УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

UNIVERSITY OF NATIONAL AND WORLD ECONOMY

ФАКУЛТЕТ „ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА”

КАТЕДРА „ИКОНОМИКА НА ТУРИЗМА”

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд на тема:

„ИЗСЛЕДВАНЕ НА СИНЕРГИЯТА МЕЖДУ МИНЕРАЛНИТЕ ИЗВОРИ И СПА

ОБЕКТИТЕ“

за придобиване на ОНС „доктор“ по научната специалност „Икономика и

управление (туризъм)

Автор: Научен ръководител:

Иво Петров Анев доц.др. E. Великова

Редовен докторант в катедра „Икономика на туризма“

На фаултет „Икономика на инфраструктурата“

София, 2017 г.

2

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

UNIVERSITY OF NATIONAL AND WORLD ECONOMY

ФАКУЛТЕТ „ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА”

КАТЕДРА „ИКОНОМИКА НА ТУРИЗМА”

Иво Петров Анев

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СИНЕРГИЯТА МЕЖДУ МИНЕРАЛНИТЕ ИЗВОРИ И СПА ОБЕКТИТЕ

АВТОРЕФЕРАТ На дисертационен труд

За присъждане на образователна и начуна степен „доктор“ по научна специалност „Икономика и управление (туризъм)“

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ Доц. д-р Еленита Кирилова Великова

НАУЧНО ЖУРИ 1. Доц. д-р Еленита Великова 2. Проф. д-р Манол Рибов 3. Доц. д-р Марияна Янева 4. Доц. д-р Ирена Емилова 5. Доц. д-р Преслав Димитров

РЕЦЕНЗЕНТИ 1. Проф. д-р Манол Николов Рибов 2. Доц. д-р Марияна Янева

София, 2017 г.

3

СЪДЪРЖАНИЕ на автореферата на дисертационния труд

I. Структура на дисертационния труд ................................................................................ 4

II. Съдържание на дисертационния труд ............................................................................. 5

III. Обща характеристика на дисертационния труд ............................................................. 6

3.1 Актуалност на изследването ..................................................................................... 6

3.2 Обект и предмет на изследването ............................................................................ 7

3.3 Изследователска теза и хипотези ............................................................................. 7

3.4 Цел и задачи на изследването ................................................................................... 7

3.5 Методология на изследването ................................................................................ 11

IV. Синтезирано изложение на дисертационния труд ....................................................... 12

4.1 Първа глава: Теоретични въпроси на значимостта на минералните извори в спа сектора ................................................................................................................................. 12

4.2 Втора глава - Методологически аспекти в определянето на синергичния ефект от използването на минерални извори в спа сектора .......................................................... 23

3.3 Трета глава: Анализ и оценка на синергичния ефект от минералните извори в реални обекти ..................................................................................................................... 53

V. Заключение и изводи ...................................................................................................... 59

VI. Справка за приносите на дисертационния труд ........................................................... 63

VII. Авторски публикации ..................................................................................................... 64

4

I. Структура на дисертационния труд

Дисертационният труд е с обем от 254 страници компютърно набран текст. От тях

171 страници съдържат основен текст, 8 страници са въведения, 4 страници

заключения, 1 страница опис на съдържанието, 9 страници списък на използваната

литература, 59 страници приложения. Библиографският апарат включва 123

литературни източника, 52 от български и 71 от чуждестранни автори, 56 таблици и 6

фигури.

5

II. Съдържание на дисертационния труд Увод

I. Теоретични въпроси на значимостта на минералните извори в спа сектора

1. Терминологичен апарат

2. Обща характеристика на минералните извори в България

3. Особености на спа и спа туризма

II. Методологически аспекти в определянето на синергичния ефект от

използването на минерални извори в спа сектора

1. Модел за установяване на синергичен ефект

2. Приложение на модела за установяване на синергичния ефект

3. Възможности за усъвършенстване на спа обектите чрез използване на

минерални извори

III. Анализ и оценка на синергичния ефект от минералните извори в реални

обекти

1. Минерални извори на територията на България

2. Минерални извори на територията на Столична община

3. Изследване на синергичния ефект при спа обекти с архитектурна значимост

Заключение

Библиография

Приложения:

Приложение №1: Изчисления, свързани с изследването на синергията между

минералните извори и спа обектите

Приложение №2: История на развитието на спа и спа туризма

Приложение №3: Характеристики и хипотетично използване на минералните извори

на курорти на територията на България

Приложение №4: Характеристики и хипотетично използване на минералните извори в

туристическа дестинация София

Приложение №5: Характеристики и хипотетично използване на минералните извори

при обекти, представляващи недвижими културни ценности (паметници на културата)

на територията на туристическа дестинация София

6

III. Обща характеристика на дисертационния труд

3.1 Актуалност на изследването Изследването на синергията между минералните извори и спа обектите е

актуално не само поради съществената икономическа стойност на този природен дар,

но и поради новите тенденции за връщане към природата, спестяването на енергия и

природосъобразния начин на живот. Икономическата стойност заключена в

минералните извори, още от древността е причина те да са ценени. След средата на 20-

ти век обаче, ниските цени на фосилните горива и създаването на централизирани

системи за отопление и топла вода води до упадък и тяхното разхищение. Днес с

увеличаващите се цени на енергията, търсенето на ефективни и чисти решения е по-

актуално от всякога. Минералните извори, не само като минерална вода също

неминуемо заемат своето място сред модата за използване на естествени продукти.

Спа секторът както в България, така и по света се развива с ускорени темпове.

Актуалността му се дължи на все по-големия интерес към услуги свързани с красотата

и поддържането на добра физическа форма. След 2000 година в България това развитие

се изразява в построяването на множество хотели предлагащи спа услуги и развитието

на градски спа, предлагащи най-често сауна, джакузи, масажи и услуги свързани с

красотата. Популярните балнеологични курорти се трансформират в спа курорти

предлагащи услуги, които не са свързани с лечение на болни и възрастни хора, а

почивката на семейства с деца и млади хора. Променящите се условия водят до

еволюция на философията за ползване на минералните извори. За да запази развитието

си, спа секторът се нуждае от постоянно преосмисляне и анализ, както и стремеж за

предоставяне на допълнителна ефективност.

Анализът на спа тенденциите, както и извеждането на основните направления в

развитието на спа и спа туризма представляват процеси, които трябва да бъдат

актуализирани редовно, за да е възможно адекватното разглеждане на сектора като

цяло. Изследването и формулирането на съвременните изисквания на потребителите

предоставя контекст, в който можем адекватно да разгледаме настоящото развитие,

както и логично да предположим бъдещото такова. Този контекст е важен за развитието

на всеки отрасъл, защото може да създаде оптимизъм или песимизъм свързан с

инвестициите в него. Неговият по-скоро философски характер обаче не рядко

отблъсква технократски настроените инвеститори, именно затова в дисертацията е

предоставена основа за практично приложим инструмент за изследване на

7

потенциалните ползи от минералните извори. По този начин настоящото изследване се

стреми да постави основа за осъществяване на по-прецизно планиране на приходите и

разходите от страна на инвеститорите, а от там и формирането на една по-сигурна

среда за осъществяване на инвестиции в спа обекти и развитие на спа туризъм с

минерална вода.

3.2 Обект и предмет на изследването Обект на изследване в дисертационния труд са минералните извори и спа

обектите.

Предметът на изследването е синергията между минералните извори и спа

обектите, който е определен въз основа на изследване на потенциалните, реални и

допълнителни ефекти от използването на минерална вода за спа обектите.

3.3 Изследователска теза и хипотези С настоящия дисертационен труд защитаваме следната теза: „Минералните

извори имат значителни и количествено измерими икономически характеристики,

които да доведат до синергичен ефект при използване в обекти, извършващи спа

процедури“.

Хипотези са:

• минералните извори при определени условия могат да бъдат ефективно

използвани в обекти, извършващи спа процедури;

• ефективността на използване на минералните извори при определени условия

може да бъде допълнително повишена, чрез комбиниране с други начини на

използване – отопление и бутилиране.

• минералните извори при определени условия могат да доведат до значителни

спестени разходи за вода и затоплянето ѝ.

3.4 Цел и задачи на изследването Основна цел на настоящата дисертация е да разкрие количествено синергиите и

икономическите ползи от използването на минералните извори в спа обектите в

сравнение с възможните алтернативи.

Постигането на основната цел предопределя решаването на следните изследователски

задачи:

8

• да се изследва същността на спа и спа туризма;

• да се анализират спа курорти, използващи минерална вода по света и в България;

• да се разработи методика за количествено изчисление потенциала на

минералните извори от гледна точка на спа процедурите и туристическите

посещения;

• да се разработи методика за изчисление на енергийните икономии, породени от

използването на минерални извори;

• да се постави основата за разкриване на потенциалните икономии и синергични

(допълнителни) ефекти от минералните извори;

• да се направи хипотетично приложение на разработения модел.

Възможност за изпълнение на изследването

Изследването може да бъде изпълнено на база на съществуващата литература за

минералните извори и спа обектите, както и статистика. Ще бъде направен опит за

прилагането и проверяването на хипотезите в конкретни условия.

Вероятност за постигане на нови научни знания и научни приноси

При постигане на целите на дисертацията, съществува вероятност за постигане

на нови научни знания с методологичен характер.

Потенциални приноси на дисертационния труд са:

• създаване на динамичен модел за количествено изследване на минералните води,

въз основа на техни характеристики, който чрез съществуващи формули и цени,

даващ основа за разработка, както на конкретни модели, така и надграждане на

самия модел въз основа на емпирични изследвания;

• комплексна количествена оценка на минерални извори на територията на

България, въз основа, на която се разглеждат икономическите и синергични

ефекти спрямо спа обектите на база на сравнение с алтернативни начини за

потребление.

Ограничения на обекта Минералните извори не се анализират подробно от гледна точка на техните

характеристики, които подобряват здравето. Те се приемат за потенциални

преимущества, но не и за обективни такива. Минералните извори се разглеждат според

техните основни количествено измерими характеристики. Не са разгледани подробно

характеристики, като химически, биологичен и газов състав, тъй като те стига да са в

законовите норми, с някои изключения, нямат значително влияние върху

потребимостта на водата. Например минерализацията, ако е висока може да наруши

9

възможността за бутилиране на минерална вода за редовна употреба. Наличието на

сяра и серни съединения без специална обработка, могат да попречат на използването

на водата за друго освен отопление.

Спа обектите не се анализират извън тяхната функция да извършват спа

процедури и да се отопляват чрез вода от минерален извор или чрез алтернативни

методи. Съществуват спа процедури, при които потреблението на вода е незначително,

например сауна, масажи, релакс стаи и др. Те не се разглеждат подробно в

дисертацията.

Ограничения на предмета

Изследват се само характеристиките, които имат количествено измеримо

икономическо значение. Минералните води не се разглеждат като източник на

допълнителен здравен ефект. Пазарното осъществяване не се разглежда, тъй като то

обикновено няма задължителна и пряка връзка с ефективността на създаването на

даден продукт. Синергията не се разглежда през призмата на добавена стойност над

абсолютния сбор на ефектите, а като добавена стойност при използването на един и

същи ресурс за реалистични алтернативни сценарии за потребление. Не се оценяват

допълнителните разходи за поддръжка на водоснабдителните системи, които могат да

произлязат от използването на минерални извори, както и всички други ефекти, които

не могат да бъдат измерени количествено.

Взаимовръзка между двата обекта и предмета

Анализът на връзката и пълноценността на двата обекта може да бъде разгледан

в контекста на настоящия дисертационен труд единствено през призмата на научната

област, в която той е основно осъществен, а именно икономиката. За тази цел първо

трябва да въведем определение за икономика. Определението на Алфред Маршал в

„Принципите на икономиката“ гласи: „Икономиката е изучаване на човека в нормалния

бизнес живот. Тя се запитва как той получава своя доход и как го използва. По този

начин тя е от една страна е изучаване на богатството, а от друга по-важна страна, част

от изучаването на човека“1. Всъщност това определение ясно разграничава двете

посоки, в които може да се развива едно икономическо изследване, а именно изучаване

на поведението на хората или на ефективността, която води до увеличаване на

богатството. Изследването на икономическото поведение на човека е проблематично

поради необходимите презумпции. Такава презумпция например е рационалното

1 Marshall, Alfred (1890 [1920]). Principles of Political Economy, v. 1, pp. 1–2 [8th ed.]. London: Macmillan.

10

поведение на човека или неговата социологическа и статистическа анализируемост.

Тези подходи имат своите изводи и достижения, но се сблъскват винаги със

случайности, които дори съвестните изследователи тълкуват по начини, които не рядко

водят до, както известният ливанско-американски статистик и учен Тасим Талеб ги

описва в книгата си „Измамени от случайността“, надценяване на причинно-

следствената връзка, тенденция да считаме че светът е по обясним отколкото е,

тенденция да се учим от „победителите“, докато забравяме победените и други. Именно

поради тази причина подходът и към двата обекта е ограничен единствено и само до

техните количествени и оптимално недвусмислено определими ефекти. Докато при

минералните извори това не създава нетипичен анализ, то при спа обектите можем да

кажем, че на пръв поглед отсъстват съществени елементи, типични за традиционния

анализ, който наблюдаваме в много други икономически анализи и трудове. Често

подходът към спа обектите е обвързан с тяхното пазарно осъществяване и

социологически анализ на привлекателността им, предлаганите от тях услуги и

цялостни парадигми. В дисертационния труд към спа обектите е подходено като към

краен потребител на природен ресурс. Силна страна на този подход е, че докато при

изследването на населението като краен потребител, се сблъскаме с огромно

количество променливи, които са както рационални, така и ирационални. При анализа

на спа обектите като краен потребител можем да твърдим, че презумпцията за

рационално поведение е адекватна. Причината за това е, че нерационалното поведение

на юридическо лице (спа обект) би довело до сериозни финансови загуби, намалена

конкурентоспособност и дори фалит. Проблем на този подход е, че обхваща само

услугите и тяхното осигуряване по оптимален начин, без да се съсредоточава върху

тяхното пазарно осъществяване. Също така потреблението на спа обектите е

анализирано единствено от гледна точка на връзката му с другия обект – минералните

извори, като са пропуснати други страни на потенциалното потребление на един спа

обект – например потребление на козметични и химически продукти, електричество,

необходима работна ръка и т.н. Изследването на тези допълнителни аспекти на спа

обекта обаче не би подпомогнало достигането на целите и хипотезите, заложени в

дисертационния труд. Освен това разширяването на фокуса върху спа обектите би

довело до увеличаване на проблематиката свързана с асиметрията на информираността,

регионални, културни и специфични проблеми, които биха попречили на качеството на

обобщенията.

