Нели Стойчева Димитрова ПЕДАГОГИКА НА …shu.bg/tadmin/upload/storage/1012.pdf · закономерности на обучението и възпитанието,

Нели Стойчева Димитрова

ПЕДАГОГИКА НА ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

Шумен 2009

Трудът е предназначен за студенти, докторанти, учители, преподаватели и научни работници не само в областта на технологичното обучение, но и в други области.

Структурирането на учебника е базирано на общата педагогика, но пречупено през призмата на обучение, свързано с техниката и технологиите, което се явява отделна частна педагогика, наречена „Педагогика на общотехнологичната подготовка”.

Авторът с благодарност ще приеме всякакви критични

бележки, препоръки и отзиви по съдържанието на e-mail: [email protected]

Рецензенти: доц. д-р Сашо Плачков

доц. д-р Марияна Генчева

Коректор: Калина Йочева

© Нели Стойчева Димитрова – автор, 2009

© Издателство: „Фабер”, 2009

ISBN: 978-954-400-210-7

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ Раздел първи ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

1. Научна проблематика и специфични особености на педагогиката на технологичната подготовка

2. Понятиен апарат на педагогиката на технологичната подготовка

3. Социализация на личността чрез технологичната подготовка

4. Педагогическо взаимодействие Раздел втори ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ТЕХНОЛОГИЧНОТО ОБУЧЕНИЕ (ДИДАКТИКА)

1. Възникване и развитие на технологичното обучение

2. Система на реализация на технологичното обучение

3. Принципи на приложение на технологичното обучение

4. Образователен процес 4.1. Основни принципи на образователния

процес 4.2. Съдържание на образованието 4.3. Учебен план 4.4. Учебен предмет 4.5. Учебни програми 4.6. Учебници и учебните помагала

5. Нормативни документи за учебно съдържание по технологично обучение в общото образование

6. Цели и целеполагане в технологичното обучение 7. Дидактически системи на технологичното

обучение

Раздел трети МЕТОДИКА НА ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

1. Същност на педагогическите технологии 2. Принципи на обучение при технологичната

подготовка 3. Методи на обучение при технологичната

подготовка 3.1. Традиционни методи на обучение

3.1.1. Методите на преподаване 3. 1.2. Методи на учене

3.2. Иновационни методи на обучение 4. Организационни форми на обучението при

технологичната подготовка 5. Организационни форми на учебната дейност при

технологичната подготовка 6. Описание и структура на урока по технологично

обучение 7. Типове и видове уроци при технологичната

подготовка 8. Мотивация за учене при усвояване на технико-

технологична информация 9. Изграждане на функционална грамотност чрез

технологичната подготовка 10. Оценяване постиженията на учениците при

технологичната подготовка

Раздел четвърти ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

1. Ролята на информатизацията при технологичната подготовка

2. Информационната среда в учебния процес 3. Формиране на информационна култура чрез

технологичната подготовка 4. Приложение на мултимедийните средства при

технологичната подготовка Раздел пети ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО ПРИ ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

1. Възпитанието като част от педагогическия процес 2. Особености на възпитанието при технологичната

подготовка (трудово възпитание) ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ТЕСТОВЕ ЗА КОНТРОЛ НА ПОДГОТОВКАТА

ТЕСТ № 1 ТЕСТ № 2 ТЕСТ № 3

ВЪВЕДЕНИЕ

Научното познание, изразено като процес, се развива динамично. То непрекъснато разширява своите граници с натрупването на нов учебен материал, съобразяващ се с бързите промени на технологиите, определяни от обществените нужди и желания за усъвършенстване на човешката личност. Вследствие на тези фактори научното познание променя своето измерение. Това означава, че възникват нови аспекти на съществуващите вече понятия, които променят своите форми и се обособяват като нови в науката.

Измененията в статута на съвременния живот налагат бързи промени и в познавателната област.

В настоящия научен труд се прави представяне и анализ

на системата на технологичното обучение, разглеждана като подсистема на общата система за средно образование. Акцентира се от една страна върху категоричната потребност на технологичното обучение от прилагане на обща педагогика, тъй като се реализира специфичен учебен процес с теоретико-практическа насоченост. От друга страна този учебен предмет има много специфични характеристики, които създават друг вид потребност – необходимост от специфични теоретични постановки с педагогически характер.

Технологичното обучение се развива с развитието на технологиите. По време на индустриалната епоха на ХХ век е присъствало в училищата като обучение в индустриални изкуства или занаяти. Вследствие на достиженията на все по-бързо развиващото се и по-високо интелигентно в техническо отношение общество, с напредване на обществено значимите технологии технологичното обучение променя своето съдържание по посока на изграждане на една нова и многофункционална грамотност на личността.

Моделът на учебното съдържание по технологичното обучение у нас е с много специфични особености. Той съдържа области на различни науки, както технически, така и науки,

свързани с обществената практика, които изграждат функционалната грамотност у учениците.

Така структурирано, технологичното обучение има своя система на научното познание, което изисква добра подготовка на студенти – бъдещи учители.

Такъв вид специалисти се подготвят в специалността “Педагогика на обучението по техника и технологии”, които след завършване на висшето си образование могат да провеждат учебно-възпитателна, научно-методическа, изследователска и организационно-управленческа дейност в областта на образованието. Квалифицирани и адаптивни към реалностите на широката днешна и бъдеща обществена практика учители по техника и технологии, чиито образователно-квалификационни параметри им дават възможност за реализация и пълноценна изява като учители в системата на технологичното обучение, респективно културно-образователната област “Бит и технологии” в прогимназиалния етап и профилирани паралелки на СОУ, професионални гимназии получават солидна педагогическа подготовка.

Това налага наред с общата педагогика и изучаване на частна педагогика, която като университетска дисциплина е с наименование “Педагогика на технологичната подготовка”.

Технологичната подготовка също се подчинява на базовите понятия от общата педагогика: образование, обучение, възпитание, преподаване и учение, но като подсистема на средното образование има предпоставки за собствени педагогически теории поради спецификата на обучението, което е теоретико-практическо.

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

1. Научна проблематика и специфични

особености на педагогиката на технологичната подготовка

Науката представлява система от теории, в които се систематизират, обобщават и тълкуват различни факти и явления. Тези теории представят модел на обкръжаващия ни свят. Според Ц. Йолова „Науката е средство за развитие и усъвършенстване на човека (формиране на светоглед, развитие на познавателните и творчески възможности на различни качества на личността и т.н.) и на обществената практика (производството с неговите обекти, средства и процеси; социалното управление и т.н.)”1.

Науката, чрез която се предават научните теории на

всяко поколение, е педагогика. Н. А. Дука2 я определя посредством три категории: 1) наука за образование на личността; 2) съвкупност от теоретични и приложни науки, включващи възпитание, образование и обучение, и 3) наука за възпитанието.

Според редица български автори като М. Андреев, П. Петров, Д. Василев, П Радев и др. науката педагогика може да се определи като една от фундаменталните науки, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес, 1 Йолова, Ц., Методика на учебно-възпитателната работа по трудово-политехническо обучение. 4 – 7 клас. Народна просвета, С. 1989, с. 6. 2 Дука Н.А. Введение в педагогику. Учебное пособие. Омск, 1997.

като крайната цел е формирането и развитието на личността.

Със същите функции е и Педагогиката на

технологичната подготовка, която се явява частна педагогика. Въпреки това тя се обособява като отделна наука със свои предмет и обект. Основава се на собствен емпиричен базис от факти и данни; принципи и закономерности, на които се изграждат методологията и методите за развитие на явленията и процесите, които изследва.

Педагогиката на технологичната подготовка е част от общата педагогика, която се подчинява на общите закономерности на обучението и възпитанието, но включва редица специфични особености:

Първата особеност е свързана с информиране за динамичното развитие на техниката и технологиите.

Втората особеност е свързана с усвояване на различни знания, умения и компетенции, свързани с техносферата, в която живеем.

Третата особеност е свързана с формирането на технологично грамотни личности.

Педагогиката на технологичната подготовка е

наука на целенасочен процес на предаване на човешки опит и обучение на младото поколение в заобикалящия го технологичен свят.

Като частна наука е относително млада, но се е

зародила и датира още от древността, когато в далечното минало хората са се обучавали и са усвоявали различни техники за лов и риболов, а по-късно и различните занаяти.

Тя е една интегративна наука, която обобщава и систематизира процеси и явления, свързани с човешката

същност от различни науки. Формирането ѝ е предизвикано от растящите потребности на обществото за използване на различни техники и технологии в ежедневието, което води до формиране на технологична култура у всяка личност. Създаването на специални учебно-възпитателни условия за теоретично обмисляне и обобщаване на натрупания опит в обучението и възпитанието на подрастващите поколения прави педагогиката на технологичната подготовка неделима част от образованието на всеки човек.

Като частна наука, подчинена на общата педагогика, тя се подчинява основно на бързото развитие на техниката и технологиите. Основната ѝ цел е да обобщи система от общи и конкретни принципи за развитие на личността на човека, като засяга основните категории: обучение, възпитание и образование в областта на техниката и технологиите (фигура 1), но има предпоставки за собствени теории поради спецификата на подготовката, която е теоретико-практическа.

Технологично обучение е обучението, при което

обект на изучаване са технологиите (както индустриални, така и социални). То е целенасочен процес на взаимодействие между обучаващ (учител) и обучаван (ученик), при който има предаване и усвояване на технико-технологична информация. То е процес за системно предаване на знания с технико-технологичен характер, начини и похвати за усвояване и прилагане на знанията и формиране на умения. Чрез него се развива личността на основата на създаване на интерес към различните видове технологии, което е предпоставка за формиране на технологична култура.

Основните дейности на учителя и ученика при

технологичното обучение са показани в таблица 1.

Формиране на технологично подготвена

личност

Да формира начална ориентация в

Технологично възпитание

Технологично образование

Процес на развитие на личността чрез педагогическо взаимодействие

Фиг. 1 Основни категории на Педагогиката на технологичната подготовка

Таблица 1. Основни дейности на учителя и ученика при технологичното обучение

Дейност на учителя Дейност на ученика Предаване на: знания, свързани с жизнения опит в сферата на технологиите; способи за технологична дейност; основи на технологичната култура.

Овладяване на: технико-технологични знания и умения, необходими при формирането на технологични компетенции; различни дейности, свързани с технологиите;

Ръководство на процеса за овладяване на технологични знания, умения и отношения.

Приложение на овладените знания, умения и отношения за технологиите при решаване на различни технологични проблеми.

Създаване на условия за формиране на технологично подготвена личност.

Развитие като технологично грамотна личност.

Втората категория, с която се занимава педагогиката

на технологичната подготовка, е технологичното възпитание. То е процес за целенасочено формиране на определени качества у личността, свързани с нейната трудова дейност. Това е практическата подготовка за участие в социалния живот в съответствие със социалните нормативни модели на поведение. Основната задача на технологичното възпитание е: да подготви подрастващите поколения за трудовия процес в социалната им реализация; да формира у тях различни трудови качества, необходими за техните обществени функции и социални роли.

Категориите обучение и възпитание при технологичната подготовка са взаимно свързани в много тясна връзка. Те се различават едно от друго по степента им на организация, тъй като при технологичното обучение има точно определени норми и рамки за усвояване на даден учебен материал, докато при технологичното възпитание такива ограничения за формиране на качества в определена степен няма. Всеки човек според индивидуалните си способности формира и развива у себе си различни качества, свързани с трудовата дейност.

Технологично образование в педагогическата

литература няма точно определение. То може да се разглежда в три аспекта:

Първият аспект е като процес на усвояване на технико-технологични знания, умения и формиране на отношения, водещи към определени компетенции в дадена технологична сфера.

Вторият аспект е като краен резултат от технологичното обучение и възпитание. Така чрез технологичното образование се постига определена степен на развитие на ученика (обучаемия), базирана на определени технологични и технически знания и умения, личностни качества, свързани с отношението му към трудовия процес и творческите елементи в него.

Третият аспект е като система за формиране на личността.

Обучението, възпитанието и образованието,

разгледани в една съвкупност, се характеризират от педагогическото взаимодействие между ученика и учителя. При технологичната подготовка това е двустранен процес на пряко или косвено влияние между два субекта – учител и ученик за постигане на точно определени

резултати. Това е процес на влияние с познавателен, емоционален и личностен характер, което води до развитие на личността на ученика (фигура 2).

Фиг. 2 Процес на развитие на личността чрез

педагогическото взаимодействие при технологичната подготовка

Процес на развитие на личността чрез

педагогическото взаимодействие при технологичната подготовка, показан на фигура 2, се реализира чрез технологичното обучение. Първият и много важен елемент е мотивацията на учениците. Тя е вътрешна нагласа на индивида да извършва редица дейности (в този случай

Компетентност

Грамотност

Умения

Знания

НагласаОтношения

Мотивация

Технологично обучение Техн

ологи

чна п

одготовка

технологични) за постигане на определена цел. При извършването на дадена технологична дейност се създават не само отношения и нагласи към нея, но и се овладяват различни способи за действия, за усвояване на знания и умения, като се възпитават качества на личността. От своя страна съвкупността от усвоените знания и умения формира технологичната грамотност, която е предпоставка за изграждане на задълбочена представа за специфичните характеристики на даден вид технология, която определя технологичната компетентност.

Предмет на педагогиката на технологичната

подготовка е педагогическият процес за формиране на технологично подготвена личност чрез технологичното обучение и възпитание, т.е. предметът е насочен към отделните аспекти и свойства на технологиите за изграждане на технологично подготвени личности.

Обект на педагогиката на технологичната

подготовка е съзнателното и целенасочено реализиране на този процес за формиране на технологично подготвена личност.

Основните задачи на педагогиката на технологичната подготовка са:

Изследване основните образователни концепции, закони и теории на технологичната подготовка (общи характеристики на стандартите за обучение /ДОИ/ и полемиката в учебния процес);

Изпълнението на дидактическите принципи и правила, които дават възможност за изграждане на учебния процес на законова основа;

Организация на съдържанието на технологичното обучение, процесуални аспекти на технологичното

обучение – общи цели, планиране и организационни системи;

Определяне на конкретни цели и задачи на учебното съдържание, избор на методи на преподаване;

Връзките с различни аспекти на образователните дейности, свързани с организацията на обучението.

Както всяка частна педагогика, така и Педагогиката на технологичната подготовка определя особеното, специфичното и функционално организационното единство между преподаването и ученето в образователната система. Тя разкрива особеностите на технологичната подготовка за свързаност с необходимостта от преоткриване и реализация на една комплексна технология, която обединява социалните и производствени аспекти.

Социалните аспекти са технологии на единството между ученето и преподаването, техники на общуването между учител и ученици.

Производствени аспекти са технологии на трудовата дейност.

На фигура 3 е показано мястото на Педагогиката на

технологичната подготовка в системата на висшето образование. Тя се реализира на три нива. В първото ниво подготовката е по обща педагогика, която дава на студентите основите на педагогическото мислене, представа за педагогическата действителност и възможност за анализ на различни педагогически ситуации, базирани на педагогическите закономерност, както и на принципите и методите на обучение и възпитание. На второто ниво на подготовка основно място заемат Педагогиката на технологичното обучение и Дидактиката на технологичното обучение, а на трето съответно методики и педагогическата практика.

Фиг. 3 Място на педагогиката на технологичната подготовка в системата на висшето образование

Педагогика на технологичната подготовка

Дидактика на технологичното обучение

Дидактическо прогнозиране и моделиране

Педагогическа практика

(хоспетиране)

ІІ

Методики

Педагогическа практика

Формиране на начална технологична култура

Методика на технологичното обучение

I – IV клас

Методика на технологичното обучение V

– VІІІ клас

Методика на технологичното обучение при ученици с проблеми (СОП)

ІІІ

Обща педагогика

Обща дидактика

Теория на възпитанието

І

Организационно-функционалната дейност на Педагогиката на технологичната подготовка е свързана със структурно-функционалния анализ на факторите на технологичното обучение. Разкриват се степента и характера на единството между преподаване и учене; учебно съдържание; учебно-материална база; комплексна технология; подготовка на учителя; готовност и способност на учениците да се учат.

2. Понятиен апарат на педагогиката на технологичната подготовка

В педагогиката на технологичната подготовка се

формират понятия, които според философията са една от основните форми на мислене, с която се характеризират съществени признаци на обектите и явленията. В таблица 2 са посочени основните понятия при технологичната подготовка, за да се избегне аналогизирането при тяхното тълкуване.

Таблица 2. Основни понятия при технологичната

подготовка Понятие Определение

Техника

Различни обекти, съвкупност от средства на човешката дейност, приспособления, механизми, похвати, начини, способи и т.н. като резултат от човешката дейност.

Технология

Изменение в действията на човека за промяна или цялостно модифициране на заобикалящия ни свят за задоволяване на човешките

потребности.

Технологичен процес

Последователност на технологични операции, необходими за постигане на даден резултат.

Технологично обучение

Възможността на обучаемите да се запознаят с информацията и процесите, свързани с технологиите, които са необходими за решаване на проблеми и разширяване на човешките способности.

Технологична грамотност

Интелектуални дейности, способности и възгледи, необходими на обучаемите, за да разберат връзките между личност, технологии и общество.

Технологична компетентност

Изграждане на една задълбочена представа за специфичните характеристики на даден вид технология.

Технологична култура

Трансформиране на човешката дейност, изразена като набор от технологии, постигнати от материалната и духовна потребност на човека.

Понятие за техника Понятието техника се е появило в древността, но и

днес се използва в широк смисъл. Произходът на думата техника е от гръцката дума τέχνη, което в буквален превод означава изкуство, майсторство, умение. В древността с това понятие са наричали развитието на методите за

производство и средствата на труда. Днес обаче с това понятие се наричат различни обекти, съвкупност от средства на човешката дейност, приспособления, способи, механизми, похвати, начини и т.н. като резултат от човешката дейност.

В литературата има много тълкования и определения

за думата техника, например: занаят, изкуство, умение; набор от методи и правила за постигане на

даден резултат; дейности, обезпечаващи човешките нужди и

водещи до промени в материалния свят; система от инструменти (машини) и средства

на труда, гарантиращи даден производствен процес; система от действия, чрез които човек се

стреми да постигне промяна в заобикалящия го свят; набор от материални обекти, произведени от

обществото; система за изкуствени органи на човешката

дейност; съвкупност от средства за човешката дейност,

за производство и обслужване; съвкупност от машини, механизми, уреди,

устройства, използвани в различни отрасли на промишлеността;

съвкупност от навици, умения и начини в даден вид дейност и т.н.

В един от речниците на чуждите думи у нас3 понятието техника е дадено в шест варианта на възприемане:

Средства на труда в процеса на взаимодействието им върху предметите на труда.

Съвкупност от начини и средства за получаване най-добри резултати при най-малка загуба на труд.

Съвкупност от похвати и средства, които се прилагат при извършване на някаква работа в изкуството и подобните му.

Сбор от усвоени знания и сръчности, които са необходими за усъвършенстване на всяко изкуство.

Процес на производство. Съвкупност от машини, оръдия, механизми

уредби. В общ план понятието техниката може да се

разглежда в три направления, показани на фигура 4. Първото направление са материалните обекти,

наричани машини, апарати, устройства или съоръжения, чрез които се обслужва определена човешка дейност;

Второто направление е съвкупността от методи, похвати, начини и средства за извършване на някаква работа или дейност, с цел задоволяване на материалните и нематериалните нужди на хората. То отразява процеса на производство или преработка. В древността това е било предаването на занаяти от поколение на поколение, а днес се нарича предаване на технологии за извършване на някаква дейност.

3 Филипова-Байрова, М. и др. Речник на чуждите думи в българския език. БАН, 1982.

Третото направление са индивидуални дейности като умение и сръчност, майсторско изпълнение на определено действие, характеризиращо се с ниво на качество.

Основното предназначение на техниката е да улесни

човешката дейност при изпълнение на тежък производствен процес, като я направи приятна и лека за изпълнение. Така постигането на крайния резултат е по-ефективно, рационално и по-бързо. Условно тя може да се раздели на транспортна, обслужваща, информационна и комуникационна; съответно предназначена за бита или производството.

Понятие за технология

Понятието „технология” произлиза от две гръцки думи: „techne”, което означава „майсторски, изкусен;

Техника

Материални обекти - машини, апарати, устройства, съоръжения

Методи, похвати, начини и средства

Индивидуални дейности – умение, сръчност, майсторство

Фиг. 4 Направления за възприемане понятието техника

сръчност, точност, умелост и т.н.”, и „logos” – „наука”. На основата на това се сочи, че „именно технологията е свързващо звено между науката и практиката, между знание и практическо действие.”4

Технологията не е просто алгоритъм на действие. Така може да се нарича всяка „система от способи на работа и от знания за способите на опериране, придобити в резултат на научни изследвания.”5 Според Д. Павлов технология е „система от логически действия, които са свързани помежду си последователно, паралелно и последователно-паралелно (смесени) дейности, насочени към постигане на конкретен резултат.”6

Технологията е изменение в действията на

човека, което е следствие и от обучението. Чрез него се придобиват знания за различни процеси и развиващи се системи, свързани не само с решаването на общочовешки проблеми, но и с развитието и усъвършенстването на човешката дееспособност, т.е. въвеждане на промяна или цялостно модифициране на заобикалящия ни свят за задоволяване на човешките потребности.

През 1981 година, в своята работа Jackson’s Mill

Industrial Arts Curriculum Theory, Snyder и Hales определят технологиите като познания и изследване на човешките усилия в създаването и използването на инструменти, технически похвати, ресурси и системи за управлението на изкуствената и естествена околна среда, с цел разширяване

4 Петров, П., М. Атанасова. Образователни технологии и стратегии на учене. С.: Веда Словена – ЖГ, 2001. с. 17 5 Георгиева, В., Основи на технологичната култура. Теоретични аспекти. Бл., 1995. с. 45 6 Павлов, Д. Образователни информационни технологии. С., 2001. с.7.

на човешките възможности и връзките им към индивидите, обществото и развитието на цивилизацията7. А според определението на WOCATE технологията е „процесът на целенасочено използване на условията и състоянията на заобикалящата ни среда, както и целенасоченото използване на индивидуалните способности за реализацията на човешките стремежи. Това е научно и практически изграден артефакт, с който се реализират условия, променят се условия и се помага за преодоляване на бариерите между индивидите при типични ситуации в процеса на решаване на задачи”8.

Може да се каже, че в литературата многократно е доказана пряката връзка между обществото и технологиите чрез взаимните влияния между тях.

Технологичен процес

Технологичният процес като понятие характеризира последователността на технологични операции, необходими за постигане на даден резултат. Той е съвкупност от всички действия, чрез който се постига изменение на състоянието или свойствата на даден обект или явление.

Л. Колев, М. Кавданска и Л. Зонева в своето

ръководство „Основи на техниката и технологиите”9 определят четири вида технологични процеси:

7 Snyder, J. F., J. A. Hales. Jackson’s Mill industrial arts curriculum theory. Charleston, WV: West Verginia Department of Education, 1981. 8 Proceeding of the First International Conference on Technology Education, April, Weimar, Germany, 1992. p. 525. 9 Колев, Л., М. Кавданска, Л. Зонева Основи на техниката и технологиите. Благоевград: Неофит Рилски, 2000.

1. В материалното производство за изменение на формата, състоянието и структурата на различни материали или суровини.

2. В сферата на обслужването – съвкупност от дейности, водещи до изменение на „материални обекти по форма, размери състав, външен вид; по обработка на информация; промяна положението на тела в пространството (транспорт); възстановяване на цялостта, първоначалния вид и или функция на обекти; изготвяне на единични изделия; извършване на диагностика и предлагане на средства за въздействие (лекарства съвети и др.); създаване промяна на условия, мислене и поведение.

3. Технологичен процес в духовната сфера – има за резултат материален носител на идеи и чувства, т.е. въздействие върху психиката.

4. Технологичен процес в научната сфера – има за резултат установяване на факти; изясняване на събития, явления и закономерности; разработване на теории; разработване на средства за изследване и въздействие върху обектите от живата и неживата природа; разработване на нови обекти”13.

Технологично обучение

Всяко едно обучение, при което има преподаване и овладяване на технологии, може да бъде наречено технологично обучение. Международното признание на този термин и в английско неговорящите страни става на два етапа – първия през април 1992, във Ваймар, Германия, а втория през юли 1993 в Париж, Франция, чрез приемане на хартата на WOCATE (Световен съвет на асоциациите за технологично обучение).

В документа „Standards for technology literacy: Content for the study of technology” на Международната асоциация по технологично обучение (ITEA) е посочено следното определение за технологично обучение: „обучение по технологии, което дава възможност на обучаемите да придобият знания и изучат процесите, свързани с технологиите, които са необходими за решаване на проблеми и разширяване на човешките способности”10. Основният акцент е върху индустриалните технологии, но в структурата на съвременното технологично обучение се изучават и социални технологии, особено такива, които имат висока степен на приложимост в ежедневието на хората.

Понятието технологично обучение е тясно свързано и се определя с помощта на друго понятие или работна категория – „технология”. В зависимост от нейното разбиране се променят основните акценти в него – то бива повече наситено с процеси, в които се овладява представа за техносферата или се разпростира върху цялостната социално-икономическа сфера, в която човечеството твори и реализира най-различни технологии. Трябва да бъде подчертан фактът, че през последното десетилетие вторият подход става все по доминиращ в реформите на технологичното обучение по света 11.

В областта на технологичното обучение се правят редица научни изследвания от различни видни изследователи и научни общности от различни области на науката като: American Association for the Advancement of

10 Standards for Technology Literacy: Content for the Study of Technology. ITEA, 2000. p. 242. 11 Георгиева, В. Обучението по техника и технологии от 6 до 16. Теория и методика. Благоевград: Неофит Рилски, 2004.

Science 12; Dyrenfurth13; Egan14; Savage & Sterry15 и др. Те изтъкват неоспоримото значение на технологичното обучение за ориентиране в сложния свят на науката, за усвояване на базисни знания и технологични умения както в битово отношение, така и в разнообразната дейност на почти всички професии.

У нас през последните две десетилетия са известни изследванията в областта на технологичното обучение на Н. Божков, В. Георгиева, Ц. Йолова, М. Генчева, С. Плачков, Л. Колев, Л. Витанов, Ц. Цанев и др., с помощта на които се проявява стремеж за усъвършенстване на тази сфера от образователната ни система.

Л. Колев казва: „В съвременни условия ролята на технологичното обучение е още по-значима заради необходимостта от съвременен правилен избор на професия в условията на пазар на работната сила и все по-нарастващото разнообразие от технически средства и нови технологии на работното място; съобразяване с мобилността на дейности и професии в условията на пазарна икономика; все по–нарастващата роля на средния и семейния бизнес, в които се увеличават значително функциите на всеки участник”16.

12 Science for All Americans: A project 2061 report on literacy goal in science, mathematics, and technology. American Association for the Advancement of Science, Washington, 1989. 13 Dyrenfurth, M. J., M. R. Kozak. Technology literacy synthesized. The 40th yearbook of council technology teacher education: Technological literacy. Peoria. 1991, pp 138-183. 14 Egan, K. Literacy and the oral foundations of education. Harvard Educational Review, Vol. 57, No 4, 1987, pp 445-472. 15 Savage, E., L. Sterry. A conceptual framework for technology education. // The Technology Teacher, Vol. 50, No 1, 1990. pp 6-11. 16 Колев, Л., М. Кавданска, Л. Зонева Основи на техниката и технологиите. Благоевград: Неофит Рилски, 2000. с. 3

Технологичното обучение е такъв вид обучение, което дава възможност на обучаемите да се запознаят с информацията и процесите, свързани с технологиите, които са необходими за решаване на проблеми и разширяване на човешките способности.

Технологичното обучение дава знания за

способността да се променя обкръжаващият ни свят чрез прилагане на различни технологии за задоволяване на човешките нужди. Тъй като целта на обучението е да развива човека като личност, чрез него се формира технологичната грамотност.


Като термин технологичната грамотност е съчетание от две понятия, където „грамотност” е съществително име, а „технологична” прилагателно. Затова този термин навежда на мисълта за съществуване на познания в технологиите, както и наличието на опит с технологиите. Тази концептуализация на технологичната грамотност съдържа две области – грамотност и технологии. Грамотността е интелигентност и познавателни постижения, а технологиите – знание, изобретение и практичност17.

Технологичната грамотност може да бъде

описана като интелектуални дейности, способности и възгледи, необходими на обучаемите, за да разберат връзките между личност, технологии и общество.

17 Български тълковен речник, С.: БАН, 1993.

Технологичната грамотност е свързана с развитието на схващанията на обучаемите за това как технологиите са свързани с цялостната социална система и как технологичните системи не могат да бъдат напълно отделени от обхващащите ги политически, културни и икономически рамки.

Според Международната асоциация по технологично

обучение (ITEA) технологичната грамотност (technology literacy) е много повече от възможността да се използват технологичните инструменти. Технологично грамотни граждани използват системно-ориентирано мислене, за да си взаимодействат с технологичния свят, знаещи резултата от това въздействие не само върху отделния човек и общество, но и върху околната среда.18

В Северната централна регионална лаборатория по образование (NCREL), открита през 1984 в САЩ, технологичната грамотност се определя като знание за това какво е технология, как работи, за какви цели може да служи и как може да се използва ефективно за постигане на конкретни цели19.

Подобно значение за технологична грамотност имат и австралийските понятия (technacy, technological genre) – модел за разбиране на основните елементи на технологична дейност. Това означава дълбоко (критичено) познаване на природата на технологиите като системи или явления, особено в контекста на прилагането им.

За да могат обучаемите да извършват компетентен, балансиран и всеобхватен анализ на въздействията на технологиите върху живота им и след това да са способни 18 International Technology Education Association (ITEA) <http://www.iteaconnect.org/>07.01.2009 г. 19 Central Regional Educational Laboratory(NCREL) <http://www.ncrel.org/tech/> 07.01.2009 г.

да действат на базата на резултатите от анализите си, от тях се изискват определени нива на познания, умения и способности, които включват:

осъзнаване на това че технологиите включват хардуер, ноу-хау, културни нужди и желания, и вземане на политически и икономически решения;

осъзнаване на това как технологиите оформят и са оформяни от обществото;

осъзнаване на това, че технологичните разногласия водят до противоречиви допускания, интерпретации и допълнения;

при наличието на необходимия набор от данни и умения за вземане на решения да направят правилен избор;

при наличието на възможност и желание да прилагат съответни действия по обществени проблеми.

От редица изследвания, направени в областта на

технологичното обучение, се достига до извода, че технологичната грамотност е едно понятие с много голямо значение за една общност, тъй като то съдържа умения за разбиране, управление и употреба на технологиите, към които могат да се добавят и умения за създаване и оценяване (фигура 5).

Разгледани като съставни части на технологичната грамотност, тези умения могат да бъдат определени като:

умение за разбиране на технологиите – включващо не само знание на факти и всякакъв вид информация за технологии, но също и способността за синтезиране или обобщаване на самата информация;

умение за управление на технологиите – включващо такава способност за промяна в технологиите, която да позволява употребата на такива технологични дейности, които да са изпълними и удобни;

умение за употреба на технологиите – включващо успешно опериране с ключовите технологични системи на времето, в което живеем. Способност за реализиране на многозначителните компоненти в технологичните системи;

умение за създаване на технологиите – включващо прилагане на творчески способности за подобряване (усъвършенстване) на стари и внедряване на нови технологии в ежедневните дейности на хората.

умение за оценяване на технологиите – включващо правилно определяне на стойността на технологиите и ползата от тях.

Едни от най-важните умения и способности, които

се формират и развиват в технологичното обучение, са някои основни компоненти на технологичната грамотност:

Оценяване на техно-логиите


Разби-ране на техно-логиите

Управле-ние на техно-логиите

Упот-реба на техно-логиите

Създава-не на техно-логиите

Фиг. 5 Структурна схема на технологичната грамотност

умения и способности за решаване на творчески проблеми;

умения и способности за планиране и проектиране;

умения и способности за техническо мислене, технологично мислене, системно мислене, йерархично мислене и т.н.;

умения и способности за творческо мислене; умения и способности за организационна

ефективност; умения и способности за оценка и преценка върху

себе си и останалите за извършената работа; умения и способности за работа в екип.

Динамичната природа на технологиите изисква да

сме адаптивни към тях. Управляването им по подходящ начин, ефективното им ръководене и познаването на тяхното влияние, ни характеризира като технологично грамотни личности. Според съвременните автори технологичната грамотност трябва да олицетворява способността за разбиране и употреба на онези постижения на технологиите, чрез които човек използва естествени и изкуствени ресурси за постигане на целта20. Това виждане е и в контекста на обзора на Дюренфурт и Козак върху технологичната грамотност – за знанието и многомерния

20 White, M. R. Defining, determining, and contributing to technological literacy: Getting there from here using the technology of research paradigm. In E. K. Blankenbaker & A. J. Miller (Eds.), Technological literacy: The Role of Practical Arts and Vocational Educational. 1987 (pp. 113-120). Proceeding from an International Symposium on Technological Literacy, Columbus, OH.

аспект: употреба на технологиите, разбиране на влиянието им и оценяване на ползата от тях21.

И други автори разглеждат термина „технологична грамотност” – Деворе22; Хаиден23; Уеджен24, Уаит22 и достигат до същите твърдения за характеристиките ѝ. Нейното формиране поражда допълнителна отговорност при вземането на решения и е добър критерий за бъдещото развитие на една личност.

Дюренфурт обобщава технологичната грамотност като характеристика, която може да очертае цялостния обсег от невидимия изключителен опит на една личност (това е възможност за показване на опитността, която поражда необходимостта за проява на способности). Според него тя включва в себе си и професионалната компетенция. Затова технологичната грамотност отразява в себе си културни и операционни измерения на технологиите25. Тя е разгледана и от Реид, но като „проблематична” перспектива на технологичното обучение. Като такава перспектива, която е следствие от влиянието на модерните технологии в следващите процеси на общественото развитие. Именно тя

21 Dyrenfurth, M. J., M. R. Kozak. Technology literacy in context. (Eds.) The 40th yearbook of council technology teacher education: Technological literacy. Peoria. 1991, pp 8-9. 22 DeVore, P. W. On achieving excellence. Speech presented at Annual Conference of the International Technology Education Association, March 7-10, 1998. 23 Hayden, M. The Development and Validation of a Test of Industrial Technological Literacy. // Journal of Technology Education, vol.3, No.1, Fall 1991. 24 Waetjen, W. B. Technological Literacy reconsidered. - Journal of technology Education, Vol.4, No2, 1993. 25 Dyrenfurth, M. J., M. R. Kozak. Technology literacy synthesized. The 40th yearbook of council technology teacher education: Technological literacy. Peoria. 1991, pp 138-183.

поставя въпросите за това как, къде и в каква степен технологиите са практични за човешките дела26.

Изследванията по въпросите на технологичната

грамотност на личността са напреднали до такава степен, че резултатите и детерминирането на структурата за развитието ѝ в обучаващите системи са основният компонент от дейността на Международната асоциация по технологично обучение. Тази асоциация през 2000 година публикува „Стандарти за технологична грамотност” за началния етап, прогимназиалния етап и горния курс на обучение от образователната подготовка в училище27. Стандартите са 20 на брой и са разпределени в 5 категории (ядра), всяка от които е описана в отделна глава. Тези стандарти обхващат предметното поле на следните области:

I. Същност на технологиите: 1. Характеристики и общ преглед на технологиите. 2.Общи понятия в технологиите. 3. Отношения между технологиите и връзките между технологиите и други сфери на обучение.

II. Технологии и общество: 4. Културни, обществени, икономически и политически резултати от технологиите. 5. Въздействия на технологиите върху околната среда. 6. Ролята на обществото в развитието и употребата на технологиите. 7. Влияние на технологиите върху историята.

26 Reid, W. A. The Technological society and the concept of general education. In I. Westbery & Purves (Eds.), Cultural literacy and the idea of a general education, 87th Yarbook, Part 2, of National society for the study of Education. Chicago: University of Chicago Press. 1988. pp 115-131. 27 Standards for Technology Literacy: Content for the Study of Technology. ITEA, 2000.

III. Проектиране: 8. Основни характеристики на проектирането. 9. Основни характеристики на инженерното проектиране. 10. Роля на реконструкциите, изследването и развитието, изобретателството и новаторството, както и експерименталната работа при решаването на проблеми.

IV. Способности на технологичния свят: 11. Способности за прилагане на процесите на проектиране. 12. Способности за употреба и поддръжка на технически средства и системи. 13 Способности за определяне на въздействието на продукти и системи.

V. Проектиран свят: 14. Определяне и използване на медицински технологии. 15. Определяне и използване на биотехнологии. 16. Определяне и използване на енергийни технологии. 17. Определяне и използване на информационни и комуникационни технологии. 18. Определяне и използване на транспортни технологии. 19. Определяне и използване на производствени технологии. 20. Определяне и използване на строителни технологии.

„Стандартите за технологична грамотност” на

International Technology Education Association отразяват сравнително пълен списък на технологичните факти, понятия и умения, които учениците трябва да усвоят по време на общообразователната си подготовка. Стандартите определят същността на технологиите, връзките и влиянията на технологии и общество, устройството и възможностите на технологично изградения свят. Познанието е разделено по класове от нива K-2, 3-5, 6-8, 9-12. Овладяването на представа за същността на технологията е включена в тематичните единици на

елементарните нива (от К-2 до К-6-8), докато курсовете от средните и високите училищни нива могат да бъдат със заглавия като: Изследване на технологиите; Новаторство и инженерен дизайн; Технологични системи, Основи на инженерния дизайн и други28.

Чрез стандартите за технологична грамотност се проявява стремеж за уеднаквяване на знанията за връзките между технологиите, разбиранията за употребата и оценките на технологиите и необходимите умения при използване на технологиите, придобити чрез технологичното обучение в общообразователната подготовка. Стандартите могат да се определят и като стратегия за постигане на общи цели29.

Структурата на стандартите за технологична

грамотност се гради върху важността на нивото на подготовката на учениците в напредналия технологичен свят. Те са основният критерий и показател за развитието на личността на ученика в процеса на технологичното обучение. Тези категории, около които те са развити, се делят на две страни:

какво учениците ще знаят и разбират за технологиите;

какво те ще умеят да правят. Първата страна може да бъде наречена

„познавателна”, защото тя формира базата от знания за технологиите и тяхното разбиране за начина им на приложение. Втората страна може да се нарече „процес” на реализиране на познанията в практиката. Тя определя

28 International Technology Education Association. An Educational Imperative <http://www.iteaconnect.org/AdvocacyBro03.pdf> 10.01.2009 г. 29 Hall, T. Should Technological Literacy be a Mandate for Technology Education Programs? // Journal of Industrial Teacher Education, Vol. 38, No 2, 2001.

уменията и способностите, които учениците трябва да придобият. Тези две страни се допълват взаимно. Например на учениците може да им бъде преподавано за процесите на проектиране, но уменията за действителната употреба на проектирането като процес и приложението му като средство за решаване на технологични проблеми се придобиват единствено с експериментиране и практически опит 30.

Технологична компетентност

Понятието технологична компетентност много често се отъждествява с понятието технологична грамотност, което не е правилно. Например според мнението на Уилям Улф, президент на Американската национална академия на инженерите, „има голяма разлика между технологичната компетентност и технологичната грамотност. Грамотността е това, от което всеки има нужда, компетентността е това, от което много малко хора се нуждаят, за да извършват някаква работа и да си изкарват хляба”31.

Ясното разграничение между двете понятия се изразява в степента на специализация в дадена област. Грамотен човек е тогава, когато притежава умения за критично мислене по даден проблем на основата на общи модели, докато компетентен човек е тогава, когато детайлно познава проблема със специфичните му характеристики.

30 Dyrenfurth, M. J., M. R. Kozak. Technology literacy synthesized. The 40th yearbook of council technology teacher education: Technological literacy. Peoria. 1991, pp 138-183. 31 Pearson, Greg and Young, A. Thomas. Technically Speaking: Why All Americans Need to Know More About Technology. National Academies Press. (Makes the case for the teaching of technological literacy). 2002.

Технологичната грамотност е по-обща и постижима от голям кръг от хора, а технологичната компетентност е постижима само от тесни специалисти, дълго време занимаващи със съответната област.

Например компютърната грамотност характеризира умения и способността да използва човек компютъра, докато компютърната компетентност характеризира по-задълбочени познания, специфичните умения и способности за работа и обслужване с компютъра.

Технологичната компетентност е изграждането

на една задълбочена представа за специфичните характеристики на даден вид технология. Това е притежанието на знания, умения и способности за упражняване на професия, свързана с определен вид технология, и умения за адекватно детайлно решаване на по-конкретен проблем, свързан с нея.

