалили досега. Единственият им успех е с мъжката гей публика.

Когато един мъж Види гола жена, той заземява. Когато жена Види гол мъж,

обикновено избухва В смях.

Явно пенисът се нарежда на 10-то място в женския списък на привлекателните мъжки атрибути единствено поради исто­рическата асоциация за мъжка сила - колкото по-голям е членът, толкова повече респект получава притежателят му от другите мъже. В Нова Гвинея мъжете публично показват пени­сите си, като им нахлузват еднометрови калъфи, които връзват за врата си, за да не увисват и по този начин обикалят сред публиката. Мъжете от Запада правят подобна демонстрация със своите прилепнали плувки „Спийдо".

Никоя модна новост на жените не може да се състезава с мъжките плувки

„Спийдо".

ОБЕКТ НА ПРИВЛИЧАНЕ 11: ТРИДНЕВНА БРАДА

Мъжът е единствен сред приматите, който може да си ос­тави по-дълги космите по лицето, отколкото по останалата част от тялото. Маймуните и шимпанзетата имат еднакво дълго окосмяване по цялото си тяло. Няма да видите човекоподобна маймуна с брада, или пък шимпанзето Чита със засукан мус-

Какво не с наред в картинката?

Том Круз предпочита образа на мачото с

тридневна брада.

так. Мъжките хормони са при­чината за по-дългото лицево окосмяване. Колкото по-висо­ко за даден ден е нивото на те-стостерона при мъжа, толкова по-бързо расте брадата. Съот­ветно, тридневната брада слу­жи за ярък визуален символ на мъжественост, използван осо­бено успешно от мъжете., кои­то иначе биха имали твърде

момчешки вид в очите на жените. Повечето жени ще се съгла­сят например, че Том Круз изглежда много по-секси брадясал, отколкото голобрад. Стресът и болестите потискат производ­ството на тестостерон, затова тези, които преживяват стрес или страдат от някоя болест, нямат нужда да се бръснат често. Но мъж, който по обяд вече тъмнее по бузите, оставя впечатлени ето, че преиграва.

НА КАКВО ДЪРЖАТ ЖЕНИТЕ

Това са резултатите от анкети с жени, които показват очак­ванията им от мъжете:

Какво търсят жените у мъжа

1. Личност 2. Чувство за хумор 3. Чувствителност 4. Ум 5. Хубаво тяло

Мъжете имат два списъка - единият за впечатления от пръв поглед, а другият за нещата, които търсят в постоянната си партньорка, но жените имат само един. Те искат от мъжа да бъде грижовен, интелигентен, забавен, лоялен и разбиращ, за разлика от визуалните изисквания на мъжете. Ако мъжът има хубаво тяло, това за жената е бонус, макар че - освен в единия или двата дни месечно, когато Ръсел Кроу оглавява списъка й -то обикновено е най-маловажното сред приоритетите й. За раз­лика от мъжа тя не измерва по външността и облеклото него­вите чувства, а съди за любовта му по начина, по който той се отнася към нея. Ако мъжът няма усет за облеклото или пьк започва да пуска шкембенце, макар да й е неприятно, за жената това не е от първостепенно значение. Тази фундаментална раз­лика между половете причинява големи разочарования и недо-разумения и за двете страни. Жените трябва да разберат, че

външният им вид е важен за мъжа и това може сериозно да накърни връзката им. Мъжът трябва да запомни, че жената мери дълбочината на връзката им от неговото отношение към нея.

Жената иска нежен, Внимателен, разбиращ мъж, който желае да общува,

но също така е силен, примитивен и мъжествен. Не може обаче да го има.

Той Вече си е намерил приятел.

Анкети и изследвания непрекъснато потвърждават колко е важна женската физическа красота за мъжа, особено при първа среща, когато той оценява нейната привлекателност за по-мал­ко от десет секунди. При избор на дълготраен и постоянен парт­ньор обаче мъжете използват друга стойностна скала. Жените обичат мъжете им да са хубави, но физическата форма и външни­ят вид не са решаващи за деловото и социалното им статукво, а може само да бъде добро допълнение. Как иначе бихте си обяс­нили успеха на Жерар Депардийо? Жените започват и завърш­ват с един и същ списък на качествата при избора на партньор. Ако един мъж може да разсмее жената, чувствителен е към нуж­дите й, може да разговаря по широк кръг от теми, има цели и иска да постигне повече в живота си, а освен това е хетеросексу­ален, на него никога няма да му липсват гаджета.

РЕШЕНИЕ За да станете по-привлекателен, първо трябва да порабо­

тите върху способността си да общувате и да поддържате вза­имоотношения. Колежите и бизнес курсовете навсякъде по света ще ви научат да общувате добре, да намирате приятели, да влияете върху хората, а също и да развиете чувството си за хумор. Както можете да се уверите от ранглистата, жените оби­чат мъже, които ги карат да се смеят. Купете си издания, които ви казват как мислят и какво чувстват жените. Препоръчваме ви нашата книга „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" като прекрасен източник на информация. После излез-

те от удобното безветрие и си потърсете по-добра работа. Же­ните обичат мъже, които показват, че се развиват и имат амби­цията да подобрят позицията си в живота. Дори самостоятел­ната и финансово независима жена предпочита мъже, които се доказват като годни да я защитят и осигурят. Дори да не се интересува от ресурсите му, нейният мозък е програмиран така. че да се впечатлява от мъжа, който се движи напред. Не е нуж но да е Доналд Тръмп, просто трябва да има планове за бъде щето и цели и трябва да си личи, че действа активно по тях. Запишете се в специализирани курсове, увеличете общата си култура. Така ще можете да разговаряте с жените на различия теми. В продължение на хиляди години мъжете са снабдявали жените с храна, затова научете се да готвите - това ще стиму-лира първичното в мозъка на жената. Танците винаги са били за тях част от любовната игра, тъй че възможно най-бързо се научете да танцувате. Мъж, който може да готви и да танцува винаги е много популярен.

Винаги можете да познаете най-добрата година от живота

на един мъж - подстригва се по един и същи начин.

Накрая, запишете се във фитнес клуб и влезте във форма Сменяйте си прическата на всеки три години. Мъжката при ческа, мустаци или брада често остават непроменени от годи ната, която е била най-успешна в живота му, а понякога това с двайсетата му година.

Вече няма причини един мъж да не притежава или да върши нещата, които иска - има само извинения. Не се оплак­вайте - направете го!

Дванайсета глава

„ИЗГЛЕЖДАМ ЛИ ДЕБЕЛА В ТОЗИ ТОАЛЕТ?"

Защо лъжат мъжете

Мъж, подложен на най-съвършения тест за лъжа

Новият мъж в живота ви се кълне, че вече е пре­одолял връзката с бившата си приятелка, но вие знаете, че държи нейна снимка в чекмеджето на бюрото си. Женските ви инстинкти показват, че нещо не е съвсем наред, но не схващате точно какво.

Приятелката ви не идва на среща предната вечер с извине­нието, че тя, кучето или майка й не се чувстват добре. Но вие знаете, че тя никога не боледува, че майка й е умряла, или че няма куче. Ставате мнителен. Лъжат ли ви?

ЛЪЖА: съществително, акт, при който някой преднамере­но заблуждава някого.

КОЙ ЛЪЖЕ?

Всички. Повечето лъжи се изричат на първите срещи, кога­то всеки иска да се представи в най-добра светлина. Повечето от лъжите ни са „бели". Те се използват, за да ни позволят да живеем заедно без насилие и агресия, защото често предпочи­таме да чуем леко изкривената истина, вместо по-трудно сми­лаемите реални факти. Ако имате много голям нос, не бихте искали да чуете голата истина - ще ви бъде по-приятно да го нарекат нормален, да се престорят, че не го забелязват или пък да ви кажат, че е подходящ за лицето ви.

Винаги казвай истината -и после, бягай!

Поговорка

Къде щяхте да бъдете, ако бяхте решили да казвате чистата истина на всеки човек, с когото сте имали взаимоотношения през последната седмина? В болница? В затвора? Как биха реа

гирали хората, ако си бяхте позволили да кажете всичко, което ви минава през ума, докато общувате с тях? Едно е сигурно -нямаше да имате приятели и сигурно щяхте да сте безработен. Представете си подобен разговор:

- Здрасти, Мария. Изглеждаш ужасно! Защо не си сложиш сутиен, за да повдигнеш малко тези увиснали гърди?

- Здрасти, Адам. Вземи, че иди на дерматолог заради тези отвратителни пъпки по лицето ти. Много зле се обличаш. И защо не си подстрижеш космите, дето стърчат от носа ти?

- Каква красива кола си си купила, Мишел! Разхайтените ти отрочета сигурно за нула време ще я разфасоват. Хич те няма като родител.

Тези примери казват истината. Щеше да е лъжа, ако бяхте казали: „Здравей, Мария, изглеждаш прекрасно!". „Здрасти, Адам, красавецо!" „Невероятна майка си, Мишел!"

Кога за последен път излъгахте? Е, може би не е било точно лъжа, а сте оставили другият да си извади грешни изводи от това, което сте му казали или премълчали, или леко сте послъгали, за да не го обидите. Сигурно е била някоя малка „бяла" лъжа - каза­ли сте, че харесвате новата прическа, вътрешното обзавеждане или новото гадже, а всъщност не е така - или пък не сте искали да сте приносителят на лоши новини. Може да сте преувеличили някои дреболии в молбата за постъпване на работа или отпускане на заем, за да се представите в добра светлина.

Когато продавахте колата си и хвалехте състоянието й, си­гурно сте забравили да споменете, че от двигателя все тече масло. Не сте казали, че къщата ви се намира точно под лини­ята на излитащите самолети, когато я рекламирахте за продан. Може би си боядисахте косата, за да изглеждате седем години по-млада, или пък сресахте последните няколко косъма на гла­вата си така, че да прикриват голямата плешивина на върха н. мислейки, че можете да заблудите останалите, че все още сте е цялата си коса. Никога ли не сте слагали високи токчета, за да изглеждат краката ви по-дълги, подплънки на раменете, които

288

да ви придадат важност, изкуствени нокти или грим, или на­право не сте лъгали за възрастта или теглото си? Всички не­прекъснато се лъжем взаимно. Родители лъжат децата си за секса, а тийнейджърите лъжат родителите си, че не правят секс. Както и да го наречете - ние всички сме лъжци.

Само Враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат непрекъснато, уловени в мрежата

на морала. Стивън Кинг

Лъжем по две причини: за да се сдобием с нещо или да избегнем болката. Слава богу, повечето от нас изпитват угри­зения, вина или неудобство, когато лъжат, а мнозинството не могат да се прикриват. Това дава възможност на другия да раз­бере дали го лъжат или му казват истината. При повече опит не е трудно да разпознаем поведенческите сигнали и да се на­учим да ги декодираме.

СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: ИСТОРИЯТА НА ШИЙЛА И ДЕНИС

Денис кани Шийла на вечеря в дома си, затова тя полага специални усилия да се облече така, че да го впечатли. През деня отива на фризьор, за да й направят светли кичури, внимателно се гримира, облича сексапилна рокля, дискретно разголена, обува обувки с високи токчета, слага си висящи обеци и се напръсква със скъп френски парфюм зад ушите. Щом пристига, се впечат­лява от усилията, които Денис е положил за интериора по време на вечерята. Оставил е дискретно осветление, пуснал е за фон приятна музика и е запалил камината. Въвеждайки я в трапеза­рията, той й поднася красив букет и я повежда към осветената от свещи маса, където бавно й налива чаша шампанско. Седна­

289

ла в тази прекрасна атмосфера, тя установява, че той дори носи афтършейва, който бе споменала, че харесва - „Опиум". Всич­ките й възприятия - зрение, слух, обоняние и осезание - са възбу­дени и изострени. В началото бъбрят за службата й и за събити­ята от деня. Денис я слуша внимателно, усмихва се и я гледа в очите, подтиквайки я да говори. Шийла е направо зашеметена от това колко грижовен и чувствителен е той - толкова различен от другите мъже, с които се е срещала. И тя предполага, че той се чувства с нея по същия начин.

С езика на любовта това се нарича романтична вечеря на свещи. Но всъщност представлява пълна инсценировка от лъжи и от двете страни в стремежа им да спечелят нещо за себе си. Представлението на Денис е спретнато единствено за Шийла. Шампанско, приглушена светлина и нежна музика съвсем не са част от живота на Денис, а любимата му тема за разговор е спорт. Цялата сцена е една сложна бутафория. Денис иска секс. Див, необуздан секс. Той има достатъчно опит, за да знае, че като постави нещата по този начин, има много по-големи шан­сове Шийла да му даде това, което иска.

Шийла от друга страна, не е по-малък лъжец от Денис. Тя се е натъкмила и нагласила единствено с цел да стимулира една определена зона на неговия мозък, като по този начин вдига нивото на тестостерона му. Тя преднамерено демонстрира по­вечето от сексуалните сигнали, които описахме в девета глава, тъй че той да й обърне сериозно внимание. Всичко, което два­мата казват или правят въпросната вечер, е с цел да спечелят. Накратко, цялата вечер се гради на лъжа и измама. Но ако им кажете в лицето тази основна истина, естествено и двамата биха я отрекли енергично.