11

Поради тази причина изследването се съсредоточава върху връзката между двата

обекта и възможните ѝ алтернативи, както и защо тя предоставя допълнителна

ефективност (синергия). При минералните извори алтернативни начини за използване

са бутилирането и отоплението на сгради, а за спа обектите алтернатива е използването

на обикновена вода, която бива загрявана с газов бойлер.

3.5 Методология на изследването Методологията на изследването включва изследване на съществуващата

литература, събиране на статистически данни относно съществуващи минерални

извори и спа обекти, както и анализ на тези събрани данни. Създадена е методология за

определяне на енергийните икономии породени от използването на минерална вода.

Тези методологии са теоретично проверени на база на съществуващи статистически

данни, както и в конкретни спа обекти. Анализирани са резултатите от теоретичната

проверка, като са изведени изводи и препоръки.

12

IV. Синтезирано изложение на дисертационния труд

4.1 Първа глава: Теоретични въпроси на значимостта на минералните

извори в спа сектора

В първа глава са изяснени основни теоретични постановки на значимостта на

минералните извори в спа сектора. В първата част на главата са изяснени основните

понятия и термини използвани в дисертацията. В нея са разгледани съществуващите

знания и постановки, както и различни теоретични визии за синергията, минералните

извори и спа обектите. Във втората част е направена обща характеристика на

минералните извори в България. По този начин се изгражда цялостна представа не

само за количеството и качеството на този природен ресурс в страната. В третата

част са анализирани особеностите на спа и спа туризма. Тези особеностите

предоставят възможността за разсъждения на базата на исторически контекст,

сравнение между различни философии за развитие и други. Целта на първа глава е да

постави здрава основа върху която да се изгради във втора глава методологичния

апарат, а в последствие да се извършат приложените анализи.

Основен термин за дисертационния труд е „синергия“, който не рядко се

възприема, като неразривно свързан с допълнителната ефективност породена от

работата на общности или повече от един човек. Дефиниция за синергия (синергизъм) е

взаимоотношение, при което полученият ефект е различен или по-голям от сумата на

индивидуалните ефекти. Произлиза от гръцката дума „συνέργια“, означаваща съвместна

работа или кооперация. От 1957-ма терминът синергия започва да се използва като

„увеличаване на ефективността, като резултат от кооперация“2. За формулирането ѝ в

дисертационния труд, като основа сме се спрели на формулировката предложена от

Бъкминстър Фулър в неговият труд „Синергетика, изследване в геометрията на

мисленето“, а тя е: „Синергията е динамично състояние, при което общото

действие се предпочита пред индивидуалните действия на компонентите.“3

Конкретиката на настоящия дисертационен труд изисква допълнителна

формулировка, на основата на тази на Фулър, която да разгледа термина синергия през

2 Online Etymology Dictionary. Etymology of synergy [online]. [Достъпен към 18.12.2016] http://www.etymonline.com/index.php?term=synergy 3 Fuller, Buckminster, “Synergetics, Explorations in Geometry of Thinking”, [Достъпен към 10.01.2017] http://www.rwgrayprojects.com/synergetics/s01/p0100.html

13

призмата на разглежданите обекти. Специфичността им би затруднила задълбочен

анализ без наличието на подобна допълнителна формулировка.

Следователно можем да формулираме конкретно термина „синергия“, на база

на формулировката на Фулър по следния начин: „динамично състояние, при което

общото действие на количествено измеримите икономически полезни ефекти на

минералните извори се предпочита пред индивидуалните действия на техните

компоненти.“

Тази формулировка създава предпоставка за разглеждането на синергията като

интегрална характеристика от функционирането на отношенията между минералните

извори и спа обектите. За да успеем да анализираме подробно тази връзка, трябва да

формулираме и двата обекта, минерални извори и спа обекти.

Минералните извори са „водни извори, съдържащи високо съдържание на

разтворени минерали“4. Това е популярното разбиране за минерални извори според

речника на колежа Кернерман Уебстър, то е доста широко и не предоставя конкретни

характеристики на това, какво може да представлява всъщност един минерален извор.

Министерството на околната среда и водите, в своите регистри описва два вида

минерални извори5, КЕИ – каптиран минерален извор и сондаж.

МОСВ определя концесиите си като „концесии за минерални води“6, а не „концесии

на минерални извори“. Причината за това е, че министерството отдава на концесия

ресурса, а не конкретния извор. Причината да бъде избран термина минерални извори,

пред минерални води е пространствената фиксираност, която предполага избраният

термин, като по този начин се свързва със същото качество и на спа обектите.

Следователно твърдим, че синергията се проявява в специфичните отношения на

„инструмента“ „произвеждащ“ минерални води – минерален извор и „инструмента“

произвеждащ спа услуга – спа обект. Минералните води сами по себе си и спа услугите

без тази пространствена фиксираност не могат да произведат синергичен ефект, поради

съществена промяна на характеристиките (температура, дебит). Това ще рече, че дори

минерална вода да бъде доставена до спа обект, който е отдалечен значително от

минералния извор, икономическия синергичен ефект ще бъде нарушен поради спада на

температурата, ограничения дебит, увеличаването разходите и др. 4 Random House Kernerman Webster's College Dictionary, © 2010 K Dictionaries Ltd. Copyright 2005, 1997, 1991 by Random House, Inc 5 МОСВ, „Регистри за ползването на минерални води“, [достъпен към 18.01.2017] http://www5.moew.government.bg/?page_id=44434 6 МОСВ, „Регистър на действащите концесии за минерални води – изключителна държавна собственост“, [достъпен към 18.01.2017] http://www5.moew.government.bg/?page_id=24265

14

Въз основа на предходните разсъждения формулирането на минерален извор в

дисертационен труд е: пространствено фиксиран каптиран или сондиран

водоизточник доставящ вода с минерално съдържание притежаваща измерими

количествени характеристики – дебит, температура, минерално съдържание и

други. Тези характеристики могат да бъдат не само количествено измерени, но и

икономически оценени.

Тази оценка става на база употребимостта на съответните характеристики, къде, как

и кога с най-изразена синергия и съответно икономическа ефективност може да бъде

потребен продуктът на минералните извори. Според настоящия дисертационен труд

синергия и най-висока ефективност може да бъде постигната при използването на

минералните води в спа обекти. Това налага прецизното формулиране на термина спа

обект.

Спа обект не е широко използвано понятие, обикновено вместо него в световната

литература се използва терминът спа. Речникът на Кернеман Уебстър Колидж дава

множество разнообразни значения на думата спа7:

• минерален извор или област, в която такъв съществува;

• луксозен курорт или курортен хотел;

• здравен хотел;

• гореща вана или подобно съоръжение за повече от един човек;

• място за наливане на газирани напитки.

Според Дж. Гароу, спа е просто „място за релаксация“8. Международната спа

асоциация дефинира спа като „места отдадени на подобряването на общото състояние

чрез множество професионални услуги, които стимулират възстановяването на

съзнанието, тялото и духа“.9

Според Е. Великова спа погледната през призмата на уелнеса е „направление в

индустрията на красотата, предназначено да подобрява общото състояние на човек, да

гарантира релаксация с помощта на разнообразни професионални процедури, свързани

с водата и продуктите на водната среда, които наред с останалото, могат да включват

грижи за лицето и тялото, а също така и духовни програми10.

7 Random House Kernerman Webster's College Dictionary, © 2010 K Dictionaries Ltd. Copyright 2005, 1997, 1991 by Random House, Inc. 8 Garrow, Jullie, 2005, “Female versus Male Spa Costumers: Survey of Behaviours, Expectations, Preferences and Predicitons” Inteligent Spas, Singapore 9 ISPA, “The Voice of the Spa Industry”, [достъпен към 13.01.2017] http://experienceispa.com/ 10 Великова, Е, 2011 г., „Теоретико-методологически въпроси на уелнес туризма“, Авангард Прима, ISBN 978-954-323-900-9, София

15

Широкото използване на термина от западните автори възпрепятства неговото

прецизно прилагане. Именно затова ще приемем дефиницията на Е. Великова като най-

точна, а добавянето на обект има за цел да фиксира пространствено мястото, където се

извършват спа услугите.

На база на досега разгледаните определения, можем да формулираме спа обект

като: място където се извършват професионално процедури свързани с

подобряване на здравето и красотата базирани на използването на вода.

Минералните извори имат и различни характеристики, които ще бъдат

използвани от тук нататък. Условно можем да поставим тези характеристики в две

групи:

• характеристики на минералния извор;

• характеристики принадлежащи на продукта на минералния извор –

минерална вода.

Характеристики, които ще бъдат използвани от тук нататък, са тези на продукта

на минералните извори, а именно минералната вода. Те са физически, химически,

микробиологически и биологични характеристики11. Физическите характеристики

на минералните води са температура, цвят, вкус и мирис, мътност и разтворени

твърди частици.

Температурата на водата засяга някои от важните физически свойства и

характеристики на водата: термален капацитет, плътност, специфично тегло,

вискозитет, повърхностно напрежение, специфична проводимост, соленост,

разтворимост на газове и други. Химическите и биологическите реакции се увеличават

с температурата.

Химическите характеристики на водата са отражение на почвите и водите, в

които те са били в контакт. Като допълнение, земеделските и градски водни оттоци,

както и общинските и индустриални третирани отпадни води, могат да повлияят на

качеството на водата. Микробните и химически трансформации също влияят на

химическите характеристики на водата.

Микробиологичните вещества включват протисти, растения и животни.

Някои от физическите и биологични характеристики на организмите са важни за

качеството на водата. Много бактерии, вируси и протозои са причинители на болести

при хората, директно чрез водата или индиректно, чрез заразена храна.

11 Laboratory of Echochydrology ECHO, “Qualitative Hydrology, chapter 2: Water Quality Characteristics”, [Достъпен на 28.11.2016] http://echo2.epfl.ch/VICAIRE/mod_2/chapt_2/main.htm

16

Термините свързани със спа обектите и процедурите са важни за разбиране

на приложението на минералните води. Причината за избиране именно на тези спа

процедури се дължи не само на тяхната популярност, но и на наличието на данни за

количеството вода, която се изразходва на процедура. Тази информация на база на

емпирично изследване на Стивънс и Смоленаарс, предоставя възможност за

допълнително задълбочаване не само в търсенето на синергия, но и в обратното

търсене на извор, спрямо желаните процедури, които ще се извършват на територията

на даден спа обект.

Хидросторм12 – представлява едно от най-цялостните спа процедури, които

можете да изживеете изправени. Пара, душове, водопад (по стените на душ кабината),

Арома терапия, цветова терапия. Три отделно контролирани душови системи

предоставят различни температури между струите насочени към тялото и тези идващи

над главата. Потребителите могат да изберат дали да седнат, или легнат в силно

наситена пара, избирайки горещ душ отгоре и хладни струи насочени към тялото.

Можете също така да изберете различни цветове, според настроението ви, различни

аромати и да пуснете различни подходящи звуци. Водата, която се използва при всяка

Хидросторм процедура е около 350 литра на процедура13.

Леген за краката – представляват малки водосъдържатели, които могат да се

използват за различни спа процедури на краката, при които водата се смесва с различни

соли и етерични масла. За процедура се използва около 4 литра вода.

Умивалници във фризьорски салон – те представляват съдове, които се

използват за измиването на главата на клиентите, което е пряко свързано с

извършването на голям спектър процедури за косата. За процедура се използват между

40 и 80 литра вода.

Ванички за маникюр – представляват малки съдове с форма удобна за

потопяване само върховете на пръстите. Целта е размекване на ноктите и по-лесно

нанасяне на маникюр. За процедура се използват между 1-3 литра вода.

Легени за педикюр – представляват не големи съдове, но значително по-големи

от ваничките за маникюр изпълняващи същата функция, като тях, но за краката. За

процедура се използват между 2 и 14 литра вода.

12 Hydro Co, “Hydrotherapy Experience Centers”, [достъпен към 28.11.2016] http://esvc000697.wic060u.server-web.com/common/images/print/ProductBrochure-w.pdf 13 Stevens, D.P., Smolenaars, S.P., 2007,“ASPA Water Wise Project. Physical Audits“, Australian Spa Association, Carlton South Victoria, Australia,

17

Съдове за лице – представляват малки керамични съдове, в които се смесват

различни съставки, основно на водна основа, които се използват за процедури на

кожата на лицето. За процедура се използват между 1 и 5 литра вода.

Каменни нагреватели – каменните нагреватели се използват при масажи с

използващи горещи камъни. Обикновено те представляват добре загладен базалт с

различни форми и размери подходящи за масаж на лице, гръб, крака и т.н. За процедура

се използват между 2 и 7 литра вода.

Струйни кабини – представляват устройства приличащи на душ кабина, които

се използват за нанасянето на изкуствен тен. Разтворите, които се нанасят са на водна

основа, като издържат до 7 дни в зависимост от състоянието и типа кожа, върху които

са нанесени.

Душ Виши – представлява масаж посредством няколко душа, намиращи се над

клиента. Той лежи на водонепроницаема масажна маса с дренажи за водата, като

душовете са управлявани от оператор (масажист). При процедурата се използва между

70 и 750 литра вода14.

Водна капсула – представлява затворена, най-често, хоризонтална капсула, в

която удобно може да застане човек. Водната капсула се различава от Душ Виши, по

това, че процесът при нея е автоматизиран и не е необходимо наличието на масажист.

Освен това позицията на извършване на масажа може да варира. Например, има водни

капсули, които правят масаж, както под различен наклон на легнало, така и в седнало

положение. При процедурата се използва средно около 175 литра вода.

Вана – ваната е една от най-класическите и разпространени спа процедури. Тя

представлява голям (открит) водосъдържател, в който човек може да се изкъпе.

Първата оцеляла и до днес вана е на над 3400 години и е открита в двореца Кносос на

остров Крит. Обемът на ваните варира от 170 до 650 литра.

Джакузи – представлява голяма вана или малък басейн пълен с топла вода,

който се използва за хидротерапия. Обикновено се разполага с мощни водни струи,

които се използват за масаж. За разлика от класическите вани, джакузитата са

създадени да се използват от повече от един човек. Водата използвана на процедура

при тях е между 150 и 600 литра. Трябва да се отбележи, че както басейните, така и

джакузитата могат да бъдат ползвани многократно без смяна на водата, което намалява

разхода им на вода.

14 Stevens, D.P., Smolenaars, S.P., 2007,“ASPA Water Wise Project. Physical Audits“, Australian Spa Association, Carlton South Victoria, Australia,

18

Душ – най-популярният начин за поддържане на лична хигиена. Душът е

техническо санитарно съоръжение, което позволява водни процедури и къпане се

помощта на водна струя под различно налягане и температура. Той е задължителен

преди влизане в басейн, както и във всяка хотелска стая. Водата изхарчена за една

процедура е между 50 и 170 литра.

