МЕХАНИЗЪМ НА ВНЕДРЯВАНЕ НА ГОРНОКРЕДНИТЕ МАГМЕНИ ТЕЛА В РАЙОНА НА

МЕДНОПОРФИРНО НАХОДИЩЕ ЕЛАЦИТЕ

Николай Петров

Катедра Геология и Палеонтология, Софийски Университет “Св. Климент Охридски”

e-mail: niky_geology@abv.bg

Nikolay Petrov. EMPLACEMENT MECHANISMS OF UPPER CRETACEOUS MAGMATIC BODIES IN THE AREA OF ELATSITE PORPHYRY COOPER DEPOSITS. This study documents an Upper Cretaceous hypabyssal to subvolcanic intrusive bodies that was emplaced into a local extensional domain at a releasing bend of the crustal scale dextral strike-slip Kashana shear zone, in the northern part of the Sredna Gora tectonic zone, Central Bulgaria. Such dilational domains as extensional jogs, pull-apart structures, en echelon P-shear arrays, tension gashes, extensional duplexes, and fault splays have all been indicated as potential emplacement sites within strike-slip shear zones and fault systems. Emplacement into these sites is thought to be passive, with simultaneous dilation and magma filling. The intrusion shapes depend largely on the geometries of shear zone systems, transpressive kinematic regime and strain rates. Space is created by lateral and vertical displacement of the surrounding blocks in the active shear zones driven by tectonic forces. Key words: strike-slip faults, local extensional domains, magma emplacement, transpression, brittle deformation, Elatsite cooper mine.

ВЪВЕДЕНИЕ Увеличаващия се интерес към изучаването на условията на образуване на находищата от типа на Елаците, е продиктуван от факта, че в световен мащаб те сa един от основните източници на Cu и Mo, а също така често съдържат и значители количества Au. Този тип меднопорфирни находища обикновенно са свързани с проявата на магматизъм със среден състав (55-65% SiO2), който съпътства субдукционните процеси. Обикновенно те са част от магматичните дъги формиращи се по конвергентните граници на литосверните плочи, където най-често са генетически свързани с плитки щокообразни интрузии. Изучаването на генезиса на меднопорфирните находища в широкия смисъл на дъговите тектоно-магматични процеси е свързано с провеждането на редица съвремени геоложки, геофизични и геохимични методи на изследване, с цел установяването на геоложката история на дадена област в регионален мащаб, съчетани с детайлни (в мащаба на находището) изследвания върху процесите на внедряване на магмата и отлагането на рудните минерализации. В настоящето изложение ще бъдат предтавени някои нови конкретни теренни

структурни данни събрани в района на меднопорфирно находище Елаците и съседните му територии, които са свързани с изясняването на характера и кинематиката на разломните нарушения и структурния контрол, който те оказват върху механизма на формиране и разпределение на магмените тела и рудните минерализации, а така също и ще бъде направен опит за изясняването на един от основните проблеми свързани с внедряването на магма т.н. ”проблем с пространството”. Последователно ще бъдат представени и дискутирани редица данни и съображения относно формата, размерите, пространствената ориентировка и контактните взаимоотношения на горнокредните магмени тела, а така също и за връзката им с основните групи разломни нарушения в ареала на находището. С цел по-илюстративното представяне на данните и резултатите, особеностите на магмените тела ще бъдат представени от една страна в план и в разрез, а от друга и в различен мащаб на наблюдение (в рамките на едно разкритие, в рамките на зоната на срязване или в регионален план). Петрографските и геохимичните характеристики, а също и особеностите на хидротермалните минерализации са добре описани в голям брой публикации в българската геоложка литература през последните години и няма да бъдат дискутирани в настоящето изложение. Термините “монцодиоритови порфирити”, “гранодиоритови порфирити”, “гранодиорити” и “нискостепенни метаморфити” ще бъдат използвани в най-общ петрографски смисъл с цел разграничаването на телата. РЕГИОНАЛНА ГЕОЛОЖКА ХАРАКТЕРИСТИКА Меднопорфирното находище Елаците се намира в Етрополския дял на Стара планина, на около 6кm южно от гр. Етрополе (фиг. 1).

Догорнокредните скали в района на находище Елаците са представени от две основни скални разновидности: херцинските (314±4.8Ма, Kamenov et al., 2002) гранодиорити на Веженския плутон – най-често биотит-амфиболови, порфироидни или порфирни по амфибола и фелдшпата гранодиорити, разкриващи се в сeверните и североизточните части на рудника, и долнопалеозойски нискостепенни метаморфити (“Берковска група” в смисъла на Haidoutov et al. 1979; “Мургашка литотектонска единица” в смисъла на Иванов и кол., 2004), представени основно от филити, глинести шисти и метадиабази, които в съседство с гранодиоритите са контактно променени в биотит-фелдшпатови и амфибол-пироксенови хорнфелзи. Тези метаморфити са засегнати от регионални метаморфни изменения, извършени в рамките на фациеса на глинестите шисти или най-нискотемпературните зони на зеленошистния фациес. В ареала на рудника се разкриват в неговите южни части (фиг. 2).

Фиг. 1. Схематична геоложка карта на областта на Етрополска Стара планина (Иванов и кол.,

2004) съставена по данни от геоложката карта на България в М 1:100 000 (к.л “Ботевград” и к.л. “Тетевен”)

Зони на срязване: ПЗС – Плакалнишка; КЗС – Кашанска; БМЗС – Бебрешко-Мирковска. Разломни нарушения: 1 – Кашански разлом; 2 – Бебрешко-Мирковски разлом;

3 – Етрополски навлак; 4 – Етрополски разлом; 5 – Драгойбалкански разлом; 6 - Врачански възсед; 7 - Плакалнишки възсед; 8 - Челопешки разлом.

Fig. 1. Geological sketch map of the area of Etropolska Stara planina mountain (Ivanov et al., 2004)

based of the geological map of Bulgaria M 1:100 000 (m.s. “Botevgrad” and m.s. “Teteven”) Shear zones: ПЗС – Plakalnishka; КЗС – Kashanska; БМЗС – Bebreshko-Mirkovska. Faults: 1- Kashanski; 2 – Bebreshko-Mirkovski; 3 – Etropolski nappe; 4 – Etropolski; 5. –

Dragoibalkanski; 6 – Vrachanski; 7 – Plakalnishki; 8 – Chelopeshki. Продуктите на горнокредния магматизъм в областта на рудник Елаците са представени от голям брой субвулкански и хипоабисални интрузивни тела, основно монцодиоритови или гранодиоритови порфирити (Трашлиев, 1961; Трашлиев и Трашлиева, 1964, Вутов, 1962; Калайджиев и кол., 1984; и др.). Абсолютната възраст на кристализация на тези тела е в рамките на 92-90 Ма (Лилов и Чипчакова, 1999, Von Quadt et al., 2002; Handler et al., 2004). Внедрени са както сред скалите на Веженския плутон, така също и сред нискостепенните метаморфити от неговата рамка (фиг. 2). Като основен тектонски фактор контролирал внедряването и разпределението на къснокредните магмените тела в района на рудник Елаците и съседните му територии се приема т. нар. Кашански възсед-навлак (Куйкин и Миланов, 1970; Куйкин и кол., 1971; Георгиев, 2004; Antonov and Jelev, 2002; и др. ), придвижванията по който са се осъществили в непосредствено съседство

или по самия контакт между нискостепенните метаморфити и гранодоритите на Веженския плутон.

