ЖИТНО ЗЪРНО сп. „Житно зърно“, година ХХVIII ......на списание „Житно зърно“ излизало от 1924 до 1944 г. основано

житно зърно

ЖИТНО ЗЪРНО

Продължителна списание „Житно зърно“ излизало

от 1924 до 1944 г. основано отученици

и последователина Учителя Петър Дънов

Редакционна колегия:Георги Стойчев

Мария Кисова, д.ф.н.д-р Светла БалтоваТатяна ЙордановаЖивко Стоилов

адрес: Пловдив 4000ул. „Софроний Врачански“ 5А

e-mail:[email protected]

тел.: 032/665 080

Художествено оформление на корицата:

Борис Стоилов

Печат:Издателска къща „Хермес“ ЕООД

ISSN 0861 427X

ДУХОВНО ОБЩЕСТВО© БЯЛО БРАТСТВО

© Издателство „Бяло братство“

сп. „Житно зърно“, година ХХVIII, брой 15 (1, 2005 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ

ЖИВОТО СЛОВОНовите схващания на ученика – резюме от лекция на Учителя 3

Протокол за разпит на свидетел 6140 години от рождението на Учителя. Нови данни за живота и дейността му – Людмила Димитрова 7

ШКОЛАТАОбразът на Учителя през моите очи – Елена Андреева 9Ходжите се молят за дъжд – Никола Гръблев 12Тонът и неговите обертонове – Георги Стойчев 14

Втори век есперанто – Цветана Ганчева 17

СВЕТЪТ ОКОЛО НАСКосмичният свят – подбор из беседи на Учителя от Цанка Екимова 19

ФОРУМХолистичната медицина на 21 век и учението на Петър Дънов – д-р Светла Балтова 26Развиване на съзнателността чрез паневритмичните движения – Ясен Даскалов 30Видове движения в Паневритмията – СнежанаДимитрова 35

Логосът – подбор из беседи и лекции на Учителя от Георги Христов 39

Картите Таро – Валентин Томберг 42

Нашето време – Джордж Гарлин 49

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИЗдраве, сила и живот – Учителя Петър Дънов 50Паневритмия – Учителя 50Имам дом неръкотворен, т. 2 – Беинса Дуно 50Лекции по астрология, т. 1 – Иван Антонов – Изворски 50Световните религии – Джон Баукър 51Мислете за тези неща – Джиду Кришнамурти 51

Contents 52


≈‰ÌÓ ÔÓÒÎ‡ÌËÂ ÓÚ ”˜ËÚÂÎˇ

≈ÔÓı‡Ú‡, ‚ ÍÓˇÚÓ ‰ÌÂÒ ÊË‚ÂÂÏ, Â ÓÒÓ·ÂÌÓ ‚‡ÊÌ‡. ¡Ó„

ÌË ÔÓÒÚ‡‚ˇ Ì‡ ËÁÔËÚ Ë ÒÎÂ‰Ë Í‡Í ˘Â „Ó ËÁ‰˙ÊËÏ. ¿ÍÓ

ËÁ‰˙ÊËÏ ËÁÔËÚ‡ ÒË, “ÓÈ ˘Â ÌË ÒÂ ÛÒÏËıÌÂ Ë ˘Â Í‡ÊÂ:

ìƒÓ‚ÓÎÂÌ Ò˙Ï ÓÚ ‚‡Ò, ˜Â ËÁ‰˙Ê‡ıÚÂ ËÁÔËÚ‡ ÒË.î

—Â„‡ ‡Á ‚Ë Ò˙‚ÂÚ‚‡Ï ‰d ÒÂ ‰˙ÊËÚÂ ÍÂÔÍÓ, Á‡ ‰‡

‚˙ÁÔËÂÏÂÚÂ ÌÓ‚‡Ú‡ Ò‚ÂÚÎËÌ‡ ‚ ÛÏÓ‚ÂÚÂ, Ò˙ˆ‡Ú‡ Ë

‰Û¯ËÚÂ ÒË. Õ‡ ‚ÒË˜ÍË Í‡Á‚‡Ï: ÕËÂ ˘Â ÔÓ·Â‰ËÏ! √ÓÒÔÓ‰

Â Ò Ì‡Ò. ÕˇÏ‡ ÒËÎ‡ ‚ Ò‚ÂÚ‡, ÍÓˇÚÓ ÏÓÊÂ ‰‡ ÒÂ

ÔÓÚË‚ÓÔÓÒÚ‡‚Ë Ì‡ ÚÂÁË ‚ÂÎËÍË ÔËÌˆËÔË. ¬ÒË˜ÍË ‰Ó·Ë,

˜ÂÒÚÌË, ÒÔ‡‚Â‰ÎË‚Ë Ë ÛÏÌË ıÓ‡ ¶ Ï˙ÊÂ, ÊÂÌË Ë ‰Âˆ‡

¶ ÔÓ ˆÂÎËˇ Ò‚ˇÚ Ò‡ Ò Ì‡Ò. ŒÌÂÁË, ÍÓËÚÓ ÔÓ‰‰˙Ê‡Ú

ÚËÚÂ ‚ÂÎËÍË ÔËÌˆËÔ‡, ÓÚ Í‡Í‚‡ÚÓ Ë ˆ˙Í‚‡, ÓÚ

Í‡Í‚‡ÚÓ Ë Ô‡ÚËˇ ‰‡ Ò‡, ÚÂ Ò‡ Ò Ì‡Ò.

œËÚ‡Ú ÌË: ÍÓË ÒÚÂ Ë ÍÓÎÍÓ ÒÚÂ? ÕËÂ ÒÏÂ Â‰ÌÓ ‚ÂÎËÍÓ

¡‡ÚÒÚ‚Ó, Í‡Í‚ÓÚÓ Ò‚ÂÚ˙Ú ÌÂ Â ‚ËÊ‰‡Î, Â‰ÌÓ

¡‡ÚÒÚ‚Ó, ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ÍÎÓÌÓ‚Â Ë Ì‡ ÁÂÏˇÚ‡, Ë Ì‡

ÌÂ·ÂÚÓ, Ë ‚ ˆˇÎ‡Ú‡ ‚ÒÂÎÂÌ‡. ÓÈÚÓ ÒÎÛÊË Ì‡ ¡Ó„‡, ÚÓÈ

˘Â ·˙‰Â „‡Ê‰‡ÌËÌ Ì‡ ÚÓ‚‡ ‚ÂÎËÍÓ ¡‡ÚÒÚ‚Ó, ÍÓÂÚÓ

Ì‡Ë˜‡ÏÂ ¡‡ÚÒÚ‚Ó Ì‡ ¡ÓÊËˇÚ‡ À˛·Ó‚, Ì‡ ¡ÓÊËˇÚ‡

Ã˙‰ÓÒÚ, Ì‡ ¡ÓÊËˇÚ‡ »ÒÚËÌ‡. ŸÂ Í‡ÊÂÚÂ: ÕËÂ

ËÒÍ‡ÏÂ ‰‡ ÒÚ‡ÌÂÏ ˜ÎÂÌÓ‚Â Ì‡ ÚÓ‚‡ ¡‡ÚÒÚ‚Ó. ¿Á Ô˙Í

ËÒÍ‡Ï ‰‡ ·˙‰ÂÚÂ Û˜ÂÌËˆË Ì‡ ÚÓ‚‡ ¡‡ÚÒÚ‚Ó.

2

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Каква е разликата между положителния и отрицател-ния полюс, между мъжкия и женския принцип?

В окултната наука под женски принцип се разбира слу-чаят, когато пасивността на човека е отвън, а активност-та отвътре; под мъжки принцип разбираме, че активносттана човека е отвън, а пасивността му отвътре. Вследствиена това се явяват и противоречията. За онзи, който е акти-вен отвън, смущенията и противодействията идват отвън;той отвътре е пасивен, незасегнат. За пасивния принцип пъксмущенията идват отвътре. Следователно умът има пове-че препятствия отвън, а сърцето има повече препятствияотвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сър-цето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа– умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когатоумът се намери в противоречие в своята активност, тога-ва сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на по-мощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора наума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когатосе намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите ва-шето спокойствие отвътре. А когато сте неспокойни сър-дечно, трябва да търсите спокойствието си в Божественияпринцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на койтоможе да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се

заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверие-то в човека не започва от ума, а от сърцето. Безверието нее родено у мъжа, а у жената. Като казвам жената, подразби-рам сърцето. Разбира се, вие ще боравите с термините мъжи жена само като с принципи. Дева или девица изразява прин-ципа в неговата чистота. Когато говорим за жената в ней-ния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева,което значи Божествена чистота, или символ на Любовта. Амъж или човек, или манас значи )Син на Мъдростта“. Той е из-раз на Божествената светлина, или на Божествената Мъд-рост. Следователно тия два принципа у човека се допълватедновременно: единият принцип е активен отвътре, а други-ят е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, адругият е пасивен отвътре.

По какво съдим за интелигентността на едно съще-ство? Като гледаме къщата на един човек, прозорците є,стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за негова-та интелигентност. Ако гледаме изработката на някоястатуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за сте-пента на човешката интелигентност. Кристалите, коитоса се образували в земята, и те имат своя интелигент-ност. Те разбират законите на светлината и са научили на-чина за възприемането є. Всеки кристал е възприел точно

житно зърно 3

ЖИВОТО СЛОВО

НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ

НА УЧЕНИКА

Учителя със семинаристи на „Изгрева“, фотограф Ангел Медаров


тази светлина, която е необходима за неговото развитие.Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреятв земята, тъй както плодовете. Кристалите са големи его-исти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже самного горделиви, затова природата ги е турила на такаваголяма дълбочина в материята. По този начин тя обуздавагордостта им. И вие виждате колко са твърди те. Криста-лите показват първичната причина за човешкото падане.

Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важ-ните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях, защотонякои от вашите идеи имат връзка, отношение с кристали-те. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, кое-то е в земята, същото е и у вас. Трябва да знаете, че всич-ко, което съществува в природата, съществува и във ва-шето тяло. Всички растения, всички буболечки, които съще-ствуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълксе изпречи във вашия ум – разваля ви всичкото настроение,изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катаст-рофа. Вие се занимавате е вълците на физическия свят, ноне се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обачеедин вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почув-ствате една голяма болка в сърцето си.

Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимава-те с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това!То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздава-те всички животни в себе си. Това са символи, това са идеи,това са начини на онзи Божествен живот, който иде отмного направления и се втича в човека. Човек е сглобен отмножество отделни сили. Те са като малки рекички, коитонай-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определямтова нещо по следния начин: животните и растенията, ко-ито съществуват на Земята, представляват човека, разло-жен на неговите съставни части. Всички тези части да сесъберат да живеят в едно тяло заедно с една монада, коятоги ръководи – това именно е човекът. Тази идея прокарва иЛайбниц. Значи в човека има една централна монада и ощемного монади, които обаче не са на еднаква степен на раз-витие, те са същества с голямо разнообразие в развитие-то си. Свирепите животни например се намират в еднакрайно гъста материя; от това се образува повече търка-не и повече топлина. Понеже не са научили законите затрансформиране на енергията, те се изявяват грубо.

И тъй, заедно с вашите стари възгледи за живота щеимате и нови схващания, с които ще правите опити. Първи-ят опит, който трябва да направите тази година, е даконтролирате известни ваши мисли, които могат да вираздразнят. Да кажем, че имате една мисъл, която може дави напакости, да ви спре с 10 години във вашето развитие.Ще се опитате да спрете тази мисъл. Спри я, а не да стра-даш и да плачеш отпосле. Това, което ви говоря тази вечер,е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство,което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в све-та е да се владеете, когато искате. Не мислете, че товаможе да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат ка-то на онзи ученик по цигулка, който едва започва. Необходи-ми са много упражнения.

Всички необходими условия за вашето растене илищастие се намират в самите вас. Извън тази възможност,която се крие във вас, остава един външен плюс – той евъзможността на живата природа или на Бога. Тъй както

Слънцето изгрява и спомага на ония зародиши, които са в зе-мята, да израстат, така и в човешката душа природата илиБог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда,както и всички други същества, до известна степен са на-ши помощници.

Когато се саморазвивате, не изключвайте хората отсебе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, крис-тали, които са вътре във вас, едновременно и всички души,които съществуват в света, нямат само отражение въввас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и дае, има един жив представител във вас.

Първият важен закон при вашето саморазвитие еследният: няма да отричате никой човек извън себе си! Виеказвате за някого: не искам да зная нищо за него. Не, не каз-вай тъй! Кажи си: аз искам да зная нещо за този човек. Азще намеря неговия другар, който живее в миниатюра в мени ще го питам какво има да ми разкаже. Туй малко същест-во ще ни разправи самата истина, когато външният човекняма тия условия.

Тъй както сега са създадени хората, те нямат условияда се разбират отвън, а само вътрешно, Аз не съм срещналдосега нито един човек, който може да каже Истината. Мал-цина са тия хора, конто могат да казват Истината. Пове-чето хора я заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една исти-на, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи – не върви по пра-ва линия, по Божествения път. Толстой е единственият висторията, който е изнесъл в своята изповед Истинататъй, както трябва. Вторият е св. Августин. Има и други ня-кои, но тия двамата са главните.

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Катодойде тази чистота във вас, да можете да говорите Исти-ната в себе си, а не отвън. Толстой се изповяда не предвъншния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, давъзстанови връзката между Бога и своята душа; тази него-ва изповед стана достояние и на целия свят, обаче той сеизповяда пред себе си.

Като говорим за изповед, не подразбирам изповедпред външните хора, но пред себе си, пред своята душа, зада възстановим връзката между Бога и нас. За да севъзстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено наБожествената светлина.

Ние трябва да имаме спрямо Бога същите отноше-ния, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отно-шения към Него като човеци. Моите отношения към Бога щебъдат тъй прави, както моята душа може да ги определи.Туй е възможно и то е красивото в света. Щом човек дойдедо това положение, той се чувства мощен, а преди това ебил малодушен, страхлив. Реши ли се веднъж да изправи от-ношенията си към Бога, той става герой; в неговия ум сеявява светлина, в душата му настава мир и той расте предсебе си, като казва: сега вече всичко е възможно за мене. То-зи човек вече е прозрял Божествената светлина, той е предлицето є.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положи-телен и отрицателен полюс. Заражда се въпросът, защо чо-век трябва да обича? Човек трябва да обича, за да се проя-ви. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обичняма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, чеживееш, трябва да обичаш. Първата стъпка на обичта е към

4

един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, погледнеш яи я обикнеш. При отрицателния полюс на живота пак имаобич. Отрицателният полюс на живота винаги представля-ва областта, в която животът може да се прояви в мини-малната си степен.

Значи за да се прояви животът, трябва да обичатенякого. Най-първо човек обича себе си. Той не започва с обичкъм другите, но обича себе си, тялото си: той само яде ипие, за да може да расте. След време той вече си позволявада обича и другиго отвън. Като се развие, като забогатее,тогава може да обича и още едного вън от себе си. Тогавачовек се раздвоява.

Защо се раздвоява човек? Това е един философски въп-рос. В какъв смисъл употребявате – думата раздвояване?Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у чове-ка, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принципе активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, епасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двоякпо естество, то вторият, женският принцип прозрял, т. е.видял външните неща, и тогава неговата външна пасив-ност се превърнала на външна активност, а вътрешнатаактивност – на вътрешна пасивност. Вследствие на товатози принцип се отделил от човека, напуснал го, излязълнавън. Такова било положението на Адама. Този принцип, кой-то излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днесвиждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония.Между тях има вечно състезание. Когато казват, че междутях не може да съществува любов, това е вярно. Любовтане е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да севърне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен ида си заеме първото положение. Сега и жената е активна, имъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не евъзможно никакво възпитание, никаква култура.

Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Виесте само проявление на принципа, а ние говорим за общияпринцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себеси. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, тоне е на прав път. Сърцето трябва да се интересува само отвътрешни работи. Онова сърце, което се интересува отвъншни работи, е опорочено. И онзи ум, който се интересу-ва от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти нетрябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва даги напътваш правилно, всеки да се занимава със своята ра-бота.

Ще помните: щом вашето сърце обикне известнипредмети или вещи отвън, непременно ще паднете в изве-стно изкушение. Защо? Защото вие не можете да владеететази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, тойще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не щеможете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате даго владеете, а това е невъзможно.

Искам да вземете тези неща не като абсолютни ис-тини, а като разсъждения. Вие ще ги проверявате и когатосе уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те саизвестни математически величини – ще ги допуснете, ще гидокажете, за да видите възможни ли са или не, но ще рабо-тите върху тях.

Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че ори-гиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, ко-

ето имате, то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще каже-те: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Ти можешотвън само да му се радваш. Ще знаете, че всяка изказанамисъл не е изгубена, тя остава написана в самия човек.

Какво нещо е обичта? Да кажем, че обичате някого. Тойпредставлява само една възможност, за да се прояви ваша-та любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съще-ствува в света, че можете да проявите любовта си. За при-мер, ако в един кинематограф няма бялото платно, как щеможе да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете,че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасив-но. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще виразправя за тази любов. Аз, като любя някого, не зная колкого обичам, той ще ми разправи колко го обичам. Кой е тозичовек? Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.Той едновременно е и отвън, и отвътре. Тогава вие, катообичате някого, ще бъдете тихи и спокойни, ще ви бъде без-различно дали той е при вас или ще замине в Америка. Тиявръзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвай-те на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Физическата любов все предполага, че ще станат ня-кои пакости, че ще се случат лоши работи и т. н. И действи-телно се случват. Духовната любов пък носи хубавото икрасивото. Щом обичаме някого физически, може да му при-пишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще муприпишем най-добрите, най-хубавите качества. За пример,физическата любов предполага: )може да му стане нещо“,)може да излъже“ и т. н. Да, но ти само предполагаш, а то-ва, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физи-чески, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш ду-ховно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Ду-ховната любов е правилната, защото няма причини, коитомогат да изменят тази любов. Тя е от Божествено есте-ство. И затова апостол Павел казва: )Любовта не мисли зло.Любовта никога не отпада.“ И действително тъй е.

Запишете си следните три правила за приложение:1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване

и вмести свободата на другите, продължете тогава радиу-са на сърцето си – да обхване и недостатъците на хората,и продължавайте свещения път на сърцето: Към Бога на Лю-бовта, при най-големите несгоди!

2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да раз-берете и приемете известни истини, удължете тогава ра-диуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, зада се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Негонамирайте във всичко. И продължавайте великия път наума: Към Истината и през най-голямото противоречие!

3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спирасвоята деятелност в добро, удвоете тогава радиуса на во-лята си. Приемете волята като дар от Бога и я посвететеНему! Тъй продължавайте мощния път на волята: За проявана Божията Благост и през най-голямото зло!

Само светлият път на Мъдростта води към Истина-та!

Тя постоянно ни весели!

Първа лекция на Младежкия окултен клас, държана отУчителя на 19 октомври 1924 г. в София – резюме



Моето учение е основано на три главнипринципа: Божествената Любов, Боже-ствената Мъдрост и БожественатаИстина.От тия принципи произтича необходи-востта от пълен мир и пълно разбира-телство, братство и взаимопомощ заобщото благо.

Учението ми изключва всякакво насилие,изисква абсолютна чистота в мислите,чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички после-дователи на това учение е съвършена-та нравственост. Ученикът на Божест-вената школа, за да може да възприемеи приложи великите истини на Христо-вото учение, трябва да бъде чист физи-чески, морално и духовно. Всяко наруше-ние на това условие е една спънка в раз-витието му. Той трябва да бъде изпра-вен във всяко отношение, както към се-бе си, така и към другите, към общест-вото и държавата. Аз препоръчвам за-читане на установените закони и на-

редби на властта. Всеки недостатък инесъвършенство в обществения и дър-жавен строй може да се изправи чрез са-моусъвършенстване, понеже е казано:„Бъдете съвършени както е съвършенОтец наш небесен!“.

Църквата винаги трябва да бъде в пълносъгласие с Божията Любов, Мъдрост иИстина.

С политика не се занимавам, защото тяне представлява за нас никаква цел. Сполитика се занимават само хората, ко-ито тепърва изучават живота.

За да се схване Божествената Мъдрости да се разбере Божествената Истина,изисква се знание за живота. Тия знаниясе преподават на ония, които желаятдоброволно да се учат и напредват. Акоте са здрави умствено и морално, лесносхващат преподаваните им уроци. Впротивен случай могат и сами да се от-кажат от една работа, която не им епо силите. Аз нито викам някого, нитопринуждавам, нито задържам. В моетоучение се прилага разумната свобода.Който дойде, няма да бъде изпъден, но икойто желае да си отиде, няма да бъдезадържан. Никому нищо не се налага. Навсички помагам по желанието им със съ-вети, упътвания и разумни лечебнисредства, съобразно законите на Разум-ната, Живата природа. И всичко товасе върши абсолютно безплатно. Бог, Ко-муто служа, промисля за моята прехра-на.

Това учение осигурява физическо здраве,морална чистота и духовен напредък навсички, които го следват, и животътим е общопризнат образец за подража-ние.

София, 21 юли 1925 г

6

Протокол за разпит на свидетели

Не само уединение! А и активна работа!

Даде ми се през месец август 2004 г. домен да стигне първият Годишен отчет1 наДружественото читалище „П. Р. Славейков“от 1898 г. От него се разбира, че то е учреде-но на 29.12.1896 година в град Варна, IIIучастък (днешна Стара Варна с кривите єулички). Това е времето на втората просвет-на вълна заляла страната ни, когато се учре-дяват много читалищни и училищни библио-теки. Първата е около 1860 г.

Председател на Настоятелството нановоучреденото читалище е известният ин-телектуалец, демократ, парламентарист идва пъти кмет на гр. Варна Кръстю Ив.Мирски. За касиер е избран не по-малко изве-стният и обичан от народа Капитан ПеткоВойвода (Петко Киряков). Изумлението мидостигна своя връх, когато прочетох, чедлъжността библиотекар-домакин е пове-рена на Петър К. Дънов! Най-често по товавреме библиотеките са били поверявани научителите – хора просветни, боравещи с кни-гата. Да бъде поканен за хранител и разпро-странител на знанието, на Духа, редом с те-зи известни българи! Каква чест за наскорозавърналият се от Америка млад човек!

Но тази чест е заслужена. Той вече е билучител, дипломирал се е по богословие и меди-цина в Америка и е издал току-що една изклю-чително напредничава книга – „Науката и въс-питанието. Началата на человеческий жи-вот“. А и баща му поп Константин Дъновскине е кой да е – и той е борец на Духа.

Прочетох на един дъх целия отчет, пос-ле пак и пак. Според него Учредителното съб-рание, приемането на Устава и разпределение-то на длъжностите е станало в рамките на

точно един месец – от 4 дек. 1896 до 5 ян.1897 г. Това ме навежда на мисълта, че Учите-ля е бил един от активните учредители начиталището. По всяка вероятност е помог-нал и в съставянето на първия му Устав2 от29.12.1896 г.

Трябваше да осъзная добре информация-та, която ми се даде, нейната значимост ивъпросите, които породи у мен. Отново прег-ледах източниците, с които разполагах, за даизвлека още нужна ми информация за този пе-риод, ако бях пропуснала такава. Оказа се, чеосвен повтаряният от авторите момент заПосвещението на Учителя, осъществило сепрез месец март 1897 или 1898 година, другипо-конкретни данни за неговия живот и дей-ност няма. Цитират се дати като:

– 3 март 1897г.3, 7 март 1897г.4, другиспоменават само 1897 г.5 или периода1897–1900г.6 Милка Кралева споменава и раз-лична година – 7 март 1898 г.7

За места на осъществяването се посоч-ват:

Нови Пазар (повечето автори) и с. Тето-во, Русенско (Св. Няголов; М. Кралева).


