Embed Size (px)
Citation preview
1
ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
МАШИНОСТРОИТЕЛЕН ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН“
маг. художник - керамик
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ ПАРМАКОВ
ДИЗАЙН НА РАВНИННИ И ОБЕМНИ ПРОДУКТИ ОТ КЕРАМИКА,
ИЗРАБОТЕНИ ПО ИНОВАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ
АВТОРЕФЕРАТ НА ДИСЕРТАЦИЯ
за присъждане на образователната и научна степен “доктор” в областта на висшето образование – 5. Технически науки,
професионално направление – 5.13 Общо инженерство, специалност - “Ергономия и промишлен дизайн”
Научен ръководител
проф. д-р инж. Николай Петров Ангелов, д.т.н.
СОФИЯ, 2015
2
Маг. художник - керамик
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ ПАРМАКОВ
ДИЗАЙН НА РАВНИННИ И ОБЕМНИ ПРОДУКТИ ОТ КЕРАМИКА,
ИЗРАБОТЕНИ ПО ИНОВАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ
АВТОРЕФЕРАТ НА ДИСЕРТАЦИЯ
за присъждане на образователната и научна степен “доктор” в областта на висшето образование – 5. Технически науки,
професионално направление – 5.13 Общо инженерство, специалност - “Ергономия и промишлен дизайн”
Научен ръководител
проф. д-р инж. Николай Петров Ангелов, д.т.н.
Рецензенти:
проф. Йордан Борисов Стоянов доц. д-р инж. Георги Петров Червендинев
Състав на Научното жури:
проф. д-р инж. Николай Петров Ангелов, д.т.н. – ТУ, София
проф. Йордан Борисов Стоянов - НХА доц. д-р инж. Георги Петров Червендинев – ТУ,София
доц. д-р Виолета Илиева Василчина - БАН доц. д-р арх. Елена Василева Иванова - БАН
СОФИЯ, 2015
3
Дисертационният труд е обсъден, одобрен и насочен за официална защита от катедра „Инженерен дизайн“ при Техническия университет – София на разширено заседание, състояло се на 27.01.2016 г. Докторантът работи в София и Исперих като художник-керамик на самостоятелна практика. Защитата на дисертационния труд ще се състои на 19.05.2016 г.от 15 часа в Конферентната зала на Библиотечния информационен център на Техническия университет – София. Материалите по дисертацията са на разположение на заинтересованите читатели в зала 3242 на ТУ-София.
Пармаков, С.Г., Дизайн на равнинни и обемни продукти от керамика, изработени по иновативна технология, Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен доктор, Технически университет – София, 2016.
4
СЪДЪРЖАНИЕ ДИСЕРТАЦИЯТА
№
Раздел
Стр.
ВЪВЕДЕНИЕ ………………………………………………… 5
1 ОБЗОР ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА ……………. 7
1.1 ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕКИПИРОВКАТА ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА СЪДОВА КЕРАМИКА …………………………………………………….
7
1.2 СЪДОВАТА КЕРАМИКА В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН ……… 12
1.3 ШКОЛИ В ОБЛАСТТА НА СЪДОВАТА КЕРАМИКА, ВЪЗНИКНАЛИ ПО ПЪТЯ НА КОПРИНАТА ……………….
15
1.4 ШКОЛИ В ОБЛАСТТА НА СЪДОВАТА КЕРАМИКА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ……………………………………...
19
1.5 ИНОВАТИВНИ ПОДХОДИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА СЪВРЕМЕННИ ХУДОЖНИЦИ-КЕРАМИЦИ В ОБЛАСТ-ТА НА СЪДОВАТА КЕРАМИКА …………………………….
39
1.6 ОБОБЩЕНИЯ И ИЗВОДИ ОТ ГЛАВА ПЪРВА ………… 42
1.7 ЦЕЛ НА НАСТОЯЩАТА ДИСЕРТАЦИЯ И ПРОИЗТИ-ЧАЩИТЕ ОТ НЕЯ ЗАДАЧИ ………………………………..
44
2 ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОПТИМИЗА-ЦИИ, СВЪРЗАНИ С ЦЕЛТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА ……
45
2.1 ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЯКОСТТА НА ПРОБИ ОТ ПОРЦЕЛАН, ПОДЛОЖЕНИ НА НАТИСК ………….......
45
2.2 ИЗПИТВАНЕ НА КЕРАМИЧНИ ПРОБИ НА ОГЪВАНЕ . 57
2.3 РЕАЛИЗАЦИЯ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ КЕРАМИКА, ПОСТИГНАТИ ЧРЕЗ РЕЛЕФНИ ШАБЛОНИ, ПОЛУЧЕНИ С ПОМОЩТА НА ПРОТОТИП-НА ТЕХНОЛОГИЯ …………………………………………..
60
2.4 ОЦЕНКИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЛУСТРАТА И ГЛАЗУРИТЕ ВЪРХУ РАЗЛИЧНО ОСТЪКЛЕНИТЕ КЕРАМИЧНИ ПОВЪРХНОСТИ …………………………..
69
2.4 ИЗВОДИ ОТ ГЛАВА ВТОРА ……………………….……….. 81
3 ДИЗАЙН НА КЕРАМИЧНИ ИЗДЕЛИЯ, ИЗРАБОТЕНИ ПО ИНОВАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ ОТ АВТОРА НА НАСТОЯЩАТА ДИСЕРТАЦИЯ ……………………………
83
3.1 РЪЧНО ДЕКОРИРАНИ ТРИИЗМЕРНИ ФОРМИ ОТ ПОРЦЕЛАН ……..…………………………………………….
86
3.2 ДИЗАЙН НА ПЛОЧИ И ПАНА ОТ ФАЯНС, ТЕРАКОТ И ГРАНИТОГРЕС ………………………………………………..
98
3.3 РЪЧНО ИЗРАБОТЕНИ КЕРАМИЧНИ ЮВЕЛИРНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА БИЖУТА ……………………………………..
112
5
3.4 ИЗВОДИ КЪМ ГЛАВА ТРЕТА …………………………….. 119
4 ПРИНОСИ, ПОЛУЧЕНИ В РЕЗУЛТАТ ОТ РАЗРАБОТ-ВАНЕТО НА НАСТОЯЩАТА ДИСЕРТАЦИЯ СПОРЕД МНЕНИЕТО НА АВТОРА …………………………………….