В регионален план, горнокредните магмени тела разкриващи се в областта на Етрополска и Златишка Стара планина са разглеждани като продукти свързани с интензивния островно-дъгов среднобазичен магматизъм с корово-мантиен произход (Boccaletti et al., 1974; Hsu et al., 1977; Dabovski et al., 1991; Ciobanu et al., 2002; и др.) широко проявен в централните и южни части на Средногорската тектонска зона (в смисъла на Иванов, 1998). Възникването, развитието и деформирането на Средногорската магматична дъга е било причинено и контролирано от система регионално проявени дълбокопроникващи разломни нарушения с отседен характер, функционирали в транстензионна и транспресионна обстановка (Ivanov et al. 2001 и 2002; Georgiev and Ivanov, 2003; Georgiev et al., 2003; Velichkova et al., 2004, Von Quadt et al., 2001; Handler et al.,2004). В този смисъл, горнокредните хипоабисални до субвулкански магмени тела разкриващи се в областта на рудник Елаците, се интерпретират като отделен магматичен център (част от тази Средногорска палеомагматична дъга), проявен в най северните части на Средногорската тектонска зона (Иванов и кол., 2004; Недкова, 2004). ОСОБЕНОСТИ НА РАЗЛОМНИТЕ НАРУШЕНИЯ В АРЕАЛА НА РУДНИК ЕЛАЦИТЕ На базата на събраните през последните три години голям брой структурни данни за пространствената оиентировка, характера и кинематиката на отделните разривни повърхнини, могат да се разграничат 5 основни системи разломни нарушения:

Северозапад-югоизточна група (“Елаци – 1”; Иванов и кол., 2003 и 2004; Узунов, 2003). Разломните нарушения от тази група са с посоки 125-135°. Те са предимно вертикални или стръмно наклонени (75-85°) към югозапад. Най-типичния и ясно изявен преставител на тази група е т.нар. разлом “Елашки-1” (фиг. 3а. и 3b), който се проследява почти непрекъснато в южните и северозападни части на минната изработка. Наблюдаваната на много места по плоскостите на разломите от тази група стриационна линейност и свързаните с нея критерии за определяне на посоката на придвижване на блоковете разделени от разломните плоскости индикират една дясно-отседна кинематика. По някои от разломните плоскости освен типичната субхоризонтална стриационна линейност, се наблюдава и полегато наклонена или дори субвертикална линейност, свидетелстваща както за латералните така и за съпътстващите ги коси или вертикални придвижвания на отделните скални блокове в обхвата на разломната система. Тази група разломни нарушения бяха интерпретирани като типични “R-срязвания” (Иванов и кол., 2004) съгласно т. нар. “Ридълов модел на срязване” (фиг. 4).

Субекваториални разломни нарушения” (“Елаци-2”; Иванов и кол., 2003 и 2004; Узунов, 2003). Представляват серия от субпаралелни разломни нарушения с посока 90-110°. Характерно за тях е, че те са проявени по-широко сред скалите от рамката на Веженския плутон, а също така и сред скалите на сравнително голямото горнокредно магмено тяло, разкриващо се в южните и югозападни части на минната изработка. Обикновенно нарушенията от тази група са вертикални, с различно широки (от няколко сm до няколко метра) зони на интензивно брекчиране на скалите (фиг. 3c и 3d). Много от разломните

нарушения от тази група затъват с различни наклони (45-85°) към юг или север. На редица места (в мащаба на едно разкритие) ясно се наблюдава съединяването в дълбочина на такива различно наклонени разломни плоскости в едно по голямо разломно нарушение, формирайки т. нар. структури “цвете”. От този факт, може да се предположи, че най-веротно разломните нарушения от тази група (а така също и другите групи разломни нарушения в ареала на рудник Елаците) в дълбочина имат подобна геометрия (“цвете”) - характерна за отседните разломни нарушения проявени в крехката кора. От кинематична гледна точка, разломните нарушения от тази група представляват една свързана дясно-отседна система. Подобно на разломите от северозапад-югоизточната група и тук по много от разломните плоскости освен преобладаващата субхоризонтална линейност, се наблюдава и коса до субвертикална линейност, маркираща коси и вертикални придвижвания на отделните крила на разломите. Интерпретирани са като типични “Р-срязвания” (Иванов и кол., 2003 и 2004, фиг. 4). В по-регионален план правят впечатление две особености свързани с тази система разломни нарушения:

- в тази част на Етрополска Стара планина те са субпаралелни на контакта (наблюдаван в план) между Веженския плутон и нискосепенните метаморфити от неговата рамка, а така също и на регионалната ориентировка на фолиацията в тези метаморфити;

- много ясната пространствена връзка между тяхната посока и ориентировката на голяма част от контактите на горнокредните магмени тела (фиг. 2).

Североизток-югозападна група разломи (Иванов и кол., 2003 и 2004; Узунов, 2003). Представлява разломен сноп от субверикални разломни нарушения с посока между 40-70°. За разлика от предишните две групи разломи, на този етап не се наблюдава достатъчно ясно изразено разломно нарушение от тази група, което да може да се проследи ясно в цялата минна изработка, въпреки че на редица места (хорозонти 1120, 1150, 1180, 1210 - изток и 1060, 1120, 1360 и 1390 - запад) се разкриват отделни по-широки (до около 5m) зони на брекчиране. В повечето случаи тази разломна система е представена от различно широки (до около 10-20 сm) разривни нарушения, които често са запълнени от аплитови, кварцови или хидротермални жили. От кинематична гледна точка се наблюдават редица синкинематични критерии, показващи ляво-отседен характер на придвижванията по тези разломи. Разглеждани са като характерните за отседните зони на срязване “R’-срязвания” (Иванов и кол., 2003 и 2004, Узунов, 2003; фиг. 4) В по-общ план с разломните нарушения от тази група се свързват много добре пространствено с ориентировката на горнокредните магмени тела внедрени в гранодиоритите на Веженския плутон, а така също и с ориентировката на някои от контактите на по-голямото тяло - “Елашки малък интрузив” (Калайджиев, 1984), разкриващо се сред нискостепенните метаморфити (фиг. 2).

