1

2

ВЪЗХОДЪТ И ЗАЛЕЗЪТВЪЗХОДЪТ И ЗАЛЕЗЪТВЪЗХОДЪТ И ЗАЛЕЗЪТВЪЗХОДЪТ И ЗАЛЕЗЪТ

НА КНИГАТАНА КНИГАТАНА КНИГАТАНА КНИГАТА----ИГРАИГРАИГРАИГРА

Или научната разработка

на един фен върху жанра

Автор на курсовия проект: Андерс Остърбърг, 2008 (2010)

Стокхолмски университет Редактор на българския текст и дизайн: Дамян „Yann Gamgee” Христов Превод от английски (по азбучен ред): Георги „Jorko” Велчев

Дамян „Yann Gamgee” Христов Методи „Creator” Велков Християн „Riddler” Христов

Пощ@ в Интернет за връзка с BG екипа: gamebooks@abv.bg Skype за мнения, въпроси и контакт с нас: damyann80

РАБОТАТА ПО БЪЛГАРСКАТА ВЕРСИЯ НА ТОЗИ ДОКУМЕНТ СЕ ПОСВЕЩАВА на големия фен и приятел на книгите-игри у нас – Любомир Лисичков от Стара Загора. Любо, оправяй се бързо и дано този файл ти помогне по-скоро да станеш отново на крака!

3

Няколко думи от редактора на български Книгите-игри в България изживяха бума си в средата на 90те. Това вероятно е почти цяло едно десетилетие след като този жанр проходи в света. Книгите-игри в България направиха своите първи стъпки, тласнати от желанието и дръзновението на бележит български фантаст. Книгите-игри в чужбина, такива каквито ги познаваме в момента, проходиха, стъпвайки на усилията на талантливи създатели на Ролеви игри. Но докато в чужбина книгите-игри бяха създадени на базата на вече появилите се настолни игри, тук у нас стана точно обратното – книгите-игри се оказаха пътя, по който Ролевите успяха да пробият след това. Така или иначе следва въпросът, доколко родните фенове познават този невероятен феномен и извън неговите тесни рамки и ограничения, наложени от родните книгоиздатели и малкия пазар у нас.

В опит да намерим отговор на това интригуващо запитване, нашият екип (или екипът,

който подготви на български този документ) се запозна с работата на един запален швед, който си е направил труда да представи прословутия жанр в курсова дисертация за Стокхолмския университет. Неговият труд включва почти всичко, което един истински фен би искал някога да научи за книгите-игри, при това събрано на едно място. Разбира се, с известната уговорка, че тук ще говорим за популярни книги-игри на английски, а не такива на български, шведски, френски, немски или кой да е друг език. Конкретно в случая, в работата са разгледани популярните поредици „ Битки Безброй” и „ Самотният вълк” , които дори съществуват и са преведени у нас, както все още могат да бъдат намерени в кашоните по книжните репове, в мазата, или на тавана ☺

Представеният документ (в неговата българска версия) е също така и чудесен пример за

страхотна съвместна работа. Настоящият екип от преводачи се събра и сформира изцяло по Интернет (всъщност по Skype), а някои от участниците дори не се познаваха един друг. Но спойката стана и работата по проекта на неизвестния швед се получи перфектно. Отделните преведени части бяха редактирани и изгладени, а несъответствията помежду им, премахнати. В работата над оформлението по текста обаче са използвани предимно българските корици на споменатите книги (т.е. кориците от техните български издания). Вместо оригиналните приложения с английските книги, ние добавихме пълен списък със заглавия на български, за които ставаше дума в настоящата работа. Всички Ваши мнения, забележки, препоръки и въпроси за участия в наши бъдещи съвместни проекти изпращайте смело на следния адрес в

Интернет: gamebooks@abgamebooks@abgamebooks@abgamebooks@abv.bgv.bgv.bgv.bg

4

Няколко думи от автора на това изследване

Книгата-игра по своя вид е интерактивна книга; явление, което се превръща в огромен финансов успех през 80те. Особено голям напредък бележат поредиците Fighting Fantasy (известна у нас и като „ Битки безброй” ) и Lone Wolf (у нас популярна и като “ Самотният вълк” ), които продават милиони копия по целия свят. Интерактивната книга извървява дълъг път от експерименталните новели на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес през 40те, до към популярните книги-игри почти век по-късно, когато цяла идея за публикувани интерактивни приключения достига до качествен и финансов връх.

Последвалият упадък на интерес при книгите-игри през 90те случайно или не съвпада с бума на компютърната игрова индустрия. Докато компютърните игри еволюират все по-бързо и се превръщат във все повече съвършени програми, книгите-игри като печатно средство отмират и далеч не могат да се справят с конкурента си; повечето поредици от жанра книга-игра прекратиха своето излизане през 90те.

Ядрото на това изследване е опит да се направи сравнение между двете най-големи и най-комерсиално успешни поредици: Fighting Fantasy и тази за Lone Wolf. В работата е включена съща така и кратка история на интерактивната книга, както и анализ на най-добрите години на жанра и поглед в бъдещето на този интересен и развлекателен формат.

Съдържание

1. Въведение...............................................................................................................................5 1.1 Какво е книга-игра?.............................................................................................................5 1.2 Цел...........................................................................................................................................6 1.3 Методология..........................................................................................................................7 2. Историята на книгата-игра................................................................................................7 3. Битки Безброй и Самотният вълк – сравнение...........................................................11 4. От настоящето към бъдещето...........................................................................................22 5. Кратък обзор........................................................................................................................25 6. ПРИЛОЖЕНИЕ..................................................................................................................28

5

1. Въведение

1.1 Какво е книга-игра?

Какво е книга-игра? Краткият отговор е, че книга-игра е отчасти книга, отчасти игра. Дългият отговор е, че книгата-игра е поджанр на интерактивната книга. Читателят поема роля на персонаж във фиктивен свят, обикновено такъв от типа фентъзи, но също така има и книги-игри с научно-фантастични сюжети, както и такива с хорър, приключения и др.

Разликата между книга-игра и интерактивна книга е, че книгата-игра все пак е игра. Книгата-игра като такава се състои от номерирани епизоди; в повечето от тези епизоди читателят разполага с няколко избора и тогава той или тя продължава към свързания номериран епизод. Например: ако четеш епизод 88 и имаш възможност да поемеш по дясната или по лявата пътека, ТИ или отваряш на епизод 217, ако искаш да отидеш надясно, или разлистваш на епизод 161, ако по-скоро искаш да хванеш левия път. С други думи книгата-игра, също като всяка друга интерактивна книга, е напълно нелинейна. Ако се опиташ да четеш епизодите хронологично, напр. четеш 1, 2, 3 и т.н., вероятно и твърде възможно е изобщо да не разбереш за какво става въпрос (освен ако вече не си играл или чел книгата по правилния начин – бел. Ян ☺

Всички книги-игри започват с епизод 1 и след това продължават да се разкланят в различни епизоди. Въпреки че разклоняването вероятно не е най-добрата дума, понеже пътищата имат тенденция да се сливат от време на време, за да се разклонят в различни посоки отново. По-добра дума за описване на процеса би била преплитане, тъй като често има няколко фиксирани точки в сюжета, където всички пътища се сливат в едно място, преди отново да поемат в различни посоки.

Дори и всички книги-игри да започват от епизод 1, това не означава задължително, че книгата-игра трябва да завърши с последния епизод. Поредиците книги-игри, изследвани в тази тема, Fighting Fantasy и Lone Wolf имат само един край, но някои други поредици притежават по няколко края.

Макар че форматът книга-игра произхожда от интерактивната книга, книгите-игри най-често са свързвани с ролевите игри (Role-Playing Games, RPG) и понякога се посочват като самостоятелни ролеви игри. Книгите-игри и ролевите игри добиха популярност през 70те и 80те и привлякоха милиони млади хора, тийнейджъри и студенти по целия свят. Големият комерсиален пробив на книгите-игри през 80те беше предимно поради интереса на тийнейджърите към ролеви игри. Но за разлика от ролевите игри тази тенденция не трая дълго, тъй като интересът към книгите-игри бързо намаля през 90те. Главната причина зад това е, че книгите-игри, бидейки печатен носител, бяха неспособни да се обновят и

преобразуват отново след първоначалния си успех, докато компютърните игри, бидейки електронен носител, постоянно еволюираха и се превърнаха в много по-комплексни, отколкото недодяланите оригинални компютърни игри от късните 70те (те и Ролевите игри вече не са това, което бяха, ама това е другата болна тема – бел. Ян ☺

6

1.2 Цел

Целта на тази разработка е да изследва книгата-игра малко по-отблизо, вглеждайки се в нейната история и произход, и правейки детайлно сравнение между сериите Fighting Fantasy и Lone Wolf. Също така ще направя прогноза за бъдещето на книгата-игра, тъй като книгите-игри в момента преминават през малък ренесанс, понеже и двете серии отново се преиздават (тази курсова работа е писана през 2008; не е много ясно дали в момента двете поредици все още се поддържат – бел. Ян). Моята цел е да направя читателя малко по-запознат с концепцията на книгата-игра; да покажа защо книгите-игри са толкова привлекателни за много хора; и да открия разликите между двете най-печеливши поредици Fighting Fantasy и Lone Wolf.

Колкото до личното мнение на автора по темата, изпитвам страст към книгите-игри още откакто за пръв път се натъкнах на Lone Wolf книгите на шведски в средата на 80те. Израснах с тези книги и те винаги ще имат специално място за мен в сърцето ми, особено първите книги от серията Lone Wolf. Книгите от Fighting Fantasy също са хубави, но с изключение на няколко никога не съм имал същия интерес към тях, както имах към първите книги от Lone Wolf. Така че е доста вероятно да съм леко пристрастен при сравняването на двете поредици в полза на първата.