122
5 СПИСЪК С ПУБЛИКАЦИИ ПО ДИСЕРТАЦИЯТА ………. 124
6 СПИСЪК НА САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ И УЧАСТИЯ В КОЛЕКТИВНИ ИЗЛОЖБИ ОТ СТРАНА НА АВТОРА НА НАСТОЯЩАТА ДИСЕРТАЦИЯ ……………..
125
7 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ……………………………… 126
8 ПРИЛОЖЕНИЯ ………………………………………………. 130
СЪДЪРЖАНИЕ НА АВТОРЕФЕРАТА
№
Раздел
Стр.
І ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД …………………………………………………………..
6
ІІ КРАТКО ОПИСАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ ОТ ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД ……………………………….
8
1 ГЛАВА ПЪРВА. Обзор по темата на дисертацията …… 8
2 ГЛАВА ВТОРА. Изследвания и изпитвания, свързани с темата на дисертацията ……………………………………
9
Оптимизационно изследване на якостта на натиск върху образци от порцелан ………………………………
9
Изпитване на керамични проби на огъване ………….. 13
Реализация на художествени произведения от керамика, постигнати чрез релефни шаблони, получени с помощта на прототипна технология …………………..
14
Оценки за въздей-ствието на лустрите и глазурите върху различно остъклени керамични повърхности …
16
3 ГЛАВА ТРЕТА. Дизайн на керамични изделия, изработени по иновативна технология от автора на настоящата дисертация …………………………………..
20
Ръчно декорирани триизмерни и двуизмерни форми, и елементи за бижута от порцелан ………………………..
21
4 ПРИНОСИ, ПОСТИГНАТИ В НАСТОЯЩАТА ДИСЕРТАЦИЯ, СПОРЕД МНЕНИЕТО НА АВТОРА ……
31
5 СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ДИСЕРТАЦИЯТА .. 31
Забележка: Заглавията на отделните глави, номерацията на фигурите и таблиците в автореферата съвпадат с тези от записката на дисертационния труд.
6
І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Актуалност на проблема Настоящата дисертация е посветена на създаването на нова
технология, приложима в областта на проектирането и изработването на луксозни керамични съдове с висока артистична и практическа стойност от порцелан, предназначени за съвременна употреба. Разработката се основава на две тези.
Първата теза включва твърдението, че е възможно афишираното по-горе намерение да се реализира чрез използване на исторически разпространени декоративни техники, които са познати от великолепните средновековни керамични съдове от Преслав и Търново, както и от керамиката на други, по-късни регионални центрове. Те са не само част от богатството на българското художествено наследство, но и са неотменна част от изключителното културно многообразие на света. Поради това докторантът смята, че е важно поддържането на идеята за тяхната изключителност да бъде пречупвана не само през музейното и историографското им битие, но и през „оживяването“ им в съвременни дизайнерски практики.
Втората теза се основава на идеята, че чрез проучване на технологичните възможности и чрез преосмисляне на исторически доказалите се декоративни подходи към формите и функциите на керамичните съдове, може да бъде разработена нова технология, която да предостави на съвременната дизайнерска практика една нова платформа за успешното й индустриално проектиране.
Според докторанта, по този начин е възможно да се подскажат на производителите от индустрията в областта на силикатите нови възможности за разнообразяване на тяхната продукция, което би имало пряко отражение върху успешното им пазарно предлагане.
Цел и задачи на дисертационния труд Целта на настоящата дисертация е да се изследва
възможността за създаването на нова по своя стил съвременна керамична технология, която да възстанови и съчетае по един свой и оригинален начин традициите на двете керамичните школи от първото и второто българско царство, като използва порцелан като основа за керамичния съд, върху който се прави гравиране, цветово състаряване чрез натриване, рисуване с колоиди на благородни метали, включително с или без използването на тънка глазура като завършваща операция.
Задачите, които са решени за осъществяването на поставената по-горе цел са следните: 1. Да се анализират в детайли особеностите в технологиите и средствата за декориране, използващи се в двете български керамични
7
школи от първото и второто българско царство, както и в троянската и в бусинската керамична школа. 2. Да се изследват възможностите за използването на порцелан за създаването на основи (заготовки) за битови керамични съдове и равнинни продукти (стенни и подови плочи) с висока якост и качество, без наличието на дефекти, както и цветове, близки до зададените и търсените от автора, и които публиката одобрява. 3. Да се изследва възможността за реализирането на нискорелефни керамични изображения, постигнати с помощта на технологията за прототипиране на образци от пластмаса, в качеството им на матрици за калъпи, получени въз основа на равнинни черно-бели изображения. 4. Да се изследва възможността за създаването на нова технология за изработването на изкуствено състарени керамични съдове с оригинално декориране и аристократичен дух на излъчване, насочен пряко към потребителите.
Методологична основа При проведените анализи в процеса на експерментирането се
използва теорията на планирания експеримент и методологичната основа на т.нар. бързо (rapid) прототипиране при реализацията на 3D-нискорелефни керамични продукти, пресъздадени на базата на качествени 2D-изображения-оригинали.
Научна новост Описаните във втората глава изследвания включват
осъществявянето на експерименти, свързани с избора на фактори (температура на печене, състав на шликера и др.), както и параметри (якост на натиск, якост на огъване, промяна в цвета на повърхнината на изработваните продукти след нанесени покрития и др.), определящи качеството на новосъздаваните керамични образци. В рамките на експерименталната част от работата е използван технологичният подход „бързо прототипиране“ за 3-D принтерно изработване на пластмасови матрици, необходими за направата на качествени гипсови калъпи, конкретно при изработването на керамични икони.
Приложност и полезност Докторантът е създал нова, собствена и иновативна технология,
(гравиране в сурово състояние на керамиката, състаряване, избор на режими на печене и декоративни техники), приложима за съвременното производство на луксозна и артистична - бяла, три- и двуизмерна керамика, подходяща за съвременната жизнена среда – офиси и жилища. Апробация
Резултатите от изследванията в настоящата дисертация са били обект на обсъждане в две научни конференции: Научна конференция с
8
международно участие „Съвременни технологии в културно-историческото наследство“, ТУ-София, КИН`2014; International Conference on Engineering, Technologies and System, TECHSYS`2015, Пловдив; участие в две колективни изложби: „Национална традиционна художествена изложба на художниците-педагози“, Велико Търново, май-юни 2015 г. и „Форми на цвета“, юни 2015 г., ТУ-София.