ВИДОВЕ ЛЪЖИ

Съществуват четири основни вида лъжи: бели лъжи, бла­городни лъжи, злонамерени лъжи и заблуждаващи лъжи. Как­то стана дума, бялата лъжа е част от социалната тъкан и ни

290

предпазва от взаимни рани и обиди, произтичащи от безприс­трастната, тежка и болезнена истина. Благородната лъжа се използва от човек, който иска да помогне на другите. Напри­мер фермер, който крие евреи от нацистите, е възприеман като герой, ако излъже, когато го питат дали има евреи в дома му. Човекът от спасителния екип, който издърпва детето от остан­ките на горящата кола и го лъже, че майка му и баща му са добре, спестява на жертвата още по-големи травми. Лекарите, които лъжат пациента на смъртно легло, за да повдигнат духа му или му предписват пласебо, технически погледнато също лъжат.

Изследванията показват, че 30-40% от пациентите подобряват

състоянието си от пласебо.

Най-опасната лъжа е заблуждаващата, защото целта на лъжещия е да навреди или ощети жертвата за собствена изго­да. Например, една наша приятелка, Гери, веднъж бе предуп­редена от своя близка, да не се сближава с мъжа, който в мо­мента я ухажваше много старателно. Гери беше самотна майка и не излизаше често, тъй че, когато се запозна със самотен баща, чието дете бе в групата на сина й в детската градина - симпа­тичен, чувствителен, интелигентен, забавен и най-важното, про­явяващ интерес към нея - тя изпита огромна радост. Марги обаче бързо подряза крилете на зараждащия се роман. Тя пре­дупреди Гери, че мъжът е известен Дон Жуан, специализиран в разбиването на женски сърца. Гери, която винаги внимаваше с мъжете, защото знаеше колко опасно е, ако детето й се привърже към някой неин приятел, започна да го избягва от този момент нататък. Само месец по-късно тя случайно се натъкна на него в местния супермаркет - и на сияещата Марги, увиснала на ръката му.

Има два начина да се лъже с цел заблуждаване - укриване и фалшифициране. При укриването лъжещият всъщност не из-

291

казва лъжа, а просто задържа информация. Например, да ка­жем, че Гери по-късно открива чрез друга приятелка как същи­ят мъж в миналото е изнудил своя бивша приятелка да му при­пише всичките си пари и след това е избягал с авоарите й, като я оставил разорена. Едва ли можем да виним Гери, че не е пре­дупредила Марги. Все едно, тя може и да не й повярва. Но ако Гери реши да не й каже, тогава тя също лъже, този път като укрива факти.

При фалшифицирането лъжлива информация се предста­вя като истинска. Марги е дала фалшива информация на Гери за въпросния свободен мъж с цел да го спечели за себе си и да й го отнеме. Този вид лъжа е винаги преднамерена, нико­га не е случайна. Злонамерените лъжи целят отмъщение или печалба. Известни личности, като актьори, богаташи и по­литици, са естествени мишени за хората, които лъжат зло­намерено с цел печалба. Журналистите, които после пред­лагат тези истории на долнопробните таблоиди и списания, знаейки че те не са истина, също могат да спечелят не по-малко от съперниците на засегнатите в бизнеса, политиката или шоубизнеса.

Зловредните лъжи или измислянето на слухове често се превръщат в оръжие при конкурентни ситуации. Злонамерени­те лъжци целят да съсипят имиджа или репутацията на своите жертви, обикновено с ужасяващи и дълготрайни последствия.

Една компания, например, може да разпространи лъжлива информация, че главният й конкурент е изпаднал във финансо­во затруднение. По същия начин политически партии разпрос­траняват слухове за непристойно сексуално поведение на свои опоненти.

Представете си какво би станало, ако един от двамата уха-жьори на някоя жена разпространи лъжата, че другият е бо­лен от СПИН или, че е педофил. Злонамерените лъжи дей­стват на принципа, че независимо колко абсурдна и неправ­доподобна е лъжата, ако хвърлиш достатъчно кал, все нещо ще се залепи.

292

ВИДОВЕ ЛЪЖЦИ

„Лъжците по природа" не са лишени от съвест, но са убе­дени в умението си да заблуждават, което датира още от най-ранно детство. Често те се научават да лъжат родителите си, за да избегнат някое ужасно наказание, което би ги застигнало, ако признаят истината. Мнозина от тях се възползват от тези свои „естествени заложби" като възрастни и стават адвокати, търговски агенти, актьори, политици или шпиони.

„Невъзможният лъжец" като дете е бил убеден от родите­лите си, че е безмислено да лъже, защото те или околните веднага ще разкрият лъжата. Тези нещастници през целия си живот казват на всички истината за всичко, настоявайки, че „не могат да лъжат", сеейки гняв и неприятности навсякъде по пътя си.

Един от най-опасните лъжци, които жената може да срещ­не, е романтичният лъжец. Когато той е в акция, повечето жени изобщо не усещат какво става. Някои романтични лъжци са специалисти в укриването на факта, че са женени, други изкус­но се правят на адвокати, лекари и преуспели бизнесмени, за да ги уважават и желаят сексуално. Тези лъжци са ограничени единствено от въображението си. Поради това могат да при­чинят на жените огромни неприятности, емоционални и пси­хологически, а често и финансови. Обичайната цел на роман­тичния лъжец е да смуче пари, подслон, секс и други придо­бивки от неподозиращата жена. В замяна той се преструва, че й дава вълнуващи преживявания и любов.

Чакалните на терапевтите са пълни с интелигентни, ам­бициозни жени, станали жертва на някой романтичен лъжец, а има и иначе здравомислещи жени, за които се оказва, че са серийни жертви, непрекъснато привличащи един и същи тип мъж. Емоционалната вреда и липсата на самоуважение, ко­ито са последици от подобни изживявания, обикновено да­леч надхвърлят материалните загуби и могат да оставят же­ната емоционално наранена и изцяло загубила доверие в мъжете.

293

Романтичният лъжец тайно Вярва, че е Джеймс Бонд.

Романтичните лъжци могат да се появят от всички посоки и процъфтяват в Интернет клубовете, където повечето от хора­та, чатващи в мрежата, лъжат и всичко може да мине. Мнозина вярват, че попадналите в мрежите на романтичния лъжец жени са свръхдоверчиви или дори глупави, но не е така. Главният талант на романтичния лъжец е способността да играе една достоверна лъжа достатъчно дълго, че да може жертвата му да се обвърже емоционално.

Тогава тя е сляпа за лъжите и ги отрича, дори когато са очевидни за приятелите и семейството й.

Винаги е полезно за жената да има споразумение с някоя близка приятелка, според което, ако някоя от тях се влюби „лудо" в някой мъж, другата ще има правото да му направи тайна поли­цейска и банкова проверка. Ако той кандидатства за ключова служба където и да е по света, това би било стандартна практи­ка, тъй че защо да не се приложи, когато са заложени собствени­те ви финанси и емоции? Жените, които възразяват срещу тази идея с клишето „любовта побеждава всичко", обикновено са най-честите и редовни жертви на романтичния лъжец.

Хората казват, че обичат истината, но на практика искат да вярват,

че това, което обичат, е истината. Робърт Рингър

Ако някой е отслабнал, отказал се е от алкохола, оставил е дрогата или си е намерил работа с цел да бъде по-привлекате­лен, може би ще искате да поставите под въпрос мотивите му-Ако пък решите да се ангажирате с него емоционално, дали ще остане достатъчно дълго слаб, трезвен, недрогиран и с рабо­та? Вълкът козината си мени, но нрава си не. Само взаимоот­ношенията, основаващи се на честност, оцеляват задълго.

294

Само дълготрайните промени, които правим В себе си, са постоянни.

Ако отговаряте за кадрите на голяма корпорация и някой кандидатства за отговорен пост, естествено, че бихте поискали да знаете колкото е възможно повече за него и миналото му. Когато преценявате някого за постоянен партньор, трябва да приложите същите критерии. Най-добрият източник на инфор­мация е бившият партньор. Ако вие или ваш приятел може „слу­чайно" да се запознае с него, обикновено няма проблеми със събирането на нужната информация. На някои това може да им прилича на интригантство, но е обичайна практика в Япо­ния. Семейството представя автобиография на сина или дъще­ря си пред другото семейство и започват интервюта и прего­вори преди още първата среща да се е състояла. Така за потен­циалната двойка няма опасност в бъдеще да стане жертва на случайно разкрити семейни тайни. Важното е винаги да прове­рявате историята на продукта, който смятате да задържите за дълго. Не ставайте жертва на романтични клишета, нито пък на бушуващи хормони!

КОЙ ЛЪЖЕ НАЙ-МНОГО?

Повечето жени ентусиазирано твърдят, че мъжете лъжат далеч повече от жените. Научните изследвания и експеримен­тите показват обаче, че мъжете и жените общо взето лъжат в еднаква степен. Само съдържанието на лъжите им е различно. Жените предпочитат да лъжат, за да накарат другите да се чув­стват по-добре, а мъжете лъжат, за да се представят по-добре пред околните. Жените лъжат, за да задържат връзката непокъ­тната. Но им е много трудно да лъжат за чувствата си. Мъжете лъжат, за да избегнат спорове и с удоволствие послъгват за „бурните си младежки години".

Жената ще Ви излъже, за да Ви накара да се почувствате добре. Мъжът ще Ви

излъже, за да се представи В добра светлина.

Това е основната разлика между мъжките и женските лъжи. Жената ще излъже, че изглеждате прекрасно в новия си тоалет, дори да смята, че приличате на чувал с картофи. При същите обстоятелства мъжът ще стои далеч, за да избегне лъжата и ще излъже само, ако го принудят да изкаже мнението си. Той би казал, че тоалетът е „интересен" или „хубав", може да из­ползва индиректна лъжа от рода на „Какво да кажа?" или „Ня­мам думи!", или просто ще излъже, че го харесва. А когато мъжът лъже, жените лесно установяват това. Един мъж може да каже, че е заместник-директор по дистрибуцията в между­народна компания за хранителни продукти, когато всъщност с доставчик на „Пица Хът".

Въпрос номер 1 на мъжа, който принуждава жените да лъжат, е:

„Как изглеждах?"

През 2002 г. Робърт Фелдман от Масачусетския универси­тет в Амхърст изследва 121 двойки, докато разговарят с трети човек. На една трета от участниците е казано, че трябва да се харесат, на другата трета - да изглеждат компетентни, а на пос­ледната - просто да бъдат естествени. После молят участни­ците да се гледат на видео запис и да открият всички лъжи, които са казали по време на разговора, независимо малки или големи. Някои от лъжите били „бели" като например, че харес­ват някого, макар това да не отговаря на истината. Други лъжи били по-крайни - например твърдението, че някой е звезда на голяма рок-група.

Като цяло 62 % от участниците лъжели средно по два-три пъти на всеки десет минути.

296

Истината ще те освободи, но преди това ще ти развали настроението.

Мол Панкоуст

Най-разпространената форма на лъжата е самозаблудата. Тя позволява на човек да пуши по две кутии цигари на ден и да твърди, че не е страстен пушач, или пък да бъде убеден, че пълен с калории десерт няма да наруши диетата му.

Доказателствата са ясни - жените не лъжат по-малко от мъжете, те просто лъжат по-различно. Поради свръхсилния усет на жените към езика на тялото и гласовите сигнали, мъжете биват уличавани много по-често и оттук идва илюзията, че лъжат повече. Не е вярно. Просто по-често ги хващат.

ОБИЧАЙНИ ЛЪЖИ, КОИТО МЪЖЕТЕ КАЗВАТ НА ЖЕНИТЕ

„Не съм пиян". Това е лесна за разконспириране лъжа. Няма причина някой да твърди, че не е пиян, освен ако е пиян.

„Категорично не съм спал с тази жена." Мъж, който е измамил жена си, е готов да лъже докрай, дори да ми­нава границите на рационалното, защото според него няма какво да спечели, ако признае истината.

„С бившата ми жена/приятелка не се разбирахме в лег­лото." Сексът за мъжа е една от константите на живо­та - той винаги е добър, без значение къде и с кого. И ако твърди, че с бившата му жена не са си пасвали в леглото, просто лъже. А ако ви каже обратното - че преди сексът е бил по-хубав, пак ви лъже, сигурно за да ви ядоса. За него сексът е винаги еднакъв - той е хубав.

297

„Ние сме само приятели." Той ви казва, че са просто приятели от детинство и няма абсолютно никакъв ин­терес към нея като към жена. Но я държи далеч от вас и не ви запознава. Други варианти на тази ситуация са: тя е лезбийка, тя има нужда от приятел, тя просто има нужда от някой, с когото да си говори, тя има сериозни проблеми и аз просто искам да й помогна, болна е и иска да ида да я видя, тя няма чувства към мен, просто се смущава, затова не иска да идва, когато ти си тук.