ШКОЛАТА

140 „Ó‰ËÌË ÓÚ ÓÊ‰ÂÌËÂÚÓ Ë 60 „Ó‰ËÌË ÓÚ Á‡ÏËÌ‡‚‡ÌÂÚÓ Ì‡ ”˜ËÚÂÎˇ

Дружествено читалище „П. Р. Славейков“ в гр. Варна и Учителя Петър Дънов.Нови данни за живота и дейността му от 1896 до 1899 година


От Отчета и от последващите изслед-вания се разбира, че Учителя е работил ак-тивно по главната цел на Дружественото чи-талище според Устава му, а именно: „да под-помага сближението и взаимното умствен-но развитие на членовете, особенно в граж-данственно отношение, и да поддържа чи-талня в III участък на града Варна, в коятопостепенно да се учреди участъкова библио-тека“.

Учителя е държал повече от пет многодобре посетени сказки пред членовете на чи-талище „П. Р. Славейков“ и читалище „Зора“.Поканвани са били и граждани, при „вход сво-боден“ и „прием кордиален“, които след товаса можели да се запишат за членове на чита-лището „П. Р. Славейков“.

Заглавието на първата сказка е „Произ-хождението на Человека“8 държана на 18 май1897 година в зала „Съединение“, най-голяматаза времето си в града. Намира се в центъра наднешна Варна и покорява с достолепие всекиспрял поглед върху нея. Построена е по идеяна кмета Кръстю Ив. Мирски.

Втората се назовава „Преглед върхудревнята и модерна философия“9. Изнесена е в

наетото за седалище на читалището „отде-ление на зданието..., в уч. III, на № 257“ и на-миращо се на същата тази улица „Дунав“, къ-дето е живял при сестра си Мария.

Датата е 8 ноември 1897 година.Само две седмици след това, на 15 ноемв-

ри 1897 година, пак в помещението на читали-щето, следва и третата сказка за отчетена-та 1897 година. Заглавието є „Науката и фи-лософията“10 е логично продължение на пре-дишната.

През есента на 1898 година гражданитеслушат сказката „Защо и как живеем“11.

Все още не е ясно кога е държана петата,за която знаем – „Основите на просвещение-то“ и последващите една или още няколкосказки, за които има податки. Има информа-ция, че последните две цитирани сказки, дър-жани от Учителя, са осъществени на тери-торията на дружественото читалище „Зо-ра“, по молба отправена от Настоятелство-то му.

Дружественото читалище „П. Р. Сла-вейков“ е просъществувало четири години.Закрито е по липса на финансови средства заиздръжката му. Вероятно има връзка и с фак-та, че един от основателите и негов двига-тел, Кръстю Мирски, напуска град Варна, следкато в 1900 г. е избран отново за депутат вНародното събрание и се премества временнов София. Връзка има може би и със смърттана Капитан Петко Войвода на 7 февруари1900 година. Сигурно и други подобни сътре-сения са принудили Настоятелството да зак-рие читалището на последното си заседаниена 21 април 190112 година. Според втория Ус-тав на читалището (от 29.12.1898 г.), при слу-чай на негово „растуряние“, Настоятелство-то му може да потърси друго читалище „въвВарна или окръжието є“, което чрез „общотоси събрание“ да приеме същото име и развие

8

същата дейност. Тогава книгите на читали-щето ще преминат към него.

Такъв случай се явява. И след преговори,през есента на същата година, в с. Аврен, Вар-ненско се учредява читалище, което приемасъщото име – „П. Р. Славейков“. То онаследя-ва печата на варненското читалище, библио-теченият му шкаф и един чувал с книги. Пър-вата книга от новосформираното читалищее раздадена за домашно четене на 21 октом-ври 190113 година – точно шест месеца следофициалното закриване на съименника му отград Варна.

Читалище „П. Р. Славейков“ в село Ав-рен, Варненско е живо и активно и днес. Ав-ренчани са чествували неговата 100 годишни-на на 15.12.2001 година.

Все още тънат в тъма годините1899/1900 г. Бил ли е Учителя Петър Дънов ак-тивен член на читалището и през тези годи-

ни или вече го е напуснал и е последвал баща сив Нови Пазар?

За нас остават въпросите и желаниетода търсим отговорите им.

София, Людмила Т. ДимитроваНоември 2004г. библиограф

1 Отчет до Годишното Общо Събрание на Читалището „П. Р.Славейков“ на III участък във Варна.Приложение: Правата наЧовека и Гражданина. Варна, печ. Взаимност, 1898.16с. 2 Устав на Дружественото Читалище „П. Р. Славейков“ на IIIучастък във Варна. Варна, печ. Взаимност, 1897. 8 с. Държ.ар-хив – Варна, Ф.786к3 Славов, Атанас. Пътят и времето. Т. I. Началото. София,Бяло Братство, 1998. с. 312.4 Кръстев, Вергилий. Изгревът на ... Т. I. София, Библ. Житенклас, 1993. с. 636; Томалевски, Георги. Учителят Беинса Дуно.София, Алфа-Дар. [б.г.] с. 93; Няголов, Светозар. Истината заспасението на евреите в България. София, ИК Виделина, 2000.с. 4.5 Даскалова, Павлина. Всемировият Учител Беинса Дуно и Ве-лико Търново. Т. I. Варна, Алфиола, 1995. с. 11.6 Стратев, Илиян. Живот и дейност на Учителя ... София,ИМА, 1997. с. 36.7 Кралева, Милка. Учителят Петър Дънов.Живот и учение.София, Кибеа, 2001. с. 22.8 Покана във в-к Странджа, Г. I, бр. 43 от 18 май 1897, с. 1.9 Съобщение във в-к Странджа, Г. II, бр. 2 от 8 ноември 1897,с. 3.10 Съобщение във в-к Странджа, Г. II, бр. 3 от 15 ноември1897, с. 3.11 Китипов, Петко. Старите Варненски читалища. 1870–1900г. Варна,1983. Ръкопис.12 Пак там13 Раздавателна Библиотечна книга. 21 Х 1901–1933 г. Държ. ар-хив – Варна, Ф. 496 к

За първи път видях и чух Учителя в салона на ъгъла на улицаUРаковска“ и UГраф Игнатиев“, в сградата на журналистите, къде-то по онова време той държеше беседите си. Незабравимо впечат-ление ми направи неговата осанка, неговото лице – бледо, спокойно,силно концентрирано, светнало във вътрешна светлина. Той бешесъвършено затворен за външния свят, дълбоко съсредоточен, каточе ли нищо отвън не го интересуваше, вглъбен, сякаш се молеше.

Той почна беседата; говореше тихо, после се оживи. Слушахмного внимателно. Не бях слушала до този момент никой да гово-ри така, но всичко разбрах. Всичко е истинно! Той ме изпълваше съссветлина. Когато свърши беседата, аз си казах: „Това е! Това тър-ся!“ Радост ме изпълваше. Всичко остана дълбоко в душата ми и сиго спомням и до днес.


ИЗ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ“

Елена АНДРЕЕВА


Много пъти вниманието ми беще прив-личано от походката на Учителя. Имаше не-що много леко и свободно в нея; беше бърза,целенасочена и не можеше да се забележи когатежестта на тялото преминава от единиявърху другия крак, нямаше никакво залюлява-не на едната или на другата страна. Тялотосъвсем изправено, но не сковано, главата игръбнака в една линия – се движеше право нап-ред и леко нагоре, пластично, красиво. Стъп-ваше като че ли беше без тежест. Когатовървеше, не си въртеше главата, за да поглед-не наляво или надясно, а само очите му се дви-жеха. Цялото тяло, главата, ръцете се дви-жеха красиво, свободно, беше приятно да гогледаш. Когато Учителя ни показваше гим-настическите упражнения или тези от Па-невритмията, можеше да се наблюдава изя-ществото в движенията му. Те бяха красиви,свободни, без напрежение, но не отпуснати, астегнати и пластични. Всички им се възхища-вахме. Сестра Катя Грива ми е казвала, чеУчителя є е показвал новите паневритмичниупражнения в стаята си, като е искал послетя да ги предава на другите, но това изяще-ство, красота и великолепие на неговите дви-жения тя никога не е могла да научи. Със съ-жаление ще кажа, че почти никой не ги научикакто трябва тези движения на Паневрит-мията; този вътрешен ритъм, който имашеУчителя, ние не усвоихме.

Гласът на Учителя беше бас-баритон,мек, равномерен, но не глух, проницателен, ноне остър, нито твърд. Говореше тихо, спо-койно, без напрежение, равномерно; рядко по-вишаваше глас. Това се случваше обикновенокогато говореше за Бога. Тогава беше вдъхно-вен, радост бликаше от него и това състоя-ние обхващаше всички, които го слушаха иразбираха; те излизаха от салона с просветна-ли лица, с радостни сърца, готови да проявятмилост и снизхождение.

След беседа Учителя беше отворен занас, свободно се приближавахме до него, зада-вахме въпроси, той отговаряше на всички,изясняваше идеите и принципите на учение-то си, неразбраното, и беше крайно щедър враздаването на знанието, което имаше. Той

можеше да говори неуморно и времето прес-таваше да съществува за него. Беше многоразположен и внимателен, но и всичко бешеконтролирано. Неговата същност беше зак-лючена с много ключове и той отваряше самсъкровищницата, която трябваше да отво-ри. Когато говореше на събранията, беседитеи лекциите си, или на малки групи около него,винаги съм усещала, че говори само това, кое-то иска да каже. Никога не се изплъзваше отезика му да каже нещо, което не иска или нетрябва да каже. Контролът над себе си и са-мообладанието му – това ми се виждашепрекрасно, но за нас – недостижимо.

Учителя говореше с разположение, но не сувлечение, защото всичко, което казваше, бе-ше контролирано. Не си позволяваше да каженещо, което може да хвърли сянка в съзнание-то на хората, на когото и да е. Когато изна-сяше известни погрешки, говореше безлично.Прецизен беше и в думите, които употребя-ваше. Така извеждаше с лекота всеки, койтосе намираше в забъркано положение. Той раз-полагаше с някакви невидими фарове, с коитоможеше да осветли всяко кътче на човешко-то съзнание и да не остане и най-малкотомясто неосветено. Затова, когато се нами-рахме в безизходно положение, отивахме принего, защото знаехме, че ще ни помогне, без дани унижи.

Учителя имаше образен език, като чевсяка мисъл можеше да я изрази образно. Вся-ка отрицателна мисъл, чувство или постъп-ка, той превръщаше в положителна. Каквотои да му се кажеше отрицателно, веднага гопревръщаше в положително. Някой се оплак-ва, че го боли крак; Учителя казва: UБолесттае гостенин, дошъл ти е – приеми го, нагостиго и той след ден-два ще си отиде.“ Друг сеоплаква, че някакво страдание има в тялотоси; Учителя казва: UСтраданието е почист-ване на къщата. Един хубав ремонт става.“Трети казва: UОскърбиха ме, много тежка иобидна ума ми казаха.“ Учителя: UДумата ераздвижване на въздуха, какво обидно има, ченякой раздвижил въздуха?“ Друг ще каже:UОбраха ме, загубих си парите!“ – UТози, кой-то ги е намерил, ще се радва, пък ти кажи: за

10

Господа ги дадох.“ – UБолен съм от охтика,дали ще оздравея?“ UТи още не си започнал даживееш. Ще живееш, щом спазваш Божиитезакони.“ – UВзеха ми всичко.“ UНикой не ти еоткраднал нищо, нещата само са преминалиот едно място на друго.“ Учителя среща ед-но дете, което плаче: UЗащо плачеш, мочен-це?“ UЕди коя си леличка ме обвини, че съм єоткраднал брошката.“ UТи открадна ли я?“UНе, Учителю.“ UТогава това не се отнася дотебе, то се отнася до този, който я е отк-раднал.“

Кой каквото и да казваше на Учителя,какъвто и крив образ да му представяше,щом минеше през съзнанието му, той го пре-даваше поправен, осмислен, красив. И товаправеше без усилие, изведнаж. С усмивкаразплиташе най-обърканите въпроси. Какъв-то и въпрос да се представеше пред него,той го разрешаваше така, че да бъде добреразбран от всички, които са засегнати. Приразрешаването на спорните въпроси той незаставаше на обикновеното гледище на хора-та, заставаше на друго ниво и осветявашевъпроса от друга страна, от едно по-високополе, и то така, че всеки да разбере къде еправото.

Както в беседите и лекциите, така и вчастните разговори Учителя винаги изнасяшеучението си и никога не се занимаваше с обик-новени неща. Дори когато е ставало въпрос заобикновени работи, той ги изпълваше с другосъдържание, с по-висок смисъл, по такъв на-чин, че всеки, който се докосваше до него, по-лучаваше просветление на съзнанието, повди-гане на мисълта. Той излъчваше такива вибра-ции от себе си като същество, че и нас понеза миг озаряваше, а със словото си ни пречи-стваше. Ние чувствахме мекотата, радост-та, освобождението от нещо, което ни е ог-раничавало. Когато се е случвало да ми говорипо-остро по някакъв повод, и тогава съмчувствала това вътрешно освобождение, то-гава дори съм имала по-голяма готовност заслужене и учене.

Учителя не ни увещаваше да следваме не-говото учение, но всякога изискваше да след-ваме законите и принципите, върху които се

гради животът, да живеем в хармония и пос-тоянна връзка с разумната Природа. И пак ниоставяше свободно да постъпваме, всеки самда види своите постъпки и сам да ги оправи.Изправянето на погрешките да ни стане вът-решна необходимост. Погрешките ни ограни-чават и когато се насъберат много, ние губимчистотата си.

Доверието, което имаше към нас, укреп-ваше нашето самочувствие и вярата всобствените ни сили.

Ние се проявявахме понякога много зле,но Учителя ни вярваше и аз си го обяснявах стова, че той гледа в бъдещето, когато ще бъ-дем на по-високо стъпало от сегашното. Тойносеше нашите слабости с едно велико тър-пение, така както майката търпи детето си,което прохожда. Да постъпваме правилно еабсолютно необходимо за нас, за да бъдем вхармония с живата и разумна Природа. Свобо-дата не се получава с борба отвън, а отвътре,чрез ограничаване на нисшето ни естество.Не минаваше ден, в който Учителя да не нипоказваше пътя за истинското освобожде-ние.

Учителя прие всички, които дойдоха даго слушат такива, каквито бяха. Никаквиизисквания, никакви условия не постави, освенза учениците. Всеки се проявяваше споредсвоето естество, разбиране и възможности.Обществото около него беше разнородно –от неграмотни до високо образовани и инте-лигентни хора. Връзката между всички бешетой и неговото слово, от което се интересу-ваха всички. Учителя остави всеки да мисли идейства свободно. Под неговото непосред-ствено влияние всички се обединяваха. Виж-даше добрата страна на всеки и ако трябва-ше да изнесе нечия погрешка, той изнасяшепринципа, който е нарушен, и лошите послед-ствия за нарушителя. Всичко изтърпя, и най-вече нас – такива, каквито бяхме. Велико бе-ше търпението му!

(следва)



През 1924 г., лятото, в Дели Орман бе-ше толкова сушаво, че бяха пресъхналивсички гьолджуци, нямаше никаква вода.Турците имаха тогава, тъй да се каже,микроязовирчета, които наричаха гьолд-жуци – всичко беше пресъхнало. Отиваха скачета на около 15 км далеч за вода. Дока-то я донесат, тя се изплисква, макар че явръзваха отгоре, друга част добитъкътизпиваше и тя се свършваше бързо, пактрябваше да отиват; един човек си губе-ше времето цял ден да превозва вода.

Веднаж, както си седя в канцелария-та, гледам фелдфебелът върви с шест ду-ши турци, приказва нещо с тях и се подс-мива загадъчно. Това много ме заинтересу-ва, излязох вън и му викам:

– Чифликчиев, какво има, бе?– Абе, г-н капитан, дошли са четири-

ма ходжи и двама кметове – на селата На-суфчилар и Гечбелер, да ви питат какво даправят, за да валяло дъжд. Казвам им, четова не е на капитана работа, а те нас-тояват да ги доведа при вас.

За голяма изненада на фелдфебела аз муказах:

– Как да не е моя работа? Моя работае! – Фелдфебелът се изблещи напреде ми ине можа да разбере той ли е луд или аз съмполудял. – Доведи ги в канцеларията!

Те дойдоха, седнаха и разправят след-ното:

– Г-н капитан, правихме молебен задъжд в Демир Баба теке (то е на няколкокилометра северозападно от Кеманлар).

Заклахме 120 коча, обаче дъжд не валя. ВМахмузлий заклахме 120 коча, и пак не ва-ля. Решихме да попитаме Вас какво да нап-равим, за да завали дъжд.

Фелдфебелът превеждаше, той знае-ше отлично турски. За втора негова изне-нада аз ги питам:

– Кога искате дъжд, утре ли?Беше вторник, питам ги значи за сря-

да ли го искат.– Нека, г-н капитан, в петък да бъде,

тогава ни е празникът!– Добре, щом искате в петък, в петък

ще вали, но ако направите каквото ви ка-жа.

– Ще го направим, г-н капитан, кактокажете, така ще го направим!

– Щом се върнете сега в село, ще изви-кате при джамиите всички мъже, жени идеца. Няма да влизат в джамията (при тяхсамо мъжете ходят в джамия), ще се наре-дят отвън и ще им кажете, че в петък щевали, ако всички, които са се скарали, сесдобрят, които се съдят, веднага да сеспогодят, ако имате някоя бедна вдовица,ще й помогнете, ако има болен, ще го нагле-дате – да няма изобщо нищо, което да виразделя в село. Ще го направите ли? – пи-там аз.

– Ще го направим, г-н капитан! – отго-варят те.

– В петък – продължавам аз – ще изле-зете при големите дървета, които са меж-ду селата ви, ще си направите молебена –заедно двете села, без да колите никакви

12

’Ó‰ÊËÚÂ ÒÂ ÏÓÎˇÚ Á‡ ‰˙Ê‰»Á —ÔÓÏÂÌË Ì‡ ÕËÍÓÎ‡ √˙·ÎÂ‚ ÓÚ ÊË‚ÓÚ‡ Ò ”˜ËÚÂÎˇ

Никола Хр. Гръблев е роден на 11 януари 1893 г. в гр. Габрово. На четири години останал без баща с две невръстни сест-ри. През свободното си от училище време навървял цървули и шиел еминии. Сетне станал наблюдател в метеорологическатастанция на Априловската гимназия.

През 1913 г. завършил Априловската гимназия и постъпил във военното училище. Като офицер е служил в Плевен, Тър-ново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол. Достигнал до капитански чин.

Като млад офицер срещнал Учителя и тази среща преобърнала начина му на мислене. Своята вярност и смелост дока-зал в Търново, когато по време на един събор предотвратил арeстуването на Учителя, рискувайки кариерата си на офицер.

кочове. Никакъв курбан, защото Господкръв не ще, а иска добри дела. И дъжд ще ва-ли.

Между двете села имаше десетинависоки и големи дървета, запазени от дъл-го време, около които имаше известнасветлина – някакво старо светилище.

След като си заминаха, в мене станаедна реакция, настъпи едно съмнение и ма-лодушие. Казвам си: “Чакай, бе, че дъждати в джоба си ли го имаш?!” Аз с такавасигурност го казах, и хората го приеха стакова доверие, като че аз имам властвърху дъжда и ще им го дам. Ами ако не ва-ли? Ще стана за смях пред всички... Седя сина бюрото и си държа главата с двете ръ-це. А пък фелдфебела – не мога да го поглед-на, ще рече: “Капитанът е луд.” Изпаднахв едно такова униние, че даже от смуще-ние не можах да вечерям...

Заранта станах към три часа, при-готвих се и излязох – близко до щаба, в ед-но чисто място, в една млада гора до гра-ницата, където хора не ходят. Коленичихи почнах да се моля. Четох Добрата мо-литва, 91-ви псалом, “Отче наш”, казвахформули и едновременно се обръщах къмБога и Учителя: “Господи, Учителю, аз него казах за моя слава и не за някакви мате-риални облаги, защото сега ако съм тук,утре ме няма”... и т.н. Така се разправях,като че ли са при мен. Дълго се молих, коле-ничил,докато почувствах една радост, ко-ето значи, че молбата ми е приета. Скочихи погледнах часовника си – беше 10. Изми-нали бяха 6 часа! Под влияние на радостно-то чувство започнах да пея, да скачам,търкалях се по тревата като чалнат; аконякой ме наблюдаваше, щеше да помисли,че съм се побъркал.

Като си отивах, гледам едно облачесъщо като аероплан – дълго, с две крила. То-ва беше в сряда, и вече бях уверен, чедъждът е сигурен. Щом дойде тази вът-решна радост у мене, аз бях вече уверен, чемолбата ми е чута и приета. В четвъртъкпак излязох да се помоля, но близо до поду-частъка и за по-малко време. Вечерта вчетвъртък ми съобщиха, че ми дават два-десет дена отпуск, който реших да прека-рам на комуната в Арбанаси, като им по-магам в работата.

В петък сутринта, след молитва и за-куска, почнах да си приготвям багажа запътуване към Арбанаси. Времето бешесъвършено ясно, никаква следа от облаци.Аз обаче си тананикам и си събирам бага-жа – бях уверен, че всичко ще си стане как-то го исках. Имах една вътрешна непоко-лебима вяра.

Към 9 часа пристигнаха двама карау-лджии (кехаи) от двете села и ми викат:

– Г-н капитан, събрахме се вече и Вичакат.

– Абе, отивайте и им кажете да сипочват молитвата.

А фелдфебелът гледа небето и се подс-мива, сигурно си дума на ума: “Капитанътсе изложи, в това ясно време нито дъжд щевали, нито дявол.”

Караулджиите са бързоходци и навяр-но след 30–40 минути са били вече на мяс-тото на молебена. Към 10 часа излязох отстаята, дето си редях багажа за пътува-нето, и гледам на североизток се показалона хоризонта едно малко бяло облаче. Ина-че небето си е ясно, слънцето си блести иняма никакво намерение да вали. Това бешекъм края на юли месец, след два-три месе-ца суша.

На молебена не отидох.След още 15–20 минути като излязох

пак, гледам небето към тия две села сезатъмнило – покрито с тежки дъждоносниоблаци. Не минаха и десетина минути, за-валя и при нас. Започна да вали такъв поро-ен дъжд, напоителен дъжд, че продължи от10,30 до към 13 часа, и когато тръгнах, ощене беше спрял. Дъждът беше до село Дауд-жилар, оттам нататък капка не бешепаднала. Обхванал беше един район околотия две села, с радиус около 10 километра.Хубав, напоителен дъжд, напълнил им ипрепълнил гьолджуците, както ми разпра-ви после фелдфебелът.

– Интересно нещо, бе, пред мене имказа капитана – казваше той. – Защо нямадъжд другаде, а в тези две села ще ги изда-ви от вода!... Турците викат капитана даги научи как да се молят, и дойде дъжд! Ито без да колят кочове, без курбан!...

Това стана в 1924 година.


ТО Н ЪТ И НЕГОВИТЕ ОБЕРТОНОВЕ

Георги СТОЙЧЕВ


Музиката, в широк смисъл на думата,прониква цялото космично пространство.Ако изследваме процеса на това проникване,можем да достигнем до определени заклю-чения за събитията, които характеризи-рат цели по-големи или по-малки периодиот време, свързани с произхода и развитие-то на Земята. Тези периоди са оставилисвоя код, своя отпечатък в структуратана отделните тонове, които са гръбнака натоновото изкуство. В структурата на то-новете откриваме характеристиката натези периоди като хармонични – консонанс-ни и дисхармонични – дисонансни. В тозисмисъл музиката е космично свидетелство,космичен език. Тя е една многоцветна виб-рационна система. Говорим ли за вибрация,това означава движение, а движението оз-начава творчество, сътворение. Музикатасъпътствува Сътворението от неговияпървоначален момент до наши дни. По рет-роспективен път можем да се върнем къмпървоначалния момент, защото ние сме по-топени в тази мощна вибрация на Духа,Който е построил и вдъхнал живот на всич-ки форми именно чрез принципа на вибраци-ята, която е Негова същност. Тази вибра-ция не се чува от човешкото ухо, но движивсички процеси в живата природа. Тази неж-на и многоцветна музика великите гении натоновото изкуство са опитали да пресът-ворят в определени музикални форми.