В периода 1994-2013 г. докторантът има 14 самостоятелни изложби на свои керамични продукти у нас и в чужбина: Австрия, Япония, Ирландия, САЩ, Франция, Германия, Белгия, Чехия и Израел.
Обем и структура на дисертационния труд Записката на дисертационния труд се състои от 130 стр. текст с
няколко приложения. Текстът е набран с шрифт Ariel 14 p в три глави, като съответно със Single-междуредие (~2200 знака/стр.) за обзора и за третата глава и 1,5 междуредие (~1800 знака/стр.) за втората глава. Използвани са и са цитирани в текста общо 37 източника.
ІІ. КРАТКО ОПИСАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ ОТ ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД ГЛАВА ПЪРВА 1. ОБЗОР ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА
В раздела се прави обзор на видовете глини, глазури, ангоби и технологичната екипировка (грънчарско колело, пещи, наливни форми, матрици и др.), свързани с реализацията на керамичните технологии за производството на обемни съдове и плочи за бита. Направен е исторически обзор на развитието на керамиката като изкуство и утилитарна употреба в бита по т.нар. път на коприната (от древен Китай до Европа) и по българските земи. Специално внимание е обърнато на четирите български керамични школи: преславската, търновската, троянската и бусинската. Направен е и обзор върху ограничен брой авторски произведения на изкуството от керамика в технологичен аспект спрямо редица български и чуждестранни автори.
В резултат от направения обзор са направени следните обобщения.
Първо. Трябва да се отбележи, че глината е много популярен материал в световен мащаб като средство за моделиране и създаването на образци с висока естетическа и пазарна стойност. Голяма част от образците на миналото от керамика се намират в музеите и с тях се датира човешката цивилизация. Глината се обработва последователно като се пластифицира с помощта на вода. След това се премесва като се отстраняват зърната от камък и най-вече от варовик, който при печенето увеличава своя обем (бомбира) и разрушава останалия материал. Това става най-лесно с утаяването на глината в силно разредено състояние. След сгъстяването и премесването в машина следва формирането й (източването й, точенето й) върху грънчарско колело или с помощта на наливна форма
9
(калъп), или на ръка. Следва изсушаване, рисуване, ангобиране, глазиране и изпичане. С помощта на този технологичен ред могат да се постигнат различни керамични съдове с висока художествена стойност, предназначени за широката публика.
Второ. Качеството на българските образци от четирите керамични школи по нищо не отстъпват на произведенията от керамика на керамичните школи на останалите народи. Можем определено да говорим за оригинални български керамични школи, при които е налице оригинален дизайнерски подход при реализацията на рисунъка на съдовете.
В резултат от направения обзор са изведени следните няколко извода, свързани със следващите дейности по дисертацията:
1. Четирите български школи в областта на керамиката за бита са достатъчно оригинални по своя естетически характер и като технология, за да смятаме, че отдавна сме завоювали своето достойно място в света в редицата от създателите на подобни, художествено издържани продукти, базирани върху глината и в частност порцелана.
2. Съчетанието от известните техники сграфито и кракле дава добри резултати както от гледна точка на визията на художествения продукт, така и по отношение на неговите експлоатационни качества, но тази комбинирана техника изисква непременно като заключителна операция глазура, която не се възприема еднозначно от публиката.
3. Търсеното състаряване с помощта на технологията кракле не постига в достатъчна степен своя замисъл, защото напукването на първия (долния) слой глазура, следвано от втора глазура, не се приема от публиката като доброто решение. Състарените съдове от керамика се ценят, но не като глазирани и лъскави. Следователно завършващата операция не трябва да бъде непременно глазиране с дебела глазура.
Целесъобразно е при създаването на майсторски керамични продукти с висока естетическа и пазарна стойност, предназначени за бита, със стил и елементи, родеещи се с аристократизма на първите две български школи – Преславската и Търновската, да се създаде технология, която да съчетае правилния избор на материала за съда, подходящ като съчетание със следващите операции - гравиране, нанасяне на слоеве от пигменти, без използването на дебели и лъскави глазури, както и при оптимизиране на режима на печене. В резултат от направените изводи от първа глава е формулирана и целта на дисертационната работа, както и следващите от нея задачи, които са поместени по-горе на стр. 6 от настоящия автореферат.
ГЛАВА ВТОРА 2. ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА
10
2.1. ОПТИМИЗАЦИОННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЯКОСТТА НА НАТИСК ВЪРХУ ОБРАЗЦИ ОТ ПОРЦЕЛАН
С помощта на наливна форма са отлети квадратни плочки с
размери 25±0,5 mm и дебелина 4 mm от течен порцелан (шликер), идентичен на използвания от автора на настоящата дисертационна работа при изработваните от него съдове и равнинни продукти (плочи). Течният порцелан за плочките съдържа 3 различни относителни включвания на воден силикатен разтвор (SiO2+Н2О). След изсушаване плочките се изпичат в специализирана пещ с ЦПУ, като температурата на изпичане (Θ0,С) и смесване (в %) на порцелана със силикат в него са показани в таблица 2.1.1.
Таблица 2.1.1
Температура, Θ0С ± 10 Добавка от SiO2+Н2О, % ± 0,5%
Ниска 1160 Ниска 0
Средна 1170 Средна 5
Висока 1180 Висока 10
С помощта на планиран експеримент от типа ПФЕ 32 са проведени следващите оптимизационни изследвания. За целта всяка една от изпечените общо 18 плочки е със състав в съответствие с матрицата на планиране, а следващото изпичане в пещ с ЦПУ е направено според равнищата на планиране. Впоследствие, след изстиване на плочките до стайна температура, всяка плочка е подложена на разрушаване върху специализирана машина за изпитване на натиск (фиг. 2.1.1), като е отчетена стойността на разрушителния натиск в daN с точност до 10 daN.
Таблица 2.1.2 отразява условията на планиране, като в нея са намерили място както кодираните стойности за двата входни фактора, така и реалните им стойности. В същата таблица 2.1.2 са отразени и стойностите на разрушителния натиск в daN, съответстващ за всяка от плочките. Впоследствие, отчитайки площта на пробата (625.10-3 m2), е пресметнато налягането в MPa, достигано при разрушаването на всяка отделна пробна плочка.
