ПРИЛОЖЕНИЯ Експортна стратегия ... › uploads › 2012 › 10 › KANCELARSKI_IKT_… · Страница 2 от 174 ОП „Развитие на конкурентоспособността

Настоящият проект е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез

Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013 г.

ПРИЛОЖЕНИЯ към

Експортна стратегия

за сектор „ПРОИЗВОДСТВО НА

КАНЦЕЛАРСКА,

ЕЛЕКТРОННО-

ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕХНИКА,

ПРОДУКТИ И УСЛУГИ В

ОБЛАСТТА НА

КОМПЮТЪРНИТЕ

ТЕХНОЛОГИИ”

Изпълнителна агенция за насърчаване

на малките и средните предприятия

2012 година

ОП „Развитие на конкурентоспособността на

българската икономика” 2007-2013, Приоритетна ос 4.2.

„Укрепване на международните пазарни позиции на

българската икономика” Проект № BG161РО003 – 4.2.01-

0001 „Насърчаване на интернационализацията на

българските предприятия”

Страница 2 от 174


българската икономика” 2007-2013 г., Приоритетна ос 4.2.





Този документ е създаден по Проект № BG161РО003 – 4.2.01-0001 „Насърчаване на

интернационализацията на българските предприятия"

Бенефициент: Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия

Документът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на

конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г., съфинансирана от

Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за

съдържанието на документа се носи от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и

средните предприятия и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ

отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.








СЪДЪРЖАНИЕ:

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СЕКТОРА В БЪЛГАРИЯ ......... 12

СТОКИ И ПАЗАРИ С ЕКСПОРТЕН ПОТЕНЦИАЛ ........................................................... 53

КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИЗНОСА НА СТОКИ И УСЛУГИ ОТ СЕКТОРА

НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПАЗАРИ ........................................................................................ 59

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРИОРИТЕТНИТЕ

БЪЛГАРСКИ ЕКСПОРТНИ ПАЗАРИ. ДВУСТРАННИ ТЪРГОВСКИ ОТНОШЕНИЯ

......................................................................................................................................................... 75

БАРИЕРИ ПРЕД ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ

СЕКТОРА .................................................................................................................................... 101

СЪЩНОСТ И ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНАЛИЗИТЕ PESTEL И SWOT ....... 104

ФИНАНСОВ АНАЛИЗ ............................................................................................................. 139

РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОБСЪЖДАНИЯ .................................................... 148

БИБЛИОГРАФИЯ И СТАТИСТИЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ .............................................. 174








СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ГРАФИКИ

Графика 1 Индекси на производство в сектор С26: Производство на електрическа и

оптична апаратура (преди 2008)................................................................................................... 22

Графика 2 Топ 5 на вносителите на българска продукция от сектор 85 по

класификацията на МТЦ (електронна и електрическа) за периода 2001 – 2010 г. ................. 52

Графика 3 Общ изглед на тенденциите за ръст на изнесена продукция за сектор

„Електронна и електрическа техника” (код 85 на МТЦ) ........................................................... 63

Графика 4 Индексирани БВП на глава от население изразено в PPS за водещи експортни

пазари (ЕС-27=100) ....................................................................................................................... 76

Графика 5 Индексирани сравнителни ценови нива във водещите експортни пазари. ..... 77

Графика 6 Средна промяна в оборота на изследваните фирми по години (в %) ............ 159

Графика 7 Експортни пазари на изследваните предприятия ........................................... 165

Графика 8 Процентно разпределение на износа по броя на експортните пазари .......... 165








СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ТАБЛИЦИ

Таблица 1 Добавена стойност в преработващата индустрия (%) ....................................... 13

Таблица 2 Високотехнологичен експорт (в рамките на ЕU-27), % oт общия износ по

държави-членки ............................................................................................................................. 14

Таблица 3 Високотехнологичен експорт (извън рамките на ЕU-27), % oт общия износ по

държави-членки ............................................................................................................................. 16

Таблица 4 Наети лица по трудово и служебно правоотношение по икономически сектор

и дейност за всички видове предприятия (към IV тримесечие на съответната година) – брой

......................................................................................................................................................... 20

Таблица 5 Индекси на промишленото производство - сезонно изгладени (към XII месец

на съответната година) .................................................................................................................. 21

Таблица 6 Основни икономически показатели за преработваща промишленост в периода

2008 – 2010 г. .................................................................................................................................. 23

Таблица 7 Производителност, добавена стойност и заети в МСП от сектор С26

„Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични

продукти” (2008 – 2009 г.) ............................................................................................................ 24

Таблица 8 Индекси на оборота на вътрешния пазар в промишлеността 2000 - 2011 г. ... 24

Таблица 9 Общ индекс на цени на производител (към XII месец на съответната година),

......................................................................................................................................................... 25

Таблица 10 Основни икономически показатели за МСП в сектор С26 „Производство на

компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти” за 2009 г.......... 26

Таблица 11 Основни икономически показатели за МСП в сектор С26„Производство на

компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти” за 2010 г.......... 28

Таблица 12 Брой МСП в сектор „Производство на компютърна и комуникационна

техника, електронни и оптични продукти” по региони ............................................................. 34

Таблица 13 Заетост по региони за МСП от сектор С26 “Производство на компютърна и

комуникационна техника, електронни и оптични продукти” ................................................... 35

Таблица 14 Общ износ за българската преработваща промишленост (мил. $, по текущи

цени) ................................................................................................................................................ 36








Таблица 15 Общи данни за външната търговия за сектор С26 “Производство на

компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти” в периода 2000-

2011 ................................................................................................................................................. 37

Таблица 16 Търговски баланс: Компютри, електронни компоненти, канцеларско

оборудване 2000 - 2010 г. (лв.) ..................................................................................................... 38

Таблица 17 Индекси на оборота на международния пазар в промишлеността 2000 –

2011 г. .............................................................................................................................................. 40

Таблица 18 Износ от България – Канцеларска, електронно-изчислителна техника и

компютри 2001-2010 г. .................................................................................................................. 42

Таблица 19 Дял на износа на електрическа и електронна апаратура в общия промишлен

експорт за периода 2001 – 2010 г. ................................................................................................ 43

Таблица 20 Стойност на износа на електрическа и електронна апаратура за периода 2001

– 2010 г. ........................................................................................................................................... 44

Таблица 21 Брой български микро предприятия, изнасящи компютърни, електронни,

оптични и прецизни продукти (сектор С26 ″Производство на компютърна и

комуникационна техника, електронни и оптични продукти”) .................................................. 45

Таблица 22 Брой български малки предприятия, изнасящи компютърни, електронни,

оптични и прецизни продукти ( сектор С26 ″Производство на компютърна и


Таблица 23 Брой български средни предприятия, изнасящи компютърни, електронни,

оптични и прецизни продукти ( сектор С26 ″Производство на компютърна и


Таблица 24 Износ на МСП за определени стокови групи „канцеларски, компютърни и

електронни” .................................................................................................................................... 46

Таблица 25 Списък на български експортни пазари за продуктова група „Електрическа и

електронна апаратура” (код: 85 на МТЦ, Женева) – мерна единица: хил. eвро ..................... 48

Таблица 27 Списък на значимите български експортни пазари, бележещи ръст за

периода 2008 – 2010 г. за продуктова група „Електронна и електрическа апаратура” (код:

85) .................................................................................................................................................... 53

Таблица 28 Водещи експортни пазари (топ 30) за електронна и електрическа техника

(код 85) с подчертан ръст за периода 2007 – 2010 г. .................................................................. 55

Таблица 29 Експортни стойности: компютърни и информационни услуги (хил. евро) .. 57








Таблица 30 Експортни пазари (вносители) на ИКТ услуги на български предприятия

(хил. евро.) ...................................................................................................................................... 58

Таблица 31 Коефициент на специализация на българската промишленост в сектор

Електронно и електрическо оборудване (код 85 на МТЦ) ........................................................ 60

Таблица 32 Коефиценти на специализация (сравнителни предимства) по промишлени

сектори: в ЕС и най-големите световни икономики за 2009 г. ................................................. 61

Таблица 32 Германия: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 – 2010 г.


Таблица 33 Италия: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 - 2010 г.


Таблица 34 Франция: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 - 2010 г.


Таблица 35 Испания: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 – 2010 г.

„Електронна и електричесха техника” (код 85 на МТЦ) ........................................................... 68

Таблица 36 Турция: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 - 2010 г.


Таблица 37 Водещи експортни пазари по класове стоки и процент от общия внос (в %)

......................................................................................................................................................... 71

Таблица 38 Водещи експортни пазари и позицията на България (печатарски машини и

устройства) ..................................................................................................................................... 72

Таблица 39 Водещи експортни пазари и позицията на България (счетоводни и сметачни

машини) .......................................................................................................................................... 72

Таблица 40 Водещи експортни пазари и позицията на България (авт. машини за

обработка информация) ................................................................................................................ 72

Таблица 41 Водещи експортни пазари и позицията на България (ел. апарати за жична

телефония) ...................................................................................................................................... 73

Таблица 42 Водещи експортни пазари и позицията на България (носители за записване

на звук) ............................................................................................................................................ 73

Таблица 43 Водещи експортни пазари и позицията на България (предавателни апарати)

......................................................................................................................................................... 73








Таблица 44 Водещи експортни пазари и позицията на България (приемателни апарати)

......................................................................................................................................................... 73

Таблица 45 Водещи експортни пазари и позицията на България (печатни платки) ......... 74

Таблица 46 Водещи експортни пазари и позицията на България (интегрални схеми,

електр. микрокомплекти) .............................................................................................................. 74

Таблица 47 БВП на глава от население по пазарни цени, изразено в PPS (в евро). ......... 78

Таблица 48 Основни икономически показатели за Германия и двустранни търговски

връзки с България .......................................................................................................................... 78

Таблица 49 Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни в Германия ................ 80

Таблица 50 Основни икономически показатели за Франция и двустранни търговски


Таблица 51 Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни във Франция ............. 82

Таблица 52 Основни икономически показатели за Италия и двустранни търговски


Таблица 53. Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни в Италия ................... 84

Таблица 54. Основни икономически показатели за Испания и двустранни търговски


Таблица 55 Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни в Испания .................. 89

Таблица 56. Основни икономически показатели за Румъния и двустранни търговски


Таблица 57. Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни в Румъния ................ 92

Таблица 58 . Основни икономически показатели за Турция и двустранни търговски


Таблица 59. Основни икономически показатели за САЩ и двустранни търговски връзки

с България ....................................................................................................................................... 96

Таблица 60. Основни икономически показатели за Китай и двустранни търговски връзки

с България ....................................................................................................................................... 98

Таблица 61. Основни икономически показатели за Тайван и двустранни търговски









Таблица 62. Основни икономически показатели за Япония и двустранни търговски

връзки с България ........................................................................................................................ 100

Таблица 63. SWOT анализ .................................................................................................... 107

Таблица 64. Изходни данни за анализа на финансовото състояние на 20 предприятия от

сектор „Производство на канцеларска и ЕИТ, и продукти и услуги в областта на

компютърните технологии” (хил.лв.) ........................................................................................ 139

Таблица 65 Коефициент на рентабилност на приходите от продажби ........................... 141

Таблица 66 Коефициент на рентабилност на собствения капитал ................................... 142

Таблица 67 Коефициент на капитализация на активите .................................................... 143

Таблица 68 Коефициент на ефективност на приходите .................................................... 144

Таблица 69 Коефициент на финансова автономност ........................................................ 145

Таблица 70 Коефициент на задлъжнялост .......................................................................... 145

Таблица 71 Коефициенти на ликвидност ............................................................................ 147

Таблица 72 Брой изследвани предприятия от сектора по области ................................... 151

Таблица 73 Разпределение на изследваните предприятия според заетите лица през 2011

г. ..................................................................................................................................................... 151

Таблица 74 Годишен оборот на изследваните предприятия ............................................. 151

Таблица 75 Основни продукти, произвеждани от изследваните предприятия ............... 152

Таблица 76 Приоритизиране на мерките за подпомагане на малките и средни

предприятия ................................................................................................................................. 153

Таблица 77 Оценка на способностите и познанията на служителите в изследваните

предприятия ................................................................................................................................. 157

Таблица 78 Промени в оборота на фирмите за периода 2008 – 2011 г. (База 2007 г. = 100

%) ................................................................................................................................................... 158

Таблица 79 Среден дял на износа по години (медиана) ................................................... 160

Таблица 80. Брой предприятия според дела на самостоятелния им износ за периода 2007

– 2011 година................................................................................................................................ 160








Таблица 81 Оценка на сериозността на бариерите (пречките) за износа на предприятията

и на сектора като цяло за периода 2007 – 2011 г. (в %) ........................................................... 162

Таблица 82. Оценки на респондентите за степента на критичност на фактори, които са

свързани с успеха на износа (в %) ............................................................................................. 164

Таблица 83 Перспективни пазари, според управителителите на изследваните МСП .... 167

Таблица 84 Промени в износа на предприятието през следващите 5 години (в %) ....... 169

Таблица 85. Регулярност на използване на източниците на информация (в %) ............. 170

Таблица 86. Оценка на ефекта върху експортната дейност на предприятието на

услугите, предоставяни от ИАПМСП (в %).............................................................................. 171

Таблица 87 Дял на износа, реализиран чрез електронни портали (в %) ......................... 172








ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ:

БАСКОМ Българска асоциация на софтуерните компании

ББК Българска браншова камара [...]

БВП Брутен вътрешен продукт

БСК Българска стопанска камара

БТПП Българска търговско-промишлена палата

ЕИТ Електронно-изчислителна техника

ЕС (ЕС-27) Европейски съюз (27-те държави-членки в ЕС)

ИАНМСП Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия

МИЕТ Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

МОМН Министерство на образованието, младежта и науката

МСП Малки и средни предприятия

МТСП Министерство на труда и социалната политика

MTЦ Международен търговски център (Женева), институт към ООН

МФР Многогодишна финансова рамка (за бюджет на ЕС)

НАПОО Национална агенция за професионално образование и обучение

НПО Неправителствени организации

НСИ Национален статистически институт

ОПРР Оперативна програма „Регионално развитие”

ОПРЧР Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”

PESTEL Политически, икономически, социален, технологичен, екологичен и законов

анализ

SWOT Анализ на силни и слаби страни, заплахи и възможности








АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СЕКТОРА

В БЪЛГАРИЯ

Малките и средни предприятия у нас по текущи данни представляват 99.7% от

общия брой действащи в нефинансовия сектор (при сходен 99.8% сред страните-членки

на ЕС). Осезаем и често подчертаван приоритет за изпълнителната и законодателна власт

на национално и общоевропейско ниво, традиционните икономическите анализи и

политики в тяхна подкрепа бележат ярка промяна в тона, препоръките и интензитета си

през последните три години. Причината е разразилата се глобална финансова криза.

Нерядко изказвано становище на водещи експерти е, че кризата може да бъде и

шанс за България. За дългосрочното развитие на цялостната промишленост е

необходимо да се открие присъщо национално относителното предимство. При

отсъствие на такова (или недостатъчно подчертано), би могло да се програмира и

инвестира в развитието на производствено- относително предимство, което да стимулира

общата конкурентноспособност на икономиката ни. Голям процент от нейния растеж би

могъл да се гради около идентифицираните сфери и браншове. При целево разработена

законодателна, политическа и институционална рамка създаването на нови и

насърчаването на съществуващи производства в приоритетните сектори би могло

сравнително бързо да подобри позиционирането на малките и средни предприятия на

международните пазари. Политиката на стимулирана конкурентноспособност следва да

се откроява особено в промишлените сектори с висока добавена стойност и

производителност, като едни от най-подходящите са високотехнологичните сектори на

преработващата промишленост.

Още от самото начало се насочваме към преработващата промишленост, не само

защото тя – и нейния конкретен сектор – са обект на нашето изследване, но и защото

основата на експортния потенциал на страната (който от своя страна, статистиката

показва, че е двигател на националния БВП) се формира именно от преработващата

промишленост. Тя заема на средно годишно ниво, приблизително 60% от общия обем на

произвежданата продукция в страната и около 18% от добавената стойност.








Както показват наличните данни обаче, това е един от най-ниските проценти в ЕС.

Таблица 1 Добавена стойност в преработващата индустрия (%)

2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г.

ЕС-27 25.5 25.0 / 25.5 28.53 27.95 27.19 26.88 /

България / 18.4 18.4 19.5 19.7 19.9 / 20.8 17.5

Източник: Евростат

Предметът на нашия задълбочен анализ – сектор С26 „Производство на

компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти” по

НКИД-2008, „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и

оптични продукти” и неговият подсектор „Производството на канцеларска, електронно-

изчислителна техника, продукти и услуги в областта на компютърните технологии” – са

подчертано високотехнологични по своя характер, зависещ изключително от

икономиката на знанието, проучвания и технологично ноу-хау, инвестиции в съвременно

оборудване и иновативно развитие.

Още в началото трябва да се изтъкне, че в нито една от 28-те области в страната

сектор С26 „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и

оптични продукти” не е сред водещите пет икономически дейности, независимо от броя

и размера на предприятията. И като цяло българската преработваща промишленост се

характеризира с нисък дял на добавената стойност, изоставане в технологичното

осигуряване и модернизиране на производството.

Въпреки че делът на високотехнологичния износ на нашата промишленост бележи

осезаем ръст в последните 15 години, таблици 2 и 3 показват, че все още България е в

дъното на съответните класации сред държавите от ЕС-27 – както в износа си в рамките

на ЕС, така и към трети страни – като сме единствено съпоставими по тези показатели с

Латвия и Литва (и едва в последните години с едни от най-сериозно засегнатите от

кризата страни като Португалия и Испания).








Таблица 2 Високотехнологичен експорт (в рамките на ЕU-27), % oт общия износ по държави-членки

Година 1995 1996 1997 1998. 1999 2000. 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

Белгия 5,5 6,3 6,3 6,4 7,8 8,6 8,7 7,4 7,3 7,1 6,9 6,2 6 6,2 7,8

България n/a 2,9 2,7 2,2 1,9 1,6 1,5 2,3 2,5 2,2 3,1 4 3,7 3,6 4,1

Чехия 4,6 5,3 6,4 7,3 6,9 6,5 8,4 11,3 11,5 12,9 10,7 11,9 13,2 13,4 14,3

Дания 8,1 9,1 9,9 11 12,8 12,2 11,9 13,4 11,6 11,2 12,9 10,6 9,5 8,3 9,1

Германия 10,8 10,8 11,9 12,8 13,3 15,2 14,4 14,2 13,5 14,1 13,4 13 11,8 11,4 12,9

Естония 4 7,2 7,9 10 11,4 28 19,3 11,1 10,5 10,8 11,7 8,1 9,4 8,8 7,8

Ирландия 32 37,4 35,6 34 40,2 42,8 43 36,1 29,9 27,9 27 27 23,8 21,1 18,4

Гърция 3,4 3,4 3,4 4,2 5,3 7,4 6,8 6,2 7,6 8,7 7,3 7,2 5,4 5,2 5,5

Испания 4,5 4,9 4,5 4,6 5,4 5,8 5,7 5,3 5,4 5 5,1 4,6 3,9 3,6 4

Франция 10,6 11,6 12,7 13,3 18,4 21,1 21,2 18,3 17,1 16 12,6 14,2 12,2 13,1 16

Италия 6,8 6,8 6,8 6,9 6,9 8 7,8 7,2 6,1 6 6,2 5,6 5 4,8 5,4

Кипър 2,5 2,4 2,6 2,5 2,7 2,8 3,4 3 3,8 14,1 36,4 23,5 16,4 23,8 23,5

Латвия 1,6 2,7 2,6 1,3 2 2 1,5 1,5 1,7 2 2,4 3,1 3,3 4 4,8

Литва 1 1,4 1,7 1,9 1,8 2,1 2,6 2,1 3,3 2,4 2,7 4,8 8,4 6,2 6,2

Люксембург n/a n/a n/a n/a 16,2 21,8 29,7 25,7 31,1 31,9 40,7 42,8 34 36,8 42,5

Унгария 4,8 4,1 16,1 16,5 17,4 21,5 20,7 21,3 21,8 20,6 17,2 17 17,3 15,9 18,7

Малта 56,6 41 39 41,7 36,6 34 41,4 35,1 35,9 38,4 35,4 41,7 33,1 28,3 28,4

Холандия 13,5 15 19,9 19,1 21,4 22,7 21,8 18,3 18,2 18,7 20 17,8 17,8 15,9 18,2








Година 1995 1996 1997 1998. 1999 2000. 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

Австрия 7,4 7,4 9,1 9,4 10,1 12,2 13 13,9 14,2 13,8 10,7 10,1 9,9 9,4 10

Полша 1,5 1,8 1,5 1,7 1,8 1,9 2,3 2 2,4 2,4 2,9 2,7 2,7 4 5,4

Португалия 4 2,4 2,7 2,9 4,1 3,7 4,9 4,2 4,4 4 3 2,9 2,5 2,6 2,6

Румъния 1,1 1,1 0,8 1,4 3,1 5,7 5,7 3,3 2,9 3,1 3,4 4,2 3,7 5,8 8,2

Словения 2,4 2,5 2,7 2,9 2,9 3,4 3,1 3,1 3,2 3,4 2,7 3,1 2,9 3,8 4,3

Словакия 2,4 2,5 2,9 3 3,3 2,6 3 2,5 3,4 4,7 6,2 5,7 4,8 5,2 5,8

Финландия 12,1 13,1 15,6 19,2 19,7 22,3 18,5 19,1 16,4 12 14,6 13,8 14,2 16,2 13,5

Швеция 9,7 11,4 12 13,2 14,8 14,3 9,4 9 9,3 10,2 10,5 10,5 10,2 8,8 10,6

Обединено

кралство

21,1 20,8 19,7 23,5 26,8 28 29,7 30 23,5 20,9 20,2 28,9 13,7 12,6 14,5

Източник Евростат

Обновено 30.09.2011 г.

Пояснение Показан е процентно делът на износа на високотехнологични продукти от общия износ. Високотехнологичните продукти тук

включват (освен сектор С26) продукти като космическа апаратура, химически и неелектрически машини, военна апаратура.









Таблица 3 Високотехнологичен експорт (извън рамките на ЕU-27), % oт общия износ по държави-членки

Година

1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

ЕС-27 15,7 15,7 16,5 18,1 20,4 21,4 21,2 18,9 18,6 18,5 18,7 16,6 16,1 15,4 16,9

Белгия 6 6 6,2 7,3 7,9 9 9,8 7,8 7,7 7,1 7,5 8,1 8,7 8,9 11,7

България n/a 1,9 1,9 1,5 1,5 1,7 2,2 3 3,7 3,2 2,6 2,3 3,2 3,5 5,5

Чехия 7,2 12,9 11,1 10,7 14,6 15,3 13,4 18,3 18,3 18,5 17,3 17,8 19,7 18,1 20,5

Дания 11,9 11,6 14,7 13,6 16,6 19,7 18,7 18,7 17,9 18,3 19,5 18 16,8 16,3 18,9

Германия 13,2 13,3 13,6 14 15,8 17,6 18,3 16,8 17,1 17,7 17,3 16 15,2 14,2 15,9

Естония 4,1 3,8 2,6 3,1 3,7 3,6 7,4 4,3 4,2 6,8 5,3 7,9 4,1 4,6 4,9

Ирландия 35,3 40 41,7 44,2 37,7 36,5 36,8 33,9 29,9 31,1 34 32,5 29,1 29,7 27,8

Гърция 2,2 2,4 2,5 5,6 5,7 7,6 5,2 7,1 7,4 4,2 3,7 3 3,6 6,8 8,5

Испания 9,5 9,1 7,8 7,9 7,6 7,9 7,3 7 7,3 7,6 7,1 5,8 5 5,5 6,2

Франция 23,9 21,8 25,2 27,9 34,4 33,5 33,5 28,5 27,9 27,9 30,4 24,9 25,2 25,6 26

Италия 8,4 7,9 7,2 8,2 8,7 9,5 9,9 9,8 8,8 8,9 8,1 7,6 7,5 7,6 8,6

Кипър 9,2 8,7 2,6 3,6 5,9 3,4 4,8 4 4,8 19,6 18,5 16,3 10,2 8,5 13,2

Латвия 4,9 3,8 5,7 4,9 3,4 3,2 5 4,8 6,7 7,2 6 7,1 8 6,1 6,4

Литва 3,3 2,9 2,8 2,2 2,9 3,9 3,9 3,2 2,5 3,4 4,2 4,4 5,5 7,1 5,2

Люксембург n/a n/a n/a n/a 7,3 12,7 14,2 17,1 17,2 6,9 14,5 22,9 20,6 23,7 37

Унгария 4,7 4,2 5,7 18,5 30,3 31,4 20,3 22,3 25,1 28,2 30,2 33,1 36,7 35,9 35,4

Малта 57,5 70,1 62,3 72 74,1 80 76,6 75,9 74,1 71,1 62,2 66,8 62,1 58,9 56,9

Холандия 19,7 22,6 18,1 27,2 24 23,2 24,3 20,5 21,4 20,7 21,1 20,2 20 17,2 19,1








Година

1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009

Австрия 9,2 9,1 11,4 11,5 17,5 19,6 19,6 21,2 18,9 17,3 18,3 14 14,4 14,5 16

Полша 4,1 3,8 3,4 4,7 4,3 6,9 4,5 4,4 4,3 4,1 4,4 4,7 4,3 5,1 7

Португалия 6,9 9,2 7,8 6,9 6 14 15,8 16 20,6 21,7 22,1 21 21,1 17,2 6,8

Румъния 3,2 1,9 1,2 1,7 2,1 1,8 2,7 2,4 4,6 2,9 2,4 3 3 4,4 8,1

Словения 5,6 7,8 6,6 7,1 6,1 7,2 8,9 8,7 11,4 9 7,6 8,1 8,6 8,2 8,3

Словакия 7,8 8,7 6 6,6 5 4,9 4,9 3,9 3,7 4,8 8 6,9 6 5,4 5,9

Финландия 12,8 14,5 16,7 18,5 22,5 25,5 25,1 23,8 26,9 25,8 30,2 23,9 21,9 18,7 14,4

Швеция 18,1 18,9 20,7 21,4 23 25,3 21,2 20,4 18,6 19,7 19,5 17,8 19 20,2 20,7

Обединено

кралство

24,4 24,5 26,7 26,1 28,2 30,2 30 26,4 25,8 25,6 24,8 22,3 20,8 18,5 22,7

Източник Евростат

Обновено 30.09.2011 г.

Пояснение Показан е процентно делът на износа на високотехнологични продукти от общия износ. Високотехнологичните

продукти тук включват (освен сектор С26 „Производство на компютърна и комуникационна техника,

електронни и оптични продукти”) продукти като космическа апаратура, химически и неелектрически машини,

военна апаратура.









Отново според данни на Евростат в класацията на най-специализираните държави

(според добавена стойност) по сектори на преработващата промишленост, България

изпъква като втората най-специализирана в областта на текстилната, кожена и обувна

промишленост (след Румъния). У нас най-значимите според добавена стойност и

коефициенти на специализация индустрии са строителството и медия/комуникации (по

обем).В същото време, страната ни е обособена като най-специализирани в текстилната,

кожена и обувна промишленост, както и в мрежовото снабдяване с енергия. Ясно се

откроява липсата на приоритетно развитие на високотехнологичните сектори.

Сектор С26 „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни

и оптични продукти” в Европа е третият по значимост при създадената добавена

стойност (след производство на основни метали и метални продукти, както и петролни и

химични продукти), но електрическата, електронна, прецизна и оптична техника се

характеризира с относително големи предприятия, които формират тази по-голяма от

средната продуктивност. Данните са валидни както преди началото на икономическата

криза, така и понастоящем.

У нас още в годините на постоянен растеж преди кризисния период – като 2005 г.

бележи пик сред много от индустриите – се забелязва именно, че С26 „Производство на

компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти” е сред

секторите, които изостават в перспективите си за развитие. А по данни на МИЕТ

тенденцията се потвърждава и в последните години, като за 2010 г. производството на

„електроника” отговаря на 1,5% от общата преработваща промишленост. Секторите с

ниска добавена стойност формират над 70% от промишленото производство, с водещи

позиции за храни и основни метали.

Безспорно едно подобно структурно изоставане в сектори от икономиката, които са

високотехнологични и формират висока добавена стойност се наваксва със систематични

и планирани инвестиции от страна на всяка една пряко засегната страна в тези

икономически дейности. Тенденциите за всякакви добри инвестиционни намерения се

ограничават предимно в дълготрайни активи, машини и оборудване. Това от своя страна








би повлияло на различията в непосредствения производствен процес, технологичното

осигуряване и периферните дейности. От друга страна потенциалът за един устойчив

растеж на конкурентоспособността може да бъде подсилен от трайно единствено и от

инвестиции в научноизследователска и развойна дейност – именно там, където

заделянето на средства е считано за не особено належащо и/или невъзможно в дадения

момент. Съществуващите алтернативи – закупуване на лицензи, подизпълнителни

функции към водещи технологични разработки – са също така валидни стратегически

решения за повишаване на общата конкурентоспособност и ключовото за нашата

промишленост- наваксване в иновативно развитие.








Таблица 4 Наети лица по трудово и служебно правоотношение по икономически сектор и дейност за всички видове

предприятия (към IV тримесечие на съответната година) – брой

2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г.

IV IV IV IV IV IV IV IV IV IV IV III*

Промишленост –

общо

643196 645125 663646 679574 688588 695998 714024 690367 671191 598506 577821 570720

Преработваща

промишленост

546711 552903 572683 590329 601798 611713 631383 608842 592591 521642 502047 496418

Производство на

компютърна

техника,електронни,

оптични продукти

12846 11797 11326 11273 11485 11981 12727 11432 10725 9407 9248 7976

Структура (%)

Промишленост -

общо

100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100



85 85,7 86,29 86,87 87,4 87,89 88,43 88,19 88,29 87,16 86,89 86,988





2,00 1,83 1,71 1,66 1,67 1,72 1,78 1,66 1,60 1,57 1,60 1,40



100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100





2,35 2,13 1,98 1,91 1,91 1,96 2,02 1,88 1,81 1,80 1,84 1,61

Данни: НСИ








Таблица 5 Индекси на промишленото производство - сезонно изгладени (към XII месец на съответната година)

2005г.=100

Година 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011

към месец XII XII XII XII XII XII XII XII XII XII XII X*

Промишленост – общо 83,2 81,3 83,9 95,7 110,1 117,6 117,7 124,7 114,1 100,2 106,9 105,8

Преработваща промишленост 70,6 66,2 74,6 89 106,2 115,6 123,2 122,3 109,8 93,9 103 106,3

Производство на компютърна техника,

електронни и оптични продукти

79,5 104,8 154,3 111,8 102,6 190,6 103,4 113,8 108,2 137,2 155,9 120,1

Данни: НСИ








Графика 1 Индекси на производство в сектор С26: Производство на електрическа и

оптична апаратура (преди 2008 г.)

Данни: Евростат

Таблици 4 и 5 и графика 1 ни позволяват да проследим ръста на общото

производство в сектора, както и отделно на офис (канцеларски) машини и оборудване.

Самите производствени индекси говорят за стабилно и трайно покачване на нивото на

производство, независимо от цялостната фаза на текущо икономическо състояние на

национално и глобално ниво. Другата забележима тенденция обаче е за все по-малко

заети в сектора, достатъчни да поддържат или разрастват съответното производство.

Като логическо обяснение на изложените статистики биха могли да се посочат

нарасналата средна производителност на труда на заетите лица и цялостната оценка на

производствените процеси за сектора.Данните показват тенденция за нарастване на

средната производителност – както за цялата преработваща промишленост, така и за

МСП сред предприятията.








Таблица 6 Основни икономически показатели за преработваща промишленост в периода

2008 – 2010 г.

Наименование 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Брой предприятия - общ брой 30 288 32 177 30 709

От които МСП 29 943 31 860 30 409

Оборот - хил. лв. 50 101 369 38 575 825 43 088 856

От които МСП 21 062 250 17 444 821 17 754 591

Добавена стойност по факторни

разходи - хил. лв.

8 366 976 7 595 046 8 053 188

От които МСП 4 843 129 4 235 655 4 196 679

Заети лица - бр. 639 060 577 450 538 435

От които МСП 433 924 397 161 367 468

Производителност на труда - хил.

лв.

13,1 13,2 15,0

От които МСП 11,2 13,2 15,0

Данни – НСИ и Евростат

За малките и средните предприятия от сектор С26 „Производство на компютърна и

комуникационна техника, електронни и оптични продукти”, промяната в тези показатели

не е положителна по време на кризисните години.








Таблица 7 Производителност, добавена стойност и заети в МСП от сектор С26

„Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти”

(2008 – 2009 г.)

2008 г. 2009 г.