„В начало бе Словото“. Учителят Бе-инса Дуно казва: “Проявлението на Слово-то започва с музиката“. На музикален езикбихме могли да кажем: В началото безвукът. В началото бе тонът. След катомощната вибрация на Духа намагнетизира-ла пра-материята, тя се събудила за жи-вот. С други думи, животът е вибрация.Кой е бил първият тон? Този въпрос няма даразискваме, но в структурата на всеки един

от седемте тона на гамата е вложен кодътна Сътворението. За удобство ще използва-ме тона „до“ от голямата октава. Всякокласическо музикално произведение имасвой основен тон, съответно своя тонал-ност, но когато този тон е „до“, има нещосимптоматично. Например Петата симфо-ния на Бетховен е в тоналност „ до минор“.За нея някои музикални критици твърдят,че тя е точен модел на космоса.

Тонът „до“ от голямата октава имаопределена височина, която е в зависимостот броя на неговите трептения, и тембър,който се определя от онези, звучащи еднов-ременно с него по-високи тонове, които вмузикалната теория се наричат обертоно-ве. Всеки тон има 15 придружаващи го обер-тона. Те го придружават по един вътрешенначин. Вътрешен, защото ние не ги чуваме,нашето съзнание не може да ги възприеме,но те реално присъстват като неразделначаст на основния тон. Можем да си гипредставим като планети, които обикалятоколо своето слънце, от което самите тепроизлизат. С други думи, всеки тон е ко-лективен звук, завършен процес, който криедълбоко в себе си всички моменти на свое-то проявление. Неговите спътници заематпространство от четири октави. Всякаоктава сама по себе си е един свят, едно по-ле на проявление. В тази многоизмерносттрябва да търсим въздействието, коетотонът носи в себе си. Как се получаватобертоновете? Струната не трепти самос цялата си дължина, но и със своите части.Частите трептят с по-малка амплитудаот цялата струна, затова техните тоновеса по-тихи и остават скрити зад основниятон. Има специални уреди, с които тезидопълнителни тонове могат да се усилят итака учените са регистрирали обертоно-вия ред. На петолинието са означени обер-

14


тоновете върху тона „до“, но бихме моглида започнем от всеки произволно взет тон ище получим същите взаимоотношениямежду отделните обертонове:

Обертоновете носят специфичния жи-вот на тона. Когато инструменталистътсвири чисто, звучат по-голямата част отобертоновете и звукът оживява, добивапространственост, пластичност, многоиз-мерност, сякаш полита на свои невидимикриле. Звукът става изключително фин итопъл. За това се изисква силна концентра-ция.

В първата октава на обертоновия редзвучи само един обертон „до“. Между ос-новния тон и първия обертон интервалът еоктава („до-до“), който е консонансен ин-тервал. По-точно октавата е съвършенконсонанс (съществуват интервали, коитоса несъвършени консонанси). Онзи принцип,който първи е бил излъчен, за да започне сво-ето самостоятелно съществуване, е пов-торение на своя създател. „И Бог създадечовека по своя образ, по Божия образ го съз-даде.“ В първата октава, която се състоиот основния тон и първия обертон, е зако-дирано първото Сътворение на човека катоБожествена същност в един много високсвят – причинния. Характеристиката наинтервала „до-до“ като съвършен консо-нанс ни дава точно определена представа заживота на причинното поле. Този период отразвитието на Земята в окултната наукасе нарича Сатурнов. Сатурновият период ебил топъл, но тъмен. Тогава се заражда фи-зическото тяло на човека. То не прилича наднешните физически тела, а е било изграде-но от материята на топлината. Материя-та на топлината Учителят Беинса Дунонарича Любов. Всички йерархии, които саучаствали в сътворението на човека, саизлъчили към него своята Любов като опре-

делени качества. Топлин-ните тела са приели то-зи живот в най-чист вид

– интервала октава, при който тоноветезвучат слято.

Казахме, че в първата октава на обер-тоновия ред има само един обертон. Етокакво казва Учителят Беинса Дуно за число-то едно: „Числото едно, първото число, еГоспод, Който е създал света, първичнатапричина, която подтиква всички съществакъм разумност. Единицата означава неиз-менното начало на нещата. Тя е БожиятаЛюбов, божественото начало у нас.“ Боже-ственото начало в човека се проявява ощепри създаване на неговото физическо тялопрез Сатурновия период. Като най-старо,то дълго се е развивало на Земята и е многопо-съвършено от другите тела на човека.Другите тела, поради своето несъвършен-ство, често обричат физическото тяло наболести и страдания. През Сатурновия пе-рид е първото Сътворение – на физическиячовек.

Във втората октава на обертоновияред звучат два обертона: „сол“ и „до“. Меж-ду обертона „до“ от първа октава и първияобертон „сол“ от втора октава интер-валът е чиста квинта. Този интервал същое консонансен. Квинтата е съвършен консо-нанс. Между първия обертон „сол“ и втория„до“ от втора октава интервалът е квар-та. Квартата е също съвършен консонанс.Тези два съвършени консонанса ни даватпредстава за живота върху умственотополе. В окултната наука този период отразвитието на Земята и човека се наричаСлънчев. Интервалът квинта според Учи-теля Беинса Дуно има отношение към Мъд-ростта. Съществата на Мъдростта презСлънчевия период даряват човека с етернотяло. Топлинната материя на стария Са-турн се превръща в газообразна. Колкотоинтервалът между обертоновете ставапо-малък, толкова материята се сгъстява.Квинтата е по-малък интервал от октава-та и не звучи така слято като нея. Дватаразлични обертона „сол“ и „до“ символизи-рат двете тела – физическото и етерното,които човек вече е придобил.

Учителят БеинсаДуно казва: „Числотодве е число на красивите,мъчни, прогресивни про-цеси. То е незавършен

I октаваII октава

I октава II октава III октава IV октава

житно зърно16

процес, божествената съкровищница, бога-тствата, които Бог раздава. Двойката еприложение на Любовта. Най-трудноточисло, защото идва от един висш свят ивлиза в един низш свят.“ Числото две сим-волизира поляризацията, Любовта и Мъдро-стта, мъжкото и женското начало, тъмни-ната и светлината. Това е една комплемен-тарна полярност, защото двата полюса са-мостоятелно не могат да съществуват,те взаимно се допълват. През Слънчевия пе-риод човек придобива етерно тяло, което еносител на живота. Физическото тялооживява чрез етерното. През Слънчевия пе-риод е второто Сътворение на човека –етерния човек.

В третата октава на обертоновия редзвучат четири обертона: „ми“, „сол“, „сибемол“ и „до“. Основният интервал междутях е терца: „до-ми“, „ми-сол“, „сол-сибемол“. Терцата е консонансен интервал, нонесъвършен консонанс. Последният интер-вал „си бемол-до“ е секунда и е дисонансен.Четирите обертона заедно образуват ди-сонансно четиризвучие. Дисонансното че-тиризвучие ни дава представа за животавърху астралното поле. В окултната наукатози период от развитието на Земята ичовека се нарича Лунен. За първи път презтози период се нарушава божественоторавновесие, появява се първият дисонанс веволюцията. Интервалите между оберто-новете се скъсяват, материята на Земятаи човешкото тяло се сгъстява. От въздухо-образна тя се превръща във водна. Най-ви-сок носител на живота през Лунния периоде астралното тяло, но то е току-що създа-дено, силите в него не са добре организирании човек лесно пада под влияние на своитестрасти и желания. Борбата между слънче-вия и лунния принцип е добре характеризи-рана от дисонансното четиризвучие „ми-сол-си бемол-до“.

Учителя казва: „Числото четири озна-чава човека в неговото животинско състо-яние. Волево число. В това число няма топ-лина. Няма условия за външна работа. Чис-лото на прецеждане, пречистване, чистили-

ще.“ През Лунния период човек придобиваастралното си тяло. Той се превръща в жи-вотно – човек. Точно такава е характерис-тиката за човека от Лунната епоха. ПрезЛунатта епоха е третото Сътворение начовека – астралния човек.

В четвъртата октава на обертоновияред звучат осем обертона: „ре“ „ми“ „фа#“„сол“ „ла“ „си бемол“ „си“ „до“. Основниятинтервал между тях е секунда. Голяма се-кунда в началото на обертоновия ред и мал-ка секунда в края. И двете секунди са дисо-нансни. Интервалът секунда е най-малкоторазстояние между два тона. Следователноматерията е най-гъста и тъмна. Четвър-тият период от развитието на Земята ичовека е Земния. Поради гъсотата на мате-рията, крачките, с които се движи духовно-то развитие, са най-малки, което отговаряна секундовото движение на обертоновете.Интересно е, че мелодичният изказ в песни-те на Учителя Беинса Дуно се опира главновърху постепенно секундово движение. По-добен похват наблюдаваме и в творчество-то на Бетховен. Тези факти не са случайни.При Паневритмията Учителят е изисквалкрачката да бъде малка. Това е важно заЗемния период, където всичко става бавнои постепенно. Душата е в плен на простра-нството. Времето има по-малко значение.През Земния период се развива мозъкът,който е инструмент на мисълта. Ражда сеумственото тяло на човека. Човекът вечее придобил всичко необходимо за бъдещотоси развитие.

Четвъртата октава на обертоновияред има осем обертона. Учителят каз-ва:“Числото осем е трудно число, но можеда помогне понякога да си свършите рабо-тата. Осем е число на затвор, на ограниче-ния. Числото осем означава най-големитестрадания, допустими за човека. Лошиятчовек може да се изправи чрез числото осем.Дойдете ли до числото осем, ще знаете, чевъншните условия са по–силни от вас. За дасе справите с тези условия, очите ви тряб-ва да бъдат отворени на четири и съзнание-то ви будно.“ Това е точна характеристика

III октава

дисонансночетиризвучие

IV октава

на четвъртия, Земния период от развитие-то на Земята. През Земния период човекпридобива умствено тяло. Умственототяло е младо и неорганизирано. Астрално-то тяло е претърпяло по-дълго развитие,но то също е несъвършено и се поддава лес-но на влиянието на изостанали в развитие-то си същества. По тази причина Земятасе превръща в трудно място за живот иразвитие. Макар че през Земния период чо-век е придобил своя най-висш носител – Аза,способността да мисли и твори и свободна-та воля за действие, той остава едно мно-го крехко и уязвимо същество. Осемтеобертона свидетелствуват, че засега вън-шните условия са по-силни от самия човек.

Обертоновият ред показва пътя, покойто човек е слязъл в материята. Числата

на неговото слизане са 1, 2, 4, 8. Като изк-лючим числото 1, останалите числа са чет-ни и са степени на числото 2. Трите числа 2,4, 8 свързахме с броя на обертоновете въввтората, третата и четвъртата октавина обертоновия ред, които съответству-ват на силите, работили през Слънчевия,Лунния и Земния периоди, с енергиите и ма-териалите, които са вложени за осъщест-вяване плана на еволюцията. Интервалитемежду обертоновете имат отношение къмкачествата, които сътворените формипроявяват чрез принципа на вибрацията.Така всяка форма оставя своя вибрационенотпечатък като свидетелство за своетосъществувание в паметта на Природата.


Позната е библейската легенда за Вави-лонската кула, която хората искали да пост-роят до Небето. Това ядосало Бог, Той разбър-кал езиците на строителите, те не могли по-вече да се разбират помежду си и така ста-нало невъзможно построяването на кулата.

Дали това не е рефлектирало върхувсегдашния стремеж на хората за взаимноразбирателство?

В древността роля на международенезик е изпълнявал гръцкият. През среднитевекове тази роля иззема латинският. Обачете и двата не са били в истинския смисълмеждународни езици. Те са улеснявали самоелитните слоеве на обществото в Европа –аристократи, учени, висшето духовенство. В

по-новите времена по-широка роля на между-народни езици са изпълнявали езиците на го-лемите колониални държави – предимнофренският и английският. Това обаче отреж-дало преимущество на тези народи и държа-ви в международната политика.

В последните векове са създадени пове-че от 350 проекта за международен език.Всички те обаче, поради нежизнеспособност,са изоставени. Гениално решение на проблемадава само д-р Лазар Лудвиг Заменхов. През1887 г. той публикува своя проект, станал по-късно известен в цял свят като междунаро-ден език – ЕСПЕРАНТО.

Д-р Заменхов е роден на 15.12.1859 г. Ка-то дете той израства и живее в гр. Бялис-

ЗЗАА ЕЕДДИИНН ООББЕЕДДИИННЕЕНН ССВВЯЯТТ

През лятото на 2004 г. на гости в Рилския лагер на Братството бяха нашите отдавнаш-ни приятели от Франция – семейство Арлет и Жан-Луи ГОБО. От години те изучават Учите-ля и по-специално Паневритмията. Жан-Луи е страстен привърженик на есперанто, защото едълбоко убеден в големите му възможности и значение за обединението на хората по плане-тата – основния патос на Учението. Той смята, че започва нова вълна на интерес към еспе-ранто, защото е лесен, универсален и най-важното – неутрален език, който подпомага не до-минирането на някоя нация, а отвореност и толерантност към всички. Жан-Луи поддържа връз-ки с много есперантисти по света и смята да работи – с наша помощ – за издаване и разп-ространение на преведени на есперанто текстове от Учителя.

За всички, които биха проявили интерес към възможностите на този обединяващ език,предлагаме следващия текст, чиято авторка води в момента курс по есперанто в София.

ВВТТООРРИИ ВВЕЕКК ЕЕССППЕЕРРААННТТОО

Цветана ГАНЧЕВА

ток (Полша), тогава под руско владичество.В града по това време са живеели хора отмного националности – поляци, руси, герман-ци, татари, евреи и др. и с различна религи-озна принадлежност – католици, протестан-ти, източноправославни, мюсюлмани, юдеи ит.н. Тези разноезични хора непрекъснатовраждували помежду си. Малкият Лазар отдете наблюдавал крамолите и баталнитесцени по улиците. Детето обаче наблюдава-ло и това, че неговият баща – полиглот – билприятел с всички, защото знаейки езицитеим, разговарял и се разбирал с всички. Такаоще от малък Заменхов забелязва, че разное-зичието е пречка в отношенията между на-родите, защото ги разделя. И когато бил уче-ник във втора филологическа гимназия, се за-лавя за работа. В продължение на няколко го-дини, с цената на огромен труд, търпение,упоритост, монашески живот, без почивки иудоволствия, с много любов към хората, тойсъздава, усъвършенства и практически изп-робва своя език.

Основните, вътрешни причини, коитопревръщат есперанто от проект в дейст-ващ език в продължение на повече от 117 го-дини, може да се формулират в няколко реда.Есперанто е конструиран съобразно устано-вените още от 18 век принципи. Той е после-дствие на факти и опит. Заменхов го опреде-ля като език на работничеството, на народ-ните маси; затова и той сам го нарича Fла-тинският език на демокрацията“. За да из-пълни тази своя роля, езикът трябва да бъденай-лесен и авторът брилянтно постига то-ва, благодарение на твърде лесната грама-тика, на лексиката – взета почти без проме-ни от съществуващите съвременни езици, набогатото и правилно словообразуване. Важенфактор за успеха е и предвиждането на съз-дателя му, че езикът не може да бъде жив без

литература и още преди публикуването мутой започва да превежда произведения насветовните класици: Шекспир, Пушкин, Гьоте,Шилер и др., също и Стария и Новия завет отстароеврейски. Така Заменхов доказва колкобогато йзразен е създаденият от него език.Той се говори в над 160 страни в света. Вся-ка година на есперанто се провеждат конгре-си, конференции и др. Той е приет като офи-циален език на ООН и ЮНЕСКО. В последнитегодини звучи в ефира от много световни ра-диостанции – Пекин, Ватикана, Полша и мно-го други; има го и в интернет.

Д-р Заменхов ясно подчертава, че еспе-ранто има за цел не да измести съществува-щите национални езици, а да служи като вто-ри, помощен език на културното човечество.Много важно качество е неговата неутрал-ност в национално отношение: той не при-надлежи на никоя нация, на никой народ, зато-ва не дава предимство на никоя култура. Тойв еднаква степен принадлежи на всички, кои-то го говорят и прехвърля мостове между на-родите. В България есперанто идва от Русия,само две години след публикуването му.

Според общоизвестната поговорка давладееш един чужд език значи да имаш ощеедна душа. Учителят Петър Дънов е уважа-вал есперанто и е насърчавал учениците отШколата да го изучават. Сега ние знаем, чеедни от най-добрите есперантисти на Бълга-рия са сред неговите ученици. Някои от тяхса превеждали беседи на есперанто, други саги издавали в отделни брошури в печатници-те си, трети са ги разпространявали писме-но и говоримо в чужбина. Например беседитена Учителя са достигнали Латвия благодаре-ние на есперанто. И още от времето на Учи-теля, та до ден днешен братя и сестри отЛатвия летуват в братския лагер при Седем-те рилски езера всяко лято. И не само отЛатвия.

И днес интересът към есперанто вБратството е осезателен.От началото натази учебна година (22 септември 2004) сеорганизира и провежда курс по есперанто заначинаещи.

Защо да учим есперанто? Заради наша-та страна и народ, заради свободното общу-ване между хората, заради съвета на Учите-ля, заради доброто, което можем да направиму нас и в света в общуването чрез този език.

За контакти:Цветана Ганчевадом.тел. 934 46 25София


Есперантска конференция в Локарно, 1926 г.

КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

СВЕТЪТ ОКОЛО НАС


Помнете: Бащин дом е цялата Вселе-на. Бащин дом е Слънчевата система. Ба-щин дом е цялата природа. Бащин дом е ця-лата Земя. Бащин дом е всичко видимо и не-видимо.

Целият космос е едно живо същество, вкоето ние живеем и се движим. И тогаватози космос може да бъде безграничен и гра-ничен, и велик, и малък: туй е свойство навечното – да произвежда каквато форма ис-ка.

Учителя

ПРОСТРАНСТВОТОПространството, което ни оби-

каля, е толкова обширно, че в него мо-гат да се вместят много системи ка-то Слънчевата. Обаче всяка система,както и всяка планета, са поставенина големи разстояния, за да не се сблъ-скват, всичко е предвидено и нареденоразумно и целесъобразно.

Пространството е пълно с еднамощна сила, с една разумна сила, върхуръцете на която се крепят не само на-шата Земя, но и всички останали вели-ки светове. И в пространството имаразумна борба на сили, които искат дапрокарат своята теория. Има извест-ни същества, които искат да откло-нят Земята от нейната орбита.

Цялото пространство, в коетоживеем и се движим, е пълно със съще-ства от разни категории. Цялотопространство е пълно със светове.Когато нашата Земя се движи в про-странството на тази Вселена, ние сенамираме под влиянието на тези съще-ства, с които дохождаме в съприкосно-вение. Ако речете да тръгнете от Зе-мята за Онзи свят, ще ви спират намного места. Ще ви спират пред вся-ко царство и ще ви искат свободен би-лет, паспорт, както правят на Земя-та при минаването от една държава вдруга. И цялото това грамадно прост-

Божественият свят е светлина, свят на ред и порядък, свят навечна Божествена хармония, която светлите души разнасят


ранство с всичките същества има един отглас внашите сърца, умове и души.

ПЪРВИЧНАТА МАТЕРИЯМатерията, от която светът е създаден,

струва много повече от цялата Земя. Значи пър-вобитната материя, от която е направена Все-лената, струва почти колкото цялата Слънче-ва система, без Слънцето. Тази материя е многоскъпа, понеже интензивността на движениетона частиците й е много голяма. От тук можетеда си представите каква светлина трябва да имасъзнанието, за да издържа на интензивността натази материя. За да придобие човек тази свет-лина на съзнанието, той трябва да мине презстрадания.

ВСЕЛЕНАТАВселената сътавлява сбор от мислещи същества,

които са атомите на този разумен свят.

Как и защо е създаден светът? Създаванетона света има широк замисъл. Бог знае защо е съз-дал Небето, Земята и планетите, както и цяла-та Вселена.

Има особени формули, по които е създаденаВселената. Небесната механика е коренно различ-на от земната. Хиляди години нашата Земя седвижи в пространството и благодарение на ве-ликите закони на Битието тя и до днес спазвазаконите на равновесието.

Движението, което става във Вселената, седължи на оня Разумен Дух, който регулира и уп-равлява всички сили. Само това движение е реал-но, само то прави света реален. Според филосо-фите съществуват две реални неща в света:субстанция – видимата форма на телата иесенция – невидимото, което се крие в тия фор-ми. Хората изучават главно формата на нещата,не са дошли още до есенцията.

В бъдеще Вселената ще служи за развлечениена хората. Днес те не могат да се ползват отнея. Един ден, когато заслужат това, Бог ще гиостави свободно да се разхождат из нея, да я изу-чават. Всички светове, които виждате, са създа-дени за развлечение на Божиите чада. Под думата„развлечение“ ние разбираме пътешествия. Човектрябва да пътува по световете, за да разбере ре-да и порядъка, който съществува в тях, да раз-бере вътрешното съдържание на живота. Катоизучи всички светове, човек ще познае и Божест-вения свят – главата на Вселената.

Вселената с всички слънца и планети предс-тавлява предметно учение. Като я изучавате,вие ще обхванете всички звезди, слънца и плане-ти като екскурзианти. И по пътя си вие ще сесрещате. След колко години ще се срещнете, то-ва зависи от интензивността на вашата мисъл,

от бързината на вашия влак. Може да се срещне-те след хиляди или милиони години, а може и следчасове. Колкото по-бързо се движите, толковапо-малко неща ще видите. Ще минавате и зами-навате през планетите и ще кажете, че нищо несте видели. Ако се движите по-бавно, ще се спи-рате на всяка планета или слънце и ще ги изуча-вате. Тогава ще видите, че в междупланетнитепространства има цели светове, за съществува-нето на които съвременните учени не подози-рат. Тези светове не могат да се видят със се-гашните телескопи. Това са сътояния, през кои-то минава човешката душа. Когато Айнщайнказва, че има време и пространство, той разби-ра състоянията, през които Духът и Душатаминават.

Ако цялата сегашна Вселена със всички своислънца и планети, с всички живи същества по неяизчезне, животът ще се трансформира, ще минезад нейните предели. Зад тази материална Вселе-на, която ние познаваме, има друга вселена, създа-дена от по-ефирни същества, от по-ефирни слън-ца, недостъпни за нашите очи. Следователно це-лият живот ще се пренесе именно в тази вселе-на, хиляди пъти по-красива от нашата. Всичкисъщества, които са готови да живеят в тазивселена, ще се пренесат там, а тия, които не саготови, ще останат в сегашната да си късатглавите.

Бог мисли да направи една вселена по-голямаот тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 ми-лиарда слънца и всяко слънце да бъде 10 милионапъти по-голямо от сегашното. И после, Господмисли да създаде същества още по-велики от тия,които днес съществуват. Които от вас са дос-тойни, Бог ще ви пренесе на тези нови слънца.

ЗВЕЗДИТЕДа изследвате небето, това значи да чете-

те Свещената книга на Живота, да вървите посвещените стъпки на Твореца. Небето – това есъвкупност от живи светове, в които Божест-веното се проявява. Небето – това е надеждатана света. Който се е обезднадеждил, той тряб-ва да излиза всяка вечер вън да гледа небето. Ка-то наблюдава звездите, да се радва на техния жи-вот. Звездите пък са писмото, което Свещена-та книга съдържа. Всяка звезда говори на хоратана специален език. Говорът є се разбира от влия-нието, което тя оказва върху тях. Напримервсички благородни хора със светли умове и чис-ти сърца се намират под влиянието на Сириус.По култура Сириус е близо до Слънцето. Съще-ствата, които живеят на Слънцето и тези наСириус се съобщават помежду си. По какъв начинсе съобщават? Науката признава ли това съоб-щение? Какви доказателства има за това? Офи-



циалната наука няма никакви доказателства, за-това не признава такъв род твърдения. ОбачеБожествената наука признава тия факти и можеда ги докаже.

Всички звезди не само светят, но те иматоще и известно духовно влияние върху човека.