Разбира се, главната причина да обичам оригиналните книги толкова много е заради чиста, неподправена носталгия, която си признавам без свян. Но има нещо повече от това. За разлика от нормалните книги, които чета от време на време, като The Lord of the Rings, A Wizard of Earthsea („Властелинът на пръстените” на Джон Р. Р. Толкин и „Магьосникът от Землемория” на Урсула Ле Гуин) и т.н., книгите-игри ме пренесоха в един напълно нов свят. Историята в книгата-игра е разказана от гледната точка на второ лице. Ти си героят, ти вземаш всички решения. Този простичък метод на разказване на историята прави по-лесно напълно да се потопиш в сюжета, сравнено с обикновеното четене на нечии други приключения. В обикновената новела можеш да прочетеш за някой, който открива неща, но в книга-игра можеш да го откриеш сам: можеш да обърнеш всеки камък, да претърсиш всеки ъгъл и да поемеш по всяка пътека сам. Невероятно чувство е да изследваш свят по собствена воля и не чрез гледната точка на трето лице.

Освен това винаги ме е интригувало, че интерактивната книга има почти безкраен потенциал да преоткриеш себе си, макар и може би не в печатна форма. Компютърната игра не страда от същите ограничения, както книгата-игра. Ето защо развлекателната компютърна индустрия продължава да се разширява, докато интерактивната книга е близо до своя край. Казвайки това, е важно да отбележим, че компютърната игра по дефиниция е интерактивна и че тя просто е продължение на книгата-игра в електронен вариант. Главната цел и на книгата-игра, и на компютърната игра, винаги е била изследване и решаване на проблем; да намериш нови пътища, да победиш играта. Това никога не се променя.

Във всеки случай, да обобщим, че трите неща, които ще изследвам по-нататък:

1. Историята на книгата-игра. 2. Разликите и приликите между Fighting Fantasy и Lone Wolf.

7

3. Как изглежда вероятното бъдеще на книгата-игра.

1.3 Методология

Главният фокус на тази тема е да изследва разликите между Fighting Fantasy и Lone Wolf (у нас познати повече като „ Битки Безброй” и „Самотният вълк”). По тази причина съм създал две категории: оценка игра и оценка забавление, за да видя как двете поредици се различават в целите си. Казано просто, оценката игра измерва колко предизвикателна е книгата-игра; с други думи: колко пъти играта трябва да бъде преиграна, за да се победи в нея. Оценката забавление измерва свободата да избереш алтернативни пътища в играта, което означава, че играта може да бъде преигравана много пъти. Разликата е, че с оценката игра нови пътища трябва да бъдат изследвани, за да спечелиш играта; оценката забавление пък означава, че другите пътища се изследват едва след като играта вече е спечелена и просто от чисто удоволствие ти можеш да разследваш играта отново и отново.

Няма да определям количествено тезите за оценка игра и оценка удоволствие, защото сравняване книга за книга би било твърде обширно за обикновена университетска тема от този тип, а и това ще засенчи други аспекти от книгата-игра, за които искам да разкажа. Вместо това ще направя генерално сравняване, приемайки, че нито една книга-игра от съответните поредици не се отклонява от нормата. Това е допускане, лишено от риск, що се отнася за Lone Wolf, тъй като всичките книги са написани от един и същ автор (Joe Dever), но Fighting Fantasy има 20 различни автора с различни стилове и различни техники. Но доколкото мога да кажа всички книги от Fighting Fantasy следват идеята за направата на книгата-игра възможно най-предизвикателна, така че все пак съществува малък риск от отклонение от нормата.

2. Историята на книгата-игра

Корените на книгата-игра могат да бъдат проследени още до 1941, когато аржентинецът Jorge Luis Borges (Хорхе Луис Борхес) написва Examen de la obra de Herbert Quain („Преглед на работата на Herbert Quain”), кратки истории наужким, написани от измисленият автор Herbert Quain между 1933 и 1939, съдържаща 13 глави, които всъщност представляват една история в 3 части. Две от главите са с избор, като е възможно историята да бъде прочетена по девет различни начина.

Още една експериментална кратка история, написана от Борхес през същата година е El Jardin de senderos que se bifurcan (Градината на кръстосаните пътеки), чието действие се развива в САЩ през Първата

Световна Война. Главният герой, д-р Ю Цун, продължава работата на своя предшественик Цу’й Пен, който се усамотил, за да напише книга и да създаде лабиринт. Заедно с д-р Стивън Албърт, който също знае за книгата на Цу’й Пен, Ю Цун разбира, че книгата и лабиринтът са едно и също нещо и че книгата може да бъде разбрана единствено, ако се чете по правилен начин.

Този нелинеен начин за разказване на истории определено е предшественик на книгата-игра. Разликата е че Борхес оставя на читателя да използва неговите дедуктивни умения, за да разбере правилния начин на четене, а книгата-игра идва с инструкции, които читателят трябва да следва, за да движи историята. Измислянето на книгата-игра е било все още напред в бъдещето, но въпреки това дълга редица експериментални интерактивни книги последвали в стъпките на Борхес.

8

Борхес изглежда е започнал дълготрайна мода. Един от най-ранните примери за интерактивна книга след Борхес е серията Tutor Texts, публикувана между 1958 и 1972 от издателство Doubleday в Щатите, и пускана отново от различни британски издателства. Целта на серията била да популяризира голямо разнообразие от учебни предмети за масовата публика.

Друг пример за интерактивен пионер е френската литературна група “Oulipo”, която е била активна по време на 60те. Те наричат интерактивния формат „tree literature” (букв. дървесна литература – б.п..). В Германия Die Abenteuer des Katers Lucky Les in fünf Geschichten (Щастливия Лес) била публикувана през 1967, което я прави една от най-ранните интерактивни книги извън експерименталната сфера. В книгата играчът поема ролята на котка, като прави избори и обръща на съответната страница.

Шведската книга Den mystiska påsen («Мистериозната чанта” ) от 1970 следва същия стил. Главният герой е малко момче на име Ларс, което открива чанта пълна с диаманти. Читателят трябва да избере дали Ларс ще ги задържи, или ще отиде в полицията с тях. Аудиторията на книгата е за деца от началния курс.

Поредицата The Tracker, публикувана от 1972 до 1980, може би е първата интерактивна книга, публикувана като поредица. The Tracker разчита много на поразителните си илюстрации.

Тогава, годината е 1974, Dungeons and Dragons (у нас позната и като „Подземия & Дракони” , чийто basic издание е преведено на български – бел. Ян), първата ролева игра (Role Playing Game), е публикувана от Gary Gygax (наричан още „бащата на всички ролеви игри”) в САЩ и която се превръща в популярен феномен, който дава началото на десетки RPG-та като Traveller (1977), RuneQuest (1978) и т.н. Едно такова RPG e Tunnels and Trolls, което предлага по-проста система на игра от Dungeons and Dragons и може да бъде използвана и в самостоятелна игра. Първата игра от поредицата Tunnels and Trolls се нарича Buffalo Castle (1976) и тя може да бъде наречена първата истинска книга-игра. Но книгата изисква наличност на RPG правилника и за съжаление е невъзможно да бъде играна без него; ето защо Buffalo Castle няма този търговски успех какъвто имат книгите-игри след това.

Друга книга, публикувана по почти същото време, е The Adventures of You (1976-1977). Писателите на поредицата после създават Choose Your Own Adventure през 1979, която по-късно се превръща в най-дългата серия книги-игри с над 200 заглавия (у нас тази поредица е позната като „ Избери своето приключение” и тя излезе на български език още в зората на жанра в България – бел. Ян). Тази поредица става много популярна в САЩ, но не получава почти никакво внимание в Европа. Чак след като The Warlock of the Firetop Mountain (у нас по-известна като „Магьосникът от огнената планина”) е публикувана през 1982 в Обединеното Кралство, книгите-игри стават огромен комерсиален и международен успех с милиони продадени копия по целия свят.

9

Следвайки успеха на поредицата Fighting Fantasy, излиза дълга редица книги-игри. Най-успешна е серията Lone Wolf от Джо Девър, която започва с Flight from the Dark през 1984 (у нас тази книга е по-известна като „Полет от мрака” ).

Fighting Fantasy („Битки Безброй” на български)

Историята зад Fighting Fantasy започва през 1980, когато Geraldine Cooke, редактор на издателство Penguin, се среща с Ian Livingston и Steve Jackson на годишния Ден на игрите, организиран от тогавашното студио за Ролеви и военно-симулационни игри Games Workshop. Cooke искал двамата създатели на Games Workshop да напишат „ръководство” с напътствия за нови играчи относно това как се играят ролеви игри, които са изключително популярни по това време. На Jackson и Livingstone им хрумва идеята да представят тази интродукция като книга-игра, където играчът поема ролята на приключенец, който прави избори и обръща на различни параграфи, за да разбере до какво води този избор. Всичко, необходимо за игра, са няколко зара, молив и гумичка.

Двамата започват да работят над проекта; шест месеца по-късно те завършват своя ръкопис и го изпращат на Penguin под работното заглавие The Magic Quest („Магическото изпитание”). Редакторите на Penguin отначало не знаели какво да правят с него, тъй като форматът не е можел да бъде описан нито като игра, нито като книга, а по-скоро като нещо средно. Най-накрая било решено тази „книга-игра” да бъде издадена в серията за деца Puffin Books. Тогава е пусната под името The Warlock of the Firetop Mountain. Годината тогава е 1982.

През първите три месеца, книгата-игра е публикувана отново три пъти, а в рамките на година – 20 пъти. Книгата продава общо над милион копия и е преведена общо на 15 езика. За времето си това събитие е било феноменален и финансов успех от всякъде!