Брой МСП в сектор С26 391 383

Производителност на труда (хил. евро) 9,4 8,8

Добавена стойност като дял от преработващата

пром. (%)

2,2 1,9

Дял от заетите в преработващата промишленост 1,6 1,5

Данни –Евростат

Като отчетем незначителните разлики в данните с тези, които са обявени от НСИ за

същия период, тенденцията на застой и понижена производителност у МСП в сектора се

потвърждава. При обявения занижен износ, но по-висок общ оборот за сектора,

единствено стабилизирано вътрешно потребление би могло да допринесе за

ограничаване на негативните тенденции в експортните перспективи.

Таблица 8 Индекси на оборота на вътрешния пазар в промишлеността 2000 - 2011 г.

(към XII месец на съответната година) , 2005 г. = 100

година 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011


Промишленост

(общо)

83,6 87,7 104,7 94,8 114,9 126,7 142,7 168,9 178,1 150,0 161,4 155,

5



75,7 75,6 82,5 88,8 110,0 122,4 144,0 155,7 157,4 135,6 136,9 139,

5


компютърна и

комуникационна

техника,

електронни и


82,3 105,9 154,7 130,2 108,5 219,9 120,5 124,7 116,5 108,9 143,0 71,1

Данни: НСИ

Както виждаме, на вътрешния пазар оборотът потвърждава пиковата 2005 г., с

цялостно нарастване за десетилетието, но се регистрира значителен спад през 2008 г. и

2009 г. (със съответното относително „съвземане” през 2010 г.). Това, което също прави








впечатление обаче, е изоставането от общите индекси на оборота на промишлеността, а

след 2005 г. и от усреднените стойности за преработващата промишленост като цяло. За

положителната динамика при оценката на оборота на вътрешните пазари, отчетена през

2010 г., ключова роля играят усреднените ценови индекси, отчетени от производителите:

Таблица 9 Общ индекс на цени на производител (към XII месец на съответната година),

2005 г.=100

година 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011

към месец XII XII XII XII XII XII XII XI*

Промишленост – общо 93,9 105,2 114,2 125,9 126,2 127,3 142,8 149,5

Преработваща промишленост 93,9 104,8 112,2 123,3 117,6 121,5 135,9 142,9

Производство на компютърна

техника, електронни и


95,1 104,8 106,9 105,1 106,5 103,8 110,5 110,8

Данни: НСИ

Уместно е да отбележи, че ако се цели стратегическо и дългосрочно развитие на

бранша, за едно високотехнологично производство, с амбиции за глобална

конкурентоспособност, самото вътрешно потребление представлява механизъм за

постигане на това развитие. Обективно погледнато, очакванията за устойчиво развитие

на въпросната икономическа дейност са свързани предимно с подобрени показатели в

изнесената продукция и все по-висока добавена стойност, които да осигурят условия за

растеж и развитие на предприятията от сектора.








Таблица 10 Основни икономически показатели за МСП в сектор С26 „Производство на компютърна и комуникационна техника,

електронни и оптични продукти” за 2009 г.

Икономически дейности Предприятия Оборот Добавена стойност

по факторни цени

Заети Износ Производител

ност на труда

Хиляди левове Брой Хиляди левове Хиляди левове

26. Производство на

компютърна и комуникационна

техника, електронни и оптични

продукти

389 321139 99235 5467 240243 18,2

26.1. Производство на

електронни елементи и печатни

платки

104 102265 18545 1366 113535


електронни елементи

69 90415 12064 858 82050


монтирани печатни платки

35 11850 6481 508 31485


компютърна техника

34 19881 5717 308 6819

26.3. Производство на радио-,

телевизионна и далеко-

съобщителна техника

82 44166 18524 994 18064




82 44166 18524 994 18064

26.4. Производство на битова

електроника

16 6792 Конфиденциална

информация

272 Конфиденциална









26.5. Производство на уреди и

апарати за измерване,

изпитване и навигация;

производство на часовници

109 99853 34672 1820 60722

26.51. Производство на уреди и

апарати за измерване,

изпитване и навигация

105 96433 33271 1776 60722


часовници и часовникови

механизми

4 3420 1401 44 Конфиденциална



излъчващи електромедицински

и терапевтични апарати



Конфиденциална




26.7. Производство на оптични

уреди и елементи и

фотографска техника

23 13809 6878 570 6643


магнитни и оптични носители,

незаписани







+ 28.23.Производство на офис

техника, без компютърна 9 29984 8568 376 18887

Данните са изчислени по методология на Структурна бизнес статистика – НСИ








Таблица 11 Основни икономически показатели за МСП в сектор С26„Производство на компютърна и комуникационна техника,

електронни и оптични продукти” за 2010 г.

Икономически дейности Предприятия Оборот Добавена стойност

по факторни цени

Заети Износ Производител

-ност на труда

Хиляди левове Брой Хиляди левове Хиляди левове

26. производство на

компютърна и

комуникационна техника,

електронни и оптични

продукти

363 452104 143744 5254 159772 27,4


електронни елементи и

печатни платки

96 158629 37085 1418 55488


електронни елементи

60 142610 28822 799 25084


монтирани печатни платки

36 16019 8263 619 30404


компютърна техника

35 25875 7860 385 4518




67 92716 35875 1170 16663


радио-, телевизионна и

далеко-съобщителна техника

67 92716 35875 1170 16663


битова електроника



26.5. Производство на уреди 104 97258 35485 1276 35598








и апарати за измерване,

изпитване и навигация;

производство на часовници

26.51. Производство на уреди

и апарати за измерване,

изпитване и навигация




часовници и часовникови

механизми




излъчващи

електромедицински и

терапевтични апарати



18446 140 Конфиденциална



оптични уреди и елементи и

фотографска техника

29 20997 3150 524 8302


магнитни и оптични

носители, незаписани


информация.





+ 28.23.Производство на

офис техника, без


13 75923 21089 634 20603

Данните са изчислени по методология на Структурна бизнес статистика – НСИ








В таблици 10 и 11 са посочени конкретните данни за изследваната икономическа

дейност „Производство на канцеларска, КИТ и компютърни технологии”. Тя обхваща

кодове 26.1, 26.2, 26.4 и 28.231 (по КИД-2008).

Общият брой на предприятията намалява от 163 на 156. Това, обаче, не важи за

броя на заетите – регистрираме покачване от 2322 на 2754 души. Анализът на данните

демонстрира, че предприятията, които са „преживели” кризисната 2009 г., са повишили и

подобрили своето представяне, наемайки повече служители, регистрирайки повишени

добавени стойности и общо покачване на оборота. Това важи особено за развитието на

подсектор 28.23 (производство на офис техника, без компютърната), който се различава

съществено в изискванията си за високотехнологичен производствен цикъл и ниво на

иновативност.

Там, където е достъпна информация за оборотите, износа и добавената стойност,

видно е, че гореописаните тенденции потвърждават направените изводи за цялостния

сектор С26 „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и

оптични продукти” – поддържане и дори повишаване на оборота и добавената стойност

(но за разлика от цялостното състояние на сектора при увеличен персонал!), на фона на

все още плавен спад на износа за 2010 г.

Представените данни за кризисните 2009 г. и 2010 г. не позволяват наблюдаването

на една от основните тенденции в бранша, а именно непрестанно нарастващия дял на

изнесената продукция от общите продажби на предприятията през последното

десетилетие (данните за индексите и общия размер на износа за сектора може да се

открият в точката „Експортна ориентация” по-долу). Това подчертава доминантната

експортна ориентация на повечето предприятия в сектора. (Поради факта, че основните

ни търговски партньори за този вид продукция са страни от евро-зоната, разбираем е

1 Проблемът с разминаването на категориите, систематизирани от НСИ, Евростат и МТЦ стои често пред

настоящото изследване. Изследваната конкретно икономическа дейност излиза от сектор С26 „Производство на

компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти” (по КИД-2008) и заема минимално позиции и в

С28 (28.23, производство на на офис техника, без компютърната). Код 85 на МТЦ включва и друга електронна и

електрическа продукция, освен тясно дефинираната от нас, докато същото важи и за С26 в неговата цялост.

Евростат в повечето случаи работи с категория, съвпадаща с С26.








нетният спад на общата стойност на изнесената продукция от сектора с една трета през

2010 г.). Но следствие основното преориентиране на търговските стратегии на

предприятията в това отношение, понастоящем делът на продажбите за износ в общата

стойност на продукцията, надхвърля средния за преработваща промишленост и можем

да твърдим, че секторът трайно се е установил като експортно ориентиран. За повечето

малки и средни предприятия от сектор „Производство на компютърна и комуникационна

техника, електронни и оптични продукти”, обект на нашето изследване, проблем може

да бъде нестабилното в последни години търсене на международните пазари и

трудностите при излизане и трайното им позициониране. Всичко това подчертава

нуждата от дългосрочна стратегическа ориентираност на бранша към устойчиви модели

на развитие и акцент върху иновативния характер на този вид продукция.

Детайлен анализ на структурата, тенденциите и стоковите групи на изнасяната

продукция от офис, електронни и компютърни технологии е предложен по-долу в

настоящите Приложения и сравнен с развитието на водещите ни конкуренти в бранша.

Същото това трайно ориентиране към експортните пазари е съпътствано от

неизбежно завишени изисквания за качество. Българските МСП от сектора, бележат

слаб, но стабилен ръст в дела на добавената стойност на произведената продукция.

Достигнал 30,6% през 2005 г., този дял е значително по-висок от средния за българската

преработваща промишленост. Но след това е белязан от период на относителна

стагнация, до отчитаните 30,9% през 2009 г. и 31,8% през 2010 г. По този начин се

потвърждава и изоставането, в сравнение с производството в ЕС, средно с около 10% по-

високо за съответния период. Необходимото стабилно подобрение на съотношението

добавена стойност към произведена продукция би могло да позиционира по-успешно

нашите предприятия на глобалните пазари, но за целта се изисква трайно и систематично

подобрение в технологичното, но преди всичко в иновативното и развойно осигуряване

на производствения процес.

С оглед осигуряване на същото това технологично и идейно развитие на бранша,

предприятията имат нужда да планират определени инвестиционни разходи. Въпреки

необособените данни за сектора и икономическата дейност, според обема на направените








инвестиции (както в материални активи, така и в НИРД), общите данни за сектор С26

„Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични

продукти” демонстрират пик на този вид разходи през 2007 г., като последва значителен

спад през 2008 г. и 2009 г. и леко стабилизиране през 2010 г. Притеснение поражда

самият факт, че при малкото налични държавни средства за иновативни разработки, по

данни на Евростат, самите предприятия заделят приблизително два пъти по-малко за

този вид инвестиции.

При отсъствие на налични средства от самите предприятия, чуждестранните

партньорства и привличане на преки инвестиции в необходимите сектори също са един

привлекателен сценарии за малките и средни собственици. (Способностите на самите

МСП за инвестиции в ДМА са статистически десетократно по-малки.) И тук данните на

НСИ сочат за цялостния сектор „Производство на компютърна, комуникационна,

електронни, прецизна и оптична техника” един относителен застой на преките

инвестиции в предприятията: 62,13 млн. евро за 2008 г.; 60,92 млн. евро за 2009 г. и 68,48

млн. евро за 2010 г. – при нива от 193,67 млн. евро за същата категоризация

производство по данни за 2007 г.

Като цяло в отрасъла, интензивността на инвестициите е по-ниска от средната за

преработващата промишленост, поради отсъствието на тежки машини и големи

производствени инсталации; разчита се на трудоемки дейности и се залага на

предимството на ниските разходи за труд. Несъмнено обаче тенденцията за намаляване

на дела на разходите за придобиване на оборудване – и особено пределно ниските

средства, заделяни за всякакви интелектуални и идейно-технологични разработки и

иновации – е един от проблемите, които предприятията трябва да решат с оглед средно-

и дългосрочните перспективи пред развитието и конкурентоспособността им. На този

етап подобно конкурентно предимство, базирано на чистата трудова интензивност и

внос на съвременно оборудване, което да покрива минимални настоящи критерии, би

могло да има своята роля и тежест в експортните позиции на МСП от сектора. Но с

постоянното нарастване на цената на труда – факторирани и социалните осигуровки и

отчисления, данъчни и други обозрими отежнителни обстоятелства предвид








общоевропейската картина на публичния дълг – производството се нуждае от по-голяма

капиталоемкост, за да оцелее.

Това ни води към належащия достъп до алтернативни източници на финансиране,

гъвкав финансов инженеринг и стратегическо участие в съвместни партньорства и

проекти, които да споделят разходи по развитие и инвестиране в необходимите пера, и

да осигуряват достъп до диверсифицирани външни източници на парични потоци. Тук

имаме предвид европейските Оперативни и Секторни програми, Рамковите програми за

наука и сътрудничество, различни форми на производствено коопериране; както и

използване на чисто финансови инструменти, предлагани от специализирани фондове и

европейски финансови консорциуми, като например нарочния инструмент JEREMIE,

създаден в подкрепа на малките и средни предприятия и функциониращ от края на 2011

г. и у нас. Проекти като „Техностарт” са с много малък обхват (бюджет 100,000 евро), за

да могат да окажат сериозна помощ за нови и развиващи се МСП. Значим напредък би

представлявало и увеличаването на настоящите 2%, които са заделени общо от всички

национални Оперативни програми за иновации и НИРД.

Що се отнася до показатели за рентабилност (възвращаемост, печалба, опериращ

излишък и др.) ще приложим по-долу отделна секция на финансовия анали на МСП,

произвеждащи канцеларска, ЕИТ и компютърна продукция.

Нека сега обърнем внимание на някои данни за регионалното разпределение и

развитие на предприятията от сектора, общо за страната (МСП и големи). По данни на

МИЕТ за 2011 г. секторът „Производство на компютърна и комуникационна техника,

електронни и оптични продукти” (общо С26) обхваща около 1.2% от индустриалното

производство в страната и създава към 1.4% от добавената стойност в индустрията.

Равнището на заплатите в сектора се отчита като средно за страната: средномесечното

възнаграждение към края на 2010 г. се оценява на 697 лв. и осигурява заетост на около

1.8% от заетите в преработващата промишленост.

Производството за сектора се осъществява общо от около 1200 фирми, като 363 от

тях са действащите МСП в края на 2010 г. Близо половината от всички предприятия са








разположени на територията на Югозападен и Южен централен район за планиране.

Както отбелязахме по-горе, общият брой МСП за тясно дефинираната и изследвана от

нас икономическа дейност е 156 в края на 2010 г., но не разполагаме с регионалното

разпределение на същите.

Кадровото осигуряване на сектора е резултат от функционирането на 20 висши

учебни заведения, 121 професионални гимназии и 7 частни колежа.

За микро-, малки и средни предприятия, произвеждащи компютърни, електронни,

оптични и прецизни продукти (съвпадащи със сектор С26 „Производство на компютърна

и комуникационна техника, електронни и оптични продукти” според КИД-2008),

разполагаме със следните данни от Евростат:

Таблица 12 Брой МСП в сектор „Производство на компютърна и комуникационна

техника, електронни и оптични продукти” по региони

2008 г. 2009 г.

България (общо) 391 383

Северозападен 23 21

Северен централен 39 37

Североизточен 33 31

Югоизточен 17 19

Югозападен 198 202

Южен централен 81 73


Отбелязвайки минималното разминаването на данни между Евростат и

националните статистики (3 МСП, вероятни структурни различия в статистическия

подход), виждаме ясно потвърждение на две от очакваните тенденции.

Първата е, че в най-развития, Югозападен район, най-силно е присъствието – а

съответно и условията – за развиване на подобна високотехнологична производствена

дейност. Необходимото кадрово, ресурсно, финансово, инфраструктурно и цялостно

осигуряване на предприятията дава своето отражение в изключително ниското браншово








присъствие в най-слабо развития у нас (а според статистики на Евростат и в целия ЕС)

регион: Северозападния.

Другата лесно доловима тенденция е, че от 391 в началото на кризисния период

(2008 г.) МСП за сектора намалят до 383 през 2009 г., а според НСИ и до 363 през 2010 г.

Освен общия брой предприятия, спад бележат и общо заетите в тях лица:

Таблица 13 Заетост по региони за МСП от сектор С26 “Производство на компютърна и

комуникационна техника, електронни и оптични продукти”

Дял на сектора в общата преработваща промишлена

заетост

Процентно изменение в броя

наети лица

2008 г. 2009 г. 2008 – 2009 г.

България (общо) 1,6 1,5 -16,5

Северозападен 0,5 0,6 -10,1

Северен централен 1,1 1 -22,3

Североизточен 0,9 0,9 -14

Югоизточен 0,2 0,2 -7,3

Югозападен 2,9 2,7 -15

Южен централен 2,1 1,8 -18,6


Експортна ориентация на сектора

Насочваме вниманието си към експортната ориентация на българската

преработваща промишленост, сектор С26 „Производство на компютърна и

комуникационна техника, електронни и оптични продукти” и канцеларските,

електронно-изчислителни и компютърни продукти в частност.

Започвайки именно от някои цялостни данни, проследяващи обема на изнесената

от нашата преработваща промишленост продукция в последните няколко години,

намираме отражение в сходните цифрови изражения, подчертали в досегашния ни

анализ спада в търсенето след 2008 г. и лекото възстановяване през 2010 г:








Таблица 14 Общ износ за българската преработваща промишленост (мил. $, по текущи

цени)

Източник: СТО

Стабилно растящият износ за сектор С26 „Производство на компютърна и

комуникационна техника, електронни и оптични продукти” се придържа към същите

годишни тенденции, като за последните десет години се отчита спад в изнесената

продукция. Частичното възстановяване засяга 2010 г., а през 2011 г., българската

преработваща промишленост от сектора има шанса за първи път да се приближи до

нулевия търговски баланс, имайки предвид повишението в износния обем при все още

невъзстановеното вътрешно потребление на тази категория стоки.

За календарна година: 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо в световен мащаб (милиони долари, по

текущи цени)

8039 10385 11587 8694 10369








Таблица 15 Общи данни за външната търговия за сектор С26 “Производство на компютърна и комуникационна техника,

електронни и оптични продукти” в периода 2000 – 2011 г.

година Експорт FOB Импорт CIF Салдо Стокообмен

+/- % хил.

евро

%дял +/- % хил.

Евро

%дял +/- % хил. евро +/- % хил. евро %дял

2000 / 29 701 0,6 / 109 897 1,6 / -80 196 / 139 598 1,1

2001 17,9 35 023 0,6 38,0 151 654 1,9 -45,4 -116 630 33,7 186 677 1,3

2002 24,4 43 583 0,7 -1,9 148 813 1,8 9,8 -105 230 3,1 192 396 1,3

2003 22,5 53 371 0,8 5,6 157 113 1,6 1,4 -103 743 9,4 210 484 1,3

2004 19,4 63 748 0,8 25,8 197 705 1,7 -29,1 -133 957 24,2 261 453 1,3

2005 34,1 85 465 0,9 -0,9 195 903 1,3 17,6 -110 438 7,6 281 367 1,2

2006 60,0 136 740 1,1 20,9 236 834 1,3 9,4 -100 094 32,8 373 574 1,2

2007 30,7 178 672 1,3 9,1 258 287 1,2 20,5 -79 615 17,0 436 959 1,2

2008 10,0 196 507 1,3 24,6 321 716 1,3 -57,3 -125 209 18,6 518 223 1,3

2009 -9,1 178 586 1,5 -17,5 265 379 1,6 30,7 -86 793 -14,3 443 965 1,6

2010 28,5 229 453 1,5 -8,3 243 229 1,3 84,1 -13 776 6,5 472 682 1,4

2011* **33,0 217 860 1,5 **11,6 195 087 1,2 **304,9 22 773 **21,9 412 947 1,3

* по данни до септември 2011 г. ** спрямо септември 2010 г.

Източници: НСИ и МИЕТ








Според данните за търговския баланс на продуктови групи, които са от специфичен интерес за България, вносът годишно

превишава в значителни размери износа и не се очаква подобна благоприятна тенденция за настоящия търговски баланс за

компютърни, електронни и офис продукти. Благоприятното развитие обаче се потвърждава за 2010 г. според представената

таблица:

Таблица 16 Търговски баланс: Компютри, електронни компоненти, канцеларско оборудване 2000 - 2010 г. (лв.)

стоков

поток

група стоки година стойност стоков

поток

група стоки година стойност баланс

Износ Електронно-

изчислителна и

канцеларска

техника.

2000 13 958 618 Внос Електронно-

изчислителна и

канцеларска

техника.

2000 129 237 760 -

115279142

2001 13 638 994 2001 149 080 528 -

135441534

2002 23 763 204 2002 149 828 377 -

126065173

2003 38 364 115 2003 229 023 709 -

190659594

2004 59 045 255 2004 290 038 427 -

230993172

2005 53 223 180 2005 387 264 432 -

334041252

2006 66 746 793 2006 448 884 065 -

382137272

2007 72 539 115 2007 565 319 843 -

492780728

2008 91 758 778 2008 580 722 061 -

488963283








2009 82 314 358 2009 379 555 134 -

297240776

2010 116 833

368

2010 385 093 225 -

268259857

Износ Интегрирани схеми и

електронни

компоненти

2000 7 314 574 Внос Интегрирани

схеми и


компоненти

2000 27 822 160 -20507586

2001 7 145 947 2001 30 771 732 -23625785

2002 12 773 123 2002 47 976 323 -35203200

2003 20 327 683 2003 70 432 921 -50105238

2004 22 812 075 2004 90 703 897 -67891822

2005 44 097 095 2005 117 222 420 -73125325

2006 53 346 289 2006 144 087 867 -90741578

2007 88 932 141 2007 157 519 366 -68587225

2008 113 015

914

2008 208 355 644 -95339730

2009 66 390 738 2009 134 144 127 -67753389

2010 109 534

078

2010 245 420 742 -

135886664

Данни: НСИ

Подобно на вътрешното потребление за сектора, таблица 17 представя и динамичен ред на данните за индекси на оборота на

външните пазари в промишлеността и в сектора:








Таблица 17 Индекси на оборота на международния пазар в промишлеността 2000 – 2011 г.

(към XII месец на съответната година), 2005 г. = 100

година 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011


Промишленост (общо) 64,2 55,0 73,5 69,3 91,5 112,2 120,6 139,3 97,0 110,3 176,9 203,2

Преработваща промишленост 60,4 53,7 73,0 68,5 91,9 110,1 119,8 140,0 98,3 113,8 180,0 205,7

Производство на компютърна и

комуникационна техника,

електронни и оптични продукти

77,8 83,7 114,0 64,1 94,9 111,0 124,0 127,5 121,4 155,6 335,6 238,0

Данни: НСИ








Съпоставката на представянето на вътрешния и външните пазари показва, че

потреблението на тези високотехнологични стоки се е свило повече у нас, отколкото при

международните ни партньори и предприятията от сектора не успяват да поддържат

високи обороти при вътрешните си продажби. И докато 2010 г. бележи общ ръст (за

вътрешни и външни), възстановяването на продажбите в сектора на международните

пазари бележи забележителни подобрения, според националната ни статистика: от 155,6

през най-кризисната 2009 г. (спрямо традиционно силната в промишленото ни развитие

2005 г.); през индексирани обороти от 335,6 за 2010 г. (отново спрямо 2005 г.=100); като

и през първите десет месеца на 2011 г. бележим индекс 238. Тези данни – при не толкова

добрите индекси на производство и търсене в глобален план – говорят за едно наистина

подобрено позициониране на нашите предприятия от сектора.

Стеснявайки отново анализите до изнесената от България канцеларска, електронно-

изчислителна и компютърна продукция, съвсем очаквано отбелязваме сходни тенденции

на ръст до 2008 г., застой (с лек спад) през 2009 г. и нов ръст през 2010 г. Разполагаме с

цялостната картина, представена от данните на Международния търговски център в

Женева (според вътрешната им категоризацията им като сектор 85):








Таблица 18 Износ от България – Канцеларска, електронно-изчислителна техника и

компютри 2001 - 2010 г., (хил. лв.)

2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

47476,8 70640,4 97961,0 121756,7 151726,6 189026,4 227643,6 271219,9 228431,4 281847,5

Данни: МТЦ, Женева

* В данните за общия износ по сектор не се включват услугите

Въпреки повишените обороти и групово подобреното представяне на

предприятията от изследваната от нас икономическа дейност, делът на един такъв

високотехнологичен експорт на българската преработваща промишленост, продължава

да остава на заден план, сравнен с общия и секторен промишлен експорт за периода 2001

- 2010 г. - заема дял под 7,5%.








Таблица 19 Дял на износа на електрическа и електронна апаратура в общия промишлен експорт за периода 2001 – 2010 г.

Категория продукти Дял в стойността на общия промишлен експорт, % за:

Година 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Общо промишлен експорт, % 100.00 100.00 100.00 100.00 100.00 100.00 100.00 100.00 100.00 100.00

За сравнение:

Горива, масла, дистилационни продукти 8.97 6.01 5.81 7.99 10.38 13.28 14.71 16.06 12.59 13.29

За сравнение:

Мед и медни артикули 5.88 5.56 6.05 7.33 8.84 12.74 10.02 10.51 8.82 9.98

Електрическа и електронна апаратура 3.84 4.34 5.22 4.57 4.74 4.66 5.54 5.95 7.79 7.42

Източник: ООН, МТЦ








Що се отнася до стойностния обем на износа от изследваната икономическа дейност, отново данните на МТЦ сочат

нарастващи общи стойности, имайки предвид, че са включени всички категории български предприятия, изнасящи по код

85 – “електрическа и електронна апаратура”.

Таблица 20 Стойност на износа на електрическа и електронна апаратура за периода 2001 – 2010 г.

Код и сектор Стойност на износа по години, хил. Евро

2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо

промишлен

експорт

5,703,749 6,077,625 6,660,502 7,983,158 9,426,235 12,021,319 13,551,132 15,282,366 11,832,901 15,519,394

'85

Електрическа

и електронна

апаратура

219,131 263,809 347,595 364,711 447,114 560,617 750,873 909,860 921,193 1,151,178

Източник: ООН, МТЦ








Връщайки се към нашия тясно дефиниран обект на изследване – МСП от сектора и

самата икономическа дейност – оказва се, че не са много на брой предприятията от

категорията, изнасящи продукцията си. Таблиците 21, 22 и 23 посочват данните от

Евростат, разделени за микро, малки и средни български предприятия, които изнасят

своята продукция (разделени на вътрешен износ за ЕС-27 и към трети страни), но

отнасящи се и за целия високотехнологичен сектор С26 „Производство на компютърна и

комуникационна техника, електронни и оптични продукти”.

Таблица 21 Брой български микро предприятия, изнасящи компютърни, електронни,

оптични и прецизни продукти (сектор С26 ″Производство на компютърна и комуникационна

техника, електронни и оптични продукти”)

год. В рамките на ЕС,

брой предприятия

стойност

(хил.евро)

Извън ЕС, брой

предприятия

стойност

(хил.евро)

2008 22 1150 37 2065

2009 37 910 36 963


Таблица 22 Брой български малки предприятия, изнасящи компютърни, електронни,

оптични и прецизни продукти ( сектор С26 ″Производство на компютърна и комуникационна




стойност

(хил.евро)



стойност

(хил.евро)

2008 42 32449 39 10589

2009 46 12291 37 7290


Таблица 23 Брой български средни предприятия, изнасящи компютърни, електронни,

оптични и прецизни продукти ( сектор С26 ″Производство на компютърна и комуникационна




стойност

(хил.евро)



стойност

(хил.евро)

2008 33 76715 32 60034

2009 25 50345 20 43544









Горните таблици предоставят статистика, която отново затвърждава досегашните

наблюдения за общ спад в реализираната продукция на МСП от сектора през 2009 г.,

спрямо 2008 г.. А в две трети от случаите (изключение правят нови микро-предприятия),

тенденцията сочи и загуба на относителна конкурентоспособност и закриване на някои

малки и средни фирми износителки.

Таблица 24 разглежда данните от НСИ и затвърждава направените изводи, за някои

конкретни подгрупи стоки, чиито общ среден спад в пласмента на международните

пазари продължава да отчита затрудненията на МСП от сектора.

Таблица 24 Износ на МСП за определени стокови групи „канцеларски, компютърни и

електронни”

Код

икон.

Дейност

Номер

на

сектор

Стокови

групи

Износ на

МСП, 2009

.г, (хил.лв.)

Износ на

МСП, 2010

г. (хил.лв.)

Дял на

МСП в

общия

износ на

сектора,

2009 г., %

Дял на

МСП в

общия

износ на

сектора,

2010 г., %

28.23 10,1

Производство

на офис

техника, без

компютърната

18887 20603 8,27 9,02

26.1 10,2


на електронни

елементи и

печатни

платки

113535 55488 49,70 24,29

26.11 10,21


на електронни

елементи 82050 25084 35,92 10,98

26.12 10,22


на монтирани

печатни

платки

31485 30404 13,78 13,31

Данни: НСИ








Следват таблици с динамични редове за данните на изнесени стойности към най-

значимите български експортни пазари за икономическа дейност компютърна,

електрическа и електронна апаратура (код 85 на МТЦ).








Таблица 25 Списък на български експортни пазари за продуктова група „Електрическа и електронна апаратура” (код: 85 на МТЦ,

Женева) – мерна единица: хил. eвро

Вносители Изнесена

стойност

за 2001 г.

Изнесена

стойност за

2002 г.

Изнесена


2003 г.

Изнесена


2004 г.

Изнесена


2005 г.

Изнесена


2006 г.

Изнесена


2007 г.

Изнесена


2008 г.

Изнесена


2009 г.

Изнесена


2010 г.

Общо, цял свят 219,130.58 263,809.08 347,595.17 364,711.22 447,114.13 560,617.02 750,872.7 909,860.29 921,193.36 1,151,178.33

Германия 36,166.34 35,294.29 72,251.18 94,518.22 113,729.13 143,710.15 147,163.91 170,614.9 173,562.87 192,684.28

Италия 17,359.31 36,149.55 46,800.64 53,786.8 59,925.86 66,039.23 76,717.48 90,932.27 109,282.02 126,698.26

Франция 13,669.73 19,129.85 41,602.24 30,144.18 32,027.75 42,539.42 57,913.82 80,767.36 91,249.28 119,657.75

Испания 3,063.87 3,185.31 4,379.56 6,138.17 7,677.12 9,081.19 8,629.62 7,011.31 48,956.35 50,786.69

Турция 27,599.34 33,338.49 14,067.93 11,748.95 16,410.94 22,858.2 29,446.79 23,437.87 27,827.45 48,522.19

Румъния 3,759.84 4,069.12 5,329.14 8,602.29 10,939.55 13,630.54 30,703.04 41,187.71 41,060.35 42,850.02

Полша 497.45 1,352.15 2,646.46 5,066.51 6,438.15 13,748.36 33,290.69 28,856.07 24,098.86 40,267.73

Словакия 329.03 475.74 757.01 854.6 1,832.36 12,060.76 19,546.32 24,990.88 18,447.9 39,278.94

Белгия 1,568.18 2,667.29 2,384.11 4,390.38 7,888.3 9,359.8 33,759.78 35,026.65 39,775.42 34,024.73

Великобритания 9,192.71 17,225.85 16,234.74 16,760.79 26,256.05 28,102.49 27,052.47 27,145.38 25,210.99 33,896.7

Австрия 1,620.6 9,709.23 14,733.08 15,390.86 8,618.99 9,009.55 17,195.78 18,825.74 17,838.42 33,821.4

Унгария 2,161.55 4,782.73 4,162.26 3,557.49 7,302.94 12,553.5 19,598.85 19,811.91 26,822.88 28,107.06

Русия 7,942.41 4,469.8 4,229.39 3,755.26 5,646.43 7,320.36 26,290.84 29,622.72 22,580.18 24,181.27

Хонг Конг

(Китай)

489.64 2,030.86 1,305.56 2,818.66 2,456.26 4,293.03 6,557.02 15,791.08 13,882.53 22,723.32

Швеция 5,938.12 5,281.72 7,027.78 7,728.39 11,597.18 16,918.17 19,128.3 20,909.56 18,632.18 22,453.71

Гърция 4,305.25 3,508.81 4,183.46 4,569.66 4,774.41 8,102.06 11,758.58 20,527.59 14,226.71 22,061.36

Нидерландия 2,292.04 2,672.58 2,040.49 1,824.97 4,523.89 6,606.31 10,605.19 33,727.83 11,033.75 19,267.45

Египет 3,473.2 1,943.12 11,256.29 5,391.3 3,072.94 1,526 1,742.85 3,975.3 24,666.04 18,922.54

Чехия 714.94 1,137.54 1,625.33 1,275.87 1,238.97 4,659.2 8,790.12 16,608.03 15,644.29 15,659.46

Швейцария 101.5 478.91 461.1 1,364.31 1,780.97 3,865.56 4,140.09 8,768.9 9,973.97 15,587.92

Словения 333.49 159.64 178.43 1,146.44 1,195.61 917.03 3,002.75 15,686.41 11,100.43 15,247.53

САЩ 3,736.42 11,570.94 20,971.16 13,835.21 11,902.31 10,498.93 8,478.61 10,234.23 10,592.06 14,300.91

Сърбия 0 0 0 0 0 10,646.2 19,104.96 15,527.38 10,001.22 12,177.99








Вносители Изнесена

стойност

за 2001 г.