Формулирането на основните термини е важно за постигането на прецизност

на анализите. Яснотата на терминологията създава и яснота на изводите. Голяма

част от анализите ще бъдат осъществявани върху минерални извори и курорти на

територията на България. Това създава необходимостта от разглеждането на

общата характеристика на минералните извори на територията на България. Чрез

тяхното разглеждане ще е възможно създаването на общ контекст, който да

подпомогне конкретните анализи и изследвания на синергичния ефект.

Във втора част на първа глава е анализирана общата характеристика на

минералните извори в България е от основно значение за разбирането на техния

характер и полза. Те могат да бъдат обобщени в една цялостна визия, но тя не би дала

прецизен контекст на конкретните примери, върху които в следващите глави ще се

разглежда синергичният ефект. Чрез този подход се търси поставяне на основата за

едни по-задълбочени, практични и проверяеми резултати.

България е една от водещите спа дестинации в Европа, това се дължи на

изобилието от минерални води в страната. Траките открили ползите от минералните

извори и строили градовете си около тях. Едни от най-старите селища на територията

на страната, София, Хисаря, Сандански, Кюстендил и други, са основани около

термални извори.

Термалните минерални извори са природно богатство, чиято собственост е

изключително държавна и публично-общинска. Експлоатационния ресурс е оценен на 1

979,99 л/сек от които 1 415,19 л/сек или 71,47% представляват свободен ресурс.15

Въпреки традициите за използване на минералните води, България все още използва

наличния си ресурс сравнително малко.

15 Българска Геотермална Асоциация, „Термалните води в България – Ресурси и Експлоатация“, [Достъпен на 29.05.2016], http://www.geothermalbg.org/geothermal_bg.html

19

Има повече от 240 находища минерална вода на територията на Република

България. Техните ресурси са оценени на повече от 5 600 л / сек16. Съставът и

качеството им варират в голяма степен, а температурите са в диапазона 20°С – 100°С17.

В процентно отношение, дебитите на изворите са основно (75%) между 1 и 20

л/сек (вж. Фигура 1). Температурите на водите е под 50 °С в 72% от случаите, като

разпределението може да бъде видяно на фигура 2.

Фигура 1. Процентно разпределение на изворите с различни категории

дебити в България

Източник: Българска Геотермална Асоциация, „Термалните води в България – Ресурси

и Експлоатация“ [Достъпен на 29.05.2016]

http://www.geothermalbg.org/geothermal_bg.html

Характерно за българските минерални извори е, че са изключително чисти.

Високата температура свидетелства за техния произход дълбоко под земята, за тяхната

защита срещу външни въздействия и тяхното формиране в присъствието на

специфични условия, които определят лечебните им свойства. В основната си част

минералните води не съдържат неорганични йони, азот - нитратен, нитритен и амониев.

Ако има подобни компоненти, то концентрацията им е изключително ниска.

16 Личев Асен, 2011, „Водните ресурси на страната – Проблеми и тенденции. Законодателна рамка в България“, [Достъпен на 30.05.2016], http://3e-news.net/show/8870_vodnite%20resursi%20na%20bylgariya%20-%20problemi%20i%20tendencii_bg/ 17 Пак там.

20

Министерският съвет предоставя концесии за минерални извори - изключителна

държавна собственост, когато не са предоставени на общините за стопанисване.

Концесии се предоставят за бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и

други напитки, в състава на които се включва минерална вода, и за извличане на ценни

вещества. Необходими условия за предоставяне на концесии за бутилиране са

сертификат, издаден от министъра на здравеопазването и утвърдени експлоатационни

ресурси от министъра на околната среда и водите.

Общата характеристика на минералните извори в България поставя основата

за разсъждения на базата на сегашното състояние на минералните извори. То е

сложен комплекс, от технически характеристики, инвестиционна среда (свързана със

законодателството и администрацията), така и масова настройка на

потребителите, към крайния продукт на минералните извори (спа, отопление,

бутилирана вода). Тези фактори се променят през времето, както и в зависимост от

конкретиката на държавата, в която е случват.

В третата част на първа глава са анализирани особеностите на спа и спа

туризма посредством исторически преглед. Целта на историческия преглед е

откриването на тенденциите за развитие на спа отрасъла през вековете. Това подпомага

икономическия анализ и изводите чрез идентифициране на периодите на растеж и спад

в спа индустрията, разглеждане на откритията, довели индустрията до днешното ѝ

равнище, както и чрез установяване на корените ѝ по света.

Думата „спа“ вероятно идва от валонската дума „espa“, означаваща извор18. По

времето на Омир, използването на баните е било основно свързано с хигиенни нужди, а

по времето на Хипократ (460 − 370 пр. Хр.) то се превръща в повече от проста хигиенна

дейност. Повлияни от гърците, римляните строят свои бани на места с термални и

минерални извори. В Рим са развити три типа бани: домашни бани (balnea), частни

бани (balnea privata) и обществени бани (balnea publicata), които са били управлявани и

поддържани от държавата. След създаването на акведуктите, обществените бани се

превърнали в огромни впечатляващи сгради (thermae) с капацитет от стотици хора. Към

300 година сл. Хр. съществуват над 900 бани в цялата империя. По времето на

Ренесанса през 16-ти век образът на обществените бани отново се влошава в много

страни, което води до затварянето им. През 1553 г. е публикувана енциклопедичната

18 Calin A, 1988, „Royal National Hospital for Rheumatic Diseases“, Bath. A 250th birthday party [editorial]. J Rheumato;15:733–4 (Превод с адаптация)

21

работа „De balneis omniae qua extant”. Тя съдържа преглед на древна и модерна

литература за използването на водата за медицински нужди. През 1571 г., Бачи

публикува „De thermis“, в която той преподава изкуството на къпането от Гален до

последователите на Аристотел. Според Бачи, приемането на различна вода не е просто

емпиризъм, но чиста дисциплина със свои обосновки, установени принципи и

доктрина, която само обученият лекар е способен да разбере19. В Азия ритуалното

къпане е било популярно сред древните евреи. Доказателство за ритуалните

пречистващи бани (миквот)20. Около 1800 година интересът към спа културата се

засилва. Направени са допълнителни опити за анализ на минералните води, целящи да

се подобри използването им в лекарства и създаването на водни смеси, идентични на

тези, имащи целебно въздействие. Докторите тогава са убедени, че за всяка болест

майката природа има подходящ минерален извор, който може да бъде открит

посредством химически анализ на водата21. През 1805 г. френският химик Луи Жозеф

Гей-Люсак открива, че водата е съставена от две части водород и един кислород. В

Германия спа комплексът, наричан днес Баден-Баден, открит от римляните през 75 г.

сл. Хр. и наречен Aquae Aureliae (води на богинята Аурелия) предлага процедури,

популярни в началото на 19 век. Една от тях представлява - кална баня, след която

пациентите са увивани в кал за половин час; в последствие почиствани с вода от

маркучи; следва баня; масаж и после почивка. През 1930 г. 15000 души посещавали

курорта всяка година, сред които били Кралица Виктория, Наполеон III-ти, Кайзер

Вилхелм, Шопен, Брамс, Достоевски, Делакроа и Толстой. Американският писател

Марк Твен посетил Баден-Баден и написал: „Аз истински вярвам, че оставих

ревматизма си там“. След Втората световна война и повишаването на

благосъстоянието, спа процедурите стават достъпни за обикновените хора в много

европейски страни основно заради това, че са платени от държавните здравни системи.

Въведени са други дейности и нови лечения, а балнеологията, хидротерапията и

физиотерапията претърпяват голямо развитие.

През изминалите десетилетия има голяма промяна в използването на минерална

вода за лекуване на някои болести на територията на континентална Европа.

Медицинското значение на къпането в минерални и термални води е вече признато,

най-вече от много ревматолози и дерматолози, а този аспект е по-важен за спа 19 Palmer R, 1990, “In this our lightye and learned tyme”: Italian baths in the era of Renaissance. Med Hist Suppl. 20 Lauden, Edna (2006). „Multi Dictionary“. Tel Aviv: Ad Publications. p. 397. 21 Looman J, Pillen H, 1989, „The development of bathing culture“, Integraal.

22

курортите от престижа и почивните дейности. Къпането обикновено е съпроводено с

много други процедури, като физически упражнения, хидротерапия и кални бани. Спа

курортите са диференцирани въз основа на тяхното разположение (например, морски и

планински), както и според химическото съдържание на водите ми (например, серни,

бикарбонатни и сулфидни)2223.

Разгледани са известните спа курорти в Европа: Марианске лазне, Карлови вари,

Будапеща, Хевис и Врнячка баня. В Северна Америка e разгледано цялостното

развитие и тенденциите след откъсването им от европейските.

Анализът на спа и спа туризма предоставя динамично разбиране върху тяхното

развитие. То, заедно с терминологичния апарат и общата характеристика на

изворите създават базата върху, която ще бъде разработена методика за оценка на

синергията между минералните извори и спа обектите. Тази база е от особено

значение за разбиране както на контекста на анализа, така и за международната

динамика, както в икономическо, така и в културно отношение. Тази динамика влияе

значително върху потребителския избор, а от там и върху посоката на развитие на

всяка отделна страна.

22 Titzmann T, Balda Sr,, 1996, Mineral water and spas in Germany. Glin Dermatol. 23 Vasileva S, 1996, „Mineral waters and spas in Bulgaria“ Clin Dermatol.

23

4.2 Втора глава - Методологически аспекти в определянето на синергичния ефект от

използването на минерални извори в спа сектора

Във втора глава са анализирани методическите аспекти при определянето на

синергичния ефект са основата на същинския авторски принос. На база на

установения терминологичен апарат, общи характеристики на минералните извори в

България и разглеждане на особеностите на спа и спа туризма, можем да поставим и

основата за анализа на настоящата дисертация. Методиката, която е използвана е

количествена, като е свързана с голям брой формули и изчисления.

Моделът представлява опит за описване и теоретична симулация на

използването на минерални извори в спа обектите. Той разглежда, както идеални, така

и реалистични сценарии за оценка на ползите и проблемите при използването им.

Минералните води се разглеждат през ролята им на директен заместител на водата

идваща от водопроводната мрежа, като разглеждането на икономическата им стойност

се разделя на три компонента: воден, термален и минерален, газов и биологичен

(разглеждани наведнъж). Научно-приложимите постижения, които цели да изпълни са:

- разработване на инструментариум за определяне на ползите, ефектите и

потенциала от минералните извори;

- предлагане на инструментариум за определяне на икономическите ползи за

предприятията от спа сектора от използването на минерални извори.

Приложението на модела може да се случи по два начина. Първият е чрез

въвеждане на характеристиките на извора, дебит, градуси в °C и други и като резултат

получаване на:

- колко броя различни процедури могат да бъдат извършвани с наличната

вода;

- дали могат да бъдат спестени разходи, използвайки термални минерални

извори;

- колко процедури могат да бъдат направени едновременно (от списък с

различни процедури) с наличната вода от съответния извор;

- какъв би бил разходът, ако трябва наличната от извора вода да бъде

заместена от алтернативен източник със същия дебит и температура на

водата;

- и други.

24

Вторият начин въз основа на желаните спа процедури (вана, хидросторм, душ

Виши и други), извеждане на характеристики на подходящ минерален извор Този

модел може да бъде приложен за различни извори в България и чужбина, като по този

начин да се установят лесно и удобно възможностите за тяхно приложение в спа

сектора. Той може да помогне и при разглеждането на различни алтернативни варианти

за използването на минералните води, както и за оценяване на алтернативните

възможности.

Ограниченията на модела са следните:

- той не разглежда ползите за здравето, които потенциално имат минералните

води, както и икономическия ефект свързан с това;

- не разглежда преимуществата свързани с рекламата и популяризирането на

спа обектите използващи минерална вода;

- не разглежда ефектите свързани с потенциалната повишена екологичност на

обекти използващи минерални извори;

- не разглежда специфичните условия за изграждане на спа обекти в близост

до минерални извори, както и потенциалните допълнителни разходи

свързани с тях, с изключение на допълнителните транспортни разходи на

потребителите;

- не разглежда задълбочено състава на водата, като се ограничава единствено

до отчитането на експертно мнение (ако има такова), че е подходяща за

използване за балнеологични и питейни нужди.

Поради разнопосочните изследвания по въпроса, приемаме, че минералните

води са еквивалентни на неминералните такива;

Водният компонент е задължителен за всяко едно използване на минералните

извори, тъй като той е неотменна част от тях.

Термалният компонент е значим поради това, че той е показателен за наличието

на термална енергия в минералния извор. Голямото количество заключена енергия,

може да позволи използването на водата по различни начини, но и създава опасност от

разтварянето на различни нежелани вещества в нея.

Биологичният и химически компонент представляват, всички останали съставки

на минералните води, включваща различни микроорганизми, минерализация, газове и

други. Те могат да имат решаващо значение за това как водата може да се използва,

както и за поддръжката на системите, които я довеждат до точките за потребление.

25

Водният компонент включва физическите характеристики на водата, включително

нейният дебит, статично налягане, скорост и т.н. Не се включва температурата, тъй

като тя се разглежда подробно при термалния компонент. Най-важни от икономическа

гледна точка, са:

• дебитът на извора в л./сек. – който определя, количеството вода, което

съответният извор предоставя като използваем ресурс и може да бъде разгледан

количествено, съответно и разгледан като стойност.

• налягането в MPa от кота нула – което определя дали водата може да се

използва директно, или са необходими допълнителни разходи за помпи, което

би оскъпило и усложнило използването на извора

Дебитът на един извор, особено когато водата е на самоизлив има своята

стойност, която можем да определим като еквивалентна на стойността на водата,

течаща във водопроводната мрежа, преди нейното пречистване и допълнителна

обработка. Трябва да се има предвид, че водата независимо дали тя е в язовир или

извор е богатство, което е равно притежание на всеки гражданин на страната. Това

обаче, не означава, че тя няма своята стойност, напротив, използването ѝ е редно да

бъде заплатено. Например „Софийска вода“ АД оценява доставянето на 1 m3 питейна

вода от 1 май 2016 г. на 1.04 лева без ДДС, а „В и К“ ЕООД на 0.78 лв. гравитачно и

1.42 лв. помпажно24. В тази цена е включена поддръжката на водоснабдителната мрежа

и съоръжения, до голяма степен тази цена е най-близката алтернатива при

инвестирането в спа или балнеологичен обект, цените за канализационни услуги можем

да приемем, че са еднакви.

По отношение на минералните води – изключителна държавна собственост и

публична общинска собственост, законът за водите предвижда два вида режими на

ползване от трети лица, с търговска цел – концесионен и разрешителен, в зависимост

от целите на водоползването.

При автономно водочерпене цените са, както за повърхностни води, така и за

подземни води 0.02 лв./куб. м. При минерални извори, цените са25:

24 Софийска вода АД, „Текуща тарифа по наредбите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)“, [достъпен към 28.11.2016], http://www.sofiyskavoda.bg/services/prices.aspx 25 Министерство на околната среда и водите, „Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване“, [достъпен към 28.11.2016], http://www3.moew.government.bg/files/file/Water/Legislation/tarifi/Ttaksi_vodovz_polzv_zamyrs.pdf

26

Таблица 2.