Ако съзнанието ви е пробудено, всички тиязвезди, които блещукат по небето като малкизапалени свещици, ще бъдат за вас обширни све-тове, каквито са всъщност. Не е ли пробуденосъзнанието ви, тия звездички ще останат за васмалки светли точици, каквито ги виждате от-далеч. Който и учен да ги наблюдава от Земята,няма ли развито съзнание, не ще може да ги схва-не в тяхната действителна големина.

Известни звезди от Млечния път могат даразговарят с вас, където и да се намирате. Теимат станции във вашия мозък. Ако разбиратеезика им, всеки ден ще можете да чувате по еднановина, станала на Слънцето, на Юпитер или накоя да е друга звезда. Казвате: „Можем ли да гово-рим със звездите?“ Можете. Разумният може даговори, но глупавият как ще говори? За глупавитеса затворени звънците на тези станции.

Ако вие действително възлюбите една звез-да, най-малко ще получите една дума от нея. Дакажем, че се обърнете към Сириус и я възлюби-те като една Божестевна мисъл. Тя ще ви каже:„Бог е Любов!“ И ако я попитате, защо Бог еЛюбов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звез-ди изпращат светлина и щом изпращат светли-на, те са интелигентни. Които не изпращатсветлина, в тях няма интелигентност, в тяхЛюбовта действа, но не се е проявила Божест-вената мъдрост. Всички звезди казват: „Светли-на има в Бога, простор има!“ Като погледнем на-горе, ще почувстваме едно облекчение. Не мисле-те, че това са илюзии. Не, като излезете вечер-но време, най-малко с една звезда, която е на сте-пента на вашето развитие, можете да разговаря-те. Това, че звездите живеят, че обичат Бога,това не са илюзии, това е разумността в тях.

СЛЪНЦЕТОСлънцето е книга, върху която всеки ден Бог пи-

ше нещо ново.

Ще кажете, че Слънцето е огнено тяло инищо повече. Освен огнено тяло Слънцетопредставлява съвкупност от светли, разумнисъщества.

Има ли хора на Слънцето? Има. При товате са по-разумни и по-културни от тези на Зе-мята. Най-простите същества на Слънцето сахиляди пъти по-разумни и културни от най-умни-те хора на Земята. Представете си тогава как-во нещо са най-умните същества на Слънцето.

Колко по-високо стоят те от най-умните хорана Земята!

Енергиите, които излизат от Слънцето,крият в себе си запас от жизнени, лечебни сили.Иска ли човек разумно да използва енергиите наСлънцето, той трябва да излага гърба си на ран-ните слънчеви лъчи, при изгрев. Даже и в облач-но време можете да излезете преди изгрева и даконцентрирате мисълта си в посока на изгрява-щото Слънце. Облаците пречат само да видитеСлънцето, но неговите жизнени енергии минавати през тях. Никаква външна сила не е в състоя-ние да противодейства на слънчевата енергия.Когато искате да се лекувате, излагайте гърба сина изгряващото Слънце; когато искате да придо-биете вътрешен мир, излагайте гърба си на заляз-ващото Слънце, а лицето си обърнете на изток.При това положение вие ще изпитате дълбоквътрешен мир и ще разберете, че не трябва дасе тревожите за нищо.

Ако нашето Слънце изгасне, ще се създадедруго Слънце. Ако една слънчева система изчезне,вместо нея ще се яви друга. Слънцето никога неизгасва, т.е. не се губи, но само се видоизменя. Богима на разположение милиони свещи, светят. Акоедна изгасне, друга ще я смени. Важно е да има све-щи, които да горят и да светят.

Когато някои покойници влязат в Слънце-то, тогава те ще разберат какво нещо еЦарството Божие.

Красив е животът на Слънцето, но тойоще не е достъпен за хората на Земята. Мисленочовек може да отиде там, но не и в действител-ност. Лесно се отива на Слънцето, но не с фи-зическото, а с умственото тяло.Ако искате даотидете до Слънцето мислено, там ще бъдетеза няколко минути; искате ли по физически начинда отидете, нужни са ви най-малко хиляда годи-ни. Човек още не е готов да живее на Слънцето,тъй като не знае езика на Слънчевите жители,не познава техния ред и порядък, не отговаря натехните мисли и чувства. Без Любов не можешда направиш стъпка към Слънцето или към Луна-та. Ще направиш мост от физическия доумствения свят и по него ще минеш. Без тозимост не може да се отиде.

Жителите на Слънцето живеят в голямоизобилие, вследствие на което не се тревожат занищо. Тяхната задача е да изпращат блага на ця-лата Слънчева система. Те определят бюджетана всички същества, на всички хора, на всичкидържави и народи, на цялото човечество и навсички планети. Слънчевите хора коренно се раз-личават от хората на Земята. Колко години жи-вее едно слънчево същество? За да се завъртиСлънцето около своя център, нужни са му 20 ми-лиона наши години. Тъй щото, когато казваме, че

някой човек от Слънцето е на десет години, то-ва значи, че той е на двеста милиона земни годи-ни. Съществата, които живеят на Слънцето,имат отношение към друго слънце. И те се на-мират между два полюса, както човек се намирамежду Слънцето и Земята.

Аз поддържам, че има живот във вътрешно-то Слънце, при много по-благоприятни условияот тия на Земята. Които не вярват на думитеми, могат да проверят това. Някои учени под-държат, че температурата на Слънцето е около35 милиона градуса. Аз казвам, че е много по-висо-ка. Чрез тази температура Слънцето е запазеноот всички изненади, които биха могли да го спо-летят. То не може да се завладее. Голяма борбаима в природата за завладяване на Слънцето, новсички опити досега са безрезултатни. Никаквивойски, никакви адепти не са в състояние да гозавладеят.

Слънцето, което виждате отвън, е отраже-ние на едно друго, вътрешно слънце, което съще-ствува и в човека. Ние не говорим за външнотоСлънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е вСлънцето и в Когото е Слънцето. Светлинатана Слънцето не иде от самото Слънце, но отБожествения Дух. Светлината е признак на она-зи мисъл, която Великият отправя към всичкиживи същества на Земята. Тази светлина именнони възраства и подкрепя. Без нея няма живот,няма мисъл, няма знание. Ако не може да възприе-ме топлината на вътрешното Слънце, човек сеоплаква от вътрешен студ. Той чувства, че е из-губил нещо съществено, изгубил е вътрешнататоплина в живота. Лиши ли се от нея, човек сечувства самотен, изолиран от света. Той се дви-жи между хората, но не ги познава, натъква се надоброто в живота, но никъде не го вижда.

Ритмичното движение на кръвта в човеш-кото сърце се определя от ритмичните вълнина Слънцето. Следователно, ако сърцето на ня-кой човек не функционира правилно, той трябвада изправи отношенията си към Слънцето, давнесе хармония между своя пулс и този на Слън-цето.

ПЕТНАТА НА СЛЪНЦЕТОСлънчевите петна започнаха да се явяват

на Земята след като хората започнаха да гре-шат. Те предупреждават хората да изправят жи-вота си, тогава ще изчезнат. Слънчевите петнасе отнасят не само до Земята, но и до другитепланети. Има петна на Слънцето, които показ-ват греховния живот на Венера, на Юпитер, наМарс, на Сатурн. Тия петна се различават едниот други. Щом дойде въпрос за петната, коитопоказват живота на Земята, те са особено чер-ни, като въглени. За мене това е факт, това е

научно обяснение. С тия петна главно ученитехора се предупреждават. По тия петна се опре-деля не само живота на хората, но може да сепознае и кои народи грешат най-много. Големитегрехове на българите, на французите, на англича-ните, на италианците – на всички народи изоб-що се отбелязват на Слънцето. Няма нищоскрито по лицето на Земята.

Слънчевите петна имат някаква връзка съсземетресенията, но те не са тяхната дълбока,съществена причина. Забелязано е, че когато имаповече петна на Слънцето, влагата на Земята сеувеличава; когато петната намалеят, сушата сеувеличава и на Земята настават неплодороднигодини.

СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМАДвиженията на небесните тела в нашата

Слънчева система се определят от връзката имсъс Слънцето. Движението на Слънцето се опре-деля от връзката му с друго слънце.

Всяка планетна система има свое сърце, ко-ето е свързано с общото космическо сърце. Сър-цето на нашата Слънчева система е Слънцето.

Слънчевата система днес не е същата, как-вато е била преди хиляди години. Ще дойде ден,когато тя ще се намира под влиянието на другасистема, която коренно ще измени живота на Зе-мята в положителен смисъл. При новите условияна живота злото съвършено ще изчезне. Гняв,обида, огорчение няма да съществуват.

В Слънчевата система живеят най-разумни-те същества. Те разпределят енергията на Слън-цето по цялата система, кога колко да се изпра-ща. Те знаят колко хора има на Земята, знаятимената им. Те познават българите, знаят какъвбюджет имат. Те познават и Англия, Франция,Русия – всички държави. Те знаят колко морета иокеани има на Земята, колко бубулечици и расте-ния има – всичко знаят.

Три вида слънчеви системи има според мене.Една от слънчевите системи изразява материал-ния свят – най-грубите желания, които същест-вуват във всички същества. Другите слънчевисистеми са направени от по-фина материя и спа-дат към духовния и ангелския свят. След време,когато вашите духовни очи започнат да се раз-виват, вие ще виждате всички светове.

Трите слънчеви системи – това са Божест-вените светове. Човек ще мине през всички тях.Следователно ние сме в предверието на този ве-лик космичен свят. Нашата Земя е границата накосмоса. Цялата наша Слънчева система се нами-ра на това място. Тъй щото един ден, когатовашето съзнание се повдигне и вие минете от ед-на Слънчева система в друга, с по-висока култура



от сегашната, ще имате съвсем други понятияза нещата.

ПЛАНЕТИТЕОкултната наука твърди, че много от пла-

нетите са населени с възвишени същества. Тамживотът е по-организиран от този на Земята.

Между хората трябва да съществуват пра-вилни, разумни отношения, както съществуватправилни, разумни отношения между всички пла-нети. Правилните отношения между планетитесе определят от техните разстояния. Докатотия разстояния се пазят, и отношенията меж-ду тях остават едни и същи; изменят ли се разс-тоянията, и отношенията между тях се накър-няват. Каквото е външното отношение междупланетите, такова е и вътрешното отношениемежду хората. Те са поставени на известно разс-тояние едни от други, което не бива да се нару-шава; наруши ли се веднъж, нарушават се отно-шенията помежду им. Както човек мени отно-шенията си към хората, така променя и отно-шението си към различните планети. Как ще сиобясните промяната, която става с хората, аконе приемете влиянието на планетите върхутях? Има случаи, когато до известна възраст чо-век се намира под влиянието на една планета, аслед тази възраст попада под влиянието на дру-га. Сам човек се чуди какво е станало с него, чесе е изменил толкова много. Всяка планета имадобро и лошо влияние. Човек трябва да бъде ра-зумен, да се ползва от доброто им влияние.

Планетите, които действат върху човека,са главно седем. Слънцето е главният източникна енергия, вследствие на което се счита за ба-ща на всички планети.

Марс придава сила на мускулите в човешкияорганизъм. По отношение на идеите, той правихората стабилни. Венера прави формите кръгли,заоблени, а същевременно внася мекота в човеш-кия характер. Тя развива в човека усет към кра-сивото. Под влиянието на Венера майката сеотнася към децата си меко, нежно; Марс пък йпридава войнственост, благодарение на коетотя често ги потупва и така им придава по-голя-ма активност. Меркурий прави човека практи-чен, той лесно се справя с мъчнотиите в живо-та. Юпитер прави човека тактичен, благородени тщеславен (има се предвид личния живот). Са-турн прави човека разсъдлив, философ; той оп-ределя неговите отношения към природата.Изобщо Сатурн вижда всякога лошата, отрица-телната страна на нещата. Той винаги заставана особено мнение. Пръстените на Сатурн по-казват причините, по които човек се е откло-нил. Човек не може да разреши едно противоре-чие, докато не разбере Сатурна. В Сатурна като

принцип се крият причините на доброто и зло-то. Ето защо като знаете този принцип, ще мо-жете да се освободите от злото и от проти-воречията в живота. Сатурн носи в себе си ви-сок морал, който произтича от вътрешенстрах.

ЛУНАТАКакво има на Луната? Вечер има голям студ,

а през деня – голяма горещина. Луната действавърху въображението на човека. Под нейно влия-ние той си мисли, че е богат, красив, учен, но ка-то излезе от въображението си вижда, че всичкотова е било илюзия.

Всички хора, които приличат на Луната, сакрайни догматици, обичат външната страна нанещата. Те са големи материалисти. Те могат счасове да говорят за Спасението и същевременнода те оставят гладен.

Луната покровителства семейния живот,специално майката. Син или дъщеря, които се на-мират по доброто влияние на Луната, иматдобри отношения към майка си.

Животът на Луната е съществувал предитози на Земята. Съществата там са по-учени,по-културни от хората на Земята, по отноше-ние на тях земните хора са деца. Някои се пи-тат има ли живот на Луната или няма? Имаедин закон, който гласи: Природата не търпипразни пространства. От тук вадим заключе-ние, че всички места в Природата са населени.Понеже Слънчевата система се намира още принеблагоприятни условия, затова и съществатана Луната се намират под кората, а не на нейна-та повърхност. Когато Слънчевата система вле-зе в благоприятни условия, животът на Лунатаще излезе на повърхността и така ще продължида съществува. Съществата там ще започнат дадават сили на хората и по този начин ще вля-зат по някакъв начин в общение с тях.

ЗЕМЯТАВсичкото богатство, което Земята при-

тежава, е дошло от Слънцето, от невидимиясвят. Всички наши мисли, всички наши чувстваса дошли от невидимия свят.

Ако погледнете Земята с окото на яснови-деца, ще видите, че тя е свързана с безброй ниш-ки, като балон, с цялата Вселена. По тия нишкиименно идват към нея грамадни енергии.

Нашата Земя е съставена от милиарди еле-ментарни енергии, които представляват малкителца. Тези телца са в непрекъснато движение ина известно разстояние едно от друго. Малкитетелца се наричат монади. Една от тия монади енаречена централна, защото тя приема първиятласък от невидимия свят. Този тласък, тази

24

енергия се предава постепено на всички останалимонади по права линия. Движението на енергия-та постоянно се усилва, докато мине през всич-ки монади и после се върне пак към централнатамонада. Движението на тази енергия минава презняколко фази: първо върви по права линия, послепо плоскост в две измерения и най-после се дви-жи в посока на куба, в три измерения. Движение-то на монадите е причина за движението на Зе-мята около нейната ос. Първоначално Земята сее движела много бързо около своята ос, всед-ствие на което част от енергията й е станалаизлишна. Излишната енергия именно е дала под-тик на Земята да се движи около Слънцето.Енергиите в малките монади, които непрекъсна-то се усилват, са причина за движението в кос-моса. Невъзможно е да влезе Божествена енергияв човека и да не му даде някакъв тласък. Щомтози тласък влезе в човека, той не може вече даостане в първоначалното положение, в което сее намирал.

Земята пътува из пространството катоедин голям параход и то с много голяма бързинаи движение, което ние не усещаме. При това пъ-туване из пространството ние дохождаме в съп-рикосновение с други слънчеви системи в по-ви-сок стадий на интелигентност, отколкотовсички досегашни слънчеви системи, през коитосме минали. Ето защо с право казваме, че Земятаще се измени, както и цялата Слънчева система,защото е във връзка с по-велики сили, коитодействат в невидимите за нас слънца.

Едно време Земята, като голям параход, еимала 500 комина, днес те са само 56. Голяма екс-курзия е предприел човекът. Той е извървял едваполовината път, много още има да пътува. До-сега Земята е пътувала 2,5 милиарда години, зна-чи още 2,5 милиарда години ще пътува.

Въртенето на Земята около Слънцето емисъл, т.е. резултат на известна сила, която ятласка към Слънцето. От стремежа на Земятакъм Слънцето се произвежда слънчевата светли-на, която огрява Земята. Ако Земята престанеда се интересува от Слънцето, няма да има ни-каква светлина. Много естествено, и Слънцетоще престане да се интересува от Земята и щепрестане да изпраща светлината си.

Отклонението на човека от правия път наживота съответства на отклонението на зем-ната ос. Тя се е отклонила на 23 градуса от нор-малното си положение. Когато земната ос дойдев първоначалното си положение, и човек ще изп-рави своя живот. Ще дойде ден, когато оста наЗемята ще се изправи. Климатът тогава ще бъ-де приятен, здравословен. Формата на човешка-та глава ще се преустрои, ръцете и краката начовека ще приемат по-красива форма. Като резул-

тат на всичко това у него ще залегне идеята забратство. Всички хора ще живеят като братяи сестри, в пълен мир и съгласие помежду си.

Ще дойде ден, когато Земята ще бъде под-ложена на огън, който чисти, без да изгаря. Хора-та ще минат през този огън, ще се очистят, безда изгарят. Тогава Земята ще свети с нова свет-лина, при която живътът ще се развива правил-но. Добрите хора ще се пречистят и ще све-тят, а лошите и грешните ще се стопят и щеостанат за тор на бъдещето. Наближило е вре-мето, когато Земята трябва да се пречисти.Огънят, който ще чисти Земята, ще бъде мно-го силен и много мек. Грешникът не може да жи-вее в огъня на Любовта, затова изгаря. Правед-ният обаче свободно живее в тоя огън и не из-гаря. Казано е, че Земята ще мине седем пътипрез огън! Възможно ли е това? Иде времето,когато хората ще живеят в нова светлина и но-ва топлина и ще се радват на новия живот.Много пъти са ставали изменения на Земята. Се-га се готви друго изменение и то ще дойде, нямада закъснее, ще дойде в своето време. То ще бъденова Земя и ново Небе, в които правдата ще ца-рува.В бъдеще Земята ще стане прозрачна, няма дахвърля сянка. Тогава Слънцето и Божественителъчи ще минават през нея и животът ще станелек и светъл.

Нашите земни 50 години са равни на една мину-та и три секунди от слънчевата година. Тогаваможете ли да се считате стари хора? Какво бих-те казали за човек, който е на възраст 100 слън-чеви години? Ако живееш на Земята 120 години иотдеш на Слънцето, там ще бъдеш на възрастедва няколко минути. Една слънчева година серавнява на 20 милиона земни години. Духовнитехора поддържат, че човек се е раждал и прераждалоткак Земята съществува. В тоя смисъл човек ена 18 милиона години. Значи и 18 милиона годинида си живял на Земята, пак нямаш една слънчевагодина, още два милиона години ти са нужни, зада бъдеш едногодишно Слънчево дете. В товаотношение сегашните земни хора са едва девет-десет месечни деца. И тия малки деца искат дазнаят какво става на небето! Могат ли те даразберат знанието на Небесните жители, някоиот които са на милиарди човешки години? Тях-ното съзнание е толкова будно, че те знаятвсичко, което става на Земята. Животът на Зе-мята се включва в тяхното съзнание.

Подбор из беседи на Учителя – Цанка ЕКИМОВА



Във втората половина на 20-ти век се оформянова медицинска парадигма1 – на холистичното здраве.

Възникващата парадигма на медицината и здра-веопазването разширява рамките на старата, катовключва блестящия напредък на науката и в същотовреме възстановява и признава значението на интуи-тивния подход.

Не само че терминът холистично здраве2 добивагражданственост, но се създават центрове и инсти-тути за холистично здраве и холистичният подход еопределен като медицината на бъдещето.

Холистичната медицина има няколко характерис-тики, които можем да намерим добре формулирани впублицистичния бестселър на Мерилин Фергюсън „Съ-заклятието Водолей“, в който тя сумира основнитенасоки, очертаващи бъдещето на основните общест-вени дейности като здравеопазване, образование, ико-номика, право и др. Книгата е публикувана и у нас.

Основните характеристики на холистичната ме-дицина са формулирани по следния начин:

❐ Това е интегрирана медицина, обръщаща вни-мание на пациента като цяло, като състоящ се от дух,душа и тяло. Схващане на тяло-ум като нещо ця-ло.Умът е първичен или равностоен фактор при всичкизаболявания;

❐ Съществува единство между човека и окръжа-ващата среда, човекът е част от цялото Битие;

❐ Болестта не е зло, тя е процес, носещ въз-можност за обучение, учене, разширяване на съзнание-то. Болестта е информация за съществуващ конф-ликт и дисхармония;

❐ Пациентът е равностоен партньор на лекаря.Пациентът е автономен, вместо – пациентът е зави-сим. Лекарят е терапевтичен партньор;

❐ Акцентът не е върху болестта, а върху пости-гане на мета-здраве. Загрижеността на лекаря е частот лекуването.

Тези възгледи се изразяват от водещи лекари,психолози, лечители, чиито книги са бестселъри и фор-мират мисленето на съвременния човек.

В лекциите на Учителя намираме точно този мо-дел на цялостния човек и цялостното здраве, който по-късно е формулиран в новата медицинска парадигма.Нещата, предречени от него, са звучали революционноне само в началото на 20-ти век, но и десетилетияслед това, докато постепенно предните фронтове нанауката не са започнали да потвърждават някои оттях и така официалната наука с нейните най-нови пос-тижения е започнала да достига духовното знание.

Настоящото изложение прави съпоставка междунякои аспекти на новата медицинска парадигма и насо-ките, които намираме в лекциите на Учителя:

❐ Три фактора има в Битието – Бог, природа, чо-век. Човекът е дете на Бога и природата, човекъттрябва да опитва Бога и природата. Бог е великото,безгранично Цяло, в което е потопено всичко същест-вуващо. Природата е външен израз на тази велика ре-алност, а човекът е външен израз на природата.

❐ И материята, и силата – всичко това е мисъл.Всичко друго е реално, но с относителна реалност, ис-тинската реалност е мисълта.

❐ В човека има клетки, задачата на които е далекуват. Те се наричат лечебни клетки. Достатъчно ечовек да отправи мисълта си към тях, за да проявятте своето действие. От човека се иска само концнет-рирана и положителна мисъл. Всяка отрицателна мисълпарализира действието на клетките.

❐ Болестите показват пътищата на нашетоотклонение от великия Божествен живот или от пра-вата мисъл. В основата на всяка органическа болестлежи психическа причина. (1)

Не се плашете от болестта или от страдание-то. Те идват при вас да ви научат на нещо, да придоби-ете някаква опитност, да се калите. Като прекаратеболестта, все ще имате някаква придобивка – по-сил-ни ще станете. (2)

26

Холистичната медицина на 21 век и Учението на Беинса Дуно

Доклад от международния форум, посветен на 140 години от рождението на Учителя, Пловдив 21.V. 2004

Д-р Светла БАЛТОВА

ФОРУМ

1Парадигмата е модел за разбиране на определени аспекти отдействителността.2означава цялостно здраве (от holos – (гр.) цялостен)

❐ Три фактора вземат участие в оздравяването(на болния): природата, лекарят и самият болен. При-родата дава на човека помощ 50%, лекарят – 25% иболният – 25%. Последен има думата болният. Ако тойне вземе участие в лекуването си, помощта на лекаряи на природата ще пропадне. (3)

❐ Съвременните лекари изучават главно призна-ците на болестите. Всъщност истинският лекартрябва да познава преди всичко признаците и прояви-те на здравия организъм, за да може да ги сравнява сболния. Изкуство е да определиш диагнозата поне 10години преди да е заболял човек, за да вземе меркипредварително. Това може да направи само онзи лекар,който познава окултните науки. (4)

Ще бъдат разгледани три теми, избрани от бесе-дите на Учителя, до които достига и съвременнотомедицинско знание:

1.Отношенията: ум – сърце – съзнаниеПрез 1924 г. Учителя разглежда подробно взаимо-

отношенията сърце – ум – съзнание в няколко свои лек-ции в окултните класове. В лекциите „Добрите навиции разумното сърце“ и „Разумното сърце“ моралът, сър-цето и ума са обяснени като три неразривно свързаникомпонента:

Умът всякога се стреми надолу, а сърцето всяко-га се стреми нагоре. Следователно не е умът, койтовлияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е,който дава направление на сърцето, но за влияние, сър-цето е по-силно. И силни натури не са онези, коитоимат силен ум, но силни натури са онези, които иматсилно сърце. И в самото сърце има разумност.