Изнесена


2002 г.

Изнесена


2003 г.

Изнесена


2004 г.

Изнесена


2005 г.

Изнесена


2006 г.

Изнесена


2007 г.

Изнесена


2008 г.

Изнесена


2009 г.

Изнесена


2010 г.

Китайско

Тайпе

614.56 1,322.54 4,874.22 3,120.94 3,622.16 3,350.52 4,013.15 4,328.72 5,468.12 11,266.77

Китай 95.92 296.01 1,641.23 930.17 1,658.92 6,806.91 6,483.34 4,648.83 3,998.19 10,968.55

Македония 1,655.18 3,030.96 3,469.72 3,819.58 4,494.98 9,676.63 16,933.14 20,870.14 10,551.18 10,831.49

Индия 50.19 109.95 142.22 152.75 211.98 1,731.38 1,068.76 1,940.41 1,299.27 8,218.32

Филипините 259.88 445.08 499.08 757.32 6,070.39 7,016.27 6,339.62 4,848.65 2,465.89 7,683.63

Украйна 29,245.59 4,882.1 3,483.86 5,404.97 5,411.96 10,665.3 7,223.09 8,925.22 4,166.7 7,386.17

Нигерия 1,390.84 2,264.5 408.98 276.56 643.98 175.13 2,659.87 2,720.65 3,197.26 6,312.28

Албания 3,303.67 1,227.4 2,057.28 4,564.04 8,142.03 4,000.88 2,417.67 2,876.98 3,171.45 4,904.03

Япония 184.03 1,411.35 3,098.73 1,995.41 4,067 5,046.87 5,562.67 5,726.08 1,905.16 4,833.24

Финландия 825.36 974.73 904.53 1,162.51 1,367.44 2,934.99 3,876.73 4,273.66 2,449.39 4,709.74

Кипър 3,180.98 2,675.75 3,252.42 316.76 782.89 2,931.8 3,578.35 3,608.96 2,977.85 4,622.38

Източник: МТЦ








Таблица 26 Индекс на експортни стойности за продуктова група „Електронна и електрическа апаратура” (код: 85 на МТЦ,

Женева)

Вносители Индекс на експортни стойности за: (Референтна година 2009 г.=100) Изнесена

стойност

за 2010 г. (хил.

евро)

2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо, цял свят 24 29 38 40 49 61 82 99 100 125 1,151,178.33

Германия 21 20 42 54 66 83 85 98 100 111 192,684.28

Италия 16 33 43 49 55 60 70 83 100 116 126,698.26

Франция 15 21 46 33 35 47 63 89 100 131 119,657.75

Испания 6 7 9 13 16 19 18 14 100 104 50,786.69

Турция 99 120 51 42 59 82 106 84 100 174 48,522.19

Румъния 9 10 13 21 27 33 75 100 100 104 42,850.02

Полша 2 6 11 21 27 57 138 120 100 167 40,267.73

Словакия 2 3 4 5 10 65 106 135 100 213 39,278.94

Белгия 4 7 6 11 20 24 85 88 100 86 34,024.73

Великобритания 36 68 64 66 104 111 107 108 100 134 33,896.7

Австрия 9 54 83 86 48 51 96 106 100 190 33,821.4

Унгария 8 18 16 13 27 47 73 74 100 105 28,107.06

Русия 35 20 19 17 25 32 116 131 100 107 24,181.27

Хонг

Конг(Китай)

4 15 9 20 18 31 47 114 100 164 22,723.32

Швеция 32 28 38 41 62 91 103 112 100 121 22,453.71

Гърция 30 25 29 32 34 57 83 144 100 155 22,061.36

Нидерландия 21 24 18 17 41 60 96 306 100 175 19,267.45

Египет 14 8 46 22 12 6 7 16 100 77 18,922.54

Чехия 5 7 10 8 8 30 56 106 100 100 15,659.46

Швейцария 1 5 5 14 18 39 42 88 100 156 15,587.92

Словения 3 1 2 10 11 8 27 141 100 137 15,247.53








САЩ 35 109 198 131 112 99 80 97 100 135 14,300.91

Сърбия 0 0 0 0 0 106 191 155 100 122 12,177.99

Китайско Тайпе 11 24 89 57 66 61 73 79 100 206 11,266.77

Китай 2 7 41 23 41 170 162 116 100 274 10,968.55

Македония 16 29 33 36 43 92 160 198 100 103 10,831.49

Индия 4 8 11 12 16 133 82 149 100 633 8,218.32

Филипините 11 18 20 31 246 285 257 197 100 312 7,683.63

Украйна 702 117 84 130 130 256 173 214 100 177 7,386.17

Нигерия 44 71 13 9 20 5 83 85 100 197 6,312.28

Албания 104 39 65 144 257 126 76 91 100 155 4,904.03

Япония 10 74 163 105 213 265 292 301 100 254 4,833.24

Финландия 34 40 37 47 56 120 158 174 100 192 4,709.74

Кипър 107 90 109 11 26 98 120 121 100 155 4,622.38

ОАЕ 3 8 6 2 4 7 19 32 100 31 4,378.38

Данни: МТЦ



българската икономика” 2007-2013, Приоритетна ос

4.2. „Укрепване на международните пазарни позиции

на българската икономика” Проект № BG161РО003 –

4.2.01-0001 „Насърчаване на интернационализацията на


След преглед на таблици 25 и 26, можем да отчетем най-големите експортни пазари

за т.нар. сектор 85 на икономическите дейности за България (електронна и електрическа

техника). Сред първите десет са: Германия, Италия, Франция, Испания, Турция,

Румъния, Полша, Словакия, Белгия и Великобритания. 9 от 10 са страни от ЕС.

Графика 2 представя най-големите експортни пазари за продуктов сектор „85”за

България. От посочената графика може да се заключи, че Германия бележи

изключителен ръст като наш търговски партньор и вносител за сектора (особено след

2002 г.), като Италия и Франция продължават да поддържат постоянно висок ръст за

последното десетилетие.

Графика 2 Топ 5 на вносителите на българска продукция от сектор 85 по класификацията

на МТЦ (електронна и електрическа) за периода 2001 – 2010 г.









СТОКИ И ПАЗАРИ С ЕКСПОРТЕН ПОТЕНЦИАЛ

Сектор С26 „Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни

и оптични продукти″ обхваща четири различни производства: електрическо оборудване,

медицинска техника, канцеларска и електронноизчислителна техника, и радио и

телевизионна техника. Поради това общо за сектора се включват продукти като:

електронни елементи и печатни платки, компютърна техника, радио-, телевизионна и

далекосъобщителна техника, битова електроника.

В най-общ план тези стокови групи бележат промяна в търсенето, следващо

световните и локални тенденции на икономическото и социални развитие. Това, което

трябва да успеем да отбележим – и което би следвало да получи допълнително внимание

при средносрочното планиране на мерки по настоящата стратегия – е кои са страните,

бележещи осезаем ръст в търсенето на продукти от анализираната група.

Таблица 267 Списък на значимите български експортни пазари, бележещи ръст за

периода 2008 – 2010 г. за продуктова група „Електронна и електрическа апаратура” (код: 85)

Вносители Ръст внесена

стойност за периода

2008 – 2009 г., %

Ръст внесена стойност

за периода 2009 – 2010 г.,

%

Стойност на

внос за 2010 г.,

хил. евро

Общо, цял свят 1.2 25 1,151,178.33

Перу 404.1 2,534.8 3,249.52

Индия -33 532.5 8,218.32

Филипините -49.1 211.6 7,683.63

Китай -14 174.3 10,968.55

Япония -66.7 153.7 4,833.24

Литва -62.1 141.5 3,704.38

Мексико 82.2 130.6 2,859.43

Сингапур 144.7 115 3,779.69

Словакия -26.2 112.9 39,278.94

Саудитска Арабия -63.1 108.6 3,555.27

Китайско Тайпе 26.3 106 11,266.77

Нигерия 17.5 97.4 6,312.28

Финландия -42.7 92.3 4,709.74

Австрия -5.2 89.6 33,821.4

Украйна -53.3 77.3 7,386.17

Нидерландия -67.3 74.6 19,267.45








Вносители Ръст внесена

стойност за периода

2008 – 2009 г., %

Ръст внесена стойност

за периода 2009 – 2010 г.,

%


внос за 2010 г.,

хил. евро

Турция 18.7 74.4 48,522.19

Полша -16.5 67.1 40,267.73

Хонг Конг (Китай) -12.1 63.7 22,723.32

Тайланд -19.5 61.8 3,570.33

Швейцария 13.7 56.3 15,587.92

Кипър -17.5 55.2 4,622.38

Гърция -30.7 55.1 22,061.36

Албания 10.2 54.6 4,904.03

Словения -29.2 37.4 15,247.53

САЩ 3.5 35 14,300.91

Великобритания -7.1 34.5 33,896.7

Франция 13 31.1 119,657.75

Сърбия -35.6 21.8 12,177.99

Швеция -10.9 20.5 22,453.71

Италия 20.2 15.9 126,698.26

Германия 1.7 11 192,684.28

Русия -23.8 7.1 24,181.27

Унгария 35.4 4.8 28,107.06

Румъния -0.3 4.4 42,850.02

Испания 598.2 3.7 50,786.69

Македония -49.4 2.7 10,831.49

Чехия -5.8 0.1 15,659.46

Данни: МТЦ

Освен основните ни търговски партньори за изследваните стокови групи

(оглавяващи класациите за стокообмен, повечето от които продължават да бележат

стабилен ръст, което говори за трайни и добри търговски отношения), в стратегически

план следва да се отбележат тенденциите за успешно позициониране и заемане на все

по-силни пазарни позиции, отговарящи на увеличено търсене от страни като Индия и

Китай (включително Хонг Конг и Тайпе като отделни територии), както и Австрия,

Швейцария, държави от Латинска Америка като Мексико и Перу.

Таблица 27 представя водещите експортни пазари за електронна и електрическа

техника с подчертан нетен ръст за периода 2007 – 2010 г.








Таблица 278 Водещи експортни пазари (топ 30) за електронна и електрическа техника

(код 85) с подчертан ръст за периода 2007 – 2010 г.

Вносители Ръст на вноса

2007-2008 г., %

Ръст на вноса

2008-2009 г., %

Ръст на вноса

2009-2010 г., %

Обща стойност

на внос, 2010 г.,

хил.евро

Общо, цял свят N/A N/A N/A 1,597,716,966

Китай -3 -4 35 236,678,606

САЩ -6 -10 27 198,043,612

Хонг Конг -3 -1 36 142,427,604

Германия -2 -7 28 95,336,31

Сингапур -7 -16 39 65,066,034

Япония -2 -12 40 65,042,937

Мексико 1 -10 35 53,370,352

Република

Корея

0 -10 24 47,527,120

Франция -1 -12 25 42,265,342

Китайско Тайпе -10 -11 44 41,277,703

Великобритания -11 -15 19 41,021,705

Малайзия -10 -18 44 38,583,102

Италия 0 -12 46 34,582,171

Нидерландия -11 -14 28 34,429,568

Канада -2 -11 29 31,087,888

Тайланд -3 -8 37 24,800,517

Испания 7 -36 12 20,392,604

Унгария 8 -13 24 19,633,759

Русия 18 -30 46 19,423,639

Чехия 12 -20 37 16,946,943

Бразилия 25 -18 49 16,692,265

Полша 15 -16 27 16,047,085

Индия 13 15 -13 15,376,290

Австралия 3 -2 20 15,261,328

Швеция -2 -15 37 14,854,436

Белгия 0 -14 11 14,705,077

ОАЕ 31 N/A N/A 13,395,912

Филипините -24 -22 33 12,247,660

Индонезия 185 -18 43 11,363,524

Турция -3 -7 26 11,026,430

Данни: МТЦ

В резултат на горепосочените данни, могат да се изведат следните държави, като

водещи експортни пазари,в които българските фирми от изследвания бранш не са добре

представени и към които трябва да съсредоточат вниманието си: Германия, Италия,








Франция, Китай (Хонг Конг), Тайван, Испания, Турция, Япония, Република Корея,

Малайзия, Холандия, Швейцария, САЩ, Румъния, Словакия, Полша, Белгия,

Обединено Кралство, Австрия, Канада, Тайланд, Унгария, Русия, Индия, Сингапур,

Чехия, Бразилия, Австралия, Швеция, Индонезия, Нигерия, Мексико, Перу.

Безспорно, необходимо е да се търсят производствените и пазарни предимства,

които да позиционират трайно българските предприятия от сектора на пазарите,

търпящи положително икономическо развитие и повишаващи търсенето си на тази

категория високотехнологични стокови групи.

Износ на ИКТ услуги

Съвсем отделни съображения касаят развитието и успешния пласмент на услуги от

сектора, в частност компютърните и информационни услуги, свързани с офис и

канцеларската дейност.

В повечето случаи те са развивани от микро предприятия (поне от регистрираните

като българска собственост) и можем да считаме, че всички релеватни характеристики за

услугите в бранша се отнасят и припокриват с представянето на МСП. Характерна за

предприятията от бранша е изключително високото ниво на развитие на научни

приложения, високообразования персонал (в повечето случаи минимум висшисти с

инженерно образование), както и ниската капиталоемкост. При наличието на собствени

работни станции и възможност за наемане на сървърни конфигурации за извършване на

по-сложни ИКТ операции, повечето МСП се ползват с изключителна независимост от

много вътрешни фактори на икономиката, лека организационна структура и пряк

собствен износ на разработваната продукция и услуги.

Дори в случаите, когато дейностите са отдадени от страна на чужди фирми

(аутсорсинг) и предприятията са организирани в по-сложна структура и дават по-голяма

заетост на местните кадри, характеристиките на фирменото развитие са сходни с








повечето микро предприятия, осигуряващи и изнасящи компютърни и информационни

услуги.

Статистически най-релевантната информация, която би дала поглед върху

развитието на фирмите, предлагащи услуги в сектора, с оглед на тяхното пласментно

развитие и експортно представяне, са динамичните редове от данни за реализирания

износ на компютърни и информационни услуги. За разлика от съществуващите

значително по-подробни индустриални статистики за фирмите и тяхното експортно

представяне, касаещо дейностите, спадащи към преработващата промишленост,

спецификата на предлаганите разнообразни услуги и поръчково разработвани

софтуерни продукти и услуги от сектора, до голяма степен се изчерпват с експортни

данни.

Таблица 289 Експортни стойности: компютърни и информационни услуги (хил. евро)

Услуги Стойност

на износ за

2006 г.


износ за

2007 г.


износ за

2008 г.


износ за

2009 г.


износ за

2010 г.

Компютърни 40,399.68 81,299.66 118,100.08 111,999.59 234,312.08

Информационни 3,599.68 4,599.69 11,200.02 5,600.05 55,607.13

Източник данни: Евростат, МВФ

Данните показват , че почти независимо от циклите на развитие на световната

икономика и общото търсене – със отчетената стагнация през 2009 г. – стойностите на

реализиран експорт на услуги от бранша, доказват стабилните (макар и малки) позиции в

глобален мащаб. Възможността за преоткриване на нишата и използване на потенциала и

динамиката на развитието на информационните технологии, прави инвестиционните,

научно-развойни и кадрови постъпления на МСП от бранша рентабилни и неизменно

приоритетни за нашата икономика.

Що се отнася до пазарите, на които традиционно – а и в перспектива – се

реализират успешно услугите от ИКТ сектора у нас, те са изложени в следната таблица:








Таблица 3029 Експортни пазари (вносители) на ИКТ услуги на български предприятия

(хил. евро.)

Експортен пазар Стойност


2006 г.

Стойност


2007 г.

Стойност


2008 г.

Стойност


2009 г.

Стойност


2010 г.

Общо 44,500.06 85,900.09 129,400.01 117,599.64 289,919.22

ОИСР – до 2010 г. 36,800 74,099.92 107,400.28 93,099.95

Европа 31,699.79 67,499.85 99,200.26 83,300.23

Америка 10,199.62 13,799.81 26,100.07 31,199.67

NAFTA 10,199.62 13,300.08 25,599.85 31,199.67

Азия 1,999.65 4,099.96 4,099.67 3,099.75

Източник данни: Евростат и МВФ

Според същите статистически източници при конкретните по-големи държави

вносителки на наши ИКТ услуги, САЩ трайно държат първенството с минимум 25% за

изминалото десетилетие. Също така през последните години, с по около 9% са се

установили като наши пазари Германия, Австрия, Великобритания и Холандия.








КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА ИЗНОСА НА СТОКИ И УСЛУГИ

ОТ СЕКТОРА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПАЗАРИ

Известното в икономиката и пазарните анализи като сравнително или относително

производствено предимство (от английски: „comparative advantage”) е принцип, който

утвърждава предимството на дадена страна или определено предприятие в

производството на продукт, което предимство е налице като следствие от по-добра

ресурсна, кадрова, технологична или друга осигуреност и обуславя по-добрата

сравнителна крайна ценова ефективност на страната или лицето, имащи

производственото предимство.

За българското производство сме отчели сред производствените предимства

основно ниската цена на труда, като имаме и някои логистични (предимно географски),

енергийни или други минимални ресурсни преимущества. Цялостната картина на

конкурентоспособност и специализация според производствени предимства би могла да

се види от стандартизираните коефициенти – като този на Баласса.








Таблица 301 Коефициент на специализация на българската промишленост в сектор Електронно и електрическо оборудване (код 85 на

МТЦ)

Специализация и

промишлена

производителност

Износ

(хил.евро)

дял от

общ

износ

(%)

ръст

стойност

на

износа

(%)

ръст

обем

на

износа

(%)

светове

н ръст

стойнос

т на

износ

(%)

свето

вен

ръст

обем

износ

(%)

Брой

проду

кти за

износ

Дял на

топ 3

продук

та (%)

Дял на

топ 3

експортн

и пазара

(%)

Нетен търг.

баланс

(хил.евро)

Специализац

ия, индекс

Баласса

(коеф. за

сравнително

производстве

но

предимство)

Сп

еци

ал

иза

ци

я,

ин

дек

с

Лаф

ей

год

ин

а

Общо преработваща


11 513 121 100,00 4 -4 3 544 17,6 29,9 -4 770 748

2009

85 Електрическо и

електронно

оборудване

898 400 7,80 17 -1 -1 -3 221 33,1 40,7 -550 739 0.6 0

Общо п.п. 15 952 853 100,00 17 1 3 571 21,7 27,8 -10 308 654

20

08

85 Ел/ел. оборудване 960 089 6,02 26 4 4 1 225 27,3 38,3 -1 008 097 0.5 0

Общо п.п. 12 620 879 100,00 13 8 3 527 20,1 31,9 -7 819 521

20

07

85 Ел/ел. оборудване 713 258 5,65 22 8 1 2 227 28,3 38,9 -915 349 0.4 0

Общо п.п. 11 448 261 100,00 15 16 3 528 24,2 31,4 -6 191 562

20

06

85 Ел/ел. оборудване 545 851 4,77 14 16 5 5 249 25,7 44,4 -718 374 0.4 0

Общо п.п. 9 913 593 100,00 3 496 20,0 32,2 -5 424 724

20

05

85 Ел/ел. оборудване 478

728

4

,83

2

49

2

6,2

45,

3

-594 931 0.4 0

Данни: МТЦ








Таблица 31 Коефиценти на специализация (сравнителни предимства) по промишлени сектори: в ЕС и най-големите световни икономики за 2009 г.








Както можем да забележим от горната таблица, в българската промишленост все

още относителните предимства са: висока интензивност на труда, наличието на големи

индустриални комплекси и базисна преработка на ресурсите. Високотехнологичните

сектори у нас отстъпват по своята специализация на почти всички държави в ЕС-27 и са

съизмерими с тези в Индия, Бразилия и Русия. В стремежа ни да разгледаме

перспективите за развитие на пазарите за сектора, както и да очертаем стратегически

цели и мерки за българските МСП от бранша, трябва да се ситуираме в общата

тенденция за ръст на производството, износа и конкурентоспособността за

икономическата дейност, обект на нашето изследване.







българските предприятия” Графика 3 Общ изглед на тенденциите за ръст на изнесена продукция за сектор „Електронна и електрическа техника” (код 85 на

МТЦ)



българската икономика” 2007 – 2013 г., Приоритетна ос 4.2.





Цветовото кодиране ни помага да отчетем значителния процентен ръст в общата

стойност на изнесената продукция, отбелязан за стоковата група от държави в Африка

Централна и Югоизточна Азия, редом с някои държави от южноамерикански държави

като Чили и Венецуела. От водещите икономики много добър ръст на на износа в

сектора поддържат Китай и САЩ, а също така и Централна и Източна Европа. Сред този

ред на мисли следва да отбележим ангажимента на съответните региони и държави да

инвестират и програмират своето развитие и конкурентно позициониране на пазарите за

електронно и електрическо оборудване, които се явяват преки конкуренти на

българските МСП от сектора на съществуващия глобален и динамичен пазар.

Запазването и разширяването на нашите пазарни позиции за сектора би могло да

стане единствено посредством систематично и планирано стратегическо развитие;

следвайки план на действие и съблюдавайки набор от категоризирани количествени

показатели за неговото изпълнение и постоянна преоценка.

Преди заемането на нови пазарни позиции (изброените малко по-горе

перспективни пазари), устойчивото развитие на предприятията от сектора минава през

запазване на настоящите традиционни партньори и успешната работа с тях. Затова е и

необходимо да обърнем внимание на преките ни конкуренти не само на световния пазар

за продукцията в сектора, но и тези, изнасящи конкретно стоковата група за нашите

приоритетни експортни пазари. Ще представим динамичните прогресии от процентните

изменения в стойността на внесената продукция за сектор 85 (по категоризация на МТЦ)

за водещите пет български експортни пазара: Германия, Франция, Италия, Испания и

Турция.








Таблица 32 Германия: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 – 2010 г.

„Електронна и електрическа техника” (код 85 на МТЦ)

Износители

Ръст на

внос

(стойност)

2006 – 2007

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2007 – 2008

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2008 – 2009

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2009 – 2010

г., %

Внос,

стойност

2010 г. (хил.

евро)

Общо, цял свят -2.9 -2.3 -7 27.8 95,336,309.89

Китай -3.5 -1.6 -1.9 47 20,255,286.36

Япония -3.1 0.1 -21.8 18.7 5,850,694.89

САЩ -6.3 -4.2 -23.5 26.7 5,645,364.2

Чехия 21.1 13.9 -2.6 21.6 5,592,987.76

Унгария -1.2 -12.9 -2.4 29.2 4,022,266.27

Нидерландия 5.4 -18.7 31.2 -7.1 3,871,097.56

Република Корея -10.9 -24 -9.2 29.4 3,840,201.11

Франция -4 -5.7 -7.8 17.1 3,679,600.88

Австрия 3.1 -8.8 -6.3 17.8 3,413,574.52

Китайско Тайпе 5.7 -8.4 -18.5 50.7 3,185,703.51

Италия -2.4 -0.8 -5.9 23.8 3,170,136.68

Великобритания -20.1 2.3 1.9 20.5 3,129,935.22

Швейцария 5.6 9.7 -16.7 24.2 3,047,231.66

Малайзия 8.3 6.5 9 33.7 3,036,271.4

Полша 26.3 16.8 -11.7 31.2 2,685,323.67

Словакия 37.3 8.8 11.1 16.7 2,127,268

Румъния -15.1 31.5 27.1 42.1 1,994,056.39

Ирландия -0.9 -17.7 -17.9 55.6 1,375,451.89

Испания -15.2 9.9 -5.7 12.7 1,311,556.41

Филипините -1.5 5.6 -30.9 74.2 1,035,473.48

Сингапур -41.5 -18.3 -37.6 56.4 994,475.26

Тайланд 33.9 13.3 -16.2 30.8 907,458.84

Швеция -5.5 1.6 3.2 15.3 824,802.72

Индия 11.9 49.3 10 41.6 787,038.97

Словения 3.9 3.1 -8.7 32.3 730,513.84

Мексико 5.3 16.2 -15 48.3 719,631.14

Турция -13.7 0 -20.4 21.1 641,594.39

Хонг Конг (Китай) -9.8 -10.7 -21.3 36.5 596,303.65

Тунис 3.8 -1.6 -2.8 35 508,485.2

Украйна 52.8 15.3 -14.5 26.1 227,001.2

Сърбия 127.3 95.7 12.3 23.5 185,080.48

Канада -4.1 -9.4 -12.3 27.6 178,984.33

Виетнам 335.4 -37 -20.3 184.6 162,096.6

България -44.8 1.2 14.4 67.6 155,174.32

Cyprus 40.7 -8.1 35.5 68.3 96,706.25









Таблица 33 Италия: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 - 2010 г.


Износители

Ръст на

внос

(стойност)

2006 –

2007 г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2007 – 2008

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2008 –

2009 г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2009 –

2010 г., %

Внос,

стойност

2010 г. (хил.

евро)

Общо, цял свят 1.1 -0.1 -11.7 45.8 34,582,170.93

Китай 21.7 11.3 2.9 94.9 7,268,965.93

Германия -0.5 -11.2 -18.1 69.4 7,241,851.43

Нидерландия 29.6 6.5 -9.8 28.3 3,140,366.08

Франция -0.8 -7.8 -15.3 35.5 2,301,568.19

Испания 24.8 -3.5 -23 123.8 1,523,615.08

Великобритания -26.2 -2.8 -14.5 23.4 1,276,044.36

Полша 14.7 18.8 15.6 14.3 936,916.91

Унгария 7.6 -9.5 -2.3 12.7 916,421.95

САЩ -2.8 3.2 -10.6 12.3 803,970.38

Словакия 22.5 32.9 -7.4 21.5 664,539.87

Китайско Тайпе -3.4 4.9 -20.6 73.7 645,387.64

Румъния 10 12.5 -1.4 17.1 587,362.38

Република Корея -35.8 -27.3 -29.7 37.9 582,083.32

Чехия 24.8 13.7 -10.4 32.1 540,775.59

Швеция -4.2 -13 -39.1 54.2 533,456.45

Белгия 5.1 -10.3 -4.8 7.9 528,524.55

Япония -18.1 -0.1 -20.8 24.9 491,118.51

Австрия -11.1 10.1 -27.6 46.2 446,527.38

Швейцария -0.4 9.8 -14 5.3 295,802.23

Тунис 23.9 19 -5.5 18.6 290,471.96

Дания 10.2 -0.9 25.6 -43 265,356.12

Малайзия 4.4 -37.1 29.6 22.3 263,002.76

Турция -26.2 3.7 26 6.2 258,229.01

Люксембург -12.5 -13.6 96.4 31.8 249,299.03

Индия 13.4 11.7 -18.9 141.8 243,699.16

Португалия -1.4 -8.2 -19.1 54.9 180,543.19

Филипините -11.7 -5.4 214.9 76.9 175,456.92

Хонг Конг, Китай 25.1 -11.3 -2 77.2 146,568.92

Тайланд -7.9 -2.1 -25.6 53.7 134,329.93

Хърватска 21.3 14.9 51.5 41.6 129,924.44

Словения 10.7 3.3 -22.5 42.7 126,448.24

Мароко 40.1 -8.2 -40.5 96 105,562.43

България 22.6 3.8 8.6 4.2 82,296.15

Виетнам 17.2 -47.9 37.1 822.8 63,948.95

Мексико 11.1 15.4 33.6 50.3 53,256.03









Таблица 34 Франция: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 - 2010 г.


Износители Ръст на

внос

(стойност)

2006 – 2007

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2007 –

2008 г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2008 – 2009

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2009 –

2010 г., %

Внос,

стойност

2010 г. (хил.

евро)

Общо, цял свят -3.7 -1.2 -11.7 24.8 42,265,342.22

Китай 12.6 8.3 8.5 27.3 9,445,448.2

Германия -8.1 -1 -10.2 29.8 5,103,133.66

Италия -4.8 -6 -20.5 19 2,615,271.04

САЩ -5.9 -10.4 -15 19.5 2,029,510.45

Япония -8.5 -9.9 -22.7 37.7 1,805,264

Великобритания -54.8 -9.4 -11.3 23.9 1,402,885.7

Испания -2.7 -3.3 -15 12.1 1,399,822.94

Тунис 20.5 4.9 -14.5 49.7 1,370,266.97

Унгария 14.3 3.9 -10.8 19.4 1,136,407.5

Малайзия -3.5 7.2 -27.7 82.6 1,083,254.64

Китайско Тайпе -10.8 -3.6 -20.1 82.3 1,076,424.24

Полша 9.3 6.5 -10.6 13.4 981,011.02

Чехия 27.1 3.8 -19.4 26.6 918,829.53

Белгия 4.9 -6.5 -10.1 4.4 903,404.28

Нидерландия 22.8 -19.7 -17.8 8.8 882,983.12

Мароко 3.2 -3.4 -9.5 30.9 603,805.79

Швейцария 6.3 1.1 -16.6 10 596,981.42

Турция -1.4 7.7 -7.9 22.6 417,817.86

Австрия -6.1 11.9 -15.9 14.5 412,790.33

Румъния 9.4 34 -8.5 33.6 381,319.28

Тайланд -10.7 7.3 -4.8 43.9 376,969.51

Финландия -64.3 19.9 -39.7 10.6 349,291.71

Дания 6 -0.8 -11.3 37.1 330,345.07

Индонезия 15.1 18.3 -12.9 32.2 329,716.25

Филипините -29.7 48.1 13.3 25.7 311,437.59

Швеция 16.9 2.4 -37.4 65 303,129.66

Португалия -19.3 -7.5 -19.9 13.9 261,413.77

Сингапур -18 -48.5 -28.7 45.9 254,839.41

Канада 10 1 29.1 14 244,767.77

Индия 16.2 9 -6.8 79.9 243,239.78

Мексико -10.8 12.9 7.2 31.1 201,920.76

България 36.3 39.7 33.5 30.1 131,319.13

Хонг Конг -5.2 32.4 -35.3 28.1 110,943.91

Виетнам 16.5 -10.1 -5.9 230.3 105,360.6









Таблица 35 Испания: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 – 2010 г.

„Електронна и електричесха техника” (код 85 на МТЦ)


внос

(стойност)

2006 – 2007

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2007 –

2008 г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2008 – 2009

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2009 – 2010

г., %

Внос,

стойност

2010 г. (хил.

евро)

Общо, цял свят 17.2 7.2 -35.7 12.4 20,392,604.5

Китай 46.3 48.6 -50.1 28.3 3,647,792.45

Германия 26.7 -3.6 -43.1 0.1 2,605,650.49

Франция 7.9 -6.7 -25.2 -1 1,602,237.72

Нидерландия 4.8 -10.8 -18.6 36.4 1,449,921.32

Великобритания -17.6 -7.2 -23.5 31.4 1,025,995.26

Словакия 48 38.8 -15.7 73.9 991,230.26

Италия 4.3 -9.2 -30.3 1.4 912,717.57

Унгария 6.6 -9.2 7.1 11.6 832,963.06

Китайско Тайпе 35.2 21.5 -34.8 31 630,166.47

Мароко 25.7 0.5 -12.4 17 614,974.66

САЩ 6.9 7.4 -28.2 13.5 608,018.5

Полша 46.4 10.8 -5.9 31 582,936.55

Япония 9.7 -10.4 -56.9 -10.2 427,436.15

Португалия 23.3 -6.9 -22.9 -1.7 384,089.85

Република Корея 35.6 -1.8 -47.5 -39.7 382,735.06

Швеция -11.1 -15.6 -33.9 8.4 335,301.06

Чехия 47 -3.1 -21.8 16.9 302,813.37

Ирландия 16.7 -20.9 -17 13.4 262,834.82

Дания 50.9 33.6 -14.1 -41.7 261,010.87

Турция -22.7 -12.7 0.8 13.7 259,830.05

Белгия 3.5 -6.9 -21.4 -19.4 216,600.47

Австрия -16.6 66.2 -62.6 2.6 176,685.94

Малайзия -0.2 -2.6 -49.8 32.2 176,182.13

Индия 123.7 161.7 -71.9 98.2 169,863.82

Финландия 17.3 51 -62.4 -41.4 154,142.61

Румъния 12.1 -1.6 33 60.8 153,312.72

Израел 13 -19.8 28.8 3.9 136,601.21

Индонезия 11 -5.5 -2.4 17.3 101,968.75

Мексико 33.3 20 -29.3 45.6 82,943.79

Словения 50.6 6.9 -17.1 63 53,465.38

България -49.1 368 131.9 19 52,264.23

Виетнам 35.6 -1.5 -10.1 435 47,461.11

Филипините 47.7 93 -79.6 181.7 40,406.29

Норвегия -23.5 13.5 -5.9 19.5 37,967.83









Таблица 36 Турция: ръст на внос от основни партньори за периода 2006 - 2010 г.



внос

(стойност)

2006 – 2007

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2007 –

2008 г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2008 – 2009

г., %

Ръст на

внос

(стойност)

2009 – 2010

г., %

Внос,

стойност

2010 г. (хил.