На практика се търси математико-статистически модел от вида:
= b0 + b1.X1 + b2.X2 + b12.X1.X2 + b11.X12 + b22.X2
2, (1)
където: е разрушителното налягане, параметърът в МРа; b0, b1, b2 са линейните коефициенти в модела, отрязаващи влиянието на факторите от първа степен върху параметъра; b12 е коефициентът в модела, отразяващ едновременното (смесеното) влияние на двата фактора върху параметъра; b11 и b12 – са коефициентите в модела,
11
отразяващи влиянието на факторите от втора степен върху параметъра; Х1 и Х2 са кодовите стойности на факторите.
На фиг. 2.1.1 е показана снимка на работната зона на използваната машина ZD40 за опън-натиск в катедра „Съпротивление на материалите“ в ТУ-София с поставена керамична плочка преди експеримента (а), както и друга снимка, направена в момента на разрушаване на една от плочките (б) в рамките на експеримента.
a)
б)
Фиг. 2.1.1. Работната зона на машината преди натоварване (а) и в момента на разрушаването на керамичната плочка (б).
С помощта на Matlab и готов програмен код са пресметнати коефициентите от модела. Моделът в неговия кодиран вид е следният:
= 135,78 - 48,33.X1 – 15.X2 +11,75.X1.X2 + 12,34.X12 - 38,66.X2
2. (6)
С помощта на F-критерия на Sir Ronald Aylmer Fisher (1890-1962) са пресмятани последователно с помощта на специализиран програмен код стойностите на параметъра Yi с и без коефициента b11. Доказана е адекватността на модела, както и значимостта на получените коефициенти. Възползвайки се от богатите графични възможности на Matlab и с помощта на модела (6) е получена графичната зависимост от фиг. 2.1.2, илюстрираща зависимостта между параметъра и факторите: температура на печене Θ0,С и добавката на силикат в шликера в %.
Вижда се, че графиката от фиг. 2.1.2 е седловидна, тип минимакс. Този характер на функцията е резултат от знаците пред коефициентите от втори ред. При първия (b11) е налице положителен знак, докато при втория (b22) – отрицателен. На практика огънатостта на графичната зависимост е изпъкнала по направление на оста Х2 и вдлъбната по направлението на оста Х1. Освен това, за постигането на характера на конкретната огънатост по двете оси, са определящи абсолютните стойности на квадратичните коефициенти: b22 e по-голям приблизително три пъти спрямо b11, от което следва, че графичната зависимост е
12
видимо по-силно огъната около оста Х1 и в много по-малка степен огъната (с обратен знак спрямо огъването й около оста Х1) по оста Х2.
Таблица 2.1.2
№ на
опита
Х1
Θ0,С
Х2
%
силикат
Разруши- телен
натиск, daN
,
МРа
1 +1
1180
-1
0
1990
4150
58
2 0
1170
-1
0
12000
11500
94
3 -1
1160
-1
0
8100
12070
119
4 +1
1180
0
5
2450
6990
97
5 0
1170
0
5
15030
9050
117
6 -1
1160
0
5
14020
11050
218
7 +1
1180
+1
10
4750
4200
67
8 0
1170
+1
10
10200
8200
119
9 -1
1160
+1
10
15100
12050
175
В случая се прави оптимизация, която се свежда до търсенето на максимума на параметъра ( )max, която стойност се намира на върха на огънатостта на графичната интерпретация на функцията със съответните координати по двете оси Х1 и Х2. Комбинацията от зададената минимална за експеримента температура на печене (11600С) и заложеният относително нисък % на концентрация на разтворения силикат в шликера (2%) оптимизират (максимизират) якостта на натиск на изпитвания материал. При това, при тази комбинация от входните фактори, не се появява остъкляване по
13
повърхнината на пробите, както и видими пукнатини по тях, което удовлетворява напълно изискванията за качеството на крайните продукти от гледната точка на производителя и най-вече тази на потребителя.
Фиг. 2.1.2. Графична зависимост по модела (6).
Получените оптимални стойности за двата фактора имат и съществен икономически потенциал, защото постигнатата по експериментален път най-висока якост на продуктите от порцелан в рамките на факторното пространство, което е в съответствие с индустриалната практика, се реализира с по-малък разход на енергия и с относително нисък разход на разтворен силикат в течния порцелан. При индустриални условия, и особено при производството на стенни или подови плочи, където става дума за големи по обем серии, при които се разходва значителен ресурс от суровини и енергия, може да се говори за постигнат реален икономически ефект. 2.2. ИЗПИТВАНЕ НА КЕРАМИЧНИ ПРОБИ НА ОГЪВАНЕ
14
На фиг. 2.2.1 е показана опитната схема, по която са направени изпитвания на огъване върху керамични проби. В таблица 2.2.1 са показани числените резултати от направеното изпитване. Стойностите от таблица 2.2.1 са използвани за построяването на хистограмата (фиг. 2.2.2), постигната с помощта на MATLAB и с използването на стандартната функция hist. Вижда се, че разсейването около средната стойност, оценено с помощта на коефициента на вариация (VO= 0,1183 < 0,15), показва, че разпределението на стойностите за якостта на
огъване ( ог, МРа) е нормално (Гаусово). Таблица 2.2.1
№ на
пробата 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
ог, МРа 15 17 20 20 14 15 18 17 17 16 19
Средна стойност 17,0909
Дисперсия 2,0226
Коефициент на вариация 0,1183
Фиг. 2.2.1. Опитна схема за изпитване на огъване на керамични образци.
Фиг. 2.2.2. Натурална (неподредена) хистограма на разпределение на
стойностите на якостта на огъване при направеното изпитване върху
керамични образци-плочки.
2.3. РЕАЛИЗАЦИЯ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ КЕРАМИКА, ПОСТИГНАТИ ЧРЕЗ РЕЛЕФНИ ШАБЛОНИ, ПОЛУЧЕНИ С ПОМОЩТА НА ПРОТОТИПНА ТЕХНОЛОГИЯ
15
В случая се използва качествено цветно изображение, от което програмно, с помощта на графичен продукт, се постига черно-бяло и впоследствие, с помощта на друг готов програмен продукт, се създава триизмерен (3D) модел във вид на програмен код, необходим за машините за бързо прототипиране, където се изработва нискорелефен оригинал от пластмаса. В условията на предприятието DATEKS ООД – София [www.dateks.bg] и със съдействието на инж. Михаил Михайлов, е направен следният експеримент. Подбрана е конкретна икона „Богородица с Младенеца“ със съответното качествено отпечатано цветно 2D-изображение (фиг. 2.3.3). С помощта на програмната система Adobe [www.adobe.com] е получено черно-бяло изображение, а със специализиран програмен код и върху прототипна машина SLA 5000 CNC System, произведена през 2011 г. от предприятието Valencia, Calif. (САЩ) и с помощта на собствена управляваща програма, базирана върху продукта Viper Pro, е изработен пластмасовият оригинал - слой по слой, показан на фиг. 2.3.5. С матрицата е изработен калъп с негативен образ, от който е изработена керамичната икона от фиг. 2.2.6.