Казва се: „Мисля със сърцето си“. Това се отнасясамо за съзнателния живот. Не се казва: „Мисля с гла-вата си“, а „размислих със сърцето си“. Значи човек еразмишлявал с този лъч, който е излязъл от неговатадуша и след туй се е проявил. (5)

В постъпките на разумното сърце няма страх.Когато разсъждава умът, там вече има страх. В ра-зумното сърце гняв няма. В разумното сърце, в добри-те навици завист няма, но в ума има завист. ... Разум-ното ви сърце ще остане като основа на живота ви, аот тази основа вашият ум ще се развива в ново нап-равление. (Из “Добрите навици и разумното сърце“)

Съвременната наука доказва, че изразът „разум-но сърце“ не е просто метафора.

Системни изследвания върху взаимоотношения-та ум-сърце са направени през 60-те и 70-те години на20 век от Джон и Беатрис Лейси, които идват до зак-лючението, че сърцето значително повлиява мозъка иначина, по който възприемаме света и реагираме нанего. Създава се направлението неврокардиология, изу-чаващо „сърдечния мозък“. Един от пионерите в невро-кардиологията, д-р Андрю Армоур, въвежда през 1991 г.концепцията за „мозъка на сърцето“. Неврологът Ан-тонио Дамазио разглежда „разумността на емоциите“в книгата си „Грешката на Декарт“. В друг бестселър –

„Емоционална интелигентност“ – Даниел Големантвърди: “Емоционалната интелигентност, основаващасе на самоосъзнатост, алтруизъм, мотивация исъстрадание, е предпоставка за истинския успех в жи-вота.“ Подобни са и изследванията на неврохирургаКарл Прибрам.

В съвременните неврофизиологични изследваниянамира място терминът кохерентност – синхронно,хармонично функциониране на двете системи: мозъчнаи сърдечна.

Сърцето има свой представител в главата, а гла-вата има свой представител в сърцето. (6)

В много от статиите си известният публицистДж. Пиърс систематизира и популяризира достижения-та на предния фронт на науката. Той пише:

„Установява се, че 60–65% от всички клетки всърцето са нервни клетки, съвсем същите като вмозъка, функциониращи по съвсем същия начин, коитомониторват и поддържат контрола на системата ум-мозък-сърце като физиологични процеси, както и преки-те, немедиирани връзки между сърцето и емоционални-те и познавателни структури на мозъка.“

Съвременните физиолози имат особено понятиеза сърцето. Те го считат нещо като помпа, от свива-нето и разпущането на която кръвта се придвижва поцялото тяло. Това отчасти е вярно, но всъщност сър-цето само не докарва кръвта в движение. За докарванена кръвта в движение причина е особена жива сила, ко-ято иде като течение в организма и кара клетките насърцето да пулсират. Тази сила има свой регулатор вмозъка. Следователно клетките на сърцето са разумнисъщества с голяма интелигентност. След клетките намозъка, по интелигентност идат клетките на сърце-то. (7)

„Сърцето произвежда 2,5 вата ел. енергия привсеки свой удар и създава електромагнитно поле, иден-тично с електромагнитното поле около Земята.Електромагнитното поле на сърцето обхваща тялотона разстояние от 12 до 25 стъпки и излъчва силовитрептения, подобни на радиовълни, както и светлин-ни вълни, които съставят принципен източник на ин-формация, върху която тялото и ума изграждат наша-та неврална концепция и изобщо начина, по койтовъзприемаме света. Това се потвърждава от цяла по-редица изследвания, например тридесетгодишнитепроучвания на Карл Прибрам, и ни изправя пред най-го-лямата загадка, която изобщо сме срещали“. (Пиърс)

„Учените намират, че електромагнитното полена сърцето холографски е идентично на полето, произ-веждано от нашата Земя и от слънчевата ни систе-ма. Сега физиците започват да разглеждат електро-магнитната аура просто като организация на енерги-ята във вселената. Всички тези полета работят нахолографския принцип – тоест на миниатюрни, невъоб-разимо малки пространства между дендритите в си-напсите, тялото, Земята и извън нея. Всичко това


действа холографски и селективно.“ (из статия на Дж.Пиърс, препечатана в Ж.З. 3–4/2002)

Сърцето показва биенето на целия космос. (8)Сърцето е пулсът на целия космос. Всяко биене на

сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свър-зано с космичната енергия. При всяко биене на сърце-то иде нова енергия, вследствие на което целият ор-ганизъм се обновява. Във висшата математика имаизчисления, които ние не знаем. Има известни табли-ци, в които са направени изчисления за пулсирането насърцето на всички хора. (9)

Това е становището на Учителя, а подхвърленатафраза за математични изследвания върху ударите насърцето става реалност повече от половин век следкато е била изказана.

През 1991г. в Калифорния се създава институтаХартмат (математика на сърцето) с изследователскии образователни програми. Последните включват обу-чение за учители, които да развиват у своите ученициемоционално мислене. Психологическите тестове до-казват, че когато една работа се върши с емоционал-на ангажираност, „със сърце“, асоциационният потокна мисленето става по-мощен и успехът е много по-вероятен.

2. СветлинатаУчителя: Всичко е светлина. И човек е изтъкан

от светлина. „Звучи невероятно, но нашето тяло излъчва

светлина, която идва от неговите поне 60 билионаклетки – възкликва Хуго Нигли, който заедно с Фриц Ал-берт Поп прави серия експерименти върху биофотони-те. – Ние предположихме, че нуклеиновите киселини вДНК вероятно играят роля в светопоглъщането.“

В обширна статия в сп. Фронтиер перспектив, 7,1998 г. Фриц Алберт Поп разглежда биорегулаторнатафункция на биофотоните: „Биофотоните са обикновенифотони, които се поглъщат и задържат от молекула-та на ДНК и служат като поле, детерминиращоклетъчния растеж и неговата регулация. Въпреки чемеханизмът на тази регулация не е достатъчно изяс-нен, ясно е че тази им функция е една от най-същест-вените контролиращи дейности на живите систе-ми.“ И пояснява в друга статия за Сайнтифик анд ме-дикал нетуърк ривю, април 2001 г.: „Тъй като животъте отворена система и трябва да работи срещу ентро-пията, той използва за тази цел биофотоните на слън-чевата светлина. Живите същества ги усвояват най-вече чрез храната. Затова храната представлява несамо хранителни вещества, но на първо място – ин-формация.“

Научно казано: понеже светлината е различноскладирана в разните видове храни, вследствие на то-ва едни от тях се отразяват благотворно, а другинеблаготворно върху човешкия организъм. Следовател-но храните, които хората употребяват, представля-ват светлина, складирана в разните органи по разли-

чен начин. ... И тъй, хигиената на живота трябва дазапочне с правилното използване на светлината, скла-дирана в растенията и плодовете. (10)

От 1998 г. нататък се провеждат неколкократ-но конференции, посветени на светлината: в САЩ –„Светлината и бъдещето“, в Англия – „Светлина 98“,проведена в Heading university; в тях вземат участиеспециалисти – лекари, работещи десетилетия съссветлината като лекарство. Между тях са ДжейкъбЛиберман, автор на „Светлината: лекарството на бъ-дещето“ и „Свалете си очилата и гледайте“, д-р УрсулаАндерсън, международно известна британска лекарка,работеща в САЩ, която казва: „Енергията на светли-ната обхваща няколко различни честоти и всеки цвятна дъгата играе основна роля в конкретни аспекти нанашата физиология. Тези цветове са свързани с чакри-те, които са енергийни центрове в тялото. Чакритемогат да се разглеждат като вид динамо, чрез койтосе разпространява (разпределя) светлинната енергия,когато влиза и излиза през тялото. Всяка чакра имасобствена характеристика и специфичен цвят – конк-ретна честота на вибрацията, свързана с естество-то и качеството на ендокринната жлеза на даденатачакра.“

„Убеждението, което изразявам – казва д-р Ан-дерсън, – е, че ще можем да лекуваме нарушенитефункции и болестите чрез възстановяване нормалнитечестоти на тези чакри, които са разстроени и обезпо-коени.“

Мери Боулс от Америка докладва за голям успехпри ползване на светлина и движение за лекуване на де-ца с неспособност за учене. Д-р Кристина Пейдж пов-таря казаното от Д-р Андерсън и Либерман и добавя:„Най-голямото замърсяване на нашата светлинна сис-тема са нашите мисли.“

Отново предният фронт на съвременната наукадостига концепциите, маркирани в учението на БеинсаДуно:

От какво се нуждае човек? Първо човек се нуждаеот светлина. Той трябва да знае как да я възприема икак да я прилага. „Болен съм.“ Болестта ти се дължи нанедоимък на светлина в организма ти. „Как да оздра-вея?“ Като приемеш необходимата светлина в себе си.Всяка болест се лекува със светлина – червена, синя,жълта, портокалова, виолетова – според болестта сеизбира и светлината. (11)

Който иска да преобрази живота си, трябва да сесвърже със самата светлина, да се ползва от нейнитеенергии. Работете с цветовете, с различните краскикато методи за лекуване и набавяне на онези енергии,които липсват в организма ви.

Запознатите с неговото учение знаят, че в реди-ца лекции и беседи има конкретни методи за използва-не на цветовете, както и значението на всеки цвят.


3. ВодатаКазвам: Най мощното лекарство в света, това е

горещата вода. И ако ние знаем де се намират най-ху-бавите извори, трябва да я донасяме от там, даже иако те са на разстояние 5–10 км. Съвременните хоране знаят каква сила се съдържа във водата. (12)

Ако разбирахте свойствата на водата, вие бих-те могли да лекувате с нея всички болести. Водата, скоято ще се лекувате, трябва бъде абсолютно чиста.Това може да се изпита с езика. Значи езикът трябвада бъде толкова чувствителен, че да различава качест-вата на водата.За тази цел човек трябва да прави опи-ти, да ходи по планините, да пие вода от чисти изво-ри и после да сравнява различните води, да изработватънък усет на различаване. (13)

Свойствата на водата са обект на сериозни на-учни изследвания в последните десетилетия на 20-тивек. Взрив в научните среди предизвикаха резултати-те, изнесени от двама учени. Единият от тях, проф.Жак Бенвенисте, научен директор на Френския национа-лен институт за медицински изследвания, започва екс-перименти през 1984 г. Той казва следното: „Биологич-ните системи функционират като радиоприематели,които се настройват към определени фреквенции. Как-во общо има водата с това? Тя е съдът за тази ин-формация.“ Т.е водата приема информация и я съхраня-ва. На тази основа вероятно действат хомеопатични-те лекарства. Изследванията на проф. Бенвенистепървоначално са срещнали сериозен отпор в офицални-те научни среди. Но десет години по-късно избухва но-ва сензация. Водата разкрива част от тайните си начовечеството, едно непознато свое лице, което е до-кументирано в изследванията на д-р Масару Емото.Книгата му MESSAGES FROM WATER (world’s first picturesof frozen water cristals), става пусков механизъм за кас-када изследвания върху водните кристали.

Авторският колектив е направил изследваниявърху водата и нейната способност да реагира на ин-формация и изобщо на влиянията на околната среда.Вода от различни източници е замразена и са направе-ни серии снимки на водните кристали, които променятструктурата си, отразявайки външни въздействия.Първата половина на книгата съдържа множествоснимки на водни кристали от различни водоизточниципо света. Водата, идваща от чисти места – извори,лечебни източници, чисти езера – образува красивикристали с хексагонална форма, докато замърсенатавода на много от големите градове изобщо не образу-ва правилни кристали.

По-нататък авторите изследват влиянието намузиката върху водата. Показани са снимки на криста-ли, образувани от вода след като е била „изложена“ намузика на велики световни композитори и прекраснитеим форми са в контраст с безформените образи следподлагането на водата на звуците на „хеви метал“ идруга „модерна“ музика. Следващата стъпка е била наводата да бъде подадена писмена информация. На епру-

ветки с вода е залепвано листче с дума, носеща яркоположително или отрицателно послание. Използвани садумите благодаря ти, душа, ангел, любов, както и де-мон, дявол, ще те убия и др. Отново виждаме рязко из-разено различие между кристалите на водата, подло-жена на положително и на отрицателно въздействие.Приложени са и резултатите от други експерименти,доказващи, че водата „е огледало, отразяващо нашитемисли“. Проучванията на д-р Масару Емото са предиз-викали взрив от реакции и изследвания, водещи до ор-ганизиране на научни симпозиуми и световен конгресза водата, състоял се в Цюрих.

Може би един ден науката ще намери начин дапотвърди думите на Беинса Дуно:

Водата е носителка на живота. Тя означава оно-ва възвишено и мистично състояние, в което е вложенживотът и безсмъртието. Водата изразява будичес-кото тяло на човека.

Промяната в съвременната научна парадигма енеобратим процес. Все повече учени се обръщат къмприродата с респект, съзнавайки, че зад видимитефакти и явления се крие интелигентност и разумност,до които човек едва се докосва. Наблюдава се процес наодухотворяване на човешкия интелект, който столе-тия беше затънал в материализъм. Какво по-добро до-казателство за това от следните две почти идентич-ни изказвания, едното на великия физик Макс Планк, адругото на Учителя Беинса Дуно!

Макс Планк:„В никое от всичките си изследвания аз не съм се

срещнал с материята и според мен материята предс-тавлява кондензирани снопове енергия, оформени отедин интелигентен дух.“

Беинса Дуно:„Материята е кондензирана енергия, енергията е

кондензирана светлина, светлината е кондензиранамисъл, мисълта е кондензираната Любов на Бога.“

Използвана литература от Учителя:1. Пътят на Ученика2. Простите истини3. Ценното из книгата на великия живот4. Божествените условия5. Високият идеал6. Двигатели в живота7. Вехтото премина8. Положителни и отрицателни сили в природата9. Петимата братя10. Нашето място11. Силите в природата12. За слава Божия13. Четирите кръга



Човекът в своето развитие е воден отстремежа си да се прояви. Под проява разби-раме възможностите и способностите насамия човек. В определен етап от неговоторазвитие човешкият стремеж за проява нее съзнателен, човек не го съзнава ясно. Товаговори, че той е ръководен от сили, коитопроявява, без да ги разбира – съзнава; той нее господар на самия себе си. В дадения случайпод сили ще разбираме същества, които ръ-ководят и учат човека. Всяка тяхна разум-на проява, проектирана върху определено съ-щество, си има своята проекция и върху фи-зическия свят чрез човека като движение.Движението е форма на проява във физи-ческия свят. Тази форма на проява може дабъде изразена чрез различни части на човеш-кото тяло – ръка, крак, глава и т.н.

Разликата между съзнателния и несъз-нателния човек в отреагирването на вът-решния импулс, който човек получава прединачалото на движението е, че първият поз-нава източника на импулса, който иде в него,познава естеството на мислите и чувства-та, които са в него, докато вторият не поз-нава още себе си – не познава източника наимпулса, който иде в него, не познава своитемисли и чувства. Той се учи след като полу-чи резултата на своето действие – започвада се замисля за него и колкото е по-осъзнат,толкова по-добре и правилно прави своитезаключения. Защото в дадения случай и еди-ният, и другият могат да действат бързо,но единият да съзнава резултата на своетодействие, а другият да не го съзнава. Оттова гледище ние делим движенията,постъпките на човека на разумни – съзна-телни и неразумни – несъзнателни.

Пробуждането на човешкото съзнаниеи развитието му е един велик Божественпроцес. Тази съзнателност, нейното разви-тие е процесът на придобиване на вътреш-ната свобода. Развитието на съзнанието е

развитие на съзнателността у човека – т.е.развитие на усета за самия себе си, разви-тие на познанието за себе си. Пробуждане-то на човешкото съзнание става в опреде-лен момент от неговото развитие и тозимомент за много хора е сега, в сегашния жи-вот. Именно сега осъзнатостта има всичкиусловия и възможности да се развива. В мо-мента на пробуждането на съзнанието в чо-века се пробуждат всички духовни сили, про-явени по нов начин, а именно: човек разбира,че тези сили са духовен потенциал, с койтотой може да разполага и оперира съзнателно,без да нарушава хармонията на средата, вкоято е потопен. На този етап те ставатвече негово достояние, защото разбира и ду-ховната същина на своето естество.

Развитието на съзнанието представяпроцеса на вселяването на Божествения духв човека, което става постепенно. Развити-ето на съзнателността е наука за разбиране,за съзнаване присъствието на Бога в себе си.Но тъй като това остава само на думи, ка-то понятие, нещо неразбрано, трябватключове, с които да се отключат и отво-рят вратите в човешкото съзнание – в не-говите разбирания да настъпи един притокна нови сили и енергии, които да обновят иразширят представите му за живота и не-говата целокупност. Тези ключове са панев-ритмичните движения. Чрез тях понятие-то за Бога става нещо реално, разбрано, жи-во. И когато Христос казва: „Думите миносят живот вечен“ – то е защото Той епроводник на този живот, защото живее внего; тъй както тези движения са част оттворческото изявление на Бога, тъй и ние сепотапяме в този живот и ставаме едно сНего. Работим, растем и се разширяваме сНего.

Паневритмичните движения са ме-тод за свързване със съзнанията от по-висшите светове, които вливат по-висо-

Развиване на съзнателността чрез Паневритмичните движения

Доклад, изнесен на семинара по Паневритмия ноември, 2004Ясен ДАСКАЛОВ


ки разбирания за живота и разширяватчовешкото съзнание.

Всички упражнения, опити от беседи-те и лекциите имат за цел човек да разбередуховното същество вътре в себе си. Даразбере силите, които се крият в него и ко-ито работят в неговите тела, в неговия ум,сърце, дух, душа и воля. Те се явяват каточаст от подготовката за нещо много по-го-лямо, а именно Паневритмията, където ве-че силите се организират, включват на съв-сем друго, колективно-космично ниво.

Човек трябва да съзнава своята духов-на същина, да я усеща, разбира. За тази целтой трябва да се самонаблюдава. Нужно еда познава своя ум, своето сърце, своята ду-ша, своя дух и своето тяло. Да ги разграни-чава в представите си и да знае всяко едно скакви сили оперира. Това не става по механи-чен, външен път, понеже духовната същ-ност е потопена в Любовта и тя е пътят,по който и чрез който човек ще разбере сво-ята същност.Паневритмията е танц надушата, да се прояви душата чрез движе-нията и да й се даде свобода – да се осво-боди. Във всяко движение да търсим израз –проява на душата в движението. Не да й на-лагаме нашата воля, а да й дадем свобода, итя ще се прояви. Тя познава, знае езика надвижението. Прояви ли душата своя животв движенията, и човек ще се измени – чо-вешкото лице ще просветне, умът му ще сеизбистри, духът му ще се ободри и тялотому ще се освежи. Човек ще се подмлади. Виграта да прояваваме живота на душа-та. За да я проявим, не трябва да я ограни-чаваме и да не се смущаваме, да забравим се-бе си и да не се месим в нейния живот.

Паневритмията събужда божествена-та семка на Любовта, посята в човешкатадуша. Любовта събужда Любов. Любовта евътрешния глас на Паневритмията. Тя евратата за разгадаване на тайните , вложе-ни в нея. Духът на Паневритмията е Лю-бовта. Да търсим Любовта в себе си, вближния си и в Бога – това ще рече да игра-ем с Любов, да виждаме в партньора си на-шия ближен, да виждаме в свещения кръгпроявата на Бога. Любовта е мистичниясвят на Паневритмията. Връзката на

движенията с живата космична Паневрит-мия – това е нашата любов, която ще при-несем в жертва жива, свята и благоугоднаНему, пред олтаря на Живия Бог, и с коятоще се свържем с реалния, живия космиченпаневритмичен кръг.

Развитието на съзнателността чрезпаневритмичните движения е велико изку-ство, чрез което човек става по-съзнате-лен, по-осъзнат. Той възприема духовнитесили чрез различните части на своето тялои ги обработва. Човекът с пробудено съзна-ние усеща тялото си като нещо много цен-но. Той има към него най-красиви отноше-ния, защото в него вижда своя ближен. И несамо това – във всеки уд усеща и разбиракакви сили протичат през него; знае пред-назначението им и чрез какво движение начастите какво да постигне. Науката затанца не е влязла още в неговата същина.Хората танцуват, играят, но на физически-те усилия за проява им липсва нещо многоважно – духовното разбиране за същносттана движенията. Духовно прозрелият същно-стта на движението се отнася към даденодвижение съзнателно. Той не действа импул-сивно. В неговите движения има музикал-ност – ритъм, такт, хармония, чувстви-телност, усет за красота.

Човешкото тяло представлява музика-лен инструмент, на който човек трябва дасе научи да свири. Всяко едно движение дабъде осъзнато – това ще рече да усещаме, даосъзнаваме движението във всеки един мо-мент, за всяка точка от фигурата, по коя-то движим съответния уд. Да усещамеприсъствитето на живот във всяка част насвоето тяло. Както тонът на един музи-кант зависи от движението, което е напра-вил, за да го произведе на музикалния ин-струмент, така и човешкото тяло ще про-изведе такъв тон, който зависи от съот-ветното движение, което сме направили. Втова осъзнаване на движението вече можемда проектираме своята мисъл. Когато чо-век проектира мисълта си в движението,това движение става съзнателно. Чо-векът е вече господар на своите движения.Тогава можем да говорим и за духовно тан-цуване. Всяко подвижване в тялото да го

усещаме, да ни е приятно, да го разбираме ида го вършим със свещеното чувство за ве-лика работа – свещенодействие с Любов.Това разбиране изисква изучаване на движе-нията, извършени с различните части натялото, в различните посоки в простран-ството и връзката им с духовната същ-ност на човека. Колкото по-съзнателнотанцуваме тези движения, толкова по-доб-ре ще дадем възможност на тези велики ду-ховни сили да градят в нас. Чрез тези движе-ния се увеличава и съзнателността в човека.

Както музикантът-изпълнител неп-рекъснато слуша и контролира тона и него-вите качества, така и човек трябва да слу-ша отгласа на своите движения в тялотоси. Осъзнаването на движенията води доедин вид виждане, усещане за присъствиетона индивидуалното съзнание в съответнатачаст, която движим. Това не е само усеща-не, има нещо повече от усета. То е свързанос концентрацията и присъствието намисълта като подготовка за това. Колкоточовек става по-осъзнат, толкова повечеусеща себе си в крайните точки на тялотоси – пръстите на ръцете и краката си итехните върхове. Докато в един моментчовек започва да има усета за духовно пипа-не. Това духовно пипане го свързва с опреде-лени енергии, коите се явяват като храна занеговите духовни тела и съответните ду-ховни сетива. Заедно с развитието на ду-ховната си сетивност човек добива друг видчувствителност, а именно започва да усещаживота в себе си и своето присъствие в жи-вота още по-реално. Това и разбираме поддумите, че животът е едно неделимо цяло –то зависи от мястото, до където се нами-ра човек, който е израснал вътрешно.

Душата е тази, чийто стремеж осмис-ля всичко около себе си. Без този вътрешеннепреодолим стремеж не можем да постиг-нем нещата, не можем да ги познаем, не мо-жем и да учим.

Човешките клетки също откликват напаневритмичните движения – те разбираткрасивите движения и помагат на човека внеговия стремеж. Човек трябва да севслушва в своето тяло, то работи заедно сдвиженията и му помага.

Важно значение има предварителнатадуховна нагласа за изпълнението на Панев-ритмията – молитва, размишление, конце-нтрация, 6-те упражнения, които подгот-вят към онова велико, могъщо, творящо те-чение, което води човека към познанието нанеръкотворните Домове Господни в Цар-ството на Духа.