Субмеридионална група (Иванов и кол., 2003 и 2004; Узунов, 2003). Най-често е преставена от сравнително големи субвертикални пукнатинни плоскости с посока в рамките на 340-10°.Тези пукнатини са отворени, запълнени с относително дебели (2-3 сm) хидротермални жили, в които често наред с кварц и сулфиди присъстват и по-нискотемпературни минерали (карбонати, зеолити и

др.). Най-характерни са тези нарушения в северните и североизточни части, а също и в южните сравнително по-високо разположените хоризонти на мината изработка. Те са интерпретирани като типични тензионни структури образувани по време на развиваща се дясноотседна разломна система (Иванов и кол., 2003 и 2004, Узунов, 2003; фиг. 4).

Фиг. 2. Геоложка карта на минната изработка на рудник Елаците (в М 1: 10 000) -съставена на

базата на лични наблюдения, по картата на Иванов и кол. (2004), и материали предоставени от Зл. Василев.

Fig. 2. Geological map of the Elatsite open pit (in M 1: 10 000) – based of the own data, after Ivanov et

al., 2004 and Zl. Vasilev.

Полегати разломни нарушения. Тази система разломни нарушения е представена от редица полегато затъващи, имбрикационно разположени разломи, които се наблюдават много ясно по високите хоризонти в южната част на рудника (фиг. 2). По разломните им плоскости се наблюдават различно широки (от няколко сm до до около 0,5m) зони на брекчиране. Имат посоки

изток-запад до югоизток-северозапад и наклони между 15 и 45° към юг или югозапад.

Фиг. 3. а. Разлом “Елаци-1” разкриващ се в северозападната част на минната изработка; b.

Зоната на брекчиране на разлом “Елаци-1” и контакт между метаморфитите (шисти) и гранодиоритите на Веженския плутон в западната част на кариерата, хор. 1150; c. Взаимоотношения между разломните нарушения “Елаци-1” и “Елаци-2” в южната част на минната изработка; d. Зоната на брекчиране на разлом “Елаци-2” и контакт между К2 порфирити (монцодиоритови) и Pz шисти, в южната част на минната изработка, хор. 1270.

Fig. 3. a. “Elatsi – 1” fault zone in the northwestern part of the open pit; b. “Elatsi – 1” fault cataclastic briccia zone and contact between low grade metamorphic rocks (shists) and granodiorites of Vejen pluton, in the western part of the open pit, level 1150; c. Relationships between faults “Elatsi -1” and “Elatsi – 2” in the southern part of the open pit; d. Zone of cataclastic breccia of “Elatsi – 2” fault system and contact between K2 porphyrites (moncodiorites) and Pz shists in the southern part of the open pit.

Характерното за тях е, че са проявени главно сред нискостепенните метаморфити, където са субпаралелни на регионалната фолиация. На някои

м се наблюдават и срязвания с подобен характер и сред горнокредните порфирити ( хоризонти 1270, 1300 и 1390-запад).

еста

иг. 4. Образуване на крехки (Twiss & Moores, 2001). ig. 4. Formation of brittle structures during simple shear (Twiss & Moores, 2001).

най-вероятно редставляват разседни или разсед-отседни разоми.

) се наблюдава ясно, че от

тз т

Ф структури при просто срязванаF От кинематична гледна точка тези разломни нарушенияп По отношение на положението на горнокредните магмени тела, в югозападната част на рудника (хор.1270 и хор. 1300първоначално по-полегати и коси спрямо южния контакт на Елашкия интрузив (хор. 1270), след хоризонт 1300 тези разломни нарушения са вече паралелни или се разкриват по самия контакт на интрузията. Подобна картина се наблюдава и на хоризонт 1390 (запад), само че в този случай крехките разломни придвижвания са се осъществили паралелно на северния контакт на разкриващото се в този участък малко тяло о порфирити (фиг. 2). Тези взаимоотношения пока ват, че вероятно повече о полегатите контакти на магменото тяло от типично интрузивни и по-стръмни в по-ниските хоризонти (фиг. 5а и 5b), в по-горните нива имат вид на сравнително полегати контакти с проявени по тях късни крехки разседни разломни придвижвания.

Фиг. 5. а. Полегато наклонено към юг разломно нарушение, разкриващо се над интрузивния контакт на Елашкия интрузив в южната част на кариерата, хор. 1270; b. Контакт с крехко разломно нарушение по него между Pz1 шисти и К2 скали на Елащкия интрузив в западната част на минната изработка, хор. 1300; c. Крехко разломно нарушение в югоизточната част на рудника, наблюдаващо се по северния контакт на Елашкия интрузив, хор. 1390; d. Крехко разломно нарушение наблюдаващо се по южния контакт на Елашкия интрузив в югоизточната част на кариерата, хор. 1440.

Fig. 5. a. Gentle dipping to the south fault zone above the intrusive contact of the Elatsite intrusion in

the southern and southwestern part of the open pit, level 1270; b. Brittle fault developed at the contact zone between Pz shists ank K2 rocks of Elatsite intrusion in the western part of the open pit, level 1300; c. Brittle fault developed at the northern contact zone of the Elatsite intrusion in the southeastern part of the open pit, level 1390; d. Brittle fault developed at the southern contact zone of the Elatsite intrusion in the southeastern part of the open pit, level 1440.

В югоизточната част на рудника подобни крехки разломни нарушения се наблюдават и по двата контакта на Елашкия интрузив (фиг. 5c и 5d).

иг. 6. К

осъществени по онтакта между Веженския плутон и хорнфелзуваните нискостепенни етаморфити от неговата рамка (фиг. 6). Това разломно нарушение се отличава ъс североизток-югозападна посока (55-60°) и наклон (около 45°) към югоизток, о въпреки това характерът и геометрията на разломната му зона са твърде ходни с тези на другите полегати разломни нарушения. Въпреки евъзможността да се определи със сигурност времето на проява на тези крехки азломни придвижвания и липсата на достатъчно сигурни синкинематични ритерии (поради твърде сходния им характер с подобни полегати разломни арушения в ареала на рудника и липсата на хидротермални минерализации по ази разломна плоскост) може да се предположи, че те най-вероятно са свързани развитието на отседната система и проявените в късните етапи на магматично-

Ф онтакт между скалите на Веженския плутон и нискостепенните метаморфити Fig. 6. Contact between rocks of the Vejen pluton and low grade methamorphic rocs Малко по-особено стои въпроса с крехките деформации кмснснркнтс

хидротермалния процес разседни и разсед-отседни разломни придвижвания към г.