Фиг.2.3.3. Изображение на оригиналната цветна икона “Богородица с
Младенеца”.
Фиг.2.3.5. Матрицата от пластмаса, получена с помощта на технологията
бързо прототипиране.
16
На фиг. 2.3.6 е показан крайният продукт на нискорелефната гравирана, оцветена, изпечена и рамкирана керамична икона, получена в резултат от използването на технологията бързо прототипиране с наслояване – слой по слой върху пластмасовата матрица.
2.4. ОЦЕНКИ ЗА ВЪЗДЕЙ-
СТВИЕТО НА ЛУСТРИТЕ И ГЛАЗУРИТЕ ВЪРХУ РАЗЛИЧНО ОСТЪКЛЕНИ КЕРАМИЧНИ ПОВЪРХНОСТИ
В духа на поставените задачи в настоящата дисерта-ционна работа бяха направени експерименти, свързани с оценка за постигания визуален ефект от нанасянето на колоидни разт-вори на благородни метали (лус-три) върху различни по качесто повърхнини на керамични карти-ни. За целта две керамични кар-тини, реализирани върху плочи, бяха глазирани с различна дебе-лина (различен брой слоеве) на глазурата, след което бяха оцве-тени с лустри. С помощта на следващите четири снимки (от фиг. 2.4.1 до фиг. 2.4.4) се прави изследване на ефекта от нанесе-
ните лустри върху повърхнините с различно остъклена повърхност. В случая оценяваните продукти са отляти, гравирани в сухо състояние, изсушени, изпечени и глазирани с различна дебелина на транспарентна глазура. Впоследствие продуктите са оцветени с лустри.
Снимката от фиг. 2.4.1 илюстрира полученият резултат от наличието на слабо нанесена, транспарентна глазура под нанесените лустри. Фиг. 2.4.2 илюстрира детайл от снимката на фиг. 2.4.1. Налице е монотонност на цветовата гама и равномерно покритие. Снимката от фиг. 2.4.3 илюстрира полученият резултат от на-личието на силноглазирана повърхност под нанесените лустри, при което цветовата гама прелива в нюанси. Фиг. 2.4.4 илюстрира детайл от снимката на фиг. 2.4.3. Двете технологични решения бяха подложени на оценка от публиката. В таблица 2.4.1 са отразени оценките. Анкетирани бяха 10 човека. Всеки даде своята независима оценка за двата технологични подхода. Оценките бяха алтернативни: с единица (1) се оценяваше по-високото равнище, а с нула (0) – по-ниското. Картината с по-високата
Фиг.2. 2.6. Краен пазарен продукт - икона, получена с помощта на 3D-матрица,
постигната с помощта на 2D-черно-бяло изображение по технологията бързо
прототипиране.
17
сума (в последния стълб на таблица 2.4.1) от оценки беше приета като по-доброто технологично решение.
Фиг. 2.4.1. Образец № 1 с дебела глазура и нанесени лустри.
Фиг. 2.4.2. Детайл от образец № 1 с дебела глазура и нанесени лустри.
18
Фиг. 2.4.3. Образец № 2 с тънка глазура и нанесени лустри.
Фиг. 2.4.4. Детайл от образец № 2 с тънка глазура и нанесени лустри.
Таблица 2.4.1.
Оценител Образец
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Σ
№ 1 0 0 1 1 0 1 0 1 0 0 4
№ 2 1 1 0 0 1 0 1 0 1 1 6
19
Получените резултати от анкетата показват, че технологичният вариант № 2 е по-високо оценен в сравнение с вариант № 1. Очевидно е, че при вариант № 2 цветовете са по-интензивни и преливат до ефекта на седеф, което вероятно предизвиква повечето положителни оценки. Същевременно по-матовият характер на повърхнината на образец № 1 остава впечатлението за известна монотонност в колористиката със своите по-пастелни цветове от нанесените лустри и това сякаш е причина по-малка част от публиката да цени този технологичен вариант. Освен това, очевидно е, че при втория вариант златното лустро стои на петна, докато при първия се наблюдава една хомогенност и равномерно разпределение на златните петна в рамките на оцветените полета, ограничени със съответните гравирани контури. Трябва да се отбележи, че златните петна са привличащи погледа в изображенията със своя неподправен блясък. Постигнатият ефект на патина при втория вариант е повод публиката да го възприема като по-доброто попадение. 2.5. ИЗВОДИ ОТ ВТОРА ГЛАВА
2.5.1. От направеното изследване с използването на теорията на
планирания експеримент (т. 2.1) беше постигната оптимизация на основните фактори – температура на печене и относителната добавка от силикат в шликера. При въведения параметър – якост на натиск, оценяван в лабораторни условия и постиган с помощта на машина за натиск-опън, както и с използването на керамични проби, беше получен адекватен статистико-математически модел, с помощта на който и с изчисления беше определена комбинацията от входни фактори, които максимизират параметъра. Постигнатият максимум за якостта на натиск има реална практическа стойност за условията на индустриално производствно на обемни съдове и плочи за стенни и подови облицовки.
2.5.2. Направенато изпитване на огъване върху образци от керамика дообогати експерименталната част от дисертацията в практичен аспект. Постигнатото Гаусово разпределение на стойностите на максималните напрежения на огъване показват от една страна, че качеството на течната глина (шликера) е високо и от друга, че съпътстващите експеримента операции – печене и изпитване не внасят допълнителни смущаващи фактори, които да „деформират“ условията на експеримента.
2.5.3. Направените експерименти, свързани с оценка на получените резултати от направени оцветявания с лустри върху по-тънък и върху по-дебел слой глазура показват, че публиката цени по-наситените цветове, което съответства на необходимостта от неколкократно нанасяне на глазура. Това решение оскъпява в известна степен крайния продукт, но себестойността в случая не е определяща за оценката на публиката.