Успехът на първата книга води до искане за още и Jackson и Livingstone започнали работа над нова книга-игра. Втората книга от новата поредица Fighting Fantasy, The Citadel of Chaos („Цитаделата на хаоса”), е написана от Steve Jackson, а третата книга – The Forest of Doom (по-позната у нас като „ Гората на обречениет”), от Ian Livingstone. Продълженията също пожънали успех, а постоянното искане за още затруднявало двамата автори, които трябвало

също така да работят и върху Games Workshop. Ето защо било решено други автори също да пишат в поредицата, като първият нов автор бил един друг Steve Jackson. Този Steve Jackson е американец, който по-късно) през 1986 създава GURPS (General Universal Role Playing System. Първата му книга-игра е Scorpion Swamp, която била осмата книга от поредицата „ Битки Безброй” . Той написал общо три книги преди да продължи работа над собствените си проекти.

Други автори са Jamie Thompson и Mark Smith, които написали две Fighting Fantasy книги, преди да продължат работа над собствената си поредица, The

Way of the Tiger (у нас по-позната като „Пътят на тигъра”, макар и без да са издадени първите две части! – бел. Ян), фентъзи история за нинджа, търсещ отмъщение за смъртта на своя баща, и Falcon, научнофантастична история относно агент, пътуващ във времето (тук може би трябва да търсим връзка с нашенския „суперагент”, който създаде Майкъл

10

Майндкрайм за издателство „Плеяда” навремето – бел. п.).

Огромният брой нови автори освобождава Jackson и съратника му от тежката работа, и те започват да пишат все по-малко и по-малко книги в края на 80те. Общо Jackson и Livingstone са написали 22 книги от поредицата, което включва и четирите книги Sorcery! на Джаксън, които са рекламирани като “Fighting Fantasy за възрастни” (по-известни у нас като „Магьосничества!” , които включват общо 4 книги, които се рекламират от нашенско издателство като книги-игри за... деца – бел. Ян ☺.

Поредицата Fighting Fantasy е трябвало да свърши с номер 50, Return to Firetop Mountain („Завръщане в огнената планина”), написана от Ian Livingstone, но книгата се продала изненадващо добре и подновили интереса към Fighting Fantasy за известно време, така че Puffin Books продължили да публикуват нови книги. Но намаляващите продажби внезапно сложили край на поредицата с книга номер 59, Curse of the Mummy («Проклятието на Мумията») на Jonathan Green. Неговата следваща книга, Bloodbones („Кървави кости”), която е трябвало да бъде номер 60, никога не била публикувана. Така че цялата поредица е била на една книга разстояние от завършване на кръгло число през 1996. Във всеки случай, книгата на Green била публикувана от Wizard Books през 2006, едва 11 години след нейното истинско написването.

Поредицата Fighting Fantasy е лицензирана в 17 държави (сред които и България – бел. пр.) и продала над 15 милиона копия в световен мащаб.

Днес книгите от поредицата са публикувани отново от Wizard Books, подиздателство на Icon Books. Освен дългоочакваната Bloodbones, Janathan Green публикува още една книга-игра на име Howl of the Werewolf („Воят на върколака”). Ian Livingstone също пише нова книга-игра, Eye of the Dragon („Око на Дракона”), през 2005 – цели дванадесет години след последната си написана книга.

Lone Wolf („Самотният вълк” на български)

След успеха на ранните Fighting Fantasy книги, дълга редица книги-игри се опитват да пресъздадат точния стил, който Jackson и Livingstone установяват, и резултатите са смесени. Някои от новите книги-игри имали известен успех, докато други никога не се продали. Единствената друга поредица, която се приближила или дори надминала Fighting Fantasy по слава и комерсиален успех е Lone Wolf, създадена от Joe Denver през 1984. Поредицата е преведена на 18 езика и продава девет милиона копия в световен мащаб. Първата книга от поредицата, Flight from the Dark, продава над 100 000 копия през първия месец. (Първите четири книги от поредицата са издадени и в България и неин преводач е небезизвестният Сим Николов – бел. Ян.)

Историята на Lone Wolf, последният оцелял от орден на монаси-воини, защитаващи кралството Sommerlund от враговете му, продължила през 28 книги преди поредицата да бъде спряна от

11

издателството Red Fox през 1998. Това решение, взето от Red Fox, предизвикало омразата на феновете, тъй като историята на поредицата е щяла да свърши в книга с номер 32, а тогава нямало надежда последните четири книги някога да бъдат публикувани. Но през 1999 Joe Dever дал съгласието си Lone Wolf да бъде пусната в Интернет безплатно от организацията Project Aon. До Октомври 2008, 18 от книгите са достъпни за свободно сваляне през официалния сайт на Project Aon.

(Ето и линк към споменатия сайт: http://www.projectaon.org/en/Main/Home)

През Август 2007, Mongoose Publishinig започнали да публикуват отново книгите от

поредицата, с нови корици и нови илюстрации. Първата, Flight from the Dark, била пренаписана от Joe Dever поради факта, че той вече се смятал за по-добър писател, и че това било възможност за създаване на едно по-добро начало.

Това обаче означава, че сюжетът на първата книга е бил променен от оригиналната концепция. Нарича се “retcon” и означава че вече предоставени факти в художествено произведение са били променени от начина, по който първоначално са били представени. Естествено, това довело до спорове в аудиторията. Феновете обикновено са много консервативни що се отнася до промени в начина, по който те възприемат нещата. Само че, важно е да се спомене че “retconning” е различно от ревизуализация. Перфектен пример за ревизуализация са промените, които Джордж Лукас направи наскоро в оригиналните Star Wars филми (така нареченото „Междузвездни войни: Специално издание” ). Това е директна промяна в оригиналния материал, тъй като Лукас твърди, че вече филмите са така както той винаги е желал да бъдат, включително и известната сцена в която Greedo стреля първи (тук има ли нужда от допълнително обяснение? – бел. пр.☺). Един “retcon” няма задължително да причини спорове, и в точно този случай промените в историята като че ли са приети от повечето фенове.

Mongoose Publishinig евентуално ще публикува всички Lone Wolf книги, включително и последните четири, които може и да бъдат публикувани извън техния хронологичен ред, тъй като Joe Dever вече е завършил първата от четирите книги.

3. Fighting Fantasy (Битки Безброй) и Lone Wolf (Самотният вълк) – сравнение Система

Както вече споменах книгите-игри са вдъхновени от ролевите игри, и тези РПГ-та биха

могли да имат доста обширен набор от правила, които не биха били много практични за самостоятелно приключение. Затова книгите-игри имат опростен набор от правила, което означава че бойната система е много праволинейна, за да може да се приложи за секунди.

12

В Fighting Fantasy има три стойности които е жизнено важно да се следят: Умение, Издръжливост и Късмет. Тези стойности са предопределени от хвърляне на два зара, и високият резултат е за предпочитане, тъй като високият резултат дава на играча предимство в битка и прави малко по-лесно оцеляването във всякакви изпитания. Както и да е, изхода от играта не зависи само от добрите статистики, тъй като читателя трябва да прави правилни избори за да спечели играта.

В сериите за Lone Wolf има само две статистики: Бойно Умение и Издръжливост. Същото е както в Fighting Fantasy: високите цифри са по-добри, но също така е възможно да се спечели и с по-нисък резултат. Lone Wolf е различна от Fighting Fantasy в тези специални умения, така наречените Кай дисциплини, които играят жизненоважна роля в играта. Ако играчът избере неговите или нейните Кай дисциплини правилно, не би трябвало да е голям проблем да се спечели в играта.

За разлика от Fighting Fantasy, при Самотния вълк няма реална нужда от зарове. Вместо това има Таблица със случайни числа на гърба на книгата. Номерата варират от нула до девет, и са поставени в случаен ред на страницата, така че читателя да може да затвори очите си и да посочи таблицата с пръст или писалка, за да получи число тогава, когато е необходимо.

Възможно е да се хвърли десет стенен зар (d10) вместо да се използва Таблицата със случайни числа. Това е донякъде сходно със серията Sorcery! („Магьосничества!” ), които включват картинка на чифт зарове на всяка страница. Идеята е читателят да не държи зарове, а той или тя да може по всяко време да прелисти бързо страниците и да спре на случайна страница, за да получи резултат като че ли е хвърлил зарове. Основната поредица Fighting Fantasy не включва този способ, докато от Wizard Books не започват да преиздават сериите отново през 2002.

Също заслужава да се отбележи че поредицата Fighting Fantasy има някои допълнителни статистики и специални правила. Например, Starship Traveler (у нас по-позната като “ Звездолетът Скитник” , вероятно една от най-първите книги-игри у нас – бел. Ян) има бойни правила и за космически битки, и за схватки с лазери, и за ръкопашен бой. Над всичко това, Стийв Джаксън също така е първият, който включва магически способности в книгите. Фактически, неговата първа книга след The Warlock of the Firetop Mountain („Магьосника от огнената планина”) е Citadel of Chaos („ Цитаделата на Хаоса”) , където читателя може да избира от списък магии, които са сходни с Кай Дисциплините, които се избират в поредицата за Lone Wolf.

Формат

Повечето книги от поредицата Fighting Fantasy (Битки Безброй) съдържат 400 номерирани секции (епизоди), докато при Lone Wolf (Самотния Вълк) се съдържат по 350 номерирани секции. Добър пример е преплитането, което се получава в типичната книга-игра, където различните пътища се разделят и сливат, само за да се разделят отново след това.

Така или иначе, Fighting Fantasy разбива собствения си шаблон, като започва да експериментира с епизодите. Стийв Джаксън специално не се придържа към правилото „400”. Неговата най-кратка книга, Starship Traveler, съдържа само 343 номерирани секции (епизоди), докато най-дългата му книга, The Crown of Kings (по-позната у нас като “ Кралската Корона”), от серията Sorcery! („Магьосничества!”) съдържа цели 800 епизода и е два пъти по-дълга от стандартна книга от поредицата Fighting Fantasy. Нещо повече, някои

13

от по-късните автори започват да „скриват” последния параграф (епизод) вътре в книгата, за да предотвратят чийтване (измамите). Затова в тези книги последният параграф (епизод) не е този, в който играта свършва.