евро)

Общо, цял свят 12 -2.7 -7 25.6 11,026,430.35

Китай 47.9 13.8 -10.5 35.9 3,259,152.52

Германия 11.1 -1.7 3.9 4.3 1,171,752.37

Република Корея 24.9 -45.5 -19.4 74.4 668,009.29

Италия 2.1 4.4 -17.3 34.3 543,298.4

Унгария 1.3 -18.8 -7.2 26.3 495,725.08

Китайско Тайпе -25.8 -27.1 14.6 35.3 458,715.16

Франция 11.3 0.6 -19.5 4.7 454,487.39

Полша -20.2 75.8 -7.1 54.4 427,230.56

САЩ 17.1 10.5 -15.2 7 314,550.06

Швеция -1.2 -12.9 69.3 -29.7 256,280.8

Румъния 43.1 69.8 56.2 36.2 256,194.2

Словакия 97.8 56.8 97.4 -14.9 241,696.73

Финландия -27.2 -19.4 -25.1 80.9 231,251.57

Япония -20.1 -7.9 -15.4 -22.1 224,288.63

Испания 10 1.1 -16.7 53 217,904.8

Чехия 26.3 14.9 -25.7 45.9 182,670.63

Великобритания 22.4 -28.9 -30.1 12.2 156,431.21

Малайзия 25.5 -10 -34.3 7.9 156,047.14

Австрия 2 6.4 -30.3 34 110,789.53

Индия 4.9 6.6 -49.6 178.1 100,343.61

Дания 176.3 30.9 -17.6 62.5 88,343.35

Виетнам -26.9 -51.2 103.6 417.7 86,887.65

Тайланд -2.9 4.9 -31.8 103.9 76,273.04

Португалия 49.8 10.2 0.1 33 71,401.39

Мексико 95.2 16 9.8 35.6 68,032.13

Безмитни зони -16.9 -25.4 -21.5 37.4 62,789.97

Швейцария -16.1 -5.1 -3.4 7.1 55,665.87

Нидерландия -9.9 -5.1 -20.5 23.4 50,898.15

Белгия -4.1 -10.4 -5.6 12 50,818.32

Индонезия 14.5 -21.1 -42.3 21 48,995.88

Ирландия 38.5 -1.5 -9 37.8 45,483.53

България 8.4 -20.3 28.1 75 43,114.35

Канада 17.8 -1.5 -1.8 72.4 43,095.53

Израел 36.8 2.7 -32.1 27.5 32,988.49

Словения 28.6 5.3 1.4 2.1 32,681.24









След внимателно анализиране на данните за процентния ръст изнесена продукция

от сектор „Електронна и електрическа техника” можем да изтъкнем обособилата се

тенденция, че някои страни (чиито диапазон на стокообмен ни класифицира като преки

конкуренти на глобалния пазар за същата продуктова група) търпят процес на

препозициониране и заемане на по-големи пазарни дялове и цялостно повишение на

обема пласирана продукция. Това е валидно с особена сила за централно- и

източноевропейските държави, Централна и Източна Азия, някои от Латинска Америка.

Изхождайки от факта, че изследваните експортни пазари са сред големите

вносители за сектора – а и наши най-големи и традиционни партньори – се очертава

нуждата от инвестиционни, структурни и систематични мерки за наваксване на

изоставането, където налице е такова. Дори и при положителни тенденции в процентната

промяна на пласираната от нашите предприятия продукция, изработването на средно- и

дългосрочен подход е сред приоритетите за сектора. А поне що се отнася до преките ни

европейски конкуренти, можем да твърдим, че „бенчмаркингът” (сравнителния анализ),

водещ до усвояване и използване на добрите практики на същите, е наложителен.

Това, което помага изключително много в разработването на подобни насоки, е

цялостната политика и приоритетите на Европейската общност. Както ще видим и в

приложените материали за стратегически подход, следващи настоящите статистически

анализи, водещите икономически принципи за устойчивото развитие на европейските

МСП се коренят в икономиката на знанието, инвестициите в иновации и научни

разработки, технологичното и кадрово обновяване, което да повиши цялостната

европейска конкурентоспособност и осигури перспективи за дългосрочно възходящо

развитие. В последните десетилетия българската изпълнителна власт нееднократно е

заявявала ангажимента си да приоритизира подкрепата на подобно развитие, като целта

на настоящата стратегия е именно посочването на конкретни мерки и стъпки в тази

насока.








По налична информация от националните източници можем да съдим как се

позиционират българските предприятия на същите тези високотехнологични пазари и да

направим необходимите изводи в кои области и по какъв начин би могло да бъде

стимулирано развитието на сектора и предприятията в него.

По данни на МИЕТ представяме информация за водещите експортни пазари – в

световен мащаб – за някои конкретни класове продукция от изследваната продуктова

група. Водещите световни са сходни с водещите български експортни партньори.

Отбелязваме процентите от общия световен внос на съответните класове стоки, като по-

долу ще отбележим каква част от този внос понастоящем е задоволен от българската

преработваща промишленост.

Таблица 37 Водещи експортни пазари по класове стоки и процент от общия внос (в %)

Позиция 1 2 3 4 5

Печатарски

машини

устройства

Виетнам 16,8 Бразилия 11,3 САЩ 9,3 Германия 4,7 Франция 4,6

Сметачни и

счетоводни

машини

Румъния 20,6 Етиопия 17,5 Гърция 12,5 Босна и

Хетцеговина

8,9 Турция 8,0

Автоматични

машини за

обработка на


САЩ 17,8 Македония 8,8 Германия 6,9 Египет 4,9 Великобритания 4,7

Електрически

апарати

за телефония

Италия 19,3 Германия 17,2 Австрия 8,9 Хонг Конг 6,0 ОАЕ 4,8

Носители

записване звук Чехия 27,0 Великобритания 23,5 Гърция 21,4 Унгария 4,2 Сърбия 2,5

Предавателни

апарати

Хонг

Конг 20,1 Италия 16,0 Германия 8,8 Великобритания 6,1 Испания 5,2

Приемателни

апарати Италия 27,8 Австрия 19,5 Румъния 13,4 Холандия 6,1 Белгия 5,9

Печатни (дънни)

платки Германия 51,4 Италия 20,6 Франция 6,2 Унгария 3,6 Словения 3,3

Интегрални

схеми,


микрокомплекти

Хонг

Конг 18,5 Германия 9,7 Япония 5,4 САЩ 5,2 Тайланд 4,6

Източник: ООН и МИЕТ, 2011 г.








Пазарните дялове, които заема износът на българската преработваща промишленост

от сектора са следните:

Сред първите пет позиции на водещите експортни пазари за „печатарски машини

и устройства” (съчетаващи 46,8% от общия внос в световен мащаб) България има

подчертано малък (практически нищожен) дял –

Таблица 38 Водещи експортни пазари и позицията на България (печатарски машини и

устройства)

Експортен пазар Виетнам Бразилия САЩ Германия Франция

БГ позиция и % 42 / 0,0% 32 / 0,0% 33 / 0,0% 42 / 0,0% 64 / 0,9%


Сред първите пет позиции на водещите експортни пазари за счетоводни и

сметачни машини, съчетаващи 67,6% от вноса в световен, България има значително по-

добри показатели –

Таблица 39 Водещи експортни пазари и позицията на България (счетоводни и сметачни

машини)

Експортен пазар Румъния Етиопия Гърция Босна и Х. Турция

БГ позиция и % 2 / 30,4% 1 65,0% 2 / 15,0% 1 / 41,2% 4 / 4,5%


Сред водещите експортни пазари за „автоматични машини за обработка на

информация” (с общ дял 43,1%) нашата промишленост има своя не особено висок дял –

Таблица 40 Водещи експортни пазари и позицията на България (авт. машини за

обработка информация)

Експортен пазар САЩ Македония Германия Египет Великобритания

БГ позиция и % 38 / 0,0% 16 / 0,8% 43 / 0,0% 14 / 1,4% 55 / 0,0%


За най-големите пет експортни пазара (общо 56,3%) на електрически апарати за

жична телефония отново не представляване един от големите партньори –








Таблица 41 Водещи експортни пазари и позицията на България (ел. апарати за жична

телефония)

Експортен пазар Италия Германия Австрия Хонг Конг ОАЕ

БГ позиция и % 39 / 0,0% 34 / 0,1% 48 / 0,0% 14 / 1,4% 47 / 0,0%


На пазарите с най-голям внос на носители за записване звук (приемащи

комбиниран дял от 78,5% от световния износ) присъстваме с променлив успех –

Таблица 42 Водещи експортни пазари и позицията на България (носители за записване на

звук)

Експортен пазар Чехия Великобр. Гърция Унгария Сърбия

БГ позиция и % 20 / 0,2% 25 / 0,2% 8 / 3,2% 51 / 0,0% 23 / 0,4%


Сходна е ситуацията и на пазарите на предавателни апарати (където топ 5 внасят

56,2% от общия експорт) –

Таблица 43 Водещи експортни пазари и позицията на България (предавателни апарати)

Експортен пазар Хонг Конг Италия Германия Великобр. Испания

БГ позиция и % 20 / 0,1% 23 / 0,4% 36 / 0,0% 45 / 0,0% 37 / 0,0%


Както и на водещите експортни за приемателни апарати (топ 5 = 72,7%)

Таблица 44 Водещи експортни пазари и позицията на България (приемателни апарати)

Експортен пазар Италия Австрия Румъния Холандия Белгия

БГ позиция и % 38 / 0,0% 11 / 2,0% 9 / 4,4% 26 / 0,1% 13 / 0,6%


В производството на печатни платки (или „дънни” компютърни платки) водещите

пет експортни пазара приемат 84,9% (само Германия над 50%) от световния износ, а

нашите предприятия имат умерено добро позициониране:








Таблица 45 Водещи експортни пазари и позицията на България (печатни платки)

Експортен пазар Германия Италия Франция Унгария Словения

БГ позиция и % 23 / 0,5% 6 / 2,6% 18 / 1,2% 26 / 0,2% 28 / 0,0%


Завършваме с интегрални схеми и електронни микрокомплекти. Пет от най-

големите експортни пазара, отговарящи за 43,4% от обема на пласираната продукция

имат частичен внос от България, но показателите не са особено добри –

Таблица 46 Водещи експортни пазари и позицията на България (интегрални схеми,

електр. микрокомплекти)

Експортен пазар Хонг Конг Германия Япония САЩ Тайланд

БГ позиция и % 28 / 0,0% 31 / 0,1% 31 / 0,0% 39 / 0,0% 49 / 0,0%


В заключение е необходимо да се припомнят трите основни целеви групи

експортни пазари, които биха осигурили устойчиво развитие и растеж на на

българските малки и средни (а и големи) предприятия в изследвания сектор.

На първо място трябва да се обърне внимание за на основните ни и традиционни

търговски партньори – особено водещите десет – с цел поддържане на една съществена

база на експортния ни пласмент. Следват предприятията, които в световен план са сред

водещите по обем внесена продукция за сектора, и за които българските предприятия не

представляват понастоящем значим търговски партньор (и тук приоритетът би следвало

да са първите десетина). От тези две групи, разбира се, голяма част от държавите се

припокриват, което подчертава значимостта им. Третата група страни са тези, които през

последните няколко (примерно три) години са отчели стабилен ръст на търсенето и

вноса на чужда продукция от сектора, което говори за трайни тенденции на повишаване

на потенциалния обем внасяна продукция. Водещите и в тази класация заслужават

стратегическо внимание и систематични търговски пласментни усилия.








МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА

ПРИОРИТЕТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЕКСПОРТНИ ПАЗАРИ.

ДВУСТРАННИ ТЪРГОВСКИ ОТНОШЕНИЯ

С цел добиване на по-ясна представа за цялостното състояние и особеностите на

очерталите се като основни български експортни пазари за продукцията на анализирания

от нас сектор, предлагаме общ поглед на водещите пет страни от тази класация, които

са част от Европейския съюз, както и водещите пет извън неговите граници.

За сектор ''Производство на канцеларска, електронно-изчислителна техника,

продукти и услуги в областта на компютърните технологии'' най-значимите пазари,

както установихме, са Германия, Франция, Италия, Испания и Румъния. Извън ЕС това

са Турция, САЩ, Китай (и Хонг Конг), Тайван, Япония.

Актуални данните и характеристики за голяма част от разработваните пазари могат

да бъдат открити и на Националния експортен портал, поддържан от ИАНМСП.

В приложената таблица виждаме графичното изражение на индексираните БВП по

пазарни цени, изразени като покупателна способност на глава от населението на

водещите пазари според данни към декември 2011 г..








Графика 4 Индексирани БВП на глава от население изразено в PPS за водещи експортни

пазари (ЕС-27=100)

Източник данни: Евростат

От значение за изследване на тези пазари са и сравнителните ценови нива на

потреблението, приравнени към средното ниво на ЕС:








Графика 5 Индексирани сравнителни ценови нива във водещите експортни пазари.

Източник Данни: Евростат

Що се отнася до водещите европейски пазари, тяхната покупателна способност на

глава от населението се изразява в следната таблица на БВП по пазарни цени:








Таблица 47 БВП на глава от население по пазарни цени, изразено в PPS (в евро).

2008 г. 2009 г. 2010 г.

ЕС-27 25 000 23 500 24 400

Еврозона (ЕС-17) 27 200 25 500 26 400

България 10 900 10 300 10 700

Германия 29 000 27 200 28 800

Испания 25 900 24 200 24 500

Франция 26 700 25 400 26 300

Италия 26 100 24 400 24 600

Румъния 11 700 11 000 11 400


ГЕРМАНИЯ

Германия е водещ външнотърговски партньор за България, основен доставчик на

инвестиционни стоки, високотехнологично оборудване и транспортни средства.

На 5 ноември 1992 г. влиза в сила Договора за приятелско сътрудничество и

партньорство в Европа между България и Германия като юридическа основа на

отношенията между двете страни. До 1 януари 2007 г. като член на ЕС Германия прилага

в икономическите си връзки с България Споразумението за асоцииране на България към

ЕС, в сила от 1 февруари 1993 г. Търговията и значителна част от другите форми на

икономически отношения се регулират от Спогодба за търговия, търговско и

икономическо сътрудничество между България и Европейската общност, подписана на 8

май 1990 г.

Таблица 48 Основни икономически показатели за Германия и двустранни търговски

връзки с България

БВП (на глава от населението, 2010 г.) $ 35 700

Нарастване на БВП (%), 2010 г. 3,5%

Инфлация (%), 2010 г. 1.1%

Размер на износа 2010 г. $ 1,337 трилиона

Място като световен износител (2010 г.) 3

Основни търговски партньори при износа

(2009 г.)

Франция 10,1%, САЩ 6,7%, Великобритания

6,6%, Холандия - 6,6%, Италия 6.3%, Австрия

5.7%, Белгия 5.2%, Китай 4,7%, Швейцария

4,5%








Основни износни позиции (2009 г.) машини, превозни средства, химикали, метали

и изделия, хранителни продукти, текстил

Основни търговски партньори при вноса

(2009 г.)

Холандия 13%, Франция 8,2%, Белгия 7.2%,

Китай 6,8%, Италия 5.6%, Великобритания

4,7%, Австрия 4.4%, САЩ 4,2%, Швейцария

4.1% (2009 г.)

Основни вносни позиции (2009 г.) машини, превозни средства, химикали,

хранителни продукти, текстил, метали

Размер на износа на България

(млн. евро, 2010 г.)

1 658

Дял на износа (%) в съвкупния износ на

България, пресметнат в евро (2010 г.)

10.64%

Основни позиции в износа на България

през 2010 г.

Текстилни изделия и облекла, машини,

електроника, неблагородни метали и изделия от

тях и др

Размер на вноса на България,

(млн. евро 2010 г.)

2 235

Дял на вноса (%) в съвкупния внос на България,

пресметнат в евро (2010 г.)

11.67%

Основни позиции при вноса на България

през 2010 г.

Машини и апарати, текстилни изделия и

облекла, електроника, транспортни и превозни

средства и съоръжения, химически и

фармацевтични продукти, др

Данни: МТЦ и МИЕТ

Германия остава и водещ чуждестранен инвеститор в България. По данни на БАИ

за периода 1996 - 2010 г. германските инвестиции са на обща стойност 2548.0 млн.евро, с

което Германия заема 5-то място в ранг-листата на водещите чуждестранни инвеститори.

Само през 2010 г. немските инвестиции в българската преработваща промишленост

възлизат на 68,9 млн.евро. През 2011 г. стокообменът с Германия е в размер на 4

976млн.евро. Износът от България за Германия е в размер на 2 412 млн.евро, а вносът от

Германия е в размер на 2 564 млн.евро

За 2011 г. износът за Германия заема 11.93% от общия износ (1-во място), а вносът

от Германия заема 10.99% от общия внос (2-ро място след Русия).

При все че повечето интерес и перспектива за бъдещи инвестиции е проявяван от

германски компании към сферата на транспортната инфраструктура, енергетиката, счита

се, че машиностроене, електроника и електротехника също могат да бъдат обект на

по-засилено германско присъствие.








Прилагаме и таблица с ценовите нива на някои от стоките в група 85 по

класификацията на МТЦ:

Таблица 49 Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни в Германия

Код Продукт 2008 г. 2009 г. 2010 г. Внесена

стойност,

2010 г.,

хил. евро

Внесени

количества

2010 г.,

тонове

Вносна цена,

евро/тон


евро/тон


евро/тон

'8541 Диоди/транзистори,

полупроводници и др.

35,303 21,187 18,338 13,811,517.01 753,146

'8517 Електрически уреди за жична

телефония

118,351 133,054 142,145 10,038,829.91 70,624

'8542 Електронни платки и микро-

комплекти

706,244 516,294 383,559 9,355,776.43 24,392

'8544 Изолирани жици/кабели 9,323 8,429 8,562 6,356,365.84 742,398

'8528 Телевизионни приемници,

монитори, проектори

24,694 23,616 26,476 5,930,923.84 224,008

'8536 Електрически превключватели

под (1000 волта)

27,806 26,672 29,271 4,755,498.72 162,466

Данни: МТЦ

ФРАНЦИЯ

Франция има важно значение за външноикономическите връзки на България.

Сътрудничеството ни придобива още по-голямо значение след присъединяването на

България към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

Отношенията между двете страни в рамките на Европейския съюз се развиват с

прилагането на реформите на европейските институции, както и общите европейски

политики като енергийна, външна и политиката за сигурност и отбрана. Страните ни

работят заедно за ефективен Съюз в икономически, социален и политически аспект,

способен да отговори на очакванията и грижите на гражданите си.

С цел разширяване на френското инвестиционно присъствие в България е

създадена Българо-френска търговска камара (правоприемник на Делови клуб Франция-

България), която улеснява преките бизнес контакти между български и френски фирми.








Таблица 50 Основни икономически показатели за Франция и двустранни търговски


БВП (на глава от населението, 2010 г.) $ 33.1 хиляди

Нарастване на БВП (%), 2010 г. 1.1 %

Инфлация (%), 2010 г. 1,5%

Размер на износа 2010 г. $ 508,7 млрд.



(2009 г.)

Германия 15,9%, Италия 8.2%, Испания 7.8%,

Белгия 7.4%, Великобритания 7%, САЩ 5.7%

(2009 г.)

Основни износни позиции (2009 г.) машини и транспортно оборудване, самолети,

пластмаси, химикали, фармацевтични

продукти, желязо и стомана, напитки


(2009 г.)

Германия 19,4%, Белгия 11,6%, Италия - 8%,

Холандия - 7,1%, Испания 6,7%,

Великобритания 4,9%, САЩ 4,7%, Китай 4.4%

(2009 г.)

Основни вносни позиции (2009 г.) машини и оборудване, транспортни средства,

суров нефт, самолети, пластмаси, химикали



628,4



4,03 %


през 2010 г.

Костюми, ансамбли; Пресни охладени или

замразени меса;

Жици, кабели и др. ел.проводници; Чинии,

казанчета за тоалетни, кухненски мивки; Др.

двигатели, апаратура за прекъсване; Резервни

арматурни артикули



629,4



3,28 %


през 2010 г.

Пътнически автомобили и др. автом. превозни

средства; Окомплектовани индустриални

инсталации; Автомобилни превозни средства за

транспорт на стоки; Медикаменти; Апаратура

за прекъсване, включване на електр. вериги;

Електрически апарати за жична телефония /вкл.

видеофони/.

Източник данни: МТЦ и МИЕТ








Таблица 51 Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни във Франция


стойност,

2011 г.,

хил. евро

Внесени


2011 г.,

тонове

Вносна

цена,

евро/тон

Вносна

цена,

евро/тон

Вносна

цена,

евро/тон


телефония

123,133 126,751 139,464 7,365,515.02 52,813


комплекти

91,767 223,728 288,881 3,636,427.91 12,588

'8528 Телевизионни приемници, монитори,

проектори

140

евро/брой

25,351 3,313,859.97 130,717


'8541 Диоди/транзистори/полупроводници,

и др.

28,265 21,724 16,208 2,939,583.83 181,369

'8536 Електрически превключватели под

(1000 волта)

22,642 17,606 24,784 2,452,524.8 98,954

Данни: МТЦ

Потенциал за инвестиции в България от страна на френските компании има в

области като: енергетика, управление на води и отпадъци, изграждане на

инфраструктурни обекти, промишлени поддоставки в областта на машиностроенето,

хранително-вкусова промишленост, лозаро-винарския бранш, фармацевтика,

информатика. Най-голям е делът на френските инвестиции в промишлеността – 58%.

През 2011 г. стокообменът с Франция е в размер на 1615.7млн.евро. Износът от България

за Франция е в размер на 857.3 млн.евро, а вносът от Франция е в размер на

758.4млн.евро

За 2011 г. се наблюдава ръст в стокообмена на годишна база от 28.42% и

положително салдо от 98.9 млн. евро.

Френската агенция за международно развитие на предприятията /Ubifrance/ с

представителство в София цели подпомагане на френските компании да намерят

български партньори в области от взаимен интерес.








ИТАЛИЯ

Търговско–икономическите отношения между Република България и Италианската

Република се базират на официални договори и споразумения от над пет десетилетия,

като по-скорошните включват Споразумение за сътрудничество между БСК и

италианската конфедерация на индустриалците (КОНФИНДУСТРИЯ) от 1998 г.;

Споразумения за сътрудничество между БТПП и Италианския институт за външна

търговия (IСЕ) Рим, и търговските палати във Виченца, Триест, Удине, Гориция и

Асоциацията на младите предприемачи (АССО-44); Меморандум за сътрудничество

между ИАНМСП и Италианския институт за външна търговия от 2007 г. и сходен

документ между Българска агенция за инвестиции и Италианския институт за външна

търговия. Италия си остава една от водещите външнотърговски партньори за България,

основна дестинация на българските потребителски стоки на пазара на ЕС. За 2010 г. след

Русия и Германия, Италия заема трето място сред външнотърговските партньори на

България и данните сочат: ръст от 38,2% в износа за Италия спрямо 2009 г., ръст от 8,9%

във вноса и ръст от 18,4% в стокообмена.

Таблица 52 Основни икономически показатели за Италия и двустранни търговски


БВП (на глава от населението) 2009 г. $ 30,500

Нарастване на БВП (%), 2010 г. 1,3 %

Инфлация (%), 2009 г. 1,4%

Размер на износа, 2010 г. $ 458,4 млрд.



(2009 г.)

Германия 12,6%, Франция 11,6%, САЩ 5,9%,

Испания с 5.7%, Великобритания 5,1%,

Швейцария 4,7% (2009 г.)

Основни износни позиции (2009 г.) инженерни продукти, текстил и облекло,

производството на машини, на моторни

превозни средства, транспортно оборудване,

химикали, хранителни продукти, напитки и

тютюневи изделия; минерали, и цветни метали


(2009 г.)

Германия 16,7%, Франция 8,9%, Китай 6,5%,

Холандия 5.7%, Испания с 4.4%, Русия - 4,1%,

Белгия 4% (2009 г.)








Основни вносни позиции (2009 г.) инженерни продукти, химикали, транспортно

оборудване, енергийни продукти, минерали и

цветни метали, текстил и облекло, хранителни

продукти, напитки и тютюневи изделия



1.509,9

Дял на износа (%) в съвкупния износ на България,

пресметнат в евро, 2010 г.)

9,69 %


през 2010 г.

текстилната и шивашката, кожаро-

кожухарската и обувната, химическата,

машиностроителната и металургичната



(милиарда ЕВРО 2010 г.)

1.417,6


пресметнат в ЕВРО, 2010 г.)

7,4 %


през 2010 г.

готови изделия - енергетични, технологични и

електрически машини и апарати, текстилна

продукция, обувки, кожи и кожухарски

изделия, химически продукти, транспортни

средства,също мебели и осветителни тела


Таблица 53. Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни в Италия


стойност

за 2010 г.,

хил. евро

Внесено

количество

за 2010 г.,

тонове

Вносна

стойност

единица Вносна

стойност

единица Вносна

стойност

единица

'

8541

Диоди/

транзистори,

полупроводници

и др.

39,659 евро/тон 23,796 евро/тон 18,039 евро/тон 8,941,788.7

1

495,693

'

8517


уреди за жична

телефония

142,022 евро/тон 138,880 евро/тон 142,895 евро/тон 4,625,211.3 32,368

'

8528

Телевизионни

приемници,

монитори,

проектори

161 евро/брой 81 евро/брой 100 евро/бро

й

2,741,180.0

7

27,360,949

'

8504

Ел.

трансформатори,

статичени

преобразители,

токоизправители

18,957 евро/тон 1,787,037.3 94,267

'

8542

Електронни

платки и микро-

комплекти

190,299 евро/тон 152,724 евро/тон 184,168 евро/тон 1,600,785.7

9

8,692

'

8536


превключватели


26,595 евро/тон 25,767 евро/брой 27,425 евро/тон 1,552,903.7

1

56,623








Данни: МТЦ

Италия е сред седемте най-развити индустриални страни в света и четвъртата най-

силна икономика в Европа. Голяма част от суровините и 75% от енергийните източници

се внасят. Италия e изправена пред сериозните предизвикателства на световната

финансова и икономическа криза. Поради високата степен на обвързаност на

италианската икономика с водещите индустриални сили и много високата степен на

зависимост от вноса на основни суровини и материали, в кратък и средносрочен план се

усеща негативното въздействие на тези фактори върху нейния растеж. И все пак, в

условия на световна криза правителството успя да запази като цяло стабилността на

финансовата система в страната и не допусна фалити на големи предприятия.

Настоящото експертно правителство разработва план за икономии и оздравяване на

публичните финанси, който ще укрепи позициите на италианската икономика.

За периода 1996 - 2010 г. италианските инвестиции в България възлизат на 1198,6

милиона евро, като Италия е на 10-то място в класацията на водещите инвеститори у нас.

Отраслите, към които италианските инвеститори проявяват най-голям интерес, са

енергетика, туризъм, банково и застрахователно дело, транспорт, селско стопанство.

Леката промишленост, към която дори по-малките предприятия имат интерес да

инвестират, е често в по-нискотехнологичните сектори.

Но Италия е един от най-важните търговски партньори между страните от ЕС,

където се реализира голям дял от потребителските стоки и българските предприятия

доставят широк спектър от високотехнологични стоки и транспортни средства.

Българският износ за Италия включва също редица изделия с по-висока степен на

преработка, като съществуват възможности за увеличаване на българския износ на стоки

в тази насока, в т.ч. електрооборудване и резервни части. През 2011 г. стокообменът с

Италия е в размер на 3 387.8 млн.евро. Износът от България за Италия е в размер на 1

720.7 млн.евро(ръст от 13,9% спрямо 2010 г.), а вносът от Италия е в размер на 1 667.1

млн.евро (ръст от 15,7% спрямо 2010 г.).








Български фирми могат да разширят своя износ за Италия, като участват като

поддоставчици за италиански фирми с утвърдени позиции на международния пазар, в

т.ч. в автомобилостроенето. За тази цел трябва да подобрят своята маркетингова

стратегия. Експортен потенциал имат и екологично чистите храни, компоненти за

електрониката, софтуерни продукти.

ИСПАНИЯ

В търговските отношения с Испания изпъкват Договор за взаимно насърчаване и

защита на инвестициите от 1995 г., Спогодба между Република България и Кралство

Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари от 2003 г, редица

споразумения в областта на науката и сигурността.

Испания е високо развита индустриално-аграрна държава. По обем на

промишленото производство е на пето място в Европа. Активен член на МВФ, СТО и

ОИСР, с развити промишлени отрасли като металургия, машиностроене,

автомобилостроене, химия, модерни индустрии, текстилна промишленост.

Испания е на осмо място в света по икономическо развитие. През 1999 г. се

нарежда сред първата група членове на ЕС, които влизат в Икономическия и паричен

съюз и приемат единната европейска валута – еврото. Испания е вторият след Полша

бенефициент на средства по структурните фондове на ЕС. За 20 години членство в ЕС

/1986 – 2006 г./ Испания е усвоила над 135,984 млрд. евро. За периода 2000 - 2006 г. е

получила 61,891 млрд. евро, което е близо една трета от кохезионния и структурните

фондове на ЕС. За текущия финансов период 2007 - 2013 г. Испания разполага с 31,5

млрд. евро от структурните и кохезионния фондове.

През 2009 г. развитието на испанската икономика бележи най-големия си спад за

последните 30 години. Започналите през април 2008 г. тенденции се задълбочиха и

доведоха до рецесия, значителен бюджетен дефицит и рекордна за ЕС безработица.

Ипотечна криза също се наблюдава и в Испания, спада на доверието на потребителите

срина пазара на недвижими имоти и строителния сектор. За сравнение между 1994 г. и








2007 г. икономиката на страната нарастваше с 3,6% годишно. През този период

безработицата намаля от 24% на 8%, испанската икономика прие близо 5 млн. имигранти

и заетостта през 2007 г. достигна 20 млн. души срещу 12 млн. през 1993 г. През 2007 г.

Испания се превърна в осмата икономика в света. Характерно за това развитие е, че

строителният сектор бе двигател на икономиката, представляваше 29% от ръста на БВП

и създаваше 40% от новите работни места.

През 2009 г. спадът на БВП спрямо предходната година бе –3,6%. Една от най-

тежките последици от икономическата криза е изключителният ръст на безработицата.

От януари до края на 2009 г. безработните са се увеличили от 3,3 млн. на 4,326 милиона

души или 18,83% от активното население. Най-много закрити работни места има в

строителството, туризма и услугите, следвани от селското стопанство и

промишлеността.

Правителството приема през септември 2008 г. т.нар. “План Е” за стимулиране на

икономическия растеж и заетостта. Четирите основни цели са да се подпомогнат

фирмите и домакинствата; да се увеличи заетостта; да се осигури финансово и бюджетно

подобрение; както и мерки за модернизиране на икономиката. Обявени бяха и 20

реформи и редица законодателни действия. Сред по-важните реформи са модернизиране

на съдебната система, реформа на администрацията, енергийна реформа, развитие на

устойчив транспорт, реформа на пазара на труда и пенсионна реформа. Българските

предприятия, които имат планове да развиват съвместна търновска, производствена или

инвестиционна дейност с испански партньори следва да се запознаят с текущите

законодателни промени.








Таблица 54. Основни икономически показатели за Испания и двустранни търговски


БВП (на глава от населението) 2010 г. $ 29400

Нарастване на БВП (%), 2010 г. -0.1%

Инфлация (%), 2010 г. 1,3%

Размер на износа, 2010 г. $ 268,3 млрд.



(2009 г.)

Франция 19,5%, Германия - 11.4%, Португалия

9.2%, Италия - 8,5%, Великобритания 6,4%

(2009 г.)

Основни износни позиции (2009 г.) машини, моторни превозни средства;

хранителни продукти, фармацевтични

продукти, лекарства, други потребителски

стоки


(2009 г.)

Германия 14%, Франция 12,8%, Италия - 7,4%,

Китай 5,7%, Холандия с 5,4%, Великобритания

4,9%, Португалия 4.1% (2009 г.)

Основни вносни позиции (2009 г.) машини и оборудване, горива, химикали,

полуфабрикати стоки, хранителни продукти,

потребителски стоки, измерване и медицински

инструменти за контрол



415.9



2.67 %


през 2010 г.

пшеница и ръж - 25.5% от общия износ за

Испания, жици и кабели (10.2%), царевица

(7.3%), медни руди (6.8%), необработено олово

(3.6%), трикотажни артикули (3.1%), маркучи

(3%), ечемик (2.7%), плосковалцувани

продукти (2.5%)



361.8



1.89 %


през 2010 г.

компоненти за индустриални инсталации -

15.1% от общия внос от Испания, свинско месо

(8.8%), медни руди (8.4%), медикаменти (2.9%),

плочки за настилане (2.3%), медна ламарина

(2.2%), готови пигменти (1.8%), ламарини от

алуминий (1.3%).