20
3. ДИЗАЙН НА КЕРАМИЧНИ ИЗДЕЛИЯ, ИЗРАБОТЕНИ ПО
ИНОВАТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ ОТ АВТОРА НА НАСТОЯЩАТА
ДИСЕРТАЦИЯ
В настоящата глава се разглежда и анализира в детайли
технологията за изработването на ювелирни продукти от порцелан, дело
на автора на настоящата дисертация. Обект на технологичен анализ са
триизмерни керамични форми, двуизмерни (равнинни) - стенни и подови
облицоващи плочи и пана, както и миниятюрни керамични форми за
бижутерия, при които керамичният елемент от бижуто се съчетава с
метален обков. Специално внимание се обръща върху дизайна на
изработваните керамични произведения, за които отговорността е
изцяло на автора на настоящата дисертация.
Течната глина (шликерът), който използва авторът на настоящата
дисертация, се закупува като готов, хомогенизиран и висококачествен
материал. Керамичната фабрика „КЕРАМИТ“ ЕООД, Брацигово с
пластментна база в гр. Елин Пелин, продава опаковки с готов шликер в
минимални количества от 30 kg. Предприятието, подобно на „Глазура“
ООД – Троян, произвежда пластични маси (глини), глазури, пигменти,
ангоби и др.
В таблица 3.1 са показани основни параметри, отнасящи се до
качеството на шликера (препоръчителна температура на печене,
относително тегло и цени в лв./литър), произведен от КЕРАМИТ ЕООД,
Брацигово.
Таблица 3.1
Шликер, код с
пояснения
Препоръчителна
температура на
печене, 0С
Относително
тегло,
kg/l
Цена, лв./l
СМ 01 W1-1250
(бял, шамотизиран,
за санитарен
порцелан)
1180 1220 1,7 1,72 0,539
CM 02 W1- 1200
(бял)
1060 1,69 1,74 0,497
СМ 05 W2-1180
(бял с вискозитет
22-28 sec)
1100 1230 1,74 1,80 0,355
21
CM 06 W8-1150
(червен)
1140 1150 1,69 1,72 0,331
3.1. РЪЧНО ДЕКОРИРАНИ ТРИИЗМЕРНИ ФОРМИ ОТ ПОРЦЕЛАН
Авторът на настоящата дисертация изработва своите съдове от порцелан не чрез точене на грънчарско колело, а единствено и само с помощта на гипсови калъпи. За целта, в зависимост от вида на продуктите, се закупува течен порцелан (шликер) в необходимите количества и с помощта на наливни форми (калъпи) се изработват заготовките, които впоследствие се дообработват по описаната в следващите редове технология. На фиг. 3.1.1 са показани снимки на гипсови калъпи за фруктиера и за чаши, които авторът използва в своята работа.
Очевидно е, че в резултат от използването на готовите наливни форми се получават заготовки със строго ротационни и съосни форми, получени като съчетания на цилиндрични, конусни, тороидални, рав-нинни и преходни повърхнини, участващи в крайните продукти. Формите на кухините в калъпите се постигат след отливането на двете гипсови половини от калъпа с помощта гипсова матрица, получена след струговане. Матрицата, като форма и размери, се задава като скица от автора на настоящата дисертация, а майстор-моделист я изпълнява с необходимата точност и качество.
На фиг. 3.1.2 са показани напречните сечения на две типични матрици, които се залагат като модели за изработването на наливните форми. Като материал за матриците се използва при евтиния вариант импрегниран и лакиран гипсов модел, а в индустриални условия – по-скъпият модел от пластмаса. Пласмасовият модел е химически пасивен и хидрофобен. При него отсъства активното физическо и химическо въздействие от гипсовата матрица (гипсът е сулфат CaSO4), особено в състоянието на преходната течна фаза на шликера.
Фиг. 3.1.1. Гипсови калъпи за квадратна дъговополигонална фруктиера и за чаши.
22
матрица, образувана от две цилиндрични, една тороидална и една равнинна
повърхнина
матрица, образувана от равнинна и тороидална/сферична повърхнина
Фиг. 3.1.2. Напречни сечения на матрици, от които се изработват гипсови калъпи.
На фиг. 3.1.3 са показани две безразмерни скици на калъпи в сглобено състояние, съответстващи на матриците от фиг. 3.1.2, с помощта на които, след заливане и просушаване, се постигат заготовките от керамика, които впоследствие се гравират, оцветяватq евентуално се глазират и изпичат.
При отливането, което се прави в напълно сух калъп, се изчаква влагата да се изтегли от керамичната заготовка към калъпа, след което той се отваря, къса се леякът, прави се корекция на мястото на откъснатия леяк с течен шликер и, евентуално на други места, ако е необходимо, след което заготовката се остава да просъхне допълнително (да „дръпне“) до постигането на необходимата якост, за да се извади от калъпа и след пълно изсушаване да се гравира в сухо състояние. Фиг. 3.1.4 илюстрира наливането на шликера и отворения калъп, в който е останал да се просушава първоначално и все още не е изваден отлятият съд. Калъпът остава да се суши до следващото му заливане. Процесът на сушене в условията на ателието на керамика-художник се прави обикновено на стайна температура и трае понякога от часове до денонощие в зависимост от обема на калъпа, влагата и температурата в околната среда на помещението.
23
Фиг.3.1.3. Два гипсови калъпа в сглобено състояние, производни на матриците от
фиг. 3.1.2.
Фиг. 3.1.4. Наливане на шликера (вляво) и отвореният след около половин час
калъп с неизваденият все още от него влажен съд (вдясно).
В някои случаи авторът на настоящата дисертация остава формата на отлятата заготовка в нейния автентичен вид, получен от калъпа. Обикновено това се прави, когато се изработват сервизи за кафе или чай с техните традиционни елементи – чаши, подложни чинии, кана за кафето или за чая, както и допълнителните съдове към сервиза - за млякото и за захарта. Подобен подход се прилага и при изработването на сервизи за хранене. В тези случаи, след изваждането на отлятите заготовки от калъпите и след направените корекции по леяците, те се остават на стелаж, където се просушават до стайна влажност, която съвпада с тази на студената пещ.
Във всички останали случаи, когато съдовете не се отнасят до утилитарна употреба, отлятата и извадена от калъпа форма, която може да се нарече базова, се подлага на изрязване с помощта на нож за постигането на нови и оригинални външни форми на заготовката, най-често родеещи се с християнската хералдика. Обикновено се търси подобие на формите на съда с тези от втората българска – търновската керамична школа. В ротационния съд се изрязват симетрични отвори с разнообразни профили или се правят изрези по външния контур, с които се променя в значителна степен конфигурацията на първоначалната пространствена форма. Във всички случаи, обаче, не се нарушава типичната за ротационния съд изходна форма, базираща се на цилиндричната (квадратната или правоъгълната) основа, както и на
24
следващите я във височина преходни форми – тороидална, сферична или конусна. Фиг. 3.1.5 илюстрира процеса на ръчното изрязване на прорез в периферията на конкретен съд - купа.