ЗАЩО ЛЪЖИТЕ НЕ ПОМАГАТ

Повечето лъжи се разкриват лесно, защото обикновено включват емоции, които се изплъзват, все едно са визуални или вербални червени светещи лампи. Колкото по-голяма е лъжа­та и повече емоции са вложени, толкова повече сигнали издава лъжецът. Когато се мъчим да прикрием издайническите сигна­ли, в нас настъпва емоционален смут. Колкото си по-близък с някого, толкова по-трудно ще го излъжеш, защото се намесва! емоционални фактори. Например, съпруг би имал трудности да излъже съпругата си, ако наистина я обича, но няма да му мигне окото да излъже врага, който го е пленил във военно време. Тук се крие и ключът за патологичния лъжец - той няма емоционален ангажимент към никого, затова му е лесно да лъже.

Друг въпрос е дали виждате или не всички тези сигнали.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ ТАКА ДОБРЕ УЛАВЯТ ЛЪЖИТЕ

Повечето мъже знаят колко е трудно да излъжат една жена в лицето дори за най-малкото нещо, без да бъдат разкрити. Щом се налага да лъже, мъжът много по-добре ще се справи по телефона. За повечето жени не е трудно да излъжат мъжа в лицето - и в повечето случаи остават незаловени.

298

Мозъчни изследвания разкриват, че жената има между 14 и 16 ключови места в двете полукълба, когато общува лице в лице. Те се използват за декодиране на думи, проме­ни в интонацията и сигнали на тялото и до голяма степен са отговорни за тъй наречената „женска интуиция". Мъжът обикновено има 4 до 7 такива места, защото мъжкият мозък е еволюирал за пространствени задачи, а не за комуника­тивни.

Тази свръхчувствителност на жената има своята цел - да защитава територията си от непознати и да общува с децата. Тя трябва да може да погледне детето си и бързо да разпоз­нае какво чувство изпитва - болка, страх, глад, страдание, тъга или щастие. Трябва да може бързо да преценява с какви на­мерения другите приближават гнездото й - приятелски или агресивно настроени са те? Ако нямаше тези умения за оце­ляване, тя щеше да е изложена на опасности. Жената може дори да разчита емоциите на животните по същата причина. Тя може да познае дали кучето е щастливо, тъжно, гневно или смутено. Повечето мъже не биха могли и да си представят как изглежда едно смутено куче. Целта на мъжа-ловец винаги е била да улучи точно своята мишена, а не да разговаря с нея, да съветва или разбира.

Мъжът трябва да улучи точно мишената си, а не да проведе дълбок,

смислен разговор с нея.

Както стана дума по-рано, женският мозък е организиран за многопланова дейност и това позволява на жената да се спра­вя с няколко вида информация по едно и също време. Това й дава допълнителното преимущество да може да отчита сигна­лите на тялото и да слуша какво й говорят, като през това вре­ме разговаря. Мъжът с едноплановия си мозък се фокусира само върху една информация за даден момент и в резултат пропуска голяма част от сигналите на тялото.

299

Агентите на ФБР са обучени как да анализират „микро изражения" - едва доловими, мимолетни физиономии и гри­маси, които лъжещият прави, когато лъже. Това става с по­мощта на камери за забавено действие. Например, беше по­казано как Бил Клинтън за миг леко смръщва лице, точно преди да отговори на въпросите за Моника Люински. Мозъкът на жената е в състояние да отчита тези сигнали, когато ги има, и това обяснява защо е много по-трудно да заблудиш жените и защо често тях ги бива много повече от мъжете да водят преговори.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ ВИНАГИ ПОМНЯТ

Ерик Евърхарт, доцент по психология от университета в Източна Каролина, и колегите му от Щатския университет на Ню Йорк в Бъфало открили, че момичетата и момчета между 8 и 11 години използват различни части от мозъка си, за да разпознават лица и изражения. Момчетата използвали пове­че дясната половина, докато момичетата - лявата. Те откри­ли, че тази разлика помага на девойките да отчитат незабеле­жими промени в лицевото изражение и им дава по-добра възможност да усещат настроенията на хората. Да се разчете изражението на устата или очите на някого изисква много по-фино разграничаване, отколкото да се прецени емоцията по цялото лице.

Жените ги бива много да помнят каква лъжа на кого са казали, докато мъжете обикновено забравят лъжите си. Хи-покампусът, онази част от мозъка, която отговаря за споме­ните, за паметта и за езика, е пълен с естрогенни рецептори и се развива по-бързо при момичетата, отколкото при момче­тата и така дава на жените по-добра памет за емоционалните преживявания.

СЪВЕТ КЪМ МЪЖЕТЕ

Не си губете времето да лъжете жените в очите. Прекалено е трудно за вас. Обадете й се по телефона или й изпратете имейл. Жените не само имат по-добра способност да разкриват лъжи­те, но могат и да ги помнят и да ги използват като оръжие за бъдещи спорове.

МЛАДЕЖИТЕ СА ПО-СКЛОННИ ДА ЛЪЖАТ, МАМЯТ ИЛИ КРАДАТ

Колкото по-млад е човек, толкова по-голяма е вероятност­та да използва измама. Една анкета, проведена в САЩ през 2002 година, в която са включени почти 9 000 тийнейджъри и възра­стни от цялата страна, показва, че значителна част от участниците във възрастовата група 15-30 години имат склонност да лъжат, мамят или крадат.

В изследването участват 3 243 гимназисти, 3 630 колежани и 2 092 възрастни.

Според данните 33% от гимназистите и 16% от колежани-те признават, че са откраднали някаква стока от магазин през последната година.

Около една трета от учениците във всяка група признават, че са склонни да излъжат при подаване на молба за работа или при интервю за работа, за да ги назначат на желаната служба, а 16% от гимназистите твърдят, че вече са го правили поне веднъж.

61% от гимназистите и 32% от колежаните признават, че са използвали измама при изпит поне веднъж през изминалата година.

- Мога ли да пострадам заради нещо, което не съм направил? - попитал ученикът. -Не- отвърнал директорът.

- Добре тогава - не съм си написал домашното.

301

Анкетата показа, че 83% от гимназистите и 61% от колежа -ните са лъгали родителите си през последната година.

Резултатите говорят също, че нечестността и неетичното поведение са по-малко разпространени сред възрастовата гру­па от 30 години нагоре и че двата пола лъжат в еднаква степен.

Обезпокоителното е, че 73% от 15-30 годишните анкетира­ни заявяват убеждението си, че „повечето хора биха излъгали или измамили, когато е нужно, за да постигнат целта си".

От това изследване лесно бихме могли да заключим, че аме­риканците всъщност са банда лъжци и измамници, но подобни анкети в целия Западен свят показват същите тенденции - и това са страните, които обикновено регистрират по-високи резулта­ти при изследванията за честност.

За жалост това е симптом за една по-голяма морална кри­за, която просмуква всички общества и отразява действителна промяна в обществените стойности. Родителите учат децата си, че честността е най-добрата политика, но им казват също, че е възпитано да се престорят, че са доволни, макар и да не са харесали подаръка за рождения ден, който са им подарили. Те също учат децата да лъжат с подобни фрази: „Не ме гледай така!" „Не прави кисела физиономия, когато баба ти те целу­ва!" „Скрий тая нещастна физиономия. Прояви малко възпи­тание!"

Децата получават смесени съобщения, когато става дума за лъжата, и това се отразява върху поведението им на възрас­тни впоследствие. Най-много истини идват от децата, на кои­то се карат за това. Например, когато на улицата край детето мине дебел човек, ясно можем да чуем как то пита майка си: „Защо този човек е толкова дебел?"

Повечето родители не осъзнават, че строгостта на техните наказания е една от основните причини толкова много деца да израстват като лъжци. Доста от навиците за тези лъжи са зало­жени в юношеството и се задействат автоматично при отно­шения с личност на властова позиция.

402

КОГАТО ВСИЧКИ НАОКОЛО ВИ ЛЪЖАТ

Има хора, които смятат, че не бива да се доверяват никому и че светът е пълен с измамници. Причините да се чувстват така може да бъдат две: първо, самите те са пристрастени към лъжа­та, затова приемат, че всички са като тях. Втора, и много по-често срещана причина е, че с държанието си те принуждават другите да ги лъжат. С други думи, те създават условия, при които за околните е трудно да им кажат истината, защото виж­дат колко агресивно или емоционално я приемат. Ако околните виждат колко гневен, наранен или отмъстителен ставате, когато ви казват истината, те на всяка цена ще ви избягват. Ако се знае, че се обиждате лесно, никога няма да сте наясно какво мислят или чувстват другите, защото те ще го увъртат от страх да не предизвикат отрицателна реакция. Ако изисквате от децата си да казват истината, а после ги наказвате, защото тя ви се е видя­ла трудносмилаема, вие ги учите да лъжат, за да се защитават.

Ако смятате, че всички ви лъжат, трябва първо да се вгле­дате в собственото си поведение и отношение - другият човек е само половината от уравнението.

ЗАЩО ЛЪЖИТЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ И РОДНИНИТЕ НИ ЗАСЯГАТ НАЙ-МНОГО

Колкото по-близки са взаимоотношенията, толкова пове­че болка ще причини измамата, защото ще ви бъде по-трудно да се решите да отстраните този човек от живота си. Напри­мер, преднамерената лъжа в устата на родител или детето му би оставила дълбока следа, защото колкото по-близък е чо­векът, толкова повече му се доверяваме и се разкриваме пред него. Лъжа, казана от брат, сестра или дете ще ни нарани по­вече, отколкото просто от някой познат, но пък по-лесно я прощаваме, защото този човек си остава наш брат, сестра или дете. Лъжата от близък приятел също наранява, но той може да бъде изхвърлен от живота ни, поне временно, като не под-

303

държаме контакт с него. Обратно, ние очакваме един търго­вец на коли да ни излъже, не се изненадваме, ако го стори, и от нас зависи дали някога ще го видим отново.

КАК ДА РАЗВЕНЧАЕМ ЛЪЖЕЦА

Тъй като повечето хора се чувстват неловко, когато лъжат, те инстинктивно се мъчат да се дистанцират от лъжата си. В САЩ ФБР наскоро откри тази ценна информация при анали­зите на свидетелствата на заподозрени, които дават фалшиво алиби. Лъжците рядко споменават себе си и избягват да изпол­зват лични местоимения като „аз", „мен". Да вземем за при­мер случай, в който някой ви определя среща, а не се явява. Ако ви се обади по-късно и каже: „Колата се развали, а на мо­билния телефон му бе паднала батерията", инстинктивно бих­те почувствали повече недоверие, отколкото, ако каже: „Кола­та ми се развали и не можах да ти се обадя, защото батерията на телефона ми падна". Лъжците също избягват да споменават името на този, за когото лъжат. Те предпочитат да кажат: „Не съм имал сексуални контакти с тази жена", вместо „Не съм имал сексуални контакти с Моника."

ЛЪЖЦИ И СЛОНОВЕ

Закоравелият лъжец, също като слоновете, никога не забра­вя. Той е упражнявал лъжата мислено много пъти и обикновено не прави засечки. Попитайте някого какво е правил миналия уикенд и той вероятно ще каже нещо подобно: „Ами ... отидох при брат ми след закуска и... после... а, не, видяхме се след обяд, защото първо трябваше да закарам колата на поправка ..."

Внимавайте с безупречните обяснения. Китайска пого&орка

304

Когато хората се мъчат да си спомнят какво се е случило в даден ден, те говорят несвързано и сменят посоката на мисъл­та си, за да подредят събитията. Не е така с лъжеца. Той е репе­тирал сценария си и рядко греши.

ВЕДНЪЖ СТОМНА ЗА ВОДА, ВТОРИ ПЪТ СТОМНА....

Ако мислите, че някой ви лъже, преструвайте се, че вярва­те на всяка дума и в един момент той ще се издаде, тъй като е станал твърде самоуверен в ролята си. Тогава го помолете да повтори лъжата си. Добрите лъжци упражняват отговорите си и могат да повторят всичко дословно. После, направете пауза, за да помисли заподозряния, че сте се хванали на въдицата, и го накарайте да го разкаже трети път. Тъй като той не очаква това и се е отпуснал, обикновено третият отговор се различава и историята прозвучава малко по-различно.

Поради стреса, свързан с лъжата, гласът на лъжещия става писклив. Ако партньорът ви получи съобщение на телефона си от Шарлот, и, докато ви обяснява, че е станала грешка и че изобщо не познава Шарлот, забележите, че е започнал да пису-ка като канарче, добавете червена точка към списъка на подо­зренията си.

КАК ДА ЧЕТЕМ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ НА КАЗАНОТО

Водили ли сте някога разговор, в който събеседникът ви звучи убедително, но колкото повече ви говори, толкова по-малко му вярвате?