В речника на чуждите думи понятието компетентен

означа добре подготвен, вещ в дадена област човек, който е с добра осведоменост и има пълномощия да взема глобални решения32.

Според Ц. Цанев технологичната компетентност е „дидактическо образувание, предполагащо технологична грамотност, съчетана с известен опит, знания, правоспособност за изпълнение на определени дейности от сферата на техниката и технологиите”33.

32 Буров, С., П. Пехливанова, Малък речник на чуждите думи в българския език. Слово, велико Търново, 1999. 33 Цанев, Н. Конструиране на технологичното обучение в началното училище. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. С. 2003. с. 9.


Понятието култура обхваща всички аспекти на дейността на човека и обществото. Тя формира материалните и духовни ценности на човешката дейност, базирани на опит, норми, стандарти, модели и идеали. Затова се разграничават различни видове култури като: технологична, политическа, икономическа, правна, морална, екологична, художествена, професионална и др. Всички тези култури изграждат общата култура на личността.

Технологичната култура е такъв вид култура

влизаща в състава на общата, която също засяга всички аспекти на човешкия живот и обществото. Чрез нея се трансформира човешката дейност, изразена като набор от технологии, постигнати от материалната и духовна потребност на човека.

Технологичната култура е предпоставка за

ефективното участие на човека в осъвременяване на технологични процеси на базата на хармонично взаимодействие с природата, обществото и околната среда34

На фигура 6 е показан, според В. Георгиева,

спектралния състав на технологичната култура, която обхваща всички видове култури. Според авторката „технологичната култура е изключително сложно образование. Има множество опити да бъдат направени модели, интерпретиращи нейната същност и структура. Някои от тях си приличат, като отсяват от множеството на нейните елементи определени категории и едни и същи (или

34 Ильина, Т. А., Педагогика школы. - М, 2002. с. 16.

поне приблизително еднакво звучащи във вербално отношение) компетенции”35.

Фиг. 6 Спектрален състав на елементите не

технологичната култура (цитат по Георгиева В., 1995)36 Технологичната култура е съществена част от

общото образование, защото е важен елемент от човешкото съществуване, особено на младото поколение и затова е

35 Георгиева, В., Обучението по техника и технологии от 6 до 16. Теория и методика. Бл., Неофит Рилски, 2004, с. 54. 36 Георгиева, В., Основи на технологичната култура. Теоретични аспекти. Бл., 1995. с. 59.

5

6

7

8

1

2

3

4

Трудова култура


1. Организационна култура 2. Техническа култура 3. Естетическа култура 4. Физическа култура

5. Здравна култура 6. Екологична култура 7. Нравствена култура 8. Икономическа култура

необходимо нейното изучаване. Тя дава възможност на обучаемите да се запознаят с основните принципи на различни производствени процеси, включително на високите технологии, използвани в ежедневната и професионална дейност на хората. Това е предпоставка за правилното вземане на решение за избор на кариерно развитие и професионално израстване.

В процеса на технологичната подготовка се

формират три основни аспекта на технологичната култура – технологичен, културен и организационен аспект, показани на фигура 7.

Фиг. 7. Аспекти на технологичната култура

Технологична подготовка


Технологичен аспект

Културен аспект

Организационен аспект

приложение на технически и технологични знания и умения в производстве-ните и социални дейности

формиране на духовни и материални ценности, свързани с техническите обекти и процеси

управляване на икономически и производствени дейности, свързани с професионалния опит

В системата на общото образование се осъществява технологично обучение, чиято цел е да формира технологична култура у подрастващите. Преобладаването на практически дейности, насочени към преобразуване на обективната реалност при технологичната подготовка, насърчават интегрирането на репродуктивната, продуктивната и творческа дейност на обучаемите.

Същността и начина на формиране на технологична

култура на учителя разкрива М. Левин в специални проучвания37. Според него за рамка на технологична култура на учителя се разбира логиката на владеене на професионално поведение на учители, опит, творчески дейности, начините за организиране на производствените процеси, привеждането им в съответствие с целите на либерализацията и хуманизиране на образованието. От особено значение е, че при изграждането на технологична култура у обучаемите се формира тяхната креативност и инициатива, придобиване на обща и професионална култура.

3. Социализация на личността чрез

технологичната подготовка Понятието социализация започва да се употребява в

съвременния си научен смисъл през 90-те години на ХІХ век от Емил Дюркем и Франклин Гидънс. То има латински произход – socialis и буквално означава правя общ, съединявам, свързвам. В социологическия смисъл 37 Левин М., Технология обучения, роль в структуре педагогического знания (Разработка и внедрение гибких технологий обучения педагогическим дисциплинам). М.: МГПИ им. В.И. Ленина, 1991.

социализацията означава „необходим за съществуването на всяко общество възпроизводствен процес на превръщане на биологичните индивиди в социални същества, посредством овладяването на социалния опит, на знания и умения за дейности, необходими за съществуването на индивида и конкретно на обществото”38.

С това понятие се обозначава процесът на личностното изграждане чрез усвояване на знания, обичаи, ценности, норми, роли, присъщи на дадено общество. Социализацията може да бъде определена и като процес на приемственост.

В най-общ смисъл означава придобиване на опит на личността. Този процес е продължителен и бавен и най-често се обвързва с развитието, възпитанието и адаптацията.

В практиката са се обособили два механизъма за

социализация – обективен и субективен: към обективните се отнасят: материалните

форми на живот в дадена общност, които са широко застъпени в предметната област на технологичното обучение (производствени дейности, потребление, бит); духовният облик на общността – обичаи, ритуали, възприети нравствени ценности, религиозни и други вярвания. Обективен механизъм е и социалният контрол, който общността упражнява над своите членове.

към субективните се отнасят: подражанието на отделни черти и постъпки на други хора като опора в собственото поведение, идентификацията с други личности и цялостното им поведение, самоопределението или стремежът на всеки индивид да бъде по-различен от другите. Важна субективна предпоставка на

38 Марков, Ц., Социализация, В: Енциклопедичен речник по социология, БАН, под. науч. р-во на проф. Стоян Михайлов, С., 1996. с. 427

социализирането е субективното преживяване на собствената си природна даденост, на събитията в своя живот и особено на критичните състояния (болести, кризи, преходни моменти в социалния статус).

В социологията в съдържанието на процеса социализация обикновено се включват процесите на усвояването от индивида на знания, умения и ценности, социални норми и роли, приети в обществото и необходими за неговото ефективно функциониране.

В съвременните условия при социализацията на

всяка личност присъстват технологиите, тъй като те са ключовото понятие в съвременния свят. Съвременното общество е технологично. За всяко действие, което в миналите векове е било направено по прищявка, за късмет, сега е възможно да се намери технология, която осигурява най-успешния резултат. Технологии са разработени не само за производство, но те са навсякъде около нас, дори в дома и свободното време.

4. Педагогическо взаимодействие Педагогическото взаимодействие се явява

универсална характеристика на педагогическия процес, който е ключово понятие в педагогиката.

Под понятието педагогически процес се разбира

специално организирана дейност за предаване на знания, умения и опит, необходими за съществуването на една личност.

В педагогическата литература педагогическият процес се свързва с понятието „взаимодействие”, тъй като

обучението и възпитанието са взаимодействие на учителя (обучаващия) и ученика (обучавания). Много от авторите са единодушни, че теоретичното осмисляне на понятието „взаимодействие” се свързва с други сродни понятия: отношения, взаимоотношения, общуване.

Взаимодействие е всеки процес на взаимно влияние между два или повече обекта или явления, предизвикващ изменения в техните функции и структура.

Педагогическото взаимодействие е преднамерен

контакт като двустранен процес на влияние между два субекта – учител и ученик за постигане на точно определени резултати.

Педагогическото взаимодействие има две страни или

по-точно два взаимно обусловени компонента: педагогическо въздействие и съответната реакция (обратна връзка). Тези въздействия могат да бъдат преки или косвени, които се различават по съдържанието и формата на дейността. Прякото влияние при педагогическото взаимодействие се осъществява непосредственото върху ученика при предаване на определени знания и умения за задоволяване потребностите за развитието на личността му, а косвеното влияние се осъществява върху обкръжаващата го среда (клас, група).

При педагогическото взаимодействие се осъществява единство на педагогическото влияние, при което се установяват отношения на партньорство, сътрудничество и обединяване около обща цел.

При технологичната подготовка педагогическото взаимодействие се осъществява в две направления: теоретично и практическо.

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ТЕХНОЛОГИЧНОТО ОБУЧЕНИЕ

(ДИДАКТИКА)

1. Възникване и развитие на технологичното

обучение

Исторически аспекти на идеята за трудово обучение и възпитание по света

Технологичното обучение преминава през различни

етапи на развитие с различно наименование. В древността са го наричали „технологично възпитание”, което след развитие на занаятите се е наричало „обучение на занаяти”. По късно през XVII век започва да се внедрява като „трудово обучение”, което преминава в „производствен труд”. През XIX век започва масово да се изучава в училищата по цял свят като „ръчната работа в училищата”, като през XX век се нарича „политехническо образование”, а днес се нарича технологично обучение. Така технологичното обучение през вековете се е развивало и изменяло паралелно с развитието и внедряването в ежедневието на хората на различни трудови дейности и технологии. Неговият генезис е описан по-долу според изменението му по години.

Технологичното обучение е едно от първите видове

обучения, но с еволюцията на човека е променяло своята същност и название. То е възникнало още в древността, когато човекът е започнал да използва труда за задоволяване на своите потребности. Още тогава е

започнало предаването на трудовата дейност като натрупан опит. В „История на педагогиката и българското образование” е посочено, че „всички човешки явления и постижения в интелектуалната, нравствената и естетическата сфера се коренят на труда. Само благодарение на труда човекът е надмогнал животинското състояние и е поел пътя на културното развитие”1.

След осъзнаването на труда като дейност, която променя човешкото съществуване, древните хора са започнали да го смятат като средство на възпитание. Така се заражда идеята за трудово възпитание.

В първобитното общество няма точни теоретични постановки за трудово обучение и възпитание, тъй като е нямало писменост.

През робовладелческото и феодалното общество обучението е било във връзка с производителния труд2.

През XIV – XVI век са се развивали занаятите и тогава е започнало обучение на занаяти. Така през 1516 година Томас Мор – английски хуманист, написва своята книга със заглавие „Утопия”3 за новия остров Утопия, където обществото е изградено върху всеобщия труд и няма експлоатация на чужд труд. В посветената част от книгата „За занаятите и начина на живот” всички в това общество получават трудова подготовка и поне един занаят.

Известният чешки педагог Ян Амос Коменски през 1632 година завършва своето основното педагогическо съчинение „Велика дидактика” и става създател на първата цялостна система на педагогиката в историята. Той

1 Атанасов, Ж., М. Люлюшев и др. История на педагогиката и българското образование. АСТА, В. Търново. 1993. 2 Лисийска, З., Л. Колев и др. Теория и методика на трудовото обучение. Веда Словена – ЖГ, С. 1994. 3 Утопия Книга втора, преведена от Мирена Пламенова 2007.

препоръчва възпитание, което да подготвя за живота, като важно място заема трудовото обучение.

В края на XVII – XVIII век английският икономист Джон Беллерс посочва необходимостта от съчетаване на обучението с производителния труд.

Джон Лок прилага идеята, че единственият обект на човешкото познание е опитът, чрез своята книга „Опит върху човешкия разум” 1689 г. Той предлага разкриване на трудови училища, в които учениците ще усвояват професии, които ще им помогнат в тяхната бъдеща реализация.

Основател и редактор на първата Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите (1751-80) е известният френски философ Дени Дидро.

Друг френски философ, основоположник на трудовото възпитание е Жан-Жак Русо. Според него трудът е „неотменно обществено задължение за всеки човек, което разкрепостява неговата личност, прави го свободен и независим. Той трябва да развива творчеството и съобразителността на всеки, да бъде съчетан с дейността на ума, да е възпитаващ, производителен – свързан с изработването на общополезни неща. Необходимо е децата да се запознаят от ранна възраст с различни видове труд – селскостопански и занаятчийски и да се усвояват общите трудови умения в естествена обстановка – занаятчийска работилница, земеделско стопанство, като прекарват един или два дена седмично в тях”4.

В Германия през XVIII век ръчната работа и занаятите започват да се теоретизират. Педагогът Франке създава учебно-възпитателни заведения и въвежда ръчната работа като самостоятелен учебен предмет.

4 Лисийска, З., Л. Колев и др. Теория и методика на трудовото обучение. Веда Словена – ЖГ, С. 1994.

В същия период швейцарският хуманист, педагог, философ Йохан Хайнрих Песталоци, създател на първата система за начално образование поставя основен акцент върху трудовото възпитание, като възлага на децата трудови задължения, в които родителите им трябва да ги наставляват и предпазват от грешки.

През XIX век Фредрих Фрьобел, последователят на Песталоци, в създаването на детски градини в Германия прилага своята система за възпитание. Благодарение на него ръчната работа е поставена на възпитателна основа и получава за времето си право на гражданско одобрение в областта на педагогическата теория и практика. „Игрите за обучение и възпитание от системата на Фрьобел се делят на телесни и душевни. Телесните са статични или с промяна на мястото /подвижни игри/, а към душевните игри спадат: игра с топка, цилиндър, кълбо, куб, плетене, изрязване, лепене и др. Игрите с топка, куб, цилиндър, кълбо и др. Фрьобел разделя на шест „дара за градене, раздавани на децата според тяхната възраст и развитие. Смята, че детското въображение не се развива от онова, което е готово направено, а от онова, което детето само е направило”5.

Въвеждането на ръчната работа в училищата става почти по едно и също време във Финландия, Германия, Дания и Русия. След едногодишна работа Ото Соломон създава собствена и много оригинална система за обучение по ръчната работа и този предмет добива международно значение. „Според неговата постановка обучението по ръчна работа трябва да отговаря на следните най-главни условия: всеки изработен от децата предмет трябва да бъде общественозначим – полезен за училищната и домашната


работа, разнообразен и посилен. Заниманията трябва да имат характер на игра и на същинска работа в горните отделения, да бъдат изключени от тях чисто автоматическите упражнения, които не развиват естетическия вкус и ума на детето”6.

В средата на XIX век руският педагог с демократични възгледи, основоположник на научната педагогика в Русия К. Д. Ушински въвежда нови принципи в образованието (Смолненски институт). Със своето съчинение „Човекът като обект на възпитание” той поставя въпроса за трудовото обучение като съществен елемент от образованието и обединява умствения труд с производствения (битов и занаятчийски).

Трудовото обучение има редица други основоположници като:

През 1876 в Дания г. Аксел Микелсон въвежда ръчна работа като предмет на преподаване в училищата.

През 1882 г. френският педагог Салисис издава закон за въвеждане на ръчната работа като задължителен учебен предмет във Франция.

1882 г. е открито в Париж „Висше нормално училище по ръчна работа" с цел да се подготвят преподаватели по ръчна работа за учителските семинарии.

И. А. Вишнеградски въвежда ръчната работа като педагогически предмет в руските училища. През 1884 г. той предлага на Министерството за народното просвещение да внесе в програмата на С.-Петербургския учителски институт теоретически и практически занятия по ръчна работа и на 17 октомври се откриват курсове, водени


от К. Ю. Цирул, a институтът става център за подготовка на учители и по ръчна работа.

През 1886 г. датчанинът Клаусон Каас утвърждава по училищата ръчната работа чрез „Немско дружество за ръчната работа”.

През 1890 г. ръчният труд се изучавал в 37 града на САЩ.

В началото на XX век американският идеолог и теоретик Джон Дюи в трудовете си разглежда трудовото училище, подчинено на интересите на буржоазната държава. „Той препоръчва трудовите училища да се създават за децата на трудещите се и исканията му за преобразования в учебното дело да засягат преди всичко масовото народно училище. Предлага в училищата да се въведе занаятчийски и промишлен труд. Дюи говори и за обща трудова подготовка на учащите се, но на практика обаче това не се осъществява, защото всички ученици не изучавали задължително разнообразния брой занятия, въведени в училище като учебни предмети., а по желание се насочвали към определен клон от производството. Момичетата се учели да готвят и шият, а момчетата изучавали дърводелство или шлосерство, ковачество, леярство, електротехника и др. От възгледите на Дюи за трудово училище се вижда, че системата на обучение и възпитание, която той препоръчва, води до подчиняване на теорията на практическата дейност”2.

Немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс полагат основите на комунистическата идеология и за първи път стигат до идеята за политехническо образование.

През 80-те години на XX век технологичното обучение започва да изменя своя статус. Например в индустриалните райони на САЩ започва да се изучава учебният предмет „Технологии”, чиито цели са: да се

развива технологичната грамотност чрез постепенно навлизане в света на технологиите; да се развива мисленето чрез изследване предимствата и недостатъците на технологиите на съвременното общество; да се осигурят условия за разбиране на технологичните проблеми и насоки на развитие и подготвяне на учениците да се справят с проблемите на бъдещето. Това налага създаването на Международната асоциация по технологично обучение (ITEA).

В периода 1989 - 1991 година са организирани много форуми с учени и организации по технологично обучение от цял свят, вследствие на което се взема решение за създаването на Световната организация на асоциациите в областта на технологичното обучение (WOCATE). Основната цел на тази световна организация е да се създаде система, която да развива хора, които да са достатъчно подготвени, за да разбират, развиват и контролират технологиите7.

Международното признание на термина технологично обучение става на два етапа – първият през април 1992, във Ваймар, Германия, а вторият през юли 1993 в Париж, Франция, чрез приемане на хартата на WOCATE.

Исторически аспекти на идеята за трудово обучение и възпитание в България

В България през XIX век се въвеждат специални предмети в общообразователните училища.

7 World Council Association Technology education <http://www.wocate.org/home_en.htm>

За първи път заедно с овладяването на общообразователното учебно съдържание се преподава специален предмет – Земеделие в Шуменското и Разградското училище.

1840 г.

Първото девическо училище със светско образование в гр. Плевен.

Учителката Анастасия Димитрова преподава ръкоделие.

1843 г. В гр. Ловеч

Ученичка на Анастасия Димитрова Параскева Нейкова преподава на момичетата също ръкоделие /шиене на гергеф и обикновено/.

1856 г.

В занаятчийските турски училища се обучавали и българчета.

Момчетата се учат на дървообработване и правене на обувки, а момичетата на ръкоделие и шиене на облекло.

1858 г.

В гр. Стара Загора

Варвара Стратиева – учителка надзирателка преподава предметите „ръкоделие” и „домакинство и хигиена”.

1883 г.

В с. Княжево край София – обучение по дърводелство, железарство и грънчарско-пещерски отдел.

Създават се първите професионално-занаятчийски училища като Държавната учебна занаятчийница.

1885 г.

След Съединението се създава Закон за обществените и

Подчертава необходимостта от изучаване в главните училища на земеделието и индустрията.

частните училища на Р. Каролев

1885 г. Първия учителски събор в София

В учебния план се предвижда изучаването на ръкоделие в девическите училища.

1881 г. Край гр. Русе в образцов чифлик

Създадено е първото земеделско училище.

1883 г. В с. Садово край гр. Пловдив

Открива се професионалното земеделско училище с овощен разсадник и зеленчукова градина.

1882 г. гр. Сливен Открива се текстилен курс, който прераства в средно техническо училище.

1891 г. В гр. Плевен Открива се третото земеделско училище

1895 г. В с. Княжево Закриване на Държавната учебна занаятчийница.

1895 г. В гр. Русе Създава се Държавно практическо столарско училище.

1896 г В гр. София

Открито е Рисувално училище за подготовка на учители по рисуване, живопис, иконопис, скулптура, декоративно изкуство, резбарство, ръчна работа.

1912 г. В България Фнкционират 24 занаятчийски и индустриално-технически професионални училища.

1891 г.

Министърът на просветата от Стамболовото правителство Георги Живков

Създава Закон за народната просвета, с който ръчната работа е въведена като задължителен учебен предмет в нашите училища. Законът влиза в сила през 1892 г., когато се разработва и учебната програма.

1897 г. МНП Провеждат се курсове при педагогическите училища в Казанлък, Кюстендил, Силистра.

Петнадесет години след Втората световна война

(1945 г.) трудово-политехническото обучение на учениците от I - IV клас се осъществява чрез учебния предмет „Ръчен труд и практически занятия”. Основната цел е учениците да усвоят умения за работа с хартия, картон, мукава, глина и пластелин, текстил, което определя и съдържанието им.

В програмата от 1955 г. в IV клас се въвежда дейността техническо моделиране, като се изработват предмети от дърво, картон, тъкани, тел и др.

През 1964 г. е променена учебната програма и учебната дисциплина „Ръчен труд и практически занятия” става „Трудово обучение”. „Целта на обучението на учениците от I до IV клас е да се усвоят основни трудови умения, които да съдействат за всестранното развитие и подготовката на учениците. .... За разлика от предните програми, тук се отделят и специални часове за общественополезен труд. В IV клас са предвидени за осъществяване екскурзии в производството”8.


През 1973 г. е създадено ЕСПУ. Предметът започва да се нарича „Трудово-политехническо обучение”.

През 1975 г. са написани инструкции и методическите указания за работа на учителите в I, II, III клас на ЕСПУ по трудово обучение в методическите ръководства за тези класове от Г. Мавров, Н. Божков и Л Найденова.

През учебната 1981/82 г. се въвежда организационно дидактическата система „Труд и творчество”, което през 1991 г. се нарича „Трудово обучение”.

От 1993/94 г. предметът „Трудово обучение” се нарича „Труд и техника” или „Ръчен труд" за I, II и III клас, като към началната училищна степен е въведен и IV клас.

През 2000 година МОН публикува наредба за учебно съдържание по културно-образователните области, с която се определят равнищата на общообразователна подготовка на учениците в края на етап и степен на образование9.

До 2002 година в общообразователната подготовка на българското училище се изучават учебните предмети „Ръчен труд” І-ІV клас и „Труд и техника” V-VIII клас. Целта на тези учебни предмети е свързана с технологизиране на знанията, придобити от учениците в процеса на общообразователната им подготовка. Основната предпоставка е за осмисляне на практическото приложение на придобитите вече технологизирани знания и превръщането им в общотехнически трудови умения за най-необходимите дейности в семейството, бита и материалното производство.

От учебната 2002/2003 година в българската образователна система учебни предмети по технологично обучение се преструктурират и изменят (фигура 1).

9 Наредба № от 18 май 2000 г. за учебното съдържание (Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г.; изм. доп. ДВ бр. 58/2006 г.)

Учебният предмет „Ръчен труд” І-ІV клас се замества и внедрява като „Домашен бит и техника”. Този нов учебен предмет въвежда учениците в многообразния свят на техниката и технологиите чрез всекидневни дейности и средства, които присъстват в реалния живот на детето. Темите, заложени в учебното съдържание, се групират в четири части: Конструиране и моделиране; Работа с материали и модули; Техника; Грижи за растения и животни. Основният акцент на учебното съдържание е върху физико-механичните технологии, но се обръща внимание и на дейности, свързани с технически анализ, проектиране и еко-технологии.

Учебният предмет „Труд и техника” V-VIII клас в периода 2006 – 2009 година е заместен с други два учебни предмета – Домашна техника и икономика и

Ръчен труд І-ІV клас Труд и техника V-VIII клас

КОО „Бит и технологии”

„Домашен бит и техника” І-IV клас „Домашна техника и икономика” V-VI клас „Технологии” VII-VIII клас „Информационни технологии” IX-XII клас

Фиг. 1 Структурно изменение на технологичното обучение

Технологии (фигура 2). Учебното съдържание на този учебен предмет е изградено от седем вида дейности: Графически упражнения; Приложна електротехника; Обработване на метали; Обработване на дървесина; Работа с текстилни материали; Обработване на хранителни продукти; Агро- и зоотехническа работа. Основата на тази предметна област е върху производствените технологии.

Графически упражнения

Приложна електротехника

Обработване на метали

Обработване на дървесина

Работа с Текстилни материали

Обработване на хранителни продукти

Агро- и зоотехническа работа

Проектиране в дома Енергия и контрол Занаяти и съвременност Работа с материали Кулинарство Природата в дома

Техниката Материалите Компютърна техника и комуникационни технологии Конструиране и техническа документация Стопанство Технология и производство Съвременно предприятие

„Технологии” VІІ - VIІІ клас

„Домашна техника и икономика” V - VI

клас

„Труд и техника” V-VIII клас

Фиг. 2 Структурно изменение в учебното съдържание по технологично обучение

Новият учебен предмет „Домашна техника и икономика” V - VI клас започва внедряването си от учебната 2006/2007 година. Чрез него се развива технологичната грамотност на учениците по посока на начално разбиране на връзките: култура на бита - техника и технологии; научни открития - техника и технологии; икономика - техника и технологии. Учебното съдържание на този учебен предмет е структурирано върху шест обобщени теми: Проектиране в дома; Занаяти и съвременност; Работа с материали; Енергия и контрол; Кулинарство; Природата в дома.

Новият учебен предмет „Технологии” VІІ - VIІІ клас през учебната 2008/2009 година замества учебения предмет „Труд и техника”. Чрез него се постига изграждането на общия базис на технологичната компетентност на учениците, завършващи основно образование, като се поставя основата на кариерния избор в областта на социалните или индустриалните технологии. Заложените в учебното съдържание теми са разделени на две групи. Едната група е за VІІ клас: Техниката; Материалите; Компютърна техника и комуникационни технологии; Конструиране и техническа документация. Другата група теми е за VIІІ клас: Стопанство; Технология и производство; Съвременно предприятие.

Промени претърпяват учебните програми не само в

съдържателен, но и в структурен план. Различията се изразяват в това, че действащата учебна програма по „Труд и техника” съдържа тематичен план на видовете дейности и разпределението им по теми със съответния хорариум часове. Докато в т.нар. нови учебни програми по технологично обучение учебното съдържание се определя от стандарти, включващи основни ядра според ДОИ. В началния и в прогимназиалния етап КОО „Бит и

технологии” включва по шест ядра на учебно съдържание за всяка степен. Всяко ядро е изградено от стандарти, които покриват различни очаквани резултати.

2. Система на реализация на технологичното обучение

В различно развитите в икономическо и технологично отношение страни технологичното обучение е развито на различни нива. Това води до съществени изменения и в подготовката на учители за тази образователна област. По тази причина се налага преосмисляне на начините, по които преподавателите се учат да преподават, както и насърчаването на нови начини за преподаване. Тази необходимост, според Р. Хенсън, има три аспекта, които той описва в работата си „A Technological Teacher Education Program Planning Model”10:

Първият аспект е, че технологиите и пътят, по който предоставяме познания за тях в училище, се променят.

Вторият – различните анализи на изминалия опит в обучението на преподаватели по технологии – е остарял.

Третият аспект е това, че изследователското развитие е сложен човешки и професионален процес, който обхваща често не напълно разбрани фактори на личността и средата.

Тези три аспекта потвърждават факта за необходимостта от непрекъснато образование, а най-тясно

10 Hansen, R. E. A Technological Teacher Education Program Planning Model. // Journal of Technology Education, vol.5, No.1, Fall 1993.

свързано с непрекъснатото образование е технологичното обучение на самите учители, тъй като то е в пряка зависимост от развитието на технологиите в ежедневието ни.

Чрез технологичното обучение учениците се учат на новаторство, на това как да мислят и как да прилагат технологиите при решаването на обществени проблеми. Целта е да се решат проблемите или да се създадат благоприятни възможности за тяхното решаване в реална обстановка.

В началото такава обстановка може да бъде

ежедневната училищна среда, но от значение е постепенно да се преминава към обхващането на по-глобални въпроси. Важно е, както подчертава Н. Божков, технологичното обучение да се свързва „с научни принципи, които лежат в основата на изпълняваните дейности. Това са лидерните теории, закони и знания на определящата научна област от техническото развитие в даден исторически период”11.

Например на учениците може да им бъде преподавано за процесите на проектиране, но уменията за действителната употреба на проектирането като процес и приложението му като средство за решаване на технологични проблеми се придобиват единствено с експериментиране и практически опит.

Същността на технологичното обучение е показана на фигура 3, като отделните елементи са надграждащи се и се прилагат поетапно в процеса на обучение.

11 Божков, Н, Дидактика на трудово-политехническото обучение, част І. Благоевград, 1988. с. 89-90.

Фиг. 3 Същност на технологичното обучение Първоначално учениците усвояват информация за

различните видове технологии, като ги проектират, развиват и използват. Усвоените вече знания и умения прилагат в различни процеси на практическа работа, при изпълнение на поставените им задачи. Следващият етап от реализация на технологичната подготовка е решаването на технологични проблеми чрез разработване на проекти. И последният етап е и решаване на проблеми чрез индивидуална работа или работа в екип.

Проектиране

Прилагане на знания и умения в процеси

Решаване на технологични проблеми чрез разработване на проекти

Индивидуална работа, както и работа в екип при решаването на проблеми

Технологии

Използване

Развитие

Това е една от най-важните ценности на технологичното обучение – знанията се прилагат и затвърждават чрез използването им в реални трудови процеси. Това дава възможност за осъществяване на необходимостта от постигането на баланс между технологичните постижения, уменията за прилагане на процеси и важните способности, които учениците придобиват в образователната си подготовка, както и нуждата от развитието на младите хора като личности. „Ние ще обезпечаваме учениците с уменията да гледат критично на технологиите и продуктите, които те използват всеки ден”12.

Учениците изпробват и развиват сръчността на

своите ръце и работят с различни ресурси (инструменти, материали, време, опит), за да създадат различни продукти, решения, предмети за себе си или другите. Опознаването на същността на технологията става чрез преминаване през различните етапи на развитие на технологиите – от ранните години на технико-технологичното развитие на обществото, където е доминирала обикновената сръчност, до съвременните приложения на техниката, в медицината, агро-културите, енергетиката, информатиката и комуникациите, транспорта, производството, проектирането и мениджмънта. Технологичното обучение е нов и динамично развиващ се учебен предмет, който може да бъде толкова съвременен и бързо променящ се, колкото самите технологии в нашето общество13. Затова технологичното обучение е благоприятна област за изграждане на функционална грамотност на личността. То 12 Martin, M. The Future and Values in Technology Education. Conference PATT – 9, 1999. 13 International Technology Education Association. An Educational Imperative <http://www.iteaconnect.org/AdvocacyBro03.pdf>

не само осигурява преплитане на теорията с практиката, но може и да се доближава твърде много до ежедневните дейности на хората в една реална житейска среда.

Основният компонент в целта на технологичното обучение, според Ц. Йолова, е чрез познавателните си характеристики да разкрива на учениците система от знания, които са основа:

за добра ориентация при избор на област за собствено кариерно развитие;

за рационално осъществяване на професионална подготовка;

готовност за съчетаване на личните и обществените интереси14.

В българската педагогическа литература (Н. Божков, С. Плачков, Ц. Йолова, Л. Витанов, М. Генчева, В. Георгиева) многократно се подчертава, че това обучение гарантира единство на основните функции на учебно-възпитателния процес, т.е. образователна, възпитателна и развиваща. Развива се личността на ученика чрез усвояване на технически и технологични знания и умения и се формират личностни качества, свързани не само с емоционално-ценностното отношение към технологиите и технологичните процеси, но и с творческите елементи към тях.

Въпреки че технологичното обучение променя своето съдържание в зависимост от промените, които настъпват в обществото, то все пак запазва своята същност на обучение чрез действие. Неговата същност най-ясно се отразява в модела на Международната асоциация по

14 Йолова, Ц. Развитието на ученика и системата на ТПО. Политехническият принцип в трудовата и професионалната подготовка на учениците. Проблеми, тенденции, челен опит. С., 1985.

технологично обучение15, който е показан на фигура 2.2. Тази схема е внедрена в учебните програми и поставя основите на обучението по технологии по цял свят. По тази причина нейните автори я наричат „универсална схема на технологичното образование”. При анализа на предметната област за разработването на тази схема авторите спират вниманието си върху две основни категории: знания и умения, които са взаимно свързани и зависими една от друга в един общ контекст, защото се формират в рамките на едни и същи процеси.

Учебното съдържание (контекст) според модела

на фигура 4 включва два типа технологии – индустриални и социални. То е основната база, според авторите, за развитие на личността на ученика, основен, но не и единствен източник на информация за самите технологии и тяхното развитие. Определянето на учебното съдържание, според тях, отговаря на въпроса „Какво?”.

Технологиите в учебното съдържание се разглеждат като системи, които могат да бъдат категоризирани като:

1. Информационни системи, включващи история на технологиите, процесите им на развитие и използваните термини. Чрез тези системи се изразяват количествените и качествени изменения на технологиите.

2. Физични системи – те отразяват физичните ресурси на една технология, като форма на проявление, материали, средства, ценности, цел на приложение и т.н.

3. Биологични системи – базирани са на живата природа. Отразяват различни модификации за подобряване на човешкия живот. Много често те се наричат биотехнологии.

15 Technology for All Americans. A Rationale and Structure for the Study of Technology. ITEA, 1996.

Контекст

Влияние

и

последствия от

технологиите

Използване на


Проектиране

и

развитие

на


Определяне и

управление

на


Технологични

понятия и

принципи

Връзки на


Същ

ност и

развитие на


Физични ситеми

Биологични ситеми

Информационни ситеми

П

З

Фиг. 4 Структурна схема на съдържанието на съвременното технологично обучение

Технологичните знания, които трябва да бъдат

включени в технологичното обучение, също се базират на индустриалните и социалните технологии. Те отразяват развитието, приложението и употребата на технологиите като обхващат понятия, представи и факти за:

1. Същността и развитието на технологиите – базирани са на основната връзка между наука и технологиите. Проследяват се различни цели за създаване на технологиите чрез научно проучване, което се диктува от необходимостта да се разбере естественияt свят и да подпомогнат човешките нужди за решаване на проблеми. Технологиите се изучават като начин, по който хората променят света около тях, за да задоволят собствените си нужди.

2. Връзки на технологиите – изразяват се в тясното взаимодействие между триадата „общество – технологии – околна среда” (фигура 5).

3. Технологичните понятия и принципи. Именно тези технологични знания се определят от

целите, които са поставени пред технологичното обучение. Изборът на целите се свързва с въпроса „Защо?”. Чрез тях се демонстрира защо технологичните процеси са развити, приложени и използвани.

Технологичните процеси са тези процеси, които се

реализират вследствие на придобитите знания от учебното съдържание. Това са дейности като проектиране, контролиране, поддържане, употреба, трансформиране, произвеждане и т.н., в които учениците трябва да се включват, за да овладеят нужното учебно съдържание. Процесите обхващат формиране на умения за:

1. Определяне и управление на технологиите –учениците имат възможност да анализират и сравняват различни дейности при решаване на даден проблем, като ги управляват.

2. Проектиране и развитие на технологиите – това е дейността, чрез която учениците създават творчески продукти, като прилагат усвоените знания при усъвършенстване на познатите или създаване на нови

технологии при решаване на технологични проблеми. Процесите за проектиране и развитие на технологиите се изразяват в следните дейности: планиране, моделиране, анализиране, проучване, наблюдаване, тестване на технологиите в учебна среда.

3. Използване на технологиите – основните дейности са насочени към задоволяване на нуждите при решаване на технологични проблеми.

4. Определяне влиянието и последствията от използването на технологиите – тук се допълват познанията на учениците за връзките между триадата „общество – технологии – околна среда” (фигура 5).

Технологии Технологии

Общество Околна среда

Нови технологии

Нови технологии

Фиг. 5 Връзки на технологиите с обществото и

околната среда Всяко общество изисква създаване и развитие на

технологии за осъвременяване на условията, в които живеем. Така се поражда нарастваща потребност от създаване използване на нови и различни технологии в ежедневните ни дейности. От своя страна всяка нова технология води до изменение в околната среда. Тези

изменения могат да бъдат както положителни така и отрицателни.

Технологичните процеси, в които трябва да участват

учениците, са взаимно свързани с поставените цели пред технологичното обучение и се свързват с въпроса”Как?”. Те всъщност, според авторите, показват начина, по който се постигат образователните цели.

Всички съставни компоненти на технологичното

обучение, отразени в модела на фигура 4, се свързват с реалностите на действително съществуващите области на социално-икономическа активност. Затова учебната дейност се разглежда като отражение на социалната практика.

В икономически развитите страни е възприето, че съвременното технологично обучение трябва да дава възможност на обучаемите да изучат процеси и получат познания, свързани с технологиите, които са необходими за разрешаване на проблеми, както и за разширяване на човешките способности. Тази гледна точка се използва при създаването и прилагането на общоприетите стандарти за технологична грамотност и при изготвянето на учебни и инструкторски материали за нуждите на технологичното обучение.

3. Принципи на приложение на технологичното обучение

Технологичното обучение, както всеки друг вид обучение, има свои принципи на приложение (таблица 1).

Понятието принцип е с латински произход и означава основно начало на някаква теория; убеждение, възглед, от който се ръководи човек.

В дидактиката са известни различни определения и класификации за тълкуването на понятието принцип, но най-често се приема като описателен, цялостен или основен закон на приложение на даден вид дейност; или нормативно правило за поведение.

Таблица 1 Принципи на приложение на технологичното

обучение Принципи Характеристики

1. Пряката връзка между обществото и технологиите чрез взаимните влияния между тях

Развитие на обществото изисква създаване на технологии, които от своя обратно въздействат върху обществото

2. Учебното съдържание критерий за оценка

Отговор на въпросите: - Какво трябва да се изучава?; - Как се осъществява обучението?; - Защо е необходимо изучаване (крайния резултат).

3. Обратната връзка Възможността за установяване на нивото на компетентност

Във връзка с изясняването на понятието „принцип” Н.

Божков пише, че „принципите са концентрирана форма на дидактическото познание, резултат от успешно решаване на базови, субстантиални и стратегически проблеми на обучението. Чрез тяхното формулиране се създават своеобразни аксиоматични теоретични модели, които „овладяват" критично съществените, необходими и повтарящи се връзки и зависимости между дидактическите

явления и предлагат основни положения, изисквания, правила и указания за съблюдаването им в практиката”16.

Първият принцип, на който се основава

реализацията на технологичното обучение в образователния процес, e именно пряката връзка между обществото и технологиите чрез взаимните влияния между тях.

Влиянието на технологиите върху обществото и на

обществото върху технологиите, което трябва да бъде разглеждано чрез технологичната подготовка, е систематизирано от екипите на Международната асоциация по технологично обучение (International Technology Education Association – ITEA) и публикувано в една от най-известните им разработки „Technology for All Americans. A Rationale and Structure for the Study of Technology”17 (таблица 2).

Таблица 2 Влияние на технологиите върху

обществото и на обществото върху технологиите

ТЕХНОЛОГИИ И ОБЩЕСТВО

Въздействие

„Технологии върху общество”

Въздействие

„Общество върху технологии”

Служи като икономически двигател.

Влияние върху развитието на технологиите и ограничаването на тяхното използване.

Повишава човешките способности.

Осигурява умения и идеи.

16 Божков, Н, Дидактика на трудово-политехническото обучение, част І. Благоевград, 1988. с. 219. 17 Technology for All Americans. A Rationale and Structure for the Study of Technology. ITEA, 1996.

Създава нови връзки между хората, групите и нациите и между хората и околната среда.

Осигурява нуждата/изискването от по-големи, по-добри, по-бързи и по-ефективни системи.

Поражда етични и държавни въпроси.

Разглежда и решава въпроси, свързани със здравето и сигурността на хората.

Увеличава проблемите, свързани с околната среда.

Според изследователите от асоциацията, които са

ангажирани с технологичното обучение през последните 15 години, това е документ, коjто отразява съвременните тенденции на технологиите, присъстващи както в обучението, така и в ежедневните ни практически дейности.

На основата на това взаимодействие между технология и общество ръководителят на водещия екип Дъгер подчертава, че технологията е станала движеща сила във всекидневния живот на хората. Училището според него е институцията, която трябва да формира у своите обучаеми чувството на технологично грамотни граждани, които да са отговорни за употребата на технологиите при създаване на едно по-добро бъдеще18. Затова технологичното обучение следва да се развива с развитието на технологиите.

Вторият принцип, на който се подчинява

технологичното обучение, е учебното съдържание като критерий за оценка.