Източник: МТЦ и МИЕТ








Таблица 55 Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни в Испания


стойност,

2010 г.,

хил. евро

Внесени


2010 г.,

тонове

Вносна

цена,

евро/тон

Вносна

цена,

евро/тон

Вносна

цена,

евро/тон


телефония

74,224 122,001 114,656 3,806,228.35 33,197

'8528 Телевизионни приемници,

монитори, проектори

20,256 19,338 22,822 2,473,434.44 108,378

'8541 Диоди/транзистори/полупроводници

и др.

25,056 21,485 19,478 1,808,490.93 92,847


'8536 Електрически превключватели под

(1000 волта)

19,568 6,951 15,274 986,974.63 64,620

'8504 Ел. трансформатори, статични

преобразители, токоизправители

11,976 14,750 15,291 850,137.71 55,597


През 2010 г. стокообменът с Испания е в размер на 777.7 млн. евро. Износът от

България за Испания възлиза на 415.9 млн.евро. Вносът от Испания е в размер на 361.8

млн.евро. За периода 1996 - 2009 г., привлечените инвестиции от Испания са в размер на

1075.6 млн.евро.

През 2009 г. привлечените от Испания инвестиции са 74.1 млн. евро (по данни на

БАИ). През 2010 г. инвестициите от Испания са в размер на 43.7 млн. евро. През 2011 г.

стокообменът с Испания е в размер на 1714.9 млн.евро. Износът от България за Испания

е в размер на 543.8 млн.евро, а вносът от Испания е в размер на 1171.1 млн.евро

Водещи инвеститори у нас са производители на теракота и фаянс, както и

представители на хранително вкусовата промишленост, като се отбелязва все още

повишаване на интереса на испанския бизнес към инвестиции у нас.








РУМЪНИЯ

Румъния. Договорноправната основа между двете страни в областта на търговско-

икономическите отношения е изградена и продължава да се доразвива. Сред

подписаните спогодби и договори са:

Протоколи за либерализация на търговията с промишлени и селскостопански стоки

в рамките на Споразумението за присъединяване на България към ЦЕФТА, в сила от

1999 г.; Спогодба за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност от 1999 г.;

Спогодба за двустранно признаване на дипломите и научните степени; програми за

сътрудничество в областта на образованието и науката; множество споразумения за

гранично сътрудничество.

Нов етап в развитието на двустранните икономически отношения започва след

подписване на протоколите за либерализация на търговията с промишлени и

селскостопански стоки, в рамките на Споразумението за присъединяване на България

към ЦЕФТА (в сила от 01.01.1999 г.), страна по което е и Румъния. Премахването на

бариерите в двустранната търговия се отразява положително върху стокообмена и оказва

положителен ефект върху търговско-икономическите отношения в двустранен и

регионален план.

Присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз от 2007 г.

постави в нова среда развитието на двустранните отношения в търговско-

икономическата област, трансформирайки ги във вътрешнообщностни. Румъния е важен

икономически партньор на България. Пазарите на двете страни имат сходни

характеристики, запазвайки някои собствени особености, относително предвидима

икономическа среда, намаляло в последната година вътрешно потребление, дължащо се

на икономическата криза.

В последните 3 – 4 години, стокооборотът между България и Румъния бе белязан от

значителен ръст, като само през 2009 г. се отчита лек спад в експорта на България и по-

голям в импорта ни. През 2010 г. стокооборота между двете страни отново се покачва и е








около 2,5 млрд. евро. Както вноса, така и износа отбелязаха повишение с една трета в

обема си за 2010 г. спрямо предходната година.

Общите Европейски проекти, в които участват и двете страни, изграждането на

Дунав мост 2, Трансграничните проекти, Европейските средства за модернизиране на

инфраструктурата, селското стопанство, АГРИ и други са основание да считаме, че

търговско-икономическите връзки ще се задълбочават и развиват все повече в

краткосрочен и дългосрочен план.

В следващите години се очаква да нарасне вътрешното потребление и двете

икономики да бъдат все повече експортно ориентирани, като това може да бъде

обезпечено с взаимна подкрепа и двустранна гъвкава търговска политика, както на

държавните институции, така и на отделните субекти и фирми в двете страни.

Независимо от икономическата криза, много български фирми имат подчертан

интерес да присъстват и развиват дейност на румънския пазар, като не липсват и

румънски, ориентирани към българския.

Таблица 56. Основни икономически показатели за Румъния и двустранни търговски


БВП (на глава от населението) 2010 г. $ 11,600

Нарастване на БВП (%), 2010 г. -1.3%

Инфлация (%), 2010 г. 6%

Размер на износа, 2010 г. $ 51,91 милиарда



(2009 г.)

Германия 18,8%, Италия - 15,4%, Франция

8,2%, Турция 5%, Унгария 4,3% (2009 г.)

Основни износни позиции (2009 г.) машини и оборудване, текстил и обувки,

метали и метални изделия, машини и

оборудване, минерали и горива, химикали,

селскостопански продукти


(2009 г.)

Германия 17,3%, Италия - 11,7%, Унгария

8,5%, Франция 6.1%, Китай 4,9%, Австрия 4.8%

(2009 г.)

Основни вносни позиции (2009 г.) машини и оборудване, горива и минерали,








химикали, текстил и продукти, метали,

селскостопански продукти



1.441.244



9.25 %


през 2010 г.

Пръти от желязо или от нелегирани стомани;

Нефтени масла и масла от битуминозни

минерали; Семена от репица; Захар от захарна

тръстика; Семена от слънчоглед; Пшеница и

ръж; Трактори; Меса и карантии;

Медикаменти; Царевица.



1.336.488



6.97 %


през 2010 г.

Нефтени масла и масла от битуминозни

минерали; Нефтен газ и други газообразни

въглеводороди; Отпадъци и отломки от мед;

Отпадъци и отломки от чугун, желязо или

стомана; Меса и карантии; Пневматични гуми

от каучук, нови; Кюспета; Медикаменти;

Пътнически автомобили и други автомобилни

превозни средства; Захар от захарна тръстика.


Таблица 57. Ценови нива на някои продукти от група 85, внасяни в Румъния


стойност,

2010 г.,

хил. евро

Внесени


2010 г.,

тонове

Вносна

цена,

евро/тон

Вносна

цена,

евро/тон

Вносна

цена,

евро/тон


телефония

120,867 151,909 184,601 2,010,861.28 10,893

'8544 Изолирани жици/кабели 6,232 5,569 5,922 848,032.11 143,195

'8536 Електрически превключватели


16,739 15,315 12,675 558,811.01 44,087


комплекти

142,580 130,263 144,745 525,278.79 3,629

'8538 Части за контролни панели,

превключватели и др.

10,467 13,702 17,074 362,451.71 21,228

'8504 Ел. трансформатори,

статичени преобразители,

токоизправители

10,084 10,697 10,964 328,470.67 29,960

Данни: МТЦ








За 2009 г. размерът на румънските инвестиции в България през е 152.5 млн. евро и

това ги поставя на 26-то място сред страните инвеститорки у нас. Пак за същата година,

по данни на Министерството на външните работи на Румъния в България са

регистрирани 36 дружества и представителства с румънско участие, от които 9 са със

100% румънски капитал.

В Румъния, по данни от румънското Министерство на търговията, малките и

средните предприятия и бизнес-средата са регистрирани 1014 дружества с българско

участие, с капитал 18 529,7 млн. евро, което нарежда България на 41-во място сред

инвеститорите в страната. Българските инвестиции в Румъния по данни на БНБ до края

на 2009 г. са 41,2 млн. евро, като потока на българските инвестиции там само за 2009 г. е

–4,1 млн. евро, а през първите 6 месеца на 2010 г. е –1,6 млн. евро при –40,2 млн. евро

общ поток т.е. отлив на българските инвестиции в чужбина за същия период.

През 2011 г. стокообменът с Румъния е в размер на 3544.7 млн.евро. Износът от

България за Румъния е в размер на 1932.7 млн.евро, а вносът от Румъния е в размер на

1612.0 млн.евро. Наблюдават се следните тенденции в двустранния стокообмен за

2011 г., в сравнение с 2010 г.: увеличение с 36% на стокообмена; увеличение на

износа с 20%; увеличение на вноса с 28%. Салдото е положително за България за

трети път от 10 години насам (в размер на 320.7 млн.евро ).

Сред по-значимите пазари извън пределите на Европейския съюз се вписват

Турция, САЩ, Китай (и Хонг Конг), Тайван, Япония. Като отчитаме особено близостта и

тесните традиционни връзки с първия и обема на втория и третия класиран по този начин

пазар, ще предложим кратка информация и за съответните макроикономически и

търговски измерения на тези експортни дестинации.








ТУРЦИЯ

Турция е естествен регионален търговски партньор; държава с голямо население и

растяща икономика, търговски фактор в региона.

В обозримото икономическо минало в договорноправен план изпъкват Спогодба за

сътрудничество в областта на търговията и икономиката, промишлеността и

технологиите, Спогодба за взаимна защита и насърчаване на инвестициите, Спогодба за

сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, Спогодби за сътрудничество в

областта на енергетиката и инфраструктурата, туризма. Договорът за приятелство,

добросъседство, сигурност и сътрудничество от 1992 г. е една от най-важните съставни

части на съвременната договорно-правна основа на двустранните ни отношения.

Декларацията за Черноморско икономическо сътрудничество от същата година и

Ялтенската от 1998 г. очертават амбициите за развитието на търговските

взаимоотношения на двете държави. В последните 2 години се подписаха меморандуми

и принципни съглашения в областта на енергетиката.

Търговско-икономическите отношения между Република България и Република

Турция бележат стабилна възходяща тенденция на развитие през последните няколко

години, въпреки икономическата криза и отбелязания известен спад. Турция заема шесто

място в стокообмена на България (след Германия, Русия, Италия, Гърция и Румъния),

като за 2010 г. нашият износ за Турция е в размер на 1,32 милиарда евро, а вносът се

равнява на 1,03 милиарда евро. Растежът на износа ни за Република Турция в е размер на

53% на годишна основа, което се дължи основно на подобряващото се състояние на

турската икономика.

Стокообменът между двете страни е балансиран, с положително за българската

страна търговско салдо, с изключение на 2008 г. и 2009 г. Основно място в българския

износ заемат изделия и суровини от черната и цветната металургия, химически изделия и

суровини, продукти на нефтената промишленост, зърнени култури, продукти на

дървообработващата промишленост и др. В турския внос за България преобладават

земеделските продукти, строителни материали и цимент, черни и цветни метали,








автомобилите за превоз на пътници и товари, бяла и черна техника, продукти на

текстилната промишленост и др.

По данни на БНБ, акумулираният общ обем на турски инвестиции в България за

периода 1992 – 2008 г. възлиза на 476,1 млн. щ.д., което отрежда на Турция 18-то място

сред чуждестранните инвеститори у нас. Най-голямата турска инвестиция в България е

заводът за стъкло “Тракия Глас България” в Търговище на компанията “Шишеджам”, а

първият български инвеститор, стъпил на турския пазар е фирма “Приста ойл” – Русе,

изградила завод за моторни масла в град Измир на стойност 6 млн. щ.д. Възможности за

по-нататъшно двустранно сътрудничество предлагат сферата на туризма, сферата на

енергетиката, участието на турски фирми в големи инфраструктурни и строителни

проекти и перспективата за изграждането на смесени предприятия в различни сектори.

През 2011 г. стокообменът с Турция е в размер на 3 936.2 млн.щ.д.. Износът от България

за Турция е в размер на 2391.5 млн.щ.д., а вносът от Турция е в размер на 1544.7млн.щ.д.

Турция е сред основните външнотърговски партньори на страната ни, като заема 5-

то място сред експортните дестинации и 6-то място сред вносителите. Сред страните от

балканския регион Турция е вторият по значение търговски партньор след Румъния.

Таблица 58 . Основни икономически показатели за Турция и двустранни търговски връзки

с България

БВП (на глава от населението), 2010 г. $ 12,300


Инфлация (%), 2010 г. 8,7%

Размер на вноса (2010 г.) $ 185 млрд.

Размер на износа (2010 г.) $ 114 млрд.

Основни търговски партньори при износа Германия, Франция, Италия, Великобритания, Ирак

Износ от България (2010 г.) $ 1,75 млрд.

Дял на износа (%) от съвкупния износ на

България

5,83%

Основни позиции на износа Мед и медни артикули, желязо и стомана,

минерални горива и дестилационни продукти,

тютюневи изделия, дървен материал,

електрическа и електронна техника

Внос към България (2010 г.) $ 1,37 млрд.

Дял на вноса (%) от съвкупния внос на

България

5,41%








Основни позиции на вноса Руди и първични земни материали, пластмаси и

пластмасови продукти, електрическа и

електронна техника, алуминиеви артикули,

машини, храни


САЩ

Мястото на САЩ като търговски партньор за повечето държави в света е значимо.

За българския експорт то се „превежда” предимно в стоки с ниска степен на преработка

от една страна; но от друга се изнасят и доста научни разработки, като например ИТ и

софтуерни програми. Често това става чрез посредничество или от името на

регистрирани у нас чужди юридически лица, поради което те често не се отразяват в

баланса на услугите и стоките.

Някои основни характеристики за САЩ са представени за 2010 г. в следната

таблица:

Таблица 59. Основни икономически показатели за САЩ и двустранни търговски връзки с

България

БВП (на глава от населението), 2010 г. $ 47,600


Инфлация (%), 2010 г. 1,5%

Размер на вноса (2010 г.) $ 1 966 млрд (~2 трилиона)

Размер на износа (2010 г.) $ 1 277 млрд

Основни търговски партньори при износа Канада, Мексико, Китай, Япония, Великобритания,

Германия, Корея, Бразилия

Износ от България (2010 г.) $ 282 млн.

Дял на износа (%) от съвкупния износ

на България

1,37%

Основни позиции на износа Живи животни, мекотели, масло и млечни

мазнини, сирена, мед, животински и растителни

продукти

Внос към България (2010 г.) $ 177 млн.


България

6,94%

Основни позиции на вноса Обувки, костюми, антични предмети,

колекционерски артикули, картини, манекени









През 2011 г. стокообменът със САЩ е в размер на 642.9 млн.щ.д.. Износът от

България за САЩ е в размер на 366.0млн.щ.д., а вносът от САЩ е в размер на

276.9млн.щ.д.

КИТАЙ

Китай е най-големия търговски партньор на България в Азия. Глобалната

финансова и икономическа криза през 2009 г. преустанови тенденцията на нарастване на

българския износ за Китай и на стокообмена като цяло. През 2009 г. стокообменът

намалява с 40% и се равнява на 765.2 млн. щ.д., от които български износ 136.8 млн. щ.д.

(намаление с 13%) и китайски внос 628.4 млн. щ.д. (намаление с 43%). През 2009 г.

Китай заема 22-ро място в износа на България и 13-то място във вноса.

Търговските отношения между двете държави са регулирани от някои съглашения

и договори, като Споразумението за икономическо сътрудничество от 2006 г., Договора

за взаимно насърчаване и защита на инвестициите от 1989 (и протоколите към него от

2007 г.); няколко меморандума за насърчаване на търговското и икономическо

сътрудничество между МИЕТ и правителството на КНР, между БАИ и Шанхайския борд

за насърчаване на чуждестранните инвестиции, както и между ИАНМСП и и дирекция

"Развитие на търговията" към Министерството на търговията на Китай. Съществува и

Споразумение за сътрудничество между Българската агенция за експортно застраховане

и китайската партньорска организация SINOSURE от 2006 г.

През 2010 г. отново се отчита нарастване на стокообмена между двете страни с

18%, като следва да се отчете по-ниската база за сравнение през 2009 г. Нарастването се

дължи главно на увеличаването на българския износ с 84%. Значителното увеличаване

на българския износ се дължи на увеличения износ на рафинирана мед и медни сплави.

Вносът също се увеличава с 4%. Тенденцията на нарастване на двустранния стокообмен

се запазва и през първото тримесечие на 2011 г. Отново водеща част в износа от

България за Китай заемат рафинираната мед и медните сплави (77.8% от общия износ за

Китай). През 2011 г. стокообменът с Китай е в размер на 1345.8млн.щ.д. (+49 % спрямо








2010 г.). Износът от България за Китай е в размер на 402.6 млн.щ.д. (+61 %), а вносът от

Китай е в размер на 943.2 млн.щ.д. (+44 %).

Таблица 60. Основни икономически показатели за Китай и двустранни търговски връзки

с България

БВП (на глава от населението), 2010 г. $ 7 700 (PPP)


Инфлация (%), 2010 г. 3,2%

Размер на вноса (2010 г.) $ 1 396 млрд

Размер на износа (2010 г.) $ 1 578 млрд

Основни търговски партньори при износа САЩ, Хонг Конг, Япония, Корея, Германия,

Холандия, Индия, Великобритания

Износ от България (2010 г.) $ 250 млн.


България

1,2 %

Основни позиции на износа Рафинирана мед и медни сплави, отпадъци и

отломки от мед, необработено олово, отпадъци от

алуминий; табла, конзоли, пултове за управление

и ел. разпределение

Внос към България (2010 г.) $ 653 млн


България

2,57 %

Основни позиции на вноса Ел. апарати за жична телефония, части за превозни

средства, машини за кондициониране на въздуха,

играчки, ел. бойлери, бързовари и печки.


По данни на БНБ, за периода 1996 - 2010 г. привлечените инвестиции от Китай са

17.6 млн. евро. Инвестициите са насочени основно към секторите телекомуникации,

възобновяеми енергийни източници, автомобилостроене.

През м. октомври 2009 г. бе подписан Договор за заем между Китайската банка за

развитие и Българската банка за развитие на стойност 5 млн. евро, за директно

кредитиране на малки и средни предприятия.

ТАЙВАН И ЯПОНИЯ








Въпреки неголемите традиции в исторически план на търговските отношения на

България с Тайван (Китайско Тайпе) и Япония, обемът на пазарите, тяхната динамика и

значимостта им за развитието на високотехнологичните браншове е достатъчен повод за

определянето им като перспективни и от значение – както като партньори, така и като

преки конкуренти. През 2011 г. стокообменът с Япония е в размер на 127.0 млн.щ.д..

Износът от България за Япония е в размер на 32.1 млн.щ.д., а вносът от Япония е в

размер на 94.9 млн.евро.

Следват данни за основните икономически показатели и търговските отношения с

България.

Таблица 61. Основни икономически показатели за Тайван и двустранни търговски


БВП (на глава от населението), 2010 г. $ 36 300 (PPP)


Инфлация (%), 2010 г. 1%

Размер на вноса (2010 г.) $ 251,3 млрд.

Размер на износа (2010 г.) $ 273,7 млрд.

Основни търговски партньори при износа Китай, Хонг Конг, САЩ, Япония, Сингапур, Корея,

Виетнам, Германия

Износ от България (2010 г.) $ 30,5 млн.


България

0,14%

Основни позиции на износа Електрическа и електронна техника, олово и

оловни артикули, хранителни отпадъци, медни

артикули, тютюневи изделия

Внос към България (2010 г.) $ 77 млн.


България

0,3 %

Основни позиции на вноса Електрическа и електронна техника, машини,

изкуствени тъкани, превозни средства (без

релсови), продукти на органична химия, играчки









Таблица 62. Основни икономически показатели за Япония и двустранни търговски връзки

с България

БВП (на глава от населението), 2010 г. $ 34 600

Нарастване на БВП (%), 2010 г. 4%

Инфлация (%), 2010 г. – 0,7%

Размер на вноса (2011 г.) $ 855,2 млрд.

Размер на износа (2011 г.) $ 823,6 млрд.

Основни търговски партньори при износа Китай, САЩ, Корея, Тайван, Хонг Конг, Тайланд,

Сингапур, Германия, Малайзия, Холандия

Износ от България (2010 г.) $ 21,8 млн.


България

0,1%

Основни позиции на износа Електрическа и електронна техника; масла,

парфюми и козметика; риба и морски деликатеси;

дрехи; органична химия; оптични и прецизни

Внос към България (2010 г.) $ 92,3 млн.


България

0,36 %

Основни позиции на вноса Машини, превозни средства (без релсови),

електрическа и електронна техника, бои и

пигменти, железни и пластмасови артикули









БАРИЕРИ ПРЕД ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА

ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ СЕКТОРА

Анализите на статистическите динамични порядки могат да ни дадат голяма част

от информацията, необходима за извеждане на някои от тенденциите в развитието на

МСП от сектора. С оглед обособяване на най-сериозните проблеми пред самите

дружества безспорно много по-ефективни са социологическите проучвания, фокусните

групи и междусекторните работни взаимоотношения с реални собственици и управители

на МСП, произвеждащи канцеларска, ЕИТ и компютърна продукция.

Цялостните проучвания са изложени и анализирани по-долу в настоящите

приложения към тази стратегия. Изводите, които можем да си направим на този етап, все

пак, са според посочените и градирани най-сериозни пречки пред

интернационализацията на самите предприятия. Приоритизирани според важността и

честотата си, те са следните:

липса на подкрепа от българската държава за износа

неблагоприятна бизнес среда в България

липсата на опит във външнотърговската дейност

висок риск на различните външни пазари

митнически и немитнически ограничения от други държави

Следвани от по-малко належащите, но с нарастващо в перспектива значение:

високи производствени цени

липса на квалифициран персонал, гарантиращ качеството








високи разходи за осъществяване на износ

езикови бариери

Допълнително изразените мнения прецизират общите категоризации на бариерите

пред интернационализацията на МСП от сектора.

Според специалистите и управителите от бранша, на трудностите при навлизането

на нови пазари може да се противодейства чрез участие на специализирани изложби и

форуми. Следва по важност добиването на яснота по отношение на митническите пречки

и лицензионните режими, посредством информация в Специализирани издания за

съответния сектор.

Основна пречки има и пред развитието на собствени продукти, за която дейност не

достигат финансови и човешки ресурси. Подобни затруднения касаят както иновациите,

така и рекламата и патентите. Отделно се усеща у специалистите и теоретиците от

бранша невъзможността да се регистрират и патеноват в общоевропейски и световен

план малкото разработки, които те създават. (Напомняме, че понастоящем в експертни

групи към ЕК и Съвета на ЕС се разработват общи патентни правила за единния

европейски пазар). Цялостната информираност и активност по отношение на защитата на

интелектуалната собственост биха решили някои значими проблеми в сектора.

Като цяло малките фирми трудно могат да си позволят поддържане на отдел от

добри разработчици. Споменава се също така и разминаването между теоретичното

развитие в съответните образователни институции и практическите тенденции във

високотехнологичен бранш като изследвания от нас. Не само това, а най-често

срещаният проблем пред кадровото осигуряване са привлекателните условия за работа

на специалисти и учени извън пределите на страната, с което се регистрира постоянен

отлив на специалисти.

Сред останалите у нас, в сектора работят най-добрите и претендират за качествена

продукция, която обаче е конкурирана както от евтин, така и от контрабанден внос.








Нужни са стимули за развитие на клъстери (включително междусекторни),

технологични и иновативни паркове, които да поддържат цялостното развитие и

подобрение на производствения процес. Липсата на компетентни в областта специалисти

в държавната администрация (поради ниското заплащане), които да осъществят рамкови

реформи (като електронното правителство) не дава възможност да се обърне значимото

внимание на приоритетни инвестиции и индустриални процеси – не само засягащи

стриктно технологични проекти, но и като цяло отдаване на подизпълнение и малки

проекти на МСП от бранша. Проблемът може да се илюстрира с чисто практическото

разминаване при някои проекти, за които се иска сертификация по ISO, каквато на ИТ

фирмите не се издава по принцип: премахването на ред подобни изисквания би улеснило

достъпа на МСП от сектора до Оперативни програми у нас.

Това затвърждава у специалистите впечатлението, че повечето проекти се печелят

от големите фирми. Било поради утежнените административни изисквания, гаранции и

липса на гъвкавост за реакции (в един динамичен бранш като изследвания от нас,

разчитащ на иновации с ограничена актуалност); било поради усещането, че малък кръг

от фирми печелят поръчки в ИТ сектора – още на етап изготвяне на заданието търговете

се считат за предрешени.








СЪЩНОСТ И ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНАЛИЗИТЕ PESTEL и

SWOT

При изработването на SWOT анализ на сектора се ръководи от общоустановени

принципи на този вид пазарно изследване. Изпълнителят цели да определи

специфичните вътрешни силни и слаби страни, както и външните възможности и

заплахи за предприятията, развиващи дейност, спадаща към съответния икономически

сектор. Анализът е средство, чрез което се постига обобщаване, систематизация и

осмисляне на тенденциите за развитие. В резултат на анализа ще бъдат откроени от

Изпълнителя по-ясно предимствата и недостатъците на българските производствени

предприятия, а също така и ситуацията на пазара. По този начин ще се опосредства

изборът на стратегия за постигане на максимално ефективния път за развитие на

организациите. Същността на метода се заключава в това да се посочат както

възможностите и заплахите на външната среда, пред които се изправя всяка една от

организациите, опериращи на съответния сектор, така и силните и слабите страни,

очертаващи се в нейната дейност.

Силните страни на организацията обхващат онези характеристики и фактори, в

които фирмата е преуспяла или някаква нейна особеност, която й предоставя

допълнителни възможности. Силата на фирмата могат да бъдат навиците, значителният

опит, ценните организационни ресурси или конкурентни възможности, по-добри стоки,

по-съвършена технология, по-добро обслужване на клиентите, по-добро различаване на

търговската марка.

Слабите страни на организацията се определят като отсъствие на нещо важно за

функционирането на фирмата или нещо, което тя не може да върши в сравнение с други

фирми, или нещо, което я поставя в неблагоприятни условия. Слабата страна, в

зависимост от това, доколко е важна в конкурентната борба, може да направи фирмата

уязвима или неуязвима.








Вътрешните силни страни на фирмата се определят като конкурентни активи,

докато нейните вътрешни слаби страни са конкурентни пасиви. По отношение

формирането на стратегията, силните страни на организацията са важни, защото могат да

бъдат ефективно използвани като основа за постигане на конкурентно предимство. В

случаите, в които силните страни се оказват недостатъчни за формиране на успешна

стратегия, ръководството на организацията трябва срочно да създаде база, върху която

да се опира стратегията. Същевременно, успешната стратегия трябва да бъде насочена

към отстраняване на слабите страни, които правят фирмата уязвима и представляват

пречка за дейността й. В резултат на анализа се взимат решения, които трябва да

съчетаят различните анализирани фактори. Ще бъдат очертани насоки за възможни

действия за съчетаване на силните страни с благоприятните възможности с цел

икономически растеж, а слабите страни и заплахите в средата да бъдат своевременно

забелязани и неутрализирани, за да се намали негативното им въздействие върху

резултатите от деловата активност.

Определянето на възможностите и заплахите ще бъде осъществено въз основа на

задълбочено изучаване на външната среда на предприятията. Като възможност се

определя всяка благоприятна тенденция, която създава условия при адекватна реакция за

увеличаване на продажбите и печалбата или за подобряване на пазарната позиция на

компанията, повишаване на нейната конкурентоспособност, степента на нейната

интернационализация. Потенциални възможности на фирмата, произлизащи от средата,

са разширяване на асортимента на продукцията за удовлетворяване на по-големи

потребности на клиентите; способността да се използват навиците и технологичните

ноу-хау за производство на нова продукция; увеличаване на разнообразието във

взаимосвързани продукти; добавяне на съпътстващи продукти; вертикална интеграция;

ускоряване нарастването на пазара; поява на нови технологии и др. Заплахите, от своя

страна, представляват неблагоприятни тенденции, които, при липсата на адекватна

реакция, водят до съкращаване на фирмените продажби и печалба. Като потенциални

външни заплахи могат да бъдат разгледани нарастване на продажбата на стока-

заместител; бавно нарастване на търсенето на пазара; висока зависимост от








намаляването на търсенето и етапа на жизнения цикъл на развитието на бизнеса;

нарастваща взискателност на купувачите и на доставчиците; неблагоприятни

демографски промени и др.

Резултатите от SWOT анализа за икономическа дейност „Производство на

канцеларска, ЕИТ, продукти и услуги в областта на компютърните технологии” намират

от една страна своето потвърждение в проведените социологически проучвания с

управители и собственици на МСП от сектора и фокусни групи с експерти. От друга, те

са отражение на задълбочен анализ на динамични редове и статистики на достъпните

браншови отчети и данни и подчертават същностните характеристики на МСП и

икономическата дейност в частност.

Систематично оформените изводи от SWOT анализа са поместени в Таблица 63,

(изведена като обобщение и в основната Стратегия за МСП от сектора) като присъщите

силни и слаби страни – а до голяма степен и заплахите – са изведени от горепосочените

източници. Възможностите от своя страна са до голяма степен дефинирани под формата

на потенциални стратегически намеси, типични и иновативни политики за насърчаване

на браншовия експортен потенциал, като редица от тях се взаимстват и от чужди добри

практики, показали актуални възможности за експортно развитие на анализирания тук

сектор на обработващата промишленост. Същите тези възможности следва да ни насочат

към формулиране на конкретно приложими предложения за политики и специфични

мерки за насърчаване на експортния потенциал, обособени в няколко основни групи.

Разработените мерки по микро, мезо и макро нива са поместени по-долу в съответно

разработения План за действие.








Таблица 63. SWOT анализ

Силни страни Слаби страни 1. България е част от единния ЕС пазар;

2. Фиксиран валутен курс, стабилна

финансова и външнотърговска основа;

3. Традиции в производството на

електронно-изчислително и офис оборудване и

компоненти;

4. Извършване на НИРД, макар и

спорадична и несистематизирана;

5. Подизпълнение от утвърдени

международни компании от сектора;

6. Ключово географско положение, на

кръстопът на суровини и пазари;

7. Конкурентна цена на труда, ниски

данъчни ставки и осигуровки;

8. Високотехнологично производство, с

добавена стойност над средната у нас;

9. Дългосрочна и нарастваща експортна

ориентация на МСП в сектора;

10. Установени позиции и добри търговски

отношения, предимно в ЕС;

11. Добра основна кадрова осигуреност;

12. Активни и компетентни браншови

организации (БСК, ББК по електронна

промишленост и информатика, БАИТ,

БАСКОМ);

13. Добро ниво на сертифицираност на

производствения цикъл;

14. Адекватно текущо технологично

оборудване в повечето предприятия;

15. Добро сътрудничество с

международните партньори;

16. Качествен износ;

17. Повсевместно нарастващи ценови

индекси;

1. Ограничени инвестициите в съвременни

разработки и технологии, генериращи експортен

потенциал и устойчиво развитие;

2. Превес на вноса за стоките от сектора;

3. Недостиг на перспективни инженерни

кадри;

4. Недостатъчен брой специалисти с опит

във външнотърговската дейност;

5. Органичен фирмен опит в изготвянето на

маркетингови стратегии за износ;

6. Недостатъчен опит и участия в

национални и международни изложения;

7. Ниска ликвидност, ограничени средства за

развиване на експортната дейност;

8. Липса на средства за развойна дейност и

иновации;

9. Незадоволителна инфраструктура;

10. Ниска индустриална енергийна

ефективност;

11. Липса на редовно актуализирана,

систематизирана и централизирана информация

за външните пазари, лесно достъпна за фирмите;

12. Органичено местно суровинно

производство;

13. Необходимост от често привеждане към

нормите на ЕС (конкретни директиви, както и

дългосрочни изисквания на Европа 2020);

14. Малък брой на фирмите с регистрирана

собствена търговска марка;

15. Усложнен достъп на МСП до

финансиране на проекти от европейските

структурни фондове

16. Липса на дългосрочна браншова визия и

стратегия за навлизане на перспективните и








18. Наличие на всички основни логистични

опции за износ.

разрастващи се пазари (БРИК и др.);

17. Ниска еластичност на производството и

способност за бърза пазарна реакция;

18. Труден достъп до гъвкав финансов

инженеринг в настоящата финансова среда;

19. Ниска степен на вертикална интеграция:

продажба на компоненти, занижена добавена

стойност на готовия продукт.

Възможности Заплахи 1. Нарастващ брой клиенти в световен

мащаб;

2. Възможности за финансиране на

проекти по Структурните фондове на ЕС у нас;

3. Експортно ориентиран сектор според

визията на българското правителство;

4. Предвидена експертна подкрепа от

ИАНМСП за насърчаване на износа;

5. Стимули за формиране на браншови,

вертикални и експортни клъстери;

6. Финансова стабилност и повишен

кредитен рейтинг на България: предпоставки за

интензифициране на външнотърговските

контакти;

7. Достъп до нови пазари при

преференциални и рамкови договорености,

подписани от ЕС;

8. Увеличаване на участия във вътрешни

и международни консорциуми с експортна

насоченост;

9. Подобряване имиджа на страната на

целевите за сектора пазари: Германия, Италия,

Франция, Испания, Турция и др.;

10. Улавяне на положителни тенденции в

развитието и нуждите на перспективни пазари

като БРИК, Латинска Америка, Централна и

Източна Европа;

11. Подобряване на инфраструктурата у

нас;

12. Повишена защита за дизайн, търговски

марки и разработваната обща патентна

1. Евентуално задълбочаване на кризата в

еврозоната и/или свиване на глобалното

потребление като следствие на втора вълна;

2. Ниски прагове за навлизане и открита

конкуренция: силен натиск и изключително

динамичен глобален пазар;

3. Увеличаване на бариерите за навлизане на

целевите пазари извън ЕС (напр. въвеждане на

различни режими) от глобални конкуренти и

съглашения;

4. Силната зависимост от вносни суровини и

нарастване на цените на енергоизточниците води

до опасност от нарастване на себестойността при

растеж на цените на суровините на

международния пазар;

5. Неефективна политика за експортно

застраховане, липса на продукти за МСП;

6. Липса на достатъчно надеждна

информация и разногласия в основните

източници на статистика, с оглед вземане на

управленски решения по отношение на износа на

МСП;

7. Влошена система за образование и

квалификация;

8. Намаляване на броя и ефективността на

българските търговски представителства в

чужбина и, в частност, на целевите пазари;

9. Изоставане с административен капацитет

и сложни процедури за усвояване на средствата от

фондовете на ЕС.