Да разгледаме някои от най-често използваните думи и фрази, които сигнализират, че някой се опитва да прикрие ис­тината или да ни заблуди, като се мъчи да ни убеди в нещо, което не съществува. Думите „честно", „искрено"и „наистина"

305

показват, че говорещият ще бъде значително по-малко честен, искрен или правдив, отколкото твърди. Интуитивните хора несъзнателно декодират тези думи и „усещат вътрешно", че човекът се мъчи да ги измами. Например, „Честно, това е най-доброто, което мога да ти предложа", се превежда: „Не е най-доброто, но може би ти ще ми повярваш". „Обичам те" звучи много по-достоверно от „Наистина те обичам". „Несъмнено" дава повод за съмнения, а „без съмнение" определено е пре­дупредителен сигнал.

„Повярвай, като ти казвам" често пъти значи: „Ако те на­карам да повярваш, ще направиш това, което искам." Степен­та, до която човекът, казващ „повярвай", се опитва да убеди партньора си, е пропорционална на размера на измамата. Го­ворещият чувства, че няма да му повярвате или че това, което казва, звучи невероятно, затова въвежда думите си с „повяр­вай". „Няма майтап" или „Не бих те излъгал" са други разно­видности.

Ако смятате да бъдете честен, открит, достоверен и ис­крен, нямате нужда да убеждавате някого в това.

Каква е разликата между това да излъжеш данъчния и да излъжеш жена си?

Ако те хване, данъчният ще иска да си разчисти сметките с теб.

Някои просто си създават навика да използват този тип думи. Те несъзнателно въвеждат с тях съвсем честно твърде­ние, от което то зазвучава фалшиво. Попитайте приятелите, роднините или колегите си дали са забелязали да употребявате някои от тези думи и ако са забелязали (което е доста вероят но), ще започнете да разбирате защо някои хора не могат да зъвържат с вас стабилни отношения.

Изрази като „Окей" и „Нали така" принуждават слушащия да се съгласява с гледната точка на говорещия. „Ще се съгласиш с

306

това, нали така?" Слушащият е принуден от своя страна да реаги­ра с „точно така", дори да не е съвсем съгласен с отсрещната гледна точка. „Нали така" изразява също и съмнение за способ­ността на слушащия да улавя и разбира това, за което се говори.

„САМО" И „ПРОСТО"

Думите „само и „просто" се използват, за да омаловажат значението на това, което следва, да облекчат нечия вина или да стоварят вината за неприятните последствия върху някой друг. „Ще отнема само пет минути от времето ти" се използва от хора, които ти губят времето, докато „Ще ти отнема пет минути" е по-определено и по-достоверно. Фразата „десет минути" обикновено означава неопределено време в граници­те на 20 минути до един час. „Струва само 9.95 лири" и „депо­зит само от 40 лири" се използват, за да ви убедят, че исканата цена е незначителна. „Човешко е..." пък е клишето на хората, които не желаят да поемат отговорност за своите грешки; „Про­сто исках да ти кажа, че те обичам" прикрива нуждата на пла­хия влюбен да ви каже „Обичам те"; никоя жена не вярва на мъжа си, когато й каже: „Тя ми е само приятелка".

Чуете ли някой да използва „само" и „просто", трябва да се замислите защо този човек се опитва да омаловажи значе­нието на това, което говори. Дали защото не е достатъчно са­моуверен да изкаже истинските си чувства? Дали се опитва преднамерено да ви заблуждава? Или се мъчи да избегне отго­ворност? Ако анализирате внимателно думите „само" и „про­сто" в контекста им, можете да откриете отговора.

КОГАТО КАЗВАТ „ЩЕ СЕ ОПИТАМ"

„Опитвам" се използва често от хората, които не постигат добри резултати или се провалят, за да съобщят предварител­но, че вероятно няма да успеят в начинанието или дори, че очак-

307

ват да се провалят. Когато настоявате партньорът ви да е ве­рен, той може да ви отговори с „Ще се опитам" или с равно­значното му „Ще направя всичко възможно". И двете сигнали­зират за предстоящ провал. Тези фрази могат да се преведат като: „Съмнявам се в способността си да го извърша".

Когато въпросният човек се провали тотално, той се оп­равдава: „Е, опитах, но не стана", потвърждавайки, че не е имал сериозни намерения или пък увереност в способността си да остане верен. Щом чуете тези фрази, накарайте го да да се ан­гажира с изявления от типа „ще" или „няма да". По-добре да не направи това, което искате от него, отколкото да „опита" и да се провали. Думата „опитвам" е толкова категорична, кол­кото и „може би".

„С уважение" или „с нужното уважение" означава, че говоре­щият храни минимално или никакво уважение, та дори пренебре­жение към слушащия. „Оценявам забележките ти, но мога да кажа, при всичкото ми уважение, че не съм съгласен с теб". Това е зап­летен и завоалиран начин да кажете: „Пълни глупости" и цели да нанесе удар на отсрещния, като му осигури меко падане.

Ето списък на по-често използваните изрази, които целят да ви убедят, че говорещият казва истината, но всъщност той се мъчи да ви накара да повярвате в това, което ви казва. Но помнете, че не всяка фраза означава непременно лъжа, затова трябва да се разглежда в контекста.

„Имай ми доверие" „Нямам причини да те лъжа" „В интерес на истината" „Истината ти казвам" „Защо да те лъжа?" „За да съм напълно искрен/честен/открит с теб" „Нима бих направил такова нещо?"

Има и други изрази, зад КОИТО лъжецът може да се скрие, тъй като те го предпазват от упреци поради факта, че той се отчита пред по-висока инстанция. Например:

308

„Кълна се пред бога" „Кълна се над гроба на майка ми" „Господ ми е свидетел" „Господ да ме убие"

Тук не става дума за ИСТИНСКИ вярващи хора с религиозни убеждения. Те не изпитват нужда да използват вярата или ре­лигията си, за да ви убеждават, че са честни. Няма да чуете папата да каже: „Заклевам се над гроба на баща си" и „Господ да ме убие, ако лъжа."

По същия начин други хора може да използват някоя орга­низация, към която принадлежат, награда, която са спечелили, или пък семейното си възпитание, за да ви убедят в своята че­стност. Ето някои фрази, които сигурно разпознавате:

„Вкъщи така са ме учили" „Като Верен служител" „Аз членувам В /група/клуб/" „Не съм такъв човек" „Никога не бих се принизил толкова" „Награден съм с..."

Същината на казаното е, че хората със здрав морал нямат нужда непрекъснато да се доказват, те спазват принципите си в живота и това е очевидно за всички. Горните изрази често се използват, за да се избегне директен отговор на някои въпроси.

ЗАЛАВЯНЕ НА ЛЪЖЦИТЕ С КОМПЮТЪР

Развитието на компютърните науки ни предостави три ин­тересни начина за разкриването на лъжци с помощта на мо­дерните технологии. Полиграфът е най-известният детектор на лъжата и измерва дишането на заподозрения, относител­ния обем на кръвта и пулса. Лъжата се разкрива чрез физио-

309

логичните промени, които настъпват, когато някой не говори истината. Сред тях са увеличаване или спадане на пулса и обема на кръвта, промени в дишането и изпотяването. Ако човек казва истината, не би трябвало да има промени в тези характеристики. Доколко точен е полиграфът, е въпрос, кой­то все още е подложен на разгорещени спорове. Според дан­ни на Американската полиграфна асоциация през последните 25 години са били проведени над 250 изследвания върху точ­ността на полиграфното тестване и те са доказали безукорно­то му действие. Последните разработки показват, че точнос­тта на новите компютризирани полиграфии системи е почти 100%. Сега можете да видите тези машини в различни ток шоу по американската телевизия, където гостите се опитват да докажат вината, невинността или верността на своите по­ловинки.

Данните от полиграфа все още не се смятат за доказател­ство в съда, освен ако не са по поръчка на съдията. Опитните лъжци изпитват по-малко безпокойство от новаците и поняко­га могат да минат успешно теста, докато искрените може да се уплашат и да проявят притеснение, като бъдат набедени за лъжци. Освен това между хората има физиологични разлики, които също могат да превърнат полиграфа в неточен метод.

КАКВО КАЗВАТ ГЛАСНИТЕ СТРУНИ

За да се определят по електронен път искреността и ниво­то на стреса, които са индикатор на лъжата, се използва анализ на гласа. Този метод се позовава на някои физиологични реак­ции, като например автоматичната реакция от типа „бий или бягай". Твърди се, че тази технология е ефективна при теле­фонни разговори или записи и производителите й гарантират, че може да улови осем от десет опита за измама. Цената на портативната машина е 50 долара. С нея може автоматично да се изчисли нивото на стреса в човешкия глас, което се променя

310

поради намаления кръвен поток към гласните струни, когато подложеният на тест лъже. По време на президентските деба­ти репортерите на списание „Таим" използваха тази апарату­ра, за да анализират речите на Ал Гор и Джордж Буш. Тя реги­стрира 57 лъжи в речта на Буш и 23 в речта на Гор общо в трите им дебата.

ФОТОГРАФИРАНЕ НА МОЗЪКА ПРИ ЛЪЖА

Професорите по психиатрия Рубен Гър и Даниъл Ланг-лебен от Медицинския факултет при Пенсилванския универ­ситет проведоха изследване, като използваха МРИ (апарату­ра за магнитно-резонансно изображение) и откриха, че мозъкът работи различно в случаите, когато се говори исти­на и лъжа. Те раздадоха на 18 доброволци по една карта за игра - като например асо купа - и по 20 долара. Всеки от тях бе включен към МРИ апаратура за измерване на мозъчната дейност. Докато измерването течеше, на компютър им се показваха различни карти. Когато на екрана излизаше вяр­ната карта - в случая асо купа - те трябваше да излъжат, че картата не е същата.

Те бяха предупредени, че ще им се заплати повече, ако ус­пеят да излъжат компютъра. Той обаче знаеше предварително коя карта им е раздадена и кога ще излъжат.

Снимките на мозъка, когато те се опитваха да излъжат, по­казаха значително увеличена дейност в предния дял на кората, който е разположен на седем-осем сантиметра зад средата на челото и в лявото подкорие, на няколко сантиметра под чере­па, близо до лявото ухо.

Гър и Ланглебен смятат, че това откритие вероятно бе­лежи края на полиграфния тест, защото МРИ е в състояние да разграничава различните типове мисловни процеси. На­пример мозъчните сигнали може да изглеждат еднакви при полиграфа в случаите, когато някой лъже и когато си пред-

1 1 1

ставя вълнуващото прекарване на предстоящата почивка, но тези две неща са коренно различни. Изображенията на МРИ дават пространствено разрешение, тъй че този проблем се елиминира.

Д-р Жиа-Хонг Гао, доцент в Изследователския център за визуални изображения в Сан Антонио, проведе подобни експе­рименти и неговите резултати показаха, че когато пациентът лъже, че е забравил, работят както лявото, така и дясното по­лукълбо на мозъка. Данните от визуалните изображения раз­криват, че мозъчното активизиране е в четири основни зони -в префронталната и фронталната, в страничната, в темпорал­ната (слепоочната) и в субкортикалната. Страничната зона е изчислителният център на мозъка.

ТЪРСЕНЕ НА ГЛАСОВИ ПРИЗНАЦИ

Три са елементите на гласа, които могат да изобличат лъжеца - височината, скоростта и силата. Когато човек е под стрес, свързаното с това напрежение причинява свиване на гласните струни, което им придава по-писклив тембър и може да увеличи скоростта и силата на гласа. Изследванията са ус­тановили, че около 70 % от хората повишават височината на гласа си, когато лъжат. Обратно, ако лъжецът внимателно обмисли лъжата си, за да е убеден, че ще я прокара успешно, той може да заговори по-бавно, да намали силата на гласа и съответно - скоростта. Когато сте хванали неочаквано няко­го в лъжа, речта му се изпъстря с „ъ-ъ-м", „а-а", със заекване и паузи, защото не е имал време да репетира версията си. Това е по-забележимо при мъжете, отколкото при жените, защото мъжете имат по-слаба мозъчна способност да контролират речта си. Мъж, който не произнася отчетливо, много вероят­но лъже, тъй като това е признак, че мозъкът на говорещия се занимава с няколко неща наведнъж и се мъчи да се справи с всичките вкупом.

312

Когато някой Ви отговори неясно на директно зададен Въпрос,

бъдете подозрителен.

Не забравяйте, че сигналите, за които говорим тук, показ­ват, че говорещият преживява някакъв вид стрес, а не че не­пременно лъже. Има малък процент хора, които лъжат само­уверено и не проявяват много от показателните за стреса сиг­нали и други, като например политически и религиозни фана­тици, които наистина вярват на лъжите си и следователно не проявяват характерните за лъжата признаци. Но най-често повечето лъжци проявяват доста от описаните външни при­знаци.