СОБЕНОСТИ НА ГОРНОКРЕДНИТЕ МАГМЕНИ ТЕЛА В АРЕАЛА НА УДНИК ЕЛАЦИТЕ

телата, степента на

сегна

остепенните метаморфити изграждащи неговата рамка (фиг. 1). Има

лбокия изкуствен срез през тялото на Елашкия интрузив който в минната

м

лашкия интрузив (хоризонти 1120 и 1180-запад, фиг. 2), оказват, че вероятно в дълбочина стесняващото се магмено тяло не е едно

о-малки стръмни магмени тела, които могат да

щия срез на минната изработка не позволява по-детайлното проследяване ъ

ю ОР На базата на пространствената позиция, морфологията на петрографските им особености, абсолютната им възраст, за лите ги хидротермални промени, а така също и в зависимост от взаимоотношенията им с добре изявените разломни нарушения, дават достатъчно основания тези интрузивни магмени тела да бъдат разграничени в две основни групи: монцодиоритови и гранодиоритови порфирити (Иванов и кол., 2003 и 2004). Монцодиоритови порфирити. Изграждат сравнително голямо, неправилно и сложноустроено тяло, което се разкрива в южните и югозападни части на минната изработка - т.нар. “Елашки малък интрузив” (Калйджиев и кол., 1984)“Елашки интрузив” (Попов и кол., 2003; Георгиев, 2004) или ”Голямата дайка” (Fagner, 2001; Von Quadt et al., 2002). В план, Елашкия интрузив е изтеглен в изток-западна посока, паралелно на посоката на контакта между Веженския гранодиоритов плутон и нискдължина около 4км и ширина варираща от около 100 до около 600-700m (Клайджиев, 1984, Георгиев, 2004).

Сравнително дъ(повече от 400m), се наблюдава ареала на изработка на рудник Елаците, дава много добра възможност за наблюдаването на неговата форма и размери и в дълбочина. На пръв поглед интрузията има вид на типично щокообразно, разширяващо се нагоре, неправилно магмено тяло. Тази “фуниевидна” форма на тялото се наблюдава ного ясно в югозападните и западните части на рудника. Наблюдаваните на редица места на по-ниските хоризонти в западната част на минната изработка “клинчета” от метаморфити сред скалите на Епцяло, а е изградено от няколко псе разглеждат като “кореновата” зона на интрузията.

В южните и югоизточните части на находището интрузията има белезите на т. нар. “пластинообразни” тела (Hutton, 1988; фиг. 7а и 7b). В този участък ширината му е около 600-700m като затъва със средни наклони към юг. Настояв д лбочина на контактите и формата на магменото тяло в тази част на находището.

Фиг. 7. a. Внедряване на интрузия в екстензионна пукнатина (Hutton, 1988); b. Асим

utton,етрична “пластинообразна” интрузия внедрена в екстензиоонна пукнатина

1988). Fig. 7. a. ntrusion emplacement in the extensional fracture (Hutton, 1988); b. Assymetric “sheet-like”

intrusion emplaced in extensional fracture (Hutton, 1988)

Навсякъде в ареала на рудника тези монцодиоритови скали са вместени само сред нискостепенните метаморфити от рамката на Веженския плутон (фиг. 2). Детайлните теренни наблюдения (в ареала на минната изработка и съседните и територии) върху взаимоотношенията между Елашкия интрузив и вместващите го скали, позволяват разграничаването на три вида различни по характер контакти:

- контакти, представляващи в съвременния си вид големи вертикални крехки разломни нарушения. Тези контактни взаимоотношения се наблюдават много ясно на повечето от хоризонтите в южната част на минната (фиг. 2), а също така и на редица места в западната и северозападна част на

контак

разлом ната група разломи (“Р-рязванията”), или (по-рядко) са от групата на североизток-югозападната разлом

р с

а различни по ориентировка спрегнати групи пукнатини (фиг. 7

(H I

изработка

рудника (хоризонти 1270 и 1300-запад; фиг. 2; фиг. 3c и 3d). Навсякъде тези ти представляват различно широки зони на интензивно брекчиране,

катаклаза и силна хидротермална промяна на скалите. Най-често, този тип ни нарушения са част от субекваториал

сна система; - интрузивни контакти. Наблюдават се предимно в южните и западните

по-ниски хоризонти на мината изработка (фиг. 2). По тях не се наблюдават следи от значителни к ехки придвижвания. Обикновенно те а неравни и стъпалчести като се създава впечатлението, че по време на своето внедряване магмата е запълвал

a и 7b; фиг. 8а и 8b). В повечето случаи тези контакти са наклонени към юг или югозапад, субпаралелно на регионалната фолиация наблюдаваща се в скалите от рамката на Веженския плутон (фиг. 2). На някои места обаче те са субвертикални като пресичат почти напречно фолиацията. На много места около тях се наблюдават различно големи апофизи, дайки или лещи от порфирити. Обикновенно тези вертикални интрузивни контакти са с приблизителна посока североизток-югозапад;

Фиг. 8. а. Южният интрузивен контакт между нискостепенните метаморфти (шисти) и монцодиоритовите порфирити в западната част на рудника, хор. 1180; b. Северният интрузивен контакт на същото тяло от монцодиоритови порфирити (като фиг. 9а) и нискостепенните метаморфити (шисти), хор. 1180.

Fig. 8. a. The southern intrusive contact between low grade methamorphic rocks (shists) and monzodiorite porphyrites in the western part of the open pit; b. The northern intrusive contact of the same body of monzodiorite porphyrites (as fig. 9a) and methamorphic rocks.

- контакти, представляващи в съвременния си вид полегати крехки

разломни нарушения. Такива крехки разломи, както бе споменато по-горе, се наблюдават много ясно по контактите на Елашкия интрузив в южните и югоизточни части на рудника (хоризонти. 1390, 1420, 1440), също и по най-

части около

Грано план представляват един сравнително широк сноп от различни по размери (от

няколк

т със стръмни наклони (75-85°) към югоизток.

а високите хоризонти (хоризонти 1300, 1360, 1390) в югозападните и западни

на рудника. Обикновенно те се характеризират с широка (от 10-20сm до 50сm) зона на брекчиране по контактната повърхност (фиг. 5). Навсякъде аклонени към юг или югозапад. те са н диоритови порфирити.

Во десетки сантиметри до няколко десетки метри) магмени тела с основно

североизток-югозападно удължение. Наблюдават се главно в североизточната част на рудника, предимно сред гранодиоритите на Веженския плутон, но също така и в югозападните части, където са внедрени на места и сред хорнфелзите от рамката на гранодиоритите, а вероятно на места и сред монцодиоритовите порфирити (Fagner, 2001). В разрез имат вид на дайкоподобни или неправилни тела, повечето от които са субвертикални или потъва

При тях също се наблюдават ясни контактни взаимоотношения с

олко сm до около 1m.