Паневритмията е тайнство, тя екосмичен принцип, който твори светове-те. Тя е нескончаем и вечен принцип, да-ден на човека при сегашната му степенна развитие. Тя се играе вечно. Когато я иг-раем, ние се свързваме с паневритмичнитедвижения в останалите светове, със съще-ствата, които я играят там и ставаме стях едно цяло, което твори. Бог работичрез паневритмичните движения. И тогаваможе да кажем, че паневритмичните дви-жения са истинската работа – работа наБога и за Бога. Работейки, те творят и пов-дигат тези, които ги изпълняват, и остана-лите, с които всеки един е свързан. Панев-ритмията е еволюционното движение насветовете и Вселената. Тя е еволюционен,творчески принцип. И колкото по-нагоре секачваме, и там ще видим паневритмичнидвижения. Еволюционните движения въвВселената наричаме Паневритмия. Колкотопо-съзнателно играе човек, толкова по-голя-ма възможност има да се качи в по-високи-те светове, съзнанието му да се свърже стях и в него да потекат тези велики кос-мични сили. По този начин той става едносъс съществата в съответния свят, докойто съзнанието му се е докоснало и в негосе открива нова възможност за развитие.Човек сам създава в себе си условия да растеи да се развива. Това наричаме правилна по-сока на движение. Това е метод, път за раз-витието на човешката душа, който съкра-щава време и пространство и води човешка-та душа право към Бога. Душата знае то-зи път!



ЗВЕЗДНАТА МЪДРОСТ НА ДОКЕЛТСКИТЕ ДРУИДИ

В Германия бяха намерени шапки, направени от златни листовес дебелина 0,01 мм. Те са били носени вероятно върху дървенконус от друидите по време на церемонии. Височината имварира от 30 до 90 см. Въру тях има нанесени огромноколичество соларни и лунарни символи, които са билиизползвани да се изчисляват слънчевите и лунни цикли.Всъщност една такава шапка съдържа слънчево-лунен календарза период от 19 години. Шапките са датирани за периода 14 до8 век пр. Хр. Изумителните звездни знания на древните се виждат и отЗвездния диск от Небар, близо до обсерваторията Госек вГермания.Дискът, направен преди 1600 г. пр. Хр., е най-старият образ нанебето, намиран до сега. Той съдържа златните символи напълната и растяща Луна, 32 звезди, включващи седемте отсъзвездието Плеяди, слънчевия кораб и две дъги от 82 градуса –точната дистанция между най-северната и най-южната точкана изгрева и залеза на Слънцето.

Стоунхендж е най-известната от мегалитните структури на Британските острови, даващи представа за дълбокитезнания на древните мъдреци за небесните тела, както и за недостигнатите им технически умения. В своята настояща форма Стоунхендж съществува от 1550г.пр. Хр. Около 2100г. пр. Хр. е бил издигнат първият каменен кръг на мястото, където преди още 700 години е била направе-на първата кръгова структура, състояща се от ров и дига, които ограждат свещено пространство. Смята се, че тукоще ранните друиди са правели наблюденията си върху движенията на Слънцето, Луната и планетите. Стоунхендж е бил слънчева и лунна обсерватория. В него са могли да бъдат определяни дните на лятното и зимно слън-цестоене, вероятно и на двете равноденствия. Преди всичко обаче залезът на Слънцето по време на зимното слън-цестоене вероятно е бил важно събитие в живота на земеделското общество, защото хората са знаели, че от тозимомент денят започва да нараства. Стоунхендж е бил и лунна обсерватория. На всеки 18.6 години Луната е залязва-ла точно зад централния от петте трилитона (структури от три големи камъка, от които единият е положен хори-зонтално върху вертикално изправените два).


Горната снимка е направена с телескоп на НАСА и е наречена „ОКОТО НА БОГА“. Това е галактика, която можеда се наблюдава от Земята веднъж на 3000 години.


За да говорим за видове движения в Панев-ритмията, трябва да изясним какво представля-ват тези движения. Движенията, които извъ-ршваме чрез упражненията от Паневритмията,не са обикновени ежедневни движения, които по-някога правим несъзнателно, необмислено.

За да определим правилно видовете движе-ния в Паневритмията, трябва първо да дадемопределение на едно централно понятие, коетосе очертава в логиката на разсъждение при тях-ното проучване. Това понятие е паневритмичнодвижение. То посочва в обобщен вид характера навсички извършващи се движения в Паневритмия-та, независимо от вида им. Паневритмичнотодвижение не обозначава отделно или вкупом еле-менти или в цялост упражненията в Паневрит-мията.

За да аргументираме дефинирането на товапонятие, това предполага да го разгледаме спрямодруги две, от които то произлиза: Паневритмияи паневритмичен принцип.

Думата Паневритмия обозначава космична-та валидност на всеобщия космичен ритъм, под-чинен на общ висш център – Бога. Следовател-но контактът и хармонизирането на човека чрезПаневритмия с този висш център, чрез включва-нето във всеобщия ритъм, е смисълът на сама-та Паневритмия. Тогава най-краткото и точноетимологично тълкуване на думата е логично дабъде: „висш всеобщ космичен ритъм“.

Следователно разглежданото от нас поня-тие паневритмично движение може да се определикато движение, което ни привежда в контакт свисшия космичен ритъм и ни хармонизира с него.

„Паневритмичен принцип“ е израз, койтоупотребяваме за изразяване на спазването на 7-тепринципа, върху които почива Паневритмията.Следователно паневритмичното движение е дви-жение, построено при спазването на тия 7 прин-ципа.

Получава се следната дефиниция на паневри-тмичното движение като цяло: движение, пост-роено на паневритмичен принцип, което привеж-да човека в контакт с висшия космичен ритъми го хармонизира с него.

Такова движение включва всички физически ипсихически параметри и трансформации на дви-жението въобще.

Всяко упражнение в Паневритмията е със-тавено от множество видове паневритмичнидвижения. Защото в даден момент и при даденчовек движението представлява специфичен про-цес и едновременно може да принадлежи към раз-лични видове. Деленето на видове, т.е. научнитекласификации подпомагат проучването. Те са са-

мо помощна представа и диференциация от раз-лични гледни точки, за да може цялостното яв-ление да се разбере, определи и оцени. Всяко панев-ритмично движение е своеобразен комплекс смного характеристики и функции – физически ипсихически. Например може да се говори за траек-тория, форма, линия на движението, но в кой мо-мент у даден човек какви психически механизмище задейства то и с какъв обем ефект ще про-изведе, не може да се посочва.

Ще се спра на три типа класификации – спо-ред три признака за класифициране на паневрит-мичните движения: според определяне формата,съдържанието и смисъла, според петте принципаи според признака физично/психично.

Сега ще се опитаме да разсъждаваме каквопредставлява паневритмичното движение спо-ред неговата форма, съдържание и смисъл.

Изхождаме от следната идея:Принципът на Любовта в Учението на Учителя

посочва смисъла.Принципът на Мъдростта определя съдържа-

нието.Принципът на Истината ни разкрива форма-

та.Изводът, който следва да направим на пър-

во място, е: Любовта като водещ принцип вНовата Култура ни насочва към определяне насмисъла на Паневритмията и на паневритмично-то движение като водещ пред неговото съдър-жание и форма.

За по-ясно представяне предлагам следнататаблица на съответствията:

Таблица 1принцип определяне Съответствие видове

движенияЛюбов смисъл вътрешен смисъл Таблица 2

Мъдрост съдържание идея Таблица 4

Истина форма техника Таблица 5

Формата на паневритмичното движениевключва изясняването на техническата странана изпълнението:

1. като текстово описание;2. като методика на разучаване и препода-

ване;3. като процес на преживяно движение.Основен акцент при изясняване техниката

на изпълнение на движенията от упражненията еуточняване и спазване на две особености. Първа-та: разграничаване на понятията механична гим-настика, механично движение от паневритмичнодвижение, към което ни насочва Боян Боев. Вто-рата: уточняване кое превръща механичнотодвижение в паневритмично. Б. Боев посочва иде-

ВИДОВЕ ДВИЖЕНИЯ В ПАНЕВРИТМИЯТА

Снежана ДИМИТРОВА


ята или идейното движение като антипод намеханичното. Според мен само трите страни напаневритмичното движение като движение ед-новременно по форма, съдържание и смисъл, гоправят паневритмично.

Съдържанието на паневритмичното движе-ние се посочва в литературата с думите „изгря-ващи идеи“. Те са седем: Добро, Справедливост,Разумност, Хармония, Братство, Свобода и Кос-мична любов. Тяхното специфично изложение спо-ред идеите на Учителя е най-силният и в също-то време минимален акцент, за да се говори заразпространяване на Словото чрез преподаване-то на Паневритмия. С други думи: тълкуванетона тези идеи може да е само обобщено и от глед-на точка на учението, в социално и педагогичес-ки приемлива форма от гледна точка на общест-вото. (Като идейно-художествено съдържание иформа на психотренинг, психоанализа и т.н.)

Смисълът на паневритмичното движениесе заключава в най-широко употребявания израз„вътрешен смисъл на упражненията“.

Ще се спрем по-подробно върху него.Вътрешният смисъл разкрива основите, ха-

рактера, ценностното развитие, методите нановото възпитание и самовъзпитание, които сав състояние да насочат съвременния човек (дете,общество) правилно към реалностите на епоха-та на Новата Култура.

За да се осъществи и разбере правилно вът-решния смисъл, трябва да са изпълнени следнитеизисквания (условия):

Преживяване на Паневритмията (Означаване само теоретично запознаване);

Практикуване на Паневритмията;Спазване предимството на принципа на

Любовта при преподаване на Паневритмията:например учебното съдържание да включва еле-ментарно информиране: идеалът за човек – чо-векът на дейната любов; понятие за 4-те степе-ни на любовта и двустранния й характер катопроцес на любов и обич; предимство на възпита-телния и самовъзпитателния подход пред обуче-нието (Защото целта е не да запознаем някого сПаневритмията, а да реши да я практикува и дасе ползва от нея в живота си. ) И т.н.

Разграничаване на понятията личност – чо-векът като ум, сърце и воля и космичност – чо-векът като ум, сърце, воля, душа и дух. Тези двепонятия изразяват принципната позиция и обх-ват на проучване, които науката и Новатаокултна наука предлагат.

Любовта, възпитанието, смисълът на не-щата са символ на процеса на посяване на семе-то. С други думи, става въпрос за влияние и по-зитивни промени чрез Паневритмията върхунаследствеността, генотипа, кармата, характе-ра, съдбата, дарбите, способностите, предразпо-ложенията. Този въпрос е от най-малко проучени-те като конкретно съдържание. Символите саудобна и приемлива форма на представяне на иде-ите.

Какво съдържа вътрешният смисъл? Той ниразкрива пряката реализация на 7-те принципа.Тяхното изявление чрез вътрешния смисъл можеда се разгледа примерно по този начин: Таблица 2

Опитахме се да изясним какво представля-ва вътрешният смисъл, на какво се базира и скаква насоченост.

Конкретното тълкуване на вътрешниясмисъл за всяко едно упражнение от Паневрит-мията досега има няколко възприети варианта.Главните принадлежат на Боян Боев, ГеоргиСтойчев и Ина Дойнова.

Конкретното тълкуване може да намериразлична приемлива форма според формата напреподаване, възрастовите особености и др. ха-рактеристики, които би се наложило да се спаз-ват при разучаването.

Ще обобщим опита ни за класификация навидовете паневритмични движения според разби-рането за тяхната форма, съдържание и смисъл стаблица 3. Тя допълва таблица 1.

Втори признак, според който бихме моглида класифицираме видовете паневритмични дви-жения, това са петте пентаграмни принципа –основен идеен център в Словото. В таблица 4предлагаме систематизирано примерно посочванена петте типа паневритмични движения споредпетте принципа, във връзка с конкретни качест-ва, които те формират. Във втората колонапърво е посочено общото им логическо наимено-вание (по възможност с оригинално назоваване), ав скоби – срещаните в литературата назовава-ния, които се явяват допълващи от същия тип.

От таблица 4 ще обобщим: Паневритмични-те движения:

❐ според принципа на Любовта са възпита-ващи,

❐ според принципа на Мъдростта са разви-ващи,

❐ според принципа на Истината са форми-ращи,

❐ според принципа на Правдата са усъвър-шенстващи и

❐ според принципа на Добродетелта са ево-люционни.

Следователно можем да направим следнитеизводи:

1. Всеки принцип придава собствена харак-теристика, т.е. има собствена проекция в панев-ритмичните движения.

2. Възпитаващият, развиващ и формиращхарактер на паневритмичните движения изграж-да цялостно личността у човека чрез въздей-ствие върху ума, сърцето и волята.

3. Като включим към тях усъвършенства-щия им и еволюционен характер, виждаме, отчи-таме въздействието им още чрез душата и духаза изграждането на човека като духовно същест-во и на неговите тела, или като космичност.

Трети логически подход, който можем да из-берем за определяне на видовете паневритмичнидвижения, е според признака физично/психично. То-зи признак ни насочва към разглеждането им по

отношение на човешкото устройство (човек ефизическо и психическо същество) и по отноше-ние на научните клонове: Таблица 5

Според човешкото устройство може да обра-зуваме три типа класификации по подпризнаци:духовни тела, физически характеристики и пси-хическа изява.

Според духовните тела паневритмичнитедвижения са физически и духовни. Духовните мо-гат да се разделят, от своя страна, на движениявъв всяко едно от телата: етерни, астрални,ментални, причинни и т.н.

Според физическите характеристики може даима делене по тип процеси: физични паневрит-мични движения (това са движенията на ръце-те, краката, трупа и т.н.) и органични ( това садвиженията и процесите, активирани от панев-ритмичните процеси във всяка клетка, мускул,нерв, орган, система ).

Според психическата изява биват движения ипроцеси в мисълта, чувствата, волята, душата,духа, паметта, съзнанието, интуицията и т.н..

Друго делене на видовете паневритмичнидвижения може да има според научната диференци-ация на познанието. Тук могат да се включат мно-го науки. Ще посоча няколко като пример.

Геометрия: прави, криви, вълнообразни, кръго-ви движения и т. н. Проучване по форма и линия.

Физика: електрични, магнетични, електро-магнитни, торсионни паневритмични движения.

Психология: Тук може да има много класифи-кации според направленията в тази наука. Напри-мер:Паневритмични движения според развиване-то на всички видове интелигентност в човека.Екстериоризиращи и интериоризиращи. Споредтрансценденталната психология: съзерцателни,медитативни, концентриращи, визуализиращи,интуитивни и т.н.

Социология: Знаем, че Учитея е говорил заПаневритмията като метод за създаване на но-во общество, нови отношения. На пръв погледможе да се посочи възможността за проучване на

паневритмичните движения и значението им заусъвършенстването на демокрацията, справедли-востта, идентификацията, образователната,професионалната, спортната, профилактична-та, рехабилитационната ефективност и мн.др.

Педагогика: Една педагогическа класификациявече видяхме чрез таблица 4, но могат да бъдатпосочени и по-подробни деления, които да улесня-ват проучването на Паневритмията от наука-та педагогика. Най-силният акцент в педагоги-ческо отношение Паневритмията притежава вобластта на разработване на теорията на въз-питанието и самовъзпитанието.

Етнология, фолклор, народопсихология са същосилни страни, чрез разработването на коитоПаневритмията и идеите на Учителя могат данамерят достойно място в обществения жи-вот днес: да повдигнат духа, да активизират ис-конните за българина универсални, хуманистич-ни, рационални, демократични, природосъобразнии трансцендентални ценности и качества, из-вестни от хилядолетното ни историческо ми-нало.

В заключение ще посочим, че изследванетона видовете паневритмични движения и технияхарактер представлява един правилен, ценен, со-циално и научно приемлив подход да се предста-ви и да се възприеме Паневритмията в българс-кото общество и в света. Доколко това е въп-рос на настояще или на бъдеще зависи и от на-шето умение в настоящия момент да бъдем “всвета, но не от света”. Т.е. да мислим различно,да покажем на обществото идеи още по-демокра-тични, още по-възпитателни, ценности още по-хуманни от тези, които са познати. Или по другначин – да посочим ново разбиране върху същест-вуващите и утвърдени вече. Има много възмож-ности. Има интерес. Има осъзнат духовен глад вобществото на всички нива и слоеве. Нашатаадекватна реакция как да бъде поднесено безцен-ното духовно богатство от Словото е най-важ-ното в момента.


Таблица 2

принципи аспекти на вътрешния смисъл, видове движениякоито можем да постигнем

1. принцип на разумносттта мъдрост, просветление, ценности, ограждане разумни, съзнателни

2. принцип на съответствието ефект от въздействието на съответствието свободни

между тон, цвят, идея, движение, число

3. принцип на трептенията използване положителното физическо и психическо енергийни

действие на трансформациите на движението:

материята е материализирана ........дух

4. принцип на полярността приложно усвояване полезността от двойствените електрични и магнетични,

процеси в природата: творчество и съграждане, бързи и бавни, обменни

мъжки/женски принцип и т.н.

5. принцип на ритъма музикално темпо и ритъм, вечно движение и др. Ритмични

6. принцип на причинно- наследственост, проява, себереализация, прераждане съзнателни,

следственост и др. трансформиращи

7. принцип на единството формиране на понятие за триединството на процеси- естествени, хармонични,

те и природните закони: физическо, органическо и пластични, правилни,

психическо движение; движение/мисъл/чувство; красиви

музика/текст/ упражнение и др.

Мили приятели, с това свое изказване ис-кам да приканя всеки, който проявява интерес,да се включи в научното изследване на Панев-ритмията – в онази област, която му е най-присърце. Има много начини: писане на статии завестници и списания, участие в семинари, дисер-тации, издаване на студии, малки книжки, под-готвяне на брошури и т.н. Лично аз ви прикан-вам за участие в две инициативи: написване надве книги. Първата е методика на преподаване-то по Паневритмия, за която са нужни специа-листи по предметите. И втората – сборник с

научно-популярни статии за Паневритмията спедагогическа насоченост. За нея може да се обръ-щате и към Людмила Червенкова. Благодаря ви!

Пловдив, 2004, Семинар по паневритмияЗа координати: Снежана Стефанова Ди-

митрова, гр. Велико Търново, ул. Васил Левски 27А, ет.1 ап. 1 тел. 062/ 62 53 62, GSM 0889227856,имейл: [email protected].


Таблица 5

Класификация по признак физично/психичноЧовешко устройство диференциация на познаниетодуховни физически психически наука изкуст- Фило- Рели-тела характерис- характерис во софия гия

тики тики

педагогика физика медицина психология танц

социология поезия

геометрия и др.

и т.н.

етерно физически мисли, възпитание, електрични, профилактика,

астрално, и органически чувства самовъзпи- магнетични, лечение, промо-

ментално, действия тание, обра- торсионни ция на здраве,

причинно и др. зование и др. и др. рехабилитация

и т н.

Таблица 4

принцип тип въздействие върху качествапаневритмични движения

Любов възпитателни сърце подсъзнание жизнерадост, обич, доволство, милосърдие, мекота,

интуиция търпение, щедрост, доброта, чистота, мир

Мъдрост разумни ум, памет светлина, гъвкавост, интелигентност, любознателност,

(идейни, развиващи) съзнание разумност, съвест, памет, упование

Истина формиращи (обновя- воля точност, дисциплина, самоконтрол, самообладание, смелост,

ващи, оздравителни) физ. тяло твърдост, постоянство, позитивна настройка,

жертвоготовност

Правда усъвършенстващи душа младост, нежност, концентрираност, искреност,

(трансформиращи, самосъзнание уважение, красота

самовъзпитателни, характер

съзнателни) мироглед

Добродетел еволюционни дух възвишеност, сила, мощ, будност, енергетичност

(енергийни, свръхсъзнание

хармонизиращи,

връзка с Бога)

Таблица 3

трите страни на формира насочено е към: видове движения тип движенияпаневритмичното движениетехника тяло физическия човек материализиращи физически

идея личност мислещия човек формиращи психически

(интелектуализирания (ум, сърце, воля)

съвременен човек )

вътрешен смисъл космичност любещия човек развиващи психически (ум,сърце,

(човека воля, душа, дух)

на Новата Култура)


ПРЕВОДЪТ

Една слабост имате всички – зани-мавате се само с преводна литера-тура. Там фактите не са провере-ни.(1)

Всички, които пишат, правят повече илипо-малко верни преводи от Великата книга наТвореца. Понякога тези преводи са толковадалеч от първообраза, че от него и помен неостава. И когато вие четете каквито и дабило преводи, ще се стараете да ги сравнитес първообраза и чак тогава ще си вадите зак-лючение.(2) Това, което аз говоря, е превод отчетвърта степен – най-простият превод вобикновения живот. Вие ще го преведете втрета степен, след това във втора степен,докато най-сетне се стигне до оригинала.(3)

Съществува голяма разлика между единпоет на земята и един поет на небето. Катосе чете поезията на небесния поет, от неяблика живот. Аз съм се мъчил по някой път дапреведа ангелския език на земния, но толковагодини още не съм успял да го преведа така, чеда съвпаднат ударенията и римите. Със сти-хотворението на един ангел човек може дапремахне всички мъчнотии на душата си.(4)

Когато се превеждат книги или някоимисли от един език на друг, трябва да се раз-бира техния вътрешен смисъл. Ако тозисмисъл не се разбира, тогава преводът не еправилен.(5) Например окултните съчиненияне се превеждат буквално, защото оставатнеразбрани. Това са символи, на които трябвада се намери вътрешния смисъл. Всички изра-зи трябва да се осмислят. Иначе става смес-ване на различни полета от менталния и аст-ралния живот, които, снети на физическиплан, образуват една попска яхния.(6)

1. Л. Кръстева, Учителя за себе си, София,1997, с. 293

2. Учителя, Аз ви избрах, Извънредни беседи,София, 1995, с.124

3. Всемировият Учител Беинса Дуно и Вели-ко Търново, Протоколи на Синархическата Верига– 4(17). 08. 1915г., Алфиола, Варна, 1995

4. Учителя, Сила и живот, V1с., София, 1924,с.26

5. Учителя, Синове на възкресението, НБ,София, 1934, с.221

6. Учителя, МОК, 1г., Жануа, Кърджали,1999, с.37

ПРОВЕРКАТА

Ако искате да знаете Божественоли е Словото, което говоря, опи-тайте го, подложете го на провер-ка. Всяко нещо, което е изпитано ипроверено, е реално.(1) Опитайтеме, но не ме човъркайте, защотосами себе си ще спънете. Пред васстои човек, който може да ви кажеИстината.(2)„Изпитвайте писанията.“ (Йоан5:39)

Човек има право да претендира, че знаенещо, само когато лично го е проверил. Доринай-големите авторитети и гении да са гопроверили, то ползва единствено тях сами-те. Засега проверката е възможна само в ма-тематиката и в някои природни науки, къде-то всеки лично се убеждава в това, което мусе преподава. Една теорема или задача е усво-ена истински, едва когато бъде решена без не-чия помощ. Математиката учи как човексам да проверява всеки израз. Извън нея обаченикой не учи как да се проверява всяко изрече-ние или твърдение.

Ако някой ни уверява, че верността наизреченията или твърденията не може да бъ-де проверявана, то той отхвърля възможно-стта за всякакво знание, защото човек знаесамо това, което лично е проверил. Друг ня-кой ще каже, че изреченията могат да са по-някога верни, а в друг случай не, или че могатда имат повече от един смисъл. Това би озна-чавало, че всички науки извън математикатаса пълни с двусмислие, т.е. не могат да са на-

ЛОГОСЪТПродължение от миналия брой


уки, тъй като никой няма как да каже кое из-речение е вярно и кое не.