ДА РАЗЧЕТЕМ ЕЗИКА НА ТЯЛОТО

В нашата книга „Езикът на тялото" обяснихме как повече от 60% от общуването между хората става чрез сигнали, да­дени от тялото. Препоръчваме ви да прочетете тази книга, тъй като тук няма да се спрем подробно на този въпрос. Ще обърнем внимание само на онези сигнали, които могат да се видят, когато някой лъже. Както мъжете, така и жените пра­вят много повече жестове с ръцете към лицето си, когато се съмняват, изпитват несигурност, преувеличават или лъжат. Жестовете на мъжете са по-лесни за забелязване, защото са с по-голяма амплитуда и се използват по-често. Сред тях са потъркването на носа, подръпването на ухото или яката. На­пример от записа на Бил Клинтън пред Голямото жури е вид­но, че той докосва носа си 26 пъти, докато отговаря на въпро­си за Моника Люински.

313

ВИНАГИ ТЪЛКУВАЙТЕ ЖЕСТОВЕТЕ КАТО СЪВКУПНОСТ

Никога не тълкувайте един единствен жест, изолиран от останалите или пък от обкръжаващите го обстоятелства. Ако някой си потърка окото, възможно е то наистина да го сърби, да е уморено или възпалено. Доказано е, че лъжите идват на приливи и трябва да забележите поне три сигнала, преди да приемете, че ви говорят неистини. Ако някой попипа устата или носа си, потърка си окото, дръпне ушната мида, почеше се по врата, постави пръст на устните си или си потрие носа, съвсем няма гаранция, че лъже, но трябва да сте наясно, че в мозъка му тече нещо, за което той не ви казва. Не е задължи­телно да лъже, но вероятно скрива нещо. Ако непрекъснато си пипа лицето, докато ви уверява: „Довери ми се, вярвай ми, ще бъда напълно честен с теб, с цялото си уважение", логично е да приемете, че току-що са ви излъгали.

УСМИВКИТЕ

Мъжете и жените се усмихват както когато лъжат, така и когато говорят истината. Истинската усмивка обаче идва бързо и е симетрична - лявата половина на лицето е огледална на дясната. Фалшивата усмивка идва бавно и е несиметрична. Когато хората се мъчат да покажат емоция, която в действи­телно не изпитват, изразът на лицето е несиметричен. С други думи - усмивката им е крива.

ВСИЧКО Е В ОЧИТЕ

Сигурно са ви учили, че лъжецът никога не гледа в очите. Това се отнася до децата, възпитавани в европейските кул­тури, чиито майки са им казвали: „Знам, че ме лъжеш, защо­то очите ти шарят". В много азиатски, японски и южноаме-

314

рикански страни обаче се смята за нелюбезно и дори агре­сивно да задържате очите си дълго вперени в нечии други, тъй че тук правилото не важи. Освен това опитните лъжци са обучени да поддържат контакт очи в очи, докато лъжат, тъй че минималното използване на директен контакт се пре­връща по-скоро в усложняващ фактор при разкриването на измамата. Честото мигане е важен признак, който трябва да отбележим, тъй като говори за увеличено напрежение и за това, че очните ябълки на лъжеца пресъхват от твърде дългия контакт очи в очи. Посоката, в която някой измества очи, когато му зададете въпрос, също може да ви помогне да раз­криете лъжата, тъй като показва коя част от мозъка си из­ползва в момента и е. сигнал, който е почти невъзможно да бъде фалшифициран. При повечето десняци, когато си спом­нят събитие, което действително се е случило, се активира лявото полукълбо на мозъка и те гледат надясно. Когато из­мислят някоя история се активира дясното им полукълбо и те гледат наляво. С други думи, лъжците-десняци гледат на­ляво, а леваците - надясно.

ЕФЕКТЪТ ПИНОКИО

Специални камери, показващи кръвообращението в човеш­кото тяло, разкриват, че когато човек лъже, носът му нараства. Увеличеното кръвно налягане го раздува и причинява сърбеж в нервните окончания, което пък води до бързи триещи движе­ния с ръката, за да се успокои сърбежът. Същото се случва, когато човек е притеснен или ядосан. Учени от Чикагската фон­дация за лечение и изследвания на вкуса и обонянието откриха, че когато лъжем, се освобождават съединения, наречени кате-холамини, които причиняват подуване на тъканите от вътреш­ната страна на носа. Подутината не се вижда с просто око, но интересно е да се отбележи, че мъжкият пенис също се подува, когато лъжем. Така че, ако не сте сигурни дали един мъж ви лъже, смъкнете му панталоните.

315

Предлагаме ви кратък списък на други издайнически симп­томи, показващи, че мъжът изкривява истината.

1. Тикове на лицеви мускули. Мозъкът се мъчи да предот­врати обратна реакция на лицето.

2. Няма очен контакт. Очите му шарят. Ако в стаята има врата, ще гледа натам.

3. Кръстосване на крака/ръце. Това е защитен инстинкт. 4. Усмивка със стиснати устни. Това е насилена усмивка,

използвана и от двата пола, за да инсценира искреност. 5. Свиване на зениците. 6. Бързо говорене. Лъжецът иска да свърши бързо с лъжата. 7. Главата се завърта за отговор „не", докато устата изрича

„да" или обратното. 8. Крие си ръцете. За мъжете е по-лесно да лъжат с ръце в

джобовете. 9. Неясно или неточно произнасяне на цуми. Лъжецът мис­

ли, че не лъже, ако мърмори. 10. Пресилена доброжелателност/смях. Той иска да го ха­

ресате, тъй че да му повярвате.

КАК ДА НЕ СТАВАМЕ ЖЕРТВА НА ЛЪЖИ

1. Седнете на по-високия стол. Това е индиректна форма за внушение на превъзходство.

2. Не си кръстосвайте краката, разтворете ръцете и се об­легнете. Нагласете се така, че да сте „отворен" за истината.

3. Никога не му казвайте какво наистина знаете - не из­тъквайте, че знаете за лъжата, която ви казва в момента.

4. Нарушавайте личното му пространство. Когато добли­жите, той ще се почувства неудобно.

5. Имитирайте позата и движенията му. Това създава съгла­сие и ще му бъде по-трудно да лъже.

6. Говорете в неговия стил, като се вслушвате в начина му на мислене. Ако каже: „Чувам те" или „Това звучи добре", иде

316

разберете, че той мисли слухово, с ушите си. Ако пък каже: „Трябваше да видя, че се задава" или „Виждам какво искаш да кажеш", ще знаете, че той е визуално ориентиран. Ако пък из­рича неща от рода на: „Направо ме разби" или „Замръзнах на място", ще ви е ясно, че мисли с чувствата си. Разговаряйте по същия начин. Добър тест е, ако го накарате да ви каже азбука­та. Някои хора се взират в пространството, все едно тя е зака­чена на стената над черната дъска от първи клас (визуално), други ще я изпеят (слухово), трети ще я кажат с почукване на пръсти (чувства). Ако успеете да влезете в неговия тон, ще ус­тановите моментално съгласие.

7. Дайте му възможност да се „измъкне". Трябва да го улес­ните да каже истината. Престорете се, че не сте чула правилно или му кажете, че не сте разбрала какво ви казва. Винаги оста­вяйте изход, тъй че да може да повтори историята, но в истин­ския й вариант.

8. Бъдете хладнокръвна. Не показвайте, че сте изненадана или шокирана. Към всичко, което казва, се отнасяйте с еднакво внимание. Веднага щом реагирате отрицателно, вече губите всеки шанс да чуете истината.

9. Не обвинявайте. Агресивни въпроси като: „Защо не ми се обади?" или „С някоя друга ли излизаш?" може само да под­силят позицията на лъжеца. Задавайте безобидни въпроси като: „Къде каза, че си бил?" или „По кое време каза, че си пристиг­нал в ресторанта?".

10. Дайте му последна възможност. Затворете очи пред лъжата и кажете: „Какво можем да направим, за да не се случи пак това?" Ако си помисли, че се е отървал, по-вероятно е да се изповяда или в най-лошия случай да реши да не използва пак тази лъжа.

Накрая, помолихме читателките си да ни изпратят онези фрази на мъжете, които замаскират истинския смисъл на ду­мите им:

317

РЕЧНИК

НА МЪЖКИЯ СТИЛ НА ГОВОРЕНЕ

Това, което казва - лъжата

1. „Не мога да го намеря".

2. „Това е мъжка работа".

3. „Да ти помогна ли с вечерята?"

4. „Напоследък спортувам повече."

5. „Ще закъснеем."

6. „Почини си, скъпа, преуморяваш се."

7. „Много интересно, мила."

8. „Не ни трябват материални неща, за да доказваме любовта си."

9. „Наистина хубав филм."

10. „Знаеш колко съм зле с паметта."

Това, което има предвид -истината

„Не го виждам, не ми е попаднало в ръцете, зна­чи сигурно не същест­вува".

„Не търси логика в него. Това извинява и непрости­мото ми държание."

„Защо още не е сервирана?"

„Батериите на дистанци­онното са свършили."

„Имам законно основание да карам като луд."

„Не чувам телевизора от шума на прахосмукачката."

„Още ли говориш?"

„Пак забравих за годиш­нината от сватбата ни."

„Има пушки, ножове, бър­зи коли и голи жени."

„Помня думите от песен­та в „Гълигънс Айланд", адреса на първото моми­че, което целунах, и реги­страционния номер на

318

11. „Мислех си за теб и затова ти купих тези рози."

12. „Викай бърза помощ! Умирам!"

13. „Чухте."

14. „Наистина изглеждаш страхотно в този тоалет."

15. „Липсваше ми."

16. „Не съм се загубил.

Знам точно къде се намираме."

17. „Хубава рокля."

18. „Обичам те."

19. „Може ли да ви поканя на танц?/ Може ли да ви се обадя някой път?/ Искате ли да отидем на кино/вечеря?"

20. „Ще се ожениш ли за мен?"

всяка кола, която съм при­тежавал, но забравих рож­дения ти ден."

„Момичето, което ги про­даваше на ъгъла беше страхотно парче с големи балкони; исках да поглед­на по-отблизо."

„Порязах си пръста."

„Нямам представа какво каза, но вече е време да спреш да говориш."

„Моля те, спри вече с про­бите! Умирам от глад."

„Не мога да си намеря чорапите, децата са глад­ни и тоалетната хартия свърши."

„Никой повече няма да ни види живи."

„Хубави цици."

„Хайде на правим любов."

„Искам да спя с теб при първа възможност."

„Искам да ти забраня да спиш с други мъже, а и някой трябва да замести майка ми."

21. „Изглеждаш ми напрегната да те масажирам!"

22. „Дай да поговорим."

„Искам да правим секс в следващите десет минути."

„Опитвам се да те впечат­ля, като ти покажа колко задълбочен и искрен чо­век съм и тогава може би ще искаш да преспиш с мен."

23. „Наистина помагам в домакинската работа."

24. „Тя е от онези войнствени феминистки-лезбийки."

„Веднъж хвърлих един мръсен пешкир близо до коша за пране."

„Отказа да спи с мен."

Мъжете никога няма да разберат жените и жените никога няма

да разберат мъжете. И това е нещо, което мъжете и жените никога

няма да разберат.

Тринайсета глава

КОГАТО ЛОВЕЦЪТ ЗАХВЪРЛИ ЛЪКА СИ -

ПЕНСИОНИРАНЕ

В развитите страни броят на хората, които са в пенсионна възраст, се увеличава с изненадващи темпове. По­ради постиженията в медицинската наука сега не само че по-голям дял от населението стига до пенсия, но и живее далеч по-дълго. Броят на хората, които живеят поне 10 години, след като се оттеглят от активен живот, се е удвоил през последните 60 години.

Преди 1940 г. много малка част от населението достигаше възраст над 65 години. Онези, които не бяха финансово незави­сими, тънеха в бедност и работеха до последния си ден или бяха на издръжка на децата си.

За периода от 1940 г. до 2020 г. средната продължителност на живот в света се очаква да се удължи с повече от 50% - от 46 на 72 години. През 2020 г. повече от 1 милиард души ще навършат 60 години.

ПРОБЛЕМЪТ С „ПОКОЛЕНИЕТО НА БУМА"

След края на Втората световна война през 1945 г. раждае­мостта преживя бум и новото поколение получи названието „поколението на бума". Това са хората, родени между 1946 и 1964 г. и те са 76 милиона души, които сега започват да се пен­сионират.

Във всеки възрастен човек се крие младеж, който се чуди: „Какво,

по дяволите, се е случило".

Развитите страни сега са принудени да отделят все по-го­ляма част от бюджета си, за да подпомагат и да се грижат за своето застаряващо население.

323

В много страни се въведоха национални програми за задъл­жителни вноски за пенсионно осигуряване, но проблемът всъщност е в броят на работещите хора, които осигуряват внос­ките за тези фондове, сравнен с броя на пенсиониращите се. В САЩ, например, съотношението е паднало от 1951 г. насам от 9:1 на 4:1. През 2010 г. в Япония ще има по-малко от двама работещи на всеки пенсионер и това се усложнява от факта, че японците сега имат най-дълъг среден живот в света. За япон-ките, родени през 1993 г., се очаква да живеят средно 82.51 го­дини, а за мъжете - 76.25.