Действително учебното съдържание е много важен критерий за оценката на технологично обучение. Първият

18 Dugger, W. E., J. Eldon Yung. Technology Education Today, PDK Education Foundation, Bloomington, Ind. 1995.

важен въпрос, който се формулира при анализа на обучението според Р. Хенсън, е какво се предлага и дали отговаря на съвременните изисквания за подготовката на обучаемите и изграждането им като личности (фигура 3.1). Вторият въпрос, който се поставя пред образователната система в съответната предметна област, е как се осъществява, или чрез какво се реализира учебното съдържание(фигура 3.1). Това всъщност е самият процес на обучение, чрез който се постигат определените цели на технологичното обучение. И третият въпрос, който се поставя, е защо (фигура 3.1). Този въпрос отразява именно целите, които се постигат чрез технологичното обучение и съответно крайният резултат от този вид обучение.

Може да се каже, че тези три характерни въпроса отразяват осъществяването както на технологичното обучение, така и на всяко друго обучение (таблица 3.3).

Таблица 3 Осъществяване на технологичното

обучение според Р. Хенсън19. ТЕХНОЛОГИЧНО ОБУЧЕНИЕ

„Вход” „Реализиране” „Изход”

КАКВО? (съдържание на обучението)

КАК? (процес на обучението)

ЗАЩО? (цели на

обучението)

19 Hansen, R. E., M. Froelich. Defining Technology and Technological Education: A Crisis, or Cause for Celebration? // International Journal of Technology and Design Education, Vol. 4, No 2, 1994.

ЗащоЦел и краен резултат

Технологични компетентности



Знания, умения, отношения

Каквосъдържание на обучението

Приложение и използване

Управление на технологиите

Професионално развитие

Социализания на личността

Как

процес

на обучението

Фиг. 6 Реализация на учебното съдържание при

технологичната подготовка20 Технологичното обучение в образователната

подготовка се разглежда като процес на развитие на способностите и качествата у подрастващите. Вследствие на това диагностиката на резултатите трябва да определя степента на формираност на различни видове компетенции в областта на технологичната култура, които ще гарантират наличие на функционална грамотност на личността пред прага на зрелостта и дееспособността. „Смисълът на оценяването е главно в създаването на възможност за

20 Hansen, R. E., M. Froelich. Defining Technology and Technological Education: A Crisis, or Cause for Celebration? // International Journal of Technology and Design Education, Vol. 4, No 2, 1994.

уточняване на правилността на действията и инициирането на промени, които да доведат до ново по-добро качество”21.

Като най-важни индикатори за оценяване

постиженията на учениците се приемат основните поведенчески индикатори, посочени в приложение 1, протолкол 2. Върху подбора им оказват влияние стандартите за оценяване на резултатите от технологичното обучение, създадени от WOCATE в едно от най-важните им ръководства ра технологично обучение – „Technology Education Guide”22.

Постиженията на учениците се оценяват чрез

наблюдение по 13 критерия, като на всеки критерий съответстват по 4 показателя. Получените резултати определят личностното развитие на учениците в рамките на технологичното обучение, като особеното тук е, че в процеса на обучение учениците сами могат да се оценяват по така предложената скала. Наблюденията показват, че с течение на времето те стават все по-взискателни към себе.

Това развитие по скалата отляво надясно за всеки ученик се осъществява чрез системна работа върху редица възпитаващи и развиващи стратегии. За целта се адаптират и ситуативно прилагат редица компоненти от т.нар. „скрита програма” на В. Георгиева, която включва:

„за формиране на потребност от труд – предлагане на богата гама от мотиви за всяка дейност, активизиране на отделни личностни аспирации и стремеж за идентификация, разясняване на значението на дадена дейност, акцентуване върху ефекта и резултативността,

21 Георгиева, В. Обучението по техника и технологии от 6 до 16. Теория и методика. Благоевград: Неофит Рилски, 2004. с. 124. 22 Technology Education Guide, Prepared by WOCATE, UNESCO, 2003.

както и на връзката между процес, лично участие и резултат;

за развитие на интелекта – организиране на проблемни ситуации и дискусии, аргументация на всяко правило, анализ на причина и следствие, сравняване и противопоставяне на постъпки, правила, обекти, процеси, показатели за оценка и др.;

за развитие на нравствеността и морала - създаване на обществено мнение в групата, убеждаване в необходимостта от определена етика на трудовите взаимоотношения, решаване на казуси, демонстрация на етично поведение, тренинг за поемане на различни отговорности или преодоляване на завист, егоцентризъм и др.;

за усъвършенстване на емоционалната сфера – предизвикване на ситуации, които водят да определени емоционални състояния като надежда, съмнение, разочарование, удовлетворение, пренос на чувства, както и тренинг за баланс на емоции и потискане на агресия, прибързаност, експлозивност ;

за формиране на воля и желание за самоконтрол – включване в дейности, които изискват повишена саморегулация, борба на мотиви, поемане на отговорност и стремеж към себеутвърждаване, създаване на условия за мониторинг и осъществяване на самоконтрол и самокорекция, организиране на състезания и предизвикване на нагласи за конкуренция;

за развитие на комуникативността и уменията за общуване – осигуряване на откритост на изразяването и преодоляване на празнотите в общуването вътре в групата и на групата с учителя, перманентни изисквания за яснота на изказванията и обратна връзка, предизвикване на тренинг за перифразиране, както и описание не само на обекти, и процеси, но и на поведение и чувства, поощряване не само

на устната, но и на писмената реч чрез овладяване на форми на делова кореспонденция;

за формиране на екипност – осигуряване на разбиране за причините на различни конфликти при работа в група и овладяване на способи за изслушване на алтернативни позиции, водене на преговори, правене на компромиси, споделяне и защита на мнение пред група, практическо решаване на групова задача, поемане на групова отговорност, оказване на взаимопомощ, наблюдателност по отношение на проблемите и интересите на другите участници в групата, толерантност, поставяне на деловите цели на преден план пред личностните предпочитания и др.;

за укрепване на дееспособността и нагласата за изпълнение на физически по своя характер дейности – внимателен подбор на практическа манипулативна дейност, осигуряваща удоволствие от действуването и резултата и едновременно с това развиваща психомоторни структури като динамична координация на лява и дясна ръка, окомер, двигателна памет, пространствено мислене, възприемане на части от тялото като инструмент и др.;

за изграждане на естетически усет и вкус – организиране на естетично въздействие на средата, подбор на обекти, чрез които се демонстрират различия във вкусовете, сравняване и разясняване на различни критерии за естетически избор, перманентно изискване за акуратност и прецизност на действията, внимателен подбор на критериите за красиво и за добре свършена работа и др.”23.

Наред с всичко това при технологичната подготовка

особено значение има обратната връзка, т.e. обратната

23 Георгиева, В. Обучението по техника и технологии от 6 до 16. Теория и методика. Благоевград: Неофит Рилски, 2004. с. 82-83.

информация на усвоените знания и умения, която получава учителя от учениците.

Обратната връзка е всъщност третият принцип на

реализация на технологичното обучение (фигура 7). Тя обезпечава възможността за установяване на нивото на компетентност на учениците, както и тяхното индивидуално развитие. Това е основният начин да се контролират работната етика, толерантността към различните способности и стимули за учене, ангажираността към процеса на изучаване не само от страна на учениците, но и от страна на учителите.

Обратната връзка в едно обучение е основният и най-ефективен начин за:

контролиране на учебния процес; установяване на нивото на индивидуалната

успеваемост на учениците; установяване нивото на формиране и развитие

на основните умения в технологичното обучение.

Фиг. 7 Характеристика на технологичната подготовка

Вход Учебно

съдържание

Процес на

обучение

Изход Очаквани резултати

обратна връзка приложение на знанията при

решаване на технологични проблеми

4. Образователен процес

4.1. Основни принципи на образователния процес

Изменението в условията на живот води до създаване на все по-образовани личности в едно общество. Образованието от своя страна е непрекъснат процес на усъвършенстване на знанията и уменията и средство за реализиране развитието на личността.

Според доклада на Международната комисия за образование на XXI век пред ЮНЕКО образованието има четири основни принципа наречени още стълбове на образованието24:

- Да се научим да живеем заедно с другите –изключително необходимо за разбиране за другите (приемане на тяхната история, традиции духовни ценности) при решаване на глобални проблеми. Това е работа по съвместни проекти и развитие на стратегии за решения на конфликти.

- Да се научим за знаем – това е да се сдобиваш със знания. Този аспект е израз на необходимостта от стабилно и широко общо образование и извличане на ползи от възможностите, които предлага ученето.

- Да се научим да действаме, този аспект не се свързва само с професионалната квалификация, но и със способността за приспособяване към определени ситуации в различни екипи. Този принцип обхваща и практическото приложение на наученото при натрупване на опит.

- Да се научим да бъдем – създаване на възможности за цялостното развитие на личността, както и 24 Report to UNESCO of the International Commission on Education for the Twenty-first Century. Learning: The treasure within. UNESCO Publishing. 1997.

възпитаването на готовността за действия, основани на способността за правилна преценка на ситуациите със съзнание за отговорност спрямо другите.

Всички образователни системи се подчиняват на тези принципи. На базата на тях се структурира учебното съдържание, целта и очакваните резултати за развитието на една личност. Поради бързото изменение на обкръжаващата ни действителност днешно време изключително важно е разбирането на образованието в неговата цялост. Ето защо, образователните реформи и политика трябва да се ориентират в бъдеще, както към съдържанието, така и към методите на преподаване. Така се налага създаване на държавни изисквания в образованието (ДИО). Тяхната значимост е породена от „повишаване качеството на образованието, за съответствие с европейските измерения и тенденции и високите изисквания на пазарната икономика”25.

4.2. Съдържание на образованието Натрупаният социален опит в педагогическата наука

се предава от учител на ученици при педагогическо взаимодействие между тях в дадена област, наречена учебен предмет. По този начин се осъществява предаване и усвояване на знания и умения, което е процес на обучение по този предмет.

Както казва П. Петров, „не може да се осъществява обучение без учебно съдържание. Съдържанието на обучението се формира върху основата на съдържанието на 25 Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 20.

образованието, но тези две понятия не са тъждествени, въпреки че в литературата твърде често се отъждествяват”26.

В педагогическата литература с понятието

съдържание на образованието се характеризира „система от научни знания, умения и навици, отношения и опит от творческата дейност, овладяването на които осигурява разностранно развитие на умствените и физически способности на възпитаниците, формиране на техния мироглед, морал, поведение, подготовка към обществен живот и труд”27. То отразява общите концепции на педагогическото взаимодействие и се явява като краен резултат от развитието на личността на ученика. Чрез съдържание на образованието се постигат прогресивните изменения на свойствата и качествата на всяка личност.

Съдържанието на образованието трябва да отговаря на икономическите, социално-политическите, културните и научно-техническите изисквания на обществото. Така с изменението на обществото се изменя и съдържанието на образованието.

Според П. Петров „съдържанието на образованието се разглежда като педагогически модел на социалната поръчка (заявка), които може да се представи на различни йерархични равнища: а) на общотеоретическо равнище; б) равнище на учебния предмет; в) равнище на учебния материал”28, като основните източници са природата, обществото, науката, трудът, техниката, технологията, културата, изкуството и битът. 26 Петров. П., Дидактика. Веда словена- ЖГ, С. 1994. с. 122. 27 Г. и А. Коджаспирови, 2000 – цитат по Радев, П., Педагогика. Хермес, Пловдив, 2007. с. 214. 28 Петров. П., Дидактика. Веда словена- ЖГ, С. 1994. с. 122.

Българската образователна система се подчинява на

определени държавни изисквания, наречени Държавни изисквания на образованието, показани на фигура 8.

„Терминът държавни изисквания в образованието (ДИО) включва в себе си всички възможни необходими изисквания, които се предявяват от държавата към образованието. ... Държавни изисквания в образованието (ДИО) представляват научно-практически обоснована цялостна система от изисквания, които държавата и обществото предявяват към образователната система за да се постигне необходимото качество в развитието, подготовката и реализацията на учащите се”29.

Фиг. 8 Класификация на държавните изисквания на образование30

29 Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 26. 30 Цитат по Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 27.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДИО

Закони, наредби-закони

Образователни стандарти

Наредби, нормативи, правилници и др.

За степен на образование, учебен план

За учебни съдържание

За система на оценяване

Държавните изисквания в образованието

разглеждани като система имат три категории (фигура 9): Първата категория, това са законите и

наредби-закони, с които се определят условията и изискванията за организация и управление на образованието.

Втората категория са държавните образователни изисквания или наречени още образователни стандарти. Те се отнасят до „характеристиките, които определят образователните постижения на учениците – степен на образование, учебно съдържание – образователна и професионална подготовка, оценяване и др. Държавно образователно изискване (ДОИ) – образователен стандарт е научно практически обосновано равнище на постиженията на учениците при завършване на определена образователна степен, което съответства на системата от образователни цели”31

Третата категория са нормативи за образование (наредби, нормативи, правилници и др.) . „Нормативите в образованието са държавни изисквания, които определят количествените параметри за оптимално управление на образованието, за организация и управление на учебни-възпитателния процес, за здравно-хигиенното, материално-техническото, финансовото и научно-информационно осигуряване”32.

31 Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 27. 32 Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 27.

На фигура 10 е показана взаимовръзката между

основните нормативни документи в сферата на образованието.

Закони

Образователни стандарти

Наредби, нормативни документи

1. Предучилищно възпитание и подготовка

2. Степен на образование, базисен учебен план

3. Професионално образование и обучение

4. Извънкласна и извънучилищна дейност

5. Съдържание на образованието

6. Учебници и учебни помагала

7. Система на оценяване постиженията на учениците

8. Учителска правоспособност и квалификация

9. Научно, информационно и библиотечно осигуряване

10. Материални-техническа база

11. Охрана на ученето и труда. Здравно осигуряване

12. Финансово осигуряване

Фиг. 9 Категории на ДИО

Закон за народната просвета

Закон за степента на образование и общообразователния минимум и учебния план

Учебни програми

Държавни образователни изисквания (стандарти) за учебно съдържание

Държавни образователни изисквания (стандарти) за системата на оценяване

Фиг. 10 Нормативни документи в сферата на

образованието Съдържанието на образованието се реализира

посредством учебни планове (културно-образователни области), учебни предмети, учени програми, учебна литература (учебници, учебни помагала).

4.3. Учебен план Учебният план е официален държавен документ,

разработен от специална комисия, назначена със заповед на министъра на образованието. Чрез него се отразява основното съдържание на обучението – държавните образователни изисквания (образователни стандарти).

„Учебният план е основен документ в образователната система, който се разработва в съответствие с нейната мисия и цели, определя

научните, технологичните и културни области и учебни предмети, които се изучават в даден вид училище, както и разпределението на броя часове или съотношението, в което се изучават по степени, етапи и цикли, класове и предмети”33.

Структурата на учебните планове се определят от: - вида на училището; - неговите цели; - сроковете на обучение.

В българската образователна система от 18.05.2000 г. е утвърдена от министъра на образованието и науката наредба за учебното съдържание34. С тази наредба се определят равнищата на общообразователна подготовка на учениците в края на етап и степен на образование. Учебното съдържание е структурирано по културно-образователни области, които са общо осем на брой:

1. Български език и литература. 2. Чужди езици. 3. Математика, информатика и информационни

технологии. 4. Обществени науки и гражданско образование. 5. Природни науки и екология. 6. Изкуства. 7. Бит и технологии (характеризираща

технологичното обучение). 8. Физическа култура и спорт.

33 Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 105. 34 Наредба №2 от 18 май 2000 г. за учебното съдържание. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание в културно-образователната област „Бит и технологии”. Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г.; изм., бр. 46 от 28.05.2004.

Всяка културно-образователна област има свои

учени предмети, които са в логическа последователност и взаимна връзка.

Педагогическите изисквания за конструирането

на учебните планове са следните: Подборът на предметите трябва да осигури

предвидените в нормативните документи за съответното училище образователен минимум, индивидуални измерения (личностни качества) и способности (умствено развитие).

При подбора на предметите и интегративните дисциплини се спазва приемственост между учебните години.

Времето за усвояване на съдържанието на задължителните и избираеми предмети зависи от общонаучната и специализираната актуалност на съответната област.

Във всеки учебен план се включват (изяснени са) минималното количество предмети, които се изучават едновременно. Целта е да се осигурят условия за системно и задълбочено усвояване на съдържанието при повишаване знанията, уменията и компетенциите на учениците

4.4. Учебен предмет Учебния предмет е система от постижими знания,

умения и отношения, които се измерват или наблюдават като резултати на учениците в учебно-възпитателния процес.

Същността на учения предмет се изразява в педагогическата обоснованост, в целенасочена система от научни знания, методи на интелектуална, практическа и

художествена дейност. Той отразява основното съдържание и методи на конкретната наука, които трябва да бъдат усвоени от учениците в съответната възрастова група.

Дидактическата структура на учебния предмет

включва: факти, принципи, закони, понятия, теории, методи на познание, процеси, правила, системи, алгоритми,хипотези, практика и творчество, както и знания от история на науката, естетически и образни отражения, проблемите на научната област и възможните пътища за решаването им.

Държавните документи, които се изработват и

утвърждават от МОН и конкретизират съдържанието на всеки учебен предмет, са т.нар. учебните програми.

4.5. Учебни програми

Учебните програми са официални държавни документи, чрез които се определя съдържанието на всеки учебен предмет, предвиден в учебния план за изучаване.

Всяка учебна програма съдържа въведение, в което се представят по-общите проблеми, възникващи при преподаването на учебния предмет, посочва се учебно-възпитателната стойност на предмета и се формулират някои указания с по-общ характер. Втората част отразява разделите, темите, обобщителните занятия и отреденото им учебно време. Учебната програма по същество конструира курса на обучението и учебния предмет.

В учебните програми се посочва обемът и конкретното съдържание на отделните учебни единици – точно знанията, уменията, компетенциите и начините на познание, които трябва да се изучават по съответния учебен предмет за учебна година.

Учебната програма е структурирана на две части. Първата част съдържа въведение, в което се представят по-общите проблеми, възникващи при преподаването на учебния предмет, посочва се учебно-възпитателната стойност на предмета и се формулират някои указания с по-общ характер. Втората част отразява разделите, темите, обобщителните занятия и отреденото им учебно време. Учебната програма по същество конструира курса на обучението и учебния предмет.

Всяка учебна програма съдържа шест параграфа.

В първия параграф е общо представяне на учебната програма – където е описана основната роля на учебния предмет, класове, в които се изучава и съответно броя на часовете за всеки клас.

Във втория параграф са описани целите на обучението.

В третия параграф са посочени очакваните резултати от обучението.

В четвъртия параграф – учебното съдържание, което е определено от стандартите включени в държавните образователни изисквания със съответните ядра на учебно съдържание.

Общата структура на учебното съдържание е представена в табличен вид. Таблицата се състои от шест колони, като в първата са посочени ядрата на учебното съдържание; във втората колона са посочени основните резултати на ниво учебна програма (стандарти); в третата колона – очакваните резултати; в четвъртата основните

понятия по теми; в петата колона – контекстът на учебното съдържание и дейности и в шестата колона възможностите за междупредметни връзки с други учебни предмети, изучавани в същия клас.

Петият параграф отразява специфичните методи и форми за оценяване на ученика по предмета.

Шести параграф – методически указания по прилагане на учебната програма.

Основните изисквания към учебните програми са:

- да фиксират точно и прецизно учебното съдържанието на обучението на равнище учебен предмет. Те могат да се използват и като средство за контрол и оценка, тъй като в тях ясно са формулирани основните понятия, които трябва да бъдат усвоени, както и очакваните резултати. Така чрез тях могат да се измерват постиженията на учениците по съответния предмет.

- да са изработени в съответствие с учебното съдържание и възрастовите особености на учениците;

- да разкрива целите на учебния предмет, като обосновава подбора на учебното съдържание и разяснява новите моменти в него.

4.6. Учебници и учебните помагала Като средство за обучени се използва учебната

литература като учебници и учебните помагала. Те могат да бъдат на електронен или хартиен носител. В тях е разработено учебното съдържания по учебната програма на съответния учебен предмет.

През 2003 година с постановление на министерски съвет е приета наредба, която е актуализирана през 2006

година за държавните образователни изисквания за издаването на учебниците и учебните помагала35.

Учебникът е книга, в която „последователно и

достъпно се излагат основите на науката съобразно с учебната програма и дидактическите изисквания”36, предназначена за образователни цели, в която систематично е изложен материал, който трябва да бъде усвоен от обучаемите.

Според наредбата учебникът е произведение, създадено в резултат на творческа дейност, което е одобрено от министъра на образованието и науката или от министъра на културата за осигуряване на училищното обучение. Предназначен е за учениците и подпомага цялостно им обучение по определен учебен предмет в съответния клас за овладяване на знанията, уменията и формиране на отношенията или за придобиване на професионалните компетенции, определени с държавните образователни изисквания по учебни програми.

Учебникът е средство за овладяване на учебното съдържание, предвидено по учебен план и учебна програма, в което се включват и оценъчни знания, въпроси и задачи, занимателни елементи, указания, дефиниции, изводи и примери, правила и насоки, схеми, илюстрации, графики, връзки с други знания, дискусионни теми и др.

Учебните помагала са също произведения,

създадени за подпомагане на обучението, одобрени от министъра на образованието и науката.

35 наредба, която е актуализирана през 2006 година за учебниците и учебните помагала (Приета с ПМС № 104 от 10.05.2003 г.) (Обн., ДВ, бр. 46 от 20.05.2003 г., изм. доп. ДВ бр. 51/2005 г., бр. 14/2006 г.) 36 Андреев, М. Дидактика. Народна просвета. С., 1996.

Учебни помагала могат да бъдат учебни тетрадки, учебни христоматии, сборници, учебни контурни карти, учебни атласи, албуми и блокове, учебни книжки, дидактични игри, ръководства за учебна практика - за училищното обучение и предучилищното възпитание и подготовка.

Учебното помагало е предназначено за ученика или детето и подпомага частично училищното обучение или частично или цялостно предучилищното възпитание.

Ролята на учебниците и учебните помагала се

изразява в следното: - помагат на обучаемите да усвоят нови знания,

да запомнят учебния материал, изложен от учителя, да формират у себе си различни умения и компетенции;

- конкретизират, разширяват, задълбочават или надграждане изцяло или в отделни части на учебното съдържание;

- играят голяма роля за провокиране на интересите на учениците в дадена научна област и изграждане на култура, необходима за тяхното съществуване в обществото;

- подпомагат затвърдяването или практическото прилагане на усвоените знания и умения, формираните ценностни ориентации и нагласи или придобитите професионални компетенции;

- осигуряват възможност за анализиране, осмисляне и реализиране на образователните цели на учебното съдържание;

- осмисляне и осъществяване на интегративни връзки между учебните предмети в една или повече културнообразователни области или между учебните предмети или модули по професии и професионални направления;

- те са пътеводител за учителя, независимо от неговата висока квалификация в дадената област при последователното и ясно излагане на учебното съдържание за правилното усвояване на учебния материал и постигане на очакваните резултати.

Функциите на учебната литература е: - Информационна (познавателна) – обучаемите

получават необходимите знания, умения и компетенции по изучаваната област;

- Изследователска – подпомагат дейността на обучаемите да извършат самостоятелен анализ на поставените проблеми;

- Приложна – да покажат на обучаемите пътя за прилагане на усвоените знания умения в практиката;

- Мотивационна – да провокират интереса на обучаемите за получаването на повече знания;

- Самообразователна – формиране на самооценка на постиженията на обучаемите за овладяване на знанията и уменията и формиране на отношения, определени по образователни направления в държавните образователни изисквания.

Учебниците и учебните помагала осигуряват условия за усвояване не само на знания, умения и компетенции в дадена научна област, но и на българския книжовен език съгласно държавните образователни изисквания

2. Нормативни документи за учебно съдържание по технологично обучение в общото образование

Основните нормативните документи за учебно

съдържание по технологично обучение са държавните образователни изисквания, наречени стандарти за учебно съдържание и учебни програми структурирани на базата на тях.

Понятието съдържание на обучението характеризира обема и качеството на знанията, уменията и навиците, които учениците трябва да усвояват в училище по различни учебни предмети, затова се нарича още учено съдържание.

Според П. Радев „учебното съдържание (учебните съдържания) е мярата, непосредственото единство на количеството и качеството от знания, умения и компетенции, която пребивава като обект, съвкупност, основа, определяща страна в събитията обучение и образование37.

През 2000 година са разработени държавните

образователни изисквания за учебно съдържание и технологичното обучение променя свия статус. Тяхната значимост е породена от „необходимостта от повишаване качеството на образованието, за съответствие с европейските измерения и тенденции и високи изисквания на пазарната икономика”38. Така технологичното обучение започва да функционира като културно-образователната област (КОО) „Бит и технологии”.

37 Радев, П., Педагогика. Хермес, Пловдив, 2007. с. 214. 38 Наредба №2 от 18 май 2000 г. за учебното съдържание. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание в културно-образователната област „Бит и технологии”. Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г.; изм., бр. 46 от 28.05.2004. с. 20.

Учебното съдържание на общообразователната подготовка в КОО „Бит и технологии” включва постижимите знания, умения и отношения, които се измерват или наблюдават като резултати на учениците по учебните предмети влизащи в нея. Тези резултати се определят като т. нар. "стандарти по технологично обучение”. Тези стандарти покриват образователна дейност, която предназначена да изгради основите на технологичната грамотност и компетентност на учениците като съществен елемент на тяхната обща култура.

ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ

ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Културно-образователна област: Бит и технологии

Учебни предмети: „Домашен бит и техника”, „Домашна техника и икономика” и „Технологии”

Обща характеристика на културно-

образователната област 1. Място и роля на културно-образователната

област "Бит и технологии" в системата на общообразователната подготовка

Образователната дейност в тази културно-образователна област е предназначена да изгради основите на технологичната грамотност и компетентност на учениците като съществен елемент на тяхната обща култура.

Учебните предмети в тази област представляват своеобразни стъпала за преминаване от процеса на изграждане на култура на бита на отделната личност към процес на изграждане на базисни умения за нейното бъдещо кариерно развитие. Техните стандарти са

подредени така, че от: представата за организация и планиране на

дейностите в дома да се премине към изграждане на знания и умения за организация и планиране на дейностите в света на технологиите и извън дома;

представата за съвременно оборудване на домакинството и техниката в близкия свят, с който семейството комуникира, да се премине към изграждане на представа за основните взаимовръзки в сложния свят на техносферата на нашата планета;

знания за управление на доходите в домакинството и потребителското поведение да се премине към изграждането на икономическа култура, както и на разбиране и диференциране на основни икономически понятия и концепции;

разбиране на влиянието на различните професии и сфери на дейност върху живота на семейството да се премине към умения за планиране на собствената професионална кариера в едновременна зависимост от индивидуалните качества и перспективите на трудовия пазар.

2. Специфика на предметите от областта, връзка и зависимости между тях

Какви са специфичните цели на отделните предмети в областта?

Чрез учебния предмет Домашен бит и техника в I-IV кл. се акцентува на началното навлизане в многообразния свят на техниката и технологиите през призмата на опознаването на всекидневни дейности и средства, които присъстват в реалния живот на детето.

Чрез учебния предмет Домашна техника и икономика в V-VI кл. се развива технологичната грамотност на учениците по посока на начално разбиране на връзките: култура на бита - техника и технологии;

научни открития - техника и технологии; икономика - техника и технологии.

Чрез учебния предмет Технологии в VII-VIII кл. се постига изграждането на общия базис на технологичната компетентност на учениците, завършващи основно образование, като се поставя основата на кариерния избор в областта на социалните или индустриалните технологии.

Какво е общото между отделните предмети в областта?

Чрез тези предмети учениците разбират ролята на личната технологична култура при овладяването, разбирането и прилагането на техниката и технологията в ежедневни и широко разпространени практически дейности. Учениците преоткриват създадения от човека свят, връзките му с околната среда, осъзнават мощта на научно-техническия прогрес и участват в него, като проектират, конструират, моделират, изработват различни изделия и технологични системи.

Учениците са окуражавани да решават проблеми, проектират, моделират и конструират, опитват, експериментират, проверяват, оценяват, изработват, планират и осъществяват малки проекти. Поощрява се умението им да приемат различни роли и позиции в процеса на обучение, като разпределяне на дейности, изпълняване на поставени задачи, оценяване, самооценяване, коригиране, работа самостоятелно и в екип.

Учениците предлагат, доказват, изразяват съмнения и планират сами свои дейности по проектиране и изработване на различни изделия и усвояване на отделни технологии. Имат възможност да избират, вземат решения и да се самооценяват.

Във всеки един от учебните предмети учениците

трябва да разберат, че работата трябва да бъде планирана, организирана и извършена в условията на творчество, сътрудничество и обезпечаване с ресурси, а основните принципи са акуратност, високо качество и безопасност. Те не само трябва да познават и прилагат основни технически средства, процеси и решения на технически задачи, а и да оценяват техническите средства според отношението между качество и цена, потребителската им стойност и влиянието им върху социалната и околната среда.

3. Елементи на учебно съдържание с интегрален и междудисциплинарен характер

Общата цел на учебните предмети от културно-образователната област "Бит и технологии", свързана с изграждане на знания за факторите на социалното благополучие и умения за постигането му, води до необходимостта от включването в съдържателните ядра на общи понятия с интегративен характер, като техника, технология, икономика и култура, а също така и на понятия, като: потребност, интерес, ресурс, стимул, избор, обект, количество, качество, комуникация, енергия, цена, пазар, продуктивност, производителност, инструмент, материал, модул, похват, подход, операция, стратегия, тактика, проект, план, програма, аргумент, конкуренция, модел, доход, кариера, партньорство, екология, ергономия, естетика, система, структура, оценка, критерий.

4. Понятия и проблеми с интегралени междудисциплинарен характер:

Дом, жилище – видове жилища, функционалност, избор, комуникации в жилището, вътрешна и външна архитектура, обслужване на дома и ремонти, строителни материали, енергия, екология на жилището, ергономия, безопасност на дома, място за

спорт и хоби, домашни любимци, цветя, градина, кой обслужва дома;

Облекло – функции, материали, видове, аксесоари, производство, представяне, продажба, мода, стил, поддържане, избор, съхраняване, подреждане, цена, естетика;

Храна – продукти, полуфабрикат, екология, културни различия в Европа, приготвяне, съхраняване, поднасяне, етикет, технически средства, безопасност на труда, продуктивност, стимул;

Свободно време (хоби) – технологии в туризма и спорта, организация и планиране на свободното време и хобито, фотография, игри и играчки, гъбарство, пчеларство, билкарство, филателия, институции;

Общуване и комуникации – комуникационна техника, вербални и невербални начини на комуникация, общуване, договаряне, сътрудничество, работа в екип, етикеция, близки и по-далечни комуникации, интернет комуникации, поща, институции в комуникациите;

Икономика – ресурс, продукт, стока, пари, капитал, икономически стимули, търсене, предлагане, пазар, приход, разход, доход, фалит, недостиг, избор, размяна, конкуренция, кариера, професия, организация.

Д о м а ш е н б и т и т е х н и к а

Степен на образование: ОсновнаЕтап: Начален Ядра на учебно съдържание

Знания, умения, отношения (в края на IV кл.)

В резултат от обучението си по домашен бит и техника ученикът:

Проектиране, планиране и оценяване

Предлага и дискутира идеи. Проектира изделия, като работи по инструкции и образец. Оценява своята и работа на другите.

Работи самостоятелно и в група.

Оборудване и поддържане на оборудването

Познава работата с някои уреди и апарати. Прави прости ремонти на собственото си имущество и играчки. Моделира, като използва аналози на някои прости механизми. Подрежда рационално работното си място.

Обработване, сглобяване и комбиниране на материали и модули

Назовава материали и основните им технологични свойства. Познава различни начини за измерване и чертане. Обработва разнообразни материали. Използва различни начини за комбиниране и сглобяване.

Комуникация и контрол в трудовите процеси

Разпознава функциите на устройства за комуникация и информация. Назовава различни начини за комуникация и контрол. Ползва различни информационни източници. Познава основни правила за общуване при делови взаимоотношения.

Организиране на работата и икономика

Различава продукт и средства за неговото получаване. Различава стока и услуга. Демонстрира умения за реклама на своя продукт. Описва някои основни технологични дейности в отделни професии.

Отглеждане на растения и животни, здраве и безопасност

Познава основни правила за отглеждане на домашни животни. Прилага различни способи за отглеждане на стайни растения. Използва и съхранява правилно и безопасно инструменти и материали. Познава основни правила за природосъобразен начин на поведение.

Д о м а ш н а т е х н и к а и и к о н о м и к а

Т е х н о л о г и и

Степен на образование: ОсновнаЕтап: Прогимназиален

Ядра на учебно съдържание

Знания, умения, отношения (в края на VIII кл.)

В резултат от обучението си по домашна техника и икономика и по технологии ученикът:

Проектиране, планиране и оценяване на технологични процеси и обекти

Описва технологичната последователност на операциите за изработване на изделия. Открива приложението на изучавани научни закономерности в техниката и технологиите. Установява свойства на материали чрез тестово изпитване. Оценява свои и чужди решения в разработвани проекти. Изработва скици, технически рисунки и прости чертежи.


Избира оборудване за бита съобразно с изискванията за опазване на околната среда. Познава начини за пренасяне, съхраняване и преобразуване на материали и енергия. Работи с машините и инструментите, съобразно с експлоатационните изисквания. Извършва малки ремонти в дома. Спазва правилата за безопасна работа с използваната техника.

Обработване, сглобяване и комбиниране на материали и модули

Определя начини и режими на обработване. Използва основни технологични операции при обработване на материали. Моделира обекти с помощта на модулни елементи. Комбинира и съединява материали и компоненти според свойствата им. Използва разглобяеми и неразглобяеми съединения.

Комуникация и контрол в бита и трудовите процеси

Използва техническа терминология за описание на машини, инструменти, материали и процеси. Познава използвани в ежедневието средства за комуникация и контрол. Измерва големина на физически величини.

Познава правилата за работа в екип; Осъществява делова комуникация с подходящи за целта средства.

Организация и икономика

Организира работната си среда съобразно основните ергономични и екологични изисквания. Използва различни източници на информация за избор на професия и кариера. Познава основни форми за организиране на производство, търговска дейност и услуги. Разпознава икономическите показатели - разходи, себестойност, цена и приходи. Познава видовете бюджети и структурата им.

Отглеждане на растения и животни; грижи за себе си и за другите

Познава различни начини за отглеждане на плодове, зеленчуци, декоративни растения и билки. Описва технологии за отглеждане на животните. Разбира ползата от екологичните норми при отглеждане на растения и животни. Познава изискванията за здравословен начин на живот. Демонстрира умения за поддържане на хигиенна среда и уют.

СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ТЕХНОЛОГИЧНО ОБУЧЕНИЕ

Учебните програми по технологично обучение в

културно-образователната област „Бит и технологии” са разделени на „Домашен бит и техника” I – IV клас; „Домашна техника и икономика” в V и VI клас и „Технологии” в VII и VIII клас.39

Чрез тях у подрастващите се формира технологична грамотност за овладяването, разбирането и прилагането на техниката и технологиите в ежедневните дейности. Учениците преоткриват създадения от човека свят, връзките му с околната среда, осъзнават мощта на научно-техническия прогрес и участват в него като проектират, конструират, моделират, изобретяват различни изделия и технологични системи.

Учебна програма „Домашен бит и техника”

Учебната програма по „Домашен бит и техника” е насочена към изграждане на технологичната грамотност и компетентност на учениците като съществена част от тяхната общообразователна подготовка. Учебната програма включва широко разнообразие от проблеми и дейности, свързани с домашния бит и техниката. Основният акцент е върху усвояването на знания и умения и формирането на позитивно отношение към труда и околната среда. Дейностите са приоритетно ориентирани към позитивно отношение към техниката и технологиите и разкриването на техните възможности за развитието на обществото и опазването на околната среда. В центъра на обучението са

39 МОМН, Учебни програми <http://www.minedu.government.bg/top_menu/general/educational_programs/index.html> 20.09.2009 г.

практическите дейности като среда за развитие на познавателните, гражданските и личностните характеристики на учениците, вкл. тяхната културна, религиозна и етническа толерантност.

Процесът на обучение е ориентиран не толкова към крайните резултати от практическата работа, колкото към процесите, технологиите за тяхното постигане.

Увеличава се делът на самостоятелната работа и „ученето чрез откриване”. Въпреки че преобладаващата част от времето е предвидена за работа по образец и инструкции, учениците по-често започват да проучват, предлагат и дискутират идеи, проверяват свойства на материали, тестват модели, макети и др. Увеличават се дейностите по решаване на проблеми, опитната работа и работата по проекти.

При всички тези дейности учителят ръководи, насочва и консултира, за да стане по-ефективно усвояването на знания за техниката и технологиите.

Работата с хартия, картон, лесно достъпни, подръчни, опаковъчни и отпадъчни материали, вкл. метално фолио, е отново основна в обучението по „Домашен бит и техника”. Учениците се приучват да събират, съхраняват и използват тези материали както за обработване, така и за конструиране и моделиране.

Предвидени са повече дейности, ориентирани към „ученето чрез трансфер”, които създават условия да се прилагат много знания и умения от други учебни дисциплини.

Целта на обучението по „Домашен бит и техника” е с практически дейности да се разширява технологичната култура и грамотност на учениците чрез:

обогатяване на знанията за техниката и технологиите и тяхната роля в обществото;

формиране на умения за генериране и изясняване на идеи и предложения;

разширяване на знанията и уменията за обработване на достъпни материали, вкл. и метално фолио;

формиране на умения за моделиране и използване на механизми, вкл. макари и наклонени равнини;

развитие и обогатяване на уменията за работа в екип, на стремежа към успех и самоутвърждаване.

Знанията, уменията и отношенията са условно

групирани в четири обобщени теми, в които се комбинират различни дейности, но една от тях се определя като приоритетна - моделиране, обработване, запознаване с техниката, грижа за животни и растения.

Темите са представяне на учебното съдържание са: Конструиране и моделиране; Работа с материали и модули; Техниката; Грижи за животни и растения.

Учебната програма по „Домашна техника и

икономика” Целите на учебната програма по „Домашна техника

и икономика” са структурирани на базата на процеса за изграждане на представите на учениците за начина на живот и култура на бита. Приемствеността на съдържанието по този учебен предмет се осъществява именно чрез постигане на тези цели, отразени на фигура 11 а, б, в.

Учебното съдържание по предмета „Домашна техника и икономика” V - VI клас е структурирано на базата на шест обобщени теми: „Проектиране в дома”, „Занаяти и съвременност”, „Работа с материали”, „Енергия и контрол”, „Кулинарство” и „Природата в дома”. В тези теми са застъпени знания, умения, които трябва да се постигнат в процеса на обучение.

Да се усъвършенстват уменията за откриване, формулиране, наблюдаване и анализ на технически и технологични проблеми в рамките на домакинството, да се повиши самостоятелността при вземане на решения за тяхното преодоляване като се отчитат по-прецизно и вземат предвид личните способ-ности и умения.

VI клас

Да се формира по-цялостна представа за техническо осигуряване на дейностите в съвременния дом и отделното домакинство и се усъвършенстват уменията за безопас-на работа и поддържане на основни елемен-ти от неговото обзавеждане и оборудване.

Да се разширят знанията за потребителско поведение, за потребителската стойност на отделни материали, продукти, инструменти на труда и умения за оценяване на техническите средства съобразно тяхното качество, цена, влияния върху живота на хората и околната среда.

V клас

Да разшири разбирането за прилагане на техниката и технологиите в ежедневните практически дейности на човека и ролята на технологията за усъвършенстване на начина на живот на хората и постигане на устойчивост на средата.

Да изгради нагласа за грижливо отношение към продуктите на човешкия труд в и извън дома и диференциране на представи за потребител и производител.

Да формира начални знания за техническите ресурси (уреди, инструменти, апарати, машини, приспособления, съоръжения), които един съвременен дом може да има, да формира умения за безопасно ползване на основните от тях.

Фиг. 11 а Цели на обучението по „Домашна техника и икономика”

Да се формира разбиране, че работата трябва да бъде планирана и извършвана в условията на лична предприемчивост, творчество, сътрудничество, акуратност на действията и обезпеченост с ресурси, че качеството на резултата зависи от качеството на работата.

Да повиши степента на самостоятелност при откриване и решаване на реални технически и технологични проблеми от бита и по този начин да развива качества като инициативност, комуникативност, активност, прагматичност.

Да се създадат условия за формиране на основ-ни житейски умения чрез изпробване на решения, свързани с подобряване на личното работно място, храненето, отдиха, хоби дейностите, пестенето на енергия и продукти, поддържане на собствеността, отделянето на по-малко отпадъци от домакинството, съхраняване на природата и връзките с нея, подобряване на комуникациите и сътрудничеството в семейството.