Единичен размер на таксата за водовземане от минерални извори в лева, за вода

Под 30 °C 30-50°C Над 50 °C

Питейно битово

водоснабдяване 0.031 0.030 0.029

Лечебни цели в

специализирани

болници за лечение и

рехабилитация

0.04 0.045 0.05

Всички други цели 0.15 0.35 0.50

Източник: авторска разработка

Това означава, че при хипотетичен извор с дебит 1 л./сек. можем да разгледаме

следните случаи:

Таблица 3.

Разглеждане на цената на пълната експлоатация на извор с дебит 1 л./сек. в лева за различни

периоди от време. Лечебни цели Пълен дебит в литри.: Под 30 °C 30-50°C Над 50 °C Дневно 84600 3.38 3.8 4.23 Месечно 2538000 101.4 114 126.9 Годишно 30879000 1234 1387 1544

Източник: авторска разработка

Погледнато законово, можем да определим, че вода + минерално съдържание = 0.15

лв./ като цената се повишава с 0.2 лв./за термалните води между 30 и 50°C и с

0.15 лв./ за температури над 50°C26. Именно затова ще приемем, че стойността на

минералната вода, която потенциално може да бъде използвана в спа сектора е 0.15 лв./

(с цел разглеждане само на водния елемент, в случаите когато включваме и термален

ще използваме 0.35 лв./). Алтернативната стойност на водата идваща от

водопроводната мрежа в България варира, като най-ниска е цената за гравитачно

26 Официален сайт на МОСВ, „Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване http://www5.moew.government.bg/?wpfb_dl=17466 [достъпен към 20.01.2017]

27

доставяне в град Брезник от „Водоснабдяване“ ЕООД – 0.26 лв./, а най-висока е цената

на „В и К“ ООД, град Исперих – 2.28 лв./27

Възможно е поради различни характеристики на изворите да имаме допълнителна

необходимост от изпомпване на водата, за довеждането ѝ до необходимо за нейното

опериране налягане. Минималният свободен напор над повърхността на терена за

критичната точка във водопроводната мрежа е:

- при едноетажно застрояване – не по-малък от 0.1 MPa (1 bar);

- при по-голяма етажност за всеки етаж се добавят по 0.04 MPa (0.4 bar);

- максималният допустим хидростатичен напор във водопроводната мрежа на

населените места е 0.6 MPa28 (6 bar).

Взимайки тези регулаторни рамки използваме формулата за изчисление на

необходимата енергия необходима за изпомпването на вода2930:

Където = хидравлична енергия в kW

q= дебит /ч.

ρ=плътност на течността в кг./

g=гравитация (9.81 м./)

h=необходим воден стълб (м.)

Ако приемем, че изворът достига кота 0 на терена, съответно не е необходимо

изпомпване, а само довеждане до състояние подходящо за неговото използване за

балнеологични и спа услуги в четириетажна сграда, то можем да приемем, че ни е

необходимо повишение от 22 м воден стълб или приблизително 2.2 бар. Това

съответства и на минималните законови изисквания. За дебит можем да използваме

примерен извор с дебит 1 л./сек. или 3.6 /ч. Приемаме, поради специфичните случаи

на използване, че водата се използва на 100% и съответно се изпомпва постоянно. По

този начин получаваме максимален потенциален разход на електроенергия.

27 Комисия за енергийно и водно регулиране, „Утвърдени цени на ВиК услуги и решения на КЕВР, към 31.06.2016 http://www.otzvuk.net/static/files/101789267_prices_vik_01072016.pdf [достъпен към 28.11.2016] 28 Държавен вестник, брой 32, Министерство на регионалното развитие и благоустойство, „Наредба №2 от 22 март 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, http://Econ.bg/Нормативни-актове/Наредба-2-от-22-март-2005-г-за-проектиране-изграждане-и-експлатация-на-водоснабдителни-системи_l.l_i.129696_at.5.html [достъпен към 28.11.2016] 29 The Engineering ToolBox, “Pumps – Power Calculator”, [достъпен към 28.11.2016] http://www.engineeringtoolbox.com/pumps-power-d_505.html 30James, Sharon, “Affinity Laws Applied to Centrifugal Pump Applications”, Pumps&Systems, [достъпен към 28.11.2016] http://www.pumpsandsystems.com/topics/pumps/characteristics-centrifugal-pumps-0912?page=3

28

=0.21582kW

Постигнатата стойност чрез тази формула е идеална, за да се доближим до реалните

стойности е редно да отчетем ефективността на помпата, която ще извършва

конкретното изпомпване на вода. Тази ефективност се постига, като комбинация между

ефективността на мотора (най-често електрически) задвижващ помпата и

ефективността (в случая на центробежна помпа), на перката, която повишава

налягането на водата. Стандартните електродвигатели имат ефективност около 90%31.

Ефективността на помпите може да варира в зависимост от оборотите на помпата,

поддържаното налягане, дебита и други. Високо ефективните индустриални

центробежни помпи имат ефективност около и над 80%3233, по-малки и неефективни

помпи за битови нужди могат да имат ефективност и под 60%. За целта на настоящото

изчисление, ще приемем ефективност от 60%, тъй като трябва да приемем, че и

помпата ще работи не винаги в оптимален режим. Това води до следното:

0.3957 kW изразява енергията, която помпата ще изразходи за 1 час, за да изпомпва

3.6 кубика вода с налягане (1.2 бара). Цената на изразходваната електроенергия можем

да разберем на база на цените на електрическата енергия утвърдени от Комисията за

енергийно и водно регулиране. Според тях, kWh електроенергия за небитови нужди,

предоставяна от „ЧЕЗ Електро България“ АД при единна скала (без да се отчита нощна,

дневна и върхова тарифа) струва 0.14131 лв.34+ 0.01745 лв. за достъп + 0.02933 лв.35

пренос = 0.18809 лв. без ДДС или 0.22571 лв. с ДДС. Следователно цената на

водоснабдяването за един час в този идеален случай би било 0.089 лв. Ако приемем, че

помпата работи по 8 часа на ден, то при предварително зададеното постоянно

натоварване цената за един ден би била 0.7145 лв., за месец 21.44 лв., а годишно 260.79

лв. Като сравним цената за закупуване на минерална вода под 30 градуса 1101 (при 24

31 Foray, Jeff, 2014, “Energy Efficiency Considerations in Pumps and Pump stations”, Kennedy/Jenks Consultants, [достъпен към 28.11.2016] http://www.energy.wsu.edu/LinkClick.aspx?fileticket=t3ubiA8D8A4%3D&tabid=692&mid=1345 32 Foray, Jeff, 2014, “Energy Efficiency Considerations in Pumps and Pump stations”, Kennedy/Jenks Consultants, [достъпен към 28.11.2016] http://www.energy.wsu.edu/LinkClick.aspx?fileticket=t3ubiA8D8A4%3D&tabid=692&mid=1345 33 DAB pumps, “DAB centrifugal electronic pumps catalogue and specifications”, [достъпен към 28.11.2016], https://www.dabpumps.com/sites/default/files/2016-03/NKM-GE_NKP-GE_TS_ENG_0.pdf 34 КЕВР, „Цени за снабдяване с електроенергия, утвърдени от КЕВР за ЧЕЗ Електро България АД“, [достъпен към 28.11.2016] http://www.cez.bg/bg/tseni/tseni-na-el-energiya/za-snabdyavane.html 35 Пак там.

29

часово използване), разбираме, че дори без да отчитаме първоначалната цена на

помпата и нейните амортизации, разходите за задържане поддържане на подходящо

работно налягане е значително по-ниска от цената на самата вода.

Важно е да се отбележи, че в цената на изпомпването, не е включена цената на

помпената инсталация, но за целите на настоящото изследване, приемаме че тя е близка

до цената за връзване към водопроводната мрежа. За отвеждането и пречистването на

примерното количество вода годишно (10512 вода) при цена за 0.39 лв. за

пречистване и 0.18 лв. доставяне за вода, установяваме, че ще струва 5992 лв.

годишно.

В модела, частта свързана с водния компонент би изглеждала по следния начин:

Таблица 4.

Характеристики на водния компонент Дебит в л./сек. °C Статично

налягане в

MPa

Желано налягане в

MPa Ефективност на

помпа (ел.

двигател и

турбина) 1 37 0 0.22 0.6 Цена на

електричество

за kW

Цена на

минерална вода

за

Цена на вода

от водопровод

за

Цена на

канализация за

вода

Натоварване на

ресурса %

0.22571 0.35 0.75 0.57 0.7 Резултати Време за

запълване на

25 метров

басейн

Време за

запълване на 50

метров басейн

Цена на

запълване на

25 метров

басейн (мин.

вода)

Цена на запълване

на 50 метров басейн (мин. вода)

Алтернативна

цена за

запълване на 25

метров басейн

111.1 694.4 60 лева 375 лева 300 лева

30

Алтернативна

цена за

запълване на 50 метров

басейн

Цена в лева за

изпомпване на

100% дебит за

една година

Цена в лева за

изпомпване за

1г. на

минерална

вода дебит със

зададена

натовареност

на ресурса (8

часа 70%)

Цена в лева на

минералната вода

при 100%

използване на

дебита на водата за

една година

Цена в лева на

еквивалентна

водопроводна

вода при 100%

използване на

дебита за една

година

1875 лева 2466 лева 575 лева 4730 лева 23652 лева Цена в лева на

минералната

вода при

посочената

натовареност

на ресурса

Цена в лева на

водопроводната

вода при

посочената

натовареност

Цена на

изпомпване

при 100%

натовареност

Цена на 100%

експлоатация на

минералната

вода+100%

изпомпване+100%

канализация

Обща цена на

изпомпване и

експлоатация

на ресурса мин.

вода при 100%

натоварване 1104 лева 5519 лева 2466 лева 25173 лева 7197 лева Обща цена на

изпомпване и

експлоатация

на ресурс при

посочено

натоварване в

лв.

Цена на

канализация при

100%

натоварване в лв.

Цена на

канализация

при посочено

натоварване в

лв.

Обща цена на

използването на

минерална вода при

посоченото

натоварване в лв.

Обща цена на

използването

на

водопроводна

вода36 при

посоченото

натоварване в

лв. 1679 лева 17976 лева 4194 лева 5874 лева 21196 лева

Източник: авторска разработка

Като заключение можем да кажем, че водният компонент в модела е труден за

точно икономическо остойностяване, поради наличието на много променливи, които

биха могли значително да променят резултатите. Все пак съществуват основни такива,

като дебит и статично налягане, които имат най-значително икономическо влияние и

биха били съществени при осъществяването на всяка спа инвестиция.

36 За пример ще бъде използвана цената на водата в град София предоставяна от „В и К“ ЕООД, която е 0.78 лв. на вода.

31

Термалният компонент може да доведе до значителни икономически ползи. Тези

ползи идват от спестяването на фосилни горива за затоплянето на водата необходима за

съответните цели (спа, отопление или друго). Икономиите на средства от затопляне на

минерални води зависят от много фактори. Най-общо можем да ги разделим по следния

начин:

- характеристики на термалния (топъл или горещ) минерален извор;

- условия на сключения концесионен договор;

- цени на горивата или електроенергията;

- ефективност на загряващите съоръжения;

- загуби, породени от специфични фактори, като отдалеченост от термалния

минерален извор, изолация на тръбите и други;

- други .

С цел постигане на универсалност на достигнатите заключения, основен фокус ще

бъде поставен върху характеристиките на термалния извор и ефективността на

загряващите съоръжения. Като пример за концесионно възнаграждение можем да

дадем това за добив на минерална вода за бутилиране в Горна Баня.37 Там

концесионното възнаграждение е $2,6 за кубик вода и $10700 начално възнаграждение,

като има разрешение за бутилиране максимално на 186 000 кубически метра вода

годишно.38 Друг пример е добив на минерална вода в град Хисаря, използван за

бутилиране при $2,65 и 6000 лева начално плащане и максимален добив от 62200

кубически метра вода годишно39. Това може да бъде сравнено с цените на студената

вода в София, които са 1,76 лева на кубически метър с включен ДДС. За топлата вода

ще използваме цената на консумирано електричество или газ, при бойлер с

ефективност 90%. Сравнението с цените на Топлофикация АД няма да бъде използвано

поради твърде голямата флуктуация и неточности при отчитането на разходите за

загряване на водата.

37 Национален концесионен регистър на република България, „Концесия Горна баня“, [достъпен към 30.08.2016],http://www.nkr.government.bg/app;jsessionid=63945F8A94DD7BE8A1A7F4D48F0CFDC7?service=external/ConcessionInfo&sp=965 38 Петров, Станимир, „За концесията на минерална вода в Горна баня“, СТПК, [достъпен към 30.08.2016] http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=9143 39 Национален концесионен регистър на република България, „Концесия Хисаря”, [достъпен към 30.08.2016],http://www.nkr.government.bg/app;jsessionid=47D75B75AC1EDB5C58135DD04A195576?service=external/ConcessionInfo&sp=858

32

Характеристики на термалните минерални извори са:

- дебит, измерим в литри в минута;

- температура, измерима в градуси по Целзий (°C);

- химически състав на водата.

Термални минерални води с температура над 100 °C могат да бъдат използвани

ефективно за производство на електрическа енергия, както и за отопление на жилищни

сгради. По света обаче подобни термални минерални извори са рядкост, особено такива

с голям дебит, а изкуственото им създаване е възможно само на определени точки на

планетата. Ефективното използване на термалните минерални извори с температура

под

100 °C е сложна задача, като само при използването им за спа може да се оползотвори

термалният компонент. Минералният компонент може да бъде използван ефективно

при бутилирането на минерална вода, при наличието на ниска минерализация. При

висока и подходяща минерализация е възможно извличането на минерали за

козметичната индустрия. В спа индустрията са приложими както ниско, така и високо

минерализирани води, като само малка част от водите са неприложими. Следователно,

най-много ефекти се извличат при използването на минералните води именно в спа

инвестициите.