Корици

Всяка книга-игра има вътрешни илюстрации. Това изглежда е изискване за модерните книги-игри. Това добавя определена атмосфера за света, в който книгата-игра е ситуирана, а и е толкова ефективно в създаването на чувство за присъствие, колкото и повествованието във второ лице. Важността на илюстратора може да се оцени по корицата на първа до осма книга от Lone Wolf, където художника Гари Чалк е вписан наред с писателя Джо Дийвър на предната корица. Това се променя, когато Гари Чалк напуска работата си след осма книга. Новият илюстратор, Брайън Уилиамс не е вписан на предната корица.

Гари Чалк също илюстрира предната корица на първите шест книги в поредицата. Това не е изцяло необичайна практика в света на книгите игри.

Добър пример, в който вътрешният илюстратор е повлиян от корицата, е The Warlock of the Firetop Mountain („Магьосника от Огнената Планина”) . Илюстраторът, Ръс Никълсън, е щял да направи и корицата, ако не е имало толкова объркване относно съдържанието на книгата. Задачата да се направи илюстрация на корицата се пада на Питър Андрю Джоунс. Той рисува приличен случаен вълшебник, призоваващ златен дракон с кристалната си топка. Но това, което е най-стъписващо за издателя Puffin Books, е било че заглавието е поставено по средата на корицата, а не най-отгоре, което е било стандартната практика по това време. Това е означавало че заглавието на книгата е нямало да се вижда, ако е поставена на „стъпаловидни” рафтове в книжарниците. Когато книгата е преиздадена пет години по-късно, през 1987, издателите изискват Питър Андрю Джоунс да направи нова илюстрация за корицата, много сходна с оригинала, но този път случайният вълшебник е заменен със самия Загор (Магьосника от планината). Питър Андрю Джоунс копира типичния вид на Загор от илюстрация на цяла страница направена от Ръс Никълсън (и пак не става ясно къде е поставено заглавието на корицата при втория път – бел. Ян ☺.

Това не е единственият пример на променени корици. Например Citadel of Chaos е имала

много по-опростена илюстрация на корицата, която по-късно е заменена с малко по-усложнена, направена от Йан Милър.

Друго нещо, заслужаващо да се отбележи за кориците на Fighting Fantasy, е че имената на Стийв Джьксън и Йън Ливингстън са на кориците на всички книги от поредицата Fighting Fantasy, независимо дали са самите автори на книгата или не. Името на автора, ако е различен от Стийв Джьксън и Йън Ливингстън, може да бъде открито само вътре в книгата. Това е традиция и на Wizard Books, продължена когато са започнали да преиздават поредицата.

Това означава, че имената на Стийв Джьксън и Йън Ливингстън се появяват на корицата на първата книга, The Warlock of the Firetop Mountain, тъй като са я написали заедно, но когато започват да пишат книги отделно, само едното име е на корицата, или на Стийв, или на Йън. Но ако книгата е написана от друг автор, и двете имена Стив Джаксън и Йън

14

Ливингстън са на корицата. Това всъщност помага да се разделят Стийв Джьксън (САЩ) и Йън Ливингстън (Великобритания), като последният носи двете имена Стийв Джьксън и Йън Ливингстън на кориците си.

Свят

Когато Стийв Джьксън и Йън Ливингстън написват The Warlock of the Firetop Mountain те не обмислят особено света, в който приключението ще се състои. Книгата е просто приключение тип „тъмницолаз” (т.е. „пълзене през подземия”), т.е. състои се в подземна система от пещери, както при повечето от ранните ролеви приключения. Но когато са написани повече книги в поредицата, възниква нуждата да се създаде подходяща среда, и затова е създаден света на Титан, в който се развиват повечето книги-игри. Има няколко изключения от това правило, тъй като съществуват и книги-игри, които се състоят в научно-фантастична среда, която не е свързана с приказния свят на Титан. В интерес на истината в Starship Traveler („ Звездолетът Скитник”) на Стийв Джаксън е изрично е описано че екипажът на въпросния космически кораб се опитва да намери пътя си обратно към Земята след като е засмукан в черна дупка:

В приключението, което следва, ТИ си Капитан на Скитника, загубен в незнайна вселена. Твоите умения на Капитан ще определят дали ти и екипажа ти ще видят някога Земята отново.

В друга книга на Джаксън, Appointment

with F.E.A.R. („Среща със С. Т. Р. А. Х.), читателят поема ролята на супер-герой в борбата с престъпността, живеещ в Титан Сити. Съдейки по името на града се подразбира че атмосферата на книгата е някак свързана с фантастичния свят Титан. Самият град е смътно напомнящ Ню Йорк, което не е изненадващо тъй като книгата е имитация на Американски комикс за супер-герои от 70те и 80те.

Друга книга написана от Джаксън, която вероятно се развива на Земята, е House of Hell („Къща на ужас”), единствената книга от Fighting Fantasy, числяща се към хорор жанра, а не към фентъзи или научната фантастика.

За разлика от Fighting Fantasy, света на Lone Wolf е вече развит от Джо Дийвър преди той да започне да пише своите книгите-игри. Магнамунд е светът на действие на Джо Дийвър, един фантастичен свят, който е специално създаден за нуждите на кампании по ролеви игри. Това е една от причините Магнамунд да е възприет като по-жив и по-образен от Титан.

Освен Титан съществува още света Амарилла, където Legend of Zagor („Легенда за Загор”) се състои (виж долу за подробности), и Орб, свят създаден от Марк Смит и Джейми Томпсън, където се състои поредицата The Way of the Tiger („Пътят на Тигъра” у нас).

15

История

Сюжетната линия в Lone Wolf се простира в 28 книги (ще бъдат 32, ако Mongoose Publishing издадат всички нови книги). Fighting Fantasy няма сюжетна линия. Всяка книга е самостоятелно приключение, което не продължава в следваща книга. Героят, с който играе читателят, винаги се счита за нов неизвестен авантюрист.

Така или иначе, това е действителността с уговорка. Фактически има няколко книги от Fighting Fantasy (Битки Безброй), които са свързани помежду си, без значение колко неопределено може да е това. Например, City of Thieves (по-позната у нас като „ Градът на Крадците” ), Deathtrap Dungeon (по-позната у нас като „ Смъртоносен лабиринт”) и Island of the Lizard King („Остров на Кралят гущер”) са всички написани от Йън Ливингстън през 1983

и 1984, и в тях е намекнато, че неизвестният авантюрист в тези книги е един и същ. В Deathtrap Dungeon има женски трол, наречен Айви, който разказва на авантюриста за нейния брат Sourbelly (Раздразнено шкембе), който е Имперски страж в града Порт Блексенд, където се развива действието от City of Thieves. Забавната част е, че авантюристът дори го е срещнал в City of Thieves и, дори срещата да не е била със смъртоносен изход, е доста вероятно Sourbelly да е бил убит от героя при посещението му във въпросния град.

Интересно е че Wizard Books издават книгите в грешен ред през 2002, така че неудобният момент, в който женският трол води разговор с убиеца на брат й, общо взето се губи тъй като читателя не би могъл да знае кой е Sourbelly.

Така или иначе с Island of the Lizard King завършва неофициалната трилогия, която започва с авантюриста напускащ град Fang (Зъб), където се развива действието в Deathtrap Dungeon.

Както и да е, независимо дали авантюристът е същото лице или не, в тези книги Ливингстън

всъщност написва истинско продължение на Deathtrap Dungeon, наречено Trial of Champions (по-познато у нас като „ Изпитание за шампиони” ). До голяма степен историята се развива в същото подземие като преди, но този път с нов неизвестен авантюрист. И което е дори по-интересно, че последната книга също има продължение, наречено Armies of Death („ Армии на Смърт” , неиздадена у нас), което започва директно там, където Trial of Champions завършва. С изключение на поредицата Sorcery! („Магьосничества!”), това е уникално за поредицата Fighting Fantasy (Битки Безброй): историята продължава през две книги и втората книга започва точно там, където свършва предишната. Както и да е, това не означава че игровата статистика от предишната книга може да бъде пренесена в следващата. Всяко умение трябва да бъде генерирано отново и нито един предмет не може да бъде пренесен от първата във втората книга, въпреки факта, че същият неизвестен герой участва и в двете книги.

16

Друга „трилогия”, най-общо казано, са книгите включващи Загор като антагонист. Загор е името на магьосникът от първата книга, тази за Огнената планина. Както се оказва, съществува тенденция той да не остава мъртъв за дълго. След като е убит в The Warlock of the Firetop Mountain, той се завръща от мъртвите, за да тероризира селяните, живеещи около планината, отново, и отново неизвестният авантюрист идва на помощ, когато невинните селяни призовават герой, за да ги защити. Загор е убит отново в Return to Firetop Mountain („ Завръщане в огнената планина”) , но отново е възкресен, този път като демон, и не на Титан, а в друг фантастичен свят наречен Амарилла. Книгата-игра Legend of Zagor („ Легенда за Загор”) е уникална в това, че е продължение на The Zagor Chronicles („Хрониките за Загор”) , серия романи (истински книги), написани от Йън Ливингстън и Карл Саргент.

За разлика от Джаксън, с изключение на поредицата Sorcery! („Магьосничества!”) , Ливингстън периодично повтаря герои и места в книгите си, които, без значение колко са далечни, свързват историите заедно. Освен вече споменатите „трилогии”, Caverns of the Snow Witch (по-позната у нас като

„ Леговището на Снежната Вещица”) прави много препратки към герои, места и събития от The Warlock of the Firetop Mountain, Deathtrap Dungeon, и The Forest of Doom, загатвайки, че неизвестният авантюрист от Caverns of the Snow Witch може да е същият този от The Forest of Doom, след като последната книга започва там, от където предишната свършва. Единствената разлика от предишния пример е, че Caverns of the Snow Witch е „предистория”, тъй като е написана след The Forest of Doom, но събитията от Caverns of the Snow Witch предшестват тези в The Forest of Doom хронологично.