Фиг. 3.1.5. Изрязване на периферен детайл от конкретен триизмерен съд.
По този начин зрителят вижда и възприема базовата форма на съда с нейната симетрия, към която допълнително с операцията изрязване се надстрояват и вписват концептуално допълнителни елементи – открити изрези, разширения, повдигнати места или отвори в стената на съда с различна форма – кръгли, овални, триъгълни, квадратни, правоъгълни и т.н. Всички тези надстроечни намеси се изпълняват само и единствено със свободна ръка, с помощта на остър нож и в полусухо състояние на съда, след изваждане от калъпа. Впоследствие се прави заглаждане с ръка на ръбовете за премахване на чеплъците от изрезите и отворите. За целта се използва и омокрена порьозна гъба. На фиг. 3.1.6 са показани подобни съдове в едно тяхно междинно състояние, които впоследствие се подлагат на останалите операции – сушене, гравиране, рисуване и т.н. Готовите за следващите операции съдове се оставят на стелажи при стайно изсушаване до постигането на влага, равняваща се на тази в помещението и на тази в студената пещ. По този начин се избягват деформации и евентуални пукнатини в съдовете. Практикува се и просушаване в пещ.
Операцията гравиране е най-трудоемката. Тя е и най-отговорната за постигането на крайния ефект и качество на крайния пазарен продукт. Авторът изпълнява тази операция само ръчно с помощта на остър инструмент с ръкохватка, подобен на инструментите, които се използват при техниката гравиране върху камък. Фиг. 3.1.8 илюстрира процеса на ръчно гравиране на геометрични фигури върху съд - чиния, която е изрязана предварително в полусухо състояние и е изсушена. Освен геометрични мотиви, авторът гравира на ръка различни флорални мотиви, изображения на птици, риби и др. Съществен момент от операцията ръчно гравиране се явява подходът на автора при изработването на всяка една композиция, което я прави уникална по своя характер. На практика всички орнаменти се изпълняват на „прима виста“ без никави предварителни скици и проекти, което, разбира се, не
25
допуска каквито и да било грешки, защото, започвайки гравирането, е невъзможно след това да се правят корекции. Авторът усъвършенства непрекъснато своя стил, добавяйки нови флорални и геометрични мотиви, като се стреми да спазва канона на християнската хералдика без заимстване и копиране. Целта на автора е при изработката на всяка една композиция да се постигне визуална, а не геометрична симетрия. Това прави съдът като „жив“ и същевременно уникален. При изработката не се използват каквито и да било чертожни приспособления като пергели, шаблони, измерителни линийки и прочие помощни инструменти за постигането на симетрии и пропорции.
Фиг. 3.1.6. Сурови (неизпечени) съдове, подготвени за гравиране и оцветяване.
26
Фиг. 3.1.8. Гравиране на флорални, геометрични мотиви и птици върху съдовете.
Следващата операция от поредицата операции, свързана с изработването на обемните авторски продукти от порцелан, включва постигане на ефект за състаряване на керамичните съдове. За целта в
27
повърхността на материала на заготовката се втрива основен цвят. Следва изпичане. Авторът притежава и използва собствена високотемпературна пещ с ЦПУ, постигаща температура от 12500С.
На фиг. 3.1.10 са показани в крайния им вид два съда в две цветови тоналности, изработени от автора на настоящата дисертация по описаната по-горе технология.
Фиг. 3.1.10. Два съда, изработени от автора в две цветови тоналности – топла и
студена с периферни изрези и с двустанно гравирани орнаменти.
На фиг.3.1.11 3.1.14 са показани няколко авторски триизмерни произведения. Показани са и негови равнинни продукти (гранитогрес) в тяхната технологична последователност (фиг.3.2.4, 3.2.5 и 3.2.7), както и бижута (фиг.3.3.3 и 3.3.7) с керамични елементи, които, като вложки, изработени по същата технология на автора, са обковани със сребро.
28
Фиг. 3.1.11. Сервиз за чай.
Фиг.3.1.12. Сервиз.
Фиг. 3.1.13. Ваза.
Фиг.3.1.14. Ваза.
Фиг.3.2.4. Ръчно гравиране на плоча.
Фиг. 3.2.5. „Състарена“ плоча гранитогрес.
Фиг.3.2.7. Керамична авторска картина-плоча
(30х30 cm) в нейния завършен вид.
29
Фиг. 3.3.3. Сребърни обеци и медалион с полусферични керамични елементи.
Фиг. 3.3.7. Сребърна гривна с вградени квадратни керамични плочки.
3.4. ИЗВОДИ КЪМ ТРЕТА ГЛАВА
Въз основа на съдържанието на материала, поместен в третата глава от настоящата дисертация могат да бъдат направени следните изводи:
30
3.4.1. Може да се смята, че в процеса на работа е намерено правилното решение при избора на материали за шликера, използван от автора, в рамките на произвежданите от предприятието КЕРАМИТ ЕООД – Брацигово. Марките шликер CM 02 W1 1200, CM 05 W2 1180 и CM 01 W1 1230 удовлетворяват по отношение на постигането на високо качество както за изработваните триизмерни продукти, така и за изработваните икони и заготовки за бижута. 3.4.2. От практиката на автора на настоящата дисертация се налага изводът, че използването на гипсови наливни форми (калъпи) вместо грънчарско колело е универсален подход, с помощта на който се постига по-голяма гама от форми за триизмерни съдове, като по този начин става възможно да се работи върху тела на съдове с форми, които не могат да бъдат получени с помощта на грънчарско колело. 3.4.3. Съдейки по реакцията на публиката може да се смята, че прилаганото изрязване на елементи от формата на ротационния съд в духа на християнската хералдика е правилен подход от гледната точка на постиганото родеене със стила на керамиката от второто българско царство. Съчетанието от четири дъговополигонални форми на съда с изрязваните четири елемента – части от външния контур, или на отвори в близост до прехода между дъгите от контура, е доброто решение, наподобяващо чувството за близост до християнския кръст. 3.4.4. Прилаганото „състаряване“ на съдовете от бяла глина с помощта на еднотонална боя (черна, кафява, бордо, охра и др.) е ефективно и търсено като подход както от страна на автора, така и от публиката. Постиганото използване на бракувани от индустриалното производство калъпи, поради нарушено качество на повърхнините им, води до повишавне на ефективността за произвежданите от автора продукти и най-вече от гледната точка на намалената себестойност, свързана с необходимите разходи за инструментална екипировка, както и до възможността за постигането на по-добри резултати от т.нар. състаряване на съда. 3.4.5. Прилаганото от автора ръчно гравиране на продуктите от керамика, съчетано с постиганите достатъчно добри, циклично повтарящи се мотиви, се явява алтернатива на заводските ваденки и шаблони. 3.4.6. Определено може да се смята, че използването на колоиди на благородни метали (злато, сребро и платина), известни на технологичен жаргон като лустри, е ефективен подход при орнаментирането на отделни полета от композицията. Създаваният чрез тях ефект на локална метална повърхност постига въздействие по особен начин със своя блясък и тежест, присъщи за аристократизма на дворцовата обстановка от двете първи български царства. Съдовете сякаш постигат онова въздействие като неръкотворни и недопускащи да бъдат
31
употребявани утилитарно, освен като обекти на тежка украса в интериора.