политика на ЕС дават сигурност за развитие на

собствени продукти;

13. Повишаване нивото на професионална

квалификация и компетентност на наши

специалисти по експортен маркетинг;

14. Приоритетите на стратегия Европа 2020

за стимулиране на високотехнологични и

иновативни (а и ресурсно-устойчиви)

производства на бъдещето: подчертана нужда

от развитие на ИКТ продукти;

15. Повишено присъствие на изложения;

16. Систематично подобряване на

човешкия капитал чрез образование и

квалификация;

17. Инициативи на ЕС в подкрепа на МСП

(осн. ГД „Предприятия и промишленост):

- Европейска седмица на МСП;

- Трансатлантически IPR портал;

- мрежата „Enterprise Europe“

- програма

„Конкурентоспособност и иновации” (CIP);

- директни грантове за доставки

на продукти и услуги от МСП за ЕК;

- бюро в помощ на МСП (от по-

малките държави-членки) в Китай ;

- стартиране на финансовия

инструмент JEREMIE и у нас.

PESTEL анализ на макро средата

Политически фактори

Политическите фактори у нас говорят за относителна стабилност през последното

десетилетие. Въпреки честата привидна смяна на управленска философия, този фактор

би следвало да се оцени основно според намесата на правителствата в реалната

икономика на страната. Можем да твърдим, че последните няколко правителства до

голяма степен са провеждали „дясна” и либерална икономическа политика, независимо








от конкретните си намеси по развитието на страната в други аспекти. Областта, която –

според управители, собственици и пряко засегнати от работата на промишлените МСП –

има нужда от осезаемо подобрение, е предимно сферата на административните услуги.

Сред приоритетите на национални и общоевропейски изпълнителни власти отдавна

фигурират електронните услуги и e-правителството като едни от първите стъпки, които

да улеснят бизнеса. Не по малко се очаква, наред с цифровизирането и

децентрализирания достъп, опростяването на административните изисквания и

процедури. По-скоро такива са очакванията на МСП към правителствата (като пример се

посочва въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие), отколкото реална подкрепа

и субсидии от националните органи.

Като цяло обаче политическата система у нас, както казахме, осигуряваше

стабилност и предвидимост в дългосрочна перспектива, което от своя страна е от

изключителна важност за инвеститорите и перспективните ни бизнес партньори. Именно

в тон с тази стабилност и предвидимост България беше приета за пълноправен член на

организации като НАТО и Европейския съюз. Това безспорно повлия положително на

условията за развитие на българския износ като цяло и на перспективите пред

реализация на МСП на международните пазари. Доверието към цялостната политическа

рамка у нас доведе до някои дългосрочни договори, до рамкови споразумения за

подизпълнение и износ, до подобряване на имиджа и позиционирането на нашата

промишленост – ефекти, които отделни МСП и дори браншови асоциации не биха могли

да постигнат със собствени усилия.

Редно е да споменем обаче и отсъствието в политиката на осезаема дългосрочна

визия и последователност в реформите, засягащи образователната система.

Жизненоважни области като формирането на квалифицирана работна ръка намират

своята база в цялостната научна и образователна рамка. И доколкото чисто

производствените капацитети биха могли да бъдат подсигурени с адекватни и

относително добре подготвени кадри, развитието на високотехнологични и иновативни

сектори като (С26) „Производство на компютърна и комуникационна техника,








електронни и оптични продукти” изисква подготовката на перспективни и водещи

инженерни кадри, които да обусловят растеж и развитие са предприятията в бранша.

Амбициите за собствени разработки ще доведат до повишен експортен потенциал.

Подобренията и рационализации в производствения цикъл ще осигурят сравнително

конкурентно предимство на нашата преработваща промишленост.

Ще споменем – не на последно място по важност – и необходимостта от значимо

подобрение в състоянието на инфраструктурата у нас. Като държава, която разполага

потенциално с всички възможни логистични методи за диверсифициран износ, ръстът на

количествени и качествени инвестиции в подобрение на инфраструктурата ще осигури

допълнителен експортен потенциал на предприятията, ще понижи техните

производствени разходи и ще препозиционира в положителна посока имиджа ни като

надежден и качествен търговски партньор.

Икономически

Сред чисто икономическите фактори е редно да засегнем в началото финансови

параметри като лихвени проценти, данъчни ставки, инфлационни и БВП индекси,

обменни курсове. Тези от тях, които дават стабилност и сравнително дълъг хоризонт на

планиране на растежа са (понастоящем) данъчните ставки и валутните курсове. През

последните четири години в България е в сила плоският подоходен данък, който дава

определени конкурентни предимства на нашите производители. От друга страна нашата

валутна система практически е обвързана с всички позитивни и негативни тенденции на

евро зоната и нейната валута поради фиксирания си курс към нея (в последните 15

години, първо към немската марка, след официалното въвеждане на евро валутата и към

нея). Това, разбира се, може да донесе както позитиви, така и негативи – силно евро

понижава конкурентоспособността и затруднява износа, но пък осигурява евтини

суровини и енергия на световните пазари – като със сигурност обаче дава стабилна

дългосрочна планова рамка на браншовите специалисти.

Сходни са съображенията и за националните и общоевропейски тенденции за

икономически растеж и инфлация. В поместените в приложенията таблици ясно се








вижда, че докато евро зоната търпи възходящо развитие в икономически план – ръст на

БВП, индустриално производство; разбира се правопропорционално обвързани с

нарастващи ценови индекси и инфлационни тенденции – нашата преработваща

промишленост, а и цялостното състояние на икономиката, също е във възход.

Статистиката показва, че износът в по-голям дял определя и влияе на създаването на

брутен национален продукт, отколкото вътрешното потребление, като произведените за

износ продукти обикновено са също така с по-висока добавена стойност и повишена

производителност на труда.

Това, което оказва трайно негативно влияние върху развитието на производството у

нас, а особено върху средно- и дългосрочните стратегии на МСП, са високите лихвени

проценти, които повсеместно задържат растежа на предприятията. Особено остро това

би могло да се усети (освен цялостно сред МСП) сред промишлените производства,

които разчитат на високотехнологично развитие, минаващо през чести инвестиции,

осъвременяване на производствените процеси, нуждата от заделяне на средства за НИРД

и осигуряване на технологично и производствено предимство в тези изключително

динамични сектори. По тази причина един от най-належащите проблеми пред

българските МСП – и в частност тези от сектор С26 „Производство на компютърна и

комуникационна техника, електронни и оптични продукти” – е осигуряване на достъп до

гъвкави алтернативи на финансов инженеринг, които да позволят на предприятията да не

изостават в технологично отношение; финансиране, което да им позволи да инвестират в

подобряване на експортния си потенциал.

Социални

Социалните фактори у нас също са широко изследвани. Застаряващото българско

население има нужда от поддържане и повишаване на осигурителните ставки за да

поддържа стабилна социалната си система. Тук влияние оказва и споменатата по-горе

нужда от образована и перспективна работна ръка и компетентни кадри. Според

настоящите тенденции на пазара на труда (близо 11% безработица) количественият








достъп до конкурентна работна сила не е проблем за бизнеса, но кадри, които да

подхранят растеж в конкурентните и експортни предимства могат да бъдат проблемни.

Технологични. Фактори на иновативност и устойчивост.

По разбираеми причини технологичните фактори са от особено значение за

преработващата промишленост, а в частност и с повишена роля в секторите с

високотехнологично производство. Нови технологии създават нови продуктови гами и

нови производствени процеси. Усъвършенстването на настоящите дава допълнителни

конкурентни предимства, снижава разходи, енергийни нужди, ускорява и подобрява

производството. Търговията и самата дистрибуция също търпят развитие пред очите ни,

като подобрения за глобалните клиенти и многостранните бизнес отношения са

засегнати от интернет търговията (включително на едро), гъвкавото персонализиране на

поръчките, съвременните комуникации и възможностите за промоция и пласмент.

Достъпните нови технологии и разработването на следващи поколения при

технологичните подобрения не трябва да се разглежда само като краткосрочно

предимство или улеснение за международната търговия. Към по-ниските разходи се

прибавя и подобреното качество, но преди всичко и стремежът към иновации и

усъвършенстване. Редно е да подчертаем, че сред дългосрочните ангажименти на

България пред Европейския Съюз е и приоритизирането на целите на стратегия Европа

2020. Сред централните теми в тази ключова за развитието на зоната визия са и

инвестирането на 3 % от БВП в научно-изследователска и развойна дейност, както и

достъпа до „зелени” енергийни източници, които да подобрят с 20% енергийната

ефективност на обществото ни (по-голямата част от които енергийни нужди са тези на

промишлеността).

Националните дългосрочни стратегии са тясно обвързани с подобна визия на ЕС.

Там, където актуалното състояние показва недостиг на средства и несъвършенства в

механизмите и регулаторните рамки, заинтересованите страни трябва да положат общи и

междусекторни усилия (правителствени агенции, браншови и индивидуални усилия) и да








се стремят към постигането и въвеждане в практиката на водещите („флагмански”)

тематични инициативи на ЕК в за постигане на целите на Европа 2020.

И ако в повечето засегнати макро фактори целите на тази дългосрочна визия имат

видима тежест и значение, четири от седемте споменати водещи инициативи

привеждането ни на национално ниво към изискванията и вижданията на ЕС ще доведе

до въвеждането на осезаеми технологични промени в обществото, и разбира се в

индустрията ни.

„Съюз на иновациите” цели да подобри рамковите условия и достъп до

финансиране за развойна дейност и иновации, за да бъде подсилена веригата на

иновации, която да даде тласък на нивата на инвестиции в областта в целия ЕС.

„Младите в движение” изразява стремежа да се подобрят показателите на

образователните системи на континента и да се подсили международната

привлекателност на европейската образователна система. Една подобна рамка ще

подобри неимоверно иновативния и технологичен потенциал на обществото ни, и е

нещо, към което трябва да се стреми и българското правителство, за да подпомогне

развитието на малкия бизнес в дългосрочна перспектива.

„Дигитална дневен ред за Европа” цели да ускори използването на високоскоростен

интернет и да извлече ползи от цифровизиране на общ пазар за крайните потребители и

компаниите. Тази визия, за която трябва да се изтъкне ролята на усилията на малкия и

среден бизнес, е доста по-близо до повсеместното си приложение и у нас. За постигането

и са достъпни и редица национални оперативни и европейски секторни програми и

инициативи.

„Ресурсно-ефективна Европа” е дългосрочният стремеж на общността да

диверсифицира енергийните си източници – с подчертано повишение на възобновяемите

– понижи потреблението им и подобри ефективността си при използването им. Тук също

се изисква планиране, финансиране и инвестиране в технологични подобрения за

постигане на споменатите цели на енергийна устойчивост и ефективност.








Съществува и цялостна тематична инициатива, наречена „Индустриална политика

за глобализираната ера”, която цели да подобри бизнес средата, особено за микро, малки

и средни предприятия, които са всеизвестният гръбнак на икономическата

характеристика на Европа и обществена реализация на по-голямата част от активното

население. Рамкови споразумения и общоевропейски инициативи не липсват: Харта за

МСП, „Мисли първо за малките!” (или „Small Business Act”), секторни програми на

Дирекция „Предприятия и индустрия”, предписания и цели на националните Оперативни

програми. Крайната цел е подкрепа за развитието на силни и устойчиво развиваща се

индустриална база на Европа, способна да се конкурира на глобално ниво и на

съвременните пазари. Ангажиментите и тук са на всички засегнати страни, като

постигането на подобни цели е амбициозно и дългосрочно, но всяка една стъпка в тази

посока ще подкрепи МСП от нашата промишленост и ще подобри перспективите за

тяхното развитие и позициониране на световните пазари.

Околна среда

Сред първоначално и трациционно по-рядко споменаваните, но с нарастващо

значение и понастоящем заемащи ключови позиции в анализите на макро средата са

аргументите за устойчиво позизиониране на промишлеността в околната среда.

Текущите природни условия могат да влияят на цикличността, ресурсното осигуряване,

доставките и други моментни съображения на бизнеса. Дългосрочната загриженост в

последните две десетилетия обаче засяга тенденциите на климатични промени и

ефектите на промишлеността върху околната среда.

Високотехнологичните сектори не са засегнати в степента, в която биха могли да

бъдат туризма, селскостопанските и добивни сектори. Но общественото значение, както

и преките ефекти от промени в потреблението и ресурсната осигуреност карат

национални правителства и междуправителствени комисии да се стремят към

разработване на екологично устойчиви модели на производство и потребление. Тези

фактори все по-често ще залягат в създаваните закони, приеманите екологични норми и








такси, логистични и промишлени ограничения. Тенденцията може да има привидно и

непосредствено някои негативни ефекти върху конкурентоспособността на българските

и европейски промишлени предприятия – и особено на МСП с по-малък капацитет за

заделяне на ресурси и привеждане на производството си към разработваните норми – но

в дългосрочен план за същите тези предприятия това ще осигури устойчива ресурсна

осигуреност.

Редно е да се добави, че както често може да се открие в привидно негативни и

рестриктивни тенденции, така и тук тази нова екологична съзнателност би могла да се

анализира и възприеме като значителна промяна във потребителските очаквания и

търсенето, които биха могли да означават нови пазарни възможности за предприятията,

които своевременно създадат свои продукти или се позиционират подходящо според

актуалните развития и пазарни тенденции.

Легални фактори. Законова рамка

Ако трябва да се открои един исторически и всеобхватен проблем пред развитието

на малкия и среден бизнес у нас, това без съмнение би било липсата на приемственост в

политическите и законови инициативи, водещи до честото приемане на нови и промяна

на съществуващи закони и законови групи, имащи пряко или косвено влияние върху

малкия бизнес. Това е фактор от съществено отношение и за чуждестранните

инвеститори и търговски партньори. Но ако за тях преодоляването им би могло да се

ограничи до едно обстойно проучване на съществуващите законови норми, за МСП у нас

приравняването към изискванията на закона изисква чести усилия под формата на

ресурси и време.

В тази насока по-горе бяха загатнати отговорностите на изпълнителните власти за

опростяване на процедури и изисквания – законови и административни – които да

улеснят МСП, имайки предвид ясно поетите ангажименти за стимулиране на същите и

различни форми на тяхното насърчаване. Освен работните групи на парламентарно ниво,








експертните групи в съответните дирекции на ресорните министерства, съществуват

нарочни консултативни съвети към Министерския съвет, които имат пряко отношение

към развитието на МСП от преработваща промишленост и сектора, обект на нашето

изследване: Съвет за административна реформа, Консултативен съвет за насърчаване на

малките и средните предприятия, Консултативен съвет по устойчиво развитие,

Междуведомствен съвет по експортно застраховане, Национален съвет за наука и

иновации, (както и отделен Национален съвет по иновации), Национален консултативен

съвет по професионална квалификация на работната сила, Съвет за защита на

интелектуалната собственост, Съвет за координация при управлението на средствата от

Европейския съюз; както и такива, имащи косвено но стратегическо значение за

перспективите на развитие на българските МСП и цялостната промишленост: съвети за

насърчаване на заетостта, статистически дейности, инспектиране на труда,

икономически растеж, „международно сътрудничество за развитие” и други. В техния

състав влизат както членове на държавната администрация и съответните ресорни

министерства, така и представители на някои браншови, финансови и неправителствени

организации, местни власти и др. (За пример, в състава на Консултативния съвет за

насърчаване на малките и средните предприятия под председателството на министъра на

МИЕТ понастоящем влизат държавни служители от МФ, МТСП, МОМН, ИАНМСП,

Съвета за координация при управление на средствата от ЕС, но и представители на

банки, БСК, БТПП, Националното сдружение на общините, НПО като Център за

икономическо развитие, Институт за пазарна икономика, Фондация за развитие на

предприемачеството.)

Съвкупността от експерти от различните сектори и сфери на обществения и

икономически живот следва периодично да преоценява, преразглежда и предлага

конструктивни промени и подобрения на законовата рамка, като се стреми да се осигури

стабилна и предвидима основа на развитието на българските МСП и работата с

настоящите и потенциални международни партньори.

Законовата рамка, като един от шестте макро фактора на настоящия анализ, е най-

всеобхватната от всички. Засяга не само конкретни ведомства и експерти, крайни








изпълнители и влияе на формирането на бизнес средата за развитие на българските

промишлени МСП. Тя е макро факторът, които се разпростира и има отношение към

всеки един от предишно изброените основни параметри на условията за българското

устойчиво и дългосрочно развитие: има политически, икономически, социални,

технологични и екологични отражения и последици.








АНТИКОРУПЦИОННИ КОМПОНЕНТИ НА БИЗНЕС – СРЕДАТА

При преценката за наличие или липса на благоприятна бизнес - среда за

интернационализация на МСП, като съществени елементи, е необходимо да бъдат

изследвани нивото на прозрачност и наличието на корупционен риск в секторa, както на

национално ниво – така и в идентифицираните приоритетни експортни пазари.

ІІ.. ППррааввннаа ррееггллааммееннттаацциияя ннаа ддееййннооссттттаа ннаа ИИззппъъллннииттееллннаа ааггееннцциияя ззаа

ннаассъъррччааввааннее ннаа ммааллккииттее ии ссррееддннииттее ппррееддппрриияяттиияя:: ооццееннккаа ннаа ккооррууппццииоонннниияя рриисскк

1. Йерархия на правната рамка

Дейността, устройството и функциите на Изпълнителната агенция за насърчаване

на малките и средните предприятия са уредени в Закона за малките и средните

предприятия, Правилника към него и Устройствения правилник на Изпълнителната

агенция. Издадени са и други подзаконови и вътрешно ведомствени актове.С

Постановление на Министерския съвет е приета Наредба за условията и реда за

възлагане на дейности по чл. 7, ал. 2 от Закона. процедура на пряко договаряне.

Анализът показва, че центърът на правната регламентация е изместен на подзаконово

ниво и е разширена възможността изпълнителната власт да регулира този тип дейност

за сметка на законодателната.

2. Осведоменост на заинтересованите лица от дейността на Агенцията

Създадена е необходимата организация да бъде представена рамката от процедури

и дейности по начин достъпен до широк кръг потребители. Интернет страницата на

Агенция съдържа всички законови и подзаконови актове, имащи отношение към

дейността й. Представена е детайлна информация за отделните дейности и

възможности, които тя предоставя. Редовното обновяване на информацията създава

предпоставка за по-добра осведоменост на всички заинтересовани лица. Трябва да се

посочи, че това са само предпоставки за по-добро познаване на дейността на Агенцията








чрез прозрачност и намалява възможността за потенциален корупционен натиск върху

потребителите на услугите й.

3. Съдебен контрол на актовете

Административните актове, издавани във връзка с правомощията и дейността на

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия подлежат

на съдебен контрол по реда на Административно-процесуалния кодекс.

4. Антикорупционни мерки

4.1 Обща рамка

В Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия са

разработени и утвърдени Вътрешни правила за защита на лицата, подаващи сигнали за

корупция, злоупотреба със служебно положение, търговия с влияние и конфликт на

интереси срещу служители на Изпълнителната агенция, Вътрешни правила за

предоставяне на право на достъп до обществена информация и Вътрешно-

административни правила за работа при проверки на омбудсмана.

Предвидена е подробна процедура по завеждане и проверка на получените

сигнали, като е осигурена в максимална степен защита за лицето, подаващо сигнала.

4.2 Правила за разглеждане

Служителят, срещу когото е подаден сигнал се отстранява от разглеждането на

преписката, по отношение на която се съдържат твърдения за него. Ако

разглеждането на преписката, във връзка с която е подаден сигналът, не е възложено на

служителя, срещу когото е подаден, се предприемат действия по ограничаване на

всякакъв достъп на този служител до информацията и документите по преписката.








Вътрешните правила достатъчно детайлно определят защитата на лицата, подали

сигнали, съдържащи твърдения за корупция, злоупотреба със служебно положение,

търговия с влияние и конфликт на интереси.

4.3 Отчетност

Въпреки добрата нормативна уредба, с която са регламентирани дейността на

административните органи и механизмите за превенция и противодействие на

корупцията и за защита на лицата, подали сигнали за корупция липсва обратна

информация относно движението на конкретно подадени жалби и сигнали, както и

конкретни резултати по извършени проверки. Липсва информация, колко от сигналите

са се потвърдили, колко са се оказали неоснователни и колко са препратени към други

компетентни органи за извършване на съответно разследване.

Публичното оповестяване на подобна обратна информация би довело до яснота за

всички заинтересовани лица и организации, какъв е резултатът от дейността за

подпомагане и насърчаване на малките и средните предприятия, както и за

предприетите мерки за предотвратяване на незаконосъобразни действия на

администрацията при осъществяване на този процес.

ППррааввннаа ррееггллааммееннттаацциияя ннаа ддееййннооссттттаа ннаа ББъъллггааррссккаа ааггееннцциияя ззаа ееккссппооррттнноо

ззаассттррааххооввааннее ЕЕААДД:: ооццееннккаа ннаа ккооррууппццииоонннниияя рриисскк

1. Правна регламентацияна дейността

Дейността на Агенцията е уредена в Кодекса за експортно застраховане в

случаите, които тя изпълнява специфичните си възложени от държавата функции.

Начините за извършване на различните видове застраховки са разработени детайлно

чрез Правила на „Българската агенция за експортно застраховане” ЕАД за дейността и

процедурите във връзка със сключване на застрахователни договори и уреждане на

претенции по застрахователни договори. Детайлната регламентация предполага ясни и








достъпни процедури като намалява възможността за решения на администрацията по

целесъобразност.

2. Осведоменост на заинтересованите лица от дейността на Агенцията

Правната уредба на процедурите е достъпна за широк кръг потребители на

услугите на Агенцията. На интернет страницата на Агенция са представени всички

законови и подзаконови актове, имащи отношение към дейността й. Представена е

детайлна информация за отделните процедури и необходимите за тях документи.

Редовното обновяване на информацията създава предпоставка за по-добра осведоменост

на всички заинтересовани лица. Трябва да се посочи, че това са само ориентиращи

материали като изборът на една или друга възможност за използване на услугите по

експортно застраховане следва да е плод на допълнително проучване.

3. Съдебен контрол върху дейността на Агенцията

Отношенията между „Българската агенция за експортно застраховане” ЕАД не се

развиват в плоскостта на административното право. Тук са приложими гражданските

правила.

Възникналите между Агенцията и застрахованото лице спорове и разногласия по

повод уреждане на претенции по застрахователен договор (полица) се уреждат чрез

преговори. При непостигане на съгласие между страните, застрахованото лице или

третото ползващо се лице, ако има такова съгласно застрахователния договор, може да

обжалва отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, или неговия размер пред

Съвета на директорите. В случай, че при преговорите между страните и при

последвалото обжалване от страна на застрахованото или третото ползващо се лице, не

бъде постигнато разрешаване на спора, лицето има право на иск по съдебен ред,

съгласно разпоредбите на Гражданско процесуалния кодекс.








Специфичния контрол върху дейността са осъществява, съгласно чл. 14, ал. 7 от

Закона за експортното застраховане от Сметната палата доколкото финансовите

операции във връзка с дейността на Агенцията са за сметка на държавата.

4. Преки антикорупционни мерки

Правилата за дейността на „Българската агенция за експортно застраховане” ЕАД

няма норми, които да регламентират начин за подаване на сигнали за корупционно

поведение от страна на служители на Агенцията. Не е предвиден специален ред за

защита на лицата, подали сигнали, съдържащи твърдения за корупция, злоупотреба със

служебно положение, търговия с влияние или конфликта на интереси. Няма и

специални правила за отношение към служителите, спрямо които има такива сигнали.

Въпреки особения характер на Агенцията – стопански субект, търговец, трябва да се

надхвърли схващането, че антикорупционните правила са територия само за държавната

администрация. Бизнесът също използва и прилага такива.

ППррааввннаа ррееггллааммееннттаацциияя ннаа ддееййннооссттттаа ннаа ддееййннооссттттаа ннаа ААггееннцциияя „„ММииттнниицции””::

ооццееннккаа ннаа ккооррууппццииоонннниияя рриисскк

1. Йерархия на правната рамка

Дейността на Агенция „Митници”, като централизирана административна

структура към Министъра на финансите е предмет на Общностното и националното

законодателство. На над-национално ниво, дейността е предмет на огромен брой

международни и митнически конвенции, споразумения и спогодби.

А) Функциите на митническата администрация и процедурите, обект на

митнически контрол и надзор са уредени нормативно със закон и с множество

подзаконови нормативни актове, включително правилници, наредби, инструкции,

постановления. Многобройни Регламенти на ЕО, уреждащи дейността на митническата

администрация и процедурите по движение на стоки в и извън Общността, включително

този за приемане на Митническия кодекс на Общността, са пряко приложимо право в Р








България, в случай на противоречие на национална норма с общностна разпоредба,

приоритетно се прилага нормата на съответния Регламент.

Б) Дейността на митническата администрация и на процедурите, върху които

осъществява контрол са обект и на административни актове, издавани от ръководителя

на Агенция „Митници” самостоятелно или съвместно с ръководителите на други

ведомства, имащи отношение към процеса на движение на стоки.

В) Най-накрая в йерархията на актовете, но не и изобщо по отношения на

митническата материя, дейността се урежда посредством решенията, които пряко

ангажираните с митническите процедури митнически орган издават ежедневно спрямо

заинтересованите лица.

Налице е баланс в съотношението между издаваните от митническата

администрация актове и тези от по-висока степен. Предвид обстоятелството, че

процедурите са изключително разнообразни, оперативната дейност е съпроводена с

многобройни решения, които администрацията е натоварена да издава. От друга страна

обаче, както националните актове (Закон за митниците и Правилник за прилагането му),

така и общностните създават възможност за вземане на решения при оперативна

самостоятелност на органа, което в чести случаи води до немотивирани решения и

създава пречки пред заинтересованото лице.

Изключително детайлната регламентация в немалко случаи създава препятствие

пред лицата за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на желаната

процедура или направление.

Наличието на подробна уредба на предвидените в общностното и национално

законодателство и на т.нар. „опростени процедури“ не създава на практика възможност

за широкото им прилагане, поради множеството изисквания към лицата, желаещи да ги

ползват, в следствие на което одобрените износители и икономически оператори са

твърде малко. Въведените процедури на електронно деклариране по същество не

създават сериозно облекчение за клиентите на митниците, поради запазване в един








сериозен обем на изискването за представяне на нормативно предвидената

документация.

2. Осведоменост на заинтересованите лица от дейността на

администрацията

Правната уредба на процедурите е достъпна за широк кръг потребители на

услугите на митническата администрация. На страницата на Агенция „Митници” са

представени всички законови и подзаконови, национални и общностни актове, имащи

отношение към процеса по движение на стоки. Редовното обновяване на информацията

създава предпоставка за по-добра осведоменост на всички заинтересовани лица. Следва

обаче да се постави въпросът за специфичността на митническата материя и

трудностите при практическото осъществяване на самата процедура, особено без

помощта на митническите агенти.

Относно детайлите на митническите процедури, в самия Закон за митниците е

регламентирано правото на безплатен достъп до информация, както и условията за

предоставяне от страна на митническата администрация на обвързваща тарифна

информация и информация за произход на стоките.

3. Съдебен контрол върху дейността на Агенцията

Решенията, издавани от митническите органи са индивидуални административни

актове и като такива следва да са мотивирани. Същите подлежат на обжалване по

административен и съдебен ред. Въпреки съществуването на изрични норми, крайното

решение за наличието или отсъствието на законовите предпоставки, необходими за

издаване на целения от заинтересованото лице акт, е подвластно на преценката на

съответния административен орган. Този факт не определя крайното съдържание на

акта, но създава пречки и отнема финансов, кадрови и времеви ресурс на клиента на

митницата, свързани с обжалването пред по – горестоящия административен орган и

пред съда. В числото на обжалваемите административни актове обаче не попадат

многобройните решения за изискване на допълнителна информация и документи,








преценката за които е оставена на пряко ангажираните с осъществяване на процедурите

митнически органи. По същество това може да доведе до немотивирани искания,

целящи постигане на нерегламентирани от закона резултати. Именно

противодействието на тези „решения” следва да бъде обект на нормативни, структурни

и функционални промени, които да сведат до разумни граници дискрецията на

митническите органи. По отношение правната уредба на митническата дейност се

наблюдава широко детайлизиране на всички процедури, съпроводено въпреки

прецизната им разработка с възможността за субективно решение на митническия

орган, което обстоятелство вместо да улесни лицата, ползващи услугите на митниците и

самите служители на администрацията, води до изместване на фокуса и подмяна на

целите на закона.

6. Преки антикорупционни мерки

6.1 Обща рамка

С цел реформиране на митническата администрация и постигане по–висок

интегритет на служителите са извършени сериозни структурни и кадрови промени,

въведени са нови правила за подбор на служители, нов формат на длъжностни

характеристики, въведена е интегрирана информационна система за управление на

човешките ресурси. С оглед постигане по – голяма прозрачност в работата на Агенцията

са провеждани анонимни анкети сред преминаващите ГКПП лица. Въведени са нови

атестационни форми и методи за служителите, а на кандидатите за работа са прилагани

психологически тестове за определяне лоялността към организацията (HCS – Integrity

check)

6.2 Действия с конкретна антикорупционна насоченост

С цел превенция и противодействие на неправомерните действия на митническите

органи е създадена добра нормативна основа, почиваща на разпоредбите на Закона за








митниците, доразвита от министъра на финансите в Етичен кодекс на митническия

служител. Създадена е също така Харта на клиента, която доразвива нормативно

предвидените права на заинтересованите лица. На интернет – страницата на Агенцията

по лесен и достъпен начин на лицата е предоставена информация и служебни телефони

(електронен адрес), в случай, че желаят да подадат сигнал за действия на митнически

служители, които са счели за неправомерни. Анонимни сигнали не се разглеждат от

администрацията, както и изрично не са предвидени специални мерки за защита на

лица, предоставящи информация за неправомерни действия от страна на митническите

органи, но въпреки официалната позиция по отношение на анонимната информация, в

Годишния доклад на Митниците за 2011г. се посочва общия брой разгледани сигнали,

включително и анонимни такива.

7. Дейност на специализираните звена

Службата „Инспекторат” на Агенцията, като звено, занимаващо се с поведението и

спазването на установените правила от служителите на администрацията е прехвърлено

към инспектората на Министерство на финансите. В Устройствения правилник на

митниците е предвидено с предложенията и сигналите срещу служители да се занимава

Дирекция „Организация и управление на човешките ресурси”, като тази функция е

поверена на отдел „Професионални стандарти и вътрешно разследване” при Централно

митническо управление. Правомощията на служителите от тази дирекция относно

проверките, установяването и провеждане на процедурата по налагане на

административно-наказателна отговорност при наличие на конфликт на интереси или

други дисциплинарни нарушения са нормативно установени. Приети са Указания за

установяване на дисциплинарни нарушения и провеждане на дисциплинарни

производства и са проведени нарочни обучения на контролиращите служители.

8. Отчетност

На интернет - страницата е публикуван Годишният доклад на Агенция „Митници”,

като още на първите страници е оповестена изключително подробна статистика относно








установените случаи на нарушения, проведените дисциплинарни производства и

наложените за тях наказания. Публикувана е информация за броя на образуваните

преписки и вътрешни разследвания, по реда на кой закон (ЗДСл, ЗПУКИ или ЗМ) са

провеждани, както и в резултат от извършените проверки какво е било установено -

несъвместимост на служителите, конфликт на интереси или други дисциплинарни

нарушения. Оповестени са проверките за имотното състояние на служителите, както и

факта, че за някои от тях са били сигнализирани компетентните органи на НАП.

9. Обобщение

Правната регламентация на дейността на митниците създава условия за

хармонично осъществяване на административните процедури, но дискрецията, която е

установена с отделни разпоредби, поражда възможност за развитие на корупционни

практики. „Подходящата” правна среда в съчетание със свързаното законодателство,

предвиждащо множество лицензионни режими, чийто контрол е вменен на

митническите органи водят до административни пречки, чието преодоляване не се

постига непременно с правно-регламентирани механизми. Създаването на условия за по

- широкото въвеждане на опростените процедури и оптимизирането на

административния капацитет при осъществяването им би било сериозна крачка в посока

противодействие на корупцията.