Първото най-основно, най-важно знаниее: как човек да проверява верността на всякотвърдение. В противен случай никой няма дазнае дали говори вярно, дали другите говорятвярно, дали всичко научено досега е вярно.(3)

Това, което говоря, аз съм го изпитал ипроверил. Никога не проповядвам нещо, коетосам не съм опитал и направил.(4) Всяко учениетрябва да бъде математически строго опре-делено в умовете на хората – не механически.Тогава няма да се зараждат противоречия.Правото учение е само Божественото Уче-ние, което може да се приложи, и което впродължение на една година видоизменя чове-ка и по форма, и по съдържание, и по естест-во. Нужна е увереност, че то е чисто Боже-ствено, за да може да се използва.(5)

Учението, което проповядвам, се състоипредимно в това: да запозная хората със зако-ните на Живата Природа – това, на коетодосега никой не е учил. Процесът обаче е мно-го бавен. В книгите става лесно, но ако някойиска да учи тези закони, е значително по-трудно. При изучаването на Живата Природачовек става свободен в мислите, в чувства-та и в постъпките си. (6)

Трябва да се научи живия език на Бога иНеговата жива реч. Някои ще кажат:“Пак лиот азбуката ще почнем?“ Да, пак от там, за-щото това е началото и защото всички хораса забравили първоначалния си език. Добре евсички да знаят поне една дума от този език.Човек може да изучи много езици – и стари, инови, но най-важен е езикът на Природата. Вобластта на Истината всичко е точно истрого определено, а на Земята всяко твър-дение има и отрицание. Например някой каже:„мога“ – това говори, че има нещо друго, кое-то не може. Ако пък каже: „не мога“, с товатвърди, че го може по друг начин. В Божест-вения свят „мога“ и „не мога“ имат съвсемдруги значения. „Не мога“ значи: „не съм спо-собен да върша зло“, а „мога“ – „мога да сежертвам за своите братя и сестри.“ (7)

Част от проблемите на сегашното чове-чество възникват от факта, че съвременни-те учени и философи си служат със сложни,неопределени понятия. Те дават определениена думите чрез различни неопределени идеи,

което от своя страна води до объркване и не-разбиране.(8) Казвам: Животът не се заклю-чава в понятията, а се изразява чрез тях.Преди всичко е важно, когато двама души сесрещнат, да намерят обща база на опознаване,без помощта на каквито и да е понятия. Тазибаза ще осигури правилни отношения междутях.(9)

„Изпитвайте духовете от Бога лиса“ (1 Йоан 4:1)

Сегашните хора имат много погрешнисхващания за Духа. Христос казва: „Духът,който аз ще ви пратя, Той ще ви научи навсичко“. Онзи Дух, който научава човека навсичко, Той е Божественият Дух. Всеки единДух, който дойде в човек, Той трябва да го на-учи не само на едно нещо, но на всичко.(10)Мнозина разбират това буквално и казват, чене се нуждаят от външни учители. Тогава чо-век не би трябвало да се нуждае нито от май-ка и баща, нито от братя и сестри, нито отучители. За него външната природа ще бъдебезпредметна. Но той трябва да учи иотвътре, и отвън – реалността е и вътре, ивън от него. Човек се учи отвътре, а навънприлага наученото.(11)

Източниците на знанието трябва да серазличават, за да не се изпада в заблуждение.Някои казват, че слушат гласа на Бога. Него-вият глас коренно се различава от обикнове-ния говор. На хората най-често идват да го-ворят заминали за онзи свят роднини. Това нее Божественият глас. Бог никога не говоритака на хората. Човек трябва да дойде довътрешна опитност, за да различава тези гла-сове от Божествения.(12)

Важно е да се различава кога Господ гово-ри и кога духовете говорят. Много пъти Гос-под е говорил, но хората са давали ухо повечена другите гласове. Така те са объркали гласо-вете в себе си. Ухото им се е притъпило и се-га не могат да чуят тихия глас на Бога. Духо-вете са гърлести, те говорят силно, за да чу-ват хората тях.(13)

Хората правят погрешка, когато не мо-гат да разграничават нещата. Някой казва, чесе занимава с духове, но идва да пита: „Това,което казва Духът, вярно ли е?“ Щом Духътговори, какво ще пита вярно ли е! Щом дойдесветлината, пита ли се дали това е светли-


на? Друг някой пита: „Сега Духът ли ми гово-ри?“ Когато Духът дойде, човек знае как дапее, как да мисли, как да говори. Тогава всичкое съвършено.(14)

Някой религиозен или духовен човек каз-ва, че Господ му бил проговорил. Възможно е,но той трябва да знае откъде идва този глас.Има три възможни места: отдолу, отстрани– откъм ушите и отгоре – от центъра намозъка. Най-мощният глас идва отгоре.(15)Правата мисъл на Бога идва от три места:отдалеч, отвътре и през главата. Ако гласъте близо до ушите, това е глас на изкушение.Божият глас идва отдалеч. Ако идва отдолу,около пъпа, това е някакво отражение и човекне трябва да се вслушва в него. Трябва да чакада чуе гласа отвътре – някъде отдалеч и отглавата. Мисъл, която идва само от едномясто, е от физическия свят, ако идва от двеместа, тя е от духовния свят, а мисълта, ко-ято идва едновременно от три места, е отБожествения свят. Този закон важи и в наука-та, и в музиката, и в поезията. Когато хора-та се вслушват в Божия глас, ще разбераткакво значи вдъхновение. (16)

Писателите трябва да проверяват про-изведенията си. Каквото напишат, трябва даго преглеждат откъм правопис, стил и тога-ва да го пускат за печат. Някой казва, че неправи поправки в произведенията си – кактому диктували духовете, така пишел. Ако раз-читаш на духовете, ще направиш най-големи-те грешки в живота си. Не разчитай на вода-та в шишето, а на живия Божествен Извор,който дава изобилно и доброволно. Разчитайна онези мисли, чувства и постъпки, коитоминават през твоя ум, сърце и воля. Разчитайна тях, защото те ще ти донесат нужнатаопитност.(17)

1. Учителя, Царският път на душата, СБ,София, 1935, с. 167

2. Учителя, Който дойде при мене, НБ, Со-фия, 1950, с. 82

3. Манев И., Ключът към Абсолютното, АСК93, 1997, 6-7с.

4.Всемировият Учител Беинса Дуно и ВеликоТърново, Протоколи на Синархическата Верига,15(28). 08. 1914г., Алфиола, Варна, 1995

5. Учителя, Сила и живот, Vс., София, 1922,с.377



8. Учителя, Вехтото премина, НБ, София,1931, с.136

9. Ценното из книгата на Великия Живот,СБ, София, 1932, с.339

10. Учителя, Божественият импулс, ООК,Жануа, София, 1999, с. 629

11. Учителя, Делата Божии, НБ, София, 1940,с. 349

12. Учителя, Учителю благи, НБ, София, 1934,с.134

13. Учителя, Петимата братя, НБ, София,1949, с.196

14. Учителя, Божественият импулс, ООК,Жануа, София, 1999, с.151

15. Учителя, Божественият и човешкиятсвят, Рилски беседи,София, 1940, с.367

16. Учителя, Законът и Любовта, ООК, Со-фия, 1936, с.122-123

17. Учителя, Вечното благо, СБ, София, 1944,с.246

Подбор из беседи на Учителя Георги ХРИСТОВ

”◊»“≈Àfl —⁄¬≈“¬¿:

»ÁÔÓÎÁ‚‡È ÛÒÎÛ„ËÚÂ Ì‡ Ï‡ÎÍË-ÚÂ ÒÎÛ˜ÍË ‚ ÊË‚ÓÚ‡, Á‡ ‰‡Ì‡Ô‡‚Ë¯ ‰Ó·Ó.»ÁÔÓÎÁ‚‡È ÛÒÎÛ„ËÚÂ Ì‡ Ï‡ÎÍË-ÚÂ ÒÎÛ˜ÍË, Á‡ ‰‡ ÔÓÒÚ˙ÔË¯ÒÔ‡‚Â‰ÎË‚Ó Í˙Ï Ò‚ÓˇÚ‡ ‰Û-¯‡, ÍÓˇÚÓ ÌÓÒË ·ÂÏÂÚÓ Ì‡‚ÒË˜ÍË ‰Û¯Ë.»ÁÔÓÎÁ‚‡È ÛÒÎÛ„ËÚÂ Ì‡ Ï‡ÎÍË-ÚÂ ÂÊÂ‰ÌÂ‚ÌË ÒÎÛ˜ÍË ‚ ÊË‚Ó-Ú‡, Á‡ ‰‡ ÔÓˇ‚Ë¯ Ò‚ÓˇÚ‡ ‡-ÁÛÏÌÓÒÚ.—‡ÏÓ Ú‡Í‡ ‰Û¯‡Ú‡ ÛˇÍ‚‡ ‚‰Ó·ÓÚÓ, ‚ ÒÔ‡‚Â‰ÎË‚ÓÒÚÚ‡,‚ ‡ÁÛÏÌÓÒÚÚ‡.¬ÒˇÍÓ ÌÂı‡ÈÒÚ‚Ó Í˙Ï ‰Ó·Ó-ÚÓ, Í˙Ï ÒÔ‡‚Â‰ÎË‚ÓÒÚÚ‡ ËÍ˙Ï ‡ÁÛÏÌÓÒÚÚ‡ Â ÔË˜ËÌ‡Á‡ ÒÚ‡‰‡ÌËˇÚ‡ ‚ ˜Ó‚Â¯ÍËˇÊË‚ÓÚ.


СЛЪНЦЕТО Мили неизвестен приятелю,Предишният Аркан, Луната предста-

вяше човешкия разум, поставен пред зада-чата да се освободи от магическите сили,отделящи го от спонтанното познание –спонтанната премъдрост, докато Деветна-десетият аркан, Слънцето, символизирадостигането на единство на разума и спон-танната премъдрост – това е Арканът наинтуицията.

Интуицията е следствие надълбокото и съкровено единениена разума и спонтанната премъд-рост. И ето, на картата на Де-ветнадесетия аркан са изобразе-ни две деца, играещи под слънце-то. Едното дете е положило дяс-ната си ръка на темето на друго-то, сякаш иска да притегли глава-та му към себе си. Второто до-косва с лявата си ръка гърдите напървото в областта на сърцето.По този начин двете деца оли-цетворяват разума с неговата детинскаувереност по отношение на спонтаннатапремъдрост на сърцето, и спонтаннатадетска премъдрост, говореща с езика насърцето и стремяща се да привлече към сло-вата си вниманието на главата, т.е. на ра-зума. Пред нас са две деца, свързани с връз-ките на безграничното взаимно доверие ииграещи под слънцето. При това едното по-казва, а другото го разбира. Едва ли е въз-можно да бъде представена по-добре взаи-мовръзката между разума и спонтаннатапремъдрост, проявяваща се в интуицията.Защото тяхната взаимовръзка подразбиратакава чистота на помислите, каквато есвойствена само на децата, и се основава натакова взаимно доверие без сянка от съмне-ние и подозрителност, каквото е присъщона природата на детето. И накрая – тазивзаимовръзка изключва всякакъв стремежкъм власт и господство.

Слънцето на Деветнадесетия аркан е

принципът на интуицията, или на тяснотоединство на трансценденталния разум ипремъдростта.

Арканът на интуицията ни дава позна-нието как да възвисим отразяващия ум къмтворческия разум и как да осъществим не-говото единение с премъдростта, т.е. то-ва е Арканът на възстановяването един-ството на разума на помръкналата светли-

на в долния свят с разума на пъл-ната светлина на горния свят, аслед това единството на обеди-нения по този начин разум с Гос-подната премъдрост. Триъгъл-никът (Схема 1) показва необи-чайно отчетливо какви са тезивзаимодействия: разумът, из-питващ притегателността напремъдростта, не се слива с нея всферата на отражението, но севъзнася в сферата на творение-то, където отново придобивасвоя статус отпреди грехопаде-

нието и встъпва в съюз с премъдростта; ирезултатът е интуицията.

Деветнадесетият аркан, Арканът наинтуицията, дава представа за Богооткро-вената простота на познанието, даряващадуха с дълбока проникновеност на погледа,непомрачена нито от съмненията, нито отнерешителността, породена от тях. Това евиждането на нещата такива, каквито савъв вечно новата светлина на слънцето. То-зи Аркан ни учи да получаваме прости и чис-ти впечатления, които – без каквито и дабило интелектуални хипотези и надстрой-ки ни показват нещата в техния първона-чален вид. Откриването и утвърждаванетона ноуменалността на впечатленията – то-ва е целта на Аркана Слънцето – Аркана наинтуицията.

КАРТИТЕ ТАРОИз книгата „Медитации върху ТАРО“ на В. ТОМБЕРГ

Продължение от миналия брой


Мили, неизвестен приятелю,Пред нас е картата, наричана традици-

онно „Съдът“, на която е изобразеновъзкръсването на мъртвите при звука натръбата на Ангела на възкресението. Изг-лежда, че тук става въпрос за духовно уп-ражнение, при което приложението на ин-туицията – предмет на предишния Арканна Таро – е доведено до максимум, защототемата за възкресението, отнасяща се към„завършителните неща“, все пак е достъп-на за схващане чрез интуицията.

„Завършителните неща“, или духовни-ят хоризонт на човечеството, не са еднак-ви са всички. За някои всичко свършва съссмъртта на индивида и с пълно разсейване,по закона на ентропията, като топлина. Задруги съществува нещо и „отвъд“, същест-вува живот след смъртта и нематериалнавселена след края на света. За тях същест-вува не само духовен живот на индивидаслед смъртта, но и връщане към земен жи-вот – реинкарнация, така както съществу-ва и космическа реинкарнация средуване на манвантара и пра-лайя. Други освен това съзират виндивида нещо повече от повта-рящи се въплъщения, а именно –вечния покой на единението с веч-ната и безконечна Същност (със-тояние на Нирвана). И накрая съ-ществува една част от човече-ството, чийто екзистенциаленхоризонт надхвърля пределите несамо на живота след смъртта иреинкарнацията, но дори и на по-коя от съединението с Бога –техният духовен хоризонт обра-зува възкресението.

Преди всичко нека да разгледаме внима-телно контекста на картата. Както Мар-силското Таро, така и другите главни раз-новидности на Таро изобразяват мъж и же-на, съзерцаващи трето лице, надигащо се отгроба – едно дете. На картата е предста-вен своебразен паралелограм на силите навъзкресението: отгоре е Ангелът с тръба-та, отстрани – родителската любов на ба-щата (отдясно) и на майката (отляво), а

отдолу е надигащото се от отворения гробдете. Мъжът и жената се намират до гро-ба, а възкръсва само тяхнотодете. Така се образува следни-ят паралелограм:

Тази геометрична фигура, обарзуванаот персонажите на Двадесетия Аркан от-разява разпределението на силите, осъще-ствяващи възкресението: звукът на Анге-лската тръба, родителската любов на ба-щата и майката, и усилието на детето, на-дигащо се от гроба. Такова разпределение надействащите сили намираме при възкресе-нието на Лазар от Витания, където Иисусизпълнява едновременно трите роли: на Ан-гела, на бащата и на майката. (Йоан, 11:35-44)

Просълзявайки се, Иисус проявява неж-ната любов на майката; скърбейки вътре всебе си и пристъпвайки към гроба с думите:„Отместете камъка!“, Иисус проявява ак-тивната любов на бащата; когато призова-ва със силен глас: „Лазаре, излез вън!“, това

звучи като тръбата в ръцете наАнгела, това е звукът на тръба-та на възкресението, преобразу-ващ любовта на майката и баща-та в магически призив.

Магията на възкресението,заключена в Двадесетия аркан,следователно е магията на слива-щите се в едно гласове на любов-та на бащата и майката. Кактоземните баща и майка дават жи-вот на детето в неговото земновъплъщение, когато Ангелът наживота призовава неговата душаза инкарнация, така и небесните

Баща и Майка връщат детето към животапри неговото възкресение.

Съществуват три хроники Акаша, нов окултната литература по правило серазглежда само първата, за която обикнове-но казват, че е нещо като филм на миналияживот, който разгръща пред взора на зри-теля картини от миналото с цялата имфотографска точност. Но забележителнокачество на тази хроника е, че при вглъбя-ването в миналото се проявяват две про-

СЪДЪТ


тивоположни тенденции: към издигане въввисшите сфери и едновременно към слизанев нисшите сфери. Може да се каже, че хро-никата се разделя на две части, едната откоито се издига нагоре, а другата се спусканадолу.

Така в Акашовата хроника се извършваедин двоен процес, който е едновременноодухотворен и конкретизиран пропорцио-нално на отдалечеността на събитиятавъв времето. Както в процеса на абстрахи-ране – всичко незначително се отхвърля иостава само същественото, което отива водухотворената хроника Акаша, докатовсичко „отхвърлено“, като опадалите лис-та на дървото, слиза надолу от сфера в сфе-ра и завършва в подземната сфера.

Висшата хроника е разумната паметна световната история. Това е „книгата наИстината“, която можеш не само да проче-теш, но и „да погълнеш“, така че винаги даприсъства в теб и тя „ в корема ти ще бъ-де горчива, но в устата ти ще бъде сладкакато мед“ (Откр. 10:9). Другата книга –„книгата на архивите“ или „книгата на фак-тите“ не е част от посвещение, т.е. не мо-жеш да я „погълнеш“, можеш само да почер-пиш сведения от нея посредством методикато психометрията, медиумичното ясно-видство, или с помощта на същества, има-щи достъп до подземните сфери, където сесъхранява тази хроника.

Има още една „книга“ – „книгата наЖивота“, за която се казва в Апокалипсиса:„И едни книги се разгънаха; разгъна се и дру-га книга, която е книгата на живота; имъртвите бидоха съдени според делата сипо написаното в книгата“. (Откр. 20:12)

„Книгата на Живота“ е третата хро-ника Акаша, която съответства на морал-ната памет в живота на индивида. Тясъдържа само непреходните ценности, т.е.онова, което е достойно да живее вечно –което е достойно за възкресение. Третатахроника Акаша или „книгата на Живота“съдържа само великото, съобразно неговотозначение за бъдещето (а бъдещето – съоб-разно неговото значение за вечността).

Но не мисли, мили приятелю, че в тре-тата Акашова хроника няма обикновени не-ща, свързани с делничния живот. Напротив,

тази хроника съдържа много от онова, кое-то бихме отнесли към „нищожните неща“,но което има истинско величие в моралнияконтекст на живота. Там можем да видимблясъка на дребните монети, пуснати отбедната вдовица в храма и много други не-ща, които светът счита за нищожни.

Следователно тази книга е „моралнатапамет“ на света.

По-горе* изложихме същността наАкашовите хроники. Главното в същност-та им е нейното концентрирано магическовлияние, т. е. нейният изключителен жи-вотворен и пробуждащ ефект. ЗащотоАкашовите хроники, при целия им грандио-зен обем, могат да бъдат събрани в една ду-ма, в един единствен магически звук. И та-зи магическа концентрация на Акашовитехроники е скрита в тръбата на Ангела, кой-то влиза в паралелограма на „силите навъзкресението“, изобразен на Двадесетатакарта Таро.

Изобщо символът на тръбата е свър-зан с магическа концентрация на мистичнои гностично съдържание. Тя винаги символи-зира преобразуването на мистическия опити гностическото познание в магическодействие. Тръбата в херметическата сим-волика означава мистицизъм и гносис, превър-нати в магия.

Дотук разгледахме три от силите напаралелограма на този Аркан: любовта набащата и на майката и тръбния зов. Оста-ва да анализираме и четвъртата сила – ак-тивната реакция към тези сили. Това е ро-лята на самоусъвършенстването като ду-ховно усилие, а именно будността и бодър-стването.

Да се върнем към възкресяването наЛазар във Витания. Дали Лазар е излязъл отгроба, обвит с погребалните си покривалакато сомнамбул, подчиняващ се на заповед-та на хипнотизатора, т.е. следващ маги-ческа заповед? Или е излязъл, защото проз-вучалите в гласа на Иисус вяра, надежда илюбов са затрептели в душата му и той еусетил страстно желание да се отзове наонзи, който го е призовал?

* в откъса публикуваме само кратка извадка от изло-жението на автора, разкриваща общия му смисъл – бел.ред.

Именно любовта и благоговението,внушени от Учителя на душата на Лазар,както и убеждението, че животът все ощему е необходим, са го заставили да излезе отгроба.

Така най-важният фактор за възкресе-нието ще се окаже реакцията на възкръсва-щия към „тръбния глас“ и към родителска-та любов на майката и бащата. Самиятакт на излизането на детето от гроба,изобразен на Двадесетия аркан на Таро, не еполумеханичен резултат на действия, иде-щи свише, а свободно и съзнателно „да“, ид-ващо от сърцето, волята и разума навъзкръсващия. Подобно на Лазар, излизащот гроба, движен от любовта, надеждата ивярата, така и детето се надига отмъртвите – като символ на духовното уп-ражнение върху темата за възкресението –движено не само от тръбния зов на Ангелаили призива на майката и бащата, но и отсобствената си реакция на този зов, на то-

зи призив, от своята любов, надежда и вяра,откликващи на този призив.

Възкресението не е резултат от актана всемогъщата Божия воля, но резултатот срещащите се и обединяващи се Божиялюбов, надежда и вяра с любовта, надежда-та и вярата на човека. Тръбният глас въз-вестява свише цялата Божия любов, надеж-да и вяра и в отговор прозвучава катостроен хор „да“, идващо не само от духа идушата, но и от всеки атом на човешкототяло.

В момента на възкресението духът идушата на човека слизат отгоре и се съеди-няват с неговото безсмъртно тяло, коетосе надига да ги посрещне.

Любовта на Отца позволява на духа идушата да слязат от небесата за вечновъплътяване, любовта на Майката позволя-ва на телата – които пребивават в нейно-то лоно – да възкръснат. Възкръсналият чо-век ще стане образ и подобие на Бога и щебъде триединен, както Бог е триединен.

Да се обърнем към картата. На нея еизобразен крачещ човек в широки дрехи. Тойсе опира на тояга и носи на дясното си рамопръчка с висящо на нея вързопче. Отзад вър-ху него е скочило куче, което е захапало пан-талоните му. На главата му имажълт калпак, увенчан с червенпомпон, има синя яка със звънче-та по краищата, панталонитему са сини, а обувките – червени.Горната му дреха е червена, изподнея се подават сини ръкави, по-ясът му е жълт. С други думитой е облечен в традиционниякостюм на средновековен шутили клоун.

Шутът върви надясно. Глава-та му е обърната надясно, сами-ят той също е наклонен надяс-но... Шутът е добър, за коетосвидетелствува поне фактът, чене се защитава от кучето, макар че бимогъл лесно да го пропъди с пръчката.

Добрият шут – само това е дос-татъчно, за да си припомним бледата и из-пита фигура на Дон Кихот де Ламанча –

странстващият рицар, всеобщо посмеши-ще приживе, но заслужил след смъртта сипрозвището „Ел Буено“ (добрият).

Дон Кихот действува. Сервантес не сиго е измислил, а просто го е описал такъв,

какъвто го е видял в Кастилия, взалеза на рицарските времена. Тойживее – от век на век – животътна архетип, който се проявявачрез много хора. Неизвестнитехудожници от Средновековиетоса го изобразили в образа на кар-тата Шута от Таро.

Идеите или архетиповете наТаро нямат възраст. Само зри-мият, символическият им образможе да бъде отнесен към някояепоха. Това важи за всички Арка-ни. Защото в същността си теса нещо повече от символи, дориповече от духовни упражнения:

това са магически същности, действащи ипосвещаващи в тайнства архетипове.

Арканът Шутът ни учи да преминава-ме от интелектуалността, движена отжаждата за познание, към висшето позна-


ШУТЪТ


ние чрез любовта. Става въпрос за премина-ване от съзнанието, наречено в теософска-та литература „нисш манас“ към съзнание-то, наречено „висш манас“ (= манас-будхи),което преминаване в антропософската ли-тература съответства на прехода от съз-нанието на егото към съзнанието на духов-ната същност.

Арканът учи на трансцендентно съзна-ние и предупреждава за свързаните с негоопасности. Защото интелектът може дабъде принесен в жертва по два начина: можеили да бъде поставен в служба на трансцен-дентното съзнание, или просто да бъдеотхвърлен. Двадесет и първият аркан оли-цетворява херметическия метод на прина-сяне на ума в жертва на духовността – чрезнеговото разширяване и развитие, а не отс-лабване и атрофия. Това е Арканът на един-ството на противоположностите на дис-курсивната интелектуалност и просвете-ната духовност. С други думи това е алхи-мическата реакция от съединението на чо-вешката мъдрост, която е „безумие предБога“ и „Божествената премъдрост, коятосе струва безумна на хората.“ Една реакция,чиито резултат не е двойно безумие, а

единна премъдрост, подразбираща както„онова, което е горе“, така и „онова, коетое долу“.