Правителствата навсякъде по света работят непрекъснато по този проблем. Финансовите институции усилено внедряват личните пенсионни фондове. Рафтовете на книжарниците се огъват от издания, посветени на финансовата независимост и пенсионното планиране. Пенсионното консултиране се превърна в процъфтяващ бизнес. Но изникват два нови про­блема, на които не се обръща достатъчно внимание: първо, психологическият ефект, който оттеглянето от активен живот има върху мъжете и, второ, как да се справят жените с парт­ньорите си и ефектът от пенсионирането върху връзката в се­мейството.

ИСТОРИЯТА НА ГРЕЪМ

Греъм си представя, че като се пенсионира и се премести на крайбрежието, ще се чувства, сякаш е на дълга ваканция. Че ще прекарва дните си в идилично блаженство - ще прави слънчеви бани, ще плува, ще се храни по ресторанти, ще си ляга късно и ще релаксира. През първите няколко месеца точ­но това и прави. Но после жестоко го наляга депресията на новопенсионирания работохолик.

Той и жена му Рут са си купили красива къща край брега с градина и плувен басейн и се преместват две седмици, след като изтича предупреждението му за напускане на работа. Два­мата чакат с нетърпение безгрижното веселие, на което винаги

324

са се радвали по време на почивка, но Греъм още не е осъзнал разликата между удоволствието от открадната от натоварена­та работна програма ваканция и нещо, което е за цял живот.

Както за повечето мъже на пенсионна възраст, работата винаги е била центърът в живота на Греъм. Повече от 40 годи­ни той е ставал всяка сутрин със съзнанието за това, което тряб­ва да направи. Сега за първи път в живота си трябва да бездей­ства. Започва да се притеснява как ще запълва цялото това сво­бодно време. В бизнеса е уважаван и известен. Заемал е важен пост, присъствал е на събрания, обучавал е нов персонал, ре­шавал е проблемите на всички. Но край морето никой не го познава и не иска за нищо мнението му. Простил се е с високо­то си положение. Липсват му ангажиментът с хора в работата и всекидневният стимул, който той му е давал. Дните му на човек, решаващ проблемите, са отминали.

Изведнъж осъзнава, че е скочил от експресния влак на служ­бата си, за да се качи на новото място върху гърба на муле. Вместо да жонглира с две-три задачи едновременно, за да пес­ти време, измисля и протака дейности, за да запълни времето. Дългоочакваното делово обаждане, с което да потърсят услу­гите му, не идва. Известно време поддържа връзка с приятели­те от службата, но обажданията им стават все по-редки. От важна личност се превръща в невидим.

Греъм, силно разтърсен от това, което можем да наречем внезапна загуба на идентичност, скоро започва да търси все повече внимание от жена си, мотае й се в краката и утежнява всекидневната й програма. Най-обичайната и честа реплика е: „Какво имаме за обяд?" Преди той да се пенсионира, Рут се е съобразявала само със себе си. Сега трябва да го изтърпява по цял ден. Скоро във взаимоотношенията им възниква напреже­ние.

След време нещата малко по малко си идват на място и двамата си създават нови приятелства. Обедите и вечерите навън са многобройни и Греъм скоро натрупва килограми. Доскучава му да се пече на слънце, плува малко и рядко пора­ботва нещо в градината. За жалост е типът човек, който рядко

325

е намирал време за тези неща в предишния си живот. През деня често мисли за службата си, а нощем я сънува. Подозира, че и здравето му се влошава, но не споменава за това пред никого, дори пред личния си лекар.

Изведнъж, година и половина след мечтаното пенсионира­не, Греъм получава масиран инфаркт.

Много известен бизнесмен е на коктешт, първият му социален ангажимент

след излизането в пенсия. Той се оглежда из стаята,

съзира една много красива жена и я провокира с репликата:

- Здравейте! - подавайки и ръка. - Убеден съм, че знаете кой съм, нали? Тя го поглежда безизразно и отвръща: - Не. Но ако отидете при домакина,

той ще ви припомни.

СЕКСЪТ И ПЕНСИОНИРАНЕТО

Начинът, по който мъжете и жените се справят с прибли­жаването на старостта и оттеглянето от активна работа, под­чертава разликата в организацията на техния мозък.

Тъй като жените в наше време представляват 40-50% от работната сила, бихме очаквали психологическите проблеми, свързани с пенсионирането, да бъдат еднакви при жените и при мъжете.

Поради различната структура на мозъка обаче и различ­ните им приоритети, пенсионирането се превръща в съвсем различно изживяване. За много мъже то е същинско бедствие и може да доведе дори до преждевременна смърт. Същото се отнася и до мъжете, които изненадващо печелят от лотарията или получават голямо наследство, и колкото по-рано в животи се случи това, толкова повече катаклизми изживяват.

326

Повечето мъже, които получават голямо наследство или печелят крупни суми, се разоряват, съсипват здравето

си и умират преждевременно.

Написани са много книги и са извършени не по-малко из­следвания върху проблемите, пред които застават новооттег-лилите се от работа мъже, но малко се говори за работещите или неработещи жени, които се пенсионират, тъй като техният основен проблем е току-що пенсионираният им съпруг.

КОГАТО ЛОВЕЦЪТ СПРЕ ДА ЛОВУВА

Стотици хиляди години мъжете са ставали сутрин и са из­лизали, за да търсят храна за семействата си. Приносът на мъжа за оцеляването на човека е ясен и прост - да се прицели в нещо, което може да се яде, и да го улучи. В резултат мъжкият мозък еволюира със специална зона, която му позволява успешно да върши това. Тази зона се нарича визуално-пространствена. Използва се за измерване на скорости, ъгли, разстояния и про­странствени координати. Това е също зоната, използвана от

Женски мозък Мъжки мозък

Зони от мозъка, използвани при ловуване, Институт по психиатрии, Лондон 2000

съвременните мъже за задачи, като например успоредно пар­киране на заден ход, разчитане на географски карти, вливане в потока на магистралата, програмиране на видео-плейър, игри с топка и улучване на движеща се мишена. С прости думи, това е ловната зона от мозъка. Илюстрациите по-долу са от сним­ките на мозъка на 50 мъже и 50 жени и показват (в черно) ак­тивните пространствени зони в мозъка.

Десетки хиляди години служебната характеристика на мъжа е била най-вече да ловува, тъй че напълно разбираемо е защо мозъкът на мъжа е организиран по начина, показан на снимки­те. Жената е еволюирала като пазителка на гнездото - нейната роля е била да осигури оцеляването на следващото поколение. Мозъкът й се е развил с други силни зони, които да се справят с тази задача - да улучи бягаща зебра от 30 м разстояние нико­га не е било част от нейните отговорности. Това ще ни помогне да разберем защо снимките на женския мозък показват мини­мална активност в пространствената зона.

КАК ДРЕВНИЯТ ЛОВЕЦ СИ ИЗПЯ ПЕСЕНТА

Към края на 18. век усъвършенстваните земеделски тех­нологии променят живота така, че ловуването за храна вече не е от първостепенно значение. Мъжете използват два за­местителя, за да преодолеят отчаянието си от факта, че вече не е необходимо да преследват и улучват своята плячка -работа и спорт. И двете дейности включват всички елемен­ти на ловуването - дебнене, преследване, прицелване и улуч­ване на целта.

По тази причина 90% от всички модерни спортове с топка възникват в периода 1800 - 1900 г. като заместители на лова. Това е и причината мъжете да са тъй вманиачени на тема рабо­та и спорт, докато повечето жени не са.

Модерните спортове заместват лова.

328

По-късно 20. век нанесе дори по-голям удар на мъжете -пенсионирането. Те не само не са необходими вече, за да улуч­ват движещата се мишена, ами не ги искат и за нищо друго. Ето тук е и проблемът на съвременния пенсионер. Той все още притежава силно развит ловуващ мозък, който на практика стои неизползван. Целият се е издокарал, а няма къде да иде. Още повече, че седи на някой самотен плаж, където никой не го по­знава и не му обръща внимание.

Разбираш, че си пенсиониран, когато знаеш Всички отговори,

но никой никога не ти задава Въпроси.

КАК СЕ СПРАВЯТ ЖЕНИТЕ С ПЕНСИОНИРАНЕТО

В сравнение с мъжете повечето жени сякаш гладко преми­нават към пенсия, без проблеми или успокоения от рода на „животът продължава".

Мъжете винаги са се идентифицирали с работата и постиже­нията си; жените обикновено съдят за собствената си стойност по качеството на взаимоотношенията си. Изследванията на мъжки­те и женските ценности показват, че 70-80% от мъжете по света твърдят, че най-важната част от живота им е службата, а 70-80% от жените казват, че приоритет за тях има семейството. В резул­тат на това пенсионерките поддържат социалните контакти, кои­то са си изградили или пък с лекота преминават към нови. Те прекарват допълнителното време, което имат, вършейки нещата, които винаги са вършили, или поемат нови предизвикателства, за които, докато са работили, не са имали достатъчно време.

Мъжете ценят постиженията, а жените - отношенията.

329

След пенсионирането много жени се включват в групи по интереси, където се отдават на любимото си хоби или занима­ние. Понякога се връщат към учението, грижат се за околните или се записват в спортни клубове. Същността на жената е многообразна. Тя може да печели хляба вкъщи, да бъде бол-ногледачка, майка, баба, пазителка на домашното огнище, за­веждаща обществените връзки, компаньонка, съпруга и любов­ница по всяко време, а често и всичко това наведнъж. С други думи, жената запазва идентичността си. Няма никаква драма. За нея животът просто продължава. Тя никога не се оттегля в пенсия.

ИСТОРИЯТА НА ПИТЪР И ДЖЕНИфЪР

Дженифър с огромно нетърпение чака момента, в който двамата със съпруга й Питър ще излязат в пенсия. Това ще им даде възможност да направят всички неща, за които са мечтали, но не са имали време да свършат. Децата им са пораснали и са се оженили, тъй че за тях нямат грижи. Жи­вотът им най-после е в техни ръце и макар женени от 20 го­дини, Дженифър често има чувството, че не познава мъжа си. Той винаги работи, често прекарва вечерите и почивните си дни на семинари или в делови контакти. Понякога тя има усещането, че е с някакъв непознат. Сега знае, че ще имат време да се опознаят отново. Ще бъде почти като втори ме­ден месец.

Тя посреща пренсионирането с неподправен ентусиазъм. По-голямата част от живота си е била медицинска сестра, ра­ботата й е била напрегната и ниско платена, без шансове за повишение. Освен това е трябвало да съчетава службата с от­глеждането на децата, което й е оставяло малко време за себе си. Най-после с пенсионирането тя се чувства свободна.

Когато Питър най-сетне се пенсионира, той сякаш непрекъ­снато е в лошо настроение - от момента, в който се събуди сутрин, чак до момента, в който си легне. Никога нищо не му

330

се прави, просто седи вкъщи и се тюхка за това как бързо ком­панията му свикнала с неговото отсъствие и колко рядко вече колегите му се обаждат да му искат съвет. Дженифър усеща, че той е депресиран, но не може да го убеди да разговарят за про­блемите му. Струва й се, че съпругът й съвсем я изолира от живота си.

В началото тя си седи вкъщи с него, надявайки се, че някой ден той може да се обърне към нея за помощ. Но след няколко месеца започва да го намразва, че превръща и нейната заслу­жена почивка, както своята, в истински ад. Тя започва да изли­за по-често със свои приятели. Ходи на плуване три пъти сед­мично, играе тенис, записва се в художествени курсове. По-късно тръгва да учи италиански в местния колеж. Прекарва все по-малко време вкъщи.

- Знаеш ли - казва тя на своя приятелка, - толкова е прият­но да си пенсионер. Свободата ... направо я обожавам. Един­ствено не ми харесва, че накрая на деня трябва да си ида вкъщи. Започвам да се чудя какво съм видяла в Питър навремето. Сега, когато за пръв път прекарваме толкова време заедно в живота си, разбирам, че нямаме нищо общо и сигурно никога не сме имали. Напоследък се чудя дали още го обичам и дори дали изобщо искам да бъда с него оттук нататък.

Един от най-големите проблеми, пред които често е из­правена жената в живота си, е да се справи с пенсионирания си съпруг. Може да има спорове, сълзи, дори раздели. Той сякаш винаги „й се мотае в краката" и може да се опита да й се налага, да се отнася с нея така, както навремето с подчине­ните си, да й предлага решения и съвети, когато тя всъщност не ги иска.

Една седемдесетгодишна двойка е в превъзходно здраве, защото жената винаги е настоявала да се хранят здравословно и да спортуват. Един ден и двамата умират в катастрофа. Пред вратите на Рая свети Петър ги въвежда в новия им жи­вот.