Концесионните плащания имат различен характер, тъй като те са платими към

държавата или към различни общини, в зависимост от собственика на съответния

термален минерален извор. Като пример за концесионно възнаграждение можем да

дадем това за добив на минерална вода за бутилиране в Горна баня.40 Там

концесионното възнаграждение е $2,6 за кубик вода и $10700 начално възнаграждение,

като има разрешение за бутилиране максимално на 186 000 кубически метра вода

годишно41. Друг пример е добивът на минерална вода в град Хисаря, използван за

бутилиране при $2,65 и 6000 лева начално плащане и максимален добив от 62200

кубически метра вода годишно.42

40Национален концесионен регистър на република България, „Концесия Горна баня“, [достъпен към 30.08.2016],http://www.nkr.government.bg/app;jsessionid=63945F8A94DD7BE8A1A7F4D48F0CFDC7?service=external/ConcessionInfo&sp=965 41 Петров, Станимир, „За концесията на минерална вода в Горна баня“, СТПК, [достъпен към 30.08.2016] http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=9143 42Национален концесионен регистър на република България, „Концесия Хисаря”, [достъпен към 30.08.2016],http://www.nkr.government.bg/app;jsessionid=47D75B75AC1EDB5C58135DD04A195576?service=external/ConcessionInfo&sp=858

33

Съществува и друг начин за използване на минерална вода - чрез разрешение

за ползване. Цената при на м3 минерална вода утвърдена от Министерството на

околната среда и водите е 0.35 лв. за води до 50°C и 0.50 лв. за над 50°C 43. С цел

сравнимост, ще използваме 0.35 лв. за цена на минералната вода. Това може да бъде

сравнено с цената на студената вода в София, която при доставка от „ВиК“ ЕООД

град София, според КЕВР струва 0.75 лева без ДДС44. Тази цена ще бъде използвана

за референтна цена на студената вода оттук нататък. Трябва да се има предвид, че

цените на водата варира значително, причината да се избере една величина е с цел да

има сравнимост между данните и да се улесни установяването на тенденции. За

топлата вода ще използваме за сравнение цената на консумирано електричество или

газ, при затоплянето на водата от бойлер с ефективност 90%. Сравнението с цените на

Топлофикация АД няма да бъде използвано, поради твърде голямата флуктуация и

неточности при отчитането на разходите за загряване на водата.

Характеристиките на термалните минерални извори, както споменахме по-горе, са:

дебит, температура и химически състав. Същите биват и характеристиките на водата,

течаща от водопреносната мрежа, като максималният дебит се определя от сечението

на тръбите и налягането на водата. За целите на доклада ще приемем, че

водопреносната мрежа може да осигури същите количества вода като термалния

минерален извор. Средната годишна температура на студената вода варира според

източника и географското разположение като най-общо в умерения климатичен пояс

варира между 10 и 13 градуса45 по Целзий. В доклада ще бъде използвана референтна

температура от 10 °C. Химическият състав на водата е от значение, но за целите на

доклада и стремежа към постигане на универсални заключения, той няма да бъде

взиман под внимание.

За загряването на водата можем да използваме формулата използвана още от времето

на Лавоазие за изчисляване на енергийното съдържание във водата46:

43 Официален сайт на МОСВ, „Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване”, [достъпен към 20.01.2017], http://www5.moew.government.bg/?wpfb_dl=17466 44 Комисия за енергийно и водно регулиране, “Утвърдени цени за ВиК услуги и решения на КЕВР, към 31.07.2016”, [достъпен към 27.08.2016 ] http://www.dker.bg/PDOCS/prices_vik_31072016.pdf 45 Residential Heat Pump Water Heaters FTA, “Appendix D, Clod Water Inlet Temperatures for Selected U.S. Locations”, [достъпен към 27.05.2016], http://www.gfxtechnology.com/WaterTemp.pdf 46 Drake, Kim, R., Kim, W., “Formula 1: Heat Energy”, [достъпен на 27.05.2016], http://springprojectwhs.tripod.com/id9.html

34

Q – количество вода в литри

– повишаване на желаната температура

4/3412 e коефициент, изразяващ специфичната топлоемкост на водата

Kw/h – киловатчаса електроенергия, необходими за загряването на водата до желаната

температура.

В един кубически метър природен газ се съдържат приблизително 11,16 kWh

енергия47. По този начин установяваме, че за загряването на 1000 литра вода (един м3) с

27 °C, т.е. от 10 °C (Средногодишната температура на водата) до 37 °C, са необходими

31,65 kWh енергия, или 35,17 kWh, при 90% ефективност на бойлера. Следователно, за

1000 литра вода са необходими приблизително ~3 м3 природен газ.

За цена на 1 м3 ще приемем цените според Овергаз, един от най-големите

снабдители с природен газ на територията на България. Те са следните:

Таблица 5.

Цена на газ и снабдяване според Овергаз

До куб. м3

Цена в лв. неравномерно

потребление До куб. м3

Цена в лв. равномерно

потребление

5000 0.781 50000 0.658

50000 0.76 100000 0.65

100000 0.75 200000 0.642

200000 0.74 400000 0.635

400000 0.729 600000 0.63

600000 0.723 800000 0.627

800000 0.719 1000000 0.624

1000000 0.715 5000000 0.606

Над 1000000 0.691 5000000 0.598

Източник: Официален сайт на Овъргаз „Цени на природния газ за Столична община и

община Божурище“

47 Utilitiessavings.co.uk, “Gas conversion tool”, [достъпен на 27.05.2016], http://utilitiessavings.co.uk/resources/gas-conversion-tool-convert-meter-readings-into-kwh/

35

https://www.overgas.bg/documents/16421/28553/Актуални+цени+за+разпределение+и+с

набдяване

Потреблението при загряване на водата при спа услуги би било неравномерно,

поради тази причина в модела ще бъдат взети и тези стойности.

За загряването на 10 000 м3 вода ще са необходими ~30 000 природен газ,

или 316 500 kWh енергия, или 1139 GJ => Цената на загряването на водата (плюс

загубите – 10%) ще бъде = 28 716 лв.

По същия начин, за загряване от 22 °C до 37 °C (15 градуса) са необходими 17,59 kW за

загряване на 1000 литра вода. За 10 000 м3 вода са необходими 175 900 kWh или 633 GJ,

= 15 958 лв, с отчитане на 90% ефективност на газовия бойлер.

Последиците за природата също са значителни. Природният газ произвежда по 56,1

грама въглероден диоксид (CO2) на MJ (мега джаул)48, или 56,1 килограма CO2 за 1

GJ. Това означава, че в първия случай това се равнява на 63898 кг. CO2 , а във втория на

35511 кг. CO2.

През 2014 г. средно статистическият нов автомобил изхвърля в атмосферата

124,6 грама CO2 на километър49, това означава, че за да изхвърли замърсяване, колкото

е първият извор ще е необходимо да измине 512825 километра. Ако приемем, че средно

един автомобил минава по 10 000 км годишно, това значи, че това са емисиите на близо

513 автомобила.

Проблемът с тази енергия е трудното ѝ ефективно използване, което води често до

нейното разхищение. Законът за водите предполага облекчени условия за ползване на

термални води чрез разрешителен режим, но стимулира питейно-битовото

водоснабдяване и специализираните лечебни заведения (по-малко), докато спа услугите

за съжаление попадат в най-високата ценова категория.

Разглеждане на примерен извор и икономическо остойностяване на термалния

компонент:

48 University of Helsinki, “Greenhouse gas emissions from direct combustion of various fuels”, [достъпен на 30.03.2016], http://enpos.weebly.com/uploads/3/6/7/2/3672459/co2_direct_combustion_jokiniemi.pdf 49United States Environmental Protection Agency, “Greenhouse Gas Emissions form a Typical Passenger Vehicle”[достъпен на 21.01.2017], https://www.epa.gov/sites/production/files/2016-02/documents/420f14040a.pdf

36

Таблица 6.

Характеристики на извор Дебит на водата в

л./сек. Температура на

водата в °C Цена GJ50 Натовареност на

мин. вода. 1 37 21.07 0.7 Ефективност на

бойлера Часове потребление

дневно Термални загуби на системата

90 8 0.1

Източник: авторска разработка

На база на дадените характеристики за тестовия извор, можем да изчислим неговия

потенциал, да спести природен газ. Този потенциал в случая е абсолютен, съответно

отчита неговата неговото 100% (абсолютно) използване.

Таблица 7.

Потенциал на извора абсолютни единици Разход в GJ за загряване

на вода годишно Разход в лв. за загряване на

вода годишно Разход в kW/h за загряване на

вода годишно 3594 75710 998209 Разход при Х натовареност на ресурса и Х часове потребление дневно Природен газ в GJ Природен газ в Природен газ цена в лева за 754.65 19348.89 0.53251

Източник: авторска разработка

Следователно количествата природен газ за една година биха били еквивалентни на над

10000 лв. годишно.

Химическият и биологичният компонент включва и наличните газове,

микробиологични и други замърсители. Те са важни за спа обектите, доколкото те

предоставят или не химически състав подходящ за различни спа процедури. Твърде

високо минерализирана вода не би била подходяща за използване в различните спа

машини, тъй като създава опасност да ги повреди. Вода с високо съдържание на сяра,

пък би била неприятна за използване при маникюр и педикюр. Газовото съдържание на

водата също е важно, доколкото е съобразено с безопасността на потребителите.

50 Национален статистически институт, „Цени на природен газ за домакинствата за периода януари-юни 2016 година“, [достъпен към 28.11.2016], http://www.nsi.bg/bg/content/4183/цени-на-природен-газ-за-домакинствата 51 Комисия за енергийно и водно регулиране, „Пределни цени при продажба на природен газ от крайните снабдители с включени ценови компоненти: цена на природния газ и цена на снабдяване, както и с включени цени за пренос на природен газ през газоразпределителните мрежи“, [достъпен към 28.11.2016], http://www.dker.bg/PDOCS/gas-prices-razp-snab-obsht-dost.pdf

37

Извори, които отделят радон, имат потенциалът да бъдат опасни особено за редовните

посетители. Радонът е радиоактивен газ по-тежък от въздуха и при липса на

вентилация, може да доведе до увреждания. Други газове, могат да доведат до

неприятни миризми и ефекти, които също биха възпрепятствали използването на

минералния извор за спа услуги. Биологичният компонент също е не по-малко важен от

останалите два, тъй като минималните количества на биологичните елементи във

водата е признак за нейната чистота. Наличието на биологични замърсители, може да

направи водата негодна за ползване за спа и уелнес услуги. Тъй като отчитането на

безопасността и пригодността на водата изисква специална експертиза и не се поддава

на количествено измерване, в модела тези компоненти ще бъдат представени като

фактори, които трябва да се отчетат преди да започне използването на даден извор за

спа услуги.

Таблица 8.

Оценка на биологическият и химичен компонент Минерализация в

гр./л. pH Биологически пригодна Химически

пригодна 0.33 9 1 1 Резултат: Водата е ниско минерализирана и подходяща за използване в спа обекти. Минерализация pH Биологически пригодна Химически и спа

пригодна Ниско

минерализирана Умерено

алкална 8.5 Да, органични замърсители в

рамките на допустимото Да

Източник: авторска разработка

Чрез „1“ определяме, че изследвания извор е съответно биологически и

химически пригоден за ползване, за съответните нужди, а при „0“, че не е. Това

може да бъде определено само от специалисти и след задълбочено изследване на

конкретните извори. Такива изследвания се правят редовно на различните минерални

извори, които се ползват за питейни и спа нужди.

Водата с високо съдържание на минерали над 1500 мг./л. е трудна за усвояване

от организма. Дори да пием по 1-2 литра дневно от нея , тя няма да хидратира

организма, въпреки количеството, което сме изпили. Високото ниво на минерали се

отразява неблагоприятно на дейността на органите и най-вече натоварва бъбреците. В

модела минерализацията ще бъде представена въз основа на въведената такава, като

38

резултат в зависимост от горните граници, ще се изписва „много ниско

минерализирана“, ниско минерализирана“, „средно минерализирана“ и „високо

минерализирана“.

pH е числова скала, която се използва за да се определи дали един воден разтвор

има качества на основа, или киселина. Разтвори с pH по-малко от 7 са киселинни

разтвори, а тези с над 7 са основни. Чистата вода е неутрална, като не е нито киселина

нито основа52. За настоящия модел ще използваме следната скала:

Таблица 9.

pH Характеристика на водата: <7 киселинна вода 7-8< слабо алкална вода 8-9< умерено алкална вода 9-10< силно алкална вода >10 много силно алкална вода

Източник: https://www.nrcs.usda.gov/technical/manual/contents/chapter3.html

Да установим коректно, колко вода е необходима за всяка процедура е сложен

процес. Спа процедурите използват не рядко широк диапазон от потребявана вода, а

количеството не рядко не е равномерно използвано по време на процедурата. На база на

изследване проведено от Стивънс и Смоленаарс, можем да направим някои

заключения, които ще бъдат използвани в модела.

Ще разгледаме какво представляват различните процедури и колко вода се

използва за тях, защото по този начин, ще можем да оценим колко и какви процедури

могат да бъдат осъществявани с водите на даден минерален извор.

52 Lower, Stephen K., “Acid-base Equilibria and Calculations”, Simon Fraser University, [достъпен към 28.11.2016], http://www.chem1.com/acad/webtext/pdf/c1xacid2.pdf

39

Таблица 10.

Потребление на вода при различни спа процедури и тяхната продължителност.

Използвани в модела

стойности в литри на

процедура

Продължителност на отделните спа

процедури

Процедура Ниска Средна Висока Продължителност

в минути Л./сек за процедура

(максимум) Хидросторм 350 350 350 10-20 0.5833 Леген за краката 4 4 4 5-10 0.0133 Умивалници във

(фризьорски

салон)

40 50 80 5-10

0.267

Ванички за

маникюр 1 2 3 1-3 0.05

Легени за

педикюр 2 4 14 1-10 0.2333

Съдове за лице 1 2 5 2-15 0.0417 Каменни

нагреватели 2 4 7 10-30 0.0117

Струйни кабини 3 6 12 10-30 0.02 Душ Виши 70 375 750 20-3053 0.6250 Водна капсула 175 175 175 10-30 0.2917 Вани 170 350 650 5-20 2.1667 Джакузи 150 340 600 5-20 2.0 Душове 50 70 170 10-30 0.5667

Източник: Адаптация по Stevens, D.P., Smolenaars, S.P., “ASPA Water Wise Project.

Physical Audits, Australian Spa Association, Carlton South Victoria, Australia, 2007

Тази таблица е основополагаща за разглеждането на необходимите минерални

извори през призмата на предлаганите в потенциален бъдещ спа-инвестиционен проект

процедури. Нейната прецизност в този вид е до голяма степен ориентировъчна, тъй

като емпиричното изследване на Стивънс и Смоленаарс не навлиза в детайли и се

ограничава единствено до използваните количества вода. За допълнително прецизиране

е необходимо по-задълбочено изследване, което да предостави повече данни за

53 Calthorp, C.E. Lionel, 1931, “Hydrotherapy and Physiotherapy for Bath Attendants, Nurses and Biophysical Assistants, William Heinemann, London.

40

количествата вода и характера на нейното потребление, продължителността на

процедурите и други.

Комбинирайки различните изследвани аспекти на минералната вода и нейното

потребление в един спа обект, създаваме цялостен модел, който можем да приложим

върху различни извори, което би позволило при емпирични изследвания на минерални

извори да се провери и регулира модела. В таблица 7, е разгледан тестов извор с дебит

1 л.сек. и температура от 37 °C. При приложението на този модел, ще бъдат използвани

цените на водата от водопроводната мрежа, тока и природния газ като константа.