Независимо от загатванията и вмъкванията, тези примери само подсилват факта, че Ливингстън оставя на читателя сам да определи дали има или няма някаква наследственост в поредицата Fighting Fantasy, тъй като нито едно от събитията в дадена книга няма реално въздействие върху друго от друга книга.

В поредицата Lone Wolf (Самотния Вълк), от друга страна, решение взето в една книга може да има продължително въздействие върху други книги. Това се отнася особено за дадени предмети, които играчът намира по пътя си, които се пренасят от една книга към следващата. Напълно е възможно

предмет, намерен в една книга, да стане полезен в бъдеща. Това също се отнася за Кай дисциплините, тъй като една дисциплина може да не се използва въобще в една книга, но да стане особено полезна в следваща.

Друга разлика между Lone Wolf и Fighting Fantasy е, че Самотния Вълк е истински герой, а не някакъв безлик авантюрист, въпреки че лицето му никога не е ясно разкрито. Нещо повече, Самотния Вълк има предистория, дори ако детството му не е представено до поредицата за Великия магистър (книга 13 до 20). Фактически Самотния Вълк е възможно най-далеч от анонимност, тъй като играе ключова роля в борбата между доброто и злото, и

17

собственоръчно накланя везните в полза на доброто. Не би било погрешно да го наречем спасител на Магнамунд (и не само на родината му Сомерлунд).

Накратко, конфликтът между добро и зло в Магнамунд продължава от хиляди години. Главни агенти на злото са Тъмните Лордове, могъщи същества създадени от Тъмния Бог Наар, които драпат да завоюват цял Магнамунд. Единствените, които могат да им се опълчат

открито са Сомерлендци. Кралството Сомерлунд се противопоставя на Тъмните Лордове от векове, основно чрез силите на Ордена Кай, група монаси-войни, защитаващи Сомерлунд от силите на Тъмните земи. Тези Кай войни имат много специални и свръхестествени способности, които използват да защитават Сомерлунд и всички свободни народи на Магнамунд.

Така или иначе, Сомерлунд е предаден от магьосник, наречен Вонотар, и целият Орден Кай е избит в изненадваща атака срещу Манастира Кай от Тъмните Лордове. Там започва Flight of Darkness (у нас по-известна като „ Полет от мрака” ). Оказва се, че един Кай-войн оцелява в атаката, млад кадет наречен Тихия Вълк. Неговата мисия е да отиде до столицата Холмгард, за да предупреди краля, че Сомерлунд е нападнат от Тъмните Лордове и че не може да се очаква помощ от Кай. На края на книгата Тихия Вълк получава по-подходящото име Самотния Вълк, тъй като той е всичко, което останало от Ордена на Кай.

Историята има много сходства с филма Междузвездни войни, с Джедайския Орден, разрушен чрез предателство, като един Рицар – Джедай оцелява в избиванията. Свръхестествените способности на Джедаите и Кай само правят връзката още по-очевидна.

18

Не е тайна, че Джо Дийвър е повлиян доста от Междузвездни войни. В края на краищата, филмите на Лукас имат огромно влияние върху културата на 80те, което е трудно да си представим днес за друг филм. Вместо да се изреждат авторите-фантасти, които са повлияни от филма, е по-лесно да се изредят тези, които не са повлияни от него, това наистина би било един по-кратък списък.

Нека да продължим, следващата задача на Самотния Вълк във Fire in the Water („Пламък над водата”) е да пропътува до съюзника на Сомерланд Дуренор, за да поиска помощ и да върне Сомърсверд, могъщ меч-артефакт който би бил полезен във войната срещу Тъмните Лордове. Засега наистина няма нужда да се впускаме по-навътре в сюжета, но си заслужава да се отбележи че конфликта с Тъмните Лордове евентуално се разрешава в книга 12, с унищожението на всички останали Тъмни Лордове, а Самотния Вълк става Велик Магистър , евентуално построява отново Манастира Кай и възстановява Ордена.

Тъмният бог Наар приема тези неуспехи много тежко и решава да отнесе конфликта на много по-персонално ниво като директно се насочи към Самотния Вълк. Този конфликт достига върха си в книга 20 и след това Самотния Вълк вече не е герой, с който се играе. Вместо него ролята на борец за справедливост и свобода е подета от един нов боец на Кай. Но Самотния Вълк не просто се оттегля. Той продължава да играе централна роля в конфликта между доброто и злото.

След като поредицата е спряна след книга 28 е трудно да се каже какво ще стане в последните четири книги от серията, но мисля, че е разумно да се допусне, че ще има някакво закриване на тази дълга поредица и вероятно епичен сблъсък между доброто и злото на финала.

Предимството на поредицата за Lone Wolf над Fighting Fantasy, е че има продължително разтегляне на сюжета в над дузини книги. Всичко и всички са свързани по между си. В Fighting Fantasy е вярно точно обратното: всички и всеки са несвързани.

Трябва да се отбележи обаче, че поредицата на Стийв Джаксън Sorcery! („Магьосничества!”) всъщност предшества тази на Джо Дийвър от 1984, така че не може да се твърди че поредицата за Lone Wolf е първата със продължителен сюжет, повече отколкото може да се твърди че Fighting Fantasy (Битки Безброй) е първата поредица книги-игри.

Въпреки че четирите книги от Sorcery! не са част от основната поредица, те все пак са Fighting Fantasy книги, така че Стив Джаксън заслужава пълното признание за създаването на първия продължил в няколко книги сюжет. (Да не забравяме и че Джо Дивър не е част от първоначалния екип на Стийв Джаксън и Иън Ливингстън, с други думи двете поредици нямат нищо общо помежду си – бел. Ян.)

Фабула

The Warlock of the Firetop Mountain не съдържа някаква предистория, тя е просто „хак-енд-слаш”, приключение от типа „пълзене през подземия”. Анонимният авантюрист не е герой, той не е заинтересуван да спасява селяните от злия магьосник, а всичко, което той

19

иска, е да грабне съкровището на магьосника. Тези мотиви трудно могат да минат за такива на благороден герой, а по-скоро на класически обирджия.

В книгите никъде не се твърди, че магьосникът може да е стигнал до съкровището с равностойно несправедливи средства. Остава на по-късни източници да обяснят предисторията: кой е бил Загор, как е превзел Огнената Планина от джуджетата, живеещи там и т.н. По-късни книги не предизвикват такъв тип „впечатление”, тъй като те вече имат развит сюжет и история.

Това не ги прави непременно по-реалистични, още

повече понякога сюжетът е леко казано абсурден. Ако мога да използвам The Forest of Doom (по-позната у нас като „ Гората на обречените” ) като пример – джуджетата в град Стоунбридж (Каменмост) дълго държат троловете настрана с помощта на магическия чук Джилибран. Противниковият клан джуджета от Миъруотър дълго време завиждат на джуджетата от Стоунбридж и по тази причина изпращат орел да открадне бойния чук. Орелът успява с кражбата, но е нападнат и убит от ястреби на смъртта над Тъмния лес, също познат като Гората на Обречените. Оказва се, че бойният чук е единственото нещо, способно да излекува джуджетата от Стоунбридж от перманентната апатия. И е спешно авантюристът да върне загубения чук, преди тролите да нападнат предполагаемо беззащитния град. Докато приключението напредва, авантюристът открива че два гоблина са открили чука, но те не могат да решат кой от тях ще го вземе. За тяхно щастие те откриват, че дръжката може да се развие от главата, така че го разглобяват и тръгват по отделни пътища. Единият гоблин е заловен от огре (людоед) и е поставен в клетка, докато авантюристът пристига да го освободи от клетката. Вторият гоблин дори има по-малко късмет – изглежда той е бил убит и изяден от гуул (караконджул), който обитава саркофаг в мазето на

заключена къща, която може да бъде отворена с ключ, носен от бойно настроен планински човек, който обитава съвсем различна част на гората. А и не е особено убедително че гуула използва главата на чука като възглавница. И естествено, двете части на чука са маркирани с “G”, така че да не се рискува с друг чук, разделен на две части и лежащ из гората. Чукът е върнат на джуджетата, така че те могат да победят заплашващите ги троли с него, а авантюриста е богато възнаграден за спасяването на останалите без чук джуджета от унищожение (ето това чукане с чук чаках – бел. Ян ☺.

Това, разбира се, е повече от абсурден сюжет, но все пак той не е уникален за Fighting Fantasy. Повечето от тези книги се фокусират повече върху играта, вместо върху реалистичния сюжет. Те са по-скоро игри вместо правилна фантастика. Няма повече реализъм в средната Fighting Fantasy книга, отколкото има в Монополи или Риск. Това е причината, поради която има толкова много замъци и тъмници, натъпкани със свирепи чудовища и сложни капани, чакащи авантюриста да се появи вместо да се избият едно друго, или случайно да задейства някой от смъртоносните капани. Читателят не би трябвало да се пита от какво преживяват чудовищата, когато няма авантюристи да ядене, или защо те не напускат спарената тъмница за глътка свеж въздух от време на време. (Или защо си нямат един McDonald’s в центъра на подземието например – бел. Ян ☺

20

Поредицата за Lone Wolf е доста различна. Всичко и всеки има своя смисъл в света на Магамунд. Поредицата за Lone Wolf е по-скоро сюжетно ориентирана, отколкото игрово ориентирана. Някои от героите и чудовищата са повече от едностранна случайна среща, чакаща да се случи.