ІІІІ..ООццееннккаа ннаа ккооррууппццииоонннниияя рриисскк ппррии ооссъъщщеессттввяяввааннееттоо ннаа ееккссппооррттннаа ддееййнноосстт

Част от продуктите и стоките в този сектор предполагат висока степен на

специализация и инвестиции в непрекъснато обновяване на асортимента и повишаване

на качеството като гаранции за осъществяване на ефективен износ. Осъществяваният до

сега експорт обхваща както страни от Европейския съюз, така и от Африка и Близкия

Изток, Латинска Америка, Азиатски и Балкански страни. Съществените различия на

тези експортни пазари, както и високата степен на вътрешно разнообразие на

продуктите и стоките, реализирани в този сектор, определя широк обхват на профила на

корупционен риск, който би трябвало да се има предвид при разработването на

експортни стратегии в сектора.

Пазарните шансове на българските износители в рамките на Европейския съюз се

формират преди всичко в зависимост от конкурентните цени и сравнително по-ниските

разходи, включително и за заплащане на труда. Допълнително предимство при износа в

европейското пространство е наличието на общи стандарти, задължения и критерии за

качество, които облекчават позиционирането на българските износители на тези пазари.

В същото време, изглежда че онова, което е предимство при европейския износ, би

могло да се превърне в риск при експорта на останалите пазари, на които се реализира

около половината от изнасяната до сега продукция от сектора.

Липсата на устойчива регулация, високата степен на потенциален корупционен

риск в част от страните, за които са предназначени част от стоките, изнасяни в рамките

на този сектор, предполагат необходимостта от изграждането на експортна стратегия,

основана на бързо вписване в съществуващите мрежи от зависимости, които

компенсират липсата на стабилност в нормативната база и на сигурност по отношение

на инвестициите в сферата на износа. Реализацията на сравнително успешна експортна

стратегия се оказва във висока степен на зависимост от достъпа до поръчители и

местни гаранти за надеждността на сключените бизнес-споразумения. В този смисъл, по








отношение на подобен сектор на експорт, са налице най-малко два основни профила на

корупционен риск, които би трябвало да бъдат взети предвид.

От една страна, при реализацията на търговската продукция в рамките на страните

от ЕС, на преден план излизат рискове, свързани в по-голяма степен с местната среда:

сравнително големите количества от стоки, при относително устойчиви и гарантирани

условия за защита на инвестициите, повишават натиска към по-малките износители от

страна на недобросъвестни служители в българските служби. Според мнението на

експертите, един от съществените фактори в това отношение е регулярността на

реализирания износ. По-големите компании, които разчитат на по-големи договори за

регулярен износ, в по-малка степен биха могли да бъдат подложени на натиск за

отделяне на „комисионни” за сметка на дребните, инцидентни износители, които

изглеждат много по-беззащитни, реализирането на сделката за тях изглежда много по-

важно, а в същото време, могат да разчитат на много по-малък обхват на собствената си

продукция.

В този смисъл, по-малките, нерегулярни износители към страните от ЕС, изпитват

по-сериозни затруднения с преодоляването на местните административни и

корупционни бариери, отколкото с удовлетворяването на изискванията за качество и

придобиването на по-задълбочено познание за спецификата на европейския пазар.

От друга страна, при реализирането на сделки за износ на стоки и продукти от

този сектор към част от останалите пазари, търсенето на регулярен износ, с по-малки

количества, но при гарантирани пазарни условия, изглежда по-скоро рядкост.

Преобладаващият профил на корупционния риск се формира при търсенето на гаранти

за реализирането на инцидентни, но крупни сделки, най-често за голям обем от стоки и

продукти, които биха могли да бъдат откупени от посредник.

Ако на европейския пазар част от производителите в сектора се изправят пред

нарастващата динамика на иновациите и разширяващата се регулация, то на пазарите в

част от останалите страни, все така водещо значение имат формираните преди








десетилетия структури на препоръки и гаранции, давани най-често от групи, които

парадират със собствените си връзки и протекции, осигурявани от страна на местни

властови структури. Реализирането на печалба в тези условия не се определя от

иновативността или от гаранциите за качество, които са в състояние да предложат

българските производители, а от достъпа до поръчители и прекупвачи, които бързо биха

могли да сключат сравнително големи сделки, разчитайки на прикритата си

корупционно-монополна позиция.

При това разнообразие от фактори и пазарни възможности, корупционният риск се

определя в по-голяма степен от наличието на определени обективни условия, отколкото

от съществуващите субективни причини. Рисковите фактори придобиват по-съществено

значение поради несъизмеримостта между експортните стратегии, които биха могли да

доведат до положителен резултат, отколкото поради равнището на информираност и

готовността за спазване на правила и процедури от страна на отделния предприемач.

ІІІІІІ.. ППллааннииррааннее ии ооссъъщщеессттввяяввааннее ннаа ееккссппооррттннии ссттррааттееггииии ссъъооббррааззнноо ооббщщииттее ии

ссппееццииффииччннииттее ххааррааккттееррииссттииккии ннаа ссррееддааттаа

((ссррааввннииттееллннии ммеежжддууннааррооддннии аассппееккттии ннаа ррааззппррооссттррааннееннииееттоо ннаа ккооррууппцциияяттаа ии

ссппееццииффииччннии ннааццииооннааллннии ххааррааккттееррииссттииккии ннаа ооссннооввннииттее ппааззааррии))

За успешното планиране и осъществяване на ефективни експортни стратегии на

бизнеса в сектор „Производство на канцеларска и електронно-изчислителна техника и

продукти и услуги в областта на компютърните технологии” следва да бъдат взети

предвид и характеристиките на средата, в която планират да осъществят и реализират

своите бизнес програми и планове. В тази връзка е важно да бъдат отчетени

аналитичните материали и данните от сравнителни международни изследвания,

оценяващи в сравнителен аспект:

общият антикорупционен контекст, в който функционират бизнесът и

публичните институции в отделните държави и в обособените региони;








ефективността на институциите в борбата им с корупцията;

секторите/институциите, в които са установени най-съществени дефицити от

гледна точка на ефективност при тяхното функциониране, прозрачност в работата и

степен, в която са засегнати от разпространението на корупционни практики.

Като инструменти за оценка на относно нивото на разпространение на корупция в

световен мащаб и степента, в която са засегнати ключови национални институции и

сектори могат да бъдат използвани три утвърдени международни изследвания на

международната антикорупционна организация Transparency International:

Индекс за възприятие на корупцията (Corruption Perception Index)

Индексът за възприятие на корупцията на Transparency International измерва

нивото на политическа и административна корупция според оценките на

представителите на бизнеса, анализатори на икономическия и политическия риск от

целия свят, включително и анкетирани експерти от изследваните държави. Стойностите

на Корупционния индекс варират от 10 (показател за ниско ниво на корупция и

практическо отсъствие на корупционен натиск), до 0 (показател за изключително високо

ниво на корупция, която практически е обхванала всички институции и сектори на

обществено-икономическа дейност), като средната стойност от 5 пункта очертава

границата, над която корупцията не представлява системен проблем, а стойност под 3

пункта е показател за критични стойности, които отразяват тотално разпространение на

корупция в дадена страна. Изследването позволява извършването на сравнителни

оценки в регионален и субрегионален мащаб, които могат да дадат най-общ ориентир

на бизнеса в кои държави от даден регион корупционният риск е по-голям и съответно

– общата среда за осъществяване на бизнес е по-неподходяща.

Световен корупционен барометър (Global Corruption Barometer)

Световният корупционен барометър е изследване, което извършва оценка на

нивото на разпространение на корупцията в отделните сектори и институции в рамките








на изследваните държави. То отразява оценките на гражданите и техния непосредствен

опит от сблъсъка им с корупционни практики. Стойностите на корупционния барометър

варират от 0 (показател за сектори и институции без корупция), до 5 (за изключително

корумпирани сектори и институции).

Изследването дава възможност за сравнение на степента на разпространение на

корупцията в основни сектори на обществения, икономически и политически живот в

рамките на една изследвана държава. Наред с възможността за осъществяване на

секторен анализ, барометърът може да се използва като база за разработване на

антикорупционни политики с ясно очертани приоритети. Изследването може да бъде

използвано от бизнеса като ориентир относно институциите и секторите на

обществения, икономически и политически живот, които имат по-съществени

дефицити в своята работа и съответно – представляват по-сериозен корупционен

риск.

Индекс за плащане на подкупи (Bribe Payers Index)

Индексът за плащане на подкупи е изследване, което предоставя информация

относно готовността на фирми от дадена държава да предлагат и плащат подкупи при

осъществяването на своите експортни стратегии в чужбина. Стойностите на Индекса за

плащане на подкупи варират от 10 (показател за липса на готовност за предлагане и

плащане на подкупи) до 0 (показател за висока степен на готовност за предлагане и

плащане на подкупи). BPI включва относително малък брой държави (28), но следва да

се отбележи, че това са най-големите производители и износители в световен мащаб.

Изследването може да бъде използвано от бизнеса като ориентир относно

готовността на техните конкуренти, работещи в чужбина или възнамеряващи да

осъществяват експортна експанзия на нови пазари, да предлагат и плащат подкупи.

При планирането и осъществяването на експортни стратегии в сектор

„Производство на канцеларска и електронно-изчислителна техника и продукти и








услуги в областта на компютърните технологии” следва да се вземат предвид

данните за най-значимите пазари:

А) Пазари в държави-членки на Европейския Съюз: Германия, Италия,

Франция, Испания, Словакия, Румъния, Великобритания, Полша

Данните от Индекса за възприятие на корупцията определят Великобритания,

Германия, Франция на водещите места в класацията. С това тези държави показват

висока ефективност на техните институции в противодействие на корупцията. При

средни стойности на Индекса за ЕС от 6,27 пункта, стойността на индекса на

Великобритания – 8,2 пункта, Германия е 8, на Франция – 7, Испания – 6,2. От

изследваната група държави по-сериозни проблеми с нивото на разпространение на

корупцията срещат Румъния (със стойност на индекса 3,6) и Италия (3,9), което се

възприема като показател за недостатъчно ефективно противодействие на корупцията в

тези две страни.

Резултатите от другото сравнително изследване – Световен корупционен

барометър, показват че публичните институции в Великобритания, Германия и Франция

функционират ефективно, като прилагат водещите стандарти за превенция и

противодействие на корупцията.

При планирането и реализирането на експортни стратегии в посочените по-горе

държави следва да се вземе предвид вероятността от оказване на корупционен натиск в

Италия и Румъния. За Италия най-сериозен корупционен натиск би могъл да се очаква

от съдебната система, митниците, земеделските служби и секторът на медицински

услуги. В подкрепа на това заключение могат да бъдат приведени данните от Световния

корупционен барометър, който представя информация относно непосредствения опит на

гражданите с корупционни практики. На пряко зададен въпрос „През последните 12

месеца плащали ли сте подкуп” отговорите на респондентите насочват към най-

сериозен натиск за плащане на подкупи съществува в съдебната система (28,8% от

гражданите са платили подкуп), митници (13,9%, земеделски служби (12,9%) и секторът








на медицински услуги (10%). В тази връзка, по отношение на сектора на медицинските

услуги е необходимо да се има предвид, че въпросите се отнасят до предоставяне на

медицински услуги за гражданите. Въпреки това, данните са показателни за наличието

на дефицити в интегритета на основните субекти в тази система. Сравнително по-ниско

е разпространението на корупционни практики данъчни служби (6,9%),

регистрационните служби (6,4%) и полицията (3,8%).

Данните от Световния корупционен барометър показват, че в Румъния е налице

специфичен дефицит в работата на парламента, която може да бъде използвана като

канал за безпрепятствено реализиране на лобистки интереси. Що се отнася до една от

най-често срещаните изразни форми на корупция – плащането на подкупи – следва да се

вземе предвид, че най-значителен е делът подкупите, дадени на полицията (16,2%),

съдебна система (13,0%) и регистрационни служби (10,8%).

Значително по-интегрирана среда е създадена във Франция и Германия. По-

сериозен риск от оказване на корупционен натиск във Франция може да се очаква от

страна на земеделските служби (на които 8,1% от гражданите са платили подкуп през

последната година, митниците (5,4%) и медицинските услуги (5,1%), а по-ефективно

съдействие бизнесът може да очаква от данъчните и регистрационните служби,

полицията и съдебната система (в рамките на 2% - до 3% са случаите, в които

гражданите са плащали подкуп през последната година). Най-висока степен на

интегритет в работата на институциите и бизнеса може да се очаква в Германия. В

Германия на практика отсъства корупционен натиск върху бизнеса от страна на

митници, данъчни служби и съдебна система; най-високият процент на платили подкуп

е при гражданите и фирмите, които са имали досег с работата на регистрационните

служби (1,8%).

В изследваната група държави, според класацията на Световния корупционен

барометър, най-висок риск от разпространение на разнородни корупционни практики

може да се очаква от политическите фактори – като най-силно засегнат от корупция

сектор в Германия са оценени политическите партии.








Що се отнася до една от най-често срещаните изразни форми на корупция –

плащането на подкупи – следва да се вземе предвид, че в Испания най-значителен е

делът подкупите, дадени на митниците (6,3%), земеделски служби (4,1%) и полицията

(3,6%); значително по-малък е процентът по отношение на съдебна система (3,0%),

регистрационни служби (2,7%), данъчни служби (1,9 %).

В контекста на планиране и реализиране на експортни стратегии в Полша следва

да се вземе предвид, че според данните най-разпространено е плащането на подкупи

при полиция (11,6%), съдебна система (8,8%), регистрационни служби (8,5%), следвани

от земеделски служби (6,7%), митници (4,5%), данъчни служби (1,4%).

Б) пазари извън държави-членки на Европейския Съюз: Китай (+Хонг Конг),

Тайван, Турция, Япония, Република Корея, Швейцария, САЩ

При разработването и реализирането на експортни стратегии в сектор

„Производство на канцеларска и електронно-изчислителна техника и продукти и услуги

в областта на компютърните технологии” следва да се има предвид значителната

разлика между държавите във втората група пазари. Налице е съществена разлика по

отношение на общата среда, в която функционират институциите и бизнесът. Това,

съответно, се отразява не само върху обхвата и разпространението на корупционните

практики във втората група държави, но и при осъществяването на бизнес на техни

национални компании в чужбина.

В сравнение с първата група от държави (включваща Холандия, Швейцария,

САЩ, Япония, Хонг Конг и Тайван), държавите от втората група (Китай, Турция и

Република Корея) създават по-неблагоприятна среда за осъществяване на бизнес поради

два основни дефицита: по-ниска ефективност в работата на публичните институции и

по-сериозен корупционен натиск, оказван върху бизнеса.

При планиране на експортни стратегии в този сектор на първо място следва да се

отчетат данните от Индекса за възприятие на корупцията. Тази международна класация

позволява извършването на сравнителни оценки в регионален и суб-регионален мащаб,








които могат да дадат най-общ ориентир на бизнеса в кои държави от даден регион

корупционният риск е по-голям и съответно – общата среда за осъществяване на бизнес

е по-неподходяща. Според корупционния индекс (по степен на некорумпираност)

посочените по-горе държави се подреждат, както следва:

а) в Азия и Азиатско-тихоокеанския регион: Хонг Конг (8,4 по 10-степенна скала),

Япония (8), Тайван (6,1), Малайзия (4,3), Китай (3,6), Република Корея (1);

б) в Америка: САЩ (7,1);

в) Европа и държави, разположени в Европа и Азия: Холандия (8,9), Швейцария

(8,8), Турция (4,2)

Според Световния корупционен барометър в Китай най-силно корумпиран е

бизнес секторът, като след него се нареждат политическите партии, полицията и

парламента. Това е една особеност, която следва да се вземе предвид при

разработването на експортни стратегии в тази държава, като тук в допълнение следва да

се отчита и високата степен на готовност на китайските фирми при предлагане на

подкупи и в чужбина. В Тайван най-корумпираният сектор е полицията, следван от

държавната администрация и едва на трето място и два рискът от политическа

корупция. В Турция най-силен корупционен риск има в бизнес сектора и в

администрацията.

Най-ефективно работещи институции и най-малко рискова среда за осъществяване

на бизнес предоставят Холандия и Швейцария. Тези държави се намират във водещите

места на международната класация Индекс за възприятие на корупцията, като техните

стойности са съответно 8,9 и 8,8 пункта.

Според данните на Индекса за плащане на подкупи (измерващ по скалата от 10 –

показател за липса на плащания, до 0 – широко разпространени практики за плащане на

подкупи) китайските фирми се нареждат на второ място след руските фирми по

готовност за предлагане на подкупи в чужбина: индексът на Китай е 6,5 пункта. Много








сходни са данните и по отношение на Тайван – 7,5. За разлика от тях фирмите от

Швейцария, САЩ и Япония проявяват значително по-ниска степен на готовност за

плащане на подкупи.








ФИНАНСОВ АНАЛИЗ

Анализът на финансовото състояние на фирми от сектор „Производство на

канцеларска, ЕИТ, продукти и услуги в областта на компютърните технологии” е

извършен въз основа на следните групи финансови и оперативни показатели:

Показатели за рентабилност.

Показатели за ефективност.

Показатели за финансова стабилност/ автономност.

Показатели за ликвидност.

Анализът е изготвен на база данни от финансовите отчети2 на 20

3 експортно-

ориентирани малки и средни предприятия (МСП) от сектора, участвали в

социологическо проучване през месец ноември 2011 г., като изходните данни за анализа

са представени в следващата таблица:

Таблица 64. Изходни данни за анализа на финансовото състояние на 20 предприятия от

сектор „Производство на канцеларска и ЕИТ, и продукти и услуги в областта на

компютърните технологии” (хил.лв.)

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

АКТИВИ 102389 107462 106146 88 893

Дълготрайни активи 56208 58424 57045 44630

Краткотрайни активи - общо, в т.ч.: 46180 48445 49072 44232

Материални запаси 14769 17628 20416 16055

Краткосрочни вземания 19462 16487 16312 14870

2 Източникът на данни е Търговският регистър към Агенцията по вписванията, Министерство на

правосъдието. 3 Анализът на финансовото състояние обхваща предприятията, които са включени в социологическото

проучване. В този сектор са интервюирани 22 експортно-ориентирани МСП, но финансови данни са налични

за 20 от тях.








2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Парични средства 11867 14256 11491 12518

ПАСИВИ 102389 107462 106146 86704

Собствен капитал 78744 87075 88146 71143

Дългосрочни пасиви 3697 3952 2635 2492

Краткосрочни пасиви 19948 16435 15365 13069

Краткосрочни задължения 19522 16275 15173 13062

Задължения към доставчици и клиенти 9825 6217 5306 4764

ОБЩО ПРИХОДИ 83157 93351 74155 68530

Нетни приходи от продажби 81038 87205 67660 64741

ОБЩО РАЗХОДИ 72447 83002 69194 63458

Счетоводна печалба 10710 10349 4961 5072

Разходи за данъци 1120 1161 653 610

Печалба 9590 9188 4308 4462

Източник: Социологическо проучване

Наблюдаваме намаление на стойността на всички елементи през 2010 г. спрямо

2007 г., с изключение на паричните средства и материалните запаси. Най-значителен е

спадът на печалбата, особено през 2009 г., вероятно под влияние на световната

икономическа криза. През 2010 г. се наблюдава леко повишение, но печалбата остава

далеч от предкризисното ниво.

В шест от анализираните 20 предприятията са концентрирани основната част от

активите – около 81% в периода 2007 - 2009 г. и 95% в 2010 г., и те формират около

половината от печалбата в периода 2007 – 2009 % и над 80% в 2010 г.

Показатели за рентабилност

Показателите за рентабилност се разглеждат и като показатели за доходност или за

възвращаемост. Чрез тях се установява ефективността при използването на ресурси или

приходи на фирмите. Коефициентите на рентабилност са положителни величини, когато

финансовият резултат е печалба, и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба.








При анализа на рентабилността на предприятията са използвани следните

показатели:

Коефициент на рентабилност на приходите от продажби

Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби показва какво

количество финансов резултат е реализирано благодарение на реализирането на единица

приход или с други думи колко лева печалба/загуба е донесъл 1 лев от нетния размер на

приходите. Коефициентът се изчислява по следната формула:

Стойностите на показателя за анализираните 20 МСП са представени в следващата

таблица:

Таблица 65 Коефициент на рентабилност на приходите от продажби

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо за 20 МСП 0,12 0,11 0,06 0,06

В анализирания период коефициентът на рентабилност на приходите от продажби

влошава своите стойности поради по-бързото намаление на печалбата на предприятията

в сравнение с намалението на нетния размер на приходите от продажби спрямо 2007 г.

Намаляващите стойности на този показател показват, че предприятията не успяват да

реализират по-висока печалба от постъпленията си. Прекъсването на тенденцията на

спад през 2010 г. обаче дава добри сигнали за излизане от кризата.








Коефициент на рентабилност на собствения капитал

Коефициентът на рентабилност на собствения капитал показва колко

печалба/загуба е реализирал 1 лв. собствен капитал, и съответно какъв е делът на

текущата печалба/загуба в собствения капитал. Този коефициент е сред използваните

показатели при извършване на анализ за инвестиране в дадено предприятие.

Коефициентът се изчислява по следната формула:


таблица:

Таблица 66 Коефициент на рентабилност на собствения капитал

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо за 20 МСП 0,12 0,11 0,05 0,06

Използването на собствения капитал от 20-те МСП води до положителен финансов

резултат. Същественото намаление на стойността на коефициента на рентабилност на

собствения капитал през 2009 г. се дължи на намалението на печалбата спрямо 2008 г. с

почти 53% при почти непроменена база на собствения капитал.

Коефициент на капитализация на активите

Коефициентът на капитализация на активите показва до какъв финансов резултат е

довело използването на реалните активи. Коефициентът се изчислява по следната

формула:








Стойностите на показателя за анализираните 20 МСП са представени в следващата таблица:

Таблица 67 Коефициент на капитализация на активите

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо за 20 МСП 0,09 0,09 0,04 0,04

Зависимостта при коефициентите на рентабилност от стойностите на финансовия

резултат се проявява и при коефициента на капитализация на активите в посоката,

описаната в горните два случая, т.е. изменение на коефициента основно под влияние на

изменението на величината на печалбата.

Така изчислените коефициенти на рентабилност показват, че по-висока печалба се

получава от нетните приходи от продажби и собствения капитал в сравнение с активите.

Показатели за ефективност

Показателите за ефективност са количествени характеристики на съотношението

между приходите и разходите на предприятието. Те разкриват какви икономически

ефекти реализират предприятията с помощта на единица разходи или единица приходи.

Класическите показатели на ефективност са коефициент на ефективност на

разходите и коефициентът на ефективност на приходи. Те са реципрочни като разликата

между тях е във величината на коефициентите и насоката на тяхното изменение. Поради

тази причина в настоящия анализ се използва коефициента на ефективност на приходите.

Той показва с колко разходи са реализирани 1 лв. приходи и се изчислява по следната

формула:


таблица:








Таблица 68 Коефициент на ефективност на приходите

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо за 20 МСП 0,87 0,89 0,93 0,93

При положителен финансов резултат коефициентът на ефективност на приходите е

под единица. Повишаването на стойностите му обаче в рамките на анализирания период

отразява влошаването на финансовите резултати на 20-те предприятия.

Показатели за финансова стабилност/автономност

Показателите за финансова автономност дават количествена характеристика на

степента на финансовата независимост на фирмата от кредиторите. Те показват

съотношението между собствения капитал и общия размер на всички източници на

финансиране на фирмата.

Коефициент на финансова автономност

Коефициентът на финансова автономност дава количествена характеристика на

степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите. Ако

коефициентът е под единица, е налице на превишение на задълженията спрямо

собствения капитал и обратно. Изчислява се чрез следната формула:


таблица:








Таблица 69 Коефициент на финансова автономност

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо за 20 МСП 3,33 4,27 4,90 4,57

Във всички анализирани предприятия от сектор „Производство на канцеларска и

електронноизчислителна техника, и продукти и услуги в областта на компютърните

технологии” е налице превишение на собствения капитал спрямо задълженията и

показва, че предприятията са финансово независими от ползването на чужди средства.

Коефициент на задлъжнялост

Този коефициент изразява степента на зависимост на предприятието от своите

кредитори за уреждане на задълженията си. Показва колко задължения са отчетени на 1

лев собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от 1, толкова зависимостта на

предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Коефициентът се

изчислява по следната формула:


таблица:

Таблица 70 Коефициент на задлъжнялост

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Общо за 20 МСП 0,30 0,23 0,20 0,22

Динамиката в коефициента на задлъжнялост на 20-те МСП от сектора показва

положителна тенденция. Получените резултати корелират с изчислените стойности за








коефициента на финансова автономност, което показва, че изследваните малки и средни

предприятия могат надеждно да покрият пасивите си със собствения капитал.

Показатели за ликвидност

Коефициентите за ликвидност показват възможностите на фирмата за погасяване

на текущите си задължения. Ликвидността на 20-те предприятия е изследвана чрез

следните показатели:

Коефициент на обща ликвидност

Коефициентът показва до каква степен текущите задължения са покрити с активи и

се изчислява чрез следната формула:

Коефициент на бърза ликвидност

Коефициентът се изчислява чрез следната формула:

Коефициент на незабавна ликвидност


Коефициент на абсолютна ликвидност










таблица:

Таблица 71 Коефициенти на ликвидност

2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г.

Коефициент на обща ликвидност 2,32 2,95 3,19 3,38

Коефициент на бърза ликвидност 1,61 1,89 1,89 2,16

Коефициент на незабавна ликвидност 1,60 1,89 1,83 2,10

Коефициент на абсолютна ликвидност 0,61 0,88 0,76 0,96

Колкото по-висока е стойността на коефициентите на ликвидност, толкова по-

голяма е готовността на компанията да посрещне задълженията си. Стойност под

единица е показателна за невъзможността на компанията да изплати краткосрочните си

задължения, ако трябва да бъдат изплатени наведнъж. При тази ситуация фирмата

вероятно ще прибегне до алтернативни източници на финансиране (например заем).

Коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност на анализираните предприятия са

значително над единица и се наблюдава увеличение на стойността на показателя поради

спада в стойността на краткосрочните задължения. Следователно предприятията от

сектора разполагат с повече краткотрайни активи от задълженията си. При тази

постановка степента на риска предприятията да изпаднат в състояние на невъзможност

за посрещане на задълженията си е твърде малка.

Анализът на коефициента за абсолютна ликвидност, който характеризира

платежоспособността на предприятието, при положение че падежите на текущите

задължения са близки до балансовата дата, показва сравнително благоприятните

възможности на 20-те анализирани предприятия.








РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОБСЪЖДАНИЯ

В рамките на проекта «Разработване на 18 броя експортни стратегии и анализи» с

възложител Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия се

проведе социологическо изследване сред 362 малки и средни предприятия в България,

разпределени в 18 производствени сектора. Теренната работа по изследването протече

през периода 31 октомври – 28 ноември 2011 г. В него взеха участие повече от 80

интервюиращи от цялата страна.

Основната цел на изследването е набиране на емпирична информация,

анализирането на която да подпомогне разработването на експортните стратегии.

Предмет на изследване е експортната дейност на малките и средни предприятия

от 18 стопански сектора; техният настоящ капацитет и бъдещите им възможности и

намерения за реализиране на износ.

Обект на изследване са представители на ръководните екипи на МСП.

Интервюирането на членове от висшия управленски персонал позволява набирането на

адекватна и достоверна информация за състоянието, възможностите и перспективите на

експортната дейност в изследваните стопански единици.

Метод на набиране на информацията – пряко полустандартизирано интервю

(face to face) с ръководителя/собственика на предприятието или с негов заместник. Освен

на хартиен носител (печатна анкетна карта), на част от интервютата (при съгласие на

респондента) бяха направени и аудиозаписи, които допълват и разширяват

информацията, регистрирана в анкетните карти.

Критерии за включване на предприятията в единиците за изследване. За да се

включи в изследването, всяко предприятие трябва да отговаря едновременно на следните

критерии: 1) да е малко или средно предприятие (според дефиницията на Закона за

МСП); 2) да е регистрирано в България; 3) да е с поне 51 % български капитал; 4) да не е








клон на международна компания; 5) да има износ или намерение и капацитет да започне

износ в близко бъдеще.

Теренна реализация на изследването. За осъществяване на изследването на терен

за всеки от 18-те сектора бяха предоставени списъци, съдържащи названието,

седалището и възможните контакти (телефон, e-mail) за МСП от цялата страна. В

зависимост от местонахождението на предприятията, списъците бяха разпределени

между 28-те административно-териториални области в страната. (Разпределението на

списъците е свързано с факта, че анкетьорската мрежа е структурирана на областно

равнище. Т.е. във всяка административно-териториална област в България съществуват

екипи, ръководени от местен супервайзор, които провеждат „на терен“ емпиричните

изследвания. За всяко конкретно проучване със супервайзорите и интервюиращите се

провежда подходящо обучение и/или им се предоставят писмени инструкции, което

гарантира набирането на качествена и достоверна емпирична информация). За всеки от

секторите по области бяха определени съответен брой предприятия, в които трябва да се

проведе интервю.

Предварителното задание беше да се изследват по 20 предприятия за всеки от 18-те

сектора. За повечето от производствените структури това задание беше изпълнено, а за

някои сектори дори е „преизпълнено“ – като в изследваната от нас икономическа

дейност „Производство на канцеларска и ЕИТ, и продукти и услуги в областта на

компютърните технологии”. Част от интервюираните ръководители се отзоваха с

готовност и дадоха ценна информация, съзнавайки напълно, че без тяхното участие

трудно може да се постигне целта на настоящото изследване. Някои от тях бяха

управляващи на предприятия, които под различни форми са получили подкрепа от

ИАПМСП.

В процеса на протичане на работата на терен обаче възникнаха и доста

затруднения. При МСП от сектор „канцеларска, ЕИТ и компютърна продукция” сред

причините бяха:








Множеството критерии, на които едновременно трябва да отговарят

предприятията, доведе до отпадане на някои от тях, поради това че не са адекватни като

изследователски единици (основно, защото не осъществяват износ или нямат потенциал

за такъв).

Актуалността на списъците – в процеса на работата се оказа, че немалка част от

МСП, посочени в списъците вече не съществуват в реалния мир; други са сменили

адреса и телефона си и стават неоткриваеми или много трудно откриваеми.

Откази от потенциални и подходящи респонденти за участие в изследването. По

различни причини (голяма заетост; негативно отношение към държавните структури,

които до момента не са им оказали исканото съдействие; страх от „изтичане“ на

информация за предприятието или просто нежелание за включване в каквото и да било

изследване) някои ръководители на МСП не пожелаха да изразят мнението си.

Въпреки трудностите, изследването постигна целта си – беше набрана

необходимата емпирична информация. Тя няма претенциите за представителност по

сектори, но дава представа за развитието на предприятията и тяхната експортна дейност

в период на криза, перспективите им за износ, бариерите пред него, мерките за

преодоляването им и начина и формите за подкрепа от българската държава, която МСП

очакват, за да продължават дейността си.

В сектор „Производство на канцеларска и ЕИТ и продукти и услуги в областта на

компютърните технологии” са изследвани 22 предприятия от 11 населени места в

страната. Преобладават предприятията от София-град и София-област. Разпределението

на фирмите по административно-териториалните области в страната е представено в

Таблица 72.








Таблица 72 Брой изследвани предприятия от сектора по области

Административно-териториална област Брой


Благоевград 3

Варна 3

В. Търново 1

Враца 1

Ловеч 1

Пловдив 1

София-град 7

София-област 5

Общо 22

Разпределенията на изследваните предприятия според броя на заетите и годишния

им оборот са представени в Таблици 73 и 74.

Таблица 73 Разпределение на изследваните предприятия според заетите лица през 2011 г.

Брой Процент

По-малко от 10 души 6 27,3

От 11 до 50 души 10 45,5

От 51 до 250 души 6 27,3

Общо 22 100,0

Таблица 74 Годишен оборот на изследваните предприятия

Брой Процент

По-малък от 3 900 000 лв. 15 68,2

От 3 900 000 до 19 500 000 лв. 6 27,3

От 19 500 001 до 97 500 000 лв. 1 4,5

Общо 22 100,0

В по-голямата част от предприятията броят на заетите лица е между 10 и 50 души.

Преобладават предприятията с годишен оборот до 3 900 000 лева.








Продуктовата листа, посочена от ръководителите на изследваните предприятия и

делът на стоките, който те заемат от производствения капацитет на стопанските единици

са представени в Таблица 75.