Фиг. 11 б Цели на обучението по „Домашна техника и икономика”

V клас VI клас

Обобщената тема „Проектиране в дома”, според

учебната програма, развива представите на учениците за интериор и екстериор на жилището чрез проектиране. Така се формират компетенции за проектиране, конструиране и моделиране на технически обекти, както и създаване на

Фиг. 11 в Цели на обучението по „Домашна техника и икономика”

Да се разширят знанията за различията между “труд за себе си” и “труд за друг”, за ролята на личното стопанство при осигуряване на бюджета на семейството и неговото благоденствие, както и за професиите, осигуряващи повишаването на културата на бита на съвременните граждани.

Да се формират знания за правилата на взаимодействия при реализация на съв-местни дейности и проекти и умения да се стремят да осъществяват индивидуални и групови дейности чрез спазване на основните принципи за качество и безопасност.

V клас VI клас

технологични и инструкционни карти като елемент от функционалната грамотност. Учениците разработват идейни проекти, като изготвят техническа документация (скици, технически рисунки и чертежи).

Оценяването на проекти за технологични процеси и обекти, както и работа с материали, работа с широко използвани измервателни инструменти и работа в екип и ориентиране в основните изисквания за социално партньорство също е заложено в тази учебна програма.

На базата на това очакваните резултати, описани в учебната програма за V клас, се изразяват в изготвяне на елементарна скица на изделие с несложна конструкция; оценяване на разработен в групата проект; умения за правене на кратка презентация на свои идеи и решения, включваща отговор на въпросите „какво”, „защо” и „как”, докато в VI клас учениците определят отделни изгледи в чертеж със съответстващите им елементи в прости детайли; правят аргументирана оценка на продукт и познават основни свойства на материалите, които определят приложението им в бита.

В обобщената тема „Занаяти и съвременност”

съдържанието на темата основно е ориентирано към формиране на икономическо мислене у учениците, което се изразява в разбиране на икономическите показатели и разбиране същността на търговските дружества. Включват се знания за различни видове дейности в бита, което позволява на учениците да правят съпоставка и анализ на технически средства и организация в областта на производството на стоки и услуги за бита. Учениците се запознават със съвременните средства за комуникация, обмен на информация, реклама и контрол, което е друг елемент от функционалната грамотност – компетенции в областта на информационните и комуникационните

технологии. Те придобиват представа за семеен бизнес и различни професии. Очакваните резултати според учебната програма за V клас са: описване на варианти на производство, търговия и други услуги, свързани с бита в района, в който живее; изготвяне калкулация на изработен от него през учебната година продукт, да посочва функциите на средствата за комуникация или контрол като мобилния телефон, факса и касовите апарати. За VI клас са: да открива умения и личностни качества, необходими в широко разпространени професии в областта на услугите; да различава себестойност и цена; да описва начини за хигиенизиране на работна среда и пакетиране на продукти и прилага някои достъпни от тях в собствената си дейност.

Обобщената тема „Работа с материали” дава

възможност на учениците да усвоят знания за различни видове материали, използвани в бита, и някои умения за работа с тях. Учениците придобиват умения за работа с широко използвани измервателни и ръчни инструменти, като се запознават с някои градивни елементи и основни механизми на техниката. Чрез тази обобщена тема се формират и компетенции за поддържане на ред на работното място, поддържане на оборудването; проектиране, конструиране и моделиране на технически обекти; създаване на технологични и инструкционни карти, както и изготвяне на техническа документация (скици, технически рисунки и чертежи). Очакваните резултати, заложени в учебната програма за V клас, са следните: учениците трябва да могат да разграничават материалите по отношение на пластичност, еластичност и твърдост; да познават основните инструменти и способи на работа с различни материали (текстил, кожа, дървесина, метал); да описват етапите за получаване на познато изделие; да измерват линейни размери с точност до милиметър и тегло с

точност до грам; да извършват прости ремонтни дейности върху собствено имущество съобразно изучаваните операции, а в VI клас – да познават и прилагат неразглобяеми съединения на детайли от различни конструкционни материали; да познават и прилагат правилата за безопасност на труда при работа с пробивна и шевна машина; да използват техническа терминология за описание на конструктивни особености на шевна или пробивна машина.

Чрез обобщена тема „Енергия и контрол на използването ѝ” се формира у учениците представа за създаване от човека на различни средства за производство на енергия, използването на енергията от различни източници, пестенето й, както и нейното контролиране. Акцентира се върху електрически уреди, защото това позволява по-лесното разбиране на обкръжаващата ни действителност на техносферата. Вниманието на учениците е насочено по-скоро върху техниката за безопасно използване на електричеството. Като очаквани резултати за V клас в учебната програма се предвиждат знания и умения, на базата на които учениците трябва да могат да описват технически средства в дома за преобразуване на различни видове енергия; да посочват начини за съхранение и пренасяне на топлина; да посочват опасни следствия при използване на неизправни уреди; както и да посочват причини за възникване на запалителен процес и безопасни средства за гасене. В VI клас: да могат да познават и групират по различни признаци енергийни преобразователи, ел. консуматори, средства за измерване и контрол; да описват основни елементи на жилищни инсталации и познават правилата за безопасна работа с различни електроуреди; да посочват разходи в семейния бюджет, свързани с употребата на енергия и начини за тяхното намаляване.

Обобщената тема „Кулинарство” от учебната

програма формира у учениците знания и умения за хранителните продукти; за приготвяне на кулинарни изделия; за съхранение на кулинарните изделия; за сервиране на кулинарни изделия; за хигиена и спазване на хигиеничност; за водене на здравословен начин на живот.

На основата на тези елементи очакваните резултати според учебната програма за V клас са: учениците трябва да могат да използват рецептурник и приготвят хранителни ястия чрез варене или печене; да посочват прилики и разлики в менюто на различни режими на хранене; да обясняват приложението в дома на процеси като филтруване, дезинфекциране, подреждане и средствата, необходими за това; да определят разходи при реализиране на рецепта от често употребявани и широко разпространени продукти и да правят калкулация. За VI клас очакваните резултати са: учениците да могат да описват технологията за приготвяне на ястие, включващо изучените топлинни процеси; да посочват различни начини за оборудване при използването на топлинни обработки, които водят до икономия на време, продукти и енергия; да спазват хигиенни изисквания; да познават кулинарни продукти и начини на декориране и сервиране, които създават празнични нагласи, уют и поддържат традиции.

Чрез обобщената тема „Природата в дома” у

учениците се формират компетенции, свързани с болестите при растенията и животните, които се отглеждат в дома, и компетенции, свързани с опазване на околната среда. На базата на тези компетенции очакваните резултати според учебната програма за V клас се изразяват в безопасно използване на различни видове инвентар при отглеждане на декоративни растения и билки; в описване на основни

технически средства, прилики и разлики в грижите за животни в изкуствена за тях среда; в умения за правене на малък проект за природен кът, умения за правене на разлика между „труд за себе си” и „труд за друг”. За VI клас са посочване на основни аграрни дейности, свързани с отглеждането на плодове и зеленчуци; посочване на прилики и разлики при отглеждане на декоративни растения и зеленчуци; посочване фактори за отглеждане на животни във ферма.

Основната роля на учебния предмет „Домашна техника и икономика” се свързва с „изграждането на технологична грамотност на ученика, убеденост в нейната необходимост и осигуряване на базис за овладяване на систематичния курс по технологии в VII и VIII клас, който, от своя страна, развива основите на общата структура на технологичната компетентност”40.

Учебна програма по „Технологии”

Цикълът за изграждане на технологичната култура

на учениците в рамките на основното образование започва с учебната програма по „Домашна техника и икономика”, V и VI клас и завършва с учебната програма по „Технологии” за VII и VIII клас. В VII и VIII клас се „осигурява обща компетентност за основните фактори в съвременните технологични процеси, за връзката между усъвършенстването и разпространението на индустриалните и социалните технологии, от една страна, и икономическия и социалния напредък на отделните региони на страната и държавата като цяло”41. Акцентът основно пада върху 40 Учебна програма по домашна техника и икономика за V клас. // Аз Буки, бр. 38, 2003. 41 Учебна програма по технологии – VІІ и VІІІ клас. // Аз Буки, бр. 38, 2003.

изграждането на технологичната грамотност, каето се постига чрез ситуации, в които се проявява разбиране, оценяване, употреба, създаване и управление на технологии.

Учебната програма по „Технологии” е изградена, за да развие знанията и уменията на учениците, формирани в другите учебни предмети от КОО „Бит и технологии”, както и да осигури „условия за обобщаване на представите за връзките между научни открития – техника – технологии – икономика – социална действителност – култура на бита”42.

Целите на обучението според учебната програма по

„Технологии” в VII и VIII клас са: Да се формира разбиране за същността на

техниката и технологиите като базисни явления, очертаващи духа на съвременната цивилизация, знания за основните фактори в тяхното развитие и за основните следствия от присъствието им в обществото и живота на отделния човек.

Да се формира по-обобщена представа за личното и националното стопанство и мястото на социалните и индустриалните технологии в осигуряването на хармония между потребности, потребление, производство и технологии.

Да се формира знание за технически обекти, технически системи, технологичен и производствен процес, трудови отношения, управление и администриране на стопанската дейност и умения за употреба и контрол на широко разпространени технически средства и технологични процеси.

Да се развива техническото, технологичното, икономическото и екологичното мислене чрез работа с

42 Пак там.

техническа документация и умения за осъществяване на технически обекти и технологии.

Да се формират умения за планиране на собствена професионална кариера, като се съобразяват с индивидуалните си личностни качества и с перспективите на трудовия пазар.

Да се усъвършенстват личностните качества, които осигуряват единство на трудова дисциплина в рамките на трудови правоотношения и предприемачески дух, почтеност и лоялност, пестеливост и прагматичност, творчество и фантазия, сътрудничество и умения за работа в екип и стремеж за успешна личностна реализация в света на съвременните технологии.

По предмета „Технологии” в VII клас се предвиждат следните теми: „Техниката”, „Материалите”, „Конструиране и техническа документация”, „Компютърна техника и технологии”.

Според учебното съдържание по обобщената тема

„Техниката” у учениците се формират знания за техниката като цяло, както и многообразието и функциите ѝ като контролно-измервателна, обработваща и монтажна техника. Чрез тези знания и умения се формират компетенции за градивните елементи и основните механизми на техниката. У учениците се формират знания и умения за проектиране, конструиране и моделиране на технически обекти; оценяване на проекти за технологични процеси и обекти; поддържане на ред на работното място, поддържане на оборудването, които също са елементи от функционалната грамотност.

На базата на знанията и уменията, които се формират по тази обобщена тема, според очакваните резултати, посочени в учебната програма, учениците в VII клас трябва да могат да посочват технически средства за различни етапи

по реализирането на изделия; да откриват приложението на изучавани физически и химически закономерности в демонстриран технически обект; да посочват необходимите професии, отнасящи се за разработване, производство и експлоатация на технически обекти.

По обобщената тема „Материалите” според

учебната програма учениците усвоят знания за произхода и приложението на различни конструкционни и неконструкционни материали, както и за основните групи свойства на материалите (физични, химични, механични и технологични). Чрез тези знания се формират компетенции за работа с материали, а очакваният резултат е учениците да могат да отчитат различия в деформациите на различни видове материали при механични въздействия; промени под влияние на агресивна среда; промени във външния вид и физическите свойства след прилагане на различни способи за механична и топлинна обработка.

Третата обобщена тема е „Компютърна техника и

комуникационни технологии”. По тази тема учениците усвояват знания за устройства за автоматичен контрол, за управление, регулиране и място на компютъра в процеса на автоматизация, както и за многообразието и функциите на съвременни технически устройства и системи за комуникация; знания за функционалната специфика на съвременните компютърни системи и техните основни компоненти; умения за опериране с компоненти на компютърна система, за работа в операционна система и използване на глобалната мрежа и за търсене на информация чрез съвременни средства за комуникация и използването ѝ за професионална ориентация. Така се формират компетенции в областта на информационните и комуникационните технологии.

Очакваните резултати по тази обобщена тема се изразяват в умения за познаване функциите на персоналния компютър и начина на работа с елементарни текстообработваща и графична програми и за осъществяване връзки с глобалната мрежа и използване уебстраници за професионална информация и избор на училище за продължаване на образованието или овладяване на професия.

Последната обобщена тема, заложена в учебното

съдържание за VII клас, е „Конструиране и техническа документация”. Чрез обучението си по тази тема учениците усвояват знания и умения за правоъгълно проектиране като основен метод за разработване и четене на конструктивна документация, за графично изобразяване на различни съединения (винтови, нитови, шевни), за необходимостта от стандарти и използване на правилна терминология в областта на техниката и технологиите, за графично представяне на конструктивните решения, за основните изисквания към конструкциите, основни принципи, методи и правила в конструирането. Така се формират умения за проектиране, конструиране и моделиране на технически обекти; изготвяне на техническа документация (скици, технически рисунки и чертежи); работа с материали.

Очакваните резултати са: изготвяне на конструктивна документация на несложни обекти; изготвяне на технологична карта на изработвано от него изделие; използване усвоените знания за свойствата на материалите в разработваните конструкции.

По предмета „Технологии” в VIIІ клас са

диференцирани други теми, които доизграждат представата и отношението на учениците към заобикалящия ги

технологичен свят. В учебната програма за VIII клас са предвидени следните три теми: „Стопанството”, „Технология и производство” и „Съвременно предприятие”.

Според учебната програма в обобщената тема „Стопанството” акцентът при усвояването на знания е върху същностните характеристики на стопанството (национално; лично; основно, спомагателно) и върху организирането на стопанска дейност. Формират се компетенции за същността на търговските дружества. Очакваните резултати по тази тема, свързани с уменията на учениците са: да посочват основни характеристики на съвременното стопанство, сфери и отрасли, фактори в развитието му; да описват същността и структурата на даден бюджет за позната производствена дейност и основните области на неговото разпределение.

Втората обобщена тема е „Технология и производство”. По тази тема учениците усвояват знания за производствен и технологичен процес, чрез които се формират компетенции за проектиране, конструиране и моделиране на технически обекти, създаване на технологични и инструкционни карти; за същността и реализирането на трудови процеси и за работа с материали. Очакваните резултати, описани в учебната програма, се свързват с описване на технологичната последователност на операциите за изработване на изделие; откриване приложението на изучавани закономерности в техниката и технологиите; познаване на различни начини за пренасяне, съхраняване и преобразуване на материали и енергия; описване на фактори и средства за осъществяване на безотпадъчни технологии и използване на основни технологични операции при обработване на материали.

Третата последна обобщена тема от учебната програма е „Съвременно предприятие”. Тази тема развива у учениците представи за същността на предприятието като стопанска единица и производствена институция; за различия при производствени и стопански сдружения и начини на участие в тях; за особеностите на трудовите отношения, за правата и задълженията на страните на трудово правоотношение; за различните видове отговорност и следствията при неспазване на правата и задълженията в трудовите правоотношения.

Формират се и умения както за работа в екип и ориентиране в основните изисквания за социално партньорство, така и за различаване на процедури и договорни отношения за започване и задържане на работа (конкурс, дискриминация, срочен, безсрочен договор, договор за ученичество, договор със срок на изпитване). На основата на тези знания и умения се формират компетенции, свързани със същността на търговските дружества в областта на трудово-правните отношения за работа в екип и ориентиране в основните изисквания за социално партньорство. Очакваните резултати се свеждат до познаване правата и задълженията на двете страни на трудовия договор и разграничаване предимствата и недостатъците на индивидуална и групова организация на производствения процес.

6. Цели и целеполагане в технологичното обучение

Всяка преднамерена дейност е подчинена на определена цел.

Според П. Петров „целта е мислен и желан резултат от някаква дейност”. Едно от основните условия за постигане на

големи резултати в образователния процес е поставянето на точно определени цели и търсене на адекватни пътища за реализирането им.

Всяка педагогическа цел е осъществяване на планираните действия за постигане на определен резултат чрез учебно-възпитателен процес.

Според Е. Еладжем43 целите служат като ориентир,

изходна позиция и като критерий за оценка на извършената дейност. Тези три компонента, показани на фигура 12 могат да се определят като основните характеристики на педагогическите цели не само при технологичното обучение, но и на което и да е друго обучение, и които са в тясна взаимовръзка.

Системата на образователните цели е изградена върху

йерархия, която според авторите на книгата „Методология и технология за създаване на държавни образователни изисквания

43 Аладжем, Ева. Обучението по машинно и техническо чертане. Първа част. С. 1988.

Oриентир на дейностите

Изходна позиция

Критерий за оценка на извършената дейност

Фиг. 12 Основни характеристики на педагогическите цели

Педагогически цели

(ДОИ)”, се приема обобщената структура на изучаваната реалност (фигура 13)44.

Докато на фигура 14 е показана последователността на

приложение на образователните цели в учебно-възпитателния процес.

Според йерархичната им структура показана на

фигура 14 главната цел на средното образование е да формира личности, готови да функционират правилно в обществото, в което живеят. Най-трудно постижими са целите на най-ниското ниво, всъщност от което се започва при обучението и възпитанието. Тази структура на образователните цели е с двупосочно разглеждане – от горе на долу и от долу на горе. В първия случай се започва от най-висшите цели на крайния резултат, а във втория случай от най-елементарното ниво на формиране на знания и умения и нагоре по пирамидата докато се стигне отново до крайния резултат, но поетапно.

44 Цитат по Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 38.

Изучавана реалност

Категории образовател-ни цели (области)

Видове образователни цели

Отноше-ние към обуче-нието

Мотиви за учене

- Преодоляване на негативните нагласи и психологически бариери за обучение - Формиране на познавателен интерес към изучаваното - Убеденост за ролята на изучаваната наука за теория и практика - Мотивация за обучение през целия живот - Описание на отделни неща (образи, форми) - Разбиране на връзки и взаимодействия - Класификация на обекти - Разкриване същността на явленията - Усвояване на научни понятия и фактори за развитие - Анализ и оценка на резултати - Разкриване на основни тенденции и водещи идеи - Анализ и оценка на явления и процеси; формулиране на въпроси и проблеми - Формулиране на предложения за неизвестното или за начина на решаване на задачи - Технология за решаване на проблеми - Стратегии и технологии за вземане на решения - Стратегии и организация за изпълнението на решенията; анализ и оценка на постигнатите резултати - Преодоляване на негативното отношение към определени личности и социални ценности - Предразположение към определени явления и ценности - Определяне на собствена позиция спрямо алтернативи - Организиране на ценностите в система - Формиране на отношения на съпричастност (ангажираност) към определени възгледи, оценки и идеи - Цялостен облик на личността, който определя нейната философия на живот и поведени в обществото

Процеси: природни обществени

Неща и системи

Н Н

Н

С

Знания и

умения

Компе-тенции

Преобразу

ваща дейност

(рутинна, творческа)

Отношения

(субект-обектни, събект-събектни)

Личностни

ценности

Фиг. 13 Система на образователните цели

Фиг. 14 Йерархична последователност и характеристики на образователните цели45

45 Цитат по Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 45.

- Текущо оценяване - Срочно и годишно оценяване

- Текущо оценяване

Йерархия на образователните

цели Резултат

Форми и методи на оценяване

1. Главни цели на средното образование

Личност

(модели)

- Научни изследвания и прогнози - Социални отношения

2. Главни цели по степени на образование

- Конкурсни изпити - Зрелостни изпити

Общи и про-фесионални ка-чества на лично-стта (съзидателна

личност)

3. Общи цели по културно-образо-вателни и професионални области

Специфични черти – специални способности

на личността (индивидуалност, мобилност,

професионалност)

Мотиви за учене, знания и умения, компетенции, отношения

(стил на мислене, интереси, способности)

Мотиви за учене, знания и умения, компетенции, отношения (стил на мислене, интереси, способности)

4. Основни цели по учебни предмети

5. Специфич-ни или конкретни цели по раздели и теми

- Педагогическа диагностика

- Външно оценяване

Целите на технологичното обучение са подчинени и отговарят на съответствията на общите цели на българската образователна система.

Главното изискване към технологичното обучение е да подготви технологично грамотни личности, които да изпълняват самостоятелно технически и технологични дейности за постигане на високи творчески успехи и с готовност за инициативност и предприемчивост; широко възпитани и образовани в сферата на технологиите.

Общо в педагогиката на технологичната подготовка

целите на технологичното обучение се подреждат в три категории, стъпаловидно подредени и в много тясна взаимна връзка една с друга, показани на фигура 15.

Фиг. 15 Цели на технологичното обучение в

образователния процес

Първата категория цели на технологичното обучение са така наречени общи цели. Всички образователни системи в света си поставят едни и същи общи цели за технологичното обучение. Например

Общи цели Целите, поставени пред образователния процес по технологично обучение

Частни (междинни) цели Целите на отделните учебни предмети

Конкретни (оперативни) цели Цели на отделните методични единици по всяка обобщена тема от учебното съдържание.

световната организация на асоциациите в областта на технологичното обучение (WOCATE)46 и Международната асоциация по технологично обучение (ITEA)47 си поставят за цел да създадат система, която да развива хора, достатъчно подготвени, за да разбират, развиват и контролират технологията в нейния сложен контекст.

Така и в нашата образователна система общата цел на технологичното обучение е да изгради основите на технологичната грамотност и компетентност на учениците като съществен елемент на тяхната обща култура. „Учебните предмети в тази област представляват своеобразни стъпала за преминаване от процеса на изграждане на култура на бита на отделната личност към процес на изграждане на базисни умения за нейното бъдещо кариерно развитие”48.

Общите цели на всеки вид обучение или образование се описват в държавните документи за този вид обучение или образование. Така и общата цел на технологичното обучение е описана в Държавните образователни изисквания за учебно съдържание.

Всяка една цел може да бъде операционализирана, т.е.

разделена на подцели. Понятието операционализиране е процесът на определяне на понятия или дейности, уточняващи основната концепция, условно наречени операции.

46 World Council of Associations for Technology Education – WOCATE <http://www.wocate.org/home_en.htm 47 International Technology Education Association – ITEA, <http://www.iteawww.org/ > 07.05.2009 г. 48 Наредба № 2 от 18 май 2000 г. За учебно съдържание. В сила от 13.06.2000 г. Издадена от Министерството на образованието и науката. Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006 г.

Операционализирането на общата цел на технологичното обучение се налага, за да се направи уточнение и се подчертаят основните дейности за постигането ѝ. Тези дейности се явяват своеобразни стъпала на постигане на процеса на преминаване от култура на бита към технологична култура необходима на всяка личност за правилна кариерна реализация (фигура 16.)

Фиг. 16 Операционализиране на общата цел на

технологичното обучение Като краен резултат учениците трябва да разбират

ролята на личната технологична култура при овладяването, разбирането и прилагането на техниката и технологията в ежедневни и широко разпространени практически дейности.

представата за съвременно оборудване на домакинството и техниката в близкия свят, с който семейст-вото комуникира

представата за организация и планиране на дейностите в дома

знания за управление на доходите в домакинството и потребителското поведение

разбиране на влиянието на различните професии и сфери на дейност върху живота на семейството

изграждане на знания и умения за организация и планиране на дейностите в света на технологиите и извън дома

представа за основните взаимовръзки в сложния свят на техносферата на нашата планета

изграждането на икономи-ческа култура, както и на разбиране и на основни иконо-мически поня-тия и концеп-ции

умения за плани-ране на собстве-ната професио-нална кариера в зависимост от индивидуалните качества и перспективите на трудовия пазар

Те преоткриват създадения от човека свят, връзките му с околната среда, осъзнават мощта на научно-техническия прогрес и участват в него, като проектират, конструират, моделират, изработват различни изделия и технологични системи49.

Втората категория са частни (междинни) цели на различните съставни части на образованието и възпитанието.

Частните (междинни) цели на технологичното обучение могат да се разглеждат по отделно за всеки учебен предмет (приложение 1).

Третата категория са така наречените конкретни (оперативни) цели на текущата учебно-възпитателна работа.

Конкретните цели на технологичното обучение се реализират на три етапа в учебно-възпитателната работа чрез отделните методични единици, по всяка обобщена тема от учебното съдържание.

Първият етап е учениците да решават проблеми, проектират, моделират и конструират, опитват, експериментират, проверяват, оценяват, изработват, планират и осъществяват малки проекти, да приемат различни роли и позиции в процеса на обучение, като разпределяне на дейности, изпълняване на поставени задачи, оценяване, самооценяване, коригиране, работа самостоятелно и в екип.

Вторият етап е учениците да предлагат, доказват, изразяват съмнения и планират сами свои дейности по проектиране и изработване на различни изделия и

49 Наредба № 2 от 18 май 2000 г. За учебно съдържание. В сила от 13.06.2000 г. Издадена от Министерството на образованието и науката. Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006 г.

усвояване на отделни технологии, да избират, вземат решения и да се самооценяват.

Третият етап е учениците да разберат, че работата трябва да бъде планирана, организирана и извършена в условията на творчество, сътрудничество и обезпечаване с ресурси, а основните принципи са акуратност, високо качество и безопасност. Те не само трябва да познават и прилагат основни технически средства, процеси и решения на технически задачи, а и да оценяват техническите средства според отношението между качество и цена, потребителската им стойност и влиянието им върху социалната и околната среда.

Според функциите на учебния процес по технологично обучение целите се разделят на образователни, възпитателни и развиващи. Тези три цели са в тясна взаимовръзка и пряко свързани със съответни таксономии.

Образователните цели (от когнитивната област),

са свързани с тези дейности на учителя и учениците, при които се осъществява запомняне и възпроизвеждане на изучения материал до решаване на проблеми. Преосмислят се наличните знания, които служат за изграждане на нови предварително изучени идеи, методи, процедури (начини на действие) при решаване на проблеми. Тези цели са от таксонимията на Блум, още наречена таксономия на когнитивните цели. Към тях се отнасят повечето от целите на обучението, предлагани в учебните програми, учебниците и при разработването на методическите единици от учителя.

Понятието таксономия е с гръцки произход от думите τάξις, taxis – строй, ред, подредба, подреденост) и νόμος, nomos – закон, т.е. класификация на обекти или явления по определен признак.

За първи път този термин е предложен от швейцарския ботаник О. Декандол през 1813 година, но се използва и до днес във всички науки.

В педагогическата наука за основател на теорията за целеполагането се определя чикагския учен – психолог Бенджамин Блум, който през 1956 година публикува книга „Таксономия на образователните цели” (Taxonomy of Educational Objectives. The Classification of Educational Goals)50.

Тази таксономия е най-широко застъпена в педагогическата практика, тъй като тя присъства на всички нива на образованост. Без познавателна (когнитивна) дейност не може да се осъществи каквото и да е обучение.

Тасономията на Блум се реализира на шест равнища,

описани в таблица 4. Таблица 4 Познавателни цели от когнитивната

област – Таксономия на Блум Равнища на приложение Показатели

Активни глаголи при определяне

на целите Знания

Степента на усвояване на знанията, като основното е способността да се

1. Обем на усвоените знания

дефинира, назовава, посочва, описва, изброява, възпроизвежда, формулира, избира,

2. Трайност на усвоените знания

50 Bloom B. S. (Ed.), Taxonomy of Educational Objectives: The Classification of Educational Goals; Susan Fauer Company, Inc. 1956.

възпроизведе необходимата в момента информация.

подчертава, подрежда, сортира, идентифицира

Разбиране Степен на осъзнаване на знанията и уменията, способност да се схване смисъла на изучаваната материя. Използва се вече изучавана информация.

1. Осмисляне и интерпретация на информацията

обобщава, защитава, преобразува, различава, оценява, обяснява, разширява, обобщава, дава примери, интерпретира, прогнозира, преразказва обсъжда, сравнява

2. Умения за логическо свързване на информацията

Приложение Степен на прилагане на знанията и уменията в различни условия, способност да се използва наученото в нови ситуации.

1. Възможност за пренос на усвоените знания и умения в различни ситуации

използва, доказва, открива, решава, променя, разработва, конструира, прилага

2. Умения за прилагане на знанията и уменията в логическа последователност

Анализ Степен на осъзнаване на отделните части на информацията и тяхната взаимовръзка. способност за разделянето на дадена материя на съставни части, за да се разбере и изследва структурата и.

1. Умения за разчленяване цялото на отделни части

разделя на компоненти, представя графично, различава, диференцира, определя, илюстрира, прави заключения и изводи, обобщава, посочва, свързва, избира, разделя,

2. Умения за откриване на връзките между отделните части3. Умения за систематизиране на отделните елементи по различни

признаци подразделяСинтез

Обединяване на новите части, за да се получи ново цяло. Свързва се с разработката на нови методи за изпълнение на дейности. Изисква се творческо поведение с акцент върху разработката на нови модели и структури.

1. Умения за комбиниране на отделни части в едно цяло

категоризира, класифицира, комбинира, събира, съставя, създава, изобретява, проектира, обяснява, генерира, модифицира, преподрежда, реконструира, организира

2. Умения за класифициране на новополучените продукти

3. Проява на способности за обобщаване

Оценка Степен на оценяване на обекти и явления

1. Качествено оценяване на различни обекти и явления

аргументира, оценява, категоризира, сравнява, прави заключения и изводи, критикува, описва, обяснява, диференцира, доказва, интерпретира, свързва, обобщава, посочва, оспорва, защитава

2. Оценяване чрез сравняване на параметри при различните обекти и явления3. Оценяване чрез самостоятелно подбрани признаци

Възпитателните цели (от афективната област) са тези цели, които се подчиняват на емоционално-ценностна област. Това са емоционално-личностни отношения към явленията и обектите в околния свят. В тази сфера попадат такива цели, които изграждат ценностната

система на личността, формират чувство за отговорност и отношение към процесите и явленията в дадена област. Основателят на този вид цели е Д. Кратоул.51 Основните категории са възприятие, отговаряне (реагиране), оценяване, организация и характеристика, показани в таблица 5.

Таблица 5 Възпитателните цели от афективната

област – Таксономия на Д. Кратоул Равнища на приложение Активни глаголи

Възприятие Това равнище определя готовността и

способността на ученика да възприема различни явления и постъпващи от околната среда стимули. За учителя пътят, по който се постигат подобни цели, се състои в това да се привлече, задържи и насочи вниманието на ученика. Те от своя страна показват, че осъзнават важността от ученето, слушат внимателно изказванията на околните - в класа, по време на разговор и т.н.

осъзнаване, готовност или желание да се възприема

Отговаряне (отклик или реагиране) Това равнище определя активните

дейности на учениците. Те изпълняват възложените им задачи, като проявява интерес към обекта, явленията или дейността. Учениците изпълнява зададена от учителя задача; спазват правилата за работа; проявяват интерес към учебния предмет.

подчиняване (подчинен или доброволен отклик), удовлетворение от изпълнението на дейностите

51 Krathwohl, D.R., B. S. Bloom and B. B. Masia, Taxonomy of educational objectives, Book II. Affective domain. New York, NY. David McKay Company, Inc. 1964.

Оценяване (ценностна ориентация)

Това равнище характеризира ценностните ориентации на учениците, които се изразяват в отношението им към различните изучавани обекти, явления или видове дейности. Именно чрез оценяването се определя и тяхното поведение.

приемане, предпочитане, привързаност, убеденост, проявява на устойчиво желание, допълване, показване, разграничаване, обясняване, следване, предлагане избиране

Организация на ценностните ориентации

Тази категория обхваща осмислянето на различни ценностни ориентации и организирането учебния процес. Акцентът е върху сравняването, което се отнася до синтезиране на ценности.

определяне, придържане, променяне, организиране, сравняване, допълване, защитаване, обясняване, обобщаване, посочване, интегриране, модифициране

Характеризиране чрез приложение на ценностните ориентации

Тази категория определя устойчиво поведението на учениците, което определя тяхната характеристика.

показва, изпълнява, предлага, отговаря на изискванията, решава, проверява

Развиващи цели (от психомоторната област) са тези цели, които са свързани с формирането на различни видове двигателна (моторна) дейност на учениците. Най-разпространената таксономия от психомоторната област е на А. Хароу.52 Към тази област се отнася този вид цели на обучение, който са свързани с физически движения, координация и използване на моторни умения. Развитието на тези умения се характеризират като качества като бързина, сръчност, точност, прецизност, техники на изпълнение и. т.н. Тяхното формиране се осъществява чрез практическите упражнения.

Основната същност на целите се изразява в

качеството на усвоеното под формата на знания, умения, отношения и нагласи към дадената област.

Най-често срещаното разбиране за качество на усвоените знания и умения, формулирани личностни качества и придобития опит от учениците по технологично образование се характеризира с четири равнища на усвояване.

Равнище на запознаване – по представена натура, признаци, характеристики, изображения, описания ученикът може да познае изучаван вече елемент на учебното съдържание (както теоретично, така и практическо).

Дейностите на това равнище са : - разпознаване (верен отговор на въпроса „Това ли е.....”) - различаване – между няколко обекта, явления, процеси и др. - съотнасяне между „обект-обект”; „обект-негови функции”, „понятие-понятие”.

52 1972.

Равнище на възпроизвеждането – осъществява се чрез два вида: - буквално и - реконструктивно (с частично изменение, уточнение).

Равнище на уменията и навиците – в технологичното образование са разграничават два вида – познавателни умения и практически умения.

Процеса на формиране (етапите) са: - степен на усвоеност; - трайност на усвоеното; - степен на приложимост.

Равнище на творчество: - самостоятелно ориентиране в нови ситуации; - решаване на творчески задачи - максимален интерес към новото (неизвестното) - потребност и умение за придобиване на нови умения - потребност и умение за придобиване за саморазвитие и самоусъвършенстване; - умение за търсене на цели, за откриване на цели, за формулиране на цели.

Поради спецификата на учебното съдържание на

технологичното обучение активните глаголи на целите са: • мотивиране, • формиране на убеждения, • усвояване на знания, • усвояване на умения, • формиране на понятия, • постигане на компетентност, • развитие на специфично мислене, • развитие на личностни качества:

- отношение към ..., - устойчиво внимание, - технологична дисциплина,

- убеденост в необходимостта от развитие на отделните качества,

- комуникативни умения, - отговорност за социални знания, - убеденост във връзката между Аз-а и Социума и

постигане на равновесие между тях, - отговорност за избор на професия и кариерно

развитие. Целите на технологичното обучение са пряко

обвързани и напълно отговарят на изискванията на обществото за добре технически и технологично подготвени личности.

За точното постигане на очакваните резултатите е необходимо правилно поставяне на целите. В училищната среда според М. Кларин53 има четири начина за поставяне на целите, най-често прилагани в педагогическата практика, които произхождат от:

изучаваното съдържание – посочване на областта на изучаване,

дейността на учителя за постигане на очакваните резултати,

вътрешните процеси на интелектуалното, емоционалното и личностното развитие на ученика,

учебната дейност на учениците.

53 Кларин, М., Педагогическая технология в учебном процессе. М., 1989.

ДЕЙНОСТИ ЗА УПРАЖНЕНИЯТА

1. Попълнете таблицата за операционализиране на целите, според когнитивната (познавателна), афективната и психомоторната област на технологичното обучение, като ги разделите по степени на обучение.

Област на приложение

Формулировки за общи и междинни цели

Активни глаголи, формулиращи на конкретни цели

2. Направете анализ на попълнената таблица, като

определите преобладаващите активни глаголи за всеки учебен предмет. Направете обосновка защо част от тях се препокриват, а друга се различават.

7. Дидактически системи на технологичното обучение

Технологичното обучението е процес на

взаимодействие между обучаващ (учител) и обучаван (ученик) подчиняващо се на определени дидактически системи54.

Система се нарича съвкупността от множество елементи в подходящо съотношение и връзките между тях, които се разглеждат като едно цяло или определят цялостност.

Дидактическата система – това е средата, в която

се осъществява предаването на знания, умения и компетенции в обучението по точно определен начин, наречен технология.

Всяка дидактическа система е изградена от дейността на преподавателя, обучаемия, целите, съдържанието, методите, средствата и формите на съответното обучение.

Основните елементи на една дидактическа система, влизащи в структурата ѝ са една или повече взаимосвързани групи от поделементи, едните от които образуват дидактически задачи, а другите технологии за решаване на тези задачи. Затова Н. Божков ги определя като дидактически технологии, а не системи55.

Дидактическите системи на технологичното

обучение са различните варианти за планиране и организация на процеса на усвояване на технологични знания, умения и компетенции. Тъй като технологичното 54 Казакевич, В. и др. Основы методики трудового обучения. М. 1983. 55 Божков, Н., Дидактика на трудово-политехническото обучение, том първи. Благоевград, 1988. с. 139.

обучение до известна степен се доближава до производственото (професионалното) обучение, част от дидактическите технологии покриват и двата вида обучение. Във връзка с това е необходимо, да се направи уточнението, че трудовото обучение е елемент на общото образование, а производственото – на професионалното образование. При трудовото обучение едновременно се овладяват теория и практика, докато при производственото обучение се усвоява само практика.

В технологичното обучение дидактическите

технологии са шест на брой, според В. Казакевич56 и са описани в таблица 6.

Таблица 6 Базови дидактически системи на

технологичното обучение

Дидактически системи

Характеристики

Ядра и стандарти на учебното съдържание

Предметна (общотехноло-гична) дидактическа система

- учениците овладяват съвкупност от дейности за постигане на краен резултат като реален обект (изработване на изделие, моделиране и конструиране на процеси или обекти); - учениците възпроизвеждат точно движенията и действията, които учителят показва в процеса на изработване на обектите и процесите. Работи се с образци.

Проектиране, планиране и оценяване на технологични процеси и обекти

56 Казакевич, В. и др. Основы методики трудового обучения. М. 1983.

Операционна дидактическа система

- учениците усвояват трудовите операции в определена последователност до изработване на изделието; - учениците правят технологични анализи на производствени процеси.

Организация и икономика

Предметно-операционна дидактическа система

- учениците овладяват различни видове операции необходимите трудови похвати и умения като последователно ги прилагат за реалното изработване на процес или обект.


Моторно-тренировъчна дидактическа система

- усвояване на трудови операции се извършва в процеса на изработване на комплекс от производствено значими изделия.

Обработване сглобяване и комбиниране на детайли и модули

Операционно- комплексна дидактическа система (технологична)

- анализ на производствената и битова дейност като създават комплекси от операции, които са обособени в групи, и които отразяват степенувано слож-ността на технологията на производствените обекти; - въвеждат се технологични карти и карти за контрол, прави се инструктаж за работния процес, демонстрират се похвати и операции.

Комуникация и контрол в бита и трудовите процеси

Проблемно-аналитична дидактическа система

- набляга се на мисловните операции, за анализ на технологичните процеси и обекти; обучението започва с изучаването на даден проблем,

Отглеждане на растения и животни, грижи за себе си и другите

като в началото се разглежда цялостната му характеристика, след това възможните проблемни ситуации, които могат да възникнат.

Първата дидактическа система на технологичното

обучение е предметната или наричана още общотехнологична. Исторически тази система е най-старата, защото е заимствана от занаятчийството, но актуална и днес. Нейният създател е шведът Ото Соломон, поради което се нарича ”шведска” или „соломонова система”. Приема се , че системата е внедрена в гр. Неес (Швеция), когато е основана учителска семинария по ръчна работа през 1870 година.

До втората половина на XIX век тя се прилага за целите на професионалната подготовка, а в общообразователните училища и много след това.

Предметната дидактическа система „създава добри условия за: обществено значима мотивация на труда на учениците, формиране на цялостна представа за технологическия процес за изработване на предмет; постигане на висока сръчност при универсална работа само с един работен инструмент за изпълнени на различни операции”57.

В съвременните условия на технологичното обучение освен изработването на изделия, могат да се изработват и различни обекти и процеси. Характерното при тази система е, че се работи с образци. Тя покрива най-вече ядрата и стандартите на учебно съдържание от държавните образователни изисквания – „проектиране, планиране и оценяване” в начален етап и „проектиране, планиране и 57 Божков, Н., Дидактика на трудово-политехническото обучение, том първи. Благоевград, 1988. с. 159.

оценяване на технически процеси и обекти” в прогимназиален етап.

Втората дидактическа система се нарича

операционна. Наименованието на тази система произлиза от дейностите, които са включени в нея – операции. Тя е известна като „руска” система, но получава признание в цял свят. Създадена е през 60-те години на XIX век в Московското висше императорско училище от Д. Советкин.

Същността на тези система е не да се изработят определен брой предмети (изделия), а да се овладеят различни технологични операции. Процесуалната характеристика включва технологичен анализ на производствени процеси.

Тази дидактическа система покрива ядрото „организация на работата и икономика” и съответните стандарти, влизащи в него.