Разбира се, обсъждайки реализма, трябва да се вземе предвид че всичко е относително, фактически няма или има малко логика в сюжета, който разисквах по-горе. Когато се работи с фентъзи или научно-фантастична среда, е нужно да се приеме, че те са различни от реалния свят. Но трябва да има някаква хармония и смисъл в такава вселена, а някои книги от поредицата Fighting Fantasy имат много малко в този смисъл. Има едно малко тълкуване наречено „ прекратяване на отказа на доверие” , термин въведен от Самюел Тейлър Колеридж през 1817. Той се отнася до желанието на една личност да приеме условните точки на един фантастичен труд, въпреки че те са фантастични или невъзможни. Това работи за повечето фантастични истории, като обикновено има някои установени правила за това кое е възможно в този дял от фантастиката. По тази причина съществува общи възприятия като защо Супермен може да лети, защо вампирите се страхуват от кръстове, или как може пръстен да има собствена воля и т.н. Но горният пример наистина притиска формата колко абсурдни обстоятелства могат да бъдат преглътнати. Единственият начин да бъде приет сюжета е, ако се счита за игра вместо за измислена история, иначе всички въпроси без отговор биха попречили на забавлението от играта/историята. (Авторът може би иска да каже, че един вид книгите от поредицата „ Битки Безброй” са създадени с цел именно за игра и в тях не трябва да се търси повече от предлаганата в тях логика. Всички останали случаи, в които ние – като читатели – бихме седнали да се замислим дали нещата в тях са реални или не, само ще развалят удоволствието и тръпката от играта – бел. Ян).

Разиграване

Първите книги в съответните серии са тези, които изпъкват от всички, тъй като именно те са все още с принципно нова концепция и търсят своята идентичност. По-късните книги се фокусират повече на историята и по-малко на случайното разиграване. Например, The Warlock of the Firetop Mountain включва лабиринт, където играча може да заседне теоретично завинаги, освен ако той или тя не открие изход. А Flight from the Dark има много повече пътища за избор, отколкото която и да е книга от поредицата Lone Wolf. Общо казано, това означава, че следващите книги стават някак по-линейни, с повече фиксирани срещи и по-малко случайни събития.

Но като цяло Fighting Fantasy предлага повече пътища за избор от поредицата Lone Wolf. Това може да се разглежда като нещо положително. Проблемът е, че по-големият брой избори не означава по-голяма свобода. Фактически, точно обратното е вярно. Докато Lone Wolf има лимитиран брой пътища, Fighting Fantasy предлага повече пътища като избор, но само един е правилен, а всички други са грешни. А това безспорно е най-голямата разлика между поредиците Fighting Fantasy и Lone Wolf – при втората има ограничена свобода, докато при Fighting Fantasy няма никаква свобода (макар привидно да съществува!). Ако не пътуваш по правилния път, ще загубиш! А в Lone Wolf е възможно да се победи, независимо от избрания път, въпреки че някои пътища определено са по-трудни от други. Ядрото на моята теза е че Fighting Fantasy само предлага илюзията за свободен избор, след като всички пътища освен един са грешни. (Демек свободен избор в тая поредица май напълно няма – бел. Ян).

За да илюстрирам гледната си точка, ще оценя двете поредици в две категории:

21

оценка на забавление и оценка на игра, както вече споменах в секция Методология.

След като Fighting Fantasy предлага много избори, само един от които е верен, е разумно да се предположи, че е безпредметно да се поема по някой от грешните пътища. А за да се знае кои пътища са грешни трябва да се открие верния път, а откриването на верния път изисква даден брой опити. Това означава че играчът е принуден да преиграва, докато играта се разреши. Винаги е възможно той или тя да се откаже, или да спре да играе, или да излъже, за да избегне фрустрация или тотално отегчение от повторенията.

Целта в повечето книги от Fighting Fantasy е да се съберат предмети, които евентуално може да са необходими, за да се разреши играта. Това може да се постигне само чрез проба и грешка; и много от тези предмети изглежда не изпълняват никаква функция по времето, когато са открити. Читателят често открива, че той или тя е достигнал края на играта, само за да разбере, че е невъзможно да напредне повече, само защото му липсва даден предмет.

Това е стандартна процедура в Fighting Fantasy. Например, в The Warlock of the Firetop Mountain е напълно възможно да се достигне магьосника накрая, но ако читателят не е открил ключа, за да отключи съкровището на магьосника, той или тя не може да завърши играта. А още повече, някои ключове, които могат да бъдат открити по пътя, са погрешни, така че трябва да бъде открит кой е правилният ключ по трудния начин – чрез игра отново, отново и отново, докато правилната комбинация се разкрие.

Естествено, това може да даде ход на повече отегчение, вместо на забавление. Книгата-игра от Битки безброй има тенденцията да не бъде толкова забавна за игра на десетия или двайсетия път, както е през първия.

Книгите Fighting Fantasy всъщност са доста по-трудни от поредицата Lone Wolf. Те са създадени сложни за разрешаване. И затова са толкова забавни!

Контрастно на това, веднъж завършена книга от Lone Wolf, винаги е възможно да се започне от начало, за да се провери какво ще стане по друг път. А Fighting Fantasy не предлага алтернативни пътища. Наистина трудните избори изискват от читателят да нарисува карта на цялата област, да си води записки кои предмети могат да се взимат, и т.н. Така че трудно се намира смисъл в опита да се завърши правилно от първия път, тъй като това е теоретически невъзможно.

Този подход става досаден много бързо, но е единственият начин да се реши играта. Неуспехът да се напредва води до „чийтване”, за да се избегне фрустрацията от невъзможността да се реши играта. Така че е относително разумно да се каже, че оценката на забавление на книгите от Fighting Fantasy е твърде ниско. Но съдейки стриктно по предизвикателството, което предлагат, те предлагат много висока оценка на играта. Точно обратното е валидно за повечето книги от Lone Wolf. Някои от тях са много по лесни от другата поредица.

Различните пътища в поредицата Lone Wolf биват изследвани за забавление, докато различните пътища в Fighting Fantasy биват изследвани от необходимост. Този контраст е още по-силен, щом се разбере, че когато правилният път веднъж е установен (с помощта на карта и записки напр.), вече няма смисъл да се поема по погрешния път. Двете поредици се изследват по различни причини: различните пътища в Fighting Fantasy се изследват веднъж от необходимост, книгите от Lone Wolf се изследват, защото е забавно да се видят алтернативни пътища.

22

Това обобщава различните философии, с които са наситени двете поредици, и може да обясни защо книгите от Lone Wolf имат подобно на култ движение от фенове, докато фен аудиторията на Fighting Fantasy може да е по-голяма отколкото на Lone Wolf, но съвсем не е толкова отдадена. Тази разлика също се показва в цените на книгите от Lone Wolf, както ще изследвам нататък в следващата глава.

4. От настоящето към бъдещето

Въпреки, че книгите-игри бяха спрени от издаване през 90те, тяхната популярност никога не умря. Има множество сайтове за книги-игри в Интернет, където фенове могат да се събират. Един такъв сайт е Project Aon (за който вече стана дума по-горе), където старите Lone Wolf книги могат да бъдат свалени напълно безплатно. Феновете на Lone Wolf продават помежду си книги от поредицата. Стари Lone Wolf книги могат да бъдат продадени за повече от 100 паунда (приблизително 222,39 лева) и от различни комерсиaлни сайтове. Избрана на принципа на случайността в Аmazon (U.K.) разкрива, че The Fall of Blood Mountain (книга 26 по ред в сериите, която на български се превежда като „ Крахът на Кървавата планина” ) варира като цена от 135 до 166 паунда (от 300,24 до 369,18 лева). Книгите Fighting Fantasy никога не достигат същите цифри. Това не означава, че няма отдадени фенове на Fighting Fantasy, просто означава че книги от поредицата Lone Wolf са по-трудни за намиране, което вдига цените до абсурдни нива. Изненадващото е че цените не спадат, въпреки че повечето книги са свободни за безплатно сваляне, и въпреки че Mongoose започна да ги преиздава наскоро.

Много е възможно това търсене на стари книги-игри да е накарало двете нови издателства да преиздадат книгите. Wizard Books, които са клон за детски книги на Icon Books, започнаха да преиздават книги от Fighting Fantasy през 2002, с нови корици, и в грешен ред (спрямо тяхната оригиналната британска номерация де, а не в реда, в който те са издадени в България – бел. Ян). Също така, те добавиха поредицата Sorcery! към главната поредица и публикуваха няколко нови книги: Bloodbones на Джонатан Грийн, която е била написана, но непубликувана през 1995, Howl of the Werewolf, от същия автор, и Eye of the Dragon, на Иън Ливингстоун (за всички тях вече стана дума преди това в текста).

Както може да се види в Интернет, Wizard Books вече са преиздали всички книги написани от Стийв Джаксън и Иън Ливингстоун, но темпото, с което излизат новите книги, се е забавило значително след буйния старт, и със сегашното темпо на издадени книги, то е ограничено до три книги на година. Останали са 36 книги за преиздаване и със сегашното темпо ще издадат последната през 2020. Нито една нова книга от поредицата „ Битки Безброй” не е била издадена изобщо през 2008 (годината на написването на този труд – бел. Ян).

Издателство Mongoose е фабрикант на ролеви игри, игри с карти и миниатюри. Те стремително се разширяват, след основаването си през 2001, и днес сред техните продукти са включени игри за Babylon 5, Conan the Barbarian, Judge Dredd, Starship Troopers, RuneQuest, Traveller, и Lone Wolf. В случая с Lone Wolf това включва както ролева игра, базирана в света на Мангамунд, така и печатането на книгите-игри.

Mongoose са създали своя печатница, където те, освен други неща, печатат новите книги-игри. Първата книга излезе през Август 2007, а четвъртата книга от поредицата излезе

23

през Февруари 2008. Първоначално планът е бил да издават по една книга на месец, но Mongoose претърпяха проблеми с печатарските си машини и не успяха да останат верни на графика си. В момента книгите се печатат в Щатите. Наскоро бе обявено, че ще публикуват книгите на всяко двумесечие. (Дали това е така в момента обаче само можем да гадаем – бел. Ян).