4. ПРИНОСИ, ПОСТИГНАТИ В НАСТОЯЩАТА ДИСЕРТАЦИЯ, СПОРЕД МНЕНИЕТО НА АВТОРА Научно-приложни приноси 4.1. Резултатите от направените оптимизационни изследвания, свързани с определяне на комбинацията от входните фактори температура на печене и относително смесване на силикат в течния шликер по отношение на параметъра якост на натиск за опитни тела (плочки) от керамика, получени чрез отливане с течен шликер и изпичане в пещ с ЦПУ. 4.2. Резултатите от направените изследвания, свързани с определянето на якостта на огъване на пробни тела (плочки), изработени чрез леене с течен шликер и изпечени в пещ с ЦПУ. 4.3. Резултатът от изработената нискорелефна матрица от пластмаса, получена с помощта на технологията бързо прототипиране, постигано въз основа на сканирането на качествено черно-бяло равнинно изображение с прилагането на програмен продукт, отчитащ степента на затъмнение в рамките на равнинното изображение. 4.4. Резултатите от проведените изследвания за установяване на връзката между нанасяните колоиди на благородни метали (лустри) и глазури върху повърхността на плочите от гранитогрес по отношение на постиганото качество, оценено с помощта на резултатите от проведена анкета сред група оценители. Приложни приноси 4.5. Постигатото излъчване и послание към публиката на отделните керамични продукти, обекти на изследвания в настоящата дисертация, съдейки по броя на откупуванията и участията на автора в индивидуални и колективни изложби. 4.6. Създадената авторска школа в областта на дизайна на ювелирни керамични изделия, за която може да се смята, че е единствено българска и неповторима по своя стил. 4.7. Постиганото от страна на автора внушение за аристократизъм при създаваните от него керамични изделия, родеещи се едновременно като стил с първите две български керамични школи: Преславската с нейния рисунък на геометрични и флорални мотиви, както и на животни от една страна и от друга - с Търновската с нейните форми на съдовете, с богатите композиции, сграфито-техниката и високото качество като цяло.
5. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ДИСЕРТАЦИЯТА 5.1 Пармаков, С.Г., Сравнителен технологичен анализ върху четири български керамични школи, Доклад и статия във Втората научна
32
конференция с международно участие „Съвременни технологии в културно-историческото наследство – КИН`2014“, ТУ-София, 2014. 5.2. Пармаков, С.Г., Н.П.Ангелов, Оптимизационно изследване на якостта на натиск върху образци от порцелан, Доклад и статия в Journal of the Technical University – Sofia, Plovdiv branch, Bulgaria,“Fundamental Sciences and Applications” vol. 21, 2015, International Conference on Engineering, Technologies and System, TECHSYS`2015. 5.3. Пармаков, С.Г., Участие с две керамични пана в „Националната традиционна художествена изложба на художниците-педагози“, Велико Търново, галерия „Рафаел Михайлов“, май-юни 2015г. http://www.sabori.bg/liter_fest/view.html?oid=2076) 5.4. Пармаков, С.Г., Участие с пет керамични пана в колективна изложба, заедно с Б.Гущанова, Т.Пешева и Н.Ангелов, „Форми на цвета“, Картинна галерия на ТУ-София, юни 2015 г.
6. СПИСЪК НА САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ И УЧАСТИЯ В КОЛЕКТИВНИ ИЗЛОЖБИ ОТ СТРАНА НА АВТОРА НА НАСТОЯЩАТА ДИСЕРТАЦИЯ
1994 - Международен пленер „Пластики сред природата“, Пулкау, Австрия. 1997 – Национална керамична изложба, София. 1998 – Международно изложение на керамиката, Нагоя, Япония. 1999 – Изложение за приложни изкуства, Арма и Килкени, Ирландия. 2000 – Златен медал от Impex, Питсбърг, САЩ, за нововъдение,технологии и стил. 2001 – Авторска изложба, Седмица на изкуствата, Варна. 2005 – Авторски курс, Керамика, Сент Етиен, Франция. 2006 – Комплекс Артистични изложби, Брюксел, Белгия. 2007 – Международен фестивал на занаятите, „WORLD-FEST“, Брансън, Мисури, САЩ. 2008 – Европейско биенале на керамиката, Превел, Тюффе, Франция. 2010 – Фестивал на традиционните занаяти, Майнц, Германия. 2012 – Авторска изложба, Съвет на Европа, Страсбург, Франция. 2012 – Авторска изложба, Български културен институт, Прага, Чехия. 2013 – Международен фестивал на изкуствата, Йерусалим, Израел.
DESIGN FLAT AND VOLUME ARTICLES CERAMICS MADE IN INNOVATIVE TECHNOLOGY
Svetlozar Georgiev Parmakov A new technology for the production of flat products and the volume of household ceramics is created with high artistic value family style with ceramic schools in the first two Bulgarian kingdoms in towns Preslav and Tarnovo. An optimization was made of the strength of the ceramic products according to the firing temperature and the content of silica in the liquid clay. Made low relief matrix of plastic produced using rapid prototyping technology, achieved based on scan quality black and white image with a plain application of software, taking into account the extent of the blackout in the flat image.