Причината за това е за да се създаде сравнителна представа на еднаква база за

потенциала на минералните извори. Наличието на електронна таблица за изчисление54

позволява лесно да се въведат други стойности, които от своя страна да дадат по-

конкретна представа, която би била полезна при приложението на модела.

Таблица 12.

Характеристики и теоретично използване на минералните извори в Тестов извор

Име на извор Населено място Дебит в л.сек. Температура °C Статично

налягане в MPa

Тестов извор Тест 1 37 0

pH Минерализация Био. Пригодна Химически

пригодна Водопроводна

вода цена в лв.

на

7 0.75 Да Да 0.75

Цена на мин.

вода 100% дебит

годишно в Цена ел.

енергия за kW в

лв.

Цена на

природен газ за

в лв.

Необходимо

налягане в MPa

0.35 31536 0.22571 0.76 0.22

54 Анев, И., 2016, „Оценителна система за потенциала на минералните извори“, [достъпен към 28.11.2016], https://docs.google.com/spreadsheets/d/1OZOgcn9iMoMds2omz-n7q4XmBD3W1i0svROETsFAQmo/edit?usp=sharing

41

Ефективност на

ел. водна помпа

в %

Цена на

канализация за

в лв.

Енергийни

загуби на

системата в %

Базова

температура в °C Ефективност на

бойлера в %

0.6 0.57 10% 10 90%

Часове на

ползване дневно Натоварване на

водния ресурс в

%

Работни дни в

седмицата Обем басейн 1

(25м) в

Обем басейн 2

(50м.) в

8 70% 7 400 2500

Сравнение на минерален извор и използване на вода от водопроводната мрежа

kW енергия за

една година

загряване на

водопроводната

вода до

температурата на

мин. извор

Природен газ

годишно в GJ Природен газ

годишно в Цена в лв. за

загряване при

100%

натоварване

Цена в лв. за

загряване при

зададено

натоварване

998209 931.66 27815.44 81594 20942

Време в часове

за запълване на

басейн 1 (25м)

Време в часове

за запълване на

басейн 2 (50м)

Цена за

запълване на

басейн 1 (25

метров 400

в лв. с

минерална вода

Цена за

запълване на

басейн 1 с

водопроводна

вода.

Спестени CO2

емисии в кг.

при 100%

използване на

минералните

води

111.1 694.4 163.98 300 201598

42

Спестени CO2

емисии в кг. при

зададено

натоварване на

минералните

води

Емисии на брой

автомобили

годишно при

100% използване

на минералните

води

Емисии на брой

автомобили

годишно при

зададено

използване на

минералните

води

Цена на вода за

една година при

зададено

натоварване от

водопроводната

мрежа в лв.

Цена на вода за

една година

при зададено

натоварване

минерална вода

в лв.

51743 162 42 5519 2575

Цена за една

година при 100%

натоварване от

водопроводната

мрежа в лв.

Цена за една

година при 100%

натоварване

минерална вода в

лв.

Изпомпване на

вода +

минерална вода

100%

натоварване в

лв.

Цена изпомпване

на вода +

минерална вода

зададено

натоварване в лв.

Цена на

канализация

100%

натоварване в

лв.

23652 11037.6 11749 2741 17975.52

Цена на

канализация при

зададено

натоварване в лв.

Електро енергия

в kW годишно за

изпомпване при

зададено

натоварване

Електро

енергия в kW/h

максимално за

изпомпване на

100% дебит

Обща цена +

загряване при

зададено

натоварване на

водопроводна

вода в лв.

Обща цена при

зададено

натоварване на

минерална вода

в лв.

4194.29 735.23 0.360 30655 6935.68

Брой възможни спа процедури с наличния дебит вода

Хидросторм Умивалници Маникюр Педикюр Струйна кабина

3 8 15 15 200

Душ Виши Водна капсула Вана Джакузи Душ

4 7 2 2 8

Източник: авторска разработка

43

Горният анализ предоставя база за изчисление на синергичния ефект. Тъй като

синергията има комплексен характер, подобен анализ подпомага онагледяването на

изчисленията необходими за достигане до неговото пряко изчисление.

Синергичният ефект на минералните извори може да се изчисли на база на

сравнение между използването на водния ресурс от бутилираща компания и

геотермално отопление. При изчисленията се приема, че ефективността на използване

при бутилиране на водата е 100% от ресурса на извора, при спа 70%, а при геотермално

отопление 80%. За бутилиране на водата се приема бутилирането на прясна минерална

вода в пластмасови или стъклени бутилки без допълнителна обработка, която да

промени състава и вкусовите ѝ качества. Под геотермално отопление се има приема

използването на минералните извори за затопляне на сгради, парници или всяко друго

приложение използващо ефективно геотермалните им характеристики. Всякакви

последващи употреби на водата не се разглеждат поради значителното спадане на

тяхната ефективност съчетано с възникването на допълнителни затруднения и условия,

които са трудно предвидими. Има изключения, когато водата е с много висока

температура и охлаждането ѝ посредством топлообменници за използване за

отопление, може да доведе до допълнителна синергия, която се формира между

използването за спа и отопление. Не всяка вода е подходяща за използване за спа, още

по-малко води са подходящи за бутилиране и питейни нужди, водите с температура

под 40°C не могат да бъдат използвани за отопление.

За изчислението на синергията използваме данните от таблица 12. За да получим

стойността на използвания в спа ресурс събираме двата работещи заедно елемента –

цена в лв. на загряване при зададено натоварване + цена в лв. на минерална вода при

зададено натоварване. Бутилирането е цената само на минералната вода, а отоплението

цената само на отоплението. За да получим синергията при равни условия вадим от

резултата на спа обекта стойността на бутилирането или отоплението. При сравнение

8/24 от стойността на спа ресурса вадим 100% вода или отопление.

44

Таблица 13.

Синергичен ефект породен от използването на минералните води при Тестов извор

Цени в лева на ресурса при различно използване годишно при 8 часово натоварване

Спа Бутилиране Геотермално отопление

23518 3679 23934

Синергия при равни условия в лева Сравнение при използване 8/24 в лева

Спа-бутилиране Спа- отопление Спа-бутилиране Спа- отопление

19839 -416 12480 -41757

Източник: авторска разработка

Синергията разглеждаме в два случая, тъй като спа обектите не работят 24

часа на ден, а бутилирането и отоплението могат да работят с такова работно време,

това създава два случая на разглеждане на синергията. Първият е при „равни

условия“, това е сравнение между използването на изворите по 8 часа на ден, за спа,

отопление или бутилиране. Тази „равни условия“ ни дават възможност да разберем

дали има синергия, между потенциалния или реален спа обект и минералния извор. Ако

стойностите спрямо алтернативите бутилиране и отопление са положителни,

следователно наблюдаваме синергия при равни . Ако стойностите са отрицателни в

единия или другия случай, следователно такава синергия отсъства.

За да се доближим до реалността обаче е необходимо да разгледаме и втори

случай и това е 8/24, или 8 часа функциониране на спа и 24 часа функциониране на

отопление или бутилиране. Това разглеждане на синергията ни дава възможност да

разберем, дали синергията продължава да съществува, ако водата се използва само за

спа, а през останалото време не се използва. Отрицателният резултат при 8/24 не

променя факта, че спа може да бъде по-ефективен (благодарение на налична

синергия) начин за използване на минералния извор, но той е по-ефективен единствено

в часовете, когато спа обекта функционира.

Изключително важно е да се разбере, че този модел не се съобразява с

възможността за използване на изворите в конкретната ситуация. Много води са

неподходящи за бутилиране, при други температурата е твърде ниска за използване за

отопление. Понякога съставът – биологичните и химически съставки във водата не

45

предполагат използване и за спа. Разглеждането на синергията е инструмент за

установяване на допълнителна ефективност, който може да подпомогне избора и

разпределението на използването на водите. То обаче задължително трябва да е

съобразено с конкретната ситуация и характеристика на водата, което е работа на

специалисти в други области на науката, както и понякога до политически решения.

За нуждите на анализа ще разделим условно оценката на резултатите:

Таблица 14.

Оценка на синергията при използване на спа

синергия в лв. анализ на база на стойностите

-∞ до -100000 Приоритизирането на варианти различни от спа е задължително,

поради неефективност и отсъствие на синергия.

-99999 до -10000 Приоритизирането на варианти различни от спа е желателно,

поради силно изразено отсъствие на синергия.

-9999 до -1 Приоритизирането на варианти различни от спа е за

предпочитане, поради отсъствие на синергия.

0 Синергия нито съществува, нито отсъства.

1 до 9999 Съществува синергия, използването или създаването на спа обект

може да бъде ефективно.

10000 до 99999 Съществува значителна синергия, използването или създаването

на спа обект може да бъде ефективно.

99999 до ∞ Съществува голяма синергия, използването или създаването на

спа обект може да бъде много ефективно.

Източник: авторска разработка

Разглеждайки специфично синергичния ефект при тестовия извор, можем да

забележим, че той с конкретните си характеристики, дори да е биологически и

химически подходящ за бутилиране, това би довело до значителни загуби. Дори при

използване 8/24 ползите за използване за спа биха били с 12480 лева повече, което на

фона на обща икономическа полезност за спа от 23518 лв. е значителна сума. Спрямо

отоплението обаче, има загуби дори при равни условия -416 лв., което означава, че

отсъства синергия и използването за отопление би било по-разумно. В случаите, когато

46

при равни условия отоплението демонстрира по-голяма ефективност можем да

твърдим, че приоритизирането на варианти различни от спа е за предпочитане.

Разработеният модел показва не само, кога съществува синергия, но и кога

такава отсъства. Възможни са различни варианти, които могат да бъдат тълкувани

въз основа на конкретната ситуация.

Втората част на втора глава се занимава с „Приложение за установяване на

синергичните ефекти“. Приложението е върху немския курорт Баден Баден.

Баден-Баден е спа град в германската област Баден-Вютемберг в южна Германия (с

областна столица Карлсруе). Намира се в подножието на планината Шварцвалд, на

брега на река Оос, в близост до Франция и Швейцария. Немската дума „Baden“ се

превежда като къпане, баня или бани. Изворите на Баден-Баден са известни от времето

на римския император Адриан. Обичащият баните Каракала веднъж отишъл на мястото

на сегашния курорт, за да облекчи артритните си болки55. Баден е също известен като

Аурелия Акуенсис (Aurelia Aquensis) в чест на Аурелиус Северус, по времето на чието

управление се предполага, че градът се е прочул като спа курорт.

Таблица 15.

Дебит на водите (естествени извори, тунели и сондажи) в Баден-Баден

Източник Дебит в м3/ден Температура в

C°

Общо разтворени

минерали Mg/Kg

Тунели

Фридрих – тунел 384 66,9 3 013

Кирхе – тунел 71 54,7 2 778

Нов тунел 22 58,9 2 692

Извори

Ursprungquelle 113 67,1 2 999

Kuehlquelle 29 59,8 2 851

Freibadquelle 9 59,6 2 811

Fettquelle 62 63,7 3 041

Murquelle 6 54,1 3 072

Klosterquelle 10 57,4 2 898

55 Frommer’s, 2009, “Introduction to Baden-Baden”.

47

Hoellagassquelle 8 52,6 2 833

Сондажи

Флорентинер 1 54 60,1 2 680

Флорентинер 2 27 54,6 3 522

Обобщение

Общо/средно/средно 795 59,1 / 63,856 2 932,5

Източник: Sanner Burkhard, Baden-Baden a Famous Thermal Spa with a Long History,

Justus-Liebig University, Institute of Applied Geoscience Giessen, Germany, 2000.

Общият дебит на водата в Баден-Баден се равнява на 9.2 л./сек. при средна претеглена

температура от 63.8 C°.

Термалната вода днес се добива от основни три източника:

• Тунели, включващи няколко извора.

• Няколко останали индивидуални извора.

• Двата сондажа от 1965г. и 1966г.

Тунелите са 3 на брой, естествените извори - 7, а сондажите - 2.

Таблица 16.

Потребление на гореща вода в Баден-Баден

Потребители на горещи води м3/ година

“Caracalla Spa” с кладенец за пиене и болница 165,244

”Friedrichsbad Spa” 83,621

Зала за пиене в Кайзерале 876

„Reiherbunnen“ кладенец за пиене на Софиенщрасе 3,311

„Fettquelle“ кладенец за пиене Дернфелдщафел 1,167

Частни потребители (хотел и болници) 37,931

Общо: 292,152

Източник: Sanner Burkhard, Baden-Baden a Famous Thermal Spa with a Long History,

Justus-Liebig University, Institute of Applied Geoscience Giessen, Germany, 2000.

Две основни съоръжения доминират спа дейностите в Баден- Баден днес. Едното е

традиционната “Friedrichsbad”, служеща за релаксация и изцеление от повече от век, а

другата е сравнително новата “Caracalla Spa”. Двете са захранени с гореща вода от

56 Претеглена средна температура.

48

традиционните горещи извори, както и от двата сондажа направени през 1965 г. и 1966

г. Горещата вода също така е пренасяна и до три обществени чешми за пиене и няколко

частни потребителя (хотел и болници).

Синергичният ефект на минералните води в Баден-Баден може да се изчисли на

база на сравнение между използването на водния ресурс от бутилираща компания и

геотермално отопление. При изчисленията се приема, че ефективността на използване

при бутилиране на водата е 100% от ресурса на извора, при спа 70%, а при геотермално

отопление 80%. Не всяка вода е подходяща за използване за спа, още по-малко води са

подходящи за бутилиране и питейни нужди, водите с температура под 40°C не могат

да бъдат използвани за отопление.

Под „равни условия“ се има предвид 8 часово използване в рамките на една

година. Синергичен ресурс 8/24, ще рече използване на водата за спа 8 часа, но за

бутилиране и отопление 24 часа.

Таблица 22.

Синергичен ефект породен от използването на минералните води в съществуващи или

потенциални спа обекти на територията на Баден-Баден, Германия. Цени в лева на ресурса при различно използване годишно при 8 часово натоварване Спа Бутилиране Геотермално отопление 118318 33849 108141 Синергия при равни условия в лева Сравнение при използване 8/24 в лева Спа-бутилиране Спа-отопление Спа-бутилиране Спа-отопление 84469 10176 16771.85 -176613

Източник: Авторска разработка

От таблицата се вижда, че при равни условия минералната вода на Баден-Баден е

най-ефективна при използване за спа, като синергията при равни условия показва, че

бутилиране на водата би довела до значими загуби, а използване за отопление до не

големи такива (10176 лв.). Дори при използване „8/24“ бутилирането е по-малко

ефективно, като годишно използваният ефективно ресурс е с 16772 лв. по-малко от

същият при спа използване. Това е добър аргумент за спа използване, защото

конкретните условия всъщност предоставят над 3 пъти по-висока ефективност при

използването на минералната вода за спа.