331

Показва им разкошна къща. - Но колко би струвала тя? - пита мъжът. - Нищо - отвръща свети Петър. - Безплатна е. Тук е Раят.

После той им показва прекрасното игрище за голф зад къщата. - Колко ли ще струва, за да членувам? - пита мъжът. - Нищо - отвръща свети Петър. - Безплатно е. Тук е Раят.

Накрая ги води в близкия ресторант и им показ­ва менюто, пълно с най-изискани ястия и дели­катеси, залети с тежки сметанови сосове. - Но ние консумираме само нискокалорични, без-солни, немлечни храни с ниско съдържание на холестерол - казва мъжът. - Не се притеснявайте - отвръща свети Петър. - Това е Раят. Тук няма калории. Можете да яде­те колкото си поискате и пак да бъдете слаби и здрави.

В този момент вече мъжът не издържа и се на­хвърля върху жена си. - Кучка такава! - крещи той. - Ако не беше на­стоявала да ядем само здравословна храна и да спортуваме, можехме да дойдем тук още преди десет години!

ЗАЩО МЪЖЕТЕ НЕ МОГАТ ДА СВИКНАТ С ПЕНСИОНИРАНЕТО

За повечето мъже излизането в пенсия е голям проблем и това може да се окаже един от най-стресиращите периоди в живота им. Стресът не се дължи толкова на факта, че губят ра­ботата си, а че губят нещо много по-голямо - идентичността си.

Когато наближи пенсионна възраст, мъжът често отрича факта, че работоспособният период в живота му свършва. Той усеща, че притежава много знания и опит, събирани през це­лия му живот, че колегите и подчинените му няма да могат да продължат без неговия талант и умения. И фактът, че те могат без него, обикновено-идва като голям удар.

Неспособни да се справят с проблема, мнозина поддържат самочувствието си, като хранят илюзии, че ще ги наемат като кон­султанти. Това им се струва добър изход. От една страна, няма нужда да работят на пълно работно време. От друга, пак ще бъдат необходима част от работния процес. Ще бъдат „на повикване" и ще решават проблемите в службата, които единствено те са в състояние с опита и знанията си да решат. Дори и да не са харес­вали много работата си, те все пак искат „ловната дружинка" да се нуждае от тях, за да може да продължи преследването.

Мъжът Винаги иска да си мисли, че ловната дружинка не може без него.

При повечето мъже обаче това рядко се случва. Новото поколение има свои идеи и решения и сега е свободно да ги прилага и изпитва, без да търси консултации.

В последния си работен ден мъжете често се шегуват с това как са предчувствали края, гледайки как колегите им измерват кабинета им, как старият им компютър бива заменен с чисто нов последен модел и как помощникът им започва да реагира на на­режданията им с „добре, добре". Въпреки това на сбогуване те рядко осъзнават, че казват „довиждане" на службата си завинаги.

333

ЗАЩО ТОЛКОВА МНОГО МЪЖЕ СЕ СКАПВАТ ТАКА БЪРЗО

Някои подхождат към пенсионирането небрежно, смятай­ки че ще им бъде лесно. Те живеят с бавен ритъм и правят как­вото поискат, когато го поискат. Но ако не са се подготвили психически за оттеглянето си, този първи период на „медения месец" рядко продължава дълго. Внезапната загуба на прияте­ли и колеги, на служебно положение и чувство за незамени-мост бързо преминава в депресия.

Загубата на идентичност при мъжа по много начини на­помня загубата на най-близкото същество. Тя започва с отри­цание, следвано от депресия, гняв и впоследствие, в добрия случай, с примирение.

Настъпването на депресията може да мине незабелязано. Първо пенсионерът се разочарова от новия си живот. Може да се затвори в себе си, да загуби жизнеността си и да започне да се отпуска. Може да се чувства отхвърлен, безполезен, да загуби либидото си. Може да прекалява с яденето, алкохола или наркотиците. Редовно да страда от настинки, грипове и дребни болести. Може да размишлява, отчаян и разочарован, върху нещата, които не е успял да постигне. Много важно е да се разпознае този период, защото, ако той не го преодолее или не потърси професионална помощ, депресията може да стане постоянна и да доведе до един нещастен, апатичен и съкратен живот.

Пенсионерите, които не са планирали нещата, са непрекъснато болни.

Признаците на гняв обикновено са първата индикация, че етапът на депресия отминава. За проблемите си мъжът обвиня­ва другите - партньорката, семейството са често на прицел, защото „не разбират как се чувствам". Бившият работодател също е виновен, че не го е подготвил за пенсионирането. Той

334

не може да разбере защо шефът му упорства срещу това да се върне на половин работен ден или като консултант и смята, че са били ужасяващо нелоялни към него. Гневът му често нами­ра отдушник в желанието му да поеме ръководството на дома­кинството, най-вече финансите и програмирането на светски­те и семейните дейности. Сега той иска да ръководи семейния живот.

Този вид намеса може да донесе много разочарования на партньорката му и това да доведе до редовни пререкания меж­ду двамата.

ИСТОРИЯТА НА ИВОН

Бари е специалист водопроводчик, когато е на 20 години и на 25 вече работи за себе си. Винаги е бил пристрастен към изследователската работа - обожава фактите и цифрите и много успешно организира времето си. Когато на 50 години решава да се пенсионира, той вече е изградил успешен бизнес за водо­проводни услуги, който управлява сам, и има самочувствието, че е най-добрият в професията.

Винаги го е движила идеята, че един ден ще се оттегли и двамата с Ивон ще прекарват цялото си време заедно, ще пъту­ват, ще се занимават с децата и внуците си. И ето, един ден това се случва и то се превръща в най-ужасният кошмар на Ивон.

Бари се опитва да организира цялото домакинство. И не само това - опитва се да контролира Ивон във всичко, което тя прави! Предлага да поеме финансите на семейството и й отде­ля бюджет за храна; иска да знае защо тя харчи толкова пари за неща, които според него са ненужни. Те нямат финансови про­блеми, но той настоява тя да му отчита всеки цент. Това подлу­дява Ивон.

Тя много обича да пазарува, но Бари е решил, че ще го правят заедно и е направил разписание, нарисувал е карта за това къде ще идат и какво ще пазаруват. Щом Ивон влезе в магазин, който не е предвиден, той веднага иска да знае защо

335

го прави - нима няма вече достатъчно дрехи или пък обувки? При едно пазаруване Ивон трябва да си купи нов сутиен и Бари седи пред пробната в „стола на отегчения съпруг". Тя набързо пробва няколко сутиена - не иска да го раздразни, ако се забави.

Междувременно Бари събира информация за сутиените от продавачките в магазина и от останалите клиентки - по колко притежават, защо смятат, че са им нужни толкова много, защо са толкова скъпи, колко дълъг е животът на този артикул и цял куп други статистически въпроси. После той споделя с тях сво­ето мнение по въпроса. Чрез размисъл и анализи стига до из­вода, че Ивон се нуждае само от два сутиена и повече от това е чисто прахосничество. На нея й прекипява. Тя не си купува су­тиен този ден, но решава да се върне друг път сама.

Според Бари денят на Ивон ще протича далеч по-успешно, ако тя се научи ефективно да организира времето си, затова я кара да си води дневник и да вписва час по час дейността си, започвайки от 8 сутринта. Ивон започва да се чувства като кон-цлагеристка.

- Какво ще правиш утре? - често я пита той. - Ще ходя на лекар - отговаря тя. - Лекарят няма да отнеме целия ден, тъй че какво ще пра­

виш, щом станеш? - Може би ще чистя с прахосмукачката, ще пера или ще

свърша някоя друга домакинска работа. За дисциплинирания, организиран мозък на Бари това е труд­

но разбираемо. Как може да действа без предварителен план? Един ден, за да му достави удоволствие, тя казва: - Първо ще излъскам душа. Но когато до 10 часа това не се случва, защото тя е решила

първо да изпере някои по-спешни неща, той вече е нервен. Ако тя не спазва програмата му, той страда. Животът му досега е бил организиран час по час и фактът, че тя върши нещата, ко­гато й скимне, не го устройва. Забелязва обаче, че в края на деня Ивон винаги е направила предвиденото, дори повече, без да е следвала някаква програма.

336

Ивон започва да се измъква от къщата, за да се отърве от програмираната система на съпруга си. „Той трябва да има соб­ствен живот - обяснява тя на приятелките си, - за да си възвърна и аз моя!"

Пенсионирана двойка седи на масата за вечеря и разговаря за старостта. - Най-лошото нещо - казва жената - е забравя­нето. - Какво имаш предвид? - пита съпругът. - Ами, все стигам донякъде с нещо и после забра­вям какво съм започнала - отвръща тя. - Мина­лата седмица застанах на площадката пред вра­тата и изведнъж: се зачудих дали току-що съм се качила или пък започвам да слизам надолу. -Ха! - възкликва мъжът. -Аз никога не съм имал този проблем.

Жената се усмихва тъжно. -Вчера пък си седя в колата и се чудя дали току-що съм пристигнала отнякъде или съм влязла, за да потегля.

Мъжът изсумтява презрително. - Не, никога не ми се е случвало подобно нещо. Паметта ми е безукорна. Да чукам на дърво. -Почуква по масата два пъти, после се стряска. - Кой чука? - извиква той.

ПОДВОДНИТЕ СКАЛИ НА ПЕНСИОНИРАНЕТО

Започнат ли спорове за различните възможности на парт­ньорите и различната им роля в съвместния живот, може да настъпи опасен период, защото те започват да усещат несъвместимост. На жените им е неприятно това, което за тях

337

е вмешателство в иначе щастливия им, подреден по тяхно мнение живот. Те може би виждат за първи път в живота си своя съпруг на закуска, обед и вечеря. Забелязват, че той раз­полага с много свободно време - но пак не предлага да по­могне в домакинството. Облаците може да се сгъстят в не­приязън и гняв. Когато те изплават на повърхността, мъжът се чувства отблъснат, неразбран и безполезен. А стигнат ли нещата докрай, може да последват раздяла, развод, дори са­моубийство.

Мъжете, които преодоляват първите три стадия на пенси­онирането, обикновено приемат новата фаза в живота си и се справят с предизвикателството да планират един щастлив и полезен нов живот.

Съществено важно е да се разпознаят етапите, защото мъжът, който не се е подготвил добре за оттеглянето си от ак­тивна дейност, може да ги изживява с години. Ако това се слу­чи, трябва да се потърси професионален съвет, за да се избегне вариант, в който отрицателните нагласи стават постоянни и водят до самотен и нещастен живот.

Мъже, които са работили на стресови длъжности,

а след като са се пенсионирали, не Вършат нищо, умират рано.

В европейските страни средната продължителност на жи­вота на мъж, който се пенсионира и не върши нищо, е пет го­дини. За мъже, работили при високо напрежение, като напри­мер висши чиновници и лекари, този срок се свежда до две години и пет месеца. Тези мъже трябва да преминат от високо организирано и дисциплинирано обкръжение към съвсем пуст живот.

Мъжът прекарва 30-40 години от трудоспособния си живот в стегната, структурирана, целенасочена среда, затова след пенсионирането си животът му трябва да продължи по съвсем същия начин. При съвременната тенденция към ранно оттег-

338

ляне от работа, повишена продължителност на живота и подо­брено здраве, годините, през които човек е пенсионер, също се увеличават, ето защо трябва да полагаме още повече грижи. Коренното различие между двата житейски етапа е в това, че като пенсионер мъжът е пълен господар на живота си. Той може да вземе сам всички решения, които ще повлияят върху остатъка от житейския му път.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

Планирането трябва да започне години преди пенсия. Това може да се окаже невъзможно, ако мъжът бъде съкратен от работа. Може вече да сте в пенсия и да изживявате ранните етапи на постпенсионните усложнения. Но като общо, колкото по-рано планирате, толкова по-добре.

Изследванията показват, че колкото по-рано започнете да планирате

сободното си време след пенсиониране, толкова по-добро здраве ще имате и

по-дълго ще зкивеете.

Трябва да подходите към това като към всеки голям про­ект в живота си. Започнете, като си направите бизнес план, най-добре в писмен вид. Първо, резюмирайте възгледите си за това как смятате, че ще протича животът ви в пенсия, после напра­вете подробно описание по точки. Обсъдете плана с партньора си, защото той е най-вероятно човекът, който ще го сподели с вас. Предварителното планиране ще ви подготви за това, кое­то следва - и за всякакви усложнения.

Възрастна жена спасява живота на една фея. За благодарност феята обещава да й изпълни три желания.

339

Първото желание на жената е да стане пак мла­да и красива. Речено - сторено. Второто и желание е да е богата. И това става. Третият път тя по­сочва любимата си котка и моли феята да я превърне в красив принц. Желанието и е изпълнено.

Феята изчезва и тогава красивият принц при­стъпва към жената и се усмихва. - Е - казва той и я хваща за ръката, - сега не съжаляваш ли, че навремето ме кастрира?