В душата на човека, постигнал Арканана Шута става алхимическият синтез намолитва и медитация – слънцето и лунатана духовния небосвод на душата. Арканътна единството на откровението свише ичовешката мъдрост, позволяваща да бъдеизбягнато безумието. Арканът на получа-ването на „философския камък“, в който есъсредоточена двояката достоверност наоткровението свише и на човешкото зна-ние.

Това са някои мимолетни отзвуци, за-родили се в душата при медитация върхукартата на Двадест и първия аркан, къде-то е изобразен пътник в шутовски дрехи свързопче на рамо и тояга в ръката, койтодори не се опитва да отпъди нападащото гокуче. Други, по-дълбоки отзвуци очакватонези, които ще бъдат увлечени от меди-тацията върху този Аркан, отвъд това,което е описано тук. Приветствувайки ги,аз се надявам, че от тяхната медитациявърху Аркана ще възсияе нова светлина, за-щото неговото езотерично име е ЛЮБОВ.

СВЕТЪТ Мили неизвестен приятелю,На Двадесeт и втория Аркан е изобра-

зена гола жена, танцуваща, обрамчена в гир-лянда, в лявата си ръка държи вълшебнапръчица, а в дясната – стъкълце с любовнанапитка. Дългият є шарф е неб-режно прехвърлен през рамото. Вгорните ъгли на картата вижда-ме ангел и орел, а в долните – те-лец и лъв. Четирите свещени жи-вотни обгръщат от всички стра-ни венеца, в който голата танць-орка танцува с развят шал.

И така, първият поглед къмкартата пробужда в ума ни идея-та за танца, цъфтежа и четири-те стихии и насочва ума към идеикато същността на движениетои растенето, и на спонтаннатамъдрост, наречена от някои инс-

тинкт. Като че ли по този начин картатапредставя света като ритмично движениеили танц на женската душа в съпровода намногогласния акомпанимент на четиритеизначални инстинкта, извиквайки в душата

образа на дъгата, сияеща в мно-гоцветието на формите – това епредставата за света като про-изведение на изкуството.Смисълът на тази идея е, чесветът в основата си не е меха-низъм, не е и организъм, нито да-же социална структура, а е про-изведение на Божественото изку-ство.

Двадесет и втория аркан нинавежда на мисълта, че трябва даразглеждаме света по-скоро отестетична, отколкото от инте-лектуална гледна точка, защото


той въплъщава движение и ритъм (кактофигурата на танцьорката в центъра). Нокакто има човешко Изкуство и изкуство,така има и космическо, Божествено, съзи-дателно Изкуство и космическо изкуствона миражите. И както има екстаз и озаре-ние при слизането на Светия Дух, така съ-ществува и упоение от духа на миража, на-речен в християнския херметизъм „лъжли-вия Свети Дух“. Те могат да бъдат различе-ни според следния критерий: ако вие сестремите към радостта на творческотовдъхновение, на духовното озарение и мис-тичния опит, вие неизбежно се приближава-те към сферата, където царува духа на ми-ража и все повече попадате в неговатавласт. Ако в художественото творчество,духовното озарение и мистичния опит сестремите да намерите истината, тогававие се приближавате към сферата на Све-тия Дух и все повече се отваряте за него.

Но и в двата случая главна роля има ра-достта, която по своята природа е двойн-ствена.

И така, целият свят е хармонична съг-ласуваност на безкрайно число ритми. За-щото в основата на живота на вселенаталежи преобладаващата съгласуваност наотделните ритми, в никакъв случай – тях-ната дисхармония. Така животът в основа-та си е радост.

Арканът „Светът“ има двойнственозначение: той учи, че в основата на мирозда-нието е радостта. Той предупреждава заопасността от стремежа към творческарадост вместо към творческа истина. Такаонзи, който над всичко останало поставятворческата радост, ще отпие от стъкъл-цето с опияняващата напитка на илюзи-ите; докато онзи, който над всичко остана-ло търси творческата истина, не само чеще я намери, издигайки се спокойно и увере-но по вертикала, но и самият ще се влее вхармоничното съзвучие на ритмите, т.е.ще познае творческата радост. Той ще поз-нае пътя на вълшебната пръчица, т.е. ще сенаучи да прави контакт по вертикала съссферата на Светия Дух – сферата на небес-ните йерархии и светци – и спокойно щеподмине сферата на миражите.

Този Аркан ни дава най-важното прави-ло на „духовната хигиена“: онзи, който сестреми към истински духовен опит, никогане отъждествява яркостта на един или другопит с изявената – или неизявена – в тозиопит истина, т.е. той не смята, че силатана въздействие на духовния опит е крите-рий за неговата истинност. Защото илюзи-ята, породена от сферата на миражите,може да ви срази, докато истинското отк-ровение свише може да се яви като едва до-ловим вътрешен шепот. Истинският духо-вен опит никога не се натрапва и изискватвърде изострено и съсредоточено внима-ние, за да не остане незабелязан. В това е исмисълът на всички упражнения, предписва-ни от сериозния езотеризъм – да изостряти усилят вниманието така, че в спокойно-то безмълвие на душевните дълбини давъзприема откровенията на духовната ис-тина.

До момента ние разглеждахме цент-ралната фигура на картата,т.е. радостна-та Мъдрост, с нейната вълшебна пръчица илюбовен еликсир, и как влияят те върху съз-нанието. Движението, излъчвано от сфера-та на Светия Дух, и движението, излъчваноот сферата на миражите – символизираниот вълшебната пръчица и стъкълцето –имат една обща черта: и двете стават ся-каш извън и над човешката душа и света надействията. За да се разбере напълно Арка-на на движението, т.е. света, трябва да серазгледа движението, иманентно на живитесъщества и предметите. Това движение есимволизирано на картата от венеца,обкръжаващ централната фигура, и от че-тирите фигури в ъглите. Венецът означавадвижението, иманентно на растежа, а че-тирите фигури символизират движението,иманентно на основния инстинкт, или наонова, което древните наричаха – четири-те елемента или „стихии“. Защото тезичетири елемента – „огън“, „въздух“, „вода“и „земя“ – са не химически елементи и дажене състояния на материята, а видове дви-жение, присъщи на всяка субстанция – мен-тална, психическа, органическа и неоргани-ческа. Те са, така да се каже, четирите инс-тинкта, присъщи на света-в-движение; ето


защо както в иконографската традиция,така и на картата на Аркана „Светът“, тесе изобразяват като космогоничната чет-ворка Телец, Орел, Лъв и Ангел.

В някои средновековни изображенияАнгелът и трите свещени животни саизобразени като звезди от първа величина,разположени в четири ключови точки: Алде-баран, окото на Телеца, Регул, сърцето наЛъва, Алтаир, светлината на Орела и Фо-малхаут в съзвездието Риби.Тези звездиобозначават краищата на кръста, чийтоцентър е Полярната звезда; със своята не-подвижност в центъра на небесния кръгов-рат, тя съответства в този Аркан на де-войката, обкръжена със зеления венец, сим-волизиращ еклиптиката.

В основата на съответствието меж-ду четирите „свещени животни“ на еванге-листите и звездите от зодиакалните знацистои идеята за космическата или зодиакал-на значимост на четирите „космически инс-тинкта“ или „елемента“. Тя им придава съ-щата универсална и стабилна функция всвета на планетното движение, какватоимат неподвижните звезди в кръга на Зоди-ака.

Венецът, обкръжаващ централнатафигура в Двадесет и втория аркан, е в трицвята; това символизира мисълта, че цяла-

та пасивност (синият цвят), цялата ак-тивност (червеният) и цялата неутрал-ност (жълтият) са иманентни на света-в-движение – света на импулсите, излизащиот четирите духове на стихиите. Тези цве-тове обозначават трите главни ипостасина енергията: пасивност (латентност), ак-тивност (разгръщане) и неутралност (хар-мония на равновесието), които са описани вБхагават-гита като трите качества – та-мас, раджас и сатва – явяващи се проявле-ние на четирите елемента.

И така, Двадесет и вторият аркан„Светът“ ни учи на изкуството да различа-ваме: илюзорното от реалното в цялатасъвкупност на движенията, трите „цвята“на движението и накрая четирите елемен-та или импулса, присъщи на всичко, което седвижи. Той ни учи също на изкуството давъзприемаме /да постигаме алхимически/ из-началното единство на четирите елемента,на трите цвята и на двете прояви,т.е.квинтесенцията. Или, казано с терминитена кабалистиката, този Аркан е Арканътна „разгръщането“ на свещеното Име наБога и следващото го „преразгръщане“ – двапроцеса, аналогични на процесите на творе-ние и спасение.

Довиждане, мили неизвестен приятелю!Света Троица, 21 май 1967 г.

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИЗДАТЕЛСТВО „БЯЛО БРАТСТВО“

Издателство „Бяло Братство“ подготвя за печат нови книги, за които се набират средства:

ТОЙ ИДЕ – книгата представлява хронология от всички известни текстове и слова на Учителя, коитоса изнесени в периода 1896-1904. Ето защо подзаглавието є е FНачално слово“. За първи път излизатот печат в съвременен вид изключително редки текстове на Учителя, публикувани в списаниеFВиделина“, което се е печатало в Сливен под редакцията на д-р Георги Миркович (1826-1905). Книгатавключва и азбучен показател на принципи, категории, добродетели и езотерични понятия с общо 510главни понятия и 6717 препратки.УЧИТЕЛЯ – обновено, луксозно издание на панорамната книга, подготвена от д-р МетодиКонстантинов, Боян Боев, Мария Тодорова и Борис Николов. ЛЕКЦИИ ПО АСТРОЛОГИЯ, том II – следващият том на астрологичния труд на Иван Антонов-Изворски,който е учил астрология лично от Учителя. Книгата включва аспектните отношения междусветилата, положението на Слънцето, Луната и Меркурий по домове, както и френологичен труд отсъщия автор.СЪБОРНО СЛОВО, 1931 г. – книгата съдържа беседи, държани на Седемте Рилски езера през лятотона 1931 г., както и съборни беседи, изнесени на Изгрева през същата година. Приложен е и азбученпоказател с няколкостотин понятия.ШКОЛАТА, МЛАДЕЖКИ КЛАС, ГОДИНА ВТОРА, книжно и електронно издание – съдържа лекции, държанив периода 1922–1923 г. в младежкия клас на Езотеричната Школа на Бялото Братство. В книгата евключен подробен азбучен показател и звездни карти на всяка лекция. Електронното издание съдържаи фототипно издание на оригиналите, както и аудио-версия на лекциите.


НАШЕТО ВРЕМЕ

Джордж Гарлин

Когато съпругата на Джордж Гарлин по-чинала, Гарлин – известният груб и устат ко-мик от 70-те и 80-те години – написал тазиневероятно изразителна статия, толковауместна и днес, в епохата след 11 септемв-ри.

Парадоксът на нашето време е, че имаме ви-соке сгради, но ниска търпимост, широки магист-рали, но тесни възгледи.

Харчим повече, но имаме по-малко, купувамеповече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства,повече удобства, но по-малко време.

Имаме повече образование, но по-малко ра-зум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме по-вече експерти, но и повече проблеми, повече медици-на, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много,харчим твърде безотговорно, смеем се твърде мал-ко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърдебързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърдекъсно, събуждаме се твърде уморени, четем твърдемалко, гледаме твърде много телевизия и се молимтвърде малко.

Увеличихме притежанията си, но намалихмеценностите си.

Говорим твърде много, обичаме твърде рядкои мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как даживеем.

Добавихме години към човешкия живот, ноне добавихме живот към годините.

Отидохме на Луната и се върнахме, но ни етрудно да прекосим улицата и да се запознаем сновия съсед.

Покорихме космическите ширини, но не и ду-шевните.

Правим по-големи неща, но не и по-добри не-ща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душа-та.

Подчинихме атома, но не и предразсъдъцитеси.

Пишем повече, но научаваме по-малко.

Планираме повече, но постигнахме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Правим нови компютри, които складират

повече информация и бълват повече копия от кога-то и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошотохраносмилане, големите мъже и дребните души, лес-ните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повечеразводи, по-красиви къщи и разбити домове.

Времето на кратките пътувания, еднократ-ните памперси и еднократния морал, връзките заедна нощ и наднорменото тегло, и на хапчетата,които правят всичко – възбуждат ни, успокояватни, убиват ни.

Време, в което има много на витрината, номалко в склада.

Време, когато технологията позволява товаписмо да стигне до вас, но също ви позволява да господелите или просто да натиснете „изтриване“.

Запомнете: отделете повече време на тези,които обичате, защото те не са с вас завинаги.

Запомнете: кажете блага дума на този, кой-то ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защототова малко същество скоро ще порасне и няма да евече до вас.

Запомнете и горещо прегърнете човека до се-бе си, защото това е единственото съкровище, ко-ето можете да дадете от сърцето си и не струванито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те“ на люби-мите си, но най-вече наистина го мислете.

Целувка и прегръдка могат да поправят вся-ка злина, когато идват от сърцето.

Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете мо-ментите, когато сте заедно, защото един ден то-зи човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете вре-ме да си говорите и намерете време да споделятевсичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишва-ния, които правим, а с моментите, които спиратдъха ни.


ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ, Учителя ПетърДънов, изд. „Хермес“, 2004, 318 стр., цена 8лв.

Съветите на Учителяза здравословен начинна живот и лечение,разпръснати в многоот неговите лекции ибеседи, са били винагиобект на интерес. То-зи сборник е опит теда бъдат системати-зирани в достъпна за

широкия читател форма, като цялостенвъзглед за човека и връзката му с природа-та, и да бъдат представени дадените отУчителя принципи и методи на лечение, ка-то цялостна ситема. Те се покриват с на-лагащата се в последните десетилетиянова парадигма за холистичното здраве,отразена в много трудове на западни, а на-последък и източни автори – лекари, лечи-тели и психолози като Дийпак Чопра, Нор-беков, Каролин Мис, Луиз Хей и много други.Както се получава и в други области, бъл-гарският читател възприема отвън катоново знанието, което е било споделено нанеговия роден език преди почти столетие.В настоящия сборник ще намерите методиза лечение със светлина и цвят, с молит-ва и мисъл, дихателни и психо-физическиупражнения, съвети за храни и хранене, ле-чение с природни фактори, както и щрихиот цялостния образ на човека като трие-динство на дух, душа и тяло, на мисъл,чувство и воля, извлечени и подбрани отсловото на Учителя. Не е без значениефактът, че сборникът е съставен от лекарс опит и в холистичната медицина. Книга-та дава възможност на читателя да наме-ри средства, с които да си помогне самили посредством които да участва актив-но в процеса на възстановяване и поддър-жане на здравето си.

ПАНЕВРИТМИЯ, Беинса Дуно, изд. „БялоБратство“, 2004, 138 стр., цена 12 лв. Това издание е първо по рода си и има до-кументален харктер. Описанията на панев-

ритмичните упражне-ния в него са дадени отпървите учителки поПаневритмия, взелиучастие в раждането иразвитието на тозитанц, които са гоучили директно от Учи-теля. За първи път сепубликува описание на

първия дял на Паневритмията, направеноот екип, включващ едни от най-ревност-ните ученички в школата на Изгрева. Със-тавът на този екип буди интерес и уваже-ние и със своята разностранност: МарияТодорова е музикант, Елена Андреева естенографка на Учителя, Катя Грива емузикант, участвала е като консултант ине е записала името си сред съставители-те; тя е била единствената, пред коятоБеинса Дуно е изигравал упражненията, атя е обучавала от своя страна ЯрмилаМентцлова – балерина, на която споредспомените на съвременници Учителя е по-верил задачата да „оправи детайлите наупражненията“. В процеса на работа бяхаоткрити и автентичните снимки, правенина Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова заилюстрация на това издание преди повечеот 60 години. Снимките представят едноналагащо се присъствие на изящество икрасота и дават разрешение на някои не-ясноти в описанията на движенията. Описанието, известно като „Паневритмия-та на сестрите“, е допълнено с втория итретия дял на Паневритмията: „Слънчевилъчи“ и „Пентаграм“. Така желаещите даизучават Паневритмия имат пред себе сиедно пълно и автентично издание, съдържа-що описанието на движенията, текста имузиката на всяко упражнение, а също иобяснение на вътрешния смисъл на упраж-ненията, направено от Боян Боев.

ИМАМ ДОМ НЕРЪКОТВОРЕН, т. 2, БеинсаДуно, Изд. „Бяло Братство“, 2004, 300 стр.,цена 10 лв.Това е втория том на едно изчерпателноръководство за вътрешна работа, съдър-

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ


жащо конкретни методи и практики за ду-ховно себеизграждане. Съставителят ВладПашов е непосредствен участник в Школа-та на Бялото Братство, ерудит, астролог,задълбочен познавач на учительовото сло-во и на езотеричните науки. Книгата обх-ваща наставления и конкретни упътванияи упражнения за развиване и усъвършен-стване на духовното тяло – неръкотворниячовешки дом.ЛЕКЦИИ ПО АСТРОЛОГИЯ, т.1, Иван Анто-нов-Изворски. Съставител Ирена Шунина,Изд. „Бяло Братство“, 2004, 209 стр., цена4,50 лв.

Авторът е също единот последователите наУчителя Петър Дънов,които са имали възмож-ност да присъстватнепосредствено на поч-ти всички негови бесе-ди и лекции от създава-нето на Школата до

нейния край. Той има изключителния шансУчителя лично да му преподава астрология.Знанията и богатия си опит в тази наукатой оставя във форма на беседи, диктува-ни на съратника му Николай Монов през1955–56 г. Издателство „Бяло Братство“ги предлага в два тома. Първият томпредставлява въведение в науката астро-логия, а вторият разглежда съчетаниятамежду светилата и разположението напланетите по домове. В края на вториятом ще бъде публикуван кратък текст пофренология от същия автор. СВЕТОВНИТЕ РЕЛИГИИ, Джон Баукър, изд.„Кибеа“, 2004 г., 210 стр.

Книгата дава възмож-ност на читателя дасе запознае с основни-те религии и верскитрадиции на човечест-вото и да вникне в тях.Подробните обяснител-ни бележки към впечат-ляващите илюстрации

дават възможност за придобиване на живии цялостни впечатления за най-значимите

световни религии и за по-дълбоко вникванев основните концепции на всяка от тях.Авторът ни повежда от религиите надревността – в Древен Египет, зороаст-ризма, до великите традиции на вярата,следвани в наше време. Всяка от големитерелигии: християнство, юдаизъм, индуизъм,будизъм, сикхизъм, ислям е изследвана сподробности въз основа на нейните свеще-ни текстове, епическа образност, ключовивярвания и култови предмети.Джон Баукър е преподавател по религиоз-нание в университета на Ланкастър и де-кан на колежа „Тринити“ в Кеймбридж. Пре-подавал е в университета в Пенсилвания иЩатския университет в Северна Каролина.Автор е на множество книги, между коитоса „Оксфордски речник на световните ре-лигии“, „Значенията на смъртта“, „Проб-лемът за страданието в световните рели-гии“, „В какво вярват мюсюлманите“ и др.МИСЛЕТЕ ЗА ТЕЗИ НЕЩА, Кришнамурти,изд. „Кибеа“, 2004, 283 стр. Цена 7 лв.

След „Първата и пос-ледна свобода“ (2000г.),ИК Кибеа представя ивтория от най-популяр-ните сборници с беседина големия индийскимислител, превеждани ииздавани в милионнитиражи по света. Тазинова среща с мъдрост-та на един от най-голе-

мите съвременни Учители насочва към раз-мисъл върху проблемите на образованиетои възпитанието. В основата на книгата сабеседи на Кришнамурти с ученици, учителии родители в Индия. „Тези неща“ са: същността на живота, ис-тината и Бога, свободата и любовта, зна-нието и властта, красотата и състрада-нието. За да се научим да мислим за тях,трябва да освободим обусловеното си съз-нание, да се откажем от влиянието навсички авторитети, да потърсим в себе сицелостността на живота и силата да гопознаваме чрез любовта.


ЖИТНО ЗЪРНО

„Jitno Zrno“ 1/2005(“Grain of Wheat)

An re-establishment of the Journal „Jitno Zrno“, founded

by disciples and followers of theMaster Peter Deunov, published

from 1924 to 1944

Edited byGeorgy Stoitshev

Maria KissovaDr. Svetla BaltovaTatjana Jordanova

Jivko Stoilov

address: „Jitno Zerno“ Sofroni Vratshanski str. 5A

Plovdiv 4000Bulgaria

e-mail:[email protected].: ++359 32/235 080

ISSN 0861 427X

CONTENTS 15 (1/2005)

THE LIVING WORDТhe new views of the disciple – a summary of a lecture by Beinsa Duno 3

My teachings – record of proceedings140 years from the birth of Peter Deunov – Ljudmila Dimitrova

THE SCHOOLThe image of the Master through my eyes – Elena Andreeva 7The imams prey for rein – Nikola Gryblew 12The musical ton and it’s overtones – Georgy Stojchev 14

The second century of Esperanto – Cvetana Gancheva

THE WORLD AROUNDThe cosmic world – from the lectures by Beinsa Duno, selected by Canka Ekimova 23

FORUMThe holistic medicine of 21th century and the teachings of Beisna Duno – Svetla Baltova 26Development of awareness through the movements of Paneurhythmia – Jasen Daskalov 31

The movements of Paneurhythmia – Snejana DimitrovaThe Logos – selection from the lecturs by Beinsa Duno by Georgy Hristov

The Tarot cards – from the book Meditations on Tarot by Valentin Tomberg

Our time – George Galrin

BOOKS REWEVEDHealth, force and life – from the lectures of Beinsa Duno 48Paneurhythmia – Beinsa Duno 48I have built an invisible house, 2vol. – from the lectures by Beinsa Duno 48Astrology, 1 vol – by Ivan Antonov 48The world religions – John Bouker 48Think of those things – Krishnamurti 50

Духът е Онзи, Който със своята светлина тъчедобрия живот на човека.

Ходи в светлината на Духа, за да те благословиГоспод.

Използвай допирните точки на светлината.

Използвай възможностите на светлината.

Обръщай внимание на най-малкия лъх на светли-ната, за да откриеш незнайните пътища на Живота. В тях се крият Божиите радости, които слизат от небето. Земята е място на Божиите съкровища, от които ти се ползваш ежедневно.

Учителя

ПРОСЛАВА НА ТВОРЕНИЕТО

от сияйния отец Св. Франциск от Асизи

Най-възвишен, всемогъщ, добри Господи,

Твои са похвалите, славата, честта и всички благословии!

На теб само, Превъзвишенний, се пада това, да няма човек,

достоен да те споменава!

Слава на теб, Господи мой, за всички създания, и преди всичко

за брат Слънце, който през деня ни свети хубав и сияещ

с голямо великолепие.

На теб, Превъзвишенний, се пада да си значим!

Слава на теб, Господи мой, за сестра Луна и звездите,

които на небето си ги създал, ясни, скъпоценни и хубави.

Слава на теб, Господи мой, за брат Вятър, и за въздуха и облаците,

и за ясното хубаво време, благодарение на които

изхранваш своите създания.

Слава на теб, Господи мой, за сестра Вода, която е много полезна

и скромна, и скъпоценна, и чиста.

Слава на теб, Господи мой, за брат Огън, който осветява нощта

и който е хубав и радостен, и здрав, и силен.

Слава на теб, Господи мой, за нашата сестра – майка Земя,

която изхранва и управлява, и произвежда различни плодове,

пъстри цветя и билки.

Слава на теб, Господи мой, за тези, които прощават

заради твоята любов, и които издържат в трудности и страдания.

Блажени са онези, които зоват мира!

Слава на теб, Господи мой, за нашата сестра – телесна смърт,

от която никое човешко същество не може да избяга!

Горко на тези, които ще умрат в смъртен грях, блажени са онези,

които ще намерят благоволение в твоята свята воля

и които няма да вкусят злото на втората смърт!

Хвалете, хвалете и благослвяйте моя Господ,

благодарете и служете Му с голяма скромност.

Documents

ЖИТНО ЗЪРНО сп. „Житно зърно“, година ХХVIII ......на списание „Житно зърно“ излизало от 1924 до 1944 г. основано