Разглеждайки използването в случай „8/24“, виждаме, че има значително

преимущество на отоплението. Имайки предвид, че отопление в България се използва

49

ефективно само през относително кратък период от годината, всъщност това

ограничава неговото използване. Можем да кажем, че през зимните месеци

използването на водата за отопление може да бъде ефективно. Все пак, най-ефективно е

използването за спа услуги при равни условия, поради използването на най-голяма

палитра от характеристиките на минералните води. Проблем тук е ограничението в

часовете на използване, което означава, че синергичният ефект на минералните извори

е добре да се комбинира заедно с предоставянето и на други услуги, като бутилирана

вода (ако е приложимо) и отопление (ако е приложимо).

Важно е да се отбележи, че синергичният ефект не се изчерпва единствено с

измерими, но и с качествени синергични ефекти, които обаче не са предмет на

настоящата дисертация.

Трета част на втора глава е: „Възможности за усъвършенстване на спа

обектите чрез използване на минерални извори“

В тази част са разгледани един от най-добрите примери за ефективно използване

на минерален извор. Въпреки, че този извор не е естествен, а е създаден заедно със

първата геотермална електроцентрала в Исландия, той е забележителен пример за

постигането на оптимална ефективност при ползването на минералните извори,

като източник на разнообразна добавена стойност. Всъщност благодарение на

геотермалната централа „Свартсенги“ се произвежда – електричество, отопление,

био етанол (гориво), козметични продукти, както и един от най-уникалните

туристически продукти на планетата. Синята лагуна, както е известен спа обекта

разположен до геотермалната електроцентрала предлага голямо светло-синьо езеро,

в което могат да се изкъпят посетителите му. До него са изградени специални сгради

в модерен архитектурен стил, в които се помещават съблекалните и помещенията в

които се предлагат спа услуги.

Причината за избора на тази добра практика е пълноценното използване на

съществуващия ресурс, както и свързването на негативи и позитиви по начин, по който

се извлича икономически оптимум от наличния ресурс. Джордж Ола – завод за

производство на метанол от възобновяеми източници, електрическа станция

Свартсенги и геотермалната спа Синята лагуна.

Синята лагуна е иновативна компания в здравния и уелнес сектор,

поддържана от геотермална енергия. Нейното функциониране е благодарение на

исландската чиста геотермална енергия. Синята лагуна се формира през 1976-та

50

година и е част от екологичен цикъл, който е пример за уникалната връзка между

природа и технология. Лечението предлагано от Синята лагуна е признато от властите

на Фарьорските острови, както и тези в Дания. Пациенти с псориазис от повече от 20

страни се лекуват в Синята лагуна.

Банята на синята лагуна е нейната основна дейност. Това е едно от най-

посещаваните места в Исландия с повече от 400 хиляди посетители годишно57.

Самата лагуна предоставя повече от 5000 площ с топла вода. По всяко време, в

лагуната има 6 милиона литра геотермална луга, която се подновява на всеки 40 часа.

През 2007-ма година е пусната нова линия продукти насочени към подмладяване

на кожата. С марката Синята лагуна днес има 54 продукта включително

професионални линии, както и такива за масова употреба.

Синята лагуна произвежда микро-водорасли и екстракти от тях целогодишно за

използване в козметиката. Компанията е активна в изследването на микроводораслите.

Търсенето на нови типове водорасли в геотермалните извори, води до производството

на ценни съставки използвани в козметиката, храненето, производството на липиди и

био горива. Синята лагуна има изключителните права за изследване на

микроорганизмите на полуостров Рейкянес. Производството се осъществява в био

технологичния център намиращ се в сърцето на ресурсен парк Свартсенги.

Джордж Ола – завод за производство на метанол от възобновяеми източници е

най-големият завод произвеждащ метанол от въглероден диоксид.58 Той се намира до

геотермалната електроцентрала Свартсенги близо до град Гриндавик в Исландия.

Съоръжението е разработено за 1 милиард исландски крони ($8 млн.).

Над 91 GW термална енергия се съдържат във водите на централата Свартсенги

– 2 (от общо 6). От тях се произвеждат 75 MW електроенергия, както и парно

отопление. Отпадъчните води с температура около 37 – 39 °C се използват в Синята

лагуна спа езеро на площ от нас 5000 кв.м. за спа процедури и извличане на съставки за

козметични продукти на база на лугата и водораслите в нея

57 Carbon Recycling International, “Svartsengi power station and Blue Lagoon”, [достъпен към 21.01.2017], http://carbonrecycling.is/index.php?option=com_content&view=article&id=14&Itemid=8&lang=en 58 Thorolfsson, G., “Maintenance History of a Geothermal Plant: Svartsengi Iceland”, [достъпен към 20.01.2017] https://www.geothermal-energy.org/pdf/IGAstandard/WGC/2005/2037.pdf

51

Таблица 25.

Брой възможни спа процедури с наличния дебит вода Хидросторм Умивалници Маникюр Педикюр Струйна кабина 579 1723 3367 3485 45000 Душ Виши Водна капсула Вана Джакузи Душ 900 1543 482 496 1849

Източник: авторска разработка

Огромно количество спа процедури могат да бъдат извършени дори само с

отпадните води от Свартсенги-2. Могат да бъдат захранени едновременно 482 вани и

900 душа Виши. Голямата част от водата отива за захранване на голямата атракция –

„Синята лагуна“.

Синергичният ефект на минералните води в Синята лагуна може да се

изчисли на база на сравнение между използването на водния ресурс от бутилираща

компания и геотермално отопление. При изчисленията се приема, че ефективността на

използване при бутилиране на водата е 100% от ресурса на извора, при спа 70%, а при

геотермално отопление 80%. Водата в Синята лагуна не е подходяща за бутилиране

тъй като има много високо минерално съдържание. Това съдържание варира

значително, тъй като не става дума за естествен минерален извор, а за геотермална

централа, която инжектира солена вода до относително плитки (1800м) силно загрети

скални пластове. Ще оставим разглеждането на бутилираната вода, като опорна точка,

за анализ.

Под „равни условия“ се има предвид 8 часово използване в рамките на една

година. Синергичен ресурс 8/24, ще рече използване на водата за спа 8 часа, но за

бутилиране и отопление 24 часа.

52

Таблица 26

Синергичен ефект породен от използването на минералните води в съществуващи или

потенциални спа обекти на територията на Синята лагуна и „Свартсенги-2“ Цени в лева на ресурса при различно използване годишно при 8 часово натоварване Спа Бутилиране Геотермално отопление 5101623 827820 5168170 Синергия при равни условия в лева Сравнение при използване 8/24 в лева Спа-бутилиране Спа-отопление Спа-бутилиране Спа-отопление 4273803 -66547 2618163 -8993387

Източник: Авторска разработка

От анализа е видно, че използването на водите, дори те да бяха подходящи, за

бутилиране е крайно неефективно. Дори при използване 8/24 използването за спа е по-

ефективно с 2618163 лв. годишно, което е огромна сума. От друга гледна точка, трябва

да се има предвид, че при така нагласените параметри при равни условия на

използване, най-ефективно е отоплението. Тъй като обекта се намира в Исландия,

използването за отопление е през по-голяма част от годината, което допълнително

подкрепя тази теза. Макар 66547 лева в полза на отоплението да не е огромна сума,

поради високата температура на водата (над 120°C) тя може и е използвана много

ефективно, както за спа, така и за отопление. Тъй като високата температура позволява

използването на топлообменници и не позволява директното използване за спа, водата

първо отдава част от термалната си енергия за отопление, а в последствие охладена до

подходяща температура и за спа.

Анализът на Синята лагуна, както и на минералните извори в Баден-Баден

показаха наличието на съответно голяма и значителна синергия. В тези случаи

можем да твърдим, че високата ефективност, при която могат да бъдат

експлоатирани минералните извори в спа обектите водят и до силен допълнителен

стимул за инвестиции. Пазарът в случая също играе значителна роля, както и

инициативата на държавните и общински органи, но в крайна сметка те подкрепят

благо, което видимо и измеримо съществува. В следващата глава ще се анализираме

минералните извори на различни курорти в България, както и все още неразвити

минерални извори. Целта на тези анализи е създаване на условия за бъдеща апробация

и емпирично модифициране на получените данни.

53

3.3 Трета глава: Анализ и оценка на синергичния ефект от минералните

извори в реални обекти

В тази първа част ще бъдат анализирани различни популярни курорти на

територията на република България. Причините за избора на точно тези курорти са

две. На първо място това са най-големите и популярни спа курорти в България. На

второ това са курортите с възможно най-подробни и достъпни данни за наличните

минерални извори, техният състав, спа обектите на територията им,

туристическата посещаемост и т.н. По този начин, макар и изследването в

дисертацията да е основно теоретично могат да се сравнят теоретично получените

данни с реалните такива, когато това е приложимо.

Анализирани са подробно популярни спа курорти в България:

• с. Баните, Смолянско;

• Баня, Карловско;

• Велинград;

• Вършец

• Девин

• Кюстендил

• Момин проход

• Павел баня

• Сандански

• Сапарева баня

• Сливенски бани

• Стрелча

• Хасковски минерални бани

• Хисаря

Чрез анализа на съществуващите спа курорти си създаваме представа за

количествените характеристики, които трябва да притежават минералните извори за да

могат да бъдат успешни спа курорти. Разбира се съществуват множество условия за

това, които трудно биха били изчерпани дори чрез разглеждането на огромно

количество променливи. Все пак количественото разглеждане ни дава лесно

управляема база, която и относително лесно може да бъде трансформирана и да

еволюира на база на актуална информация.

54

Втора част на трета глава се казва „Минерални извори на територията на

Столична община“

Във втората част са анализирани различни минерални извори на територията на

туристическа дестинация София (Столична община), които се разхищават. Анализът им

има за цел установяването дали при тях липсват изразени синергии и до каква степен

техните количествени характеристики са подходящи за използване в спа обекти.

Анализирани са находищата на минерални води:

• Казичене – Равно поле

• Илиянци

• Костинброд

• София – Лозенец

• София – Панчарево

• София – Княжево

Третата част на трета глава се казва „Изследване на синергичния ефект при спа

обекти архитектурни ценности“

В тази част се изследва потенциалната синергия на минералните извори при

евентуално възстановяване на съществуващи сгради културни ценности. Наличието на

съществуващ сграден фонд може както да подобри шансовете за използването на

минерален извор, така може и да ги влоши. В последващите анализи има стремеж за

задълбочаване в търсене на причините за това едни от най-добрите минерални извори

на територията на туристическа дестинация София (Столична община) да не могат да

бъдат използвани за спа, или да бъдат използвани непълноценно. Поради тази причина

към всеки от анализите се добавя и допълнителен SWOT анализ.

Насоки за развитие - Централна минерална баня - София

Централна минерална баня - София притежава най-конкурентоспособната

комбинация между сграда и находище на вода на територията на Столична община. С

утвърдения дебит минерална вода при средно 200 литра на човек, 8 часов работен ден и

70% ефективност на използване на вода, могат да бъдат обслужени до 2016 човека

55

дневно. „Направление архитектура и градоустройство“ определя ресурса като

достатъчен за 1000-1250 души дневно59.

От 2015г. в сградата на банята се помещава „Музей за историята на София“,

което се счита за подходящо, заради местоположението ѝ. Можем да твърдим обаче, че

това затруднява възстановяването на сградата като баня. 60% от петзвездните в

столицата и значително количество четири-звездни хотели са в рамките на 1 километър

около банята, което предполага и възможност за нейното развитие. По конфиденциална

информация от един от петзвездните хотели близо до банята – липсата на възможност

да се предостави привлекателна спа услуга, води до сериозни проблеми при

привличането на туристи през почивните дни. Липсата на дневни забавления за

туристите като увеселителни паркове, удобно разположени спа заведения, водни (аква)

паркове и други водят до сериозни загуби за хотелиерите в София. Възстановяването на

Централна минерална баня - София като модерен спа център, запазващ традициите на

балнеологията, но същевременно предлагащ и модерни спа терапии и възможности за

релаксация би довело до множество положителни ефекти, както за софиянци и гостите

на града, така и за бизнеса. Основна пречка за превръщането на банята в модерен спа

център е голямата инвестиция, която трябва да се направи, за да се случи това, като

цената за това е около 10 милиона лева. Все пак, значителна част от нея вече е

направена от общината по програма „Красива България“ като е възстановена фасадата

и покрива на сградата. Първата и най-важната баня, с която трябва да започне

възстановяването би трябвало да бъде именно Централна минерална баня.

Минерална баня - Горна Баня е добър пример за някои негативни ефекти от

даването на концесия на минерална вода. Разбира се, това, че концесията съществува

носи приходи на общината, което води до редица (неизмерими) положителни ефекти,

но създадените негативни странични ефекти са трудно поправими и с висока цена в

дългосрочен план. Концесията на минералната вода е дадена за бутилиране на вода, а

не за възстановяване на банята. Ценната Горнобанска вода е популярна в България и е

висококачествен продукт, но заводът за бутилиране е построен директно до красивата

барокова баня. Два ефекта са постигнати след построяването на завода в някогашната

паркова част до банята:

59 Столична община - Направление „Архитектура и градоустройство“, „Хидкротермалните ресурси на София – фактор за устойчиво развитие на столичния град“, [достъпен към 6.12.2016], http://globalwaterhealth.org/Mineralni-Vodi_Sofia_Zdrave.pdf

56

• Унищожаване на сериозна част от прилежащата среда на банята.

• Експлоатация на изворите, посредством сондаж, което води до спиране на

самоизлива.

При справка в МОСВ за концесиите, платени през 2011 г. установяваме, че

Горна Баня ООД потребява помпажно вода 152 759 м3/ година или 4,84 л./сек, а

„Булминвекс – Горна Баня“ ЕООД са потребили 25 993 м3/ година или 0,82 л./сек. При

общ дебит на находищата в Горна баня от 7,48 л./сек установяваме, че свободния дебит

е само 1,82 л./сек., като този, който е извън концесия се равнява на 0.84 л./сек. подавани

за свободно ползване от населението. Поради тази причина възстановяването на

сградата чрез отдаването ѝ на концесия за развиване на спа комплекс би било много

затруднено. Съхраняването на сградата, като паметник на културата изисква сериозни

капиталовложения, които ще трябва да бъдат платени от общината. Причината да бъде

затворена банята не е само малкото количество вода, но и големите загуби, които тя е

регистрирала в хода на експлоатацията си през първото десетилетие на 20-ти век.