Големи представени

ени в нейния обхват. Въпреки ова, ще бъдат дискутирани някои допълнителни факти и теренни

ия, които биха помогнали за изясняването на конкретния еханизъм на внедряване на отделните магмени тела в условията на крехка

в

ф в

също и ориентировката на

Р

за тези интрузивни контакти е, че те се ла о ст те ат е

р

вместващите ги скали представляващи различно широки (в рамките на няколко сm) зони на закалка. Почти навсякъде в порфиритите се наблюдава линейно подреждане на призматичните амфиболови зърна паралелно на контактите. Обикновенно по пукнатини субпаралелни на тези тела са вместени голям брой кварц-фелдшпатови и хидротермални жили със сантиметрови размери. На места по контактите им се наблюдават и крехки разломни нарушения с ширина на зоната на брекчиране от няк ДИСКУСИЯ

я брой нови теренни структурни данни през последните три години (Иванов и кол., 2003 и 2004) мотивираха представата (от тектонска гледна точка), че внедряването на горнокредните магмени тела в района на меднопорфирно находище Елаците (подобно на централните и южни части на Средногорската зона) е свързано с проявата на дясноотседно разломно нарушение с регионален характер - Кашанска зона на срязване, като всички посочени по-горе групи разломни нарушения представляват кинематично свързана система от второразредни разломи проявтвзаимоотношенмдеформация на скалите във високите корови нива. Поради факта, че транспресионните и транстензионни обстановки се характеризират едновременно с проявата на латерални (наблюдаващи се в план), а също така и коси и вертикални (наблюдаващи се в разрез придвижвания на отделните скални блокове в обхвата на отседната зона на срязване, особеностите на теренните взаимоотношения в находище Елаците ще бъдат разгледани последо ателно в план и в разрез.

Погледнато в план, от представените по-горе контактни взаимоотношения ( иг. 2) на скалите изграждащи Елашкия интрузи може да се предположи, че основна контролираща роля върху внедряването му и пространствената му ориентировка са изиграли разломните нарушения от субекваториалната група (“Р-срязванията”), а такарегионалната фолиация в нискостепенните метаморфити от рамката на Веженския плутон. Това се потвърждава от факта, че почти навсякъде наблюдаваните северни или южни контакти на тялото съвпадат със зоните на брекчиране на разломите от тази субекваториална система. азкриващите се на редица места типични интрузивни контакти, в повечето случаи са субпаралелни на фолиацията в метаморфитите. Характерно

разкриват г вн в уча ъци между субекв ориалнит разломни нарушения (участъците на застъпване на отделните разломи; фиг. 2). Тези контактни взаимоотношения създават впечатление, че интрузивното магмено тяло е внедрено “пасивно”, запълвайки регионални екстензионни пукнатини. (фиг. 7а и 7b)

В регионален план, в района на находище Елаците се наблюдава едно значително азширяване на зоната на Кашанския разлом (повече от километър), а така също и на Елашкия интрузив, който в най-югоизточните (най-външен път на минната изработка) и най-северозападните (хор. 1510, долината на р. Негърщица) участъци на находището е само около 100m широко, докато в

централните му части е около 600-700m. Тази “сигмоидална” (в план) форма на зоната на срязване и внедреното в нейния обхват магмено тяло, е в съответствие с повечето теренни наблюдения и теоретични модели свързани с изясняването на условията на внедряване на магмените тела в отседна обстановка в крехката горна кора (Hutton, 1982, 1988; Castro, 1985, 1986, 1998; Guineberteau et al., 1987; Tikoff & Teyssier, 1992; Morand, 1992; Vigneresse and Bouchez, 1997; Glazner et al., 199

р

геофизични (сеизмични и гравим

9; Vegas et al., 2001; Smithies & Champion, 2000-01; Sapiie & Cloos, 2004; и др.), според които образуването на необходимото пространство за внедряването на магмените тела, най-често се осъществява в участъците където главната зона на преместване на отседната система претърпява рязка промяна на посоката (т. нар. “огъвания” на главната зона на преместване) или се наблюдават прекъсвания (“отстъпвания” на главната зона на преместване) в нейния ход (Woodcock and Schubert, 1994; фиг. 9a и 9b). Тези участъци в зависимост от кинематиката на отседната зона (ляво- или дясноотседна), а така също и според посоката на “огъванията” или “отстъпванията” (лява или дясна), могат да бъдат по характер екстензионни (участъци на разтягане) или компресионни (участъци на свиване). В екстензионните участъци от своя страна, могат да се развиват различни второразредни крехки структури и процеси: пукнатини на разтягане (“tension gashes”), т.нар. “pull-apart” структу и, ротация на блокове (“rotated blocks”), отседни дуплекси (“strike-slip duplexes”), “конски опашки” (“horsetail splays”) и др. (Woodcock and Fisher, 1986; Woodcock and Schubert, 1994; Dooley and McClay, 1997; Kim et al., 2004; и др.). Именно развитието на подобни структури според повечето изследователи способства образуването на пространство в крехката кора, което от своя страна може да бъде заето от различни по големина хидротермални жили, дайки или дори интрузивни магмени тела (фиг. 9c), които в определени случаи могат да бъдат със значителни размери и площно разпространение.

В този смисъл, на базата на представените теренни данни, а и на базата на номинирането на субекваториалната система разломни нарушения в ареала на рудник Елаците като типични “Р-срязвания” (Иванов и кол., 2003 и 2004; Узунов, 2003), като най-сходен с наблюдаваните взаимоотношения, може да се приеме моделът за внедряване на магмени тела представен от Tikoff &Teyssier (1992), според който внедряването се осъществява в т. нар. “тензионни мостове” (Gamond, 1987), които представляват участъците на застъпване и преход между отделните кулисно подредени, активни, корово мащабни “Р-срязвания” (фиг. 9d).

Погледнато в разрез, на базата на преките наблюдения, а също от данните получени от сондажните и съвременните

етрични) изследвания и многото експериментални данни за формата на магмените тела в дълбочина, бе установено, че “фуниевидната” форма (т. е. разширяващи се нагоре) на интрузивните тела (подобно на тази на Елашкия интрузив) може също да се разглежда като характерна черта за транспресионните тектонски обстановки (Benn et al., 1998 и 2001; Vigneresse, 1995a,b; и др.)

Фиг. 9. a. Дясно-отседна разломна зона (Christie-Blick and Biddle, 1985); b. Образуване на екстензионно и компресионно стъпало в дясноотседна система (Twiss & Moores, 2001); c. Образуване на “pull-apart” празнина косо и паралелно на по-рано съществувашата анизотропия (Castro et al., 1998); d. Внедряване на магма в “тензионен мост” между P-срязвания (Tikoff & Teyssier, 1992).

Fig. 9. a. tral strike-slip fault zone (Christie-Blick and Biddle, 1985);

strike-slip system (Twiss

Получаването на тази “фуниевидна” форма (фиг. 10а и 10b) е в пряка

компон

Dexb. Formation of the extensional and compressional steps on a dextral & Moores, 2001); c. Formation of a pull-apart cavity oblique and parallel to the pre-existing anisotropy (Castro et al., 1998); d. Magma emplacement into a tensional bridges between P fractures(Tikoff & Teyssier, 1992).