Новите Lone Wolf книги идват с нови корици, нови вътрешни илюстрации, нови карти, и едно мини-приключение, фокусиращо се върху един страничен персонаж във всяка книга. Още повече – Джо Девър пренаписва първата книга, както вече беше обявено. Оригиналното издание има 350 епизода, а новото издание има 550 номерирани секции. Също така си струва да се спомене, че колекционерските издания, издавани в момента, имат твърди корици. Това ги прави почти уникални, тъй като всички предишни книги-игри първоначално са издадени с меки корици, с малко редки изключения. (Тук е моментът да кажем, че у нас, в България, НЯМА нито една книга-игра с твърда корица за съжаление – бел. Ян)

Тези книги-игри не бяха точно спасени от грешки, и

имаше известни оплаквания от страна на феновете по този въпрос. Очевидно е имало случаи, където текстът излиза извън края на страницата, както и други подобни малки недоглеждания. Разбира се, никога не е хубаво, когато книгите съдържат грешки, но човек трябва да се замисли колко взискателни са феновете, когато се оплакват за незначителни детайли. Може просто феновете на Lone Wolf са по-фанатични от други видове фенове. Въпреки това, достатъчно ясно е че издателство Mongoose все още е в учебен процес, когато се опре до печатане, редактиране и проверяване за грешки на книгите. Те не би трябвало да бързат да издадат продукти на пазара, които не са били проверени както трябва преди това за грешки. Въпреки тълпата от фенове, чакаща нетърпеливото тези книги да бъдат наново преиздадени.

Интересен факт е, че Lone Wolf книгите все още не са пуснати по книжарниците. Вместо това Mongoose са приготвили специална мега-сделка за феновете, които могат да си поръчат цялата поредица от 32 книги плюс 6 бонус новели общо за 299 паунда (664,95 лева), при това директно от издателството. (Ех, такава оферта и в България няма – бел. Ян)

Mongoose не направиха специални реклами за книгите, вместо това те разчитаха изцяло на шумотевицата сред феновете, посещаващи заинтересовани сайтове. Понеже новините пътуват бързо по интернет, от уста на уста, така да речем, беше повече от достатъчно да информира всеки с интерес към Lone Wolf за новината. Единственият недостатък с тази евтина шумотевична реклама, e че не е вероятно така да се привлекат нови фенове, но пък от друга страна старите фенове са достатъчно многобройни, че да наваксат цената за печатането на книгите по няколко пъти.

Не успях да намеря каквато и да е информация за цифрите от продажбите, но от перспективата на Mongoose, ситуацията изглежда доста обещаваща с постоянните преиздавания и свършили като бройка книги.

24

Колкото до Wizard Books, там също не успях да намеря информация за продажбите, но съдейки по бавното темпо на новите Fighting Fantasy книги, мога да кажа, че няма същото търсене за тези книги, каквото има за Lone Wolf поредицата. Въпреки че Mongoose току що започнаха да преиздават Lone Wolf, те ще издадат всичките книги от поредицата много преди Wizard Books да приключат с преиздаването на Fighting Fantasy, ако изобщо ги приключат, тъй като никакви нови книги не бяха издадени през 2008. Възможно е Wizard Books да са публикували всички книги, които те искат от поредицата и да не са особено ентусиазирани да продължават с останалите.

Но за разлика от Mongoose Publishing, Wizard Books, всъщност са вложили усилие да пласират книгите – те направиха 30 секундна телевизионна реклама, пусната в продължение на седем седмици срещу цената от 250 000 паунда (555 995,15 лева). Телевизионната реклама беше излъчена по младежките телевизии Cartoon Network, Fox Kids, и Nickelodeon през Ноември и Декември 2004 и би трябвало да е достигнала до три милиона деца според изчисленията на Wizard. Тази рекламата може да бъде намерена на следния линк: http://www.youtube.com/watch?v=NZgDNuYgVcU

Въпреки факта, че може би се намираме в залеза на

книгите-игри, човек трябва да се пита дали наистина има бъдеще за тях. Да, книгите изглежда продават много добре, и да, определено има търсене за старите книги. Но не е ли точно това: търсене за старите книги, а не за нови?

Не виждаме да издават нови поредици от книги-игри. Не виждаме същата мания по феномена, каквато имаше през 80те. Не виждаме преиздадените серии да продават милиони копия в световен мащаб!

Не, това е просто пристъп на носталгия. Интересът идва главно от старите фенове от 80те, които искат да изживеят наново детските си спомени, или да завършат колекциите си. Може би няколко младежи тук и там, които не са запознати с формата, може да си купят книгите, но във всяка вероятност те ще са малко.

Аз не виждам никакво бъдеще за книгата-игра в печатна версия. Книгата-игра не може да се състезава с компютърната игра. Това е причината, поради която жанрът умря, на първо място защото всички се умориха същият сюжет да бъде повтарян отново и отново. Много от Fighting Fantasy книгите са просто предъвкване на същия сюжет, поставен в всеки път в различни обстановки, от пустини и гори до градове и подземия, и всичко помежду им. Всичко става много повтарящо се след известно време. (Или както се изказа известният Тери Пратчет – абе в тия фентъзи книги винаги знаеш къде се намираш! – бел. Ян ☺

Освен ако някой не поднови формата, и направи книгата-игра интересна отново, аз не виждам как книгата игра ще оцелее.

В една компютърна игра има много повече потенциал от печатния вариант. Компютърната игра постоянно се пресътворява. Електронният формат има всичките предимства, които една интерактивна история може да поиска.

25

Единствената надежда за книгите-игри да оцелеят в бъдещето е да преминат в

електронен вариант. Вече съществуват обикновени книги и книги-игри в електронна форма, и то от значително време. Един от най-старите жанрове в компютърните игри са текстовите приключения и техният златен век съвпада с този на книгата-игра през 80те. Текстови приключения като The Hobbit, Zork, и The Pawn бяха много популярни по това време. Разбира се, компютърните игри се развиха мълниеносно от тогава насам, и този тип приключения вече не се прави. Вместо това имаме графични приключения от типа като в Myst (или от типа на World of Warcraft, ама нейсе – бел. Ян ☺

Въпреки, че днешните компютърни игри може да не са идентични с книгите-игри, те споделят повечето от техните характеристики. Компютърната игра остава място за свобода на избор, за който печатната интерактивна книга може само да си мечтае.

Факт е, че всичките трима създатели на две поредици за книги-игри: Стийв Джаксън и Иън Ливингстоун, и Джо Девър са замесени в индустрията на компютърните игри, като дизайнери и създатели. Стийв Джаксън е съоснователят на Lionhead Studios, която между освен всички други неща, е разработила компютърната игра Black and White. Иън Ливингстоун е силно замесен в Eidos Interactive, които са най-известни с поредицата си Tom b Raider. Те направиха също така и компютърна игра, наречена Deathtrap Dungeon, бегло базирана на книга-игра със същото име, написана от Ливингстоун. И Джо Девър не е стоял със скръстени ръце на компютърният фронт. Той е проектирал няколко компютърни игри бестселъри и в момента работи като главен дизайнер за компютърна игра, базирана на Lone Wolf и разработвана от разположеното в Сингапур студио Ksatria Gameworks, която се очаква да излезе през 2009. (Въпреки всичко Ksatria Gameworks затвори врати през Февруари 2009 заради липса на финансиране. Red Entertainment, създател на Gungrave видео игрите, се оказа студиото, което поднови и продължи проекта – б. пр.).

5. Кратък обзор

Интерактивната книга е изминала доста път от ранното си разработване от експериментални писатели като Хорхе Луис Борхес до модерната книга-игра във вида, в който всички я познаваме. Тя беше родена като литературен експеримент, израсна като педагогичен и учебен наръчник, и достигна зрелост като комерсиален успех.

Това е процес подобен на този, през който повечето нови неща преминават: разстилайки се от пионерите до спекулантите чрез идеалистите. И после новото бива изхвърлено като вчерашния боклук, когато спекулантите повече нямат нужда от него, точно както книгите-игри бяха изхвърлени от техните издателите през 90те.

Може би книгата-игра е нищо повече от мода, която в момента преминава през предсмъртните си мъки? Но изглежда, че има още печалба в нея, достатъчно, че няколко смели издателства да я подхранват. И когато те се уморят от опитите си да поддържат книгата-игра жива, феновете,

26

които са купили всичките книги-игри, ще продължават да го правят вместо тях. Те ще запазят жанра в сърцата си може би ☺

Въпреки че Ролевите игри имаха силно влияние в оформянето на модерната книга-игра, нейните корени стигат чак до Борхес. Както тази дисертация показа – имало е няколко поредици от интерактивни книги, които са съществували преди големия пробив на Ролевите игри през средата на 70те. Chose Your Own Adventure книгите станаха популярни в САЩ, но никога не получиха широко внимание в Европа. Първите истински книги-игри бяха от поредицата Tunnels and Trolls, въпреки че това беше поредица, зависеща най-вече от достъпа до наръчниците за ролевата игра.

И така Джаксън и Ливингстоун не са измислили формата през 1982, те просто са го избутали една стъпка напред и са изобретили себе-подържаща се проста система от правила, която всеки може да ползва с няколко зара и молив. Вдъхновени от успеха на Fighting Fantasy поредицата, много писатели последваха пътя на Джаксън и Ливингстоун, но единственият, който успя да ги последва и дори да ги задмине, беше Джо Девър, който започна своя собствена поредица Lone Wolf през 1984.

Основната разлика между Fighting Fantasy и Lone Wolf е философията, която се намира зад идеята. Те може да изглеждат измамно подобни на повърхността, но отвътре двете поредици имат много различно отношение към това, какво трябва да представлява една книга-игра.

Fighting Fantasy може да има едно предимство пред Lone Wolf, когато се опре до писатели, защото има много различни Fighting Fantasy aвтори (над 20), докато Lone Wolf има само един: Джо Девър. Но разнообразието в обстановките не е особен плюс, щом сюжетът не се променя много от книга на книга. Най-

голямата слабост на Fighting Fantasy e липсата на продължителна сюжетна линия. Fighting Fantasy е прекалено епизодична, за да покаже каквото и да е значително разнообразие в отдела за историята и фабулата. Повечето книги са концентрирани върху анонимен приключенец, спасяващ някакво село от жаден за власт маг/военачалник.