Третата дидактическа система е наречена

предметно-операционна. За първи път е приложена система през 1876 год. в

Дания. Тя съчетава предметната и операционната дидактическа система. В специализирана литература тази система е известна като система на” Микелсон”, тъй като е създадена от Аксел Микелсон. Характерното за тази система е, че се мотивира дейността на учениците за цялостно изработване на някакъв полезен предмет, като заедно с това се усвояват необходимите трудови похвати и умения за реалната изработка на конкретния предмет. В предметно-операционната система се отделя повече учебно време за обяснение, демонстриране и упражняване на работата с инструменти.

Тази дидактическа система покрива най-вече ядрата и стандартите на учебно съдържание от държавните

образователни изисквания – „оборудване и поддържане на оборудването”.

Четвъртата дидактическа система е наречена

моторно-тренировъчна. В литературата е позната освен като моторно-тренировъчна система, още и като „система на Гастев”. За първи път тази дидактическа система е приложена в Съветска Русия, в периода 1923-1935 год. Основната цел на системата е била да обучи и създаде кадри с техническа подготовка за бързо индустриализиращото се стопанство. Основните функции на тази система са развитието на психо-физиологичната дейност у учениците с цел формиране трудови процеси у тях. Първо се прави анализ на трудовите процеси в професионалната сфера, определят се характеристиките на съответните професии и се уточняват функциите на работниците. Целта е да се изгради система от тренировъчни упражнения, като се отделя внимание на моторно-двигателната тренировка на учениците. Обръща се особено внимание при извършването на различни дейности върху особеностите на позата на тялото.

При моторно-тренировъчната дидактическа система технологичният процес е планиран, направен е избор на материали и инструменти, изготвен е пълен списък на елементите на технологичния процес, изследвани са всички параметри на трудовите движения, които включват конструкция , координация, сила ,темпо, ритъм , точност и др. Изгражда се цяла система от тренировъчни упражнения и самостоятелни тренировъчни дейности, които са обособени като основни етапи на обучение и включват:

- овладяване елементите на работните похвати (манипулации) чрез тренировъчни двигателни упражнения;

- овладяване на технологичните операции;

- овладяване на комплекс от операции и самостоятелна работа.

Тази дидактическа система покрива най-вече ядрата и стандартите на учебно съдържание от държавните образователни изисквания – „обработване сглобяване и комбиниране на детайли и модули”.

Петата дидактическа система на технологичното

обучение е операционно-комплексна. Създадена е след 1935 год., тъй като започва да се прилага нов подход в технологичното обучение. Ускореното развитие на науката и техниката изискват качествени изменения в общественото производство, което води до промени и в технологичното обучение. Характерът и съдържанието на труда също се променят и се повишават изискванията за образователното и квалификационно равнище на подрастващите, които се подготвят за бъдещи производителни сили. На базата на това операционно-комплексната дидактическа система може да бъде наречена технологична система.

Теоретичната база на тази система включва в себе си основни принципи на повторяемост и трансфер на усвоените знания и умения, като се формират технологичн и компетенции. Прави се цялостен анализ на производствената и битова дейност и се обособяват групи от взаимно свързани технологични операции, които да отговарят на принципите на обучение за достъпност, системност и последователност като:

- се създават комплекси от операции, които са обособени в групи, и които отразяват степенувано сложността на технологията на производствените обекти;

- се въвеждат технологични карти и карти за контрол, прави се инструктаж за работния процес, демонстрират се похвати и операции.

Тази дидактическа система покрива най-вече ядрата и стандартите на учебно съдържание от държавните образователни изисквания – „комуникация и контрол в бита и трудовите процеси”.

Шестата дидактическа система на технологичното

обучение е проблемно-аналитичната. Тази система предполага делене на изучаваните технологични процеси и типични проблемни ситуации, които са характерни за процеса на технологичното обучение. В обучението на учениците се набляга се на мисловните операции, за анализ на технологичните процеси и обекти. При тази система обучението започва с изучаването на даден проблем, като в началото се разглежда цялостната му характеристика, след това възможните проблемни ситуации, които могат да възникнат.

Тази дидактическа система покрива най-вече ядрата и стандартите на учебно съдържание от държавните образователни изисквания – „отглеждане на растения и животни, грижи за себе си и другите”.

ДЕЙНОСТИ ЗА УПРАЖНЕНИЯТА 1. Направете анализ на държавните образователни

изисквания за учебно съдържане (стандартите и учебните програми) и опишете за всяка дидактическа система кои стандарти се отнасят, кои са очакваните резултати и какви знания и умения се формират. Попълнете образеца на таблицата за всеки учебен предмет по отделно – Домашен бит и техника, Домашна техника и икономика и Технологии.

Дидактическа

система Ядро на учебно


Стандарти Очаквани резултати

Понятия

2. Направете сравнителен анализ на попълнените таблици. Коя дидактическа система преобладава и защо, като имате предвид възрастовите възможности на децата?

РАЗДЕЛ ТРЕТИ

МЕТОДИКА НА ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

Методиката като дял от общата педагогика разкрива закономерностите в учебния процес по дадена област. Като термин произхожда от понятието „метод”, което идва от гръцката дума metodos – в буквален смисъл означава „път”.

В един от българските тълковни речници под понятието методика се разбират пътищата, начините и средства за постигане на дадена цел1. Методиката на обучение е именно това – пътищата, начините и средствата за постигане на качествено обучение.

Методиката на обучение дава отговори на трите фундаментални въпроса, които са в тясна взаимовръзка: Защо да се учи? Какво да се учи? Как да се учи?

1. Същност на педагогическите технологии

В педагогическата литература често се използва понятието „педагогическа технология”, което е съвкупност или специален набор (специален комплекс) от форми, методи, техники и средства за обучение или система, използвана в учебния процес за постигане на определени резултати.

Различните автори описват понятието

педагогическа технология по различен начин. Най-

1 Български тълковен речник, С.: БАН, 1993.

обобщен е опита на Г. К. Селевко са систематизира по-важните гледища за това понятие2:

В. П. Беспалько определя педагогическата технология като съдържателна техника за реализация на учебния процес.

И. П. Волков – като процес за постигане на предварително запланувани резултати на обучение.

В. М. Монахов – модел на педагогическата дейност за проектиране, организация и провеждане на учебния процес.

ЮНЕСКО – системен метод за създаване, и определяне на процеса за усвояване на знания с помощта на технически и човешки ресурси и тяхното взаимодействие, с цел оптимизиране формите на образование.

М. В. Кларин – съвкупност от всички личностни, инструментални и методологически средства, използвани за постигане на определени педагогиически цели.

Б. Т. Михачов – съвкупност от психологически ситуации, определящи компонентите от форми, методи и способи на обучение и възпитание. Педагогическите технологии са организационно-методически инструментариум на педагогически процес.

Една от причините за липсата на единство между авторите в определяне значението на понятието педагогическа технология е следствие от различните интерпретации на понятието „технология”.

2 Селевко, Г. К. Опиты системного анализа современных педагогическах систем. В: Съвременные образовательные технологии. М., „Народное образование”, 1998.

Педагогическата технология е понятие, с помощта на което се описва система от стратегии, принципи методи, организационни форми и процедури за обучение и възпитание. „Най-общо педагогическата технология може да се разглежда като вид социална технология, която преработва, модифицира, моделира, конструира едни или други теории, принципи, подходи и методи, интегрира знания от различни области на науката и практиката, за да осигури оптимално – ефективно решаване на образователни и възпитателни цели”3. Това е система, която се променя в зависимост от ситуацията и промяната на едни от компонентите ѝ.

Педагогическата технология може да бъде обща за

обучението и възпитанието или конкретна за решаване на определени задачи в учебния процес. Следователно има широк и тесен смисъл на приложение. В широк смисъл се използва, когато се прилага в педагогическата наука като резултат и процес от определена дейност в учебно-възпитателния процес. В тесен смисъл се използва, когато се прилага като алгоритъм за постигане на конкретни цели.

Структурата на всяка една педагогическа

технология в максимална степен е свързана с учебния процес – дейността на учителя и дейността на ученика, средствата, методите и формите на обучение. Затова нейното съдържание има концептуална основа, базирана на учебното съдържание, целите на обучение, очакваните резултати и диагностиката на учебния процес.

Всяка педагогическа технология може се разглежда в три аспекта, показани на фигура 1.

3 Петров, П., М. Атанасова, Образователни технологии и стратегии на учене. Веда Словена, С. 2001, с. 21

От гледна точка на методиката педагогическата

технология трябва да отговаря на следните критерии: Концептуалност – всяка педагогическа

технология е длъжна да бъде опора на определена научна концепция, включваща философски, психологически,

Част от педагогическата литература, изучаваща и разработваща целите, съдържанието и методите на обучение и проектирането на педагогическия процес.

Научен аспект

Процесуален аспект

Описание (алгоритъм) на процеса, съвкупността от цели, съдържание, методи и средства за постигане на планирания резултат на обучение.

Дейностен аспект

Осъществява не на педагоги ческия процес, функциониране на всестранни личности, инструментални и методически средства.

ПЕДАГОГИЧЕСКА ТЕХНОЛОГИЯ

Фиг. 1. Аспекти на педагогическите технологии

дидактически и социално-педагогически обосновани постижения на образователните цели.

Системност – всяка педагогическа технология съдържа признаците за система – логика на процеса и взаимосвързани с него части в едно цяло.

Управляемост – дава възможност за осъществяване диагностиката на резултатите на различни етапи от реализирането ѝ.

Ефективност – дава яснота за етапите на учебно-възпитателния процес.

Възпроизводимост – възможност за приложение в различни образователни области при различни условия на обучение.

2. Принципи на обучение при технологичната

подготовка Всяко едно обучение протича по точно определена

схема или алгоритъм (последователност от дейности), за да бъдат постигнати предварително поставените цели и очакваните резултати. Тази последователност от дейности се подчинява на определена идея или правила, наречени принципи на обучение.

Понятието принцип, както и в глава втора бе описано, се приема като описателен, цялостен или основен закон на приложение на даден вид дейност; или нормативно правило за поведение.

Под принцип на обучение разбираме „определена система от изходни, основни дидактически изисквания към

процеса на обучение, изпълнението на които осигурява необходима ефективност на обучението”4.

В педагогическата литература съществуват различни класификации на принципите на обучение, но при технологичната подготовка не може да бъде адаптирана нито една от тях. Поради спецификата си на съдържание при педагогическата подготовка могат да бъдат прилагани следните принципи на обучение (фигура 2): научност, достъпност, системност и последователност, нагледност, интегрираност, съзнателност, активност, самостоятелност и трайност на знанията и уменията.

4 Бабански, Ю. К. (редактор). Педагогика. Издание на български език, „Прогрес” – Москва, „Народна просвета” – София, 1988, с. 161.

Принципи на обучение при технологичната подготовка

- Научност - Достъпност - Системност и последователност - Нагледност - Интегрираност - Съзнателност - Активност - Самостоятелност - Трайност на знанията и уменията

Фиг. 2 Класификация на принципите на обучение при технологичната подготовка

Принцип за научност – използването на този принцип при технологичната подготовка се налага от факта, че учебното съдържание е подчинено на научно доказани закони, факти и явления за различните обекти и процеси на изучаване. Технологичното обучение е изградено на базата на развитието на техниката, технологиите и технологичните процеси. Важен елемент при обучението е точното използване на техническите и технологични термини и понятия.

Принцип за достъпност – този принцип е важен при технологичната подготовка, защото теоретичните постановки на изучаваните проблеми трябва да бъдат съобразени с възрастовите възможности на учениците за разбиране на учебния материал. Това не означава, че съдържанието трябва да бъде опростено, а просто трябва да се спазват следните правила, според М. Андреев, за достъпност:

учебния материал да преминава от лесото към трудното,

от известното към неизвестното (от познатото към непознатото)

от простото към сложното.5 Принцип за системност и последователност –

специфичното при този принцип е, че технологичните знания и умения се формират в точно определен ред, наречен система. Логически и последователно се свързват свързани различните части на учебното съдържание. Усвояването на един технологичен процес от дадена технология е невъзможно, ако не бъдат последователно представени отделните етапи и подредени в система.

5 Андреев, М., Процесът на обучение. Дидактика. Университетско издателство издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1996.

Системност и последователност има не само при дейността на учителя при излагане на учебното съдържание, но и при дейността на учениците, когато изпълняват конкретна задача по даден проблем или тема.

Принцип за нагледност – този принцип изпълнява съществена роля при обучението на учениците при технологичната им подготовка. Чрез него се онагледяват различни обекти или процеси на изработване на едно изделие и учениците придобиват ясна представа за изучаваното. Чрез нагледността се улеснява разбирането на учебния материал и се повишава интересът на учениците към изучаваната област. В учебния процес могат да се онагледят както реални обекти или процеси, така и представени чрез фотоси, табла и мултимедийни презентации.

При технологичната подготовка се използват няколко разновидности на нагледността – непосредствена, условна и графична.

непосредствена нагледност се използва тогава, когато се наблюдават се обекти или процеси в реална среда.

опосредствена или наречена още условна нагледност – използват се различни табла мултимедийни презентации или филмчета за изучаваните обекти или процеси.

графична нагледност – онагледява се чрез блок схеми, диаграми или чертежи на изучаваните обекти или процеси. Чрез този вид нагледност лесно могат да се определят от самите ученици етапите и последователността.

Принцип за интегрираност – в учебния процес за осигуряване изграждането на цялостен образ за заобикалящата ни среда в съзнанието на учениците се използва интегративността. Чрез този принцип се

интегрират знания и умения от различни научни области. За получаването на една по-пълна представа за обкръжаващия ни свят не е достатъчно само да се запознаят учениците със основните факти, явления и процеси на живот изучавани по даден предмет, а трябва учебно съдържание да бъде преплетено с другите учебни предмети. Това се постига, когато в учебното съдържание бъдат включени знания изучавани по други учени предмети, наречени интегративни.

Интеграция – това не е просто съвкупност от различни области на познанието в едно цяло, а система от знания и умения на различни области на науката, които водят до количествени и качествени изменения в представите и разбиранията на учениците за заобикалящата ги действителност. В зависимост от начина на приложение в учебния процес интеграцията бива вътрешнопредметна и междупредметна.

Принцип за съзнателност – с помощта на този принцип се осъществява задълбоченото разбиране на изучавания материал от учениците, което от своя стана им позволява да правят аналогии със ситуации от ежедневието. Така учениците могат да изразяват собствено мнение по изучавания проблем и да вземат правилно решения при поставените им задачи, обобщават и сравняват, анализират и синтезират.

Принцип за активност – този принцип е важен, защото чрез активността на учениците по време на учебния процес (отговаряне на зададените им въпроси, изразяване на мнение) се установява интереса на учениците към изучаваната област. Колкото са по-активни учениците в часовете, толкова са по заинтересовани и мотивирани да усвояват учебното съдържание. Активността е критерий за висок познавателен интерес y учениците, чийто процес зависи от дейността на учителя.

Принцип за самостоятелност – този принцип характеризира степента на самостоятелна работа на учениците. В зависимост от конструирането на задачите от учителя за самостоятелна работа учениците могат да работят индивидуално или групово в екипи. Най-често този принцип се използва, когато учениците трябва да създадат свой проект или да изработят самостоятелно изделие.

Принцип за трайност на знанията и уменията – същността на този принцип е учениците да запомнят изучавания материал за дълъг период. Това се постига, когато учителят в началото и в края на всеки урок прави актуализация на изучения материал. Прави се обобщаване на изученото от предходните часове и се дават много примери свързани с ежедневието на хората или обкръжаващата ни среда.


1. Обяснете защо е избрана такава последователност

на разглеждане на принципите за обучение при технологичната подготовка:

научност, достъпност, системност и последователност, нагледност, интегрираност, съзнателност, активност, самостоятелност и трайност на знанията и уменията

2. Като имате предвид учебното съдържание по технологично обучение, дайте примери за всеки един от принципите.

3. Дайте примери за приложение на принципа за системност и последователност при дейността на учениците.

4. В кои случаи ще се използва непосредствена нагледност и в кои случаи опосредствана? Дайте примери.

3. Методи на обучение при технологичната подготовка 3.1. Традиционни методи на обучение

Не само при технологичната подготовка, а въобще в педагогическата практика за постигането на очакваните резултати вследствие обучение на учениците важен елемент е изборът на точен метод (методи) на обучение. В буквален смисъл понятието метод означава начин, средство, похват на действие за постигане на определен резултат.

Метод на обучение според Ю. К. Бабански се нарича „начинът на системна взаимно свързана дейност на преподавател и обучавани, която е насочена към решаване на задачите на образованието, възпитанието и развитието в обучението”6.

Ефективността на технологичната подготовка зависи от подбора на методи на обучение от учителя. За целта той трябва да е запознат не само с отделните методи, но и техните функции, за да определи в коя част на урока биха били най-подходящи за получаване на максимално високи резултати от обучението.

Съществуват различни класификации за методите не обучение определени по различен признак. На базата на тях е направена класификацията на методите на обучение при технологичната подготовка (показана на фигура 3), свързана с дейността на учителя и ученика, а именно: методи за преподаване и методи на учене.


МЕТОДИ

НА

ПРЕПОДАВАНЕ

МЕТОДИ

НА

УЧЕНЕ

МЕТОДИ

НА

ОБУЧЕНИЕ

ПРИ

ТЕХНОЛОГИЧНАТА

ПОДГОТОВКА

Словесни

- разказ

- беседа

- дискусия

- обяснение

Нагледни

- наблюдение

- демонстрация

Практически

- инструктаж

- решаване на

технически

и

технологични

задачи

- упражнение

- самостоятелна

работа

- работа

с литература

- проектиране

- моделиране

Фиг.

3. Класификация

на методите на

обучение при технологичната подготовка

3.1.1. Методите на преподаване Методите на преподаване при технологичната

подготовка могат да бъдат разделени на словесни, нагледни и практически, както при класификацията на Ю. К. Бабански7.

Като словесни методи на обучение при технологичната подготовка се използват разказът, беседата, дискусията и обяснението.

Разказ. Разказът като метод на преподаване при технологичната подготовка е устно изложение на учебния материал при представяне на исторически данни или факти и събития, развили се във времето.

Беседа. Беседата е диалогов метод на принципа на задаване на въпроси от страна на учителя и отговаряне на тези въпроси от страна на учениците. При технологичната подготовка беседата се използва основно за установяване равнището и трайността на по-рано изучените знания. Може да бъде използвана и при насочване мисленето на учениците към усвояване на новия материал, както обобщаване и задълбочаване на познанията в изучаваната област. Въпросите при беседата трябва да бъдат точни и ясни с кратко съдържание; да бъдат задавани в логическа последователност като насочват мисленето на учениците в правилна посока за постигане на конкретните цели на обучението.

Дискусия. „Дискусията е своеобразна размяна на мнения и идеи в рамките на дадена тема, за да се постигне по-голяма яснота и по-голямо познание”8. При 7Бабански, Ю. К. (редактор). Педагогика. Издание на български език, „Прогрес” – Москва, „Народна просвета” – София, 1988. 8 Андреев, М., Дидактика. Дидактика. Народна просвета, С., 1987, с. 216.

технологичната подготовка дискусията може да бъде използвана при обсъждане на дадена тема, свързана с учебното съдържание и откриване на нови знания от учениците. Чрез нея се стимулира мисленето на учениците и се провокира познавателната им активност. По време на дискусията в учебния процес учениците разсъждават и проявяват творчество.

Обяснение. Обяснението като метод на преподаване при технологичната подготовка се използва при изложение на учебното съдържание при поясняване или анализиране на определение за дадено понятие, факт, явление или процес. Акцентува се върху конструктивния анализ на изучаваните обекти. Чрез обяснението се постига по-задълбочено разбиране от учениците на учебния материал, което от своя страна води до по-голяма трайност на знанията.

Като нагледни методи на обучение при технологичната подготовка се използват наблюдението и демонстрацията.

Наблюдение. За по-добро усвояване на новите знания от учениците при технологичната подготовка се използва наблюдението като метод. Това е процесът за онагледяване на учебния материал. При наблюдението учителят показва на учениците различни схеми, табла, фотоси, макети, модели и т.н., като обяснява по тях изучаваните, обекти, явления или процеси.

Демонстрация. Демонстрацията при технологичната подготовка се използва за показване от учителя на технология за получаване на даден обект или технология на изработването на дадено изделие (последователността на операциите при изработване). Акцентува се върху технологичния анализ. Демонстрацията може да се осъществява в реални условия,

в учебния кабинет от учителя или прожектирана чрез мултимедия или филм.

Като практически методи на обучение при технологичната подготовка се използват инструктажът и решаването на технически и технологични задачи.

Инструктаж. Инструктажът като метод на обучение при технологичната подготовка се използва за обяснение на целите, задачите и техниките на изпълнение на заданията, технологичните операции и дейности, които трябва да бъдат усвоени от учениците. Той бива начален, текущ и заключителен.

Началният инструктаж се използва преди да започнат учениците да работят сами, като им се дават упътвания за целите на изпълнение на поставената задача, последователността от действия за изпълнение и техниката на безопасност. Началният инструктаж спомага дейността на учениците правилно да организират самостоятелните си дейности и да осъзнаят особеностите за извършване на поставената им задача.

Текущият инструктаж се използва при срещане на трудности от учениците по време на изпълнение на поставената им задача или за коригиране на забелязаните от учителя грешки, допуснати от учениците.

Заключителният инструктаж се използва в края на часа или след приключване на учениците на поставените им задачи за самостоятелно изпълнение. Чрез този вид инструктаж учителят прави обобщение за извършената самостоятелна работа от учениците и определя качество ѝ на извършване.

Решаване на технически и технологични задачи. Решаването на технически и технологични задачи като метод на обучение при технологичната подготовка се използва както за затвърждаване на усвоените знания и

умения, така и за формиране на нови. В процеса на решаване на такъв тип задачи учениците правят връзка между теорията и практиката. Те способстват за развитие на техническото мислене у учениците. Основните изисквания към построяване са следните:

- техническите и технологични задачи трябва да бъдат с практическо направление, т.е. да са свързани с решаване на практически проблем;

- да са свързани с реални или близки до реалността ситуации;

В хода на урока решаването на технически или технологични задачи може да бъде ориентирано общо към целия клас, групово или индивидуално.

3. 1.2. Методи на учене Методите на учене при технологичната подготовка

могат да бъдат разделени на упражнение, самостоятелна работа, работа с литература, проектиране и моделиране.

Упражнение. Упражнението при технологичната

подготовка се изразява в целенасочено повтаряне на определени действия за формиране и развитие на различни умения, свързани с технологични операции. То може да се осъществява на различни етапи от учебния процес в зависимост от учебното съдържание.

При технологичната подготовка се използват два вида упражнения:

- възпроизвеждащи упражнения – възпроизвеждане на познати действия с цел усъвършенстване;

- творчески упражнения – приложение на познати действия в нови ситуации.

Самостоятелна работа. Понятието „самостоятелна работа” в педагогическата литература е тълкувано по различни начини. Едни автори определят самостоятелната работа като форма на организация в учебния процес, други като метод на обучение, трети като средство на обучение, четвърти като вид учебна дейност и т.н. Въпреки неединното мнение на авторите за определението на понятието, според Л. Г. Вяткин под самостоятелна работа трябва да се разбира такъв вид дейност на обучаемите, при която има съзнателно усвояване на знания и умения за формиране на познавателната самостоятелност като качество на личността9.

Самостоятелната работа е целенасочен процес, организиран и изпълнен в структурата на обучението, за решаването на конкретни учебно-познавателни задачи.

Основните характеристики на самостоятелната работа при технологичната подготовка се изразяват в следните направления:

1. Самостоятелната работа определя познавателната дейност на обучаемите без непосредствена намеса на учителя.

2. Самостоятелната работа способства за формиране на такива важни черти на личността като самостоятелност, познавателна активност, творческо отношение към изучаваната област и т.н.

3. При самостоятелната работа целта на заданието трябва да бъде осъзната, т.е. трябва предварително да са усвоени някои знания и умения по съответния предмет, необходими за реализирането ѝ.

Самостоятелната работа в учебния процес може да бъде прилагана като средство за затвърждаване на вече

9 Вяткин, Л. Г., Самостоятельная работа учащихся на уроке. - Саратов: Изд-во Сарат. ун-та, 1978.

придобитите знания и умения, както и за формиране на нови без намесата на учителя.

В зависимост от характера и особеностите на познавателната дейност на учениците, която се активизира в процеса на обучение, самостоятелната работа се реализира:

По образец – извършва се по предварително даден образец или алгоритъм за работа от учителя. Този вид самостоятелна работа се нарича възпроизвеждаща, защото се извършва по точно определена аналогия.

Реконструктивна – същността на този вид се изразява в осмисляне и видоизменяне на различни структури на познавателните обекти, изпълня се нещо в определена и повече известна технология. Използва се предимно при решаване на задачи, изработване на схеми и т.н.

Вариативна – изразява се в анализ и оценка на познати ситуации и обекти, но въпреки това се стига до нещо ново и неизвестно. Този вид самостоятелна работа се реализира когато всички ученици работят по една тема или проблем, без предварително указание или инструкции за оформяне. Такива са например работа с диаграми, инструкционно технологични карти, проектиране и конструиране на модели и т.н.

Творческа – това е най-сложният тип самостоятелна работа. Тя се характеризира с висока степен на познавателна активност и разкриване на приложно-следствените връзки между явленията и фактите. Свързана е с умението на учениците да отделят и формулират проблема в дадена ситуация; да поставя нов проблем и да изработват плана на неговото решение. Основно се поставят хипотези и се търси доказателството им.

В зависимост от дидактическото ѝ предназначение самостоятелната работа може да бъде за получаване на

нови знания или за проверка и оценка на вече усвоени знания и умения. Тя е многообразна индивидуална или групова дейност на учениците, осъществявана под ръководството на учителя, но без непосредственото му участие в урочното и или извън урочно време.

Работа с литература. Работа с литература като метод на учене при технологичната подготовка се налага, тъй като спецификата на обучението изисква използването на различни източници на информация като технически енциклопедии, справочници, технически речници и т.н. Този метод се използва за самостоятелно проучване и разработване на даден проблем от учениците. В процеса на учене у учениците се формират умения за подбор и структуриране на информацията, за обобщаването и анализирането ѝ.

Работа по проекти. Понятието проект се използва за дейност, реализираща определена идея (замисъл), подчинена на точно определена цел, която трябва да бъде постигната при точно определени условия.

Реализирането на проектния подход при обучението на учениците способства за създаване на работна среда, която мотивира самостоятелно търсене, обработване и анализиране на информация. Така се провокира интересът им в дадената област и се формират знания и умения, свързани определена професионална дейност.

В педагогическата практика работата по проекти намира все по-голямо приложение като образователна технология. Тя се обособява като една от основните дейности при постигане на качество на обучението, тъй като е съвкупност или система от дейности, при които обучаемите придобиват знания, умения и компетенции в процеса на планиране и изпълнение на определени практически задачи. Според Е. Полат работата по проекти като метод на учене предполага използването на

определена система от учебно-познавателни способи и дейности от учениците за решаването на определени проблеми в резултат на самостоятелната познавателна дейност и презентация на резултатите под формата на образователен продукт10.

Същността на проектния подход се изразява във формиране на основни умения, като:

Умения за извършване на целенасочена работа, която изисква самостоятелно търсене на информация и планиране на отделни етапи.

Умения за откриване на проблеми и намиране начини за решаването им.

Умения за общуване и работа в екип, както и оценяване приноса на другите, ако върху един проект работят няколко човека.

Умения за разпределяне на задачи (роли) и реализирането им.

Умения за специфично мислене. Умения за творческо мислене. Умения за организационна ефективност. Умения з самооценка и самоанализ.

Основните дейности на учениците и учителя при работа по проекти са показани в таблица 1.

Таблица 1. Дейности на учениците и учителя при

работа по проекти Дейност на учениците Дейност на учителя

- Самостоятелно търсене и обработване на информацията по дадения проблем за

- Консултиране. - Създаване на

10 Полат, Е. С., Новые педагогические и информационные технологии в системе образования, Академия, М., 2002.

решаване. Формулиране на целта за постигане на желания резултат.

- Планиране на проекта – определяне съдържанието и отделните етапи за достигане на крайния резултат. Определяне на достижимото, конкретното, измеримото и ограниченията във времето.

- Реализация на проекта – търсене на информация и материали за решаване на конкретните задачи по проекта и изготвяне на проекта.

- Представяне на проекта – представяне на и анализ на извършената работа. Оценяване и самооценяване на дейността на екипа, разработвал дадения проект.

условия за доверие и добронамереност в групата. - Поощряване личната инициатива на всеки ученик. - Насочване към позитивни поведенчески модели на взаимоотношения между членовете на екипа.

Моделиране. Моделирането като метод на учене при технологичната подготовка се изразява в създаване на нови обекти, на базата на вече познати. Моделирането е творчески процес на разума на учениците.

Думата произхожда от латинското „modus”, „modulus”, което означава „мярка”, „образ”, „способ” и др. Под понятието „модел” се разбира създаден обект с определена цел. За да бъде създаден, е необходимо да се знаят неговото предназначение и функции.

Според Н. Божков „същността на моделирането се изразява в това, че се създават изкуствени обекти – модели, подобни на реални обекти. По резултатите от опитите с моделите се съди за явленията, които протичат в оригиналите”11.

Приложението на моделирането при технологичната подготовка допринася за:

формиране у учениците на цялостна представа за изучаваните обекти и явления;

усвояване на определени умения при създаването на технически обект;

формиране на пространствено мислене, чрез прилагане на знанията в изработването на реален модел;

формиране на качества на личността като организираност, точност, логичност и т.н.


1. Като имате в предвид учебното съдържание за всеки клас, дайте примери за всеки един от методите.

2. Направете блок схема за връзката и съответствието на принцип – метод. Обосновете се защо един принцип може да бъде свързан с няколко метода.

3. Може ли на базата на един метод да бъде построен един урок? Защо?

4. Какви умения се формират у учениците при използването на моделирането като метод на учене?

5. Какви обекти, базирани на учебното съдържание, могат да бъдат създадени от учениците чрез моделиране?

11 Божков, Н. Трудово обучение. Ръководство за учителя на IV клас. С., 1976, с. 94.

3.2. Иновационни методи на обучение

Използването на иновационни методи повишава

ефективността на обучение, от която зависи степента на усвояване на знания и умения в учебния процес. Ефективността на обучение не се изразява само във формиране и затвърдяване на знания и умения, а и в преноса им от една област в друга и прилагането им в различни ситуации, което води до активизиране на познавателната дейност на учениците. Познавателната дейност е свързана с положителна мотивация и устойчив интерес към изучаваната област. Всичко това в съвкупност се постига чрез подходящо съчетаване на методи и средства за учене чрез дейност, а най-подходящи са иновационните методи.

Тези методи в рамките на технологичната подготовка са малко познати и използвани. В таблица 2 е посочена класификация на иновационните методи и средствата за реализацията им в учебния процес.

Таблица 2 Класификация на иновационните

методи и средства, чрез които се реализират в учебния процес

Иновационни методи на обучение

Средства

Метод на асоциациите Интелектуални карти

Дидактическа игра Кръстословици

Проблемно ситуационни методи Проблемни задачи

Казуси

Игрови симулационни методи Ролеви игри

Евристичен метод Задания – мозъчна атака

Методът на асоциациите „се основава на

естествената способност на мозъка да свързва постъпилата информация с вече приетата и преработената”12. Като средство на този метод при технологичното обучение могат да се използват интелектуални карти.

Процедурата по прилагането на този метод е: първо – всеки ученик в класа на лист записва всички асоциации, които му идват наум, след като е чул определено понятие. Учителят съобщава понятието и учениците отразяват всички асоциации, предизвикани в паметта му. Второ – всеки подрежда написаните от него понятия, като им прави класификация. От учениците се изисква да работят самостоятелно в продължение на няколко минути. След изтичане на времето, в процес на дискусия учителят записва на дъската обобщения модел под формата на карта или таблица на понятията, предложени от целия клас.

Дидактическите игри са иновационни методи, които се използват при технологичната подготовка. Средства, които се отнасят за реализацията на дидактическите игри, са кръстословиците. Използването на кръстословиците може да се осъществи по два начина – като:

решаване на кръстословици от учениците; съставяне на кръстословици от учениците.

12 Костова, З., Как да учим успешно? Иновации в обучението. Педагог 6, 1999. с. 56.

Проблемно ситуационните методи използват

похватите проблемни задачи и казуси за изложение на учебния материал.

Дидактическото описание на проблемно ситуационните методи съдържа три компонента:

- Въведение – учителят ориентира учениците относно поставения проблем, като ги въвежда в мястото, времето и участниците в проблемната ситуация.

- Същинска част – съдържа описание на проблемната ситуация. Разкрива се развитието ѝ.

- Поставяне на въпроси или задача, които са основа за решаването на поставената проблемна ситуация.

При прилагането на проблемно ситуационните

методи в урочната работа ученикът е пряк участник в процеса на решаване на проблема, а не само изпълнител. Обучението е привлекателно и се основава на изследователския подход. В познавателната дейност ученикът работи самостоятелно. Активно участва в дискусии, чрез които се формират умения за общуване, защита на собствено мнение и отстояване на позиции, както и умения за работа в екип.

Казусите са другото средство, което определя проблемните ситуации като иновационни методи в технологичното обучение. Казусите дават възможност за индиректно взаимодействие между учител и ученици. Учителят не дава указания, а скрито ръководи учениците, като ги оставя сами да се насочат към верния отговор. По този начин у учениците се възпитават умения за вземане на решения, които се важен елемент от функционалната им грамотност.

Методиката на приложените казуси включва следните етапи:

Предварителна организация – запознаване на учениците с условията (текста) на казуса и даване на указания при изпълнение на работата.

Разпределяне на групи, като всяка група си избира говорител.

Дискусия по групите за решаване на казуса, като се спазват определени условия като взаимно изслушване; придържане към темата и право на всеки да участва. Всеки ученик защитава решенията си, като се аргументира.

Провеждане на обща пленарна дискусия – докладване на взетите решения от говорителя на съответната група, като анализира предложените решения, и задаване на въпроси и изразяване на мнения от членовете на другите групи.

Обобщаване на предложените решения – учителят анализира решенията и оценява работата на отделните групи. Знанията и уменията, които се придобиват по време на решаване на казусите

Игровите симулационни методи – чрез тях учениците се поставят в реални условия, които трябва да бъдат импровизирани в учебни условия. С помощта на игровите методи се отработва тактика на поведение и действия, като ученикът приема нова идентичност. Създават се възможности за формиране на комуникативни способности и правилно изразяване.

При игровите симулационни методи се различават четири компонента:

- игров замисъл – учителят определя учебното съдържание, което се представя като игра;

- игрово съдържание – сценарий на играта, като добре се открояват действащите лица и позициите, които трябва да поемат;

- правила на играта – условия, които трябва да се спазват от участниците в играта. Те се предлагат се от учителя;

- игрови действия – осъществяват се от учениците.

Средството, чрез което се прилагат игровите симулационни методи, е ролева игра.

Методиката на приложените ролеви игри включва следните етапи :

Изясняване на ролевата игра като дейност. Изясняване целта и съдържанието на играта. Разпределяне на ролите. Изпълнение на ролите. Дискусия.

Изпълнението на роли насочва вниманието на ученика към нови идеи, чувства и поведение. Акцентът се поставя не толкова върху проблема, колкото върху поведението при решаването му. По този начин се постига мотивиране, тъй като се дава възможност всеки ученик сам да направи практическа оценка на поведението си по време на изпълнението на роли.

Евристичен метод – като средство за реализиране

на този метод се прилага мозъчната атака. Използва се при обобщаване, систематизиране и затвърдяване на знанията. Тя има важно значение в учебния процес, тъй като се раждат идеи във връзка с бързото решаване на възникнал проблем. Това е метод за генериране на идеи, който развива творческото мислене. Мозъчната атака е

благоприятен метод и за самооценката на постиженията на учениците.

Методът мозъчна атака се реализира чрез няколко етапа:

Формулиране на даден проблем. Уточняване на аспектите на проблема. Разпределяне на учениците на групи

според проблема. Всяка група записва своите идеи на листче,

на което се пише и авторът. Листчетата се събират от учителя.

Всички групи участват в дискусия по предложените стратегии за решаване на проблема. Участниците в съответната група анализират идеите си.

Всички идеи се подреждат по йерархия, като онези от тях, които дават най-добро решение на проблема, се поставят на първо място.

Мозъчната атака може да се използва по различен начин и с различна дидактическа цел. Чрез този метод се осъществява индивидуално, групово и колективно творчество. Формират се умения за работа в екип и умения за сътрудничество.

ДЕЙНОСТИ ЗА УПРАЖНЕНИЯТА 1. Попълнете таблицата: Метод

на обучение Дейност на учителя

Дейност на ученика

Средства за обучение

4. Организационни форми на обучението при технологичната подготовка

В педагогическата практика изразите

„организационните форми на обучение” или „форми на организация на обучението” имат един и същ смисъл. Понятието forma (от лат.) означава вид, очертание, рамка. Затова под организационни форми на обучение се разбира рамката, начинът или редът на осъществяване на обучението.

Според Ю. К. Бабански „организационните форми на обучение са външен израз на съгласуваната дейност на учител и ученици, осъществяван в установен ред и при определен режим”13.

При технологичната подготовка организационните

форми на обучение се определят от предварително поставените цели, учебното съдържание и очакваните резултати. Те се наричат общи форми на организация. Поради спецификата на предметната област формите на организация на този вид обучение са различни и се провеждат в различни условия. Например обучението може да бъде осъществявано не само в класната стая, но и извън нея (фигура 4).

Организационни форми на технологичното обучение както и при всеки друг вид обучение се разделят на две основни категории:

класни: - урочни – при тях основната форма е урок,

който може да бъде проведен в различни условия и затова се обособяват урок, урок-наблюдение и урок-екскурзия;


- извънурочни – учебна практика и учебна екскурзия и домашна работа.

извънкласни: кръжоци, школи, състезания, семинари.

Фиг. 4 Организационни форми на технологичното обучение

Класни организационни форми на обучението Класни организационни форми на обучението са

тези форми, при които обучението се осъществява еднакво за всички ученици. Учебното съдържание е предварително

Организационни форми на обучение при технологичната подготовка

Извънкласни Класни

Урочни Извънурочни

- Урок по теория - Урок по практика - Урок-наблюдение

- Урок-екскурзия

- Клубове - Школи - Семинари

- Учебна практика

- Домашна работа

регламентирано според учебните планове и програми по предметната област. Планирането е годишно и текущо.

Годишното планиране се изработва от учителя и се нарича „Годишен тематичен план на учебното съдържание” или „Годишно тематично разпределение”. В него се прави подбор и равномерно разпределение на учебното съдържание по теми за една учебна година, като се предвиждат и учебните практики, ако има такива.

Годишното планиране се разработва в табличен вид със следното съдържание: месец/дата; № по ред на учебните седмици, обобщени теми и подтеми, вид на урока, брой часове, очаквани резултати, формирани качества, забележка. В началото на всяка учебна година се представя за одобряване от директора на училището.

Текущото планиране е разработването от учителя на уроци по всяка тема от годишното планиране.

Класни организационни форми на обучението се разделят на урочни и извънурочни.

Урочните форми на организация са различни

видове, които се определят от вида на дейността на учителя и дейността на учениците. При технологичната подготовка се използват урок по теория, урок по практика, урок-наблюдение и урок-екскурзия.

Урокът е основната форма на обучение и при технологичната подготовка. Чрез него се формират знания и се усвояват умения, планирани от учителя по определена тема от учебния план, за определено време (учебен час). Всеки урок може да бъде разделен на отделни части, наречени методични единици, които се реализират за един учебен час (една методична единица е равна на един учебен час). В урока учителят подбира учебното съдържание, методите и средствата за постигане на целите и очакваните резултати. Той определя последователността

и времето на всяка своя дейност и дейността на учениците. Основните части на урока по технологично обучение са следните:

Организационна част на урока, в която се проверява присъствието и готовността на учениците за час, както и проверка на организацията на работното място.

Встъпителна (уводна) част – създава се позитивна, емоционална и познавателна нагласа у учениците, проверяват се знанията, получени до момента.

Основна част – въвеждане и поставяне на новата тема, мотивиране на учениците за усвояване на учебното съдържание.

Самостоятелна работа – поставяне на задача и технология за реализирането ѝ, ако се изработва изделие се прави конструктивен и технологичен анализ на модела, определят се изискванията за качество на изделието и техниката на безопасност.

Заключителна част – прави се анализ, обсъждане и оценка на резултатите от дейността на учениците.