зависимост от степента на деформация т.е. колкото по-голям е компресионния ент спрямо транскурентния, толкова по-бързо и рязко интрузията би се

стеснязонат т дълбочина или т. нар. “канал” (Vigneresse, 995a,b

вала в дълбочина. В тези случаи тя би имала доста тясна “коренова зона” а на подхранване с магма о-

1 ; Benn et al., 1998) Това внедряване на магма при високи стoйности на свиващото напрежение води до “избутването” на крехките корови блокове разположени над интрузивното тяло като по този начин се освобождава необходимото пространство в земната кора. Движението на блоковете се извършва чрез латерални, коси или вертикални придвижвания осъществени по ограничаващите ги разломни нарушения. Издигането на коровите блокове може да бъде съпроводено с проявата на относително по-късни разседни разломни нарушения формиращи се в резултат на коровото удебеляване (Benn et al., 1998; Koukouvelas et al., 1996). От разгледаните по-горе взаимоотношения на магмените тела и разломните нарушения в ареала на рудник Елаците може да се предположи подобен механизъм на внедряване на тялото на Елашкия интрузив.

Фиг. 10. a.. Разломно контролирано образуване на пространство по време на деформацията и

форма на интрузиите в разрез (Koukovelas et al., 1996); b. Образуване на пространство чрез преместване и издигане на вместващите скали (Vigneresse, 1995).

Fig. 10. a. Fault controlled creation of space during shear deformation and shape of intrusions (Koukovelas et al., 1996); b. Creation of space by wall-rock translation and uplift (Vigneresse, 1995).

показв

интрузнива, м а се обясни с твърде сложната кинематика на отседните разломни рушения участъци

. Посочените особености на транспресионните тектонски обстановки ат, че решаването на проблема със създаването на пространството (в план

и в разрез) необходимо за внедряването на магмените тела (от типа на Елашкия ив) в рамките на разломните системи развиващи се във високите корови оже д

на , която може да доведе до обособяването на (в рамките на разломните системи) на локална екстензия, както в латерално, така и във вертикално направление.

По особено е положението с интерпретацията на особеностите на гранодиоритовите порфирити, наблюдаващи се предимно сред скалите на

Веженския плутон. При тях се наблюдават няколко съществени различия спрямо монцодиоритите на Елашкия интрузив. Основните от тях са: пространствената им връзка с разломните нарушения от североизток-югозап

. о

, e l.

за разв

условията на формиране и разпределение на горнокредните агмени тела в ареала на рудник Елаците и съседните му територии:

ването на магмените тела в този район се е осъществило в частък на локална екстензия (екстензионен отстъп в хода на отседните

зона и

вени по второразредните (проявени в мащаба на Кашанската зона на срязван

т

адната група (“R’- нарушения”, Иванов и кол., 2003 и 2004); по-малките им размери в сравнение с монцодиоритите, а също така и различната им възраст на кристализация (Von Quadt et al., 2002). Вероятно по-малките размери на тези тела зависят от конкретните физико-механични свойства на скалите т е. разкъсването и деформирането (съответно създаванет на свободно пространство) в гранодиоритите на Веженския плутон, вероятно се осъществява много по-трудно, отколкото в нискостепенните метаморфити от неговата рамка.

На базата на пространствената им връзка със североизток-югозападната група разломни нарушения, а така също установената малко по-млада възраст на гранодиоритовите порфирити (91.84±0.31Ма Von Quadt t a 2002) в сравнение със скалите на Елашкия интрузив (92.1±0.3Ма, Von Quadt et al. 2002), вероятно може да се обясни със съществуващите голям брой теоретични модели

итието на отседните системи, според които в процеса на прогресивна деформация (просто срязване), в зоните на срязване често могат да се формират подобни относително по-късни, антитетични на главната зона на преместване разломни нарушения, които в повечето случаи са следствие от ротационния компонент, наблюдаващ се винаги по време на процесите на некоаксиална деформация (Woodcock and Fisher, 1986; Woodcock and Schubert, 1994; Kim et al., 2004; и др ). ЗАКЛЮЧЕНИЕ От посочените данни и съображения може да се направят следните няколко заключения за м

1. Внедряуразломни нарушения) формиращ се в обхвата на зоната на срязване на регионално проявената Кашанска дясноотседна разломна система. Подобни отстъпи обикновенно са следствие от взаимоотношенията между разломната

първичната анизотропия на земната кора, каквата в случая вероятно се явява контактът между Веженския плутон и скалите от неговата метаморфна рамка.

2. Конкретна контролираща роля върху механизма на внедряване, разпределението, формата и размерите на магмените тела и за разрешаването на т. нар. “проблем с пространството”, са изиграли комплексното въздействие на два основни фактора: от една страна латералните и вертикални придвижвания осъщест

е) разломни нарушения от субекваториалната и североизток-югозападната системи разломни нарушения, благоприятствали образуването на необходимото пространство за внедряване на интрузивните магмени тела, а от друга страна оринтировката на по-рано съществуващите структури в скалите (първична напуканост във вместващите магмените скали, фолиацията в метаморфи ите и др.).

3. Формирането на магмените продукти и в тази най-северна част на Средногорската тектонска зона (подобно на нейните централни и южни части) се е осъществило в една регионално проявена транспресионна геодинамична

обстановка свързана с развитието и деформирането на Средногорска а горнокредна магматичн

, та дъга. Различията във вътрешния строеж, формата и

размерите

е с

негова

р

о

л ъководството и геоложкия отдел на рудник Елаците, за предоставените ия на работа. Бих искал де благодаря и на голяма част от цитираните

ждестранни автори за изключителната им отзивчивост и предоставените ми голям брой

елна записка към геоложката карта на България М 1:100000, картен лист Ботевград. - София, Геол. и-т БАН, Геология и

, 117 с. оеж на Етрополския навлак. – Сп. БГД, 37,1,37-48.

нтонов, М. 1983. Характер и последователност на алпийските структури в мезозойските

Вутов, И

Георгие меднопорфирното находище Елаците. – Год. МГУ, 47, 1, 75-82.

ка на находище “Елаците” –

ния рудоносен потенциал. - СУ. Научно-

локализацията на медно-порфирното находище Елаците. – Сп. БГД, 45, 2, 189-196.

на магмените тела в тази част на Средногорската зона, са следствие от различното структурно ниво на което се наблюдават магматичните процеси.