Таблица 75 Основни продукти, произвеждани от изследваните предприятия

Основни продукти % от дейността

на предприятието

печатни платки 100

елементи за електронната промишленост 50

магнитни глави 100

индустриална електроника за контрол и автоматизация в

петролната и газова промишленост

50

производство на електронни везни 20

таксиметрови апарати 90

банкнотоброячни машини 60

хибридни интегрални системи 60

софтуерни продукти 100

касови апарати 100

сървъри 80

производство на печатни платки 85

оптоелектронни компоненти (свето диоди) 50

сензорни елементи 80

мини принтери за касови фискални устройства апарати 40

производство на навигационни системи 90

сензори 70

развойни средства, електроника 90

печатни платки за електрониката 100

изследователска и развойна дейност на уреди за контрол на автом. 50

автоматизиране на процеси 80

специализирани касови апарати 10

системи за контрол на достъп 30

компютърни роботни станции 20

осветителни тела на база светодиоди 50

принтери за автомобилната индустрия 15

производство на иновативни осветители 5

прототипи 10

фискални принтери 2








механични детайли 15

производство на охранителни системи и модули за тях 30

детектори за фалшиви банкноти 10

принтери за PIOS и ATЕM терминали 30

производство на механични детайли за основното производство и по

външни поръчки

5

производство на друга електроника 20

принтери за киоск машини 8

Представеният в таблицата продуктов асортимент показва, че в изследването са

обхванати разнородни предприятия от сектора и по този начин събраната информация до

голяма степен може да се отнесе за сектора като цяло.

В сектор „Производство на канцеларска и ЕИТ и продукти и услуги в областта на

компютърните технологии“ са интервюирани 22 респонденти от висшия ешелон на

управление на изследваните предприятия – основната част от тях са посочили, че са с

позиция управител. Мнението им за приоритизиране на мерките за подпомагане на

малките и средния предприятия от сектора до 2013 г. и в следващия планов период (2014

- 2020 г.) е представено в Таблица 76.

Таблица 76 Приоритизиране на мерките за подпомагане на малките и средни


Приоритет Изключително висок и

висок приоритет

Среден приоритет Нисък приоритет и

няма приоритет

до 2013 г. 2014 – 2020 г. до 2013 г. 2014-2020 г. до 2013 г. 2014 – 2020 г.

Насърчаване износа

на фирмите

86,4 90,9 4,5 0 9,1 9,1

Подкрепа за техн.

модернизация на

производството

95,5 95,5 4,5 4,5 0,0 0,0

Подкрепа за

покриване на

стандарти на ЕС

45,5 50,0 36,4 31,8 18,1 18,1

Финансиране на

иновационни проекти

81,8 81,8 13,6 18,2 4,5 0,0

Обучение и 77,3 72,7 9,1 18,2 13,6 9,0








повишаване

квалификацията на

заетите

Привличане на преки

чуждестранни

инвестиции

45,5 54,5 27,3 27,3 27,2 18,2

Бизнес коопериране и

участие в клъстери

36,4 31,8 22,7 27,3 40,8 40,9

Консултантски и

информационни

услуги

18,2 13,6 27,3 31,8 54,6 54,6

Подобряване достъпа

до финансиране

76,2 77,3 19,0 18,2 4,8 4,5

Анализът на данните позволява да се посочат следните по-важни моменти,

отнасящи се до приоритетните мерки за подпомагане на малкия и среден бизнес от

сектора.

Първо, няма съществени различия в мнението на управленците относно

приоритетните мерки за подпомагане на МСП от сектора до 2013 г. и в следващия

период от 2014 г. до 2020 г. Според експертите и за двата периода подреждането им е

еднакво (аналогично). Като най-важни мерки се посочват:

Подкрепата за технологична модернизация на производството;

Насърчаване на износа на фирмите;

Финансиране на иновационни проекти за разработване на нови продукти,

технологии и услуги;

Подобряване на достъпа до финансиране и обучение и повишаване на

квалификацията на работещите в МСП.

Второ, при сравняване на степените на важност на мерките с еднакъв ранг за двата

периода прави впечатление, че при повечето от тях важността се „изтегля” към

позициите „изключително висок” и „висок приоритет”. С други думи, респондентите








считат, че в следващия планов период за посочените от тях приоритетни мерки ще бъде

необходимо да се заделят още повече средства.

Трето, при сравнение между относителните дялове от положителната

(изключително висок и висок приоритет) и отрицателната (нисък приоритет и не е

приоритет) част на скалата е очевидно, че оценките на експертите са съсредоточени в

нейната положителна част и маржът между тези дялове е ясно изразен. За мярката

„подкрепа за технологична модернизация на производството” (посочена като първа по

важност) дори липсват стойности в отрицателната част. За повечето от другите мерки,

стойностите на дяловете в положителната част многократно надвишават тези в

отрицателната част на скалата. С други думи, според оценките на изследваните лица,

повечето от посочени мерки, макар и с различен ранг, имат своето значение и биха

подпомогнали съществуването и развитието на МСП от сектора. Изключение правят

само две мерки: „бизнес коопериране и участие в клъстери” и „консултантски и

информационни услуги”, които значителна част от анкетираните са определили като

мерки, за които въобще не следва или само при възможност следва да се заделят

средства.

Четвърто, интересно е да се посочи, че според интервюираните мярката

„привличане на преки чуждестранни инвестиции“ се счита за „изключително или високо

приоритетна“ от около половината експерти. Според мнението на останалите тя е мярка

със среден или нисък приоритет. Все пак, при сравнение на нарастването на

положителните дялове за двата оценявани периода се вижда, че това е мярката с най-

голямо нарастване за времето 2014 – 2020 г.

Пето, с най-нисък приоритет и за двата периода се посочват мерките

„консултантски и информационни услуги“ и „бизнес коопериране и участие в клъстери“,

за които еднозначно над половината от мненията са в отрицателната част на скалата.

В малко повече от 1/3 от изследваните предприятия е получено съфинансиране за

проекти от националния бюджет или от европейски фондове. Основно са финансирани

проекти, свързани с въвеждането на стандарти, закупуване на оборудване, участие в








изложения. На фона на най-важния приоритет (подкрепа за технологична модернизация

на производството), посочен на първо място от 95,5 % от експертите, може да се посочи,

че съфинансирането получено само в 1/3 от предприятията изглежда твърде

недостатъчно.

Стоките и услугите, които анкетираните фирми произвеждат, основно се отнасят

към сектора „Производство на канцеларска и ЕИТ и продукти и услуги в областта на

компютърните технологии”. Незначителен (около 1/5) е делът на онези, които имат

дейност и в други сектори. Данните от изследването показват следното разпределение на

предприятията според броя на произвежданите от тях продукти и делът, който

последните заемат в цялостната им дейност:

Пет от предприятията са посочили по един основен асортимент (продукт), с който

са се наложили успешно на пазара. Той заема 100 % от тяхната основна дейност.

Седем от предприятията имат успешно наложени на пазара по 2 продукта, които

се отнасят за 100 % от основната им дейност.

Пет предприятия са посочили повече от два продукта, заемащи целия им

производствен капацитет, с които имат успех на пазара.

Останалите пет предприятия са с по един успешно наложен продукт, който заема

между 50 и 85 % от основната им дейност.

В друг разрез, от гледна точка на дела, който първият посочен продукт заема от

целия производствен капацитет на предприятието, разпределението е следното:

За шест фирми първият посочен продукт ориентировъчно заема до 50 % от

дейността им.

За пет фирми първият и единствен продукт обхваща 100 % от производствения им

капацитет.








За останалите единадесет фирми първият продукт е между 60 и 98 % основната

дейност на предприятието.

В този смисъл може да се посочи, че продуктовият асортимент, с който

изследваните предприятия са се наложили успешно на пазара не е особено широк.

Данните за производствения капацитет на фирмите, свързани с възможностите им

за експортни стоки и услуги и нагласата на управленските им екипи за реализиране на

износ са твърде положителни. 86,4 % са посочили, че имат достатъчен капацитет за

производство. Във всички изследвани предприятия управленските екипи имат единна

воля да реализират износ на произвежданите от тях продукти. С други думи, от гледна

точка на капацитета и управленските нагласи на ръководствата на фирмите, по мнението

на анкетираните лица, няма пречки за реализирането на успешен експорт.

Не толкова успешно изглеждат данните за способностите и познанията на

служителите за експортна дейност. Интервюираните ръководители посочват, че около

половината от заетите имат високи знания и умения. Разпределението на тези данни е

представено в Таблица 77.

Таблица 77 Оценка на способностите и познанията на служителите в изследваните


Високи Средни Ниски

Реализация на експортни продажби 54,5 40,9 4,5

Работа на външни пазари 45,5 31,8 22,7

Събиране на плащания 50,0 31,8 18,2

Владеене на чужди езици 45,5 50,0 4,5

През наблюдаваните години (2008 – 2011 г.) намалява броят на фирмите, които са

повишили оборота си спрямо предкризисната 2007 г. (база 2007 г.= 100 %) и се

увеличава броят на тези с намален оборот. Все пак, броят на фирмите, повишаващи своя

оборот преобладава, с изключение на 2010 г., когато се изравняват по брой








предприятията с повишен и с намален оборот. От гледна точка на процентите, с които се

променя като цяло оборотът на фирмите през разглеждания период, може да се посочи,

че все пак той надминава този на базисната 2007 г.

Таблица 78 Промени в оборота на фирмите за периода 2008 – 2011 г.

(База 2007 г. = 100 %)

година брой

фирми с

намален

оборот

брой

фирми

със

запазен

оборот

брой

фирми с

повишен

оборот

не са

съществува-

ли през 2007

неотго-

ворили

съотношени

е фирми с

нарастващ и

намаляващ

оборот

средна

стойност:

промяна в

оборота

(медиана) в

%

2008 5 0 15 1 1 3,00 110

2009 7 2 11 1 1 1,57 102

2010 10 0 10 1 1 1,00 106

2011 8 2 9 1 2 1,12 112

За изследваните предприятия анализът на данните, свързани с процента на

промените в техния оборот, дава възможност да се посочи следното:

За 5 фирми има трайна тенденция за повишаване на оборота и надминаване на

базата от 2007 г.

За 8 фирми тенденцията е обратната – те имат трайно намаляване на оборота си

спрямо 2007 г.

При 9 предприятия не се наблюдава определена тенденция; при тях оборотът е

променлив през наблюдаваните 4 години.








Графика 6 Средна промяна в оборота на изследваните фирми по години (в %)

Вижда се, че през изследвания период средното намаление в оборота на фирмите

надвишава средното му увеличение. Изключение прави 2010 г., при която средното

увеличение надминава с 9 пункта намалението. (Това се дължи на екстремно нарастване

на оборота на една от изследваните фирми, която за 2010 г е посочила повишение на

оборота 278 % спрямо 2007 г.)

През целия изследван петгодишен период (2007 – 2011 г.) преобладава директният

износ на предприятията – те самостоятелно експортират своята продукция. Само 3

фирми имат траен опосредстван износ и 1 фирма е посочила епизодичен

несамостоятелен износ в рамките на 1% за годините 2007 – 2009 г.








Таблица 79 Среден дял на износа по години (медиана)

Година 2007 2008 2009 2010 2011

Среден дял % 30,0 30,0 30,0 20,0 25,0

Данните от горната таблица показват, че в изследваните предприятия средният

процент на износ на стоки не надминава 30 %. Относително най-критична е 2010 г.,

когато средният дял на износа спада до 1/5 от произведените стоки, след което през 2011

г. се повишава до 1/4 от производството, без да достигне делът на годините 2007 – 2009

г., когато са изнасяни средно по 30 % от произведените продукти.

При анализа на данните за периода 2007 – 2011 г. за изследваните предприятия от

сектора не се наблюдава ясна зависимост между промените в оборота и износа на

произведените стоки и услуги. Не винаги повишението на оборота на фирмата е

свързано с повишаване на дела на износа й. Вярно е и обратното – има предприятия,

които са с намален оборот през годините, но с повишен дял на износа. Вероятно

повишаването на оборота се влияе и от редица други фактори, освен от реализацията на

продукцията на външните пазари.

Таблица 80. Брой предприятия според дела на самостоятелния им износ за периода 2007

– 2011 година

Година Дял на износа

Без износ До 30 % 31-60 % 61-99 % 100 % Не отговорили

2007 3 8 2 3 4 2

2008 2 9 2 3 4 2

2009 4 7 3 2 4 2

2010 5 7 1 4 3 2

2011 5 8 1 4 3 1

Въз основа на представените данни може да се посочи следното.








Нараства броят на предприятията, които въобще не са осъществили директен

износ през периода 2007 – 2011 г.

За целия времеви период най-висок е броят на предприятията, които

самостоятелно изнасят до 30 % от произвежданите стоки. По години този брой се

променя незначително, като най-нисък е за 2009 г. и 2010 г.

Почти без промени остава броят на фирмите, изнасящи 100 % от произведената си

продукция. Техният дял варира между 16 и 19 % от анкетираните в сектора предприятия.

През годините 2010 г. и 2011 г. известно увеличение има броят на предприятията,

които не са успели да реализират износ нито директно, нито индиректно (чрез други

предприятия, чрез търговски организации и т.н.). Особено засегната в това отношение е

една фирма от Ботевград (тя произвежда сензорни елементи), чийто износ през 2010 г. е

бил 80%, а през 2011 г. е нулев. Същата фирма съобщава, че основните пречки пред

нейния износ са свързани с „липса на опит във външнотърговската дейност“ и „липсата

на подкрепа от българската държава“.

Ръководителите на изследваните предприятия са дали оценка и за степента на

сериозност на основните бариери (пречки) пред износа както за тяхното предприятие,

така и за сектора като цяло през периода 2007 – 2011 г. Данните са представени в

Таблица 81.








Таблица 81 Оценка на сериозността на бариерите (пречките) за износа на

предприятията и на сектора като цяло за периода 2007 – 2011 г. (в %)

Бариери (пречки) Степен на сериозност на бариерите (пречките)

Много сериозна и сериозна

пречка

Не особено сериозна пречка

или не е пречка

за пред-

приятието за сектора за пред-

приятието за сектора

1. Високи производствени цени на

стоките и услугите 22,7 27,3 77,3 72,7

2. Високи разходи за осъществяване

на износ 13,6 18,2 86,4 81,8

3. Не достатъчно високото

качество на стоките и услугите 4,8 18,2 95,2 81,8

4. Липсата на квалифициран

персонал, гарантиращ качеството 19,0 31,8 81,0 68,2

5. Липсата на опит във

външнотърговската дейност 40,9 40,9 59,1 59,1

6. Езикови бариери 13,6 27,3 86,4 72,7

7. Неблагоприятна бизнес среда в

България 40,9 54,5 59,1 45,5

8. Висок риск на различните

външни пазари 40,9 40,9 59,1 59,1

9. Митнически и немитнически

ограничения от други държави 22,7 31,8 77,3 68,2

10. Липса на подкрепа от

българската държава за износа 72,7 71,4 27,3 28,6

С известна условност оценяваните от респондентите бариери пред износа биха

могли да се разделят в три групи:

бариери, свързани с технико-технологичното равнище /1, 2 и 3/;

пречки, свързани с човешкия фактор /4, 5 и 6/;

пречки, произтичащи от действията (или бездействията) на държавата и

нейните структури /7, 8, 9, 10/.








Анализът на данните в Таблица 82 позволява да се направят следните по-важни

изводи.

Първо, в първите две групи (технико-технологично равнище и човешки фактор)

преобладават оценките, според които изброените бариери не са пречки или са с

несъществен характер за износа на самото предприятие и за сектора като цяло.

Второ, при третата група бариери (тези, които до голяма степен са свързани със

„заобикалящата среда“) оценките на ръководителите на изследваните предприятия в

относително по-голяма степен се отнасят към много сериозните и сериозни пречки пред

износа.

Трето, особено важно е да се отбележи, че най-сериозната бариера е „липсата на

подкрепа от българската държава за износа“ (условно отнесена в третата група бариери –

бездействието на държавата и нейните структури). Тя е и единствената пречка, която е

оценена като „много сериозна и сериозна“ бариера пред износа от повече от 70 % от

ръководителите на предприятия. Нещо повече, около 45 % от тях я отнасят към много

сериозните пречки. Тук е важно да се посочи, че всички останали пречки са оценени като

„много сериозни или сериозни“ от по-малко от половината респонденти.

Четвърто, на следващо място като относително сериозни пречки (с около 40 % от

оценките) са посочени отново още две бариери от третата група („неблагоприятна бизнес

среда“ и „висок риск на различните външни пазари“). Ясно е, че по мнението на

изследваните лица именно бариерите от тази група са най-сериозният проблем за техния

износ.

Във връзка с посоченото по-горе са и мерките, които респондентите предлагат като

приоритетни, за да се преодолеят бариерите пред износа на предприятията и на сектора

като цяло. Аналогично те са свързани основно с „адекватна държавна политика за

насърчаване и подпомагане на износа“; „държавен протекционизъм на българската








държава за МСП“; „премахване на бюрократичните пречки“; „подобряване работата на

митниците“; „осигуряване на облекчени условия за финансиране на МСП“ и др.

В Таблица 82 са представени оценките на респондентите за фактори, свързани с

успеха на предприятието при износа на стоки и услуги.

Таблица 82. Оценки на респондентите за степента на критичност на фактори,

които са свързани с успеха на износа (в %)

Критични фактори Оценка

Много важно Важно Не е важно

Ниски разходи на труд 9,1 59,1 31,8

Висока квалификация на

персонала 86,4 13,6 0

Високо технологично ниво 72,7 27,3 0

Собствена развойна база 59,1 31,8 9,1

Персонал с опит във външната

търговия 50,0 40,9 9,1

Логистична подкрепа от

държавата при износа 40,9 36,4 19,0

В оценките на респондентите, представени в Таблица 65 има известно

„разминаване“ с предходни техни мнения за аналогични фактори. Така например, ролята

на държавата за подпомагане на износа на МСП при предишните въпроси винаги се

оценява като високо приоритетна, докато тук тя е на предпоследно място. Едно вероятно

обяснение за посоченото несъответствие е, например, че при този въпрос става дума

само за логистичната, а не за цялостната подкрепа на държавата. В последното ни

убеждават и мненията на респондентите, според които от допълнителна логистична

информация се нуждаят само около 1/5 от тях.








Графика 7 Експортни пазари на изследваните предприятия

Графично виждаме представени експортните пазари на изследваните предприятия.

Основните пазари за сектора са в страни от ЕС и Балкански страни, извън ЕС. Може да

се отбележи, че Африка и Близкият Изток са също експортни дестинации, но техният дял

е под 10%.

Графика 8 Процентно разпределение на износа по броя на експортните пазари

37

108

3

0

5

10

15

20

25

30

35

40

до 30% 31-60% 61-99% 100%

процент на износа

бр

ой

паза

ри








Най-многобройни са пазарите, на които експортът е до 30%. Данните показват, че

изследваните предприятия изнасят средно на около 3 пазара.

По мнение на респондентите основните им конкуренти в страните от ЕС са тези от

Западна Европа – на първо място това е Германия, следвана от Англия и Австрия. Не са

посочени страни от Средна Европа и са единични отговорите за страни от Източна

Европа. Интересен е отговорът, посочен от двама ръководители, че основните им

конкуренти са от България. Важно е също така да се посочи, че част от интервюираните

не свързват конкуренцията на европейските пазари с определена страна, а с мощни

мултинационални компании в бранша. Двама ръководители пък считат, че нямат

конкуренти.

Сред страните извън ЕС основните конкуренти на българските предприятия са тези

от Азиатските страни – на първо място Китай, но също така Япония и Индия.

Споменават се и Тайван, Тайланд, Корея, Малайзия. Производители от САЩ също са

посочени като важни конкуренти на българските фирми.

За двата вида пазари (тези в ЕС и извън ЕС) може да се отбележи, че от съседните

на България страни конкуренти почти не фигурират. Това вероятно означава, че на

техните пазари могат да се търсят пазарни ниши за нашите предприятия от сектора.

Основните предимства на конкурентите от ЕС, посочени от респондентите, са

свързани с: 1) високото качество на конкурентните продукти; 2) традициите в износа на

тези страни; 3) наложената на пазарите марка на определени продукти; 4) финансовия

ресурс, с който разполагат и 5) не на последно място – подкрепата от държавата и добрия

бизнес климат в тях. С други думи, предимствата на конкурентите от ЕС са свързани

точно с онези неща, които изследваните ръководители оценяват като високо критични и

с голям приоритет за българските предприятия.








Що се отнася до предимствата на страните от Азия (основно Китай), те се свързват

най-вече с ниската цена на труда. Но това предимство е валидно и за българските

предприятия, защото широко известно е, че заплащането в нашата страна също е

достатъчно ниско. Затова по-важно ни се струва другото посочено конкурентно

предимство за страните извън ЕС – ниската себестойност и ниските цени на продуктите,

които освен с живия труд могат да се свържат и с високо технологично ниво, достъп до

по-евтини финансови ресурси и т.н. Именно фактори, с които конкурентите от тези

страни разполагат, а българските предприятия – не.

„Портфейлът” на перспективните пазари и оценката за тяхната перспективност

според ръководителите на предприятията е твърде разгърнат. Поради това и поради

малкия брой на изследваните фирми от сектора оценката на перспективността на

пазарите е трудно да бъде обобщена. Мненията на респондентите са представени в

Таблица 84.

Таблица 83 Перспективни пазари, според управителителите на изследваните МСП

Перспективен

пазар

Брой фирми,

за които

пазарът е

перспективен

Защо е перспективен

Европейски

съюз

5 Има търсене на такива изделия

Нуждаят се от високотехнологични продукти

Предпочитат да внасят ПП вместо да се развива

при тях този вид производство

Развит сектор – европейски норми, които

стимулират нашето производство

Използва се еврото, а нашите машини броят и

проверяват тази валута

Европейски

пазар

1 Единствен производител

Германия 3 Активни в иновациите

Там са най-големите IT изложения в Европа

Имаме утвърдени контакти

Франция 3 Имаме установени контакти – 2 фирми

Имаме утвърдени ниши

Активни в иновациите

Англия 2 Имаме установени контакти – 2 фирми









пазар


за които

пазарът е



Имаме утвърдени ниши

Австрия 1 Активни в иновациите

Белгия 1 Активни в иновациите

Швеция 1 Търсят се продукти, които ние произвеждаме

Финландия 1 Търсят се продукти, които ние произвеждаме

Холандия 1 Имаме установени контакти

Унгария 1 Предстои промяна на фискалното законодателство

Чехия 1 Улеснени процедури за износ

Лични контакти

Гърция 2 Нямат достатъчно местна продукция, а ние имаме

ценови и технически предимства

Предстои промяна на фискалното законодателство

Румъния 3 Програмите за развитие на инфраструктурата

включват елемент осветление – ЕЕфекти

Престои промяна на фискалното законодателство

Източна Европа 2 Има голямо търсене на елементи на електронната


Голям по размер пазар

Сърбия 2 Програмите за развитие на инфраструктурата


Македония 2 Близка дестинация

Програмите за развитие на инфраструктурата


Турция 2 Голям и близък до нас пазар

Добра и лесна комуникация

Нямат достатъчно местна продукция, а ние имаме

ценови и технически предимства

Албания 1 По-слаба конкуренция

Русия 2 Обем

Има петрол и предлагаме

Близкия Изток 1 Концентрация на финансови капитали

Китай 1 Обем

Индия 1 Има петрол и предлагаме

САЩ 2 Има търсене на такива изделия

Предпочитат да внасят ПП вместо да се разрира

при тях този вид производство

Канада 1 Предпочитат да внасят ПП вместо да се разрира при

тях този вид производство

Южна Америка 2 Обем

Има петрол и предлагаме

Бразилия 1 Има петрол и предлагаме









пазар


за които

пазарът е



Панама 1 Стартира фискално законодателство

Африка 2 Има петрол

Предлагаме качествена стока

Ползват касови апарати, защото данъчната им

политика е такава

България 1 Изделията, които предлагаме са с по-лесна

поддръжка в България

Няма


пазар

1 Конкуренцията на Китай е смазваща

Мнението на респондентите за промените в износа на изследваните предприятия

през следващите 5 години е следното:

Таблица 84 Промени в износа на предприятието през следващите 5 години (в %)

Каква промяна ще настъпи %

Ще се увеличава бързо 18,2

Ще се увеличава, но с бавни темпове 54,5

Ще се запази на сегашното ниво 9,1

Предстои да започнем износ 9,1

Не мога точно да преценя 9,1

Анализът показва, че 2/3 (63,6%) от ръководителите на предприятията са

оптимистично настроени и смятат, че ще запазят експортните си позиции през

следващите 5 години. Нещо повече – основната част от тях са на мнение, че износът им

ще нараства. Песимистично настроените са 9%. Не могат да преценят какво ще се случи

с експорта на предприятието 18,2% от ръководителите

При анкетирането респондентите са оценили изброени източници на информация,

които използват или не използват в техните предприятия. Разпределението на тези

оценки е представено в следващата таблица








Таблица 85. Регулярност на използване на източниците на информация (в %)

Източници на


Оценка

Основен

регулярен

източник

Допълнителен

регулярен

източник

Допълнителен

нерегулярен

източник

Не се използва

като източник

ИАНМСП 4,5 9,1 0 86,4

Браншова организация 0 31,8 9,1 59,1

Колеги от сектора в

България

9,1 31,8 40,9 18,2

Колеги от сектора в

чужбина

18,2 54,5 9,1 18,2

Собствени проучвания 68,2 31,8 0 0

Интернет 77,3 13,6 4,5 4,5

Ясно е, че ръководителите от изследваните предприятия самостоятелно си набавят

необходимата им за експорта информация и въобще не разчитат или почти не използват

информацията от ИАНМСП и браншовата организация. Висок (86,4 %) е делът на

лицата, посочили, че въобще не използват като източник информацията от държавната

структура ИАНМСП. Също така висок е и делът на онези ръководители, които не

разчитат на информация от браншовата организация. Основните постоянни източници на

информация са Интернет (77,3%) и собствени проучвания (68,2%).

В същия дух са и оценките на респондентите за услугите, предоставяни от

ИАНМСП и ефекта им върху експорта на предприятията. Около 20 % от

интервюираните ръководители оценяват услугите като такива с висок и среден ефект. Но

над 2/3 от тях посочват, че те нямат никакъв ефект. Ако към липсата на ефект се прибави

и делът на онези лица, които са посочили, че услугите имат нисък ефект върху експорта

на предприятията от бранша, негативните мнения стават с още по-висок дял. С други

думи, ИАНМСП трябва да повиши още повече своята активност и да засили връзките си

с МСП, за да популяризира в бъдеще дейността си и действително малките и средни

предприятия в България да се почувстват „обгрижвани“ от ресорните държавни

структури. Разпределението на оценките на експертите са представени в Таблица 86.








Таблица 86. Оценка на ефекта върху експортната дейност на предприятието на

услугите, предоставяни от ИАПМСП (в %)

Услуги, предоставяни от

ИАПМСП

Висок

ефект

Среден

ефект

Нисък

ефект

Няма

ефект

Неотго-

ворил

Външнотърговска информация 5,0 15,0 5,0 75,0 5,0

Информация за международни

и регионални пазари

0,0 20,0 10,0 70,0 0,0

Организиране участие в

международни изложения и

панаири

15,0 5,0 20,0 60,0 15,0

Организиране на бизнес форуми

в страната и чужбина

5,0 10,0 25,0 60,0 5,0

Организиране на

информационни кампании

10,0 10,0 15,0 65,0 10,0

Информация за международни

търгове

15,0 5,0 5,0 75,0 15,0

Информация за оферти и

запитвания за чуждестранни

фирми

15,0 10,0 10,0 65,0 15,0

Експертите от изследваните предприятия са ранжирали определени фактори според

ефекта им върху експорта на фирмите, като с 1 са оценени най-важните фактори, а с 9 –

най-маловажните. С най-висока оценка (2,50) е факторът „финансови услуги и

продукти“, следван от „подпомагане участието в международни панаири, изложби и

бизнес форуми“ (3,00) и „финансиране на програми за иновационни дейности,

включително чрез фондове на ЕС“ (3,50).

Положителен е фактът, че 81,8 % от изследваните предприятия от бранша имат

ясна и добре обоснована експортна стратегия. Посоченото кореспондира напълно със

100-процентовата нагласата на управляващите екипи за експортна дейност. Основните

форми на сътрудничество с чуждестранни партньори са износ (57,1%) и внос (25,7%).

Нисък е делът на предприятията, осъществяващи форми като джойнт венчър и лиценз.

Няма фирми, които не осъществяват нито една форма на сътрудничество с чуждестранни

партньори.








Висок е делът на предприятията, реализирали нов продукт на пазара след 2007 г. –

86,4% от участвалите в изследването предприятия.

Малко повече от половината предприятия (54,5%) използват портали за реклама и

електронна търговия. Делът на износа, реализиран чрез тези портали е представен в

Таблица 87.

Таблица 87 Дял на износа, реализиран чрез електронни портали (в %)

Дял от износа на предприятието %

Никаква част 16,7

До 10 % от износа 33,3

От 10 до 20 % от износа 16,7




Над 50 % от износа 16,7

Не може да прецени 8,3

Преобладават предприятията, които чрез портали изнасят до 10 % от своята

продукция. Сравнително висок (16,7 %) е делът на предприятията, изнасящи чрез

електронен портал над 50 % от своята продукция и други (още 16,7 %), за които

експортният портал осигурява износ между 10 и 20 пункта. Със същия процент (16,7 %)

обаче са и предприятията, които не изнасят никаква част от своята продукция чрез

електронен портал.

Много висок е делът на фирмите от бранша, които инвестират в развойна дейност

(иновации) – те представляват 90,9 % от изследваните предприятия. Основната част от

иновационните инвестиции са в разширяване на дейността на съществуващото

предприятие (65%); следвани от формата „диверсификация на продукцията на

съществуващото предприятие чрез добавяне на нови допълнителни продукти” (40,0%).








Последната форма е наложителна, защото (както беше споменато по-напред в анализа)

по-голямата част от фирмите имат успешно наложени на пазара един или два продукта.

Собствена търговска марка имат 63,6% от предприятията от сектора, а 54,5%

притежават международни сертификати.

Част от интервюираните ръководители са преценили, че искат да споделят и

свои допълнителни мнения, нужди и проблеми, които представляват интерес за

изследването. Те са в отговор на „Отворен въпрос” към проучването. Цитираме тези

мнения.

„Респондентът не е допуснат като микропредприятие за участие в ОП

конкурентноспособност в селска община (Ботевград – 177 от списъка на селските

общини) – Това правилно ли е?”

„Правилата за работа се променят непрекъснато и в хода на стартирало изпълнение,

което пречи”

„Да се подобри администрирането на дейността по финансиране на проекти”

„Държавата да обърне по-голямо внимание, да облекчи процедурите по

кандидатстване и одобряване на проекти на малките и средни предприятия”

„Да има повече разяснителни мероприятия. Повече информация”

„Електронната търговия е проблем”

„Да се улесни логистиката и износа на малки предприятия”








БИБЛИОГРАФИЯ И СТАТИСТИЧЕСКИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Конкурентоспособно представяне и политики на страните-членки –

ЕК, документ SEC (2010 г.) 1272, придружаващ стратегия „Интегрирана индустриална политика за

глобалната ера. Конкурентоспособност и устойчивост на преден план”.

2. Национална програма за реформи (2011 - 2015 г.) на Република България.

(В изпълнение на стратегия „Европа 2020”) – МС на РБ, София, 13 април, 2011.

3. Пакет „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност” (Предложение за

Регламент на ЕП и Европейския Съвет за създаване на Програма за конкурентоспособност на

предприятията и за МСП 2014 – 2020 г.) – Брюксел, 30.11.2011 г.; COM(2011 г.) 834 окончателен.

4. Методология за стратегическо планиране в РБ – Съвет за административната

реформа към МС на РБ, София, Април 2010 г.

5. Основи на икономиката – Гилеспи, Андрю; 2 изд., Оксфорд Юнивърсити Прес 2011 г.

6. Промишлена политика: засилване на конкурентоспособността – ЕК, Брюксел,

14.10.2011 г.; COM(2011 г.) 642 окончателен

7. Класификация на икономическите дейности (КИД-2008) – НСИ, София 2008 г.

8. Иновации.БГ – Фондация „Приложни изследвания и комуникации, София 2010 г.

9. “Small Business Act” за Европа („Мисли за малките!”) – ЕК, Брюксел, 25.6.2008 г.;

СОМ(2008 г.) 394 окончателен

10. Анализ за състоянието и факторите за развитие на МСП (Българските МСП в

условията на криза) – НОЕМА, ИАНМСП, София 2011 г.

11. За разработването на настоящата стратегия са били консултирани и използвани

публично достъпни статистически данни и документи от:

i. НСИ

ii. Евростат

iii. МИЕТ

iv. СТО (ООН)

v. Международен търговски център, Женева

vi. Данни и публикации на БСК, БТПП, БКК Машиностроене

vii. Информация от проведено социологическо проучване в периода

31 октомври – 28 ноември 2011 г. с висшия персонал на микро, малки и средни предприятия от

анализирания сектор

viii. Други официални информационни електронни източници

Documents

ПРИЛОЖЕНИЯ Експортна стратегия ... › uploads › 2012 › 10 › KANCELARSKI_IKT_… · Страница 2 от 174 ОП „Развитие на конкурентоспособността