Урок по теория е такъв тип урок, при който се

формират знания и умения, свързани в предметната област. Урок по практика е предназначен за комплексното

приложение на усвоените знанията и уменията в различни ситуации. При технологичната подготовка най-често се използва за формиране на професионално значими качества, свързани с изработване на даден обект или изделие.

Урок-наблюдение се използва за наблюдение на различни изучавани обекти в природата или технологични процеси в производствена среда. Този вид урок може да бъде осъществен както в класната стая чрез използването на учебни филми или мултимедийни презентации, така и в

реални условия. За реализирането на урок-наблюдения от учителят също се изисква предварителна подготовка, тъй като по време на наблюдението учителят обяснява на учениците.

Друг начин на преподаване е чрез използване на интерактивна дъска в учебния процес. Това е т. нар. интерактивна система за презентация, която включва компютър и мултимедиен проектор. Най-общо казано, интерактивната дъска е бяла дъска, приличаща на компютърен екран, на който обаче може да се пише и чертае. Тя е сензорна дъска и работи чрез допир или натиск. При допира на маркера върху повърхността на дъската изображенията могат да се местят, да се отварят и затварят приложения, както на компютъра.

Приложението на интерктивната дъска в технологичното обучение дава възможност за онагледяване на технологични процеси или отделни елементи от тях. Това увеличава интереса на учениците към изучаването учебно съдържание и активното им участие в самия учебен процес.

Урок-екскурзия се използва за наблюдение на различни технически обекти и технологии, свързани с даден вид производство или художествени занаяти. За осъществяване на урок-екскурзия учениците трябва предварително да са запознати със същността на наблюдаваните дейности или обекти.

Извънурочните форми на организация при

технологичната подготовка са учебна практика и домашна работа. Целта на този вид форми на организация на учениците да се даде възможност самостоятелно да придобият умения за решаване на разнообразни практически задачи.

Учебна практика – целта на учебната практика е учениците да се приложат усвоените знания и умения в работна среда. Класът е разделен на групи, а броят на групите може да бъде различен в зависимост от спецификата на извършваната дейност. Учебната практика се реализира по предварително определен план график на учениците, наречен производствен план.

Домашна работа – обучението при технологичната подготовка е по-ефективно, тогава когато учениците самостоятелно изпълняват поставени от учителя задачи в домашни условия – наречени домашна работа. Решаването (изпълнението) на тези задачи провокира интереса им за получаване на допълнителна информация по изучаваната тема или проблем.

Домашната работа представлява способ за самостоятелно изпълнение на учебните задания в рамките на изучавания проблем.

Домашната работа при технологичната подготовка може да бъда изпълнение на устни или писмени задания, базиращи се на усвоения учебен материал, при които учениците трябва да проявят творчество. Такива задания могат да бъдат: търсене и обобщаване на определена информация в различни източници по даден проблем; изработване на проект на даден обект или описание на даден процес; решаване на казуси; изработване на изделие и др.

Чрез изпълнение на домашната работа учениците трайно затвърждават изучения материал и развиват своето мислене и творческо въображение.

Извънкласни организационни форми на

обучението Извънкласната дейност това е нерагламентирана с

учебна програма и учебен план дейност. Тази дейност се

провежда целенасочено, като заниманията на учениците са в извънучебно време, организирани от училището. Провежданите занимания са по интереси и имат възпитателен характер. Основно предназначение на тези дейности е развитие на учениците по интереси в свободното извън учебни занимания време, което се базира на придобитото в процеса на обучението.14

Извънучилищна е дейността на подрастващите, която се организира от различни обществено-възпитателни учреждения – Домове на културата, читалища, станции, школи, центрове за възпитателна работа с деца по местоживеене. Този вид дейност дава възможност не само за развитие, но и за социализация на личността. Там учениците се попадат в среда на конкуренция и надпревара.

Извънкласните организационни форми на

обучението могат да се реализират под формата на клубове, школи, състезания, семинари и т.н. Тяхното организиране допринася за:

- стимулиране развитието на учениците, обогатяване на техните знания и умения в различни области.

- създаване на условие за бърза социализацията на участниците;

- формиране на умения за работа в екип; - формиране на умения за сътрудничество и

вземане на решения както индивидуално, така и в екип; - изграждането на лични стратегии за успех.

14 Тодорова, Л, Д. Тодорина, П. Жирякова. Накъде след уроцуте (Технология и методически решения за осъществяване на извънкласната и извънучилищна дейност с учениците. Пловдив, 1995.

ДЕЙНОСТИ ЗА УПРАЖНЕНИЯТА 1. Направете примерно годишно разпределение за

определен клас от КОО „Бит и технологии”. 2. Според учебното съдържание за всеки клас

определете какви уроци-наблюдение могат да бъдат осъществени и какви уроци-екскурзии?

3. Според учебното съдържание какви извънкласни

форми на организация могат да бъдат организирани? С какво ще допринесат за развитието на личността на учениците?

4. Според учебното съдържание какви дейности

могат да бъдат обособени за домашна работа?

5. Организационни форми на учебната дейност при технологичната подготовка

При технологичната подготовка организационните

форми на учебната дейност се определят от дейността на учениците и се наричат конкретни форми на организация.

Учебната дейност може да бъде фронтална, групова и индивидуална, като се характеризира с различния обем ученици изпълняващи една и съща дейност.

Фронталната форма на организация се

осъществява с целия клас, т.е. всички ученици по едно и също време изпълняват едни и същи дейности. Въздействието на учителя е еднакво върху всички ученици, но не трябва да продължава дълго време, защото учениците се разсейват и губят интерес към изучавания проблем. Общуването между учител и ученици е ограничено.

При груповата форма на организация класът е

разделен на групи и всяка група изпълнява определена дейност. Осъществява се пълноценно общуване както между учител ученици, така и между самите ученици. По този начин се стимулира творческото им мислене и въображение. Негативната страна на тази форма е, че може да възникнат конфликти между отделните групи или между членовете в групата.

При индивидуалната форма на организация всеки

ученик поотделно работи върху дадена дейност. Така всеки ученик работи със свой темп и ритъм на работа взависимост от индивидуалните си възможности. Стимулира се самостоятелното им мислене и уменията им

за организиране и изпълнение на самостоятелна работа. Негативна страна на тази форма е ограниченото общуване на учениците.

При технологичната подготовка най-целесъобразно

е да се използват и трите форми на учебната дейност, като се преплитат и съчетават по различен начин. Така се постигат максимални резултати от обучението.

ДЕЙНОСТИ ЗА УПРАЖНЕНИЯТА 1. Към коя конкретна форма на организация кои

методи на обучение могат да се използват? Обосновете избора на форма и методи.

2. Защо е най-целесъобразно да се използват в

съчетание и трите форми на учебната дейност? 3. В коя част на урока кои са най-подходящите

конкретни форми на организация и защо?

6. Описание и структура на урока по технологично обучение

Урокът по технологично обучение се отличава от

другите учебни предмети главно по своето съдържание, което е с техническа насоченост. Основните изисквания към съдържанието му са:

научност – изискването за научност се налага поради задълбочено изясняване на технологичните обекти и процеси в различните видове производство. В много случаи представеното учебно съдържание в урока превъзхожда по обем и задълбоченост даденото в учебника.

приложност – за да бъдат трайно усвоени знанията и уменията от учениците, трябва да бъдат свързани с много примери от заобикалящата ни среда – бита и производството.

Урокът по технологично обучение, както всеки

друг урок, включва: актуализиране на опорни знания, усвояване на нови знания и прилагане знанията на практика. Той се състои от отделни структурни компоненти или части, при които се решават различни дидактически задачи, зависещи от типа на самия урок. Между отделните части съществува връзка, която го прави единен и завършен.

Обобщената методическа структура на урока по технологочно обучение съдържа следните основни компоненти:

I. Организационна част – в тази част от урока учителят проверява присъствието и готовността на учениците за часа. Прави проверка на организацията на работното място на всеки ученик за работа – материално-техническо осигуряване и подреждане на работните места:

материалите се поставят отляво (или отдясно откъм страната на пасивната ръка); инструментите и работните пособия се поставят отдясно (от страната на активната ръка); посредата на работното място се поставят учебната документация (учебници, учебни пособия, скици, схеми, технически рисунки, фотоси и т.н.).

II. Встъпителна (уводна) част – прави се

актуализация на знанията, получени до момента, необходими за усвояване на новата учебана информация. Осмислят се усвоени знания и умения като се прилагат в нови ситуации. Създава се позитивна, емоционална и познавателна нагласа у учениците, проверяват се знанията, получени до момента.

В зависимост от темата може предварително да се постави задача на учениците за проучване или събиране на информация от различни източници, като се прави дискусия върху подготвената от тях информация.

С уводен инструктаж учителят запознава учениците с вида и условията на предстоящата им работа за часа.

III. Основна част - въвеждане и поставяне на новата

тема, мотивиране на учениците за усвояване на учебното съдържание.

IV. Самостоятелна работа – учителят поставя задачи

за самостоятелно или групово изпълнение. Обяснява технология за реализирането им. В зависимост от темата на урока задачите могат да бъдат интелектуални или практически, които трябва да бъдат поставени от учителя така, че да предизвикват интереса и активността на учениците.

Задачите с интелектуален характер могат да бъдат предложени от авторския колектив на учебника,

по които се работи, или допълнително конструирани от самия учител според конкретните условия. Видът на учебните задачи може да изисква предварително проучване; решаване на казуси; дискусия по даден проблем и др.

При решаване на предложените задачи често се изисква учителят да обяснява и анализира условията за изпълнението им.

Практическите задачи най-често са свързани с изработване на модели и изделия. При изпълнението на тези здачи се прави конструктивен и технологичен анализ на модела.

Конструктивен анализ. При конструктивния анализ се разглеждат съставните (конструкционните) части на изделието (образец, модел) в обемно пространствен или графичен вариант по отношение на: функция (предназначение); главни и второстепенни елементи; пропорционални зависимости в конструкцията; отчитане на цветовия тон; вид материал, от който е изработено; способи на свързване на елементите в конструкцията (подвижни, неподвижно); тип на конструкцията.

Технологичен анализ. Чрез технологичния анализ се дава отговор на въпросите как и по какъв начин се изработва изделието (образец, модел). Обръща се внимание на същността и последователността на операциите за изработване; използваните инструменти и приспособления.

Учениците от I-IV клас с помощта на учителя попълват технологично табло в табличен вид, непосредствено преди да започнат самостоятелно да работят (таблица 3).

Таблица 3. Технологично табло Операции Материали Инструменти,

пособия 1. 2. .....

В V-VIII се разглеждат технологични карти

(таблица 4) и инструкционни карти (таблица 5).

Таблица 4. Технологични карти Наименование на изделието ................................................

Материал ...........................................................

№ по ред

Наимено- вание на операциите

Скица на обработ-ка

Инструменти Вр. на изра- ботва-не (в уч. ч.)

Работ-ни

Измер-вателни

Спома-гателни

1. 2. 3.

Таблица 5. Инструкционни карти

№ по ред Последователност на действията

Скица Изисквания

1. 2. 3.

Учителят прави инструктаж на изискванията за

качество на изделието и техниката на безопасност.

V. Заключителна част – учителят прави оценка на резултатите от дейността на учениците по предварително определени критерии. Анализира допуснатите грешки, като се посочват евентуалните причините за тях. Обръща внимание за подреждане на инструментите и почистването на работното място. Акцентира се върху подготовката за следващия час

Като се има предвид ограниченото учебно време, може да се прецени какви дейности могат да бъдат включени допълнително към урока и препоръчани като извънурочни.

Методиката и организацията на урока по

технологично обучение са свързани с увеличаване относителния дял на самостоятелната и практическата работа на учениците. Учениците самостоятелно трябва да придобиват знания въз основа на проучване и търсене на информация в различни изсточници, което им дава възможност за обобщение, сравнявнение и формиране на практически умения. Необходимо условие за успешното превеждане на урока е неговата добра организация; правилен подбор на принципите и методите на обучение; предварителна подготовка на необходимите учебни пособия (схеми, графични материали, презентации и т.н.); използване на оптимален темп и ритъм на работа. Голямо значение за правилното протичане на учрока има добрата мотивация на учениците, заинтересоваността им към усвояване на учебния материал и активността им по време на часа при реализиране на учената работа.

СТРУКТУРА НА

МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА НА УРОК

I. Учебна дисциплина:

II. Обобщена тема от дисциплината:

III. Тема на урока:

IV. Цели на урока:

Образователни -

Възпитателни -

Развиващи -

V. Тип на урока:

VI. Вид на урока:

VII. Общи форми за организация на обучението:

VIII. Конкретни форми на организация:

IX. Дидактически принципи:

X. Дидактически методи:

XI. Дидактически средства:

XII. Предварителна подготовка:

1. На учителя:

2. На ученика:

XIII.Вътрешнопредметни връзки:

1. Предшестващи:

2. Перспективни:

XIV. Междупредметни връзки:

XV.Очаквани резултати:

XVI. Място на провеждане:

XVII. План на урока

ХОД НА УРОКА

Време

Основни структурни компоненти на урока

Съдържание и дейност

Дидактически инсрументаруим

Принципи

Методи

Средства

I.

Организаци-онна част

II.

Встъпителна част

III. Основна част

IV.

Самостоя-телна работа

V. Заключи-телна част

Структурните компоненти на урока се определят

от избраната или доминираща теория. Описанието им

може да се прави по указания или по собствено решение на учителя.

Във втората графа на таблицата – съдържание и дейности се описва съдържанието на учебния материал и дейности на учителя и учениците. в зависимост от типа и вида на урока съдържанието може да бъде описано по различен начин – по формата на въпроси и отговори или в описателен вид.

Дидактическият инструментариум съдържа принципи методи и средства за осъществяване на различните дейности на учителя и учениците при усвояване на учебния материал.

ДЕЙНОСТИ ЗА УПРАЖНЕНИЯТА 1. Направете анализ на всяка част на урока относно

съдържание и време. 2. На кои принципи на обучение се базира всяка

част на урока и защо? 3. Кои методи на обучение и преподаване са най-

подходящи за всяка част на урока по отделно? Защо?

7. Типове и видове уроци при технологичната подготовка

В педагогическата практика съществуват много

класификации на уроци характеризирани по различни признаци: според дидактическите цели; според съдържанието; според начина на провеждане и т.н. Най-близка до спецификата на технологичната подготовка е класификацията на В. А. Онищчук15.

При технологичната подготовка характера на различните типове уроци се определя от дейността на учителя и дейността на учениците, които от своя страна определят вида на съответния урок (таблица 6).

Таблица 6. Типове и видове уроци при технологичната

подготовка Тип на урока Вид на урока

Урок за нови знания 1. Обяснение 2. Наблюдение 3. Демонстрация .......................

Урок за формиране на умения

Практическа работа

Урок за комплексно приложение на знанията и уменията

Урок по практика

Комбиниран урок --- Урок за обобщение Беседа

Дискусия Урок за проверка и оценка на знанията и уменията

1. Периодичен контрол 2. Заключаващ контрол 3. Практическа контролна работа

15 Онищук, В. А. Урок в съвременной школе. М., 1981.

Всички типове уроци при технологичната подготовка се осъществяват по една и съща структура, посочена в предходната точка. Типът и видът на съответния урок зависи от 1) съдържанието на учебния материал; 2) дидактическите цели; 3) от принципите и методите, които отразяват логиката на учебния процес.

При урока за нови знания основната дейност на

учителя е изложение на нов учебен материал. В процеса на обучение могат да бъдат използвани различни методи в зависимост от учебното съдържание. Видовете уроци към този тип са урок-обяснение; урок-наблюдение; урок-демонстрация и т.н.

Структурата на урока се базира на предварително поставените цели и очаквани резултати. Съдържа всички части, като в основната част се излага новият учебен материал, на базата на който се определя самостоятелна работа на учениците. Тя е под формата на технологична задача. В заключителната част се прави обобщение на новия учебен материал чрез беседа.

При урока за формиране на умения основната дейност на учениците е изпълнение на практическа работа. Структурата на урока съдържа всички части.

Урокът за комплексно приложение на знанията и уменията се осъществява като урок по практика. Особеностите на този тип урока са, че в основната част се определя дейността на учениците и се определя времето ѝ за изпълнение. Набляга се основно на инструктажа за изпълнение поставените задачи на учениците. Чрез беседа или демонстрация се определят специфичните и сложни практически действия, които трябва да бъдат изпълнени от учениците.

Комбиниран урок – този тип урок е най-често използвания при технологичната подготовка. Той съдържа

и теоретични знания и практическа работа, затова се натича комбиниран. Структурата му съдържа всички компоненти. При комбинирания урок не се разграничават различни видове.

Урок за обобщение – при този тип урок се прави обобщение на усвоените вече знания и умения под формата на беседа или дискусия.

Урокът за проверка и оценка на знанията и уменията се изразява в контрол на усвоените знания и умения, който може да бъде периодичен, заключаващ или практическа контролна работа. Периодичният контрол се осъществява за проверка и оценка на знанията и уменията по определена тема на урок или обобщена тема (раздел) в зависимост от учебното съдържание. Заключаващият контрол също може да се използва за проверка на знанията и уменията по определена обобщена тема, но може и в края на срока или годината. Практическа контролна работа се осъществява за оценяване уменията учениците за самостоятелно решаване на практическите задачи.

ДЕЙНОСТИ ЗА УПРАЖНЕНИЯТА 1. Разработете по един урок от всеки тип. Направете

анализ за разликите между тях. 2. При разработките на различните уроци какво

време ще отделите за отделните части и защо?

8. Мотивация за учене при усвояване на технико-технологична информация

Мотивацията е вътрешна нагласа на индивида да извършва редица дейности за постигане на определена цел. Тя активира, насочва и поддържа поведението на даден индивид във времето. При извършването на дадена дейност се създават не само отношения към нея, овладяват се различни способи за действия, за усвояване на знания и умения, като се възпитават качества на личността.

Терминът мотивация може се разглежда като

система от мотиви, които са вътрешни подбуди за действие, възникнали върху основата на потребности и преживявания, възприятия и представи, понятия и убеждения.

Сложността и многостранният характер на проблема за мотивацията определят разнообразието на подходи към разбирането на неговата същност, характер, структура, както и методите за неговото проучване (Б. Г. Ананьев, С. Л. Рубинштейн, М. Аргайл, В. Г. Асеев, Л.И.Божович, К. Левин, А. Н. Леонтьев, З. Фрейд и др.). Основните методологически принципи за определяне на обхвата на мотивационните изследвания в литературата са твърде разнообразни и неидентични.

Редица учени, изследователи на проблема за мотивацията отбелязват, че „... човешката мотивационна система е много по-сложна структура, отколкото просто поредица от мотивационни дефинирани константи. Тя се описва в изключително широк обхват, който включва в себе си и автоматично осъществяващи се постановки,

които в даден момент се явяват актуално действащи за човека функции за по-нататъшното му развитие”16.

Като водещ фактор в регулирането на дейността на отделния човек и неговото поведение се явява неговата мотивация или интерес към тази дейност. В много случаи понятието „мотивация” се отъждествява с понятието „интерес”. Това е така поради факта, че мотивите, подбуждащи човешкото поведение, пораждат и интереси. Интересите се определят като особено мотивационно състояние с познавателен характер. Интересът се определя и като форма на проявление на познавателна потребност, обезпечаваща стремежа на личността за осъзната целева дейност, което е основен фактор за развитието на една личност.

Терминът интерес най-общо в литературните източници се определя като цел или полза от извършването на дадено действие или даден резултат от нещо. При интереса важен е крайният резултат.

Докато под термина мотивация се определят причините, които принуждават хората да извършват определени действия за постигане на даден резултат.

Всичко това от една страна позволява да се определи мотивацията като сложна, нееднородна система с много равнища, включваща в себе си потребности, мотиви, интереси, идеали, стремежи, нагласи, емоции, норми, ценности и т.н., и от друга страна може да се определи като полимотивационни дейности, свързани с поведението на човека като доминиращ мотив в неговата структура.

Разбиранията за мотивацията като източник на дейност и едновременно като система от подбуди се изучава от различните автори в различни аспекти.

16 Асеев, В. Г. Проблема мотивации и личности. Теоретические проблемы психологии личности. М.,. 1974, с. 122.

Така според Александр Захаров могат да се определят два вида мотивация: външна и вътрешна17.

Като външна мотивация могат да се определят онези причини, които определят целта, която си поставя всеки човек при постигане на даден резултат. Това всъщност е дейността, която човек иска да има като резултат от известно време.

Вътрешна мотивация (според Захаров) е удоволствието, получени от извършените дейности.

Така мотивацията трябва да се разглежда неразделно от индивидуалните черти на характера на всеки човек и неговото емоционалното състояние, защото при едни и същи условия стимулиращият фактор може да бъде различен.

Не е достатъчно да се разделят мотивите на вътрешни и външни. Сама по себе си външната мотивация може да бъде положително (мотивация за успех, постижение) и отрицателна (избягване на мотивацията, защита). Това определя и още една нейна черта – устойчивост. Затова мотивацията на личността е съчетание на устойчивите мотиви, които имат йерархия и отразяват ориентация на индивида. Някои изследователи отъждествяват понятията мотивация и мотив.

Мотивът е психично явление или причина, превърнати в тласък за действие, докато мотивацията е процесът за реализиране на това действие, което е с определена цел и стремеж за краен резултат.

Мотивите се градят на основата на различни интереси, убеждения, нагласи, ценности и т.н., докато мотивацията на личността е съвкупност от устойчивите мотиви, които имат йерархия и отразяват ориентация на

17 Захаров, А. Мотивация - как фактор успеха <http://azakharov.ru/2008/04/17/motivaciya-kak-faktor-uspexa/>

индивида. Затова те са онази структура, която регулира протичането на активността между началната и крайната точка във всеки един момент при постигането на даден резултат.

Така мотивацията е във взаимна свързаност и обуславя развитието на личността. Това е проблем, разглеждан и от педагогиката, и от психологията.

Формирането на личността чрез мотивация е един от основните аспекти на съвременното образование. Затова мотивацията не е изменение на отношението на обучаемите към обучението, а сложна задача, която трябва да изпълнява учителят.

Известно е, че успехът на дейностите от обучението зависи от много фактори – не само психологически и педагогически, но и социално-психологически и социално-педагогически (образователни). Независимо от вида на тези фактори, най-голямо влияние оказва тяхната сила. С други думи казано, по-силният стимул за действие поражда по-бързи и точни резултати. По този начин мотивацията може да се характеризира по два признака:

1. Количествени характеристики (на принципа на "силна и слаба").

2. Качествени характеристики (външни и вътрешни причини). Тук се имат предвид конкретните мотиви за съдържанието на дейностите. Например ако индивидуална работа е значима сама по себе си, тогава се проявява вътрешна мотивация, т.е. качествените характеристики на мотивацията надделяват. Ако основният тласък на дейностите е свързан със социален престиж, заплата, т.н., то тогава става въпрос за външни мотиви.

Така постигането на високи резултати в учебната дейност при технологичната подготовка е функция от отношението на учащите се и начина на преподаване на

техните учители. Учителят не разполагате с време или специални възможности за експериментално изследване на мотивацията на учениците. Той просто трябва да формира у тях устойчива мотивация към учебния процес, която се явява фактор за тяхното развитие.

Мотивацията за учене е вътрешна потребност,

осигуряваща реализирането на конкретно поведение и постигане на предварително поставени цели в процеса на обучение.

Мотивацията за учене се проектира в целите на

образование, които насочват или подтикват учащите се към постигането им. Правилното и целесъобразно организиране на учебния процес благоприятства за изграждането на положителна мотивация за учене. Тя от своя страна развива познавателните интереси, които веднъж формирани, се превръщат в вътрешна нагласа на индивида.

Мотивацията за учене е черта на личността, но и може да бъде състояние, обусловено от ситуацията.

Факторите, които влияят върху мотивирането за учене, са два вида – обективни и субективни, показани в таблица 7.

Таблица 7. Фактори, влияещи върху мотивирането

за учене Обективните фактори се свеждат до:

Субективните фактори се свеждат до:

Организация на учебния процес и материално-техническата база.

Потребностите на индивида.

Условия в семейството. Вътрешни (личностни) мотиви за учене (реализация, кариерно

израстване). Особеностите на учебния предмет (специфика на дейността).

Нагласи за учене, зависещи от навиците и интересите.

Демографски. Отношението към изучаваната област.

Социални условия на живот. Предишен опит. Физически, психически и

интелектуални способности.

Мотивацията за ефективно учене при усвояване на

технико-технологична информация се обуславя от различни мотиви. Основните ѝ насоки са свързани с: удовлетвореност от собствените си знания; добра подготовка за бъдещето; добро представяне в различни ситуации и висока конкурентноспособност на пазара на труда. На базата на това мотивацията може да се определи като вътрешен процес, който активира, ръководи и поддържа поведението на всеки индивид във времето. Тя е съвкупност от вътрешни или външни предпоставки, които определят поведението на всеки човек и характеризират формата, насоката, интензивността и продължителността на това поведение.

Мотивацията за учене е система от вътрешни подбуди, предизвикваща учебна активност. Те са преди всичко осъзнати, чрез които се полагат усилия за усвояване на знания, за формиране на умения и за качествено изпълнение на учебната дейност. Мотивите за учене се детерминират чрез насочеността към знанията в качеството им на непосредствени вътрешни подбудители към активност и чрез равнището на личната удовлетвореност от участието в познавателната дейност (фиг. 5).

Насоченост към знанието и начините за придобиването

му

Положително отношение към ученето

Стремеж за усвояване на

максимално много знания и умения в

дадена област

Преодоляване на трудности, изникнали по време на работа

Фиг. 5 Характеристики на мотивите за учене при

усвояване на технико-технологична информация Според А. Н. Леонтиев18 мотивите се делят на

„обмислени” и „реално действащи”. Обучаемите разбират, че е необходимо да се изучава даден проблем, но това не е провокация за тяхната учебна дейност. Понякога „обмислените” мотиви се превръщат в „реално действащи”. От своя страна тези два вида мотиви пораждат друго подразделение на осъзнати и неосъзнати.

Постиганите високи резултати от учебната дейност при студентите са резултат не само от един вид мотиви, а от цяла система мотиви, които се преплитат и допълват в едно ли друго съотношение. Не всички мотиви имат еднакво влияние върху учебната дейност. Едни от тях са водещи, а други – второстепенни.

18 Леонтъев, А. Н. Птроблмы развития психики. М. 1972, с. 513

Най-общо казано всички мотиви за ефективно учене могат да бъдат групирани в две големи групи: първата група произхождат от самата специфика на учебната дейност, непосредствено свързани с учебното съдържание, а втората група произхождат от резултата на обучение.

Мотивацията за ефективно учене при усвояване на технико-технологична информация е базирана на две основни категории, показани на фигура 6. Мотивацията за ефективно учене

Какво учениците ще знаят и разбират за технологиите

Какво те ще умеят да правят

ПОЗНАНИЕ ПРОЦЕС

Фиг. 6 Категории на мотивацията за учене при усвояване

на технико-технологична информация Първата категория може да бъде наречена

„познавателна”, защото тя формира базата от знания за технологиите и тяхното разбиране, за начина им на приложение и мястото им в многообразния свят от различни технологии.

Втората категория може да бъде наречена „процес” на реализиране на познанията в практиката. Тя определя уменията, т е. способностите, които учениците трябва да придобият. Тези две страни се допълват взаимно. Например, на учениците може да им бъде преподавано за процесите на проектиране, но уменията за действителната употреба на проектирането като процес и приложението

му като средство за решаване на технологични проблеми се придобиват единствено с експериментиране и практически опит.

Мотивацията на учениците се свежда до усвояване на технико-технологична информация за формиране на технологична грамотност. Технологичната грамотност е далеч повече от способността за употреба на технологични инструменти. Една технологично грамотна личност употребява технологични системи, използва взаимодействието на технологичния свят с обществото, в което живеем, и с околната среда.

Според Келер моделът на мотивационния дизайн е последователност от действия, характеризиращи учебния процес. Първо трябва да бъде спечелено вниманието на учениците, а след това предоставяне на учебното съдържание за постигане на техните лични цели и потребности 19. Поддържането на внимание е един от съществените принципи на обучението. То от своя страна провокира любопитството на учениците, което води до ефективно учене. Това се постига трудно особено в началото на урока. Гаранцията за дората мотивация е показана на фигура 7.

гаранция за

- по-високи резултати - по-голяма ефективност на учебния процес

- активна дейност на учениците

- успешна самостоятелна работа

Добри и силни мотиви

Фиг. 7 Гаранция за добра мотивация

19 Driscolll, M. Psychology of Learning for Instruction. Boston: Allyn & Bacon. 1994

Например на учениците могат да им се поставят

задачи от предходния час, които да са свързани с търсене и намиране на исторически факти за съответната техника или технология, която предстои да бъде изучена. Поднасянето на учебното съдържание трябва да бъде в разказна форма. Да се тръгва от общото (абстрактно) към конкретното (частното).

Добрата мотивация за ефективно учене се постига чрез използване на презентации, демонстрации, разделянето на класа на малки групи и реализиране на дебати между тях, и т.н. Основните принципи на мотивация за ефективно учене са: 1) позитивното отношение; 2) удоволствие; 3) да се чувстваш значим; 4) успех; 5) личната полза; 6) яснотата на задачите.

9. Изграждане на функционална грамотност чрез технологичната подготовка

Технологичното обучение може да се определи като приложна дисциплина, в която се интегрират и обобщават знания и умения за социално-икономическата и производствената сфера, придобити както в неговите рамки, така и в рамките на другите предмети в училище. То е и добра предпоставка за изграждане на функционалната грамотност като качество на личността.

Понятието „функционална грамотност” може да

се определи като: 1) степен на компетентност, притежавана от относително самостоятелен орган, за да

може да функционира в дадена област; 2) система от компетенции, които влизат във взаимодействие; 3) система от компоненти, формиращи определено ниво на образованост, т.е. качество на личността 20.

Терминът „функционална грамотност” („functional

literacy”) е дефиниран през 1956 година за нуждите на UNESCO и се свързва с името на Уилям Греи. Той за първи път го употребява като подготовка на възрастните „... да удовлетворят изискванията за самостоятелно четене и писане, поставени пред тях” 21. Поради факта, че този термин в първата половина на ХХ век се свързва главно с необходимостта от по-бърза адаптация на големия поток емигранти към условията на живот в Америка, той е носил в себе си допълнителна конотация като „здравно грамотен”, „социално грамотен”, „технически грамотен”, „правно грамотен”.

Изграждането на функционална грамотност като качество на личността в сложната структура на образованието трябва да бъде съобразено със спецификата на времето за обучение, като е необходимо подготовката за реализация на обучаемите за обществения живот да се съчетае с решаване на житейски задачи22 . Функционалната грамотност, възприемана като цел на образование, непрекъснато променя своята композиция като съвкупност от грамотности според изискванията на отделните функции на личността в обществото.

20 Димитрова. Н., Изграждане на функционална грамотност на личността чрез технологичното обучение в общообразователната подготовка. Дисертация. Шумен. 2005. 21 Gray, W. S. The Teaching of Reading and Writing, 1956. с. 21. 22 Стефановская Т., Педагогика: наука и искусство. Курс лекций. Учебное пособие для студентов, преподавателей, аспирантов. М.: Совершенство, 1998.

Функционалната грамотност, изграждана чрез технологично обучение, се реализира като обобщена структура от различни видове грамотност като: технико-технологична; здравна; екологична; комуникативна; правна и икономическа, отразени на фигура 8.

Тяхното конкретно съдържание е разработено на основата на сравняване на учебните програми у нас с документацията, предложена в наръчника на ЮНЕСКО за технологично обучение23 и проекта ТАА на ITEA, който се смята за един от най-добрите образци на съвременен подход към технологичното обучение по света24 (таблица 8).

23 Technology Education Guide, Prepared by WOCATE, UNESCO, 2003. 24 Standards for Technology Literacy: Content for the Study of Technology. ITEA, 2000.

ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ

Технико-технологична

грамотност

Правна


Икономическа


Комуникативна

грамотност Здравна


Екологична


ТЕХНОЛОГИЧНО ОБУЧЕНИЕ

Фиг. 8. Структурна схема на функционалната грамотност, формирана чрез технологичното обучение

Таблица 8. Елементи на функционалната грамотност, формирана в рамките на технологичното обучение Дава възможност на обучаемите

за: Компетенции, свързани с:

Технико-технологичната грамотност Ориентиране в света на техниката и технологиите, тяхната функция и връзката им с обществото. Компетентно и ефективно решаване на различни по рода си проблеми, свързани с подобряване на културата на бита. Придобиване на нови знания и обогатяване на светогледа чрез интеграция на теоретичните знания и социалния опит. Обогатяване и най-вече прилагане на знания от областта на природните науки и математиката, както и познаване на културните, обществените, икономическите и политическите резултати от технологиите в миналото и настоящето.

работа с материали и с широко използвани ръчни инструменти; опознаване градивни елементи на техниката и основните механизми; работа с широко изпол-звани измервателни инструменти; поддържане на ред на работното място, поддър-жане на оборудването проектиране, конструи-ране и моделиране на технически обекти; разбиране на същността на технологични и инструкционни карти; изготвяне на техническа документация (скици, технически рисунки и чертежи) и включване в проекти за реализация на технологични процеси и обекти; енергийни технологии; информационни и ко-муникационни технологии; транспортни технологии; строителни технологии;

агро- и зоотехнологии; еволюцията на технологиите.

Здравната грамотност обогатяване на културата, придобита в областта на биологията и здравното възпитание в другите КОО Полагане на грижи не само за себе си и другите членове на обществото, но и за продукти, растения и животни, които осигуряват жизнената среда на хората; Спазване изискванията за рационално хранене; водене на здравословен начин на живот.

хранителни продукти и здравословен начин на хранене; приготвяне и съхраняване на кулинарни изделия болести при растенията и животните, които се отглеждат в дома Оказване на първа помощ

Екологичната грамотност развитие на екологичната култура, която се придобива в рамките и на другите КОО Изграждане на по-пълна представа за екология. Правилна преценка на дейността на хората като замърсители на околната среда. разбиране важността за опазване на околната среда в процеса на производство и различни дейности от бита.

опазване на околната среда в процеса на трудова дейност.

Комуникативната грамотност развиване на основата на фундамента, поставен в рамките на учебни предмети от други КОО (най-вече български език, литература, информационни технологии и др.) Използване на техники за вербално и не вербално общуване при съвместна делова дейност с другите членове на работещата

работа в екип и ориентиране в правилата на деловото общуване, преговаряне, преодоляване

група. Взаимно разбиране и договаряне при сформиране на екип; по-прецизно оценяване, перифразиране, изразяване на идеи – устно, писмено и графично, умения за себепредставяне. Специфични комуникативни умения при използване на някои технически средства за комуникация.

на конфликти по време на работа.

Правната грамотност елемент от гражданско образование Познаване и разбиране на своите права и задължения като равноправни граждани в обществото, като членове на работни групи и страна на трудово-правни взаимоотношения. Разбиране и защита както на общи, така и на лични интереси. Разграничаване на видове отговорност в процеса на деловите взаимоотношения между хората; разбиране на правата на потребителя.

трудово-правни отношения и ориентиране в основните изисквания на социалното партньорство.

Икономическата грамотност изискванията на стандартите за Гражданско образование в прогимназиалния етап, дава възможност на обучаемите за: Разбиране значението на стопанско-производствената дейност за развитието на човечеството; Формиране на начални умения за организация, управление и контрол на трудови процеси; Разбиране същността на

икономическите показатели за добре свършена работа същността на организацията и контрола на трудови процеси същността на търговските дружества, които се

икономическите връзки и отношения между различни субекти, които реализират производствена дейност; начално въвеждане в сферата на икономическите категории и икономическия начин на мислене.

занимават с производствена дейност

Тези компетенции са обособени като елементи на

функционалната грамотност след щателно проучване и анализиране на технологичното обучение в българската образователна система. Последователността на разглеждане и значимостта на тези грамотности са съобразени с учебните програми по предмета.

Най-силен e акцентът в учебната програма върху технико-технологичната грамотност, защото има най-голям брой теми, заложени в учебното съдържание по предмета. Това произтича от спецификата на самото обучение, което се нарича технологично. Следващият вид грамотност по значимост, според учебното съдържание, е здравната. Екологичната грамотност е на трето място, защото също е включена в учебната програма, но не с толкова голям брой теми.

Останалите видове грамотност, като елементи на функционалната грамотност – комуникативна, правна и икономическа – не са заложени като тематични единици, но косвено влизат в урока по технологично обучение. Те се формират в процеса на работа при изпълнението на практически задачи, свързани с учебното съдържание.

Технико-технологична грамотност

Технико-технологичната грамотност, влизаща в структурата на функционалната в рамките на технологичното обучение у нас, се състои от елементи,

които формират знания и умения у учениците, свързани с различни технологии от заобикалящата ни действителност. Тя играе важна роля за овладяването, разбирането и прилагането на техниката и технологиите в ежедневните и професионални практически дейности. Чрез т.нар. технико-технологична грамотност учениците осъзнават научно-техническия прогрес и участват в него, като проектират, конструират и моделират различни обекти. При разработването на различни проекти у учениците се стимулират уменията за събиране на данни и информация и уменията за творческо мислене, любознателност и новаторсво.

Процесът на формиране на технико-технологичната грамотност, като елемент от структурата на функционалната в рамките на технологичното обучение, се осъществява в три направления на работа.

В първото направление на работа се формират конкретни знания и умения за различните видове материали, градивните елементи на техниката и основните механизми, използвани в нея. Тук става най-активният пренос на знания и умения от други учебни дисциплини от областта на природознанието и математиката.

Във второто направление на работа придобитите вече знания и умения се пренасят в различни области на технологиите като: агро- и зоотехнологии, енергийни технологии, информационни и комуникационни технологии, транспортни технологии и строителни технологии.

В третото направление на работа се формира разбиране на причините за еволюция и непрекъснато развитие на технологиите. В това направление се работи за интегриране на знанията и уменията от областта на

технико-технологическия компонент с овладяването на някои социални технологии.

Тези направления не трябва да се реализират последователно, а паралелно и в синхрон едно с друго.

Здравна грамотност

Другият вид грамотност от структурата на функционалната е здравната грамотност, изградена от осем елемента, които формират знания и умения у учениците, свързани със способността за полагане на грижи както за себе си, така и за другите членове на обществото. Тази грамотност е една от най-важните за съществуването на човек като биологична система. В рамките на технологичното обучение здравната грамотност се свързва основно с формиране на компетенции за храненето и обработването на хранителните продукти, тяхното съхранение и сервиране като готовата продукция. Голямо внимание се обръща на хигиената и рационалното хранене, което формира у учениците положително отношение към здравословния начин на живот.

Екологична грамотност Третият вид грамотност от структурата на

функционалната, формирана чрез технологичното обучение е екологичната грамотност. Тази грамотност е предпоставка за осмисляне връзките между човека и природата: как той целенасочено въздейства върху нея и какви са последствията от това. Формират се знания и умения за запазване на живота на Земята, които определят екологичното съзнание на всяка личност. Целта на тази грамотност е да се формират у учениците представи за опазване както на природата, така и на средата, създадена от човека.

Комуникативна грамотност Следващият вид грамотност от структурата на

функционалната е комуникативната грамотност. Този вид грамотност включва умения за използване на техники за вербално и невербално общуване. Според С. Джонев, „когато говорим за комуникативна функция на общуването, се има предвид, че в него хората обменят помежду си планове, мисли, чувства и т. н. във връзка и по повод някаква съвместна дейност”25.

Правна грамотност Съобразно приетата конструкция в този труд, в

структурата на функционалната грамотност, формирана чрез технологичното обучение, влиза и правната грамотност. Застъпва се виждането, че елементът, който се обособява по този вид грамотност, е компетенции в областта на трудовоправните отношения. Чрез този вид грамотност учениците разбират не само особеностите на трудовите отношения, но и правата и задълженията на страните на трудово правоотношение. Формират се знания за различните видове отговорност и следствията при неспазване на задълженията в процеса на труда и умения за различаване на процедури и договорни отношения за започване и задържане на работа (конкурс, дискриминация, срочен, безсрочен договор, договор със срок на изпитание).

Придобитите компетенции чрез тази грамотност дават възможност на учениците да проявяват инициативност и самокритичност, както и самооценка и самоанализ на извършената от тях дейност. Те се подготвят психологически за спецификата на деловите

25 Джонев, С. Социална психология. Том 2. Общуване. Личност. С.: Софи-Р, 1996. с. 32.

отношения, които ги очакват. Чрез тази грамотност се научават да владеят някои изисквания, които трябва да бъдат спазвани при наемане на работа след навършване на 16-годишна възраст.