СОЦИАЛНА АКТИВНОСТ

Тя включва нещата, които партньорите правят поотделно, които вършат с приятелите си и които правят заедно. Например, мъжът може да поиска да се запише сам в курс по инвестиране в местния колеж или да се включи в някой голф клуб с приятели. Жената може да пожелае да посещава курс по живопис и да ходи един път седмично на кино с приятелки. Важно е всеки да има свой набор от дейности и приятели, тъй че, когато са пак заедно, да имат за какво да си говорят. По този начин те биха могли да запазят и своята идентичност, а не да се обезличат взаимно.

Допълнително преимущество е, че така всеки поотделно може да си намери добри приятели, които после също да за­познае с партньора си.

Като обща дейност двойката би могла да се запише на курс по танци или да членува в туристическо дружество, където се организират туристически обиколки всеки уикенд.

ЗДРАВЕ

Започнете с цялостен медицински преглед, а после си из­работете добър режим на хранене, като прочетете някои книги за диетата на пенсионера. Ако имате наднормено тегло.

340

потърсете съвет как да смъкнете излишното. В наши дни има богат избор на системи от упражнения за всеки. Ходенето пеша е чудесно за вас, но помислете също за танци, плуване или ко­лоездене. Спортуването отнема време, но нали това е нещото, от което ще имате в излишък! Колкото по-често спортувате, толкова по-дълго ще живеете и по-добро качество на живот ще имате!

СПОРТНА ДЕЙНОСТ

Оттеглянето от активна работа дава възможност на много мъже да задоволят нуждите си от пространствени дейности като ловуване и преследване, които до този момент не са има­ли време да упражняват - това са голфът, риболовът и боу-лингът. По-малко активните могат да получат подобно удо­волствие от стрелбата с лък или от спортната стрелба.

ОБЩЕСТВЕНА РАБОТА И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

За повечето пенсионери тази дейност доставя огромно удовлетворение и усещане за значимост. Това е прекрасен начин един мъж да поддържа самоуважението си, а за него е съществено да се чувства значим. Когато приключи с ак­тивната си работна дейност, част от идентичността му и ролята му в „голямата игра" се губи и той започва да се чув­ства незначителен. Много важно е бързо да възвърне само­личността си.

Каквато и да е била кариерата му, тя включва умения, ко­ито другите биха искали да използват или научат. Това може да са знания за някакъв вид търговия, компютърни или фи­нансови умения. Всичко, което той знае или може - гради-нарство, поддръжка на къщата, художествени занаяти или ко­лекциониране - може да бъде предадено на другите. Освен

341

това има много видове църковна благотворителност и хиля­ди социални организации, посветили дейността си на съби­ране на средства и подпомагане на нуждаещите се.

РЕЛИГИОЗНА ДЕЙНОСТ

Религиозната дейност може да е свързана с вече съществу­ващи верски убеждения. Ако не принадлежите към никоя църква, съберете информация за различни религии, които биха съответствали на вашата житейска философия или пък си из­берете хобита като медитация и йога.

СЕКС

Един щастлив и пълноценен живот трябва да включва също задоволителен полов живот. Онези жени и мъже, кои­то имат партньори, трябва да отделят време за секс, особе­но ако съществуват по-особени обстоятелства, които нала­гат да се вземат допълнителни мерки. Предписаните от ле­кар лекарства, като виагра например, дават възможност на много повече мъже - и жени - да се наслаждават на секса до късна възраст. Ако един мъж или една жена са самотни, те имат още по-голяма нужда да потърсят приятели от проти­воположния пол, а не да се отдръпват при перспективата за близост.

Албърт, на 75 години, застава една вечер в среда­та на трапезарията на старческия дом и оглежда жените, които вечерят. - Ей, дами! - вика той. -Ако някоя познае как­во имам в ръката си, може да спи с мен тази вечер. Настъпва неловка тишина. Накрая възрастна жена отвръща:

- Къща. Той я поглежда. -Да! - изгърмява в отговор той. - Не е далеч от истината.

ФИНАНСОВО ПЛАНИРАНЕ

Тук има две възможности: да приемете ограниченията на пенсионните си доходи и да планирате внимателно изразход­ването им или да печелите допълнително. Мнозина започват успешен бизнес, след като се пенсионират, докато други рабо­тят тук-там, където техните знания, опит и умения ще бъдат използвани.

КАК ДА СЕ ОРГАНИЗИРАМЕ

Планираното пенсиониране трябва се превърне във вни­мателно организиран навик. Преди да се пенсионирате, 90% от деня ви се състои от повтаряща се, организирана дейност. Когато работите, не е нужно да взимате специално решение да станете в 6.30, да отидете на работа и да започнете в 8.00; вие просто го правите всеки ден. Постът ви може да включва редица проблеми, но през по-голямата част от времето, на­чинът, по който ги решавате, е винаги един и същ. Общо взе­то животът ви е рутина, вие се чувствате уверен и нещата са под контрол.

Старите навици не важат, когато сте в пенсия. Освен ако нямате специална програма, вие трябва да решите дали да ста­нете от леглото или не, щом се събудите. А щом станете, тряб­ва да решите каква е следващата ви стъпка, дори да е елемен­тарно решение от рода на това дали да идете до магазина, да си купите вестник, да се върнете вкъщи, да си направите кафе, да седнете и да го прочетете. После, преди да сте усетили, е станало време за обяд. След обяда може би ще трябва да ре-

343

шите дали да почетете книга или да си дремнете, ако нямате нищо по-спешно за вършене.

Правете тези неща през първите 30 дни след пенсионира­нето си и те ще станат новите ви навици, които после трудно ще разчупите. И тогава ще ви обладае натрапчивото чувство, че сте безполезен.

Ако обаче планирате да ставате в определен час, после да походите трийсетина минути, този навик ще се затвърди. Няма да е нужно всеки път да решавате какво ще правите след това. Животът ви ще има структура и, ако сте подбрали правилно дейностите се, ще си намерите нова идентичност, ще имате цели и ще чувствате, че животът ви има смисъл. Никога не е късно да започнеш да се учиш на нови неща. Може би ще поис­кате да пишете книга, да станете учител или да опитате нов спорт. Възможно е да предпочетете да станете ръководител или член на любимата си благотворителна организация, или пък да основете нова и да спечелите признание като неин осно­вател. Може дори да решите да зарежете всички условности и да станете модел от натура. Всичко е възможно, когато е пла­нирано.

Перспективата да седите под някое палмово дърво и да не вършите нищо през останалата част от живота си е мит, създа­ден от рекламата за пенсионни фондове и за лотарии. Това само ще ви превърне в скучен, отегчителен дебеланко. Загорял от слънцето. Повечето мъже могат да издържат на този режим не повече от две седмици, преди да полудеят - или преди жените им да ги убият.

ИСТОРИЯТА НА ПОЛ И ДАНА

Пол е главен счетоводител, чиито служебен живот винаги е бил изпълнен със задачи, срокове и цели. Той смята, че ще се пенсионира на 65, но когато е още на 57 компанията му е купе­на от друга компания и за една нощ, след години вярна служба,

344

той става излишен. Щом чува, че новите собственици прочи­стват счетоводния отдел и имат съвсем различни идеи от не­говите, той осъзнава, че това определено ще бъде краят на ка­риерата му.

Съпругата му Дана се е пенсионирала преди три години и с нетърпение го чака да се оттегли от активна дейност. Самата тя истински се наслаждава на новия етап в живота си. Сега има време да направи толкова много неща, които е искала да на­прави, и чака да сподели новооткритото си щастие с Пол.

Дана се безпокои, когато Пол изживява тежко освобожда­ването си. Той се мотае из къщата, пие твърде много и изпада в депресия. Пол бързо тръгва надолу, тъй като пиенето и деп­ресията се подхранват взаимно.

Тя решава да потърси професионална помощ. Убеждава мъжа си да се срещне с пенсионен консултант, за който е чува­ла, че има добра репутация при проблеми с новопенсионира-ните. Той помага на Пол да разбере защо се чувства по този начин и му показва как да се справи със следващата фаза от живота си. Пол решава да посрещне предизвикателствата, ко­ито специалистът поставя пред него.

Първата стъпка е да си направи пълен медицински преглед, а после да се види със специалист по финансово планиране. След това двамата с Дана ще заминат на почивка, за да релаксират и накрая ще планират останалата част от живота си.

Медицинските изследвания показват, че Пол е добре, но трябва да свали 9 килограма. Освен това има леко повишени кръвно налягане и холестерол. Той посещава диетолог, който го учи на здравословни хранителни навици и му препоръчва спортна програма.

Разбираш, че остаряваш, когато гърбът ти излиза от строя

по-често, отколкото ти самият излизаш от къщи, а като отхапеш

пържолата, зъбите ти остават в нея.

345

Финансовият експерт успокоява Пол и Дана. Първо, той им помага да си направят подробен бюджет. После им обясня­ва, че пенсионната компенсация на Пол, заедно с някои спестя­вания и инвестиции, плюс двете им пенсии ще са достатъчни, за да покриват нуждите им. След 10 или 15 години парите от евентуална продажба на къщата им биха били достатъчни, за да им осигурят старините, ако решат да се прехвърлят в дом за възрастни хора.

След тези съвети Пол усеща как от плещите му пада огро­мен товар. Те тръгват на почивка настроени положително. За­почнали са да планират своето пътуване, което ще продължи 25 или повече години.

Следващото предизвикателство е голямо - да решат какво да правят с остатъка от живота си. Трябва им план, който да обхване както индивидуалните, така и общите им интереси.

Решават да променят хранителните си навици, да из­хвърлят старите готварски книги и да ги заменят със здра­вословни рецепти, които са съвместими с изискванията на диетата им. После се споразумяват, че всеки ден ще ходят пеша поне 45 минути и ще се включат в клуб, за да могат няколко пъти в месеца да правят по-дълги преходи. Това има и допълнителното преимущество, че ще се запознаят с нови хора. Записват се да практикуват Тай Чи, защото техни при­ятели, които се занимават с това, им изглеждат винаги спо­койни и ведри, а и защото упражненията ще им бъдат полез­ни. Дана вече играе тенис веднъж седмично и е член на клуб­ния комитет. Посещава също и шивашки курс по „пачуърк" и дори се опитва да пише книга. Пол преди е ходил няколко пъти на голф, но макар да му е било приятно, никога не е намерил време да играе редовно. Сега има списък с клубове и решава да опита.

Финансите им са достатъчни, за да посрещат нуждите им, но не стигат за излишества. Затова Пол решава да про­учи възможностите да изкара курс по домашно счетовод­ство, за да постави месечните им разходи на солидна и ра­зумна основа.

346

Остава само една сфера за планиране - обществена или благотворителна дейност. „Какво сме направили в живота си, че да можем да го споделим с онези, които имат по-труден живот от нас?", питат се те. „Към коя категория е насочено най-вече съчувствието ни?"

Решават, че най-голямото им постижение е отглеждането на четирите им щастливи, проспериращи и добре приспосо­бени деца. Пол винаги се е вълнувал от проблемите на тийн-ейджърите и двамата разбират колко трудно е на тази възраст, ако нямаш подкрепата на семейството си. Решават да изка­рат курсове за съветване на младежи и да се посветят на тази дейност.

Двойката иска да се занимава и с писане и планира тази дейност във времето. Когато погледнат отстрани свършено­то, не могат да му се нарадват и ги сърбят ръцете да започнат пак.

Днес Пол и Дана са здрави и доволни, наслаждават се на живота и помагат на другите. Толкова са заети, че денят им минава под напрегнат график. Пенсионната възраст се оказва най-прекрасното време от живота им. В период, когато мъжът и жената прекарват заедно повече време от когато и да било в живота си, много важни за тях се оказват всички уроци, на­учени от книгата „Защо мъжете лъжат, а жените плачат". За­щото те биха могли да живеят щастливо, спокойно и в любов, ако разбират както силните си страни, така и недостатъците си и ако всеки взима за себе си толкова от връзката, колкото и влага в нея.

Ние сме убедени, че, използвайки предлаганите съвети в „Защо мъжете лъжат, а жените плачат", всички мъже и жени могат да изпитат по-силни чувства, да получат по-голяма удов­летвореност и да се радват на повече секс. Прилагайте тези съвети мъдро и целенасочено. Добра сполука!

347

Алън и Барбара Пийз

ЗАЩО МЪЖЕТЕ ЛЪЖАТ,

А ЖЕНИТЕ ПЛАЧАТ

Английска Първо издание

Отговорен редактор Иванка Томова Редактор Мариана Шипковенска

Технически редактор Божидар Стоянов Предпечатна подготовка Мирослав Стоянов

Формат 60/90/16 Печатни коли 21,75

СИЕЛА - СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

1463 София, бул. „Патриарх Евтимий" № 80А тел./факс: (02) 954-93-97; 954-93-98; 954-10-30

www.ciela.net; e-mail; booksales@ciela.net Книгите на СИЕЛА могат да бъдат закупени от интернет-книжарница

www.mobilis.bg www.bgbook.dir.bg