Някой може да поспори, като каже че това устройство на сюжета важи и за Lone Wolf, но разликата е че дори и някои Lone Wolf книги да са леко повторяеми, все пак има усещането, че съществува прогрес през цялото време. Това е преимуществото да не сменяш главния герой през по-голямата част от поредицата. Нищо не започва от начало в края на книгата, всичко продължава в следващата книга. Това е също така причината защо Fighting Fantasy поредицата има по-игрално усещане от Lone Wolf, който има обстойна среда, сюжетна линия, и по-голяма група от появяващи се отново персонажи, (въпреки че и Fighting Fantasy

27

има няколко подобни, като Загор и неговият антипод Язтромо, великодушен маг, който помага на няколко анонимни приключенеца през по-голямата част от поредицата).

Но най-голямата разлика между двете поредици е нивото на трудност. Lone Wolf по

никой начин не е лесна, но е доста възможно книгата да се мине при първото прочитане. Това не важи за Fighting Fantasy. Оставяйки настрана битките, които са общо взето еднакво трудни, читателят трябва да вземе няколко предмета във Fighting Fantasy, за да успее да завърши играта. Фактът, че има малко смисъл или въобще отсъства такъв защо трябва да се вземат всичките предмети, докато изведнъж не се окаже, че те са нужни, за да се победи в играта, не прави нещата по-лесни. Не може да се победи в една Fighting Fantasy книга с чиста логика, защото много от решенията са напълно нерационални (да го таковам, ей това изречение описва същността на цялата поредица в крайна сметка, браво на Андерс – бел. Ян)

Да обобщим сравнението: Fighting Fantasy e като игра, която трябва да биеш, Lone Wolf e като новела, при която искаш да стигнеш до последната страница, за да видиш как всичко се разплита.

Дори и златната епоха на книгата-игра да е приключила, все още има интерес към формата, толкова голям, че две нови издателски компании започнаха да преиздават книгите-игри. Но съревнованието с компютърните игри прави невъзможно печатният формат (със своите ограничени възможности) да оцелее в крайна сметка. Единственият шанс на книгите-игри да продължат да живеят е да прескочат към електронният формат. Компютърните игри си приличат в много отношения с книгите-игри. Компютърната игра по дефиниция е интерактивна и има много по-голям потенциал от една проста печатна книга. Близостта на книгата-игра с компютърните игри е илюстрирана от факта, че всички от великите писатели на книги-игри също така работят в индустрията на компютърните игри. Там лежи бъдещето на интерактивната история и натам трябва да се насочат всички, които търсят приключения.

Форматът може да е мъртъв, или поне близко до смъртта, но нуждата да избягаме за няколко часа не е изчезнала изобщо. Докато истинският свят си остава сив и скучен, всички ние ще имаме желанието да изследваме странни нови светове и дръзко да отидем там, където никой не е отишъл преди това: във нашето вътрешно светилище, нашето собствено въображение. Трябва да осъзнаем, че книгата-игра сама по себе си не е нищо повече от ключ, с който да отворим вратата към нашето собствено царство на фантазията. И да бъдем герои! ☺

28

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА КНИГИТЕ-ИГРИ, ПРЕВЕДЕНИ И ИЗДАДЕНИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЗА КОИТО СТАВА ДУМА В НАСТОЯЩИЯ ТРУД

ИК „СЕЛЕКТА”

Поредица „ Битки Безброй” (Fighting Fantasy) :

1. „Звездолетът скитник” , (343 еп./ не са посочени страници) автор Стийв Джаксън/Steve Jackson, оригинално заглавие - “Starship Traveller”, 1983/1992г., худ Питър Андрю Джоунс.

2. „Гората на обречените” , (400 еп./ не са указани страници), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие “The Forest of Doom”, 1983/1993г., худ Малкълм Бартър.

3. „Магьосникът от Огнената планина” , (400 еп./ не са посочени страници), автор Стийв Джаксън/Steve Jackson, оригинално заглавие – “Firetop Mountain”, 1982/1993г., худ. Ръс Никълсън.

4. „Леговището на Снежната вещица” , (400 еп./ 160 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие – “Caverns of the Snow witch”, 1982/1994г., худ. Гари Уорд и Едуърд Кросби.

5. „Градът на крадците” , (400 еп./ 164 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие – “City of thieves”, 1983/1995г., худ Айън МакГейк.

6. „Мечът на самурая” , (400 еп./ 208 стр.), автори Марк Смит и Джейми Томсън/Mark Smith& Jamie Thomson , оригинално заглавие – “Sword of the Samurai, 1985/1995г., худ. Алън Лангфърд.

7. „Храмът на ужасите” , (400 еп./ 152 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие – “Temple of Terror”, 1985/1995г., худ. Бил Хюстън.

8. „Боец на колела” , (380 еп./ 164 стр.)– има грешка при печата и в книгата са дадени данните на „Храмът на ужасите”

9. „Демони от дълбините” , (400 еп./ 160 стр.), автор Стийв Джаксън/Steve Jackson, оригинално заглавие – “Demons of the Deep”, 1986/1996г., худ Боб Харви.

10. „Командир на роботи” ,(400 еп./ 160 стр.), автор Стийв Джаксън/Steve Jackson, оригинално заглавие – “Robot Commando”, 1986/1997г., худ. Гари Мейс.

11. „Космически убиец” , (400 еп./ 160 стр.), автор Андрю Чапмън/Andrew Chapman, оригинално заглавие – “Space Assasin”, 1985/1997г., худ Джефри Синиър.

12. „Талисман на Смъртта” , (400 еп./ 160 стр.), автори Марк Смит и Джейми Томсън/Mark Smith& Jamie Thomson , оригинално заглавие – “Talisman of Death”, 1985/1998г., худ Боб Харви.

13. „Смъртоносен лабиринт” , (400 еп./ 155 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, оригинално заглавие – “Deathtrap Dungeon”, 1984/1998г., худ. Иън МакГейк.

14. „Изпитание за Шампиони” , (400 еп./ 138 стр.), автор Иън Ливингстън/Ian Livingstone, 1986/1999 оригинално заглавие “Trial of champions”, худ. Brian Williams.

29

ИК „ХЕРМЕС”

Поредица „Самотният вълк” ( Lone Wolf) :

1. „Полет от мрака” , (350 еп./ 151 стр.), автор Джо Дивър/Joe Diver, оргинално заглавиe – “Flight from the Dark”, 1984/1999г., худ. Gary Chalk.

2. „Пламък над водата” , (350 еп./ 175 стр.), автор Джо Дивър/Joe Diver, оргинално заглавиe – “Fire on the Water”, 1984/1999г., худ. Gary Chalk.

3. „Пещерите на Калте” , (350 еп./ 173 стр.), автор Джо Дивър/Joe Diver, оргинално заглавиe – “Flight from the Dark”, 1984/1999г., худ. Gary Chalk.

4. ”Бездната на обречените” , (350 еп./ 175 стр.), автор Джо Дивър/Joe Diver, оргинално заглавиe – “Flight from the Dark”, 1985/1999г., худ. Gary Chalk.

Поредица „Магьосничества!” ( Sorcery!) :

1. „Планините Шамутанти” , (456 еп./ 140 стр.), автор Стийв Джаскън/Steve Jackson , оригинално заглавие – „The Shamutanti Hills”, 1983/1995г., худ Борис Стоилов.

2. „Пристанището на клопките” , (511 еп./ 184 стр.), автор Стийв Джаскън/Steve Jackson, оригинално заглавие “Khare – Cityport of Traps”, 1984/1995г., худ Борис Стоилов.

3. „Седемте дракона” , (498 еп./ 184 стр.), автор Стийв Джаскън/Steve Jackson , оригинално заглавие “The Seven Serpents”, 1984/1996г., худ Борис Стоилов.

4. „Кралската корона” , (800 еп./ 264 стр.), автор Стийв Джаскън/Steve Jackson , оригинално заглавие “The Crown of the Kings”, 1985/1996 г., худ Борис Стоилов.

ИК „ЕКВУС АРТ”

Поредица „Пътят на тигъра” ( The way of the tiger)*:

1. „Узурпатор!” , (421 еп./ 304 стр.), автори Марк Смит и Джейми Томсън/Mark Smith& Jamie Thomson, оригинално заглавие – “The way of the tiger book 3”, “Usurper!”, 1985/1992г., худ Е. Станкев.

2. „Властелин!” , (420 еп./ 288 стр.), автори Марк Смит и Джейми Томсън/Mark Smith& Jamie Thomson, оригинално заглавие - “The way of the tiger book 4”, “Overlord!”, 1986/1993г., худ Е. Станкев.

3. „ Завоевател!” , (420 еп./ 288 стр.), автори Марк Смит и Джейми Томсън/Mark Smith& Jamie Thomson, оригинално заглавие - “The way of the tiger book 5”, “Warbringer!”, 1986/1993г., худ Е. Станкев.

4. „Пъкъл!” (424 еп./ 256 стр.), автори Марк Смит и Джейми Томсън/Mark Smith& Jamie Thomson, оригинално заглавие - “The way of the tiger book 6”, “Inferno!”, 1987/1993г., худ Е. Станкев.

*За съжаление, първите две части от тази великолепна британска поредица не са преведени и издадени на български. Странно защо небезизвестната поредица „Кървав меч” е генерално пропусната в това изследване. Авторът едва ли предполага за всички хубави български книги-игри, които бяха издадени у нас. Между нас казано, някои чисто нашенски книги-игри имаха успех и популярност много по-голяма от всички чужди книги-игри, взети заедно – бел. Ян ☺

30