Икономическа грамотност Последният вид грамотност от структурата на

функционалната грамотност, формирана в рамките на технологичното обучение, е икономическата грамотност. Тя е необходима на всяка личност, защото икономиката присъства в ежедневието ни. Чрез технологичното обучение се формира обща представа за икономическите знания и умения, които ще им бъдат необходими при бъдещата им реализация като граждани в качеството си на потребители или производители.

Икономическата грамотност в рамките на технологичното обучение, е насочена към формиране на икономическо мислене у учениците и способността да диференцират и разбират основните понятия от икономиката. Съобразно ДОИ и международно приетите стандарти за икономическа грамотност, тези понятия обхващат различни нива от макроикономиката и микроикономиката като разход, приход, себестойност, цена, продукт, стока, капитал, бюджет, договор и договаряне, фирма, бизнес, реклама, пазар на труда и т.н. Формирането на икономическата грамотност, като елемент на функционалната грамотност, се подчинява на следните задачи:

1. Учениците да се научат да правят съпоставка и анализ на различни форми на организация в областта на производството на стоки и услуги за бита.

2. Учениците да придобиват знания и умения за организация, управление и контрол на трудовите процеси и системи.

3. Учениците да разиграват различни икономически ситуации, като придобиват знания и умения за семеен бизнес и различни форми на търговска дейност.

Формирането на знания и умения за различните

елементи на функционалната грамотност е сложен и разнообразен процес. Различните елементи се покриват и преплитат всеобхватно. Например не може да бъде осъществен един трудов процес, без да се знаят трудовоправните отношения, без да се вземат под внимание основните изисквания за социално партньорство, без да бъдат определени средства на работа и без да бъдат използвани технологии. Всичко това се обобщава в единна система от знания и умения, които изграждат функционалната грамотност на личността, формирана чрез технологичното обучение.


1. Попълнете следната таблица:

Елементи на функционалната грамотност

КАКВО?

Стандарти за учебно съдържание

КАК?

Ядра на учебното


ЗАЩО? Учениците придобиват определена компетентност в дадена област

В резултат от обучението си ученикът:

Адаптиране на учениците в измененията на света

10. Оценяване постиженията на учениците при технологичната подготовка

Едно от най-важните направления при технологичната подготовка е оценяването на постиженията на учениците. Под понятието постижение в учебния процес се разбира крайният резултат или равнището на достижение на учениците в следствие на преподаване и учене. Процесът на измерване на тези достижения или крайни резултати се нарича оценяване.

Може да се оценява всеки обект, изменящ се във времето. При учебно-възпитателния процес могат да се оценяват учителят, директорът, ученикът и родителят, както и училището като образователна организация. „Системата и формите на оценяване трябва да подсигурят обективно оценяване на резултатите на обучението, защото от него зависи степента на подготовка на учениците и тяхната успешна реализация след завършване периода на училищното обучение.”26

Оценяването е процес за получаване на обратна

връзка за степента на усвояване и ефективността на учебното съдържание или метод, чрез който се узнават текущите знания, които учащият притежава. То може са бъде определено като система за проверка на това, което учениците знаят, разбират, умеят и прилагат в различни ситуации.

В педагогическата литература съществуват много

изследвания за оценяване на резултатите от обучението, които се обособяват в отделна наука наречена

26 Генчева, М., Технологичното обучение в системата на общообразователната подготовка. ИС „Контур”, Варна, 2003, с. 119.

Доцимология. Това е научна област с гръцки произход – „докиме” - изпитание, изпит; „докимозо” - изпитвам, „докимастикос” - който е годен да изпитва, изпитващ. Доцимологията разкрива същността и механизмите на контрол чрез оценяване, изяснява системата и формите на изпитите и изпитването, начините за оценяване на постиженията на обучаемите27.

Оценяването в училище се осъществява на базата на разработените от МОМН Държавни образователни изисквания за система за оценяване (ДОИ за СО)28.

Според ДОИ оценяването се характеризира като вътрешно и външно.

Вътрешното оценяване се осъществява от учителя. Резултатите от обучението на даден обучаем се сравняват с уменията и знанията, които е имал същият обучаем преди обучението. То бива:

- начално-диагностично оценяване – в началото на всеки учебен срок, година, етап и степен на образование се провежда т. нар. входно равнище – за установяване трайността на знанията и уменията ;

- текущо-диагностично оценяване – извършва се системно по време на учебния процес след изучаване на всяка обобщена тема или подтема от учебното съдържание. Проверяват се периодично постиженията на учениците, тъй като те непрекъснато се променят вследствие на преподавания учебен материал. „Текущото оценяване има голямо значение за регулиране процеса на обучението, за подпомагане учениците при затруднения в учебната дейност, за опознаване на учениците в различни отношения”.27 27 Андреев, М., Оценяването в училище. Доцимология. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. С. 1995. с. 26. 28 Наредба № 3 от 15 април 2003 г. за системата за оценяване (изм. - ДВ, бр. 73 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)

- крайно-диагностично оценяване – в края на всеки срок, етап и степен на образование, наречено изходно равнище – проверка на знанията и уменията след изучаване на предвиденото учебното съдържание по учебна програма.

Външното оценяване се осъществява от училищна комисия, определена от директора на училището; длъжностни лица или комисии, определени от министъра на образованието, младежта и науката, от началника на регионалния инспекторат по образованието или от директорите на обслужващите системата на народната просвета звена за контрол и оценяване. Резултатите от обучението на даден обучаем се сравняват с тези на другите обучаеми. В края на всеки етап или степен на образование външното оценяване се провежда като национално. Националното външно оценяване се провежда по утвърдени от Министъра на образованието, младежта и науката изпитни материали и обхваща учениците от цялата страна.

При условията на вътрешното и външното оценяване учениците получават оценки с качествен и количествен показател, които дават възможност да се прецени нивото на постигнатите от тях резултати от обучението.

Постиженията на учениците се оценяват от учителя според три принципа „за прогнозиране (има ли ученикът необходимите познания, за да завърши определено обучение и притежава ли способностите за продължаване на обучението); за контролиране – постигане на целите по дадена тема (ученикът разбира ли, има ли напредък в овладяването на основните понятия и пр.); за диагностика

(какви затруднения среща ученикът в определена материя)”29.

При технологичната подготовка за установяване

постиженията на учениците се използват два вида оценяване – нормативно и критериално.

При нормативното оценяване се сравняват отделните ученици помежду им или резултатите от обучението се сравняват с дадени норми, изисквания, валидни за всички обучаеми. „Целта на това оценяване е да се открие на какво равнище всеки ученик е усвоил учебното съдържание, какъв напредък е реализирал, в коя категория попада всеки при разпределението според равнището на постиженията в ученето”.30 Нормативното оценяване не е напълно обективно, тъй като при него се наблюдават следните фактори на влияние: интерес към изучаваното учебно съдържание; интелектуалните възможности на учениците; предпочитанията на учителя към определени ученици.

При критериалното оценяване постиженията на учениците се сравняват с определен еталон наречен критерий. По такъв начин учебните постижения се сравняват със стандарт. Всеки критерий се декомпозира в система от показатели (признаци), които определят характеристиките на изучаваните обекти или явления.

Критериалното оценяване при технологичната

подготовка се определя от очакваните резултати, които трябва да бъдат постигнати в процеса на обучение.

29 Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания (ДОИ). Национален институт по образование към МОН. С., 2000. с. 218. 30 Андреев, М., Оценяването в училище. Доцимология. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. С. 1995. с. 30.

Критериите, по които се оценяват учениците, са очакваните резултати на ниво учебно съдържание, а това са посочените във втора графа на учебните програми стандарти и съответните към тях ядра. На всеки критерий съответстват редица показатели, които определят очакваните резултати по теми, отразени в графа три на учебните програми.31

Оценяването при технологичната подготовка зависи

от ефективността на учебния процес, характеризираща се с два аспекта:

първият аспект е свързан с обучението, т.е. усвояването на знанията и уменията от учениците (таблица 9)

вторият аспект е свързан с познавателните способности на учениците. Тук се включват: сравнението, анализирането и обобщаването на изучавания материал.

Таблица 9. Критерии и показатели за

ефективност на обучението при технологичната подготовка

Критерии Показатели

1. Обем на знанията

- Усвояване на знанията на учениците,

- Определяне учебната информация;

2. Систематизиране на знанията

- Вътрешната логика на изучавания материал,

31 МОМН, Учебни програми <http://www.minedu.government.bg/top_menu/general/educational_programs/index.html>

- Възможността на учениците правилно да съпоставят фактите, да боравят с понятията и правилата;

3. Степен на осмисляне на знанията

- Точност на съдържанието и приложимост на знанията при решаване на въпроси от практиката;

4. Възпроизвеждане на учебния материал

- Трайно запомняне на усвоения материал

При технологичната подготовка се използват различни видове (начини) и средства за оценяване постиженията на учениците, доколко и как се променят. В зависимост от поставените цели и очаквани резултати в учебния процес при технологичната подготовка се използват четири вида оценяване (фигура 9).

Фиг. 9. Видове оценяване при технологичната подготовка

Първият вид оценяване, използвано при технологичната подготовка, е чрез наблюдение. Използва се пряко наблюдение от учителя във връзка с оценяване постиженията на учениците в часовете по технологично обучение. Резултатите се записват в протоколи (приложение 1). Критериите, по които се осъществява наблюдението за оценяване постиженията на учениците, са разделени в три протокола, като във всеки се оценяват различни индикатори.

В протокол № 1 критериите са следните:

- Степен на възприемчивост при усвояване на знания и умения.

- Интерес към съдържанието и процеса на работа в клас.

- Чувство за лична отговорност (морална и материална).

На всеки критерий съответстват по три показателя. В протокол № 2 постиженията на учениците се

оценяват по 13 критерия, като на всеки критерий съответстват по 4 показателя. Получените резултати определят личностното развитие на учениците при технологичната подготовка.

В протокол № 3 се оценяват качествата,

способностите, познавателните умения и други личностни характеристики, формирани у учениците чрез технологичната подготовка. Те са 17 на брой, като в таблица се отбелязва дали съответния ученик притежава даден индикатор или не:

- Наблюдателност. - Съобразителност. - Съсредоточеност.

- Умения за работа с абстрактни схеми и кодирана техническа информация.

- Потребност и умение за контрол на размери и технологични дейности.

- Сръчност. - Проява не технологично мислене. - Актуалност, дисциплинираност,

организираност. - Оперативност. - Потребност и умения за поддържане на

работното място. - Естетически усет. - Техническо въображение. - Творческа насоченост и умение. - Проява на собствено мнение. - Умение за изява. - Предпазливост. - Желание за труд.

Вторият вид е устно оценяване постиженията на

учениците, използвано при технологичната подготовка. То се осъществява чрез задаване на въпроси и отговаряне по дадена обобщена тема от учебното съдържание или подтема. Предимствата на този вид оценяване са свързани с това, че учителят може с допълнителни въпроси да подсети или насочи ученика към верния отговор. Може да се проследят интелектуалните особености на всеки ученик, да се провокира лирическото му мислене и последователността на изложение. Развиват се комуникационните умения на учениците, като се преодолява бариерата за говорене пред публика (класа). При устното изпитване учебният материал се повтаря, което води до трайното му усвояване.

Критериите за устното оценяване при технологичната подготовка могат да бъдат определени на пет равнища:

- знание – познава и използва основните термини използвани при технологичната подготовка;

- възпроизвеждане – възпроизвежда последователността на технологичните операции за изготвяне на даден обект или изделие;

- обяснение – логически обяснява последователността на даден технологичен процес;

- анализ – анализира технологичните операции и технологичните процеси;

- сравняване – сравнява даден технологичен процес с друг, като определя предимствата и недостатъците им.

На базата не тези критерии всеки учител определя скалата за оценяване от 1 до 6 в зависимост от сложността на учебния материал. При някои теми от учебното съдържание могат да бъдат използвани и петте критерия, а при други само част от тях.

Третият вид е писмено оценяване. То се осъществява чрез попълване на тестове и чрез разработване на проекти.

Тестовото оценяване при технологичната

подготовка се използва за бързо измерване на способностите, постиженията и интересите на учениците. Предимствата на този вид са свързани с това, че за кратко време могат да бъдат оценени всички ученици и определено равнището на знанията и уменията им.

Постиженията на учениците се измерват чрез тест. Всеки тест, за да бъде валиден, трябва да има определена цел. Според Г. Бижков “първият етап от работата при създаване на дидактически тест е свързана с определяне на неговата цел, т.е. усвояването, постигането на какви цели на учебно-възпитателната работа ще се диагностицират със създадения тест и върху какво учебно съдържание”.32

Дидактическите тестове са система от въпроси и

задачи, проверяваща в еднакви условия равнището на познание на всички ученици. В педагогическата литература съществуват различни класификации за видовете тестове, които се определят от различни характеристики, но най-пълната и изчерпателна класификация е на Ф. Стоянова, фигура 10.

Фиг. 10 Видове тестове (по Ф. Стоянова)33

32 Бижков, Г., Теория и методика на дидактическите тестове. С.: Просвета, 1996. с. 107 33 Стоянова, Ф. Тестология за учители, С.: Атика, 1996. с. 46.

ТЕСТОВЕ А. Според целите на измерването: 1. За способности 2. За постижения

Б. Според времето на провеждане: 1. Ограничено време 2. Неограничено време

В. Според начина на провеждане: 1. Индивидуални 2. Групови

Г. Според вида на отговора: 1. Писмени 2. Компютърни 3. Изпълнителски

Д. Според вида на решенията: 1. Предварителни 2. Текущи 3. Заключителни 4. Диагностични

Е. Според вида на задачите: 1. Обективни 2. Есе-тест

Ж Според начина на оценяване: 1. Нормативни 2. Критериални

З. Според качеството на инструмента: 1. Стандартизирани 2. Нестандартизирани

Създаването на тестовете при технологичната

подготовка най-често се използва таксономията за когнитивните цели на Б. Блум. Тази таксономия не е създадена специално за технологичното обучение, но най-пълно характеризира различните дейности и мисловни процеси, прилагани чрез него. Според нея учебните цели се структурират в шест равнища: знание, разбиране, приложение, анализ, синтез и оценка34.

Използват всички равнища на тази таксономия: Знание – припомняне и възпроизвеждане на

фактическа информация. Тук се констатира обемът и точността на усвоените знания и трайността им.

Разбиране – трансформация на знанието. Тук се констатира осмислянето и възможностите за интерпретация на информацията, както и уменията за логическо свързване на информация за различни факти.

Приложение – използване на заучена информация (знания, умения) в нови ситуации. Тук се констатира нивото на уменията за пренос и прилагането им в логическа последователност.

Анализ – осъзнаване на отделните части на цялото и тяхната взаимовръзка. Тук се констатират възможностите за разчленяване и откриване на причинно-следствени връзки между отделни елементи по дадени признаци.

Синтез – обединяване на различните елементи в едно цяло.

Оценка – умение за определяне стойността на нещата (обекти, материали, идеи, решения и т.н.).

34 Bloom, B., J. Hastings, G. Madaus. Handbook on Formative and Summative Evaluation of Student Learning. N. Y., Mc Graw-Hill Book Company, 1971.

На базата на тези равнища се оценяват постиженията на учениците чрез предварително установени критерии и показатели (Таблица 10).

Таблица 10. Критерии и показатели за оценяване

постиженията на учениците при технологичната подготовка чрез тест

Критерии Показатели

Измервателна скала

Степен Бр.

точки

І. Равнище знание Степен на усвояване на знанията

1. Обем на усвоените знания

Ниска 0 Средна 1 Висока 2

2. Трайност на усвоените знания


II. Равнище разбиране Степен на осъзнаване на знанията и уменията

1. Осмисляне и интерпретация на информацията


2. Умения за логическо свързване на информацията


ІІІ. Равнище приложение Степен на прилагане на знанията и уменията в различни условия

1. Възможност за пренос на усвоените знания и умения в различни ситуации

Ниска 0 Средна 1

Висока 2

2. Умения за прилагане на знанията и уменията в логическа последователност


Висока 2

ІV. Равнище анализ

1. Умения за разчленяване


Степен на осъзнаване на отделните части на информацията и тяхната взаимовръзка

цялото на отделни части

Висока 2

2. Умения за откриване на връзките между отделните части


Висока 2

3. Умения за систематизиране на отделните елементи по различни признаци


Висока 2

V. Равнище синтез Степен на конструиране на отделни части в едно цяло като нов продукт

1. Умения за комбиниране на отделни части в едно цяло


Висока 2

2. Умения за класифициране на новополучените продукти


Висока 2

3. Проява на способности за обобщаване


VІ. Равнище оценяване

Степен на оценяване на обекти и явления

1. Качествено оценяване на различни обекти и явления


Висока 2

2. Оценяване чрез сравняване на параметри при различните обекти и явления

Ниска 0

Средна 1

Висока 2

3. Оценяване чрез самостоятелно подбрани признаци


Отговорите на всеки въпрос от съответния тест се оценяват чрез критерии и показатели по 3-бална измервателна скала. Измервателната скала се състои от 0, 1 и 2 точки, които определят по три степени за всеки показател (ниска, средна и висока).

Според вида на отговорите на въпросите се различават следните тестове35:

- въпроси с алтернативен отговор – предлагат се два отговора, от които единият е верен. Този вид въпроси не изискват много писане и не отнемат много време;

- въпроси с множествен избор на отговора – дадени са няколко отговора от които само един е верен или само един е грешен;

- въпроси за довършване или допълване – посочени е например дадено определение, а учениците трябва или да попълнят празните места с термини, или да довършат изречението.

Формулата за оценяване на отговорите от теста може да бъде следната:

ZY

X

6.,

където: X – сборът точки от отговорите на въпросите на теста;

Y – максималният брой точки от отговорите на теста;

Z – оценката, получена при решаването на теста, по шестобалната система.

35 Андреев, М., Оценяването в училище. Доцимология. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. С. 1995.

Вторият вид писмено оценяване постиженията на учениците е чрез разработване на проекти.

Понятието проект се използва за дейност,

реализираща определена идея (замисъл), подчинена на точно определена цел, която трябва да бъде постигната при точно определени условия.

Реализирането на проектния подход при технологичната подготовка способства за създаване на работна среда, която мотивира самостоятелно търсене, обработване и анализиране на информация. Така се провокира интересът на учениците в дадената област и се формират знания и умения, свързани с предстоящата им професионална дейност.

В педагогическата практика проектният подход намира все по-голямо приложение като образователна технология. Той се обособява като една от основните дейности при постигане на качество на обучението, тъй като е съвкупност или система от дейности, при които обучаемите придобиват знания, умения и компетенции в процеса на планиране и изпълнение на определени практически задачи. Според Е. Полат методът на проектите предполага използването на определена система от учебно-познавателни способи и дейности от обучаемите за решаването на определени проблеми в резултат на самостоятелната познавателна дейност и презентация на резултатите под формата на образователен продукт. 36

Внедряването на проектния подход при

технологичната подготовка дава възможност за:

36 Полат, Е. С., Новые педагогические и информационные технологии в системе образования, Академия, М., 2002. с. 25.

Интерактивност при преподаването и ученето чрез трансфер на практическите дейности.

Интегриране на голям брой дейности около една идея или проблем.

Пренос на теоретични знания в реални ситуации.

Реализиране и защита на собствени идеи. Работата по проекти е творчески процес или серия

от действия, при които средствата са превърнати в продукти или системи за решаване на проблеми, свързани с човешките нужди и желания.

В следствие на това Милер определя проектирането като мисловен процес, който се характеризира като “прозрение”, “интуиция”или е някаква “причина.

В резултат на тази дейност се променят или се създават най-общо казано нови продукти на труда (обекти).

Разработването на проекти, разгледано като такъв тип мислене, наречено “прозрение”, отразява мигновенното реализиране на възможността за връзката между проблем и възможности.

Разглеждано като “интуиция”, представлява такава форма на подсъзнателно мислене, която води до знания, често в забележимото отсъствие на рационални утвърждения. Интуицията е сродно психично състояние на прозрението, което лежи в основата на нашите усилия за реформаторски рационални анализи.

Проектирането също е и следствие от някаква причина, която цялостно определя аналитичните възможности за решение на поставения проблем. Така то се характеризира като аналитичен процес.37

37 Miller, W. R., Тhe Definition of Design. <http://www.wrmdesign.com>

Същността на проектния подход се изразява във формиране на основни умения, необходими в каквато и да е професионална практика, като:

Умения за извършване на целенасочена работа, която изисква самостоятелно търсене на информация и планиране на отделни етапи.

Умения за откриване на проблеми и намиране начини за решаването им.

Умения за общуване и работа в екип, както и оценяване приноса на другите, ако върху един проект работят няколко човека.

Умения за разпределяне на задачи (роли) и реализирането им.

Умения за специфично мислене. Умения за творческо мислене. Умения за организационна ефективност. Умения за самооценка и самоанализ.

Основните дейности на учениците и учителя при

работа по проекти са обобщени в таблица 11. Таблица 11. Дейности при работа по проект

Дейности на учениците Дейности на преподавателя

- Самостоятелно търсене и обработване на информацията по дадения проблем за решаване. Формулиране на целта за постигане на желания резултат.

- Планиране на проекта – определяне съдържанието и отделните етапи за

- Консултиране. - Създаване на условия за доверие и добронамереност в групата. - Поощряване личната инициатива на всеки студент. - Насочване към позитивни

достигане на крайния резултат. Определяне на достижимото, конкретното, измеримото и ограниченията във времето.

- Реализация на проекта – търсене на информация и материали за решаване на конкретните задачи по проекта и изготвяне на проекта.

- Представяне на проекта – представяне на и анализ на извършената работа.

- Оценяване и самооценяване на дейността на екипа, разработвал дадения проект.

поведенчески модели на взаимоотношения между членовете на екипа.

Проектният подход е образователна технология, характеризираща се със следните особености:

разработва се във връзка с конкретен педагогически замисъл и е основана на определена методология;

действията се осъществяват в съответствие с целта и имат формата на конкретен очакван резултат;

има поетапното планиране и последователното изпълнение на елементите от педагогическата дейност;

формират се освен организационни умения, но и умения за общуване и работа в екип;

използват се диагностични процедури, съдържащи критерии, показатели и инструментариум за измерване на резултатите от дейността.

Чрез работата по проекти при технологичната подготовка у учениците се формират следните личностни качества:

Организаторки качества – характеризират се в уменията за подбиране и планиране на работата.

Целеустременост – точно и ясно преследване на целта за постигане на крайния резултат.

Настойчивост – проявяване на волеви свойства и упоритост за постигане на целта при евентуални трудности за решаването ѝ (при търсене на информация, проучване на проблема, разработване на свои идеи).

Точност и прецизност – изразяват се в точното изпълнение на задачите на проекта и принципно спазване на срока за изпълнението им.

Самостоятелност – способност за самостоятелно осъществяване дейността.

Дисциплинираност – подчиняване на определените и установени правила при работа по проекта.

Инициативност – внедряване на собствени идеи за постигане на определената цел.

Комуникативни качества – умения за общуване в група, проявяване на поведенчески свойства при попадане в конфликтни ситуации по време на работа.

Чувство за отговорност. Четвъртият вид оценяване постиженията на

учениците, използвано при технологичната подготовка, е оценяване при изработване на технически обекти или изделия, т.е. оценяване на практическа работа.

При технологичната подготовка оценяването на практическата работа се изразява в изработване на изделие от различен материал (хартия, текстил, дървесина, метал и др.) или технически обект (чертеж, скица, схема и др.)

Оценяват се последователността на изпълнение на действията и операциите за изработка. Критериите за оценка са следните:

- точност на размерите; - точност на формата; - спазване последователността на операциите; - спазване изискванията за качество; - проява на творчество и др.

ДЕЙНОСТИ ЗА УПРАЖНЕНИЯТА 1. Разгледайте и анализирайте Наредба № 3 от 15

април 2003 г. за системата за оценяване (изм. - ДВ, бр. 73 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)

2. Разработете за всеки клас различни по вид

тестове, според класификацията. Всеки тест да съдържа въпроси с различни по видове отговори. Определете критериите и показателите за оценка на всеки въпрос.

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

1. Ролята на информатизацията при

технологичната подготовка

Вследствие на бързите промени в областта на техниката и технологиите човечеството е заобиколено с многобройна информация. Не е достатъчен фактът да знаем, че я има, а трябва рационално и своевременно да я използваме. Това налага въвеждането на понятието информатизация.

Понятието „информатизация” е производно на

понятието информация. То може да бъде определено като организационен социално-икономически и научно технически процес, чрез който се създават оптимални условия за удовлетворяване на информационните потребности за нормално реализиране в обществото, в което живеем, чрез формиране и използване на информационни ресурси. Накратко казано – процес, които обезпечава потребностите на хората от информация.

Информатизацията в образователния процес играе важна роля за съвременните разбирания на обучаващите, както в социалната, така и в професионалната сфера на живот. Чрез информатизацията съвременният човек получава представа за развитието на обкръжаващата го среда.

Според Националната програма за развитие на

училищното образование и предучилищно възпитание и подготовка „качественото образование предполага

непрекъснато надграждане на знания и умения с оглед максимално развитие на потенциала на всяко дете и възможност за пълноценна социална реализация”1.

Това е пряко свързано с информатизиране на учебния процес. За да бъде постигнато, се налага от една страна образованието да премине към т. нар. интерактивно обучение, за да се получи двустранен процес и всички да участват в процеса на обучение като информационно се обогатяват. От друга страна, системата на училищното образование трябва да създава условия за добра социална реализация както в професионален, така и в личностен план, тъй като днес живеем с пълната нагласа за „информационно общество”.

Информационното общество позволява на своите членове широко да използват своя потенциал, за да реализират своите цели.

Подрастващите най-добре се подготвят за реализация в информационно общество чрез технологичната подготовка. При технологичната подготовка обучението е с дейностен характер и в него умело се преплита информацията като знания за различните видове технологии (социални и индустриални) и информацията като умения за реализирането им.

Д. Иванов казва: „за да разберем що е информация

и защо тя играе толкова огромна роля в съвременната епоха, е нужно ясно да се различат съобщение (или послание), интерпретация (или възприятие) и комуникация”2. Тази триада определя информатизацията. В този контекст съобщението е условно прието знание, 1 Националната програма за развитие на училищното образование и предучилишно възпитание и подготовка (2006-2015) 2 Иванов, Дмитрий В. Идея информационного общества и Internet. <www.soc.pu.ru:8101/persons/dvi/home.html> 14.04.2008 г.

разглеждано като продукт на интелектуалната дейност на човека, но само тази част от него, която е възприета. Интерпретацията може да се разглежда като мисъл, т.е. преработка на продукта на интелектуалната дейност, а комуникацията като предаване на този продукт на интелектуалната дейност, който се нарича „информация”. Взаимовръзката на тези три компонента, които характеризират информатизацията, са показани на фигура 1. Натрупването на данни, факти, мнения и т. н. не позволява да се открие организационният принцип между тях, за да се превърнат в знание, и затова ги наричаме само информация.

Знание

Интерпретация

Комуникация

ИНФОРМАТИЗАЦИЯ

Фиг. 1. Компоненти на информатизацията Информатизацията при технологичната

подготовка играе важна роля. Чрез нея се формират редица качества на личността като: точност, селективност, прецизност и т.н.

Според спецификата на учебното съдържание по технологично обучение важен момент е не самото

натрупване на информация, а нейното използване в различните технологии. Чрез технологичното обучение у учениците се формират представи за начин на живот, култура на бита и ролята на функционалната грамотност на личността в информационното общество. Технологичното обучение им дава възможност да проектират, конструират и моделират, а това са основните компоненти на информатизацията.

Информатизацията в технологичното обучение

изисква натрупването на информация, която подготвя учениците за пълна ориентация в информационната среда, в която живеят.

Учебните предмети, влизащи в структурата на

технологичната подготовка, освен че дават възможност на учениците да разбират необходимостта от технологична култура при овладяването, разбирането и прилагането на техниката и технологиите в ежедневието на хората, се подчиняват и на задачите, свързани със съвременния образователен процес:

1. да подготвят подрастващите за професионални дейности, реализиращи се в информационна среда, и

2. да формират у тях информационна култура. Живеейки в информационна среда, всеки човек

получава, натрупва, преработва и създава информация. Това определя неговата информационна култура.

Представата за информационната култура не трябва да се приема само като способност за използване на новите информационни технологии, а като степен на задоволяване на човешката потребност от информация. „Информационната култура не бива да се възприема само като „зареждане” на паметта с информация.

Информационната култура включва и чувството за хармония, за мяра и възпитание на задръжки”3.

Информационната култура е такова равнище на образованост, което определя ценностите на материалната и духовна култура, придобити от заобикалящото ни информационно пространство.

Като се имат предвид насочеността и структурата на учебното съдържание по технологично обучение, информационната култура на учителя, преподаващ по него, трябва да съвместява технологична, икономичеса, правна и комуникативна компетентност. Една от основните задачи на учителя по технологично обучение е да формира у учениците траен интерес към предметната област и да насърчава потребността им от информация. Така и у тях ще се формира информационна култура и само тогава те ще бъдат добре подготвени за заобикалящата ги информационна среда. Само по такъв начин информационната култура ще бъде механизъм за регулиране на взаимоотношението „човек - информационна среда”.

Информатизацията, респективно информационната

култура на учителите е изключително важна, защото „ако при другите професии последиците от липсата на съвременни знания и умения за работа с новите технологии се изразяват в загуба на конкурентоспособност, а понякога и на самочувствие, то при учителите последиците могат да бъдат далеч по-тревожни. Става въпрос не само за загуба на авторитет пред учениците, но и за риск учениците да придобият усещането за познавателно превъзходство над учителя –

3 Цветкова М. Информационната култура като фактор на писмената цивилизация. <http://www.lib.bg/dokladi2001/milena2.htm> 14.04.2008 г.

нещо, което никоя образователна система не може да си позволи да допусне”4. Необходимо е периодично да актуализират знанията си за развитие на професионалните си компетенции като педагогически кадри, както и усвояване на нови методи в преподаването.

2. Информационната среда в учебния процес Според Националната стратегия за въвеждане на

информационните и комуникационни технологии в българските училища главната цел на българската образователна система е „за повишаване качеството на образованието, обогатяване на учебното съдържание и въвеждане на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес”[2]. Стремежът е в посока модернизиране на цялостната образователна система и подобряване на качеството на образованието така, че всички обучаеми (в това число и във висшите учебни заведения) да бъдат подготвени за информационното общество чрез постигане на компютърна и информационна грамотност.

Живеейки в информационна среда, всеки човек

получава, натрупва, преработва и създава информация. Това определя неговата информационна култура.

Структурата на информационната среда в училищата трябва да се състои от различни средства за обезпечаване на информатизацията.

Това налага внедряването на „инфрмационна среда” в системата на висшето образование.

4 Националната програма за развитие на училищното образование и предучилишно възпитание и подготовка (2006-2015)

Целта на информационната среда в системата на образование от една страна обезпечава достъпа за използване на информация, а от друга страна представлява средство в помощ на преподавателите и студентите.

Чрез информационната среда при технологичната подготовка:

се повишава качеството и ефективността на учебния процес;

увеличава се развитието и разпространението на научните знания, както и научните изследвания;

обезпечава се с международен опит на специалисти в съответната област.

Задачите стоящи пред разработването т.нар.

информационна среда, са: използване на информационно-технически

средства, което води до развитие на материално-техническата база;

внедряване на нови информационни технологии;

създаване и развитие на информационна инфраструктура в училище;

повишаване на информационната култура на учениците;

разработване на електронни учебници; обезпечаване с информационни ресурси на

базата на WWW – технологии и база данни с неограничен достъп в рамките на структурата.

При работа в информационна среда се променя и

дейността на учителя. Тя се характеризира със следните особености:

Усложнява се дейността на учителя при подготовката на часовете по съответния учебен предмет поради бързото изменение на информацията, с която сме заобиколени.

При информационната среда дейността на учителя става косвена, т.е. голяма част от необходимия материал обучаемите могат сами да подготвят. Учителят от „водещ” в процеса на обучение се превръща в „консултант”, които не толкова да предава знания, а да помага на обучаемите да открият и да използват информацията (знанието).

Информационната среда води до промени на качеството на учебните единици, тъй като поднесената електронна информация от учебното съдържание става по-достъпна и много по разбираема от учениците. Това води до трайност на

Отговорността на преподавателите обаче става по-голяма, защото те трябва правилно да насочват своите обучаеми в информационното пространство, в такава посока, в която бързо и успешно ще се развиват, а не просто да се лутат в многобройната информация.

3. Формиране на информационна култура чрез

технологичната подготовка Бързото развитие в областта на техниката и

технологиите налага промени в икономическия стандарт на всяка страна. Това налага и преустройване на съответната образователна система. В следствие на това технологичното обучение е постоянно променяща се образователна структура, която изисква адекватна информационна култура при подготовката на студентите – бъдещи специалисти, работещи в неговата област.

На първо място, същността на технологичното обучение се обуславя от неговата силна обвързаност с възпроизводството на производителните сили на нашето общество. Запознаването с принципите, на основата на които се изграждат и развиват технологиите, предполага формирането на поколение с друга нагласа към културата на труда и ценностите на процесите, протичащи в бързо развиващата се техносфера. Неговата мисия е да създаде начални условия за подготвяне на хора, които могат с лекота да разбират, развиват и контролират съвременната технология в нейния сложен контекст, а не да бъдат контролирани от нея.

На второ място, технологичното обучение се характеризира със сумарен информационен базис от най-различни научни и технологични области. То съчетава в своята структура много научни закономерности от областта на физиката, химията, биологията, екологията, ергономията, икономиката и др. Без сериозното присъствие на мултимедийни образователни продукти върху съвременни информационни носители, гарантиращи нужния обем, плътност и атрактивност на преподаването, тази пропедевтика е неефективна, да не кажем и почти невъзможна. Затова особено важно е равнището на информационна култура на студентите, подготвящи се в областта на технологичното обучение.

Все по-интензивното навлизане на информационните технологии в образованието е неизбежно и невъзвратимо като процес. Като мощно технологично средство те постепенно се превърнаха в един от факторите за социално-икономическо развитие и култура на труда в различни сфери, но все по-вече ще предопределят и характера и спецификата на националното ни придвижване и интегриране към един нов тип образованост и цялостно променена информационна култура и функционална

грамотност. Без тях образованието ни, при това в неговата цялост /като общо и професионално, като основно, средно и висше/, вече не може да съществува в съвременни измерения.

Представата за информационната култура не

трябва да се приема само като способност за използване на новите информационни технологии, а като степен на задоволяване на човешката потребност от информация. Тя е такова равнище на образованост, което определя ценностите на материалната и духовна култура, придобити от заобикалящото ни информационно пространство.

Човек се счита с високо равнище на информационна култура, когато е в състояние да определи своите потребности от информация и ефективно да я използва. Според Каракозов „Информационната култура на личността представлява част от базовата култура на личността, като системна характеристика”.5

Информационната култура е съвкупност от компетентности в различни видове области: технологична, икономическа, правна, комуникативна и т.н. Тя е такова равнище на образованост, което позволява на човека свободно да се ориентира в информационното пространство, което формира качества като прецизност, селективност, бърза ориентация към изменящитете се условия и т. н. Равнището на информационната култура на педагозите зависи не толкова от качеството на знанията и уменията, колкото от психологическата и професионална готовност за рационално и адекватно използване на информацията като цяло.

5 Каракозов, С. Д., Информационная культура в контексте общей теории культуры личности. Педагогическая информатика. 2000, кн. № 2, с. 41 - 55.

Учебният процес при технологичната подготовка се характеризира не толкова с теоретична информация, колкото с предметно-образна. Това изисква студентите – бъдещи педагози в своята професионална дейност да използват

нови методи и способи за представяне на знанията и успеваемостта,

различни преподавателски дейности за онагледяване на учебното съдържание.

Високото равнище на информационна култура, като част от педагогическата им култура им дава възможности за оптимизиране на учебния процес. Това води до изпълнение на една от задачите, на които се подчинява технологично обучение – да се формира у учениците траен интерес към предметната област и да се насърчава потребността им от информация.

Формирането на информационна култура както при

учителите, така и при учениците, е добра предпоставка за формиране на умения за учене през целия живот, които са съществена необходимост в информационното общество.

4. Приложение на мултимедийните средства при технологичната подготовка

Владеенето и ползването на информационните

технологии е съществен елемент от функционалната грамотност на всеки човек, която е необходимо условие за неговата лична и професионална реализация и израстване.

Все по-интензивното навлизане на информационните технологии в образованието е неизбежно и невъзвратимо като процес. Като мощно технологично средство те постепенно се превръщат в един от факторите за социално-

икономическо развитие и култура на труда в различни сфери, но все по-вече ще предопределят и характера и спецификата на националното ни придвижване и интегриране към един нов тип образованост и цялостно променена технологична култура и функционална грамотност. Без тях образованието ни, при това в неговата цялост (като общо и професионално, като основно, средно и висше), вече не може да съществува в съвременни измерения.

Чрез прилагане на иновационни методи и подходи в обучението се модернизира цялостната образователна система и се подобрява се качеството на обучението. Разработването и внедряването на новите стандарти за обучение е необходимо използването на информационните технологии от учителите за преподаване и обучение.

Учителите могат да използват компютрите в учебния процес като помощно средство за възпроизвеждане на информация, за прилагане на програми-тренажори, както и за контрол и проверка на знанията и уменията на учениците.

Технологичното обучение в общообразователната подготовка е подчинено за формиране на технологична компетентност у учениците. В учебното съдържание са включени знания и умения за прилагане на нови съвременни технологии, използвани в бита на хората. Технологичното обучение е интегративен учебен предмет, в структурата на който могат да участват интензивно информационните технологии като мултимедийни средства при преподаването и усвояването на учебното съдържание.

Използването на мултимедийни средства в учебния процес е свързано с определена специфика в зависимост от подготовката на учителя и умението му да реализира връзката между учебното съдържание, структурата на

учебния материал и компютъра. По този начин се постигат по-високи резултати и по-добро качество на обучението. За да бъде изпълнено това условие, е необходимо да се използват методи за активизиране на учениците, като се засилва техният познавателен интерес. Един такъв метод е използването на мултимедийни средства в обучението.

Според Х. Зафиров „едно от възможните определения за мултимедия е: интерактивното представяне на информацията с помощта на няколко медии – текст, графика, анимация, статични графични изображения, живо видео, звук”6. Използването на мултимедийни средства в учебния процес е един по-ефективен подход за представяне на информацията (учебното съдържание). По този начин се ангажира по-пълноценно вниманието на учениците и се провокира интереса им към изучаваната област. Така в обучението основен фактор е интерактивността.

Прилагането на мултимедиййните средства при

технологичната подготовка е ефективен метод и подход на обучение. Чрез тях се получават за минимално време максимални знания, като се активизира познавателният интерес на учениците (фигура 2).

6 Зафиров, Х. Създаване на интерактивни мултимедийни продукти за образователни цели. European community tempus programme. Development of a Bulgarian network for the training of teachers in IT Projekt No: S_JEP 08081-94, 1997. pp. 62-71.

Минимално време Максимални знания

Ефективност на мултимедийните средства

Активизиране познавателния процес

на учениците

Фиг. 2. Мултимедийните средства при технологичната подготовка

Предимствата на мултимедийните средства при

представяне на учебния материал могат да се сведат до следните:

- Съкращава се времето, необходимо за усвояване на знанията и уменията от учебното съдържание.

- Достъпността на информацията е по-добра, тъй като се онагледяват отделните елементи от учебното съдържание.

- Повишава се качеството на усвояваните знания. - Развиват се умствените способности на

личността на ученика. - Формират се личностни качества като

наблюдателност, въображение и мислене. - Провокират се интересите на учениците към

изучаваната област. Ефективността на технологичното обучение се

повишава чрез използване на мултимедийни средства, защото учениците учат със засилена мотивация, усвояват с лекота учебния материал, действат по-самостоятелно и по-творчески, развиват общите си интелектуални способности.

РАЗДЕЛ ПЕТИ

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО ПРИ ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА

1. Възпитанието като част от педагогическия

процес Личността на човека се формира и развива под

влиянието на различни фактори – обективни и субективни, природни и обществени, вътрешни и външни. Основен принос за това има педагогическия процес. Той се реализира чрез два взаимно свързани процеса обучение и възпитание, затова някои автори го определят като учебно-възпитателен.

Възпитанието е целенасочен процес за

формиране на определени качества и норми на поведение в една личност, необходими ѝ за правилното функциониране в обществото, по-точно казано – за нейното социализиране.