4. Вероятно с налагащата се през последните няколко години представа, че отседнит движения а причина както за магматично-хидротермалните процеси в ареала на рудник Елаците, така също и за осъществилото се едновременно с тях, отосително бързо регионално издигане на областта на западните и централни части на Веженския гранодиоритов масив и скалите от

та рамка (Von Quadt et al. 2002; Иванов и кол. 2004), може да се обясни и развитието на системата от затъващи към юг и югозапад полегати разломни нарушения с разседен и разсед-отседен характер (формирани в късните етапи на рудообразуването и през следрудния период), проявени в по-високите структурни нива в ареала на находището. С това регионално издигане вероятно е свързано и късното ясно забележимо денивелиране на югозападния блок на най-ясно проявения разлом - “Елаци-1” (Хаджийски, 1970) довело до разкъсването и разместването на отделните части на вече кристализиралото тяло на Елашкия инт узив. Тези относително късни разломни придвижвания (въпреки невъзможността за датирането на точното време на тяхната проява) е твърде вероятно да са се осъществили синхронно със разтоварването към север на част от покриващия домезозойската подложка (съответно и Веженския плутон) дебел триаски карбонатен масив, изграждащ основната част от алохтона на Етрополския гравитационен навлак (Антонов 1976 и 1983; фиг. 1). Благодарности Бих искал да благ даря на екипа от катедра “Геология и Палеонтология” към СУ “Св. Климент Охридски”, в който имах удоволствието да участвам през последните три години по реме на теренните изследвания и камералната обработка на данните. Също така, бих искавда благодаря на рматериали и условчутрудно достъпни в България литературни източници. Библиография: Ангелов, В., К. Илиев, И. Хайдутов, И. Сапунов, П. Чумаченко, Д. Чунев.,Ц. Цанков, Р.

Маринова, Ив. Русанов,С. Янев. 1995. Обяснит

геофизика АДАнтонов, М. 1976. СтрА

седиментни скали от Етрополско. – автореферат., 32с. в. 1962в. Петрографска характеристика на магматичните скали между гр. Етрополе и с. Правец. – Год. на ВМГИ, VII, 2, 101-126. в, Г. 2004. Геология на

Иванов, Ж. 1998. Тектоника на България. - СУ. ГГФ. с. 580 (под печат). Иванов, Ж., Н. Петров, А. Лазарова, Д. Узунов, К. Недкова, Н.Георгиев, Д. Димов, К. Найденов

и Д. Николов. 2003 и 2004. Структурна характеристистроеж и регионална позиция. Геодинамични условия на формиране на горнокредните магмени тела в областта и оценка на техприложен отчет. с.74.

Калайджиев, С., Г. Хаджийски, К. Ангелов. 1984. Структурни условия за

Куйкин, С., Л. Миланов. 1970. Бележки за геоложкия строеж на част от Златишка Стара планина. - Сп. БГД, 31, № 1, 120-126.

, С., Ю. Гочева, Л. Миланов и С. Христов, 1971. Геологичен строеж на Стара планина между Златишкия и Троянския проход. - Юбил. год., 18, 179-196. П., С. Чипчакова. 199

Куйкин

Лилов, 9. K-Ar датиране на горнокредни магматити и хидротермални ие –

те фактори, предопределили развитието на

Трашли В х и З п

Хаджий Г., К. Ангелков, Ц. Недкова, Х. Цветкова. 1970. Доклад за резултатите от

г. с изчисление на запасите от мед на прожилково впръсната

на България М. 1:100 000, картен лист Тетевен. - София, Геол. и-т

Antonov f

Benn, K e xperiments. - Geology, 26: 1079-1082.

, 91 (1/2): 111-121.

Castro, A growth and deformation of the

er. Depos., v. 37, p. 541–567.

entation (sdited by Biddle, K.T &

Dabovskl of Alpine magmatizm in Bulgaria. – Geol. Balc., 21, 4, 3-15.

Gamond

District. In: Bogdanov, K., Strashimirov, S.

метасоматити в Панагюрския вулкано-интрузивен район на Централното СредногорГеох. Минер. И петрол., 36, 77-91.

Недкова, К. 2004. Строеж и алпийска еволюция на части от Етрополска и Златишка Стара планина (с оглед на структурнигорнокредния магматизъм и разпределението на свързаните с него рудни минерализации). - СУ “Св. Кл. Охридски”, ГГФ, дипломна работа.

Попов, К, К. Русков, Г. Георгиев. 2003. Тримерен геостатистически модел на рудното тяло в меднопорфирно находище Елаците, Панагюрски руден район. – Год. МГУ, 46, 1, 147-153.

Трашлиев, С. 1961. Върху генезиса и възрастта на баритното находище “Кашана”, Пирдопско. - - Сп. БГД, 22, 3, 245-251. ев, С., Ж. Трашлиева. 1964. ър у младите интруз и в латишка Стара ланина. – В: Сб. Й. С. Йовчев. С., 545-558.

Узунов, Д. 2003. Структурен контрол на орудяванията в находище “Елаците”. – СУ, ГГФ, дипломна работа ски, геоложките проучвания на медно-рудното месторождение “Елаците” – Етрополе, извършени през 1959-1968руда, по състояние към 01.07.1968 г. - Министерство на Околната Среда и Водите, Национален Геофонд, I-744.

Чешитев, Г., Миланова, В., Сапунов, И., Чумаченко, П. 1995. Обяснителна записка към геоложката карта БАН, Геология и геофизика АД, 94с. , M., Jelev, V. 2002. Ductile Shear Zone and Brittle Faults in the Southwestern Slope oZlartitsa-Teteven Mountain (Central Bulgaria). – Ann. Univ. Min. Geol., Sofia, 45, 1, 13-20. ., Odonne, F. & de Saint-Blanquat, M., 1998. Pluton emplacement during transpression in brittlcrust: new views from analog e

Benn, K., Odonne, F., Lee, S. & Darcovich, K., 2001. Analogue models of pluton emplacement during transpression in brittle and ductile crust. - Transactions of the Royal Society of Edinburgh: Earth Sciences (Hutton IV Special Issue)

Boccaletti et al. 1974. The Balkanides as an instance of back-arc thrust belt: Possible relation with the Hellenides. – Geol. Soc. Am. Bull., 85, 1077-1084.

Castro, A. 1985. The Central Extramadura batholith: Geotectonic implications (European Hercynian belt). An outline. - Tectonophysics 120, 57-68.

Castro, A. 1986. Structural pattern and ascent model in the Central Extramadura batholith, Hercynian belt, Spain. - Journal of Structural Geology, 6, 633-645. ., Fernandez, C. 1998. Granite intrusion by externally induced

magma reservoir, the example of the Plasenzuela pluton, Spain. – Journal of Structural Geology, 20, 1219-1228.

Ciobanu, C., Cook, N., and Stein, H., 2002. Regional setting and geochronology of the Late Cretaceous Banatitic Magmatic and Metallogenic Belt - Min

Christie-Blick, N and Biddle, K.T. 1985. Deformation and basin formation along strike-slip faults. In: Strike-slip Deformation, Basin Formation and SedimChristie-Blick, N.). Spac. Publs Soc. Econ. Paleont. Miner. Tulsa 37, 1-34. i, C., Harcovska, A., Kamenov, B., Mavrudchiev, B., Stanisheva-Vassleva, G., Yanev,Y. 1991. A geodynamic mode

Dooley, T. and McClay, K. R.. 1997. Analog modeling of pull-apart basins. - American Association of Petroleum Geology Bulletin, 81, 11, 1804–1826.