Основна причина за загубите е това, че банята е ползвана за хигиенна, поради липсата

на средства за модернизация. Последната инициатива на общината е за превръщането

на минерална баня Горна баня в институт по музеология. Съдбата на Минерална баня -

Горна Баня е много сложна: трудно ще бъдат намерени инвеститори за баня без

достатъчни свободни дебити от вода и със голям завод за бутилиране построен

директно до нея. Решение или насока за развитието на банята трудно може да бъде

дадено при тези толкова трудни условия. Намирането на допълнителни дебити вода в

района на Горна баня се счита за много малко възможно, което означава, че развитието

на банята като баня ако не невъзможно то е изключително трудно.

С утвърдения дебит минерална вода при средно 200 литра на човек, 8 часов работен

ден и 70% ефективност на използване на вода, могат да бъдат обслужени до 580 човека

дневно. Според „Направление архитектура и градоустройство могат да бъдат

обслужени между 1500 и 2000 души60.

60 Столична община - Направление „Архитектура и градоустройство“, „Хидротермалните ресурси на София – фактор за устойчиво развитие на столичния град“, [достъпен към 28.11.2016], http://globalwaterhealth.org/Mineralni-Vodi_Sofia_Zdrave.pdf

57

Насоки за развитие - Минерална баня - Овча Купел

Минерална баня - Овча Купел е в лошо състояние. За развитието ѝ се изискват

сериозни инвестиции, за които биха се изисквали и сигурност за възвращаемостта на

инвестицията. Точно поради тази причина е необходимо изследването на ресурса на

находището според настоящата законова уредба, като по този начин ще се даде

възможност на евентуалните инвеститори да направят разчети за инвестицията, която

правят. Съществува интерес към експлоатацията на банята от чуждестранни фирми, но

за привличането им са необходими сериозни усилия. Предоставянето на изгодни

условия за тях е трудна задача, защото земята, на която е построена банята не е толкова

ценна, колкото около минерална баня – Банкя например. Основна ценност представлява

самата сграда, която освен, че е проектирана хармонично и красиво е построена

висококачествено. Това е причината и след толкова години на безстопанственост, тя

все още да няма видими драстични конструктивни нарушения. Перспективите за

развитието на банята не са много добри, но все пак съществува възможност при усилия

от страна на общината да бъде привлечен инвеститор, който да възстанови това бижу

на балнеоложката архитектура.

Банята в Овча купел и прилежащия към нея парк е собственост на

министерството на здравеопазването, като скоро трябва да бъде прехвърлена на

Столична община, която да се разпорежда със съдбата ѝ. Значителни биха били

разходите, за нейното възстановяване, а трябва да се отбележи, че и без това оскъдните

минерални води с ниска температура ще трябва да бъдат разделяни с

балнеолечебницата, която е в съседство. Според „Направление градоустройство и

архитектура“ баня „Овча купел“ би могла да обслужва между 1000-1500 души61. Без

наличието на допълнителен водоизточник, или събирането на вода в резервоари, това

по-скоро би било оптимистично. Ниската температура на водата също предполага,

необходимост от нейното допълнително загряване, което означава допълнителни

разходи и инвестиции в бойлери. Информацията за дебита на минералния водоизточник

варират значително, като съществуват и твърдения, че водите не достигат нивото на

терена, а са значително под него, което налага допълнителни разходи за изпомпване на

водата. На база на изчисленията от таблицата можем да видим, че дори при теоретично

използване на минералните води евентуално спестените средства при зададено

61 Столична община - Направление „Архитектура и градоустройство“, „Хидкротермалните ресурси на София – фактор за устойчиво развитие на столичния град“, [достъпен към 28.11.2016], http://globalwaterhealth.org/Mineralni-Vodi_Sofia_Zdrave.pdf

58

натоварване на минералните води са малко над 23300 лв. годишно. Тази разлика е

възможно да се стопи от допълнителни разходи, по изпомпване, амортизации на

резервоари, помпи и т.н. Това поставя баня Овча купел в категорията рисков за

инвестиции обект. Трябва да бъдат направени теренни изследвания на минералния

извор, сградата, потенциалните потребители, както и да бъдат сметнати необходимите

разходи за техническо осигуряване и експлоатация на обекта.

Разглеждането на инвестиционната пригодност на баня „Овча купел“ изисква

умерен оптимизъм. Трябва да се отбележи обаче, че банята има високи архитектурни

качества, както и е пригодена да функционира с наличните ресурси. На покрива на

сградата има бетонни крака, които някога са държали бойлерите подгряващи водата за

банята (днес бойлерите са изчезнали, най-вероятно са откраднати). Използването на

100% от наличния дебит, чрез съхранение във водосъдържатели би намалило

значително спестената енергия за загряване на водата, но би осигурило възможност за

увеличаване на употребимия дебит вода. Държавната собственост на терена и сградния

фонд (скоро собственост на Столична община), позволява по-безпроблемно планиране

на бъдещето на банята. Разумна първоначална инвестиция би била в цялостно

проучване и остойностяване на нейното възстановяване, това би улеснило

инвестирането в нея, тъй като ще създаде яснота за необходимия инвестиционен ресурс

и очаквания за приходите.

59

V. Заключение и изводи

Използването на минералните извори има хилядолетна история, като техните

различни полезни характеристики са използвани и популяризирани от някои от най-

високо развитите човешки цивилизации. С тяхната стойност не рядко се спекулира,

като им се приписват недоказуеми, а понякога и чудодейни качества, но по същество те

са носили по-добър живот на тези, които ги използват. С големите количества достъпна

вода и енергия, възобновяемите природни източници особено през втората половина на

20-ти век отстъпват място на други начини за затопляне на вода. В България интересът

към ползването на курорти с минерални води намалява и се пренасочва към морските

курорти.

Промяната на търсенето обаче не означава, че в минералните извори не

продължава да съществува заключена измерима икономическа стойност, чието

оптимално извличане е предизвикателство, което предстои. Увеличаващите се цени на

фосилните горива и все по-голямото търсене на ефективност, от началото на 21-ви век

насочват погледите към възобновяеми и устойчиви източници на ресурси и енергия.

Все повече се увеличава и интересът към спа услугите, както в търсене на услуги

свързани с красота и оптимално физическо състояние, така и за почивка и релаксация.

Това води до завръщане на туристите към спа курортите, а от там и повишаващ се

интерес към минералните извори. Той е обвързан пряко с поведението на държавата,

общините и пазара спрямо употребата на минералните извори за различни дейности и

подходи за подкрепа на тяхното използване.

Стимулирането на високо-ефективни начини за използване на минералните

извори би довело до допълнителна добавена стойност, която да подпомогне

икономическото развитие. Поради тази причина е важно да се намерят, кои са

икономически ефективните начини за използване на минералните води. Това е

подробното разглеждане на техните количествено измерими характеристики, както и

установяване на потенциалните синергии.

В дисертационния труд беше доказано, чрез множество анализи, наличието на

значителни и количествено измерими характеристики при редица минерални извори.

Беше поставена основната рамка за разбиране на синергията между минералните

извори и спа обектите, като бяха изследвани различни реални сценарии за нейното

проявление. Бяха установени условията, при които спа обектите могат да се

възползват ефективно от минерални извори. Също така бяха разгледани случаи, при

60

които може да бъде постигната допълнителна икономическа ефективност, чрез

комбинация с отопление и бутилиране.

Основна цел на настоящата дисертация е да разкрие количествено синергиите и

икономическите ползи от използването на минералните извори в спа обектите в

сравнение с възможните алтернативи. Тази основна цел беше постигната, чрез

множество анализи, както на теоретична, така и на реална основа. Анализирани бяха

минералните извори на множество курорти на територията на България и чужбина,

както и минерални извори на територията на туристическа дестинация София, които

могат потенциално да бъдат използвани за спа.

На база на разработения модел бяха установени и спестените разходи за вода и

затоплянето ѝ. Техният размер значително варира, в зависимост от характеристиките на

извора. До голяма степен можем да кажем, че в някои отделни случаи на ниско-дебитни

и студени извори тези загуби погледнато икономически не изглеждат огромни. Все пак

те са значими, както като добавена стойност към икономиката дошла от възобновяеми

източници, така и като спестено замърсяване на околната среда.

Развитието на икономиката все повече разчита и ще разчита на решения

базирани на количествени измервания в реално време. Продължителното и динамично

наблюдение и автоматизирани реакции създаващи ефективност, не са новост когато

говорим за боравене с ресурси. Именно поради тази причина създаването на

еволюиращи модели, които да се занимават с управлението минералните извори, макар

и те да не са със стратегическо значение, би било полезна и естествена стъпка.

Прецизното управление и внимателно приоритизиране на подходите за задоволяване

нуждите на потребителите би довело до ефективност, чиято икономическа стойност

многократно надхвърля стойността на въвеждането ѝ. Въпреки, че модерната

икономика разчита на потреблението и пазара, наличието на ефективност и синергия

погледнато през призмата на минералните извори и спа обектите би довело до по-малки

загуби на ресурс. Те от своя страна водят до по-ниски разходи за потребителите и по-

голяма цялостна икономическа конкурентоспособност.

Развитието в тази посока е сложно, защото са необходими емпирични

изследвания на спа обекти и различни спа процедури. Те ще могат допълнително да

прецизират начините, по които може да бъде повишена ефективността на спа обектите

и стимулирана синергията им не само между отделните компоненти на минералната

вода, които потребяват, но и с други алтернативни начини за комбинирането им.

Разполагането на сензори, чрез които да се следи в реално време всяка характеристика

61

на минералния извор и спа обекта, ще позволи апробацията, допълнителното развитие

и динамизиране на модела. По този начин ще се направи следващата стъпка, както в

изследването, така и в приложението на следващо ниво на икономическа ефективност.

Реалностите в България са на съоръжения в лошо състояние, трудно достъпна,

остаряла и понякога неточна информация за минералните извори. Голям процент от тях

се разхищават и е трудно да си представим развитието на някаква по-комплексна

система. Причина за това е, че се приоритизират частните и инфраструктурните

проблеми и напасване на външно финансиране пред визията и цялостното развитие. Без

наличието на цялостна, задълбочена и традиционна система за управление, която

постоянно се надгражда и развива, сме обречени да бъдем неефективни.

Неефективността, на производителя, когато става дума за туристическа услуга означава

по-малка възможност за допълнителни инвестиции, което от своя страна води и до по-

ниско качество на услугата. Богатството на минерални извори, което България

притежава ще продължава да се разхищава докато не съществува единен, цялостен,

системен подход и визия за ефективното и пълноценно използване на минералните

води.

Приносът на настоящия дисертационен труд погледнат през тази призма е

създаването на количествено измерима основа, с която лесно може да се борави и лесно

може да еволюира. На нейна база могат да бъдат разработени множество допълнителни

анализи, както и да се задълбочи и развие като чисто практичен инструмент,

подпомагаш инвестициите в спа и спа туризма.

Като основни изводи от дисертационния труд може да се констатира, че дори

само изследваните извори в България, при 8 часово използване в спа обект при 70%

ефективност имат потенциал за една година да спестят:

• над 6.4 милиона лева разходи;

• до 916 GW електроенергия;

• емисиите на до 38110 средно статистически автомобила;

• над 20576000 м3 вода годишно;

• до 4.6 милиона лева за затопляне на вода.

62

От гледна точка на спа процедурите могат да:

• обслужат над 65 хиляди души на ден;

• работят близо 1400 вани едновременно;

• се извършват над 2600 процедури душ Виши едновременно;

• работят над 5000 душа едновременно;

• напълнят 50 метров басейн за малко над час.

Синергичният ефект, които минералните извори могат да имат при

използване в спа обекти при равни други условия се равнява на:

• близо 3.9 милиона лева повече от стойността на бутилирането;

• и над 1 милион лева повече от стойността на отоплението.

Този потенциал може и трябва да бъде впрегнат, така ще се възползваме от една от

естествените и възобновяеми дадености, с които страната ни разполага. Даденост,

която може да подпомогне както икономическия възход, така и качеството ни на живот.

63

VI. Справка за приносите на дисертационния труд

Изведена е авторска дефиниция за синергия на база на формулировката на

Бъкминстър Фулър през призмата на спа обектите и минералните извори.

Изведена е авторска дефиниция за спа обект на база на формулировката на спа през

призмата на уелнеса на Еленита Великова.

Анализирани и дефинирани са редица понятия отнасящи се до функционирането на

спа обектите и минералните извори.

Установена е еволюцията на спа туризма като са откроени промените настъпили в

материалните активи и човешкия фактор.

Въз основа на задълбочен анализ на спа курорти по света и в България са изведени

добрите практики на синергията между минералните извори и спа обектите.

Разработен е инструментариум за определяне на стойността на минералната вода

при използването й в спа обектите в сравнение с други, алтернативни източници.

Предложена е методология за количествена оценка на потенциала на минералните

извори от гледна точка на спа процудурите и туристическите посещения.

Разработен е методически инструментариум за изчисляване на енергийните

икономии, породени от използването на минералните води.

Установени са потенциалните параметри на синергията от използването на

минералните извори в спа дестинациите на република България.

64

VII. Авторски публикации НАУЧНИ ДОКЛАДИ:

• „Роля на транспортната инфраструктура за Спа туризма“ за научно-

практическа конференция „Транспортът в променящия се свят –

предизвикателства и решения“, организирана от катедра „Икономика на

транспорта“ съвместно с Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“,

публикувана на стр. 316 в едноименен сборник с обем 8 страници, Издателски

комплекс УНСС, София, 2014г.

• „Перспективи за развитие на Спа туризма в Столична община“ за

конференция „Перспективи за развитие на българската икономика“,

организирана от Стопански факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в обем

10 стр., издателство I&B, електронно издание, 2014 г., ISBN: 978-954-9689-84-6

• „Икономическа ефективност на използването на топла и гореща минерална

вода в спа обектите“ за конференция „Туризмът в епохата на трансформация“,

организирана от катедра „Икономика и организация на туризма“ на

Икономически университет – Варна, публикуван в едноименен сборник на стр.

174 с обем 7 стр. издателство „Наука и икономика“, Икономически университет

Варна, 2015 г.

• „Трансформации пораждащи икономическа ефективност при използването

на термални минерални извори в спа инвестициите“ доклад в съавторство с

доц. д-р Еленита Великова. За конференция „Стратегически визии: ефективно

управление за икономически, организационни и социални трансформации“,

организирана от департамент „Администрация и управление“ на Нов български

университет, публикувана в едноименен сборник на стр. 447 в обем 10 стр.,

издателство на Нов български университет, 2016 г. ISBN 978-954-535-949-1

Обем в печатни страници: 35 стр.

НАУЧНИ СТАТИИ:

• „Спа туризмът като елемент от решението на глобалните икономически

проблеми“ за кръгла маса „Тенденции и предизвикателства пред глобалния

туризъм“, организирана от катедра „Икономика на туризма“ при УНСС, София,

2015 г., публикуван в научно списание на факултет „Икономика на

инфраструктурата“ – УНСС, Година 5, кн. 10, София, 2015 г., на стр. 283.

Обем в печатни страници: 4 стр. Общ обем в печатни страници: 39 стр.