В педагогическата литература възпитанието се е

утвърдило като педагогическа категория. То се възприема като „специално организирана и целенасочена дейност за предаване на духовните ценности и опита на поколенията. Под опит се разбира материалната и духовна култура, до която е достигнало човечеството”.1 Затова в широк смисъл възпитанието може да се приеме като обществено явление или като въздействие на обществото върху личността. Това го отъждестявава с понятието социализация. В тесен

1 Белова, М. и др. Теоретични основи на възпитанието. Изд. „Веда Словена – ЖГ”. С. 1997.

смисъл възпитанието се приема като специално организирана дейност на учителите за постигане на целите на обучението в педагогическия процес, които формират определени качества у учениците. Дейността на учителя в този случай се нарича възпитателна работа.

В зависимост от насочеността на възпитателната работа се определят видовете възпитание. Те могат да се класифицират в следните основни групи:

според направлението, в което се осъществява възпитателната работа (дейност) в училище – гражданско, политически, интернационално, умствено, нравствено, естетическо, трудово, физическо, правно, екологическо, икономическо и др. възпитание;

според мястото (институцията) на осъществяване – семейно, училищно, извънучилищно, религиозно и гражданско.

Основните характеристики на възпитанието като част от педагогическия процес са следните:

1. Възпитанието присъства във всеки учебен процес и във всеки един от неговите компоненти. Всяка една цел на учителя (като краен резултат от педагогическа дейност) е да формира у учениците редица знания и умения, които развиват личността на ученика и формират у нея качества необходими за нормалното и функциониране в обществото.

2. Възпитанието е процес на взаимодействие между учителя и учениците в педагогическия процес. В учения процес учителят въздейства върху ученика, като предава определени знания и умения за задоволяване потребностите на развитието на личността му. От своя страна ученика прилага тези знания и умения в различни ситуации на учебния процес.

2. Особености на възпитанието при технологичната подготовка (трудово възпитание)

Технологичната подготовка е насочена към

изучаване на различни технически обекти, процеси и явления, които са част от ежедневието на хората. За реализирането и функционирането им е необходима техническа дейност, осъществявана от човека, която е също обект на изучаване при технологичната подготовка. Затова технологичната подготовка включва технологично обучение и възпитание, което може да бъде наречено техническо, технологично или трудово, в зависимост от насочеността на дейността, която се изпълнева.

Безспорен е фактът, че човек, за да живее, трябва да се труди, да полага специално насочени усилия с цел пряко или косвено задоволяване на определни потребности, което определя необходимостта от възпитание на труд. Трудът в този смисъл е не свързване на човека с дадена дейност или професия, а във всичките му проявления. Трудовата дейност е както психическа, така и физическа. Затова трудовото възпитание трябва да е насочено както към дейности, свързани с полагане на физически усилия, така и към дейности, свързани с полагане на интелектуални усилия. Трудовата дейнст се явява една от важните фактори за възпитание на личността. Децата, включени в трудовия процес, променят своите представи за себе си и обкръжавация ги свят. Процесът на труд променя и тяхното мислене, защото формира и развива различни способности и умения за адаптация към обществото.

Трудовото възпитание у учениците се осъществява

в единство на образователните усилия на училището,

семейството и обществото, като водеща роля в този процес заема училището.

Трудовото възпитание в процеса на изучаване на основите на науката при технологичната подготовка дава възможност на учениците за ориентация в производствените процеси, както и за развитието на технните познавателни и професионални интереси.

Чрез трудовото възпитание при технологичната подготовка учениците се запознават с ценностите на живота и културата, които са създадени от човешкия труд. То ги подготвя за реалната трудова дейност в живота.

Трудовото възпитание и технологичното обучение са взаинмо свързани, защото осъществяването на трудова дейност изизсква предварително специална подготовка (обучение) за владеене на редица умения и качества, които се формират чрез технологичното обучение. Резултатите от технологичното обучение и трудовото възпитание се явяват като система от стимули, подбуждащи ученика към активна, целенасочена и съзнателна дейност в реалния трудов процес.

Основната цел на трудовото възпитание при

технологичната подготовка е да се формира положително отношение, потребност и готовност за съзнателно упражняване на съответния вид труд.

Съвременната насоченост на трудовото възпитание предполага преосмисляне на ролята на труда, че той трябва да носи удоволствие.

Задачите на трудовото възпитание са: - формиране у учениците на потребност и стремеж

да се извършва трудова дейност, т.е. да се трудят;

- формиране на нагласа за добросъвестно изпълняване на поставените им дейност и поемане на отговорности;

- формиране на умения за добра професионална организация;

- формиране на убеждения, че трудът е както необходимост, така и задължение на всеки член на обществот;

- формиране на редица качества като: адаптивност, отговорност, инициативност, предприемчивост, комуникативност, умения за работа в екип, конкурентоспособност, високо равнище на работоспособност, творчество, стремеж към непрекъснато професионално самоусъвършенстване;

- формиране на умения за планиране за т.нар. кариерно развитие, което всъщност представлява планиране на трудовата дейност в краткосрочен и дългосрочен план.


1. Като анализирате учебните програми по „Бит и технологии”, определете за всеки клас поотделно как присъства и в какво се изразява трудовото възпитание.

2. Определете какви качества на личността се

формират във всеки клас. Изведете ги в таблица и ги анализирайте.

Приложение 1

П Р О Т О К О Л И

За оценяване постиженията

на учениците в часовете по „Технологично обучение”

чрез наблюдение

Клас: ................... Училище: .................................................................................. Учител: ...................................................................................... Учебна година: ...............................

Протокол № 1

№ Име на ученика

К Р И Т Е Р И И З А Н А Б Л Ю Д Е Н И Е

Степен на възприемчивост при усвояване на знания и

умения

Интерес към съдържанието и процеса

на работа в клас

Чувство за лична отговорност (морална и материална)

успешно

задово-лително

незадо-волително

устой-чив

неустой-чив

без интерес

има отчасти Няма

Протокол № 2 Трите имена ……………………………………………….......

КРИТЕРИИ П О К А З А Т Е Л И

1 2 3 4

Умения да работи по указания

Пренебрегва всякакви указания

Не спазва указанията

Спазва ука-занията, но работи задо-волително

Работи безуп-речно, съоб-разно приетите правила

Навици за безопасна работа

Несръчен и опасен (за себе си и другите)

Разсеян Спазва стан-дартите за безопасност

Съсредоточен и внимателен

Навици за поддържа-не ред на работното място

Изключител-но неподре-ден и неорга-низиран

Забравящ и небрежен

Съвестно подрежда работното си място

Изключителна подреденост и организираност

Прагматичност

Неумение да осмисля причинно-следствени връзки

Понякога проявява съобразителност, поня-кога не

Стреми се винаги да търси ефек-тивност и полза

Проявява съобразителност във всяка една ситуация

Честност

Не е достоен за вярване, не може да му се вярва

Понякога преувеличава или послъгва

Честен и искрен в отношенията си

Такъв, на който можеш да разчиташ

Отговор-ност

Няма никаква отговорност

Понякога отговорен, понякога не

С чувство за отговорност

Работи винаги много съвестно

Самоувере-ност

Не проявява самоувере-ност

Често несигу-рен в себе си

Позитивно самооценя-ващ се

Самоуверен и сигурен в себе си

Умения да работи в екип

Винаги рабо-ти самостоя-телно

Неразговор-чив, неотзив-чив

Работи много добре с другите

Умело сътрудничи

Умения да бъде лидер

Не може да ръководи

Показва някои лидер-ски умения, когато се изисква от него

Стреми се към прояви на лидер

Винаги се проявява като лидер

Мобилиза-ция при работа

Никаква Минимална Задоволителна

Решителен, упорит, с постоянство

Инициативност

Липсва инициативност

Проявява инициативност според интереса си

Върши зададената работа

Винаги проявява инициативност

Стремеж да се харе-са на дру-гите (да си създава имидж)

Немарлив, несръчен, непукист

Старае се да изглежда добре

Стреми се да се харесва

Отделя голямо внимание на мнението, което създава у другите

Реакция към „ше-фа” (лиде-ра на групата)

Гневна Безлична Приемаща Сътруднически тип

Протокол № 3

Списък на качествата, способностите, познавателните умения и други личностни

характеристики, формирани у учениците чрез съществения принос на технологичната подготовка:

Трите имена ……………………………………………….......

Списък Да Не

1. Наблюдателност

2. Съобразителност

3. Съсредоточеност

4. Умения за работа с абстрактни схеми и кодирана техническа информация

5. Потребност и умение за контрол на размери и технологични дейности

6. Сръчност

7. проява не технологично мислене

8. Актуалност, дисциплинираност, организираност

9. Оперативност

10. Потребност и умения за поддържане на работното място

11. Естетически усет

12. Техническо въображение

13. Творческа насоченост и умение

14. Проява на собствено мнение

15. Умение за изява

16. Предпазливост

17. Желание за труд

ТЕСТОВЕ

ЗА КОНТРОЛ НА ПОДГОТОВКАТА

Тест № 1

………………………………………………………………………... (трите имена, фак. №, дата)

1. Науката, чрез която се предават научните теории на всяко поколение е ..............................................

2. Педагогиката на технологичната подготовка е .............. на целенасочен процес на предаване на човешки опит и ............................ на младото поколение в заобикалящия го .......................... свят. 3. Основната й цел на ПТП е да обобщи система от общи и конкретни принципи за ......................... на личността на човека, като засяга основните категории: ................................., ................................. и ......................... в областта на техниката и технологиите. 4. Технологично обучение е обучението, при което .......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................... 5. Избройте основните дейности на учителя и ученика при технологичното обучение. Дейност на учителя: Дейност на ученика: - .................................... - .................................... - .................................... - .................................... - .................................... - .................................... 6. Технологичното възпитание е процес за целенасочено формиране на...................................................................................... .............................................................................................................................................................................................................................

7. Технологично образование се разглежда в три аспекта: - като ...................................................................................... .............................................................................................................. - като ....................................................................................... ...............................................................................................................

- като ....................................................................................... ............................................................................................................... 8. Обучението, възпитанието и образованието разгледани в една съвкупност се характеризират от .................................... ...................................... между ученика и учителя. При технологичната подготовка това е двустранен процес на пряко или косвено влияние между два обекта – ...................................... за постигане на точно определени ........................................ 9. Предмета на педагогиката на технологичната подготовка е .............................................................................................................. .............................................................................................................. .............................................................................................................. 10. Обекта на педагогиката на технологичната подготовка е съзнателното и целенасочено реализиране на .............................................................................................................. .............................................................................................................. 11. С понятието техника се обозначават ........................................ ............................................................................................................................................................................................................................ .............................................................................................................. 12. Технология е ................................................................................ ............................................................................................................................................................................................................................. 13. Технологичния процес е ............................................................ ..............................................................................................................................................................................................................................

14. Избройте видовете технологични процеси:

- .......................................................................................... - .......................................................................................... - .......................................................................................... - ..........................................................................................

15. Технологичното обучение е ...................................................... .............................................................................................................................................................................................................................. ............................................................................................................... 16. Технологичната грамотност е .................................................. .............................................................................................................................................................................................................................. 17. Избройте съставни части на технологичната грамотност:

- ...................................... - ......................................... - ...................................... - ......................................... - ......................................

18. Технологична компетентност е ............................................... .............................................................................................................................................................................................................................. 19. Технологична култура е ............................................................ ............................................................................................................................................................................................................................. 20. В процеса на технологичната подготовка се формират три основни аспекта на технологичната култура. Избройте ги. ..............................................................................................................

21. С понятието социализация се обозначава ........................................................................ чрез усвояване на знания, обичаи, ценности, норми, роли, присъщи на дадено общество. В най-общ смисъл означава придобиване на ............................... на личността.

22. Материалните форми на живот в дадена общност, които са широко застъпени в предметната област на технологичното обучение (производствени дейности, потребление, бит); духовният облик на общността – обичаи, ритуали, възприети нравствени ценности, религиозни и други вярвания се наричат .................................... механизми на социализация. 23. Подражанието на отделни черти и постъпки на други хора като опора в собственото поведение, идентификацията с други личности и цялостното им поведение, самоопределението или стремежът на всеки индивид да бъде по-различен от другите се наричат .................................... механизми на социализация. 24. Педагогическото взаимодействие е преднамерен контакт като двустранен процес на влияние между два субекта – ............................................................................... за постигане на ..................................................................... 25. По понятието педагогически процес се разбира специално организирана дейност за предаване на ................................................................................. необходими за съществуването на една личност. 26. В древността технологичното обучение са го наричали „технологично ......................................”, което след развитие на занаятите се е наричало „обучение на .........................”. По късно през XVII век започва да се внедрява като „..............................................”, което преминава в „.........................................”. 27. През .............. век започва масово да се изучава в училищата по цял свят като „ръчната работа в училищата”, като през ..................... век се нарича „политехническо образование”, а днес е нарича ............................................

28. През XIX век за първи път в общообразователното учебно съдържание се преподава специален предмет - земеделие в ..................................... и ................................................ училище. 29. Петнадесет години след Втората световна война трудово-политехническото обучение на учениците от I - IV клас се осъществява чрез учебния предмет .................................................. 30. През 1964 г е променена учебната програма и учебната дисциплина „Ръчен труд и практически занятия” става „......................................................”. 31. През .............. г. е създадено ЕСПУ. Предметът започва да се нарича „Трудово-политехническо обучение”. 32. През учебната 1981/82 г. се въвежда организационно дидактическата система „Труд и творчество”, което през .................. г. се нарича „Трудово обучение”. 33. През 2000 година МОН публикува наредба за учебно съдържание по културно-образователните области и технологичното обучение е обособено в ........................................ ......................................... 34. От учебната 2002/2003 година в българската образователна система учебни предмети по технологично обучение се преструктурират и изменят. „Ръчен труд” I-IV клас в ................................................................... „Труд и техника” V-III в ........................................................... и ........................................................................ 35. Същността на технологичното обучение е проектиране, развитие и използване на ................................................................. 36. Технологиите в учебното съдържание се разглеждат като системи, които могат да бъдат категоризирани като: 1. .............................................................................

2. .............................................................................. 3. ............................................................................... 37. Технологичните знания отразяват развитието, приложението и употребата на технологиите като обхващат понятия, представи и факти за: 1. ............................................................................. 2. .............................................................................. 3. ............................................................................... 38. Технологичните процеси са дейности като проектиране, контролиране, поддържане, употреба, трансформиране, произвеждане и т.н., в които учениците трябва да се включват, за да овладеят нужното учебно съдържание, затова те обхващат формиране на умения за: 1. ............................................................................. 2. .............................................................................. 3. ............................................................................... 4. ............................................................................... 39. Какви са връзките на технологиите с обществото и околната среда - ................................................................................................. ............................................................................................................. 40. Понятието принцип най-често се приема като ......................... ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................. 41. Избройте принципите на приложение не технологичното обучение. 1. .................................................................................................. ...................................................................................................... 2. .................................................................................................. ...................................................................................................... 3. .................................................................................................. ......................................................................................................

42. На кои въпроси отговаря втория принцип на приложение не технологичното обучение? ...................................................................................................... Кой въпрос какво определя? Припомнете си фигурата. ...................................................................................................... ...................................................................................................... ...................................................................................................... ...................................................................................................... 43. Обратната връзка в едно обучение е основният и най-ефективен начин за: ...................................................................................................... ...................................................................................................... ...................................................................................................... 44. Избройте основните принципи на образователния процес: - ................................................................................................... - ................................................................................................... - ................................................................................................... - ................................................................................................... 45. Съдържание на образованието отразява общите концепции на ..................................................... и се явява като .......................................... от развитието на личността на ученика. 46. Избройте категориите на Държавните изисквания в образованието (ДИО). ............................................................................................................................................................................................................................. 47. Държавно образователно изискване (ДОИ) – образователен стандарт е ............................................................................................ .............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

48. Избройте нормативните документи в сферата на образованието. ........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................... 49. Съдържанието на образованието се реализира посредством ............................................................................................................... ............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................. 50. Учебният план е официален държавен документ, които определя ............................................................... области и ............................................., които се изучават в даден вид училище, както и разпределението на броя часове или съотношението, в което се изучават по ........................................... ............................................................................................................... 51. Дидактическата структура на учебния предмет включва: ............................................................................................................... ............................................................................................................... ............................................................................................................... 52. В учебните програми се посочва ................................................ ............................................................................................................... 53. Учебникът е книга, в която ......................................................... .............................................................................................................. ............................................................................................................... 54. Учебното помагало е предназначено за ..................................... ...............................................................................................................

55. Понятието съдържание на обучението се нарича още учено съдържание и характеризира ................................................ ............................................................................................................... 56. Темите в учебна програма „Домашен бит и техника” са: ............................................................................................................... ............................................................................................................... 57. Темите в учебна програма „Домашна техника и икономика” са: ......................................................................................................... ............................................................................................................... 58. Темите в учебна програма „Технологии” са: ............................ ............................................................................................................... ............................................................................................................... ............................................................................................................... 59. Всяка педагогическа цел е осъществяване на ........................ ......................................................................................................чрез учебно-възпитателен процес. 60. Според функциите на учебния процес по технологично обучение целите се разделят на ........................................................ ............................................................................................................... 61. Образователните цели, са свързани с тези дейности на ......................................, при които се осъществява ......................... .............................................................................................................. 62. Понятието таксономия означава ................................................ .............................................................................................................. 63. Таксономията на Блум се реализира на шест равнища. Избройте ги. ............................................................................................................ ............................................................................................................ 64. Възпитателните цели са тези цели, които се подчиняват на ............................................................................................................

65. Развиващи цели са тези цели, които са свързани с ................. ............................................................................................................. 66. Дидактическата система – това е ............................................... .............................................................................................................. .............................................................................................................. 67. Дидактическите системи на технологичното обучение са: .............................................................................................................. .............................................................................................................. 68. Избройте базовите дидактически системи на технологичното обучение. ............................................................................................. ............................................................................................................... 69. Методиката като дял от общата педагогика разкрива .............................................................................................................. 70. Педагогическата технология е ................................................. ............................................................................................................... ............................................................................................................... 71. Избройте аспекти на педагогическите технологии. ............................................................................................................... 72. Избройте принципите на обучение при технологичната подготовка. .......................................................................................... ............................................................................................................... ............................................................................................................... 73. Понятието метод означава .......................................................... ............................................................................................................... 74. Избройте методите на преподаване ............................................ ............................................................................................................... ............................................................................................................... ...............................................................................................................

75. Избройте методите на обучение.................................................. ............................................................................................................... 76. Избройте иновационните методи със съответните средства, които се използват при технологичната подготовка. ............................................................................................................... ............................................................................................................... ............................................................................................................... ............................................................................................................... ............................................................................................................... 77. Под организационни форми на обучение се разбира ...................................................................................................... 78. Избройте общи форми на организация ..................................... .............................................................................................................................................................................................................................. ............................................................................................................... 79. Конкретни форми на организация са ......................................... ............................................................................................................... 80. Основните изисквания към съдържанието на урока по технологично обучение са: ................................................................ ............................................................................................................... 81. Избройте основните компоненти на методическата структура на урока по технологочно обучение. .............................................................................................................................................................................................................................. ............................................................................................................... 82. Напишете типове и видове уроци при технологичната подготовка

Тип на урока Вид на урока

83. Мотивацията за учене е ............................................................... .............................................................................................................................................................................................................................. 84. Избройте видовете грамотност влизащи в структурата на функционалната грамотност, формирана чрез технологичната подготовка ........................................................................................... .............................................................................................................................................................................................................................. 85. Под понятието постижение в учебния процес се разбира ....... .............................................................................................................................................................................................................................. 86. Оценяването е процес за получаване на .................................... .............................................................................................................................................................................................................................. ............................................................................................................... 87. Избройте видове оценяване при технологичната подготовка. .............................................................................................................................................................................................................................. ............................................................................................................... ............................................................................................................... 88. Понятието „информатизация” е процес, които .........................

............................................................................................................... 89. Основните характеристики на възпитанието като част от педагогическия процес са: 1. ........................................................................................................... ............................................................................................................... 2. ........................................................................................................... ............................................................................................................... 90. Трудовото възпитание при технологичната подготовка дава възможност на учениците за ............................................................. ............................................................................................................... ...............................................................................................................

Тест № 2


1. Науката, чрез която се предават научните теории на всяко поколение е:

а) педагогика, в) дидактика, б) психология, г) методика.

2. Педагогиката на технологичната подготовка е наука на целенасочен процес на:

а) предаване на човешки опит и обучение на младото поколение в заобикалящия го технологичен свят;

б) проектиране на технологичния свят; в) изучаване и развитие на технологиите в учебния

процес. 3. Основната цел на ПТП е да обобщи:

а) система от общи и конкретни принципи за развитие на личността на човека;

б) система от знания и умения за различни технически обекти и технологии;

в) а и б. 4. Технологично обучение е обучението, при което обект на изучаване са:

а) социалните технологии; б) индустриалните технологии; в) а и б.

5. Основните дейности на учителя при технологичното обучение са:

а) предаване, приложение и създаване; б) предаване, ръководство и създаване; в) а и б.

6. Основните дейности на ученика при технологичното обучение са:

а) овладяване, приложение и създаване; б) овладяване, приложение и развитие; в) а и б.

7. Технологичното възпитание е процес за целенасочено формиране на:

а) определени качества у личността; б) знания и умения за работа с различни технически

инструменти; в) а и б.

8. Аспектите на технологично образование са:

а) процес на усвояване на технико-технологични знания, умения и формиране на отношения; краен резултат от технологичното обучение и възпитание;

б) процес на усвояване на технико-технологични знания, умения и формиране на отношения; краен резултат от технологичното обучение и възпитание; система за формиране на личността. в) нито а, нито б. 9. Предмета на педагогиката на технологичната подготовка е:

а) педагогическият процес за формиране на технологично подготвена личност;

б) целенасочено реализиране на технологии; в) социализация на личността.

10. Обекта на педагогиката на технологичната подготовка е

а) целенасочено реализиране на технологии; б) съзнателното и целенасочено реализиране на

педагогическият процес за формиране на технологично подготвена личност;

в) а и б.

11. С понятието техника се обозначават:

а) различни обекти, приспособления, механизми, похвати;

б) съвкупност от средства на човешката дейност; в) а и б.

12. Технология е:

а) изменение в действията на човека за промяна или цялостно модифициране на заобикалящия ни свят за задоволяване на човешките потребности;

б) последователност на технологични операции, необходими за постигане на даден резултат съвкупност от средства на човешката дейност;

в) а и б.

13. Технологичния процес е: а) изменение в действията на човека за промяна или

цялостно модифициране на заобикалящия ни свят за задоволяване на човешките потребности, различни обекти, приспособления, механизми, похвати;

б) последователност на технологични операции, необходими за постигане на даден резултат;

в) а и б. 14. Видовете технологични процеси са:

а) в материалното производство и в сферата на обслужването

б) в духовната сфера и в научната сфера; в) а и б.

15. Технологичното обучение е : а) обучение, което дава възможност на обучаемите да се

запознаят с информацията и процесите, свързани с технологиите;

б) обучение, което дава възможност на обучаемите да се ориентират в света на техниката и технологиите;

в) нито а нито б.

16. Технологичната грамотност е: а) способността да се променя обкръжаващият ни свят

чрез прилагане на различни технологии; б) интелектуални дейности, способности и възгледи,

необходими на обучаемите, за да разберат връзките между личност, технологии и общество;

в) а и б. 17. Избройте съставни части на технологичната грамотност:

а) разбиране, употреба, създаване, оценяване на технологиите;

б) разбиране, управление, оценяване на технологиите; в) разбиране, управление, употреба, създаване,

оценяване на технологиите. 18. Технологична компетентност е:

а) интелектуални дейности, способности и възгледи, необходими на обучаемите, за да разберат връзките между личност, технологии и общество;

б) задълбочена представа за специфичните характеристики на даден вид технология;

в) а и б.

19. Технологична култура е: а) трансформиране на човешката дейност, изразена като

набор от технологии, постигнати от материалната и духовна потребност на човека

б) интелектуални дейности, способности и възгледи, необходими на обучаемите, за да разберат връзките между личност, технологии и общество;

в) нито а, нито б.

20. Основни аспекта на технологичната култура са: а) технологичен и организационен; б) културен и технологичен; в) културен, технологичен и организационен.

21. С понятието социализация се обозначава: а) процесът на личностното изграждане; б) усвояване на знания, обичаи, ценности, норми, роли,

присъщи на дадено общество; в) а и б.

22. Обективните механизми на социализация са:

а) материалните форми на живот в дадена общност,; б) подражанието на отделни черти и постъпки на други

хора като опора в собственото поведение в) нито а, нито б.

23. Субективните механизми на социализация са:

а) материалните форми на живот в дадена общност,; б) подражанието на отделни черти и постъпки на други

хора като опора в собственото поведение в) нито а, нито б.

24. Педагогическото взаимодействие е:

а) преднамерен контакт между два субекта – учител и ученик;

б) специално организирана дейност за предаване на знания, умения и опит;

в) а и б. 25. Педагогически процес е:

а) преднамерен контакт между два субекта – учител и ученик;

б) специално организирана дейност за предаване на знания, умения и опит;

в) а и б. 26. В древността технологичното обучение са го наричали:

а) технологично възпитание; б) технологично обучение; в) трудово обучение

27. Ръчната работа в училищата започва масово да се изучава през: а) XVII б) XVII I в) XIX 28. През XIX век за първи път в общообразователното учебно съдържание се преподава специален предмет: а) трудово обучение; б) земеделие; в) нито а, нито б. 29. Петнадесет години след Втората световна война трудово-политехническото обучение на учениците от I - IV клас се осъществява чрез учебния предмет:

а) ръчен труд и практически занятия; б) ръчен труд; в) трудово обучение.

30. През 1964 г е променена учебната програма и учебната дисциплина „Ръчен труд и практически занятия” става:

а) Трудово-политехническо обучение; б) Трудово обучение; в) Труд и творчество.

31. През 1975 г. предметът започва да се нарича:

а) Трудово-политехническо обучение; б) Трудово обучение; в) Труд и творчество.

32. Предметът се нарича „Трудово обучение” през: а) 1981/82 г. б) 1991 г. б) 1993/94 г. 33. Културно-образователните области се въвеждат през: а) 2000 г. б) 2002 г. в) 2003 г. 34. Учебни предмети по технологично обучение се преструктурират и изменят от учебната: а) 2000/2001 г. б) 2001/2002 г. в) 2002?2003 г. 35. Същността на технологичното обучение е:

а) проектиране, развитие и използване на технологии; б) изучаване на технологии; в) използване на технологии. 36. Технологиите в учебното съдържание се разглеждат като системи, които могат да бъдат категоризирани като:

а) социални и производствени; б) информационни, физични, биологични; в) нито а нито б.

37. Технологичните знания отразяват: а) връзките на технологиите; б) технологичните понятия и принципи в) а и б.

38. Технологичните процеси са дейности като проектиране, контролиране, поддържане, употреба, трансформиране, произвеждане и т.н., в които учениците трябва да се включват, за да овладеят нужното учебно съдържание, затова те обхващат формиране на умения за:

а) определяне и управление и проектиране и развитие на технологиите;

б) използване и определяне влиянието и последствията от използването на технологиите

в) а и б. 39. Какви са връзките на технологиите с обществото и околната среда:

а) нарастваща потребност на общество – създаване на нови технологии – изменение в околната среда;

б) нарастваща потребност на общество– създаване на нови технологии – без изменение на околната среда;

в) няма връзки между технологиите, обществото и околната среда. 40. Понятието принцип най-често се приема като:

а) средство за спазване на правила и норми;

б) основен закон на приложение на даден вид дейност; в) а и б.

41. Принципите на приложение не технологичното обучение са: а) Пряката връзка между обществото и технологиите

чрез взаимните влияния между тях; учебното съдържание критерий за оценка; обратната връзка;

б) учебното съдържание критерий за оценка; обратната връзка;

в) нито а, нито б. 42. На кои въпроси отговаря втория принцип на приложение не технологичното обучение? а) Какво? Защо? Кога? б) Какво? Защо? Как? в) Какво? Защо? 43. Обратната връзка в едно обучение е основният и най-ефективен начин за:

а) контролиране на учебния процес; б) установяване на нивото на индивидуалната

успеваемост на учениците; в) установяване нивото на формиране и развитие на

основните умения в технологичното обучение.

44. Основните принципи на образователния процес са: а) да се научим да живеем заедно с другите и да се

научим за знаем; б) да се научим да действаме и да се научим да бъдем б) а и б.

45. Съдържанието на образованието отразява общите концепции на:

а) педагогическото взаимодействие; б) педагогическото творчество; в) а и б.

46. Категориите на Държавните изисквания в образованието (ДИО) са:

а) закони, стандарти, наредби и правилници; б) степени на образование, учебен план, в) учебници, учебни помагала и пособия.

47. Държавно образователно изискване (ДОИ) – образователен стандарт е:

а) научно практически обосновано изискване на учителя за извършване на определена дейност от учениците;

б) научно практически обосновано равнище на постиженията на учениците при завършване на определена образователна степен;

в) нито а, нито б. 48. Нормативните документи в сферата на образованието са:

а) учебни планове, учебни предмети, учени програми; б) Закон за народната просвета, Закон за степента на

образователния минимум и учебния план, ДОИ за учебно съдържание, ДОИ за система на оценяване.

в) Закон за народната просвета, Закон за степента на образователния минимум и учебния план. 49. Съдържанието на образованието се реализира посредством:

а) учебни планове, учебни предмети, учени програми; б) Закон за народната просвета, Закон за степента на


в) Закон за народната просвета, Закон за степента на образователния минимум и учебния план. 50. Учебният план е официален държавен документ, които определя:

а) научните, технологичните и културни области и учебни предмети;

б) темите включени в учебния предмет; в) а и б.

51. Дидактическата структура на учебния предмет включва: а) факти, принципи, закони, понятия, теории, методи на

познание, процеси, правила, системи и т.н. б) б) темите включени в учебния предмет; в) а и б.

52. Според функциите на учебния процес по технологично обучение целите се разделят на:

а) образователни, възпитателни и развиващи; б) общи и конкретни; в) а и б.

53. Таксономията на Блум се реализира на шест равнища, които са:

а) знание, разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка;

б) възприятие, разбиране, приложение, отговаряне, анализ, синтез;

в) знание, разбиране, възприятие, приложение, отговаряне, оценка. 54. Възпитателните цели са тези цели, които се подчиняват на:

а) познавателната област; б) емоционално-ценностна област; в) а и б.

55. Развиващи цели са тези цели, които са свързани с:

а) познавателната област; б) емоционално-ценностна област; в) формирането на различни видове двигателна

(моторна) дейност на учениците. 56. Дидактическата система се нарича:

а) средата, в която се осъществява предаването на знания, умения и компетенции в обучението по точно определен начин;

б) начина, при който се осъществява предаването на знания, умения и компетенции в обучението;

в) принципа, при който се осъществява предаването на знания, умения и компетенции в обучението; 57. Дидактическите системи на технологичното обучение са: а) 3 на брой; б) 5 на брой; в) 6 на брой. 58. Методиката като дял от общата педагогика разкрива:

а) пътищата, начините и средствата за постигане на качествено обучение;

б) средата, в която се осъществява предаването на знания, умения и компетенции в обучението по точно определен начин;

в) а и б. 59. Принципите на обучение при технологичната подготовка са:

а) научност, достъпност, нагледност, интегрираност, системност и последователност;

б) съзнателност, активност, самостоятелност, трайност на знанията и уменията;

в) а и б. 60. Методите на преподаване са:

а) словесни, нагледни, практически; б) словесни и нагледни; в) нагледни и практически.

61. Методите на обучение са: а) упражнение, самостоятелна работа, проектиране и

моделиране; б) упражнение, проектиране и моделиране; в) упражнение, самостоятелна работа, работа с

литература, проектиране и моделиране.

62. Организационни форми на обучение са: а) класни

б) извънкласни в) а и б.

63. Основни компоненти на методическата структура на урока по технологочно обучениеса:

а) организационна част, встъпителна част, основна част, самостоятелна работа, заключителна част;

б) организационна част, встъпителна част; заключителна част;

в) организационна част, встъпителна част, основна част, заключителна част.

64. Типове уроци при технологичната подготовка са:

а) урок за нови знания, урок за формиране на умения, урок за комплексно приложение на знанията и уменията, комбиниран урок, урок за обобщение, урок за проверка и оценка на знанията и уменията;

б) урок за нови знания, урок за формиране на умения, , комбиниран урок;

в) урок за нови знания, урок за формиране на умения, комбиниран урок, урок за проверка и оценка на знанията и уменията. 65. Видове уроци при урок за нови знания са:

а) обяснение, наблюдение, демонстрация; б) обяснение, наблюдение, практическа работа; в) обяснение, наблюдение, беседа, дискусия.

66. Видовете грамотност влизащи в структурата на функционалната грамотност, формирана чрез технологичната подготовка са:

а) технико-технологична; здравна; екологична; комуникативна; правна и икономическа;

б) технико-технологична; здравна; екологична и икономическа;

в) технико-технологична; екологична и икономическа.

67. Оценяването е процес за получаване на: а) обратна връзка за степента на усвояване и

ефективността на учебното съдържание; б) метод за чрез който се узнават текущите знания, които

учащият притежава; в) а и б.

68.Видове оценяване при технологичната подготовка са: а) нормативно и критериално, устно и писмено; б) устно, писмено, практическа работа и наблюдение; в) нормативно и критериално, устно, писмено,

практическа работа и наблюдение 69. Основните характеристики на възпитанието като част от педагогическия процес са:

а) възпитанието присъства във всеки учебен процес и във всеки един от неговите компоненти;

б) възпитанието е процес на взаимодействие между учителя и учениците в педагогическия процес;

в) а и б. 70. Трудовото възпитание при технологичната подготовка дава възможност на учениците за

а) ориентация в производствените процеси; б) ориентация в социалните технологии; в) нито а, нито б.

Тест № 3


Вярно ли е твърдението: 1. „Науката, чрез която се предават научните теории на всяко поколение е педагогика”.

а) да б) не

2. „Педагогиката на технологичната подготовка е наука на целенасочен процес на предаване на човешки опит и обучение на младото поколение в заобикалящия го технологичен свят”.

а) да б) не 3. Основната цел на ПТП е да обобщи система от общи и конкретни принципи за развитие на личността на човека;

а) да б) не 4. Технологично обучение е обучението, при което обект на изучаване са индустриалните и социалните технологии;

а) да б) не 5. Основните дейности на учителя при технологичното обучение са: предаване, ръководство и създаване;

а) да б) не 6. Основните дейности на ученика при технологичното обучение са овладяване, приложение и създаване;

а) да б) не 7. Технологичното възпитание е процес за целенасочено формиране на определени качества у личността.

а) да б) не

8. Аспектите на технологично образование са процес на усвояване на технико-технологични знания, умения и формиране на отношения; краен резултат от технологичното обучение и възпитание; система за формиране на личността.

а) да б) не 9. Предмета на педагогиката на технологичната подготовка е целенасочено реализиране на технологии;

а) да б) не 10. Обекта на педагогиката на технологичната подготовка е съзнателното и целенасочено реализиране на педагогическият процес за формиране на технологично подготвена личност;

а) да б) не 11. С понятието техника се обозначават различни обекти, приспособления, механизми, похвати; съвкупност от средства на човешката дейност;

а) да б) не 12. Технология е изменение в действията на човека за промяна или цялостно модифициране на заобикалящия ни свят.

а) да б) не

13. Технологичния процес е последователност на технологични операции, необходими за постигане на даден резултат.

а) да б) не 14. Технологични процеси има в материалното производство, в сферата на обслужването, в духовната сфера и в научната сфера.

а) да б) не

15. Технологичното обучение е обучение, което дава възможност на обучаемите да се запознаят с информацията и процесите, свързани с технологиите;

а) да б) не

16. Технологичната грамотност интелектуални дейности, способности и възгледи, необходими на обучаемите, за да разберат връзките между личност, технологии и общество;

а) да б) не 17. Съставни части на технологичната грамотност са разбиране, управление, употреба, създаване, оценяване на технологиите.

а) да б) не 18. Технологична компетентност е задълбочена представа за специфичните характеристики на даден вид технология.

а) да б) не

19. Технологична култура интелектуални дейности, способности и възгледи, необходими на обучаемите, за да разберат връзките между личност, технологии и общество.

а) да б) не

20. Основни аспекта на технологичната култура са културен, технологичен и организационен.

а) да б) не

21. С понятието социализация се обозначава процесът на личностното изграждане и усвояване на знания, обичаи, ценности, норми, роли, присъщи на дадено общество.

а) да б) не 22. Обективните механизми на социализация са подражанието на отделни черти и постъпки на други хора като опора в собственото поведение

а) да б) не 23. Субективните механизми на социализация са материалните форми на живот в дадена общност,;

а) да б) не

24. Педагогическото взаимодействие е преднамерен контакт между два субекта – учител и ученик.

а) да б) не 25. Педагогически процес е специално организирана дейност за предаване на знания, умения и опит.

а) да б) не 26. В древността технологичното обучение са го наричали технологично възпитание.

а) да б) не 27 През1975 г. предметът започва да се нарича „Трудово-политехническо обучение”.

а) да б) не 28. Предметът се нарича „Трудово обучение” през 1991 г.

а) да б) не 29. Културно-образователните области се въвеждат през 2000 г. а) да б) не 30. Технологиите в учебното съдържание се разглеждат като системи, които могат да бъдат категоризирани като информационни, физични, биологични.

а) да б) не 31. Технологичните знания отразяват връзките на технологиите и технологичните понятия и принципи

а) да б) не 32. Технологичните процеси са дейности като проектиране, контролиране, поддържане, употреба, трансформиране, произвеждане и т.н., в които учениците трябва да се включват, за да овладеят нужното учебно съдържание, затова те обхващат формиране на умения за използване и определяне влиянието и последствията от използването на технологиите

а) да б) не 33. Понятието принцип най-често се приема като средство за спазване на правила и норми.

а) да б) не 34. Принципите на приложение не технологичното обучение са пряката връзка между обществото и технологиите чрез взаимните влияния между тях; учебното съдържание критерий за оценка; обратната връзка;

а) да б) не 35. Обратната връзка в едно обучение е основният и най-ефективен начин за контролиране на учебния процес.

а) да б) не

36. Съдържанието на образованието отразява общите концепции на педагогическото взаимодействие.

а) да б) не 37. Категориите на Държавните изисквания в образованието (ДИО) са степени на образование, учебен план,

а) да б) не 38. Държавно образователно изискване (ДОИ) – образователен стандарт е научно практически обосновано равнище на постиженията на учениците при завършване на определена образователна степен;

а) да б) не 39. Нормативните документи в сферата на образованието са Закон за народната просвета, Закон за степента на образователния минимум и учебния план, ДОИ за учебно съдържание, ДОИ за система на оценяване.

а) да б) не 40. Съдържанието на образованието се реализира посредством: Закон за народната просвета, Закон за степента на


а) да б) не 41. Учебният план е официален държавен документ, които определя научните, технологичните и културни области и учебни предмети;

а) да б) не 42. Принципите на обучение при технологичната подготовка са научност, достъпност, нагледност, интегрираност, системност и последователност.

а) да б) не 43. Методите на преподаване са словесни, нагледни, практически.

а) да б) не 44. Организационни форми на обучение са класни и извънкласни.

а) да б) не

45. Основни компоненти на методическата структура на урока по технологочно обучениеса организационна част, встъпителна част, основна част, самостоятелна работа, заключителна част;

а) да б) не

46. Типове уроци при технологичната подготовка са: а) урок за нови знания, урок за формиране на умения,

урок за комплексно приложение на знанията и уменията, комбиниран урок, урок за обобщение, урок за проверка и оценка на знанията и уменията;

а) да б) не 47. Оценяването е процес за получаване на обратна връзка за степента на усвояване и ефективността на учебното съдържание.

а) да б) не

48.Видове оценяване при технологичната подготовка са нормативно и критериално, устно, писмено, практическа работа и наблюдение

а) да б) не 49. Основните характеристики на възпитанието като част от педагогическия процес са: възпитанието присъства във всеки учебен процес и във всеки един от неговите компоненти; възпитанието е процес на взаимодействие между учителя и учениците в педагогическия процес;

а) да б) не 50. Трудовото възпитание при технологичната подготовка дава възможност на учениците за ориентация в производствените процеси.

а) да б) не

Documents

Нели Стойчева Димитрова ПЕДАГОГИКА НА …shu.bg/tadmin/upload/storage/1012.pdf · закономерности на обучението и възпитанието,