Fagner, L. 2001. Geologie einer Kupferporphyr-Lager-statte – ETH-Zurich, diploma thesis, 167. , J.F. 1987. Bridge structures as sense of displacement criteria in brittle fault zones. - Journal of Structural Geology, 9, 609-620.

Glazner, A. F., Bartley, J. M., and Carl, B. S. 1999. Oblique opening and noncoaxial emplacement of the Independence dike swarm, California. - Journal of Structural Geology, 21, 1275-1283.

Georgiev, N., Ivanov, Z. 2003. Magma Mixing and Emplacement of Plutonic Bodies: An Example from the Southern Part of the Panagyurishte Ore

(eds.) Cretaceous Porphyry Epithermal Systems of the Srednogorie Zone, Bulgaria. SEG

Georgie imov, D. 2003. Upper Cretaceous magma mixing and

Handler, ova, S. Ivanov, Z. 2004. Ar/ Ar age constraints on the timing of

Haidout graphic subdivision of Diabase-Phillitoid

Hsu, K.,

Hutton, 988. Granite emplacement mechanisms and tectonic controls; Inferences from

Ivanov, . 2001. New model of

. Rom. J. Miner. Depos., ABCD-GEODE 2001, Romania,

Ivanov, l of Upper Cretaceous magma

Kim, Y-

ning District, Indonesia. – Geological Siciety of America Bulletin, 116, 277-293.

Vegas, N

Velichkoism in the Panagyurishte region, Bulgaria. – Schweiz. Mineral. Petrogr. Mitt. – in

Vignere deformation. - Tectonophysics,

Von Qu nov, Z. Peycheva, I. 2001. The Central Srednogorie (Bulgarie) part of the Cu (Au-

structural and isotopic studies. - Mineral Deposits, Netherlands. 555-558.

in the Panagyurishte ore district, Srednogorie zone, Bulgaria: U-Pb zircon geochronology and isotope – geochemical investigations of magmatism and ore

Guidebook, 36, 115-118 v, N., Ivanov, Z., Lazarova, A., Demplacement of plutonic bodies in the southwestern parts of Centarl Sredna gora. - Bulg. Geol. Soc., Ann. Sci. conference, Abst. Vol., 3-5.

Guineberteau, B., Bouchez, J.L., Vigneresse, J.L. 1987. The Mortagne granite pluton (France) emplaced by pull-apart along a shear zone: structural an grawimetric arguments and regional implication. – Geological Society of America Bulletin, 99, 763-770. R., Neubauer, F. Velichk 40 39

magmatism in the Panagyurishte region, South Bulgaria. - Schweiz. Mineral. Petrogr. Mitt. – in press.

ov, I. Tencov, J., Janev, S. 1979. LithoostratiComplex in the Berkovica Balkan mountain. – Geol. Balk., 4, 13-25. Nachev, I., Vuchev, V. 1977. Geologic evolution of Bulgaria in light of platetectonics. – Tectonophysics, 40, 245-256.

Hutton, D.H.W. 1982. A tectonic model for the emplacement of the Main Donegal Granite, Nw Ireland. – Geological Society of London Journal, 139, 615-631. D.H.W. 1deformation studies.- Royal Society of Edinburgh Transactions, 79, 245-255. Z., Henry, B., Dimov, D., Georgiev, N., Jordanova, N., Jordanova, NUpper Cretaceous magma emplacement in the Southwestern part of Central Sredogorie – petrostructural and AMS dataAbsrtr. Vol., 60-61. Z., Georgiev, N., Lazarova, A., Dimov, D. 2002. New modeemplacement in the Southwestern parts of Central Sredna gora zone – Bulgaria. Geol. Carpath.,53, special issue, Proceedings of the XVII Congress of CBGA – CD version.

Kamenov, B. von Quadt, A., Peycheva, I. 2002. New insight into Petrology, geochemistry and datingof the Vejen pluton, Bulgaria. - Geochem., Mineral., Petrol., Sofia, 39, 3-25.

S., Peacock, D., Sanderson, D., 2004. Fault damage zones. – Journal of Structural Geology, 26, 3, 503-517.

Koukouvelas, I., Pe-Piper, G. and Piper, D.J.W, 1996. Pluton emplacement by wall-rock throusting and roof lifting: Devono-Carboniferous plutons of the Cobequid fault zone, Nova Scotia, Canada. - Geological Magazine, 133, 285-298.

Morand, V. 1992. Pluton emplacement in a strike-slip fault zone: the Doctors Flat Rluto, Victoria, Australia. - Journal of Structural Geology, 14, 205-213. .

Sapiie, B., Cloos, M. 2004. Strike-slip faulting in the core of the Central Range of west New Guinea: Ertsberg Mi

Smithies, R.H., Champion, D.C. 2000-01. Assembly of composite granite intrusion at a releasing bend in an active Archaean shear zone. - Geological Survey of Western Australia, Annual Review, 63-68.

Tikoff, B., Teyssier, C. 1992. Crustal-scale, en-echelon “P-shear” tensional bridges: a possible solution to the batholithic room problem. - Geology, 20, 927-930.

Twiss, R., Moores, E. 2001. Structural Geology. – W.H. Freeman and Company, New York, 532. ., Aranguren, A., Tubia, J.M. 2001. Granites built by sheeting in a fault stepover (the SanabriaMassifs, Variscan Orogen, Nw Spain). – Terra Nova, 13, 180-187. va, S., Handler, R., Neubauer, F., Ivanov, Z. 2004. 40Ar/39Ar age constraints on the timing of magmatpress.

sse, J.L. 1995а. Control of granite emplacement by regional249, 173-186.

Vigneresse, J.L. 1995b. Crustal regime of deformation and ascent of granitic magmas. - Tectonophysics, 249, 187-202 .

Vigneresse, J.L., Bouches, J.L. 1997. Succsssive granitic magma batches during pluton emplacement: the case of Cabeza de Araya (Spain). – Journal of Petrogy, 38, 1767-1776.

adt, A. IvaMo) Belt of Europe: A review of the geochronological data and the geodynamical models in the light of the new

Von Quadt, A., Peytcheva, I., Kamenov, B., Fagner, L., Heinrich, C.A., and Frank, M.. 2002. The Elatsite porphyry copper deposit

genesis. - In: Blundell, D. J., Neubauer, F. and von Quadt, A. (eds): The Timing and Location of Major Ore Deposits in an evolving Origen. Geol. Soc., London, Special Publications, 204,

WoodcoWoodco

119-135. ck, N.H., Fischer, M. 1986. Strike-slip duplexes. – Journal of Structural Geology, 8, 725-735. ck, N., Schubert, C. 1994. Continental Strike-Slip Tectonics. - In: Continental Deformation(edited by Paul L. Hancoock.) 251-263.